Забранена или позволена храна е белият ориз?


Арсенът не само се счита за канцероген, но също и за така наречения канцероген без допустим праг, което означава, че наистина няма „безопасно“ ниво на излагане. Всяка доза, без значение колко малка, може да носи известен риск от рак. Така че може би е разумно да се използва консервативният метод АЛАРА, намаляване на излагането колкото е възможно по-ниско постижимо.
Имам нисък праг когато препоръчвам на хората да избягват храни, които не са особено полезни за здравето преди всичко, както когато се разчу историята за акриламида – химикалът, намерен в концентрирано количество в пържените картофи и чипса. Помислих си, добре, не сме сигурни колко вреден е този акриламид, но тук говорим за пържени картофи и картофен чипс, които все пак не са толкова здравословни така или иначе. Затова нямах никакъв проблем да ги махна от списъка храни с жълта светлина и да ги поставя в списъка храни с червена светлина, от „минимизиране на потреблението“ до „в идеалния случай да се избягва на ежедневна база“.
Тук може да се приложи същата логика. Вредна храна, приготвена със сироп от кафяв ориз, оризово мляко и бял ориз, е не само преработена храна, а преработена храна, замърсена с арсен, така че мястото й е може би ето тук. Но нещо като пълнозърнест кафяв ориз е по-трудно, защото има предимства, които надделяват на недостатъците.
Оризовата индустрия твърди, че многото ползи за здравето от консумацията на ориз надвишават всеки потенциален риск. Това е същото, което чуваме от Япония за заразените с арсен водорасли хиджики. Да, рискът от рак, причинен от консумацията на хиджики, надвишава нивата на допустимия риск от рак в огромна степен, но министерството на здравеопазването на Япония подчертава потенциалните ползи за здравето: много фибри и минерали, сякаш хиджики са единствените водорасли в морето. Защо да не изберем някои други видове водорасли и да получим всички ползи без наличието на арсен?
Същото нещо е и тук. Многото ползи за здравето от консумацията на ориз надвишават всеки потенциален риск, сякаш кафявият ориз е единствената пълнозърнеста храна на планетата. Не може ли да получим ползите от пълнозърнестите храни без рисковете като ядем овесена каша вместо това, или ечемик, или киноа? Или има някаква уникална полза от ориза, така че наистина трябва да се опитаме да задържим кафявия ориз в храната си?
Consumer Reports препоръчват да изместим консумацията на ориз до тук; не е задължително да го избягваме напълно, но да го приемаме умерено. Оризовата индустрия критикува Consumer Reports, че предупреждават хората за нивата на арсена в ориза, казвайки, че има един куп научни доказателства, които установяват хранителните ползи от консумацията на ориз, и така всяка оценка на нивата на арсен в ориза, която не успява да вземе под внимание тази информация, е по същество погрешна и много подвеждаща. Тук се цитират два вида доказателства. Консумиращите ориз култури обикновено са по-здрави, но дали това е така поради или въпреки консумацията им на бял ориз? Ами това, че хранещите се с ориз американци са по-здрави? Да, но хората, които ядат ориз, също са склонни да ядат значително по-малко наситени мазнини, така че отново, от къде знаем, че е заради или въпреки белия ориз?
Можеха да цитират това проучване, което показва как приемът на кафяв ориз от 2 или повече порции седмично е свързан с по-нисък риск от диабет. Но вероятно причината, поради която не са, е защото приемът на бял ориз се свързва с повишен риск от диабет, а белият ориз съставлява 95% от американската оризова индустрия. Смяната на една трета порция бял ориз на ден с кафяв ориз може да понижи риска от диабет с 16%, а смяната на този същия бял ориз с пълнозърнести храни като цяло, като овес или ечемик, може да проработи още по-добре! Така че други зърнени храни имат около 10 пъти по-малко арсен и те са свързани с дори още по-нисък риск от заболяване. Нищо чудно, че оризовата индустрия не цитира това проучване.
Цитират обаче проучванията върху адвентистите и някои данни от изследвания в епруветки. Например, в съд на Петри има оризови фитонутриенти, които могат да възпрепятстват растежа на ракови клетки на дебелото черво, докато очевидно нормалните клетки на дебелото черво не се пипат. Това е вълнуващо. И наистина, тези, които се оказва, че са яла тези фитонутриенти под формата на кафяв ориз веднъж седмично или повече, между колоноскопиите, имали 40% по-малък риск от развитие на полипи. Консумацията на зеленолистни зеленчуци, сушени плодове и боб също се свързва с по-ниска честота на полипи. Но единствената причина, поради която се интересуваме от развитието на полипи, е че полипите могат да се превърнат в рак. Но никога не е имало никакви проучвания върху консумацията на кафяв ориз и рак до сега, което ще покрием в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-white-rice-a-yellow-light-or-red-light-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко рискован е арсенът в ориза?


Като се имат предвид нивата на арсен в ориза, как бихме могли да разберем колко точно ориз е твърде много? Няма никакви американски стандарти за арсена в ориза, въпреки че това е основният източник на излагане на арсен. Но вижте, има ограничения на арсена в ябълковия сок и в чешмяната вода. Така че, за да се изчисли това, трябва да се седне и да се види колко арсен на ден е твърде много и твърде рисковано и след това да се види колко вода хората пият на ден, 4 до 8 чаши и да се зададе допустимото ниво по този начин, нали? Добре, не можем ли просто да използваме техните цифри за колко-арсен-дневно-е-твърде-много и въз основа на средното съдържание на арсен в ориза да се изчисли колко ориз-дневно-е-твърде-много-ориз?
Е, допустимото ниво, установено от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, за арсена в бутилираната вода например е 10 части на 1 милиард. Ако приемем, че хората пият по един литър на ден. Добре, въз основа на лимит 10 на ден, колко ориз е това?
Ами всеки грам увеличение в приема на ориз се свързвал с 1% увеличение на общия арсен в урината, така че изяждането на малко над половин чаша сварен ориз може да се сравни с изпиването на един литър максимално замърсена вода. А ако изяждате по половин чаша всеки ден, защо Consumer Reports препоръчва само няколко порции на седмица? Можете да ядете почти по една порция всеки ден и все пак да останете в дневните допустими граници на арсен, определени за питейната вода.
Е, Consumer Reports сметнаха, че стандартът 10-те части на 1 милиард е твърде недостатъчен. И така решили да застанат зад най-защитния стандарт в света – намерен в Ню Джърси. Не е ли яко? Браво на Ню Джърси! Добре, ако използвате 5 вместо 10, ще видите как са стигнали до техните препоръки за само няколко порции ориз на седмица. Вероятно това се основава на средните нива на арсен в ориза.
Така че ако изберете ориз с ниско съдържание на арсен, само наполовина тези нива, може ли да ядете 4 порции на ден, вместо 2? И ако варите ориза като макарони, това няма ли да намали нивата наполовина? Така че тогава стигате до 8 порции на седмица. И така, въз основа на стандарта за вода, все още очевидно ще можете да изяждате по 1 порция ориз на ден без опасност, ако изберете правилния ориз и го приготвите по правилен начин. И предполагам, че ограничението на водата е свръх консервативно, нали? Искам да кажа, след като от хората се очаква да пият вода всеки ден от живота си, докато повечето хора не ядат ориз всеки ден, седем дни в седмицата. Предполагах, но сгреших. Оказва се, че обратното е вярно.
Вижте, през цялото това време предполагах, че съвременните препоръки за пиене на вода са безопасни, което в канцерогенно отношение обикновено означава един на милион, както и преди съм споменавал. Ето как ние обикновено регулираме веществата, причиняващи рак. Някоя химическа компания иска да пусне някакъв нов химикал; искаме да ни покажат, че той няма да причини повече от 1 на един милион излишък ракови случаи. Разбира се, имаме 300 милиона хора в тази страна; и така, това не кара тези 300 семейства в повече, които се спречкват с рака, да се почувстват по-добре, но това просто е един вид съгласуваният в момента риск.
Проблемът, според Националния съвет за научни изследвания, е в настоящия стандарт за арсена в питейната вода 10, тук не говорим за допълнителен риск от рак от 1 на 1 милион души, а 1 случай на 300 души. Какво? Моите 300 добавени случаи на рак току-що се превърнаха в един милион повече случаи? Ще един милион семейства, които се срещат с диагнозата рак? Това е 3 000 пъти повече от общоприетия риск от рак за един канцероген в околната среда от 1 на милион. Ако трябваше да използваме нормално допустимата 1 на 1 милион вероятност за риск от рак, стандартът за вода би трябвало да бъде около 500 пъти по-нисък, 0.02 вместо 10. Дори стандартът в Ню Джърси е 250 пъти по-висок. Това е доста драстична разлика, но тя подчертава колко малко предпазни мерки се въвеждат в сегашните препоръки.
Добре. Чакайте малко. Защо стандартът за вода не е .02 вместо това? Защото това би било почти невъзможно. Ние просто нямаме технологията наистина да намалим нивата на арсен във водата толкова много. Технологично осъществимото ниво е оценено на 3. Добре, защо тогава ограничението е 10, а не 3? Решението да се използва праг 10, а не 3, е главно на бюджетна основа, в противен случай ще струва много пари.
Така че сегашната допустима граница на безопасност е повече мотивирана от политиката, отколкото от технологията. Никой не иска да чува, че има токсична чешмяна вода. Хората биха поискали по-добра обработка на водата, а това може да стане скъпо. Като резултат много хора пият вода в нива много близки до настоящите законови стойности, но не осъзнават, че са изложени на повишен риск от рак. Дори още по-лошо, милиони американци пият вода, която превишава законовото ограничение. Всички тези малки червени триъгълници… Но дори хората, живеещи в райони, които отговарят на законовите ограничения, трябва да разберат, че настоящите препоръки за арсена са крайно незначителни.
Може би трябва да кажем на хората, които пият вода, т.е. на всеки, че сегашните разпоредби относно арсена са наистина просто компромис по отношение на разходите и печалбите и че въз основа на обичайните рискови за здравето модели, стандартите трябва да са много по-ниски. Хората трябва да са наясно, че целта трябва реално да е възможно най-близо до нула, и то когато става въпрос за водата, поне, трябва да се стремим към постижимата граница от 3. Добре, но в крайна сметка: какво означава това за ориза?
Ами, на първо място, престанете да сравнявате ориза с така наречената допустима граница за водата, тъй като тя вече доста надвишава стандартите за канцерогенния риск и се основава в голяма степен върху възможностите и компромисите с разходите и ползите, което позволява приблизително 500 пъти по-висок риск от рак от обичайно допустимия. Така че, докато властите размишляват кога и как ще регулират концентрацията на арсен в ориза, може би трябва да избягваме или силно да ограничим консумацията на ориз.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-risky-is-the-arsenic-in-rice
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко арсен в ориза се счита за твърде много?


Хората, които са изложени най-много на арсен в ориза, са хората, които се хранят с най-много ориз, както хората, които са на растително хранене или без глутен, или без млечни продукти. Така че рисковите групи са не само бебета и бременни жени, но и тези, които са склонни да ядат повече ориз. Каква ужасна ирония за загрижените за здравето хора, които се опитват да избягват млечни продукти, ядат много цели храни, много кафяв ориз, толкова много, че те не само могат да пострадат на теория от повишен риск от рак през целия си живот, но реално да се разболеят от натравяне с арсен.
Например, тази бедна жена: лош късмет с целиакия, така че трябвало да избягва пшеница, ечемик и ръж, но започнала да яде толкова много ориз, че накрая се оказала с много високи нива на арсен и някои типични симптоми: диария, главоболие, безсъние, загуба на апетит, необичаен вкус, нарушена краткотрайна памет и концентрация. Така че ние, като лекари, трябва да внимаваме за това при тези, които ядат много ориз всеки ден.
В изложението си за арсена в ориза през 2012 г Consumer Reports препоръчват възрастните да ядат не повече от средно 2 порции ориз на седмица или 3 порции на седмица оризова каша или оризови макарони, въпреки че в последния им анализ изглежда сякаш оризовата каша и оризовите макарони имат повече, така че те намалили препоръките си само на 2 порции на седмица. И това е ако не получавате арсен от други източници на ориз. Така те измислили този вид точкова система, така че хората да могат да добавят всички оризови продукти за седмицата и да се подсигурят, че не превишават 7 точки средно на седмица. Така че ако вашият единствен източник на ориз е просто ориз, тогава препоръчват не повече от 1 или 2 порции и това е.
Но аз препоръчвам 21 порции пълнозърнести храни на седмица в моето приложение Daily Dozen. Е, запознайте се с киноата, елдата, просото, овеса или ечемика или някой друг от десетките други често срещани пълнозърнести храни без ориз. Обикновено имат пренебрежителни количества токсичен арсен в себе си.
Оризът натрупва 10 пъти повече арсен от други зърнени храни, което обяснява защо нивата на арсен в проби урина от онези, които ядат ориз, са постоянно по-високи от тези, които не ядат ориз. Агенцията за контрол на храните и лекарствата изследва няколко десетки проби киноа и повечето от тях имали нива на арсен под нивото на откриване или само остатъчни количества, включително и червената киноа, която е любима на семейството ми, за което съм доволен, въпреки че имало и все пак някои други, които имали нива наполовина тези на ориза. Но като цяло киноата има средно 10 пъти по-малко арсен от ориза. Така че вместо 2 порции на седмица следвайки препоръките на Consumer Reports, може да ядете 20.
Така че това е стратегия номер 1: разнообразете храненето и измислете алтернативи на ориза, особено за бебетата. След това можем да минимизираме излагането като готвим ориз като паста с много излишно количество вода – открихме, че 10:1 вода към ориз изглежда най-добре, въпреки че данните показват, че измиването, което препоръчват тук, не изглежда да помага много. Можем да избегнем преработените храни, подсладени със сироп от кафяв ориз. Има ли още нещо, което можем да направим на масата докато чакаме федералните агенции да установят някакви законови ограничения?
Ами ако ядете много храни, съдържащи фибри, наред с ориза? Възможно ли е това да помогне за изхвърлянето на част от арсена? Очевидно не. Но наличието на мазнини наистина изглежда, че има ефект, но в обратната посока, като така се увеличава абсорбацията на арсена, вероятно поради допълнителния жлъчен сок, който освобождаваме, когато ядем мазни храни.
Знаем, че таниновата киселина в кафето и особено в чая може да намали усвояването на желязото, ето защо аз препоръчвам да не пиете чай с храната си, но дали може също и да намали усвояването на арсен? Да, с 40% и повече. Така че се предполага, че таниновата киселина може да помогне, но са използвани мега дози: 17 чаши чай или 34 чаши кафе, което не е особено практично.
Какво предлагат експертите? Ами, нивата на арсен са по-ниски при видове ориз от определени региони като Калифорния и части на Индия. Така че защо да не смесим малко от него с малко от ориза с по-високи нива на арсен, за да изравним нещата за всички? Какво?
Още една нестандартна идея за ориза включва водорасли, открити в горещите извори на Национален парк Йелоустоун с един ензим, който може да изпари арсена на газ. Аха! И така, хайде да променим генетично оризовото растение с този ген и ще може да се получи малко изпарение на арсенов газ, но оризовата индустрия се колебае. „Изправени пред избор между генетично модифициран ориз и ориз с арсен в себе си, потребителите могат да решат, че просто няма да ядат никакъв ориз изобщо.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-arsenic-in-rice-is-too-much
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Арсенът в оризовото мляко, оризовките и сиропа от кафяв ориз


При децата и тийнейджърите количеството арсен, което се съдържа в организма им, се оказва, че нараства с 15% за всяка една четвърт чаша ежедневна консумация на ориз. Подобна връзка се открива и при възрастните. Едно проучване на бременни жени установява, че около половин чаша сварен ориз на ден може да повиши нивата на арсен в урината толкова, колкото ако се изпие един литър вода, замърсена с арсен на нивата на горната граница на безопасност, регламентираната от правителството. Така че това предполага, че много американци може би са изложени на потенциално вредни нива на арсен чрез консумация на ориз.
Но знаете ли от къде американците приемат по-голямата част от оризовия арсен? Оризовки, макар че оризовките от кафяв ориз може да имат и двойно повече.
Био сиропът от кафяв ориз (OBRS) се използва като подсладител в хранителните биопродукти като алтернатива на царевичния сироп с много фруктоза. Голяма грешка – защото биопродуктите със сироп от кафяв ориз представляват значителни концентрации на токсичния арсен в храната на хората. Например, две от тях могат да достигнат условната горна дневна граница, основана на стандартите при водата.
Млякото за малки деца с добавен био сироп от кафяв ориз има 20 пъти по-високи нива на токсичен арсен, а при по-големи деца, благодарение на сиропа от кафяв ориз, няколко зърнени барчета на ден могат да предизвикат „много голям риск от рак“.
Ами оризовото мляко? Едно общо изявление на Европейското и Северноамериканското общество за детско хранене препоръчва да се избягва оризовото мляко при бебета и малки деца, а като цяло приемът на токсичен арсен в бебешка и детска възраст трябва да бъде възможно най-нисък.
За тази цел Великобритания е забранила консумацията на оризово мляко за малки деца, нещо, с което Consumer Reports се съгласи, като не препоръчва нито една чаша оризово мляко за деца седмично и не повече от половин чаша на ден за възрастните.
Арсенът в различните марки оризово мляко варира навсякъде по света, 15 пъти разлика между най-силно и най-слабо замърсените, което предполага, че производителите могат да правят оризово мляко с ниско съдържание на арсен, ако поискат. Consumer Reports откриха, че марката Pacific и Rice Dream са точно по средата, въпреки че може би за Rice Dream изглежда, че ваниловият и шоколадовият вкус са с по-ниски нива. Оризовият оцет не изглежда, че е нещо, за което да се притесняваме, но оризовите макарони и оризовките се оказват близки до чистия ориз, което има смисъл, защото това си е пак ориз, въпреки че макароните се варят; и така, очакваме нивата да се намалят с 40% до 60%, както при варене на ориза и после изхвърлянето на водата.
Ако по някаква причина просто не можете да живеете без оризово мляко, можете да си направите собствено, като използвате ориз с ниско съдържание на арсен, като кафяв ориз басмати от Индия, Пакистан или Калифорния, но тогава може да има дори още по-малко хранителни вещества, тъй като повечето от търговските марки са обогатени. По-добри варианти са соево, овесено, конопено или бадемово мляко, въпреки че не бихте искали децата ви да пият и твърде много бадемово мляко. Имало е няколко докладвани случая за малки деца, които пият по 4 чаши на ден и след това се сблъскват с камъни в бъбреците поради относително високото съдържание на оксалати, средно около 5 пъти повече от тези в соевото мляко.
Имам около 30 видео клипа, които засягат темата за соевото мляко, как може да нормализира развитието при момичетата и да намали риска от рак на гърдата, както и риска от рак на простатата при мъжете. Някои от най-новите научни изследвания върху соевото мляко включват и връзка с по-добри рентгенови снимки на коляното, което предполага защита от остеоартрит, а едно интервенционно проучване предполага подобряване на здравето на червата чрез ускоряване на растежа на полезните бактерии, въпреки че пиенето на един литър на ден, 10 до 12 чаши на ден за една година, може да възпали черния дроб. Две чаши на ден обаче могат да имат изключителен ефект върху холестерола, невероятните 25% спад на лошия холестерол само след 21 дни.
50 грама бадеми всеки ден, което е една шепа на ден, може да понижи LDL холестерола с 13% за 6 седмици и да намали коремната мастна тъкан, въпреки че една чаша бадемово мляко съдържа само около 10 бадема, по-малко от една трета от това, което е използвано в проучването. Така че не е ясно дали бадемовото мляко помага особено, но има едно проучване върху овесеното мляко, сравнено с оризовото мляко. Пет седмици на мляко от овес намалили лошия холестерол, докато оризовото мляко нищо не намалило, дори увеличило триглицеридите и дори може и да повиши малко кръвното налягане. Но овесеното мляко само намалило LDL холестерола с около 5% и това с по три чаши на ден; така че докато се появяват все повече растителните алтернативи, соевото мляко си остава победител.
Така че защо изобщо да пием оризово мляко, когато има толкова други по-добри варианти? Оризовото мляко наистина няма съществена хранителна стойност. Всъщност има докладвани случаи на тежко недохранване при малки деца, които центрират храненето си около оризовото мляко поради множество хранителни алергии. Бебетата и децата имат нужда от повече протеини в сравнение с възрастните; и така, ако по-голямата част от храненето на едно дете се състои от оризово мляко, кокосово мляко, картофено мляко или бадемово мляко, то може и да не получава достатъчно.
Наистина? Покажете ми един случай на квашиоркор (подут корем, дефицит на протеини и калории) поради оризово мляко. Ето… Ето още един, тежка форма на квашиоркор не в Етиопия, а в Атланта, Джорджия, защото буквално 99% от храната се състояла от оризово мляко. Така че тези случаи на недохранване не били, защото те са пиели оризово мляко, а по-скоро защото са пиели почти изцяло само оризово мляко. Но аз само използвам тези случаи, за да покажа относителната липса на хранителни вещества в оризовото мляко. Така че, ако ще избирате мляко, изберете това, което има по-малко арсен и повече хранителни вещества.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/arsenic-in-rice-milk-rice-krispies-and-brown-rice-syrup
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Арсенът в оризовата каша за бебета


Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ изследва съдържанието на арсен в храните от десетилетия и все пак, въпреки научните доказателства, описващи рисковете за здравето, свързани с излагането на арсен, не са определени никакви стандарти, които да ограничават допустимото количество арсен в храните в САЩ.
През 2001 г. Американска агенция за опазване на околната среда приема нов, по-строг стандарт за арсена в питейната вода. През 2013 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата предлага законова граница за ябълковия сок; все още обаче не съществуват стандарти за арсена в храната – въпреки факта, че хранителните източници са основен източник и на излагане на арсен.
Китай си имат стандарти. През 2014 г. Китай определя максимален праг на 150 части на 1 милиард, по-строг от лимита от 200 на Световната здравна организация. В САЩ граница от 200 не би променила много риска от рак. Сега при 150, ако имахме ограниченията за безопасност на Китай, това би помогнало за намаляване на риска от рак до 23% или дори 47% на ограничение на сто, но това сериозно може да засегне оризовата индустрия. С други думи, американският ориз е толкова замърсен с арсен, че ако се определи един стандарт на безопасност, който наистина би намалил риска от рак, това може да затрие американския пазар на ориз. Но ако няма ограничения, какъв ще е стимулът за оризовата индустрия да промени практиките си? Поставянето на ограничения за арсена не само ще защити пряко потребителите, но също и ще насърчи индустрията да спре да засажда ориз на ниви, замърсени с арсен.
Но тези оценки на рака се основават на проучвания върху вода, замърсена с арсен. Може би арсенът в ориза някак си има различен ефект? Няма как да знаем докато не проверим. Да, оризът има много токсичен арсен, който, изследванията върху урината показват, че се абсорбира в тялото ни; но досега не е имало проучвания, които доказват вредните последици за здравето специално на арсена от ориза… до излизането на това изследване.
Помислили си, хей, арсенът причинява рак на пикочния мехур; така че нека просто да видим какви ДНК мутации може да има урината на хората, които ядат ориз, върху човешки клетки на пикочния мехур, отглеждани в съд на Петри. И наистина, ясно се доказва, че тези, които ядат много ориз, замърсен с арсен всеки ден, могат да предизвикат значителни количества генетични увреждания, такива, които са свързани с рак. Да, но тук са използвали доста замърсен ориз. Само около 10% от ориза в някои части на Азия може би някога би достигнал тези нива, въпреки че една четвърт от Европа може и да може, както и над половината от Съединените щати, което води до значителни последици за общественото здраве.
Така остава малка загадка около рисковете за здравето, свързана с нивата на арсена в ориза. Другата загатка е защо закъснелите стандарти за нивата на арсен в ориза не са установени в САЩ, но това може и да се промени. Миналата година Агенцията за контрол на храните и лекарствата предложи поставянето на лимит за токсичния арсен, поне в оризовите каши за бебета.
Бебетата и децата под 4 имат най-висок прием на ориз, от части защото те ядат три пъти повече количество храна в съотношение с размера на тялото им. Така че има изключително спешна нужда от регламентирани ограничения на токсичния арсен в бебешките храни.
Педиатричните асоциации по хранене препоръчват когато става въпрос за ориз и продукти на основата на ориз, приемът на арсен да бъде колкото е възможно по-малък. Ами колкото е възможно по-рано? Приблизително 90% от бременните жени ядат ориз, което може да доведе до неблагоприятни последици за здравето на бебето.
Може да се изчисли колко ориз е яла майката, докато е била бременна, чрез анализиране на нивата на арсен в изрязаните бебешки нокти на крачетата. По-специално, увеличение от 1/4 чаша ориз на ден се свързва с около 17% увеличение на арсена в ноктите на бебето, което показва, че арсенът от ориза може да премине в плода. Какво би направил толкова арсенът? Четвърт чаша ориз, съдържащ арсен, се свързва с неща като ниско тегло при раждане, повече инфекции на дихателните пътища и отгоре на всичко намаляване на IQ-то с 5 или 6 единици. Така че, въз основа на откритията на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, би било разумно за бременните жени да консумират разнообразие от храни, включително разнообразни зърнени храни, което означава „намалете ориза“. Да се каже, че трябва да се яде по-малко от нещо е лошо за бизнеса все пак.
Тогава, след като захранването на бебето започне, какво трябва да направи един родител? За да се намали риска от арсена, Consumer Reports препоръчват бебетата да приемат не повече от една порция бебешка оризова каша на ден, като вместо това се разчита на други зърнени храни, които са по-малко замърсени. Както подчертава Американската академия на педиатрите, няма доказана полза на оризовата каша пред други видове зърнени храни, като например овес и ечемик, всички от които имат по-ниски нива на арсен от ориза. Намаляването на консумацията на бебешка оризова каша до само две порции на седмица може да има дори още по-голям ефект върху намаляването на риска.
Предложената допустима граница за токсичен арсен в оризовите каши за бебета ще доведе до премахване на половината рафтове в магазините. Агенцията за контрол на храните и лекарствата анализира повече от 500 вида храни за бебета и малки деца и най-високите нива на токсичен арсен били намерени в био оризови каши с кафяв ориз и снаксове за малки деца. Въз основа на формулировката (макар че не мога да потвърдя), изглежда, че са от тази марка. Няма да е толкова щастливо бебето, ако пострада от увреждане на мозъка или получи рак като порасне. Една–единствена порция може да изложи бебетата на два пъти по-голям от допустимия прием на арсен, определен от Американска агенция за опазване на околната среда за водата. Свързах се с компанията Happy Baby и ми казаха, че не могат да дадат никакви коментари относно резултатите на Агенцията за контрол на храните и лекарствата.
Премахването на ориза и всички оризови продукти от храната на бебетата и малките деца до 6-годишна възраст може да намали риска от рак до живот: 6% по-малък шанс от развитие на рак на белите дробове или пикочния мехур по-късно в живота, ако бебетата спрат, 23% по-малък шанс, ако спрат малките деца. Но преминаването към други зърнени храни е ход, описван като драстичен и драматичен, като ще създаде голяма криза – вероятно за оризовата индустрия, и затова очевидно „изобщо няма да се случи“.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/arsenic-in-infant-rice-cereal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да приготвяме ориза, за да намалим нивата на арсен в него


Варенето на ориза в съотношение вода/ориз в полза на водата намалява токсичното съдържание на арсен. Което означава, че ако варите ориза като пастата и после излеете излишната накрая вода, може да намалите нивата на арсен на половина – 50 до 60% от арсена отива в канала, докато стандартният начин, по който приготвяме ориз чрез изпаряване на водата, както в оризоготвачка или тенджера, не помага. Това дори може да влоши нещата, ако водата, която използвате за приготвяне на ориза, също съдържа арсен, проблем, който вече съществува за около 3 милиона американци, тъй като около 8% от обществените водоизточници превишават допустимите нива на арсен по закон.
Но готвенето на ориза в повече вода и последващото изхвърляне на водата ефективно намалява количеството токсичен арсен в сварения ориз. Да, но колко още хранителни вещества се изливат в канала, когато се прави това? Не знаехме до сега.
„Необработеният кафяв ориз естествено съдържа [хранителни вещества], които се губят когато слоят от трици и зародиши се премахва, за да стане оризът бял.“ За да се компенсира загубата, от 40-те години белият ориз се пръска с витамини и минерали, за да го обогатят.“ Ето защо указанията за приготвяне на бял ориз изрично казват да не се измива и да се приготвя с минимално количество вода. С други думи, обратното на това, което бихте направили, за да се отървете от арсена. Но кафявият ориз съдържа хранителни вещества вътре в себе си, а не напръскани отгоре.
Например, измивате бял ориз – поставяте го в гевгир под течаща вода – така се премахват много от обогатените витамини, които са били напръскани върху повърхността на ориза при производството, премахват се повечето витамини от групата B, но това няма почти никакъв ефект върху витамините на пълнозърнестия кафяв ориз, защото той съдържа всички хранителни вещества вътре в себе си. Същото нещо е и с желязото: измиването на белия ориз намалява съдържанието на желязо с три-четвърти, но желязото в кафявия ориз е всъщност в самия него; и така, измиването намалява концентрацията на желязо в кафявия ориз само с около 10%, но измиването не изглежда да повлиява върху нивата на арсена; така че защо да се притесняваме?
Сега, ако наистина измиете ориза, накиснете суровия ориз във вода за три минути, после изплакнете и повторите, ще можете да премахнете около 10% от арсена. Така че този изследователски екип препоръчва измиване и варене в по-голямо количество вода, но не знам дали за 10% си струва допълнителното време за измиване. Но същото варене, което се прави и с пастата, и после изливането на излишната вода наистина намалява арсена и докато това повлиява отрицателно на хранителните вещества в белия ориз, загубата на хранителната стойност при кафявия ориз е значително по-малка, тъй като той не е толкова обогатен изкуствено, а е богат на хранителни вещества сам по себе си.
Готвенето на кафяв ориз в големи количества вода намалява токсичния арсен с почти 60% и намалява съдържанието на желязо само с 5%, но и намалява съдържанието на витамини в кафявия ориз наполовина. Ето и графика. Бързото изплакване на кафявия ориз, преди да го сготвите, не понижава нивата на арсен, но варенето в повече вода вместо сготвянето до изпаряване на водата и после изливането на излишното количество вода намалява нивата на арсен с 40%. Като се използват 6 части вода към 1 част ориз. Ами ако се използва още повече вода, варене в съотношение 10:1 вода към ориз? 60% спад в нивата на арсен.
При белия ориз можете да отмиете много малко арсен, но след сготвянето му се оказвате с подобно намаляване на съдържанието на арсен, но желязото също се измива от белия ориз след изплакване и сваряване, докато желязото в кафявия ориз се запазва. Подобно намаление има на витамините от група B при готвене на кафяв и неизмит бял ориз, но веднъж, след като измиете белия ориз, повечето ще изчезнат преди да стигнат до тенджерата.
А какво да кажем за филтрацията на ориза? Знаем, че обикновеното готвене на ориз не помага, но варенето като макарони и изцеждане помага. Варенето на пара няма много полза. А филтрирането на ориза в кафеварка като драстично преосмисляне за оптимално премахване на арсена? И така опитали да проведат някакви налудничави лабораторни изследвания, но също така взели и обикновена кафеварка, но вместо да сложат кафе, сложили ориз, като белия ориз стоял 20 минути, а кафявият 30 и получили около 60% спад на нивата на арсен чрез съотношение 12 към 1 вода-ориз. Ето къде били нивата на арсена в началото и в края. Квадратите са кафявия ориз, кръговете са белия ориз.
Така че суровият кафяв ориз в началото има двойно повече от суровия бял ориз, но след готвене с достатъчно вода и изливане на излишната накрая, двата вида имат много по-близки нива след готвене.
Въпреки че 60% чрез готвене в кафеварка в съотношение 12 към 1 е същото, което получихме просто чрез варене 10 към 1; Така че няма причина да купуваме кафеварка. Но дори и с тези 60%, какво означават? Чрез варене и изливане на останалата вода всекидневно от ориза можем да намалим излишния риск от рак с повече от половина, от 165 пъти допустимия риск от рак до само 66 пъти допустимия риск.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-cook-rice-to-lower-arsenic-levels
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кои марки и източници на ориз съдържат най-малко арсен?


Арсенът, който се съдържа в пет порции ориз на седмица, има сто пъти по-голям от допустимия риск от рак. Какво казва оризовата индустрия за това? Когато излезе наяве историята, че американският ориз има едни от най-високите нива на арсен в света и се появиха всички тези заглавия по медиите, оризовата федерация в САЩ каза „Стига вече с глупостите за арсена.“ Проучването според тях е „не само неточно в най-голяма степен, но и злонамерено невярно.“ На което един от изследователите отговаря: Вижте, вие сте тези, които пренебрегват проблема с арсена от десетилетия. Ако проблемът със засаждането на ориз върху замърсени с пестициди и арсен бивши памукови ниви беше разгледан, тогава щеше да се намери безвредна почва и да се развият сортове ориз с ниски нива на арсен, вместо просто да се развиват сортове, устойчиви на арсен, така че растенията да могат да натрупат излишните нива на арсен без самите те да умрат.
Не всички производители обаче са толкова пренебрежителни. След едно последващо изложение на списание Consumer Reports, една оризова компания описва подробно как взема нещата в свои ръце. Фермите Лундберг започват да изследват стотици проби на ориза си, за да споделят резултатите с Агенцията за контрол на храните и лекарствата. „Отдадени сме на това да осигуряваме безопасна храна“, казва изпълнителният директор, „и да разрешим този проблем по открит и честен начин.“ Те споделят резултатите си не само с Агенцията, но и с всички останали.
И ако посетите тяхната интернет страница, ще видите, че те очевидно са продължили с обещанието си за още изследвания. Това е за кафявия им ориз. Тук се използват части от милиона, за да го направят да изглежда по-добре отколкото е реално, но в сравнение със средните нива в американския кафяв ориз от 154, Лундберг се справя по-добре. Всъщност, техният ароматен кафяв ориз, както вероятно и кафявият ориз басмати и кафяв жасмин, имат средно по-ниски нива от тези на белия ориз. Същото е и при червения и черния ориз. Всъщност нито една от тези проби не достига средните нива на американския кафяв ориз.
Повечето други марки имали сравними нива, Uncle Ben’s например, и Wal-Mart, Whole Foods обаче удрят дъното, около една трета по-високи от останалите и надхвърлящи средното ниво за страната.
В най-подробния преглед до момента, въз основа на 5800 проби ориз от 25 държави, най-високата обща средна стойност идва от САЩ, като изследванията от САЩ се оказват с двойно по-високи нива от тези на ориза в Азия, а тези високи нива се приписват на масовото използване на пестициди на основата на арсен във времето. Но не навсякъде в САЩ. Да, американският ориз има двойно повече арсен от азиатския ориз; например, почти всички оризови проби – изследвани в Ню Йорк – внесени от Индия и Пакистан, имали нива на арсен по-ниски от 95% от произвеждания вътре в страната ориз, но вижте тук диапазона. Оризът, произвеждан в САЩ, започва от тук и отива чак до тук. Оризът, отглеждан в САЩ, показва най-голям общ диапазон и най-големи различия в стойностите главно поради мястото, където е бил отглеждан.
Има значително повече арсен в ориза от Тексас и Арканзас отколкото ориза в Калифорния. Ако само погледнете ориза в Калифорния, ще видите, че той всъщност е сравним с ориза, произвеждан в останалите части от света. Това е вероятно част от данните, които карат Consumer Reports да предполагат, че кафявият басмати ориз от Калифорния, Индия или Пакистан може би е сред по-безопасните видове ориз.
Ако арсенът е от пестицидите, дали био оризът ще съдържа по-малко арсен от обикновения ориз? Не, което има смисъл, защото арсеновите пестициди са забранени от около 30 години. Просто 30 000 тона химикали с арсен вече са изхвърлени на нивите с памук в южните щати, така че е разбираемо защо все още има арсенови остатъчни вещества, дори и да не се добавя нито един грам нови пестициди. Ето защо специално се търсят сортове ориз, устойчиви на арсен на юг. Само ако имаше и хора, устойчиви на арсен.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-brands-and-sources-of-rice-have-the-least-arsenic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев