Първите проучвания върху вегетарианци

През 1896 г. един човек на име Джеймс Парсли (магданоз) очевидно основал успешен вегетариански колоездачен клуб, като неговите конкуренти очевидно е трябвало да сърбат супата. Очевидно някакъв белгиец направил проучване през 1904 г., като спортистите, които ядат повече растителна храна, вдигали повече тежести, 80% повече, но не успях да намеря оригиналния източник на английски език. Успях да намеря обаче това: известна поредица от експерименти в Йейл, публикувана от преди повече от век, свързана с влиянието на яденето на плът върху издръжливостта.
Четиридесет и девет души били сравнени: обикновени спортисти (повечето студенти от Йейл), спортисти вегетарианци и вегетарианци със заседнал начин на живот. „Експериментът е сериозно изпитание за твърденията на онези, които се въздържат от приема на месо“. За изненада на изследователите, резултатите изглежда оправдаха вегетарианците, което предполага, че неяденето на месо води до много по-голяма издръжливост в сравнение с хората, които са свикнали с обикновената американска диета.
Вижте го: първият тест за издръжливост бил свързан с това колко минути без прекъсване човек може да държи ръцете си хоризонтално: месоядци срещу въздържащи се от месо. Спортистите от Йейл успели да задържат ръцете си средно за около 10 минути. Това е по-трудно, отколкото звучи; опитайте… Добре, но вегетарианците се справили пет пъти по-добре. Максималните постижения на тези, които ядат месо, били само наполовина от средните резултати на вегетарианците. Само двама месоядни издържали 15 минути, докато над две трети от хората, които не ядат месо, постигнали същото. Нито един от хората със стандартно хранене не издържал половин час, докато почти половината от по-здравословно хранещите се успели, включително девет души, които издържали повече от един час, четирима надхвърлили два часа, а един човек издържал над три часа.
Колко пълни клякания можете да правите? Един спортист може да направи над 1000 – средно по 383 – но това постижение било надминато дори от хората на растително хранене със заседнал начин на живот. Това е невероятно; дори и хората, които не консумират животински продукти, но и не спортуват, надминали спортуващите месоядци. Заседналите вегетарианци били в повечето случаи лекари, които седят на задника си по цял ден. Искам лекар, който да може да прави по хиляда клякания!
И после, по отношение на възстановяването, всички тези клякания водят до мускулна треска при всички, но най-вече при онези, които ядат месо. Сред вегетарианците, от двамата души, които успели да направят 2000 клякания, единият отишъл директно на пистата за бягане, а другият – да изпълнява медицинските си отговорности. От друга страна, сред месоядците един човек стигнал до 254, клекнал още веднъж и не могъл да се изправи, трябвало е да бъде носен и е бил неработоспособен в продължение на дни; друг бил на легло седмици наред, след като припаднал.
Може да се направи извод без никакво съмнение, казва един скептичен изследовател от Йейл, че групата на месоядните спортисти е на много по-ниско ниво по отношение на издръжливост от вегетарианците, дори и тези със заседнал начин на живот. Какво би могло да обясни тази забележителна разлика? Някои твърдят, че животинските храни съдържат някакви „отрови на умората“, но един немски изследовател, който описва собствените си експерименти със спортисти, предлага един по-прозаичен отговор. В неговата книга върху физиологични проучвания на вегетарианци, които карат такси – казах ви, че знам само английски – той смята, че очевидно превъзходството на вегетарианците се дължи просто на огромната им решителност да докажат своята гледна точка и да разпространят пропагандата, така че те просто полагат повече усилия в което и да е състезание, отколкото техните съперници, ядящи месо. Изследователите от Йейл се притеснили от това и били взети специални мерки, които да стимулират месоядците до крайна степен, засягащи гордостта на колежа им. Не позволявайте на тези глупави вегетарианци да победят „духа на Йейл“.
Експериментите били публикувани и в Ню Йорк Таймс. Спортистите на Йейл, които ядат плът – звучи като някой филм със зомбита – били победени в сериозни тестове за издръжливост. Един професор от Йейл смята, че е показал определено по-ниското ниво в тестовете за сила и издръжливост на месоядците в сравнение с тези, които не ядат месо. Някои от най-успешните спортисти на Йейл взели участие в тестовете за сила, а професор Фишър заявява, че те са длъжни да признаят своето по-ниско ниво. Как истината за този резултат е била скрита толкова дълго време? Една от причините, предложена от професор Фишър, е, че вегетарианците са своят собствен най-лош враг. В своя фанатизъм те скачат от твърдението, че яденето на месо е погрешно – често пъти въз основа на някое писание или някаква догма – та скачат от това на твърдението, че месото е вредно. Това не е начинът, по който работи науката и такива логически скокове ги отхвърлят като фанатици и пречат на истинското научно изследване. Много от науката, дори и тогава, сочеше различна тенденция към по-растително хранене и все пак думата вегетарианец – дори преди 110 години – е имала такова лошо проповядване, че много хора не искали да признаят, че науката е в негова ползва. Правилното научно отношение е да изследваме точно въпроса за яденето на месо точно по същия начин, както бихме проучвали въпроса за всичко останало.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-first-studies-on-vegetarian-athletes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли нещо в тютюна, което да предпазва срещу болест на Паркинсон?

Центърът за контрол и превенция на заболяванията празнува 50-годишния юбилей от важния доклад на Ръководителя на американската здравна служба върху пушенето, който се счита за едно от най-големите постижения в общественото здраве на нашето време, първият от 30 други такива подобни доклада от Ръководителя на американската здравна служба относно тютюнопушенето. Вътрешните записи в самата тютюнева индустрия документират нейната реакция. Основните критики към доклада включват пренебрежително отношение към разходите за тютюнопушене. Ръководителят на Американската здравна служба твърди, че пушенето струва милиарди долари на американската нация, а тютюневата индустрия отбелязва, че тютюнопушенето спестява пари за страната като увеличава броя на хората, които ще умрат по-рано след пенсиониране, така че няма да е нужно да се плаща за социални осигуровки и медицинска грижа. Всъщност, ако бяхме наистина патриоти, може би трябва да насърчаваме тютюнопушенето, за да помогнем за балансирането на бюджета.
Но те също така критикуват Ръководителя на Американската здравна служба за липса на баланс по отношение на ползите от тютюнопушенето. Човек трябва да търси доста усилено, за да намери някакво съгласие в доклада някъде, че пушенето не е изцяло вредно, нещо, което тютюневата индустрия обича да повдига като тема когато свидетелства пред Конгреса. Ползите за здравето включват чувството за благополучие, задоволство и щастие, и всичко останало. Но освен цялото това щастие, което Ръководителят на Американската здравна служба се опитва да изгаси, той дори не споменава, че пушачите изглежда са предпазени срещу болестта на Паркинсон.
Повече от 50 проучвания през последния половин век доста неочаквано показват, че употребата на тютюн е свързана с по-ниска честота на болестта на Паркинсон. Сега над 5 дузини проучвания. Да, но пушачите вероятно ще умрат преди да имат дори шанса да развият Паркинсон. Не, не е това; установява се предпазен ефект на всички възрасти.
Може би това е защото пушачите са склонни да пият кафе? Знаем, че консумацията на кафе сама по себе си предпазва. Но не, предпазният ефект на пушенето остава, дори и след внимателно контролиране на приема на кафе.
Може би сме наследили някаква склонност и към двете – да не пушим и да развием Паркинсон? Само ако можехме да клонираме някой, който да има същото ДНК. Можем. Нарича се еднояйчни близнаци. И все пак връзката се запазва, което предполага истински биологичен предпазен ефект на пушенето на цигари.
Не бързайте толкова – може би необикновено ниската честота на Паркинсон сред пушачите е пример за обратна причинно-следствена връзка. Може би пушенето не предпазва от Паркинсон; може би болестта Паркинсон предпазва от тютюнопушене.
Може би има нещо в мозъка на хора с Паркинсон, което си кара по-лесно да откажат цигарите. Или може би неуспехът за развитие на навика за пушене преди всичко е ранно проявление на болестта. За да се провери, изследователи проучват деца, които са изложени на влиянието на тютюневия дим от родителите си. Сега, ако пораснат и имат по-малка честота на поява на Паркинсон, то това би потвърдило защитната връзка и наистина било така. Така че пушенето наистина изглежда играе предпазна роля срещу Паркинсон. Но кой го е грижа? Как ни помага това? Искам да кажа, над 20 милиона американци умират като резултат от тютюнопушенето след доклада на Ръководителя на американската здравна служба. Така че, дори и да не ни е грижа дали ще умрем от рак на белите дробове и емфизем, дори и ако просто се интересуване за мозъка си, все пак няма да пушим, защото пушенето е значителен рисков фактор и за инсулт. Защо изобщо го споменавам? Освен ако нямаше начин да получим ползите от тютюнопушенето без рисковете чрез начина си на хранене, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-something-in-tobacco-protective-against-parkinsons-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли жените, които са веган, да приемат хранителна добавка DHA по време на бременност?

Един систематичен преглед на рандомизирани контролирани проучвания върху приема на DHA от бременни и кърмещи жени не успява да намери ясни и последователни кратки или дълготрайни ползи за психомоторното, психическото, визуалното или физическото развитие.
Може би приемането на DHA по време на бременност няма ефект, защото тялото ни не е глупаво и предпазва растежа на мозъка на бебето чрез изтегляне от депата на DHA на майката, като по този начин увеличава производството на майчиния синтез на DHA и го пренася към плода. Но какво ще стане, ако майките нямат в началото големи депа?
С други думи, може би DHA не успява да помогне на жените, които вече имат достатъчно, но може би жените с много нисък прием биха имали полза от DHA под формата на добавка. Първо, интересно е да се отбележи, че дори през 1978 г. изследователите препоръчваха растителната диета като начин на хранене при лечението на нашия убиец номер едно. Но бебета, кърмени от веган майки, имат значително по-малко DHA в кръвта си, вероятно защото майките са имали значително по-малко DHA в кърмата си.
Въпросът е дали тези разлики имат някакви последствия? Растежът и развитието на децата веганчета и вегетарианчета са нормални, стига да приемат витамин B12. Няма доказателства, че нервните или интелектуалните функции са влошени. Всъщност двете проучвания, които имаме върху децата вегетарианчета, показват, че те имат по-висок коефициент на интелигентност, въпреки че това може да се дължи на факта, че родителите им са склонни да бъдат по-добре образовани. Но въпреки че децата изглеждат добре, това не изключва възможността да имат някои фини различия в зрителната или невралната функция.
Би било интересно да се сравни функцията на бебетата, които получават кърма от майка веган с нивата при останалото население. Можете да видите, че веганите имат 14, вегетарианците 30, а месоядните – 37. Това проучване сравнява нула с 32, 64 и 96 и се оказва, че 32 действа по-добре от нула, но над 32 не се добавя нищо положително. Това би могло да обясни защо общото население на 37 няма полза от допълнителна доза DHA. Но какво да кажем за 14? Повечето проучвания на това ниво не показват никаква полза пред нула, макар че едно проучване открива ползи при прием на добавка с нива 5, но това не ни помага.
Сега, само защото бебетата, които се кърмят от майки веганки, имат значително по-ниски нива на DHA в кръвта, не означава непременно, че те има по-ниски нива и в мозъка си, където именно е важно какви са нивата. Това, от което се нуждаем, е рандомизирано, контролирано проучване върху хора, които не ядат риба и приемат хранителна добавка DHA. До тогава ще остане неясно. И така, какво трябва да направят бременните и кърмещите жени, които избягват да ядат риба, през това време? Ниският прием на DHA не е задължително да означава недостатъчност на DHA на плода, но тези нови данни показват, че някои бебета може би не получават достатъчно и биха могли да имат полза от това майките им да приемат хранителна добавка. И така, препоръчвам на бременните и кърмещите жени на растително хранене да следват определените препоръки, за да получават около 200 мг. готова форма на DHA от незамърсен източник като например масло от водорасли, което вероятно е най-добрата комбинация за всички жени, като се има предвид състоянието на нашия свят, за да се сведе до минимум излагането на влиянието на токсични замърсители, като например диоксините, полихлорирания бифенил и живака.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-vegan-women-supplement-with-dha-during-pregnancy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли бременните и кърмещите жени да приемат DHA?

Една от причините, поради които кърмените бебета могат да имат по-добро когнитивно и визуално развитие, е защото човешкото мляко съдържа дълговерижни полиненаситени мастни киселини като омега 3 DHA, докато повечето налични храни за кърмачета не съдържат, въз основа на данни като тези, където на кърмачета, на които им е дадено контролно адаптирано мляко без DHA не се справили толкова добре, колкото тези, на които им е дадено адаптирано мляко, обогатено с DHA. Нито едно не се справило толкова добре колкото кърмените бебета, които служат като златен стандарт. Но това беше достатъчно, за да убеди производителите на адаптирано мляко да започнат да добавят DHA към млякото за кърмачета още през 2002 г.
Въпросът тогава става колко трябва да се добави? Лесно е, нали? Добавете толкова, колкото се съдържа естествено в кърмата. Нивото на DHA в кърмата обаче варира изключително много, в зависимост от това какво яде майката. Например, има ги всичките тези здрави популации, които не приемат никаква морска храна и имат много по-ниски нива в млякото и изглеждат добре, така че това създава трудности в определянето на оптималното количество, което да се добави в адаптираното мляко. Или това какво ще препоръчаме за бременните и кърмещите жени. Насоките за консенсус препоръчват на жените да се стремят към консумация средно по 200 мг. дневно DHA по време на бременност. Разбира се, това не е толкова просто, колкото насърчаването на жените да ядат повече риба, поради токсичните замърсители, като живака, които са толкова много за повечето риби, като например риба тон, че увреждането на мозъка, причинено от живака, ще превиши ползите от DHA.
И някои замърсители, като например полихлорирания бифенил, могат да останат в тялото ни в продължение на десетилетия и затова не е достатъчно просто да се храним здравословно по време на бременност.
Ами пречистеното рибено масло? Методите, които производителите на хранителни добавки използват, като дестилация, оставят значителни количества полихлориран бифенил и други замърсители в продуктите, толкова много, че взети по указания, маслото от сьомга, херинга и риба тон ще надхвърли допустимия дневен прием на токсичност.
За щастие човек може да получи ползите без рисковете като приема DHA от водорасли вместо това, откъдето го получава и рибата, и така бременните и кърмещите майки могат да пропуснат средния доставчик – рибата и да си набавят DHA директно от източника на дъното на хранителната верига, където няма да се притесняваме за токсичните замърсители.
Но доскоро мислехме, че всеки човек трябва да приема тези многоверижни омега 3 мастни киселини за сърцето си. Сега балансът на доказателствата е такъв, че лекарите не трябва да препоръчват прием на рибено масло или консумация на риба само като превенция на коронарната болест на сърцето. Но какво ще кажете за бременни и кърмачки? Какво показват най-новите научни доказателства? Ако вземем заедно всички проучвания, ще се окаже, че добавянето на DHA към адаптираното мляко не изглежда да помага на когнитивната функция на кърмачетата в крайна сметка, подобно на други скорошни компилации от доказателства, които не показват значителна полза. Всъщност, поне четири мета-анализа или систематични прегледи са стигнали до подобно заключение. Сега, те се основават най-вече на стандартни серии от измервания, известни като измерванията на Байли за развитието на бебетата. Може би, ако се използват други тестове, ще има различни резултати? Но досега нямаме късмет. Приемът на DHA от жените по време на бременност не изглежда да помага с други резултати като концентрация или работна памет.
Въпреки че може да няма никакви значителни ползи за познавателната способност на кърмачетата, какво ще кажете за други неща като зрението? Проведени са шест проучвания до днешна дата с прием на хранителна добавка от бременни жени. Четири от тях не установили никакъв ефект, а две, които показали някакви ползи, имали няколко проблема. И така, ние наистина не знаем в този момент. Но хей, ако всички проучвания до сега или не показват нищо, или показват някакви ползи, защо не просто да ги накарате да грешат от гледна точка на предпазливостта?
Да, няма ясни и последователни ползи, но има нови проучвания върху това, които излизат постоянно. Ако това е безвредно, може би жените трябва просто да го приемат за всеки случай. Проблемът е, че може и да не е безопасно в големи дози. В едно проучване, в което на жените им е дадена огромната доза от 800 мг. DHA на ден по време на бременност, бебета момиченца, които били изложени на по-високи дози DHA в утробата, са имали по-ниски резултати при проверка на езиковите способности и имало по-голяма вероятност да имат забавено езиково развитие в сравнение с бебетата момиченца от контролната група.
Така че липсата на ясни положителни ефекти, заедно с възможното наличие на негативни ефекти при децата, повдига въпроса дали приемът на DHA добавки е оправдан. Но това била наистина голяма доза, което предполага, че може и да има оптимално ниво на DHA, под и над което DHA добавката може да се окаже вредна за развиващия се мозък. Така че може би твърде много е вредно. Ами твърде малко? Ще разгледаме това в следващото видео.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/pregnant-breastfeeding-women-take-dha
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой вид протеин е най-полезен за бъбреците?

Между 1990 и 2010 г. някои от водещите причини за смърт и увреждане не са се променили. Сърдечните заболявания бяха водеща причина за загуба на живот и здраве по онова време и още си остават водещата причина днес. Някои неща се подобриха, като например ХИВ/СПИН, но други се влошават, като например хроничното бъбречно заболяване, при което има двойно повече смъртни случаи, десетки хиляди и стотици хиляди, чиито бъбреци отказват напълно и се нуждаят от бъбречна трансплантация или доживотна диализа. А около един на всеки осем от нас има хронично бъбречно заболяване, независимо дали го знае или не. И повечето от хората с хронично бъбречно заболяване не знаят, че го имат. Около три четвърти от засегнатите милиони не знаят, че бъбреците им се влошават, което е особено притеснително, като се има предвид, че ранното диагностициране дава възможност за забавяне на развитието и промяна на хода на заболяването. И така, какво можем да направим за това?
Западната диета е основен рисков фактор за нарушена бъбречна функция и хронично бъбречно заболяване, тя също е известна и като месно-сладката диета или стандартната американска диета, причиняваща нарушение на кръвопотока към бъбреците, възпаление и последващо изтичане на протеини в урината и бързо намаляване на бъбречната функция. Захарта и високофруктозният царевичен сироп са свързани с повишено кръвно налягане и нива на пикочната киселина, които могат да увредят бъбреците. А наситените мазнини, транс мазнините и холестеролът, които се съдържат в животинските мазнини и нездравословната храна имат също отрицателно въздействие върху функцията на бъбреците. Консумацията на животински мазнини може всъщност да промени структурата на бъбреците. А животинският протеин може да доведе до киселинен товар на бъбреците, да увеличи производството на амоняк и да увреди чувствителните клетки на бъбреците. Ето защо се препоръчва ограничаването на приема на протеини за предотвратяване на влошаването на бъбречната функция, въпреки че причината може би е в животинските протеини, а не в протеините като цяло. Така че източникът на протеини, растителни спрямо животински, може да бъде по-важен отколкото количеството по отношение на неблагоприятните последици за здравето.
Приемът на животински протеини има дълбок ефект върху нормалната бъбречна функция на човека, предизвиквайки така наречената хиперфилтрация, увеличаване на натоварването на бъбреците.
Това може да обясни защо бъбреците ни се влошават толкова често. Неограниченият прием на богати на протеини храни, което обикновено се счита за „нормално“, може да бъде причина за драстичните разлики в бъбречната функция между съвременните човешки същества и старите им предшественици, които са ловували и са търсели месо от време на време. Постоянният, а не умерен, излишък от протеини изисква от нас непрекъснато да се обръщаме към нашите бъбречни резерви, което причинява един вид непрекъснат стрес за нашите бъбреци, и може да предразположи дори здрави хора към прогресивно бъбречно увреждане и влошаване на бъбречната функция. Това е като постоянното светене на червената светлинка на двигателя. От друга страна, приемът на същото количество растителни протеини не изглежда да има същия ефект.
Яденето на месо например увеличава натоварването на бъбреците в рамките на часове след консумация, но очевидно, грижата за растителни протеини е лесна работа. Проучването е с говеждо месо, но всеки друг вид животински протеин ще свърши работа. Ако изядете едно ястие от риба тон, можете да видите увеличеният натиск върху бъбреците отново да се появява в рамките на няколко часа, както за здрави хора с нормални бъбреци, така и за диабетици с нормални бъбреци. Ако вместо сандвич със салата от риба тон сте яли сандвич със салата и тофу със същото количество протеини, няма никакъв ефект.
Същото се случва с яйцата и млечните протеини, както при хора с нормални, така и с болни бъбреци.
Краткосрочните проучвания показват, че заместването с растителни протеини, като соята, вместо животински, е свързано с по-малко хиперфилтриране и изтичане на протеини, което забавя влошаването на бъбречната функция. Дългосрочният ефект обаче не е адекватно проучен до публикуването на това проучване през 2014 г. 6-месечно двойно тайно, рандомизирано, проучване с плацебо контролна група, соеви срещу млечни протеини и се оказва, че консумацията на соя изглежда запазва бъбречната функция, за разлика от млякото, при лица с намалена бъбречна функция. Подобни резултати са докладвани и при диабетици. Дори само даването на изолиран соев протеин изглежда, че подобрява нещата, в сравнение с млечните протеини, които ги влошават.
След като бъбреците се влошат до степента, в която те активно пропускат протеини в урината, диета на растителна основа би могла да помогне за включване и изключване на заболяването като ключ на лампа. Ето изтичането на протеини при стандартна диета с ниско съдържание на натрий, преминаване към веганска диета с хранителни добавки, диета с ниско съдържание на натрий, веган, диета с ниско съдържание на натрий, веган.
Какво става? Защо животинските протеини причиняват такава реакция на претоварване, а растителните протеини не? Изглежда, че това е възпалителна реакция, предизвикана от животинския протеин. Знаем това, защото приемът на силен противовъзпалителен медикамент премахва хиперфилтрацията, реакция на изтичане на протеин при ядене на месо. Ето типичната реакция на стрес на бъбреците вследствие от месото, а ето го и противовъзпалителното лекарство, което потвърждава ролята на възпалението при въздействието на животинските протеини върху нашите бъбреци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-type-of-protein-is-better-for-our-kidneys
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добре пазената тайна в медицината

Въпреки че най-широко приетите и добре установени практически насоки еднозначно изискват промяна на начина на живот като първа линия на лечение, лекарите често не следват тези насоки. Но все пак интервенциите в начина на живот са често пъти по-ефективни за намаляване на сърдечно-съдовите заболявания, хипертонията, сърдечната недостатъчност, инсулт, рак, диабет и смърт поради каквито и да било причини отколкото почти всяка друга медицинска интервенция.
Можем да извлечем някои полезни уроци от войната с тютюна, пише д-р Нийл Барнард в журнала по етика на Американската медицинска асоциация. Когато той самият спрял да пуши през 80-те, смъртността от рак на белите дробове достигнала връх в САЩ, но оттогава е намаляла с намалелите нива и на тютюнопушенето. Лекарите вече не казвали на пациентите да дадат почивка на гърлото си като изпушат една свежа цигара. Лекарите разбрали, че са по-ефективни когато съветват пациентите да спрат тютюнопушенето, ако самите те нямат вече петна от тютюн по пръстите си. С други думи, лекарите започнали от ролята на наблюдатели – – или дори мотиватори – и станали водещи в борбата срещу тютюнопушенето. И днес, казва той, растителните диети са хранителния еквивалент на отказване от пушенето.
Ако съберем най-добрите световни безпристрастни научни специалисти и експерти по хранене, няма да има почти никакви спорове относно основните свойства на доброто хранене. За съжаление, повечето лекари са неграмотни по отношение на храненето. И още по-лошо, те не знаят как да използват най-мощното лекарство, с което разполагат: храната.
Съветите на лекаря са от значение. Когато лекарите кажат на пациентите си да подобрят диетата си, което се определя като намаляване на месото, млечните продукти и пържените храни, пациентите са по-склонни да направят промени в храненето си, когато техните лекари ги посъветват за това. И може да подейства още по-добре, ако лекарите практикуват това, което проповядват. Изследователи от Емори разделили пациенти на две групи, като едни гледат едно видео, а другите – друго. В едното видео една лекарка накратко обяснява нейните собствени навици на хранене и упражнения и имала каска за велосипед и ябълка, които се виждали върху бюрото й, а в другото видео тя не обсъжда собствените си навици, а ябълката и каската липсвали. Например и в двете видеа лекарката посъветва пациентите си да намалят месото, да не закусват месо и да не обядват или вечерят нещо с месо поне половината от дните като просто начало на подобряване на храненето си, но във видеото, в което се разкрива, лекарката заявява, че тя самата успешно е намалила месото и може би не е изненадващо, че пациентите оценяват тази лекарка като по-надеждна и мотивираща. Така че лекарите, които вървят по същия път – буквално – и имат по-здравословни хранителни навици, може не само съветват повече по отношение на храненето и спортуването, но също така изглеждат по-достоверни или мотивиращи когато го правят.
Това може дори да ги направи по-добри лекари. Едно рандомизирано контролирано интервенционално проучване за прочистване на режима на хранене на лекарите, наречено „Насърчаване на здравето чрез личен опит“, установява, че личния живот на лекарите е пряко свързан с тяхното клинично представяне. Собственото подобрение на благосъстоянието и начинът на живот се предава на пациентите и клиниките, което предполага допълнителна стратегия за постигане на успешно насърчаване на здравето.
Готови ли сте за най-добре пазената тайна в медицината? При подходящи условия тялото се самолекува. Лечението на сърдечно-съдови заболявания, например, с подходящи промени в хранителния режим е добро лекарство, намалява смъртността без никакви странични ефекти. Да, трябва да продължим да правим изследвания, но обучението както на лекарите, така и на пациентите за съществуващите познания по отношение на силата на храната като лекарство, може би е най-добрата инвестиция, която можем да направим.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-kept-secret-in-medicine
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко плодове са прекалено много плодове?

И преди съм проучвал как добавянето на боровинки към храната може всъщност да заличи негативните ефекти на високо гликемичните храни, но колко точно боровинки? Целта на това изследване е да се определи минималното ниво от консумацията на боровинки, при която потребителят може реалистично да очаква да получи антиоксидантни ползи след яденето на боровинки с някаква захарна зърнена закуска. Ако изяждаме по една купа корнфлейкс без боровинки, в рамките на два часа се създават толкова много свободни радикали че това ни поставя в оксидативен дълг. Антиоксидантната сила на нашия кръвен поток спада под нивото, от което сме започнали преди закуска, тъй като антиоксидантите в тялото ни се изчерпват. А една четвърт чаша боровинки не изглежда да помага много. Но половин чаша боровинки успява.
Какво ще кажете за плодове за диабетици? Повечето насоки за хранене препоръчват висок прием на храни, богати на фибри, включително плодове, защото са толкова полезни – антиоксиданти, противовъзпалителни, подобряват артериалната функция, намаляват риска от рак, някои специалисти обаче имат притеснения относно съдържанието на захар в плодовете и затова препоръчват ограничаване на приема на плодове. Добре, нека тестваме. Диабетиците били разделени на две групи, едната група е инструктирана да изяжда поне по две парчета плод на ден, а другата – най-много по два броя плод на ден. Групата с по-малко плодове намалила количеството плодове и това нямало никакъв ефект върху контрола на диабета или теглото, така че приемът на плодове не трябва да бъде ограничаван при пациенти с диабет тип 2.
Литературата показва, че умерените дози фруктоза могат всъщност да имат полза за контрола на кръвната захар. Така че приемът на плод с всяко хранене се очаква да понижи, а не да повиши кръвната захар. Прагът за токсичност на фруктозата може да бъде около 50 грама. Проблемът е, че това е сегашната средна консумация на фруктоза при възрастните, благодарение на индустриалния прием на захар, трапезната захар и високофруктозния царевичен сироп. Така че нивата на половината от всички възрастни са вероятно над прага за фруктозна токсичност, а юношите в момента на 75%.
Сега, това е лимитът за добавена захар или общо за цялата фруктоза? Ако не искаме повече от 50 и има около 10 в едно парченце плод, не трябва ли да не ядем повече от 5 плода на ден? Цитат от Харвардското писмо за здравето, „Проблемите с фруктозата и захарта идват, когато те биват добавени към различни храни. Плодът, от друга страна, е полезен в почти всякакви количества.“ Какво означава почти? Можем ли да изяждаме по 10 плода на ден? Какво ще кажете за двадесет плода на ден? Това всъщност е проучвано вече.
Седемнадесет души били принудени да изяждат по 20 порции плодове на ден. Въпреки изключително високото съдържание на фруктоза в храната, вероятно около 200 г/ден, което се равнява на 8 кенчета сода, изследователите не са докладвали никакви странични ефекти (а е имало всъщност ползи) за телесното тегло, кръвното налягане и нивата на инсулин и липиди, мазнини в кръвта, след 3 до 6 месеца. Наскоро Дженкинс и колегите му поставили група хора на диета с около 20 порции плодове на ден за няколко седмици и не е имало никакви неблагоприятни ефекти върху теглото, кръвното налягане и триглицеридите, а поразителен спад на LDL холестерола с 38 единици.
Имало обаче и един страничен ефект. Предвид 44-те порции зеленчуци, наред с всички тези плодове, било отчетено и най-голямото изхождане очевидно, което някога е било документирано при диетична интервенция.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-fruit-is-too-much
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев