Проучване на свръх преработените бързи храни

В САЩ терминът „бърза храна“ често се използва за описание на нездравословните категории храна, като сладки, сладолед и чипс. Няма обаче ясно определение, ето защо изследователите по храненето измислили концепцията за свръх преработени храни.
Терминът свръх преработена „храна“ описва индустриалните формули, които често се виждат в тези дълги списъци на съдържанието, и които, наред със сол, захар и мазнини, обикновено не се откриват в никоя готварска книга, като например различни овкусители, оцветители, подсладители, емулгатори и други добавки, използвани за имитация на истинска храна или с цел прикриване на нежелано качество на крайния продукт. Това малко или много съответства на идеята ми за храни в категорията на червена светлина от системата на светофара. И наистина, по-голямата част от храната на хората попада в червено: газирани напитки, сладолед, сладки торти, повечето видове хляб и зърнени закуски, готови продукти, които само се затоплят, пилешки крилца, рибени пръчици, наденици, бургери, хотдог… Има драстично увеличение в свръх преработените храни. Всъщност, в САЩ хранителната индустрия е доминирана от тях. Над 200 000 продукта бяха оценени и 71% класифицирани като свръх преработени.
И разбира се, те не са само в хранителните магазини. Напитките с добавена захар и преработените храни са навсякъде, дори и в нехранителните магазини, осигурявайки силен тласък да се консумират продукти, които са наситени с калории, но бедни на хранителни вещества. Както бившият президент на Coke се изрази, те искат да държат Кока-Кола „на една ръка разстояние“. Друга голяма компания за сладки изделия се похвали: „Ние ги слагаме навсякъде: хранителни магазини и супермаркети, бензиностанции, кабинети на хиропрактиците, боулинг зали и хранителни магазини – което вече споменахме. Не съжаляваме.“
Дотук сме стигнали днес. Каква част от храната, която консумират децата в САЩ, е класифицирана като бърза и вредна? Невероятно, но 56% до 70% от храната на нашите деца и юноши за целия ден е бърза храна. Добре, но децата са си деца. В САЩ над половината от калориите, приемани от цялото население, са от бързи храни. Всъщност, по света свръх преработените храни са над 50% от калорийния прием в страни с висок доход на населението. Нищо чудно, че нездравословното хранене е убиец номер 1 на човечеството, водещ рисков фактор за смърт на планетата Земя.
Какви са точно последствията за здравето? Биологичните ефекти от съвременните храни са изследвани върху плъхове и показват как гризачите започват да се тъпчат, наддават тегло драстично, има възпаление, както и метаболитни и когнитивни аномалии. И точно когато свръх преработените храни превземаха пазара, беше открито едно ново хранително разстройство, тъпчене, което прерасна в най-често срещаната форма на хранителни разстройства. И не е изненада, храните, с които хората се тъпчат, са на 100% свръх преработени. И казвам, че не е изненада, защото тези храни са създадени така, че не можете да си вземете само по едно. Хората не се тъпчат с броколи.
Около 9 от 10 проучвания са открили, че консумацията на свръх преработени храни е свързана с тежки последствия за здравето и то не само затлъстяване, но и рак, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, синдром на раздразненото черво, депресия, слабост, смърт от всички причини, което означава просто по-кратък живот. Проучвания върху младежите добавят и астма към списъка, както и по-голямо увреждане на ДНК. Нито едно проучване не потвърждава връзка между свръх преработените храни и ползи за здравето на човека.
Точно обратното, хората с ниска консумация на месо и висока на фибри, както и с прием на минимално преработени храни, имат далеч по-малко хронични заболявания, радват се на по-малко затлъстяване и живеят по-дълго без болести. Но повечето открития произхождат от наблюдателни проучвания. Няма как да знаем със сигурност дали свръх преработените храни са причината докато не се провери.
Никога не е имало рандомизирано контролирано проучване върху свръх преработените храни досега. 20 души били заключени в едно болнично крило и всеки получавал както свръх преработена, така и непреработена храна за по 14 дни. И ето я уловката: храненето съответствало на едни и същи калории, захар, мазнини, фибри и макронутриенти. В отговор на критиката, производителите сега предлагат преформулиране на продуктите си, като стоят далеч от свръх преработените, но просто ги изменят леко, като им добавят малко фибри, например, или намаляват съдържанието на захар, мазнини или сол. Ето защо изследователите искали да дадат на участниците в проучването едно и също количество калории, захар, мазнини, фибри, въглехидрати и протеини във всяка една от диетите, за да се опитат да изолират ефекта на свръх преработването. Например, дават на хората Cheerios и мъфин за закуска в седмиците на свръх преработената храна, или Макмъфин със сирене и яйца, пуешки бекон и портокалов сок, а в другия период – овесена каша с боровинки и бадеми. И двете храни имат едно и също количество захар и мазнини, но непреработената храна е представена по-скоро в цялата си форма. За обяд групата със свръх преработената храна получава пуешки сандвич с обезмаслено кисело мляко, компот от праскови, печен чипс и лимонада без захар, в сравнение със салата с черен боб, авокадо и ядки, заедно с грозде и ябълки при групата с непреработена храна. Едно и също количество калории с инструкциите да се хранят толкова, колкото поискат.
Какво се случило? При свръх преработената храна хората изяждали с около 500 калории повече на ден, така че не е изненада, че качили по 1 кг, а с непреработената храна свалили по 1 кг. Причината не е само дисбаланса на хранителни вещества в свръх преработените храни, затова и лекото изменени на съдържанието няма да ги направи по магичен начин здравословни. Но това би предпочела индустрията. Преформулирането е свързано с ненатрапчива стратегия, която създава идеята за хранителни подобрения без реална промяна в храненето. Това, което тази стратегия показа, обаче, е, че може би е по-добре да се ограничи консумацията на свръхпреработени храни като цяло.
Защо индустрията ги обича толкова много? Те се правят с много евтини съставки, като царевичен сироп, който се плаща от данъкоплатците, а това позволява огромна корпоративна печалба. Но на каква цена? Хранителната индустрия прибира над 1 трилион долара, но въпреки това повечето пари в здравеопазването отиват за лечение на хронични заболявания, предизвикани от същите тези храни, като например диабет и сърдечно заболяване; може да се каже, че губим тройно повече от това, което хранителната индустрия печели. Индустрията твърди, че в съвременното общество е нереалистично да се съветват хората да избягват свръх преработените храни, имайки предвид социално ограниченото време и трудностите около приготвянето на храната. Но това е в съответствие със същата кампания за пропаганда и дезинформация, която индустрията за преработени храни използва от десетилетия, за да привлича семейства. Тези, които си мислят, че здравословните храни не се приготвят лесно и удобно, никога не са виждали ябълка.
Това е отговорът на есето на д-р Лустиг за преработените храни като провалил се експеримент. Не ми харесват неговите обвинения, но оценявам предписанията му. „Има само едно спасение – истинската храна.“ Трябва да започнем да мислим извън рамките.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/ultra-processed-junk-food-put-to-the-test/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Водят ли здравословните бързи храни до по-здравословни избори?

През 2017 г. с много шум започнаха да обозначават броя на калориите във всяко ястие от менюто на веригите ресторанти в страната. Не би ли трябвало потребителите да имат нужното знание, за да правят по-здравословни избори за храна извън дома си? Логично е, че калорийната информация в менюто ще помогне на потребителите да ограничат приема си на храна в рамките на дневните си нужди от енергия, но не става така. Оказва се, че етикетите с калориите не са ефективни, може би намаляват средно едва по 8 калории на хранене.
Това не е изненадващо. Защо? Също както стойността на предната част на етикета според системата на светофара се определя от упоритото противопоставяне на хранителната индустрия, така може и да се оцени безполезността на упоменаването на калориите върху етикета с тази лекота, с която се приемат някои други законови норми. Макдоналдс доброволно започна да публикува информация за калориите в цялата страна през 2012 г., след като се установи, че в Ню Йорк едно правило за съдържанието на етикета няма значителен ефект върху поведението на потребителите. Според проучванията, такива етикети могат да затвърдят „представата, че ресторантите са загрижени за благополучието на потребителите“, докато същевременно се внимава да не се подкопае атаката срещу Биг Мак.
В същото време Макдоналдс обяви планове за добавяне на сезонни храни в менюто си. Колко циничен трябва да си, за да не разпознаеш поне това като нещо хубаво? По ирония на съдбата, добавянето на здравословни опции може реално да накара хората да правят дори още по-лоши избори. Готови ли сте да се шокирате?
Ако предложите на хората избор от гарнитури – нещо нездравословно, като пържени картофи или нещо по-неутрално, като печени картофи – само около 10% от хората с голям самоконтрол ще изберат пържените картофи. Браво на тях. Пържените картофи са толкова нездравословни, обаче, че като благопожелатели на здравето ще добавим трета, още по-здравословна опция от печените картофи – салата, която да се хареса повече на организма. Тогава, вместо да изберат между наслаждението от пържените картофи и по-неутралните печения картоф, те трябва да изберат наслаждението, неутралността или здравословната опция. Дори и ако никой не избере салатата, повечето ще решат да хапнат печените картофи, а не пържените, нали? С колко надолу падат пържените картофи, като се добави салатата? Отиват нагоре, утрояват се до 33%. Без салатната опция само 1 на 10 избира пържените картофи, но този резултат скача до 1/3 от хората само при вида на салатата.
Същото се случва когато предложите на хората избор между чийзбургер с бекон, пилешки сандвич или веган бургер. В сценария „без здравословни опции“, при който хората получават чийзбургер, пилешки сандвич или сандвич с риба, 17% избират бургера. Ако замените сандвича с риба с веган бургер, предпочитанията към чийзбургера с бекон се удвояват до 37%. Как е възможно само видът на здравословна опция да накара хората за изберат нездравословни храни?
Статията, описана в тази поредица експерименти, е озаглавена „Делегираното изпълнение на целта: Когато наличието на здравословна опция води иронично до нездравословен избор.“ Идеята е, че при вида на салатата или веган бургера, хората мислено си казват, че ще ги изберат някой следващ път, като това им дава извинение да се поглезят сега.
Има един завладяващ бъг на човешката психология, наречен самолицензиране. Това е когато ние несъзнателно се оправдаваме за нещо, което ни отвлича от целите ни, след като сме направили нещо, което ни води по-близо до тях, както оправданието, че сме изяли една поничка, защото сме отслабнали много миналата седмица. Ние се самонаграждаваме с наслаждение, което ни тегли назад.
Ако дадете на пушачи „добавка с витамин C“, те постепенно ще започнат да пушат повече цигари отколкото, ако им дадете нещо като „плацебо“ хапчета, въпреки че и двете групи получават идентични захарни хапчета. Хората в групата, които мислели, че приемат добавки, пушили почти двойно повече, може би мислейки си на подсъзнателно ниво, че след като са направили нещо добро за своето здраве, ще могат да си позволят „да си поживеят малко“, което може би всъщност ги е довело до това да живеят по-малко.
Можете да видите как това влияе върху начина ни на живот. Хората, които приемали плацебо хапчета с мисълта, че това са хранителни добавки, не само имали по-малко желание впоследствие да тренират, но и се движели с около 1/3 по-малко. В сравнение с тези, които знаели, че хапчетата са плацебо, подведените участници имало и по-голяма вероятност да изберат шведска маса пред „здравословната биохрана“. Дали ще ядат повече? Едно начално проучване, озаглавено „Освобождаващият ефект на добавките за отслабване върху контролирането на диетата“ проверява.
Едната група участници знаела, че приема плацебо, а другата – известна добавка за отслабване – всъщност същото плацебо – и след това тайно били наблюдавани с какво се хранят. Не само че участниците с добавката приемали повече храна, но и те избирали по-малко здравословни опции. Също така приемали с около 30% повече сладко в една лъжлива „дегустация“ и си поръчвали повече напитки с добавена захар. Затова и изследователите стигат до заключението: „Хората, които разчитат на хранителни добавки за защита на здравето си, може би плащат скрита цена: проклятието на лицензираното самонаслаждение.“
Това, което делегираните проучвания за изпълнение на целите добавят е, че не само че напредъкът към една цел оправдава вземането на решения, които ни подриват, но дори само обмислянето на напредъка може да има подобен позволяващ ефект. Забележете, че участниците в проучването не само са били подтикнати да направят нездравословен избор, а са направили най-нездравословния избор. Човек би си помислил, че дори и ако хората не бяха избрали салатата или вегетарианската опция, наличието на по-здравословна алтернатива би могло поне да ги окуражи да изберат нещо между другото: не толкова здравословно, но не и най-нездравословното, но вместо това те отиват в другата посока.
Сравнение с най-нездравословните бисквити Ореос, покрити с шоколад, обикновени Ореос или златни Ореос, добавянето на „нискокалорийна“ опция Ореос удвоява вероятността участниците в проучването да изберат директно най-изкушаващите бисквити, покрити с шоколад. Това се дължи на друга нелогична приумица на човешката психология, неделикатно наречена „ефектът какво по дяволите“. Това се случва, когато забранената бисквитка може да накара хората на диета да изядат целия пакет. Веднъж след като си се отклонил от целите си, защо пък да не стигнеш до края? След като хората решат, че следващия път ще си вземат салата и се поглезят само този път, е възможно да изберат най-изкушаващото нещо за ядене.
Ореолът на здравословните храни може дори да изкриви нашите възприятия. Ако покажете един бургер на хора, които искат да отслабнат, нищо няма да се случи, но ако ги накарате да изчислят броя калории, средният отговор ще бъде 734 калории. Ако тогава им покажете същия този бургер, но придружен с три стръка селъри, те ще предположат, че общият брой възлиза на 619 калории. Смятат ли, че селърито има отрицателни калории? Не, повечето знаели, че селърите също има калории, но съпоставянето между бургера и селърито кара бургера да изглежда по-здравословен. Същото нещо се случва, когато добавите една ябълка към сандвич с бекон и сирене, гарнитура салата към чили с телешко или малко моркови към стек със сирене. Около сто калории изглежда сякаш изчезват. Ефектът на ореола на здравето може да обясни защо хората са по-склонни да си поръчат десерт и повече напитки с добавена захар заедно с някоя здравословна алтернатива в Subway в сравнение с един Биг Мак в Макдоналдс, въпреки че алтернативата, използвана в проучването – пълнеж от шунка, салам и пеперони – имала 50% повече калории като за начало.
Дори само мисълта за здравословни храни има същия ефект. Ако покажете на хората снимка на Биг Мак, те ще предположат, че има 646 калории. После добавете думите „За вашето здраве, яжте поне пет вида плодове и зеленчуци на ден“, и след това изведнъж същият този бургер в същата реклама ще има само 503 калории според тях. Самото предлагане или дори само рекламата на салати и плодове може да донесе награди на Макдоналдс и да засили лоялността на потребителите без, по ирония на съдбата, да помогне на здравето им.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-healthy-fast-food-options-lead-to-healthier-choices/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Пестициди (DDT) и Алцхаймер

Въпреки че има нарастващ списък с гени, които предразполагат към появата на Алцхаймер, дори и ако вземете всички тях, те ще са отговорни за по-малко от половината случаи на Алцхаймер. Най-убедителните данни за потенциалния контрол върху заболяването са свързани с факта, че ако имаме еднояйчни близнаци с едни и същи гени, дори и ако единият се разболее от Алцхаймер, другият обикновено не се разболява. Трябва да се замислим за всички други фактори, които допринасят, не само за гените ни.
Във видеото за пестицидите и рака говорих за това проучване. Има списък с хлорирани пестициди, включително DDE (метаболит на DDT), които са класифицирани от EPA като възможни канцерогени за хората. Но в проучването нивата на DDE в кръвта били свързани не с повишена смъртност от рак, а с повишен риск от смъртност от други причини. Това накарало изследователите да се замислят дали причината не е свързаният повишен риск от диабет или деменция. И преди съм говорил за връзката с диабета. Ами деменцията? „Повишените нива на серумни пестициди и рискът от Алцхаймер“.
Екип от изследователи в Рутгерс установява значително по-високи нива на DDE в кръвта на пациенти с Алцхаймер, в сравнение с контролните групи, а аутопсиите показват, че нивата в кръвта са добър показател за нивата в мозъка. Тези с най-високите нива имали около 4 пъти по-голяма вероятност от поява на деменция с Алцхаймер. А в съд на Петри DDE повишава нивата на амилоидния прекурсор на протеина в човешките мозъчни клетки, което осигурява потенциален механизъм. Ето нивата на лепкавия протеин, които участват в развитието на Алцхаймер преди и след като се добави малко DDR, при нива, които са характерни за хора с пряк контакт в рамките на общото население.
Ако разгледаме всички тези проучвания, ще видим, че наистина има връзка, което е в съответствие с данните за удвояване на риска от развитие на деменция сред хората с тежко натравяне с пестициди. Сред възрастното население в САЩ DDT и неговият продукт на разграждане DDE също са свързани с повишен риск от влошаване на когнитивната функция като цяло.
DDT има широка употреба в САЩ от 1940 г. до 1960 г. В разгара си правехме по 81 млн. килограма на година. И това все още е в тялото ни до ден-днешен, замърсявайки кръвта на над 90% от американците, а DDE, пестицидът, свързан с 4 пъти по-голяма вероятност от Алцхаймер, имали най-високи нива.
Той все още е в тялото ни, защото все още го има в хранителната мрежа. В последното видео по темата отбелязах, че нивата на DDT, DDE и други забранени пестициди и замърсители са много по-ниски в майчиното мляко от майка вегетарианка в сравнение с това на майка, която яде месо. И най-голямата разлика била отбелязана за DDE, което е 4 пъти по-ниско при вегетарианките.
Ето това се вижда навсякъде за този вид замърсители. Проби от храната били събрани от супермаркети в САЩ. Ето какво открили за диокцините и ПХБ в телешкото, пилешкото, свинското, преработеното месо, яйцата, рибата, всички растителни храни и млечни продукти. Тези токсини се натрупват в хранителната верига; така че е логично, че най-замърсените храни са месото, рибата и млечните продукти. 5 до 10 пъти по-високи нива в месото, яйцата, рибата и млечните отколкото в растителните храни. И за съжаление готвенето не унищожава замърсители като DDE – всъщност, може да ги направи дори още по-концентрирани. И това е за пестицид, който може да увеличи риска от Алцхаймер толкова, колкото, ако носите така наречения ген на Алцхаймер APOE 4.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/pesticides-ddt-and-alzheimers-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

МАИР: преработеното месо, като бекона, причинява рак

Международната агенция за изследвания върху рака публикува доклад, който класифицира преработеното месо, бекон, хотдог, салам, като канцероген от 1 група. Как се приема това разкритие от правителството и индустрията? И колко точно рак причинява преработеното месо? Ще отговоря на тези въпроси в тази поредица от 2 епизода.
„Вероятно е рядкост в историята на човечеството човек да намери добра причина да отдаде почит на щедростта и алтруизма на правителствата и на тези, които са на власт, но раждането на Международната агенция за изследвания върху рака (МАИР) е един от тези редки случаи.“ Всичко започна с писмо от един опечален съпруг, който страда след като жена му е била диагностицирана с рак, и призовава правителствата в писмото си да отделят половината от 1% от военния си бюджет за борба с живота чрез атакуване на една от най-големите опасности, които са надвиснали върху човечеството. И 18 месеца по-късно се ражда МАИР в Световната здравна организация. С какъв всеобхватен мотив? Превенция на рак.
МАИР е най-добре известна със своите монографи, книжни доклади, които оценяват дали някой предполагаем канцероген наистина причинява рак. Оценките им са приети толкова близо до окончателното заключение, колкото и тези дали нещо е или не е канцероген. Тяхната 114-а монография, публикувана през 2018 г., е на тема месото. След подробен преглед на събраната научна литература, една работна група от 22w експерти от 10 страни, след обсъждане на над 800 различни проучвания, завършва своя доклад от 500 страници, като твърди, че храни като бургерите или свинското месо са вероятно канцерогенни, вероятно причиняват рак. Но преработеното месо е поставено в група 1 канцерогени, най-високото ниво на сигурност, което означава, че според наличните доказателства консумацията на преработено месо причинява рак.
Това означава, че храни като бекон причиняват рак; шунка, хотдог, салам причиняват рак. Но тяхното определение включва също например пуешко филе. По-специално, приемът на преработено месо причинява колоректален рак, рак на дебелото черво или на ректума, вторият най-смъртоносен рак по света след рака на белите дробове, който се причинява до голяма степен от тютюнопушенето. Колоректалният рак е втората водеща причина за смърт от рак също и тук в САЩ, и не поразява само възрастни хора. Той е също и водеща причина за рак и смърт от рак по-рано в живота.
Месната индустрия не е щастлива и говори за „драматичен и алармистичен свръхобхват“. Говорейки за драматичен и алармистичен свръхобхват, една аг група в Италия изпраща съобщение в пресата: Просто кажете не на тероризма върху месото.
Ръкавиците са свалени. Месната индустрия в Канада се опитва да натисне правителството да прекъсне финансирането на МАИР, с молба към министъра на здравеопазването да изтегли цялото финансиране на агенцията след като са се осмелили да се усъмнят в месото. А месната индустрия в САЩ направи същото нещо. Не е изненада, че МАИР е под атаката на корпоративните интереси, опитвайки се да опозори проучванията им върху рака на срещата в Монсанто върху пестицидите и месото; опитвайки се да дискредитират агенцията и да подкопаят финансовата помощ. Международните документи разкриват, че учените от Монсанто например „неофициално обсъждат научните статии без автори и покриват всяка една, която е в противоречие с представите за безопасност на компанията.“
Химическата индустрия се е присъединила към корпоративната какофония, наричайки монографиите на МАИР „съмнителни и подвеждащи“. Това са класически стратегии, които идват директно от книгата на тютюневата индустрия. „Няма достатъчно доказателства, че като корпоративен актьор, тютюневата индустрия се различава значително от алкохолната или хранителната индустрия“, например.
Една повтаряща се корпоративна идея е, че като цяло МАИР никога не се е срещала с канцероген, който да не харесва. По-голямата част в крайна сметка се категоризират просто като вероятно канцерогенни, или просто няма достатъчно данни, които да определят със сигурност. Те всъщност отделяли време само на вещества, за които вече има налична информация в научната литература, посочваща степен на канцерогенна опасност за хората; така че, нищо чудно, че много от тях се оказват накрая канцерогенни.
Как отговаря МАИР на цялата тази критика? Световната здравна организация получава голям брой запитвания, израз на притеснения и молби за пояснение след публикация на доклада си за месото и рака. Те отговорили, че никога не са казвали на никого да спре да яде преработено месо – вашето тяло, вашият избор. Те просто посочват, че намаляването на консумацията на тези продукти може да намали риска от рака убиец. Харесва ви рака? Сами си решавате за себе си.
МАИР е просто изследователска организация, която оценява доказателствата за причините за рака; какво ще направите с тази информация зависи от вас. Американското общество за рака ясно се изрази по отношение на алкохола. Що се отнася до рака, най-добре е да не се пие алкохол. Но с преработеното месо малко се размиха нещата с предложението им, че хората могат да се разминат само с ограничаване на приема.
Европейската комисия е малко по-ясна. За да се намали риска от рак, трябва да се храним с разнообразие от пълнозърнести храни, бобови (боб, грах, нахут и леща), зеленчуци и плодове, да ограничим захарта, мазните и солени храни и напълно да избягваме газирани напитки, наденица и други преработени меса. В крайна сметка с отговора си колко месо е безопасно да се консумира, МАИР отговаря, че все още не знаем дали съществува изобщо ниво на безопасност, точка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/iarc-processed-meat-like-bacon-causes-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Диабетът като заболяване, причинено от натравяне с мазнини

Както преддиабетното състояние, така и диабет тип 2 са причинени от инсулиновата резистентност, което днес е доказано, че е тясно свързана с натрупването на мазнини в мускулните ни клетки. Тази мазнинна токсичност в мускулите ни е основен фактор за причиняването на инсулинова резистентност и диабет тип 2, тъй като нарушава дейността на инсулина. И преди сме разглеждали как мазнините правят мускулите ни резистентни към инсулин, как тези мазнини идват от мазнините, с които се храним или мазнините, които носим в себе си и как не всички мазнини са еднакви. Предимно мазнините от животински произход, а не от растителен, изглеждат особено вредни по отношение на инсулиновата резистентност, предизвикана от тях. Но тази инсулинова резистентност в мускулите ни започва години преди диагнозата диабет.
Това е графика на кръвната захар на гладно 13 години преди появата на диабета. Инсулиновата резистентност започва над 10 години преди да се постави диагноза диабет, тъй като кръвната захар бавно започва да се покачва. И после изведнъж панкреасът спира, а кръвната захар скача. Какво се крие зад това относително бързо спиране на отделянето на инсулин?
Първо, панкреасът изпомпва все повече инсулин, опитвайки се да се справи с причинената от мазнините инсулинова резистентност в мускулите ни и високите нива на инсулин могат да доведат до натрупване на мазнини в черния дроб и да доведат до омазнен черен дроб. Преди диагнозата на диабет тип 2 имаме дълъг тих писък от черния дроб. Докато мазнините се натрупват в черния ни дроб, той също става резистентен към инсулина.
Обикновено черният дроб постоянно образува кръвна захар, за да поддържа мозъка ни жив между храненията. След като закусим, обаче, инсулинът, който се освобождава след хранене, изключва глюкозата от черния дроб, което е логично, тъй като нямаме нужда от нея. Но ако е пълен с мазнини, черният дроб става резистентен към инсулина, както мускулите ни и така не реагира на сигналите от закуската, затова продължава да изпомпва кръвна захар цял ден, наред с всичко останало, което ядем. И така, панкреасът изпомпва още повече инсулин, за да се справи с високата захар, а черният дроб става все по-мазен и по-мазен. Това е един от порочните кръгове на диабета. Мазните мускули, в контекста на твърде многото калории, водят до омазнен черен дроб, което води до дори още по-мазен черен дроб. И всичко това е много преди да се появи диабета, но след това започва следващият порочен кръг.
Омазненият черен дроб е смъртоносно заболяване, така че черният дроб се опитва да се отърве от мазнината, като я пуска обратно в кръвообращението под формата на нещо, наречено VLDL и това започва да се натрупва в клетките на панкреаса, които изначално произвежда инсулин. Сега вече знаем как се развива диабета. Мазните мускули водят до омазнен черен дроб, което води до омазнен панкреас. Сега е ясно, че диабет тип 2 е състояние на излишни мазнини в органите ни.
Единственото нещо, което ни предпазваше от диабет, от неизследвани покачващи се нива на кръвна захар, е че панкреасът работи от време на време, като изпомпва излишния инсулин, за да се справи с инсулиновата резистентност. Но докато така нареченото островче, или бета клетките в панкреаса, се убиват от натрупването на мазнини, производството на инсулин спира да действа, и накрая имаме най-лошото и от двете страни: инсулинова резистентност, комбинирана с нефункциониращ панкреас. Когато не успеят да преодолеят резистентността, нивата на кръвната захар се покачват постоянно и имаме диабет тип 2.
Това има последствия и за появата на рак. Затлъстяването води до инсулинова резистентност, кръвната захар се покачва, панкреасът ни започва да изпомпва повече инсулин, за да се опита да вкара повече захар в мускулите и накрая мазнината се разлива и в панкреаса, убивайки клетките, произвеждащи инсулин, и ето, имаме диабет, в който случай трябва да започнем да инжектираме инсулин във високи дози, за да се справим с инсулиновата резистентност, а тези високи нива на инсулин подпомагат появата на рак. Това е една от причините, поради които смятаме, че затлъстелите жени имат повече рак на гърдата. Всичко опира до мазнината, която навлиза в мускулните ни клетки и така започва инсулиновата резистентност, мазнината от стомаха или мазнината, която навлиза в стомаха.
Сега би трябвало да е ясно защо американската асоциация на диабета препоръчва намаляване на приема на мазнини като стратегия за намаляване и на риска от развитие на диабет.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/diabetes-as-a-disease-of-fat-toxicity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев