В началото, като обсъждахме варианта за държавните детски градини, си припомних колко „топли спомени“ имах когато самият аз бях в детската градина: викащи лелки, които се опитват да усмирят около 25 деца; в по-голямата си част отвратителна храна (още ми призлява когато видя нишесте или някоя супа наподобяваща тези в детската градина). Основното ни притеснение е, че няма как две жени (един педагог и една жена, която често всеки нарича просто „лелка“), които се занимават с децата, да обърнат индивидуално внимание на толкова голяма група деца. Не казвам, че всички жени във всички държавни детски градини имат такова деспотично отношение, но просто физически не е възможно да обърнат достатъчно внимание на децата. Другото, което не приемам за нормално, е един родител да очаква, че срещу 40-60 лв. на месец такса (дори като прибавим държавните субсидии, които се осигуряват за всяко дете) ще получи за своето дете качествено внимание и храна. Другите неща, които откровено ме дразнят са:

• През по-голямата част от годината децата ги държат вътре в самата детска градина. Масово персоналът в държавните детски градини изкарва децата навън от май месец нататък;
• Нямаш достъп до вътрешната част на детската градина. По този начин не можеш да помогнеш на детето ти плавно да привикне към новата среда;
• Когато детето отсъства поради някаква причина, се изискват бележки за отсъствието му сякаш се намираме в казарма и трябва да се дава отчет за всичко;
• Трябва всички деца да носят анцузи, защото така е по-удобно на обслужващия персонал. Не могат да носят бодита пак по същата причина;
• Най-късно до 08:30 сутринта децата трябва да са предадени в детската градина, защото на базата на общата бройка се определя колко да се готви;
• Деца, които не са проходили, не се приемат в държавните ясли;
• В някои от градините децата спят по две в легло;
• Поради бройката на децата често се случва да не са им сменени памперсите;
• Общата заболеваемост на децата е висока, тъй като много често родители си оставят болните деца в градината;

Заради нещата по-горе се отказахме от варианта да запишем Искрен в държавна детска градина.

Частните детски градини спазват държавните наредби. На тях също им се правят постоянно инспекции (например от трите хранения се взимат три проби, които се тестват в лаборатории). Все пак всяка частна градина има свои правила и предлага различен вид услуги. Има частни детски градини, които например предлагат удължено работно време: 08:00 — 19:30 часа; други по-богато меню на хранене или дори възможност родителя да избере какво да консумира детето му (например ако е алергично към нещо или пък просто родителят има специфични изисквания към здравословно хранене). Таксите варират от 400 до 1200 лв. в зависимост от мястото, както и философията на самата детска градина.
Ние много се заинтригувахме от Валдорфската детска градина „Златно зрънце“. В нашия случай поради това, че не можехме да чакаме Искрен да навърши поне 2,5 години (не поради финансови, а поради причини, свързани с неговото развитие), този вариант не ни устройваше.

В България все още не са достатъчно навлезнали (за разлика от Америка (от 1915 г.) и много други европейски държави (масово от 70-те нататък)), родителските кооперативи са до голяма степен баланс между детските градини и детегледачката. Има основно два типа родителски кооперативи:
1. Една учителка + родители, които се сменят на ротационен принцип и играят ролята на „лелка“ (обикновено се падат 2 до 3 дни на месец, когато е ред на всяко едно семейство, което е в този тип кооператив);
2. Две или три учителки, без родителите да са ангажирани с гледането на децата, но те участват активно в организацията на всичко останало (осигуряване на консумативи за кооператива, почистване, храна, заплати за учителките, наем, комунални сметки, игри и др.);
Дефиницията за родителски кооператив може да намерите на страницата на българската асоциация на родителските кооперативи, а тук ще очертаем основните предимства и недостатъци (трябва само да се има предвид, че нещата по-долу варират много в зависимост от родителския кооператив):

I. Недостатъци

1. В някои от кооперативите родителите трябва да отделят допълнително от времето си (включително да си взимат отпуска или болничен), за да гледат децата (това може да се счита и като предимство). Такъв тип кооперативи са особено подходящи за семейства, които могат да си позволят единият от родителите да не работи;
2. Няма медицинско лице. В случай на здравословен проблем детето трябва да бъде заведено или при личния лекар или при друго медицинско лице (в други европейски държави няма такова медицинско лице и в детските градини, но тук сме приели, че е задължително);
3. Тъй като няма „централна власт“, в случай на конфликт, той трябва да бъде разрешен по мирен начин (дали чрез компромис или просто толерантност към чуждото мнение). Същото важи и за организацията на всички процеси в кооператива. Когато няма централна власт родителите вътре в кооператива трябва много добре да се сработят, както помежду си, така и с учителките.

II. Предимства

1. Детето се отглежда в близки условия до тези в дома;
2. Родителите сами могат да избират каква храна да консумират децата в родителския кооператив;
3. Обикновено родителите, които се събират в родителските кооперативи, са малко или много по-осъзнати от общия случай (това разбира се не е общовалидно за всички родители, особено след като кооперативите започнаха да са „на мода“). Най-малкото споделят общи разбирания свързани с отглеждането на деца, което е положително за всички в кооператива;
4. Съотношението между деца и брой хора, които се занимават с децата, е около два пъти по-добро спрямо детските градини, тъй като (в общия случай) за максимум 10 деца се грижат двама човека (един педагог и един от родителите или две учителки);
5. Родителите имат в пъти по-добро наблюдение върху това какво се случва с тяхното дете, тъй като участват активно във всяка една дейност свързана с родителския кооператив;
6. Има и още малки дребни неща, които са важни при отглеждането на едно дете.Допълнителна информация може да намерите и във Фейсбук страницата „Мрежа родителски кооперативи“.

Вариантите някой външен човек да гледа детето са основно два:

1. Роднина (най-често баба);
2. Непознат човек (частна детегледачка);

Тук, както и при останалите варианти, има както предимства, така и недостатъци:

I. Недостатъци

1. От финансова гледна точка наемането на детегледачка струва приблизително колкото за частна детска градина: 600-1000 лв. на месец;
2. Ако детегледачката не й се занимава (независимо дали е баба или външен човек) да извежда детето, така че то да си играе с други деца, то няма да се социализира достатъчно. Освен това в студените зимни месеци излизането е обикновено за кратко и шанса за контакт с други деца намалява значително;
3. Обикновено детегледачката гледа детето в жилището където живее то и неговите родители. В такъв случай изискванията на родителите по отношение на поддръжка на реда в къщата може да се разминава с разбиранията на детегледачката;
4. На детето в един момент му доскучава само да си стои вкъщи и започва или да се бунтува или да прави повече пакости, за да се разнообрази.

II. Предимства

1. Индивидуално внимание. Няма как да отречем, че вниманието от страна на детегледачката се доближава много до това, което до момента е правила майката;
2. Детето си е вкъщи и ако детегледачката е достатъчно разбрана, тя ще се съобрази с изискванията на родителите по отношение на хранителен режим, хигиена и много други;
3. В зависимост от детегледачката родителите могат да се уговорят с нея за нестандартно работно време, така че да има гъвкавост и за двете страни;

Не подминахме и варианта Цвети да си остане у дома. Финансово можем да си го позволим, но проблемът за нас е, че Искрен не трябва да е зависим от нея. За да бъде самостоятелен и да разчита на собствените си способности, той трябва да свикне с обкръжаващия го свят, а не само да стои под крилото на мама. Именно това беше основната причина да изключим този вариант.

На 27.07.2015 г. Искрен за първи път се присъедини към родителския кооператив „Хакуна Матата“. „Работното време“ на кооператива е от 08:30 до 18:30 часа от понеделник до петък (целогодишно – почивните дни са пряко обвързани с националните празници и официалните работни дни). Родителите в кооператива са се разбрали с педагозите, че при нужда то може да бъде променяно, така че да покрива нуждите на родителите.
От общо три педагози (жени) две от тях са винаги на линия, което позволява всяка от трите да излиза спокойно болничен и отпуска. Едната от тях основно покрива времевия интервал от 10:30 до 16:30 часа, който се води най-активен по отношение на грижи за децата. Максималната бройка деца за този родителски кооператив е 10.
Едно от децата има по-различен режим от останалите: то стои само до обяд, след което майката си го прибира. Поради тази причина може да се сметне, че детето запълва половин място.
Предварително се разбрахме какво ще е нужно за Искрен: легълце за спане (от тези, които са мобилни), два чифта обувки (един за вътре и един за навън), един чифт дрехи малко по-дебели дрехи и два чифта тънки за смяна през деня (ако се наложи), памперси, гърне, прибори (в случай, че детето или родителите имат предпочитания към техни собствени) и храна за деня.
Понеже Искрен започна в последната седмица на месеца се разбрахме, че ще дадем 1/4 от сумата за месеца (а именно 100 лв.), за да сме коректни към всички в родителския кооператив. Легълцето го бях занесъл предварително в кооператива, за да може спокойно Цвети да заведе Искрен в първия ден от неговото ново приключение. 🙂 Останалите неща от списъка ги занесохме директно когато Искрен започна.

Сутринта Искрен като никога се събуди 06:30 явно усетил, че нещо ново го очаква (по принцип спи до 07:30-08:00), така че денят ни започна рано-рано. Предишния ден бяхме приготвили за него киноа с различни зеленчуци (моркови, царевица, чушки, лук), храна която поставихме в кутия, за да я занесем в кооператива за обяд. Освен това приготвихме и доволно количество боровинки за всички деца и учителките. След сутрешните дейности се насочихме към кооператива. Пристигнахме първи, което ни позволи да си поговорим с Мария (една от учителките) за организацията в кооператива. Тя ни обясни, че си водят график за това кога всяко дете кога е дошло, за да имат представа как се движат нещата (болни деца; родители, които са в отпуска с детето си и др.). В графика пише и кога всяка една от трите учителки идват. Оттам разбрахме, че към момента на нашето първо посещение графикът е следният: първата идва малко преди 08:30 и си тръгва около 13:30 часа; втората идва към 10:30 и стои до 16:30; третата идва към 13:30 и стои до 18:30 или когато последното дете бъде взето от родителите. Когато една от учителките е в отпуска или болничен, графикът на другите две е следният: първата смяна е от 08:30 до 16:30, а втората от 10:30 до 18:30. Другият определящ фактор за графика на учителките е това колко деца ще дойдат за текущия ден. Ако бройката е малка спрямо общия брой, то няма смисъл всички учителки да са там, затова се разбират помежду си кои две да присъстват. Малко по-късно започнаха да идват едно по едно и другите дечица, а в 10:30 се появи и Звезди (втората учителка за деня).
Тъй като деня беше топъл те решиха, че с маркуча ще измият голямата външна тераса (на око изглежда около 20 кв.м.), което разбира се е свързано с интензивна игра от страна на децата. Искрен заедно с другите дечица не изпусна момента да се позабавлява по боси крачета обикаляйки по мократа тераса и опитвайки се да хване струята вода. Едно от момченцата (Део), който е на 2 годинки и 11 месеца, взе активно участие в почистването на тераса обикаляйки с маркуча. Отдаде му се възможност да намокри обилно краката на почти всички деца и по този начин да ги разхлади, успя да мине със струята през няколко детски дрешки. 🙂 Бързайки друго момченце (Ясен) на 1 годинка и 8 месеца, не успя да прескочи маркуча и се пльосна по гърди върху мократа настилка. Веднага след това Звезди му смени дрехите с резервния чифт (затова е важно винаги да имат резервни дрехи).
Отвътре наетото място изглежда по следния начин: голямо антре, баня с тоалетна, спалня (побира спокойно всички детски легълца), едно складово помещение, второ по-малко складово помещение, голям преходен хол (с малка тераса), трапезарията и кухнята са преходни с хола (те също са достатъчно големи), от кухнята се излиза на голямата вътрешна тераса. Всички тези помещения според нас са предостатъчни за 10 деца + 3 учителки. Целият апартамент е със сменена дограма. Част от настилката е стар паркет, който въпреки всичко е сравнително запазен, а другата част са плочки. Тъй като сградата е стара (намира се на Пиротска), височината на помещенията е 3 или малко повече метра (по това време такъв е бил стандартът). Няма инсталация за парно, но проблемът с отоплението е решен посредством инверторни печки, а охлаждането (когато е нужно, защото е доста прохладно заради разположението и височината на помещенията) е решено с вентилатори. В кухнята има осигурен хладилник, печка, микровълнова печка и пералня.
След като си поиграха стана време за обяд. Те обядват около 12 часа като всички деца (с изключение на Искрен) могат да се хранят самостоятелно. Всички седнаха на столчетата около масата в кухнята, междувременно две от тогавашните учителки се занимаваха със затоплянето на храната (както по-рано посочихме всяко дете си има собствена кутия с храна). Родителите са осигурили посудата и консумативите (кухненска хартия, мокри кърпички, вода и др.), така че всичко нужно да е на място. Всяко дете си има собствен лигавник, който умишлено е максимално голям, защото учителките го разпъват на масата и поставят върху него купичката с храната, за да не се разплисква по земята по време на хранене. Приключвайки с храната (към 12:15 – 12:30) гърнетата се изкарват от банята и се нареждат едно до друго в трапезарията. Всички дечица сядат едно до друго. Идеята е да си създадат навик, така че след храненето да облекчат стомахчетата. Искрен, както винаги изтърпя около половин минута на гърнето ревейки все едно си му взел храната от устата. Знаем, че в някакъв момент ще копира останалите деца и той ще започне спокойно да стои на гърнето. Към 12:45 се приготвят за лягане.
Отново са заедно и отново учителките се грижат всяко едно дете да заспи спокойно. След известни увещания Искрен също заспа с останалите деца. За разлика от тях спа около час (те спят около 2 часа). След като всички се събудиха продължиха със следобедната закуска (праскови, банани и боровинки). След закуската отново се захванаха с игрите. Така денят неусетно мина и дойде време родителите да прибират децата си от кооператива.

На следващия ден Искрен отново остана цял ден. Заради незапозната обстановка стана по-раздразнителен. Започна да се събужда по-рано, да мрънка повече вкъщи и да търси вниманието на майка си. В родителския кооператив не позволяваше на учителките да го приспиват или по-точно отново търсеше вниманието на мама. Всъщност от втория ден ставаше изключително раздразнителен ако не вижда майка си до него. През този ден Цвети отсъстваше от кооператива за 3 часа и по някое време Искрен се е усетил, че тя отсъства и учителките не са успели да го успокоят (което е нормално), докато Цвети не се е върнала.
На третия ден отново в същото настроение (най-вероятно Искрен се е чувствал все едно, че ще го изоставим), не се е пускал от Цвети пътувайки в метрото (решихме, че няма смисъл да използваме количка при положение, че по цял ден е в кооператива и щъка насам-натам), не е искал да се отдели от нея. Този ден тя не е успяла да излезне от кооператива и са си тръгнали по-рано (15:00 часа) още преди останалите деца да се събудят от следобеден сън.
На четвъртия ден започна да се вижда разлика в поведението на Искрен: не плачеше когато Цвети го оставяше за по-дълго време, както в помещението за спане, така и в другите помещения за игра и храна. Опитвайки се да подражава на останалите деца Искрен започна да стои по-мирно на столчето за хранене и да се опитва да се храни като тях. На петия ден учителките вече са успели да го нахранят и приспят без присъствието ни.
В общи линии така протече първата седмица на адаптация за Искрен. Учителките ни обясниха, че при някои от децата този период на адаптация е бил по-тежък, отколкото при Искрен, което частично ни успокоява. Най-изумителното е как за толкова кратко време се забеляза цялостна промяна в поведението му, която се изразява в опити за подражание на дечицата в кооператива (ходене, хранене, спане и т.н.).
Започвайки втората седмица се оказа, че Искрен е позабравил учителките и мина около два часа докато свикне с тях. От втория ден решихме с Цвети, че ще го оставяме сам за цял ден, за да може по-лесно да привикне с децата и учителките без да търси вниманието на майка си. Видяхме, че това решение има ефект, защото Искрен наистина стана по-спокоен; копирайки останалите деца е започнал да седи на столчетата когато и те седят (преди беше много трудно да го придумаме да направи такова нещо); играл си е без да търси внимание от наша страна.
През третата седмица установихме, че вече не плаче за нас (изключваме първи 5 минути в началото на всеки ден когато види, че си тръгваме; това между другото се наблюдава и при други деца, които са от няколко месеца в кооператива). Искрен започна повече да си говори на неговия език, както и да казва цели думички, които преди това не е казвал. Вече свикнал изцяло с учителките нямаше проблем с храненето и приспиването му.
Четвъртата и следващите седмици продължиха подобно на третата. Бурно развитие в умственото му развитие спрямо преди да започне в кооператива. Много повече бърбори. Започна вкъщи да ни прави впечатление, че когато му обясняваме нещо, Искрен ни разбира много повече.
Пример за това: когато сутрин се събуди преди алармата го взимаме на леглото ни и когато звънне алармата на телефона му казваме да иде до него и да изключи алармата. Той слиза от леглото, отива до телефона, вдига го с ръка и се обръща към нас усмихнат, накрая щрака върху червеното копче и го изключва алармата. И това е само един от многото примери. Така че не съжаляваме, че го пуснахме на 1 годинка и 2 месеца в родителския кооператив. Вечерта е по-затъжен за нас, но същевременно с това по-малко ни се качва на главата, отколкото когато беше по цял ден с нас (най-вече с майка си). След едноседмична почивка на море Искрен беше повече затъжен за Цвети и отчасти за мен. Оставяйки го в кооператива си поплакваше повече от обикновено, а вечерта при взимането на част от другите деца преди него той беше разстроен и веднага изгряваше една усмивка виждайки някой от нас двамата с Цвети.
Това му поведение продължи няколко дни. После дойде моментът, в който Цвети се върна на работа и се наложи промяна в цялостната програма на семейството. Започнах аз да го водя сутринта и да го взимам почти всеки ден вечерта, което увеличи престоя му в кооператива и респективно затъжеността за нас двамата. Започна по-често да вдига ръчички, с което да покаже, че иска да бъде прегърнат, а у нас често се хващаше за панталона на някой от нас двамата с Цвети. Постепенно това се промени в рамките на седмица-две.

Истината е, че си прекарваме прекрасно откакто Искрен започна да ходи в родителския кооператив „Хакуна Матата“. Всички деца са изключително добри. Същото мислим за учителките и родителите. Магията да се съберат хора с близки интереси и разбирания на едно място по едно и също време не е толкова лесна. Именно затова трудно се изгражда добър екип, а в нашия случай добро голямо семейство (деца, родители, педагози).
Най-важното, което се забелязва, е колко толерантни са всички едни към други. Независимо от възрастта и начина на мислене, всеки проявява разбиране и резултатите са налице. Освен публичната група във Фейсбук, кооператива си има и лична, в която да се обсъждат текущи въпроси, свързани с цялостната организация. Достъпът до тази група е само за участници в кооператива, разбира се. Още на втория ден една от майките повдигна въпроса, че няма график за закупуване на следобедната закуска (предимно плодове). Реших да се включа и на следващия ден таблицата беше готова. Чрез около 20 коментара от всички родители се доизясни каква е текущата ситуация и какви промени са нужни да се направят, така че всеки да е доволен. Отделно предложих идеята посредством SMS да се напомня всяка събота на дежурните родители. Идеята можеше да се реализира по два начина: приложение на телефона, което да изпраща съобщението до двамата родители, които са на смяна, с предварително подготвен шаблон (недостатък е, че излиза напомняне на телефона, след което избираш бутона изпращане и всичко е готово); чрез sms gateway (най-добрият, който намерих е „smspay„), като се закупува пакет от смс и се създават предефинирани шаблони. След като получих оферта от фирмата, която предоставя тази услуга и разгледах внимателно техническата част, разбрах че този вариант не ни върши работа. Два основни недостатъка: ограничение до 160 символа на съобщение; съобщенията могат да са само изписани на латиница. Иначе написвайки един скрипт на Bash (и пускайки го по график чрез cronjob) може да свърши работа:
curl -x GET http://api.smspro.bg/bsms/send&apikey=f;lfjsadg;lsadfgj;fadgjfd&msisdn=00359878456948&text=Благодарим, че сте част от „Хакуна Матата“! Това съобщение има за цел да напомни, че следващата седмица е ваш ред да осигурите следобедна закуска и изворна вода за дечицата.&id=dfasdfsa

Реших, че за момента първия вариант ни устройства и така започна изготвения график да се спазва. Основната причина да избера смс-ите е, че не се налага на родителите постоянно да гледат графика.
Друго, което ми направи впечатление, бяха купичките за хранене (пластмасови), в които се затопляше храната. След известна дискусия избрах единствения за момента вариант (Mother’s Corn), който да е подходящ за микровълнова фурна, да не се чупи лесно и да е 100% от естествени материали (царевица):Междувременно забелязахме и други дребни неща, които можех да се подобрят. Създал съм си навик да си водя списък и постепенно да го „изчиствам“, така че накрая всичко, което съм запланувал да стане реалност. Периодично се уговаряме през почивните дни да посетим наетия апартамент, за да направим почистване, да прегледаме ако има нещо за поправяне, какво още може да се подобри. Пример за организирането беше почистването, което се извърши на втората седмица след започването на Искрен в кооператива. Три дни по-рано (в четвъртък) се бяхме уговорили за събота от 10:00 часа да направим почистване:
1. Прaхосмукирaне и почиствaне нa подa;
2. Почиствaне нa хлaдилникa и печкaтa;
3. Обирaне нa прaх по мебелите, aко трябвa;
4. Почиствaне нa бaнятa;
5. Покривaне нa кaминaтa/бaрбекюто или кaквото тaм беше, с мушaмa (вече сме взели);
6. Евентуaлно измивaне нa зелените килимчетa с мaркучa;
7. Почиствaне нa кухненския плот.
Всъщност организацията на подобно събитие е нищо особено. Просто трябва човек да има желание и да поеме инициативата, след което нещата се нареждат. Неизбежно е сравнението на кооператива с класическата детска градина. Едно от нещата, които изключително много ми харесва и го смятам за голям плюс, е факта че има директна комуникация с учителките. Цвети например редовно си пише с тях посредством Viber и Facebook, за да разбере Искрен колко е спал през деня, колко е ял, плакал ли е, има ли някакъв друг проблем, има ли достатъчно плодове, както и каквото още друго се сети. Като това е важно в началния етап на свикване на детето. След това няма нужда от такава активна комуникация. Това поне за момента ми се струва невъзможно да се случи в една детска градина. Друго много положително нещо е, че има разлика във възрастта на децата (от 1 до 3 годинки и малко). По-малките се учат по-бързо на неща, които по-големите вече са усвоили. Големите помагат на по-малките (когато някое се разплаче те го успокояват, играят си с него, подават му шишето с вода и много други примери). По този начин големите се учат да бъдат по-отговорни, но същевременно с това всички са по-спокойни, защото децата се самозанимават известно време през деня.
През деня учителките сменят задължително поне три пъти памперсите на децата, които носят такива: след ядене (и изхождане на гърне), след сън и преди родителите да дойдат да си вземат децата.
Докато бяхме на почивка се оказа, че една от учителките си е намерила работа в частна детска градина и в края на август 2015 г. официално напусна кооператива. В същото време на нейно място започна да идва нова учителка. Направи ни много приятно впечатление начинът, по който се отнася с децата и опитът, който очевидно е натрупала през годините.
На втория месец откакто Искрен започна в кооператива разбрахме, че друг кооператив „Тайна градина“ не е успял три пъти да се сформира заради несериозното отношение на останалите родители, които първоначално са заявили участие, а след това са се отказали. Жената, която е намерила мястото, закупила цялото оборудване и е намерила учителки беше пуснала обява, че нещата се разпродават и ако някой друг има желание може да използва наетото помещение докато още тече текущия наем за месеца. За разлика от мястото наето за „Хакуна Матата“, другото място намиращо се буквално на метростанция „Константин Величков“ има голямо дворно място перфектно за игра. Една от майките пусна съобщение в скритата фейсбук група, в която се обсъждат всички неща свързани с кооператива. От всички родители общо върнахме отговор три семейства две за и едно против промяната. Моето предложение беше ако повече от половината родители са съгласни с тази промяна да направим всички оглед и окончателно да решим дали кооператива ще се мести или не. В последствие това въпрос беше отново дискутиран със създателката на кооператива и другата майка активно занимаваща се с организационни задачи. Двете отидоха на оглед на мястото и обсъдиха различни въпроси с майката, която е организирала, за съжаление, разпадналия се кооператив. След това имаше среща със собственика на апартамента, за да се установи дали ще могат да се договорят подходящи условия, тъй като вече подписания договор е бил за една година с два месеца депозит (който при предварително напускане остава за хазяина). След срещата стана ясно, че наемът за този апартамент е 500 лв. на месец, но се изискват два депозита + таксата за текущия месец и в случай, че мястото бъде освободено предсрочно, депозит не се връща. Собственикът е бил склонен да направи схема от типа: след първите три месеца при напускане да върне единия депозит, а ако това стане след шестия месец да върне и двата депозита. След известно пресмятане и претегляне на вариантите се реши, че кооператива няма да се мести. Основните минуси бяха:
1. Хората искат център и бягат дори от близки до центъра места. Не е ясно дали близкият кооператия до К. Величков още търси деца, а имат двор и доста предимства;
2. Няма хора за два кооператива, може да се окажем на всяко място с по 4 семейства – не стигат за самоиздръжка;
3. Идва зимен сезон – децата се разболяват повече, задържат ги вкъщи, има и доста празници и ваканция през декември – масово ще отказват да плащат, а тогава всъщност са повече разходите;
4. Неудобни условия с наемодателя – тримесечно предизвестие, два депозита при влизане и невръщането им при престой по-малко от 6м. Общо 1000 лв.;
5. Трудно намиране на учителки (дори и за един кооператив);
Иначе сравнение със сегашния предимствата са:
1. По нисък наем (500 лв. срещу 750 лв.);
2. Дворно място;
3. По-добра база и като цяло в по-добро състояние (след основен ремонт);
Дискутирайки темата за другото място се сетих, че в края на месеца (септември) една от трите учителки ще преустанови идването в кооператива, тъй като отново започва университет и реших да попитаме поне за контакт на учителките, които са намерили в „Тайна градина“. Оказа се, че контактите на учителките вече са взети от двете дами основно занимаващи се с организацията на кооператива. 🙂 Много е приятно усещането да знаеш, че вече някой е предвидил и направил още преди на теб да ти хрумне идеята. Докато се решаваше въпросът за евентуалното преместване на новото място се оказа, че основната учителка внезапно реши да напусне, тъй като си е намерила работа в училище. След последвал разговор със създателката на кооператива се изясни, че учителката си е изискала трудовата книжка и предварително е помолила заплатата да й бъде дадена. На следващия ден се обади да каже, че това й е последен ден в кооператива. След няколко телефонни обаждания ангажирахме приятелката на брат ми, която вече има опит в грижата за деца, да покрие дупката за две седмици, докато се намери друга учителка. Ако не бяхме намерили човек, щеше да се наложи някои от родителите да си вземат отпуска, за да бъдат в кооператива замествайки учителката, която напусна изненадващо.
След този случай ми стана ясно, че един човек може да изглежда и да се държи много добре, но нямаш никаква гаранция, че няма да направи нещо неочаквано. Чисто от човешка гледна точка аз не бих постъпил така, защото все пак съм поел отговорност за тези деца и родителите разчитат на мен. Все още не мога да разбера що за човек трябва да си, за да постъпиш по този начин, но както се казва „хора всякакви“.
В същия момент се разбра, че една от майките си търси друг кооператив, тъй като желае детето й да има повече занимания от текущите в кооператива, споделяйки, че евентуално таксата за месеца ще бъде платена, ако остане в кооператива. Пиша това не за да се заяждам или да изкарвам колко са черни хората, а просто, за да покажа какво реално се случва и какви трудности се срещат при организацията на такова мероприятие.
Отново по същото време с предишните три събития заведохме две наши познати семейства, които да разгледат кооператива и да преценят дали желаят техните деца да го посещават. Първото семейство с детенце на 3 г. се отказаха основно заради факта че няма вътрешен двор, но също и заради изгледа на общите части на входа. Второ семейство с детенце тогава на 1 година и 1 месец изразиха позитивно мнение за мястото и беше организирана втора среща с две от майките в кооператива, за да се реши дали детето ще бъде прието в кооператива. След втората среща се направи пробен ден, в който майката да разгледа кооператива в действие и да се прецени дали детето може да започне или не. Две седмици по-късно детенцето също започна.
Междувременно още две дечица започнаха да идват за по няколко часа на ден. В последствие и те продължиха да идват целодневно в кооператива. В едно голямо семейство, каквото е родителският кооператив, се случват много неща постоянно (както може да се види по-горе). Едно от тях беше интересният факт, че най-голямото момиче успява доста добре да се справи с убеждаването на останалите деца, че в дадени дни те не трябва да спят следобеден сън или че не трябва да ядат. 🙂 Както можем да се досетим това предизвикателство успешно е било прието и се приема когато възникне от учителките, които влагат всичките си дипломатични инструменти, за да преборят „конкуренцията“.
Друг интересен момент е, че Искрен му се наложи да се защитава от друго от момиченцата, за да не бъде одраскан или ухапан (след няколко поражения). Стана ясно, че някои от момченцата вече са се научили как да се защитават при нападение и след няколко обяснения и Искрен схвана идеята. Следващия път когато го видях в кооператива ми направи впечатление, че се е научил да се пази. Разбира се такива неща не са рядкост навсякъде. Има случаи, в които Искрен започва да дразни другото детенце. да му вземе играчките или храната (което е най-честият случай), и другото дете съответно да отвърне в правото си с някакъв вид отмъщение. 🙂
И един пример какви решения са взети на родителска среща (има и много други, които директно са обсъждани във фейсбук групата и директно са прилагани на практика без такива срещи):

Днес бяха обсъдени и решени следните неща:
1. Следващата седмица в събота Деница ще посрещне жената от почистващата фирма, за да може да почисти кооператива (от 13:30 до 17:30 часа). Направили сме списък с най-важните неща, които трябва да се почистят. Ако сме доволни от почистването тази практика ще продължи и спрямо това колко често има нужда от допълнително почистване, ще се вика някоя жена от почистващата фирма. Дали ще е два пъти месечно или повече ще видим;
2. Сегашните печки няма да са достатъчни за отопление. Малката печка, която е в основната стая ще бъде преместена в спалнята, за да им е топло на децата докато спят. Другата (маслен радиатор) е прекалено опасна, защото някое от децата може да се изгори жестоко; затова и няма да се използва в общото помещение, а може да остане само за резерва. Ще бъде взета нова печка (Ensto – 2000W) за 247.91 лв. Александра има грижата да говори с наемодателката, ако може да приспадне тази сума от наема. Допълнително ще се разберем кога ще вземем печката и кога ще я монтираме (има крепежни елементи, които ще позволят монтажа да бъде направен високо на стената, така че децата да не я достигат);
3. Майката на Боян (Олга) е поела грижата да вземе книжки за обучение на английски език и в последствие да се започне малко по малко обучение с допълнителни часове от страна, евентуално, на Лъчезар (брат ми);
4. Към графика с плодовете се включват и новите деца като отново си остава поетия ангажимент с изпращането на съобщения за напомняне. Въпросният график ще бъде отново разпечатан и закачен на таблото в кооператива;
5. Злати попита дали някой има нещо против да се носят почерпки за рождени дни и други поводи. До момента никой не е бил против, така че идеята след следобедната закуска да им се дават полезни неща (напр. мъфини без захар, консерванти, подсладители и др. гадости) си остава. Направен е частичен списък с рождените дни на децата, така че който не е имал възможност днес да дойде, нека да сподели тук рождения ден на детето си, за да има повече яснота кога какво е планирано;
6. Ще бъдат взети допълнителни столчета, така че да има достатъчно за всички деца (избрани са тези, които Петя е предложила от Джъмбо). Освен това ще се вземе някакъв вид шкаф, в който за всяко дете да си има отделение и лесно да се намират всички дрехи и други пособия;
7. Когато има възможност Деница ще изкара още 4-5 допълнителни ключа за входната врата, така че поне един от родителите на дете да има ключ;
8. Нашият кооператив вече е част от българската асоциация на кооперативите. Деница сподели, че нейните наблюдения от останалите кооперативи са: не са толкова организирани като нас и има много спорове между различните родители.
Да, наясно съм, че говорим за нашия кооператив, но не смятам, че преувеличаваме като обясняваме колко хубав е той спрямо други такива. От последния месец нещата вървят много добре: имаме си 10 дечица (преди 6); две учителки, които са постоянно на линия и една два дни в седмицата; организационно се напасваме доста добре и текущите проблеми се решават доста бързо. Остава взаимно да се поздравим за успешното съдружие.

Пример за родителско табло:

Ето и друг пример чрез обобщение на една родителска среща:

Първо да се извиня за закъснението, но имаше доста неща за написване и дооправяне. Може би ще ви отнеме между 15-20 минути да разгледате информацията по-долу, тъй като обсъдихме много неща. Преди същинската информация искам да поясня няколко неща:

1. Таблицата с бюджета може да намерите тук.

Всеки, който си е предоставил e-mail има права на редактор. Всички промени се записват и може да се види кой какво е редактирал, така че ще помоля да бъдете внимателни, за да не стават грешки и да се налага да връщам предишни версии. Оригиналният файл ми беше изпратен от Алекс с обобщена информация за приходи и разходи. Него ще се опитам да го прикача към настоящата кореспонденция. За новопостъпилите родители: сигурно ще се чудите защо има разлика между таксите на основната група и Радхислав. Причината е че Радхи не идва всеки ден, а когато идва, стои до обяд.
Всякакви въпроси се приемат и ако някой има нещо неясно или нещо, което го тормози да споделя, за да се разрешават всички проблеми.
И така:

Обсъдени въпроси на срещата проведена на 05.12.2015 г. от 10:30 до 13:30 часа

Обратна връзка от Петя (и Ваня)

1. Учебен процес: всички деца в кооператива са много умни, но трябва да се има предвид, че са още малки. Процесът по обучение е много индивидуален и няма строг формат подобен на този в детските градини;
2. Всички деца да идват до 10 часа. По изключение може да се дойде по-късно, но предварително да се осъществи обаждане до някоя от учителките;
3. Да се проверява на седмична база дали кутиите са оборудвани с: достатъчно памперси, два чифта чисти дрехи;
4. Да се изпират: чаршафи, пантофи, пижами (всеки петък);
5. Дрехите, които се намират в шкафчето в кухнята са с неизвестен собственик. Нека всеки родител да прегледа купчината с дрехи и да вземе своите;
6. Всички деца да имат бутилки;
7. Храната: 10:00 – 10:30 ядат плодове; обяд 11:45. Децата да не се хранят в интервала 09:30 – 10 часа (точно преди идването им в кооператива), за да могат след това да ядат нормално;
   Освен това е хубаво родителите да пробват плодовете дали са вкусни (напр. кисели портокали никой от децата не яде) преди да ги оставят в кооператива;
   Децата не ядат: киви, авокадо;
   Децата ядат: банани, круши, ябълки, пъпеш и др.;

8. Да не се носят собствени играчки, защото се създава напрежение (т.е. ако детето идва със някакво мече, то преди да влезе в кооператива родителят да има грижата да го вземе). Всички играчки в кооператива са общи и не трябва да има изказвания „Това си е моята играчка“;
9. Да не се звъни на звънеца от 13:00 до 15:30, а по телефона на някоя от учителките;
10. От миналата среща стои въпросът с шкафа за дрехи в кухнята. С Алекс трябва да се разберем кой ще се вземе нов пълноценен шкаф. Не стана ясно точно какъв вид трябва да е;
11. Нужен е телефон, на който да се пускат детски песнички. Алекс потвърди, че нейния стар телефон е на сервиз и ще е готов следващата седмица;
12. На 12.12.2015 г. кооператива ще работи, тъй като е официален работен ден. През празничните дни всички ще почиват (всичко се води по официалния български календар);
13. Повдигна се въпросът и за електрическа кана – такава има в кооператива, която чака да бъде използвана. За чая: трябва да се реши какъв чай да се взима, така че да е подходящ за деца. Аз (Петър) ще имам грижата да купя подходящ и вече Петя и Ваня да кажат кой вид се харесва на децата (със сигурност за начало ще има плодов). Гери беше споделила, че е донесла здравословен подсладител (не разбрах дали е меласа или някакъв друг вид), който може да се използва вместо захар и няма да предизвика алергия (каквото е възможно, ако се използва мед);

Дневен ред
1. Бюджет на кооператива (вижте за подробности таблицата по-горе):
– заплати на учителите – кога и как се плащат, размер, има ли осигуровки;
* плащат се до 5-то число на месеца; 900 лв. брутно възнагражданение, 650 и малко лв. нетно; и двете учителки са на трудов договор;
– възможност всеки родител да има достъп до информацията – списък приходи/разходи по месеци;
* Александра е предоставила информация за всички приходи и разходи от март месец тази година (започването на кооператива) до краят на ноември.
– кога и кой е превел такси
* таксите се дават до 5-то число на месеца. От предоставените таблици може да се види за предишните месеци колко и за какво са похарчени;
В последните два месеца кооператива е на плюс. От последния разговор с Алекс се установи, че до момента тя и нейното семейство са на минус 3200 лв. (връщайки се към април 2015 до момента).
Общи месечни приходи: 10 х 400 + 1 х 150 = 4150 лв.
Общи разходи: 1600 лв. за заплати; 723 лв. за наем; 150 – 250 лв. за сметки (ток, вода);
Между 100 и 400 лв. за допълнителни други неща като: консумативи, книжки, играчки и др.;
За последните два месеца има остатък от 700-800 лв., от които могат да се връщат по 300-400 лв. (както с Алекс е обсъждано), за да може семейството й да си възстанови парите. Останалите 300-400 лв. могат да се използват при нужда, както и за създаването на определен буфер за извънредни разходи. Да не забравяме че имаме желание и трети учител да помага на Ваня и Петя, за да може двете да излизат спокойно отпуска, а когато се наложи и болничен.

2. Статусът на Светлана – след прекратяването на взаимоотношенията й с кооператива поради финансови и организационни причини (възможността й за заетост в четвъртък и петък), за момента тя няма възможност да идва. Търси се трети човек, който да може да идва всеки ден за 4 или повече часа и при нужда да замества за цял ден основните две учителки (примери: отпуска, болничен). В бъдещ момент може да се стигне до уговорка тя да идва от време на време за упражнения с малките деца. Това ще бъде обсъдено допълнително;
3. Контакт на втори родител/друг близък/роднина – очаква се всеки един от родителите да даде свой телефон за връзка, за да може в случай на нужда да се осъществи връзка с него. Аз (Петър) ще имам грижата да обновя текущия списък и да го разпечатам (вече съм го разпечатал);
4. Пристигане на децата до определен час – както по-горе е написано: гласувано и взето беше решението да не се водят децата по-късно от 10 часа сутринта. По изключение може по-късно след като предварително родител се е обадил на учителките, за да се информирани;
5. Следобедна закуска – първо плодове, след това другата закуска: сурова закуска, солети (без сол), бисквити (без захар, консерванти и др.), кускус и др. В зависимост от бюджета може да се зарежда ядково мляко (каквото в момента се купува от майките на Радхислав и Теа) за по-дълъг период от време, така че да се приготвят овесени ядки и други полезни зърнени закуски;
   Допълнително е говорено с Гери да направи и изпрати списък с нещата, които могат да се приготвят в техния ресторант (със съответна цена за всяко нещо), за да се отделя от общия бюджет за следобедната закуска. Освен веган бонбони, солети, сурови десерти, принцеси (като тези, които Гери почерпи на срещата), може да се обмисли вариант за нарязани моркови, краставици, а на по-късен етап и сурови и неосолени ядки;
   Да няма какао, захар и всякакви вредни вещества (голяма част от Е-тата например + трудно произносими наименования на добавки) в никоя от следобедните закуски;
   Графика с плодовете си остава активен, както и ангажимента на всяко семейство да участва в него. Към него се добавя и ангажираността заедно с плодовете да се осигурява и изворна вода за седмицата, през която даденото семейство е на ред. Най-простият начин да се провери дали има достатъчно плодове и вода е да се погледне в кухнята, както и да се попитат учителките колко плодове и вода са останали;
   Остава в сила и вариантът, който обсъдихме за Roobar, Raw4you и други подобни производители, които предлагат сурови десерти. Първо ще видим с Гери как ще се разберем, след което постепенно можем да доразнобразим менюто с още неща. Предложения за здравословна закуска се приемат от всеки;
6. Закупуване на допълнителни играчки/комплекти – Александра е поела ангажимента да закупи такива. Искането на Ваня беше за: комплект инструменти, комплект детска кухня. Искането на Петя беше за: момичешки кукли, тъй като камионите и количките значително превъзхождат играчките за момиченцата;
   Детски книжки вече са купени от Александра и учителките и децата са доволни (резултатът може да се види по всички рисунки и фигурки направени от тях), така че остават само допълнителни играчки;
7. Допълнителни занимания – за момента не са планирани такива. На по-късен етап ако преценим можем да ангажираме няколко пъти месечно човек да идва на място в кооператива;
8. Почистване: веднъж в месеца (по преценка). Учителките се справят много добре с чистотата в кооператива. Идеята е през няколко седмици да идва почистваща фирма, за да мие прозорците и други места, които не влизат в задълженията на учителките;
9. Печката за отопление – бащата на Йоанка (Иван) е купил (парите са възстановени от общия бюджет плащайки по-малка такса за месеца) и монтирал новата печка, която обезпечава основното помещение;
10. Ключове за вратата – в момента всички семейства имат поне един ключ от врата за входа. Изчаква се ключ за решетката. Копие от него ще бъде раздадено на всяко семейство; Ключ за апартамента ще имат ограничен брой хора, тъй като апартаментът е нает от Алекс и мъжа й, които са поели ангажимент към наемодателката;
    Освен това не трябва кучето да се пуска вътре. Ако трябва отново ще се пробваме със Зоополиция;
11. Тържеството за Коледа: ще се осъществи на 21-ви декември. Отказахме се от идеята за Дядо Коледа, за да няма наплашени деца. Родители също няма да присъстват, защото ще стане още по-голяма лудница. Ирина ще купи коледната украса за елхата (беше поискана изкуствена такава), която Алекс е взела. Общи подаръци (символични) ще бъдат раздадени на всички. До срещата на следващата седмица трябва да се реши какви ще са те, както и кой ще ги купи. Остава въпросът и за това кога през деня ще се направи самото тържество. Моля, всеки да коментира в групата;
12. Промяна в някои от правилата (напр. при планирано отсъствие или болничен, по-малка месечна такса) – взето е общо решение, което отхвърля това предложение. Като пример, за основната причина това да се отхвърли, може да се даде миналия месец, в който половината деца бяха болни за около две седмици. В такъв случай кооператива няма да има достатъчно пари да обезпечи месечните разходи за заплати, наем, комунални сметки и др.;
13. Допълнително обучение на учителките: взето е решението да не се провеждат допълнителни обучения. Петя и Ваня имат достатъчно опит и основа. Обсъден беше въпросът на всеки два месеца или при нужда външен психолог да извършва консултация. Можем да се обърнем към Станимира, за да ни даде контакт на такъв човек;
14. Обсъждане на вътрешните правила и приемането им за всяко семейство – на следващата среща ще трябва да се преразгледат тези правила, за да отразяват текущата ситуация и да се изчистят всички неясноти;
15. Приемане на нови членове: когато постъпи заявка по каналния ред (обикновено през публичната фейсбук група или по телефон (Алекс и Дени)), то приелият заявката пуска съобщение в затворената група на кооператива с дата и час, за който е насрочена срещата. Така всеки, който има желание (от останалите семейства) може да се включи в „интервюто“. Срещата се провежда с всички, които са дошли на нея. След това се взима решение дали детето и неговото семейство да бъдат приети в кооператива или не;
    В случаите когато се стигне до конфликт, подобен на този от последното семейство, има два варианта:
    * доброволно напускане на кооператива;
    * гласуване на родителите (ако е над 50% за, то семейството трябва да напусне);

Допълнителни неща, които са обсъдени:

1. Извеждане на децата навън през зимния сезон: дали могат Петя и Ваня да ги извеждат. Общото мнение на родителите беше, че това е трудно осъществимо. Остава Петя и Ваня да изкажат своето мнение, тъй като изцяло от тях зависи;
2. Трета учителка или как да бъдем спокойни по време на отпуска или болничен на учителките – обсъдени бяха няколко варианта:
   * ангажиране на баба-пенсионер – този вариант беше отхвърлен;
   * взимане на отпуска от страна на родителите в кооператива – този вариант също беше отхвърлен;
   * наемане на трета учителка, която да бъде ангажирана от понеделник до петък за 4 или повече часа и в случай на нужда да покрива цял ден (когато например Петя или Ваня са отпуска/болничен). Търсенето на такъв човек, както практиката до момента показва, е изключително трудно. Всеки, който има контакт на някой проявяващ желание, е добре дошъл да сподели;
   * четвърти вариант за момента не сме измислили – идеи се приемат на драго сърце;
3. Здраве
   * има аптечка в кооператива;
   * реши се да не се дават лекарства на децата. Това не включва даването на физиологичен разтвор в носа, промиване на рана;
   * болни деца да не се водят в кооператива, а да бъдат водени на доктор и да си стоят в къщи докато оздравеят;
4. Разни – с Деница да изготвим списък, в който се описват различни измамни схеми от страна на недобросъвестни родители;

За следващото събрание:
1. Какъв психолог и колко често да идва (това трябва Мира да го проучи);
2. Третият учител;
3. Промените по правилника;
4. Да се реши по какъв начин да се върне натрупания до момента пасив от семейството на Алекс.

След въпросната родителска среща настъпиха още промени в кооператива. Три от децата напуснаха кооператива поради различни причини описани по-долу:
1. Първото дете се премести в Македония, тъй като родителите му решиха, че ще се върнат да живеят там;
2. Причината второто дете да напусне кооператива се дължеше на факта, че е започнало да бие родителите си вкъщи и съответно те са преценили, че средата му влияе зле и че не желаят повече то да посещава групата.
Мога да вметна, че за нас двамата с Цвети е напълно разбираемо да има такива периоди, в които детето определя докъде се простират границите му на действие. Всички деца минават през различни бебешки и детски пубертети, същото стана и с Искрен. Има период от седмица-две, през които се беше научило от другите деца да ги удря, да хвърля играчки по тях, да ги дърпа и всякакви други пакости. На няколко пъти удряше Цвети вкъщи. След няколко наказвания да си стои сам в коридора (за 5-10 минути), разбра че няма как да стане този номер. Отделно в кооператива си има един стол, на който всички деца седят наказани, докато не осъзнаят, че това което правят е неправилно. След тези мерки Искрен спря да бие другите деца, както и да ни посяга на нас вкъщи. Ето защо смятаме, че родителите на въпросното дете можеха да подходят по друг начин, но това си е тяхно лично решение;
3. Третото дете напусна кооператива, тъй като родителите му решиха, че ще се върнат да живеят в Сирия (след като уж малко се поуталожиха нещата с конфликта между САЩ и Русия, както и частичното пресичане на финансирането на „Ислямска държава“ от САЩ и други държави).

Така кооперативът остана с три деца по-малко в рамките на два месеца. Естествено, за да се покриват месечните разходи трябваше да се намерят още поне две деца. 🙂

Редовно учителките снимат в кооператива различни игри, както и по-нестандартни „сесии“. Една много сполучлива такава беше от спалнята, в която децата вече спят:

Ето и пример от това как се започва дискусия във вътрешната група в кооператива:

Привет, мили СЪ-кооператори! Няколко новини, предложения и теми за обсъждане. След няколко провеждани срещи, да се включат в ХМ изявиха желание две приятелски семейства – дечицата са момче и момиче, ако не греша за възрастта – 2,3 г. ориентировъчно. Идеята им е да се включат при нас от 25.04, дотогава са със детегледачка. При разговор уточних, че ние няма как да пазим места, най-малкото поради разходите, които се трупат, поради намаления ни състав. Останахме с уговорката, че при желание на друго семейство за членство, ще уведомя първо тях, за да се опитат и те да се включат по-рано. Няма да е лошо да си направим една обща среща с вече новоприсъединените семейства, за да се запознаем всички с тях. На тях също съм споделила, че си имаме адаптационен период в коопа, през който можем да споделим впечатления едни от други и да разберем дали продължаваме заедно.
Друг въпрос: моля да дадете предложение с какво да оборудваме тераската, защото времето става все по-хубаво и децата да я ползват пълноценно.
Нов въпрос: при наличие на нови членове, съответно увеличен бюджет, аз лично имам желание да си направим час по музика, който примерно да е веднъж седмично. Имам координати на няколко жени, които работят по кооперативи и детски градини, можем да изпробваме.
Ако се сетя още нещо, ще пиша.. но това е в общи линии.

И пример за организиране на родителска среща:

И дойде момент отново за родителска среща: 25.04.2016 г. (понеделник) от 18:30 най-късно до 20:30.
Точки за обсъждане:
1. Здравето на децата в кооператива и по какъв начин да се установи дали дадено дете е болно. Методи за засилване на имунитет с цел превенция. Обсъждане на въпроса свързан с варицела, шарка и др.;
2. Новопостъващи деца. Обсъждане на въпроса за лимита на деца до 12 с цел подсигуряване при непредвидени ситуации (справка: последните два месеца);
3. Има ли нужда от детски психолог да бъде ангажиран от време на време;
4. Трети учител. Отпуски и болнични на Петя и Ваня. Как поне през летния сезон можем да осигурим спокойствие на двете, за да могат пълноценно да починат;
5. Промени по правилника: да се прегледат отново всички документи качени в групата и ако има разминавания между реалност и очаквания, да се коригират;
6. Уроци по музика – кой какво мисли по този въпрос;
7. Уроци по английски език;
8. Докъде сме стигнали с погасяването на пасива на семейството на Алекс и как вървят нещата с финансите;

И обобщение на самата среща:

Обобщение от днешната родителска среща:
1. Здравето на децата в кооператива и по какъв начин да се установи дали дадено дете е болно. Методи за засилване на имунитет с цел превенция. Обсъждане на въпроса свързан с варицела, шарка и др.;
Малко или много остава болната тема (във всяко отношение) за това как да осигурим здравето на всички деца. Следващата родителска среща ще трябва да гласуваме и решим по какъв точно начин ще процедираме в случай когато дадено дете има шарка, варицела и скарлатина.
След неприятната ситуация, която се случи със семейството на Мила (Бояна и Петър), стигнахме да заключението, че това ще доведе само до това останалите родители от кооператива да не споделят когато детето им евентуално може да е имало контакт с друго дете (напр. на детска площадка) прекарващо шарка, варицела и др. Решихме единодушно, че семейството на Мила няма да плаща за периода, през който не е била в кооператива. Това е изключение от общото решение, което взехме на миналите срещи и то е знак на извинение за нашето решение, както и за неподготвеността ни за въпросната ситуация.
На следващата родителска среща можем да се информираме по-подробно за различните видове източници на инфекция; здрави заразоносители; заразност; възраст, в която се боледува; начин на предаване; инкубационен период; симптоми; възможни усложнения; имунитет след преболедуване и др. Бащата на Мила (Петър) предложи Бояна (ако има желание) да отдели време и да сподели нейния опит като педиатър.
Както обещах изпращам информацията, която сме събрали с Цвети по отношение на повишаването на имунитета на дете (Гери също помогна много с част от точките описани в публикацията):
https://nalazvai.com/2016/03/increasing-immunity-of-a-toddler
Най-важното за нас остава витамин Ц и колоидното сребро.
2. Новопостъващи деца. Обсъждане на въпроса за лимита на деца до 12 с цел подсигуряване при непредвидени ситуации (справка: последните два месеца);
За следващия път остава отново обсъждането на това дали да се запази бройката до 10 деца (т.е. в момента има още едно свободно място, което се очаква да бъде заето) или да се увеличат местата на 11 или 12. Въпросното решение е свързано и с много други неща (напр. отпуските на Ваня и Петя, допълнителни занимания, спално помещение, мястото за игри и др.). По-късно ще обобщя мнението на Петя и Ваня, след което на следващата среща ще решим окончателно какво ще правим.
3. Има ли нужда от детски психолог да бъде ангажиран от време на време;
Решихме, че няма нужда от детски психолог за профилактични прегледи. Ако има сериозен конфликт между децата или друг проблем, който не може да се разреши лесно, тогава ще се ангажира детски психолог.
4. Трети учител. Отпуски и болнични на Петя и Ваня. Как поне през летния сезон можем да осигурим спокойствие на двете, за да могат пълноценно да починат;
Остава за следващия път да гласуваме тази точка с отпуските. За момента има единодушно мнение, че Ваня и Петя нормално трябва да могат да използват 20-те дни платена отпуска, която им се полага по договор. За да се случи това може да се ангажира в рамките на 2-3 месеца (за лятото) студентка, която хем да помага на Петя и Ваня, така и да замества една от двете когато някоя от учителките е излезнала в отпуска.
Освен това се разбрахме всеки да сподели какви планирани почивки има за през лятото, за да може да се види кога се очаква да има по-малко деца (естествено за тези хора, които знаят кога ще излизат в отпуска – важи и за Ваня и за Петя ;).
5. Промени по правилника: да се прегледат отново всички документи качени в групата и ако има разминавания между реалност и очаквания, да се коригират;
Тази точка не е коментирана, тъй като Александра не присъства на срещата. Остава за следващата среща.
6. Уроци по музика – кой какво мисли по този въпрос;
Всички изразиха мнение, че одобряват да има занятия с учителка, която свири на различни инструменти и дава възможност на децата да свирят и те.
Очакват се контакти на различни учителки от Александра, Гери и всеки друг, който има такива;
7. Уроци по английски език;
По отношение на уроците по английски език имаше различни мнения за това доколко има смисъл от тях.
Беше споделено, че Ваня се е занимавала с Теа и са си говорили на английски език. Остава да се поиска мнение от Ваня и Петя доколко те могат да отделят време и внимание и за тази задача, след което ще решим какво да правим.
8. Докъде сме стигнали с погасяването на пасива на семейството на Алекс и как вървят нещата с финансите;
С изключение на последните два месеца от септември миналата година сме на +, така че малко по малко известна част от „заема“ е погасен. Очаква се с идването на новите деца да започнем отново да имаме остатък.
Аз (Петър) поех ангажимента да обединя двете таблици, за да може по-лесно да се правят статистики и да се следи какво е салдото до момента. Тъй като ще ми отнеме известно време по-късно ще пусна информация за обновената таблица.
9. Бащата на Мила предложи да проведе безплатно обучение на Петя и Ваня за това как да реагират при форсмажорни обстоятелства (напр. природни бедствия). Предложението му е базирано на професионален опит, тъй като това е част от работата му. Графикът му е гъвкав, така че аз ще обсъдя с Ваня и Петя кога е най-подходящо за тях да бъде проведено това обучение.
Всички родители гласуваха твърдо „за“ такова обучение, за да може всички и учителки, и родители, да сме спокойни.

Ето и няколко снимки как изглежда кооператива отвътре:

И едно видео с песнички от децата:
https://youtu.be/WyxslijQZTQ

От май месец 2016 г. се появи ново момиченце. През юни за малко се появи още едно, което в последствие напусна кооператива и замина за Испания с майка си.
През юли месец стана ясно, че едно от момиченцата ще започне да посещава детската градина на по-голямата си сестра и съответно ще спре посещаването на кооператива от края на септември.
Месец по-късно създателката на кооператива сподели, че е решила да запише дъщеря си на детска градина, защото детската градина се намира в близост до дома, в който живеят. Това наложи да се направи родителска среща, на която да се обсъдят по какъв начин ще се прехвърлят текущите дейности и как ще продължи занапред кооператива. Ето и какво беше обсъдено:

На днешната среща (31.08.2016 г.) се разбрахме следното:
1. Договорът за наем, който е на името на Алекс ще бъде прехвърлен на моето име (Петър) чрез анекс. Парите (723 лв.) ще се превеждат по банков път на 15-то число на месеца (основание: зареждане на сметка). Сметката ще ми бъде изпратена от Алекс.
Остатъкът след нашата такса от 400 лв., която директно ще даваме за наема, ще бъде покриван от общия бюджет веднъж щом придобие знак +;
2. Трудовите договори на Ваня и Петя ще бъдат прехвърлени от фирмата на Алекс към фирмата на Гери и Краси като осигурителният праг се вдига. Допълнителни детайли по договорите могат да се обсъждат до края на месец септември, защото от началото на октомври вече Петя и Ваня ще са към фирмата на Гери и Краси;
3. Административен достъп до публичната и частна група във Фейсбук ще бъде даден на Станимира и мен (Петър);
4. Ключовете, които Алекс притежава ще бъдат оставени в кооператива и най-вероятно аз ще взема единия за входната врата. Допълнително ще трябва да решим на следваща среща дали ще сменяме патрона на външната врата за апартамента, защото до момента е имало семейства, които не са връщали ключове;
5. Пасивът от две хиляди и нещо лева (Алекс ще сметне точно колко) ще бъде покрит от семейството на Йоанка (Иван и Злати);
6. Пасивът, който се очаква в следващите 1-2 месеца ще бъде покриван от нашето семейство (Искрен, Петър и Цвети);
7. Алекс ще даде абонатните номера за ток, вода, за които аз ще поема грижата да ги плащам, след което отново ще се опишат в общия бюджет и разликата между нашата такса и направените разходи ще се покрие от него;
8. Ще се опитаме да купуваме консумативите в по-големи количества на по-ниски цени и така по-рядко да зареждаме кооператива с консумативи;
9. Обсъдихме какви са плановете на всеки един, който продължава да участва в кооператива:
Ваня и Петя — остават в кооператива и нямат планове за напускането му;
Теа (Гери и Краси) — смятат Теа да посещава кооператива до 6 год. възраст включително, след което ще започнат в предучилищна група;
Йоана (Иван и Злати) — те също имат дългосрочни планове свързани, както с факта, че бройката деца е по-малка от детските градини, както и факта, че могат да осигурят достатъчно здравословна храна
Ива (Станимира и Лъчезар) — техните планове са Ива да остане в кооператива до следващия септември (2017), след което да я запишат в детска градина
Мила (Петър и Бояна) — те също имат дългосрочни планове за оставането на Мила в кооператива
Искрен (Цветомира и Петър) — ние също имаме дългосрочни планове за оставането на Искрен в кооператива
10. Остава да намерим подходящи нови семейства, за да може кооператива да продължи да функционира нормално. Общата бройка от 11 деца е приемлива, защото така или иначе всеки месец има някой, който да отсъства.

От средата на септември месец започна ново детенце и стигнахме до срещи с още две семейства всяко с по две деца (едното с близнаци). При семейството с близнаците се разбрахме, че ще посещават кооператива от октомври до март месец, защото през останалото време живеят в къща в покрайнините на София.
В същото време създателката на кооператива се раздели с нас и започна същинското прехвърляне на всичко, което до момента тя е движила: договори, наем, сметки и др.
Ето и нагледна информация за това как протича прехвърлянето на кооператива:

и последва обобщение на срещата:

На днешната родителска среща бяха обсъдени и решени следните неща:
Ето и до момента направеното:
1. Договорите на Петя и Ваня са прехвърлени към фирмата на Ваня (както написа Александра остава да си вземат трудовите книжки от нея). Месечното осчетоводяване ще се води от счетоводителката на Ваня, с която Иван е говорил за нещата свързани с фирмата и съответно паричните потоци;
2. Най-накрая собственичката на апартамента благоволи да се навие да изпрати нов договор, който да се подпише от Иван и съответно да сме спокойни, че всичко е наред с апартамента;
3. Комуналните сметки за ток и вода ще се плащат от Иван;
4. Детската кухня е прехвърлена на Станимира, но за да се улесни процеса за Петя и Ваня, взехме решение, че сумата за всяко дете, което използва кухнята, ще се дава цялата в началото на месеца с месечната такса за кооператива (до 5-то число). В един списък ще се отчита какви пари са дадени и остатъка ще се пази за следващ месец, а от своя страна всеки родител е длъжен в началото на месеца да дава нужната сума за следващия месец;
5. Заплатите на Ваня и Петя ще се изплащат до 10-то число;
6. Пасива в кооператива ще се опитаме да го изчистим в следващите 3-4 месеца;
7. За танците и другите занимания парите ще идват от общия бюджет;
8. Консумативите ще се взимат, от мен, на едро за 2-3 месеца напред, за да се намали товара върху всички, но най-вече върху Ваня и Петя;
9. Утре 07.10 ще бъдат закупени учебни материали и други канцеларски консумативи (Ваня ще дойде с мен до борсата в Полигона);
10. Семейството на Йоанка ще купи останалите столчета и други неща от Икеа тази събота и неделя;
11. Приходната и разходната част за август и септември е готова;
12. Все още остава членовете, които вече не участват в кооператива да напуснат групата;
13. Тъй като не остана време следващия път Гери ще обясни подробно как се прави следобедната закуска (за да се запознаят новите семейства с това какво консумират техните деца);
14. Мира също се надявам да има възможност следващия път да се включи за нещата свързани с това какво можем да предложим повече на децата;
15. Остава да обсъдим и въпроса за интернет, така че да имат достъп мобилните устройства до мрежата. Същото важи и за таблета, който трябва да се закупи, за да могат всички деца да гледат нещата, които искат Петя и Ваня да им пускат;
Сигурно са останали още неща: нека, който се сети да пише.

Беше обсъден въпросът и за аптечка. Списъкът беше съставен от една от майките (педиатър):

Предложения за аптечка:
1. Термометър;
2. Нещо за температура – според мен най-удачно Нурофен – някой алергичен има ли? Аз по принцип съм майка-идиот и ги държа дори и с висока Т, но може на някого да му е по-комфортно Ваня и Петя да дадат нещо, докато успее да дойде родител. За мен даването на лекарства за температура под 38.5 е неоправдано (нашите стоят и с 40);
3. Нещо за алергия – антихистамин – сироп или капки, имам един сироп вкъщи, мога да го предоставя. Върши работа и при внезапно настъпил ларингит;
4. Фенистил гел за ухапване/алергичен обрив;
5. Арнигел за травми;
6. Някакви стерилни превръзки – марли, бинтове, лепенки;
7. Риванол, сребърна вода, кислородна вода, спирт (75%);
8. За повръщане – натриев цитрат и/или Вомитусхил, макар да съм малко скептична към действието и на двете.

Момченцето, което се беше върнало в Сирия заради военното положение отново се върна в кооператива от средата на септември с идеята да остане, докато семейството му реши какво ще прави.
Близнаците започнаха в кооператива от края на септември.
Двете сестрички започнаха в началото на ноевмри. Същото важи за още едно момиче, с което запълнихме максималната бройка от 12 деца, която временно сме приели до напускането на близнаците през март месец.

Изникна пак въпроса с основните права на кооператива, затова и се наложи да организираме нова родителска среща, която се проведе на 28.10.2016 г. Ето и кратко обобщение (основните правила ще бъде поместени отделно):

На днешната среща бяха обсъдени всички основни правила и се постигна съгласие. В тази връзка тези правила ще бъдат разпечатани, за да са налични в кооператива и ще бъдат видими в тази група под формата на закачена публикация (в нея ще има връзка и към таблицата с бюджета, за да е още по-видима).
Покрай всички неща, които бяха обсъдени е важно да се спомене, че семейството, което е наред със следобедната закуска и водата, поема грижата и за това, в края на седмицата, през която е дежурството, да взима кърпите за изпиране, така че да се занесат чисти в понеделник.
Така няма да има проблемите, които до момента съществуваха.

След последната проведена родителска среща стана ясно, че имаме нужда от трети учител, който да помага на сегашните две учителки (от 12 деца към текущия момент имахме 3 със специализирани нужди). Беше организирана кампания по търсене на такъв човек и се проведоха няколко разговора. В същия момент едно от семействата решиха, че ще напуснат кооператива по финансови причини, тъй като за едно от двете им деца се установи (с помощта на едната учителка), че има специализирани нужди и трябва да посещава специалист, за да навакса нещата, които му липсват. Така останахме 10 деца и на практика нуждата от трети учител за постоянно (6 часа всеки ден) отпадна (въпреки че продължаваме да си търсим нови деца). Вариантът за повикването на човек когато има нужда (при болест или отпуска на учител) стана все по-реалистичен и затова с няколко разговора се уговорихме с майката на едната от учителките. Въпросната вече пенсионирала се жена е работила над 30 години в детска градина.
Заради увеличаването на бройката деца и липсата на двор (независимо че имаме голяма външна тераса), решихме че продължаваме с търсенето на апартамент. След 18 оферти и един оглед по-късно се оказа, че независимо от големия вътрешен двор (над 300 кв.м.) сумата от 750 евро на месец е непосилна за нас, затова и се отказахме от тази идея. Разбрахме се с брокерката, че продължаваме търсенето като за момента нашият максимум за наем на помещение е 1000 лв.
Наред с всички тези дейности се придвижваха и оправянето на документите: правилник на кооператива, въпросник за текущи и новопостъпващи семейства. Въпросните документи ще бъдат прикачени към настоящата публикация веднъж щом са готови.
През декември 2016 г. стана ясно, че една от майките в кооператива е решила, че нейното дете повече няма да го посещава, тъй като дъщеря й се разболява често. Освен това тя заедно с дъщеря й напускат София и ще се върнат в населеното място където преди това са живели.
В същия месец друго семейство съобщи, че са ги приели в държавна детска градина и дъщеря им от началото на февруари повече няма да посещава кооператива.
Така от 12 деца в края на октомври отново спаднахме на 8.
След това друго семейство съобщиха, че от края на февруари вече няма да посещават кооператива, защото бабата на момиченцето ще го гледа за продължителен период от време.
Докато бяхме на почивка в Пампорово се запознахме с друго семейство, което проявиха интерес и си организирахме среща с идеята да се присъединят към кооператива.
В средата на февруари месец 2017 г. започна семейството, с което се бяхме видели ноември месец, а други семейство, с което имахме среща декември месец започнаха при нас в края на февруари месец.
Организирахме си още една среща със семейство „препоръчано“ от друго наскоро постъпило семейство.
Въпросното семейство започна при нас. Имахме още няколко срещи благодарение, на които започна още едно семейство. Друго семейство си тръгна от кооператива преждевременно под предтекст, че детето им е все още малко и не може да се адаптира в кооператива. По план си тръгна семейството с двете деца, което през летните месеци живее извън София.
След разговор със собственичката на апартамента, който използваме под наем, стана ясно че се кани да го продава след 2-3 месеца. Поради рязкото покачване на цените на жилищата с над 18% за една година (към 2017 г.), изпаднахме в затруднение, защото търсенето е голямо, но предлагането е наистина малко, особено за централната част на София, в която търсим.
Останахме на същото място, защото не успяхме да намерим ново. Междувременно дойдоха нови деца, проведоха се и родителски срещи. Искрен навърши 3 г. и половина и решихме, че ще се изнасяме извън София.
Няколко месеца по-късно напуснахме кооператива изчиствайки натрупалия се пасив и оставяйки бъдещето му на родителите в кооператива.

Save

Save

Създателката на кооператива малко по малко ни разказва какво е било в началото на създаването на кооператива (основно когато се засичаме на родителски срещи и по време на приятелски разговор). Наемането на апартамента и оттам набирането на учителки и деца започва на 15 март 2015 г.
В началото е било много трудно, както поради липсата на деца, така и трудността да се намерят учителки, които да се включат с гледането на децата. Началното заплащане на учителките е било 4 лв. на час (всяка учителка си записва в тетрадката кога е дошла и кога си е тръгнала). Идеята е била когато кооператива се разработи, да се увеличи заплащането, тъй като ще има повече средства от повече родители. Всъщност именно това стана няколко месеца по-късно.
Междувременно за нейна сметка се беше натрупал един пасив от няколко хиляди лева, който постепенно се „погасява“ от постъпващите месечни такси.
От началото много неща не са били организирани чисто като процеси, но след всяка една родителска среща и всяко едно обсъждане в затворената група нещата се подобряват, което си личи от обратната връзка, която дават родителите и учителките.

За съжаление има много недобросъвестни родители. Тарикати (посочени в категорията „умишлени хитреци“) и отвеяни хора (посочени в категорията „случайни несериозници“), които се възползват от вече създен кооператив за сметка на хората в него. За да се избегнат такива случаи, както от нас, така и от други родителски кооперативи, сме направили обобщение на често срещани порочни практики.

I. Умишлени хитреци
Те предварително знаят, че детето няма да посещава дълго кооператива. На тях им трябва временно гледане — примерно за някоя ваканция или докато дойде времето за класиране за ясла или докато детето пооздравее от яслите.
1. Използват се следните фрази, с които се презастраховат:
„Не знам дали ще ми хареса.“
„Не съм сигурна, че детето ще свикне.“
„Ще пробваме.“
2. Схемите за неплащане при тях са следните:
„Може ли да плащам седмица за седмица?“
„Ще ви донеса половината сума сега.“
„Ще ви платя в края на месеца.“
3. Също така се използват ред извинения, като на нас са се случвали следните:
„Мислим да заживеем извън София, но не сме сигурни.“
„Ще ходим на море, ще платим след като се върнем.“
„Х каза, че не иска да идва повече.“ Това ни бе казано след посещение на детето три седмици. И повече не се появиха да платят.
В умишлените хитреци имаше и една изобретателна майка: „Идвам да видя как е при вас, ние сме ходили в доста кооперативи да видим как е.“ Тя просто си гледа детето у дома и го води в кооперативи уж за събеседване, но реално, за да може да си поиграе детето през деня безплатно.

II. Случайни несериозници
Иначе, има доста родители, които просто губят времето на останалите. Те не знаят дали искат детето да ходи на ясла/кооператив, те просто си подсигуряват възможности. Идват, когато детето е малко, примерно няма и 1 г., може да дойдат един-два, дори три пъти за приказки. Говорят дълго по телефона. Много от тях държат да ги имаме предвид. Казват, че ще започнат от еди-кой си месец, а не се появяват. През това време, имайки ги предвид, не правиш други интервюта, защото не можеш да обещаеш място на друго дете. И когато онези не се появят, оставаш с пръст в устата, защото кооперативът трудно набира деца преди Коледа примерно.
Друго семейство искаха да им пазим място от май месец. Дойдоха края на август, мотаха се септември, проходиха октомври.

III. Други схеми
Други схеми са „ще помагаме в кооператива, но ще ни намалите от вноската“. В началото направихме компромис за едно такова семейство, те водиха детето две седмици и накрая просто изчезнаха отнасяйки една част от електрическата лампа за трапезарията. Много от майките казват: „Ще участвам с труд, ще гледам децата, ще готвя, ще чистя, ще преподавам английски, ще им правя ръчни занаяти“. И искат да идват, но примерно срещу 100 лв. Обикновено се сърдят, че не можем да ги вземем. За тях е обидно да дават пари, дори да ги имат. За тях кооперативът е просто сбирка на майки, само с тази разлика, че детето им бива отглеждано в тази среда. Не признават разходи като наеми и не искат учители.

IV. Избягване на измамни схеми
За да се избегнат такива практики са предприети следните мерки:
1. Плаща се предварително цялата сума за месеца в началото му;
2. Ако има свободно място в момента, може да се заеме, но то не се пази за месеци напред;
3. И най-вече — прави се опит да се разговаря с родителите, за да се разбере какви хора са, какво работят, какви са им плановете;
4. Приемаме с отворени обятия близки и познати, за които сме сигурни, че ще се радват на едно коопериране.