Ролята на чревния микробиом при аутизма


В природата има много примери на чревни микроби, които променят поведението на домакина. Един такъв пример включва паразита в мозъка, наречен Toxoplasma. Когато се заразява един гризач през червата, паразитът намира своя път до мозъка и причинява загуба на вродения страх при животното от миризмата на урината на червения рис. Защо паразитът се интересува от това, от какво се страхуват мишките? Защото, като не избягват хищниците, те по-често могат да бъдат хванати и изядени; така че паразитът може да продължи да заразява други гризачи. Ако вие сте паразит в мозъка на мишките, как ще се разпространявате? Мишките не са канибали; така че трябва да се уверите, че мишката, в която се намирате, ще бъде изядена от нещо друго. Така че паразитът еволюира по някакъв начин, за да промени поведението на мишката.
Като се има предвид потенциалната способност на микробите да променят поведението, дали разрушаването на нашия чревен микробиом, добрите ни бактерии в червата, може да бъде потенциален фактор за появата на аутизъм? Откъде им е хрумнала тази идея? Ами, децата с аутизъм обикновено имат променена чревна флора, по-различна от тази на деца без аутизъм, например значително по-малко от бактерията Prevotella в децата с аутизъм, която, ако си спомняте, характеризира здравословния ентеротип на червата, чийто растеж можете самите вие да подпомогнете чрез повече растително хранене.
Но кое идва първо? Вместо лошата микрофлора да води до аутизъм, не е ли по-вероятно аутизмът да води до лоша чревна флора? Децата с аутизъм ядат значително по-малко плодове и зеленчуци, диетата им често се характеризира с липса на разнообразие, недостатъчно количество храни, съдържащи фибри, което означава недостатъчно цели растителни храни като цяло и завишено количество добавена захар. Така че, не би ли могло това да обясни различната чревна флора?
Има някои рискови фактори непосредствено преди и след раждането за развитието на аутизъм, включително преждевременно раждане, ниско тегло при раждане и раждане с цезарово сечение – особено секциото. Какво общо трябва да има това с микробиома? Ами, може да има защитна стойност чрез майчиния вагинален микробиом, който детето пропуска, когато излиза вместо това чрез хирургичен разрез. Но по време на секцио майките също понякога биват поставени под обща анестезия и е възможно упойката да засегне мозъка на бебето преди то да бъде разделено от майчиното кръвоснабдяване. За да разграничим двата сценария, имаме нужда от проучване, което да сравни риска от аутизъм при секцио, където майката е поставена под епидурална или спинална упойка, със секциото под обща анестезия, но никога не е имало такова проучване… до сега.
Това проучване разглежда случаите на аутизъм при бебета, родени по естествен начин, родени със секцио при местна упойка и със секцио с пълна анестезия. И се оказва, че само тези, които са родени със секцио под обща анестезия имат по-висок риск, а не тези със секцио, при която майката просто получава епидурална упойка; така че това би предположило, че връзката със секциото е по-скоро въпрос на излагане на влиянието на медикаменти за анестезията, а не въпрос на липсата на контакта с вагиналната флора. Това обаче не е интервенционално проучване, при което майките са разделени в различни групи, а е просто наблюдателно проучване. Така че е възможно увеличеният риск от аутизъм да има по-малко общо със самата анестезия, а да е свързан най-вече с усложненията по време на бременността, които да са довели до необходимостта майката да премине през това. Така или иначе, не виждам връзката с микробиома.
Опитвали са пробиотици за деца с аутизъм и до сега не изглежда това да е помогнало много. Някои семейства в отчаянието си са опитвали фекални трансплантации, при които молят съседското дете да бъде донор. Както когато една муха казала на другата: „Това изпражнение заето ли е?“ Разбира се, това не е одобрено от Агенцията за контрол на храните и лекарствата; така че семействата са принудени да идат на кафявия пазар…
Всичко това може да бъде проследено обратно към това забележително проучване, публикувано в журнала по детска неврология. Няколко родители на деца с рецидивиращ аутизъм – което означава, че децата започват да се държат нормално преди аутизмът да ги удари – отбелязват, че изглежда всичко започва след като детето им е приемало антибиотици. Бяха получили хронична диария – аутизмът не е единственото нещо, към което може да сте генетично предразположени… което предполага, че антибиотиците са замърсили чревната им флора и после последвала загубата на говора, играта и социалните умения. Сега това може да бъде тотално съвпадение, но то е довело тази група детски гастроентеролози да смятат, че може би е имало някакъв вид причинно-следствена връзка там. Може би чрез премахване на добрите бактерии, някои от лошите бактерии се задържат, някои невротоксични бактерии, и това води до аутизъм. Ако това беше истина, може би биха могли да почистят отново плочата, още една доза антибиотици, но този път в опит да се изчистят всички лоши бактерии, които дебнат там. Би ли могло това да намали симптомите на аутизъм при тези индивиди? Това би било шокиращо.
Поставят децата на силен антибиотик, наречен ванкомицин, и 80% от децата се подобряват. Но в рамките на няколко седмици след лечението повечето от тях се връщат обратно към първоначалното си състояние, което предполага, че може би лошите бактерии са били потушени, но не и премахнати.
Това проучване е проведено преди близо 20 години и имало стойност “n” само 11, което означава, че изследвало само 11 деца. (Буквата n в научната сфера показва броя на участниците в проучването). Със сигурност до сега е имало и много по-големи проучвания. Но в действителност има само едно публикувано последващо проучване и при него n е равно на 1.
Един докладван случай за дете с аутизъм, което се подобрява на антибиотици и едно предположение на бащата какво може да означава това, написано от самия баща, който описва драматично подобрение в аутизма на детето след приемане на амоксицилин. Когато той разговаря с други родители на деца с аутизъм, се изненадал, когато открил, че много от тях често дават на децата си антибиотици специално за тази цел, въпреки че той също чул от други родители предположението, че аутизмът при децата им се влошил след антибиотиците или че антибиотиците са виновни за появата на това състояние преди всичко. Но фактът, че всичко това говори за потенциалната роля на чревната флора, само подсилва твърдението.
И други родители говорят за това, но когато той прегледал медицинската литература, за да научи повече всичко, което открил, е това проучване върху 11-годишното дете. Как е възможно да няма никакви последващи проучвания? И ето го, точно пред очите му, като директен свидетел на доказателствата при собственото му дете, това, което това изследване беше установило, това привидно невъзможно състояние, бързо и драстично подобрено вследствие на антибиотик – поне при някои деца, но изненадващо е, че не е имало никакви опити да се повтори това проучване. Сега, мисля, че повечето родители вероятно ще разчитат на това, че са благословени и че това подействало поне за тяхното дете и ще оставят нещата така, но не и този родител. Той основал своя собствена фондация за проучвания върху аутизма с мисията да насърчи, спонсорира и комуникира всички новости в проучванията върху аутизма.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-the-gut-microbiome-in-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Храни за подобрение на спортното представяне и възстановяване на спортистите


За по-голямата консумация на плодове и зеленчуци е доказано, че е положително свързана с мускулната сила при подрастващите, но не те точно имат най-голяма нужда от това. Ами консумацията на плодове и зеленчуци и рискът от слабост при възрастните хора? По-голямата консумация на плодове и зеленчуци е свързана и с по-ниска слабост в отношение доза-действие, което означава, че колкото повече плодове се консумират, толкова по-малко слабост ще има, а същото важи и за зеленчуците, но това са изцяло наблюдателни проучвания, които не могат сами по себе си да докажат причинно-следствена връзка.
Какво се случва, когато направим изследване върху определени храни? Ами, няма положителен ефект при приемане на олио от чиа семена по отношение на представянето на спортисти при бягане, но се установява ефект при прием на хранителна добавка със спанак върху оксидативния стрес, предизвикан от физическото натоварване. И под хранителна добавка със спанак имат предвид, че просто са дали на някои хора малко пресни сурови листа спанак, 1 грам на килограм, което прави около една четвърт връзка спанак на ден в продължение на две седмици и след това тези хора трябвало да бягат на полумаратон. И открили, че „хроничното ежедневно добавяне на спанак към храната“, ъ-ъ-ъ, което означава просто яденето на салата, има облекчаващ ефект върху познатите показатели на оксидативен стрес и мускулни увреждания.
Ето какво се случва, когато бягате на полумаратон без да сте яли спанак: голям скок в оксидативния стрес, нива на малондиалдехид в кръвта, които се запазват часове или дори дни по-късно. В групата на спанака, преди и след 2-те седмици на хранене със спанак не изглежда да има някаква разлика, но ако поставите тялото под напрежение, тогава наистина можете да забележите разликата. Вашето тяло ще може по-добре да се справи със стреса.
И ако погледнете произтичащите от това поражения за мускулите, измерени чрез изтичането на креатин киназа от мускулите (това е ензим, който трябва да бъде в мускулите ви, а не да изтича в кръвта), започвате от около 100 и стигате до 200 след полумаратона, точно след 2 часа. Но на следващия ден наистина ще почувствате разликата, това забавено възпаление на мускулите, като нивата на креатин киназа достигат до 600 преди да започнат отново да спадат. Добре, така изглежда ситуацията без спанак. С прием на спанак се получават подобни завишени нива непосредствено след състезанието, а това е на следващия ден, когато спанакът наистина се откроява. Не получавате същите завишени нива на следващия ден, и така, за един състезаващ се спортист, това по-бързо възстановяване може да му позволи да започне отново по-усилени тренировки по-скоро. Това се приписва на противовъзпалителните свойства на спанака.
Същото е и със сока от черен касис. След усилено вдигане на тежести показателите за поражения на мускулите се покачват и остават високи, докато при същото натоварване, но с пиене на сок от горски плодове, нивата отново се покачват, но после се връщат обратно надолу. Но това са просто мерки на биомаркери за мускулна болка. Ами действителната болка?
Ако погледнете ефекта от сока от череши върху възстановяването след продължителни, периодични спринтове във футбола, ще забележите същия вид намаляване на биомаркерите на възпалението, но което е по-важното, по-малко мускулна болка. Това е болезнеността, за която се докладва в дните след физическото натоварване в плацебо групата. В групата с черешовия сок нивата били наполовина. След това били измерени максималните волни изометрични контракции на мускулите на краката, които разбираемо били във връхната си точка в дните след интензивната тренировка, но не и при групата с черешите.
Стигат до заключението, че участниците, които допълват храната си с черешов концентрат успели да поддържат по-голяма функционална производителност. Но това се установило чрез тестване колко високо могат да скочат във вертикална посока. Всъщност не опитали да проверят дали те играят футбол по-добре. Но това проучване върху сока от лилаво грозде всъщност установява ергогенен ефект при бегачите, които тичат за развлечение чрез подобряване на времето до изтощението им, при което проучване хората започват да тичат на бягаща пътека и се наблюдава колко дълго могат да издържат, преди да колабират. След един месец на прием на напитка Kool-Aid с вкус на грозде, един вид напитка, служеща за плацебо контрол, не се забелязва никаква промяна в представянето, докато в групата с истинския гроздов сок имало зашеметяващо подобрение от 15% – издържали още 12 минути.
В изследването използвали сок, така че да могат да направят подобна плацебо напитка, но можете да си купите и свежо грозде или пресни или замразени череши, както и консервирани такива. Слагам си в овесената си каша с какао и ментови листа за вкус на череши, покрити с шоколад. Може и да опитате това за няколко дни преди да участвате в следващото си голямо спортно състезание.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-to-improve-athletic-performance-and-recovery
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали наистина яденето на една ябълка на ден държи лекаря надалеч?


Дали наистина яденето на една ябълка на ден държи лекаря надалеч? Това е поговорка относно здравето, която съществува от 1866 г., но дали е вярна? Няма как да знаем докато не проверим. „Връзката между консумацията на ябълки и посещенията при лекаря“, публикувана в списанието за вътрешна медицина на Американската медицинска асоциация. Цел: да се изследва връзката между изяждането на една ябълка на ден посещенията при лекаря.
Насърчавано от медиите и специалните групи по интереси, включително американската асоциация на ябълките, толкова мощна, че индустрията за ябълките наскоро похарчи главозамайващите $7000 за лобиране на политиците. Благоприятните ефекти от консумацията на ябълки могат да включват ускоряване на загубата на тегло, защита на мозъка, потискане на рака, намаляване на симптомите на астма, подобрено сърдечно-съдово здраве. Така че хората, консумиращи ябълки, би трябвало да се нуждаят от по-малко медицински грижи, нали? „Въпреки че някои могат да се присмиват на това, като се има предвид сравнително ниската цена на ябълките, предписанието на консумиране на ябълки може да намали разходите за здравеопазването, ако афоризмът е истина.“
И така, сравняват се хората, които ядат ежедневно ябълки с тези, които не ядат ябълки и те били попитани дали са посещавали лекар през последната година, дали са влизали в болница, дали са посещавали психиатър или са вземали рецепта за лекарство през последния месец. Били разпитани 8000 души и само 1 на 10 души съобщава, че е ял ябълка през последните 24 часа, а доказателствата не подкрепят твърдението, че една ябълка на ден държи лекаря надалеч. Така че може би е нужно повече от една ябълка на ден. Може би трябва да съсредоточим цялостното си хранене около растителните храни. Въпреки това, малката част от американците, които ядат по една ябълка на ден, наистина изглежда, че използват по-малко лекарства, отпускани по лекарско предписание. Така че, може би поговорката трябва да се актуализира, за да изясни, че ако не друго, яденето на ябълки може да помогне да стоите далеч от фармацевтите.
Но, хей, въз основа на средната цена на медицинските предписания, разликата в годишните разходи за лекарства по лекарско предписание на глава от населението между хората, консумиращи ябълки и тези, които не консумират, би била стотици долари. Така че, ако всички американци ядяха ябълки, можехме да спестим почти 50 млрд. долара. Разбира се, ако вземете предвид и цената на самите ябълки, ще спестим чисто само около 19 млрд. долара. Ако всичко това ви изглежда просто фалшиво възхваляване на ябълките, ще забележите, че това е публикувано подозрително близо до 1 април, деня на шегата. И наистина, това е част от традицията на британския медицински журнал и неговото ежегодно коледно издание, което се отличава с научно строги, но все пак леко хумористични изследвания, които поемат въпроса за ябълката, за да отразят ефектите на смъртността от инсулт и сърдечен удар при всички по-възрастни пациенти, на които им се предписва или лекарство със статин, което понижава холестерола, или по една ябълка на ден.
Като цяло вземат изследвания, като това, където се вижда тази реакция на доброто дозиране, при което колкото повече плодове ядете на ден, толкова по-нисък ще оказва рискът от инсулт – и подобни са данните за сърдечно-съдовите заболявания – сравнение с познатия ефект на лекарството, и стигат до заключението, че предписването на една ябълка на ден е възможно да има подобен ефект върху смъртността от инсулт и сърдечен удар за населението, както приемът на лекарства със статин. И, хей, ябълките имат само положителни странични ефекти. Избирането на ябълките пред статините може да предотврати повече от хиляда излишни случаи от мускулни увреждания и над 12000 диагнози диабет, защото статините увеличават риска от диабет. И това е направено във Великобритания. Искам да кажа, тук в САЩ бихме очаквали 5 пъти по-големи цифри, въпреки че по ирония на съдбата цената на ябълките е вероятно да е по-голяма от онези лекарства със статини. Лекарството Generic Lipitor струва по около 20 цента на ден.
Така че, да, с подобно намаляване на темповете на смъртност, това 150-годишно послание относно здравето и яденето по една ябълка на ден може да съвпадне със съвременната медицина и е възможно да има по-малко странични ефекти. Но ябълките са с няколко стотинки по-скъпи, да не говорим за увеличеното време и трудностите, свързани с консумирането на една ябълка на ден в сравнение с лекарствата със статин. Само една глътка от лекарството, в сравнение с цялото това продължително дъвчене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-an-apple-a-day-really-keep-the-doctor-away
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим окислението на холестерола?


Значителна част от доказателствата показват, че окисленият холестерол може да бъде един от основните причинители на Алцхаймер. Но това не е всичко. Продуктите на окисляването на холестерола са свързани с появата и развитието на множество основни хронични проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, диабет и бъбречна недостатъчност. И те се произвеждат когато се нагряват животински продукти. Всички форми на готвене могат това, тъй като може да се получи максимално окисляване на холестерола едва при около 150 градуса целзий. Но има ли някой метод на готвене, който е по-лош от останалите? Е, ако погледнете месото на едно жребче, което означава малко бебе конче, ще видите, че по-високи нива на окисление като цяло са открити в месото, готвено на микровълнова фурна.
И наистина изглежда, че при готвенето на пиле или говеждо месо на микровълнова фурна се произвежда около два пъти повече окислен холестерол в сравнение с пърженето. Докато, ако погледнете бекона, при суровия бекон не е открит никакъв окислен холестерол. Има холестерол, както при всички останали животински продукти, но той не се окислява, докато не го сготвите. Печенето на грил изглежда, че е най-безопасният метод в началото, но след като сложите храната обратно в хладилника и я затоплите по-късно, използвайки същия метод, нивата скачат нагоре.
Не е само топлината обаче. Въпреки че нивата в суровото месо е обикновено ниско, концентрацията обикновено се увеличава драстично след излагане на окисляващи средства, каквато е светлината. Какво трябва да направите, да се промъкнете в прасето и да изядете бекона от вътрешностите му? Не. Можете да увиете месото в червена найлонова торбичка. Прозрачните найлонови торбички не помагат, но червените блокират част от светлинните вълни и могат да забавят окисляването на холестерола. Тук става въпрос за парчета конско месо. Проблемът е по-голям с нарязаните на парчета месни продукти, защото по-голяма част от месото е изложено на въздух и светлина. Същият проблем е и с каймата; много по-голяма част е изложена.
Освен ако не държите месото в някаква вакуумна опаковка, дори и в тъмния хладилник само излагането на кислород може да увеличи нивата на окисление. Или във фризера. Да, готвенето на сурова риба може да увеличи нивата от 8 до 18, но след няколко месеца замразената риба – дори суровата – започва да има около 10 пъти по-високи нива и отива от тук до тук.
А по отношение на това кое месо е най-лошото, готвеното в микровълнова или пърженото, пилето се оказва два пъти по-вредно от говеждото. Причината изглежда, че е свързана със съдържанието на полиненаситените мазнини в мускулите, първо са рибите, после домашните птици, свинското, телешкото и агнешкото месо. Така че бялото месо е по-податливо на окисляването на холестерола. Да, червеното месо има повече наситени мазнини, но рибата и пилето са склонни да натрупват повече окислен холестерол. Така че пилето и печената сьомга се оказва, че генерират по-големи количества продукти на окисляването на холестерола в сравнение с други видове месо. Изненадващо е обаче, че най-голямото увеличение на окисления холестерол в сьомгата става чрез готвене на пара, просто защото е изложена на топлина за по-дълго време. Окисляването на холестерола се увеличава след всеки следващ процес на готвене, но готвенето с пара увеличава общото количество с повече от 1000%.
Има два начина, по които пилешкото месо може да излезе напред обаче. Единият е ако храните пилетата с гранясали мазнини в началото. И за съжаление всички видове нестандартни неща се оказват в пречиствателната станция, за да се превърнат в храна за животни. Също и облъчването. Когато пилешкото месо се облъчва с радиация, за да се подобри безопасността на храната от гледна точка на инфекциозните болести, това може да намали безопасността на храната от гледна точка на хроничните заболявания. Но, хей, това е по-добре, отколкото да умреш от салмонела.
По отношение на млечните продукти в последното си видео говорих за възможните опасности от маслото гхи, което ме накара да се замисля за UHT млякото, което означава мляко, обработено на свръх висока температура, за да направят тези малки сметани за кафе, които няма нужда да се съхраняват в хладилник. Това изглежда увеличава нивата на окисления холестерол с около 50%, по-лошо от обикновената пастьоризация, макар че е интересно, че ако можете да намерите сметана за кафе от козе мляко, тя ще е по-безопасна.
Същият проблем е и с яйцата. Яйчният прах в преработените храни е добър за срока на годност, но може и да не е толкова добър за срока на човешкия живот. Така че това е като пакетираните храни с яйца вътре, като например пастата, печените тестени изделия, майонезата. Така че дори и хората, които не консумират яйца, все пак могат да бъдат изложение на тяхното влияние без да знаят това, чрез преработените храни, ако не четат етикетите.
Ако става въпрос за окисляването, защо просто не добавим синтетични или естествени антиоксиданти към самите животински продукти? Със сигурност са правени опити, ами ако добавим чай от маточина към кюфтетата за хамбургер? Не се е получило, но това е вероятно, защото нямало как да се добави достатъчно количество без това да повлияе на вкуса. Какво ще кажете, ако добавим череши? Те са червени и директно ще се слеят в сместа. И това подействало! Два различни вида сладки череши значително намаляват окислението на холестерола, но месото с черешка на върха изглежда някак не на място. Какво ще кажете за добрите стари чесън и лук? Ето количеството окислен холестерол в чист свински котлет, значително намален чрез добавяне на лук и чесън, въпреки че интересното е, че при пилето окисляването на холестерола бива подпомагано от градинския чай, не от чесъна. Всъщност чесънът може дори да ускори окисляването на мазнините.
Така че има няколко мерки, които могат да се предприемат, за да се намали окисляването на холестерола в храната: намаляване на общото съдържание на холестерола в храните като не се готви с храна, която съдържа холестерол, като масло или свинска мас; може би можем да даваме на животните антиоксиданти преди това или да ги добавяме след това; да използваме колкото е възможно по-ниска температура при готвене; да използваме някакъв вид прозрачна вакуумна опаковка или нещо подобно. Но ако направите крачка назад, ще видите, че само храни, които първоначално съдържат холестерол, могат накрая да имат окислен холестерол. Така че първият метод по отношение на намаляването на окисляването на холестерола в храните може да бъде намаляване на общото съдържание на холестерола в храната на първо място, не само като избягваме да добавяме допълнително масло, но и като вместо това съсредоточаваме храненето си около цели растителни храни, които не съдържат никакъв холестерол, за да могат изобщо да стигнат до окисляването му.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-reduce-cholesterol-oxidation
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оксидираният холестерол като причина за болест на Алцхаймер


Твърде много холестерол в кръвта отдавна се счита, че действа като основен рисков фактор за развитие на Алцхаймер и вероятно и болест на Паркинсон. Показвал съм и преди тези шокиращи изображения на това как изглеждат мозъчните артерии на болни от Алцхаймер при аутопсия, задръстени с мазнини и холестерол, в сравнение с тези на възрастните хора, които нямат деменция. Но почакайте малко, холестеролът не може директно да преминава през кръвно-мозъчната бариера, така че той не може директно да навлезе в мозъка или да излезе от него. Ами ако мозъкът има твърде много холестерол и трябва да се отърве от някаква част? Има един ензим, който служи като предпазна клапа в мозъка, който окислява холестерола и в тази си форма той може да излезе от мозъка и накрая от кръвта. А, но ето я уловката: Въпреки че този факт означава, че мозъкът може да елиминира излишното количество от тези продукти на окисление, това би могло да бъде двупосочна улица. Тя би могла да позволи токсични количества оксистероли – окислен холестерол – да навлязат в кръвния поток, да стигнат до другия край и да се натрупат в мозъка.
Това не е загриженост само на теория. Това елегантно проучване показва, че чрез нивата на окисления холестерол в кръвта, която идва от мозъка, измерени в жлебулната вена в шията, в сравнение с нивата, които навлизат в мозъка през артериите, можете да измерите разликата и това показва, че ако имаме твърде много оксидиран холестерол в кръвта си, той може накрая да стигне до мозъка. Това е проблем, защото натрупването на оксистероли може да бъде цитотоксично, създаващо мутации в гените, атерогенно и вероятно канцерогенно – с други думи токсично за клетките, токсично за ДНК-то и допринасящо за поява на сърдечни заболявания и може би за рак. Да, проби от атеросклеротичните плаки при аутопсия съдържат 20 пъти повече холестерол в сравнение с нормалните артерии, но съдържат 45 пъти по-високи нива на окислен холестерол.
Продуктите от окисляването на холестерола могат да бъдат до сто пъти по-патологични, по-токсичен от неокисления холестерол, допринасяйки не само за сърдечно-съдови заболявания, но и за много различни други хронични заболявания, включително Алцхаймер. Добре, но как можем да намалим количеството на тези оксистероли в тялото? Един от начините е просто да не ги консумираме.
Оксидираният холестерол се съдържа в млякото на прах, месото и месните продукти (включително риба), в сиренето, яйцата и яйчните продукти.
Доскоро разбирането ни беше ограничено поради липсата на методи за изследване, които с точност да анализират количеството, открито в различни храни до сега. Намерени в животинските храни. Консервираната риба тон има изненадващо високи нива, но маслото гхи печели първа награда.
Гхи, което е пречистено или варено масло, често се употребява в индийската кухня. Методът на приготвяне изглежда увеличава нивата на окисления холестерол десет пъти. Това излагане на влиянието вследствие на окисления холестерол може да помогне да се обясни защо субконтиненталната част на Индия бива опустошавана до такава степен от сърдечно-съдови заболявания, въпреки че значителна част от населението не консумира месо и яйца. Редица индийски млечни десерти също се правят по подобен начин.
Окисленият холестерол от храната е източник на окисления холестерол в кръвта на хората, където може лесно да прекоси кръвно-мозъчната бариера и да достигне до мозъка, а това може да предизвика възпаление вътре в мозъка, натрупване на амилоид, като всичко това настъпва години преди да се диагностицира влошаването на паметта. Тези ранни проучвания, които показват натрупването на окислен холестерол в кръвта на тези, които се хранят с продукти, богати на окислен холестерол, където просто получавате това увеличение на нивата в кръвта няколко часа след хранене, са проведени с неща като например яйца на прах, които могат да се открият в много преработени храни, но човек обикновено не изяжда цяла порция от това. Може да се получи същото нещо обаче при ядене на нормални източници на храна. Ако дадем на група от хора малко салам и пармезан, които са естествено богати на продукти на окисления холестерол, по-късно на същия ден той ще започне да циркулира в тялото им.
И по-високите нива могат да бъдат свързани не само с леко когнитивно увреждане, но и с болестта на Алцхаймер. Повишение концентрации в мозъка могат да стимулират клетъчното увреждане, да причинят дисфункция на нервните клетки, дегенерация и могат да допринесат за възпалението на нервите и на мозъка и образуването на тези амилоидни плаки. Можем да видим този тласък на възпалението на генната експресия директно в съд на Петри. Можете да поставите човешки нервни клетки в епруветка, да накапете малко холестерол и ще получите бум във възпалението, но ако добавите същото количество окислен холестерол, ще стане много по-лошо. И ако погледнете промените в мозъчните оксистероли на различни етапи от болестта на Алцхаймер при аутопсия, ще видите как трите основни продукти на окисления холестерол изглежда се натрупват. Установено е, че нивата драстично се увеличават в мозъка на болни от Алцхаймер, което допълва доказателствата, че окисленият холестерол може да бъде движещата сила зад развитието на болестта на Алцхаймер.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxidized-cholesterol-as-a-cause-of-alzheimers-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ще се превърне ли канабисът в такава голяма индустрия като тютюна?


Мненията относно легализацията на марихуаната варират от тези, свързани с основния напредък в областта на правата на човека до такива, представящи я като катастрофален анархически фалшификат за печалба. Повечето хора могат да се съгласят обаче, че войната за трилиони долари за тревата е неуспешна политика, средство за грозно изразяване на нашия расизъм, който отклонява ресурсите на законодателството от престъпленията, свързани с насилие, и въпреки това не оказва никакъв осезаем ефект върху наличността на марихуаната. Да, легализирането може да освободи законодателството, но противниците твърдят, че легализацията може да увеличи употребата на марихуана сред младежите, не защото те не са можели да се доберат до нея преди, а защото тя ще бъде по-евтина и по-социално приемлива. С други думи аргументът е: помислете за децата.
И така, какво се случи в щати като Вашингтон и Колорадо, след като легализираха марихуаната? Сред тийнейджърите в щата Вашингтон предполагаемата злоупотреба наистина намалява, а употребата на марихуана се повишава, като се удвоява от 2% на 4%. За разлика от Вашингтон, няма никаква промяна в Колорадо, но това вероятно се дължи на факта, че там имат от 5 години насам наличие на комерсиална медицинска марихуана, преди употребата за развлечение да бъде легализирана. И наистина, с първоначалната легализация в Колорадо, възприятията за риска сред тийнейджърите спаднаха повече, отколкото навсякъде другаде, а степента на зависимост се повиши.
Често споменавана загриженост, свързана с легализацията, е, че това би позволило надигането на индустрията за канабис, подобно на тютюна и алкохола. След като производството на канабис успешно победи регулациите за пестициди в Колорадо, защитниците на общественото здравеопазване изпитват усещане на déjà vu, опитвайки се да смекчат неблагоприятните последствия за общественото здраве в лицето на индустрия, която просто цели да увеличи печалбата.
Най-големият проблем обаче може да не е възможността канабисът да се превърне в новата тютюнева индустрия, а по-скоро тютюневата индустрия да се превърне в индустрия за канабис. Застъпниците за легализиране на канабиса може и да са взели предвид потенциалния ефект от това мултинационалните компании за тютюн да навлязат на пазара. Вътрешните послания показват, че тютюневата индустрия просто чака отстрани правилното време, за да удари. Фактът, че те са създали вероятно водещата причина за предотвратима смърт в света показва колко много са загрижени за хората, в сравнение с печалбите си, така че това би трябвало да повдигне някои червени флагове.
Очаква се тютюневата индустрия да се възползва от легализирането, независимо от това дали превземе пазара или не, въпреки че честата употреба на канабис е предвестник на бъдещата зависимост от цигари. За тийнейджърите непушачи употребата на канабис на седмична база прогнозира над осем пъти по-голяма вероятност да преминат от просто трева към цигари. Това може да се дължи на факта, че тютюнът често се смесва с канабис, за да гори по-плавно. По този начин употребата на канабис може директно да изложи човек на влиянието на тютюна, който може да бъде 7 или 8 пъти по-пристрастяващ от канабиса.
Или може би просто тийнейджърите, които пушат марихуана, се разхождат повече с компании, които обикновено пушат повече цигари и това е причината. Въпреки това, дори и след проверка за употреба от връстниците, канабисът все още изглежда като предхождащ наркотик към тютюна, може би като начин за отказване на канабиса. Така или иначе, един от най-големите странични ефекти на канабиса е, че може да доведе до зависимост от никотин, който унищожава близо 5 милиона живота всяка година, около 24 пъти повече от всички незаконни наркотици, взети заедно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/will-cannabis-turn-into-big-tobacco
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали гелът от Алое вера е най-доброто лечение за лихен планус (плосък лишей)?


Лихен планус е хронично автоимунно заболяване, обикновено на влажните мембрани, като например вътрешността на устата, но също така може да засегне и други повърхности на тялото и не е толкова рядко срещано, около 1%, което го прави едно от най-честите заболявания, наблюдавани в клиниките по орална медицина.
Текущите лечения нямат действие на излекуване, а са по-скоро палиативни, насочени към облекчаване на болката. Опитвали сме стероиди, антибиотици, химиотерапия и операция и нито едно не изглежда особено ефективно. Така че дори и за палиативно облекчаване на болките нямаме много възможности; ето защо докладвани случаи като този са толкова вълнуващи. Ето снимка преди и ето след един месец, после 2, 3, 6 и 7 месеца по-късно, след пиене на 60 мл. сок от алое вера на ден и също така мазане с алое върху засегнатите места с тези случаи преди и след, което води до статии от списания като тази: „Алое вера като лекарство за лихен планус.“
Но дали оралният прием на алое вера е отвара или по-скоро отрова? Вътрешната употреба на алоето може да причини остър хепатит – възпаление на черния дроб, както и дисбаланс в електролитите и определено не трябва да си инжектирате алое директно. Но оралната употреба също не се препоръчва.
Това се дължи главно на докладвани случаи за хепатит, предизвикан от алое. Алоето по ирония на съдбата се представя като детоксикиращ продукт, но всъщност може да доведе до увреждане на черния дроб, както при този човек, който се опитал да защити черния си дроб и се озовал в болница. Откъде знаем, че причината е алоето обаче?
Оценката на предполагаемото чернодробно увреждане, предизвикано от алоето, е предизвикателство, защото има стотици други неща, които могат да увредят черния ви дроб. Ето списъка, през който трябва да минете като лекар, за да изключите други причини, преди да започнете да обвинявате растението. Имате ли някакъв вирусен хепатит или друг вид чернодробна инфекция, или причината може да са различни лекарства, токсини или заболявания. Така че може би е някое от тези други неща и е просто съвпадение, че проблемът е започнал след пиене на алое. Златният стандарт по отношение на опита да се докаже причинно-следствена връзка, е положителен тест при повторно излагане – ето как можете да диагностицирате чернодробно увреждане, предизвикано от някакво лекарство. Възпалението на черния дроб изчезва при спиране на лекарството и след това отново се появява когато добавите лекарството обратно, което рядко се прави по очевидни причини.
Е, имало ли е някога докладван случай на повторно приемане на алое? Да. Токсичен хепатит, предизвикан от алое вера, който отново се появява след като е отшумял, при повторен прием на алое.
Консумацията на алое вера също се свързва с проблеми с щитовидната жлеза. Една жена с лихен планус започнала да приема по 2 супени лъжици сок от алое вера всеки ден. Тя започнала да се чувства странно уморена. Лабораторните изследвания установили, че функцията на щитовидната й жлеза е ниска, но тя се оправила веднага след спирането на алоето, а функцията на щитовидната й жлеза се нормализирала. Ами ако вместо да го приема през устата, тя просто не изплаква устата си с алое вера, в опит да облекчи състоянието на лихен планус и след това не го изплюе? Не знаехме… докато не беше направено проучване за това.
Едно рандомизирано тайно проучване с плацебо контролна група: 54 пациенти, разделени на групи с локално прилагане на гел от алое вера или плацебо гел в продължение на 8 седмици. 81% от групата с алое вера се подобрили, в сравнение със само 4% в групата с плацебо. Освен това двама от пациентите, лекувани с алое, имали пълна клинична ремисия. Това е рядко. Заболяването се счита за хронично състояние; и все пак, няколко седмици на локално прилагане на алое гадните ерозивни лезии изчезнали.
Ами ако сравним алоето със стероиден мехлем? Локалното мазане с гел от алое вера го превъзхожда – по-ефективен от стероидите, значителна разлика се появява в рамките на 2 седмици. Така че, въпреки че кортикостероидите все още се считат за златния стандарт, гелът от алое вера показва обещаващи резултати, особено при липсата си на странични ефекти, когато се прилага локално, в сравнение с различни странични нежелани ефекти от кортикостероидите.
Това обаче е за оралния лихен планус. А каква е ефикасността на гела от алое вера при лечението на лихен планус на гениталиите? Лихен планус на вулвата е доста често срещано заболяване, което засяга 1-2% от населението и може да бъде още по-трудно за лечение. Има огнища и частична ремисия, но никаква тенденция за пълна ремисия. И наистина, именно това е наблюдавано с плацебо групата. Само една жена получила добри резултати, но повечето имали прекалено малка или незначителна реакция, но при локално прилагане на гел от алое вера вместо това 9 от 10 души се подобрили, а една жена имала пълна клинична ремисия. Стига се до заключението, че гелът от алое вера е безопасно и ефективно лечение.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-aloe-vera-gel-the-best-treatment-for-lichen-planus
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев