През последните 20 години Биг Фарма е инвестирала над половин трилион долара за изследвания на леченията за деменция, но досега няма голям успех. В светлината на това много хора са преминали към добавки.
Запитване от Американската асоциация на пенсионерите установява, че 36% от хората над 74-годишна възраст приемат добавки за здравето на мозъка за милиарди долари годишно. Най-често продавана добавка за мозъка никога не я бях чувал досега: преваген.
Преваген съдържа протеин, извличан от една луминесцентна медуза, за която компанията твърди, че е „клинично доказано, че подобрява паметта“. Според уебсайта им „Двойно тайно забележително плацебо контролирано проучване доказва подобряването на краткотрайната памет, ученето и забавеното припомняне за 90 дни.“ Но когато разгледаме самото проучване, се оказва, че преваген не само не успява да подобри паметта и ученето в сравнение с плацебо, но и се проваля в това да покаже значително подобрение на която и да е от 9-те изследвани когнитивни задачи.
Беше публикувано едно запитване относно преваген от Центъра за наука в обществения интерес със заглавие „Как е възможно тази добавка за памет да се провали в единственото си проучване и да продължава да се рекламира като ефективна?“ И не само като ефективна, но като марка #1, препоръчвана от специалистите. Предвид липсата на ясни клинични доказателства, как е възможно това? Вероятно са бомбардирани със същия вид реклама, както всеки друг.
Не е изненада, че добавка никак не помага, тъй като собствените проучвания на компанията показват, че протеините от медуза бързо се усвояват от ензимите в стомаха. Разбира се, това не ги спира да печелят по $20 милиона на година.
С твърденията, че „маркетолозите на преваген експлоатират страховете на по-възрастните потребители с проблеми с паметта“, Федералната търговска комисия и главният прокурор на щата Ню Йорк подадоха жалба за защита на потребителите, обвинявайки компанията в неверни и необосновани твърдения. Американската асоциация на пенсионерите се намеси, обвинявайки компанията в „измама на милиони застаряващи американци“.
С ход, сякаш излязъл от наръчника за адуканумаб на Биг Фарма, компанията провела над 30 анализа на данните и установила няколко положителни открития за някои задачи при някои подгрупи. Това подбиране на подгрупи след фактите е класически пример за манипулация, която се нарича понякога „п-хакинг“ или „извличане на данни“ и се описва като „залагане на кон след като е свършило състезанието.”
Създателите на преваген подадоха колективен иск през 2020 г. с FTC за измамни бизнес практики и фалшива реклама. Забележително е обаче, че решението от делото им позволява да продължат да го предлагат на пазара с одобрен от съда отказ от отговорност, че твърденията са „базирани на клинично проучване от подгрупи индивиди…” Но с количеството орязване на данните, което направиха, шансовете за намиране на поне един фалшив положителен резултат са около 80%.
Преваген може би е нещо повече от пропиляване на пари. Производителят не е отчел над хиляда случая на странични ефекти, описани от потребителите и докладвани на агенцията по храните и лекарствата. Няма как да имаме и двете. Ако протеинът от медузата се усвоява и храносмила, как може да представлява риск? Тъй като хранителните добавки често са замърсени с други вещества. Инспектори от агенцията по храните и лекарствата описват начина на производство на преваген като „съмнителни условия или практики“.
Едно проучване от 2019 г. от Пю установява, че над половината вярват, че агенцията по храните и лекарствата изисква добавките да се тестват за безопасност, но това не е вярно. Едно проучване с 24 добавки, продавани като подобрители на когнитивната функция, установява, че при повечето пише на етикета за определена съставка, а тя всъщност изобщо не присъства в добавката, и още по-лошо, 38% съдържат съставки, които не са позволени, като например забранени медикаменти. Друго проучване с така наречени „добавки за мозъчно здраве“ установява, че 8 от 12 са погрешно брандирани (липсва съставка, която е посочена изрично на етикета), а 10 от 12 се смятат за измама (съдържат съставки, които не са споменати на етикета изобщо, като например кофеин в продукт, който изрично е обозначен като „БЕЗКОФЕИНОВ“ на етикета). Само 1 от 12 съдържат това, което пише на опаковката.
Изводът за преваген: няма приемливи доказателства, че е ефективен. Пациентите трябва да се съветват да не го приемат.
Палиативни грижи, мерки за комфорт при сериозно напреднало заболяване, има своите ограничения. Винаги остават тежки случаи с неприемливо качество на живот, въпреки усилията ни. Когато страданията не могат напълно да се облекчат, опцията с ДСВХ като средство за скъсяване на живота може да бъде подходяща стратегия.
ДСВХ означава доброволно спиране на вода и храна, което доскоро рядко се обсъждаше като възможна опция. Защо е така? Исторически е имало лоша репутация, и неслучайно. В нацистка Германия пациентите в психиатрията са оставяни да гладуват до смърт. Обикновено хранене със зеленчуци за пациентите е нещо добро, но с толкова малко калории пациентите умирали от глад в рамките на няколко месеца. Разбираемо е реакцията на много лекари, които не са виждали ДСВХ, да е страх, че тази смърт може да бъде ненужно болезнена, продължителна и нехуманна, но както говорих в предишното видео, тези страхове не са подкрепени от клиничната реалност.
Изглежда ДСВХ осигурява на повечето пациенти спокойна и нежна смърт, която добре се понася и се случва в рамките на 2 седмици от началото на гладуването. Две седмици е дълго време. Привърженици на самоубийството с лекарска помощ, където, например, лекар предписва смъртоносна доза хапчета за сън, предполагат, че това е по-хуманен вариант. Ето един беден пациент с непоносимо страдание, който моли лекаря си да му помогне да прекрати живота си, а лекарят му предлага да гладува до смърт. Но ако сте в един от тези 42 щата, където асистираното самоубийство е незаконно, какво би трябвало да направят лекарите?
Благодарение на 14-тата поправка, пациентите навсякъде имат право да откажат медицинска грижа. Да, но с храната е различно, както казват критиците, защото тя е необходимост. Но вижте, ако хората могат да откажат поставянето на кислородна маска, която може да спаси живота им, тогава може би трябва да могат да откажат храната и водата, тъй като няма по-важно нещо от дишането. Привържениците на ДСВХ посочват факта, че лекарите не е нужно да участват в решението и това е добре, но клиничната помощ може да бъде жизненоважна, за да осигури комфорт, например, при справяне с жаждата, която предимно се появява като сухота в устата.
Свикнали сме с жаждата, докато продължаваме да се храним, но когато се спират и храната, и водата, дехидратацията се проявява най-вече като сухота в устата. Можем да измамим мозъка, защото има рецептори за вода в устата, които казват на мозъка, че жаждата е утолена дори преди да сме преглътнали. Така че, можем да намокряме устните с тампон, а има и всякакви видове води за изплакване на устата и изкуствена слюнка.
Трябва да внимавате с глътки вода или парченца лед. Изплакването и плюенето са по-добър вариант, защото дори малките глътки течност могат да удължат процеса неопределено дълго. Дори без излишна телесна мазнина хората носят със себе си около 150 000 калории енергия в депата си. Ето защо понякога могат да гладуват в продължение на месеци. Бях изненадан от двете седмици без вода. Мислех, че човек може да умре от жажда само за няколко дни, но това е само, ако продължи да се храни. Когато изгаряте мазнини, реално произвеждате вода в тялото си, по 1 чаша на ден; ето защо, когато спрете пиенето и храненето, може да отнеме една или две седмици, и по-дълго, ако пиете вода.
Има някои медицински странични ползи от процеса на дехидратация. Не е нужно да се тревожите толкова много инконтиненция, катетри или легла; по-малко гадене и повръщане, докато вашите храносмилателните секрети намаляват; по-малко респираторни секрети означава по-малко кашляне, задавяне и усещане за давене; по-малко подуване, което може да бъде проблем при рак в краен стадий, и това може да облекчи болката чрез премахване на напрежението от нервите; умственото съзнание може да намалее, което може да донесе известно облекчение на страдащите пациенти, но може и да представи сериозна етична дилема.
В началото, когато пациентът остава когнитивно стабилен, може да избере да спре по всяко време. Но възниква по-трудна ситуация, ако по-късно пациентите изпаднат в делириум и забравят, че някога са взели решението и започват да молят за нещо за пиене. От една страна изглежда неетично да не се дават течности на объркан, жаден пациент, който моли постоянно за вода. От друга страна, пациентите могат да бъдат разстроени, като разберат, че са пили вода, делириумът се изчиства и планът им не е проработил. И наистина това се случва.
Чувстват се предадени от собствените си близки, когато са били под строг инструктаж да не им дават храна или напитки. Да, но как да откажеш на объркан любим човек храна, ако той моли за нея. И ако си мислите, че това е трудно, отказ на нечия сърдечна молба, направени преди дни, представете си, ако молбата е направена преди години. Доброволното спиране на вода и храна: как се прилага в случаите на деменция?
Без ефективна терапия за Алцхаймер или други прогресивни видове деменция на хоризонта, много хора достигат до последния етап на тежка деменция, характеризираща се с пълна зависимост във всички дейности от ежедневието, двойна инконтиненция, невъзможност за говорене или ходене, дори неразпознаване на членове от семейството. Това може да продължи месеци или дори години, което е една от причините, поради които хората се страхуват повече от деменцията, отколкото от рака.
Но до тогава може и вече да сте в капан. Може да пожелаете да сложите край на живота си, вместо да живеете в това състояние, но когато дойде това време, не можете, защото сте в това състояние! Ето защо понякога хората, диагностицирани с ранен стадий на деменция, извършват самоубийство, когато все още могат, но това ги лишава от години живот, на които иначе могат да се радват. Ето защо би било добре да имаме стратегия, която определено ще попречи да се живее с тежък случай на деменция за хората, които се чувстват така.
Деменцията не е капан. Докато сме все още с ясен ум, можем да напишем директива за спиране на вода и храна, в случай че се стигне до това състояние. За съжаление повечето хора не записват нищо или в много случаи казват на партньора си за желанията им в края на живота. И дори и ако ги запишете, желанията може и да не се осъществят, заради което групи като „Избор в края на живота“ в Ню Йорк, са създали специални директиви, които изрично адресират въпроса за храненето в крайния стадий на деменция. Но не забравяйте да го обмислите. Съществуване, което изглежда унизително и неприемливо за вас сега, все още може да има стойност за човека, който може да станете тогава. Така че, трябва ли да се уважават тогавашните ви желания или да се съобразят със сегашните? Ограничаването на храна и вода от неправоспособен пациент, който се оплаква от жажда и глад, може да се разглежда само по себе си като посегателство срещу достойнството.
Имаме всякакви подробни статистики за смъртта, но не знаем нищо за самото преживяване. За малцинството, което умира в компанията на екипите за палиативни грижи, смъртта може да се опише като добра, но има подозрения, че за повечето, които умират в болница или старчески домове, преживяването не е хубаво. А именно там умират повечето хора. Въпреки широко разпространеното предпочитание да се умре у дома, в почти всички страни смъртта се случва в институции. И това не просто има последствия за пациента, но и за опечалените близки. Пациенти с рак, които са починали в интензивно отделение или болница, преживяват повече физически или емоционален стрес и по-лошо качество на живота си в края му. А близките им имат 5 пъти по-голяма вероятност от поява на посттравматично разстройство, и почти девет пъти по-голяма вероятност от тежка, продължителна инвалидизираща скръб. Сега това е наблюдателно проучване, хората не са рандомизирани да умрат на различни места; така че това не доказва причина и следствие, но със сигурност предизвиква безпокойство.
Когато изследователите разгледали грижата за умиращи пациенти в болниците, се оказало, че положението не е добро. Основни интервенции за поддържане комфорта на пациентите често не са осигурени; контактът с умиращия пациент е бил минимален; и дистанцирането и изолацията се влошили с наближаването на смъртта. Например, една 52-годишна жена с рак и метастази, стигнали до черния дроб. Имала силно раздуване на корема, жълтеница и много задъхана, но в съзнание. Очите й били подути и имала жълти сълзи. Пациентката не получила никакви грижи от медицинските сестри, които трябвало да се грижат. И все пак в медицинския картон е записано, че е обърнато внимание на нейната лична хигиена, зони на натиск за предотвратяване на рани от залежаване, хигиена на устната кухина и очите. Но всичко това било лъжа. Единственото внимание, което получила, било комод от асистентка. Времето за контакт било общо шест минути при 4,5 часа; изследователите проследили.
За разлика от това как би изглеждала добрата смърт? Запазване на контрол, достойнство, поверителност, облекчаване на болката, вие избирате къде, как, емоционална подкрепа, уважение на вашите желания, сбогуване, да напуснете когато вече е време и да не се увеличава безсмислено живота по изкуствен начин. Най-добрият залог за всичко това е достъп до хосписни грижи.
Палиативните грижи са мерки за комфорт и облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живота на всеки етап от сериозно заболяване, докато хосписът е просто начин за комфорт, когато фокусът се измества от излекуване на болестта към подобряване на качеството на последните дни от живота на човек. Хосписът често е поставен в рамката на „отказването“, но по ирония на съдбата, когато сравним хосписа с пациенти, които не са в хоспис, тези в хосписа реално живеят по-дълго. Пациентите, избрали хосписна грижа, живеят средно с около месец повече в сравнение с пациенти, които не избират този вариант. Ако разгледаме хора с напреднал стадий рак на белия дроб, избрали ранни палиативни грижи, ще видим, че те не живеят един месец повече – те живеят с два месеца и половина повече! Това е като ползата за оцеляване, която получавате от стандартен режим с химиотерапия. И всъщност това е един от начините, по които хосписът може да удължи оцеляването, като избягва риска от прекомерно лечение с химиотерапия и свързаната с нея токсичност.
Има обаче ограничения на палиативната грижа. Дори в хоспис, където човек би предположил, че има отлични палиативни грижи, има хора, които неизбежно прекарват последните си месеци в неконтролируема болка. И това непоносимо страдание, въпреки най-добрите усилия, води до желание за преждевременен край на живота на пациента. Макар и самоубийството с лекарска помощ да получава приемане, то е законно само в 8 щата плюс столицата. За разлика от това, ДСВХ е законно в цялата страна.
Доброволно спиране на вода и храна – ДСВХ, се определя като съзнателно решение за доброволно избиране да се спре храненето и пиенето на течности с основното намерение за ускоряване на смъртта поради постоянно неприемливо страдание. Говорил съм и преди за гладуването като начин за удължаване на живота; ами гладуване като начин за скъсяването му? Слушаме много за самоубийство с лекарска помощ, но ДСВХ не придобива такава популярност. Това е объркващо, тъй като се предполага, че е относително спокоен и удобен начин за смърт. Но дали е така? Колко време отнема? Как се прави? Ще говорим за предимствата, недостатъците и практичните приложения в следващото видео.
Правил съм видеа за медикаменти, добавки и храни за растеж на косата. Ами естествените решения, които можем да използваме директно върху косата?
Завърших видеото за храната с това проучване, според което консумацията на олио от тиквени семки може да увеличи растежа на косата. Ами ако просто го втриваме в скалпа? Работи при мишки, но какво да кажем за хората? Или в този случай, жените: олио от тиквени семки (около 1/4 чаена лъжичка се втрива в скалпа веднъж дневно) се сравнява с миноксидил пяна (5% веднъж дневно) за 3 месеца при жени с падане на косата, свързано с възрастта.
И двете лечения подействали, но лекарството било по-ефективно, въпреки че на 5 пъти по-висока цена. Подобрен експеримент, който сравнява шампоан с 0,2% съдържание на кофеин, което е около 5 пъти по-силно от кафето, и 5% миноксидил, установява, че двете имат подобно действие при оплешивяващи мъже, въпреки че, както при проучването с тиквени семки, нямало трета плацебо група, за да се гарантира, че хората не се подобряват просто така от само себе си (например поради влияние на сезоните като повече коса пада през есента за разлика от пролетта).
Използването на кофеин върху фоликули човешка коса в съд на Петри подобрява растежа на косата и когато най-накрая се провежда такова изследване в сравнение с плацебо, кофеинът печели както при женската, така и при мъжката плешивост с 85% удовлетвореност от резултата при групата, която не е знаела, че използва шампоан с кофеин в продължение на 6 месеца в сравнение само с 36% при групата с плацебо шампоана.
EGCG, една от основните съставки на зеления чай, също може да подпомогне растежа на косата ин витро, както и при оплешивяващи мишки, но не успях да открия клинични изследвания със зелен чай.
Шампоаните с цинк пиритион, които обикновено се използват при пърхот, са по-ефективни за увеличаване плътността на косата при оплешивяващи мъже след 26 седмици, но не достатъчно, така че участниците да забележат разлика в сравнение с 5% миноксидил.
А какво да кажем за локалното лечение с билки, използвано от незапомнени времена? Джинджифилът ни дава добър пример. Той се използва традиционно в Азия срещу опадане на косата и за подпомагане на растежа й. Ако потърсите думата „шампоан с джинджифил“, ще получите над 1 000 резултата. Но когато фондацията за природни науки на Китай най-накрая направи проучване, изследователите се изненадали да открият, че джинджифилът всъщност пречи на растежа на косата. Предвид резултатите, мнението им е, че вместо това джинджифилът може да се използва за премахване на нежелано окосмяване.
Китайският лапад, известен в традиционната китайска медицина като хе шу ву, е растение от семейството на елдата, и се използва като тоник за коса. Както зеления чай, има обещаващи проучвания с гризачи, но никакви клинични изследвания с хора.
Розмаринът, обаче, е изследван. Сто оплешивяващи мъже използвали или миноксидил два пъти на ден, или лосион с розмарин. Отнело 6 месеца, но накрая се забелязва значително подобрение в растежа на косата и в двете групи. Лосионът с розмарин подействал толкова добре колкото лекарството. Можете да си го направите вкъщи като смесите 10 капки етерично масло розмарин на 30 мл вода или към любимия си лосион и после да мажете скалпа с по 1/4 ч.л. два пъти дневно. Това количество масло от розмарин ще ви струва около 1 стотинка на седмица.
Един преглед от 2021 г. относно ролята на храненето в развитието и предотвратяването на загубата на слух с възрастта проучва хиляди статии и стига до заключението, че „диети, богати на наситени мазнини и холестерол, имат вредни ефекти върху слуха, които могат да се предотвратят с по-нисък прием.“ Историята на племето Мабаан, която споменах преди, е интересен пример, но върху какво се базират техните заключения? Въпреки че може да се докаже в лабораторни животни, че допълнителни наситени мазнини или холестерол в диетата влошават увреждането на вътрешното ухо и загубата на слух, дори без излагане на шум, това не задължително означава, че същото важи за хората.
Съществуват и убедителни епидемиологични данни. Например проучване с хиляди близнаци е успяло да установи значителна свързаност между диетата с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени за изследване на загубата на слух с възрастта, храненето с високо съдържание на холестерол се оказва най-силно свързано със загубата на слух. Тези, които консумират количеството холестерол, съдържащо се в две яйца на ден, имат 34% по-голям шанс за загуба на слух, в сравнение с тези, които приемат само количеството от едно яйце. Има и свързаност със съдови причини, където хората на статини, особено при по-високи дози, изглежда са на по-нисък риск.
Изследователите предполагат, че високият прием на холестерол може да се намеси в циркулацията в самото вътрешно ухо, или атеросклеротични възпалителни промени могат да намалят кръвоснабдяването на малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Ангиографското определение на степента и сериозността на коронарната болест на сърцето тясно корелира със загубата на слух. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, засягащо целия артериален ствол, това има отношение към артериите, които снабдяват вътрешното ухо. Подобни връзки се наблюдават и за количество атеросклеротични плаки в каротидните артерии в шията.
Най-накрая, аутопсийните данни и преки изображения показват, че степента на загуба на слух корелира с атеросклеротичното стесняване на артериите, доставящи директно вътрешното ухо. За да приключим цялата тази информация с интервенционно проучване, вече имаме такова – Финландското проучване в психиатрична болница.
През 1960 г., една от психиатричните болници близо до Хелзинки променя менюто си, за да намали приема на наситени мазнини. След няколко години болниците си размениха менютата. Това е едно от първите интервенционни проучвания от този вид, което показва, че намаляването на приема на наситени мазнини може да намали смъртността от сърдечни заболявания. И какво се случи със слуха? Той следвал точно същия модел. С увеличаване на сърдечните проблеми, се влошавал и слухът. Когато болниците си разменили менютата, обратното се случило. И не само малко. Хората в психиатричната болница с по-нисък прием на наситени мазнини, на 50 години, имали значително по-добър слух от групата в контролната болница, която била с 10 години по-млада. Изследователите заключават: „Нашите аудиологични изследвания ни довеждат до заключението, че диетата е важен фактор за предотвратяване на загубата на слух.“
Последни коментари