Инфекциозните заболявания се появяват глобално с безпрецедентна скорост. Буквално стотици нови патогени са се появили отново и отново през последните няколко десетилетия и храната, което ядем, е отговорна за повечето нови заболявания, които са скочили от животни на хора. В отговор на пороя от появяващи се зоонотични заболявания, предавани от животни на човек, три от водещите световни организации – Световната здравна организация, Организацията за храните и селското стопанство на Обединените нации и Световната организация за здравето на животните направили обща консултация, за да определят ключовите причини. Първа в списъка им е „нарастващото търсене на животински протеини.“ Великите мечове на Дамокъл са H5 и H7 вирусите на птичия грип, които завземат по-голямата част от земята. Пандемия на птичи грип би могла да бъде опустошителна, имайки предвид текущото увеличение на смъртността от Ебола, която е като хвърляне на монета. При условие че появата на тези смъртоносни вируси на птичия грип, H5N1 и H7N9, са свързани с интензификацията на сектора на птиците,“ има призиви за „деиндустриализация на животновъдството,“ например, както се предлага тук в аналите на Академията на науките на Ню Йорк, „заместването на големи индустриални единици с по-малки ферми с по-ниска гъстота на заселването,“ което потенциално ще доведе до по-малко стрес, по-малка податливост към заболявания, по-малък инфекциозен контакт и по-малък инфекциозен товар. Може би те са тези, които биха могли да използват малко социална дистанция. Американската асоциация на общественото здравеопазване, най-голямата и най-стара асоциация на професионалисти по общественото здраве в света, призовава за мораториум върху индустриалното животновъдство от почти две десетилетия вече. Може би КОВИД-19 е сухата тренировка, от която се нуждаеха, алармата, която да ни събуди от самодоволството ни и да реформира хранителната система, преди да е станало твърде късно. Но ако, както Организацията за храните и селското стопанство на Обединените нации вижда нещата, следващата пандемия започне с „увеличено търсене на пилешко месо и продукти“, преди да завърши с предаване от човек на човек, може би трябва да се преместим отвъд решението просто да даваме на животните по-голямо пространство да дишат. Тази статия в журнала на Американската асоциация по общественото здраве отива отвъд призива за деинтензификация на индустрията за птици и поставя под въпрос благоразумието да се отглеждат толкова много животни за храна на първо място. Ето защо е любопитно, имайки предвид заплахата от пандемия, че промяната на начина, по който хората се отнасят към животните – най-вече, като спрат да ги ядат, или най-малкото, радикално ограничат количеството, които изяждат – е до голяма степен извън радара като значима превантивна мярка. Такава промяна, ако се приеме в достатъчна степен или се наложи, може все пак да намали шанса от грипната епидемия, от която толкова се страхуваме. По-вероятно би било да се предотвратят неизвестни бъдещи заболявания, които, при липсата на тази промяна, може да са резултат от отглеждането на животни в индустриални условия и убиването им за храна. И въпреки това, човечеството дори не обмисля тази опция. Благодарение на хранителните иновации, обаче, това може и да се промени. Разглеждали ли сте случая с млечните продукти в супермаркета напоследък? Някои от най-големите производители на млечни продукти в Америка наскоро обявиха фалит поради плеядата от нови продукти за потребителя. Аз самият участвах отчасти в най-голямото оттегляне на месото в човешката история. Спомняте ли си видеото на това как кравите се влачат с мотокари? Разследване със скрита камера в една от кланиците в Калифорния за крави, които са спрели да дават мляко, доведе до изтеглянето на почти 68 милиона килограма телешко месо за нарушение на правилата за безопасност на храните, с цел защита на хората от заболяването луда крава. Повалени крави, даващи мляко, които са твърде болни, за да вървят дори, били влачени към кланицата с вериги като част от федералната програма за училищен обяд. Не е нужно да се тревожите за замърсени мозъци на добитък… в овесеното си мляко, обаче. Растителните млека нямат мозък. Но можете да видите какво казват. Да, можете да преминете регулациите на общественото здраве, за да спрете канибалистичното хранене на кравите с отпадъци от кланицата – или може просто да дадете на хората по-добри алтернативи и да оставите пазара да елиминира риска напълно, защото в растенията няма приони. Вирусът на ХИВ/СПИН вероятно е възникнал от това, че хората заколват маймуни. 30 милиона души нямаше да са мъртви сега, ако ядяхме храстите, а не месо, криещо се в храстите. Не можем да се заразим с коронавирус от карфиола. Няма грип в производството на фалафели, без значение колко на тясно събираме кюфтетата заедно. Това, което се опитвам да кажа е, че нашият избор на храна влияе не само върху собственото ни лично здраве, но и върху глобалното здраве. Не само по отношение на климатичните промени, но и по отношение на задушаващия риск от пандемия. Има огромен скок в интереса от различните източници на протеини, имайки предвид нарастващия консенсус, че намалената консумация на месо е жизненоважна както за климатичната криза, така и за процъфтяващата епидемия на заболявания, свързани с начина на живот. Яденето на по-малко месо може не само да помогне за спасяването на света, но и може да помогне за предотвратяване на загубата на над 10 милиона човешки животи на година. В своя полза, през 2016 г. китайското правителство препоръча на гражданите си да намалят консумацията на месо наполовина, отчасти за да намалят нарастващата скорост на поява на хронични заболявания. Една напълно растителна диета би могла да намали разходите с 30 трилиона долара само от здравословните ползи и това би било само от по-ниската честота на хронични заболявания, като рак, сърдечно-съдови, диабет тип 2, дори и не вземаме предвид намаления риск от катастрофална пандемия. Това, с което се храним, не повлиява само върху личното ни здраве, но и върху световното здраве по повече от един начин. Здравословният избор може също така да помогне за смекчаване на следващата епидемия с коронавирус, не само от източника, чрез избягване на мокрите пазари, но и също чрез намаляване на честотата на съпътстващите заболявания, за които е установено, че увеличават риска при всичките смъртоносни коронавируси: SARS, MERS и КОВИД-19. Замислете се за скритите рискови фактори за сериозността и смъртността от КОВИД-19 – затлъстяване, сърдечно заболяване, хипертония, диабет тип 2 и хронично белодробно заболяване. На практика при всички проучвания растителният протеин е по-добър от животинския по отношение на по-ниската честота на сърдечни заболявания, диабет тип 2 и ниско кръвно налягане отколкото животинския протеин. Ето един мета анализ, публикуван преди няколко месеца върху риска от диабет и консумацията на животински протеини. При хипертонията, месото, включително пилешкото, може да допринесе за по-висок риск от високо кръвно налягане. Месото може дори да бъде свързано с влошена функция на белите дробове, увеличавайки риска от белодробни заболявания, като емфиземата. Същата диета, която може да ви помогне да оцелеете през тази пандемия, може също да помогне да се предотврати следващата. Така че, вместо да подкрепяме месната индустрия в тона на 100 милиона долара на месец от данъкоплатци и да принуждаваме фабриките за месо да стоят отворени, оправете диетата си срещу пандемията. За щастие, много опции вече удрят месната индустрия. Вече не само като пазарна ниша за вегетарианци, основни производители на месо са започнали да вкарват растителни протеини, за да правят хибридни месни продукти, като пилешките хапки плюс на Пердю или наденичките на Тайсънс с цели храни. Смитфийлд, най-големият производител на свинско месо, наскоро изкараха цяла линия продукти на растителна основа. Хормел също имат нова растителна линия, производителите на SPAM… вече вярват в силата на растенията. Вижте това заглавие отпреди няколко седмици: „KFC изкарва пилешкото на растителна основа на Каргил в Китай.“ Говорете ми за културна революция. И тук не става въпрос за Tofurkey. Каргил е най-голямата частна корпорация на Америка и една от най-големите компании за опаковане на месо в света. Колко по-малко късоопашати вирусни миксове има сега, след като Дънкин Донътс имат вече наденица без месо за закуска? Колко по-малко кокошки са претъпкани клюн до клюн, сега, след като майонезата без яйца превзе сектора за мазане върху сандвичите като буря? Quorn, марка месо без месо, направено от гъби, отвори едно предприятие, което може да произведе месо, равняващо се на 20 милиона пилета всяка година. Тези продукти може и да не най-здравословните от лична гледна точка – сандвич с поничка без свинско си е пак сандвич с поничка – но хей, направете си омлет без яйца от Тим Хортонс, а от гледна точка на пандемията? Нулев риск. Не е нужно да са растения, обаче. В този преглед на хранителните системи в ерата на коронавируса, те отбелязват, че „изследователите търсят алтернативен източник на протеини навсякъде.“ Не можете да измислите никаква друга възможна алтернатива на краве млякото? Ами мляко от хлебарка? Искам да кажа, мислите си, че бадемовото мляко е лудост? Какво ще кажете за малко от това върху корнфлейкса ви? Може и да е по-полезно от кравето мляко и няма лактоза, няма проблеми с алергии към млечни. Важна алтернатива. Не мога дори да си представя да се прави мляко от нещо друго. И е без глутен! Единственият недостатък очевидно е вкусът, но изследователите – може би финансирани от Голямата буболечка? – загубили поради факта, че съдиите знаели, че има хлебарки в хляба; и така, всички те били пристрастни. Хммм… мисля да се придържам към растенията. Но ако казвате: „ще трябва да ми отнемеш свинското само от студените ми мъртви ръце,“ може и да можем да ядем спокойно месо. Един още по-иновативен подход към превенцията на пандемия бил предложен от Уинстън Чърчил през 1932 г. В статия от „Популярна механика“, озаглавена „50 години след това“, той предрича, че „Ще избягаме от абсурдността на отглеждането на цели пилета, за да ядем гърдите или крилцата, чрез отглеждане на тези части поотделно при подходящ посредник.“ И наистина, предсказанието става реалност. Вместо да вземем коренче от растение и да отглеждаме зеленчуци, вземаме проба от животно и отглеждаме месо. Вероятно много месо, може би милиард килограма от една-единствена проба.Наистина, по отношение на ефективност, отглеждането на месо директно от мускулни клетки може да намали парниковите емисии и употребата на вода с до 96% и да намали употребата на земя с 99%, но когато вземете предвид и риска от пандемия, ползите за човешкото здраве от лова без клане може да съперничат с тези на планетарното здраве. Безопасността на храните се счита за основна полза за човешкото здраве при такъв подход. Има шест пъти увеличение на хранителните натравяния през последните няколко десетилетия, което разболява десетки милиони американци всяка година, а замърсеното месо и животински продукти са най-често срещаната причина. Така че, когато индустрията на култивираното месо нарича продукта си „чисто месо“, това не е само чиста енергия. Патогените на хранителните разстройства, като E. coli, кампилобактер и салмонела се дължат на фекалните остатъци, следи от които се откриват върху повечето проби от птици в САЩ и при около половината от купешката телешка кайма и свинско. Те са бактерии в червата; така че не е нужно да се тревожите дали произвеждате месо без черва. Не е нужно да готвите изпражненията от месото, ако изобщо няма изпражнения, също както не трябва да се тревожите за създаване на нови вируси по дихателните пътища, които могат да убият милиони хора, ако правите месо без бели дробове. „Един кулинарен избор в южен Китай доведе до фатална инфекция в Хонг Конг и последвали 8000 случаи на тежък и остър респираторен синдром (SARS), както и почти 1000 смъртни случая в 30 държави на шест континента.“ Само ако си бяхме научили урока тогава. Може би сме на един храст разстояние от следващия СПИН, на една чиния с панголини от следващия убиец коронавирус и на една индустриална ферма от следващия смъртоносен грип. Трагично е, че може да има нужда от пандемия с вирус, като H5N1, преди светът да осъзнае истинската цена на евтиното пиле.
Дори и с някои потискащи стратегии на място, милиони хора по света се очаква да умрат от пандемията с КОВИД-19. В САЩ най-добрата оценка на изчисленията, представена на Американската болнична асоциация е смърт на около половин милион американци. С достатъчна социална дистанция това число може да се намали на около 100000. Дори и при половин милион, обаче, все още може и да е много много по-зле. С хиляди вече мъртви и милиони, които се очаква да умрат, милиарди в изолация и трилиони изгубени при колапса на пазара, КОВИД-19 се оформя само като пандемия от категория 2 или 3. Това е от насоките за планиране на пандемия на Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Индексът на сериозността на пандемията е проектиран по модела на индекса на сериозността на ураганите, за да определи разрушителния капацитет на една буря. Това е опитът на Центъра за контрол и превенция да класифицира разрушителния капацитет на една пандемия. Той се основава на коефициента на смъртните случаи, също известен като процент смъртни случаи, процентът от тези, които се разболяват и които накрая умират от инфекцията. През 1918 г. по време на грипната пандемия, около 1 на 3 се разболяват и от тях около 2% умират. Това направи пандемията от 1918 г. категория 5, аналог на супер тайфун с продължителни ветрове, които надвишават 240 км в час. Процентът на тези, които умират от КОВИД-19 е много по-нисък. Ако включите тези, които са имали положителен тест и са били без симптоми, изглежда по-скоро като смъртността от последните две грипни пандемии или сезон на много гаден грип. Ако говорим за истински случаи, хора, които реално се разболяват, говорим за цифра, близка до 0,5%, нещо средно между пандемия категория 2 и категория 3, което означава около 1 на 200 случаи умира. Както можете да видите, 2% смъртност, като пандемията от 1918 г., е там, където започва категория 5. КОВИД-19 показва, че коронавирусите, подобни на SARS могат да избягат от хватката ни и да предизвикат истинска пандемия. SARS беше бързо ликвидиран от пътуващи, които проверяват температурата, но до времето, когато всичко беше приключило, вече имаше около 800 смъртни случая от общо 8000 болни. Това е съотношение на смъртността от 10%. Слава богу, че тук се занимаваме с пандемия от SARS-CoV-2, а не първоначалния SARS коронавирус. Дори още по-смъртоносен, MERS уби над 850 от общо 2500 болни, което е 34% смъртни случаи, 1 на 3 шанс от смърт, ако се заразите. От 2002 г. със SARS и 2012 г. с MERS, научихме, че коронавирусите могат да станат смъртоносни. Те не са просто вируси на настинката, за каквито ги смятахме. Сега, с КОВИД-19 осъзнаваме, че това семейство от вируси може също да експлодира неограничавано на глобалната сцена. Така че коронавирусите вече са ни показали, че могат да направят и двете. Не е трудно да си представим комбинация от предаване и леталност, която създава нова по-лоша пандемия с коронавирус по обхвата си или нещо повече. Но има една още по-голяма тема на предпазливост за споменаване, която е основен предмет на новата ми книга. Отдавна знаем за пандемичния потенциал на грипния вирус, но в най-смъртоносната си поява той имаше 2% смъртност при грипа от 1918 г. Сега, 2% е достатъчно, за да убие до сто милиона души, което го прави единственото най-смъртоносно събитие в човешката история, но дори още по-голяма заплаха може би ни очаква в крилете на… пилетата. През 1977 г. бил открит грипния вирус при пилетата, който завинаги промени нашето разбиране за това колко лоши могат да станат пандемиите. Досега той си остава заболяване при птиците, не при хората, но от стотиците редки индивиди, които са се заразили, над половината са умрели. Птичи грип със смъртност, която надвишава 50%. Ами ако един вирус като този, може да мутира и да придобие лесно предаване сред хората? Последният път, в който вирусът на птичия грип скочи директно на хората и причини пандемия, той предизвика най-смъртоносната чума в човешката история. Ами ако вместо 2% смъртност, е по-скоро някоя от двете страни на монетата? Пандемията с КОВИД-19 е опустошителна, но храна продължава да има в магазините. Интернетът може и да е бавен, но все още го има. Светлините все още са включени и безопасна за пиене вода все още тече от чешмата. Докторите и сестрите все още ходят на работа. Ако предсказанията са верни и „само“ около 100000 американци умрат, това е по-малко от 1 на 3000. В пандемията от 1918 г., в която 2% от случаите се подадоха, 1 на 150 американци починаха. Представете си, ако беше 10 пъти по-зле от 2%, с 1 на всеки 15. Или 25 пъти по-зле, с 1 на всеки 6. Добрите новини са, че има нещо, което можем да направим за това. Също както елиминирането на търговията с екзотични животни и живите пазари може да помогне много за предотвратяване на следващата пандемия с коронавирус, реформирането на начина, по който отглеждаме домашни животни за храна, може да помогне за предотвратяване на следващия грипен убиец. Разминахме се лесно при последната пандемия. Свинският грип предизвика само пандемия от категория 1 през 2009 г., но ни показа нова точка на произход за пандемичните вируси: производството на свинско месо. Беше като епидемиологичен ответен удар от глобализирането на тези интензивни методи на затваряне на животни. Безпрецедентната поява на H5N1 и на 10 други нови вируси на птичия грип, заразили хората по света, се дължи на индустриалното производство на птици. Когато пренаселим десетки хиляди животни в тези тесни, мръсни навеси с размера на футболно игрище, които стоят клюн до клюн насред собствените си изпражнения, това е просто благодатна почва за заболявания. Огромният брой животни, пренаселването, стресът, който уврежда имунната им система, амонякът от разграждащите се изпражнения, който изгаря белите им дробове, липсата на свеж въздух, липсата на слънчева светлина. При всички тези фактори това, което имаме е наистина перфектната буреносна среда за появата и разпространението на тези така наречени „суперщамове“ на грипа. Ето защо Обединените нации призовават правителствата, местните власти и международните агенции да поемат нарасналата нужда от ролята да се борят срещу така нареченото индустриално селско стопанство, което, в комбинация с тези пазари за живи животни, осигурява идеалните условия за разпространение на грипния вирус и мутацията му в по-опасна форма. Така наречените концентрационни фабрики за отглеждане на животни сериозно са променили еволюцията на вируса на инфлуенца. Вирусът H5N1 започва като всички други вируси на птичия грип безвредно от чревни инфекции на водни птици, но придобива способност за предаване по въздуха и прераства в изключително вирулентен щам в рамките на масовото производство на птичи продукти. Може би единствено промяна в условията, толкова голяма, колкото 10 милионните мега ферми би могла да се счита виновна за драматичната поредица мутации, достатъчни, за да създадат такова чудовище. Също така изглежда има ускорение на проблемите с човешкия грип през последните няколко десетилетия, което включва по-голям брой видове и според Организацията за храна и селско стопанство на Обединените нации, това се очаква до голяма степен да се свърже с интензификацията на отглеждането на птици и вероятно на прасета. Голямата индустрия на животновъдството може би отглежда големия грип. За скритата зад това наука, еволюционните биологични механизми, позволете ми да ви препратя към един преглед, който ме поканиха да напиша за Критични прегледи в микробиологията, където излагам всички доказателства. Безплатно е; няма нужда да плащате. Просто идете на bit.ly/flureview. В момента Центърът за контрол и превенция на заболяванията счита вирусът на птичия грип H7N9 за най-голяма заплаха, вирусът с най-голям риск от поява на пандемия и най-голямо потенциално влияние. Бяха публикувани изчисления относно това как би изглеждала пандемия с H7N9 в САЩ и така стигат до заключението: милиони американци мъртви. Досега H7N9 е убил около 600 от първите 1500 души, които е засегнал. Това е около 40%. Двама на всеки пет души. За щастие, нито H5N1, нито H7N9 са придобили капацитета за лесно предаване от човек на човек. Но имайки предвид, че както H5, така и H7 вирусите са показали склонността да заразяват хората, има повишено притеснение, че те може да еволюират способността да се предават между хората и да предизвикат пандемия. Все още са там навън, все още мутират. H7N9 може и да е на три мутации само от това ефективно да започне да се предава между хората. Пандемиите винаги са въпрос не на ако, а на кога. И една пандемия с повече от няколко процента смъртност не само би заплашила финансовите пазари, но и самата цивилизация, такава, каквато я познаваме. Как можем да спрем появата на пандемичните вируси преди всичко? Ако има една концепция, която да извлечем от работата ми върху предотвратяване и спиране на хроничните заболявания, тя е, че когато е възможно, трябва да третираме причината. Какво може да каже индустрията за птици относно това? Изпълнителният редактор на списанието за птици го казва така: „Идеята за вирулентен грип, към който нямаме абсолютно никаква устойчивост, е плашеща. За мен, обаче, заплахата е много по-голяма за индустрията за птици. Не съм толкова разтревожен за американското човешко население да умре от птичи грип, колкото за това, че няма да има пилета, които да ядем.“ Други по-скоро отразяват себе си. Предвид собствения си 37-годишен опит, свидетел на упадъка на модела на индустриалното животновъдство по отношение на разпространяването на заболяването, едно вътрешно лице на индустрията заключава своята публикация „Нужда от проверка на реалността при птиците“ с тези пророчески думи: „Сега е времето да решим. Можем да продължим с работата си както обикновено, надявайки се за най-доброто, докато вървим напред към по-ниски разходи. Или можем да започнем да правим благоразумни стъпки за възстановяване на баланса между икономиката и здравето на птиците. Можем да платим сега или да платим по-късно. Но трябва да се знае и трябва да се каже, ще си платим по един или друг начин.“
Дали КОВИД-19 ще изчезне естествено, след наближаването на по-топлото време? Не бива да разчитаме на това… Въпреки че вирусите на обикновената настинка следват сезонен модел, като грипа, а пикът им е всяка година, има други дихателни вирусни инфекции, чиитo пик е през пролетта или лятото. Всъщност, MERS-CoV, последният смъртоносен коронавирус, който причини епидемия, достигна пика си през август, в невероятната жега и заслепяващото слънце на Арабския полуостров. Механизмите на сезонността на вирусните инфекции на дихателните пътища остават предмет на научни дебати. Вероятно това е комбинация на фактори, които включват самия вирус (например жизнеността на вируса при различни температури и влажност), имунитета на носителя (като статуса на витамин D и изсушаването на дихателните ни пътища), както и поведението на носителя (като събирането на едно място на податливи индивиди). Почти универсалната податливост на новите пандемични вируси може да превъзхожда сезонните фактори. Скорошните грипни пандемии се появиха през пролетните или летните месеци, въпреки че вторичните вълни обикновено удариха следващата зима. Дори и ако заразността на КОВИД-19 вируса падне това лято в северното полукълбо, поради по-топлото и по-влажно време, не се очаква това да направи голяма вдлъбнатина на пандемичната крива. Това, което би спряло пандемията, е стадният имунитет, наличието на голяма част от населението, което да е имунизирано срещу вируса. Инфекцията може само да се изгори чрез населението, ако има достатъчно индивиди, за да може вирусът да скача от един човек на следващия. Имунизираните индивиди, които не могат да се заразят или да предадат вируса, служат като спирачки, които забавят разпространението или като контролни пръти в ядрен реактор, които чупят веригите на предаването. В идеалния случай това се постига чрез масово ваксиниране. Ваксините са начин за борба срещу огъня, използвайки огън, използвайки вируса, за да се борим срещу вируса, чрез генериране на ползите от инфекцията (имунитет) без рисковете (заболяване и смърт). За съжаление, въпреки че в момента развиваме ваксини с пандемична скорост (скромно е като го осъзнаем), средната ваксина отнема над 10 години, за да се произведе, и има 94% шанс за неуспех. Без ваксина, стадният имунитет се постига по трудния начин, чрез масова инфекция. Пропорцията на населението, която трябва да придобие имунитет, за да се спре пандемията, може да се изчисли грубо от основната репродуктивна цифра, за която съм говорел и преди, броят на хората, които един-единствен човек може да зарази. Основното уравнение е: Pcrit = 1 – 1/R0, където R0 е основната репродуктивна цифра, а Pcrit е това, което търсим, минималната пропорция на населението, която трябва да е ваксинирана или да се е възстановила с последващ имунитет, за да се премахне огнището в рамките на това население. И така, ако всеки случай на КОВИД-19 води до това други двама да се заразят, то тогава половината от населението ще трябва да се ваксинира или да се зарази преди пандемията да умре. Но ако всеки човек средно заразява четирима други, то тогава един би бил по-близо до три четвърти от населението, което трябва да е имунизирано, за да се спре. Това е един прекалено опростен модел, но той предлага приблизителна оценка. Въз основа на изчисленията на R0 за КОВИД-19 от големи огнища в засегнати страни, минимумът имунитет на населението, който се изисква, варира от около 30% (въз основа на изчисленията на R0 на Южна Корея от 1,43) към по-скоро 80% (въз основа на ранните изчисления на R0 от Испания, който е по-близо до 5). Ето защо е толкова важно да се предприемат мерки по изравняване на кривата, като социалната дистанция, за да се намали броят на контактите и да се намали основната цифра на репродукция възможно най-малко. Не бихте искали да чакате докато 80% от хората са заразени. Разбира се, всичко това действа под предположението, че хората, които се възстановят от КОВИД-19, придобиват имунитет към повторна инфекция. Това работи при маймуните резус. Учените повторно тестват две маймуни, прекарали КОВИД-19 и не успели да ги заразят повторно. Все още нямаме определен отговор по отношение на това дали хората се имунизират след инфекция, но фактът, че поне малка поредица случаи докладват потенциални ползи от лечението с „възстановяваща се кръвна плазма“, преливане на кръвни продукти от възстановил се пациент, предполага натрупването на поне временен имунитет. Ние имаме три линии на защита срещу вирусните инфекции: циркулиращи антитела, които могат да неутрализират вируса, B клетки на паметта, които могат да създадат нови антитела след повторен контакт (B клетки на паметта са причината, поради която хората могат да си останат с имунитет срещу вируса на шарката в продължение на 50 или повече години, например), и трето, T клетки на паметта, които могат да помогнат за преследването на клетките, които са заразени с вируса. Ползата от възстановяващата се плазма произлиза от антителата, но едно 6-годишно проучване, проследило пациенти, възстановили се от SARS, установило, че около 90% вече нямат никакви налични антитела срещу SARS в кръвта си. Но това не е проблем, защото техните B клетки на паметта просто ще произведат още, нали? За съжаление нито една специфична за SARS B клетка на паметта не е намерена при нито един от предишните SARS пациенти. Така че това определено не е нещо като шарката. Сега, около 60% успели да натрупат реакция на T клетки на паметта, въпреки че не е ясно дали това само по себе си ще може да ги защити от повторна инфекция. За разлика от СПИН-а, който пази скрити части от себе си, за да нападне имунната система и да установи дълга латентна инфекция, КОВИД-19 изглежда има по-скоро подход в стил „разбивай и граби“. Той нагло показва спектъра си от шипове протеини в предполагаем опит да се свърже по-добре с жертвите си, но разчита на скачащия кораб преди да се развие имунитет чрез изкашляне към друг носител. Това е добре както за придобиването на имунитет след възстановяване, както и за перспективите на развитие на ваксина. Една обща характеристика, която КОВИД-19 споделя със СПИН-а, обаче, е бързата му скорост на мутация. Една причина, поради която RNA вирусите, като СПИН, коронавирусите и всички грипни вируси, представляват по-висока пандемична заплаха, отколкото тези, които използват ДНК като техен генетичен материал, е, че вирусното RNA възпроизвеждане може да бъде подлъгващо. Всеки копиращ цикъл може да доведе до множество мутанти, повечето от които дори не са живи. Но обратната страна на тази присъща неефективност е, че редки мутанти могат да възникнат от тази разнообразна популация на варианти, които избухват от всяка заразена клетка и които са или по-добре адаптирани към сегашния носител или са насочени към новите. Високата скорост на мутацията на коронавирусите може да обясни тяхната склонност да скачат на различни видове през бариерите, но въпросът, пред който сме изправен сега е: какво предстои да направи този нов вирус? Генетичните последствия от вирусните копия, събрани от пациенти с КОВИД-19 по света вече се различават с 15%, докато различните щамове се разпростират по земното кълбо. Ето колко бързо различните щамове са се разпространили по света само за няколко кратки месеца. При SARS епидемията определени ранни мутанти започнали да доминират, което доведе до предположението, че генетичната адаптация към хората помагаше за развитие на епидемията, но това предстои да бъде доказано. Въпреки че продължителната мутация на КОВИД-19 вируса все още не предлага идея за посоката на еволюцията си, не можем да изключим възможността вирусът да се трансформира и да стане още по-заразен или опасен в близкото бъдеще.
Шалчетата за покриване на лицето не са заместители на маските, но може и да са по-добре от нищо. Нека ви покажа няколко проучвания. Това проучване, което изследва ефикасността на различни маски, направени в домашни условия, открива, че шаловете, калъфките за възглавници и тениските от 100% памук са вероятно най-подходящите домашни материали, които блокират различни бактерии и вируси на около 60%, както и хирургическите маски. Както виждате, средната ефективност на филтрацията е около 90% или повече с хирургичните маски, в сравнение с по-скоро 50, 60 или 70% за импровизираните платове. Торбичките за прахосмукачки действат по-добре, точно до хирургичните маски, но с тях е значително по-трудно да се диша, което ги прави неподходящи за маски за лице, същото важи и за пакетчетата чай. Инженери от университета в Кеймбридж разгледали 20 различни опции, сравнени с хирургичните маски. И така, можете да видите, например че леките тениски имат по-малко от половината от филтрация на тежките и дебели тениски. Както виждате, ветроустойчивите якета и дънките са тук, в сравнение с хирургичните маски, заедно с торбите за прахосмукачка, но страдат от същия проблем: много трудно се диша през тях и за това не стават за маска за лице. Вземайки предвид баланса между дишане и филтрация, най-подходящите материали за маски за лице включват нещо като памучна фланелка, въпреки че един чорап, притиснат тясно срещу носа и устата може да направи добър заместител на маска в спешни случаи. Независимо от това какво използвате, опитайте се да не пипате предната част на маската, докато я носите или когато я махнете, после си измийте ръцете. И покритията за лице от плат трябва да се перат редовно. Въпреки че покритията за лице са предназначени да защитават другите от носителя, а не носителя от другите, маските се препоръчват за самозащита по време на последната пандемия за тези с висок риск в неизбежно претъпкани условия. В болнични условия, например, носителите на маски изглежда са сравнително предпазени от зараза със SARS. Дори три или четири слоя плат обаче под формата на памучни салфетки, филтрират само малка част от това, което една обикновена хирургична маска може да блокира. Това са нива на проникване, 4 слоя памук могат да блокират само 4%, 10 пъти по-малко от обикновена хирургична маска. Импровизираните маски изглежда не помогнаха и през 1918 г., което се приписва на факта, че за да се получи необходимата защитна филтрация, е трябвало да използват толкова много слоеве марля, че дишането е било трудно и въздухът е прониквал през ъглите. Една импровизирана маска трябва да се разглежда като последната възможна алтернатива, ако има недостиг на комерсиални маски за лице. СЗО все още не смята, че рутинното носене на маски на публични места е необходимо, изразявайки притеснения, че това може да доведе до фалшиво усещане за безопасност и да се пренебрегнат по-важните мерки, като хигиена на ръцете и социална дистанция, и да доведе до свободно пипане на лицето. От друга страна, човек би могъл да си представи как носенето на маска може да накара хората да избягват да си пипат лицето. Ръкавиците биха могли да играят подобна роля. Наличието на ярко лилави ръкавици на ръцете може да послужи като напомняне. Ето ме мен, записващ аудиокнигата „Как да оцелеем при пандемия“. Да, все още можете да вдишате вируса, докато носите маска и можете да се заразите, дори и с ръкавици, но всяко нещо, което ви напомня за позицията на ръцете и ви спира от това да си пипате лицето, може да помогне. Говорейки за самосъзнание, ако всеки носи маски на публични места, пациентите със симптоми, които определено трябва да ги носят, няма да се страхуват от това да са изолирани със стигма. Разбира се, универсалната употреба на маските за лице на публични места по време на пандемия може да се обмисли, единствено ако позволява наличността. За съжаление, неадекватната подготовка, злоупотребата и презапасяването са довели до критичен недостиг на лични защитни средства за хората на първа линия. Ето защо Центърът за контрол и превенция на заболяванията препоръчва покрития за лицето от плат, вместо хирургични маски. Разбираме, че нещата стават отчаяни, когато една статия в журнала на Американската медицинска асоциация, озаглавена, „Източници на лична защитна екипировка по време на пандемията с КОВИД-19“ включва като предложение маски от филтри за кафе. Хирургичните маски обикновено се правят от хартия с желатинов слой и трябва да се сменят на всеки 4 часа, или когато се намокрят със слюнка или други течности, независимо кое е първо. Хирургичните маски, както предполага името им, обикновено са предназначени да предпазят останалите, както когато се отваря пациентът на операционната маса. N95 маските или N95 респираторите, както често ги наричат, са подобни на чашка маски, които се прикрепят тясно към лицето. Те са предназначени да предпазят този, който ги носи. СЗО и Центърът за контрол и превенция на заболяванията имат противоречиви насоки за това какво трябва да носят здравните работници по време на рутинна грижа за пациенти с КОВИД-19. Центърът за контрол и превенция на заболяванията, заедно с европейската си алтернатива, препоръчват респиратори N95, докато според СЗО хирургичните маски са достатъчни. Докато част от неодобрението на СЗО за N95 маските идва от чувствителността към световния недостиг на такива ресурси, скритата динамика на предаването на вируса КОВИД-19 остава до голяма степен неизвестна, така че не е възможно сега да се каже коя препоръка е правила с каквато и да било увереност. Относителната важност на директното дихателно разпространение на КОВИД-19 срещу индиректния контакт чрез замърсени предмети, са неизвестни. При други вирусни дихателни заболявания, като настинката, дишането изглежда по-важно от допира. Това показва и проучването с гривната за ръка. Например, в един експеримент с риновируса, само 50% от хората, докосвали замърсени държачки за кафе, се заразили. За грипа, относителната важност на предаването продължава да се оспорва, което е забележително, след като знаем за вируса от почти един век. Забележете, че респираторите N95 действат най-ефективно, само ако са напълно прикрепени към лицето, ето защо те не са за всеки. Дори един до два дни набола брада могат значително да влошат необходимото запечатване. Това е реална инфографика от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, която показва кои видове косми на лицето могат или не могат да бъдат подходящи. Те също трябва да се използват правилно. В лабораторна обстановка, респираторите N95 се оказват много ефективни, но в реалния свят един преглед на най-добрата наука относно предотвратяването на разпространението на вируси по дихателните пътища, не открива никакви доказателства, че по-скъпите, дразнещи и неудобни N95 респиратори са по-добри от обикновените хирургични маски. Не че N95 не са ефективни при филтрацията, но вероятно поради лошото придържане към правилата. Спомням си колко неудобни бяха, когато работех с пациенти с туберкулоза. Така че, това би подкрепило препоръките на СЗО, че маските N95 не са непременно по-добри в обстановката на реалния живот, въпреки че с подходящо нагласяне и спазване на правилата, те вероятно ще излязат на върха. Дори с перфектната маска, запечатана на устата и носа ви, очите ви продължават да са изложени, което води до предложението, че медицинските служители трябва да носят очила. Очевидно маймуните могат да се заразят като се накапе КОВИД-19 върху очите им, но едно ретроспективно проучване на SARS поне не установило никакви документирани случаи на предаване на здравни служители, само защото те не използвали защита на очите си. Докато не узнаем повече за разпространението на вируса, би било благоразумно за тези в близък контакт с кашлящи пациенти да са внимателни и да използват както защита на очите, например поне шлем за лице, така и респиратори N95. По време на огнището на SARS в Северна Америка, обикновените хирургични маски първоначално бяха препоръчвани, но съветът се промени към респираторите, след като започнаха да умират доктори. Ето как се сравняват маските N95 с различни други покрития на лицето. Забележете, че това са графики на проникване, така че можете да видите, че за маска N95 има по-малко от 5% проникване. И така, на нивото на частиците, при което маските N95 блокират над 95%, маска, направена от тениска блокира само около 10%, шаловете – около 20%, горните дрехи – около 30%, а кърпите – около 40%. Интересно е, че тениските с марка Ханес не са по-добри от която и да е друга марка тениски, но Ханес изглежда са известни по някаква причина. Разбира се, проучването било финансирано от Ханес – шегувам се.
В идеалния случай, след като се заразите, безопасно ще се отделите от семейството си в така наречената „клиника за температура“, отделение, проектирано да оценява, изследва, лекува и сортира пациентите, така че да не поставяте в риск хората, с които живеете. Клиниките за температура бяха една от стратегиите, използвани за контрол на огнището в Китай, чрез предотвратяване на групи семейни инфекции. Ако липсват такива иновации, най-добрият избор е да се опитате да се възстановите вкъщи, да се изолирате възможно най-много от близките си. За предпочитане е да избягвате контакт както с хора, така и с домашни любимци, и да стоите в „болнична стая“ по възможност с отделна баня. Могат ли домашните любимци да се заразят? В редки случаи кучетата се оказват заразени с новия коронавирус, но вирусът се отразява рядко на кучетата, те изглежда не се разболяват… и не изглежда да предават вируса на други. Това е в съответствие с това, което видяхме със SARS, при който малък брой домашни любимци се оказаха с положителна проба, но те изглежда не можеха да заразяват други. Вирусът КОВИД-19 се оказва, че се разпространява ефективно при котките, обаче, които след това могат експериментално да предадат вируса на други котки в отделни клетки, вероятно чрез дихателни капчици, въпреки че те самите може и да не се разболеят. Едно проучване със 102 котки в провинция Ухан след епидемията, намерило доказателства за инфекция на 15 от тях, за които се предполага, както е с домашните кучета, че са случаи на предаване от човек на животно. В САЩ първият потвърден случай на животинска зараза бил един болен тигър в зоологическата градина в Бронкс, последван от няколко домашни котки. До ден-днешен няма доказателства, че домашните любимци са източник на инфекция на КОВИД-19 за хората, а по-скоро, подозираме, че е обратното. За да намалите риска от разпространение на заболяването към хората, с които живеете, ако сте болни, покрийте си носа и устата с хартия, когато кашляте или кихате, хвърлете използваната хартия в коша за боклук и след това незабавно си дезинфекцирайте ръцете. Не споделяйте личните си вещи, като например прибори за хранене, кърпи или чаршафи. Мийте си ръцете често. Рутинно дезинфекцирайте всички често ползвани предмети, като телефони, брави на вратите и повърхности на тоалетната в болничната ви стая и в банята и накарайте някой друг да чисти и дезинфекцира останалата част от къщата, по възможност. Експерти по здравеопазването от Харвард предлагат пускането на вентилатора в банята. Отварянето на прозорците в болничната стая за подобряване на вентилацията, също може да помогне. По време на епидемията на SARS болничните отделения с по-големи прозорци за проветряване, изглежда значително намалиха риска от инфекция за здравните работници. И накрая, въз основа на сурогатните коронавируси, използването на овлажнител на въздуха, ако въздухът е сух, също може да намали вирусната циркулация. Повечето хора, които се заразяват с КОВИД-19, се възстановяват спонтанно без нуждата от медицинска интервенция. Ако се заразите, защитете хората около себе си, почивайте си, пийте течности и наблюдавайте симптомите си. Ако се появят сериозни проблеми, като трудност в дишането или постоянна болка или натиск в гърдите, потърсете медицинска помощ – но известете оператора на 911, че може би имате вируса, или ако е по-малко сериозно, се обадете на лекаря си или на спешното отделение първо, преди да влезете, тъй като те могат да имат специални инструкции за подозрителни случаи във вашия район. Центърът за контрол и превенция на заболяванията съветва, след като симптомите ви започнат да се подобряват, след като нямате температура за три пълни дни (без лекарства за понижаване на температурата) и е минала поне една пълна седмица след започване на симптомите, може да започнете да отпускате изолацията вкъщи. СЗО обаче е по-консервативна, като препоръчва карантина за пълни 14 дни за всеки със симптоми или всеки, който живее с човек със симптоми. Ако сте болни и трябва да сте в една стая с някого, трябва да носите маска. Това е първоначалното предназначение на маските, така нареченият „източник на контрол“, а не самопротекция. Те трябва да предпазят другите от вас самите, а не да предпазят вас от другите. Коронавирусите на честите настинки (както и на грипа и на риновирусите) могат да се засекат в издишан дъх, а не само при кашляне и кихане, а хирургичните маски могат да намалят количеството вирус, което издишвате във въздуха. Все още предстои да разберем дали това е вярно и за КОВИД-19, но директорът за комитета по новопоявяващи се инфекциозни заболявания в Националната академия по науките каза на Белия дом: „Изследванията до момента подкрепят възможността SARS-CoV-2 да се разпространява чрез биоаерозоли директно от издишването на пациентите.“ Това не би трябвало да е изненадващо. В крайна сметка, дихателните капчици не са просто изкихвани топчета слуз. Когато дъхът ви излиза на пара докато сте навън и е наистина студено, това е илюстрация на дихателните капчици. Струята пара, която излиза от устата ви, е съставена от малки капчици вода директно от белите ви дробове. При по-топъл ден можете да си представите как самите вие издишвате същия този облак – просто не можете да го видите. Смятайте за истина до доказване на противното, че вирусът е в дъха. Ако заразените хора издишват вируса преди дори да разберат, че са се заразили, може би всеки трябва да покрива лицето си на обществени места. Центърът за контрол и превенция на заболяванията първоначално устоя на такава мярка, решение, което директорът на китайския център за превенция на заболяванията сметна за „голяма грешка“. Американският център за превенция на заболяванията отстъпи през април и препоръча „носене на покритие на лицето от плат на обществени места, където други мерки за социална дистанция са трудни за поддържане“, като например хранителни магазини или аптеки. Промяната на 18 градуса вероятно е най-добре изобразена чрез промяната на изказванията на Ръководителя на американската здравна служба на САЩ от „Наистина хора СПРЕТЕ ДА КУПУВАТЕ МАСКИ!“ удивителна, към едно видео няколко седмици по-късно, в което показва как да си направите маски от шалче и гумени ластици. Центърът за контрол и превенция на заболяванията има лесни инструкции без шиене на bit.ly/CDCDIY. В допълнение за тези, които са болни и трябва да се излагат на публични места, хирургичните маски е добре да се ползват при дезинфекциране на жилище, което може да е било в контакт с вируса. Също така трябва да носите ръкавици за еднократна употреба, да отворите всички прозорци, докато почиствате пода и чистите всички повърхности с дезинфектант, както и да измиете всички чаршафи и дрехи, които сте носили, с препарат за пране. Трябва да държите влажните чаршафи далеч от тялото си и да не ги тръскате преди да са изпрани. И както винаги, внимавайте да не докосвате очите, носа и устата си, когато премахвате маската си и внимателно измивайте ръцете си след това. Можете да намерите всички тези инструкции на https://bit.ly/COVIDcleaning. Предложението, че хората не трябва да носят маски, защото здравните служители имат по-голяма нужда от тях, определено е валидно до една степен, но със сигурност е повод за производство на още маски, не за да ги отказваме на хора, които биха могли потенциално да имат полза от тях. Докато не се появят маски в достатъчни количества, обаче, честото измиване на платнените маски се препоръчва от Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Ще говорим за това кой е най-добрият материал за маски, както и за ролята на N95 респираторите в следващото видео.
Понеже е толкова трудно за хората да се удържат да не си пипат несъзнателно лицето, много е важно да си дезинфекцирате ръцете, като ги измивате със сапун и вода поне в продължение на поне 20 секунди. Не е ясно защо Центърът за контрол и превенция на заболяванията избра тази продължителност. Има доказателства, че ако имате следи от месо, замърсено с бактерии върху ръцете си, измиването им със сапун и вода за 20 секунди е за предпочитане пред измиването за 5 секунди без сапун – ух – но повечето от публикуваните проучвания върху сапуни сравняват 15 секунди с 30 секунди и са установили, че изглежда няма значителна разлика между 15 и 30. Препоръката да си миете ръцете със сапун и вода за 20 секунди вероятно е направена, за да осигури достатъчно покритие на ръцете. Използвайки на невидима флуоресцентна светлина или UV бои, изследователите установили, че най-често пропусканите области, когато си мием ръцете, включват върховете на пръстите, палците и задната част на ръцете. Така че е добре да си създадем навик да преминаваме през всички стъпки, за да покрием всички повърхности, вместо само отгоре-отгоре да минем през основните движения. Времето се движи по-бързо, ако имате рутина. О, и не се одобряват изкуствените нокти, тъй като те пречат на ефикасността на миенето на ръцете. Трябва ли да се използва топла вода за миене на ръце? Когато направих уебинар на тази тема и помолих хората да гласуват, около хиляда от 5000 участници разбраха погрешно нещата. Противоположно на популярните твърдения, няма нужда да използваме гореща вода. Изследвания отпреди повече от 80 години не показват никакви ползи за премахване на микробите когато се използва гореща вода, в сравнение със студена вода, а честото миене на ръцете с гореща вода може да увеличи риска от раздразнение на кожата. И освен това, погрешната вяра, че топлата или горещата вода е за предпочитане може също да добави още един милион метрични тона въглерод чрез употреба на енергия в атмосферата само от САЩ всяка година. Използването на лосиони за ръце или кремове се оказва, че защитава ръцете от леки кожни увреждания, свързани с честото миене на ръце, на каквато и да е температура. Сега, за здравните работници Световната здравна организация препоръчва употребата на дезинфектанти за ръце с алкохол, независимо дали гелове, пяна или спрей, пред миенето на ръце за рутинна дезинфекция, тоест, когато ръцете не са видимо замърсени. Същото препоръчва и Центърът за контрол и превенция на заболяванията. Какъв вид хигиена за ръцете се препоръчва? Центърът за контрол и превенция на заболяванията продължава да препоръчва употребата на алкохолни дезинфектанти като основен метод за хигиена на ръцете. Защо? Част от причините е по-голямото спазване, в сравнение с миенето на ръцете с вода и сапун. Също както не можем да разчитаме на хората да не си пипат лицето, не можем да разчитаме на хората да си мият ръцете правилно. В една семейна медицинска клиника, по-малко от 1 на 10 измивания на ръцете отговаря една на 10-секундната версия на стандартите на Центъра за контрол и превенция на заболяванията, под 10%. За разлика от това, над 8 от 10 от дезинфекциите с почистващи препарати на алкохолна основа отговарят на изискването, което включва просто търкане на ръцете една в друга докато алкохолът не покрие всички повърхности на ръцете и после изчакване на продукта да изсъхне напълно. Обикновено евтините дезинфектанти за ръце, които се продават навсякъде в магазините за левче са първото нещо, което изчезва от рафтовете и онлайн магазините, след началото на кризата с КОВИД-19. Всеки, който е чул съветите ми отпреди едно десетилетие относно подготвеността за пандемии, би трябвало вече да е достатъчно снабден, но ако не сте, можете да си направите собствен дезинфектант. Въпреки че 40% алкохол – етанол, обикновен алкохол за пиене или изопропил, който се съдържа в дезинфектантите – е установено, че убива някои от обвитите вируси, като SARS или MERS, други, като хепатит С и ебола, изискват 60% алкохол или повече, измерено въз основа на обем, а не на тегло. Ето защо препоръчителните концентрации на алкохол в дезинфектантите за ръце варират от минимум 60%, препоръчани от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, до 75% или 80%, препоръчани от Световната здравна организация, защото искат да покрият голямо разнообразие от патогени. Но от какво се нуждаем специфично за КОВИД-19? На Сноупс, картинката по социалните медии, показваща, че домашният дезинфектант за ръце, направен с водката на Тито, може да се използва за борба срещу новия коронавирус, беше отсвирена като фалшива, тъй като повечето видове водка, включително на Тито, съдържат само 40% алкохол, а Сноупс цитира правилото на Центъра за контрол и превенция на заболяванията за 60%. Центърът за контрол и превенция на заболяванията оттогава е публикувал доказателства от уважаван екип изследователи, финансирани от Европейската комисия и немското правителство, които установяват, че вирусът КОВИД-19 може да се деактивира за 30 секунди само с 30% алкохол, етилов или изопропилов алкохол. И така, 30% алкохол, 70% вода заличават КОВИД-19. В този случай голям набор от твърди ликьори или спиртове могат наистина да се използват като дезинфектанти за ръце за КОВИД-19, независимо дали ще са директно така или разредени до определена степен. Повечето видове водка, бренди, текила, джин и уиски надвишават 30% алкохол по обем. Така че, от гледна точка на КОВИД-19, все още има бутилки дезинфектанти за ръце, които са достъпни по магазините, само че в магазините за алкохол, а не в аптеките. Смешно е, че преди гости в дома ми са изненадани да видят толкова много големи пластмасови бутилки евтина водка в шкафа ми с алкохол, особено за някой, който изобщо не пие. Бях се презапасил преди десетина години, следвайки моите собствени насоки за подготовка за пандемия, за да си направя допълнителни евтини дезинфектанти за ръце за следващата пандемия. И при сегашния вирус, изглежда, че дори мога да ги намаля 50:50. Имайте предвид, че 30% алкохол не е достатъчно, за да убие много други патогени, така че все пак препоръчвам 60% до 80% алкохолни продукти, ако можете да си набавите, така че можете да си имате достатъчно, за да сте над всички. Но на кратко, по време на тази криза, е добре да се знае, че може да има някои алтернативи. Както насоките на СЗО, така и вътрешните насоки на АХЛ за правене на дезинфектанти за ръце включват употребата на омекотяващо средство, 1,5% на обем глицерол, също известен и като глицерин, който да предпазва кожата от изсушаване, както и да служи като консервант – 0,125% по обем на стандартния купешки 3% водороден пероксид – за убиване на всички замърсяващи бактериални спори. Това, което е важно за деактивирането на вируса, обаче, е съдържанието на алкохол. Ето я рецептата за направа на 3,7 литра. Ако приемем, че 30% алкохол е достатъчен и имате всички съставки, можете да си направите 3,7 литра дезинфектант за ръце за КОВИД-19 като комбинирате 12 чаши 80-промилов алкохол с четвърт чаша глицерин, или глицерол, и 1 ч.л. обикновен водороден пероксид. И след това просто напълнете останалата част от бутилката с вода и това е. Добавянето на желиращ агент, като алое вера не е препоръчително, тъй като той може да влоши антивирусната ефективност. Можете също така да разделите рецептата на четири, за да направите 1 литър: 3 чаши спирт, 1 с.л. глицерин, четвърт ч.л. водороден пероксид и вода. Но няма нужда да ставаме толкова модерни. За този специално вирус най-лесният метод вероятно ще е просто да се използва алкохол 80 промила директно като дезинфектант за ръце и просто да го налеете в бутилка със спрей и да напръскате достатъчно, за да покриете напълно всички повърхности на ръцете си и после да ги натъркате една в друга за 30 секунди, докато не се изсушат. На неодушевени повърхности се препоръчва да се ползва белина за дезинфекция: 1 част белина, разредена с 49 части вода, така че около 1 ч.л. белина на една чаша вода и нищо повече. НИКОГА не смесвайте белина с друг препарат за почистване. Белината реагира с амоняка, който се съдържа в много препарати за стъкла, и създава опасни газове, наречени хлорамини, също и реагира с киселини като оцет или препарати за тоалетна и също препаратите за мивки и праховете за пране, като създава газа хлорин, който също е токсичен. Имайте предвид, че понякога се препоръчва по-типичният разтвор 1:100 от производителя на гърба на бутилката, който обаче може да не е достатъчен, въз основа на данни от други коронавируси.Ето защо изглежда по-подходящо да се препоръчва разтвор 1:50 със стандартна белина в обстановката на коронавируса. Забележете, че 1:50 е за стандартна белина, което означава 5% натриев хипохлорит. Четете етикета. Ако имате 2,5% белина натриев хипохлорит, ще трябва да използвате две ч.л. на чаша, а ако имате 10% белина, ще ви трябва само половин ч.л. на чаша. Разтворът с белина може да се използва в рамките на един месец след приготвяне, ако се съхранява в затворен непрозрачен контейнер на стайна температура. Въпреки че се препоръчва да я оставяте на повърхността, която дезинфекцирате за поне десет минути, когато е изследвана белината, е установено, че пет минути при тази концентрация заличават КОВИД вируса. Забележете, че повърхности, които са сериозно замърсени от телесни течности, което означава видимо замърсени със сополи, кръв или изпражнения, може да изискват по-силен разтвор на белина: 1 част стандартна белина към 9 части вода, оставени за 10 минути. Така че, това би се равнявало на 5 ч.л. белина за неодушевени повърхности, които са видимо замърсени с телесни течности, на 1 чаша вода. Алкохолът може да се използва на повърхности, които не са подходящи за белина, като например метал, при който белината може да остави петна или дори да корозира. Достатъчно концентрираният повидон-йод, хлороксиленолът и хлорхексидинът също е доказано, че заличават вируса в рамките на пет минути. Въпреки че според Американската агенция за опазване на околната среда четвъртичните амониеви съединения би трябвало да са ефективни, аз намерих едно старо проучване, което докладва, че те са „на практика безполезни“ като дезинфекциращи средства сами по себе си срещу вируси, изсъхнали на повърхности, включително един от човешките коронавируси на обикновената настинка. Въпреки че, когато е правено изследване, разтвор от 0,1% бензалкониев хлорид се оказва ефективен срещу SARS-CoV-2 в рамките на 5 минути. Но обикновен сапунен разтвор – 1 част сапун за ръце, 49 части вода – изглежда отнема 15 минути, за да деактивира вируса. Това ще рече 1 ч.л. течен сапун за ръце в една чаша вода. Препаратите за миене на съдове изглежда действат по-бързо, или поне срещу SARS вируса, със същия разтвор 1:50 веро към вода и го заличават за 5 минути. Няма данни все още за верото и SARS 2 коронавируса. В рамките на 30 секунди дезинфектантът спрей Лизол и разтвор 1:64 Пайн-Сол разрушават мишия вирус на хепатита, коронавирус при мишките, който се използва като потенциален сурогат за човешките коронавируси, тъй като е по-безопасно да се работи с него в лаборатория, отколкото с нещо като SARS. Но Лизол и Пайн-Сол препаратите все още предстои да се тестват срещу КОВИД-19. На кратко, винният оцет, 6% киселина, е доказано, че унищожава над 99,9% от SARS вируса за 60 секунди, но отново, няма данни за новия вирус. Най-страховитият съвет за обеззаразяването, който намерих, е публикуван в журнала на китайската медицинска асоциация: Труповете трябва да се изгорят или да се погребат дълбоко.
Най-добрият начин да оцелеем от КОВИД-19 е изобщо да не се заразяваме. Правителствата са ограничени в своите сили. Предварителни доказателства от Япония предполагат, че отмяната на събития, събирания и срещи може да забави разпространението на КОВИД-19 с 35%, но това не е достатъчно за задържане на огнището. По време на необузданата фаза на пандемията, най-доброто нещо, което можем да направим, е да се изолираме на място, да си стоим вкъщи, за да намалим контакта с тези извън домовете ни колкото е възможно най-много. Това е нещо, което всички служители на позиции от несъществено значение, могат да направят. Казано с прости думи в американския журнал по спешна медицина, ако си стоим вкъщи, ще спасим животи. Ето така работи социалната дистанция. Вместо сценарии като този… започвате да разкъсвате някои от тези показателни вериги на предаване, така че, един човек, който си стои вкъщи, може да има огромно влияние. И не можете просто да чакате, докато не разберете, че вече има КОВИД-19 и във вашия район. Израснал съм в Уайоминг, който месеци наред имаше само няколкостотин потвърдени случаи в целия щат. Но във времето, в което един смъртен случай се появи във вашата общност, вероятно вече има стотици или дори хиляди случаи. Просто не сме изследвали, така че, освен ако не сте на някой отдалечен пуст остров някъде – отдалечен пуст остров с добър интернет, ако гледате това – то тогава трябва просто да приемете, че вирусът е във вашия квартал, независимо къде живеете. Тези от нас, които трябва да напуснат дома си, за да осигуряват жизненоважни услуги, директна грижа или доставка на храна, трябва да се опитват да поддържат безопасна дистанция от други хора и ефективно да дезинфекцират ръцете си всеки път, когато докосват обществена повърхност, преди да докоснат своите мукусни мембрани, което означава очите или вътрешността на носа или устата. Това е добра социална дистанция. Това… не толкова. Веднъж след като пандемията е малко повече под контрол, изследвания има навсякъде и здравната система вече не е претоварена, тези мерки за социалната дистанция може да започнат да се отпускат, поне за по-малко уязвимите хора. Добрата новина е, че не можете да заразите други хора, ако вие самите не сте заразени и не можете да се заразите с вируса, освен ако вирусът не ви зарази. Коронавирусът КОВИД-19 се смята, че се предава от един човек на друг чрез дихателни капчици, които се изкашлят от заразения индивид, пренасят се във въздуха и после попадат в носа, устата или може би дори на очите на най-близкия човек. Както една табела през 1918 г. гласи, „Храчката разпространява смъртта“. Индиректните пътища на разпространение включват заразяване чрез докосване на очите, носа и устата с ръка, заразени от предмет, носещ вируса или повърхност, като например ако си потъркаме очите или си докосваме носа след като сме се здрависали с някого или сме докоснали някаква повърхност, като асансьорен бутон, парапет, бензинова колонка или тоалетна дръжка. Нивата на вирусния рояк вътре в сополите на страдащите от КОВИД-19 могат да достигнат близо до милион на капка, което обяснява колко е лесно за тях да заразят заобикалящата ги среда. Наличието на КОВИД-19 коронавирус в проби от изпражнения за седмици след заразяването – всъщност понякога може да имате отрицателна проба на гърлото, а положителна анална проба – предполага… наличие на друг начин, по който тоалетните могат да пренасят инфекцията. Както може би си спомняте от видеото ми защо трябва да си дезинфекцирате четката за зъби с бял оцет, съвременните тоалетни с казанче изпускат струйка с над 145000 капки вода от тоалетната във въздуха, които могат да стоят наоколо за най-малко 30 минути. Това може да е един от начините, по които се разпространява полиовирусът. Така, че слагайте капака. Затваряйте капака, преди да пуснете водата и след това, разбира се, старателно си измийте ръцете. Наличието на коронавирус във фекалиите също е причината, поради която властите в щата Орегон да препоръчат на хората да натискат пауза на емотиконките с праскова и Ню Йорк Пост да попита дали коронавирусът може да се разпространява чрез газове, предполагайки, че натрупването на газове е процедура, генерираща аерозоли, нещо, което се изненадах, че реално е подложено и на изследвания. „Всичко започна с едно запитване от една медицинска сестра.“ Тя искала да знае дали замърсява стерилната среда на операционната зала. Изследователите били решени да разберат. Един колега бил помолен да се изпръцка върху два съда от Петри, в единия случаи напълно облечен, а в другия – със събути панталони. И… само пръднята от голото дупе разпространила бактерии, което предполага, че дрехите могат да действат като филтър. Панталоните са като маска за вашето дупе, както за чревните бактерии, така и за разпръскващия пръстен от кожни бактерии, които открили и за които се смята, че излизат от кожата на дупето с чиста скорост. Крайното заключение – не пръцкайте голи в близост до храна, или поне на 5 см от храната. Подобен съвет е даден и в статията от Ню Йорк пост, която съветва хората да внимават с… вятъра. Напълно различно значение на тихата, но смъртоносна… (кашлица). Изкашлянето на вируса може да стигне на повече от 5 см, ето защо е по-безопасно да ви доставят хранителните продукти, вместо самите вие да пазарувате… По време на атаката на SARS, следи от вируса били намерени не само върху предмети, държани директно от пациенти (като дистанционно за телевизора) и повърхности, докосвани от тези, които общували с пациентите (като вратата на хладилника в стаята на медицинските сестри), но също и в проби от въздуха, взети от болничната стая на заразени пациенти, което предполага възможността за сериозна въздушна трансмисия, а не само изкашляни капчици. Едно подобно проучване, проведено в болничната стая на пациент с КОВИД-19 открило вируса на повечето на изследваните повърхности, но всички проби от въздуха били отрицателни. От тогава, обаче, сме научили различни неща. Изследвания, проведени в отдела за биосъдържание в Небраска и националния отдел по карантина, установили, че повечето от въздушните проби били положителни за следи от вируса – дори и в коридорите извън стаите на пациентите. Изследователите обаче не успели да разберат дали въздушният вирус е заразен, имайки предвид изключително ниската му концентрация, по-малко от сто копия на кубичен метър въздух. Независимо от това, тъй като знаем, че вирус може да остане жив в продължение на часове, когато експериментално се пусне във въздуха, трябва да се осигури специална грижа за здравните служители по време на медицинските процедури, които генерират аерозоли. Колко време вирусът се задържа на заразени повърхности? Може би сте чували, че коронавирусите, като птичите вируси, са „обвити“ вируси. Обвити в какво? Като коронавирусите, показани тук в жълто, но извън заразените клетки, показани тук в синьо, те се натрупват във външния слой на нашите клетки. Те са обвити в един откос от нашите собствени клетъчни мембрани. Това мазно покритие им помага да се скрият от имунния надзор, защото той изглежда като нас, но също ги прави податливи на дезинфекция и деактивиране от околната среда. Необвитите вируси, като полиото, могат да се задържат в продължение на седмици извън тялото, докато обвитите вируси обикновено могат да се задържат само за няколко дни. Като обвити вируси, обаче, коронавирусите обикновено са относително устойчиви. Има един коронавирус, който заразява прасета, например, и който може да се задържа един месец върху непорести повърхности, като метал, пластмаса или стъкло, но човешките коронавируси могат да издържат едва около седмица. На мед и месинг коронавирусите може и да не могат да издържат повече от няколко минути на ниски нива на заразяване и няколко часа на високи дози. Но различните коронавируси имат различна стабилност в околната среда. SARS коронавирусът издържа над шест дни изсушен върху пластмаса, докато един от коронавирусите на настинката не издържа дори три дни. SARS коронавирусът издържа до четири дни във вода или почва, но оцелява само за няколко минути след изсушаване върху хартия, когато леко се намокри или до един ден, когато е сериозно замърсен и по-малко от час върху памучен тампон. Ами SARS 2, коронавирусът, който причинява КОВИД-19? КОВИД-19 вирусът изглежда е по-стабилен върху хартия, отколкото SARS, като заразността изчезва само след 24 часа със същото вирусно ниво, което доведе SARS до това да се деактивира след осем часа. Полуживотът на вируса на КОВИД-19 на стомана или пластмаса е около шест часа, така че около 99% вече е изчезнал до 48 часа, но може да отнеме 96 часа за цялата заразност да изчезне. Върху парче плат КОВИД-19 може да издържи само за един ден, но на външния слой на хирургическите маски може да оцелее най-малко една пълна седмица. На лист хартия, обаче, вирусът КОВИД-19 изглежда оцелява за по-малко от три часа. Вирусът може да ви зарази, обаче, единствено, ако може да влезе вътре във вас. Наличието на вируса по пръстите ви е проблем, само ако се заразите, като пренасяте този вирус към очите, носа или устата си. Смешно е, когато правят експерименти за настинката, за да видят дали предаването е по-скоро чрез въздуха или чрез докосване, учените поставят хората в тези налудничави скоби на ръцете, където те не могат да си свият лакътя, което подсигурява, че няма да могат да си докоснат лицето. Наличието на вируса върху пръстите ви е проблем, само ако се заразите, като пренасяте този вирус към очите, носа или устата си. Не точно лицето като цяло – докосването на челото, бузите или брадичката вероятно не е по-опасно от докосването на лакътя ви. Вирусът не може да премине през кожата. Вирусът може единствено да се размножава в живи клетки, а външният слой на кожата ви е покрит от защитен предпазен слой мъртви кожни клетки. За да попадне в белите дробове, вирусът трябва да намери път към мукусните ви мембрани, влажната обвивка на очите, ноздрите или устата. Причината, поради която започва да ви тече носът, когато плачете, е, защото сълзите се изсушават през малки каналчета, които преминават като през тунел през назалната кост и се изливат в ноздрите, а вирусите в очите могат да пропътуват същия път, за да стигнат до белите дробове. Стига да не си докосвате лицето, защо е важно дали повърхностите са замърсени? Защото хората наистина си докосват лицето. Често повтаряемата статистика 23 пъти на час е надценявана, тъй като записаните докосвания в цитираното проучване върху студенти в университета, повечето били просто на кожата на лицето, но 10 докосвания на час били на очите, носа или устата. Възрастни, записани в офисна среда, имат още по-лоши резултати, всеки си пипал ноздрите, очите или устните средно по 16 пъти на час. Ами докторите? Медицинските професионалисти били наблюдавани тайно по време на медицинска презентация в една болница. И… около един на всеки трима от избраните хора си пипнал носа поне веднъж. В кабинетите на семейните лекари клиниците и персоналът докоснали очите, носа или устата си средно 19 пъти за два часа (с вариации от нула до над 100 докосвания). По-обезпокоително по отношение на безопасността на пациентите, обаче, е откритието, че лекарите си мият ръцете само в 30% от случаите, в които би трябвало да го правят – дори в интензивните отделения. И дори и когато си мият ръцете, това било средно за по-малко от девет секунди.
Последни коментари