Кои храни увеличават щастието?

Хиляди статии са публикувани на важната тема кое определя щастието и психологичното здраве на хората, но какво да кажем за потенциалното влияние на различните видове храни, които хората ядат?
Повишеното разпространение на заболяванията на психиката причинява значителен товар и така, изискват са евтини и ефективни стратегии, които да подобрят психологическото здраве на населението. И сега имаме нарастваща литература, която предполага, че приемът на фибри от храната може да има потенциала да повлияе върху психологичното здраве. Приемът на какво? Имайки предвид множеството утвърдени доказателства за здравословните ползи от плодовете и зеленчуците, изследователите започнали оттук.
Проучвания в определен момент във времето по света подкрепят връзката между щастието и приема на плодове и зеленчуци. Хората, които се хранят с плодове и зеленчуци всеки ден, имат по-голяма вероятност от това бъдат класифицирани като „много щастливи“, което предполага силна и позитивна връзка между консумацията на плодове и зеленчуци и щастието. Вероятно и усещането за оптимизъм.
Най-голямото такова проучване беше направено във Великобритания, където била установена връзка доза-реакция между дневните порции плодове и зеленчуци и както удовлетворението от живота, така и щастието, което означава повече плодове и зеленчуци води до по-голямо щастие. Хората, които стигат до седем или осем порции на ден, съобщават за най-голямо удовлетворение и щастие от живота. И тези връзки остават значими, дори и след контролирането на фактори като доходи, болести и спорт, пушене и телесно тегло, което предполага, че консумацията на плодове и зеленчуци не е просто показател за други здравословни навици.
Но как може яденето на растения да подобри щастието само по себе си? Ами, много плодове и зеленчуци съдържат високи нива на витамин C, който е кофактор в производството на допамин, невротрансмитер „тръпка до живот“. А антиоксидантите намаляват възпалението, което може да доведе до по-високи нива евдемонично благополучие.
Представата на Аристотел за евдемонията, описана като най-висшето от цялото човешко благополучие, реализацията на истинския потенциал на човека, което е и целта на това проучване. Те искали да узнаят дали яденето на плодове и зеленчуци е свързано с други показатели на благополучие, освен щастие и удовлетворение от живота, като по-голямо евдемонично благополучие – състояние на разцъфтяване, характеризирано от усещане за ангажиране, което означава и цел в живота.
И така, една група от 400 младежи била проследена за около две седмици и наистина, по-младите хора, които приемали повече плодове и зеленчуци, съобщавали за по-високо средно евдемонично благополучие, по-интензивни усещания на любопитство и по-голяма креативност. И можели да проследят това на ежедневна база – по-добро състояние в дните, в които са се хранили по-здравословно. Тези открития предполагат, че приемът на плодове и зеленчуци е свързан с други аспекти на човешкото развитие, отвъд само чувството на щастие.
Не бързайте толкова обаче. Вместо да приемаме добра храна, която да води до добро настроение, може би доброто настроение води до яденето на добра храна. Експериментално, ако вземем хора с добро настроение, те оценяват здравословни храни като ябълки по-високо отколкото сладки храни, като вафли. При даден избор между M&M и грозде, хората в позитивно настроение са по-склонни да изберат грозде. Резултатите от тези проучвания дават подкрепа на нарастващ брой изследвания, които предполагат, че позитивното настроение предизвиква устойчивост към изкушенията. На кого му е нужно храна за успокоение, след като вече сте спокойни? Също както кое е първо, кокошката или яйцето? Да, яденето на яйца може да увеличи риска от хронично заболяване, но може би хроничното заболяване също увеличава вероятността от хранене с вредни храни. Кое е първо, настроението или храната? Това, от което се нуждаем, е проучване като това, но вместо да гледаме към благополучието и диетата в един и същи ден, виждаме дали има връзка между това, което ядем днес и как се чувстваме утре. Но не сме имали проучване като това… досега.
Установили същата силна връзка между ежедневното позитивно настроение и консумацията на плодове и зеленчуци, но останалите анализи показват, че консумацията на плодове и зеленчуци предшества подобрения в позитивното настроение на следващия ден, а не обратното. В дните, в които хората приемали повече плодове и зеленчуци, хората казали, че се чувстват по-спокойни, по-щастливи и енергични от обичайното, и също се чувствали по-позитивни на следващия ден. Така че, приемът на плодове и зеленчуци наистина може да подпомогне емоционалното благосъстояние. Вижте, отделните тренировки могат да повдигнат настроението, защо пък не същото да важи и за здравословната храна? Колко плодове и зеленчуци? Изглежда, че трябва да консумираме приблизително 7,2 порции дневно плодове или 8,2 порции зеленчуци, за да забележим значителна промяна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-increase-happiness
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

По-здрави ли са всъщност щастливите хора?

Преди повече от 60 години, Световната здравна организация определи здравето като „състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само липсата на заболявания или увреждания.“ Само защото не сте депресирани, не означава непременно, че сте щастливи. Но ако разгледате медицинската литература, има 20 пъти повече проучвания, публикувани върху здравето и депресията, които са свързани със здравето и щастието.
В последните години, обаче, са се появили изследвания върху позитивната психология – какво можем да направим, за да увеличим успеха си, работата си и щастието си, всичко добро в себе си, но дали по-щастливите хора са по-здрави?
Има нарастващи доказателства, че позитивното психологично здраве е свързано с намален риск от физически заболявания. Но не е изненада, че по-здравите хора са по-щастливи от болните хора. Интригуващият въпрос е дали психологическото благополучие предпазва срещу бъдещи заболявания или предотвратява развитието на хронични заболявания. За да разберем кое е първо, ще трябва да имаме повече от един момент във времето. Ще ни трябват проспективни проучвания, което означава проучвания, гледащи във времето, за да разберем дали хората, които поначало са щастливи, живеят наистина по-дълго. И да, един преглед на такива проучвания предполага, че позитивната психологическа нагласа има ползотворен ефект върху живота както на здрави, така и на болни хора.
Но не бързайте толкова. Да, позитивната нагласа може и да е свързана с по-малко стрес и възпаление, както и повече устойчивост към инфекции, но позитивната нагласа може също така да е свързана със здравословен начин на живот, който сам по себе си намалява риска от заболявания. Щастливите хора обикновено пушат по-малко, спортуват повече, пият по-малко и спят по-добре. Така че, може би щастието води до здраве само индиректно. Очевидният предпазващ ефект на положителното психическо здраве обаче присъства дори и след контролиране на всички тези здравословни навици, което означава, че дори при същото ниво на пушене, пиене, спорт и сън, по-щастливите хора наистина изглежда живеят по-дълго.
В идеалния случай, за да определим причинно-следствена връзка, ще трябва да направим интервенционално проучване, в което участниците са разделени случайно на различни нива на настроение и се проследява резултата за здравето. Рядко постижимо е и не е етично на случен принцип да се прави нещастен живота на хората, за да видим какво ще се случи, но ако платите достатъчно на хората, можете и да направите такива експерименти.
Смята се, че хората, които обикновено изразяват негативни емоции, имат по-голям риск от заболявания, а тези, които обикновено изразяват положителни емоции, имат по-малък риск, и така решили да тестват това, използвайки вируса на настинката. 334 здрави доброволци били оценени за това колко щастливи, доволни и отпочинали или колко притеснени, враждебни и депресирани са. Впоследствие им дали капки през носа, съдържащи риновируса на настинката, за да видят кой ще има по-голяма вероятност да се разболее. Кой би позволил на някой да накапе вируси в носа му? Някой, на когото са му платили $800, ето на кой.
Сега, само защото се излагате на вируса на настинката, не означава, че автоматично ще се разболеете, защото имате имунна система, която може да се пребори, дори и да се накапе директно в носа. Въпросът е чия имунна система се справя по-добре?
При една трета от хората, тяхната имунна система се провалила в борбата срещу вируса и те настинали, но само около един на всеки петима настинал в щастливата група. Може би защото тези с позитивни емоции спят по-добре, спортуват повече, имат по-малко стрес? Не, изглежда, че дори след контролиране на здравословните практики и нивата на стресовите хормони, по-щастливите хора все пак изглежда имат по-здрава имунна система, по-голяма устойчивост към развитие на настинка.
Действа и при грипа. Повторили проучването с вируса на грипа, и както при предишното проучване, повишените позитивни емоции били свързани с намален процент заболяване. Тези резултати посочват, че енергичността, спокойствието и щастието може би играят по-важна роля за здравето, отколкото сме смятали преди.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-happier-people-actually-healthier
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Палео изпражнения: какво можем да научим от изкопаните фекалии?

В САЩ обикновено си набавяме по-малко от 20 грама фибри на ден, само около половината от минималния препоръчителен прием. Но при населения, където много от най-смъртоносните заболявания са на практика неизвестни – в селските райони на Китай и Африка хората изяждат огромни количества цели растителни храни, над 100 грама фибри на ден или повече, което е изчисленото количество, което нашите предци от палеолита са приемали въз основа на хранителните анализи на съвременните примитивни племена и чрез анализиране на копролити, човешки изровени фекалии. С други думи, палео изпражнения.
Тези най-интимни артефакти на древните хора често били пренебрегвани или изоставяни по време на много предишни археологически разкопки, но внимателни проучвания върху материали, старателно възстановени от човешки палео фекалии, говорят много за това какви били древните хранителни навици на хората, като се има предвид невероятно високото съдържание на фибри – несмлени растителни остатъци – предполага, че за над 99% от нашето съществуване като отделен вид, храносмилателният ни тракт е бил изложен на селективното налягане, упражнявано от хранене с високо съдържание на фибри и цели растителни храни. Така че, в продължение на милиони години преди първите каменни инструменти и доказателства за заколване на животни, нашите предци са се хранили с растения. Но какви растения?
Един начин, по който можем да разберем дали животните са листоядци или плодоядци, което означава дали ядат листа или плодове, е да измерим областта на абсорбиращата лигавица в нашите черва в сравнение с размера на тялото. Листоядните са тези, които са създадени да се хранят предимно с листа, докато плодоядците е по-добре да се хранят с плодове. Фауноядците ядат фауната, това е друго име за месоядните.
Ако поставим животните в графи по този начин, те попадат в определени категории. И така, къде са хората? Ето го функционалния ни размер на тялото, а ето я нашата абсорбираща лигавица. И така, докато приемът на зеленолистни е важен, изглежда, че най-естествената храна за човешките индивиди са основно плодове.
Защо има такова значение колко фибри сме приемали? Ами, една теория за повишаването на нивата на затлъстяването в западните популации е, че механизмите на тялото за контролиране на апетита са еволюирали, за да съответстват на това колко растения сме изяждали. Нашите предци са приемали толкова много растителни храни, че сме си набавяли по 100 грама фибри на ден, така че в продължение на милиони години храната ни е била с еднакво количество фибри. И не е изненада, един от физиологичните механизми, които тялото ни е еволюирало, за да потисне апетита, включват тези фибри.
Например, фибрите се метаболизират от чревната ни флора и се превръщат в късоверижни мастни киселини, които се прикрепят и активират рецептори на повърхността на клетките ни, които променят нашия метаболизъм, например, активирайки рецепторите на мастните клетки, за да увеличат експресията на понижаващия теглото хормон, лептин. Други хормони също са повлияни. Тъй като до преди неотдавна храната означаваше фибри, увеличението на приема на храна означаваше увеличение на приема на фибри, което прави чревните ни бактерии толкова щастливи, че те произвеждат много късоверижни мастни киселини, активирайки рецепторите на повърхността на клетките, освобождавайки много хормони, които ни карат да изгубим апетита си и да регулираме глада, така че ядем по-малко. Но ако ядем по-малко, има и по-малко фибри в червата ни, значи се освобождават по-малко от тези хормони, което пък увеличава апетита ни, огладняваме повече и искаме да ядем. Ами ако храната не е равна на фибрите, както е при стандартната ни американска диета? Тогава ние продължаваме да получаваме тези сигнали да ядем, ядем, ядем. Винаги сме гладни. Ако не сме си изяли 100-те грама фибри за деня, тялото ни може да си помисли: „Какво сега, гладуваме ли?“
Откритието на механизма накара хранителната и фармацевтичната индустрия да се развълнуват. Те си мислят, че могат сега да измислят нови лекарства в борбата срещу сегашната епидемия със затлъстяването. Или можем просто да се храним така, както природата е определила.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/paleopoo-what-we-can-learn-from-fossilized-feces
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Използване на щанда с плодове и зеленчуци в магазина за подсилване на имунната система

Това, което ядем или не ядем, може да повлияе върху нашата имунна система. Това проучване било проведено, за да определи ефекта от консумацията на ярко оцветени зеленчуци върху имунната система. През първите две седмици на практика никакви плодове и зеленчуци, после две седмици пиене на чаша и половина доматен сок всеки ден, после сок от моркови, после спанак на прах. Това е графика на един показател на имунната функция през тези осем седмици. В рамките само на две седмици на диета с дефицит на плодове и зеленчуци, имунната функция се влошава рязко, но само една чаша и половина доматен сок може да ни вдигне от праха. Не 5 порции на ден, само тази голяма чаша доматен сок, но сокът от моркови сам по себе си не изглежда да подейства толкова добре, нито спанакът на прах, равен на около една порция на ден. Това ми говори две неща – 1. Колко забележително е как можем да повлияем върху имунната ни функция с прости решения относно храната и 2. Не всички зеленчуци си приличат. Въпреки че това проучване беше повторено, разглеждайки други имунни показатели и доматът срещу моркова изглеждаше по-равен, има едно семейство зеленчуци, което определено не бихме искали да пропускаме. Възпаление, пропускливи черва, всичко това, поради липсата на лиганди на арилов въглеводороден рецептор. С други думи, липсата на кръстоцветни зеленчуци в храната ни: зеле, листни кръстоцветни, карфиол, кейл, брюкселско зеле, броколи.
И така, дали хората, които се хранят по-здравословно, всъщност се разболяват по-малко? Тези, които приемат повече плодове и зеленчуци, изглежда имат по-нисък риск от инфекция на горните дихателни пътища, като обикновената настинка, независимо дали са вегетарианци или не. Дори само една добавена ябълка на ден може да помогне и да държи доктора надалеч. Настинката е толкова безвредна, обаче. Защо не се изследва за нещо дори по-силно?
Човек може да разгледа също и по-сериозните дихателни инфекции, като грипа. Разглеждайки връзката между различните рискови фактори и хоспитализациите в САЩ, свързани с грипа, учените установили, че 5% увеличение в разпространението на затлъстяването е лошо, свързано с 6% увеличение на хоспитализацията, но физическата активност била най-зле: 7%. Но само това малко увеличение в процентите на ниската консумация на плодове и зеленчуци може да увеличи процента на приеманите в болница за грип още повече.
А настинката невинаги е толкова безвредна. Настинката по време на първия триместър на бременността е свързана с голям брой родилни дефекти, включително един от най-лошите, аненцефалията, фатална малформация на мозъка. Скорошни данни сочат, че причината е температурата, тъй като понижаващите температурата лекарства изглежда могат да предотвратят възможния родилен дефект в резултат на настинката, но дори още по-добре, да не се разболяваме преди всичко.
Били проследени хиляда жени и тяхното хранене преди и по време на бременността и жените, които консумирали повече плодове и зеленчуци имали умерено намаление на риска от инфекции на горните дихателни пътища по време на бременността, а тази полза изглежда произхожда както от плодовете, така и от зеленчуците, а не само от едните.
Целите плодове и зеленчуци осигуряват естествен баланс на всички неща, които могат да подобрят имунната функция по допълващ, комбиниран или синергичен начин, който може да е причината за предпазния ефект, наблюдаван от високата консумация на плодове и зеленчуци. Или може би това е единственият начин да си набавим достатъчно. Жените, които изглежда били предпазени в това проучване, приемали почти 9 порции плодове и зеленчуци на ден, в сравнение само с 5 порции плодове или четири порции зеленчуци. Това може да запълни средно пет или шест на ден минимум, но може да не е достатъчно за ефективен имунитет.
Например, в това известно проучване, което преди съм разглеждал, възрастните хора, които били в групата на пет порции на ден, наистина се оказали с подобрена реакция на антитела към тяхната ваксина срещу пневмония, в сравнение само с две порции плодове и зеленчуци на ден – 80% увеличение, но само около 30% достигнали своите целеви нива – 12 от 40. Шест пъти по-добре от групата с по две на ден, но може би осем, девет или десет на ден щяха да действат по-добре.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/using-the-produce-aisle-to-boost-immune-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на колики при бебетата чрез промяна на диетата на майката

Коликите се срещат при над 40% от малките бебета, характеризират се с продължителни периоди на неутешим плач. Състоянието често се пренебрегва като тривиално от медицинската професия, но трябва да се отнасяме сериозно с това. Коликите могат да допринесат за следродилна депресия, да нарушат кърменето и дори да доведат до смърт на бебето в ръцете на родителя от синдрома на тръскане на бебето.
Те не са просто плач на бебето. Коликите са болка. Медицинската професия има скандална история на не просто отричане на облекчаването на болката при бебетата, но и рутинното извършване на операции върху бебета с минимална или никаква анестезия през 80-те години на 20 век. Един известен случай през 1985 г. бил на малкия Джефри Лоусън, който се подложил на отворена операция на сърцето напълно буден и в съзнание. Те просто му дали медикамент, който да го парализира, така че да не се гърчи, но като във филм на ужасите, той не можел да се движи, но можел да усеща всичко. Това не е била някаква мошеническа операция, измъчването на бебета била стандартна оперативна процедура през 80-те години. Забележете, не 80-те години на 19 в., 80-те години на 20-ти век.
Връзката между американската академия на педиатрите и обществото на анестезиолозите коментира, че употребата на парализиращи средства била стандартна и уважавана по това време техника. Професията имат история на отричане на болка при бебетата. Лекарите не мислели, че бебетата могат да изпитват болка.
Дори днес повечето лекари не използват болкоуспокояващи или дори местна упойка при обрязване, например, процедура, толкова травматична, че бебетата показват по-силна реакция на болка към ваксините дори месеци по-късно.
Болката от коликите се смята, че е причинена от стомашно-чревен дискомфорт, като болки в червата. Във видеата ми относно раздразненото черво и отпускането на дебелото черво преди колоноскопия, съм разглеждал ролята на масло от лютива мента за намаляване на чревните спазми, така че, може ли да помогне при колики?
Няколко капки разтвор от листа на лютива мента изглежда намаляват броя на епизодите с колики наполовина, както и намалили ежедневния плач от три часа на два часа, действайки също толкова добре, колкото и водещото лекарство за колики, наречено симетикон. Проблемът е, че симетиконът се оказва, че няма никакви ползи при коликите, така че твърдението, че лютивата мента е толкова полезна, колкото безполезна, не е точно звън на одобрение. А Американската академия на педиатрите предупреждава за употребата на масло от мента за бебета.
Едно проучване открило, че една смес от билкови чайове може да помогне, но родителите били предупредени да не я използват, не само защото чаят може да наруши кърменето, но и поради липсата на адекватна регулация от индустрията. Например, чаят от звезден анасон често се използва за колики. Китайският звезден анасон се смята за безопасен и нетоксичен, но японският звезден анасон е отровен. Те изглеждат по един и същ начин, но японският звезден анасон съдържа мощен невротоксин, и той се оказва, че замърсява чая от звезден анасон в САЩ, така че не трябва да го даваме на деца.
Има дори един доклад за токсичност от предполагаемо хомеопатична доза беладона, също известна като лудо биле, което очевидно не е достатъчно хомеопатично. Само защото нещо е хомеопатично, не означава, че е безопасно.
Не е по-добре, когато докторите го предписват. Лекарствата, използвани за колики, също се правят от беладона. Лекарствата може и да действат, но не трябва да се употребяват, поради своите сериозни странични ефекти.
Ами доброто старо оригване? Оригването след хранене е, в крайна сметка, често срещан съвет от педиатрите, сестрите и уебсайтовете за родители, което подпомага освобождаването от газове, които се натрупват по време на хранене с целта намаляване на дискомфорта и епизодите на плач, но научни доказателства за ефикасността на оригването липсват, до това рандомизирано контролирано проучване от 2014 г., за превенция на колики и регургитация, също известна като повръщане след хранене при здравите бебета. И какво открили? Безполезно за колики и влошило регургитацията. Оригваните бебета повръщат два пъти повече от неоригваните бебета!
И така, кое лечение е ефективно? Премахването на белтъка на кравето мляко, с мисълта, че коликите може би са някакъв вид алергична реакция. Преди десетилетия беше доказано, че бебетата, които се хранят с краве мляко, развиват антитела към белтъка на краве млякото, което може да обясни защо коликите може да се подобрят след промяна от адаптирано за бебета краве мляко към или хипоалергенно хидролизирано адаптирано мляко или такова на соева основа.
Сега, кърмените бебета имат подобрен процент колики, както бебетата, хранени с адаптирано мляко, но това може и да се дължи на факта, че майчината кърма от майки, които пият краве мляко, съдържа белтъка на краве млякото. Знаем, че белтъка на краве млякото може да преминава през кърмата и да причинява определени сериозни алергични реакции, но какво да кажем за коликите?
Въз основа на проучвания върху бебета, хранени с адаптирано мляко, коликите вече са добре известен симптом на непоносимост към белтъка на краве млякото още от 70-те години, така че, мисълта, че коликите при кърмените бебета може би са причинени от белтъка на краве млякото, който се предава от майката към бебето чрез кърмата, те опитали безмлечна диета за кърмещите майки, чиито бебета имали колики.
От 19 бебета, коликите изчезнали напълно при 13, а при 12 от тези 13 успели да покажат, че могат да върнат обратно коликите като дадат на майките малко краве мляко. Например, едно момченце развива колики, които почти напълно изчезват в рамките на един ден, след като майката елиминира краве млякото, а после се връщат отново, когато майката се върне на млечни продукти. Изследователите заключават, че лечението на бебешките колики при кърмени бебета, е хранене без краве мляко за майката, препоръка, която е валидна до ден-днешен.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-infant-colic-by-changing-moms-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев