Загубата на слуха в напреднала възраст е предотвратима. Каква е причината?

В САЩ загубата на слух, свързана с възрастта, засяга около четвърт от хората на 60 години, над половината от тези на 70 и 80% от тези на 80. Над 95% от столетниците се оказва, че имат тежка загуба на слуха. Поради нарушената комуникация, това може да доведе до социална изолация, самота и депресия. Може дори да застраши живота на човек заради увеличаването на автомобилни катастрофи.

Какво можем да направим, за да предотвратим загубата на слух с напредване на възрастта? Смята се, че това е част от процеса на остаряване, но това си мислехме и за патологични състояния като високото кръвно налягане. По-голямата част от хората в крайна сметка развиват хипертония, също както и загуба на слуха; така че това би трябвало да е неизбежно последствие от остаряването, нали?

Но после се установява, че има хора в селските райони на Африка и Азия, които се хранят и живеят по-здравословно и нямат повишение в кръвното налягане с напредване на възрастта. Изглежда, че хипертонията е по-скоро избор на начин на живот, а не ефект от остаряването, а същото важи и за загубата на слуха.

Племето Мабаан, което живее в суданската пустиня, се оказва, че запазва слуха си до късна възраст. Други проучвания върху изолирани местни жители установяват, че излагането на съвременната цивилизация изглежда подкопава това предимство. Какво има в съвременния свят, което води до загуба на слуха с напредване на възрастта?

Загубата на слуха с възрастта е резултат от преждевременна смърт на сензорните клетки на косъмчетата във вътрешното ухо, които предават вибрациите към електрическите сигнали в мозъка. Веднъж след като са изгубени, те не порастват отново, така че превенцията е жизненоважна. Въпросът е какво ги убива?

Едно проучване с над 2 000 близнаци открива, че наследствеността на влошаването на слуха с възрастта е само 25%; така че по-голяма част от риска се дължи на негенетични фактори. Рисковите фактори включват излагане на силен шум, пушене и ототоксични (увреждащи ухото) лекарства. Излагането на шум рано в живота изглежда прави вътрешното ухо по-податливо на остаряване. Според проучвания върху животни излагането на ниски нива постоянен шум над 60 децибела също може да е вредно. Това не е установено при хората, но ако използвате машина за бял шум, за да заспите, няма да навреди, ако проверите дали е под 50.

Медикаменти, за които е известно, че са ототоксични, включват антибиотици аминогликозид (като стрептомицин, амикацин, неомицин и канамицин), които са сред най-високорисковите лекарства за токсичност на клетките. Но NSAIDS, противовъзпалителни медикаменти като аспирин, ибупрофен и напроксен, както и диуретиците (например фуроземид, продаван под името Лакикс) също са свързани с прогресивна загуба на слуха.

Ключът към запазване на слуха в напреднала възраст при племето Мабаан може би е храната им. Причината, поради която изследователи смятат, че храненето вероятно влияе на запазването на слуха им, е защото това влияе и на още нещо: липса на заболяване на коронарната артерия. Това, което убива повечето хора в индустриализирания свят, изглежда изобще не ги докосва. Кръвното им налягане е идеално през целия им живот, 110 на 70 на 70-годишна възраст, докато ние се сдобиваме с хипертония, надвишавайки 130/80 още от 40-годишна възраст. И нищо чудно – храната им е „почти без животински протеини“ и е центрирана около пълнозърнести храни. В допълнение към силния шум, атеросклерозното задръстване на малките кръвоносни съдове и храненето може би са скритата причина за загубата на слуха с напредване на възрастта в останалата част от света. Но няма как да знаем докато не изследваме, а това ще разгледаме в следващото видео, след като научим и за една добавка, за която е установено, че забавя процеса на загуба на слуха.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/age-related-hearing-loss-is-preventable-so-what-causes-it/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Актуална информация за риска от инсулт при вегетарианците

Здравословните растителни диети са свързани с по-ниска обща смъртност, до 34% по-нисък риск от смърт от каквито и да е причини за средно период от 8 години, само ако има по-голяма, а не по-малка консумация на полезна растителна храна. Ако това продължи, продължителността на живота ви ще се увеличи с още 4 години. Един мета-анализ на няколко проучвания, проследяващи над половин милион души за 25 години установява значително по-ниска честота на сърдечни заболявания и като цяло смърт сред хората на растително хранене. Не е изненада, че според един системен преглед растителното хранене може да спре или дори да излекува убиец номер 1 – сърдечно-съдовото заболяване.

Хората на пълноценно растително хранене обикновено са значително по-слаби, с по-ниски нива на LDL холестерол, триглицериди, кръвна захар, кръвно налягане, значително по-малко възпаление и по-малко удебеляване на стената на каротидната артерия (симптом на атеросклероза с помощта на ултразвук на врата)––толкова добри показатели, като тези на спортистите, които бягат по 80 467 км, което се равнява на две обиколки около земята.

Промените в рисковите фактори могат да се случат бързо, както е доказано от програми с неограничена растителна храна (на корем). Например, резултатите от първите няколкостотин участници от 15-дневната програма за начинаещи, създадена от медицинския институт с нестопанска цел Рочестър, наскоро бяха публикувани. При пълноценно растително хранене затлъстелите пациенти отслабнали средно с по 3 кг без контролиране на порциите или броене на калории или въглехидрати. Кръвната захар на гладно при диабетиците спада с 28 единици. Хората с LDL холестерол над 100 имат спад от 33 единици (сравним със спада от някои статини), а хората с високо кръвно налягане имали 17 единици понижение на систоличното кръвно налягане, което е по-добре от понижението с лекарства, и всичко това само за 2 седмици!

Проучвания, които датират от преди 40 години, показват, че хората, които не приемат месо, имат и подобрена „реология“, което означава по-добро протичане на кръвта, а това допринася към сърдечно-съдовата функция. Последващите интервенционални проучвания, които разглеждат откритията в този промеждутък от време, показват че преминаването към растително хранене може да подобри реологичните показатели в рамките на 3 до 6 седмици. Възможно ли е кръвта на вегетарианците да протича твърде добре? През 2019 г. едно проучване с хиляди вегетарианци британци, наречено EPIC Оксфорд, установява, че те имали по-висок риск от хеморагичен (кървящ) инсулт. Те имали толкова нисък риск от сърдечно заболяване и като цяло по-малко сърдечно-съдови заболявания (а няколко проучвания не откриват като цяло повишен риск от смърт от инсулт) но защо има по-голяма честота на инсулт? Предполагам, че е заради дефицит на витамин B12, който може да доведе до завишени нива на свързания с инсулт метаболит хомоцистеин, което обикновено се изчиства от B12.

Това е и причината, поради която приемът на добавка витамин B12, може да подобри артериалната функция на вегетарианците. Приемът на добавка витамин B12 или обогатени с него храни са жизненоважни за всеки на растително хранене, но видео поредицата ми от 12 части за вегетарианците и риска от инсулт, повлияна от публикацията през 2019 г., беше безсмислена. Оказва се, че вегетарианците нямат по-висок риск от инсулт изобщо.

В отговор на резултатите от EPIC Оксфорд, изследователи по света се събират, за да проверят дали откритията са си проста измислица. През 2020 г. UK Biobank, огромно проучване, което проследява над 400 000 доброволци, потвърждава, че вегетарианците имат по-ниска честота на сърдечно-съдови заболявания и смъртност и нямат по-голям процент инсулти. Две проучвания от Тайван установяват, че вегетарианците имат значително по-нисък риск от инсулт. Проследявайки десетки хиляди вегетарианци в продължение на 10 години, се вижда, че имат само наполовина риска от инсулт, в сравнение с невегетарианци (включително 64% по-нисък риск от хеморагичен инсулт). През 2021 г. изследователите от Харвард завършиха и публикуваха анализа си на 200 000+ участници в проучването върху здравето на сестрите, проучване върху здравето на сестрите II и проучването, проследяващо здравните специалисти. И тук не се установил повишен риск от инсулт за вегетарианците, а понижен риск от инсулт сред тези на здравословно растително хранене. Един мета-анализ, който взема предвид всички проучвания, установява, че наистина данните от EPIC Оксфорд са неверни, защото анализът показва реално по-нисък риск от инсулт. Един системен анализ от 2022 г. заключава, че вегетарианските диети и храненето с ниско съдържание на животински продукти са свързани със значително по-нисък риск от хеморагичен инсулт, значително по-нисък риск от исхемичен инсулт и значително по-нисък риск от инсулт като цяло.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/update-on-vegetarian-stroke-risk/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от дъвченето на дъвка при халитоза (лош дъх)

Как влияе дъвченето на дъвка върху лошия дъх? В журнала на стоматологичната практика едно проучване сравнява нивата на съединенията, предизвикващи лош дъх, в устата на хората преди и след дъвчене на ментова дъвка в продължение на 15 минути, и се установява, че дъвченето на дъвка значително намалява нивата на всички изследвани летливи серни съединения наполовина, което се отдава на ефекта, че дъвченето на дъвка увеличава слюноотделянето. Откъде знаем, че ментата няма нищо общо? Понеже дъвката без вкус и без никаква активна съставка също действа; така че дъвката наистина може да контролира лошия дъх временно, защото води до слюноотделяне.
Това е и причината, поради която се събуждаме с лош дъх сутрин, но той просто изчезва сам, дори и ако не си измиете зъбите. Ето нивата на миризливите летливи серни съединения в дъха на хората веднага след събуждане сутрин, те спадат дори и преди да са закусвали. Това е защото имаме 1 1/2 литра – около 6 чаши – слюнка, която се стича по езика ни ежедневно, но кранчето спира през нощта и бактериите започват да растат в тази остатъчна локва, устата ви през нощта.
Слюнката действа поради простия факт, че по-големият обем слюнка позволява увеличено количество летливи серни съединения да навлязат в течността. Вместо да се активират, газовете се разтварят в течността. Това е възможно също и чрез пиене на вода или дъвчене на дъвка, тъй като тя кара устата ви да слюноотделя. Има ли вкус, който може да се добави, за да действа по-добре?
Публикувано е едно проучване върху дъвченето на дъвка с вкус на евкалипт. Хората били разделени на групи, като едните дъвчели дъвка с високи концентрации на евкалипт пет пъти на ден, вторите – дъвка с ниски концентрации, а третите – дъвка без вкус. И двете групи с евкалипта значително надделяват над контролната група, както количествено, така и качествено.
Добре, но къде да намерим дъвка с евкалипт? Ами канелата? При една бактерия, свързана с наличие на лош дъх маслото от канела я поваля напълно, което означава, че това е обещаваща съставка, която да се добави към продуктите за устна хигиена с цел справяне с лошия дъх, но канелата никак не е ефективна за четири други вида бактерии, свързани с лошия дъх. Всички тези проучвания обаче са проведени само в съд на Петри. Няма как да знаем дали дъвката с вкус на канела наистина помага при лош дъх, докато не направим проучване.
Краткотрайният ефект на убиване на микробите с помощта на дъвка, подсладена със захар и с вкус на канела при бактерии, свързани с лош дъх и… изследователите заключават, че наличните в търговската мрежа дъвки с вкус на канела могат наистина да помогнат с лошия дъх, но ако погледнем реално данните, същата дъвка без масло от канела се справила също толкова добре колкото дъвката с канела. Защо са били толкова нетърпеливи да публикуват резултатите, за да предложат такива уникални ползи? Може би защото проучването е финансирано от Wrigley.
Изводът е, че дъвченето на дъвка се смята за полезно за намаляване на лошия дъх чрез стимулиране на слюноотделянето и механичното почистване, дори и да няма „активни“ съставки в нея.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-gum-chewing-for-halitosis-bad-breath/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Гладуване с цел детокс на организма

Повечето устойчиви промишлени замърсители, като например органохлорните пестициди, ДДТ и ПХБ, бяха забранени преди няколко десетилетия, а емисиите на диоксини имат стриктна регулация. Ние обаче продължаваме да се излагаме на тези химикали по няколко начина, като основния източник е замърсената храна, особено мазните животински продукти, като риба, месо и мляко. Когато ядем тези химикали, те се съхраняват основно в собствените ни мастни тъкани, където бавно изтичат към кръвта, но е по-добре в мазнините, отколкото в мозъка или други жизненоважни органи. Наличието на повече телесни мазнини може реално да играе предпазна роля чрез изолиране на токсините, но те могат да се върнат обратно, когато отслабваме.
Отслабването увеличава концентрациите на потенциално токсични замърсители при затлъстели хора. От изучените 19 замърсители, всички се покачили, 15 от тях значително. Всяко проучване, което разглежда това, е установило повишени нива на токсичните замърсители, придружаващи отслабването, независимо дали то е резултат от диета или бариатрична операция: повишение между 14% и 388% при достатъчно голяма загуба на тегло. Колкото повече се отслабва, толкова по-високи са нивата на замърсителите, защото всички тези химикали, които се съхраняват в мазнините през всички тези години, излизат наяве.
На теория притеснението е, че ако те се освободят в кръвта при по-бърза скорост отколкото се изчистят, нивата на тези съединения могат да станат токсични, причинявайки странични ефекти, като например потене, главоболие и гадене, но обратното се случва, когато пациенти с натравяне с ПХБ гладуват. През 1979 г. около 2000 души в Тайван били изложени при един индустриален инцидент, който довел до замърсяване на оризовото олио, а в резултат те се оказали с по-високо токсично натоварване на тялото отколкото дори хората, които консумират морска храна цял живот. Но след модифициран режим на гладуване всички 16 пациенти показали подобрение, а някои напълно се освободили от страданията си, но това било само след няколко дни на гладуване: така че няма как да са отслабнали твърде много. И не са измерили нивата на ПХБ преди и след; така че не е ясно дали да имали някакъв период на детокс, нито пък как влияе това на хора, които не са били сериозно натровени.
Първоначалното повишение на нивата на замърсители през първата година от отслабването може в крайна сметка да се стабилизира или да падне. Вижте какво се случва в Биосфера 2, забележителен експеримент, създаде с напълно затворена екосистема, най-дългият период на хора в изолация в затворена среда. Но поради неуспех на реколтата се превръща в 2-годишен експеримент с ограничение на калориите. Всички отслабнали с около 11 кг за първите 6 месеца и не качили отново тегло, а въпреки че нивата на ПХБ и на един метаболит на ДДТ, известен като ДДЕ, първоначално се покачили, отново започнали да спадат, но този първоначален скок е бил доста голям. Това е една от причините, поради които здравните власти препоръчват жените да не се опитват да отслабват докато още кърмят. Например, ето една жена, чиито нива в кърмата скочили след като тя гладувала и отслабнала с около 9 кг.
Понеже мазнините се придвижват към кърмата, секрецията на човешкото мляко е основен начин за елиминиране на тези замърсители от тялото на майката. Все пак кърменето е най-доброто за бебето, но можете да поддържате по-ниски нива като не правите прекомерни усилия, за да отслабнете преди да сте приключили окончателно с кърменето.
Какво може да се направи, за да се подпомогне премахването на замърсителите при отслабване? Една от причините, поради които нивата на замърсителите при участниците в крайна сметка спаднали, е защото те са приемали храни, богати на фибри, плодове, зърнени, бобови, ядки и зеленчуци, а ние знаем, че фибрите могат да се свържат с тези замърсители и да ги изхвърлят от тялото. Така че, когато искате да отслабвате, консумацията на много пълнозърнести храни може да бъде важна за ускоряване на елиминирането на замърсителите, като същевременно, разбира се, ограничите животинските мазнини, включително риба, за да не натрупвате още.
Ами ако ядем Pringles? Каква е интервенцията в храненето при това рандомизирано проучване за намаляване на тежестта на замърсителите в тялото Участниците били разделени на групи, като едните приемали Pringles без мазнини на ден, а другите – обикновен Pringles. Какво? Защо? Всичко започва с този невероятен доклад от един човек с тежко замърсяване с ПХБ, който успял да се отърве на 90%, като отслабнал, приемайки само картофен чипс с фалшивата мазнина олестра, която не се усвоява в организма и така изглежда, че издърпал замърсителите от кръвта си към изпражненията, за да ги изхвърли от тялото. Поне действа при мишки, като увеличава отделянето на хексахлоробензен 30 пъти и намалява нивата му в мозъка наполовина, но при хората спадът на ПХБ в кръвта с олестра Pringles не е статистически значим и по някаква причина нивата на LDL холестерола скочили с 28 единици в групата с олестра. И въпреки че олестрата и медикаменти като холестирамин могат да абсорбират замърсителите и да ги премахват от организма, те могат да доведат и до неусвояване на мастноразтворимите витамини. За да имаме максимална полза и да се освободим от замърсителите без да се освобождаваме от витамините, най-добрият избор е да приемаме храни, богати на фибри.
Вместо олестра под формата на добавка с цел детокс на организма, защо просто да не опитаме да не замърсяваме организма си толкова много?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fasting-to-detox/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Холестеролът в храната и възпалението от коремното затлъстяване

Какви са последиците от натрупването на високи нива на холестерол по мастните ни клетки? В това видео разглеждат този въпрос, като поставят фокуса отново върху дейностите на индустрията за производство на яйца.
Има безброй доказателства, че холестеролът в храната повишава сърдечно-съдовия риск. Погрешната посока на индустрията за яйца акцентира върху нивата на LDL холестерол на гладно, които се повишават едва с 10%: основният ефект от храната, обаче, се случва след храненето. За около 4 часа след хранене богато на мазнини/холестерол, имаме оксидативен стрес, артериална дисфункция и артериално възпаление, което се случва след прием на над 140 мг холестерол, което е по-малко от едно яйце. Така че, докато индустрията за яйца харчи стотици милиони в опит да убеди хората, че холестеролът от храната е безвреден, има добри причини за ограничаване на приема на холестерол при хора, които имат риск от съдово заболяване. Но чакайте малко, съдовото заболяване, коронарна болест на сърцето, е убиец #1 на мъже и жени; не сме ли всички подложени на риск? Да, рядко се разбира, че това реално означава, че всички хора в развитите страни, които очакват да живеят дълъг живот, трябва да спрат яйцата.
В отговор индустрията за яйца прави опити с начини за намаляване на съдържанието на холестерол в яйцата като например храни снасящите кокошки с понижаващи холестерола медикаменти статини или дори измисля техники за намаляване на съдържанието на холестерол в жълтъците след формиране на яйцето използвайки неща като екстракция с разтворител, лакочистител с ацетон. Такива методи обаче не са въведени поради причини, свързани с безопасността на храните.
Или пък индустрията за яйца може да тръгне да преследва новите конкуренти с растителни заместители на яйца, като компанията Eat Just. Министерство на земеделието на САЩ разследва обвинения за неправомерно поведение от борда на яйцата, който се управлява от федералното правителство, като обвинението, че бордът на яйцата заплашил CEO-то на Eat Just в имейли, които те си разменили, с думите, че ще го разстрелят. И наистина, открити са имейли, включително и препратки, като тази: „Можем ли да се комбинирам и да го разстреляме?“ и „да се обадим на старите приятелчета от Бруклин да го посетят.“ Какви действия предприе Министерството? Американският борд на яйцата призна, че тези коментари са неподходящи и се извини. А екипът на борда на яйцата и членовете на борда ще трябва да завършат допълнителни обучения по отношение на добрия етикет и етиката по имейл.
Холестеролът в храната може да допринесе и към възпаление на телесните мазнини, които могат да преминат в кръвта. Телесните мазнини са основно място за съхранение на холестерола при човека. Мастните ви клетки натрупва високи нива на свободен холестерол, който не може да се разгради и е токсичен при високи концентрации. И това може да доведе до натрупване на макрофаги. Ето биопсия на мазнините. Виждате ли тези малки сини точки? Това са умиращи макрофаги, които представляват един вид имунни клетки, които могат да излеят съдържанието си на възпалителни химикали и за тях се смята, че водят до много от метаболитните проблеми, свързани със затлъстяването, включително и инсулинова резистентност, системно възпаление и атеросклероза. Така че намаляването на излишния холестерол от храната се предлага като лесен начин за справяне с метаболитните заболявания, свързани със затлъстяването.
Да, но дали реално има изследвания при хора? Знаем, че холестеролът води до подуване на мастните клетки и възпаление на коремните мазнини при маймуните, но това е като проучването, което показва, че холестеролът от храната предизвиква остри чревни възпаления както при мишките, така и при рибата зебра. Какво се очаква да се направи с тази информация? Просто нямаше проучвания върху хора, досега.
Вегетарианците консумират значително по-малко холестерол. Въпреки че яйцата са основен и най-голям източник на холестерол в американската диета, повече от всеки отделен вид месо. Месото като цяло е източник номер 1 (като повече холестерол се съдържа в пилето отколкото в червеното месо).
Изследователи взели биопсии от вегетарианци и не само че мазнините им съдържат средно наполовина по-малко възпалителни макрофаги в сравнение с биопсиите, взети от месоядните, но и месоядните имали 50% по-голяма експресия на фактора на туморната некроза в коремните си мазнини, което е силен възпаляващ показател, въпреки че има още много неща в месото, освен холестерола, които биха могли да допринасят към възпалението.
Какво още трябва да знаете освен повишението на риска от сърдечно заболяване? Известният професор от Харвард Марк Хегстед веднъж написа, че ако холестеролът се представи като новата добавка към храната, ще цитираме доказателства, че това повишава нашия холестерол и риска от сърдечни заболявания и заключението почти със сигурност ще бъде, че холестеролът не може да се счита безопасен на никое ниво, защото всеки прием на нулата повишава риска от нашия убиец #1.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/dietary-cholesterol-and-inflammation-from-abdominal-obesity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как лютите чушки могат да удължат живота?

Четири от четири проучвания върху пикантните храни и смъртността установяват значително понижение на преждевременната смърт, както обясних в последното видео. Приемът на сладки чушки изглежда също помага, но в по-малка степен; така че може би има ползи от самото пикантно вещество капсаицин.
Имам цяла секция за чилито в главата за изгарянето на мазнините от книгата „Можем без диети“: как лютият червен пипер може да противодейства на забавянето на метаболизма, което придружава отслабването и като бонус да ускори изгарянето на мазнини. Така че, може би ползите от отслабването са причина за ползите, свързани с по-малката смъртност? Очевидно не, тъй като има намаление на риска от смърт при консумацията на чили дори и след контролиране на индекса на телесната маса.
Може би подправката се използва за заместител на солта? Всяко нещо, което намалява приема на натрий, може да подобри дълголетието, тъй като прекомерната консумация на сол е най-смъртоносният рисков фактор, най-лошото нещо в храненето на хората, водещо до смъртта на милиони всяка година. Не само че можете да използвате подправка за заместител на солта, но пикантният компонент всъщност прави храната по-солена отколкото е в действителност. Поръсването на малко червен пипер може да увеличи соления вкус; така че можете да постигнете същата соленост, но с по-малко сол. Ако подложим група хора на ПЕТ скенер, ще забележим разлика във вторичния им вкусов кортекс, тази част от мозъка, която е свързана с удоволствието от солените храни. Така че, можем да използваме лютите чушки, за да препрограмираме мозъка и да сме здрави.
Наистина, хората, които предпочитат люто, приемат по-малко сол и имат по-добро кръвно налягане, като отново, това не зависи от ползите на лютите чушки, предпазващи от затлъстяване, въпреки че по-ниският риск от развиване на високо кръвно налягане сред хората с по-голям прием на люти чушки също е независим от приема на натрий; така че, може би има някакви други пътища, като например че лютото помага на бъбреците да изхвърлят повече сол, въпреки че доказателствата в подкрепа на това твърдение са извлечени от проучвания върху мишки; така че, кой знае. Обаче действа, приемът на пикантни храни или добавянето на люто към храната, като например поръсването с лют червен пипер или пикантен сос, представляват иновативна интервенция в начина на живот, която може да понижи както приема на сол, така и кръвното налягане. Ето някои примери за лют сос без добавена сол. Дори обикновеният табаско сос има доста ниско съдържание на натрий, но само оригиналният вкус. Някои от другите вкусове, като бъфало/хабанеро/чипотле, съдържат 5 пъти повече сол.
Само защото всички проучвания върху пикантните храни и смъртността до днешна дата считат, че лютите чушки помагат да живеете по-дълго, не означава да излезете и да започнете да ядете чушка призрак, която е обявена в книгата на Гинес през 2007 г. за най-лютата чушка в света. Ето чушките, с които бихте могли да свикнете, а нивата се измерват в стотици хиляди единици за степен на люто Scoville. Някои видове хабанеро могат да бъдат 50 пъти по-люти от халапиньо чушките.
За да стигнете до чушките призрак, обаче, трябва да преминете към милиони. Чушката призрак надмина хабанеро през 2007 г., но и самата тя беше засенчена от вида тринидадски скорпион през 2011 г., а после през 2013 г. големият шампион беше каролинската жътварка. Но дори и приемът само на една чушка призрак, както направил този беден човек като част от едно състезание, довел до такова необуздано повръщане, че той разкъсал хранопровода си, което е животозастрашаващ спешен случай. Единственото нещо, което е по-люто от жътварката, е спреят с чист черен пипер, който може да доведе до такова необуздано кашляне, че да си разкъсате белите дробове.
Лютив спрей в очите изглежда е проблем, само ако не можете да го отмиете. Тази жена е била напръскана с лютив спрей и после са й завързали ръцете в клетка в продължение на 9 часа, като това изглежда е довело до трайни увреждания на зрението й. Най-доброто нещо, което можете да направите, ако се опитвате да помогнете на някого, който е бил напръскан в лицето, е да го успокоите, да се уверите, че диша нормално, да премахнете контактните им лещи колкото е възможно по-бързо и после обилно да измиете химикала от очите им.
Наистина обилно измийте очите им с вода или физиологичен разтвор за цели 10-20 минути, което е дълго време за миене на очи. След като контактните лещи са отстранени, или още по-добре, не са били носени на място, където човек би могъл да бъде напръскан с черен пипер. Дори само излагането на контакт с пиперен газ в околната среда може да причини симптоми на сухото око, които да продължават седмици наред, дори и да не са ви напръскали директно в очите. По ирония на съдбата Конвенцията за химическите оръжия забранява употребата на тези средства за контрол на безредици по време на война; и въпреки това редовно се използват за потушаване на граждански протести.
Най-сериозните наранявания на очите, обаче, са травми от изстреляни снаряди, съдържащи черен пипер, което води до съвета протестиращите да носят балистична защита на очите и медицинските центрове проактивно да настояват на политиците и участниците да вземат подходящи предпазни мерки.
По отношение на това какво можете да направите при раздразнение от лютив спрей върху кожата, има недоказани твърдения, че бебешки шампоан би помогнал. Но все още няма публикувани научни проучвания, които да демонстрират ефективността му… досега. „Бебешки шампоан за облекчаване на дискомфорта от излагане на контакт със сълзотворен газ и лютив спрей: рандомизирано контролирано проучване.“ Полицаи новобранци получават напръскване по лицето с лютив спрей, после са разделени на групи, като едните го отмиват с вода, а другите – вода, смесена с малко бебешки шампоан Johnson & Johnson и… изобщо не подействало. Ами употребата на Маалокс, обезболяващ лидокаинов гел или мляко? Нищо не е по-добро от добрата стара вода. Обилно неутрализиране с вода е предпочитаният метод на контрол на болката след излагане на контакт с лютив спрей.
Това беше сериозно отклонение от темата. В заключение, трябва ли всички да приемаме таблетки капсаицин и да подправяме храната си с лют сос? Ако обичате люто, давайте, но не мисля, че трябва да започнем да приемаме добавки докато нямаме рандомизирани контролирани проучвания, които да докажат, че има полза.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-hot-peppers-may-extend-your-life/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Полезни ли са пикантните храни?

Повечето хора могат да назоват 4 основни вкуса: сладко, кисело, солено и горчиво. Рядко почитателите на храната говорят за умами, но какво да кажем за „забравеното вкусово сетиво“ на пикантното? Това пренебрежение е донякъде изненадващо, имайки предвид, че лютите чушки са едни от най-често използваните подправки в света. Всъщност, 1 на всеки 4 души на планетата в момента яде чили ежедневно, което повдига въпроса „Защо пикантната храна е толкова популярна?“
Защо някои го предпочитат люто и се наслаждават на пръв поглед на дразнещото и потенциално болезнено усещане в устата? Според едно предположение причината е скокът на ендорфини, освобождаването от мозъка на естествените болкоуспокояващи химикали, подобни на морфин. Слушаме за това много в пресата, но все още няма никакви убедителни доказателства, които да подкрепят това твърдение. Друго предположение е, че сме се научили да използваме лютото заради антимикробните му свойства преди епохата на хладилниците, имайки предвид, че пикантните храни обикновено се предпочитат от култури, живеещи в по-топъл климат и поради тази причина това ни кара да се изпотяваме и в крайна сметка да се охладим след това. Може би е просто заради вкуса.
Предпочитанията към пикантни храни наистина изглежда се предават в семейството. Въз основа на две проучвания, които сравняват предпочитанията на еднояйчни и двуяйчни близнаци, генетичните фактори са причина за половината от различията, подобно на унаследяването на предпочитанията за сладко и кисело.
Може да се дължи и на хормонална основа. Изследователи от Франция отбелязват, че особено мъжете обичат пикантни храни и се чудят дали това не е свързано с тестостерона. Затова взели група от над 100 мъже, дали им по 1 чиния картофено пюре и им казали да сложат сос Табаско на вкус, след като взели и проби от слюнката, за да измерят нивата им на тестостерон. И се оказва, че мъжете, които имат по-високи нива на тестостерон, добавят повече лют сос. Това може да обясни и защо това проучване установява връзка между консумацията на люто чили и мускулната сила при мъжете.
Освен това, докато разглеждах литературата върху тестостерона, се натъкнах на това проучване, което показва, че младите мъже имат силно понижение на нивата на тестостерон в кръвта след пиене на вода със захар или прием на суроватъчен протеин на прах: 12- до 18-годишни момчета били разделени на групи, приемащи или няколко лъжици протеин на прах или захар, равняваща се на около 2 кенчета сода и след 20 минути се забелязва значителен спад на нивата на тестостерон в сравнение с контролната група, която не приема захар или протеин. Това е в съответствие с по-ниските нива на тестостерон при хората на високопротеинова нисковъглехидратна диета.
Как влияе консумацията на пикантни храни върху продължителността на живота? Едно огромно проучване с половин милион мъже и жени в Китай установява, че хората, които редовно приемат пикантни храни, има 14% спад на общата смъртност, което означава риск от преждевременна смърт. Това би означавало добавяне на още 1 година живот, ако има причинно-следствена връзка.
Тези от вас, които следят работата ми, знаят, че има 2 основни проблема с наблюдателните проучвания: обратна причинно-следствена връзка и съпътстващи фактори. С други думи, вместо пикантните храни да водят до по-малко заболявания, може би заболяванията водят до по-малък прием на пикантни храни, защото болните хора са на по-лека диета. Очевидната полза обаче си остава дори и след изключване на болните хора или на тези, които са на път да хвърлят топа. И така, обратна причинно-следствена връзка изглежда няма, въпреки че хората, които ядат люто, вероятно и пият повече, а какво пият в Китай? Зелен чай; значи може би това се случва? Би било добре да се повтори това проучване в държава, където не се пие зелен чай, или дори в държава, където се пият ужасни неща, като например в САЩ. И отново същото нещо, 13% намаление на риска от преждевременна смърт. И предпазната връзка си остава дори и след контролиране на мексиканско-американската етническа група. Както казах преди, те имат по-дълъг живот, вероятно защото консумират много бобови.
Същото нещо е и в Италия, този път 23% по-ниска обща смъртност. Това се равнява на 2 допълнителни години. Авторите заключават, че малките промени в начина на хранене, като добавянето на чили към храната, могат да бъдат ценни за подобряване на здравето.
Има общо 4 направени проучвания, включително и едно в Иран, които установяват едно и също нещо: значително по-нисък риск от преждевременна смърт. Консумацията на черен пипер или чили е свързана със същата по-голяма продължителност на живота, както консумацията на куркума, дори само 1 щипка на ден. А хората, които консумират и двете, са в още по-добро положение, което е в съответствие със способността на черния пипер да активира по-добре бионаличността на основната съставка на куркумата – куркумин. Имам около 50 вида за това защо куркумата е толкова полезна, но защо чилито удължава живота? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-spicy-food-good-for-you/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев