Най-добрият начин за готвене на зеленчуци

Правил съм видеоклипове за това как да не умрем от сърдечно-съдово заболяване, как да не умрем от рак, как да не умрем от други смъртоносни заболявания като диабет, но някои от най-популярните видеоклипове на сайта са от сорта на: „най-добрият начин за приготвяне на сладки картофи.“
Добре тогава, кой е най-добрият начин за приготвяне на чушки? Ето я антиоксидантната сила на суровите зелени и червени чушки, готвенето в микровълнова печка или запичането на тиган изглежда не променя много нещата, въпреки че при варенето има спад. Но после, ако измерите антиоксидантната активност на останалата вода от варенето, ще видите, че антиоксидантите не са били унищожени, а просто са отишли във водата за готвене. Заключението на изследователя е, че е жизненоважно е да се консумира водата, използвана за варене – като допълнение към чушките – тъй като биоактивните съединения ще останат във водата. Но не това е изводът, който получаваме от това проучване. Дали ще изпиете водата или не, червените чушки има почти два пъти по-голяма антиоксидантна сила от зелените, независимо какво правите. И така, докато и двата вида чушки са, по дефиниция, храни със зелена светлина, червените чушки, по ирония на съдбата, са дори с още по-голяма зелена светлина.
Ами гъбите? Вероятно най-добре е да не ги ядете сурови, но кой е най-добрият начин за готвене? Тъй като методите за готвене очевидно повлияват върху хранителните качества на гъбите, подходящият избор на метод за готвене може да бъде ключов фактор за предотвратяване или намаляване на загубите на хранителни вещества, а микровълновата печка и гриловането на скара се оказват най-добрите процеси за поддържане на хранителния профил на гъбите. Например, значително намаление на антиоксидантната активност на гъбите е установено особено след варене и пържене, докато гриловането и приготвянето на микровълнова печка достига в някои случаи по-висока антиоксидантна активност.
Варенето има подобно негативно въздействие върху антиоксидантната сила на карфиола, което служи просто като един вид грубо прокси за това колко фитонутриенти с потенциалната полза можем да загубим. Бланширането е по-добро, при което карфиолът се потапя във вряща вода за три минути и след това се поставя под течаща студена вода, за да се прекъсне процесът на готвене. Никога не бях чувал за бланширане на пара, но това е идеята. Готвене на пара за три минути и после охлаждане, което изглежда по-добре, тъй като не потапяте зеленчука във вода. Въпреки че няма много голяма разлика между готвенето на пара в продължение на шест минути и три минути и после поставяне под студена течаща вода. Жалко, че не изследвали печенето, това е именно начина, по който карфиолът може да се направи, за да е вкусен. Всъщност имам две рецепти на печен карфиол в книгата си „Можем да сме здрави. Книга с рецепти“, за която всички приходи отиват за благотворителност, разбира се.
Има някои антиоксиданти, от които се интересуваме особено много обаче, като например лутеинът, намиращ се в зеленолистните зеленчуци и предпазващ зрението и мозъка. Ето гърба на очната ябълка. Това, което лутеинът прави, е да предпази тези чувствителни нерви, които засичат светлината, като блокира сините светлинни лъчи с висока енергия, което ни помага да виждаме по-добре и може и да ни помогне да мислим по-добре, също. Така че изследователите разгледали влиянието на четири различни методи на готвене върху концентрацията на лутеин. Първото нещо, което ще забележите, е, че броколите имат 50 пъти повече лутеин, отколкото карфиола. Това не е изненада, тъй като лутеинът е растителен пигмент, а карфиолът е прекалено бял. Ето и как изглежда графично, за да разберете разликата.
След това сравняват с варене, готвене на пара, на микровълнова печка и готвене тип sous vide, което е модерното име на варенето в найлонова торбичка. А и варенето всъщност кара нивата на лутеин да се покачват! Как е възможно това? Топлината всъщност може да наруши стените на клетките и всички малки субклетъчни отделения, които могат да подобрят освобождаването на антиоксидантни съединения. Sous vide е с подобни резултати, микровълновата печка е вредна най-малкото за броколите, а задушаването на суперзвездата увеличава почти двойно нивата на лутеин.
Топлината не е единственият начин за освобождаване на лутеина от зеленолистните обаче. Ако нарежете спанака на ситно, можете да удвоите количеството лутеин, който се освобождава по време на храносмилане в този експериментален модел. И ако си направите зелено смути, песто или някакво друго ястие със спанак, може да утроите бионаличността. Но трябва да наблюдавате топлината. Готвенето на пара или варенето е едно нещо, но супер високата топлинна обработка, като при запичането на тиган, може да намали нивата на лутеин до почти нула.
Пърженето е също вредно за лилавите пигменти в сините картофи; дори и при пърженето само с въздух, те просто изглеждат чувствителни към изключително висока температура. Тези специални антиоксидантни пигменти от растителен произход изглеждат чувствителни към наистина високи температури, така че трябва да се опитаме да избягваме пърженето, особено пърженето в много мазнина. Това беше едно от заключенията на един експертен панел по методите на готвене: избягвайте пържените в голямо количество мазнина храни. Не само заради загубата на хранителни вещества, но и заради цялото това допълнително олио, да не говорим за производството на някои токсични съединения при тези температури. Така че това продължава да е предизвикателство за хранителната промишленост. Какво е тяхното решение? Забравете пърженето с много мазнина. Да се опитаме да пържим с чиста разтопена захар. Това е като феномена за бисквитки SnackWell, водещ до логично заключение. О, искате ниско съдържание на мазнини? Тогава ще пържим в захар.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-way-to-cook-vegetables
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите храни при халитоза и гингивит

Да, наситените мазнини предизвикват възпалителна реакция. Да, възпалението е признато за един от основните ключови причинно-следствени фактори при пародонталното заболяване. И така, това би могло да обясни защо намаляването на приема на месо и млечни при хората може да стимулира пародонталното здраве. Но храненето на растителна основа не само предлага по-ниски нива на наситени мазнини, холестерол и животински протеини, но също и по-високи нива на сложни въглехидрати и диетични фибри, витамини, минерали, антиоксиданти, фитохимикали, така че не е нужно непременно да знаем какъв е механизмът. Да, наситените мазнини се свързват с развитието на пародонтозата, но в същото време приемът на фибри може да играе защитна роля. Но няма как да знаем така или иначе, докато не направим проверка.
Ефектът от намеса в храненето в едно рандомизирано контролирано проучване. На 7-месечна възраст повече от хиляда бебета били разделени на групи, като половина се хранели с диета с ниско съдържание на наситени мазнини и холестерол, за да се види дали ще имат по-малко сърдечно-съдови заболявания когато пораснат. Те са все още едва на около 20 години, но като деца и юноши, тези, които били в групата на по-здравословно хранещите се, накрая се оказали с по-добро производство на слюнка. Накарали ги да дъвчат восъчни кубчета и тези, които били в групата на по-здравословното хранене от бебешка възраст, произвеждали повече слюнка. А слюнката е съществено важна за поддържането на орално здраве, например за изчистването на захарта и киселината по-бързо от зъбите. Това, което те мисля, че се случило, е че по-голямото увеличение на потока на слюнката се дължи на по-големия прием на богати на фибри храни: пълнозърнести, зеленчуци, плодове, горски плодове, които изискват повече дъвчене, което от своя страна е известно, че усилва производството на слюнка. Така че може би техните тела просто са свикнали да произвеждат повече? С други думи, в допълнение към общите ползи за здравето, фибрите могат да имат и ползи за оралното здраве също така, но не непременно заради фибрите, а само заради самото действие на дъвчене.
Това ми напомня за това проучване, при което едно-единствено хранене, богато на фибри, успява да намали лошия дъх в рамките на часове. Лошият дъх се причинява от тези газообразни серни съединения, произведени от определен тип бактерии, които са концентрирани върху гърба на езика ви. И когато ядем, причината, поради която лошият дъх се подобрява, може да се дължи на един вид „самопочистване“ на устата докато дъвчем. И така, логично е, че храните, които трябва да се дъвчат по-интензивно, имат по-силен самопочистващ ефект върху гърба на езика отколкото храни, които изискват по-малко дъвчене, Но няма как да знаем докато не направим проучване за това. Две много подобни ястия, само че едното съдържало пълнозърнесто руло, повече фибри, повече дъвчене и сурова ябълка с конфитюр, докато другото имало само бял хляб с желе и варени ябълки, по-малко дъвчене. После просто измерили халитозните вещества в дъха на хората два часа след хранене, след това осем часа след хранене. И дори и след хранене с ниско съдържание на фибри нивата на лош дъх спаднали, но при храненето с високо съдържание на фибри те спаднали значително повече и останали ниски дори осем часа по-късно.
Така че причината, поради която храненето с високо съдържание на фибри може да подобри пародонталното заболяване, може да се дължи на фибрите, по-ниския прием на наситени мазнини или само на дъвченето, но има и още една възможност. Може би причината е в зеленчуците, съдържащи нитрати. Знаем, че поглъщането на хранителни нитрати под формата на зеленолистни и червено цвекло е доказано, че оказва много благоприятни и клинично значими ефекти върху общото здравословно състояние, включително поддържане на добър кръвопоток и намаляване на възпалението като цяло. Така че, хей, може ли подобрената циркулация на кръв към венците и противовъзпалителните ефекти да имат полза при пациентите с пародонтоза? Едно рандомизирано, двойно тайно, контролирано с плацебо клинично проучване върху ежедневната консумация на сок от маруля? Защо сок от маруля? Това звучи толкова отвратително. Но не се притеснявайте. За да се подобри възприемането от пациентите, сокът от маруля бил подправен с вкус на мед от цвят лайка и подсладен със спленда. Това просто звучи още по-лошо!
Но подействало. Проучването с клинична интервенция демонстрира отслабващ ефект от хранителния нитрат върху възпалението на венците. Вижте това. В плацебо групата повечето от зъбите им нямали гингивит, около 60%, но 40% са имали лек гингивит и почти никой не е имал умерен гингивит. И след като са пиели плацебо сок от маруля в продължение на две седмици – не знам дали това звучи по-добре или по-зле – няма никаква реална промяна, както може да се очаква. Но в групата на марулите хората в началото били всъщност малко по-зле. Около половината има леко от умерено заболяване на венците. Но след около две седмици пиене на истински сок от маруля настъпили значителни подобрения. Умерената форма на заболяването изчезнала, честотата на леката форма намалява наполовина, а три-четвърти от зъбите нямали никакъв гингивит.
В заключение, нашите открития показват, че приемът на зеленолистни и червено цвекло може да бъде клинично полезно допълнение при контрола на хроничния гингивит и всички видове хронични заболявания. Това, което е полезно за устата – да не се пуши, здравословно хранене – е полезно и за останалата част от тялото ни. Толкова много стоматолози, които виждат хората по-често отколкото лекарите, трябва да съветват пациентите си да живеят по-здравословно. И наистина, почти всички запитани зъболекари хигиенисти смятат, че наистина имат роля в това да помагат на пациентите си да подобрят храненето си, но все пак това изобщо не се случва. Ако попитате пациентите, по-малко от един на десет ще ви кажат, че са получили съвети за храненето си от своите зъболекари. Защо? Защото макар че стоматолозите са мотивирани да включат храненето като част от грижата си за пациентите, повече се чувствали неквалифицирани да осигурят насоки по отношение на храненето. Това никога не е спирало лекарите!
Но е истина; храненето се пренебрегва в стоматологичното образование, също както и в медицинското образование. И в повечето случаи единственото, което хората получават, е биохимия на витамините, цикълът на Кребс отново и отново, за разлика от приложимата клинична наука за храненето. Наистина не е толкова сложно. Или е? Схващате ли? Защо е трудно да постигнем необходимите нива на прием на нитрати?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-foods-for-halitosis-and-gingivitis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да лекуваме пародонтоза с хранене?

Какъв е ефектът от храненето върху пародонталната болест? Пародонталната болест е бактериална инфекция, която води до възпалително унищожаване на съединителната тъкан и костта, която поддържа зъбите и поради това е една от водещите причини за падането на зъбите ни. Както повечето инфекции обаче, това как тялото ни реагира, може да играе ключова роля. Да, наличието на бактерии е основната причина, но податливият домакин е също необходим за поява на заболяването.
Стандартното обяснение на пародонталното заболяване е теорията за плаката: натрупването на плака води до гингивит, възпаление на венците, което води до пародонтоза, възпаление по-ниско долу под венците. Но в някои форми на пародонталното заболяване плаката изглежда не играе ключова роля. Ето защо през последните няколко години има по-голям интерес към значението на системното здраве, отговора на нашия организъм. В това отношение храненето може да бъде от голямо значение, тъй като то е замесено в голям брой други възпалителни заболявания, всички от които носят повишен риск от пародонтална болест.
Традиционно, когато говорим за ефектите от храненето върху денталното здраве, говорим само за кариесите. Има обаче по-малко изследвания върху ролята на храненето при пародонталните заболявания. Е, ако става дума за възпаление, би се очаквало, че храненето с високо съдържание на наситени мазнини ще влоши нещата, като увеличава оксидативния стрес, както и възпалението, така че би било добре да намалим наситени мазнини. Но, вижте, нека не спекулираме. Искам да кажа, има ли връзка между нивата на холестерола и пародонтозата? Ако не, ще бъде трудно да се включат наситени мазнини. Но не, изглежда, че има връзка. Хората с висок холестерол наистина изглежда имат двойно по-голям риск.
Ами пародонталните заболявания при вегетарианците? Бяха изследвани 100 вегетарианци срещу не-вегетарианци, и тези, които се хранят с вегетарианска храна, наистина имали по-добро пародонтално състояние (по-малко признаци на възпаление, по-малко пародонтално увреждане и по-добра дентална грижа вкъщи). Въпреки това, трябва да се има предвид, че вегетарианците може би избягват не само месото, но са и по-здрави в други аспекти, като например грижат се по-добре за зъбите си в домашни условия.
Но дали хората, които ядат повече наситени мазнини, получават по-често гингивит? Да, двойно по-висок риск при най-високите нива на прием, и това изследване е направено в Япония, където хората консумират месо и млечни продукти наполовина в сравнение с това, което консумират в САЩ. Единственият начин, по който да разберем със сигурност, обаче, е да направим интервенционално проучване, при което да променим диетата на хората и да видим какво ще се случи. С други думи, трябва да го тестваме. И се оказва, че костната загуба наистина се увеличава при хранене с високо съдържание на наситени мазнини и холестерол. Но ако си мислите, хммм… тази челюст изглежда странно, това е така, защото беше това проучване е направено върху плъхове.
Ето това е, което търсех, заглавието някак разваля изненадата. „Хранене с високо съдържание на фибри и ниско съдържание на мазнини подобрява показателите на пародонталното заболяване“ по отношение на дълбочината на сондиране, загуба на клинична връзка и кървене при сондиране – всички стандартни показатели. И, разбира се, при по-здравословното хранене се подобрили и телесното тегло, кръвната захар и системното възпаление. Ах, но това усложнява нещата. Може би състоянието на устата им се е подобрило, само защото са отслабнали толкова много? Пародонталното заболяване може да се подобри само с бариатрична операция, като например поставяне на скоби на стомаха. След осем седмици на диета хората се върнали обратно към стандартното си хранене и така си върнали по-голямата част от теглото, но подобренията на пародонталното заболяване останали, което предполага, че причината, довела до подобрения, е нещо повече от загубата на тегло. Може би храненето с високо съдържание на фибри променило чревната им флора или оралната им флора? Какво точно се случило?
Немски изследователи взели 20 жени с лека до умерена форма на хронична пародонтоза и за една година се опитали да променят храненето им към по-цялостно и здравословно, което означава повече растителни храни, повече цели храни, повече пресни храни, опитвайки се да центрират диетата около зеленчуци и плодове, пълнозърнести храни, картофи и бобови растения – боб, грах, нахут и леща. И след 12 месеца пациентите показали значително намаление на дълбочината на джоба, възпалението на венците и измерили за първи път понижени концентрации на възпалителните химикали вътре в процепа между зъбите и венците, за които се смята, че са отговорни за разрушаването на тъканите при пародонталното заболяване, намаление с до 75%. И през цялото време статусът на оралната им хигиена не се променя, което предполага, че диетата има най-голям принос. Но какво липсва тук? Контролна група. Никога не е имало рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група върху храненето при пародонтална болест досега, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-treat-periodontitis-with-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Полезен ли е джинджифилът за хранене при диабет?

В един докладван случай на успешно справяне с диабет тип 2 с намеса в начина на живот, един 45-годишен човек поел отговорността за здравето си в свои ръце и се опитал да победи болестта си и да спре лекарствата като приема храни, за които се предполага, че лекуват диабет. Но колко силни са доказателствата например за джинджифила?
Диабетът достига нива на пандемия и изисква безопасна, достъпна и ефективна терапия, така че какво ще кажете за потенциала на джинджифила за превенция и лечение? Е, в съд на Петри увеличаването на излагането на влиянието на джинджифила подобрява усвояването на кръвната захар на мускулните клетки почти толкова колкото популярното лекарство при диабет – метформин. А при плъховете джинджифилът може да действа дори още по-добре от метформина. Но намаляването на теглото и на нивата на кръвна захар, наблюдавани при гризачи, не са непременно валидни за хората. В това проучване комбинация от добавки води до загуба от 30% от телесното тегло на мишки за един месец, ами при хората? Никакви ползи, в сравнение с плацебо. Няма как да знаем дали едно нещо работи при хора, докато не се направи проучване.
Ако давате на хората бял хляб с рафинирано брашно с една чаша вода, ето какво се случва с нивата на кръвната им захар през следващите два чаша. Но ако им дадете малко неподсладен зелен чай с белия хляб вместо това, има по-малко увеличение на нивата на кръвната захар. Същото е и с чай с канела и чай с джинджифил, който се прави като се смеси една супена лъжица настърган пресен джинджифил в чаша гореща вода. Добре, но това са здрави, нормални хора. Какво ще кажете за ефекта на джинджифила при диабетици?
Това беше първото проучване от този вид: диабетици, разделени на две групи, като едните приемат по една чаена лъжичка джинджифил на прах на ден за два месеца, скрит под формата на хапче, така че те да могат да го сравнят с идентично изглеждащо плацебо захарно хапче и се оказва, че добавянето на джинджифил намалява нивата на инсулин, което е хубаво нещо, както и намалява триглицеридите и LDL холестерола, но без значително въздействие върху нивата на кръвната захар. Вижте, сърдечните заболявания са водещата причина за смърт на диабетиците, така че 13% спад на лошия LDL холестерол ще бъде достатъчна причина, за да се разделите с жълтите стотинки, които ще ви струва добавянето на това количество джинджифил към храната ви, но щеше да бъде добре да видим и подобрение в контрола на кръвната захар. Налице е спад на нивата на инсулина, което предполага подобрена инсулинова чувствителност. И наистина се наблюдава значителен спад в инсулиновата резистентност, така че може би просто не са им давали достатъчно дълго време джинджифил, така че да подейства? Това е било за два месеца. Ами три месеца?
Дори още по-малко джинджифил, само 1,6 грама, по-малко от една чаена лъжичка на ден, но за 12 седмици и… може би джинджифилът може да понижи нивата на кръвна захар все пак и също и да намали възпалението, като намали нивата на C-реактивния протеин наполовина.
Какво ще кажете да се върнем на само 8 седмици, но този път да използваме по-голяма доза джинджифил, три грама на ден или около една и половина чаена лъжица? И имаме значително понижаване на нивата на кръвна захар, измерени на гладно, както и дълготраен контрол на кръвната захар в групата с джинджифила, като по този начин се установява ефекта на джинджила при контрола на диабета. Вижте това: плацебо групата продължавала да се влошава; групата с джинджифила се подобрила.
По подобен начин едно невероятно рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група сравнява една чаена лъжичка на ден за 12 седмици с една чаена лъжичка и половина. Всички били по-добре в групата с джинджифила; всички се влошили в групата без джинджифил. Всички значително по-различни, само заради една малка, евтина, безопасна, обикновена подправка без странични ефекти. Ако вземем всички проучвания заедно, ще установим, че те ясно показват, че джинджифилът може да понижи нивата на кръвната захар и да подобри дълготрайния контрол на кръвната захар и то при напълно поносима доза. Можете просто да си сложите една чаена лъжичка джинджифил на прах в една чаша с гореща вода и просто да я изпиете. Така че, като цяло „добавянето на малко подправки към живота на човек“ може да послужи за вкусен и разумен начин за поддържане на здраво тяло.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-ginger-beneficial-in-a-diabetic-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли риск за вегетарианците от хранителни разстройства?

В началото на века, ако бяхте попитали тийнейджърите защо са избрали да са вегетарианци, повечето от тях ще кажат, че го правят, защото не искат да убиват животните, последвано от желаните им да се хранят по-здравословно. Съвсем наскоро „да помогнем на околната среда“ стана основната причина сред младите хора, последвана от здравословното хранене и чак накрая животните. Една по-малка част дава като причина желанието за отслабване. Да, те могат и да си мислят за това, че е по-здравословно и да се грижат за животните и околната среда, но те също може и да го правят от желание за отслабване. Да, ние сме в разгара на епидемията на затлъстяването, но също така имаме и увеличение на случаите на хранителни разстройства. Може ли вегетарианството да бъде червен флаг за наличието на хранително разстройство?
Едно проучване сред подрастващите и младежите вегетарианци установява, че те са склонни да се хранят по-добре и да имат по-здравословно телесно тегло, но тези, които са вегетарианци, също били по-склонни да признаят наличие на поведение, свързано с хранително разстройство. „Важно е обаче“, коментаторите бързо посочват, „да не се предполага, че вегетарианството причинява хранителни разстройства.“ Когато хората започнат да ядат повече растителна храна, рискът им от развитие на хронично заболяване намалява, не се увеличава. Може би именно децата, които все още не са станали вегетарианци, изискват специално внимание, „тъй като те не се хранят разнообразно и имат значително по-голям риск от затлъстяване.“
На което авторите отговарят с да, те са „съгласни, че вегетарианството не причинява хранителни разстройства“; те просто казват, че трябва да се разгледат с тях причините защо го правят. „Въпреки че е важно да се осъзнаят потенциалните ползи за здравето, също така е важно да се разберат мотивите на един тийнейджър да стане вегетарианец.“ Вижте, „проучванията показват, че подрастващите, които имат симптоми на хранителни разстройства могат да [после и да продължат] станат вегетарианци като метод за отслабване, като социално приемлив начин да избягват яденето.“ И така, вместо по-голямо разпространение на хранителните разстройства сред вегетарианците, може би има по-голямо разпространение на вегетарианството сред хората с хранителни разстройства.
Вижте, това проучване е само от определен момент във времето; така че не успели да различат кое е първо. Може ли вегетарианският начин на хранене да бъде просто „начин за прикриване на ограничаване на храната по време на ранните етапи на развитие на хранителното разстройство? Или увеличава ли опитът с вегетарианството податливостта към развитие на хранителни разстройства преди всичко?“ За да отговорим на този въпрос, първо трябва да знаем кое е първо и… в повечето случаи вегетарианският начин на хранене е дошъл поне една година след първите симптоми на хранително разстройство. По подобен начин в една група от хора с анорексия, при по-малко от 1 на всеки 10 избягването на месото предхождало началото на болестта.
Именно тези данни довели Академията по хранене и диетология да стигне до заключението, че „предшестващата употреба на вегетарианска или веганска диета изглежда, че не увеличава риска от развитие на хранително разстройство.“ Всъщност, те могат да имат дори по-ниски нива на хранителни ограничения. „Хранителните ограничения представляват съзнателно ограничаване на приема на храна,“ възприятието за това, че постоянно се налага да се ограничава приема на храна с цел предотвратяване покачване на теглото. Може би причината, поради която жените вегетарианки имат по-малко ограничено хранене, е, защото те наистина не трябва да се притесняват чак толкова много, защото растителните храни са просто по-малко калорични. „Това може да означава по-малко притеснение или стрес, когато става въпрос за храненето,“ което от своя страна ще помогне да се обясни защо се забелязват по-малко нарушения на овулацията при жените вегетарианки. Всъщност може би това е една от причините веганите да докладват по-малко стрес и безпокойство. Може би една от причините ограничаването на животинските храни да е свързано с по-доброто настроение, е че веганите говорят значително по-малко за диети, а това е едно от нещата, които изглежда стресират жените.
А веганите и истинските вегетарианци не просто имат значително по-ниски нива на ограничения в храненето, но също и по-малко емоционално хранене, по-малко натрапчиво принудително хранене и по-високи нива на приемственост по отношение на храната. „Това подчертава непризнатите преди време положителни аспекти от придържането към диета, която напълно изключва месото или животинските продукти“ когато става въпрос за мислене за храна. Въпреки че не знаем дали това всъщност означава защита срещу развитие на хранително разстройство. „Веганите изглежда имат най-здравословното отношение към храната, последвани от вегетарианците.“
Но никой всъщност не е взимал голяма проба от вегани и не ги е прекарвал през EDE-Q, който е един от най-широко разпространените диагностични инструменти… до сега Първата голяма извадка от вегани, която попълнила официалния въпросник за оценка на наличие на хранителни разстройства и… веганите имали значително по-ниски нива, значително по-добри резултати, което е в съответствие с данните, които показват, че веганите са по-малко склонни да спазват диети. „Взети заедно, тези открития предполагат, че веганите и всеядните не се различават значително по отношение на отчетените нагласи към храната и поведение, но когато се различават, веганите изглежда имат като цяло по-здрав начин на мислене и навици.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-vegetarians-at-risk-for-eating-disorders
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от фурмите за здравето на дебелото черво

Фурмите са един от най-здравословните подсладители. Именно тях използваме в готварската книга „Можем да сме здрави“. Можете да ги блендирате с вода, за да направите сироп от фурми или да използвате захар от фурми, която си е цяла храна – просто сушени фурми, смлени на прах – и като такава е пълна с хранителни вещества, като накрая се оказва с толкова много антиоксидантна сила колкото черната меласа, но без силния вкус. Въпреки че не всички марки са еднакви. Например, Bob’s Red Mill има два пъти повече антиоксиданти в сравнение с NOW Foods, въпреки че е тестван само по един пакет от двете марки. Добре, фурмите са по-здравословни в сравнение с другите подсладители, но това не ни говори много. Имат ли фурмите някакви специални лечебни свойства?
Можем да видим статии като тази в медицинската литература, която изтъква терапевтичните ефекти от фурмите при профилактика на различни заболявания: противовъзпалителна, антиоксидантна, антитуморна активност, пълни с изображения като това на предполагаемите фармакологични свойства на фурмите за контролиране на заболяването. Но това, което не казват, е че част от това може би се основава на проучвания като това, при което дават фурми на плъхове. Това звучи добре, но после предизвикват тестикуларна исхемия чрез завъртване на левия им тестис по посока на часовниковата стрелка на 720 градуса, което означава две пълни ротации до пълно спиране на кръвоснабдяването. И помогнали ли фурмите? Кого го е грижа дали фурмите са помогнали – тук говорим за тестисите на плъхове. Същото е както когато учените изследват ефектите на ядки върху ядки на орех тип пекан. Какво значение има това?
Макар и да е иронично най-странното твърдение тук, че фурмите помагат при раждането, това всъщност е подкрепено от рандомизирани двойно тайни проучвания с плацебо контролни групи, както вече съм споменавал; така че нека не прибързване със заключенията тук. Ами предполагаемите противоракови ефекти?
Изследователите проучили въздействието на фурмите върху добрата ни чревна флора и разпространението на ракови клетки в дебелото черво. В червата ни обитават около 10000 милиарда микроорганизми и „те се смятат за най-метаболитно активното място в човешкото тяло.“ В червата се случват всякакви налудничави неща. И можем да възнаградим добрата ни чревна флора като я храним с пребиотици, като например фибри и полифеноли, определен клас от антиоксидантни фитонутриенти. А фурмите имат високи нива и от двете.
Така че нека блендираме малко фурми с малко чревна флора, фекални суспензии, дарени от доброволци. Чували ли сте за зелени смутита? … по-скоро кафяви смутита. Е, какво се случило? Както екстрактът от цели фурми, така и само полифенолите от фурмите успели значително да увеличат растежа на полезните бактерии и след това също така била оценена способността на смесите да възпират растежа на раковите клетки в дебелото черво в съд на Петри. Дори само една фракция полифеноли намалила растежа на раковите клетки наполовина, а екстрактът от цели фурми почти напълно блокирал растежа на раковите клетки. „Заедно тези данни предполагат, че консумацията на [фурми] може да подобри здравето на дебелото черво като увеличава растежа на полезните бактерии и възпира размножаването на раковите клетки [на дебелото черво].
Щеше да бъде добре, ако действително бъдат проучени ефектите от фурмите в истинско дебело черво, но никога не е имало такова проучване… до сега. Въздействието от консумацията на фурми върху растежа на чревната флора и здравето на дебелото черво: рандомизирано, контролирано, кръстосано интервенционално проучване върху хора. Доброволците са разпределени или в контролна група или в група с по седем фурми на ден за три седмици и… се установява значително увеличение в честотата на изхождането, което не е изненадващо след приема на допълнителни фибри, но също и значително намаление на концентрацията на амоняк в изпражненията след консумирането на фурми. Имам едно видео относно защо това е важно.
Освен това приемът на фурми значително намалява генотоксичността в човешка „фекална вода“. Какво по дяволите е това? Това е все едно чай от човешки изпражнения. Воден екстракт от изпражнения от някой, който е изяждал по седем фурми на ден, причинява значително по-малка генотоксичност, което означава значително по-малко увреждане на ДНК-то, което е добре, тъй като именно това покрива вътрешността на нашето дебело черво на ежедневна база.
Десетки различни сортове фурми са разгледани как действат срещу различни видове ракови клетки в лабораторни условия. Не само за рак на дебелото черво и рак на стомаха, с които фурмите действително могат да влязат в контакт, но също и ракови клетки от простатата и гърдата, но разбира се първо ще трябва да докажем, че активните съставки всъщност реално се абсорбират в кръвообращението и се озовават в тези органи.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefit-of-dates-for-colon-health
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни ли са хранителните продукти с канабис?

Пушенето на марихуана може да доведе до дихателни проблеми; и така, изпаряването на канабиса е един вид алтернатива, както съм споменавал и преди. Ами ако го ядем?
Изпаренията са по-малко вредни в сравнение с пушенето, а марихуаната в храната е друга алтернатива, но може да доведе до повишен риск за децата и повишен риск от предозиране. Бих добавил и трети риск и това са домашните любимци. След легализирането на марихуаната за забавление в Колорадо, хранителните продукти с канабис съставляват почти половината от общите продажби на канабис и е установена важна връзка между увеличаването на употребата и увеличаването на случаите на токсикоза от марихуаната във ветеринарните болници, което допринася, според тях, за два смъртни случая на кучета в щата.
За щастие няма данни за смъртни случаи сред децата от излагане на марихуана, въпреки че някои от тях са се оказали в реанимацията… тъй като предозиране с храна, съдържаща марихуана, може да доведе до тежко потискане на дихателната система. Докладваните случаи в центъра за натравяния в Колорадо се увеличили значително след като марихуаната станала законна и били повече отколкото в останалата част от САЩ, което е една от причините Американската академия по педиатрия да продължава да се противопоставя на легализирането.
Най-малкото не трябва да са опаковани така. Някои щати от тогава са забранили продажбата на сладки с марихуана с такова изображение на опаковката, но за по-сигурно може би изобщо не трябва да произвеждаме сладки с канабис.
За да се постави това в перспектива, все пак, центърът за контрол на отровите в Rocky Mountain съобщава за хиляди деца в Колорадо, които имат нужда от лечение, след като случайно поглъщат неща като козметика и витамини, в сравнение с относително малкото случаи, включващи сладки с марихуана. Ако искате да говорите за смъртни случаи, свързани с натравяне, какво ще кажете за алкохола? Докато смъртните случаи, приписвани на марихуаната, са малко, все пак ги има.
Проблемът е, че може и да не усещате ефекта от сладките с марихуана още един или два часа след консумация; и така, няма как да знаете колко да приемате, по този начин може да предозирате след един час, тъй като няма да сте почувствали нищо. Нужни са три часа на канабисните съединения да достигнат максимума си в кръвта ви, в сравнение само с 10 минути, когато пушите, както и поне един пълен час преди да усетите нещо изобщо.
Ето това се случва веднага след легализирането в Колорадо – 19-годишно момче умира след консумация на бисквитка с марихуана. Хапнал едно парченце от бисквитката, чакал между 30 и 60 минути, не почувствал нищо и затова изял останалата част от бисквитката. Два часа и половина по-късно скочил от терасата на четвъртия етаж на една сграда и срещнал смъртта си. Един месец по-късно втория човек очевидно психясал и застрелял жена си докато тя се обаждала на 911 за помощ.
Общата история за този вид случаи е, че хората са изяли препоръчителната доза, не са почувствали нищо и после решили да изядат останалото количество, като накрая се оказват в психиатричното отделение, оплаквайки се… че те са бог… наранявайки себе си, защото „приятелите им искат обратно енергията им.“
Индустрията за марихуана отговаря като просто обвинява жертвите, казвайки, че „никой не купува бутилка Джим Бийм с мисълта, че трябва да я консумира цялата наведнъж.“ Да, но хората наистина очакват, че ще могат да изядат цяла бисквитка. Искам да кажа, кой изяжда по една десета от бисквитката?
Можете да разгледате и други продукти на пазара – има специфично означение на етикета за дозиране и предупреждения. Изглежда странно, че хранителните продукти с канабис не са издържани в същия стандарт, както една бутилка Тиленол. През 2016 г. властите в Колорадо въвеждат нови правила за етикиране на хранителните продукти с канабис, включително съдържанието на THC на етикета, Колко точни са тези етикети обаче? Не знаехме, докато… не беше направена проверка. От 75 закупени продукта, включващи 47 различни марки продукти с канабис, само 17% били точно означени, само около един на всеки шест отговарял на 10% от стойността, описана на етикета. Най-голямата вероятност от получаване на повече отколкото пише на етикета е в Лос Анджелис, а докато в Сиатъл етикетите изглежда преувеличават съдържанието.
Трудно е да се проучва какъвто и да е вид марихуана, поради незаконността й, но въз основа на сто хиляди туита в Туитър относно сладките с канабис, повечето хора изглежда изразяват положително мнение за това, което си струва. Една неочаквана полза възникна в една фокусна група от тийнейджъри, приемащи сладки с марихуана. Няколко ученици в гимназията изглежда поискали да се научат как да готвят с марихуана.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-cannabis-edibles-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев