Ползите от бирената мая за диабет


През 1854 г. е публикуван един случай в предшественика на британския медицински журнал, който предполага, че 2 до 3 супени лъжици бирена мая всеки ден могат да излекуват диабет в рамките на 6 седмици. Но отнема още 150 години преди това реално да бъда подложено на проверка в рандомизирано двойно-сляпо контролирано клинично проучване с около половин чаена лъжичка бирена мая на ден в продължение на три месеца. Какво станало? Значителен спад в нивата на кръвната захар на гладно и хемоглобин A1c, както и подобрение на инсулиновата чувствителност. Но какво означават тези цифри?
Хемоглобинът A1c е мярка за това колко висока е била кръвната ви захар във времето. Под 6 означава, че сте имали нормални нива на кръвна захар. Между 6 и 6,5 означава, че имате пред диабетно състояние и всичко над 6,5 означава, че имате диабет. Сега, можете да имате добре контролиран диабет или диабет, който е извън контрол, но всичко над 6,5 се счита за диабет.
В проучването плацебо групата започнала с около 9 и си остана там. Но групата с бирената мая намалила стойностите от 9 на 8. Така че плацебо групата е останала на 9, а групата с бирената мая е слязла от 9 на 8, така че те не се излекували, но за 3 месеца успели да постигнат значително по-добър контрол над диабета само чрез прием на половин чаена лъжичка бирена мая на ден, което би струвало около 9 стотинки на ден, 7 стотинки на ден.
Ами за седем седмици? Отново, общо около половин чаена лъжичка бирена мая на ден. Започва се с нива на А1c 8. Плацебото изглежда помогнало малко, но бирената мая помогнала повече. От 8 към 6,6 – състояние почти без диабет. Това е невероятно; как е възможно? Фармацевтичната индустрия се опитва от десетилетия да открие така наречения фактор на поносимостта на глюкозата в маята. В края на краищата никой акционер няма да е доволен от терапия, която можете да си купите само за 7 стотинки на ден.
Знаем, че каквото и да има в маята, то съдържа минерала хром. Може ли човек просто да приема хранителна добавка с хром само? Приемът на хром сам по себе си не изглежда да е особено ефективен. Може ли специалните фибри в маята, бета глюканите, да играят роля?
Допълването с количеството бета глюкани, които се съдържат в 2 до 3 чаени лъжици бирена мая на ден наистина водят до по-тънка талия и намаляване на кръвното налягане в рамките на 6 седмици. Хората намалили талията си с около 2,5 см., въпреки че нямало значителна промяна с приема на калории. Кръвното налягане също се понижило, ефект, който се наблюдава и с чиста бирена мая. Само половин чаена лъжичка бирена мая на ден довежда до значителен спад в кръвното налягане, което по случайност има основен принос за сърдечно-съдовите и бъбречните усложнения, характерни за диабета.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-brewers-yeast-for-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективно ли е маслото от чаено дърво при гъбички по ноктите?


Онихомикозата е гъбична инфекция по ноктите, обикновено по ноктите на краката, но понякога и на ръцете, която се характеризира с промяна в цвета на ноктите, деформация, откъсване, удебеляване, разпадане, набраздяване. Ето един пример как може да изглежда.
Разпространението се оценява на около 1 на всеки 25 души, въпреки че е по-често срещано при по-възрастните хора: 1 на всеки 5 над 60 години, както и половината от 70-годишните. За съжаление лечението наистина е трудно, защото гъбичките могат да се скрият дълбоко в нокътя, защитени от кръвоснабдяването от една страна и всичко друго, което бихте искали да сложите локално от друга. Така че повторната поява след лечението е често срещана поради остатъчните гъбички, дори и да сте в състояние да ги победите отново. Много от системните лечения през устата могат да бъдат токсични и много актуални приложения изискват продължителни курсове на лечение, което може да ограничи придържането към лечението от страна на пациента, особено при пациенти, които искат да използват лак за нокти или нещо, което да го прикрие.
Така че, като се вземат предвид всичките проблеми с многото противогъбични лекарства, има подновен интерес към естествените решения на проблема. Е, ако маслото от чаено дърво може да повлияе върху гъбичките по краката и пърхота, какво се случва с гъбичките по ноктите?
Има едно изследване върху комбинацията от противогъбичното лекарство в крема Лотримин с маслото от чаено дърво, която изглежда доста ефективна – в сравнение с нищо. Но какво ще кажете за сравнението помежду им? Има едно изследване, което сравнява маслото от чаено дърво с общо противогъбично лекарство, двойно сляпо, рандомизирано контролирано проучване: приложение два пъти дневно или на лекарството или на чисто масло от чаено дърво върху нокътя в продължение на 6 месеца. Премахването на мъртвата кожа се извършва на всеки няколко месеца, където част от гъбичната маса се свива, остъргва се и се премахва.
И след 6 месеца лекарството заличило гъбичките напълно само при 1 на 10 случая, но изглеждало по-добре, с частично или пълно разрешаване на проблема при повечето пациенти или от гледна точка на лекаря или на пациента. А маслото от чаено дърво се справило също толкова добре.
Двата препарата били сравними по ефикасност на лечението, клинична оценка и субективно подобрение – дори и цената им е сравнима. Така че за пациентите, желаещи „естествено“ лечение за гъбички по краката или ноктите, локалното мазане с маслото чаено дърво е разумна алтернатива на предписани с рецепта или без противогъбични лекарства.
Говорейки за природни лечения, какво ще кажете за наистина естествено лечение? Една възможна причина за недостатъчните дългосрочни ползи от всяка терапия за гъбички по ноктите е, че тя може да лекува само проявлението на скритото заболяване, като например сериозно потискане на имунната система или периферно микро или макро съдово заболяване. Може би гъбичните инфекции на ноктите са просто проява на лошо периферно кръвообращение, което обикновено би позволило на естествените защити на тялото да не позволява на гъбичките да се заселят преди всичко. Очевидно има едно проучване, не на английски, обхващащо 400 пациенти, което разглежда „връзката между кръвообращението на кожата и развитието на гъбични заболявания“ – това е заглавието – и „установява по-голямо от 50% намаление на кръвния поток при пациенти с [гъбички по краката и ноктите]… в сравнение с пациенти без тези заболявания.“ Така че, ако гъбичните инфекции по ноктите са просто симптом на един основен процес, то тогава лечението, което има за цел премахване на патогена, може да се окаже нереалистично. Нищо чудно, че инфекцията постоянно се връща. Следователно по-подходящата цел би била просто да се откажем и да живеем с нея. Но почакайте… Ако е проблем с циркулацията на кръвта, защо вместо това не се опитаме да подобрим циркулацията?
Ние знаем от 50-те години на миналия век, че можем ефективно да включваме и изключваме периферната артериална циркулация като с копче в рамките на дни, докато хората варират между растителна диета с ниско съдържание на мазнини и по-конвенционална диета, която е допринесла за проблема първоначално.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-brewers-yeast-for-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Действа ли маслото от чаено дърво при пърхот и гъбички по краката?


Цялото ни разбиране за причината за пърхота беше преобърнато с тази забележителна статия, публикувана през 1984 г. Вместо да разчита на вторични източници, рецензии, статии, мнения, тук се разглеждат първичната литература, първоначалните проучвания и е удивително колко несъмнени са доказателствата за истинската причина и как тя е била пренебрегвана, защото е била толкова добре погребана под цяла планина с грешки, тъй като някакви експерти през 1800 г. изложили някаква фалшива теория.
Сега знаем, че пърхотът е предизвикан от гъбични, които живеят и се хранят върху човешкия скалп, двете основни последици са: първо, колко тревожно е това, че някаква фалшива теория може да остане в медицинската литература без да бъде оспорена в продължение на един век, въпреки доказателствата за противното; и второ, хей, ако това е гъба, какво ще кажете да опитаме с масло от чаено дърво, което съдържа съставки, които имат противогъбична активност срещу голям брой гъбички.
Това се основава на проучвания като това обаче, където маслото от чаено дърво в съд на Петри може да отблъсне патогенните гъбички по кожата. Но няма как да разберем дали действа при пърхот, докато не го проучим. 126 мъже и жени били разделени на групи, като едната използва ежедневно шампоан с 5% масло от чаено дърво, а другата – плацебо за един месец. Плацебото не подействало много, намалило пърхота с около 10%, но шампоанът от масло на чаено дърво подействал по-добре, около 40% намаление. На графиката изглежда повече от 40%, но това се дължи на факта, че те заблуждаващо започнали оста Y na -60. Това е класическа измама, поместена в глава 5 от класиката на 1954 г., „Как да лъжем със статистика“. Графиката наистина трябва да изглежда така, което прави ефекта по-малко впечатляващ, но все пак това е статистически значимо.
Само един пациент в групата с масло от чаено дърво действително е постигнал пълно разрешаване на проблема, въпреки че същото важи и за един човек от групата с плацебото. И така изглежда, че шампоанът с масло от чаено дърво ще изисква продължителна употреба за контрол над пърхота.
Говорейки за гъбички, какво ще кажете за масло от чаено дърво в лечението на гъбички по краката? Това всъщност може би е най-често срещаната гъбична инфекция по кожата, която засяга 1 на всеки 10 души. И така, около 100 пациенти, разделени в някои от три групи: Крем с 10% масло от чаено дърво, тинацин, противогъбично лекарство, или плацебо крем. Един месец по-късно гъбичките са унищожени при 85% от групата с лекарството, но само с около една четвърт при групата с плацебото и с маслото от чаено дърво. Това е донякъде изненадващо, тъй като маслото от чаено дърво може да убива гъбичките в съд на Петри, но очевидно не и по краката.
Това ми напомня на някои от данните за оралното здраве по отношение на маслото от чаено дърво. То може да унищожи някои орални патогени в съд на Петри, но ако накарате хората да си жабурят устата с разтвор с масло от чаено дърво, ето натрупването на плака след 4 дни, без да си мият зъбите, жабуркайки се с плацебо. Ето как изглежда жабуренето с медикаментозен хлорхексидин вода за уста, която държи плаката малко по-надалеч. А водата за уста с масло от чаено дърво?
И така, ако маслото от чаено дърво не повлиява количеството плака, вероятно няма да помогне с гингивита, възпалението на венците, причинено от натрупването на плака. Но, не, ето го обрата. Вярно е, че няма намаляване на плаката с гел от 2,5% масло от чаено дърво. И все пак се наблюдава значително намаление на сериозността на гингивита. Тъй като намаляването на възпалението на венците се появява без намаление на плаката, изглежда, че това помага по-скоро като противовъзпалително средство, а не като антимикробен механизъм.
Може ли същото нещо да се случва и тук? Да, от гледна точка на микологичното излекуване – излекуването на гъбичната инфекция – маслото от чаено дърво не се справя по-добре от плацебото. Но въпреки че лекарството заличило гъбичките в 85% от случаите, в някои от тези случаи пациентите всъщност не забелязали подобрение в симптомите или те всъщност се почувствали по-зле след приема на лекарството, което вероятно е отражение на дразнещите странични ефекти на тинацтина. Ако вместо микологичното лечение погледнете симптоматичното подобрение, се оказва, че маслото от чаено дърво действа също толкова добре, колкото лекарството. Така че това може да бъде основата на популярната употреба на маслото от чаено дърво при лечението на гъбички по краката, но хората трябва да осъзнаят, че това е просто симптоматично облекчение и главната причина не се елиминира непременно по този начин. Разбира се, може би не са използвали достатъчно силен концентрат.
И наистина, ако опитате не с 10% крем, а с 25% до 50%, можете да получите степен на микологично излекуване по-голяма от тази на плацебото, но все пак не е толкова добър, колкото лекарството. И при тези високи концентрации някои от пациентите, които прилагат масло от чаено дърво, развили умерен до тежък дерматит – образувал се обрив. Но, хей, ако имате пациент, който не иска да използва медикаментозните кремове, тогава прилагането на крем с 25% чаено дърво има реален шанс да разреши проблема, без това да е твърде рисковано. Но стандартните противогъбични кремове без рецепта може и да действат по-ефективно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-tea-tree-oil-work-for-dandruff-and-athletes-foot
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасен ли е монашеският плод като подсладител?


Голям брой изкуствени подсладители са одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата в Северна Америка, включително аспартам и сукралоза (продава се като Splenda). Но също така има и естествени подсладители с висока интензивност, които се съдържат в растенията. Глобалният пазар за нехранителни подсладители като цяло, тези некалорийни подсладители, е на стойност милиарди долари, включително всички изкуствени подсладители – и два естествени, извлечени от растения: стевия и монашеския плод. Правил съм видео за стевията; ами монашеския плод?
Плодовете на Луо Хан Гуо – което означава монашеския плод на китайски – очевидно са били използвани в продължение на стотици години като естествен подсладител и народна медицина. Некалоричният сладък вкус идва от могрозидите, група от тритерпенови гликозиди от типа на кукуритан, които съставляват около 1% от плодовете и са около стотици пъти по-сладки от захарта.
Изчислено е, че смесените могрозиди са около 300 пъти по-сладки от захарта, до такава степен, че един екстракт от 80% е почти 250 пъти по-сладък от захарта. Ако прочетете прегледите в китайски журнали по природна медицина, ще видите изявления като това: доказано е, че монашеският плод има свойства против кашлица, астма, антиоксидантен ефект, защитава черния дроб, понижава кръвната захар, имунорегулация и действа противораково. Но това, което не ви казват, е, че тук говорят за намаляване на предизвикана от амоняк кашлица при мишки.
Натурален подсладител за храна със свойства, предпазващи от рак на панкреаса? Монашеският плод „може да се използва за ежедневна консумация като добавка в храните и напитки за предотвратяване и лекуване на рак на панкреаса.“ Да, може и да е така при мишката ви домашен любимец. И, антипролиферативната активност на монашеския плод при рака на дебелото черво и рака на гърлото е изследвана върху ракови клетки дебелото черво и гърлото в съд на Петри. Те наистина установили, че могрозидите убиват раковите клетки на дебелото черво и на гърлото и нашият храносмилателен тракт може да бъде директно изложен на тези съединения, ако се храним с тях, но какво липсва? Точно така, не са го изследвали срещу нормални клетки. Можете да се изпишкате в съд на Петри и да убиете някои ракови клетки. Цялата идея е да намерите нещо, което убива рака, но оставя нормалните клетки незасегнати, нещо, което тук не са успели да покажат.
Има ли някакви проучвания върху хората, които да засягат монашеския плод? Не… до сега. Благодарение на бързо нарастващата популярност на натуралните растителни подсладители, учените сметнали, че ще е интересно да се определи дали естествените подсладители са по-здравословна алтернатива на захарта или изкуствените подсладители. И така, разделили на групи хората, като едната пие напитка, подсладена с аспартам, другата – напитка, подсладена с монашески плод, третата – стевия. а четвъртата – обикновена захар. И след това измерват кръвната захар след 24 часа. Оказва се, че няма никаква значителна разлика между което и да е от тях.
Но чакайте малко. Групата със захарта получава 16 супени лъжици захар, количеството добавена захар в една бутилка Кока-Кола от 500 мл. Така че другите три групи консумират с 16 по-малко супени лъжици захар и все пак имали едно и също ниво на кръвна захар? Но обикновената захар причинява огромно увеличение на кръвната захар. Ето; ще ви покажа. Ако изпиете тази бутилка вода със захар, която се равнява на 20 захарни кубчета, кръвната ви захар ще скочи с 40 единици през следващия един час. Докато ако вземате аспартам, подсладена напитка, монашески плод или стевия, нищо няма да се случи, което бихте очаквали, нали? Това са некалорични подсладители, нямат калории. Също както, когато пиете вода, нали? Така че как е възможно дневните стойности на кръвната захар да са еднакви? Единственият начин, по който това може да се случи, е ако некалоричните подсладители са влошили още повече нивата на кръвната захар по някакъв начин по-късно през деня?
Вижте какво се случва, когато давате на хората Splenda, смесена със захарна вода. Получавате по-голям скок на кръвната захар, по-голямо увеличение на инсулина, при смесване на захарта със сукралоза, въпреки че Splenda сама по себе си не причинява никакво увеличение. И така, дали аспартамът прави същото нещо? След първия час хората получили нормален обяд. И така, кръвната захар отново се повишила и после се понижила, както е нормално да става след хранене. Не се увеличава толкова, колкото ако се пие директно вода със захар, само леко повишение и после понижение. Добре, но това се случва в групата, която пиела захарта един час преди това. В групата с аспартама, въпреки че нивата на кръвна захар не се повишили по това време, един час по-късно на обяд те се издигнали дори още по-високо, сякаш човекът току-що е изпил една бутилка сода.
Добре, но какво да кажем за естествените подсладители, стевия и монашески плод? Същото нещо. Същото увеличение на кръвната захар при хранене един час по-късно. Така че можете да видите как всичко се изравнява по отношение на средните нива на кръвната захар, въпреки че в тези три некалорични подсладители, хората приемали 16 супени лъжици по-малко захар, поне отчасти, защото са яли повече. След като изпиете една диетична кола, е по-вероятно да ядете повече на следващото си хранене, отколкото ако изпиете една обикновена кола. Всъщност толкова повече, че „спестената“ енергия от замяната на захар с некалорийни подсладители напълно се компенсира на следващото хранене; следователно, няма разлика в общия дневен прием на калории.
Напитката, подсладена със захар, довела до голямо повишение както на кръвната захар, така и на инсулина, тези реакции обаче се оказват още по-големи за останалите три напитки след обяда, по-късно. Така че когато става дума за калорийния прием, за кръвната захар или повишението на инсулина, при всички тях се оказва, че има проблем.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-monk-fruit-sweetener-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

По-малко канцерогенно ли е органичното месо?


Това проучване върху канцерогенните рискове, свързани с приема на различни видове меса, изчислява, че рискът е толкова голям, че не бихме искали да даваме телешко, свинско или пилешко месо на децата повече от 5 пъти месечно. Това е в Европа, където замърсяването на агнешкото месо е основен проблем. В Съединените щати, ако имаше нещо, което да се отличава, това би било пилшкото месо и ПБДЕ (полибромирани дифенилови етери), химикали, забавящи горенето, не само в сравнение с други видове месо, но и в други държави. Американските пилета са около 10-20 пъти по-замърсени от пробите, взети от други държави, които са били изследвани, въпреки че храненето не е единственият източник на излагане, тъй като вегетарианците имат само около 25% по-ниски нива в кръвта си отколкото тези, които ядат месо, въпреки че голяма част от това може да се дължи на пилешкото месо.
За другите химикали храната може да играе по-голяма роля. Изследвания на замърсителите в кърмата на майки вегетарианки, които датират от над 30 години, са установили, че средните нива при вегетарианците на някои замърсители са само 1 до 2% почти толкова високи, колкото и на национално ниво. Всъщност, за 6 от 7 замърсители, които изследвали, дори не е имали разлика в обхвата на резултатите; най-голямата стойност при вегетарианците е била по-ниска от най-ниската стойност, измерена в общото население. Това се предполага, че се дължи на тези замърсители, които се концентрират върху хранителната верига; така че, когато ядете много от всичко надолу по хранителната верига, растения, тези, които се хранят с вегетарианска храна, може да имат леко предимство.
Например, диоксините: месото, рибата и млечните продукти се смята, че допринасят за почти цялото излагане на тялото на диоксин. И наистина, ако погледнете хората, които се хранят изцяло с растителна храна, те може да имат само около една трета от нивата на диоксини и ПХБ или дори по-малко от една пета да циркулира в тялото им.
Това проучване наистина ме порази. Индия е изправена пред сериозен проблем с това какво да прави с милионите килограми електронни отпадъци всяка година. И тези бедни работници в тези електронни съоръжения за рециклиране на отпадъци могат да бъдат изложени на високи нива на токсични химикали, като накрая се оказват с този вид концентрация на ПХБ в кръвта си, два пъти по-висока от тази на хората, които живеят на около 250 мили по протежение на брега. Но това не са вегетарианци, работниците в завода за отпадъци. Нивата на ПХБ при вегетарианците, работещи в същото предприятие, са дори още по-ниски.
Проблемът с тези проучвания в определен период от времето, е че не можем да отделим храненето. Може би вегетарианците имат други ежедневни навици, които ги заюитават. Няма как да знаем, докато не… направим проверка. Ако променим храненето на хората, ще видим както се случва.
Трудно е да се направи с постоянни замърсители като ПХБ, като може да отнеме буквално десетилетия да се изчистят от тялото, но можем да се отървем от тежките метали, като живак, за няколко месеца. И наистина, в рамките на 3 месеца от изключването на месо, птици, риба и яйца от своята храна, се забелязва значителен спад в нивата на токсични тежки метали в тялото, включително живак, кадмий и олово. До около 30% спад в рамките на 3 месеца.
Ами ако просто се придържаме към органично месо? Сертифицираното органично месо идва от добитък, който се храни с органично отглеждана храна, която не съдържа пестициди и животински странични продукти по закон. Следователно човек би предположил, че трябва да има по-малко натрупване на химични отпадъци. Въпреки това, на практика не е имало никакви проучвания върху съдържанието на химически отпадъци в органичното месо до… сега.
Изследователите взели 76 проби от различни видове месо, както органично, така и обикновено, и изчислили нивата им на замърсяване с 33 различни канцерогенни устойчиви органични замърсители.
В края на краищата храненето допринася повече от 90% за общото текущо излагане на влиянието на тези вещества, особено при храни от животински произход. От друга страна, нарастващ брой потребители избират органични продукти. Всъщност производството на органична био храна се е увеличило с около 50% през последното десетилетие; и така, предпазени ли са потребителите на органично месо или не?
Е, „няма проба, която да не съдържа никакви канцерогенни замърсители“, което се очаква, като се има предвид колко замърсен е нашият свят тези дни, но това, което е изненадващо е, че „разликата между органично и конвенционално произведеното месото е минимална.“ Освен това настоящият модел на консумацията на месо превишава максималните ограничения, както и да го погледнем.
Учудващо е, че консумацията на органично произведеното месо не само не намалява този канцерогенен риск, но понякога се оказва и че рискът е по-голям. Заключението, за съжаление, е че консумацията на органично месо не намалява канцерогенния потенциал, свързан с приема на тези замърсители.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-organic-meat-less-carcinogenic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Канцерогените в месото


Какви са някои от начините, по които можем да намалим излагането си на канцерогенни вещества в месото, които се образуват по време на готвене? Има цял списък с опасни фактори. Първият фактор е видът месо, като преработеното месо – червено или бяло, е най-лошо. После температурата, като готвенето под 127 градуса Целзий, варенето или готвенето в микровълнова фурна са по-безопасни, докато готвенето на пряк огън, печенето и пърженето в тиган са най-лоши. Обръщането на месото на всяка минута понижава риска, а вместо тъмна и ароматна коричка се препоръчва бледа и мека такава, сготвена за кратко, това намалява риска, стига да спазвате насоките за безопасност на храните. Подправки или маринати, съдържащи оцет, намаляват образуването на канцерогените. Избягвайте мазни сосове, придържайте се към една порция, която да е с размера на тесте карти или един сапун и яжте зеленчуци и плодове с храната си. Дори ако само се навъртате около някое барбекю, може да е лоша идея, дори и да не ядете нищо от него.
Тук се оценява допълнителният доживотен риск от рак, свързан със стоенето на около 2 метра от скарата на въглища всеки ден и на около 9 метра, както с 25% излагане на кожата, така и със 100% излагане на кожата. Тук не говорят за готвене на голо; това е с уговорката, че лекото облекло вероятно осигурява някаква защита от тези газообразни канцерогени. Контактът с кожата често е пренебрегван в тези случаи на оценка на риска от полицикличните ароматни въглеводороди, но ние знаем, че това е проблем от проучвания върху пожарникари, които показват, че дори с пълна защитна екипировка, дишане през респиратор, те все пак накрая имат налични тези съединения в тялото си, вероятно през врата под каските си.
Тези резултати показват, че излагането на открито на изпаренията от барбекюта (особено през кожата) може да бъде важен, но до голяма степен пренебрегван източник на опасности за здравето, но тези изчисления са от използването на барбекю веднъж на ден, всеки ден, целогодишно. Изследователите смятат, че токсичните изпарения могат всъщност да се задържат за дрехите на хората, което може впоследствие да проникне навътре и да продължи излагането.
Това са някои от химикалите, които водят до това официалният научен орган, който определя какво е и какво не е канцерогенно, да обяви, че преработеното месо причинява рак и че червеното месо вероятно причинява рак. Те разглеждат както нитратите в преработеното месо, така и тези канцерогени в сготвеното месо. Обаче поради на практика неизбежното присъствие на други канцерогенни вещества, които вече са налични в суровото или непреработеното месо, тези химикали не са единствените потенциално канцерогенни вещества в месото и месните продукти. Тези други вещества са добре познати замърсители на околната среда, като например някои тежки метали, диоксини и ПХБ, така наречените устойчиви органични замърсители, на които ние сме основно изложени чрез приема на млечни продукти, месо и риба. Въпреки че диоксините се образуват когато хартиената маса се избелва с белина, имам усещане, че това е грешка при автоматичната корекция.
Колко голям е проблемът в САЩ? Министерството на земеделието на САЩ проучва дали нивата на подобните на диоксин вещества в месото и птиците показват възможен проблем за американското здравеопазване и те стигат до заключението, че излагането на един средностатистически американец е под установената референтна норма на Американската агенция за опазване на околната среда, което означава максимално допустимото ограничение на едно токсично вещество. Само децата, които консумират средно на ден порции месо или птици редовно, които съдържат най-високите нива, могат да превишат ограничението.
Ако вземем заедно всички канцерогени, някои токсиколози съветват да се ограничава консумацията на говеждо, свинско и пилешко месо, така че децата да консумират най-много пет порции, които да съчетават всички тези видове месо; така че средно една порция на всеки шест дни най-много. Да, но какво да кажем за органичното месо? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/carcinogens-in-meat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кокосовата вода и депресията


Ако влезете в интернет, можете да видите твърдения, че кокосовата вода може да има ползи при депресия. И дори се цитират проучвания. Ето го черно на бяло. „Кокосовата вода облекчава симптомите на депресия.“ Дали току-що не си го измислиха това? Не, кликнете върху изследването и ето я информацията в PubMed, точно както казват. И за ограничен период от време само за $39.95, издателят ще ви позволи да го прочетете, но защо да си губите времето? Казва го точно там в заглавието „Кокосовата вода облекчава симптомите на депресия.“ Също така бихте могли да похарчите тези 40 долара за кокосова вода, вместо това, за да подобрите настроението си! И все пак, аз чета всички тези проучвания, за да не ви се налага вие да го правите: това е моята работа!
Ако погледнете проучването, то започва с това, че растенията често биват изследвани за техния антидепресантен потенциал. ОК, звучи добре. Ето защо кокосовата вода, често използвана растителна напитка, била избрана за проучване на нейния антидепресантен потенциал. С вас до сега. Затова били избрани гризачи за това проучване и бил извършен „принудителен тест за плуване“. Какво?!
Принудителният тест за плуване е един от най-широко използваните тестове за изследване на антидепресивната активност. Пълните прозрачен цилиндър с вода над главата на мишката; така че тя е принудена да плува, пускате мишката вътре и наблюдавате колко време това нещо се бори да се спаси от удавяне, преди да го видите просто да се отказва и тялото му да плава на повърхността. И на вашето внимание, първо ги храните с малко кокосова вода и се оказва, че тогава те издържат малко по-дълго преди да се предадат, което показва антидепресантен ефект. Ето защо трябва да използваме кокосова вода за лечение на депресивни разстройства при хората? Какво?! Това ме потиска дори когато го чета, толкова пропилени възможности за научни изследвания. Откъде стигнаха дори тази идея?
Измислена е от група френски учени през 70-те години, за да пресъздадат „поведенческо отчаяние“. Напомня ми за експериментите на Харлоу с „вертикалната затворена камера“, която той нарича „ямата на отчаянието“, а тя представлявала просто метална изработка с наклонени страни. Ако заключите бебе маймуна в нея за 45 дни, ще произведете дълбоки поведенчески промени. Те накрая се сгушват в ембрионална позиция. И след 10 седмици сами в камерата, те проявяват поведение, което прилича на „прилепване към контакт“, където те просто се събират и се прегръщат за дълги периоди от време. Още не е ясно защо задържането във вертикалната камера очевидно е толкова ефективно за произвеждането на ненормално поведение, но не се притеснявайте, има още много проучвания, които трябва да се направят. Ще ви спестя изследванията върху кученца…
Мога да разбера защо човек би искал някакъв модел, върху който да изпробва новите антидепресанти, но ако искате да разберете дали нарът има антидепресантни ефекти, защо просто не храним хората с малко нар, вместо да пращаме някакви мишки на дълбокото? Има буквално хиляди публикувани проучвания върху храни или хранителни продукти, които използват този принудителен тест за плуване, а това позволява на индустрията за яйца да твърди: „Вижте, яйцата могат да бъдат отлична храна за предотвратяване и облекчаване на симптомите на сериозна депресия.“ Защо? Всичко това, защото плъховете са се борели по-дълго? Докато при хората, ако премахнете яйцата от тяхната диета, това ще подобри настроението им, въпреки че тук също премахнали и месото; така че не е ясно кой какво е направил или може би хората просто са яли по-здравословни растителни храни, като соята – на което соевата индустрия е щастлива да ви каже, че соята намалява свързаното с депресия поведение при плъхове след менопауза, които са плували, за да спасят живота си.
При хората обаче най-доброто, което соевите продукти могат да направят, е просто да действат толкова добре, колкото и лекарства като Прозак и Золофт, а всички знаем колко малко всъщност това ни говори. Принудителният тест за плуване е просто реакция към остър стресиращ стимул от това, че сте поставени в контейнер без авариен маршрут, докато човешката депресия отразява хронично субективно емоционално състояние, вътрешно емоционално състояние и досега не сме били в състояние да попитаме животните как те се чувстват. Дори не можем просто да погледнем човешкото поведение и да разберем дали някой има като диагноза депресия; така че е невъзможно да стигнем до заключението, че плувният тест е някакъв тест за човешка депресия.
Лекотата, с която хиляди учени правят това, обаче, е обезпокоителна, защото прави предположения, които не помагат на критичната мисъл. Всъщност всичко това е сравнено с някакъв скеч на комедийната група Монти Пайтън, където наблюдавате дали вещицата плава или не. Но днес това се използва за определяне дали гризачът е депресиран.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/coconut-water-and-depression
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев