Може би в един идеален свят всеки пациент с животоограничаващо заболяване ще получи оптимален хоспис и палиативни грижи, така че никой да не пожелава да ускори собствената си смърт. За съжаление реалността е, че въпреки най-добрите ни усилия, някои хора с болест в краен стадий продължават да страдат, което води до увеличаване броя на пациентите в страната, които избират ДСВХ като начин да избягат от непоносимото си страдание. Доброволното спиране на приема на вода и храна.
Някои от предимствата включват умиране у дома, което е предпочитанието на повечето хора. Не е нужно да прекарвате последните си часове занимавайки се с лекари и адвокати. Няма период на чакане. В Орегон например, законът им „Достойна смърт“ изисква 15-дневен период на чакане преди получаване на лекарска помощ, докато спирането на водата и храната дава повече контрол. Дори знанието, че това е вариант, носи успокоение. Тези, които научават за ДСВХ могат да се почувстват овластени от знанието, че могат да изберат тази опция без да искат разрешение и понеже е законно, може да се дискутира открито. Самото знание, че има начин може да донесе облекчение от чувството на отчаяние и затвор. И усещането за контрол само по себе си може да бъде терапевтично.
Освен това може да попречи на хората да преминат към по-насилствено решение, а пациентите не е нужно да се чувстват принудени да прекратят живота си преждевременно, докато все още могат. Законите за достойна смърт с лекарска помощ изискват пациентите да приемат сами смъртоносен коктейл с лекарства. Ако имате АЛС и се притеснявате, че ще загубите мускулната си функция, може да почувствате нуждата да прекратите живота си преди да сте готови, докато все още имате способността. Всъщност, първият пациент на д-р Кеворкян е една жена с Алцхаймер, която искала да прекрати живота си преди да е станало твърде късно, което лишава нея и семейството й от годините, на които е можела да се наслаждава.
И докато самоубийството с лекарска помощ включва един мигновен и неотменим акт, смъртта от ДСВХ се случва в рамките на няколко дни, което дава време на пациента да промени решението си и да се сбогува. Какво се случва точно? Има много истории около смъртта от ДСВХ, спокойна, безболезнена и с достойнство. За щастие доказателствата са по-стойностни от обикновените истории. Има няколко независими проучвания; нека разгледаме данните. Средното време за смърт след спиране на храненето и пиенето на вода е около 7 дни, въпреки че при 8% това продължава над 2 седмици.
Как така? Ако попитате сто медицински сестри, работещи в хоспис, по скалата от 0 (много лоша смърт) до 9 (много добра смърт), средната оценка – качеството на смъртта – оценено от сестрите, е 8. Изследователите заключиха, че хората обикновено умират от „добра“ смърт 2 седмици след спиране на храната и течностите, според оценката на медицинските сестри, онези последни дни от живота са спокойни, с ниски нива на болка и страдание. Това е така дори и при тези, които избират самоубийство с лекарска помощ, Това е в Орегон и затова пациентите са можели да го изберат като опция, но почти два пъти повече пациенти решили вместо това да вземат нещата в свои ръце като доброволно спрат да се хранят и да пият вода.
Интересното е, че близките изглежда се съгласяват, с доброволния отказ от храна и течности, защото това носи по-малко емоционален багаж за семейството, повече пускане, отколкото предприемане на по-активен подход. Едно проучване в Холандия, което интервюира доверени лица, като приятели и семейства, установява, че повечето смятат това за „достойна смърт“. Лекарите в хосписа изглежда са съгласни, с близо 90 процента от анкетираните докладват, че пациентите, избрали ДСВХ, имат по-спокойна и безболезнена смърт.
Състоянието на крайна дехидратация може дори да има известен аналгетичен ефект, болкоуспокояващ ефект, който се дължи на освобождаването на ендорфини, които действат като естествени блокатори на болката. Както заключава този преглед, ДСВХ отразява всички 12 принципа на „добра смърт“, запазване на контрола, достойнство…
Един от най-известните случаи е описанието на д-р Дейвид Еди за смъртта на собствената му майка: „Майка ми беше въодушевена. На следващия ден беше 85-тата й годишнина, която отпразнувахме с парти, балони и т.н. Тя сияеше. Беше го направила. Беше намерила пътя. Тя се наслади на последното си парче шоколад, и след това спря да яде и пие. През последните четири дни, майка ми поздрави посетителите си с първите усмивки, които беше показвала от месеци. Тя енергично си спомни за страхотните времена и за нещата, с които се е гордяла. Надяваше се да ви разкажа за това, че е пътувала сама през Африка на 70-годишна възраст и оцеля след преобръщане на сал в реката Снейк в Уайоминг на 82 години. Тя също приемаше себе си описвайки нещата, с които не се гордееше. Тя спеше между посещенията, но се събуждаше веднага, когато я докоснаха, за да сподели още спомени и да каже още няколко неща, които искаше ние да знаем. На петия ден беше по-трудно да я събудим. Когато я хващахме за ръка, тя отваряше очи и се усмихваше, но тя беше твърде сънлива и слаба, за да говори много. На шестия ден не успяхме да я събудим. Лицето й беше отпуснато в естествената й усмивка. Тя дишаше неравномерно, но спокойно. Държахме ръцете й още два часа, докато тя умря.“
„Без да трупаме хапчета, без да ме превръщат в престъпник, без да слагам торба на главата й и без да се тъпче в микробус с машина за въглероден окис, беше намерила начин да доведе живота си до грациозен край.“
„Пиши за това, Дейвид. Кажи на другите колко добре това проработи за мен. Бих искала това да е моят подарък. Независимо дали са неизлечимо болни, в непоносима болка, или, като мен, просто знаят, че им е дошло времето, повече хора може да искат да знаят, че този начин съществува. И може би повече лекари ще им помогнат да го намерят.“
Имаме всякакви подробни статистики за смъртта, но не знаем нищо за самото преживяване. За малцинството, което умира в компанията на екипите за палиативни грижи, смъртта може да се опише като добра, но има подозрения, че за повечето, които умират в болница или старчески домове, преживяването не е хубаво. А именно там умират повечето хора. Въпреки широко разпространеното предпочитание да се умре у дома, в почти всички страни смъртта се случва в институции. И това не просто има последствия за пациента, но и за опечалените близки. Пациенти с рак, които са починали в интензивно отделение или болница, преживяват повече физически или емоционален стрес и по-лошо качество на живота си в края му. А близките им имат 5 пъти по-голяма вероятност от поява на посттравматично разстройство, и почти девет пъти по-голяма вероятност от тежка, продължителна инвалидизираща скръб. Сега това е наблюдателно проучване, хората не са рандомизирани да умрат на различни места; така че това не доказва причина и следствие, но със сигурност предизвиква безпокойство.
Когато изследователите разгледали грижата за умиращи пациенти в болниците, се оказало, че положението не е добро. Основни интервенции за поддържане комфорта на пациентите често не са осигурени; контактът с умиращия пациент е бил минимален; и дистанцирането и изолацията се влошили с наближаването на смъртта. Например, една 52-годишна жена с рак и метастази, стигнали до черния дроб. Имала силно раздуване на корема, жълтеница и много задъхана, но в съзнание. Очите й били подути и имала жълти сълзи. Пациентката не получила никакви грижи от медицинските сестри, които трябвало да се грижат. И все пак в медицинския картон е записано, че е обърнато внимание на нейната лична хигиена, зони на натиск за предотвратяване на рани от залежаване, хигиена на устната кухина и очите. Но всичко това било лъжа. Единственото внимание, което получила, било комод от асистентка. Времето за контакт било общо шест минути при 4,5 часа; изследователите проследили.
За разлика от това как би изглеждала добрата смърт? Запазване на контрол, достойнство, поверителност, облекчаване на болката, вие избирате къде, как, емоционална подкрепа, уважение на вашите желания, сбогуване, да напуснете когато вече е време и да не се увеличава безсмислено живота по изкуствен начин. Най-добрият залог за всичко това е достъп до хосписни грижи.
Палиативните грижи са мерки за комфорт и облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живота на всеки етап от сериозно заболяване, докато хосписът е просто начин за комфорт, когато фокусът се измества от излекуване на болестта към подобряване на качеството на последните дни от живота на човек. Хосписът често е поставен в рамката на „отказването“, но по ирония на съдбата, когато сравним хосписа с пациенти, които не са в хоспис, тези в хосписа реално живеят по-дълго. Пациентите, избрали хосписна грижа, живеят средно с около месец повече в сравнение с пациенти, които не избират този вариант. Ако разгледаме хора с напреднал стадий рак на белия дроб, избрали ранни палиативни грижи, ще видим, че те не живеят един месец повече – те живеят с два месеца и половина повече! Това е като ползата за оцеляване, която получавате от стандартен режим с химиотерапия. И всъщност това е един от начините, по които хосписът може да удължи оцеляването, като избягва риска от прекомерно лечение с химиотерапия и свързаната с нея токсичност.
Има обаче ограничения на палиативната грижа. Дори в хоспис, където човек би предположил, че има отлични палиативни грижи, има хора, които неизбежно прекарват последните си месеци в неконтролируема болка. И това непоносимо страдание, въпреки най-добрите усилия, води до желание за преждевременен край на живота на пациента. Макар и самоубийството с лекарска помощ да получава приемане, то е законно само в 8 щата плюс столицата. За разлика от това, ДСВХ е законно в цялата страна.
Доброволно спиране на вода и храна – ДСВХ, се определя като съзнателно решение за доброволно избиране да се спре храненето и пиенето на течности с основното намерение за ускоряване на смъртта поради постоянно неприемливо страдание. Говорил съм и преди за гладуването като начин за удължаване на живота; ами гладуване като начин за скъсяването му? Слушаме много за самоубийство с лекарска помощ, но ДСВХ не придобива такава популярност. Това е объркващо, тъй като се предполага, че е относително спокоен и удобен начин за смърт. Но дали е така? Колко време отнема? Как се прави? Ще говорим за предимствата, недостатъците и практичните приложения в следващото видео.
Книгата ми „Можем да сме здрави“ не беше за вечен живот. Не беше за това как да предотвратим смъртта, а по-скоро кои начини за смърт да избегнем, например преждевременно, в болки след дълго хронично заболяване. Добрата новина е, че имаме огромно влияние върху здравето и съдбата си, така че по-голямата част от преждевременната смърт и увреждания да се избегнат с достатъчно здравословно хранене и начин на живот.
„Можем да не остаряваме“ има подобно послание. Не става въпрос за безсмъртност, а по-скоро как да остаряваме с грация и сила, а не страдайки от опустошенията на недъзите и слабостта. Но защо не можем да спрем стареенето и да живеем вечно?
От епоса за Гилгамеш преди 4 000 години до скорошната 500-годишнина от търсенето на фонтана на младостта от Понсе де Леон, човечеството жадува за митичния еликсир на живота, който да спре страданието на остаряването. И защо не? Остаряването не е непроменлива константа в природата. Еволюцията произвежда живот, който при животните варира 5 000 пъти, от тези, които живеят само няколко дни до мидите, които могат да достигнат и 500 години. Също както братята Райт са се вдъхновили от птиците, ние можем да се вдъхновим от животните, които остаряват по-бавно. Защо не можем да живеем вечно за разлика от някои животни?
И тук не говоря за 200-годишен кит или за дърво на 1000 години. Говоря за безсмъртието. Има наистина видове (с имена като безсмъртната медуза), които очевидно не остаряват и могат на практика да живеят вечно. И защо не?
В един смисъл хората са безсмъртни, някои от клетките ни продължават да живеят – спермата, яйцеклетките, ако имат късмет да се намерят един друг. Всяко от децата ни израства от нашите клетки и това само по себе си, фактът, че една клетка може да се превърне в човек, може да се сравни с идеята за поддържане на тялото вечно, което изглежда биологично тривиално. Едно малко оплодено микроскопично петно се превръща може би в най-сложния обект в познатата ни вселена, човешкия мозък със своите 86 млрд. неврони, които се разпростират на 160 000 км в главата, което е равно на 4 обиколки около екватора, правейки 150 трилиона връзки. И всичко се появява от една микроскопична песъчинка. Ако това е възможно в биологията, кое няма да е?
И все пак има голяма скептичност в научната общност, която вярва, че стареенето е необратим процес. „Анти-ейджингът“ се сравнява с „анти-гравитацията“. Критиците в геронтологичната общност обвиняват твърденията за възможността от значително удължения човешки живот като „презрителни, защото подвеждат хората“, и мнението им е, че „всичко над 130-годишна възраст е смешно.“ Такива съмнения са оборвани от поддръжниците, които „изтъкнати учени от миналото, отправяйки подобни абсолютистки твърдения, които не остаряват добре.“ Физици с нобелови награди смятаха идеята за ядрената енергия като „пълни глупости“, „изцяло ненаучна утопична мечта, детски истории“. Лорд Келвин, който беше един от най-големите учени на своето време, заяви: „Не е възможно да има летящи машини, които са по-тежки от въздуха“, като имаше предвид тяхната непрактичност през 1902 г., само 1 година преди първия полет в Кити Хоук.
В лабораторни условия генетичните мутации могат да удължат живота 10 пъти, поне при един вид тънки червеи. При мишките хранителните и генетичните мутации водят до 70% увеличение. Методи като ограничение на приема на метионин (което е част от моите 8 съвета за забавяне на остаряването) могат да увеличат средно живота при плъховете с около 40%, което може да означава увеличаване на живота на хората средно до около 110-годишна възраст, а столетниците да достигнат до 140. Тези резултати предстои да се проверят при хората, но ако открием начини не само да забавим стареенето, но и активно да поправим нанесените щети, ще се открият още много възможности.
Смаяните учени в областта на времето ще бъдат напълно помлени, също както тази сюрреалистична картина с разтопените часовници, „подмладяването на тялото ще доведе до безкрайно лято“ от буквално вечна младост. „Скорост на бягане към дълголетието“ означава да живеем достатъчно дълго, за да могат иновативните технологии да добавят повече време отколкото отминаващото време, момент, в който всяка година можем да добавяме поне по 1 допълнителна година живот. Това на теория ще даде възможност на човечеството да има неограничена продължителност на живот. Не вярвам, че такъв прогрес е възможен, но се надявам новата ми книга да помогне, независимо дали се опитвате да живеете достатъчно дълго, за да живеете завинаги, или просто искате да умрете млади, но на възможно най-късна възраст.
Правил съм видеа за медикаменти, добавки и храни за растеж на косата. Ами естествените решения, които можем да използваме директно върху косата?
Завърших видеото за храната с това проучване, според което консумацията на олио от тиквени семки може да увеличи растежа на косата. Ами ако просто го втриваме в скалпа? Работи при мишки, но какво да кажем за хората? Или в този случай, жените: олио от тиквени семки (около 1/4 чаена лъжичка се втрива в скалпа веднъж дневно) се сравнява с миноксидил пяна (5% веднъж дневно) за 3 месеца при жени с падане на косата, свързано с възрастта.
И двете лечения подействали, но лекарството било по-ефективно, въпреки че на 5 пъти по-висока цена. Подобрен експеримент, който сравнява шампоан с 0,2% съдържание на кофеин, което е около 5 пъти по-силно от кафето, и 5% миноксидил, установява, че двете имат подобно действие при оплешивяващи мъже, въпреки че, както при проучването с тиквени семки, нямало трета плацебо група, за да се гарантира, че хората не се подобряват просто така от само себе си (например поради влияние на сезоните като повече коса пада през есента за разлика от пролетта).
Използването на кофеин върху фоликули човешка коса в съд на Петри подобрява растежа на косата и когато най-накрая се провежда такова изследване в сравнение с плацебо, кофеинът печели както при женската, така и при мъжката плешивост с 85% удовлетвореност от резултата при групата, която не е знаела, че използва шампоан с кофеин в продължение на 6 месеца в сравнение само с 36% при групата с плацебо шампоана.
EGCG, една от основните съставки на зеления чай, също може да подпомогне растежа на косата ин витро, както и при оплешивяващи мишки, но не успях да открия клинични изследвания със зелен чай.
Шампоаните с цинк пиритион, които обикновено се използват при пърхот, са по-ефективни за увеличаване плътността на косата при оплешивяващи мъже след 26 седмици, но не достатъчно, така че участниците да забележат разлика в сравнение с 5% миноксидил.
А какво да кажем за локалното лечение с билки, използвано от незапомнени времена? Джинджифилът ни дава добър пример. Той се използва традиционно в Азия срещу опадане на косата и за подпомагане на растежа й. Ако потърсите думата „шампоан с джинджифил“, ще получите над 1 000 резултата. Но когато фондацията за природни науки на Китай най-накрая направи проучване, изследователите се изненадали да открият, че джинджифилът всъщност пречи на растежа на косата. Предвид резултатите, мнението им е, че вместо това джинджифилът може да се използва за премахване на нежелано окосмяване.
Китайският лапад, известен в традиционната китайска медицина като хе шу ву, е растение от семейството на елдата, и се използва като тоник за коса. Както зеления чай, има обещаващи проучвания с гризачи, но никакви клинични изследвания с хора.
Розмаринът, обаче, е изследван. Сто оплешивяващи мъже използвали или миноксидил два пъти на ден, или лосион с розмарин. Отнело 6 месеца, но накрая се забелязва значително подобрение в растежа на косата и в двете групи. Лосионът с розмарин подействал толкова добре колкото лекарството. Можете да си го направите вкъщи като смесите 10 капки етерично масло розмарин на 30 мл вода или към любимия си лосион и после да мажете скалпа с по 1/4 ч.л. два пъти дневно. Това количество масло от розмарин ще ви струва около 1 стотинка на седмица.
Една преглед от 2021 г. за ролята на храненето в развитието и превенцията на загубата на слуха разглежда хиляди статии и заключава: „Храненето, богато на наситени мазнини и холестерол, има вреден ефект върху слуха, а това може да се предотврати с по-ниска консумация.“ Случаят с Мабаан, за който разказах преди време, е доста интересна история, но върху какво почиват заключенията им? Истина е, че при лабораторните животни може да се докаже. Ако учените дават на група плъхове или чинчили допълнително холестерол с храната, могат да докажат, че храненето, предизвикващо атеросклероза, може да увреди вътрешното ухо и да доведе до загуба на слуха дори и без излагане на шум. Но това не означава непременно, че същото важи за хората.
Има убедителни епидемиологични данни. Например, едно проучване с хиляди близнаци успява да докаже връзка между хранене с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В проучването върху слуха Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени, за да се проучи темата за загубата на слуха с напредване на възрастта, холестеролът се оказва, че е най-често свързан със загубата на слуха. Хората, които приемат количеството холестерол, което се съдържа в две яйца на ден, имали 34% по-висок риск от загуба на слуха в сравнение с тези, които приемали по едно яйце. Хората на статини и особено тези на високи дози, се оказва, че имат по-нисък риск. Според изследователите приемът на голямо количество холестерол може да наруши кръвообращението в самото вътрешно ухо или атеросклеротичните възпалителни промени могат да намалят кръвопотока към малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Нека погледнем вътре в артериите, за да видим дали това е вярно.
Степента на коронарна артериална болест на сърцето, изследвана при ангиограма, се оказва тясно свързана със загубата на слуха. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, което засяга цялото артериално дърво, това има отношение към артериите, които захранват вътрешното ухо. Същото е установено и за количеството атеросклеротична плака в каротидните артерии на врата. Колкото повече плака има, толкова по-слаб е слухът и колкото повече плака се открива, толкова по-нисък е тестът за разпознаване на говор. На живо, с помощта на магнитен резонанс, можем да видим атеросклерозата на вътрешната обложка на артериите, снабдяващи вътрешното ухо.
Тъй като мозъчният кръвопоток често е свързан с каротидните артерии, изследователите провериха, дали хората с лош слух имат по-ниска мозъчна кръвопретокова резерва – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват и кръвопотокът намалява. И действително откриват такава връзка. Хората с загуба на слух имат по-нисък максимален мозъчен кръвопоток при възможността на повишаване на дейността – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват до максимум. И дали е увреждането на кръвопотока в ранните години на живота просто началото на някакъв общ системен процес на увреждане на артериите, който засяга и тези, които захранват вътрешното ухо? В момента се разработват карти, които ще ви покажат атеросклерозата на артериите в главата ви.
Самото лекарство за статините може да помогне при загубата на слух. Съвсем отскоро беше публикувано проучване срещу контролна група, доказващо, че приемът на статин увеличава устойчивостта към шум и подобрява разбираемостта на говора. Изглежда, че приемът на статини, който вече е показал полза за цялостното здраве на сърцето и мозъка, може също така да има благоприятен ефект върху слуха. Нека се надяваме, че едно ден това може да бъде допълнителен стимул за тези с висок холестерол да спазят препоръките за живота.
Един преглед от 2021 г. относно ролята на храненето в развитието и предотвратяването на загубата на слух с възрастта проучва хиляди статии и стига до заключението, че „диети, богати на наситени мазнини и холестерол, имат вредни ефекти върху слуха, които могат да се предотвратят с по-нисък прием.“ Историята на племето Мабаан, която споменах преди, е интересен пример, но върху какво се базират техните заключения? Въпреки че може да се докаже в лабораторни животни, че допълнителни наситени мазнини или холестерол в диетата влошават увреждането на вътрешното ухо и загубата на слух, дори без излагане на шум, това не задължително означава, че същото важи за хората.
Съществуват и убедителни епидемиологични данни. Например проучване с хиляди близнаци е успяло да установи значителна свързаност между диетата с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени за изследване на загубата на слух с възрастта, храненето с високо съдържание на холестерол се оказва най-силно свързано със загубата на слух. Тези, които консумират количеството холестерол, съдържащо се в две яйца на ден, имат 34% по-голям шанс за загуба на слух, в сравнение с тези, които приемат само количеството от едно яйце. Има и свързаност със съдови причини, където хората на статини, особено при по-високи дози, изглежда са на по-нисък риск.
Изследователите предполагат, че високият прием на холестерол може да се намеси в циркулацията в самото вътрешно ухо, или атеросклеротични възпалителни промени могат да намалят кръвоснабдяването на малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Ангиографското определение на степента и сериозността на коронарната болест на сърцето тясно корелира със загубата на слух. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, засягащо целия артериален ствол, това има отношение към артериите, които снабдяват вътрешното ухо. Подобни връзки се наблюдават и за количество атеросклеротични плаки в каротидните артерии в шията.
Най-накрая, аутопсийните данни и преки изображения показват, че степента на загуба на слух корелира с атеросклеротичното стесняване на артериите, доставящи директно вътрешното ухо. За да приключим цялата тази информация с интервенционно проучване, вече имаме такова – Финландското проучване в психиатрична болница.
През 1960 г., една от психиатричните болници близо до Хелзинки променя менюто си, за да намали приема на наситени мазнини. След няколко години болниците си размениха менютата. Това е едно от първите интервенционни проучвания от този вид, което показва, че намаляването на приема на наситени мазнини може да намали смъртността от сърдечни заболявания. И какво се случи със слуха? Той следвал точно същия модел. С увеличаване на сърдечните проблеми, се влошавал и слухът. Когато болниците си разменили менютата, обратното се случило. И не само малко. Хората в психиатричната болница с по-нисък прием на наситени мазнини, на 50 години, имали значително по-добър слух от групата в контролната болница, която била с 10 години по-млада. Изследователите заключават: „Нашите аудиологични изследвания ни довеждат до заключението, че диетата е важен фактор за предотвратяване на загубата на слух.“
Здравословното хранене е свързано с много по-нисък риск от загуба на слуха, а и за трите системи на оценяване качеството на диетата, използвани от тези изследователи, избягването на месото е най-тясно свързано с по-ниския риск. Племето Мабаан от последното ми видео, което запазва слуха си на късна възраст, не приема почти никакво месо, както и захар, която обяснява пълната липса на кариеси по зъбите.
Високогликемичното хранене с рафинирани въглехидрати е свързано със загуба на слуха в напреднала възраст. Ако причината е скокът в кръвната захар, това обяснява защо диабетиците и хората с преддиабетно състояние също имат по-висок риск. Дори сред пълнозърнестите храни, сорго, централна част от храната на племето Мабаан, има нисък гликемичен индекс поради съдържанието си на устойчиво нишесте, което води до 25% по-ниско повишение на кръвната захар в сравнение с пшеницата.
Нарушеното кръвообращение също може да обясни защо шумът уврежда вътрешното ухо, тъй като силните шумове причиняват стесняване на придружаващите кръвоносни съдове. Така може да се изясни връзката между затлъстяването и загубата на слуха. Излишното тегло може би е просто проводник на нездравословното хранене, но възпалителното състояние на затлъстяването само по себе си води до съдово нарушение. Показателите на системното възпаление са пряко свързани със загуба на слуха в напреднала възраст.
Във видеото за мозъчното възпаление представих активаторът на антиоксидантната защита Nrf2, известен и като „пазач на здравето и дълголетието на живите същества.“ Хората, родени с генетичен вариант Nrf2, който не се кодира толкова добре, е значително по-вероятно да развият влошаване на слуха, което означава, че и свободните радикали са замесени в процеса на загуба на слуха.
Можем да погледнем задната част на очите и да измерим количеството макулна пигментация – антиоксидантите лутеин и зеаксантин, които са концентрирани в зеленолистните – и да ги свържем с по-добрия слух. Данните върху приема на антиоксиданти и загубата на слуха са смесени. Например витамин C. Някои проучвания показват, че по-високият прием на витамин C е свързан с по-добър слух, а други не успяват да открият значителна връзка.
Единственият начин да се разбере дали антиоксидантите помагат или не, както знаете, е да е направи проучване. Добавянето на антиоксиданти към храната на плъхове изглежда помага за предотвратяване на загуба на слуха с напредване на възрастта, но същото нещо при мишки изглежда няма ефект. Най-вълнуващите предклинични данни са от проучване, в което възрастни плъхове, които приемали боровинки, изглеждали така, сякаш слухът им се е възстановил, всъщност накрая се оказали в по-добра форма от младите плъхове. Чакайте малко, мислех, че клетките на косъмчетата не се регенерират?
Способността ни да чуваме няма общо само с ушите, но и с мозъка. Като остаряваме, слуховата кора в темпоралния лоб на мозъка губи част от способността си да различава и разбира говора, дори и в тиха среда. Не са нужни само сетивни звуци, но трябва и да ги разбираме. Тук идват на помощ боровинките, които лекуват свързаните с възрастта когнитивни дефицити при слухова обработка. Ами хората? Има проучвания с липсващи контролни групи, които съобщават за подобрение в слуха с помощта на антиоксидантни добавки като витамини A, E, C и алфа-липоева киселина.
Но при правилни тестове в рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контрола и цял списък с антиоксидантни, добавките се провалили – никакъв ефект върху нито един от показателите за измерване на слуха. Има ли добавка, която е доказано, че помага със слуха при възрастните? Да, фолиевата киселина, формата на фолат, която се съдържа в бобовите и зеленолистните. Някои наблюдателни проучвания са установили, че по-високите нива на фолат в кръвта са свързани с по-добър слух, но може би това е просто показател на по-здравословно хранене като цяло.
Така че, холандските изследователи провели амбициозно 3-годишно двойно тайно проучване с плацебо контролна група, което рандомизира над 700 по-възрастни мъже и жени, които приемат 800 μg фолиева киселина на ден или неразличимо плацебо. Тези, които са приемали фолиева киселина, страдали от значително по-малко загуба на слуха на честотата на говора. Ефектът е по-скоро малък, например процентът мъже, кандидати за слухови апарати на 75-годишна възраст, спада от 33% на 22% с помощта на фолиевата киселина.
Забележете, че проучването е направено в Холандия, където по това време храните не са били обогатени с фолиева киселина. В САЩ, където добавянето на фолиева киселина е задължително за рафинираните зърнени продукти от десетилетия, не е ясно до каква степен ще има полза от добавките. Независимо от това, най-полезните източници са тъмнозелените листни зеленчуци и бобовите. (чаша сварена леща набавя 90% от дневните нужди на един възрастен човек.)
Последни коментари