Дълготрайните ефекти от мозъчната инфекция, причинена от токсоплазмозата

От всички хранителни заболявания, паразитът в мозъка, наречен токсоплазмоза, се класира като четвъртата водеща причина за прием в болница и втората водеща причина за смърт в САЩ. Почти една четвърт от хората вече са заразени, един от всеки трима, до навършване на 50-годишна възраст. Въпреки че може и да си останем с това нещо в мозъка до живот, нашата имунна система е толкова добра в това да го държи настрана при повечето здрави хора, то никога няма да може да си помръдне грозната глава – или поне не на открито. „Сега проучванията са разкрили връзка между [инфекцията с токсоплазмоза] и наличието на различни психични разстройства при хората“ – шизофрения, биполярно разстройство, самоубийство, самонараняване и увреждане на паметта, когато остареем. Как би могъл един малък паразит да промени нашето поведение?
Говорих за вируса на бяс и как той се предава чрез слюнката като специфично насочва вниманието си към емоционалния център на мозъка, за да накара животните да изпаднат в ярост, за да започнат ефективно да хапят други животни и да предадат вируса; или известната гъбичка в мозъка на мравката зомби, която напълно превзема животното. Това са примери за така наречената паразитна манипулация, при която паразитът манипулира домакина си, за да „[подобри] собственото си предаване чрез промяна на поведението на домакина.“ Токсоплазмозата е може би един от най-убедителните примери за манипулативен паразит при по-висши животни, като нас.
Тъй като паразитът процъфтява при котки, хронично инфектираните гризачи вече не реагират на котешката миризма със страх и наистина, физическата реакция е превърната в привличане. Мишките биват привлечени към миризмата на котките, поднасяйки паразита на сребърен поднос. Паразитът манипулира мозъка на гризачите, за да обърне вроденото им отвращение към котките към „самоубийствено“ „фатално привличане“. Мишките се привличат към котешката урина и такова фатално привличане изглежда специфично точно към котките. Те не са привлечени към урината като цяло. Остават безразлични към заешката урина и продължават да отбягват урината на други хищници. Така че, от една страна, паразитната манипулация изглежда изключително специфична, но паразитът не просто иска мишката да търси котката, но и тя да бъде изядена. И така, има ги и тези общи ефекти също: нарушена моторна функция, по-бавно време на реакция, памет и координация. И така, когато котката напада, паразитът се опитва да се подсигури, че мишката няма да избяга. Същото е както когато калифорнийските морски видри получават токсоплазмоза, за тях е по-вероятно да бъдат изядени от акула. Не че паразитът иска да влезе в акулата – това може да е просто остатъчен продукт от общите когнитивни дефицити, който е толкова полезен за паразита и в други контексти.
Същото е когато хората получават токсоплазмоза, започваме да харесваме миризмата на котешка урина повече. Това не е ли чалнато? Паразитът знае кои точно струни да издърпа. Но именно по-общите ефекти са това, за което сме загрижени. Не трябва да се притесняваме за новооткритото си привличане, тъй като урината на саблезъбия тигър ще доведе до това той да ни изяде, но с нашето време за реакция – това може да е проблем. Това може да е причината, поради която многобройните изследвания показват повече трафик и произшествия на работното място сред хронично заразените. Но причината може и да не е само забавеното ни време за реакция. Паразитът изглежда също влияе и върху фините промени в поведението, като промени в характера, които ни карат да поемаме рискове. Това е чудесно за паразита в играта на котка и мишка, но не толкова, ако караме кола или се чудим дали да изпием още едно питие. Може би една от причините, поради които хората с този паразит в мозъка претърпяват толкова автомобилни катастрофи, е, че това може да накара хората да се въвлекат в по-рисково поведение, като например прекомерна консумация на алкохол.
Обикновено гледаме на маларията като на най-големия паразит убиец на човечеството. Обаче, когато вземем предвид стотиците хиляди смъртни случаи, които се дължат на увеличената вероятност от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, самоубийства и евентуално други странични ефекти от инфекцията, може би тази предполагаема „асимптоматична“ латентна токсоплазмена инфекция, която заразява един на всеки четирима американци, би могла лесно да надмине маларията. Преди да преминем към това как да предотвратим и лекуваме това проклето нещо, какви биха могли да бъдат тези други странични ефекти?
Как точно токсоплазмозата манипулира поведението ни? Една следа, която получихме преди десетилетия, е повишаването на нивата на допамина в мозъка. Може да се види нагледно в съд на Петри на заразена мозъчна тъкан. Оказва се, че тези паразити действително имат ензим, който произвежда допамин от нулата, който след това се освобождава в околната мозъчна тъкан. Защо това трябва да ни притеснява? Защото повишените нива на допамина са характеристика на шизофренията. Ето как действат почти всички съвременни антипсихотични лекарства, като се опитват да свалят допамина – или чрез инхибиране на допаминовите рецептори или чрез намаляване на нивата на допамина в мозъка.
И така, възможно ли е повишеното натрупване и освобождаване на допамин, наблюдавано по време на инфекция с токсоплазмоза, да увеличи риска от шизофрения? Е, това би трябвало да се разбере лесно. Искам да кажа, има ли сред шизофрениците повишено разпространение на инфекцията? Повишеното разпространение на токсоплазмоза при шизофреници е доказано от поне 50 проучвания.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/long-term-effects-of-toxoplasmosis-brain-infection
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Токсоплазмозата: манипулативен мозъчен паразит от храната

Токсоплазмозата е мозъчен паразит, който инфектира един милион американци всяка година, което го прави „водещата причина за тежки хранителни заболявания в САЩ.“ Почти една четвърт от възрастните и юношите в САЩ вече са заразени. Новопридобитите инфекции при една бременна жена могат да бъдат опустошителни. Но при повечето хора с непокътната имунна система тези паразити просто си седят в мозъка в прецизно настроен баланс между паразита и имунната ви система, като просто си лежат там, надявайки се, че ще се разболеете от СПИН или нещо друго и имунната ви система ще се подхлъзне, ще се завърне разярена и паразитите ще се разпространят в мозъка.
Но при здравите небременни индивиди паразитът просто си седи там дългосрочно като потенциално доживотен жител на мозъка ви, пазен от вашата имунна система без никакви значими клинични последици. И така, хроничната инфекция с токсоплазмоза се е разглеждала като доброкачествено състояние… до сега. Отсъствието на явни симптоми допринася към мнението, че кистите в мозъка, образувани от паразитите, са спящи, но последните проучвания директно оспорват идеята, че хроничната инфекция с токсоплазмоза няма последствия. „Нови доказателства предполагат, че наличието на установена хронична инфекция може да допринесе към [развитието на разнообразие от] неврологични заболявания, включително шизофрения, епилепсия и невродегенеративни състояния“. Хм, това не е добре.
Сега, тези ефекти може и да не бъдат директно следствие от паразита, а по-скоро да са подтиквани от постоянното ниско ниво на възпаление в заразения мозък, но така или иначе… не е добре. И така, нека разгледаме тези нови данни, които са притеснили невролозите толкова много, както и да разгледаме стратегиите за това как да не се заразим преди всичко и това, което човек би могъл да направи, за да премери ефектите, ако е от тези един на всеки четирима американци, които вече са заразени.
Подозренията, че инфекциите могат да играят роля в психичното здраве датират от повече от един век – например тази статия от 1896 г., която пита дали лудостта може да се дължи на микроб. Ами, „в продължение на милиони години паразитите са променяли поведението на своите домакини.“
Вземете например дяволските ефекти на вируса на бяса, който обикновено се предава чрез слюнката, така че е логично този вирус да прониква специфично в лимбичната система на мозъка, превръщайки жертвите си от Фидо в Куджо, за да се улесни предаването на вируса. Но мозъчните паразити могат да направят повече от това просто да си сменят поведението. „Някои паразити могат адаптивно да превземат и напълно да контролират поведението на техните домакини…“, както известните зомби мравки… умирайки от инфекция с гъбичка „поробител“, която направлява „своите домакини насекоми да умрат [точно в] позиция, която е благоприятна за разпространението на [гъбични] спори, раздухвани от вятъра.“ Ето главата на една манипулирана мравка, колонизирана от пипалата на гъбата. „Мравките, заразени с [тази] гъбичка… умират по драматичен начин.“ След като мравката е разположена правилно, умирането е предшествано от поведение на хапане, при което мравките се придържат към някаква растителна повърхност, за да се поддържат стабилни, докато гъбичката избухва от задната част на главата на мравката и израства в тази дълга дръжка. Ето една снимка – колко шантаво е това?
Има също така и водни паразити, които могат да причинят на техните домакини желание да се удавят, или други, които могат да накарат пчелите да се погребат живи, или да накарат паяците да построят специални мрежи. Това са тези паразитни оси, които снасят яйцата си в корема на паяка и после директно в нощта, в която ларвата си проправя път да излезе, те дирижират паяка като марионетка, за да си построи малък дом. Това определено е доста страшно.
Добре, но хайде де, това са насекоми с прости мозъци. Със сигурност паразитите в мозъка не могат да повлияят върху поведението на по-висшите животни… което ни води до токсоплазмозата.
„Токсоплазмозата е известна с това, че манипулира поведението на своите домакини, за да увеличи вероятността домакинът да бъде заловен от хищник.“ Например, токсоплазмозата може да се размножава при котки, но как ще се измъкне от мозъка на заразена мишка, за да достигне до котката? Паразитът може да отвлече мозъка на мишката, както и нейния вроден страх от миризма на котка и да го превърне в привличане към тази миризма. Паразитът кара мишката да развие фатално привличане към котките, което е добре за паразита, но не е добре за мишката. Какво общо има това с човешкото психично заболяване? Именно това ще разгледаме в следващия епизод.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/toxoplasmosis-a-manipulative-foodborne-brain-parasite
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли да се притесняваме от цианида в лененото семе?

Лененото семе са пълни с полезни хранителни вещества. И като бонус освобождаването на цианид от лененото семе е под токсична летална доза. Е, надявам се, че е така. Грубите изчисления са довели до това учените, финансирани от индустрията, да твърдят, че човек ще трябва да консумира по 8 чаши смляно ленено семе наведнъж, за да постигне остро натравяне с цианид. Бих се почувствал по-добре, обаче, ако наистина нещата се изследват.
Изследователи тествали лененото семе във възможно най-лошите условия, в съответствие с най-високите нива на цианид в кръвта. И така (1) намерете лененото семе с най-високи нива на цианид-образуващи съединения. Отишли в магазините за хранителни стоки и купили 15 различни източници на ленено семе и въпреки че средното ниво било 140 милиграма на 1 килограм, което е обичайното ниво, намерили един вид с 220, така че използвали него. (2) максимално механично разрушаване за освобождаване на най-голямо количество цианид. Използвали някаква супер мощна лабораторна мелница с 20 000 оборота в минута. (3) да се изяде всичко наведнъж на празен стомах и след това стомахът да остане празен. И го дали сурово, тъй като готвенето често може да премахне всичко. Ако препоръчителната дневна доза е една или две супени лъжици смляно ленено семе на ден – аз препоръчвам една в приложението ми Daily Dozen – решили да опитат с четири и половина супени лъжици. Добре, какво станало?
Диапазонът на нивата на цианид в кръвта, който може да се свърже с евентуални клинични симптоми на интоксикация, е около 20 до 40. Така че, това би стояло тук или по-високо, там, където бихме искали да стои под тази граница. Така че, четири и половина супени лъжици на празен стомах от ултра смляното сурово ленено семе с най-високо съдържание на цианид, което успели да намерят, и най-голямото увеличение на нивата на един човек било малко под 14, а средната стойност е била около 6.
Трябва да има някакво количество ленено семе, обаче, което може да ви пренесе отвъд границата. И така, опитали с 9 супени лъжици и с 15 супени лъжици. Не забравяйте, че започваме да се притесняваме при нива между 20 и 40. Три и половина чаени лъжички суров лен с високо съдържание на цианид на празен стомах? Съвсем леко увеличение. Седем чаени лъжички наведнъж? Същото. Четиринадесет чаени лъжички, което е четири и половина супени лъжици и имаме 6. Добре, ами малко над 9 супени лъжици – това е повече от половин чаша наведнъж – това вече започва да доближава токсичността. И накрая, какво ще кажете за около една цяла чаша? Дори не знам как човек би могъл да изяде една цяла чаша наведнъж, но това вече е твърде много, поставяйки ви в диапазона на потенциално натравяне за около три часа. Толкова за твърдението на индустрията, че 8 чаши наведнъж са безопасни. Но дори и в този най-лош случай, една чаша сурово ленено семе на празен стомах с най-голямата доза, която можели да намерят, този човек въпреки всичко не е имал никакви клинични симптоми. Това е в съответствие с факта, че няма нито един публикуван доклад от натравяне с цианид след консумация на ленено семе никъде в литературата, дори от шведските спа центрове, където очевидно дават до 12 супени лъжици като средство за набавяне на фибри. Обикновено високите дози са около две супени лъжици три пъти на ден, и тази доза би била безопасна по отношение на възможната остра токсичност на цианида.
Добре, но какво да кажем за евентуалната хронична токсичност? Световната здравна организация има нещо, наречено ВМДДП, временен максимално допустим дневен прием. Определя се като количеството, което човек може да изяде безопасно всеки ден до края на живота си, без да рискува каквито и да било странични нежелани ефекти за здравето, въз основа на най-добрите налични данни, въпреки че често това са просто проучвания върху плъхове, както е в този случай. Ако поставите вариращи дози цианид в питейната вода на плъхове за няколко месеца, в определено ниво, така наречената гранична доза, по-ниска допустима граница, има 10% повишена честота на свиване на опашката на епидидима, това е мястото, където се съхранява спермата в тестисите. Това се случва при количество цианид, съдържащо се в 150 супени лъжици ленено семе на ден. Но те искат да действат на принципа проба-грешка от гледна точка на предпазливостта, и затова въвеждат 100-кратен фактор на несигурността, за да създадат ВМДДП. Така че, вместо 150 супени лъжици ленено семе на ден, средностатистическият американец трябва да се придържа към под 1,5 супени лъжици на ден, ако ще яде всеки ден. Така че препоръката ми за 1 супена лъжица на ден би трябвало да е безопасна според всички тези стандарти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-be-concerned-about-the-cyanide-from-flaxseed
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко добре готвенето унищожава цианидите в лененото семе?

Препоръките за хранене в Швеция са първенци в много неща; например, насърчаването на хората да намалят влиянието върху климата като избират повече растителни храни, които имат тенденцията да произвеждат много по-малко емисии на парникови газове. Но бях изненадан от тази страница на официалния уебсайт на шведската национална агенция по храните, това се превежда цианогенни гликозиди и водородни цианиди, насърчавайки хората да стоят надалеч от смляното ленено семе поради страх от натравяне с цианид, тъй като смляното ленено семе е нещо, което аз насърчавам хората да консумират всеки ден. Можете да видите защо това е първият въпрос, който получих, когато говорих в Стокхолм.
Дали шведското правителство не се е натъкнало на нещо? Дали току-що не ме измамиха изследователите, финансирани от голямата индустрия за ленено семе, които твърдят, че човек може да изяжда килограми ленено семе на ден, без да се притеснява, над 150 супени лъжици на ден? Първо, малко предистория.
Едно на пет растения, които консумираме, произвежда цианид. Всъщност, ако погледнете основните хранителни култури в света, повече от половината са цианогенни, което означава че произвеждат цианид. Вижте, за разлика от токсични елементи, като олово, живак, арсен, които не могат да се разградят на нищо, цианидът е органична молекула: един въглероден атом, свързан към един азотен атом. В това състояние определено може да бъде токсичен, но ако е разграден или сложен към нещо друго, той губи токсичността си. А в нашето тяло имаме ензим, който прави точно това, ензим за детоксикиране от цианида. И това е само един от петте основни начина, по които тялото ни може да изчиства цианида. Нужен е обаче протеин, за да стане това, ето защо можем да прочетем информация за хронично натравяне с цианид след недохраненото население в Африка, което се опитва да живее само на неправилно обработен корен на маниока. Но стига да получаваме достатъчно количество протеини с храната си, тялото ни може да детоксикира обичайните количества цианид, които приемаме всеки ден.
Сега, има едно рядко генетично заболяване, наречено болест на Лебер, при което човек е роден без способността да детоксикира цианид. И наистина, можете да ослепеете само като пиете ябълков сайдер или нещо такова, но иначе тялото ни е еволюирало до машина, детоксикираща цианида, но очевидно има и граница. Например, случай на натравяне с цианид след прием на горчив бадем. Не обикновени бадеми, които произвеждат 40 пъти по-малко цианид, а горчиви бадеми, които дори не можете да си купите – използват се в производството на аромати – но ако все пак сте го направили, изяждането на 50 такива бадема може да ви убие, или дори само една шепа за малко дете е достатъчна. Това предполага, че изяждането на 2000 обикновени бадема наведнъж също може да е лоша идея.
Не можете да си купите горчиви бадеми, но можете да си купите кайсии, а кайсиевите ядки, които са семената вътре в костилката, всъщност имат доста високи токсични нива и наистина са замесени в случаи на тежко натравяне с цианид, всичко това е свързано с видеото „Лаетрилът: култът на цианида, насърчаване на купуването на отрова за печалба“, за което говорих преди. Така че аз съм напълно съпричастен към регулаторите, които искат да вземат предпазни мерки. Но дали лененото семе е като горчивите бадеми, при които само няколко грама могат да ви убият, или е по-скоро като обикновените бадеми, където обичайният прием дори не би се доближил до това?
Въпреки факта, че лененото семе може да произвежда цианид, звучи така, сякаш би било значителна опасност за здравето, това не е така поради няколко причини, казват учените, финансирани от индустрията за ленено семе. Първо, човешкото тяло има способността да детоксикира до 100 мг. цианид на ден. Ето тук измислили идеята, че „приемът на килограми ленено семе на ден е безопасен“. И ако искате да ядете повече тези напълно нереалистични 150 супени лъжици на ден, можете просто да ги ядете в печени изделия, тъй като готвенето унищожава цианида. А яденето на 7 или 8 супени лъжици на сурово ленено семе дори не повишава нива на тиоцианат в урината, което е индикатор за излагане на цианид, така че дори не изглежда така, сякаш тялото ви е изложено на него. По този начин токсичността на лененото семе от цианогенните гликозиди очевидно не е реалистична заплаха за здравето. Добре, нека разгледаме това.
Частта с готвенето най-вече е вярна. Ако изпечете мъфини с дори една четвърт чаша смлян лен за по 15 до 18 минути при около 230 градуса Целзий, образуващите цианиди съединения ще са изчезнали. Изглежда, че същото нещо се случва и когато печете хляб. Но ако печете ленено семе отделно, дори един час на температура 175 градуса Целзий заличава едва 20%, въпреки че ако ги печете цели, ще премахнете 80%. И какво, печенето в хляб или мъфини заличава цианидите на 100%? Как изобщо е възможно? Причината е влагата. Това е топлина плюс вода, която заличава цианида. Варенето само за пет минути може да го елиминира, както е при приготвянето на гореща каша или нещо подобно. И така, да, вярно е в повечето случаи, че готвенето елиминира цианидните съединения, защото лененото семе обикновено се слага в тестото като заместител на яйце, при печене на крекери, а тестото още в началото си е влажно. И така, да, в тези случаи цианидът се разрушава при готвене. Но не можем просто да сложим ленено семе на хартия за печене, защото то се изсушава толкова бързо, че само малка част от цианида е изгубена. Но вижте, защо е важно, че тялото дори не забелязва приема на 7 или 8 супени лъжици сурово ленено семе? Но това не е вярно. Изхвърлянето на тиоцианат в урината се удвоява при тези нива, въпреки че това е просто знак, че тялото ви активно го детоксикира. И ако можем да детоксикираме един килограм ленено семе на ден, какъв е проблемът?
Ами вижте, дори и ако човешкото тяло на възрастния има способността да детоксикира до 100 мг. цианид на ден, първо, вижте, децата също ядат лен. Второ, един килограм съдържа повече от 100 мг., за които казахме, че можем да ги детоксикираме, около 50% повече. И не ме интересува „до колко“ можем да детоксикираме. В името на безопасността, трябва да ви е грижа за това какво ще стане в най-лошия случай, не в най-добрия. Може ли някой да даде на група хора различни дози ленено семе и просто да измери колко цианид достига до кръвта им? Но това не е правено никога до сега, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-well-does-cooking-destroy-the-cyanide-in-flaxseeds
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Хранене и ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест

Гастроезофагеалната рефлуксна болест е едно от най-често срещаните заболявания на храносмилателния тракт. Двата най-типични симптоми са киселините и регургитацията на съдържанието на стомаха нагоре в гърлото. Но не е само парещата болка и киселия вкус в устата. Това причинява милиони посещения при лекаря всяка година, милиони хоспитализации. И най-опасното усложнение е рак.
Започвате с нормален хранопровод. И ако киселината продължава да се промъква, той се възпалява и можете да получите езофагит, който може да се превърне в хранопровод на Барет, който може да се превърне в рак, аденокарцином. За да предотвратим всичко това, трябва да предотвратим киселинния рефлукс на първо място.
През последните три десетилетия случаите на този вид рак в САЩ са се увеличили шест пъти, увеличение, което е по-голямо от това на меланом, рака на гърдата или на простатата. И това е защото киселинният рефлукс се разпространява. В САЩ имам 1 на всеки 4 души, който страда поне ежеседмично от киселини и/или от киселинна регургитация, в сравнение с около 5% в Азия, което предполага, че храненето може да играе роля.
Като цяло, високият прием на мазнини е свързан с повишен риск, докато храните с високо съдържание на фибри изглежда, че имат защитна роля. Причината, поради която приемът на мазнини може да е свързан със симптоми на ГЕРБ и ерозивен езофагит е, защото проучвания върху доброволци са показали, че когато консумираме мазнинни храни, сфинктерът в горната част на стомаха, който се предполага, че трябва да запази храната долу, както и киселината, се отпуска в присъствието на мазнини, и така, повече киселини могат да се промъкнат към хранопровода.
Например, ако имате доброволци, които ядат високо мазнинно ядене – наденицата на Макдоналдс и яйчният им Макмъфин, и ги сравним с нискомазнинната храна на Макдоналдс – горещите кейкове, има значително повече киселини, промъкнали се към хранопровода след хранене с високо съдържание на мазнини.
След това, по отношение на по-късните етапи, през последните 20 години, 45 проучвания са публикувани във връзка с хранопровода на Барет, рака на хранопровода и храненето. Като цяло е установено, че месото и високомазнинните храни изглежда увеличават риска от рак.
Въпреки че различните храни са свързани с рак на различни места. Червеното месо е повече свързано с рак на хранопровода, но пилешкото е повече свързано с рак в горната част на стомаха. Докато „алтернативите на месото“, като бобовите и ядките, са свързани със значително понижен риск от рак, в съответствие с предходните данни, защитен ефект на източниците на растителни протеини, както и плодовете, зеленчуците и антиоксидантите, но в цяла форма, а не под формата на хапче.
Тези, които приемат най-богатите на антиоксиданти храни, имат наполовина шансове за развитие на рак на хранопровода, докато практически няма намаление на риска сред употребяващите витаминни добавки, като витамин С или хапчета с витамин Е.
Най-защитните продукти може би са червено-оранжевите зеленчуци, тъмнозелените зеленолистни, сок от горски плодове, ябълките и цитрусите. Но може и да не са само растенията. Яденето на здравословна храна изтласква не толкова здравословните храни, така че може и да е комбинация от двете.
Въз основа на проучване на 3000 души, консумацията на невегетариански храни е независим предшестващ фактор на ГЕРБ, която в това проучване в Индия вероятно включва и яйца, които не се считат за вегетарианска храна.
Жълтъците изглежда увеличават този хормон, наречен холецистокинин, предизвикват това увеличение, което може прекалено да отпусне сфинктера, който отделя хранопровода от стомаха. Нивата на същия този хормон се увеличават от месото, което може и да обясни защо вегетарианството изглежда като защитен фактор за рефлуксен езофагит.
Изследователите установили, че хората, които ядат месо, има два пъти по-голям шанс за езофагеално възпаление, предизвикано от киселини. Ето защо вегетарианските диети могат да предложат защита, въпреки че не е сигурно отново дали това се дължи на липсата на месо в диетата или на повишената консумация на здравословни храни. Вегетарианското хранене се характеризира с по-голяма консумация на плодове и зеленчуци, съдържащи безброй фитохимикали, диетични фибри и антиоксиданти, в сравнение с всеядните, в допълнение към простото ограничаване на тяхната консумация от животински хранителни източници, които са склонни да бъдат по-мазни и след това могат да отпуснат този сфинктер и да влошат рефлукса.
Изводът: ГЕРБ е често срещана болест; тежестта му е огромна. Той често се повтаря и може да причини кървене и структури, да не говорим за смъртоносен рак. Основата на лечението са инхибиторите на протонната помпа, които изкарват милиарди долари. Харчим по четири милиарда долара само за Нексиум, три милиарда за Превацид, два милиарда за Протоникс, един милиард за Ацифекс. Но те могат да причинят недостиг на хранителни вещества, увеличават риска от пневмония, хранително натравяне и костни фрактури. Затова е важно да намерим коригируеми рискови фактори и да ги коригираме. Известните рискови фактори, които могат да бъдат коригирани, са неща като затлъстяване, пушене и консумация на алкохол, но не е имало проучвания върху яденето на месо в сравнение с неяденето на месо, но сега имаме друг фактор, който може да се поправи, за да се предотврати това заболяване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/diet-and-gerd-acid-reflux-heartburn
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев