Ракът на гърдата и вирусът на говеждата левкемия в месото и млечните продукти

През 2015 г. изследователи в Калифорния откриват вируса на говеждата левкемия (ВГЛ), прикрепен към ДНК-то на ракови тумори от човешки гърди от мастектомии при по-високи проценти отколкото от нормални тъкани, взети от операция по намаляване на гърдите, и накрая те изчисляват, че 37% от случаите на рак на гърдата могат да бъдат приписани на контакта с вируса на говеждата левкемия, вероятно чрез консумацията на мляко или месо, получени от заразени животни.
В отговор на това, индустриите за мляко и месо изглеждат по-притеснени относно увереността на потребителите отколкото появата на рак. Но научно погледнато, приоритетите на изследвания се обръщат към: възможно ли е резултатите от Калифорния да бъдат повторени? Оказва се, че отговорът е да. Повторени са сред жени в Иран. Повторени са и в Бразилия. В Австралия връзката е дори още по-силна. Същото и в Тексас. За жените с диагноза рак на гърдата се оказва, че има много по-голяма вероятност да имат ДНК от вируса на говеждата левкемия в тъканите от гърдите им в сравнение с жени без рак, и че рискът е изчислен на 51,82%, което посочва, че този вирус по месото и млечните може би е отговорен за поне половината от случаите на рак на гърдата сред жените, които изследвали в Тексас.
Всичко на всичко шест от осем проучвания, проведени до днешна дата, установяват вируса в човешки тъкани от рака на гърдата, което доказва, че ВГЛ наистина заразява хора, а гърдите са мишена за инфекции. Четири от пет проучвания, които сравняват процента заразяване в раковите тъкани в сравнение с нормалните тъкани от гърдата, установяват, че възможността вирусът да се открие в туморите е средно 4 пъти по-голяма.
Как това може да се сравни с други рискови фактори за рак на гърдата? Ако преминете на хормонозаместителна терапия за пет години, рискът от рак на гърдата ще се увеличи с 30%. Ако приемате хапчето в продължение на няколко години, рискът ви може да скочи до 40%. Ако имате затлъстяване на по-късна възраст, рискът може да скочи с 60%. Ако имате близък роднина с рак на гърдата, това може да удвои риска. Но ако гърдата ви е заразена с вируса на говеждата левкемия, рискът може да стане четири пъти по-голям; да се увеличи със стотици проценти. Единствените рискови фактори, които са по-силни от инфекцията с ВГЛ са това да имате мутации в гена BRCA, както е при Анджелина Джоли, или висока доза йонизирана радиация, като например да се намирате на грешното място в определено грешното време.
Според едно проучване, със сигурност по-възрастните пациенти имат по-голяма вероятност от положителна проба за вируса на говеждата левкемия. Логично е, ако ВГЛ идва от контакт с млечни продукти и месо. Колкото повече остаряваме, толкова повече храна сме приемали и толкова повече възможности сме имали да се заразим с времето.
Изследователите също открили, че вирусът идва първи и че е наличен в някои тъкани от гърдата от 3 до 10 години преди диагностицирането на рака. „Това е в противоречие с идеята за вирусна инвазия на вече злокачествени клетки,“ оборвайки теорията, че може би вирусът е някак просто привлечен към рака, след като той се е появил. Може ли това да обясни откритията, че тъканите от рака на гърдата е по-вероятно да носят инфекция? Отново, данните не го показват; вирусът се появява първи. Този преглед не дава абсолютно доказателство, че ВГЛ е причина за рак на гърдата, но въз основа на най-добрите налични доказателства, заразяването с ВГЛ наистина изглежда е рисков фактор за рак на гърдата.
Най-новото откритие е, че сега се съдържа и в човешката кръв. Това има голям брой потенциални последици. Кръвните банки, например, не правят изследване за него; така че, възможно е да сте се заразили от консумация на месо или млечни или при кръвопреливане от някого, който е консумирал месо или млечни.
Това може би означава, че ВГЛ може да причини левкемия и при хората. Причинява при шимпанзетата. Две бебета шимпанзета били хранени с краве мляко и естествено се заразили с ВГЛ, след това и двете починали от левкемия. Преди дори не знаехме, че шимпанзетата могат да се разболеят от левкемия.
Това определено предполага възможността от предаване или предизвикване на левкемия чрез прием на мляко от крави, заразени с ВГЛ; а разпространението от кръвта може да пренася вируса до други органи. При добитъка вирусът причинява рак на кръвта, но това може да се дължи на факта, че кравите се превръщат в хамбургер, когато са все още млади, така че може би те нямат време за растеж на тумори в други органи.
Колко притеснени трябва да сме за вируса на говеждата левкемия? Не е ясно все още дали това е история с добри или лоши новини. Ако последващите проучвания покажат, че ВГЛ наистина причинява рак на гърдата при жените, това ще има значителни последствия за млечната и говеждата индустрия. Но това означава, че има нещо, което можем да направим за този проблем. Може би трябва да се направят опити за заличаване на инфекцията при добитъка сега, а не да се чака окончателното заключение по-късно. 21 нации са заличили ВГЛ от млекодайния си добитък. За разлика от тях, в САЩ разпространението на ВГЛ продължава да се покачва. Ако индустриите не се намесят и не се опитат да елиминират заболяването, то поне могат да елиминират някои от практиките за разпространение на заболяването между животните.
ВГЛ се разпространява през кръвта със замърсени игли, триони или инструменти за издълбаване на рога, клещи за татуиране, маркери за уши, ножове за копита, клещи за нос и други инструменти на селскостопанската търговия. Предвид появилата се информация за ВГЛ в човешкия рак на гърдата, може би е благоразумно да се окуражава пълното елиминиране на ВГЛ в добитъка, особено в индустрията за млечни продукти. Надеждата е, че по този начин това ще помогне за спад на разпространението на рака на гърдата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/breast-cancer-and-the-bovine-leukemia-virus-in-meat-and-dairy/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да поддържаме здрав микробиом с пребиотични храни?

Ако разгледате класиката, най-често цитираните статии в научната литература по храненето, изначалната статия за гликемичния индекс излиза на #10, цитирана е около хиляда пъти. Информацията за плодовете, зеленчуците и превенцията на рака е важна стъпка. Но достигането на топ 5, цитирани над 2 000 пъти, „Хранителната модулация на човешкия микробиом при въвеждането на концепцията за пребиотиците.“
Пребиотиците са хранителните компоненти, които подхранват полезните бактерии в червата, като фибрите и устойчивото нишесте. Като цяло приемът на растителните храни с много фибри е добра основа за диета с високо съдържание на пребиотици.
Преди време фибрите се смятаха просто за несмилаем компонент на храните, известни само заради запълването на изпражненията и поддържането на редовно изхождане. След това открихме голям брой рецептори в тялото, в които остатъчните продукти на фибрите влизат както ключ в ключалка. Ние храним полезните бактерии с фибри и те ни хранят обратно като смилат фибрите и създават късоверижни мастни киселини, които се усвояват в кръвта и навлизат в тези рецептори, които са изразени върху имунни клетки и цялостно създават пряк противовъзпалителен ефект.
Така че, причината за по-малко системно възпаление при хората на растително хранене може би не се дължи само на разнообразието на противовъзпалителни молекули в растителните храни или на избягването на възпалителните молекули на животинските храни, но и на производството на противовъзпалителни молекули, които се създават от полезните бактерии, когато ги храним с фибри. Само за да ви дам идея за това колко предпазват храните, богати на фибри, хората с рак, които приемали богати на фибри растителни храни по време на лечението си с радиация не само имали по-малка токсичност по време на лечението, но и цяла година живот след това.
Наистина, ползите от фибрите са подкрепени от над един век изследвания. Проспективните проучвания показват поразяващ спад на смъртните случаи от всички причини, взети заедно, включително „общата смърт от рак, сърдечно-съдово заболявания и случаи на инсулт, рак на дебелото черво, гърдата и езофагуса.“ А „ съотношението доза-реакция“ предполага, че колкото повече фибри се приемат, толкова по-добре по отношение на защитата срещу инфаркти и инсулти, диабет тип 2 и рак. Така че, приемът на фибри трябва да е поне 25-29 г на ден с допълнителни ползи при по-голям прием. И все пак, средно статистическият американец консумира само около 16 г фибри на ден.
Ние сме еволюирали десетилетия с полезни бактерии до момента, в който вече разчитаме на тях, един вид като симбиоза за усвояване на фибри и производство на късоверижни мастни киселини и дори определени витамини. И все пак, ние не изпълнихме нашата част от сделката. Би трябвало да осигуряваме до 100 или повече грама фибри на ден, а реално едва достигаме до мизерните 16 грама. Най-простото решение, най-простият подход за промяна на липсата на фибри е да се окуражи консумацията на цели растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-keep-your-microbiome-healthy-with-prebiotic-foods/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да увеличим нивата на FGF21 с хранене за дълголетие?

Преди повече от един век гладуването беше признато не само като средство за справяне с „мозъчната отпадналост“, но и за удължаване на здравословното дълголетие. Ако това се окаже истина, FGF21 може би е липсващата връзка. FGF21 се характеризира като системен подобрител на дълголетието. Нивата му могат да се увеличат чрез продължително гладуване, но за щастие има и други не толкова драстични средства, като например приемът на повече въглехидрати или по-малко протеини.
Ако даваме на група хора нишестени храни, нивата им на FGF21 ще скочат значително. Най-здравословните източници вероятно са цели зърнени и бобови, тъй като бутиратът изглежда също увеличава нивата на FGF21, а него си го набавяме от фибри. Това е едно от нещата, което нашите полезни бактерии правят от храни, богати на фибри.
Циркулиращите нива на FGF21 се увеличават драстично и когато приемате само храни с ниско съдържание на протеини. Над 150% увеличение само за 4 седмици. И когато казвам ограничение на протеините, това означава ограничаване на приема на протеини от обичайния излишък, който повечето американци приемат, до препоръчителното дневно количество.
Препоръчителното количество протеин за повечето мъже е 56 г на ден, въпреки че повечето американци си набавят над 100. Ако вземете мъже, които си набавят обичайното прекомерно количество от около 112 г на ден и го намалите до 64 г, което отново е над препоръчителните 56, групата с „ограничения“ протеин продължава да си набавя повече от достатъчно – на практика можете да удвоите нивата на FGF21 в кръвта. Това може да обясни защо, въпреки че получават значително повече калории, те губят повече телесни мазнини. Как може да приемат по 300 допълнителни калории на ден и все пак да отслабнат с по 1 кг чисти телесни мазнини? Просто чрез свеждане на протеина до нормални нива. Кой не си е мислил за диета, която позволява прием на прекомерно количество калории, които се изгарят лесно чрез ускоряване на изгарянето на мазнини? Така че, може би трябва да намалим протеина, за да ускорим метаболизма, благодарение на FGF21.
Дори само режим със скромно ограничение в протеините до препоръчителните нива може да има значителни клинични ползи. Сега, това е след месец и половина. Едно подобно проучване открива, че дори по-малкото ограничение в протеините, прием на 73 г на ден при мъжете, води до 6 пъти увеличение на нивата на FGF21 само за една седмица, придружено от значително увеличение на инсулиновата чувствителност. Те стигат до заключението, че „разреждането на приема на протеини от храната“ подпомага метаболитното здраве при хората.
Доказателствата, според които по-ниският прием на протеини повлиява благоприятно на здравето, дълголетието и инсулиновата чувствителност, продължават да се увеличават, но до сега не бяхме сигурни каква е причината. може би FGF21 ще ни даде обяснение. Интересното при тези проучвания е, че протеините са били 9% от общите калории, което е същото количество като при японците от Окинава, когато са били едни от най-здравите групи с най-продължителен живот в света.
Може би си спомняте видеата ми върху ограничението на метионина с цел борба срещу рака и като стратегия за удължаване на живота. Метионинът е аминокиселина, която се съдържа предимно в животинските протеини и затова човек може да постигне ограничение на метионина като намали животинските храни. Това всъщност може да бъде и ефект на FGF21. Ограничението на метионина увеличава нивата на FGF21 толкова много, че това се смята за най-важното средство за метаболитно препрограмиране в ограничението на метионина. Някои протеини е по-важно да се ограничат за сметка на други. Най-високи нива на метионин се съдържат в месото. Бобовите (боб, грах, нахут, леща) имат около три пъти по-малко метионин от месото.
FGF21 се смята за потенциално средство за предпазване от рак, автоимунни заболявания, затлъстяване и диабет, благодарение на изцяло растителното хранене. Може би това е една от причините, поради които пълноценното растително хранене е доказано, че има такива невероятни резултати. Да вземем например работата на д-р Еселстин, която показва, че причина за смърт номер 1 на мъже и жени може до голяма степен да се спре, а рискът от инфаркт почти напълно да се елиминира, с помощта на пълноценна растителна храна с ниско съдържание на мазнини. Тези ползи не могат да бъдат приписани единствено на намаляването на холестерола, тъй като тези нови мощни медикаменти за понижаване на холестерола, които могат да накарат нивата на холестерол да са толкова ниски, колкото на хранещите се здравословно, но изглежда имат по-малък ефект. Забележителните ползи, съобщени от Еселстин, очевидно отразяват разнообразие от защитни механизми, свързани с пълноценното растително хранене, а FGF21 може да бъде един от тези механизми. Така че, не са само мазнините и холестерола, но и качеството и количеството на протеините изиграят роля. Но никога не е имало проучване, което да разгледа дали веганите наистина имат по-високи нива на FGF21… досега.
Радвам се, че не подминах това проучване просто така, въз основа на заглавието само. В допълнение към изучаването на затлъстели мишки от Нова Зеландия, учените проверили и нивата на FGF21, които циркулират в тези, които са само на растително хранене и след това премахнали месото от диетата на други хора, за да видят дали FGF21 ще се покачи. И… нивата на FGF21 били значително по-високи при хората вегани в сравнение с месоядните, като тези нива се покачили, когато месоядните преминали към вегетарианска диета само за 4 дни. И не само с малко. Нивата на FGF21 се повишили с 232% преди и след само 4 дни без месо.
Заключението е, че „различните подходи относно гладуването вероятно имат ограничен ефект, особено върху остаряването и други състояния, различни от затлъстяването, освен ако не се комбинират с достатъчно питателен модел на хранене, както е например при средиземноморската диета, която е предимно растителна и с умерен калориен прием, или „ниско протеиновата“ диета в Окинава, с което се има предвид препоръчителното количество протеини.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-boost-fgf21-with-diet-for-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Страничните ефекти от заместителите на сол с калиев хлорид

Въз основа на това как сме еволюирали, оптималният прием на калий от храната вероятно е много по-голям от настоящите препоръки. Проблемът е, че сме заменили много от богатите на калий храни, с които преди сме се хранили в големи количества, като плодове, зеленолистни и други зеленчуци, включително кореноплодни и кълнове, с калорични боклуци – лишени не само от фибри, но и от калий – с добавени мазнини и захар. При едно традиционно предимно растително хранене съдържанието на калий е високо, а съдържанието на натрий – ниско.
Но днес високото кръвно налягане е втората водеща причина за смърт в света с над 10 милиона смъртни случаи на година, втората след само нездравословното хранене, убиец #1 на човечеството. Можем да подобрим и двете като приемаме повече полезни растителни храни, като бобови и зеленолистни, които са пълни с калий, който понижава кръвното налягане. Но тъй като повечето от нас приемат твърде много натрий, заедно с твърде малко калий, защо пък да не използваме заместители на солта? Най-често срещаният заместител на сол е калиевият хлорид, значи заместваме натрий с калий.
И действа. Въз основа на един мета анализ от над 10 рандомизирани контролирани проучвания, които заменят натриев хлорид с калиев хлорид, кръвното налягане се понижава. И повечето проучвания включват просто замяна на обикновената сол с под 30% калиев хлорид, и отново има резултат. А при под 30% повечето хора дори не могат да усетят разлика между обикновената сол и калиевата сол. Значи има същия вкус и понижава кръвното налягане? Къде е уловката?
Калиевият хлорид като цяло се смята за безопасен от Агенцията за храните и добавките, като единственото притеснение за здравите хора е, ако напълно преминете на диета без натрий и използвате чист калиев хлорид, вкусът може да е малко странен, леко горчив или с вкус на метал. Установил съм, че зависи какви други подправки има. При някои храни е много добре, но други стават напълно негодни за консумация. Когато разбрах за натрия и изхвърлих солницата си, за няколко седмици вкусовите ми рецептори се промениха напълно и всичко беше вкусно без сол – освен песто. Поради някаква причина пестото без сол не ставаше както преди. Затова опитах със сол с калиев хлорид и подейства. Не можех да различа изобщо, така че успях да извлека полза. Тогава си спомних как като дете обичах да поръсвам с малко сол динята си, както правят на юг, за да стане още по-сладка. Опитах с калиева сол и за малко да повърна. Така че, определено не става за всичко.
Причината, поради която здравите хора не трябва да се притесняват за натрупването на твърде много калий, е че бъбреците ни просто изхвърлят излишъка чрез урината. Добре, ами калият в храната? Ами добавките? Никакви странични ефекти при дълготрайна употреба на добавки с калий до 3 000 мг на ден. Всъщност, нивата на калий в кръвта се поддържат в нормални стойности от здравите бъбреци дори и когато се повиши приемът до приблизително 15 000 мг на ден, което не е изненада, тъй като сме еволюирали да се храним с много здравословни растителни храни, толкова много плодове и зеленчуци, че нормалният, естествен прием на калий за хората може би е около 15 000 мг на ден.
На практика нормалните нива на калий в кръвта са между 3,5 и 5,0, а трябва да се притеснявате, ако се покачат към 6. Но ако дадем на група хора добавки с калий, както при всички проучвания със заместители на сол, които дават на участниците средно по около 2 000 мг калий на ден, нивата в кръвта се покачват едва с 0,14. Значи може ни да се повишат стойностите от 4 до 4,14, което не е проблем.
Има обаче граница. Ако сте свикнали да приемате банани в огромни количества, ще повишите нивата си на калий от нормалните до над 6, но това се случва очевидно след години наред прием на нищо друго, освен 20 банана на ден. Изяждането на 5 кг моркови все ден вероятно също не е добра идея. Това са 75 моркова за един ден, което може да се направи със сокоизстисквачка, именно това опитал този човек като част от някакво измамно лечение на рак. Ами ако превишим употребата на заместители на сол?
Този доклад от 40-те години на 20 в. е за натравянето с литий от употребата на заместители на солта. Защо? Защото тогава използвали литиев хлорид като заместител на сол – Боже мой! Ами калиевият хлорид, който се използва днес? Има един случай с фатален край на човек, който се самоубил като приел малко повече от 1 супена лъжица заместител на сол с калиев хлорид. Това не изглежда чак толкова много, само 1 супена лъжица? Как може да държим такова нещо на рафта си, ако само 1 супена лъжица може да ни убие? Дори по-малко от това количество обикновена сол, която се приема наведнъж, може също да ви убие. Всъщност, приемът на солен воден разтвор е бил традиционен метод за самоубийство в древен Китай, въпреки че в днешно време е по-вероятно човек да умре по този начин от злоупотреба с религиозни практики.
След всичко това, има все пак малък брой хора, които е възможно да имат проблеми, най-вече тези с тежко увреждане на бъбреците. Ето защо има такова нежелание за въвеждане на заместителите на сол с калий на национално ниво. Ако бъбреците ви не могат да регулират нивата на калий, може да си навлечете сериозни проблеми. Говорим за хора с известни бъбречни заболявания, диабет – тъй като диабетът може да доведе до бъбречно увреждане – тежка сърдечна недостатъчност, тези на лекарства, които влошават отделянето на калий, по-възрастните и хората с надбъбречна недостатъчност. Ако не сте сигурни дали имате риск, попитайте лекаря си дали може да изследва бъбречната ви функция.
По ирония на съдбата калият е толкова добър в намаляването на смъртните случаи от високо кръвно налягане, дори и сред хората с бъбречно заболяване, че използването на заместител на сол с калиев хлорид вероятно отново ще спаси повече животи, въпреки риска. Традиционните препоръки за хранене при пациенти с бъбречни проблеми ограничават приема на плодове и зеленчуци, поради високото им съдържание на калий. Тази парадигма обаче бързо се променя поради множеството ползи от растителното хранене. Пълноценното растително хранене може дори да облекчи хроничното бъбречно заболяване. Има ясни доказателства, че пълноценното растително хранене може да предложи ползи, като например забавяне на развитието на хроничното бъбречно заболяване и бъбречната недостатъчност. Така че, практиката на ограничаване на калия от храната на пациенти с бъбречни проблеми наистина трябва да се запази за пациенти с документирана хиперкалемия, нива на калий 6 или по-високи, защото ключът към спиране на развитието на хроничното бъбречно заболяване може би стои на щанда за плодове и зеленчуци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/potassium-chloride-salt-substitute-side-effects/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Не повече от 1 на 5 000 души си набавят препоръчителните количества натрий и калий

Тялото ни трябва да има определен баланс на приема на натрий и калий, и все пак повечето хора в САЩ си набавят много повече от препоръчителното количество натрий и много по-малко от препоръчителното количество калий. В тази поредица от 3 видеа ще разгледаме оптималните нива на натрий, калий и заместителите на солта, които могат да помогнат за балансиране на това съотношение и така да спасят много животи.
Липсата на физическа активност е виновна за над 10 млн. години загубен здрав живот по света, но храната ни е виновна за почти 20 пъти повече. Нездравословното хранене премахва стотици милиони години без болести от живота на хората всяка година.
Кои са най-лошите аспекти от храненето ни? 4 от общо 5 от най-смъртоносните капани на храната включват недостатъчния прием на определени храни. Недостатъчен прием на цели зърнени, плодове, ядки и семена, както и на зеленчуци. Но най-фаталната ни грешка е приемът на твърде много сол. Това е 15 пъти по-смъртоносно отколкото приема на твърде много газирани напитки, например, за да направим сравнение. Няма нито едно по-ефективно действие в полза на общественото здраве, свързано с храната, от намаляването на натрия в храната ни.
Ето защо националните и международните здравни организации призовават за предупредителни етикети върху пакетите със сол и солниците с послания като „Твърде много натрий в храната води до високо кръвно налягане и увеличава риска от рак на стомаха, инсулт, сърдечно заболяване и бъбречно заболяване. Ограничете употребата си на сол.“
Солта също така увеличава възпалението. Например, приемът на натрий е свързан с повишена активност на заболяването множествена склероза, възпалително автоимунно състояние на нервната система, около 3 до 4 пъти по-голямо обостряне на симптомите при среден или висок прием на натрий в сравнение с хората, които приемат по-малко от 1 ч.л. сол общо за деня.
Както виждате, има по-високи нива на натрий в тъканите на хората, които страдат от лупус, друго сериозно възпалително автоимунно заболяване, и можем да свържем високите нива на натрий в гръбначния мозък на пациенти с МС със заболяването и намалената структурна цялост.
Къде се съдържа натрия? В истински вредните храни. Трудно е да се разбере дали повишеният прием на сол е просто показател като цяло за лошо хранене. Но това, което знаем, е че солта и високото кръвно налягане са причина и следствие. Как? Защото имаме над сто рандомизирани контролирани проучвания, които показват, че ако се намали добавената сол, ще спадне и кръвното налягане, а колкото повече се намаля приемът, толкова по-добре. Част от този механизъм се дължи на вредите, които солта причинява на микробиома, полезните бактерии в червата.
И нищо чудно. Тялото ни е еволюирало да издържа до около 750 мг на ден. Американската сърдечна асоциация казва, че трябва да се придържаме към поне 2 пъти това количество, но ние приемаме над 4 пъти повече от това, което е естествено за организма ни. И ситуацията само се влошава, защото количеството се увеличава през последното десетилетие. Познайте какъв процент от американците превишават препоръките от 1 500 мг за горна граница? 98.8%. И това е било преди повече от десетилетие.
По-голямата част от американците консумират твърде много натрий и в същото време твърде малко калий, минерал, който понижава кръвното налягане Под 2% от американците консумират препоръчителни дневен минимален прием калий. Така че, над 98% от американците се хранят с диета, беда на калий. Този недостиг е дори още по-шокиращ, когато се сравни настоящия ни прием с този на предците ни, които са консумирали големи количества калий от храната си. Еволюирали сме да получаваме вероятно над 10 000 мг на ден. Препоръката е да си набавяме поне около половината на това и все пак повечето от нас дори не се доближават до тези нива.
Ако сравним двете препоръки, ще видим, че нивата на прием на натрий и калий в момента се достигат до по-малко от 0,015% от американското население. Значи говорим за близо 99.99% несъобразяване, тъй като само 1 на 6 000 американци едва достига до препоръчителния прием.
Ами използването на заместители на солта на основата на калий? Вместо да се използва натриев хлорид – сол – защо да не поръсим с малко калиев хлорид? Изглежда твърде добре, за да е истина. Същият солен вкус, но намалявате натрия, докато същевременно увеличавате приема си на калий? Има ли уловка? Безопасни ли са заместителите на сол на основата на калий? Ефективни ли са? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fewer-than-1-in-5000-meet-sodium-and-potassium-recommended-intakes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев