Трябва ли да седим, клечим или да се навеждаме при изхождане?

В сравнение с населенията в селските райони на Африка, които се хранят с традиционно растителни храни, белите южноафриканци, както и черните и белите американци имат не само над 50 пъти повече сърдечно-съдови заболявания, десет пъти повече рак на дебелото черво и над 50 пъти повече камъни в бъбреците и апандисит, но също и над 25 пъти по-голяма честота на така наречените заболявания, свързани с налягането – девертикулит, хемороиди, разширени вени и хиатална херния.
Изпразването на червата трябва да е безболезнено. Когато не е, когато трябва да се напъваме, за да се изходим, налягането може да надуе като балон вътрешността на дебелото черво, което да причини дивертикулит, да увеличи хемороидите около ануса, да доведе до спиране работата на клапаните във вените на краката, което причинява разширени вени, и дори да принуди част от стомаха да мине през диафрагмата към гръдната кухина, което да доведе до хиатална херния, както казахме преди. Когато това беше предложено за първи път от д-р Бъркит, той обвинил за тези състояния напъването, причинено от липса на фибри в диетата, но наистина признал, че има алтернативни обяснения. Например, в селските райони на Африка използвали традиционната позиция на клечане, когато се изхождали, което може би е отнело част от напрежението.
В продължение на стотици хиляди години всеки човек използвал позицията на клечане, което може да помогне чрез изправяне на „аноректалния ъгъл“. Има всъщност една извивка точно в края на ректума, почти на 90 градуса ъгъл, която помага да не се наакаме, когато се разхождаме наоколо, но този ъгъл само леко се изправя в нормалната седяща позиция на тоалетната. Максималното изправяне на този ъгъл се появява в клекнало положение, което потенциално позволява по-ефективно изпразване на червата. (Спомням си как седях в час по геометрия, мислейки си, кога някога ще използвам тази информация; не съм предполагал, че един ден ще изчислявам аноректалните ъгли с това – внимавайте в училище, деца.)
Как разбрали това? Напълнили латексови тубички с радио-непрозрачна течност, залепили ги на група доброволци, направили рентгенови снимки на бедрата им под различни ъгли и заключили, че сгъването на коленете към гърдите, както се прави, когато човек кляка, може да изправи този ъгъл и да намали количеството на напрежение, което е нужно, за да се постигне изпразване на ректума. Но изследване е направено чак през 2002 г., когато изследователи използвали дефекография, което представлява рентгенови снимки, направени докато човека се изхожда в седнало или клекнало положение. И наистина, клекналото положение увеличило аноректалния ъгъл от около 90 градуса чак до 140.
И така, трябва ли всички да си вземем едно от тези столчета за изхождане, като например клечащото гърне, което се слага пред тоалетната и стъпвате отгоре? Не, те не работят. Изследователите се опитали да добавят степенка, за да намалят височината на седенето, но това не изглежда значително да повлиява времето, което отнело изпразването на червата на даден човек или значително да намалява трудността на дефекацията. Дори се опитали да сложат по-високи степенки, но хората се оплаквали от изключителен дискомфорт при използването им. И така, изглежда нищо не можело да се сравни с реалното клекнало положение, което може да даде максимално ползи, но в цивилизованите държави може и да не е удобно. Но може да се постигне подобен ефект, ако се наведете напред, докато седите, с ръцете на или близо до пода. Препоръчва се на всички страдащи от запек да преминат към това предно навеждане като позиция за дефекация, тъй като теглото на тялото ви натиска бедрата и това може да притисне повече дебелото черво.
Но вместо да намираме начини да добавим още повече напрежение, защо не стигнем до корена на проблема? Основната причина за напъването е усилието, което се изисква за изкарване на неестествено твърди изпражнения. Чрез манипулиране на аноректалния ъгъл чрез клякане или навеждане напред, можете по-лесно да изкарате неестествено твърди изпражнения, но защо просто не лекуваме причината и не ядем достатъчно цели растителни храни, богати на фибри, за да създаваме изпражнения, толкова дълги и толкова меки, че да могат да се изкарват без усилия от какъвто и да е ъгъл? Кардиологът, д-р Джоел Кан, веднъж казал, че човек разбира, че се храни с растителни храни, когато му отнема по-дълго да се изпикае, отколкото да се изака.
Но сериозно, дори клекналата позиция не намалява значително ъгъла на напрежение, който може да причини хиатална херния, тя не предотвратява пренасянето на налягането към краката, което може да причини разширени вени. А това не е само козметичен проблем. Продължителното напъване може да причини нарушения в сърдечния ритъм, намаляване на кръвопотока към сърцето и мозъка, което понякога води до прилошаване и смърт, свързани с дефекацията. 15 секунди напъване могат временно да прекъснат кръвопотока до мозъка с 21%, да прекъснат кръвопотока до сърцето наполовина, като по този начин осигурят механизъм за добре познатия синдром на смърт в леглото. Мислите, че трябва да се напъвате седнали? Опитайте да се изходите по гръб. Ако издържите само няколко секунди, това може да повиши кръвното ви налягане до почти 170 на 110, което може да е причината за известната честота на внезапна и неочаквана смърт на пациенти, докато използват подлоги в болниците. Разбира се, да се надяваме, че ако се храним достатъчно здравословно, накрая няма да се окажем изобщо в болница.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-you-sit-squat-or-lean-during-a-bowel-movement
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Коронавирус – Неудобната истина

– [Клаус] Ухан, Китай, мястото, където вирусът Ковид-19 се смята, че за първи път е предаден на хора на един пазар за месо и риба, където хората и животните в мизерни условия са в постоянен близък контакт. Всички сме запознати с неудобните подробности около този пазар, а той се е превърнал в описание на китайската култура. – Ухан, или китайският коронавирус.
– [ТВ водещ] Китайският коронавирус. – Колко смъртоносен е коронавирусът? – Чужд вирус. – Чужд вирус. – Цитат чужд вирус. – Ковид-19 не е първият по рода си такъв вирус и най-вероятно няма да е последният.
И така, защо не задаваме неудобни въпроси? Беше ли Ухан просто отделен случай, или е симптом на много по-голям глобален проблем, за който медиите не съобщават? Здравейте, всички, аз съм Клаус и през последните няколко седмици изследвам историята на инфекциозните заболявания и разпространенията на вирусите.
Натъкнах се на някои интересни теории за Ковид-19. (музика) Разрових се малко и установих, че тези теории на конспирацията все още трябва да се потвърдят от науката, но това, което наистина открих, беше още по-страшно, защото се оказва, че на практика всички инфекциозни заболявания от миналото произлизат от животински преносител.
Ако вземем началото на 20-ти век, например, Испанският грип се вярва, че произхожда от семейството на птиците. А ХИВ вирусът се идентифицира като произхождащ от хора, които ядат шимпанзета. След това нещо се случи от 90-те години на 20-ти век насам, което означава, че тези вируси, тези инфекциозни заболявания, които произлизат от животински преносител, са станали още по-често срещани. SARS, свински грип, Ебола, MERS и сега коронавирусът.
Това са само някои примери на вирусни разпространения, които произлизат от животински произход от целия свят. И за да разберем как се случва това, как тези вирусни огнища от животински преносител са станали по-често срещани, трябва да разгледаме как храненето ни се е променило през последните години.
От 1961 г. човешкото население се е удвоило. По същото време глобалното производство на месо се е увеличило над четири пъти. Това означава, че всеки от нас консумира с 20 кг повече месо средно на година отколкото преди 60 години. И за да поддържаме това постоянно увеличаващо се търсене, очевидно е трябвало да променим начина, по който отглеждаме животните за месо.
В началото на 20-ти век животните обикновено са били отглеждани в малки семейни ферми. Животните са имали свободно пространство навън да обикалят. Производството е било относително ограничено и месото и млечните продукти са били лукс. Днес нашият ненаситен апетит за пилешки гърди или пържоли означава, че интензивното животновъдство е станало норма. Но какво има в този интензивен занаят, което прави разпространението на вируси толкова често срещано?
Всичко се свежда до факта, че когато някое животно е затворено в тясно помещение без свободно пространство и под огромен емоционален стрес, условията са подходящи за развитие на заболяване. Идеален пример за това е испанският грип през 1918 г. Тук хората били натъпкани заедно в окопите, недохранени, с постоянен стрес заради битките. Техният влошен имунитет вероятно е увеличил скоростта на заразяване и е направил вируса високо патогенен.
По същия начин животните редовно са подложени на претъпкани, затворени и нехигиенни условия. Това не само увеличава вероятността от предаване на вируса, но и повишава вероятността от мутации. Да вземем например вируса на инфлуенца, който е отговорен за всички основни пандемии в последния век. Когато е наличен в естествения си резервоар от водни птици или прилепи, вирусът е относително безвреден, но ако бъде предаден на друг вид, или от един вид на друг с бърза приемственост, вирусът може да мутира бързо. Всяка мутация прави вируса по-патогенен. Могат да се развият нови щамове и се увеличава вероятността един такъв щам да бъде предаден на бозайници, включително хора. Този процес е известен като антигенна промяна.
Хората нямат имунитет към тези нови щамове на вируса и определено нямат ваксина, което прави работата по планиране на следваща пандемия още по-трудна. В момента се наливат страшно много пари в надпреварата за ваксина за Ковид-19. Централните банки обявяват рекордни стимулиращи пакети, за да подпомогнат икономиката. Системата на здравеопазването е под натиск. И все пак, защо има такъв отказ да се повдигне въпроса за основната причина, особено от медиите? Когато направихме анализ на заглавията, той показа, че от 51669 статии от медиите, публикувани през последните 30 дни за Ковид-19, само 2,1% споменават думата животно и само 0,3% споменават думата ферма.
Да се говори за пандемия без същевременно с това да се дискутира нейният произход, е като да се провежда дело за убийство и да не се споменава първият заподозрян, хванат на местопрестъплението. Това е безотговорно и подвеждащо. В една скорошна статия в местен вестник, озаглавена „Коронавирусът можеше да бъде предотвратен, казват учените“ авторът обяснява как повишеният контакт с диви животни е отговорен за вирусните пандемии. Като фокусът отново е върху дивите животни, без да се споменава ограничаването на консумацията на месо като потенциално решение на проблема. Не само че медийните платформи не дискутират въпроса, но и някои изглежда карат други да мълчат.
Нека разгледаме една ситуация, например, където един пост в социалните мрежи от Earthlinged дискутира връзката между консумирането на животни и заболяванията, е отбелязан като отчасти неверен от Инстаграм и след това е премахнат. Това, което медиите трябва да направят, е да настигнат това, което експертите по обществено здравеопазване говорят от десетилетия.
Преди 12 години, например, д-р Майкъл Грегър, автор на „Птичи грип: Вирус, който сами сме излюпили“, нарече индустриалното животновъдство перфектната буреносна среда за инфекциозни заболявания. Ако всъщност искаме да създадем глобална пандемия, той обяснява, то тогава трябва да построим индустриални ферми. Това е подкрепено от учените отново и отново в продължение на години, включително от представителя на Световната здравна организация, д-р Гаудън Галеа. Той казва: „Докато хората консумират месо, ще продължава да има риск от инфекции.“
Защо медиите не отразяват общия произход на всички тези вирусни огнища? Мисля, че всичко се свежда до това. Икономиката на индустриалното селско стопанство и нашата отдаденост към традицията, що се отнася до яденето на месо и млечни продукти надхвърлят притесненията за човешкото здраве. Както еволюционният биолог Роб Уолъс казва, „Винаги е добра идея да се създаде патоген, който може да убие един милиард хора.“ И това е на задната корица на неговата книга „Големите ферми създават големия грип“.
Това, което той на практика казва, както аз го разбирам, е че докато търсенето на животински продукти от страна на хората продължава да расте, интензификацията на животновъдството е реакция, тласната от пазара. След всяка една пандемия, фокусът от нашето общество е основно за подобряване на методите за отглеждане на животни и по-стриктно практикуване чрез сигурност, но какво ще кажете да обърнем внимание по-скоро на причината, отколкото на лекарството. Не може да се каже, че сме видели най-лошото.
Наистина, Ковид-19, коронавирусът, е ужасен, много, много заразен, но процентът смъртност изглежда е по-малко от 10 до 15%. Тези цифри могат да бъдат много по-високи в бъдеще. Да вземем например вируса Нипа, високо инфекциозно заболяване със смъртност от над 40%, когато се предава на хора. Той е бил идентифициран в Малайзия през 1998 г. при прасета и свински фермери, но бързо е спрян. Съобщени са и повторни огнища, но тъй като вирусът Нипа не е много заразен, не се е разпространил по-нататък.
В бъдеще е възможно един вирусен щам да се появи от индустриална ферма за животни, и да е както сериозно заразен, така и смъртоносен. Така че, за да предотвратим подобна пандемия за в бъдеще, трябва да започнем да гледаме основната причина, а не само страната, от която тя е дошла. Хората вече го правят, защото това е ясно, очевидно. Ако не успеем да приемем това на сериозно, Ковид-19 може да се окаже предшественикът на нова пандемия, която е можела да бъде предотвратена. (музика)

Източник: https://www.plantbasednews.org/more/watch-what-media-isnt-telling-you-coronavirus
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко пъти на ден трябва да изпразваме червата?

Древен Египет е бил една от великите цивилизации, продължила над 3000 години, познанията на египтяните относно медицината са много подценявани. Те са имали медицински подспециалности. Фараоните, например, имали достъп до отдадени лекари, които били пазители на кралското изпразване на червата, термин, който бил превеждан и от йероглифите със значение „овчарят на ануса“. Как ви се струва това за един строител?
Днес, превъзходството на неговата важност продължава, като някои хора смятат изпразването на червата за жизненоважен знак за това как функционира тялото, наред с кръвното налягане, пулса и дишането. Въпреки че може и да не ни харесва да се занимаваме с подробностите около изхождането на някой човек, това е функция, която сестрите и докторите трябва да оценят.
Изненадващо, дебелото черво остава относително необятна територия, една от последните граници на тялото. Например, днешната концепция за това как изглеждат „нормалните“ изпражнения, първоначално произлиза от подробните записи на 12 последователни изхождания при 27 здрави индивиди от Обединеното кралство, които смело стигнали дотам, където никой друг не е стигал. Това трябва да са наистина подробни записи.
Причината, поради която трябва да дефинираме нормално, когато става въпрос за честотата на изхождане, например, е как по друг начин да дефинираме концепции като запек или диария, ако не знаем кое е нормално. Стандартните учебници по физиология не са толкова полезни в това отношение, твърдейки, че всичко от едно изхождане на всеки няколко седмици или месеци до 24 на ден може да се счита за нормално. Веднъж на всеки няколко месеца?
От всички човешки функции, дефекацията е може би най-малко разбираната и най-малко проучваната. Не може ли просто да попитаме хората? Оказва се, че хората имат навика да преувеличават. Има противоречие между това, което хората съобщават и това, което изследователите откриват, когато реално ги записват. Едва през 2010 г. получаваме първия сериозен преглед, който дефинира нормална честота на изхождането между три на седмица и три на ден, въз основа на факта, че именно в тази категория попадат 98% от хората. Но нормално не означава непременно оптимално.
„Нормалният“ прием на сол може да доведе до „нормално“ кръвно налягане, което може да ни помогне да умрем от „нормални“ причини, като например сърдечен удар или инсулт. Наличието на нормални нива на холестерола в общество, където е нормално да умреш от сърдечно заболяване – убиец номер едно – не е непременно нещо хубаво. И наистина, значителна част от хората с „нормално“ изхождане съобщават спешна, непълна дефекация, което води до това изследователите да стигнат до заключението, че това би трябвало да е нормално. Нормално, може би, ако приемате храни, бедни на фибри. Но не и нормално за нашия вид. Дефекацията не трябва да е болезнена. Това се демонстрира с готовност. Например, по-голямата част от африканците в селските райони, които се хранят традиционно с растителни храни, богати на фибри, могат обикновено да се изхождат без напъване при поискване. Вижте, ректумът може да има нужда да натрупа между 113 и 140 г фекалии, преди да се активира напълно рефлексът за дефекация, така че, ако не натрупвате толкова много през деня, ще трябва да се напъвате, за да активирате ректалната помпичка.
Хипократ е смятал, че изхождането в идеалния случай трябва да е два или три пъти дневно, което именно се вижда при групи населения с традиционно растително хранене, с прием на фибри, който са имали и прародителите ни, маймуните, а това е по-приемливо по отношение на храната, с която сме еволюирали в продължение на милиони години. Изглежда някак си оптимистично обаче да очакваме средностатистическият американец да се храни като африканците в селските райони. Можем обаче да ядем повече растителни храни и си осигурим достатъчно, за да направим Хипократовата клетва и да се изхождаме по 2 до 3 пъти на ден.
Няма нужда обаче това да ни става фикс идея. Всъщност, реално съществува синдромът на натрапчивото изпразване на червата, характеризиран отчасти с постоянно мислене за навиците на червата, но три пъти на ден е логично. Притежаваме нещо, което се нарича стомашно-чревен рефлекс, който се състои от бързо активиране на мускулните вълни в дебелото черво в рамките на 1 до 3 минути след прием на първите няколко хапки храна. Дори само разговорите за храна могат да накарат мозъка ви да увеличи активността на дебелото черво. Това предполага, че тялото смята, че едно хранене би трябвало да е напълно достатъчно, за да ви запълни там долу. Така че, може би трябва да приемаме достатъчно непреработени растителни храни, за да достигнем до три пъти на ден, изхождане за всяко хранене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-many-bowel-movements-should-you-have-every-day
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на преработените храни в епидемията със затлъстяването

Покачването на броя калории, осигурявано от хранителната индустрия в САЩ от 70-те години на миналия век е повече от достатъчно, за да обясни цялата епидемия със затлъстяването. Подобни скокове в излишъка от калории е отбелязан в развитите страни по света паралелно с, и предполагаемо отговорни за, разширяването на талията на тяхното население. До 2000 г. САЩ вече произвежда, след като се взема предвид целия износ, 3900 калории за всеки мъж, жена и дете – почти двойно повече от това, от което се нуждаят хората.
Невинаги е било така. Броят на калориите в хранителната индустрия всъщност е спаднал през първата половина на 20-ти век и започва да се покачва до височини без прецедент досега през 70-те години. Спадът през първата половина на века е приписван на намалението на тежкия ръчен труд. Населението е намалило нуждите си от енергия, затова и е приемало по-ниско енергийни храни. Не са им били нужни всички тези допълнителни калории. Но тогава се появява така наречената точка на преобръщане в енергийния баланс, когато фазата движете се по-малко и останете слаби, която съществуваше през по-голямата част от века, се превръща във фазата яжте повече и дебелейте, която ни преследва до ден-днешен. И така, какво се е променило?
Това, което се случи през 70-те години, беше революция на хранителната индустрия. През 60-те години по-голямата част от храната била приготвяна и готвене вкъщи. Средностатистическата „неработеща“ съпруга прекарва часове на ден готвейки и чистейки след ядене. Съпругът прекарва средно по девет минути. Но след това се случва една смесена благословена трансформация. Технологичният напредък в съхраняването и пакетирането на храна дава възможност на производителите масово да приготвят и да доставят храна, готова за консумация. Метаморфозата е сравнена с това, което се случи преди един век в индустриалната революция с масовото производство и доставка на производствени стоки. Този път те просто произвеждали масово храна. Използвайки нови консерванти, изкуствени аромати и техники, като дълбоко замразяване и вакуумирани опаковки, хранителните корпорации можеха да се възползват от икономиките от мащаба на масовото производство на готови, издръжливи, вкусни хранителни продукти, които предлагат невероятно търговско предимство пред свежите и нетрайни храни.
Помислете за Туинки. Вижте, с достатъчно време и усилия, всеки амбициозен готвач може да създаде торта с крем, но сега те се продават навсякъде за по-малко от долар или дори се доставят до вратата ви директно за 30 цента. Ако всеки път, когато някой поиска Туинки, трябва да си го изпече сам, вероятно ще изяде много по-малко Туинкита. Секторът с пакетирани храни сега е индустрия за милиарди долари.
Или помислете за скромния картоф. Отдавна сме нация от хора, ядящи картофи, но те са били най-вече печени или варени. Всеки, който е правил пържени картофи вкъщи, знае колко е трудно с цялото това белене, рязане и разплискване. Но със сложните машини и механизацията производството на пържени картофи е станало централизирано и те могат да се доставят замразени на -40 градуса до всяка верига магазини за бързо хранене в страната и така стават любимия зеленчук на Америка. Почти цялото увеличение на консумацията на картофи през последните десетилетия е под формата на пържени картофи и чипс.
Производството на цигари предлага убедителна паралелна връзка. До преди изобретяването на автоматизираните машини за навиване, цигарите е трябвало да се навиват на ръка. Трябвали 50 работници за производството на същия брой цигари, за които на една машина ще й отнеме една минута. Цените паднали, а производството скочило с милиарди. Пушенето на цигари се превърнало от относително рядко срещано до почти навсякъде. През 20-ти век средната консумация на цигари на глава от населението скочила от 54 на година на 4345 цигари на година по времето на доклада на Ръководителя на здравната служба на САЩ през 1964 г. Средностатистическият американец започнал да пуши по една цигара на седмица и стигнал до половин пакет на ден.
Самият тютюн бил също толкова пристрастяващ преди и след масовото производство. Това, което се променило, е евтиният лесен достъп. Пържените картофи винаги са били вкусни, но от рядко срещани, дори и в ресторанти, те са започнали да присъстват навсякъде и на всеки ъгъл, вероятно близо до бензиностанцията, където може да си купите Туинкис и цигари. Но вижте, първото
Туинки датира от 1930 г., а Оре-лда започнали да продават пържени картофи през 50-те години на миналия век. Трябва да има повече към историята, освен просто технологични иновации, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-processed-foods-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Възпиране на активирането на тромбоцитите с чесън и лук

Когато остаряваме, артериите ни започват да се втвърдяват. Това са измерванията на втвърдяването на аортата, основната артерия, която излиза от сърцето, докато остаряване все повече и повече. Когато аортата ни започне да се втвърдява, това води до голям брой патологични промени, като например излагане на мозъка и бъбреците ни на по-големи колебания в налягането, което може да увеличи риска от инсулт и да влоши функцията на бъбреците ни.
Хората, които консумират чесън, обаче, просто по-малко от една четвърт чаена лъжичка чесън на прах на ден, изглежда имат по-малко втвърдяване на аортата си. Смятаме, че това е, защото чесънът изглежда подобрява функцията на вътрешната стена на артериите ни, което помага на артериите да се отпуснат. Но защитните механизми на чесъна срещу сърдечно-съдовите заболявания са много и включват комбинация от ефекти против кръвосъсирване и спукване на артериите, антиоксидантни ефекти и ефекти за понижаване на кръвното налягане и холестерола. Според най-новия преглед дългосрочната употреба на чесън може да намали нивата на лошия холестерол с около 10%, но ефектът за разреждане на кръвта е толкова силен, че Американското общество по анестезиология препоръчва приемът на чесън да се спре седмица преди планирана операция.
Или можете просто да го готвите до смърт. За разлика от противосъсирващите съставки, намиращи се в жълтата течност около семената на доматите, които са устойчиви на топлина, антитромбоцитната активност на чесъна и лука се губи с готвенето. Ето силата на възпиране на суровия чесън, сравнена с варен чесън, който е с потенциала на суровия лук. И така, чесънът изглежда, че е около 13 пъти по-мощен от лука, а яденето на суров чесън изглежда е по-полезно от сготвения, което предполага, че чесънът и лукът могат да бъдат по-мощни инхибитори на кръвосъсирването, ако се консумират в сурово състояние, отколкото ако са сготвени или сварени. И така, непосредствено преди операция може да е добре чесънът да се сготвя, ами през останалото време, когато се опитваме да потиснем свръх активността на тромбоцитите, за да намалим риска от сърдечен удар и инсулт? Тъй като чесънът и лукът обикновено се консумират в сготвено състояние, ефективността им като превантивни храни при сърдечно-съдови заболявания може да се постави под съмнение. Но вижте, можем да слагаме суров лук в салатата си или суров чесън в салса, дресинг, дип или песто.
Или можем да го намачкаме или нарежем, да изчакаме 10 минути и тогава да го готвим. Ето противотромбоцитната сила на суровия чесън и ако го готвите само за няколко минути, няма проблем, но след пет минути ползите се разрушават. Но ако предварително го намачкате и изчакате, част от антитромбоцитната активност се запазва за по-дълго време. Това е защото ензимът, който произвежда антитромбоцитните вещества, се активира чрез намачкване, но се унищожава с топлина по-бързо отколкото веществата, които създава. Така че, като го намачкаме и оставим ензимът да си свърши работата преди готвене, може да се забави загубата на функцията.
Още по-добре, също както можем да добавяме ензими на броколи под формата на сурови репички или синап на прах, за да засилим ползите от броколите, добавянето на малко сок от суров чесън към сготвения чесън може да възстанови пълния завършек на антитромбоцитната активност, която напълно се губи без добавянето на суровия чесън.
Когато се готви с лук, антитромбоцитната активност се унищожава по подобен начин в рамките на десет минути. Но тогава се случва нещо странно. След 20 или 30 минути готвене ефектът върху тромбоцитите се обръща и изглежда, че влошава нещата. Значителна активност за образуване на тромбоцити, което предполага, че дългото готвене на лука може да стимулира, а не да възпира тромбоцитите. Това обаче е изследвано само в епруветка. За щастие, когато е изследвано при хората, дори когато лукът се потапя във вряща вода, пържи се за десет минути и после се оставя да ври за 30 минути, активността на тромбоцитите намалява в рамките на един час и три часа след прием на супа с лук.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-inhibiting-platelet-activation-with-garlic-onions
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли лененото семе да помогне за предотвратяване на рака на гърдата?

И преди съм говорил за ролята на лигнаните от храната в намаляването на риска от рак на гърдата и подобряването на преживяемостта, въз основа на проучвания като това, които показват, че жени с рак на гърдата, които приемали най-много лигнани, изглежда живеят по-дълго. Но лигнаните се съдържат в цялото растително царство: семена, зърна, зеленчуци, плодове, горски плодове, така че може ли лигнаните да са просто показател за прием на нерафинирани растителни храни? Например, хората, които се хранят с много растения, вегетарианците, има около 8 пъти по-голям прием на лигнани, в сравнение с всеядните. И тези, които приемат най-много растения, веганите, изобщо не присъстват в таблицата. Така че може би лигнаните са просто показател за здравословен начин на хранене.
В съд на Петри лигнаните се оказва, че имат не само противоракова активност срещу ракови клетки на гърдата, но също и предотвратяват тяхната миграция, както преди съм показвал, така че най-накрая това се тества. Рандомизирано двойно тайно клинично проучване с плацебо контролна група върху лененото семе, най-концентрираният източник на лигнани в света, при пациентки с рак на гърдата се установява, че лененото семе изглежда има потенциал да намали растежа на тумора в гърдата само за няколко седмици. И така, започнах да препоръчвам смляно ленено семе на пациентки с рак на гърдата, но какво ще кажете за предотвратяване на рак на гърдата изобщо?
По подобен начин високият прием на лигнаните е свързан с намален риск от рак на гърдата, но може би това означава просто, че високият прием на растителни храни помага като цяло. И така, учените давали на жени с висок риск от рак на гърдата по една чаена лъжичка смляно ленено семе всеки ден за една година и това довело до спад в предраковите промени при тях. Ами лененото семе и самият рак на гърдата? Извън експерименталната обстановка, просто няма много жени, които да приемат редовно ленено семе, за да се проучват, досега. Сравнявайки 3000 жени с рак на гърдата и 3000 без рак, те установили, че консумацията на ленено семе и на хляб с ленено семе била свързана с 20-30% понижаване на риска от рак на гърдата.
Понеже лененото семе е пълно с лигнани, само една малка порция ленено семе на ден е нужна, за да поддържа нивото на прием на лигнани, свързано с понижаване на риска от рак на гърдата. Тъй като изглежда, че повечето жени не консумират ленено семе и тези малки количества са свързани с понижен риск от рак на гърдата, би било добре да се обмислят интервенции за повишаване на консумацията на ленено семе.
Най-новият преглед обобщава връзката между лененото семе и понижения риск от рак на гърдата на първо място, по-доброто ментално здраве и по-ниската смъртност сред пациентките с рак на гърдата. Единственото друго проучване върху лененото семе и мозъчното здраве, което ми е известно, е едно изследване на 100 често използвани лекарства и добавки за когнитивната функция при по-възрастните хора, което установява, че лененото семе е едно от малкото неща, които изглежда помагат.
По отношение на това защо лененото семе може би играе роля в предотвратяването и лечението на рак на гърдата, има една възпалителна молекула, наречена интерлевкин-1, която може да помогне на туморите да се хранят, растат и нападат. И така, тялото ни произвежда рецептор антагонист на интерлевкин-1. Той се свързва с интерлевкин-1 рецептора и блокира действието му. И активността на този защитен инхибитор може да се подобри с лекарството Тамоксифен или чрез прием на ленено семе. При жените преди менопауза, възпалителният профил на интерлевкин-1 може да се неутрализира чрез добавяне на няколко супени лъжици смляно ленено семе. Един месец прием на ленено семе успява да увеличи нивата на противовъзпалителния инхибитор над 50%, по-добре дори от лекарството.
Да, премахването на яйчниците може да намали риска от рак на гърдата с 60%, но на цената на сериозни странични ефекти. Лекарството Тамоксифен може да намали случаите на рак на гърдата с над 40%, но може и да предизвика други сериозни странични ефекти, като рак на пикочния мехур и съсиреци. Ето защо по-малко токсични, дори безопасни стратегии за превенция на рак на гърдата, като модификации в храненето, трябва да се развият, а тези лигнани фитоестрогени в лененото семе могат да бъдат един успешен път, поради данните, които показват понижен риск от рак на гърдата и повишена преживяемост.
Сега, лигнаните не са вълшебен куршум, който да предотврати рака на гърдата – няма как просто да поръсите малко ленено семе върху чийзбургера си с бекон – а като част от един здравословен режим на хранене и начин на живот, те могат да помогнат за намаление на риска от рак на гърдата в общото население.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-flax-seeds-help-prevent-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Диетата на Окинава: да живееш до 100

Насоките за хранене препоръчват да се опитаме да подбираме храни, които са богати на хранителни вещества, но с ниско съдържание на калории, за да намалим риска от хронични заболявания. И така, най-здравословните храни на планетата, храните с най-голяма хранителна стойност са зеленчуците, които съдържат най-много нутриенти за калориите си. Какво би станало, ако една група от населението центрира цялото си хранене около зеленчуците? Те могат да се окажат сред най-големите дълголетници в света.
Разбира се, винаги когато разберете за народи, живеещи дълго, трябва да се уверите, че е вярно, тъй като може да е трудно да се намерят удостоверения за раждане от 1890 г. Но според валидационните проучвания тези хора наистина живеят толкова дълго.
Традиционната диета в Окинава е базирана на зеленчуци, бобови и други растителни храни. Свикнал съм да виждам диетата в Окинава представена по този начин, основата е зеленчуци, бобови и зърнени, но значителен принос имат рибата и други видове месо. Но една по-точна презентация би изглеждала така, ако погледнете реално с какво се хранят. Знаем с какво са се хранили от националните архиви на САЩ, защото американските военни са управлявали Окинава преди да я върнат на Япония през 1972 г. И ако погледнете традиционното хранене на над 2000 окинавци, ето така се разпределят храните им.
Само 1% от тяхната диета се състои от риба; по-малко от 1% от диетата им е месо, същото важи за яйцата и млякото. Така че по-скоро става въпрос за 96% растителна диета и над 90% цели растителни храни – също и много малко преработени храни. И не само цели растителни храни, по-голямата част от диетата им съставлявала зеленчуци и един определен зеленчук най-вече: сладки картофи. Окинавската диета е центрирана основно около лилави и оранжеви сладки картофи. Колко вкусно! Можеше да е горчив пъпеш или гравиола? Но не, сладки картофи.
И така, над 90% цели растителни храни, това я прави силно противовъзпалителна диета, силно антиоксидантна диета. Ако измерите нивата на окислените мазнини в организма им, има ясно доказателство за по-малко увреждане от свободни радикали. Може би те просто генетично имат по-добри антиоксидантни ензими или нещо такова? Не, тяхната ензимна антиоксидантна активност е същата. Причината е във всички тези допълнителни антиоксиданти, които те приемат от храната си, които могат да се окажат решителни. По-голямата част от диетата им се състои от зеленчуци!
Така че, 8 до 12 пъти по-малко смърт от сърдечни заболявания, в сравнение със САЩ. Можете да видите, че не им е стигнало мястото на графиката за смъртността. Два до три пъти по-малко смъртни случаи от рак на дебелото черво, седем пъти по-малко смъртни случаи от рак на простатата и пет и половина по-малък риск от смърт от рак на гърдата.
Част от тази защита може да се дължи на факта, че са приемали само около 1800 калории на ден, но всъщност са изяждали по-голямо количество храна, просто целите растителни храни са по-малко наситени с калории. Има също така и една културна норма да не се преяжда.
Растителната природа на диетата може да е решаващият фактор пред ограничението на калориите, след като единственото население, което живее дори по-дълго от японците в Окинава, се храни не с 98%, а със 100% безмесна диета. Адвентистите вегетарианци в Калифорния, които са с може би най-голямата продължителност на живота, от което и да е било други описано население в света.
Мъжете и жените адвентисти вегетарианци живеят до около 83 и 86 г., което е подобно на жените в Окинава, но е по-добре от мъжете в Окинава. Най-добрите от най-добрите били адвентистите вегетарианци, които имат и здравословен начин на живот, например, без тютюнопушене, средно 87 и почти 90-годишна възраст. Това е все едно 10 до 14 години повече от основното население. 10 до 14 години допълнително живот на тази Земя в резултат на обикновен избор на начин на живот. И това се случва сега, в днешно време, докато дълголетието на окинавците е вече минало. Окинава днес има над 10 ресторанта KFC.
Нивата на наситените им мазнини са се утроили. Започнали без прием на никакъв холестерол, днес той се равнява на приема на няколко БигМак сандвича от Макдоналдс, приемът на сол се е увеличил тройно, а днес те са също с толкова голям дефицит на калий, както американците, защото приемат по-малко от половината от препоръчителния минимален дневен прием от 4700 мг на ден. За две поколения окинавците са се превърнали от най-слабите японци в най-дебелите. Като следствие, има активизиране на интереса от страна на медицинските специалисти да накарат окинавците също да започнат да се хранят с окинавската диета.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-the-okinawa-diet-living-to-100
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев