Натурално лечение на H. Pylori чрез хранене

Солената и ферментирала риба произвежда новооткрит химикал, наречен CMBA, който води до мутации в ДНК-то и се образува от реакцията със солта, нитритните консерванти и метионина, аминокиселина с висока концентрация в животинските протеини. Нитритите могат да си взаимодействат с други съставни части на протеините и така образуват N-нитрозо съединения, мощен вид канцерогени, които се съдържат в цигарения дим. Това може да обясни защо преработеното месо, като бекон, шунка, хотдог, салам и наденица, е свързано с повишен риск от рак на стомаха, но тук също става въпрос и за свежо, непреработено и неосолено месо.
Чакайте малко. Мислех си, че повечето случаи на рак на стомаха са причинени от инфектиране с бактерията H. pylori. Има синергична реакция между възпалението от гастрита, причинено от H. pylori и начина на хранене при появата на рака на стомаха. Вижте това. Изследователи в Китай установили, че дори генетично податливите хора, инфектирани с определен патогенен щам H. pylori, не изглежда да имат повишен риск от рак на стомаха, освен ако не изяждат по около 30 г или повече свинско месо всеки ден. Една свинска пържола тежи около 170 г. Това е шокиращ пример за това как начинът ни на хранене може понякога да е решаващ както за гените ни, така и за влиянието на околната среда, както е при инфекциите, които причиняват рак. Но има ли начин за премахване на бактерията H. pylori?
Обичайното лечение е троен коктейл антибиотици, които да убият H. pylori, но е следването на предписанието от пациентите е трудно поради количеството на приемани лекарства и техните странични ефекти. Има ли някои храни, които да помогнат за премахването на бактерията?
Десетилетия преди откриването на детоксикиращите и противоракови свойства, сулфорафанът, това забележително вещество в кръстоцветните зеленчуци, първоначално беше изучаван заради своята антимикробна активност. След докладите от отделни хора с пептична язва, предизвикана от H. pylori, които преживяват драстично и понякога неочаквано облекчение след прием на 3-дневни кълнове от броколи, изследователите от университета Джонс Хопкинс решават да направят изследване върху кълновете от броколи. Не само че екстрактът от кълнове от броколи убива резистентните към антибиотици щамове на H. pylori в съд на Петри, но и някои пациенти, които са приемали само по 1/3 чаша кълнове от броколи на ден в продължение на 1 седмица, успели да заличат инфекцията си с H. pylori напълно. Ето едно рандомизирано контролирано проучване: кълнове от броколи vs. кълнове от люцерна. Хората, приемали 2 до 3 порции кълнове от броколи на ден успели значително да намалят показателите си както на колонизация на H. pylori, така и на възпалението на стомашната лигавица.
Въпреки че кълновете от броколи могат да заличат H. pylori при повечето пациенти, 56%, стандартното лечение с троен антибиотик е много по-ефективно, заличаване на бактерията на 90%. И все пак, за хората, които не отговарят на критериите за лечение с лекарства, кръстоцветните зеленчуци предоставят безопасен, естествен начин за справяне с H. pylori и с рака на стомаха. Компилация от 22 проучвания върху групи от населението установява, че приемането на повече кръстоцветни зеленчуци, е свързано със значително по-нисък риск от рак на стомаха, но броколите досега не са били изрично изследвани, за разлика от чесъна.
Наблюдателни проучвания върху японски мигранти, които датират от 60-те години, предполагат, че луковите растения – чесън и лук – могат да имат предпазна роля при рак на стомаха. До днешна дата има няколко такива проучвания и като цяло, приемът на лукови растения наистина е свързан със значително по-нисък риск от рак на стомаха. Има доказателства, обаче, за пристрастност на публикациите, което означава, че изглежда има и други проучвания, които може би не са успели да докажат такъв ефект, били са захвърлени и никога не са публикувани. Дори и това да не е така, наблюдателните проучвания никога не доказват причинно-следствена връзка.
Може би ниската консумация на чесън и лук не допринася към рака на стомаха, а по-скоро ракът на стомаха допринася за ниската консумация на чесън и лук. Десетилетия на възпаление от H. pylori, които водят до появата на рак, може би са накарали хората да избират по-проста храна, за да избегнат дискомфорт. Няма как да знаем дали чесънът настина помага, докато не проверим.
Луис Пастьор е първият, който описва антибактериалния ефект сока от лук и чесън.
Проучванията в съд на Петри показват, че чесънът е ефективен за потискане на растежа на H. pylori при концентрации, които са постижими в стомаха с една-единствена скилидка чесън. Дори някои щамове, които са иначе резистентни към антибиотици, са податливи. Но означава ли това, че растежът на рака ще спре? Едно рандомизирано двойно тайно контролирано проучване се опитва да разбере.
Хиляди хора с висок риск от рак на стомаха от 13 села в Китай били разделени на групи, приемащи различни комбинации от антибиотици, добавки с чесън и антиоксиданти. Само няколко седмици на антибиотици довели до значителен спад в последващия растеж на ракови клетки в стомаха 7 години по-късно, както и значителен спад в последващата поява на рак на стомаха след 15 години. Ами чесънът? Никакви ползи след 7 години и само статистическа незначим спад след 15 години. Но през 2019 г. имаме актуализация какво става след 22 години: 15 години след като проучването спряло хората, които приемали чесън, имали наистина значително по-нисък риск от последваща смърт от рак, въпреки че предпазната роля на чесъна изглежда се проявява само сред тези, които не пият алкохол.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-treat-h-pylori-naturally-with-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Микроморт: какъв е рискът от пълната упойка?

Стотици милиони операции се правят всяка година, а рискът от смърт е обикновено около половин процент, при което пациентите може и да кажат неща като, „Шансът да умра, пресичайки пътя, е също толкова голям,“ от което става ясно, че те не разбират разликата в степента на риска. Един начин за разбиране на риска е чрез аналогия. Например, пълната упойка, анестезията, носи около 1 на 100 000 вероятност да не се събудите повече. Колко е това? Скокът с парашут от професионалист има същия риск. Добре, но това може и да бъде трудно за разбиране. Трудно е да говорим за малки цифри. Представете си да разглеждате килим с размери 2,7 м х 3,6 метра. Колко голямо е това точно? Трябват ни единици, които да разбираме. На вашето внимание микромортът като единица за сравнение и комуникиране на риска към пациентите.
Микромортът е единица, равняваща се на шанс 1 на милион от смърт. Една на милион е шансът от това да играете на ези-тура и да получите ези или тура 20 пъти подред, или малко по-малък шанс от това да спечелите на карти. Но истинската полза е да се помогне да се сравнят различните рискове един с друг, използвайки същата метрика. Например, шофирането на 160 км има около 1 на милион риск от смърт, така че това е 1 микроморт. Гмуркането има 5 микроморта на всеки опит; значи всяко гмуркане е също толкова рисковано, колкото шофирането 800 км. Сега имаме начин, по който директно да сравним риска от хирургичните процедури и честите дейности от ежедневието.
Раждането е толкова рисковано, колкото шофирането от Ню Йорк до ЛА и обратно, но секциото е над два пъти по-рисковано. Дори нещо като опериране на херния носи същия риск от смърт, както скокът с парашут 200 пъти. Очевидно понякога нямаме друг избор, но смъртта от операция за разширени вени или обрязване вероятно могат да бъдат избегнати. Изненадах се, като научих, че язденето на кон е четири пъти по-смъртоносно отколкото катеренето на скали, но химиотерапията и радиацията за рак на главата и врата са по-рисковани от катеренето на скали в продължение на 500 години, шофирането 8 милиона км или скачането с парашут 5 000 пъти и т.н.
Една водеща причина за смърт, за която не съм говорил в книгата „Можем да сме здрави“, е случайната смърт. Имаме приблизително шанс 1 на милион да умрем по случайност всеки един ден от нашия живот, и около половината от този риск е смъртта в автомобилна катастрофа, въз основа на средностатистическите данни в САЩ. Има и всякакви други начини. Изненадах се, когато научих, че американците имат 1 на 200 000 шанс да умрат от навлизане на чуждо тяло в отвор, различен от устата всяка година.
Други неща, които е добре да избягваме, включват изкачване на връх Еверест, около 30 пъти по-рисковано от добив на въглища в мина или скок от високо. Влаковете и самолетите имат еднакъв риск при едно и също разстояние, но карането на мотор е около 5 пъти по-смъртоносно от карането на кола, въпреки че карането на колело до определена дестинация също е по-рисковано, около 10 пъти по-смъртоносно от шофирането.
Ето един пример за това как човек може да използва сравненията на основа на микроморта, за да постави нещата в перспектива. Определени видове импланти за гърди могат да причинят рядък вид рак, лимфома, свързана с определен вид импланти. Можете да си представите колко опасно е това за милионите жени, които имат поставени импланти, но вижте риска, сравнен с риска от други често срещани дейности. Рискът от смърт от този вид рак е по-малък отколкото риска от един ден каране на ски. Вероятно е по-добре човек да умре бързо по върховете отколкото да страда бавно и мъчително от рак и да рискува да доведете семейството си до фалит, но това може поне да постави в контекст риска ви от рак заради поставени импланти и вашата смърт.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/micromorts-how-risky-is-it-to-go-under-anesthesia/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предразсъдъците около теглото: да намразиш червата си

Това видео, както и следващото, са свързани с предразсъдъците около теглото и дискриминацията, които са чувствителна тема за много хора. Каква роля играе това в здравеопазването? Гледайте, за да разберете повече за тази важна тема.
Описана като последната „приемлива форма на предразсъдъци, стигмата за телесното тегло е обект на ожесточена дискриминация и стереотипи за хората със затлъстяване. 50 жени с наднормено тегло били помолени да пишат в дневник всеки път, в който се почувстват дискриминирани заради теглото си. Само за 1 седмица над хиляда случаи са записани. Една жена с наднормено тегло очаква да бъде тормозена или обиждана, да се натъкне на физически ограничения (като например невъзможност да се побере на някоя седалка) или да бъде дискриминирана (като например да получи по-лошо отношение в ресторанти или магазини) средно по около три пъти на ден. Затлъстелите мъже съобщават за три пъти по-малко дискриминация от жените със същото тегло; така че може би при тях това се случва само по веднъж на ден.
Те не са просто параноици. Проучвания с професионални актьори, представящи се за кандидати за работа, които са с наднормено тегло привидно с помощта на магията на Холивуд и театралните протези, имали значително по-голяма вероятност от дискриминация срещу самите тях отколкото когато се появяват с нормалното си тегло. Тези предразсъдъци около теглото се оказват особено големи срещу жените с наднормено тегло, в сравнение с мъжете.
Може да се открие подобно отношение и в различни анкети. В едно сравнение от 16 стигматизирани социални групи, като хомосексуалисти и бездомни, само пристрастените към наркотици и пушачите били с по-високо ниво на отвращение от хората с наднормено тегло. Изследователите отбелязват, обаче, че има наистина връзка: хората със затлъстяване са „оценявани със същото отвращение, както политиците.“
Стигмата на теглото започва изненадващо от ранна детска възраст. 3-годишните деца описват своите затлъстели наборчета като „зли“, „глупави“, „мързеливи“ и „грозни“. Има едно известно проучване, публикувано през 1961 г.
Децата на летните лагери и в училищата от различен социален, културен и етнически произход в Калифорния, Монтана и Ню Йорк били помолени да оценят следните изображения според това, което им харесва най-много, включително дете с патерици, с шина на крака, дете в инвалидна количка, дете с липсваща една ръка, дете с проблем на лицето или друго дете с наднормено тегло. Във всяка група деца имало „забележително единодушие“. Затлъстелите деца винаги били последни.
Това се случва обаче преди няколко десетилетия. През 2003 г. изследователите публикували проследяващо проучване 40 години по-късно. Проучването било повторено и… заглавието му го издава: „Стигматизацията на затлъстелите деца“ се влошава. Детето с наднормено тегло е харесвано още по-малко! Това е в съответствие с тенденциите в обществото при почти 70% скок на дискриминацията във връзка с теглото, проследявана в национални проучвания от средата на 90-те години.
Отношението на учителите не помага много. Над 1/4 от учителите и останалият персонал в училищата смятат, че затлъстяването е „едно от най-лошите неща, които могат да ви се случат.“ Дори родителите могат да имат предразсъдъци, да осигурят по-малко средства за колежа на затлъстелите си дъщери в сравнение с по-слабите им братя и сестри. Както коментират двама изследователи по затлъстяването, „Има силен предразсъдък наистина, когато родителите дискриминират собствените си деца.“
Ами лекарите? Едно представително национално запитване установява, че над половината от лекарите гледат на затлъстелите пациенти като на „странни, непривлекателни, грозни и несъобразяващи се хора.“ Около 1/4 от сестрите са съгласни или напълно съгласни с твърдението: „Грижата за един затлъстял пациент обикновено ме отблъсква.“
Този антагонизъм може да има сериозни последствия за здравето на тези, които имат най-голяма нужда от него. Например, затлъстелите жени имат по-висок риск от развитие на рак на шийката на матката, рак на ендометриума и на яйчниците; и все пак, за тях е по-малко вероятно да бъдат прегледани. Тежко затлъстелите пациентки имат една наполовина шанс от това да получат препоръчителния си преглед на тазовото дъно. Част от това може да се дължи на нежелание от страна на пациентките, но някои лекари просто им отказват. Sun Sentinel попитали гинеколозите във Флорида и установили, че 1 на 7 от тях отказва да преглежда по-дебели жени, например като поставя граници за теглото на новите пациентки, започвайки от 90 кг.
Дори лекарите, които приветстват затлъстели пациенти, се оказва, че ги отпращат много бързо. Лекари, които приемали медицинския картон на пациент с мигрена, представен с нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване, казват, че дават на затлъстелия пациент с около 28% по-малко от времето си. И по-малко качествено време. Записаните прегледи установяват, че лекарите обикновено показват по-малка емоционална връзка с пациентите с наднормено тегло.
Дори специалистите по затлъстяване признават, че имат ясно отношение против мазнините и теглото. Ситуацията се влошава при запитвания между 2001 и 2013 г., специалистите по затлъстяване описват дебелите хора като значително „по-мързеливи, глупави и безполезни.“ Дори в медицинската литература ще намерите текстове като този, извадка от аналите на учебници по вътрешна медицина: „затлъстяването е естетично престъпление: грозно е.“
Добрата новина е, че лекарите изглежда успяват да скрият своето отвращение. В едно проучване, озаглавено „Затлъстелите пациенти надценяват уважението на лекарите към тях“, въпреки негативното отношение, което лекарите имат към своите затлъстели пациенти, същите тези пациенти изразяват удовлетворение от своите лекари. Изследователите заключават: „Въпреки че лекарите успешно играят ролята си, липсата на истинско уважение предполага, че… автентичността на връзката между пациента и лекаря трябва да се постави под съмнение.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/weight-bias-hating-their-guts/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кафе за лечение на Паркинсон

Когато Джеймс Паркинсон за първи път описа класическите симптоми на заболяването, едва ли е можел да предвиди еволюцията на знанията ни през следващите 200 години, както ролята на храненето, повишаването на риска от Паркинсон с висок прием на животински мазнини, желязо, живак и млечни продукти, докато приемът на антиоксиданти и растителен начин на хранене могат да играят предпазна роля.
Растителното хранене е известно с това, че предпазва тъканите ни от оксидативен стрес и възпаление, отличителни белези на хронични дегенеративни заболявания, като Паркинсон. Обратното, животинските храни, особено тези, богати на животински протеини и наситени мазнини, са свързани с появата на невродегенеративни заболявания, в допълнение към някои от водещите причини за смърт като рак, сърдечно заболяване, диабет и др.
Не всички растения са непременно полезни, обаче. Например, потенциалната невротоксичност на гравиолата, плод, известен и с името соурсоп. Консумацията на гравиола може да понижи кръвното налягане и нивата на пикочна киселина, но може и да причини атипична форма на Паркинсон, защото плодът съдържа невротоксични съставки. И наистина, проучвания върху населението показват връзка между прекомерната консумация на гравиола и невродегенеративните заболявания.
Да, хората на предимно растително хранене може би имат най-ниско разпространение и честота на поява на Паркинсон, но растителното хранене не е само с цел намаляване на риска, а може да се използва и за лечение на заболяването.
Във видеото си „Лечение на Паркинсон с диета“ говорих за този случай, в който хранене с ниско съдържание на животински мазнини и високо съдържание както на зърнени храни, така и на 2 чаши ягоди всеки ден, изглежда е ефективно за намаляване на симптомите на Паркинсон. Съществуват обаче около 20 000 ядливи растения в света и ограничен брой от тях са изследвани за своята предпазваща от Паркинсон активност.
Едно от тези растения е кафето, което има предпазващо влияние срещу развитието на Паркинсон и може дори да помогне за намаляване на развитието на заболяването, въз основа на проучвания като това. Доказват, че пациентите с Паркинсон, които пият кафе или чай с кофеин, изглежда намаляват риска си от преждевременна смърт наполовина. Но връзка не означава причина и следствие. Няма как да знаем дали кофеинът наистина действа, докато не направим проучване.
Кофеин за лечение на Паркинсон. Едно 6-седмично рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група. Групата с кофеина започнала с приблизително по 1 чаша кафе два пъти на ден, веднъж сутрин и веднъж след обяд, след това го увеличила до 2 чаши два пъти на ден, което се равнява на около 4 чаши черен чай два пъти на ден или 6 чаши зелен чай. Значително подобрение на симптомите на Паркинсон само за 3 седмици, в сравнение с плацебо. Евтино, безопасно и просто лечение на Паркинсон, въпреки че важно ограничение на проучването е продължителността му. Кофеинът има така наречените тахифилактични свойства, което означава, че ефектите му обикновено намаляват с времето при продължителна употреба (поне при опити за справяне със сънливостта). Така че, би било много хубаво, ако може да се повтори проучването през по-дълъг период от време. Но такова по-дълго проучване се появява чак след 5 години. Пациенти с Паркинсон приемат по около 2 чаши кафе 2 пъти на ден не за 6 седмици, а за над 6 месеца, и се оказва, че няма никакви ползи в сравнение с плацебото. Точка.
Кофеинът не подобрил симптомите в крайна сметка. И така, кофеинът може и да има ползи в краткосрочен план, но те бързо изчезват. Независимо от това, той не може да се препоръчва като симптоматично лечение за Паркинсон.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/coffee-put-to-the-test-for-treating-parkinsons-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Хапчета за растеж на косата

„Всеки потребител, който търси в интернет лечение за косопад, е изправен пред изобилие от средства.“ Имаме обаче добри доказателства само за ефективността на одобрените от Агенцията по храните и лекарствата медикаменти, като финастерид, или Пропеция, и миноксидил, продаван под името Рогаин. Мит е, че всички патентовани добавки за косопад на пазара ще ускорят растежа на коса. Те могат да бъдат и по-скъпи, тъй като добавките без рецепта струват над хиляда долара годишно, докато лекарствата с рецепта – между 100 и 300 долара. Лекарствата могат да помогнат, но имат странични ефекти. Пропеция може да намали либидото и да причини сексуална дисфункция, докато локалното приложение на Миноксидил може да причини сърбеж. (Въпреки че смятам, че това е правописна грешка вместо напукване.)
Ето подробен списък на по-често срещаните странични ефекти. За да разберем защо има толкова много хормонални странични ефекти на Пропецията, като импотентност, болки в тестисите и уголемяване на гърдите, трябва да разберем как работи лекарството.
Андогените, мъжките хормони като тестостерон, са основните стимулатори на растежа на косата както при мъжете, така и при жените. Знаем това от проучвания отпреди половин век, които показват, че кастрацията на мъжете спира косопада. Защо са били кастрирани? Поради законите на евгениката в САЩ, където умствено изостаналите хора са били кастрирани или са им връзвали тръбите против тяхната воля. Така наречените изостанали били рутинно стерилизирани без тяхно съгласие или знание, а ние, Съединените американски щати, сме първата страна, която въвежда закони на евгениката, които по-късно бяха отменени от Върховния съд. През 30-те години един гласов привърженик се оплакал, че „Германците ни бият в нашата собствена игра“.
Независимо от това, тестостеронът е основният андроген, който циркулира в кръвта и може да се превърне в дихидротестостерон, който е още по-силен с помощта на един ензим, наречен 5-алфа редуктаза. Това е ензимът, който се блокира от медикамента Пропеция, ето защо той пречи на натрупването на тестостерона. Ето защо жените не трябва да го приемат, тъй като може да направи мъжкия плод с женски черти; докато при мъжете има сексуални странични ефекти, като еректилна дисфункция, а тя може да е проблем години наред след това. Ето нещо, което фармацевтичните компании трябваше да разкрият за последното десетилетие: „трудност за достигане до ерекция, която продължава след спиране на лекарството,“ странични ефекти, които могат да се окажат трайни. До 20% от участниците докладват постоянно сексуална дисфункция в продължение на 6 или повече години след спиране на медикамента, което предполага, че има вероятност проблемът никога да не изчезне.
Това, което смятаме, че се случва, е, че лекарството може реално структурно да промени част от мозъка ви, която отговаря за сексуалната функция. И наистина, нивата на хормоните в кръвта на потребители с трайни ефекти изглеждат нормални. Ако се направи лумбарна пункция и се разгледа гръбначно-мозъчната течност около мозъка им, ще се види, че нивата на невростероиди в крайна сметка са променени. Така че се „препоръчва лекарите, предписващи финастерид, както и потенциалните потребители, да се запознаят с евентуалните сериозни дълготрайни рискове от употребата на един медикамент за козметични цели.“
До днешна дата не са използвани никакви нови интервенции рутинно за лечението на плешивостта при мъжете или при жените. Имайки предвид страничните ефекти на сегашните варианти на медикаментите, има нужда от алтернативно лечение. Какво ще кажете за храненето? Храни, които можем да приемаме, за да се справим с косопада. Ето за това ще говорим в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/pills-for-hair-growth/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев