Жълти чушки камби за мъжко безплодие и натравяне с олово


Каква е клиничната значимост на витамин C сред мъжете с безплодие, изложени на олово? В сравнение с контролна група, работници от индустрията с оловни батерии приемали 1000 мг. витамин C всеки работен ден в продължение на 3 месеца преживели „значително увеличение на подвижността и броя на сперматозоидите, както и намаляване на анормалните сперматозоиди“, както и значително намаляване на случаите на увредена ДНК. Добре, но идеалната крайна точка би била дундуркането на малки момченца и момиченца. Ето го това необикновено малко проучване от университета в Тексас от преди 30 години.
Двадесет и седем мъже с плодородни съпруги, които все още се опитват да имат деца години наред без резултат. Давали на двадесет от тях 1000 мг. витамин C на ден за два месеца и 7 били част от контролната група: без витамин C. Проследили ги в края на тези 60 дни и всяка една от двойките всички 20 жени забременели – 20 от 20! Години на чувство на неудовлетвореност и след това бум: 100% бременни и нито една от жените в контролната група не забременяла. Рядко виждаме такива черно-бели резултати в медицинската литература за каквато и да било интервенция.
Дали витамин C само понижава оксидативния стрес от оловото или действително понижава нивата на олово? Разбира се, че антиоксидантните добавки могат да имат антиоксидантни ефекти, но може и да не успеят реално да намалят нивата на олово в кръвта. Сега, това било при една група с оловни работници, които дишали това нещо ден след ден и начинът, по който витамин C може би работи, е просто да блокира усвояването на оловото в червата. Едно по-старо проучване установило, че добавките с Витамин C очевидно намалили нивата на олово с една трета в рамките на 6 месеца, но това било с една огромна доза от 2 грама с добавен цинк. Друго малко проучване открило същия спад от 30% само с 500 мг. на ден, без цинк и само за един месец. Но нито едно от тези проучвания нямало контролна група, която не е взимала нищо; така че няма как да знаем дали нивата им нямало да паднат така или иначе.
Прилича почти на това проучване тип твърде-хубаво-за-да-е-истина за ролята на витамин C в извличането на оловна токсичност от биосистеми, с което имат предвид деца. 250 до 500 мг. витамин C на ден за няколко месеца, взимане на проба от коса всеки месец и накрая 69% спад на нивата на олово; така че те повторили проучването с две други малки групи деца и забелязали същия невероятен спад на нивата при всяко едно дете. Но може би нивата на олово просто са спадали в цялата общност по онова време? Без измерване на нивата на олово в контролна група деца, които не приемат витамин C, не можем да сме сигурни.
Ето едно добро проучване, което да демонстрира това. 8 седмици витамин C и нивата на олово спаднали в кръвта и се покачили в урината. Така че може да заключим, че витамин C изтегля оловото от тялото, но същите неща се случили и в плацебо групата: нивата в кръвта спаднали, а нивата в урината се покачили. Така, че това нямало нищо общо с витамин C. Ето защо винаги е важно да имаме контролна група.
Същото важи и за проучвания, които изглежда не установяват никакви ползи. 36 работници в индустрията за батерии, на всички им дават витамин C, никаква промяна в нивата на олово, но може би колегите им по време на същия този период са претърпели голямо увеличение на нивата на олово, а витамин C всъщност е подействал успешно в предотвратяване покачването на нивата на олово. Няма как да знаете без контролна група.
Ето защо проучвания като това са толкова важни: витамин С или плацебо. Витамин С срещу идентично изглеждащо захарно хапче и витамин С не успява да помогне. Това наистина поставило спирачка на ентусиазма да се използва витамин C при натравяне с олово, докато не било публикувано това сега известно проучване през 1999 г., което показало, че витамин C добавка може да доведе до намаляване на нивата в кръвта. Но вижте това. Ето откъде започва контролната група и след 4 седмици приемане на плацебо почти нищо не се случило, което именно бихме очаквали. Добре, но вижте групата с витамин C. Започнали от около същото ниво, но след 1 седмица приемане на 1000 мг. витамин C на ден, нивата на олово спаднали на 81%. Така че, витамин С може да осигури икономичен и удобен метод за намаляване на нивата на олово в кръвта, вероятно чрез намаляване на усвояването на оловото в червата.
Вижте, нивата на олово в урината не се променили; така че не е като да са изхвърляли повече олово през урината, за да намалят кръвните си нива. Но по-голямата част от оловото в кръвта ни е в червените ни кръвни телца, които се рециклират в черния дроб и се изхвърлят през жлъчката в червата, където оловото може просто да се усвои отново, освен ако, може би, имате много витамин C там, който да блокира повторната абсорбация. Но 1000 мг е много витамин C. Би ли подействало нещо като 200 мг., което е колкото един портокал и чаша броколи или ягоди? Проверили и това! Групата с 200 мг. започнала със същите нива и… нищо не станало. Кофти! Добре, 1000 изглежда подействало, но не и 200. Не е ли 1000 малко неестествено обаче? Искам да кажа, препоръчителната дневна доза е само 60.
Ами всъщност ние може да се еволюирали в продължение на милиони години и да се доближаваме по-близо до 600 мг. на ден: 10 пъти повече от препоръчителната дневна доза, защото поглъщаме толкова много плодове и зеленолистни. Да, но можете ли да достигнете хиляда милиграма без да се налага да приемате хапчета? Разбира се! Това е количеството витамин С, например, което се съдържа в три чушки камби.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/yellow-bell-peppers-for-male-infertility-and-lead-poisoning
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли витамин C да помогне при натравяне с олово?


„Дори и ако въздействието на храната да е доказано ефективно за намаляване на нивата на олово в кръвта, зависимостта от такава намеса поставя голяма част от тежестта за превенцията върху най-засегнатите и най-малко отговорни за скритите екологични причини… Намесата в храненето следователно никога не трябва да замества усилията за намаляване на излагането на олово към по-безопасни нива. От друга страна, когато се използва като добавка…, някои промени в храненето може да се окаже, че имат и други ползи освен… при натравяне с олово.“ Например, храните, богати на витамин C, могат да помогнат с куп неща, в допълнение към влиянието си върху токсичността на оловото, чрез въздействие върху усвояването на оловото, отстраняването на олово, транспортиране в тялото, свързване на тъканите, или просто спомагане за облекчаване на някои от щетите. Но въз основа на какво?
Ами, през 1939 г. било публикувано забележително проучване, озаглавено „Лечение с Витамин C при натравяне с олово“, при което 17 работници с олово получавали 100 мг. витамин C на ден, количество, съдържащо се в 1 или 2 портокала, и „практически при всички от тях имало осезаемо повишение на енергията, цвят на кожата, веселие, кръв, апетит и способност за сън…“ Те били избрани, защото изглеждали в доста лоша форма, може би дори имали скорбут; така че, не е чудно, че малко витамин C помогнал. Но витамин С е антиоксидант, а оксидацията е „важен механизъм, залегнал в основата на токсичността на оловото“; така че е възможно да е облекчил част от щетите, но витамин C не само изглежда намалява вредата от оловото, но и намалява нивата на самото олово. Това е количеството олово, което един бояджия изхвърля чрез урина за месец, след като започва да приема 200 мг. витамин C на ден, петкратен спад на нивата, което предполага, че той усвоява по-малко олово в тялото си, а той бил един от тримата бояджии, при които направили такъв експеримент, накрая нивата на всички спаднали. Изследователите стигат до заключението, че хората, изложени на олово, трябва да бъдат посъветвани да включат в диетата си много богати на витамин C храни, като домати, цитруси, спанак, ряпа, чушки, пъпеш и др.
Сега това били само трима бояджии, не са имали контролна група от хора, които не са приемали витамин C. Така че, може би нивата на всички щяха да спаднат, независимо от причината, или е било просто съвпадение. Няма как да знаем преди да проверим.
Тези първоначални данни били толкова убедителни, че вдъхновили други да се опитат да ги възпроизведат. Искам да кажа, ако наистина действа, може да започнат да провисват грейпфрути на вратата на завода. По-предишното проучване нямаше добра контролна група, но този път нямаше да направят същата грешка. Половината от групата получава 100 мг. витамин C на ден, не само за месец, а за една година, другата група не получава нищо, и внимателното изучаване на групата не успява да разкрие какъвто и да било ефект от витамин C върху концентрацията на олово в кръвта или урината. Никаква разлика във физическото състояние, никакви промени в кръвната проба; и така, никаква причина да се препоръчва употребата на витамин C, за да се сведат ефектите от абсорбацията на олово до минимум. Проблем. А изглеждаше толкова обещаващо.
Винаги когато изучавам някакъв въпрос, се опитвам да чета проучванията по хронологичен ред, за да изпитам откритията, така както са се случили в историята, но толкова се изкушавах в този момент просто да прескоча към един скорошен преглед, за да видя какво се е случило през последните 74 години, от както това било публикувано, но не исках да си развалям изненадата. Две инвитро изследвания, където накапали антиоксиданти върху клетки, изложени на олово и изглежда подействало. И така те също скочили на въртележката, но това били изследвания в епруветки.
Първото проучване на населението било публикувано през 1999 г. и било установено, че наистина хората с високи нива на витамин C в кръвта си изглежда имали по-ниски нива на олово. Младежите с най-високи нива на витамин C имат почти 90% по-малък шанс за повишени нива на олово в кръвта, в сравнение с тези с най-ниски нива на витамин C. Сега, това било проучване тип „напречно сечение“, само от определен период във времето; така че не знаем дали витамин C довел до спад в оловото – може би оловото довело до спад на нивата на витамин C. Оловото е про-оксидант; така че може би просто е изяло наличния витамин C. И хей, кой има по-високи нива на витамин C? Тези, които могат да си позволят да имат по-високи нива на витамин C, тези, които ядат много плодове и зеленчуци. Може би ниските нива на витамин C са само показател за бедност и това е истинската причина за високите нива на олово. Има много добри причинни да се храним с повече плодове и зеленчуци и трябва да ядем повече спанак, независимо от всичко, но би било хубаво да се знае дали наистина помага при натравянето с олово или не. За да разберем, трябва да проверим.
За съжаление повечето от публикуваните изследвания са като това: „Какви са ефектите от хранителна добавка витамин C върху третирани с олово морски краставици?“ Е, това не е много полезно. И има изненадващ брой статии за ефекта на хранителна добавка с витамин C върху тестиси на животни, но това е защото оловото може да увреди мъжката плодовитост. Оловните работници изглежда имат намалена вероятност да станат бащи. Това може отчасти да се дължи на оксидативния стрес; та какво ще кажете да им дадем антиоксидант, като витамин C, и да го тестваме? И не, не с тестиси на плъхове. Не, не с тестиси на жаба. Не, не с тестиси на рак. (Дори не знаех, че раците имат тестиси). Ето започваме, клиничното значение на витамин C сред изложените на олово безплодни мъже, което ще покрием в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-vitamin-c-help-with-lead-poisoning
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите храни срещу натравяне с олово: чесън


Хранителните стратегии за лечение на натравяне с олово често са основани за проучвания върху гризачи; само за тофуто обаче има едно проучване на населението с хора, което показва по-ниски нива на олово при мъже и жени, които се хранили с повече тофу. Те изследвали цял куп фактори; не е като любителите на тофу да са защитени, само защото пушат по-малко или ядат по-малко месо, но не може всичко да се изследва.
В идеалния случай, това, което ще имаме, е рандомизирано проучване, контролирано чрез плацебо. Вземете една група хора, изложени на олово, разделете ги на две групи: половината получават храната, другата половина получават някаква идентична плацебо храна и вижте какво ще се случи. Лесно е да се направи с лекарства – просто можете да използвате захарни хапчета, които изглеждат по същия начин като плацебо; така че хората няма да разберат в коя група участват, но как се прави плацебо храна?
Един от начините да се направи замаскирана хранителна интервенция, е да се използват храни, които са толкова силни, че могат да се натъпчат в едно хапче, както е с чесъна. Имало е различни проучвания за въздействието на чесъна при плъховете и като потенциален антидот за натравяне с олово, който е разпределен в различни органи на мишката, но кой яде органи на мишки? Това изследване върху животните обаче има пряко значение за хората, ефектът от чесъна върху съдържанието на олово при пилешки тъкани, който да проучи възможните употреби на чесъна за прочистване на съдържанието на олово при пилета, които, подобно на всички нас на планетата Земя, са били изложени на оловно замърсяване, с надеждата да можем да сведем до минимум опасността от замърсено с олово пилешко месо.
И подействало! Даването на чесън на пилета намалява нивата на олово в „органите, годни за ядене“ с до 75% или повече. Дори и да не им давате олово и да ги отглеждате на дестилирана вода, те пак се оказват с малко олово в месото и вътрешностите си (ние просто живеем в такъв замърсен свят), но в случая нарочно ги хранят с олово за една седмица и нивата стават наистина високи. Но ако им дадете същото количество олово с малко добавен чесън, дайте им малко чесново олово, много по-малко олово се натрупва в тялото им.
Добре, тук идва налудничавата част. Същото количество олово, но този път чакате една седмица и тогава давате чесъна, подействало дори по-добре. Значението на чесъна в намаляването на концентрациите на олово е по-изразено когато се дава впоследствие, след като е спряно оловото, след като оловото вече се е установило в тъканите. Вижте, преди си мислехме, че ползотворните ефекти на чесъна срещу натравянето с олово основно се дължат на реакцията между оловото и серните съединения в чесъна, които се свързват с оловото в чревния тракт и го изхвърлят от тялото, но това, което това изследване показва, е, че чесънът изглежда съдържа съединения, които действително могат да издърпат оловото не само от чревното съдържание, но и от тъканите на тялото. Така че, „резултатите посочват, че чесънът съдържа хелатни съединения, които могат да подобрят елиминирането на оловото.“ Така че, „яденето на чесън може да бъде използвано за защита на хората чрез минимизиране на концентрацията на олово в месото.“
Но ако чесънът е толкова ефективен за премахване на оловото от телата на пилетата, защо да не използваме чесъна по-директно, като самите ние се храним с него? Е, никога не е имало проучване върху способността на чесъна да помага на хора, излагани на олово… до сега.
Всъщност, срам ме е да го кажа, проучването беше публикувано още през 2012 г., но съм го пропуснал тогава. Това беше времето, когато едва наскоро бях създал NutritionFacts.org, подготвях го, за да го стартирам. Сега вече, след като имаме персонал и един цял изследователски екип, да се надяваме, че важни проучвания, като това, няма да минават между капките в бъдеще.
Но ето го, едно към едно сравнение на терапевтичните ефекти на чесъна спрямо лекарството при хелатотерапия, наречено D-пенициламин. 117 работници, изложени на олово в автомобилната индустрия за акумулатори, били разделени в две групи на случаен принцип: лекарството три пъти на ден или ⅛ от чаена лъжичка чесън на прах, пресован в таблетка, три пъти на ден. Това е еквивалентът на 2 скилидки пресен чесън на ден, за един месец. Както се очаква, хелатното лекарство намалило нивата на олово в кръвта с около 20%, същото направил и чесъна. Чесънът подействал толкова добре, колкото и лекарството и разбира се имал по-малко странични ефекти. Така чесънът изглежда, че е по-безопасен и също толкова ефективен. Но да кажем, че едно нещо е толкова ефективно, колкото хелатотерапията, не е достатъчно. Помните ли как, за хронично натравяне с олово, хелатните лекарства могат да намалят нивата в кръвта, но всъщност не подобряват неврологичната функция?
Добре, готови ли сте? Това е мястото, където става невероятно.
Значителни клинични подобрения са наблюдавани в групата, приемаща чесън: по-малко раздразнителност, по-малко главоболия, подобрения в рефлексите и кръвното налягане след лечението с чесън, а не с лекарството. Така че, чесънът се оказва по-безопасен и по-ефективен. „Ето защо чесънът може да се препоръчва за лечение на лека до умерена степен на натравяне с олово.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-food-for-lead-poisoning-garlic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите храни срещу натравяне с олово: хлорела, кориандър, домати, моринга?


Съществува така наречената хелатотерапия с лекарства, които може да се дават за остро животозастрашаващо натравяне с олово, както ако 2-годишното ви дете погълне малко олово, защото баба му шие завеси, лекарят ви пропуска да го види на рентген и така то си седи там, докато детето не умре с нива на олово в кръвта над 200.
Но за по-ниска степен хронично оловно натравяне, като нива под 45, няма никакви ясни насоки дали тези хелационни лекарства са ефективни. И така това било подложено на проверка. И те не успели да намалят нивата на олово в дългосрочен план. Дори и ако са въздействали в началото, доза след доза, оловото продължило очевидно да изтича от костите и към края на годината се оказали със същите нива на олово, както групата, приемала само захарно хапче. И така, не е изненада, че дори и нивата на олово в кръвта да са спаднали в началото, не са установени никакви подобрения в когнитивната функция или развитието.
Тъй като голяма част от натравянето с олово е предотвратимо, а лекарствата не изглежда да действат в повечето случаи, това просто подчертава нуждата от защита на децата от излагане на олово на първо място. Въпреки добрите намерения на медицинската професия да се направи нещо, за да се помогне на тези деца, терапията с лекарства не е решението. Да, трябва да удвоим усилията си, за да предотвратим натравянето с олово преди всичко, но какво можем да направим за децата, които вече са били изложени?
На текущия одобрен метод, тези хелатиращи агенти, които свързват и премахват оловото от тъканите ни, им липсва безопасност и ефикасност, когато се използват конвенционалните хелатиращи агенти. А какво ще кажете за хранителните подходи? Вижте, растенията произвеждат фитохелатини. Всички висши растения притежават способността да синтезират съединения, които свързват тежките метали, за да предпазят себе си от вредните им ефекти. Ами ако се храним с тези растения? „За разлика от други форми на лечение – [като фармакотерапията с лекарства] – хранителните стратегии носят обещанието за естествена форма на терапия, която вероятно ще бъде евтина и с много малко или никакви странични ефекти.“ Да, но дали ще подейства? Имам предвид, лекарствата не помогнаха.
Научихме, че едно хранене може значително да намали усвояването на оловото, но конкретните компоненти в храната, които толкова драстично намаляват абсорбцията на олово, бяха неясни по това време. Съдържанието на калций в храната се оказва част от тях, но млякото не изглежда да помага, а дори влошава нещата.
Ами добавките с калций? Има хора, които твърдят, че добавките с калций може да помогнат, но „препоръките… трябва да се основават на доказателства, а не на убеждения.“ А тези твърдения са от части основани на изследвания върху гризачи и разликата в усвояването и баланса на калция при плъховете и хората правят екстраполацията сложна. Това, което трябва да направите, е да подложите твърдението на проверка. Но дори и огромното количество от 1800 мг. калций на ден нямало никакъв ефект върху нивата на оловото в кръвта. Така че доказателствата не подкрепят идеята, че калциевите добавки помагат.
Ами целите необработени храни? Прегледите на стратегиите в храненето за лечение на натравянето с олово казват неща като това да ядем много домати, горски плодове, лук, чесън, грозде, тъй като те са природни антагонисти на токсичността на оловото и следователно трябва да се консумират редовно. Помните ли тези фитохелатини? Така че може би растителното хранене ще помогне за изчистване на оловото от нашето собствено тяло или от тялото на тези, с които се храним. Може би бихме могли да даваме домати, горски плодове, лук, чесън, грозде на крави, прасета, пилета и риба и по този начин да намалим собственото си излагане на олово.
Тези естествени съединения фитохелатин действат толкова добре, че можем да ги използваме, за да почистим замърсяването. Например, хлорелата може да изсмуче оловото и да го задържи; ами ако започнем да се храним с нея? Ако може да почисти замърсените водни басейни, може ли да почисти нашите собствени замърсени тела? Не знаем, защото всичко, което имаме, са проучвания като това, с мишки, не с хора.
Така че, когато чуете колко прочистваща е хлорелата, става въпрос за прочистването на тестиси на плъхове. Така че, да, малко поръсване с хлорела може да помогне на вашия домашен плъх, или малко семена от черен кимион, или клонче кориандър, но когато чуете за това колко прочистващ е кориандърът срещу тежки метали, предполагам, че няма да очаквате да говорят за проучвания като това. Но ако сме заинтересовани от това науката да защитава децата ни, не само техните домашни любимци, няма да имаме късмет.
Същото е и с морингата. Същото е и с доматите, лененото масло, сусамовото масло. Същото е и с черното грозде, и с черния, белия, зеления и червения чай. Просто няма изследвания върху хора, които да ни ръководят. Хранителни стратегии за лечение на натравяне с олово са обикновено основани на проучвания върху плъхове, мишки, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове. Но има някои изследвания върху хора, които обещават изследвания върху хора, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-foods-for-lead-poisoning-chlorella-cilantro-tomatoes-moringa
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим нивата на олово чрез хранене: закуска, пълнозърнести храни, мляко, тофу?


Същото количество олово, дадено 12 часа преди хранене се усвоява на около 60%, така че повечето от оловото се усвоява; 3 часа след хранене, повечето от оловото се усвоява; 7 часа след хранене повечето от оловото се усвоява. Но ако прибавите малко храна в стомаха си само няколко часа след излагането на олово, можете да потиснете усвояването на част или почти цялото олово, което сте погълнали.
Ето защо е важно „да премахнем оловото“ от чешмяната вода. Сега се смята, че по-голямата част от излагането на олово идва по-скоро от храната ни, а не от водата, но не става въпрос за това, което ядем, а за това, което усвояваме. Ако 90% от оловото в храната не се усвоява, само поради факта че е в храната, бихте могли да получите 10 до 20 пъти повече олово, което да се абсорбира в кръвта ви, като консумирате същото количество олово с вода на празен стомах.
И тъй като децата изпразват стомаха си по-бързо от възрастните, часовете на хранене са още по-важни. Заради малките коремчета, които се изпразват само за два часа след хранене, предлагането на междинна закуска сутрин и следобед в допълнение към закуската и редовните хранения, може да намали усвояването в замърсена среда, като се уверите също, че децата си мият ръцете преди ядене.
И така, дали децата в предучилищна възраст, които ядат закуска, имат по-ниски нива на олово в кръвта си? В първото по рода си такова проучване изследователите открили, че наистина децата, които редовно закусват, изглежда имат по-ниски нива на олово, което подкрепя препоръките за редовно хранене и междинни закуски за малки деца с риск от излагане на олово.
Има ли нещо в храната, което играе особена защитна функция? Изследователи тествали различни видове храни, за да разберат и се оказва, че въздействието на храната „вероятно се дължи най-вече на съдържанието на калций и фосфатни соли в нея, но усвояването на олово намалява още повече заради фитата, който се съдържа в изобилие при пълнозърнестите храни.“ Сега, ако калцият и фосфатите защитават, бихте си помислили, че млечните продукти ще направят чудеса. И наистина започнали да дават мляко на работниците, които работят с олово, след като открили, че калцият възпрепятства усвояването на олово при плъховете. Но има нещо в млякото, което при хората изглежда увеличава усвояването на оловото. Не са мазнините, тъй като открили същия проблем и при обезмасленото мляко.
„В продължение на повече от един век млякото беше препоръчвано безрезервно като противодействие на натравянето с олово“, но било изоставено в средата на изминалия век, след като научихме, че „цялостният ефект [от млякото може би всъщност] насърчава усвояването на оловото от чревния тракт.“ Кое е това вещество в млякото, което насърчава усвояването на олово от червата? Може би е млечната захар, лактозата, въпреки че „механизмът, по който лактозата повишава абсорбцията на олово, не е ясен.“ Изводът е, че докато в миналото „млякото било използвано като профилактично средство за защита на работниците в оловната индустрия,“ последните проучвания „предполагат, че тази практика е необоснована и може дори да навреди.“ Така че може би пълнозърнестите храни биха могли да предложат по-голяма защита на хората срещу поемането на олово, въпреки че храната с най-високо съдържание на калций и фитат е тофу.
Изолираните соеви фитонутриенти може да имат неврозащитно действие, поне при изследвания в съд на Петри, където, ако добавите малко олово към нервните клетки, ще убиете около 40% от тях, но тогава, ако добавите все повече и повече соеви фитонутриенти, можете да смекчите част от щетите. Това се смята за антиоксидантен ефект. Ако добавите олово към нервни клетки, получавате голямо освобождаване на свободни радикали, но все по-малко и по-малко такива, ако накапете повече соеви съединения. Добре, но дори и ако това действа извън лабораторни условия, намаляването на токсичните ефекти на оловото е хубаво нещо, но намаляването на нивата на оловото в тялото е още по-добре. Тъй като тофуто има високо съдържание както на калций, така и на фитат, правдоподобно е, че тофуто може да потисне усвояването и задържането на олово, като по този начин намалява нивата на олово в кръвта, но няма как да знаем, ако не проверим.
Консумацията на тофу и нивата на олово в кръвта били изчислени за около хиляда мъже и жени в Китай и за всеки 250 грама тофу, консумирано на седмица, изглежда имало около 4% по-малко олово в кръвта им. В сравнение с тези, които ядат по-малко от 250 гр. на седмица, тези, които изяждат до 70 гр. на ден, имат само на половина вероятността за повишени нива на олово, а тези, консумиращи почти 115 гр. на ден, изглежда намаляват вероятността с повече от 80%. Сега това е просто едно проучване тип „напречно сечение“, в определен момент от времето, така че то не може да докаже причинно-следствена връзка. Това, което ни трябва, е интервенционално проучване, където хората се разделят на случаен принцип в две групи, на едната им даваме храна и наблюдаваме дали нивата на олово ще спаднат, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-lower-lead-levels-with-diet-breakfast-whole-grains-milk-tofu
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Увеличава ли диетичната сода риска от инсулт толкова, колкото обикновената сода?


Препоръките за ограничаване консумацията на захар варират по целия свят, с насоки от „Ограничете сладките десерти до един през ден“ до „Консумирайте захар до 4 или по-малко пъти на ден.“ В САЩ Американската сърдечна асоциация е водещ в инициативата „предложение за драстично намаление на консумацията на безалкохолни напитки и други подсладени продукти.“ Те препоръчват да се придържаме към правилото добавената захар да е под 5% от общите калории на ден, което може и да не даде възможност дори за едно кенче сода.
Защо Американската сърдечна асоциация? Защото „прекомерната консумация на добавена захар отдавна е свързана с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания,“ което означава сърдечни заболявания и инсулт. Преди мислехме, че добавената захар е просто показател за нездравословен начин на хранене. В заведенията за бързо хранене за хората е по-вероятно да поръчат чийзбургер с голяма сода вместо салата.
Но новото мислене е, че не, добавената захар в преработените храни и напитки може да е независим фактор сама по себе си, не само просто празни калории, а калории, водещи до заболяване, въз основа на данни като тези.
Ето колко захар приемат американците. Само около 1% отговарят на препоръките на Американската сърдечна асоциация за намаляване консумацията на добавена захар на 5% или 6% от дневния прием на калории. Повечето хора са на около 15%, а именно там започва рискът от сърдечносъдови заболявания, а при 25% от общите калории рискът става два пъти по-голям и четири пъти по-голям риск за хората, приемащи една трета от от дневния си калориен прием от добавена захар.
Преминахме от ядене на 3 килограма захар всяка година преди 200 години до 23 кг., а сега над 45 кг. Ние сме програмирани да харесваме сладки картофи, защото сме еволюирали, заобградени от плодове, не плодови близалки, но с тази адаптация ужасно се злоупотребява днес, отвлечена от хранителната индустрия за нашето удоволствие и техните печалби.
Защо консумираме толкова много захар, въпреки че знаем колко може да ни навреди? Да, тя има пристрастяващи свойства. Да, програмирани сме да я харесваме, индустрията за преработени храни не помага особено.
75% от пакетираните храни в САЩ съдържат добавени подсладители, повечето произхождащи от напитки, подсладени със захар, като содата, които се смятат отговорни за повече от сто хиляди смъртни случаи по света и милиони години изгубен здравословен живот.
Няма проблеми, защо просто не преминем към диетична сода? С избора на диетична сода не можем ли да получим този сладък вкус, за който жадуваме без вредните ефекти? За съжаление редовната консумация на диетични безалкохолни напитки се свързва с увеличение на същите рискове, които много хора се стремят да избегнат, като използват изкуствени подсладители.
Ето какво са установили проучванията за повишения риск от сърдечно-съдови заболявания, свързан с редовния прием на сода, а ето ги сърдечно-съдовите рискове, свързани с диетичната сода. С други думи, убеждението, че преминаването към диетична сода ще намали рисковете за здравето в дългосрочен план, не е добре подкрепено с научни доказателства, а вместо това диетичната сода може да допринесе към същите тези рискове за здравето, които хората се опитват да избегнат.
Но защо? Логично е защо изпиването на цялата тази захар може да увеличи риска от инсулт, с допълнително възпаление и триглицериди, но защо в тези две проучвания от Харвард диетичната сода изглежда увеличава риска от инсулт също точно толкова? Да, може би карамеленото оцветяване на кафявата сода, както е при колата, играе някаква роля, но другата вероятност е, че „изкуствените подсладители могат да увеличат желанието за подсладени със захар енергийни напитки и храни.“
Вижте, проблемът с изкуствените подсладители „е, че в крайна сметка се развива прекъсване на връзката между количеството сладост, което мозъкът вкусва“ и колко кръвна захар „накрая стига до мозъка.“ Мозъкът се чувства измамен и изчислява, че трябва да ядете все повече и повече и повече сладко, за да извлечете някакви калории от него. В резултат, накрая мозъкът ви казва, „Добре, в някакъв момент ще ми трябва малко кръвна захар.“ И тогава изяждате една цяла торта, защото никой не може да устои.
Ако дадете на хората Спрайт, диетичен Спрайт или неподсладена газирана вода с лимон и лайм и не им кажете кое какво е или за какво е проучването, а по-късно им предложите да изберат между бонбони M&M, изворна вода или дъвка без захар, познайте кой ще избере M&M? За тези, които пили изкуствено подсладена сода, имало почти три пъти по-голяма вероятност да вземат бонбоните, отколкото тези, които консумирали напитката, подсладена със захар или неподсладената напитка. Така че не става въпрос за сладко срещу несладко и не става въпрос за калории срещу без калории. Има нещо в подсладителите без калории, което изиграва мозъка.
Тогава провели друго проучване, в което всеки получил бисквита Орео и попитали хората колко заситени се почувствали от бисквитите и отново, тези, които пили диетичния Спрайт (Спрайт с изкуствени подсладители), докладвали, че се чувстват по-малко заситени, както от групата на нормалния Спрайт, така и от групата на газираната вода. Тези резултати са в съответствие с последните проучвания върху мозъка, които показват, че редовната консумация на изкуствени подсладители може да промени невралните пътища, които са отговорни за реакцията на удоволствие към храната. „Единственият начин наистина да предотвратим този проблем – да спрете пристрастяването – е рязко и изведнъж да спрете всички подсладители“ – както изкуствени, така и обикновената захар и царевичния сироп, богат на фруктоза. „Накрая мозъкът се възстановява в изходно ниво и няма да търсите сладки неща толкова много.“
Винаги сме предполагали, че консумацията на захар и изкуствени подсладители може да промени вкусовете ни и вкусовите ни предпочитания с течение на времето чрез увеличаване на желанието ни за сладки храни. За съжаление данните за това липсваха, до сега.
Двадесет души се съгласили да намалят добавената захар и изкуствените подсладители за 2 седмици и след това 95% установили, че сладките храни и напитки са по-сладки или прекалено сладки и казали след това, че ще продължат да живеят с по-малко или изобщо без захар. И повечето спрели да ядат захар в рамките на първата седмица, 6 дни.
Това предполага, че едно предизвикателство за 2 седмици или дори за 1 седмица без захар може да помогне да се нулират вкусовите предпочитания и да се направи консумацията на по-малко или изобщо без захар по-лесна. И така, може би трябва да го препоръчваме на пациентите си.
Яденето на по-малко преработени храни и изборът на повече истински, цели и растителни храни прави по-лесна консумацията на по-малко захар.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-diet-soda-increase-stroke-risk-as-much-as-regular-soda
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим нивата на олово чрез хранене: тиамин, фибри, желязо, мазнини, гладуване?


Има определени хранителни вещества, чиито прием се свързва с по-ниски нива на олово в тялото. Например, жените с по-висок прием на тиамин, прием на витамин В1, изглежда имат по-ниски нива на олово в кръвта, като същото е и с работниците, изложени на олово. Приемът на фибри и желязо били също свързани с по-ниски нива на олово в тялото в по-малка степен. Изводът, че фибрите могат да прихванат оловото и да го изтръгнат от тялото, а желязото би възпрепятствало усвояването на оловото, докато тиаминът може да ускори премахването на оловото през жлъчката. Така се предполага, че приемането на много желязо, фибри и особено храни, богати на тиамин, „може да предизвика бързо премахване и отделяне на… оловото от тъканите.“ Но тиаминът никога не е бил подлаган на проверка, при която давате тиамин на хората и наблюдавате дали нивата на оловото ще спаднат. Най-близкото, което успях да намеря, е намеса с тиамин при кози, натровени с олово.
А повечето от данните за фибрите са само от изследвания в епруветки, като това, при което, при симулирани чревни състояния, пълни с колби с изпражнения, както разтворими, така и неразтворими хранителни фибри могли да свържат големи количества живак, кадмий и олово до такава степен, че може да са блокирали усвояването в тънките черва; въпреки че, когато добрата ни чревна флора изяжда фибрите, някои от тежките метали може да се освободят повторно в дебелото черво. Така това не изключва напълно възможността за неуспех и както при тиамина, не е имало до сега контролирани проучвания върху хора.
Но вижте, къде можем да намерим тиамина? Ето едни от най-здравословните източници, които също съдържат фибри, концентрирани в супер полезни храни като бобовите и зеленолистните растения, които всички ние така или иначе трябва да ядем. Така че, дори и ако тиаминът и богатите на фибри храни всъщност не намаляват нивата ви на олово, все пак отново ще сте по-здрави.
Подложили на проверка желязото обаче и то… не успяло да подобри когнитивното представяне на децата, които са били изложени на олово, не успяло да подобри поведението или симптомите на ADH. Това не е изненадващо, защото желязото не успяло да смъкне нивата на олово, също както и приемането на цинк като добавка. Оказва се, че докато желязото може да ограничи абсорбирането на олово, то също може и да потисне отделянето на оловото, което вече е в тялото ви.
А желязото дори може и въобще да не възпира усвояването на оловото преди всичко. Това твърдение било основано на проучвания върху гризачи, а се оказва, че ние не сме гризачи.
Същата история с цинка. Той може и да помогне за предпазване на тестисите на плъховете, но не изглежда да е помогнал на децата. Въпреки това, желязото се предписва рутинно при деца с натравяне с олово. „Предвид липсата на научни доказателства, подкрепящи употребата на безразборни добавки с желязо при… деца с оловно натравяне, рутинната им употреба трябва да бъде преразгледана.“ Въпреки че, разбира се, ако имате дефицит на желязо, добавката може да помогне.
Приемът на твърде много мазнини се определя като нещо, което може да влоши нещата за децата, изложени на олово. Мазнините в храната се свързват с по-високи нива на олово в проучвания по метода на напречното сечение, проведени в определен период от време, и има правдоподобен биологичен механизъм. Мазнините в храната могат да увеличат усвояването на оловото чрез стимулиране допълнително на жлъчката, което от своя страна може да допринесе за усвояването на оловото, но не бихме могли наистина да узнаем докато не проверим.
В допълнение към изследването на желязото, също и мазнините били изследвани. Дали на група от ненормални доброволци един коктейл от радиоактивно олово. Тогава, с нещо като гайгеров брояч, успели да измерят колко радиация задържат в тялото си. Пиенето на оловото с желязо или цинк не променило нищо, но добавянето на около 2 чаени лъжици растително олио повишило усвояването на оловото в тялото от около 60% до около 75%.
Единственото нещо, което като че ли помогнало, намалявайки усвояването на оловото до около 40%, било яденето на лека храна с напитката от олово. Каква била тази храна? Кафе и една поничка. Мисля, че това е първата интервенция с понички, която съм виждал да има положителен резултат. Може ли причината да е в кафето? Малко вероятно, пиенето на кафе се свързва със съвсем малко увеличение на нивата в кръвта.
Ако мазнините влошават нещата, а захарта, която опитали, не помогнала, те сметнали, че решението е в яденето на храна, каквато и да било храна, да не се поема олово на празен стомах, това създало разликата. И наистина, ако повторите проучването с една цяла порция храна, усвояването на олово не само намалява от 60% на 40%, но чак до 4%! Това е изключително. Това означава, че е 15 пъти по-лошо да преработвате олово на празен стомах.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-lower-lead-levels-with-diet-thiamine-fiber-iron-fat-fasting
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев