Опасните ефекти от хеви метъл музиката

Ако потърсите думата хеви метъл в база данни на националната библиотека по медицина, по-голямата част от резултатите ще са свързани със замърсяване с тежки метали при рибите, например, поради което е толкова трудно да се изясни ролята на приема на риба в здравословното хранене, а това обяснява и пет пъти по-голямата вероятност от поява на автоимунни заболявания, като детски артрит, например.
Но търсенето на думата heavy metal също изкарва и резултати като тези „рисковете от хеви метъл музиката“. Тук говорят за травми от скачането наоколо, но по-вероятно е да се нараните по време на концерт на алтернативен рок. Това, за което трябва да се тревожите, са Goo Goo Dolls, не за Nine Inch Nails.
Добре, да, загубата на слух вследствие на слушане на музика е сериозен проблем, но това е резултат от всякаква силна музика. Интересно е, че клиничните препоръки включват „правилото за 80-90“, не повече от 80% от максималната сила на звука на лични аудио устройства за не повече от 90 минути на ден. Но не това показва науката; „не превишавайте 60% от максималната сила на звука“ може и да има по-голяма научна обосновка, но хората са разбрали, че тийнейджърите просто пренебрегват това, ето защо приели по-приемлив съвет.
Предполагах, че ще видя доста сатанични панически глупости от 80-те, когато родителите са били опечалени заради самоубийства и са започнали да съдят хеви метъл музиканти. Какви доказателства имали родителите? Има едно малко научно проучване докато… то не опитало да свърже броя на абонаментите за списания за хеви метъл в страната с процента самоубийства на младежи. Шегувате се.
Нещата още се объркаха, обаче, когато изследователите се обадиха на психиатричните институции, представяйки се за разтревожени родители, защото синът им е започнал да слуша хеви метъл, въпреки поясненията, че синът им не проявявал никакви симптоми на умствено заболяване, без лекарства и алкохол и се справял добре в училище. Десет от дванадесетте места смятали, че синът им има нужда от прием в психиатрично заведение. Представете си какво би сторило това на едно дете! Ако се върнем с няколко десетилетия назад във времето, се оказва, че металите били значително по-щастливи в младежките си години и изглеждали по-добре психически в сравнение с връстниците си.
Някои проучвания са просто странни. Наистина ли пациентите с Паркинсон ходят по-добре, докато слушат „Yellow Submarine“ или „Master of Puppets“?
Други проучвания са просто… Музикантите, свирещи хеви метъл, имат по-висок пулс от тези, които изпълняват „съвременна християнска музика“. Не е голяма изненада.
Някои проучвания са доста сладки: влиянието на музиката върху безопасността на пациентите по време на операция – ветеринарните пациенти. Кастрация на котета с поставяне на малки слушалки на главите им. Оказва се, че „Адажио за струни“ е по-успокояваща отколкото AC/DC.
Един преглед на терапията с музика за пациенти хора предупреждава, че трябва да се внимава при насочване на пациентите да избират своята музика, тъй като „хаотичната музика“, като хип-хоп и метал, не лекува човешките клетки – с не по-малко от три цитата, въпреки че два от тях не казват нищо, а третият е медицински бюлетин, който цитира мнение на друг човек.
Но аз се разрових малко и се оказва, че раковите клетки на стомаха харесват метъл. Ако им пуснете „Cannibal Corpse“ и сравните с Бетховен, 12 часа метъл увеличават растежа им в съд на Петри. Но кой си слага слушалки на стомаха? Или на гърдите?
В едно проучване Моцарт убива един вид ракови клетки на гърдата, но не и друг вид; в друго проучване само 5-та симфония на Бетховен подействала, а Моцарт се провалил тежки, след като съдчетата на Петри се обградили от колонки на малка платформа. Как изобщо публикуват тези неща?
Истинската опасност от хеви метъла е хедбенгингът. „Хедбенгинг е съвременна форма на танц, която се състои от яростни огъващи и разтягащи движения на главата“, които са характерни за хеви метъл музиката. Броят на феновете не е ясен, но при някои има опасност от прекалено потапяне в музиката. Въпреки че като цяло това се смята за безопасно, усложненията за здравето, приписвани на тази практика, включват разкъсване на каротидната артерия, нараняване на белите дробове, камшичен удар и фрактури на врата, или в този случай субдурален хематом. Този човек казва, че е правел хедбенгинг на един концерт на Motörhead и цялото това люлеене напред назад и ускорение може би са довели до разкъсване на свързващите вени и до кървене в черепа му.
Свързващите вени правят мост между мозъка и покритието на вътрешността на черепа, а ако вените се разкъсат, може да се натрупа кръв по черепа и да компресира мозъка. Скъсването на свързващите вени е доказано при трупове в резултат на хедбенгинг (отново, сериозно проучване върху метъла). Прилича на един вид синдром на разтърсване на бебето, но при възрастните.
Изследователите заключават, че техният случай служи като доказателство в подкрепа на репутацията на рок енд рола на Motörhead, но аз смятам, че истинското заключение е, че потенциално опасно усложнение като това може да е резултат от едно на пръв поглед хубаво действие. А някои от кръвоизливите в мозъка могат да бъдат много големи. Хммм, защо е имал главоболие след парти с хедбенгинг? Ето я томографията. Всичко това е кръв, която притиска мозъка.
Невероятно е, че е оцелял, за разлика от този човек тук обаче. Не само вените могат да се разкъсат. Има два вида артерии, които си проправят път към черепа – каротидните артерии отпред и вертебралните артерии отзад – а можете да разкъсате и двата вида. Едно 15-годишно момче участвало в хедбенгинг и разкъсало каротидната си артерия, което довело до масивен инсулт; той останал наполовина парализиран, не можел да говори и починал в кома след една седмица.
Ами вертебралните артерии отзад? Те са вклинени в черепа, което ги прави податливи на срязващи сили от прекомерно движение на врата и именно това се случило: един барабанист, свирещ хеви метъл, разкъсал стената на артерията. Сега, очевидно всичко това е много рядко и засяга вероятно по-малко от един на всеки хиляди души. Какво могат да направят метълите, за да намалят риска си? За да предотвратят нараняване, поради такова люлеене на главата, обхватът на движението на главата и врата трябва да се намалят; метълът трябва да се замени с музика с по-бавно темпо (успех с това); честотата на люлеенето на главата може да бъде само на всеки втори тон (това не е лоша идея); или трябва да се използва предпазна екипировка (като скоба за врата?).
Проведено е едно малко официално проучване върху световния феномен на хедбенгинга; изследователите подготвили теоретичен модел на удряне на главата с достатъчно физични термини, за да направят всеки учен щастлив: ъглово разместване, синусоидално движение в сагиталната равнина, амплитуда на кривата на разместване. Участници в проучването: метъли, които си удрят главите. Но имаме нужда от контролна група: спокойно слушане на музика.
Крива на нараняванията на главата; крива на нараняванията на врата, въз основа на темпото на хедбангинга и ъгъла на размахване на главата. При средно темпо се опитваме да поддържаме обхвата на движение на под 75 градуса, нещо такова. Значи, за да минимизират риска от наранявания на главата и врата, хората, които си размахват така главите трябва да намалят обхвата на движение на главата и врата. Имаме отново „лична предпазна екипировка“. „За съжаление е трудно, ако не и невъзможно да се променят навиците на феновете на хеви метъла.“ Може би се нуждаем от обшити с метал скоби за врата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-dangerous-effects-of-heavy-metal-music/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Микотерапия (лечение с гъби) при рак

Могат ли гъбите да бъдат лечебни? Продуктите с гъби допринасят в голяма степен към $50-милиардния пазар за хранителни добавки. Тази печеливша търговия осигурява силна инициатива за компаниите да тестват доверчивостта на своите клиенти и за нещастие, неподкрепени твърдения днес определят бизнеса с лечебни гъби. Например, компаниите, които произвеждат билкови лекарства, експлоатират връзките с проучвания върху мишки с цел промотиране на своите гъбени капсули за лечение на всякакъв вид болежки, но ако не сте забелязали, ние не сме мишки.
Няма да е изненада, ако гъбите имат някакви важни свойства. В крайна сметка именно от гъбите извличаме доста лекарства, а едно от най-важните е пеницилинът. Също лекарството, понижаващо холестерола, ловастатин, както и силния имуносупресор циклоспорин. Все още ли не смятате, че гъбите могат да имат фармакологични ефекти? Не забравяйте, че от тях идват някои от най-силните отрови. Някои от тях дори изглеждат така, като например отровната гъба Каролина фалс морел, ужасно грозна като жаба, но други имат по-приятен вид, тази буквално е наречена „унищожителният ангел“ – това й е името – и само една чаена лъжичка може да доведе до болезнена мъчителна смърт.
Както и да е, трябва да уважаваме фармакологичния потенциал на гъбите, но с какво могат да ни помогнат? Консумацията на гъби шийтаке всеки ден подобрява имунитета при хората. Ако давате на хората само по една или две сушени гъби шийтаке на ден – еквивалента на пет до десет пресни гъби – за четири седмици това води до увеличаване на пролиферацията на гама-делта Т лимфоцитите и двойно повече естествени клетки убийци. Гама-делта клетките действа като първа линия на имунологична защита и дори още повече, естествените клетки убийци убиват рака, а шийтаке прави всичко това, понижавайки показателите на системното възпаление.
Екстрактът от гъба кладница изглежда не действа толкова добре, но това, което ни интересува е дали гъбите могат реално да повлияят на рака. Шийтаке все още не са тествани, за разлика от гъбата рейши, след като се е използвала като лечение при рак в цяла Азия в продължение на векове.
Гъба рейши за лечение на рак: какво казва науката? Един мета анализ на пет рандомизирани контролирани проучвания показва, че пациентите, които са приемали добавки с гъба рейши заедно с химиотерапия и радиация, имало по-голяма вероятност от положителен ефект, в сравнение само с химиотерапия и радиация. Сега, въпреки че добавянето на гъба рейши повлияло върху развитието на тумора, данните не успяват да докажат значителен ефект върху намаляването на тумора, ако се използват само гъбите. И така, те не се препоръчват като единствено, а по-скоро допълващо лечение за пациенти с напреднал стадий на рак.
Сега, положителното влияние означава, че туморът се е свил. Това, което ни интересува, е дали това реално подобрява преживяемостта или качеството на живот. И нямаме убедителни данни, които да предполагат, че продукти с гъба рейши подобряват преживяемостта. Но хората, които приемат рейши, се оказва, че имат относително по-добро качество на живот, така че това си е от полза, ако питате мен.
Ами други видове гъби? Въпреки че не са тествани цели гъби шийтаке, има една съставка, която се извлича от тях и се нарича лентинан. Смята се, че тя напълно спира растежа на определени видове саркома в мишките. Но реално тя действа само при определен вид мишки и се проваля при всичките девет останали. Така че, дали не приличаме повече на останалите 90% мишки, при които не подействало? Трябват ни проучвания върху хора и най-накрая ги имаме. Има данни за почти 10 000 пациенти с рак, които са лекувани с екстракт от гъба шийтаке, инжектиран директно във вените им. Какво открили изследователите? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/medicinal-mushrooms-for-cancer-survival/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

3-MCPD в рафинираните олиа и масла за готвене

Палмовото масло е най-често използваната растителна мазнина в света днес. Ако разгледате която и да е преработена храна в кутия, чанта, бутилка или буркан, почти е сигурно, че ще има палмово масло. То не само съдържа основната наситена мазнина, която повишава холестерола и която се съдържа най-вече в месото и млечните, но и има притеснения относно безопасността на палмовото масло, имайки предвид, че то съдържа и един потенциално токсичен химически замърсител, известен като 3-монохлоропропан-1, 2-диол, или 3-MCPD, който се образува по време на термична обработка при рафиниране на растителната мазнина. Тези замърсители се оказват широко разпространени в рафинираните растителни олиа и масла, и всеки продукт с такова съдържание, включително адаптираните млека за бебета.
Намерен е във всички рафинирани растителни олиа, но някои са по-вредни от други. Най-ниски нива на токсични замърсители са открити в рапичното масло, а най-високи – в палмовото. Въз основа на наличните данни това може да доведе до значително количество излагане при хората, особено когато се използва за пържене на солени храни, като пържени картофи например. Всъщност, само пет пържени картофчета превишават прага на препоръчителния дневен прием. Ако ги ядете само от време на време, не би трябвало да има проблем, но ако ядете пържени картофи почти всеки ден, това определено може да бъде проблем за здравето ви.
Понеже препоръчителният дневен прием зависи от телесното тегло, са изчислени особено високи нива при бебетата на адаптирано мляко, вместо на кърма, тъй като адаптираното мляко е направено от рафинирани олиа, което – според Европейските власти по безопасност на храните – може да представлява риск за здравето. А изчислено излагане при бебетата в САЩ е три до четири пъти по-голямо.
Ако бебетата не получават кърма, на практика няма друга алтернатива, освен индустриално произведеното адаптирано мляко. Имайки предвид този факт, индустрията за растителни олиа трябва да намери начин да намали нивата на тези замърсители, а междувременно това е още една причина, поради която кърменето е най-доброто решение.
Какво могат да направят възрастните, за да избегнат това излагане? Ами, ако тези химикали са създадени в процеса на рафиниране на олиата, какво ще кажете да се придържаме към нерафинирано олио? Рафинираните мазнини имат 32 пъти по-високи нива на 3-MCPD, в сравнение с нерафинираните алтернативи, с изключение на запеченото сусамово олио. Сусамовото олио е нерафинирано – семената се изстискват – но понеже семената са запечени, 3-MCPD е възможно да се съдържа още преди обработването.
Олиата тип „върджин“ са си по подразбиране нерафинирани. Не са и ароматизирани – процес, чрез който се образува най-много 3-MCPD. Всъщност именно така можем да различим различните степени на преработка на зехтина. Ако вашият така наречен екстра върджин зехтин съдържа MCPD, той вероятно е разреден с малко рафиниран зехтин. Леснотата на измамата с фалшив екстра върджин зехтин, трудността на разкритието, икономическите цели и липсата на мерки за контрол допринасят към податливостта на екстра върджин зехтина към измами. Колко широко разпространен е този проблем?
От 88 бутилки от магазина, обозначени като зехтин екстра върджин, само 33 се оказват автентични. Добре, ами ако се придържате към най-добрите топ марки зехтин екстра върджин? 73% от тези проби също се провалили. Само около една на четири се оказват оригинални, а при нито една марка дори половината от пробите не минали теста.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/3-mcpd-in-refined-cooking-oils/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как отговарят лекарите на това, че са наречени водеща причина за смърт?

Преди време съставих една статия, която включва всички смъртни случаи, причинени от предоставената медицинска грижа в тази страна. Сто хиляди смъртни случаи от странични ефекти от лекарства плюс всички смъртни случаи заради лекарски грешки и т.н., стигайки до заключението, че третата водеща причина за смърт в Америка е американската здравна система. Каква е реакцията на американската здравна система към това откритие? В крайна сметка това е публикувано в един от най-престижните медицински журнали, журнала на американската медицинска асоциация, от един от най-престижните лекари, Барбара Старфийлд, която буквално е автор на учебника по първична медицинска помощ. Когато беше попитана в едно интервю каква е била реакцията им, тя отговаря, че работата й по първичната медицинска помощ е била приета навсякъде, но откритията й относно това колко вредно и неефективно здравеопазването може да бъде, не получават никакво внимание. Да си спомним мрачната дистопия на Джордж Оруел, 1984, където странните факти са поглъщани от „дупката на паметта“, сякаш никога не са съществували. Излиза доклад след доклад, а отговорът е глуха тишина, както на думи, така и на дела, която не успява дори открито да дискутира проблема и води до хиляди смъртни случаи. Не можем просто така да игнорираме доклади. Трябва да направим нещо.
Първият доклад е от 1978 г. и предлага, че около 120 000 смъртни случаи могат да се предотвратят. Отговорът? Тишина за още 16 години докато не се публикува това язвително напомняне. Ако умножите 120 000 по 16, получавате 1,9 милиона предотвратими смъртни случаи, за които има пълно мълчание от лекарите. Мълчание означава никакви значителни усилия за намаляване на броя на тези смъртни случаи. Институтът по медицина след това публикува основополагащо проучване през 1999 г., което позволява още 600 000 смъртни случаи.
Сега някои неща най-накрая са се променили. Въведен е лимит на работните часове за стажантите по медицина. Стажантите и лекарите вече не могат да работят повече от 80 часа на седмица, поне по документи, и смените не може да са по-дълги от 30 часа. Това може и да не звучи като голяма крачка, но когато аз започнах стажа си, работех по 36-часови смени на всеки три дни. Това е 117-часова работна седмица. Какво толкова? Ами, когато стажантите и лекарите са принудени да карат всички нощни смени, те правят с 36% по-сериозни медицински грешки, 5 пъти повече диагностични грешки и имат два пъти повече „грешки във вниманието“. Това не звучи толкова зле докато не осъзнаем, че означава заспиване по време на операция. Би трябвало пациентът да е заспал по време на операцията, не хирургът. Влошеното представяне, също толкова лошо, колкото наличие на незаконни нива на алкохол в кръвта при шофиране, но все пак операциите се извършват. Не е изненада, че има 300% повече смъртни случаи на пациенти. Лекарите се считат за късметлии, и ако преминат през стажантството си без да убият никой. Не че семейството на починалия някога ще разбере. Лекарите, с редки изключения, не носят отговорност за своите действия.
Докладът на Института по медицина наруши мълчанието и донесе големи обещания за промяна, но това, което не направи, е да действа така, сякаш вярва в собствените си открития. Ако наистина вярваше, че минимум 120 души умират всеки ден от предотвратима смърт в болниците, щеше да сложи край. Както ако самолети на някоя самолетна компания се разбиват всеки ден, би се очаквало ФАА да се намеси и да предприеме нещо. Институтът по медицина би могъл да настоява лекарите и болниците незабавно да приемат поне минимален обем превантивни практики, като например, баркодове на лекарствата, за да няма смесване. Това правят, ако искате да си купите дори кексчета Twinkies от магазина. Вместо да пишат още един доклад, могат просто да предупредят колегите си, че публично ще порицават хората, които се противят на тези минимални практики, призовавайки за някакви по-стриктни санкции, но вместо това получаваме мълчание. Д-р Старфийлд не говори за мълчание, но тя за съжаление вече не е сред нас. По ирония на съдбата може би е починала от странични реакции от едно от лекарствата, за които тя толкова гръмогласно ни предупреждаваше. Тя приемала аспирин и едно кръворазреждащо лекарство, Плавикц, за да предпазват стента в коронарната й артерия от това да се запушва. Тя казала на кардиолога си, че получавала синини, кървяла повече, но това е рискът, за който човек се надява, че няма да надделее над ползите докато тя очевидно не си ударила главата докато плувала и не получила кръвоизлив в мозъка. Въпросът за мен не е дали тя е трябвало да приема две кръворазреждащи лекарства за толкова дълго или дали е трябвало да поставят стент, а дали е можела да избегне сърдечното си заболяване още в началото, което е на 96% предотвратимо при жените. Причина за смърт #1 при жените не е нужно никога да се появява.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-doctors-responded-to-being-named-a-leading-killer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Консумацията на риба и самоубийствата

Депресията е сериозно и често срещано психично заболяване, отговорно за повечето случаи на самоубийство, но както вече говорихме, приемът на плодове, зеленчуци и естествено съдържащи се антиоксиданти е установено, че предпазва от депресия, ето защо, заключават те, е възможно да предотвратим депресията или поне да намалим негативните й ефекти чрез интервенция с хранене.
Но не бързайте толкова. Това е проучване в точно определен момент от времето, така че няма как да знаем дали лошите хранителни навици предхождат развитието на депресията или депресия причинява лоши хранителни навици. Депресията и дори лечението за депресия може да повлияе върху апетита и приема на храна. Може би хората, които се чувстват зле, просто се хранят зле, вместо обратното. Това, което ни трябва, е проспективно проучване, проучване, извършено във времето, при което започвате с хора, които не са депресирани, следите ги в продължение на 6 години и тези с високи концентрации на каротиноид в кръвта, който се смята за добър индикатор за прием на плодове и зеленчуци, имат 28% по-нисък риск от депресия в рамките на този период. Стига се до заключението, че ниските нива в кръвта на тези полезни фитонутриенти могат да предрекат развитието на нови депресивни симптоми. Ами самоубийството?
В световен мащаб един милион хора се самоубиват всяка година в света. В това сравнение на европейските държави Гърция има най-нисък процент самоубийства. Може би заради прекрасното време, но може би има нещо общо с храненето им. 10 000 души били следени в продължение на години и тези, които били на средиземноморски тип хранене, имали по-малка вероятност да бъдат диагностицирани с депресия. Какво има толкова в тази диета, което предпазва? Не е червеното вино, нито рибата. Причината са плодовете, ядките и по-голямата консумация на растителни мазнини и бобови, за сметка на животинските храни, а това изглежда предпазва. За разлика от това са наблюдавани сериозни вредни последствия при консумацията на млечни продукти и месо.
Установен е подобен предпазващ хранителен модел в Япония, високият прием на зеленчуци, плодове, гъби и соеви продукти е свързан с понижено разпространение на депресивни симптоми. Причината не е голям прием на морска храна. 100 000 мъже и жени в Япония били проследени до над 10 години и не се установяват доказателства за предпазващата роля на консумацията на повече риба или на дълговерижните омега-3 EPA и DHA за самоубийства. Всъщност откриват значително повишение на риска от самоубийства след мъжете, които не пият, при висок прием на омега-3 от морската храна. Това може и да е случайно, но е установен подобен резултат в Средиземноморието. Високата консумация на риба и последващото увеличаване на консумацията са свързани с повишен риск от психични проблеми.
Едно вероятно обяснение е съдържанието на живак в рибата. Натрупването на живак може да увеличи риска от депресия. Знаем, че живакът в рибата може да причини неврологични увреждания, като например негативен ефект върху болестта на Алцхаймер, загуба на паметта, аутизъм, както и депресия.
Така че повишеният риск от самоубийство сред хората с висок прием на риба може да бъде приписван на вредните ефекти от живака в рибата.
Голямото харвардско кохортно проучване установява подобни резултати, стотици хиляди хора, проследени за 20 години и няма доказателства, че приемът на рибено масло или консумацията на риба понижават риска от самоубийства с тенденция дори към по-висока смъртност от самоубийства.
Ами лечението на депресията? Нито EPA, нито DHA не са по-ефективни от захарните хапчета, същото може да се каже и когато съберем заедно всички направени изследвания до днешна дата. Преди смятахме, че добавката омега-3 е полезна, но скорошните проучвания са наклонили баланса на другата страна. Изглежда, че почти цялата ефикасност на лечението, наблюдавана в публикуваната литература може да бъде приписана на пристрастия към публикациите, което означава, че проучванията, които не установяват никакви ползи, обикновено изобщо не се публикуват, и така, всичко, което човек може да намери, са няколко проучвания с положителен резултат, но това е само защото няколко проучвания с отрицателен резултат са били погребани.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fish-consumption-and-suicide/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев