Проучване на свръх преработените бързи храни

В САЩ терминът „бърза храна“ често се използва за описание на нездравословните категории храна, като сладки, сладолед и чипс. Няма обаче ясно определение, ето защо изследователите по храненето измислили концепцията за свръх преработени храни.
Терминът свръх преработена „храна“ описва индустриалните формули, които често се виждат в тези дълги списъци на съдържанието, и които, наред със сол, захар и мазнини, обикновено не се откриват в никоя готварска книга, като например различни овкусители, оцветители, подсладители, емулгатори и други добавки, използвани за имитация на истинска храна или с цел прикриване на нежелано качество на крайния продукт. Това малко или много съответства на идеята ми за храни в категорията на червена светлина от системата на светофара. И наистина, по-голямата част от храната на хората попада в червено: газирани напитки, сладолед, сладки торти, повечето видове хляб и зърнени закуски, готови продукти, които само се затоплят, пилешки крилца, рибени пръчици, наденици, бургери, хотдог… Има драстично увеличение в свръх преработените храни. Всъщност, в САЩ хранителната индустрия е доминирана от тях. Над 200 000 продукта бяха оценени и 71% класифицирани като свръх преработени.
И разбира се, те не са само в хранителните магазини. Напитките с добавена захар и преработените храни са навсякъде, дори и в нехранителните магазини, осигурявайки силен тласък да се консумират продукти, които са наситени с калории, но бедни на хранителни вещества. Както бившият президент на Coke се изрази, те искат да държат Кока-Кола „на една ръка разстояние“. Друга голяма компания за сладки изделия се похвали: „Ние ги слагаме навсякъде: хранителни магазини и супермаркети, бензиностанции, кабинети на хиропрактиците, боулинг зали и хранителни магазини – което вече споменахме. Не съжаляваме.“
Дотук сме стигнали днес. Каква част от храната, която консумират децата в САЩ, е класифицирана като бърза и вредна? Невероятно, но 56% до 70% от храната на нашите деца и юноши за целия ден е бърза храна. Добре, но децата са си деца. В САЩ над половината от калориите, приемани от цялото население, са от бързи храни. Всъщност, по света свръх преработените храни са над 50% от калорийния прием в страни с висок доход на населението. Нищо чудно, че нездравословното хранене е убиец номер 1 на човечеството, водещ рисков фактор за смърт на планетата Земя.
Какви са точно последствията за здравето? Биологичните ефекти от съвременните храни са изследвани върху плъхове и показват как гризачите започват да се тъпчат, наддават тегло драстично, има възпаление, както и метаболитни и когнитивни аномалии. И точно когато свръх преработените храни превземаха пазара, беше открито едно ново хранително разстройство, тъпчене, което прерасна в най-често срещаната форма на хранителни разстройства. И не е изненада, храните, с които хората се тъпчат, са на 100% свръх преработени. И казвам, че не е изненада, защото тези храни са създадени така, че не можете да си вземете само по едно. Хората не се тъпчат с броколи.
Около 9 от 10 проучвания са открили, че консумацията на свръх преработени храни е свързана с тежки последствия за здравето и то не само затлъстяване, но и рак, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, синдром на раздразненото черво, депресия, слабост, смърт от всички причини, което означава просто по-кратък живот. Проучвания върху младежите добавят и астма към списъка, както и по-голямо увреждане на ДНК. Нито едно проучване не потвърждава връзка между свръх преработените храни и ползи за здравето на човека.
Точно обратното, хората с ниска консумация на месо и висока на фибри, както и с прием на минимално преработени храни, имат далеч по-малко хронични заболявания, радват се на по-малко затлъстяване и живеят по-дълго без болести. Но повечето открития произхождат от наблюдателни проучвания. Няма как да знаем със сигурност дали свръх преработените храни са причината докато не се провери.
Никога не е имало рандомизирано контролирано проучване върху свръх преработените храни досега. 20 души били заключени в едно болнично крило и всеки получавал както свръх преработена, така и непреработена храна за по 14 дни. И ето я уловката: храненето съответствало на едни и същи калории, захар, мазнини, фибри и макронутриенти. В отговор на критиката, производителите сега предлагат преформулиране на продуктите си, като стоят далеч от свръх преработените, но просто ги изменят леко, като им добавят малко фибри, например, или намаляват съдържанието на захар, мазнини или сол. Ето защо изследователите искали да дадат на участниците в проучването едно и също количество калории, захар, мазнини, фибри, въглехидрати и протеини във всяка една от диетите, за да се опитат да изолират ефекта на свръх преработването. Например, дават на хората Cheerios и мъфин за закуска в седмиците на свръх преработената храна, или Макмъфин със сирене и яйца, пуешки бекон и портокалов сок, а в другия период – овесена каша с боровинки и бадеми. И двете храни имат едно и също количество захар и мазнини, но непреработената храна е представена по-скоро в цялата си форма. За обяд групата със свръх преработената храна получава пуешки сандвич с обезмаслено кисело мляко, компот от праскови, печен чипс и лимонада без захар, в сравнение със салата с черен боб, авокадо и ядки, заедно с грозде и ябълки при групата с непреработена храна. Едно и също количество калории с инструкциите да се хранят толкова, колкото поискат.
Какво се случило? При свръх преработената храна хората изяждали с около 500 калории повече на ден, така че не е изненада, че качили по 1 кг, а с непреработената храна свалили по 1 кг. Причината не е само дисбаланса на хранителни вещества в свръх преработените храни, затова и лекото изменени на съдържанието няма да ги направи по магичен начин здравословни. Но това би предпочела индустрията. Преформулирането е свързано с ненатрапчива стратегия, която създава идеята за хранителни подобрения без реална промяна в храненето. Това, което тази стратегия показа, обаче, е, че може би е по-добре да се ограничи консумацията на свръхпреработени храни като цяло.
Защо индустрията ги обича толкова много? Те се правят с много евтини съставки, като царевичен сироп, който се плаща от данъкоплатците, а това позволява огромна корпоративна печалба. Но на каква цена? Хранителната индустрия прибира над 1 трилион долара, но въпреки това повечето пари в здравеопазването отиват за лечение на хронични заболявания, предизвикани от същите тези храни, като например диабет и сърдечно заболяване; може да се каже, че губим тройно повече от това, което хранителната индустрия печели. Индустрията твърди, че в съвременното общество е нереалистично да се съветват хората да избягват свръх преработените храни, имайки предвид социално ограниченото време и трудностите около приготвянето на храната. Но това е в съответствие със същата кампания за пропаганда и дезинформация, която индустрията за преработени храни използва от десетилетия, за да привлича семейства. Тези, които си мислят, че здравословните храни не се приготвят лесно и удобно, никога не са виждали ябълка.
Това е отговорът на есето на д-р Лустиг за преработените храни като провалил се експеримент. Не ми харесват неговите обвинения, но оценявам предписанията му. „Има само едно спасение – истинската храна.“ Трябва да започнем да мислим извън рамките.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/ultra-processed-junk-food-put-to-the-test/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как спечелихме битката за забрана на трансмазнините?

Три широко разпространени подхода за обяснение на опустошенията от рискованите решения: информирайте хората (например с поставяне на етикети), побутвайте хората (например, като им предлагате финансови стимули), или директно се намесете, за да направите дейността по-малко вредна. Кое смятате, че е предотвратило повече фатални случаи с автомобили? Задължението за обучение на шофьора, поставянето на етикети относно риска от катастрофи или премахването на човешкия елемент като цяло чрез подсигуряване, че всички въздушни възглавници са инсталирани? Има кампании за образоване относно захарта и реклами на различни места в обществения транспорт, които информират хората колко захар се съдържа в безалкохолните напитки, или билбордове с надпис „Хотдогът причинява рак на дупето“, които информират за връзката между преработеното месо и колоректалния рак. Има ли начин да се произвеждат продукти, които са по-безопасни?
Забраната върху трансмазнините ни дава полезен урок. През 1993 г. проучването върху харвардските медицински сестри открива, че високите прием на трансмазнини увеличава риска от сърдечно заболяване с 50%. Оттам започва историята с транс мазнините в Дания и завършва 10 години по-късно със забрана върху добавените трансмазнини отново там през 2003 г. Трябваше да минат още 10 години, обаче, преди САЩ дори да започнат да обсъждат забраната. А през това време трансмазнините убиваха средно десетки хиляди американци всяка година, което доведе до загубен здрав живот заради заболявания като менингит, рак на шийката на матката и множествена склероза. Ако толкова много хора страдаха и умираха, защо на САЩ им отне толкова много време, за да предложат предприемане на действия?
Битката за трансмазнините в Ню Йорк може да се разглежда като микрокосмос на националния дебат. Имаше сериозна опозиция от хранителната индустрия, която се оплакваше от правителствената намеса с израза, че градът се е превърнал в „държавна бавачка“. Тъй като трансмазнините естествено се съдържат в месото и млечните продукти, животновъдството повтаря аргумента на института по съкращаването, че може всичко да се приема, но умерено. Критиците твърдят, че тези предложения са началото на хранителния фашизъм. Но именно ресторантите и хранителната индустрия ограничиха избора на потребителите като напълниха пазара с тези опасни мазнини.
Ако фанатиците на тема храна успеят да забранят добавените трансмазнини – ето още един аргумент – какво следва? Корпоративните интереси витаят около тези подвеждащи аргументи, за да се опитат да отвлекат вниманието от самия факт, че умират хора. Ами ако правителството се опита да ни накара да ядем броколи? Това всъщност беше повдигнато в един казус от Върховния съд относно политиката на Обама. Главният съдия Робъртс предложи на Конгреса да започне да предлага на всеки да си купува зеленчуци, страх, заради който съдия Гинсбърг нарече броколите ужасни. Технически погледнато Конгресът може да задължи американците да приемат повече растителна храна, пише съдия Гинсбърг, но въпреки това човек не може да предложи хипотетичната и нереална възможност за вегетарианска държава като правдоподобен аргумент. Както се изрази един учен: „Съдиите и адвокатите ходят по хлъзгавото въже на аналогиите; те не могат да стигнат до края.“
Ню Йорк най-накрая спечели битката срещу трансмазнините, запазвайки позицията си на лидер в общественото здраве. Например, Ню Йорк забрани боята с олово 18 години преди предприемането на федерални действия, въпреки десетилетия недвусмислени доказателства за вредите. При сравнение на процентите инсулт и инфаркт преди и след забраната на трансмазнините в различни области на Ню Йорк, изследователите изчислиха, че това успешно намалява смъртността от сърдечно-съдови проблеми с 5%. Години по-късно по същия модел забраната стигна национални размери. Как успя общественото здраве да победи, след като се провалиха опитите в миналото за регулации на хранителната индустрия? Ако бяхте ме попитали какви са шансовете за приемане на национална забрана на трансмазнините, щях да отговоря: „Няма начин“.
В Дания, както се изрази един водещ датски кардиолог, „Вместо да предупреждаваме потребителите за трансмазнините и да им казваме какво представляват те, ние просто ги премахнахме.“ Но ние сме американци! Както казват тук: „Можете да сложите и отрова в храната, ако поставите правилния етикет.“ Ако хората знаеха рисковете, продължават аргументите, то те трябва да могат да ядат каквото си поискат. Но това е при положение че са им дадени всички факти, а това невинаги е така, имайки предвид системните лъжи на индустрията, както се изразява един професор по етика на здравето. Предвид пристрастието към хищническа измама и манипулация, намесата на правителството се смята за нужна, но как точно ще стане това?
Първо, има изискване за поставяне на етикет. Производителите трябваше да започнат да добавят трансмазнините към съдържанието на продуктите върху етикетите. Привидно целта беше да повлияят потребителите, но е възможно да е имали по-голямо влияние върху производителите. След като трябваше да им разкрият истината, компаниите се събраха, за да преформулират продуктите си с цел да са конкурентоспособни без трансмазнини.
Само няколко години след задължителните етикети, над 5 000 продукта представиха на етикетите си наличие на малко или никакви трансмазнини. KFC бяха преди време съдени за това, че имат едни от най-високите нива на трансмазнини в храните си, а сега пускат реклами, в които майката казва на бащата пред децата им, че KFC има нула грама трансмазнини, а бащата крещи, „Да, бейби! Уауууу!“ и започва да яде пържено пиле от кофата. Това беше тайната, за да се приеме забраната. Веднага след като основните играчи на хранителната индустрия преформулираха продуктите си и започнаха да се хвалят за това, след като вече нямаше толкова заложени пари на масата, нямаше и достатъчно политическа воля, за да се блокира забраната и добавените трансмазнини бяха извадени от играта.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-we-won-the-fight-to-ban-trans-fat/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Водят ли здравословните бързи храни до по-здравословни избори?

През 2017 г. с много шум започнаха да обозначават броя на калориите във всяко ястие от менюто на веригите ресторанти в страната. Не би ли трябвало потребителите да имат нужното знание, за да правят по-здравословни избори за храна извън дома си? Логично е, че калорийната информация в менюто ще помогне на потребителите да ограничат приема си на храна в рамките на дневните си нужди от енергия, но не става така. Оказва се, че етикетите с калориите не са ефективни, може би намаляват средно едва по 8 калории на хранене.
Това не е изненадващо. Защо? Също както стойността на предната част на етикета според системата на светофара се определя от упоритото противопоставяне на хранителната индустрия, така може и да се оцени безполезността на упоменаването на калориите върху етикета с тази лекота, с която се приемат някои други законови норми. Макдоналдс доброволно започна да публикува информация за калориите в цялата страна през 2012 г., след като се установи, че в Ню Йорк едно правило за съдържанието на етикета няма значителен ефект върху поведението на потребителите. Според проучванията, такива етикети могат да затвърдят „представата, че ресторантите са загрижени за благополучието на потребителите“, докато същевременно се внимава да не се подкопае атаката срещу Биг Мак.
В същото време Макдоналдс обяви планове за добавяне на сезонни храни в менюто си. Колко циничен трябва да си, за да не разпознаеш поне това като нещо хубаво? По ирония на съдбата, добавянето на здравословни опции може реално да накара хората да правят дори още по-лоши избори. Готови ли сте да се шокирате?
Ако предложите на хората избор от гарнитури – нещо нездравословно, като пържени картофи или нещо по-неутрално, като печени картофи – само около 10% от хората с голям самоконтрол ще изберат пържените картофи. Браво на тях. Пържените картофи са толкова нездравословни, обаче, че като благопожелатели на здравето ще добавим трета, още по-здравословна опция от печените картофи – салата, която да се хареса повече на организма. Тогава, вместо да изберат между наслаждението от пържените картофи и по-неутралните печения картоф, те трябва да изберат наслаждението, неутралността или здравословната опция. Дори и ако никой не избере салатата, повечето ще решат да хапнат печените картофи, а не пържените, нали? С колко надолу падат пържените картофи, като се добави салатата? Отиват нагоре, утрояват се до 33%. Без салатната опция само 1 на 10 избира пържените картофи, но този резултат скача до 1/3 от хората само при вида на салатата.
Същото се случва когато предложите на хората избор между чийзбургер с бекон, пилешки сандвич или веган бургер. В сценария „без здравословни опции“, при който хората получават чийзбургер, пилешки сандвич или сандвич с риба, 17% избират бургера. Ако замените сандвича с риба с веган бургер, предпочитанията към чийзбургера с бекон се удвояват до 37%. Как е възможно само видът на здравословна опция да накара хората за изберат нездравословни храни?
Статията, описана в тази поредица експерименти, е озаглавена „Делегираното изпълнение на целта: Когато наличието на здравословна опция води иронично до нездравословен избор.“ Идеята е, че при вида на салатата или веган бургера, хората мислено си казват, че ще ги изберат някой следващ път, като това им дава извинение да се поглезят сега.
Има един завладяващ бъг на човешката психология, наречен самолицензиране. Това е когато ние несъзнателно се оправдаваме за нещо, което ни отвлича от целите ни, след като сме направили нещо, което ни води по-близо до тях, както оправданието, че сме изяли една поничка, защото сме отслабнали много миналата седмица. Ние се самонаграждаваме с наслаждение, което ни тегли назад.
Ако дадете на пушачи „добавка с витамин C“, те постепенно ще започнат да пушат повече цигари отколкото, ако им дадете нещо като „плацебо“ хапчета, въпреки че и двете групи получават идентични захарни хапчета. Хората в групата, които мислели, че приемат добавки, пушили почти двойно повече, може би мислейки си на подсъзнателно ниво, че след като са направили нещо добро за своето здраве, ще могат да си позволят „да си поживеят малко“, което може би всъщност ги е довело до това да живеят по-малко.
Можете да видите как това влияе върху начина ни на живот. Хората, които приемали плацебо хапчета с мисълта, че това са хранителни добавки, не само имали по-малко желание впоследствие да тренират, но и се движели с около 1/3 по-малко. В сравнение с тези, които знаели, че хапчетата са плацебо, подведените участници имало и по-голяма вероятност да изберат шведска маса пред „здравословната биохрана“. Дали ще ядат повече? Едно начално проучване, озаглавено „Освобождаващият ефект на добавките за отслабване върху контролирането на диетата“ проверява.
Едната група участници знаела, че приема плацебо, а другата – известна добавка за отслабване – всъщност същото плацебо – и след това тайно били наблюдавани с какво се хранят. Не само че участниците с добавката приемали повече храна, но и те избирали по-малко здравословни опции. Също така приемали с около 30% повече сладко в една лъжлива „дегустация“ и си поръчвали повече напитки с добавена захар. Затова и изследователите стигат до заключението: „Хората, които разчитат на хранителни добавки за защита на здравето си, може би плащат скрита цена: проклятието на лицензираното самонаслаждение.“
Това, което делегираните проучвания за изпълнение на целите добавят е, че не само че напредъкът към една цел оправдава вземането на решения, които ни подриват, но дори само обмислянето на напредъка може да има подобен позволяващ ефект. Забележете, че участниците в проучването не само са били подтикнати да направят нездравословен избор, а са направили най-нездравословния избор. Човек би си помислил, че дори и ако хората не бяха избрали салатата или вегетарианската опция, наличието на по-здравословна алтернатива би могло поне да ги окуражи да изберат нещо между другото: не толкова здравословно, но не и най-нездравословното, но вместо това те отиват в другата посока.
Сравнение с най-нездравословните бисквити Ореос, покрити с шоколад, обикновени Ореос или златни Ореос, добавянето на „нискокалорийна“ опция Ореос удвоява вероятността участниците в проучването да изберат директно най-изкушаващите бисквити, покрити с шоколад. Това се дължи на друга нелогична приумица на човешката психология, неделикатно наречена „ефектът какво по дяволите“. Това се случва, когато забранената бисквитка може да накара хората на диета да изядат целия пакет. Веднъж след като си се отклонил от целите си, защо пък да не стигнеш до края? След като хората решат, че следващия път ще си вземат салата и се поглезят само този път, е възможно да изберат най-изкушаващото нещо за ядене.
Ореолът на здравословните храни може дори да изкриви нашите възприятия. Ако покажете един бургер на хора, които искат да отслабнат, нищо няма да се случи, но ако ги накарате да изчислят броя калории, средният отговор ще бъде 734 калории. Ако тогава им покажете същия този бургер, но придружен с три стръка селъри, те ще предположат, че общият брой възлиза на 619 калории. Смятат ли, че селърито има отрицателни калории? Не, повечето знаели, че селърите също има калории, но съпоставянето между бургера и селърито кара бургера да изглежда по-здравословен. Същото нещо се случва, когато добавите една ябълка към сандвич с бекон и сирене, гарнитура салата към чили с телешко или малко моркови към стек със сирене. Около сто калории изглежда сякаш изчезват. Ефектът на ореола на здравето може да обясни защо хората са по-склонни да си поръчат десерт и повече напитки с добавена захар заедно с някоя здравословна алтернатива в Subway в сравнение с един Биг Мак в Макдоналдс, въпреки че алтернативата, използвана в проучването – пълнеж от шунка, салам и пеперони – имала 50% повече калории като за начало.
Дори само мисълта за здравословни храни има същия ефект. Ако покажете на хората снимка на Биг Мак, те ще предположат, че има 646 калории. После добавете думите „За вашето здраве, яжте поне пет вида плодове и зеленчуци на ден“, и след това изведнъж същият този бургер в същата реклама ще има само 503 калории според тях. Самото предлагане или дори само рекламата на салати и плодове може да донесе награди на Макдоналдс и да засили лоялността на потребителите без, по ирония на съдбата, да помогне на здравето им.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-healthy-fast-food-options-lead-to-healthier-choices/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Блокиране на ензима за метастази на рака ММП-9 с помощта на боб и нахут

Въпреки че харчим милиарди долари за модерни нови видове химиотерапия, препълнената мивка, т.е. лечението на рака, се очаква да се покачи с около 70% през следващите две десетилетия, защото лекарствата се използват, само с цел да се измете бъркотията, вместо да се изключи първопричината. Няма как да даваме лекарства на хората, за да предотвратим рака поради страничните ефекти и разходите, но има нарастващи доказателства, че биоактивните компоненти, които се съдържат в целите растителни храни, имат значителни притиворакови и превантивни свойства.
В едно предишно видео говорих за влиянието на храненето върху 10-те отличителни белези на рака. Изводът е, че доказателствата посочват режим на хранене с минимално количество животински продукти и може би по-важното е максимално количество растителни храни. Някои храни, които изглеждат особено полезни, включват плодове (особено горските плодове), разнообразие от зеленчуци (особено зеленолистни), бобови (боб, грах, нахут и леща), ядки и семена (особено ленено семе), гъби, лук, чесън, билки и подправки (например куркума), и като напитки, зелен чай.
Химиотерапията може дори да не е особено добра в изчистването на бъркотията. Лекарствата за рак често влошават качеството на живот и не успяват да удължат преживяемостта на пациента. Нека да го кажа отново. Плащате за лекарства, може би продавате къщата си, за да си платите лекарствата, които може и да влошат живота ви без никакви ползи. Някои хора смятат, че получаваме поне три месеца по-дълъг живот от лекарствата, но ако искаме химиотерапията наистина да работи, дали няма да се откажем напълно? От друга страна, може би чрез изискване на клинично важни ползи – каква идея само – може би Биг Фарма ще пренасочи ресурси към по-важните процеси на рака, като разпространението на метастази, защото именно туморните метастази са причина за 90% от смъртните случаи от рак. Кой го е грижа дали някое лекарство ще намали основния тумор, ако той се разпространява и намалява живота ви?
Ами контролирането на метастазите на рака с някои натурални биоактивни вещества от растенията? Очевидно е доказано, че растителните фитохимикали са способни да възпрепятстват всяка стъпка от инвазията чрез метастазна каскада, поне инвитро, в съд на Петри, Ето списък с някои от предполагаемите източници на антиметастазни фитохимикали, като за всеки един от тях е доказано, че блокират всички видове пътища на рака, но нека се концентрираме върху това: матриксни металопротеинази (ММП). Тъй като около 90% от уврежданията и смъртта от рак се дължи на разпространението на рака, метастазите, нека поговорим за тези ММП, които активно участват в целия процес на образуване на метастази. Матриксните металопротеинази са ензими, които позволяват на рака да премине през заобикалящата плът и да нападне лимфата или кръвоносните съдове и след това да му даде възможност да се зарови надълбоко и да порасне някъде другаде.
Биг Фарма развиват лекарства инхибитори на матричната металопротеиназа, които действат чудесно при животински модели, но причиняват сериозни странични ефекти, когато опитали с хора. Ами ако използваме храна? Има специални протеини в бобовите, които намаляват активността на ММП. Какво иначе може да се очаква от доктор с името Лима? Но кое е най-полезното бобово растение? Изследователите изследвали осем различни вида: лупин, нахут, грах, черен боб, леща и по-често срещаните бобови (като червен боб, черен боб или шарен боб), боб фава и соя. Кой мислите, че се е представил най-добре?
Без бобови активността на матричната металопротеиназа стига до около 100%, а накапването на протеин от грахова супа изглежда не помогнало много, но черният боб, лещата, обикновеният боб и фавата намалили активността на ензима с над 50%. Познайте коя храна премазала активността с над 90%? Бобът лупин, нахутът и соята. Да, но това означава ли, че така се намаля и разпространението на рака?
Изследователите положили един слой клетки от човешко дебело черво в съд на Петри и след това взели ножче, за да направят разрез по средата. В рамките на 48 часа ракът бързо се струпва на едно място, за да запълни дупката. Но когато се накапе протеин от боб лупин, нахут или соя, изглежда раковите клетки се борят да затворят пространството.. Добре, но тук са използвали суров боб. Няма как да знаем дали тези противоракови протеини се унищожават чрез готвене докато не се направи проучване. Инхибиторите на матричната металопротеиназа в соята поне остават активни и след готвене.
Така че, може би не е чудно, че консумацията на леща намалява риска от рак на дебелото черво. Да, но рак на дебелото черво, който изниква от вътрешната лигавица на дебелото черво, може евентуално да влезе в контакт с някои от тези бобови протеини. Вероятно те няма да навлязат в кръвта.
Вегетарианците наистина изглежда имат значително по-ниски нива на матрична металопротеиназа, но това се смята, че се дължи просто на по-ниските им нива на възпаление, подобно на начина, по който непушачите също имат по-ниски нива на ММП. Това е добре, защото този ензим не е просто биомаркер на рака, но участва също и в автоимунните и сърдечно-съдовите заболявания. Природата на този ензим от вида на мачете може да премине през възпалените атеросклеротични лезии, пълни с холестерол, които обвиват болните артерии и това да доведе до руптура на плаката. Хората знаят, че тези, които приемат повече растителни храни, обикновено имат по-малко сърдечно-съдови заболявания, но може и да не осъзнават, че имат и значително по-малък риск от рак, особено сред тези, които се хранят стриктно само с растителна храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/pesticides-ddt-and-alzheimers-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Пестициди (DDT) и Алцхаймер

Въпреки че има нарастващ списък с гени, които предразполагат към появата на Алцхаймер, дори и ако вземете всички тях, те ще са отговорни за по-малко от половината случаи на Алцхаймер. Най-убедителните данни за потенциалния контрол върху заболяването са свързани с факта, че ако имаме еднояйчни близнаци с едни и същи гени, дори и ако единият се разболее от Алцхаймер, другият обикновено не се разболява. Трябва да се замислим за всички други фактори, които допринасят, не само за гените ни.
Във видеото за пестицидите и рака говорих за това проучване. Има списък с хлорирани пестициди, включително DDE (метаболит на DDT), които са класифицирани от EPA като възможни канцерогени за хората. Но в проучването нивата на DDE в кръвта били свързани не с повишена смъртност от рак, а с повишен риск от смъртност от други причини. Това накарало изследователите да се замислят дали причината не е свързаният повишен риск от диабет или деменция. И преди съм говорил за връзката с диабета. Ами деменцията? „Повишените нива на серумни пестициди и рискът от Алцхаймер“.
Екип от изследователи в Рутгерс установява значително по-високи нива на DDE в кръвта на пациенти с Алцхаймер, в сравнение с контролните групи, а аутопсиите показват, че нивата в кръвта са добър показател за нивата в мозъка. Тези с най-високите нива имали около 4 пъти по-голяма вероятност от поява на деменция с Алцхаймер. А в съд на Петри DDE повишава нивата на амилоидния прекурсор на протеина в човешките мозъчни клетки, което осигурява потенциален механизъм. Ето нивата на лепкавия протеин, които участват в развитието на Алцхаймер преди и след като се добави малко DDR, при нива, които са характерни за хора с пряк контакт в рамките на общото население.
Ако разгледаме всички тези проучвания, ще видим, че наистина има връзка, което е в съответствие с данните за удвояване на риска от развитие на деменция сред хората с тежко натравяне с пестициди. Сред възрастното население в САЩ DDT и неговият продукт на разграждане DDE също са свързани с повишен риск от влошаване на когнитивната функция като цяло.
DDT има широка употреба в САЩ от 1940 г. до 1960 г. В разгара си правехме по 81 млн. килограма на година. И това все още е в тялото ни до ден-днешен, замърсявайки кръвта на над 90% от американците, а DDE, пестицидът, свързан с 4 пъти по-голяма вероятност от Алцхаймер, имали най-високи нива.
Той все още е в тялото ни, защото все още го има в хранителната мрежа. В последното видео по темата отбелязах, че нивата на DDT, DDE и други забранени пестициди и замърсители са много по-ниски в майчиното мляко от майка вегетарианка в сравнение с това на майка, която яде месо. И най-голямата разлика била отбелязана за DDE, което е 4 пъти по-ниско при вегетарианките.
Ето това се вижда навсякъде за този вид замърсители. Проби от храната били събрани от супермаркети в САЩ. Ето какво открили за диокцините и ПХБ в телешкото, пилешкото, свинското, преработеното месо, яйцата, рибата, всички растителни храни и млечни продукти. Тези токсини се натрупват в хранителната верига; така че е логично, че най-замърсените храни са месото, рибата и млечните продукти. 5 до 10 пъти по-високи нива в месото, яйцата, рибата и млечните отколкото в растителните храни. И за съжаление готвенето не унищожава замърсители като DDE – всъщност, може да ги направи дори още по-концентрирани. И това е за пестицид, който може да увеличи риска от Алцхаймер толкова, колкото, ако носите така наречения ген на Алцхаймер APOE 4.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/pesticides-ddt-and-alzheimers-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко точно рак причинява преработеното месо?

През 2018 г., безспорно най-престижната институция за изследвания върху рака в света, Международната агенция за изследвания върху рака (МАИР) в рамките на Световната здравна организация, публикува своя доклад за преработеното месо, заключавайки, че храни като бекон, шунка, хотдог, салам и наденица, причиняват рак, което класифицира преработеното месо в група 1 канцерогени. „Тези открития“, заявява директорът на агенцията, „допълнително подкрепят текущите препоръки за общественото здраве да се ограничи приемът на месо.“ Критиците оспорват поставянето на преработеното месо в същата канцерогенна категория, както азбеста или тютюна. Или както се изрази една компания за пестициди, как може приемът на преработено месо да попада в същата категория като горчичения газ.
Класификацията се отнася само до силата на доказателствата, дали веществото причинява рак или не, не колко рак. Това не означава, че всички са еднакво опасни. По-безопасно е да изядем един сандвич с пастърма отколкото с плутониоум, въпреки че и двете са канцерогени от 1 група; и за двете е известно, че причиняват рак при хората.
Добре, колко точно опасно е месото? Относителният риск от колоректален рак е 18% за всеки 50 г на ден. Добре, какво точно означава това? 50 г е около един хотдог или две филета салам за закуска, или две резенчета канадски бекон или шунка. Всеки сандвич с едно или две парчета бекон на ден ще увеличи риска ви от колоректален рак с 18%. Но 200 г пастърма на ръжен хляб ще го увеличат по-скоро на 80%.
Добре, но какво точно означава този увеличен риск от 18%? Един начин, по който можем да разгледаме това, е абсолютният риск към относителния риск. Ако приемем, че рискът от колоректален рак е около 5% (1 на 20), увеличаването на риска с около 20% ще увеличи абсолютния риск от поява на колоректален рак от 5% на 6%. Сега, на ниво популация, 18% спад на риска може да означава с около 25 000 по-малко случаи на колоректален рак всяка година в САЩ, 25 000 по-малко семейства годишно, които да се справят с тази диагноза, ако вместо сандвич с кайма, приемаме сандвич с хумус или веган хотдог. Всичко зависи от това как гледате на нещата.
Колоректалният рак е втората водеща причина за смърт от рак както при мъже, така и при жени, след рака на гърдата. Така че, ако не пушите, ракът на дебелото черво и на ректума могат да се превърнат в най-големите ви ракови врагове. Но можем да намалим риска от появата им с около 1/5 само с една промяна в храненето: намаляване с една порция преработено месо от ежедневното меню.
Как изглежда увеличението на риска от рак с 18% в сравнение с други рискови навици? В моето изказване пред научния комитет по препоръки за храненето използвах една хиперболна метафора. Попитах: „Опитваме се да не пушим пред децата си, защо тогава ги пращаме на училище със сандвич с колбас?“ Това не е хипербола. Според Ръководителя на американската здравна служба, съвместният живот с един пушач увеличава риска ви от рак на белите дробове с 15%. Така че, вдишването на вторичния цигарен дим всеки ден увеличава риска ви от рак на белите дробове също толкова много, колкото и приемът на преработено месо всеки ден увеличава риска ви от колоректален рак.
Месната индустрия отговаря като казва, че рисковете и ползите трябва да се вземат предвид преди да се казва на хората какво да ядат или дишат. Помислете само за ползите от колбасите. Саламите не влияят само на рака, но са и удобство.
Наистина, преработеното месо не влияе само на рака. Една статия, която се опълчва срещу „месния тероризъм“ на Световната здравна организация, цитира проучванията върху глобалната тежест на заболяванията, които сравняват смъртните случаи от рак, причинени от консумацията на преработено месо, с тези от употребата на цигари и алкохол. Но ако разгледате проучването, което цитират, 30 и няколко хилядите смъртни случаи в резултат на по-високия прием на преработено месо, са само случаи на колоректален рак и не включват другите 100 000 смъртни случаи от диабет или 400 000 смъртни случаи от сърдечно заболяване. Всъщност, може би става въпрос за половин милион смъртни случаи в резултат на приема на преработено месо. И не е само ракът на дебелото черво и ректума. Ако погледнем научните доказателства след публикуване на решението на МАИР, преработеното месо може също да увеличи риска от рак на простатата, рак на гърдата и панкреаса.
За съжаление, въпреки нарастващите опасения относно консумацията на преработено месо, няма промени в количеството преработено месо, консумирано от американците през последните 18 години. Разбира се, щеше да е добре, ако последните насоки за хранене в САЩ случайно бяха споменали, че преработеното месо е канцероген. Едно ясно и научно обосновано изявление за преработеното месо в следващите препоръки за храненето определено ще помогне. Но научният комитет не направи такива препоръки.
За съжаление, дори и за хората с диагноза колоректален рак е малко вероятно да подобрят начина си на живот след диагнозата, въпреки че това може би се дължи на факта, че „70% от пациентите с рак никога не са получавали съвети относно храненето си от своите лекари по време или след лечението.“
„Въпреки продължителното замъгляване на проблема от страна на месната индустрия – научили са си урока от търговците на цигари – месото трябва да продължава да бъде фокус на здравеопазването.“ Ню Йорк води класацията, като приема закон за забрана на преработеното месо от училищната храна. Каква идея, да не даваме канцерогени на децата си.
Междувременно индустрията за преработено месо се опитва да преформулира продуктите си. Малко прилича на фармацевтичната индустрия, където лекарите се опитват да смекчат потенциалните странични ефекти на някое лекарство, като предписват допълнително лекарство. По същия начин могат да се добавят фибри към хотдога, за да се балансира риска и по този начин да се намали опасността от рак чрез промяна на това как се преработва месото, вместо чрез пълна забрана на преработеното месо.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-cancer-does-processed-meat-cause/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

МАИР: преработеното месо, като бекона, причинява рак

Международната агенция за изследвания върху рака публикува доклад, който класифицира преработеното месо, бекон, хотдог, салам, като канцероген от 1 група. Как се приема това разкритие от правителството и индустрията? И колко точно рак причинява преработеното месо? Ще отговоря на тези въпроси в тази поредица от 2 епизода.
„Вероятно е рядкост в историята на човечеството човек да намери добра причина да отдаде почит на щедростта и алтруизма на правителствата и на тези, които са на власт, но раждането на Международната агенция за изследвания върху рака (МАИР) е един от тези редки случаи.“ Всичко започна с писмо от един опечален съпруг, който страда след като жена му е била диагностицирана с рак, и призовава правителствата в писмото си да отделят половината от 1% от военния си бюджет за борба с живота чрез атакуване на една от най-големите опасности, които са надвиснали върху човечеството. И 18 месеца по-късно се ражда МАИР в Световната здравна организация. С какъв всеобхватен мотив? Превенция на рак.
МАИР е най-добре известна със своите монографи, книжни доклади, които оценяват дали някой предполагаем канцероген наистина причинява рак. Оценките им са приети толкова близо до окончателното заключение, колкото и тези дали нещо е или не е канцероген. Тяхната 114-а монография, публикувана през 2018 г., е на тема месото. След подробен преглед на събраната научна литература, една работна група от 22w експерти от 10 страни, след обсъждане на над 800 различни проучвания, завършва своя доклад от 500 страници, като твърди, че храни като бургерите или свинското месо са вероятно канцерогенни, вероятно причиняват рак. Но преработеното месо е поставено в група 1 канцерогени, най-високото ниво на сигурност, което означава, че според наличните доказателства консумацията на преработено месо причинява рак.
Това означава, че храни като бекон причиняват рак; шунка, хотдог, салам причиняват рак. Но тяхното определение включва също например пуешко филе. По-специално, приемът на преработено месо причинява колоректален рак, рак на дебелото черво или на ректума, вторият най-смъртоносен рак по света след рака на белите дробове, който се причинява до голяма степен от тютюнопушенето. Колоректалният рак е втората водеща причина за смърт от рак също и тук в САЩ, и не поразява само възрастни хора. Той е също и водеща причина за рак и смърт от рак по-рано в живота.
Месната индустрия не е щастлива и говори за „драматичен и алармистичен свръхобхват“. Говорейки за драматичен и алармистичен свръхобхват, една аг група в Италия изпраща съобщение в пресата: Просто кажете не на тероризма върху месото.
Ръкавиците са свалени. Месната индустрия в Канада се опитва да натисне правителството да прекъсне финансирането на МАИР, с молба към министъра на здравеопазването да изтегли цялото финансиране на агенцията след като са се осмелили да се усъмнят в месото. А месната индустрия в САЩ направи същото нещо. Не е изненада, че МАИР е под атаката на корпоративните интереси, опитвайки се да опозори проучванията им върху рака на срещата в Монсанто върху пестицидите и месото; опитвайки се да дискредитират агенцията и да подкопаят финансовата помощ. Международните документи разкриват, че учените от Монсанто например „неофициално обсъждат научните статии без автори и покриват всяка една, която е в противоречие с представите за безопасност на компанията.“
Химическата индустрия се е присъединила към корпоративната какофония, наричайки монографиите на МАИР „съмнителни и подвеждащи“. Това са класически стратегии, които идват директно от книгата на тютюневата индустрия. „Няма достатъчно доказателства, че като корпоративен актьор, тютюневата индустрия се различава значително от алкохолната или хранителната индустрия“, например.
Една повтаряща се корпоративна идея е, че като цяло МАИР никога не се е срещала с канцероген, който да не харесва. По-голямата част в крайна сметка се категоризират просто като вероятно канцерогенни, или просто няма достатъчно данни, които да определят със сигурност. Те всъщност отделяли време само на вещества, за които вече има налична информация в научната литература, посочваща степен на канцерогенна опасност за хората; така че, нищо чудно, че много от тях се оказват накрая канцерогенни.
Как отговаря МАИР на цялата тази критика? Световната здравна организация получава голям брой запитвания, израз на притеснения и молби за пояснение след публикация на доклада си за месото и рака. Те отговорили, че никога не са казвали на никого да спре да яде преработено месо – вашето тяло, вашият избор. Те просто посочват, че намаляването на консумацията на тези продукти може да намали риска от рака убиец. Харесва ви рака? Сами си решавате за себе си.
МАИР е просто изследователска организация, която оценява доказателствата за причините за рака; какво ще направите с тази информация зависи от вас. Американското общество за рака ясно се изрази по отношение на алкохола. Що се отнася до рака, най-добре е да не се пие алкохол. Но с преработеното месо малко се размиха нещата с предложението им, че хората могат да се разминат само с ограничаване на приема.
Европейската комисия е малко по-ясна. За да се намали риска от рак, трябва да се храним с разнообразие от пълнозърнести храни, бобови (боб, грах, нахут и леща), зеленчуци и плодове, да ограничим захарта, мазните и солени храни и напълно да избягваме газирани напитки, наденица и други преработени меса. В крайна сметка с отговора си колко месо е безопасно да се консумира, МАИР отговаря, че все още не знаем дали съществува изобщо ниво на безопасност, точка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/iarc-processed-meat-like-bacon-causes-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев