Възпиране на активирането на тромбоцитите с чесън и лук

Когато остаряваме, артериите ни започват да се втвърдяват. Това са измерванията на втвърдяването на аортата, основната артерия, която излиза от сърцето, докато остаряване все повече и повече. Когато аортата ни започне да се втвърдява, това води до голям брой патологични промени, като например излагане на мозъка и бъбреците ни на по-големи колебания в налягането, което може да увеличи риска от инсулт и да влоши функцията на бъбреците ни.
Хората, които консумират чесън, обаче, просто по-малко от една четвърт чаена лъжичка чесън на прах на ден, изглежда имат по-малко втвърдяване на аортата си. Смятаме, че това е, защото чесънът изглежда подобрява функцията на вътрешната стена на артериите ни, което помага на артериите да се отпуснат. Но защитните механизми на чесъна срещу сърдечно-съдовите заболявания са много и включват комбинация от ефекти против кръвосъсирване и спукване на артериите, антиоксидантни ефекти и ефекти за понижаване на кръвното налягане и холестерола. Според най-новия преглед дългосрочната употреба на чесън може да намали нивата на лошия холестерол с около 10%, но ефектът за разреждане на кръвта е толкова силен, че Американското общество по анестезиология препоръчва приемът на чесън да се спре седмица преди планирана операция.
Или можете просто да го готвите до смърт. За разлика от противосъсирващите съставки, намиращи се в жълтата течност около семената на доматите, които са устойчиви на топлина, антитромбоцитната активност на чесъна и лука се губи с готвенето. Ето силата на възпиране на суровия чесън, сравнена с варен чесън, който е с потенциала на суровия лук. И така, чесънът изглежда, че е около 13 пъти по-мощен от лука, а яденето на суров чесън изглежда е по-полезно от сготвения, което предполага, че чесънът и лукът могат да бъдат по-мощни инхибитори на кръвосъсирването, ако се консумират в сурово състояние, отколкото ако са сготвени или сварени. И така, непосредствено преди операция може да е добре чесънът да се сготвя, ами през останалото време, когато се опитваме да потиснем свръх активността на тромбоцитите, за да намалим риска от сърдечен удар и инсулт? Тъй като чесънът и лукът обикновено се консумират в сготвено състояние, ефективността им като превантивни храни при сърдечно-съдови заболявания може да се постави под съмнение. Но вижте, можем да слагаме суров лук в салатата си или суров чесън в салса, дресинг, дип или песто.
Или можем да го намачкаме или нарежем, да изчакаме 10 минути и тогава да го готвим. Ето противотромбоцитната сила на суровия чесън и ако го готвите само за няколко минути, няма проблем, но след пет минути ползите се разрушават. Но ако предварително го намачкате и изчакате, част от антитромбоцитната активност се запазва за по-дълго време. Това е защото ензимът, който произвежда антитромбоцитните вещества, се активира чрез намачкване, но се унищожава с топлина по-бързо отколкото веществата, които създава. Така че, като го намачкаме и оставим ензимът да си свърши работата преди готвене, може да се забави загубата на функцията.
Още по-добре, също както можем да добавяме ензими на броколи под формата на сурови репички или синап на прах, за да засилим ползите от броколите, добавянето на малко сок от суров чесън към сготвения чесън може да възстанови пълния завършек на антитромбоцитната активност, която напълно се губи без добавянето на суровия чесън.
Когато се готви с лук, антитромбоцитната активност се унищожава по подобен начин в рамките на десет минути. Но тогава се случва нещо странно. След 20 или 30 минути готвене ефектът върху тромбоцитите се обръща и изглежда, че влошава нещата. Значителна активност за образуване на тромбоцити, което предполага, че дългото готвене на лука може да стимулира, а не да възпира тромбоцитите. Това обаче е изследвано само в епруветка. За щастие, когато е изследвано при хората, дори когато лукът се потапя във вряща вода, пържи се за десет минути и после се оставя да ври за 30 минути, активността на тромбоцитите намалява в рамките на един час и три часа след прием на супа с лук.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-inhibiting-platelet-activation-with-garlic-onions
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли лененото семе да помогне за предотвратяване на рака на гърдата?

И преди съм говорил за ролята на лигнаните от храната в намаляването на риска от рак на гърдата и подобряването на преживяемостта, въз основа на проучвания като това, които показват, че жени с рак на гърдата, които приемали най-много лигнани, изглежда живеят по-дълго. Но лигнаните се съдържат в цялото растително царство: семена, зърна, зеленчуци, плодове, горски плодове, така че може ли лигнаните да са просто показател за прием на нерафинирани растителни храни? Например, хората, които се хранят с много растения, вегетарианците, има около 8 пъти по-голям прием на лигнани, в сравнение с всеядните. И тези, които приемат най-много растения, веганите, изобщо не присъстват в таблицата. Така че може би лигнаните са просто показател за здравословен начин на хранене.
В съд на Петри лигнаните се оказва, че имат не само противоракова активност срещу ракови клетки на гърдата, но също и предотвратяват тяхната миграция, както преди съм показвал, така че най-накрая това се тества. Рандомизирано двойно тайно клинично проучване с плацебо контролна група върху лененото семе, най-концентрираният източник на лигнани в света, при пациентки с рак на гърдата се установява, че лененото семе изглежда има потенциал да намали растежа на тумора в гърдата само за няколко седмици. И така, започнах да препоръчвам смляно ленено семе на пациентки с рак на гърдата, но какво ще кажете за предотвратяване на рак на гърдата изобщо?
По подобен начин високият прием на лигнаните е свързан с намален риск от рак на гърдата, но може би това означава просто, че високият прием на растителни храни помага като цяло. И така, учените давали на жени с висок риск от рак на гърдата по една чаена лъжичка смляно ленено семе всеки ден за една година и това довело до спад в предраковите промени при тях. Ами лененото семе и самият рак на гърдата? Извън експерименталната обстановка, просто няма много жени, които да приемат редовно ленено семе, за да се проучват, досега. Сравнявайки 3000 жени с рак на гърдата и 3000 без рак, те установили, че консумацията на ленено семе и на хляб с ленено семе била свързана с 20-30% понижаване на риска от рак на гърдата.
Понеже лененото семе е пълно с лигнани, само една малка порция ленено семе на ден е нужна, за да поддържа нивото на прием на лигнани, свързано с понижаване на риска от рак на гърдата. Тъй като изглежда, че повечето жени не консумират ленено семе и тези малки количества са свързани с понижен риск от рак на гърдата, би било добре да се обмислят интервенции за повишаване на консумацията на ленено семе.
Най-новият преглед обобщава връзката между лененото семе и понижения риск от рак на гърдата на първо място, по-доброто ментално здраве и по-ниската смъртност сред пациентките с рак на гърдата. Единственото друго проучване върху лененото семе и мозъчното здраве, което ми е известно, е едно изследване на 100 често използвани лекарства и добавки за когнитивната функция при по-възрастните хора, което установява, че лененото семе е едно от малкото неща, които изглежда помагат.
По отношение на това защо лененото семе може би играе роля в предотвратяването и лечението на рак на гърдата, има една възпалителна молекула, наречена интерлевкин-1, която може да помогне на туморите да се хранят, растат и нападат. И така, тялото ни произвежда рецептор антагонист на интерлевкин-1. Той се свързва с интерлевкин-1 рецептора и блокира действието му. И активността на този защитен инхибитор може да се подобри с лекарството Тамоксифен или чрез прием на ленено семе. При жените преди менопауза, възпалителният профил на интерлевкин-1 може да се неутрализира чрез добавяне на няколко супени лъжици смляно ленено семе. Един месец прием на ленено семе успява да увеличи нивата на противовъзпалителния инхибитор над 50%, по-добре дори от лекарството.
Да, премахването на яйчниците може да намали риска от рак на гърдата с 60%, но на цената на сериозни странични ефекти. Лекарството Тамоксифен може да намали случаите на рак на гърдата с над 40%, но може и да предизвика други сериозни странични ефекти, като рак на пикочния мехур и съсиреци. Ето защо по-малко токсични, дори безопасни стратегии за превенция на рак на гърдата, като модификации в храненето, трябва да се развият, а тези лигнани фитоестрогени в лененото семе могат да бъдат един успешен път, поради данните, които показват понижен риск от рак на гърдата и повишена преживяемост.
Сега, лигнаните не са вълшебен куршум, който да предотврати рака на гърдата – няма как просто да поръсите малко ленено семе върху чийзбургера си с бекон – а като част от един здравословен режим на хранене и начин на живот, те могат да помогнат за намаление на риска от рак на гърдата в общото население.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-flax-seeds-help-prevent-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Винаги ли веганската храна е здравословна?

Във видеото за флекситарианците говоря за това как ползите от яденето на растителна храна не са винаги всичко или нищо. Простият съвет за увеличаване на консумацията на растителни храни с паралелно намаляване на консумацията на храни от животински произход е установено, че съдържа предимство при оцеляването“, предимство за по-дълъг живот. Наричат го модел на по-вегетарианско хранене, просто преминаване към тази насока, като по-лек и леснопостижим метод.
Ако си имате работа със сериозно заболяване, както например диабет, избягването на някои проблемни храни напълно може да бъде по-лесно отколкото да опитате да ги приемате умерено. Лекарите никога няма да кажат на алкохолиците просто да намалят алкохола. Избягването на алкохола напълно е по-ефективно и, по ирония на съдбата, по-лесно за проблемния алкохолик.
Парадоксално, молбата към пациентите да направят голяма промяна може да бъде по-ефективно от по-бавния преход. Проучвания върху храненето показват, че препоръката за по-значими промени увеличава промените, които пациентите реално правят. Това също може да помогне за заместване на честия съвет „всичко в умерени количества“ с „големите промени носят големи резултати.“ Успехът поражда успех. След няколко дни или седмици на сериозни промени в храненето, за пациентите е по-вероятно да видят подобрения в теглото и нивата на кръвната захар – подобрения, които засилват промените в храненето. Освен това, те могат да се радват и на други здравословни ползи от растителното хранене, което може да им даде по-голяма мотивация.
Хората, които избират да се хранят растително заради здравето си, казват, че е заради най-вече цялостно благополучие и превенция на заболяванията, или за подобряване на нивата им на енергия или работата на имунитета. Те почувствали, че това им дава усещане за контрол над своето собствено здраве, помага им да се чувстват по-добре в емоционален план, подобрява цялостното здраве и ги кара да се чувстват по-добре. Повечето смятат, че това е много важно за поддържане на здравето и благополучието им. За малкото хора, които го използват за определен здравословен проблем, това най-често е за висок холестерол или отслабване, последвани от високо кръвно налягане и диабет, като повечето съобщават, че им е помогнало много.
Но други хора избират растителното хранене поради други причини, като например благополучието на животните или глобалното затопляне, и изглежда, че те са по-склонни да ядат неща като веган понички, захар и мазни храни, в сравнение с хората, които се хранят с растителна храна, поради религиозни или здравословни причини.
Искам да кажа, веганистът веган ще изпече тортата със сода, вместо с яйца, с крем, покрит от маршмелоу и шоколадов сироп, а отгоре ще сложи бисквитки Орео, като допълнение ще има чипс Доритос, потопен в мазнина от веган бекон. Но ще има плод за десерт, под формата на кексчета или хрупкав пай. Това е веган меню.
Да, растителното хранене се препоръчва за намаляване на риска от диабет тип 2. Не всички растителни храни обаче са непременно полезни. Както при тази система за оценяване на вегетарианската храна, където получавате точки, ако сте яли картофен чипс и пържени картофи, само защото те са на практика растителна храна, но изследователите от Харвард искали да проверят връзката не само с изцяло растително хранене, но и неговите здравословни и нездравословни версии. И така, те създали същия вид система за оценяване на вегетарианската храна, насочена към всякакви видове растителни храни и срещу животински храни, също създали един по-здравословен индекс на растителното хранене, при който поне някои растителни храни имали предимство, а Кока Колата вече не се считала за растение. Накрая създали индекс на нездравословната растителна храна, като давали положителни точки на преработените вредни растителни храни и отрицателни точки на здравословните и животински храни.
И установили, че по-растителното хранене като цяло е полезно за намаляване на риска от диабет, но приемът на особено здравословни растителни храни е по-добър, като намалява риска почти наполовина, а хората, които се хранят с повече нездравословни растителни храни, се справили най-зле. Сега, дали това се дължи на факта, че те приемали и повече животински храни? Хората често ядат бургери с пържените си картофи; и така, те разделили ефектите от здравословните растителни храни, по-малко здравословните растителни храни и животинските храни. И здравословните растителни храни били свързани с предпазващ ефект, животинските храни били свързани с вреден ефект, а по-малко здравословните растителни храни били по-неутрални, когато става въпрос за риска от диабет. Ето как изглежда графиката: по-висок риск от диабет с все повече и повече животински храни, никаква защита с боклучави растителни храни и все по-нисък и по-нисък риск от диабет, свързан с все повече и повече здравословни цели растителни храни в диетата. И така, изследователите заключават, че да, растителните диети са свързани със значително по-нисък риск от развитие на диабет тип 2, но може и да не е достатъчно само да се понижи приемът на животински храни, а също и на не толкова здравословни растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-vegan-food-always-healthy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектите от марихуаната върху надебеляването и плътността на костите

Признава се, че пушенето на цигари може да има сериозни ефекти върху здравето на костите от десетилетия, като увеличава доживотния риск от фрактури на бедрата наполовина. Също така изглежда, че влошава възстановяването на костите, до такава степен, че хирурзите се питат дали не трябва да дискриминират пушачите, защото усложненията от зарастването на костите и раните са толкова чести. Ами пушенето на марихуана?
Има доказателства, които предполагат, че съставките на канабиса играят важна роля за регулиране на костната маса и загубата на костите. Да, но дали той е приятел или враг? Резултатите от изследвания върху канабиса и костната минерална плътност при гризачи са противоречиви. Някои проучвания показват повишена костна формация, други показват повишена костна загуба, а трети не показват никаква връзка. Тази вариация на резултатите може от части да се дължи на различия в използваните видове мишки, но ако методът не може да се приложи от една мишка на друга, как е възможно да стане с хората?
Ами ако просто измерим употребата на канабис и костната минерална плътност при хората? Хиляди хора били изследвани и попитани относно употребата си на канабис и се оказало, че няма никаква връзка между двете – това е успокоение. Въпреки че в това проучване „сериозната“ употреба на канабис била определена като 5 или повече дни през последния месец. Те не ги попитали дали са ползвали повече. Така че, на теория един човек, който е изпушил 5 джойнта през целия си живот, може да бъде категоризиран като „сериозен пушач“.
Ами употреба на канабис пет хиляди отделни случаи през живота? Ето това вече е сериозен пушач, десетилетия на редовна употреба. И в този случай сериозната употреба на канабис била свързана както с ниска костна минерална плътност, така и увеличен риск от костни фрактури. Двойно по-висока честота на фрактури, вероятно поради по-ниска костна плътност в бедрата и гръбнака… въпреки че сериозните пушачи на канабис са били също и по-слаби средно, а по-слабите хора имат по-леки кости.
Рискът от фрактура на бедрата намалява при увеличаване на теглото; почти половината от жените с поднормено тегло имат остеопороза, но по-малко от 1% от затлъстелите жени също я имат, което е логично. Наднорменото тегло принуждава тялото да прави костите по-силни, за да могат да поддържат цялото това допълнително тегло. Ето защо упражненията за издържане на собственото тегло са толкова важни, за да могат те постоянно да поставят в стрес скелета ви: използваш или губиш. Ето защо астронавтите могат да губят по 1% от своята костна маса всеки месец. Тялото им не е глупаво – защо да хаби цялата тази енергия, правейки силен скелет, като няма да слага никакво допълнително тегло на него?
Така че, може би това е единствената причина, поради която сериозните пушачи на канабис имат по-чупливи кости, защото те са с около 6,8 кг по-слаби? Чакайте малко, пушачите на канабис са по-слаби? Ами постоянното хапване на нещо? По-ниският индекс на телесна маса на сериозните пушачи на канабис може да изглежда нелогичен, като се има предвид стимулацията на апетита, но това не е първият път, в който това е било забелязано.
Поп културата „изобразява пушачите на марихуана като мудна, летаргична… непродуктивна субкултура на натрапчиви вечно гладни маниаци,“ и е вярно, че употребата на марихуана се оказва, че увеличава приема на храна; една-единствена цигара може да увеличи апетита. И така, бихме очаквали, че затлъстяването ще скочи в държави, където са я легализирали, но изглежда, че покачването на затлъстяването намалява след въвеждането на медицинските закони за употреба на марихуана, докато изглежда, че честотата на затлъстяване се повишава в други държави.
Причината, поради която пушачите на марихуана са по-слаби, може би е поради ефекта на пушенето на марихуана върху метаболизма. Знаем от над 40 години, че в рамките на 15 минути, след като сме запалили цигара, скоростта на метаболизма се повишава с около 25% и си стои там поне за един час. Така че, това може би играе роля.
И така, заради това ли сериозната употреба на канабис е свързана с по-ниска костна минерална плътност и увеличен риск от фрактури? Хората просто не са толкова затлъстели? Не. Дори вземайки предвид индекса на телесна маса, сериозната употреба на канабис изглежда е независим фактор за по-слаби кости.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/effects-of-marijuana-on-weight-gain-and-bone-density
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Какво причинява инсулинова резистентност и диабет?

Проучвания, датиращи от преди почти един век, отбелязват поразително откритие. Ако вземете млади, здрави хора и ги разделите на две групи, като половината да са на високомазнинна диета, а другата половина – на високовъглехидратна диета, ето какво се случва само след две седмици. Непоносимостта към глюкоза скача до небето при групата с високомазнинно хранене. В отговор на същото предизвикателство захар-вода, групата, която плувала в мазнини, накрая се оказала с два пъти по-високо ниво на кръвна захар. Тъй като нивото на мазнини в диетата се покачва, така се покачват също и нивата на кръвната захар. Отнело е на учените почти седем десетилетия, за да разгадаят тази мистерия, но накрая се оказва, че те държат и ключа към настоящото ни разбиране за причината за диабет тип 2.
Когато спортистите се пълнят с въглехидрати преди състезание, те се опитват да натрупат запас от гориво в рамките на мускулите си. Те разграждат нишестето от глюкозата в храносмилателния тракт; то започва да циркулира като кръвна глюкоза, кръвна захар и се усвоява от мускулите ни, за да се запасява и да се изразходва за енергия.
Кръвната захар обаче е като вампир. Тя се нуждае от покана, за да влезе в клетките ни. И тази покана е инсулинът. Ето една мускулна клетка. Ето малко кръвна захар, чакаща спокойно отвън, за да влезе. Инсулинът е ключът, който отключва вратата, за да позволи на захарта в кръвта да влезе в мускулните клетки. Когато инсулинът се прикрепи към инсулиновите рецептори, той активира един ензим, който активира друг ензим, който активира два други ензими, които накрая активират транспорта на глюкозата, който действа като портал, през който глюкозата да навлезе в клетките. Така че инсулинът е ключът, който отключва вратата към нашите мускулни клетки.
Ами ако няма никакъв инсулин обаче? Ами, кръвната захар тогава ще се заклещи в кръвопотока, като чука на вратата на нашите мускули и няма да може да влезе вътре и така, като няма къде да отиде, нивата на захарта в кръвта ще се покачват все повече и повече.
Ето това се случва при диабет тип 1. Клетките в панкреаса, които създават инсулин, се унищожават и без инсулин, захарта в кръвта не може да излезе от кръвта и да иде в мускулите.
Но има и един втори начин, по който можем накрая да се окажем с висока кръвна захар. Ами ако има достатъчно инсулин, но инсулинът просто не работи? Ключът е там, но нещо е запушило ключалката. Това се нарича резистентност към инсулина. Нашите мускулни клетки стават резистентни към ефекта на инсулина. Какво запушва ключалката на нашите мускулни клетки, което пречи на инсулина да пусне вътре кръвта? Мазнините. Това, което се нарича вътреклетъчни липиди в мускулите, мазнини в мускулните ни клетки.
Мазнините в кръвта могат да се натрупат в мускулните ни клетки, като създадат токсични мастни разпадни продукти и свободни радикали, които могат да блокират процесите на сигнализиращи пътища. Така че без значение колко инсулин имаме в кръвта си, той не е в състояние да отвори глюкозните порти и нивата на кръвната захар се натрупват в кръвта.
Този механизъм, чрез който мазнините, особено наситените мазнини, предизвикват инсулинова резистентност, не беше познат докато не бяха разработени модерните техники на магнитнорезонансната томография, за да се види какво се случва вътре в мускулите на хората докато мазнините се смесват с кръвта им. Ето как те открили, че повишаването на нивата на мазнините в кръвта причинява инсулинова резистентност чрез потискане на транспорта на глюкозата към мускулите.
И това може да се случи само в рамките на три часа. Един прилив на мазнини може да започне да причинява резистентност към инсулин, като потиска приема на глюкоза само след 160 минути.
Същото нещо се случва с подрастващите. Мазнините се вливат в кръвта. Те се натрупват в мускулите и намаляват чувствителността към инсулин, което показва, че завишеното количество мазнини кръвта може да бъде важен фактор за инсулиновата резистентност.
И тогава можете да си направите обратния експеримент. Ако понижите нивата на мазнини в кръвта на хората, резистентността към инсулина намалява. Ако изчистите мазнините от кръвта си, ще изчистите и захарта от кръвта си. Така че това обяснява това откритие. При високомазнинна диета, кетогенна диета, инсулинът не работи толкова добре. Нашето тяло е устойчиво на инсулин.
Но докато количеството на мазнини в диетата ни става все по-ниско и по-ниско, инсулинът работи все по-добре и по-добре. Това е ясно доказателство, че поносимостта към захар дори на здрави хора може да се влоши чрез прилагане на нисковъглехидратна, високомазнинна диета. Но ние можем да намалим резистентността към инсулин, причината за предхождащ стадий на диабет, причината за диабет тип 2, чрез намаляване на приема на наситени мазнини.
След около 20-годишна възраст може и да разполагаме с всички бета клетки, които произвеждат инсулин, които някога ще се съдържат в панкреаса ни, така че, ако ги изгубим, може и да е за добро. Проучвания с аутопсии показват, че до времето, в което имаме диагноза диабет тип 2, може и вече да сме убили половината от нашите бета клетки.
Можете да го направите директно в съд на Петри. Ако изложим човешки бета клетки на мазнина, те ще я поемат и после ще започнат да умират. Хроничното увеличение на нивата на мазнини в кръвта е опасно, както е показано от важните ефекти на липотоксичността при панкреатичните бета клетки. Остатъчните продукти след разграждане на мазнините могат да се намесят във функцията на тези клетки и накрая да доведат до тяхната смърт.
И не само всякакви видове мазнини, а наситените мазнини. Преобладаващите мазнини в маслините, ядките и авокадото водят до леко повишение на протеина на смъртта 5, но наситените мазнини наистина повишават този приносител на смърт на бета клетките. Наситените мазнини са вредни за бета клетките, вредни са за произвеждащите инсулин клетки в нашия панкреас. Също и за холестерола. Повишаването на лошия холестерол, LDL, може да доведе до смърт на бета клетките като резултат от образуването на свободни радикали.
И така, храните, богати на наситени мазнини, не само причиняват затлъстяване и инсулинова резистентност, но увеличаването на нивата на циркулиращите в кръвта свободни радикали, наречени НЕМК, неестерифицирани мастни киселини, води до смърт на бета клетките и може по този начин да допринесе към прогресивна загуба на бета клетки при диабет тип 2. И това не се основава само на проучвания в епруветки. Ако вкарате мазнини в кръвта на хората, можете директно да влошите функцията на бета клетките в панкреаса, а същото се получава когато и консумираме мазнини.
Диабет тип 2 се характеризира с дефекти както в производството на инсулин, така и в действието на инсулина, а наситените мазнини изглежда влошават и двете. Изследователите доказват, че приемът на наситени мазнини намалява инсулиновата чувствителност само за няколко часа, но това е правено с недиабетици, така че панкреасът им е успявал просто да увеличи производството на инсулин, за да компенсира, но производството на инсулин не успява да компенсира инсулиновата резистентност при хора, които приемат наситени мазнини. А това означава, че наситените мазнини влошават също и функцията на бета клетките, отново само в рамките на часове след като постъпят в устата.
Така че повишената консумация на наситени мазнини има силни краткосрочни и дългосрочни ефекти върху действието на инсулина, допринасяйки за дисфункцията и смъртта на бета клетките в панкреаса при диабет.
А наситените мазнини не са токсични само за панкреаса. Мазнини, съдържащи се предимно в месото и млечните – месо и сирене, са двата основни източника в американския начин на хранене – те са токсични почти за цялото тяло, докато мазнини, които се съдържат в маслините, ядките и авокадото не са. Наситените мазнини се оказва, че са особено токсични за клетките на черния дроб и появата на омазнен черен дроб. Ако изложите човешки клетки от черния дроб на растителни мазнини, нищо няма да се случи. Ако изложите клетки на черен дроб на животински мазнини, една трета от тях ще умрат. Това може да обясни защо по-големият прием на наситени мазнини и холестерол са свързани с омазнен черен дроб, непричинен от алкохол. Чрез намаление на консумацията на наситени мазнини можем да помогнем за прекъсване на този процес.
Намалението на приема на наситени мазнини може да помогне за намаляване и на нуждата от целия този излишен инсулин. Така че затлъстяването, както и приемът на наситени мазнини, могат да причинят целия този излишен инсулин в кръвта. Ефектът от намаляването на приема на наситени мазнини върху нивата на инсулин е значително, независимо от това колко коремни мазнини имаме. И не само, че като консумираме мазнини, е по-вероятно да натрупваме повече мазнини по тялото. Наситените мазнини, независимо от причината, поради която ни правят дебели, могат да допринесат за развитието на инсулинова резистентност и всички нейни клинични последствия. След проверка на теглото, приема на алкохол, пушене, движение и семейна история, случаите на диабет са значително свързани с пропорцията на наситени мазнини в кръвта ни.
И така, каква е причината за диабет? Консумацията на прекалено много калории, богати на наситени мазнини. Също както не всеки човек, който пуши, развива рак на белите дробове; така и не всеки човек, който яде прекалено много наситени мазнини, не развива диабет. Има генетичен компонент, но също както пушенето е известно, че може да причини рак на белите дробове, така и висококалоричните диети, богати на наситени мазнини, понастоящем се считат за причината за диабет тип 2.

Източник: https://nutritionfacts.org/flashback-friday-what-causes-insulin-resistance-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев