Имаме всякакви подробни статистики за смъртта, но не знаем нищо за самото преживяване. За малцинството, което умира в компанията на екипите за палиативни грижи, смъртта може да се опише като добра, но има подозрения, че за повечето, които умират в болница или старчески домове, преживяването не е хубаво. А именно там умират повечето хора. Въпреки широко разпространеното предпочитание да се умре у дома, в почти всички страни смъртта се случва в институции. И това не просто има последствия за пациента, но и за опечалените близки. Пациенти с рак, които са починали в интензивно отделение или болница, преживяват повече физически или емоционален стрес и по-лошо качество на живота си в края му. А близките им имат 5 пъти по-голяма вероятност от поява на посттравматично разстройство, и почти девет пъти по-голяма вероятност от тежка, продължителна инвалидизираща скръб. Сега това е наблюдателно проучване, хората не са рандомизирани да умрат на различни места; така че това не доказва причина и следствие, но със сигурност предизвиква безпокойство.
Когато изследователите разгледали грижата за умиращи пациенти в болниците, се оказало, че положението не е добро. Основни интервенции за поддържане комфорта на пациентите често не са осигурени; контактът с умиращия пациент е бил минимален; и дистанцирането и изолацията се влошили с наближаването на смъртта. Например, една 52-годишна жена с рак и метастази, стигнали до черния дроб. Имала силно раздуване на корема, жълтеница и много задъхана, но в съзнание. Очите й били подути и имала жълти сълзи. Пациентката не получила никакви грижи от медицинските сестри, които трябвало да се грижат. И все пак в медицинския картон е записано, че е обърнато внимание на нейната лична хигиена, зони на натиск за предотвратяване на рани от залежаване, хигиена на устната кухина и очите. Но всичко това било лъжа. Единственото внимание, което получила, било комод от асистентка. Времето за контакт било общо шест минути при 4,5 часа; изследователите проследили.
За разлика от това как би изглеждала добрата смърт? Запазване на контрол, достойнство, поверителност, облекчаване на болката, вие избирате къде, как, емоционална подкрепа, уважение на вашите желания, сбогуване, да напуснете когато вече е време и да не се увеличава безсмислено живота по изкуствен начин. Най-добрият залог за всичко това е достъп до хосписни грижи.
Палиативните грижи са мерки за комфорт и облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живота на всеки етап от сериозно заболяване, докато хосписът е просто начин за комфорт, когато фокусът се измества от излекуване на болестта към подобряване на качеството на последните дни от живота на човек. Хосписът често е поставен в рамката на „отказването“, но по ирония на съдбата, когато сравним хосписа с пациенти, които не са в хоспис, тези в хосписа реално живеят по-дълго. Пациентите, избрали хосписна грижа, живеят средно с около месец повече в сравнение с пациенти, които не избират този вариант. Ако разгледаме хора с напреднал стадий рак на белия дроб, избрали ранни палиативни грижи, ще видим, че те не живеят един месец повече – те живеят с два месеца и половина повече! Това е като ползата за оцеляване, която получавате от стандартен режим с химиотерапия. И всъщност това е един от начините, по които хосписът може да удължи оцеляването, като избягва риска от прекомерно лечение с химиотерапия и свързаната с нея токсичност.
Има обаче ограничения на палиативната грижа. Дори в хоспис, където човек би предположил, че има отлични палиативни грижи, има хора, които неизбежно прекарват последните си месеци в неконтролируема болка. И това непоносимо страдание, въпреки най-добрите усилия, води до желание за преждевременен край на живота на пациента. Макар и самоубийството с лекарска помощ да получава приемане, то е законно само в 8 щата плюс столицата. За разлика от това, ДСВХ е законно в цялата страна.
Доброволно спиране на вода и храна – ДСВХ, се определя като съзнателно решение за доброволно избиране да се спре храненето и пиенето на течности с основното намерение за ускоряване на смъртта поради постоянно неприемливо страдание. Говорил съм и преди за гладуването като начин за удължаване на живота; ами гладуване като начин за скъсяването му? Слушаме много за самоубийство с лекарска помощ, но ДСВХ не придобива такава популярност. Това е объркващо, тъй като се предполага, че е относително спокоен и удобен начин за смърт. Но дали е така? Колко време отнема? Как се прави? Ще говорим за предимствата, недостатъците и практичните приложения в следващото видео.
Правил съм видеа за медикаменти, добавки и храни за растеж на косата. Ами естествените решения, които можем да използваме директно върху косата?
Завърших видеото за храната с това проучване, според което консумацията на олио от тиквени семки може да увеличи растежа на косата. Ами ако просто го втриваме в скалпа? Работи при мишки, но какво да кажем за хората? Или в този случай, жените: олио от тиквени семки (около 1/4 чаена лъжичка се втрива в скалпа веднъж дневно) се сравнява с миноксидил пяна (5% веднъж дневно) за 3 месеца при жени с падане на косата, свързано с възрастта.
И двете лечения подействали, но лекарството било по-ефективно, въпреки че на 5 пъти по-висока цена. Подобрен експеримент, който сравнява шампоан с 0,2% съдържание на кофеин, което е около 5 пъти по-силно от кафето, и 5% миноксидил, установява, че двете имат подобно действие при оплешивяващи мъже, въпреки че, както при проучването с тиквени семки, нямало трета плацебо група, за да се гарантира, че хората не се подобряват просто така от само себе си (например поради влияние на сезоните като повече коса пада през есента за разлика от пролетта).
Използването на кофеин върху фоликули човешка коса в съд на Петри подобрява растежа на косата и когато най-накрая се провежда такова изследване в сравнение с плацебо, кофеинът печели както при женската, така и при мъжката плешивост с 85% удовлетвореност от резултата при групата, която не е знаела, че използва шампоан с кофеин в продължение на 6 месеца в сравнение само с 36% при групата с плацебо шампоана.
EGCG, една от основните съставки на зеления чай, също може да подпомогне растежа на косата ин витро, както и при оплешивяващи мишки, но не успях да открия клинични изследвания със зелен чай.
Шампоаните с цинк пиритион, които обикновено се използват при пърхот, са по-ефективни за увеличаване плътността на косата при оплешивяващи мъже след 26 седмици, но не достатъчно, така че участниците да забележат разлика в сравнение с 5% миноксидил.
А какво да кажем за локалното лечение с билки, използвано от незапомнени времена? Джинджифилът ни дава добър пример. Той се използва традиционно в Азия срещу опадане на косата и за подпомагане на растежа й. Ако потърсите думата „шампоан с джинджифил“, ще получите над 1 000 резултата. Но когато фондацията за природни науки на Китай най-накрая направи проучване, изследователите се изненадали да открият, че джинджифилът всъщност пречи на растежа на косата. Предвид резултатите, мнението им е, че вместо това джинджифилът може да се използва за премахване на нежелано окосмяване.
Китайският лапад, известен в традиционната китайска медицина като хе шу ву, е растение от семейството на елдата, и се използва като тоник за коса. Както зеления чай, има обещаващи проучвания с гризачи, но никакви клинични изследвания с хора.
Розмаринът, обаче, е изследван. Сто оплешивяващи мъже използвали или миноксидил два пъти на ден, или лосион с розмарин. Отнело 6 месеца, но накрая се забелязва значително подобрение в растежа на косата и в двете групи. Лосионът с розмарин подействал толкова добре колкото лекарството. Можете да си го направите вкъщи като смесите 10 капки етерично масло розмарин на 30 мл вода или към любимия си лосион и после да мажете скалпа с по 1/4 ч.л. два пъти дневно. Това количество масло от розмарин ще ви струва около 1 стотинка на седмица.
Един преглед от 2021 г. относно ролята на храненето в развитието и предотвратяването на загубата на слух с възрастта проучва хиляди статии и стига до заключението, че „диети, богати на наситени мазнини и холестерол, имат вредни ефекти върху слуха, които могат да се предотвратят с по-нисък прием.“ Историята на племето Мабаан, която споменах преди, е интересен пример, но върху какво се базират техните заключения? Въпреки че може да се докаже в лабораторни животни, че допълнителни наситени мазнини или холестерол в диетата влошават увреждането на вътрешното ухо и загубата на слух, дори без излагане на шум, това не задължително означава, че същото важи за хората.
Съществуват и убедителни епидемиологични данни. Например проучване с хиляди близнаци е успяло да установи значителна свързаност между диетата с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени за изследване на загубата на слух с възрастта, храненето с високо съдържание на холестерол се оказва най-силно свързано със загубата на слух. Тези, които консумират количеството холестерол, съдържащо се в две яйца на ден, имат 34% по-голям шанс за загуба на слух, в сравнение с тези, които приемат само количеството от едно яйце. Има и свързаност със съдови причини, където хората на статини, особено при по-високи дози, изглежда са на по-нисък риск.
Изследователите предполагат, че високият прием на холестерол може да се намеси в циркулацията в самото вътрешно ухо, или атеросклеротични възпалителни промени могат да намалят кръвоснабдяването на малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Ангиографското определение на степента и сериозността на коронарната болест на сърцето тясно корелира със загубата на слух. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, засягащо целия артериален ствол, това има отношение към артериите, които снабдяват вътрешното ухо. Подобни връзки се наблюдават и за количество атеросклеротични плаки в каротидните артерии в шията.
Най-накрая, аутопсийните данни и преки изображения показват, че степента на загуба на слух корелира с атеросклеротичното стесняване на артериите, доставящи директно вътрешното ухо. За да приключим цялата тази информация с интервенционно проучване, вече имаме такова – Финландското проучване в психиатрична болница.
През 1960 г., една от психиатричните болници близо до Хелзинки променя менюто си, за да намали приема на наситени мазнини. След няколко години болниците си размениха менютата. Това е едно от първите интервенционни проучвания от този вид, което показва, че намаляването на приема на наситени мазнини може да намали смъртността от сърдечни заболявания. И какво се случи със слуха? Той следвал точно същия модел. С увеличаване на сърдечните проблеми, се влошавал и слухът. Когато болниците си разменили менютата, обратното се случило. И не само малко. Хората в психиатричната болница с по-нисък прием на наситени мазнини, на 50 години, имали значително по-добър слух от групата в контролната болница, която била с 10 години по-млада. Изследователите заключават: „Нашите аудиологични изследвания ни довеждат до заключението, че диетата е важен фактор за предотвратяване на загубата на слух.“
В САЩ загубата на слух, свързана с възрастта, засяга около четвърт от хората на 60 години, над половината от тези на 70 и 80% от тези на 80. Над 95% от столетниците се оказва, че имат тежка загуба на слуха. Поради нарушената комуникация, това може да доведе до социална изолация, самота и депресия. Може дори да застраши живота на човек заради увеличаването на автомобилни катастрофи.
Какво можем да направим, за да предотвратим загубата на слух с напредване на възрастта? Смята се, че това е част от процеса на остаряване, но това си мислехме и за патологични състояния като високото кръвно налягане. По-голямата част от хората в крайна сметка развиват хипертония, също както и загуба на слуха; така че това би трябвало да е неизбежно последствие от остаряването, нали?
Но после се установява, че има хора в селските райони на Африка и Азия, които се хранят и живеят по-здравословно и нямат повишение в кръвното налягане с напредване на възрастта. Изглежда, че хипертонията е по-скоро избор на начин на живот, а не ефект от остаряването, а същото важи и за загубата на слуха.
Племето Мабаан, което живее в суданската пустиня, се оказва, че запазва слуха си до късна възраст. Други проучвания върху изолирани местни жители установяват, че излагането на съвременната цивилизация изглежда подкопава това предимство. Какво има в съвременния свят, което води до загуба на слуха с напредване на възрастта?
Загубата на слуха с възрастта е резултат от преждевременна смърт на сензорните клетки на косъмчетата във вътрешното ухо, които предават вибрациите към електрическите сигнали в мозъка. Веднъж след като са изгубени, те не порастват отново, така че превенцията е жизненоважна. Въпросът е какво ги убива?
Едно проучване с над 2 000 близнаци открива, че наследствеността на влошаването на слуха с възрастта е само 25%; така че по-голяма част от риска се дължи на негенетични фактори. Рисковите фактори включват излагане на силен шум, пушене и ототоксични (увреждащи ухото) лекарства. Излагането на шум рано в живота изглежда прави вътрешното ухо по-податливо на остаряване. Според проучвания върху животни излагането на ниски нива постоянен шум над 60 децибела също може да е вредно. Това не е установено при хората, но ако използвате машина за бял шум, за да заспите, няма да навреди, ако проверите дали е под 50.
Медикаменти, за които е известно, че са ототоксични, включват антибиотици аминогликозид (като стрептомицин, амикацин, неомицин и канамицин), които са сред най-високорисковите лекарства за токсичност на клетките. Но NSAIDS, противовъзпалителни медикаменти като аспирин, ибупрофен и напроксен, както и диуретиците (например фуроземид, продаван под името Лакикс) също са свързани с прогресивна загуба на слуха.
Ключът към запазване на слуха в напреднала възраст при племето Мабаан може би е храната им. Причината, поради която изследователи смятат, че храненето вероятно влияе на запазването на слуха им, е защото това влияе и на още нещо: липса на заболяване на коронарната артерия. Това, което убива повечето хора в индустриализирания свят, изглежда изобще не ги докосва. Кръвното им налягане е идеално през целия им живот, 110 на 70 на 70-годишна възраст, докато ние се сдобиваме с хипертония, надвишавайки 130/80 още от 40-годишна възраст. И нищо чудно – храната им е „почти без животински протеини“ и е центрирана около пълнозърнести храни. В допълнение към силния шум, атеросклерозното задръстване на малките кръвоносни съдове и храненето може би са скритата причина за загубата на слуха с напредване на възрастта в останалата част от света. Но няма как да знаем докато не изследваме, а това ще разгледаме в следващото видео, след като научим и за една добавка, за която е установено, че забавя процеса на загуба на слуха.
Повечето устойчиви промишлени замърсители, като например органохлорните пестициди, ДДТ и ПХБ, бяха забранени преди няколко десетилетия, а емисиите на диоксини имат стриктна регулация. Ние обаче продължаваме да се излагаме на тези химикали по няколко начина, като основния източник е замърсената храна, особено мазните животински продукти, като риба, месо и мляко. Когато ядем тези химикали, те се съхраняват основно в собствените ни мастни тъкани, където бавно изтичат към кръвта, но е по-добре в мазнините, отколкото в мозъка или други жизненоважни органи. Наличието на повече телесни мазнини може реално да играе предпазна роля чрез изолиране на токсините, но те могат да се върнат обратно, когато отслабваме. Отслабването увеличава концентрациите на потенциално токсични замърсители при затлъстели хора. От изучените 19 замърсители, всички се покачили, 15 от тях значително. Всяко проучване, което разглежда това, е установило повишени нива на токсичните замърсители, придружаващи отслабването, независимо дали то е резултат от диета или бариатрична операция: повишение между 14% и 388% при достатъчно голяма загуба на тегло. Колкото повече се отслабва, толкова по-високи са нивата на замърсителите, защото всички тези химикали, които се съхраняват в мазнините през всички тези години, излизат наяве. На теория притеснението е, че ако те се освободят в кръвта при по-бърза скорост отколкото се изчистят, нивата на тези съединения могат да станат токсични, причинявайки странични ефекти, като например потене, главоболие и гадене, но обратното се случва, когато пациенти с натравяне с ПХБ гладуват. През 1979 г. около 2000 души в Тайван били изложени при един индустриален инцидент, който довел до замърсяване на оризовото олио, а в резултат те се оказали с по-високо токсично натоварване на тялото отколкото дори хората, които консумират морска храна цял живот. Но след модифициран режим на гладуване всички 16 пациенти показали подобрение, а някои напълно се освободили от страданията си, но това било само след няколко дни на гладуване: така че няма как да са отслабнали твърде много. И не са измерили нивата на ПХБ преди и след; така че не е ясно дали да имали някакъв период на детокс, нито пък как влияе това на хора, които не са били сериозно натровени. Първоначалното повишение на нивата на замърсители през първата година от отслабването може в крайна сметка да се стабилизира или да падне. Вижте какво се случва в Биосфера 2, забележителен експеримент, създаде с напълно затворена екосистема, най-дългият период на хора в изолация в затворена среда. Но поради неуспех на реколтата се превръща в 2-годишен експеримент с ограничение на калориите. Всички отслабнали с около 11 кг за първите 6 месеца и не качили отново тегло, а въпреки че нивата на ПХБ и на един метаболит на ДДТ, известен като ДДЕ, първоначално се покачили, отново започнали да спадат, но този първоначален скок е бил доста голям. Това е една от причините, поради които здравните власти препоръчват жените да не се опитват да отслабват докато още кърмят. Например, ето една жена, чиито нива в кърмата скочили след като тя гладувала и отслабнала с около 9 кг. Понеже мазнините се придвижват към кърмата, секрецията на човешкото мляко е основен начин за елиминиране на тези замърсители от тялото на майката. Все пак кърменето е най-доброто за бебето, но можете да поддържате по-ниски нива като не правите прекомерни усилия, за да отслабнете преди да сте приключили окончателно с кърменето. Какво може да се направи, за да се подпомогне премахването на замърсителите при отслабване? Една от причините, поради които нивата на замърсителите при участниците в крайна сметка спаднали, е защото те са приемали храни, богати на фибри, плодове, зърнени, бобови, ядки и зеленчуци, а ние знаем, че фибрите могат да се свържат с тези замърсители и да ги изхвърлят от тялото. Така че, когато искате да отслабвате, консумацията на много пълнозърнести храни може да бъде важна за ускоряване на елиминирането на замърсителите, като същевременно, разбира се, ограничите животинските мазнини, включително риба, за да не натрупвате още. Ами ако ядем Pringles? Каква е интервенцията в храненето при това рандомизирано проучване за намаляване на тежестта на замърсителите в тялото Участниците били разделени на групи, като едните приемали Pringles без мазнини на ден, а другите – обикновен Pringles. Какво? Защо? Всичко започва с този невероятен доклад от един човек с тежко замърсяване с ПХБ, който успял да се отърве на 90%, като отслабнал, приемайки само картофен чипс с фалшивата мазнина олестра, която не се усвоява в организма и така изглежда, че издърпал замърсителите от кръвта си към изпражненията, за да ги изхвърли от тялото. Поне действа при мишки, като увеличава отделянето на хексахлоробензен 30 пъти и намалява нивата му в мозъка наполовина, но при хората спадът на ПХБ в кръвта с олестра Pringles не е статистически значим и по някаква причина нивата на LDL холестерола скочили с 28 единици в групата с олестра. И въпреки че олестрата и медикаменти като холестирамин могат да абсорбират замърсителите и да ги премахват от организма, те могат да доведат и до неусвояване на мастноразтворимите витамини. За да имаме максимална полза и да се освободим от замърсителите без да се освобождаваме от витамините, най-добрият избор е да приемаме храни, богати на фибри. Вместо олестра под формата на добавка с цел детокс на организма, защо просто да не опитаме да не замърсяваме организма си толкова много?
Последни коментари