Ролята на витамин C в лечението на терминален рак

Проучванията от 70-те показват изключителен процент на оцеляване при пациенти с терминален рак, приемащи витамин C, проста, относително нетоксична терапия, и така, нищо чудно, че това събира много внимание, особено, когато е докладвано от един световноизвестен учен, Линус Паулинг, но проучвания като това през 80-те години, не установява никакви такива ползи, и така, уви, били оставени с неизбежното заключение, че очевидните положителни резултати в първоначалното проучване, са продукт на предубеждение, а не на ефект от лечението. През 90-те години, обаче, възникнало алтернативно обяснение. Разочароващото проучване от 80-те години използвало само орален витамин C, докато очевидно успешните експерименти от 70-те години използвали интравенозен витамин C, а чак през 90-те години осъзнахме, че същата доза, давана интравенозно, може да доведе до драстично по-високи нива в кръвта, отколкото, ако се приема през устата. Така че, може би високите дози на витамин C наистина помагат при терминален рак, но може би само, когато се дават интравенозно.
Окуражителни докладвани случаи продължават да се публикуват. Ето тук има регресия, ремисия и излекуване, документирани в индивидуални случаи на рак на бъбреците в напреднал стадий, рак на пикочния мехур и лимфома. Но това са три истории на успех от общо колко? Ако са три от сто или дори три от хиляда… ами добре, ако лечението е достатъчно нетоксично, но има доказателства, че витамин C, приемат интравенозно, е широко използва в света на алтернативната медицина, като при 86% от запитаните специалисти. Само тези 172 лекари лекували около 10 000 пациенти годишно. И ако попитате производителите, те продават стотици хиляди флакони от това нещо в САЩ. Сега, не всички се използват за рак, но вероятно поне хиляди пациенти, болни от рак, са лекувани всяка година с интравенозен витамин C, което прави публикацията за трите забележителни докладвани случая да изглежда по-малко впечатляваща. Независимо колко невероятни са тези случаи, е възможно ракът спонтанно да е регресирал от само себе си и просто да е съвпадение, че се е случило, след като им е даден витамин C. За да разберем със сигурност, трябва да направим проверка.
До днешна дата има някои малки пилотни проучвания, а резултатите досега са разочароващи. Добрата новина е, че дори невероятно големи дози интравенозен витамин C изглежда забележително безопасен, но не успява в това проучване с 24 пациенти да демонстрира противоракова активност. Подобни малки проучвания са публикувани чак до ден-днешен с обещаващи, но неубедителни резултати. Това, което знаем, е че сегашната ситуация с лечението на рака е неудовлетворителна. Хората имат това възприятие, химиотерапията значително ще подобри шанса им за излекуване, но ако вземем всички ракоубиващи химиотерапии, общият принос към преживяване до 5 години е само 2%. Всички тези странични ефекти за 2,1%, на цената на може би $100 000 на пациент на година. Така че, може би си струва да разгледаме по-дълбоко терапии като интравенозен витамин C. Липсата на финансов интерес, обаче, тъй като витамин C не може да бъде патентован и продаван за $100,000, както и предубежденията срещу алтернативната медицина, могат да разубедят конвенционалните изследователи и финансови агенции от това сериозно да обмислят този подход.
И така, десетилетия по-късно какво можем да заключим? След проучвания, които включват поне 1600 участници над 33-годишна възраст, трябва да заключим… че все още не знаем дали витамин C има някаква значителна клинична противотуморна активност. Въпреки че в момента няма сигурни доказателства за полза, рандомизираните контролирани проучвания на клиниката Майо не отричат потенциалните ползи, въз основа на това, което сега знаем за оралния и интравенозния начин на прием. И така, ние сме обратно в началото, действа ли или не? Има сериозно противоречиви мнения и за двете изказвания, но всеки работи с едни и същи непълни данни. Това, от което се нуждаем, са внимателно контролирани клинични проучвания. Въпросът е, какво да правим до тогава?
Ако беше напълно нетоксичен, то човек би си помислил – какво има да губя? Но не е така; витамин C е само относително нетоксичен. Например, има редки, но сериозни случаи на увреждане на бъбреците. В крайна сметка, ако е толкова безопасен, защото тялото ни е еволюирало да контролира излишното усвояване? Също така може да бъде скъпо и доста времеемко. Всяка вливка може да струва между 100 и 200 долара от джоба ви, тъй като осигуровките не го покриват, което може да бъде доста сложно за лекарите, практикуващи алтернативна медицина. Около 90% от милионите дози витамин C, които се осигуряват, са със сделки за печалба, така че има финансово влияние и в двете посоки, за и против това лечение.
Имайки предвид относителната безопасност и цена, обаче, ако контролираните проучвания открият дори малка полза, ще си струва. А ако не открият, добре, въпросът с витамин C може да бъде уточнен веднъж завинаги. Но при лечението на рака нямаме лукса да изхвърляме вероятно ефективни, относително нетоксични лечения. Трябва да преразгледаме обещаващите пътища, без предразсъдъци и с отворени умове.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-vitamin-c-in-the-treatment-of-terminal-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Добавки с витамин C за терминално болни пациенти

Витамин C не е непозната тема за противоречия, както е доказано от факта, че отнема 40 години между тогава, когато цитрусите се оказало, че лекуват скорбут през 1700 г. и широко разпространеното приложение на практиката, за да се спасят животи. Възможно ли е да сме сред подобна 40-годишна закъснялост? С изследването от средата на 70-те години, което твърди, че доказва, че терминално болни пациенти от рак, лекувани с витамин C, живели четири пъти по-дълго, а понякога и 20 пъти по-дълго. Изследователите в известната клиника Майо решили да направят проучване и те не успели да докажат никакви ползи. Кривата на оцеляване и за двете групи пациенти били малко или много идентична. Всъщност, единствената успешна история, един човек с краен стадий рак на панкреаса, който не показал никакво развитие на който и да е от предишните опити с химиотерапия, но започнал да се подобрява и все още бил жив пет години по-късно, бил един от пациентите, които получили плацебо захарно хапче. Било официално: витамин C не действа. „Очевидните положителни резултати, докладвани преди това,“ казва придружаващата статия на Националния институт по рака, почти със сигурност произхожда от системно предубеждение по отношение на това каква контролна група е избрана за сравнение с групата с лечение.
Линус Паулинг не е съгласен, твърдейки, че предишната химиотерапия при почти всички пациенти от клиничното проучване в Майо, може да е заличила ефекта от витамин C. Ако витамин C действа чрез подсилване на имунната ви система, а имунната ви система е разрушена заради химиотерапията, логиката е, че не е чудно, че не подействало. В първоначалното проучване с витамин C само 4 от 100 пациенти някога са получили химиотерапия. Изследователите от Майо клиниката били скептични, но Паулинг има легендарна репутация в научните среди като прав за всякакви неща, така че може би ще е по-лошо отколкото ако поне от части се разчита на невероятната интуиция на Паулинг. И така, едно второ рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група било проведено върху пациенти с напреднал стадий на рак, но този път пациенти, които не са имали предишна химиотерапия. И отново било невероятен провал. Никаква измерима реакция. Ракът в групата с витамин C прогресирал точно толкова бързо, а пациентите с плацебо захарното хапче живели точно толкова дълго. Всъщност, групата със захарното хапче живяла по-дълго. След две години всички в групата с витамин C били мъртви, но все още имало няколко оцелели в плацебо групата, която изкарала поне до 3 години. И така, стига се до заключението: терапия с високи дози витамин C не е ефективна срещу напреднал стадий рак, независимо дали пациентът е имал химиотерапия или не.
Понеже проучванията от клиниката Майо били приети като определящи, медицинската общност заключва, че витамин C е безполезен. В клиничните проучвания на Майо обаче давали витамин C орално под формата на добавка, не интравенозно, във вената. В ретроспекция, пътят на администриране може би е ключът.
В първоначалното проучване започнали да вливат по 10 грама витамин C на ден интравенозно, докато и в двете проучвания на Майо, проектирани да отразят протокола, просто давали на хората витамин C под формата на добавка само орално – просто ги изпратили вкъщи, за да поглъщат по 20 капсули на ден – същата доза, но 10 грама прием през устата не е същото, както десет грама интравенозно, но те могат да бъдат извинени, защото това е открито чак десетилетия по-късно.
Оказва се, че концентрациите на витамин C в кръвта ни са строго контролирани, така че ако се опитате да погълнете повече отколкото ще получите, ако изядете пет порции плодове и зеленчуци, тялото ви намалява усвояването в червата. Например, ако преминете от прием на 200 мг на ден към десет пъти повече – 2500 мг, нивата в кръвта ви ще се покачат само с 3 мг на литър или 1 литър кръв. За разлика от това, понеже интравенозната инжекция подминава системата за усвояване в червата, това може да доведе до супер високи концентрации в кръвта, примерно сто или двеста пъти нивата, които можете да постигнете, приемайки витамин C само през устата, без значение колко точно приемате. Така че, може би това обяснява защо първоначалните проучвания изглеждат толкова обещаващи, но последващите проучвания са толкова разочароващи. Това повдига противоречивия въпрос за преоценка на витамин C в лечението на рака. Изследователите отговорили на предизвикателството и облекли престилките и ще разберем какво открили в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vitamin-c-supplements-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли храни с отрицателни калории?

Какви диетични стратегии има за превенция и лечение на затлъстяването? Големите порции храна често се засягат, както и ограничението на размера на порциите е важен елемент на много диетични програми, но е трудно да накараме хората да приемат по-малко храна. Един по-ефективен подход би бил да се смени целта от количеството приемана храна към качеството на приеманата храна. Чрез избора на храни с ниска калорийна плътност, ние можем да изяждаме едно и също количество храна или дори повече храна, докато отслабваме.
Има ли храни с отрицателни калории, храни, които имат нужда от повече енергия за храносмилане, отколкото те самите доставят? Дали яденето на селъри, например, води до отрицателен енергиен баланс? Селърито е достъпна цяла храна, която има способността да добавя обем и вкус на ястието, без да добавя излишни калории. Това също е и предмет на един известен мит за здравето, че когато се консумира селъри, има „отрицателен“ прием на калории и затова енергията, която се изисква за храносмилането му, усвояването и съхранението на хранителни вещества, се предполага, че е повече, отколкото самата енергия, която то съдържа. И така, направили проучване. Една чаша селъри – около два стръка – имат 16 калории. За да се приеме толкова много селъри, отнема около 14 калории. Така че, не, консумацията на селъри не предизвиква отрицателен енергиен баланс, но ви остават само две калории. Този факт, в комбинация с високото съдържание на фибри и вода на селърито, наистина го прави добра храна за включване в диета за отслабване или поддържане на теглото.
Може би храните с отрицателни калории не са мит, все пак. Изследователите в Пен Стейт предложили на група хора паста, от която те можели да ядат толкова, колкото поискат. Ето колко калории от пастата изяли. Ако в допълнение към пастата, от която да ядат колкото поискат, те бяха дали на хората и малка салата, какво мислите, че ще стане? Дали тези допълнителни 50 калории салата просто останали върху калориите от пастата? Не, хората се оказва, че изяли по-малко паста като цяло, и не само 50 калории по-малко паста, а 65 калории по-малко, и чрез добавяне на по-голяма салата накрая изяли със 100 калории по-малко. Така че, ефективно салатата осигурява „отрицателни калории“. Те яли салата, освен всичко останало, което са приемали. Изяждали повече храна и в крайна сметка се оказали с по-малко калории в организма, защото храната запълнила стомаха им толкова много.
Разбира се, зависи каква салата се приема. Тук не говорят за типичните комерсиално налични салата с бял сос и сирене. Ако добавите такива салати, накрая ще изяждате по-малко паста, но ще има толкова много калории в конвенционалните салати, че ще се окажете по-зле по отношение на калориите накрая. Но здравословните салати действат.
Заключението: „яжте по-малко“ невинаги е най-добрият съвет за храните, които са с много ниска енергийна плътност, като например зеленчуците с високо съдържание на вода – като в салатата. По-големите порции увеличават ситостта, чувството на заситеност, и намаляват приема на калории от храната.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-there-foods-with-negative-calories
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Замърсяването с олово в чая

Китай изгаря около половината от световните въглища, бълвайки тежки метали, като живак и олово в атмосферата и засяга развитието на съседските деца. Ами ако не живеете в Китай или не ядете нещо, произведено в Китай? Ами, все пак може да сте изложени на живак, който отива в океаните, ако консумирате риба и морски дарове, но някои хора пият нещо от Китай: чай. Китай е един от най-големите износители, но тяхната бърза индустриализация е повдигнала въпроса за замърсяването с олово. Оловото е токсин, който може да засегне почти всеки орган в тялото. И колкото повече олово има в почвата, толкова повече има в листенцата чай и колкото по-близо расте чая до магистралата, толкова по-високи са нивата, което предполага, че оловния газ – който е забранен в Китай едва от 2000 г. – може също да играе роля.
И също както по-големите и по-дълго живеещи риби натрупват повече живак, по-дълго живеещите листа натрупват повече олово. Младите чаени листа изглежда имат два до шест пъти по-малко олово отколкото старите чаени листа. Не само че младите листа, които се използват за направа на зелен и бял чай, имат значително по-малко олово отколкото по-старите листа, използвани за направа на черен чай и чай оолонг, но и оловото в черния чай и чая оолонг изглежда се освобождава много по-бързо в чаената вода, когато се прави чай. И така, рискът за здравето от оловото може да бъде 100 пъти по-нисък за зеления чай, в сравнение с черния или оолонг чая.
Тъй като определени гъбички може да съдържат нечистотии от тежки метали, човек би предположил, че органичният чай ще бъде по-малко замърсен, но в едно проучване с 30 често срещани видове чай по магазините в Северна Америка, се оказва, че няма по-малко замърсяване с токсични елементи отколкото стандартния чай, въпреки че се предполага, че органичният чай ще има много по-малко замърсяване с пестициди. По отношение на оловото, източникът на чая, страната на произход, изглежда най-важният елемент. И така, изводът, колко чай е безопасно да пием? Въз основа на най-строгите граници на безопасност в света – като параметрите на Калифорния Проп 65 – и най-големите проучвания върху замърсяването с олово на чая по света, ето какво успях да намеря.
Ако не сте бременна и просто пиете зелен чай, няма значение откъде си набавяте чая, можете да пиете толкова, колкото искате. Можете да пиете по една чаша чай на ден или можете да изпивате по 15 чаши на ден, но имайки предвид средните нива на олово в проби от китайски черен чай, над три чаши на ден ще превиши дневния лимит на безопасност за олово или поне би могъл да го превиши.
Сега, това е, ако пиете чай, хвърляте листата чай или пакетчето чай. Ако изяждате листата, както когато пиете чай матча, който е зелен чай на прах, или хвърляте листа чай в смутито си, както аз обичам да правя, аз не бих добавял повече от две или три чаени лъжички с връх, освен ако не използвате японски зелен чай, който е с толкова ниско съдържание на олово, че можете безопасно да изядете по 15 супени лъжици на ден. Единствената причина, поради която бих внимавал при повече от осем, е, че това би превишило дневния препоръчителен лимит за кофеин при възрастните.
Ами децата? Ако сте 30-килограмово 10-годишно дете, оловото все пак няма е проблем при пиенето на зелен чай, но безопасният прием на кофеин за деца е вероятно около 3 мг на кг, което би ви ограничило на около четири чаши на ден, въпреки че аз не бих добавил повече от две супени лъжици японски зелен чай към смутито на едно дете заради кофеина и повече от една супена лъжица китайски зелен чай заради оловото. По подобен начин аз не бих искал да видя деца, които да пият повече от една чаша черен чай на ден и не бих искал да ядат листата изобщо. Ами бременните жени?
Бременните жени би трябвало да могат да пият по една чаша зелен чай на ден през бременността си, независимо от източника, въз основа на средните нива на олово в чая, а ограничението за японския чай е наистина само ограничението на кофеина над четири чаши на ден. Не бих препоръчал да се пие черен чай по време на бременността, обаче, или яденето на каквито и да е чаени листа, освен ако не знаете, че си ги набавяте от източник с ниско съдържание на олово.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/lead-contamination-of-tea
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ресвератролът влошава ползите от спортуването

Ако човек потърси в интернет за интервенции против стареене, излизат голям набор от техники, от гладуване до добавки. Всички са на промоция, но нито една досега не се е доказала, въпреки непосилните си твърдения на много уеб сайтове. Ресвератролът е нещо, на което вероятно ще се натъкнете, съставка в червеното вино, която събира популярност като вероятно обяснение на така наречения френски парадокс, който се оказва, че все пак не е парадоксален.
Оказва се, че страните с най-голяма консумация на вино съвпадат със страните, при които консумацията на наситени мазнини преди е била ниска, но се е увеличила в последни години, така че ниската смъртност от исхемично сърдечно заболяване може само да рефлектира по-рано ниските нива на консумация на наситени мазнини – виното може просто да бъде объркващ фактор. Но това помогнало за увеличаване на интереса към ресвератрола, предполагаемата активна съставка в червеното вино, върху която се публикуват научни статии всеки ден.
Над сто от тези статии са поставени под въпрос, обаче, след като един от водещите изследователите в областта е обвинен, че е вземал милиони от данъчни пари, само за да изфабрикува и фалшифицира данните си.
Стотици проучвания остават, обаче, така че могат ли сега хапчетата да заменят здравословната диета? Дори една група учени върху ресвератрола не смятат, че си заслужава да се дава като добавка. За разлика от липсващите данни върху ресвератрола при хората, те казват, че данните върху животните са обещаващи и посочват нуждата от по-нататъшни клинични проучвания върху хората. При гризачите добавката ресвератрол намалява сърдечно-съдовите рискови фактори, подобрява сърдечно-съдовата функция и физическия капацитет и намалява възпалението, което води до подобряване на сърдечната функция. И така, той бил подложен на тест при хора и се установило точно обратното.
По-специално, приемът на ресвератрол при спортисти премахва понижението на кръвното налягане, холестерола и триглицеридите, има по-скоро ефект на стесняване на артериите, а не на разширение и води до значително по-ниско увеличение на максималния прием на кислород при тренировка.
Гризачите на ресвератрол получават подобрение на представянето при тренировки, но при хората, в сравнение с тези, които приемат захарно хапче, ресвератролът предизвиква 45% по-ниско увеличение на максималния аеробен капацитет. Тук хората тренират като луди, а ресвератролът намалява усилията им.
Това повдига по-големия въпрос, обаче. Моделите мишки са крайъгълният камък на съвременните биомедицински изследвания, но все пак систематичните проучвания относно тяхната полезност рядко се правят. Това било проведено върху възпалението. След почти 150 човешки клинични проучвания, изследващи лекарства, които изглеждат обещаващи, при мишките се провалят без изключение. Резултатът е обещават, почти шокиращ: връзката е не само бедна, но е и на практика отсъстваща за главните области на проучването: изгаряния, травма и ендотоксемия. Оказва се, например че мишките могат да бъдат над един милион пъти по-малко чувствителни към възпалителни токсини.
Но както и да е, негативните ефекти, които те открили, допълват нарастващите доказателства, които повдигат въпроса за положителните ефекти от ресвератрола при хората.
Може би това е проблемът, обаче, ресвератролът като добавка, даването на капсули на хората, съдържащи 50 пъти повече ресвератрол, отколкото те биха си набавили чрез прием на грозде, горски плодове, фъстъци или шоколад. Може би просто е прекалено много…? За да видим дали количеството, което човек си набавя, пиейки червено вино, ще е от полза, можем да разгледаме региона на Чианти, Тоскана, за да определим дали нивата на ресвератрол, свързани с диетата, помагат за защита срещу възпаление, рак, сърдечно-съдови заболявания и смърт. И отговорът е… НИТО ЕДНО ОТ ПОСОЧЕНИТЕ. Въпреки че годишните продажби на добавки ресвератрол са достигнали $30 милиона в САЩ само, има ограничени и противоречиви данни при хората, които показват някакви ползи за хората и няма никакви данни, които засягат дълготрайната му безопасност.
Проучването върху спортуването било подкрепено от части от един производител на добавки с ресвератрол, и все пак, за тяхна полза, изследователите отговорили по този начин на едно писмо на недоволство от консултант на една компания за добавки: „нашето мнение е, че ние като учени, имаме отговорността да съобщаваме за това, което откриваме, а не извъртаме откритията си, за да са в тон с търговските интереси.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/resveratrol-impairs-exercise-benefits
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев