Защо пациентите не са информирани за мамографиите?


Във войната за мамографиите рационалното мислене може лесно да се изгуби. Да, мамографията е голям бизнес с приходи около 7 милиарда долара на година. Но би било твърде цинично да вярваме, че отдръпването на критиците на мамографията произтича само от личния интерес на радиолозите и хирурзите, чиято ежедневна прехрана зависи от продължаването на рутинния мамографски скрининг. Просто е логично, че мамографиите би трябвало да са ефективни. Но ето защо имаме наука, така че да можем да проверим. Длъжни сме на пациентите да се основаваме „на науката“, а не на „вярата“. Те заслужават обективен анализ на данните.
Не успяхме да информираме точно хората и въпросът е защо? Една от причините е, че самите лекари не са информирани. Например, едно запитване на рентгенолози е установило, че 96% от тях надценяват риска на една жена в средна възраст от развиване на рак на гърдата. В едно прикрито проучване изследователите призовават група гинеколози и се преструват, че са притеснени членове на семейството и молят за онлайн консултация относно ползите и вредите от мамографиите. „Въпреки че всички гинеколози изглеждат мотивирани и загрижени за това да отговорят изчерпателно на въпросите ни, те [просто изглежда, че нямат] информацията, както и познанията за това как да предадат информацията относно рисковете.“
Когато лекарите се спречкат с цифрите. „Не можем да приемем за даденост способността на лекарите да разбират и тълкуват [данните и да ги използват] в името на здравето на пациента.“ Слабо място в образованието на лекарите, което е идентифицирано преди повече от 80 години. В това проучване например на 151 практикуващи лекари им били зададени серия от въпроси с няколко избора като отговори или с отговори „вярно или невярно“, с цел да се оцени практическото им разбиране на някои ключови понятия. И те се провалят главоломно: само 55% верни отговори, само с около 20% повече отколкото биха получили, ако избираха отговорите си на случаен принцип.
Ако лекарите не разбират здравната статистика, как могат изобщо да консултират правилно пациентите? Има едно известно проучване, при което сто лекари били попитани какви са шансовете една жена действително да развие рак на гърдата, ако резултатите от мамографията се окажат положителни. Дали им всички данни, за да могат самите те да изчислят, и 95 от общо 100 души не само, че сгрешили, но сгрешили зрелищно: с хиляда процента.
Дори лекарите в Харвард имали проблеми. Факултетът, персоналът и студентите в Харвардското училище по медицина били попитани един прост въпрос и 82% дали грешен отговор. Това обаче било преди няколко десетилетия. В едно актуализирано проучване в Бостън само 77% дали грешен отговор, средно с около 3000% отклонение, което демонстрира постоянния проблем на медицината с математиката.
Само 12% от хилядите гинеколози успели да отговорят правилно на два прости въпроса по отношение на медицинската статистика. „Какво ще кажат останалите неинформирани 88% от тези хора когато първата им пациентка попита относно шансовете й наистина да се разболее от рак на гърдата, ако резултатите от мамографията се окажат положителни?“ И това, което е особено плашещо, е че в някои проучвания тези лекари, „които са най-уверени в своите оценки, са най-далече от правилния отговор,“ така че те дори не знаят, че не знаят. „Всички тези проучвания отразяват един и също феномен: значителен брой лекари са статистически неграмотни, т.е. те не разбират статистиката на собствената си област на работа.“
Така че, когато лекарите кажат, че нямат време да информират своите пациенти за ползите и вредите от теста, може би е добре, че не знаят за какво говорят. Вместо това те може и да говорят само за ползите и да пропуснат частта за вредите. И така, не бива да сме изненадани, когато 9 от 10 жени кажат: „Вреди от мамографиите? Какви вреди?“, докато едновременно с това преувеличават ползите, докато в действителност ползите и вредите могат да бъдат толкова равномерно балансирани, че може би ние просто трябва да информираме жените и да ги оставим да решат сами за себе си. Но не това е, което виждаме в рекламните кампании. Те просто казват на жените да се подложат на процедурата, като надценяват ползите, а понякога и напълно игнорират вредите, като използват убеждение вместо образоване – страх, вина, каквото и да е.
Лесно е да се „продава“ скрининга: просто увеличете важността на ползите, минимизирайте вредите, запазете реалните цифри в тайна. Проучванията са използвали стотици хиляди жени, които да се подлагат или не на мамографии, за да се изследва въпроса. Какъв е смисълът от това, ако няма да споделим резултатите на хората? Харчим милиарди за тези клинични проучвания, но не успяваме да гарантираме, че пациентите и лекарите получават информация за резултатите по прозрачен начин. Може би жените трябва да разкъсат розовата панделка и да изискват честна информация. Как иначе жените ще могат да вземат информирани решения?
Вместо това виждаме как болниците организират нещо като партита по мамография. Може би като допълнение към предястието те трябва да сервират на жените и балансирана информация, която да смилат по едно и също време.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-patients-arent-informed-about-mammograms
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо изглежда, че мамографиите не спасяват живот?


Критиците на мамографския скрининг за рак на гърдата твърдят, че в популационен мащаб никога не е било доказано, че действително удължава средно живота на жените. Но погледнете този ясен спад в смъртността от рак на гърдата в Англия, точно когато са въведени рутинните мамографии. Същото и в Дания: добър спад в смъртността от рак на гърдата веднага след започването на скрининга.
Не изглежда същото да се е случило и в Швейцария обаче, където смъртността от рак на гърдата започва да намалява години преди да бъдат въведени рутинните мамографии. Хмм, нека се върнем и разгледаме тази графика за Англия. Изкушаващо е да се заключи, че скринингът на гърдата е причинил спада, но това е малко подозрително, че спадът се случва веднага. Човек би очаквал да отнеме няколко години, за да се прояви. И ако го разделите по възрастови групи, всичко се разпада.
Ето как изглежда графиката. И това е единствената възрастова група, която започва скрининг по това време. И така, имало е спад и в други възрастови групи, които не са се подлагали на мамография. Същото важи и за информацията от Дания. Това е линията за областите, които се подложили на скрининг; това е линията на областите, които не се подложили на скрининг. Виждаме същия спад на смъртността от рак на гърдата с или без. Какво става?
Ето данните от САЩ. Изглеждат също като графиката от Англия, където има такъв красив спад в смъртността от рак на гърдата точно когато са въведени мамографиите около 1990 г., но вижте сами: същият спад – дори всъщност още по-голям, сред жените, които се подлагат на по-малко скрининги и дори още по-голям спад в смъртността от рак на гърдата сред жените, които изобщо не са се подлагали на мамографски скрининг. „С други думи, има относително голямо намаление на смъртните случаи [от рак на гърдата] сред жените, които изобщо не са се подлагали на мамографски скрининг.“ И така, какво се е случило? Намаляването на смъртността е вероятно „до голяма степен резултат от подобрено лечение, а не от скрининга.“
Смъртността от рак на гърдата започва да намалява навсякъде по света по едно и също време, независимо от това кога е въведен мамографският скрининг. Няма „никаква връзка между въвеждането на скрининга и намаляването на смъртността от рак на гърдата като цяло.“ Спадът „по-вероятно може да се обясни с въвеждането на [лекарството, блокиращо естрогена] тамоксифен. Това може да се види много ясно в данните от САЩ, където процентът смъртност от рак на гърдата се срива след като Агенцията за контрол на храните и лекарствата одобрява употребата на тамоксифен през 1990 г.
Сега, това не означава, че скринингът за рак на гърдата не играе някаква роля, всъщност рандомизираните проучвания с контролна група показват, че рутинните мамографии могат да намалят смъртността от рак на гърдата с 20%. Сега, този спад от 20% е от около 5 на хиляда жени, които умират по това време от рак на гърдата без скрининг, до 4 на хиляда, които умират със скрининг; и така, когато направите графиката, това не изглежда толкова впечатляващо. Червената линия е рискът от смърт за жените, които са поканени за рутинен скрининг, а зелената линия е рискът от смърт за жените, без които не са се подложили на мамография. Те са реално едни над други и това е с предположението, че мамографиите не увеличават смъртните случаи от други причини. Ако вземем предвид смъртните случаи от рак на сърцето и белите дробове, причинени от лечението с радиация при жените, които са били прекомерно диагностицирани с псевдо-заболяване и ненужно лекувани за рак благодарение на мамографията – не изглежда да има някаква обща полза за намаляване на смъртността.
Защо мамографиите не са по-ефективни? Изглежда толкова просто: откриване на болестта рано, нали? Оказва се, че до момента, в който ракът на гърдата е открит от мамографията, той вече може да се е развивал в продължение буквално на десетилетия. „Ето защо е подвеждащо да се твърди, че раковите заболявания на гърдата се откриват „рано“ със скрининг.“ Може вече да е твърде късно за тях. Без мамографиите ракът на гърдата може да не бъде открит за 22,8 години, но с мамографиите ракът на гърдата може само да расте и да се размножава за 21,4 години. Нищо чудно, че мамографиите не вършат по-добра работа за предотвратяването на смърт от рак на гърдата, ако ракът може да се разпространи и преди да се открие. Има известни опасения дори, че травмата от операцията може да ускори растежа на всяко едно раково образувание, което е пропуснато и може би това би обяснило защо няма по-голяма полза от скрининга.
Независимо от това, 9 от 10 жени може би все още се заблуждават и надценяват намаляването на смъртността вследствие на мамографския скрининг с подобен порядък, 10 пъти или повече. Около същия процент мъже били на същото мнение за скрининга за рак на простатата, като много от тях надценяват ползите или просто не знаят. Само 1,5% от анкетираните жени са знаели.
По ирония на съдбата, тези, които твърдят, че често се консултират със своите лекари и четат здравни брошури, са още по-зле и надценяват ползите още повече, което повдига въпроса, зададен още преди десетилетия от една директорка на проект за мамография на прага на смъртта, преди самата тя да се предаде на рака на гърдата. Осъзнавайки тогава, дори по онова време, че рутинните мамографии може и да не спасяват живота на жените, тя се запитала: „Промиваме ли собствения си мозък, като си мислим, че повлияваме драстично върху сериозни заболявания, преди да промием мозъка на обществото?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-mammograms-dont-appear-to-save-lives
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ракът на гърдата и митът за шанса за оцеляване след 5 години


Докато провеждаше кампанията за кандидат-президент на САЩ, бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани проведе рекламна кампания, която сравнява шансовете му да оцелее след рак на простатата в САЩ – 82% – със същия шанс за оцеляване от рак на простатата в Англия, само 44% с употребата на социалната медицинска грижа, където не се правят рутинни изследвания за рак на простатата. За Джулиани това означава, че има късмет да живее в Ню Йорк, а не в стария Йорк, защото шансовете му за оцеляване след рак на простатата изглеждат два пъти по-високи в САЩ. Но въпреки тази впечатляваща разлика в шансовете за оцеляване след 5 години, смъртността – процентът мъже, които умират от рак на простатата – се оказва почти същия в САЩ, какъвто е в Англия. Чакай малко, какво? Тестовете за рак на простатата увеличават шанса за преживяемост от 44% на 82% – как това не е доказателство, че скринингът спасява живота на хората? Две причини: предубеденост във времето и предубеденост в хипердиагнозата.
И преди съм говорил за хипердиагнозата, при която се открива рак, който иначе никога не би причинил проблеми. Без скрининг, да речем от хиляда души с прогресиращ рак, само 400 са живи след 5 години; така че без скрининг преживяемостта след 5 години – само 40%. Но да кажем със скрининг едни допълнителни 2000 случаи на рак са прекомерно диагностицирани, което означава, че са открили рак, който никога е нямало да причини проблем или дори е щял да изчезне от само себе си. Тъй като ракът е бил безвреден, пет години по-късно, разбира се, всички те все още са живи, ако предположим, че тяхното ненужно лечение на рак не ги е убило до сега и изведнъж просто удвояваме тази преживяемост след 5 години, въпреки че и в двата случая един и същ брой хора са умрели от рак. Това е един от начините как промените в процента на оцеляване със скрининг може да не са свързани с промени реално в процента смъртност от рак.
Другото е предубедеността по отношение на времето. Ето как става това. Представете си група пациенти, при които е диагностициран рак поради наличие на симптоми на 67-годишна възраст, всички от тях умират на 70-годишна възраст. Всеки пациент оцелява само 3 години; така че 5-годишната преживяемост за тази група е 0%. Сега, представете си същата група се подлага на скрининг. Тестовете за скрининг по дефиниция водят до по-ранно диагностициране. Да предположим, че със скрининг ракът се диагностицира при всички пациенти на възраст 60 години, но си представете този случай, в който все пак всички умират на 70-годишна възраст. При този сценарий всеки пациент живее още 10 години; така че 5-годишната преживяемост за тази група е 100%. Шансовете за оцеляване току-що се вдигнаха от 0% на 100%. Обадете се във вестниците! С този нов тест за скрининг сега пациентите с рак живеят 3 пъти по-дълго – 10 години вместо 3 – това е чудо! А това, което всъщност се случва тук е, че човекът е лекуван като пациент с рак за още 7 години, което единствено вероятно просто намалява качеството им на живот.
Така че това е вторият начин, по който промените в процента на оцелелите със скрининг може да не се свързва с промени в действителната смъртност от рак. И всъщност връзката е нулева. Няма никаква връзка между увеличаването на процента на оцелели и намаляването на смъртността. Ето защо „ако имаше награда Оскар за подвеждаща статистика, като се използва статистика за преживяемостта, която да прецени ползите от скрининга, то тя ще спечени доживотна награда за заслуги.“ Няма никакъв начин да се разграничи предубедеността към времето и предубедеността към хипердиагнозата от данните за преживяемост вследствие на скрининг. Ето защо тези статистики са безсмислени когато става дума за скрининг. И все пак именно това виждаме в рекламите и брошурите от повечето благотворителни организации за рака. Именно това чуваме от правителството. Дори престижните центрове за рак, като М.Д. Андерсън, са опитали да заблудят хората по този начин.
Ако никога не сте чували за предубеденост към времето, не се притеснявайте – не сте сами. Вашият лекар също може да не е чувал. Петдесет и четири от анкетираните 65 лекари заявили, че не знаят какво означава предубеденост към времето. И тогава, когато попитали останалите 11, „Добре, и какво означава това?“, само двама всъщност отговорили правилно. Така че, в този момент от видеото, вече може би знаете повече за това от 97% от лекарите.
За да бъдем честни, може би не разпознават термина, но разбират концепцията? Не… „По-голямата част от лекарите на първа линия не знаят кои статистически данни за скрининга предоставят надеждни доказателства за това дали скринингът работи.“ Има три пъти по-голяма вероятност да кажат, че „определено биха препоръчали“ тест за раков скрининг въз основа на нерелевантни доказателства, в сравнение с тест, който действително намалява смъртността от рак с 20%.
Ако лекарите дори не разбират основни статистически данни за раковите заболявания, как изобщо ще преглеждат ефективно своите пациенти? „Статистически неграмотните лекари са обречени да разчитат на своите статистически неграмотни заключения“, или на местните митници, или на представителите на индустрията и на тяхната информация.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/breast-cancer-and-the-5-year-survival-rate-myth
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали употребата на безжичен интернет през лаптопа намалява броя на сперматозоидите?


Невъзможно е да си представим съвременния социално активен човек, който не използва мобилни телефони и безжичен интернет. Възможно ли е това да е вредно за мъжката плодовитост? В последното си видео говорих за това как спермата на мъжете, които използват безжичен интернет, обикновено не е толкова добра в плуването, но това е въз основа на едно наблюдателно проучване. Не знаем наистина дали безжичният интернет всъщност уврежда спермата, докато не направим проучване за това.
Заглавието някак си го издава, но като цяло това е първото проучване, което да оцени прякото влияние на употребата на лаптоп върху човешката сперма. Ето ДНК фрагментация в проби близо и далеч от един лаптоп с активна Wi-Fi връзка, което навежда на мисълта, че не бихме искали да позиционираме Wi-Fi устройство близо до мъжките репродуктивни органи.
Да, излагането на влиянието на безжичния интернет може да намали подвижността на човешката сперма и да увеличи ДНК фрагментацията на спермата, но ефектът е незначителен. Наличието на 10% по-малко добри плувци наистина ли би могло да има съществена разлика? Мъжете без репродуктивни проблеми освобождават стотици милиони. Това, което все още не е направено, е проучване, което да разглежда крайните критерии за поява на бебе: дали мъжете, които са в групата с определено излагане, имат по-големи трудности в правенето на деца? Това всъщност е по-трудно проучване, отколкото човек може да си представи. Не може просто да накараме мъжете да избягват мобилни телефони и лаптопи за един ден. Да, произвеждаме милиони нови сперматозоиди всеки ден, но отнема месеци, за да могат те да узреят. Сперматозоидите, с които става зачатието днес, са започнали да се формират месеци преди това. Така че можете да си представите защо такова проучване все още предстои да бъде направено. Мъжете ще трябва да се разделят на две групи – да има такива, които избягват напълно употребата на безжични комуникации, или може би да се измисли някакъв вид бельо с Фарадеев кафез.
Друга причина, поради която човек не би искал да държи лаптоп в скута си, е топлината, генерирана от самия лаптоп, независимо дали е Wi-Fi или не, тя може да затопли мъжкия скротум, като по този начин обезсмисля цялата идея за притежаване на скротум. Всичко това произлиза от известна поредица експерименти от 1968 г.
Това е едно невероятно проучване, както някой би се изразил. Понякога добавяли рефлектор, за да се увеличи топлината, въпреки че самата крушка е също толкова ефективна, но е трябвало да я приближат по-близо до кожата. Много по-лесно, но по-вероятно да доведе до песента на Джери Лий Луис. [Джери Лий Луис пее „Големи огнени топки“.]
А сега имат хубави, модерни флуоресцентни светлини, но отопляващите седалки на колата си остават топлинен стресов фактор за тестисите. Сауните не са добра идея за мъже, които се опитват да заченат бебе. Ето сперматозоидите преди и след, очевидно производството на сперматозоиди намалява наполовина и все още са малко 3 месеца по-късно, но очевидно има пълно възстановяване след 6 месеца. Но ето защо трябва да се носят боксерки, не слипове или направо без бельо. Кой печели пари от това? Ето защо ни трябва индустрия за устройства, които да охлаждат скротумите, въпреки че тази статия посочва, че наистина по-приемливи техники за охлаждане на скротума трябва да се разработят. Защо? Какво имат предвид?
Изглежда, че устройствата, които в момента се предлагат на пазара, не са толкова практични ден за ден. Има една извита гумена яка, пълна с кубчета лед. Едно друго средство е като пакет с гел за замразяване във фризера, което се пъха в бельото на мъжа всяка вечер. Не се притеснявайте, размразява се 3 до 4 часа най-много. О, Боже, снежни топки, Батман!
Не поставяйте, повтарям, не поставяйте лед върху скротума си. Няколко замразени грахчета и моркови и можете да се замразите собственоръчно. Вижте, понякога дори зеленчуците могат да са вредни за вас. Има и един швинтьор, който държи скротума влажен и накрая, прикрепен с колан, постижението на охлаждането на скротума с непрекъснат въздушен поток.
При наличието на толкова много възможности за избор, трябва ли им на хората с лаптоп наистина защита от скротумна хипертермия? Няма как да знаем, докато не проверим. И наистина, повишаване на температурата на скротума е установено при мъжете, използващи лаптоп, повишение на температурата на скротума с около 2 градуса по Целзий.
Малко скротумна топлина не звучи толкова зле все пак. После прочетох този случай: един 50-годишен учен, до сега в добро здравословно състояние, пише доклад една вечер, седейки удобно на любимия си стол, лаптопът в скута му, но се събужда на следващия ден с мехури, мехури по пениса и скротума, които след това се пукат и се превръщат в инфектирани ранички, които причиняват обилна гной.
Дори са докладвани изгаряния от трета степен, изискващи хирургическа интервенция с кожни присадки. Човекът изпил 750 мл. водка и заспал, докато гледа филм на лаптопа в скута си, а лаптопът изгорил целия му крак. Хирурзите призовават за обществена образователна кампания, която да информира хората относно рисковете от използване на лаптоп в най-буквалното му значение (lap – скут, бел.пр.). Е, какво ще кажете вместо това да информираме хората за опасностите от изпиването на 750 мл. водка?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-laptop-wi-fi-lower-sperm-counts
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали мобилните телефони намаляват броя на сперматозоидите?


Влошава ли се репродуктивното здраве при мъжете? Има необясним спад в качеството на спермата, докладван в няколко страни. Възможно ли е мобилните телефони да играят роля, тъй като радиочестотното електромагнитно излъчване от тези устройства може потенциално да повлияе развитието и функционирането на спермата? Индустрията за производство на мобилни телефони настръхва при споменаване на думата с „р“, радиация, като предпочита по-безвредно звучащия термин RF-EMF (радиочестотни електромагнитни полета). Те имат право по отношение на това, че се злоупотребява от дребните търговци на джаджи за защита от радиацията. Радиацията не е задължително да означава гама-лъчи на атомни бомби, но дори само топлата слънчева светлина, която усещате на лицето си, също представлява вид радиация. Въпросът е: дали специфичният вид радиация, излъчвана от мобилните телефони, засяга мъжката плодовитост?
След като Световната здравна организация обяви, че мобилните телефони могат да причинят рак на мозъка, много хора си казаха, че няма проблем, просто ще го държа в джоба си и ще ползвам Bluetooth или нещо подобно. Далеч от мозъка, но близо до репродуктивната система. Ако вземем предвид всички направени проучвания, включително почти 1500 проби от семенна течност, ще видим, че излагането на влиянието на мобилните телефони е свързано с намалена подвижност и жизнеспособност на сперматозоидите, макар и не непременно с концентрацията на спермата.
Колко по-малко могат да плуват? Мобилността на спермата изглежда намалява само с 8%, така че това само по себе си може и да не означава всъщност намалена репродуктивна способност, освен ако няма по принцип намален брой на сперматозоидите преди всичко. Така че особено за мъжете, които вече имат репродуктивни проблеми, може би ще е по-добре да избягват да държат работещи мобилни телефони до чатала си за дълги периоди от време. Мобилните телефони могат да бъдат едно от куп неща, които да допринасят. Например, безжичният интернет може също да бъде проблем. И така, изследователите взимат проби семенна течност от на хиляда мъже и се оказва, че общият брой на плувците – подвижните сперматозоиди – е намален в групата, която използва безжичен интернет.
Добре, но това са проучвания, основани на наблюдение само. Може би мъжете, които използват безжичен интернет, обикновено пушат повече или яздят кон и това е причината за очевидната връзка. Няма как да знаем, докато не изследваме.
За съжаление много от проучванията са такива: върху плъхове. И докато микровълните, излъчвани от един мобилен телефон, не изглежда да засягат тестисите на плъховете, не може непременно да се правят обобщения въз основа на тези животински модели, тъй като например, техните скротуми са неделими, което означава, че тестисите им са по-скоро вътре в тялото им, а не се полюшват извън него.
Така че поне докато не бъде доказано противното, се препоръчва мъжете с репродуктивни проблеми да не държат мобилните си телефони в предния джоб на панталоните си, в непосредствена близост до тестисите. Дори и когато не се използват, мобилните телефони излъчват радиация, за да поддържат сигнала на местоположението си, въпреки че основното излъчване е по време на разговор, при който той все пак може да остане в джоба благодарение на съвременните слушалки.
А какво се случва когато мобилният телефон е в близост до други обикновени метални предмети? Ето едно напречно сечение на нивото на чатала. Ето го телефона. Може би имате метален цип или ключодържател в джоба си. Когато и трите предмета участват в уравнението, количеството излъчена радиация, която се абсорбира в тестисите, се увеличава силно, дори се удвоява.
Но това е проблем само ако радиацията всъщност поврежда спермата. Колко трудно може да е да се проведе проучване, при което просто размахване мобилен телефон около човешка сперма в съд на Петри и проверявате дали възниква проблем? И… ето започваме. Значително по-голяма фрагментация на ДНК в спермата, която е била изложена на радиация на мобилен телефон в рамките на един час. Ефектът е толкова сериозен, че изследователите предлагат жените да не носят мобилните си телефони в джоба за няколко дни след опитите си за забременяване, за да не излагат сперматозоидите на допълнителен риск.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-cell-phones-lower-sperm-counts
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Жените заслужават да знаят истината за мамографиите


Подхранвани от добри намерения и икономически конфликти на интереси на мамографската индустрия на стойност милиарди долари, много жени биват диагностицирани с рак на гърдата ненужно, което води до неоправдан страх и стрес и ги излага на лечение, от което те реално не се нуждаят. Това е проблемът с хипердиагнозите, за който говоря, откриването на псевдозаболяване – аномалии, открити при мамографии, които приличат на рак под микроскоп и така вие сте диагностицирани с рак, лекувани сте заради рак, но накрая се оказва просто псевдодиагноза, като ракът никога нямаше да се развие, за да може всъщност да причини някакви симптоми. Загубите включват мастектомии и дори смърт. Възможността една жена да има полза от мамографията може и да е малка, всъщност може би 10 пъти по-малка от риска тя да преживее сериозни последици по отношение на тази хипердиагноза.
Колко биха желали да се подложат на мамография, ако знаеха, че за всяка жена, която е спасена чрез ранното диагностициране, някъде около 2 до 10 други здрави жени се превръщат ненужно в пациентки с рак на гърдата?
Е, на първо място, казват ли лекарите изобщо на пациентките за възможността от хипердиагноза? Искам да кажа, че в крайна сметка това в момента е признато като най-сериозния недостатък на мамографския скрининг. Е, попитали стотици жени и по-малко от 1 на всеки 10 казва, че е била информирана за това. И когато им казват за това, малко повече от половината казват, че не биха се съгласили да си направят скрининг, ако той води до повече от 1 човек с ненужно лечение за един спасен живот. Еха! Това означава, че милиони американки може да решат да не се подлагат на скрининг, ако знаеха цялата история; 90% от тях обаче не я знаят.
Повечето жени са наясно с погрешно установените за положителни резултати и са склонни да ги разглеждат като приемлива последица от мамографиите. Но за разлика от това, повечето жени не знаят, че скринингът може да открие рак, който иначе може никога да не се развие, а това, което те не знаят, може потенциално да ги убие.
Така че когато разглеждаме плюсовете и минусите на мамографиите, би било добре да вземем предвид общата смъртност. Може ли всъщност мамографията да ви помогне да живеете по-дълго? Не е доказано, че мамографията може да го направи и ето защо е заблуждаващо да се твърди, че „скринингът спасява животи“.
Теоретично, една рутинна мамография трябва да увеличи общия шанс за оцеляване на една 50-годишна жена непушач от около 96,3% на 97,1% в период от 10 години. Но тези статистики не отчитат смъртните случаи от хипердиагноза, смъртни случаи от ненужно проведена радиация и химиотерапия, както и увеличения процент на смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и други видове рак, което може напълно да надхвърли ползите по отношение на намаления процент смъртност от рак на гърдата.
Не можете да облъчвате гърдата, без да изложите останалата част от гръдния кош на влиянието на радиацията – сърцето, белите дробове – което обяснява защо оцелелите от рак на гърдата могат накрая да се окажат със значително и забележимо увреждане на кардиопулмонарната (сърдечна/белодробна) функция. Радиационното лечение увеличава смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания с над 25% и от рак на белите дробове с почти 80%. Бихме приели риска, ако все пак можехме да победим някой смъртоносен рак, но основният ефект от скрининга е да създава пациенти с рак на гърдата, за което лечение се предлага нулева полза, тъй като те ще останат без заболяване на гърдата за остатъка от живота си, ако не беше скринингът, тъй като данните показват, че повечето погрешно диагностицирани тумори биха се смалили спонтанно без лечение.
И все пак жените, които са имали открит рак и после той е бил премахнат, вероятно остават с усещането, че животът им е спасен, но по-скоро е 10 пъти по-вероятно животът им всъщност да е бил сериозно увреден, а не спасен. Десет пъти по-вероятно е да са ви казали, че имате рак, който ще ви убие, а всъщност да не е така; закарани в операционната зала за операция, от която всъщност не се нуждаете. Всеки час за преглед, всяка една безсънна нощ, всичко това напълно ненужно, и все пак се изявявате като най-големия поддръжник на мамографиите. Това е особеното при мамографиите и при изследванията за рак на простатата: хората, които са най-сериозно увредени, са тези, които твърдят, че имат най-голяма полза. И така, тази хипердиагноза създава този порочен кръг за още повече хипердиагнози, защото все повече и повече хора познават някого, приятел, член на семейството, известна личност, които „дължат живота си“ на ранното откриване на рака.
Така че, по-лошото е, че колкото повече хипердиагнози причиняват мамографиите, толкова по-популярни стават те. Колкото повече мамографиите увреждат жените, толкова по-добре изглежда те работят. Колкото повече гърди биват премахнати оперативно и абсолютно ненужно, толкова повече жени са уверени в ползите от мамографията.
Да, може би милиарди долари са похарчени напразно, а е можело да бъдат похарчени по-скоро за здравето на жените. Но основният проблем са човешките загуби: вредите от скрининга за рак на гърдата може би надхвърлят ползите, ако смъртта, причинена от лечението се вземе предвид. Въз основа на някои оценки на най-добрия и най-лошия случай, за всеки 10000 жени, на които е предложен мамографският скрининг за следващите 10 години, 3 до 4 смъртни случая на рак на гърдата могат да бъдат избегнати на цената на около 2 до 9 смъртни случая от дълготрайната токсичност на ненужните лъчетерапии. И все пак само 1 на 10 жени, които се подлагат на мамография, казват, че са били информирани за вероятността от хипердиагноза, въпреки че 9 от 10 смятат, е имат правото да знаят.
Сега, не е лесно да се говори за хипердиагноза. Това е чувствителна тема, но само защото комуникацията с пациенти може да бъде трудна, не означава, че не трябва да я правим. Информираните жени не заслужават по-малко. Имаме етичната отговорност да ги информираме.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/women-deserve-to-know-the-truth-about-mammograms
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Прекомерно лечение на рак на гърдата дуктален карцином in situ стадий 0


Цялостната идея на скрининга за рак е да открие животозастрашаващата болест на по-ранен и по-лечим етап. Така че една ефективна програма за скрининг на рак ще увеличи по този начин честотата на случаите на рак, открит в ранен стадий, защото ще се открият всички онези малки ракови образувания, които сте пропуснали преди и следователно ще намали честотата на рака, който се открива в по-късен стадий, защото вече ще сте махнали всички ракови образувания, които сте открили и ще сте ги извадили от циркулация.
Но не това се случва с мамографиите. След като мамографията стана известна през 80-те години, първата част се случи, диагностиката на рак в ранен стадий се изстреля нагоре. И така, това, което бихме искали да видим, е като огледално изображение на това, което трябва да тръгне в обратната посока за рака в напреднал стадий. Ако се открие рано, няма да има подозрения за поява в по-късен стадий, но не това се случи в действителност. Случаите на откриване на рак в напреднал стадий не изглежда да са намалели много като цяло.
Друг начин да разгледаме въпроса е като сравним мамографските проценти в страната. На колкото повече мамографии се подлагате, колкото повече прегледи има населението като цяло, толкова повече случаи на ракови образувания в ранен стадий ще се откриват. Страхотно. И заболяванията в напреднал краен стадий би трябвало да намалеят също, но това не се случва. Премахваме всички тези ракови образувания в ранен стадий – операция, радиация – така че би трябвало да има горе-долу същия брой по-малко открити ракови заболявания в напреднал стадий, но това не се случи. Мамографиите улавят много малки ракови образувания, но без съпътстващ спад в откриването на по-големи ракови образувания, което би могло да обясни това. Колкото повече мамографии правите, толкова повече рак ще се открие, но смъртността от рак на гърдата не изглежда така сякаш се променя много.
Чакайте малко! Току-що извадихме от уравнението десетки хиляди ракови заболявания; защо не се намалява броя на жените, умиращи от рак? Тези открития предполагат широко разпространена хипердиагноза, което означава, че ракът, който е бил открит по време на мамографията, никога е нямало да се развие до момента си на поява в живота на жената и така дори никога нямаше да бъде забелязан или нямаше да причини никаква вреда, ако не беше открит.
Така че ако премахването на всички тези ракови образувания в ранен стадий не довежда до също толкова по-малко случаи на рак в напреднал стадий, това предполага, че повечето от тях никога е нямало да се развият през това време или дори са щели да изчезнат от само себе си. Това би обяснило почти изцяло увеличението на честотата и наистина много случаи на агресивен рак на гърдата, открити чрез повторни мамографски прегледи, не престават да се откриват и в по-късен стадий, което предполага, че естественият ход на много от откритите чрез мамография инвазивни карциноми на гърдата спонтанно се смаляват и изчезват.
Знаем от повече от един век, че дори сериозни случаи на рак на гърдата с метастази могат понякога просто спонтанно да изчезнат. Проблемът е, че не може да се различи кое кое е, така че, ако се открие, естественото решение е да се лекува, което може да е особено опасно за дукталния карцином in situ, DCIS, така нареченият рак на гърдата в стадий 0. Ето така изглежда. „Дуктален“ означава в каналчетата на гърдата, „карцином“ означава рак, а „in situ“ означава на място, в позиция, че не се разпространява извън канала. И той може да създаде тези малки калцификации, които могат да бъдат открити по време на мамографията.
Целият смисъл на мамографиите е да се открият рано агресивни заболявания, така че големият брой дуктални карциноми, които се откриват, са неочаквани и нежелани. Преди появата на мамографския скрининг, дукталните карциноми in situ били приблизително 3% от случаите на рак на гърдата, а сега представляват една значителна част от всички случаи. Клетките изглеждат като инвазивен рак и от това идва и предположението, че тези лезии са предшествениците на рак, рак в стадий 0, и че ранното отстраняване и лечението биха намалили случаите на рак и смъртността като цяло.
Дългосрочните проучвания обаче показват, че оперативното отстраняване на 50000 до 60000 лезии от дуктални карциноми годишно не се свързва с намаление в случаите на инвазивни карциноми на гърдата. Това е в противоречие с практиката на премахване на полипи на дебелото черво чрез колоноскопия или на предракови цервикални лезии, благодарение на цитонамазката, при която отстраняването на прекурсорни лезии води до намаляване на случаите на рак на дебелото черво и на маточната шийка. Това са програми за скрининг за рак, които работят.
Радиолозите твърдят, че хипердиагнозата не е чак такъв проблем, както прекомерното лечение. Да, гадно е да получиш диагноза рак на гърдата, макар и никога да не ви навреди, но няма как в този момент да знаете това, така че повечето жени се подлагат на агресивно оперативно и радиационно лечение. Да, но ако сравните 10-годишната преживяемост при жени с рак на гърдата с нисък клас на дуктален карцином с тези, които решават да не се подлагат на операция изобщо? 1.2% от тях умират от рак на гърдата в рамките на 10 години. Но през същите тези 10 години при жените, които вместо това се подложили на операция за лумпектомия или пълна мастектомия, която премахва цялата гърда, 1.4% от тях умират от рак на гърдата. Така че операцията изглежда не е от значение.
Ето защо има понастоящем рандомизарни контролирани проучвания, които да изследват именно това, но е изключително трудно да се убеди пациентка с дуктален карцином да не се подлага на операция за премахване. Страхът от рак парализира пациентите, които могат да прибегнат до драстични излишни мерки, като например да се подложат на двойна мастектомия. Как можем да предотвратим това? Какво ще кажете да променим името му? Панелът на Националния институт по рака препоръчва да отпадне частта с „карцином“. Нека просто се нарича индолентна лезия с епителен произход; да се използва език, който поражда по-малко страх. Колко лош може да бъде един дремещ тумор?
Друг вариант да се избегне тази дилема е просто да не се прави скрининг преди всичко, но жените обикновено не получават тази информация. По-малко от 1 на всеки 10 жени са наясно, че мамографиите носят някакви потенциални вреди изобщо, и над 9 от 10 жени не са наясно, че някои ракови образувания на гърдите никога не причиняват проблеми. Много малко жени разбират за дукталните карциноми in situ, но когато се информират за тях, на повечето им се иска да бяха разбрали преди да започнат лечението.
Веднъж след като ракът бъде открит, не е възможно понастоящем да се направи разграничение между животозастрашаващи и потенциално безобидни случаи. Ето защо хипердиагнозата може да се избегне само чрез въздържане от рутинни мамографии като цяло.
Ето така тази изследователка обяснява собственото си решение да не се подлага на скрининг. Притеснена от възможността да бъда сериозно засегната от лечението на рак, който иначе никога не би повлиял на здравето й и като се има предвид, че единственият начин да избегне отварянето на кутията на Пандора е да не се подлага на мамография, вместо това тя решила да се опита да подобри режима си на хранене и начина на живот, за да предотврати появата на рака на гърдата преди да е станало късно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/overtreatment-of-stage-0-breast-cancer-dcis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев