Как да предотвратим и излекуваме камъни в бъбреците с диета?

Ето как изглежда повърхността на един камък от бъбреците под микроскоп. Представете си това стържене надолу по пикочния канал. Камъните в бъбреците засягат приблизително 1 на всеки 11 души в САЩ, въпреки че преди 20 години са били само 1 на всеки 20, драстично увеличение в разпространението на това заболяване, което започнало да нараства след Втората световна война. Първата улика за причината била публикувана през 70-те години. Била установена поразителна връзка между разпространението на камъни в бъбреците и консумацията на животински протеини. Но това е проучване върху населението – не можете да докажете причинно-следствена връзка. Към следващото, изследователи във Великобритания направили интервенционално проучване, добавили животински протеини към диетата им, като например допълнително една консервна кутия риба тон, и измерили рисковите фактори за формиране на камъни в бъбреците в тяхната урина: колко калций изхвърлят през урината, концентрацията на оксалати и пикочна киселина в урината преди … и след допълнителното количество риба тон. Общата вероятност за образуване на камъни в бъбреците се увеличила с 250% през тези дни, в които изяждали това допълнително количество риба. А тази така наречена диета с високо съдържание на животински протеини? Това било напълно достатъчно, за да доведе приема до този на средностатистическия американец. Ето защо приемът на месо на един средностатистически американец изглежда значително повишава риска от камъни в бъбреците.
Ами без месо? Дори в края на 70-те години сме знаели, че единственият фактор от храната, който е постоянно свързван с камъни в бъбреците, са животинските протеини. И не само за появата на първия ви камък. Колкото по-висок е приемът на животински протеини, толкова по-вероятно е един човек да има множество камъни, а не само единичен случай на един камък. И изглежда, че не протеините като цяло, а по-специфично големият прием на животински протеини. За разлика от това, хранене с ниско съдържание на животински протеини може да намали общата вероятност за образуване на камъни и тя да стане много малка, което може да обясни очевидната ниска честота на камъни в бъбреците на вегетарианските общества, така че си струва да се подкрепя идеята за по-вегетарианска форма на диета като средство за намаляване на риска.
Но едва през 2014 г. започват подробни проучвания реално върху вегетарианци. Използвайки данни за болнични посещения, те установяват, че вегетарианците наистина имат по-нисък риск от това да бъдат приети в болница за камъни в бъбреците, в сравнение с тези, които ядат месо, а сред месоядните увеличаването на приема на месо е свързано с повишен риск от развитие на камъни в бъбреците, докато приемът на много свежи плодове, фибри и магнезий може да намали риска. Можем да използваме тази информация, за да съветваме хората относно предотвратяването на образуване на камъни в бъбреците.
Какъв съвет трябва да дадем по отношение на това кой вид животински протеин е най-вреден? Въпреки убедителните доказателства, че прекомерното потребление на животински протеин увеличава риска от образуване на камъни, ефектът от различните видове източници на животински протеин не е бил проучен до публикуването на това изследване през 2014 г. Хората, които образуват камъни в бъбреците често биват съветвани да ограничат приема си на червено месо, за да намалят риска от повторна поява, но какво да кажем за пилето и рибата? Не знаехме… до сега. Сьомгата и треската били сравнени с месото от пилешки гърди, бургер и пържола. Установява се, че с всеки един добавен грам рибата може реално да се окаже по-вредна по отношение на производството на пикочна киселина. Общите ефекти обаче са сложни. Като цяло хората, които образуват камъни в бъбреците, трябва да се съветват да ограничат приема на ВСИЧКИ животински протеини и то не само с малко. Само онези, които значително намалят приема си на животински протеини, могат да очакват да имат полза от тези препоръки.
Изследванията показват, че прекомерното потребление на животински протеини представлява риск от образуване на камъни в бъбреците, вероятно поради киселинното натоварване, осигурено от високото съдържание на съдържащи сяра аминокиселини в животинските протеини, както разгледахме във видеото върху предотвратяване на камъни в бъбреците с диета. Но какво да кажем за лечение на камъни в бъбреците? Повечето камъни са калциеви оксалати, оформени са като кристален захарен бонбон, когато урината се пренасища, така лекарите просто приемат, че ако те са направени от калций, просто трябва да казваме на хората да намалят приема си на калций. Това е като диетичното Евангелие за страдащите от камъни в бъбреците докато не беше публикувано това проучване в журнала по медицина на Нова Англия, което сравнява двете диети: ниско съдържание на калций срещу ниско съдържание на животински протеини и сол, и се оказва, че ограничението на животински протеини и сол е това, което осигурява по-голяма защита, намалявайки риска от образуване на още един камък в бъбреците в рамките на следващите пет години наполовина.
Какво ще кажете за намаляване на оксалатите, които са концентрирани в някои зеленчуци? Едно скорошно проучване установило, че няма повишен риск от образуване на камък при прием на повече зеленчуци. Всъщност, по-голямото количество цели растителни храни, плодове и зеленчуци, всяко от тях е свързано с намален риск, независимо от други известни рискови фактори за камъни в бъбреците, което означава, че човек може да получи допълнителни ползи като се храни с много растителни храни, в допълнение към ограничаването на животинските храни.
Причината, поради която намалението на животинските протеини помага, е не само защото това намалява производството на киселини в тялото, намаляването на животинските протеини трябва също така да намали и отделянето на урат, кристали на пикочната киселина, които могат да действат като семена за образуване на калциеви камъни, или самите те могат да създават цели камъни. Камъните от пикочната киселина са вторите най-често срещани камъни в бъбреците след калциевите. Има два начина за намаляване на нивата на пикочната киселина в урината: намаляване на приема на животински протеини или лекарства. А премахването на месото може да елиминира 93% от риска от кристализация на пикочната киселина. Ето рискът от образуване на кристали при хора, които се хранят със стандартната западна диета за пет дни, след това преминават към вегетарианска диета: това води до намаляване на риска с 93% в рамките на няколко дни.
За да се сведе до минимум кристализацията на пикочната киселина, целта е рН-то на урината да достигне стойност до 6.8 в идеалния случай, ето защо са разработени голям брой алкализиращи химикали, но ние можем по естествен начин да алкализираме урината си до препоръчителните стойности 6.8, използвайки чисто диетични средства, а именно, премахване на всички видове месо, което човек приема на стандартна западна диета, което вдига нивото на pH от 5.95 до 6.8 при хранене с вегетарианска диета. Можете да тествате безплатно диетата си с малко химия от банята, защото не всички растителни храни са алкализиращи и не всички животински храни са еднакво подкисляващи.
Била разработена така наречената система за оценяване НКБ: натоварване с киселина към бъбреците, която взема предвид, както киселинното натоварване на храните, така и размера на типичните порции, които се консумират, а това може да се използва, за да помогне на хората да модифицират диетата си с цел превенция както на пикочната киселина и калциевите камъни в бъбреците, така и на други заболявания. Ето какво установили. Храната, която подпомага производството на най-много киселина, е рибата, като риба тон. После следват свинското, пилешкото, сиренето, въпреки че млякото и другите млечни достигат едва до тук. След това идва говеждото месо. Сега, яйцата всъщност са по-киселинни от говеждото, по-киселинно образуващи, но хората обикновено ядат по-малко яйца на едно хранене, ето защо те идват тук. Някои зърнени могат да бъдат малко киселинно образуващи, като хляб, ориз, но не и пастата, което е интересно. Бобовите са значителна алкална храна, но не толкова, колкото плодовете, а зеленчуците са най-алкално образуващата храна от всички.
Чрез промени в начина на хранене само можем да помогнем за пълното разграждане на камъните на пикочната киселина. Можем да ги излекуваме. Сега ги виждате, сега не. Без лекарства, без операция. Просто казваме на хората да пият повече вода и да си променят начина на хранене, като например да ограничат приема на животински протеини, и камъните в бъбреците ще изчезнат.
За да обобщим, тук са петте вида камъни в бъбреците. И най-важните неща, които можем да направим по отношение на храненето, е да пием по 10 до 12 чаши вода на ден и да намалим животинските протеини, да намалим солта, да ядем повече зеленчуци и повече вегетарианска храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-how-to-prevent-and-treat-kidney-stones-with-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Коя е „естествената“ диета за хората?

Има три широки теории за еволюцията и храната. Едната е, че хората са се адаптирали към продуктите на селскостопанската революция през последните 10 000 години. Втората е палео гледната точка, че 10 000 години са един миг от окото на еволюцията и че хората са приспособени към палеолитното хранене с много нискомазнинно месо. Но защо да спираме до там? Последните 200 000 години като хора в каменната ера представляват само 1% от около 20 милиона години, през които сме еволюирали от нашия общ предшественик – великата маймуна.
По време на нашите наистина образователни години, първите 90% от нашето съществуване, може да се каже, че нашите хранителни нужди отразяват миналото на предците ни, през което сме ядели предимно листа, цветя и плодове, с някоя друга буболечка, благодарение на червивите ябълки, от които сме набавяли витамин В12.
Поради тази причина, един друг подход, който би могъл да подобри нашето разбиране за най-добрите хранителни навици на съвременните хора, е да съсредоточи вниманието си не върху миналото, а по-скоро върху тук и сега; тоест, върху изучаването на храната, която ядат най-близките ни живи роднини, имайки предвид диетата на нашите предци и липсата на доказателства, подкрепящи каквито и да било значими промени в хранителните нужди на хората, метаболизма или физиологията, в сравнение с нашите приятели, маймуните.
Това може да обясни защо плодовете и зеленчуците не само са толкова полезни за нас, но са и жизненоважни за нашето оцеляване. Ние всъщност сме един от малкото видове, които са толкова адаптирани към растителното хранене, че всъщност можем да умрем, ако не ядем плодове и зеленчуци, от болестта, свързана с дефицита на витамин С, скорбут. Повечето други животни просто си произвеждат свой собствен витамин С. Но защо тялото ни да си пилее усилията за произвеждане на витамин С, след като ние еволюирали от висене на дърветата, хранейки се с плодове и зеленчуци по цял ден?
Вероятно не е съвпадение, че малкото други бозайници, неспособни да синтезират свой собствен витамин С (като морските свинчета, някои зайчета и плодни прилепи), всички те, като нас, маймуните, са изключително тревопасни. Дори по време на каменната ера, може би сме си набавяли до десет пъти повече витамин С отколкото сега. И десет пъти повече диетични фибри, въз основа на рехидратирани човешки вкаменени изпражнения. Въпросът е, дали този невероятно висок прием на хранителни вещества е просто неизбежен остатъчен продукт от яденето на цели растителни храни през цялото време или те всъщност служат на някаква важна функция, като например антиоксидантната защита?
Растенията създават антиоксиданти, за да защитават собствените си структури срещу свободните радикали. Човешкото тяло трябва да се защитава срещу същите видове прооксиданти, и така, всъщност ние сме развили набор от невероятни антиоксидантни ензими, който е ефективен, но не и непогрешим. Свободните радикали могат да разрушат нашите защити, да причинят щети, които се натрупват с възрастта, което води до различни заболявания, причинявайки накрая фатални промени. Ето тук се намесват растенията.
Растителните, богати на антиоксиданти, храни традиционно съставляват основна част от нашата диета, и затова не е трябвало да еволюираме до някаква невероятна антиоксидантна система. Просто можем да оставим растенията в диетата ни да отнемат малко от тежестта, като например да не се занимаваме с образуването на витамин С, нека оставим плодовете да го направят. Използването на растенията като патерица може също така да облекчи натиска за по-нататъшно еволюционно развитие на нашите собствени защити, което означава, че сме станали зависими от това да получаваме много растителни храни в нашата храна и когато не го направим, може да понесем неблагоприятни последици за здравето.
Дори и по време на каменната ера това може би не е било проблем. Едва наскоро започваме да се отказваме от целите растителни храни. Дори и съвременните палео и нисковъглехидратни защитници може би ядат повече зеленчуци от хората на стандартно за запада хранене. Има такова схващане, че хората с нисковъглехидратно хранене се хранят предимно с: говеждо месо, бекон и масло, но това е само една малка част. Това, на което наблягат, са салатите. Първото нещо, за което една интернет общност на нисковъглехидратен режим казва, че яде в повече, са зеленчуците – страхотно!
Ако хората искат да намалят приема на въглехидрати чрез размяна на нездравословна храна със зеленчуци, не това е проблемът. Проблемът е промяната към храни от животински произход. По-голямо придържане към нисковъглехидратната диета, с високо съдържание на животински източници на мазнини и протеини е свързана с по-висока смъртност, например, след сърдечен удар, което означава, че така те си съкращават живота.
Ако има поне една поука от проучванията върху диетите на нашите предшественици, може би това е, че диетите, основани предимно на растителни храни, подпомагат здравето и дълголението.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/whats-the-natural-human-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Испанският парадокс: защо латиноамериканците живеят по-дълго?

Испанците, които живеят в САЩ, обикновено имат по-ниско образование, висок процент на бедност и по-лош достъп до здравни услуги. Те представляват сякаш крайната парадигма на неравенството в здравеопазването. Най-висок процент неосигурени, най-нисък процент на здравни прегледи и консултиране и най-ниски нива на контрол над кръвно налягане и кръвна захар и други показатели на недостатъчна грижа за здравето. И така, латиноамериканците, които живеят в САЩ, трябва да имат някаква мрачна статистика за здравето на обществото си, нали?
Според последните национални данни, продължителността на живота на белите мъже и жени е 76 и 81 години. Животът на чернокожите мъже и жени са съкратени с още години. Как се справят латиноамериканците? Учудващо, те побеждават всички!
Латиноамериканците живеят най-дълго! Това се нарича латиноамериканският парадокс. Испанците имат 24% по-нисък риск от преждевременна смърт и по-нисък риск от девет от водещите 15 причини за смърт, значително по-малко рак и сърдечно-съдови заболявания. Това било забелязано за първи път преди 30 години, но разбираемо се посрещнало с голяма критика.
Може би данните не са били надеждни? Не, не изглежда това да е причината. Може би единствено най-здравите хора мигрират? Оказва се, че точно обратното е вярно. Тогава винаги има теория за отклонението на сьомгата, според която може би латиноамериканците се завръщат в родната си страна да умрат и затова не се отчитат в статистиките за смъртност. Но тази теория също не е вярна. Систематичните прегледи потвърждават наличието на латиноамериканския парадокс, и така, като се имат предвид силните доказателства, може би е време да го приемем и преминем към разбиране, „Чакайте малко! Защо живеят толкова дълго?“ И разберете причината.
Самото съществуване на латиноамериканския парадокс може да представлява голяма възможност за идентифициране на защитен фактор за сърдечно-съдови заболявания, приложими за останалата част от населението. Преди всичко, каквото и да се случва, е достатъчно силно, за да преодолее неблагоприятните последици от бедността, езикови бариери, ниските нива на образование, здравната грамотност, качеството на здравеопазването и застрахователното покритие.
Преди обаче да изградим твърде високи надежди, дали това не е просто генетично? Не, защото докато латиноамериканците, родени в друга държава, се приобщават към Съединените щати, след като приемат американския начин на живот, смъртността им се покачва. И така, какви положителни здравословни навици могат да обяснят дълголетието на латиноамериканците?
Може би те спортуват повече? Не, латиноамериканците изглежда живеят още по-заседнал начин на живот. Наистина пушат по-малко, парадоксът обаче продължава да съществува дори и след като се вземе предвид това. Може би е храната им. След като се приобщят, те започват да ядат повече преработени храни, животински храни и по-малко растителни храни, а може би и една растителна храна по-специално – боб. Може би причината, поради която латиноамериканците живеят по-дълго, е, че те ядат повече бобови растения.
Въпреки че латиноамериканците представляват само около 10% от населението, те изяждат по една трета от всички бобови в САЩ, като средно се изяжда до 4 или 5 пъти повече боб на глава от населението, няколко килограма на месец за разлика от няколко килограма годишно.
И това може да обясни латиноамериканския парадокс, защото бобовите, боб, грах, нахут и леща успокояват системното възпаление. Това е механизмът, който се предлага по отношение на здравето на белите дробове. Докато пушенето на цигари и замърсяването на въздуха причиняват белодробно възпаление, което увеличава риска от емфизем и рак на белия дроб, когато ядем боб, добрите бактерии в червата вземат фибрите и устойчивото нишесте и образуват късо верижни мастни киселини, които се поглъщат обратно в нашата система и намаляват на системното възпаление, което не само потиска развитието на рак на белия дроб, но и на други видове рак в цялото тяло.
Ето данните за белите дробове на латиноамериканците (в червено), които имат най-ниски проценти на на ХОББ и рак на белия дроб, а и също имат по-ниски проценти на рак на пикочния мехур, рак на гърлото, колоректален рак както за мъжете, така и за жените.
Цялата тази концепция за системно възпаление също се подкрепя и от факта че когато латиноамериканците получат рак на белия дроб или на дебелото черво или рак на гърдата, имат подобрен процент на преживяемост, а може би и същото е с оцеляване след инфаркт или инсулт. Намаляването на цялото възпаление на тялото може да бъде важно, както за превенция, така и за оцеляване.
Сега, азиатските американци (тук в зелено) също изглежда имат някаква защита, което може да се дължи на факта че те също ядат повече бобови, под формата на тофу и други соеви храни, тъй като приемът на соя е свързан както с предотвратяване на рак на белите дробове, така и с оцеляване след рак на белите дробове.
Сега, латиноамериканците също така ядат и повече царевица, домати и люти чушки. Една четвърт от храната в Мексико съставлява царевични тортили, и мексиканските американци, родени в Мексико, и мексиканските американци, родени в САЩ, продължават да ядат повече от общото население. Ако погледнем процентите на рака по света, не само че консумацията на боб е свързана с по-малко рак на дебелото черво, гърдата и простатата, но и консумацията на ориз и царевица изглежда има защитна роля.
Разбира се, след НАФТА, мексиканската диета се е променила така че да включи повече сода, преработени и животински храни, а и процентът затлъстели бързо настига нашия в САЩ.
В САЩ латиноамериканците ядат повече плодове и зеленчуци от други групи от населението, около 6 до 7 порции на ден, но все пак дори не достигат препоръчителния минимум от 9 порции. Така че диетата им все пак може да се подобри. Да, латиноамериканците може да има само наполовина шансовете да умрат от сърдечно-съдово заболяване, но това все още е причина номер 1 за смърт сред тях. Ето защо настоящите резултати не трябва да се тълкуват погрешно със значение, че сърдечно-съдовите заболявания са рядкост сред латиноамериканците.
Така че, в идеалния случай те ще трябва да ядат още повече цели растителни храни. Но едно нещо, което всеки може да си извлече като поука от латиноамериканския парадокс, е, че заедно с преминаването към по-растителна диета, като цяло, бобовите храни могат да бъдат мощен инструмент в превенцията и лечението на хронични заболявания.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-hispanic-paradox-why-do-latinos-live-longer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Какви са ефектите на хмеловия фитоестроген в бирата?

Хмелът се използва от векове като ароматизиращо средство в бирата, но през годините постоянно има предположения, че хмелът и по тази линия и бирата могат да бъдат естрогенни. Благодарение на един мощен фитоестроген в хмела, наречен 8-PN, известен също и като хопеин. Може ли пиенето на бира да повлияе върху хормоните ни?
Сега, дори само алкохолът в бирата може да намали нивата на тестостерон при мъжете, така че когато бирата била изследвана като източник на естрогени, първо бил отстранен алкохолът. Изследвали влиянието на еквивалента на една кутия бира на ден за един месец върху нивата на хормоните на жени след менопауза, така че да не се объркат резултатите с ендогенни естрогени. И открили значителни промени в нивата на хормоните по време на бирения месец, а след това се върнали в изходно положение една седмица след спиране на бирата. Но има ли това някакви клинични ефекти – добри или лоши?
Еднократно проучване с около 1700 жени установява, че пиещите бира имат по-добра костна плътност; може би заради ефектите на стимулиране на естрогена? Не препоръчват обаче жените да започнат да пият бира за здравето на костите си, но предполагат, че това може да има полезни ефектни за костите при жените, които вече пият.
А дали помага при горещи вълни? Около половината от жените след и по време на менопауза в САЩ страдат от горещи вълни, докато разпространението им в Япония може би е десет пъти по-ниско, което се предполага, че е заради консумацията на соя.
Ами хмела? Има няколко изследвания като това… и това, които показват потенциални ползи, което пък води до този преглед от 2013 г., според който екстрактът от хмел може да бъде донякъде ефективен при облекчаването на дискомфорта по време на менопауза, но това беше преди това изследване, което съобщава за изключителни резултати с около половин чаена лъжичка сушени цветя хмел.
Например, горещите вълни на края и плацебо групата вдясно там, жените започнали да имат по около 23 горещи вълни на седмица и по време на тримесечното проучване продължили да имат по 23 горещи вълни на седмица. В групата на хмела те започнали още по-зле, но после ги намалили до 19 в края на първия месец, после девет, после само веднъж седмично. И подобни открития били съобщени за всички други изследвани симптоми на менопауза.
Но хей, животинските естрогени също действат. Милиони жени били на конски хормони, Premarin, от урината на бременна кобила. Това също лекувало горещите вълни и намалило симптомите на остеопороза, но причинявало досаден малък страничен ефект, наречен рак на гърдата. За щастие, когато осъзнали това и милиони жени престанали да го приемат, честотата на рак на гърдата намаляла в страните по света – това са данни от Калифорния.
Въпросът тогава е дали естрогените в хмела по-скоро приличат на конските естрогени, стимулиращи рака на гърдата, или на соевите естрогени, които предотвратяват рака на гърдата? Ключът към разбирането на здравния потенциал на соевите фитоестрогени е разбирането на разликата между двата типа естрогенни рецептори. Има алфа рецептори и бета рецептори.
За разлика от животинския естроген, соевите фитоестрогени се свързват преференциално с бета рецепторите. И в гръдната тъкан те са като ин и ян, като алфа рецепторите сигнализират за пролиферация на клетките на гърдите, което обяснява защо конските хормони увеличават риска от рак на гърдата, докато бета рецепторите, където соята се свързва, се противопоставят на това пролиферативно въздействие.
И така, дали и фитоестрогените на хмела предпочитат бета рецептори? 8-PN е селективен стимулатор на естрогенните алфа рецептори. Изненадващо и в ясен контраст със соята, 8-PN е много по-слабо свързващо вещество на бета, отколкото на алфа рецепторите. Това обяснява защо хмелът е толкова често срещана съставка в така наречените добавки за увеличаване на гърдите, защото той действа повече като естрогенен естроген. Предвид проблемите с рака на гърдата, употребата на такива продукти трябва да се обезсърчава.
Но самото пиене на бира може да осигури излагане на влиянието на хмелов естроген така, както се съдържа в тези видове продукти, което би могло да обясни защо бирата може да бъде по-канцерогенна за гърдите от някои други форми на алкохола.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-are-the-effects-of-the-hops-phytoestrogen-in-beer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-мощният фитоестроген е в бирата

Защо алкохолиците развиват мъжки гърди и други типично женски черти? Знаем, че естрогените произвеждат женственост и черният ни дроб изчиства естрогените от тялото, така първоначалната теория е, че предизвиканото от алкохола увреждане на черния дроб води до задържане на излишния естроген. Проблемът се появил, когато измерили нивата на естроген, те не били повишени и дори и хората с цироза на черния дроб изглежда нормално изчистват естрогена от тялото си. И също така тестисите на хората започнали да се свиват дори преди развитието на сериозно заболяване на черния дроб.
Затова били разгледани алтернативни обяснения. Е, ако не се дължи на естрогени, произведени ендогенно, т.е. вътре в тялото, може би алкохолиците са изложени на екзогенни естрогенни вещества от хранителни източници, може би от фитоестрогените в растенията, от които се произвеждат алкохолните напитки.
Откритието, че растенията могат да съдържат хормонални съединения е направено през 1951 г. от двама австралийски химици, натоварени със задачата да открият причината за епидемията на безплодие при овцете, която опустошавала индустрията за производство на вълна на нацията им. Отнело им десет години, но най-накрая разбрали причината, едно вещество, което се съдържа в един сорт детелина, наречено генистеин – същия фитоестроген, който се съдържа в соята.
Онлайн можете да прочетете за страха от болестта на детелината на уеб сайтове, внасящи паника и страх, но ще забележите, че там никога не говорят за разликата в дозата. За да приемете толкова, колкото са приемали овцете, ще трябва да изпиете повече от хиляда кутии соево мляко на ден, 8000 соеви бургера или около 363 кг. тофу на ден.
Това не означава, че човек не може да прекали. В медицинската литература има два докладвани случая на феминизиращи ефекти, свързани с приема на между 14 и 20 порции соеви храни на ден. Но при разумни дози или дори значително по-високи от една или две порции на ден, които азиатците приемат, соевите фитоестрогени не оказват феминизиращи ефекти върху мъжете.
И така, през далечната 1951 г. разбрахме, че растителните компоненти могат да бъдат естрогенни. Двама немски изследователи осъзнаха, че може би затова жените, които се занимават с хмел, започват да имат менструация, и наистина, установена е естрогенна активност в хмела, който представлява горчивото вещество, използвано за правене на бира. Установени са следи от соеви фитоестрогени, но в толкова малки количества, че не би се очаквало бирата да има естрогенен ефект.
Но след това, пред 1999 г. един възможен фитоестроген наречен 8-пренилнарингенин, е открит в хмела – всъщност това е най-мощният фитоестроген, открит до ден-днешен, петдесет пъти по-мощен от генистеина в соята, очевидно обяснение за менструалните смущения в жените, работещи с хмел, в миналото. Сега, когато имаме машини, които да събират хмела, единственият начин на излагане на влиянието му, е чрез консумацията на бира, но нивата в бирата е установено, че са толкова ниски, че не би трябвало да представляват проблем.
Но след това, през 2001 г. едно изследване върху съдържаща хмел хранителна добавка за „увеличаване на гърдите“ даде основа на притеснението, че друг вид фитоестроген в хмела, наречен изоксантохумол, може да се трансформира биологично от нашия черен дроб в по-мощния 8-PN, 8-пренилнарингенин, което значително ще увеличи естрогенните ефекти на хмела. Но това е проучване, направено върху мишки.
За щастие едно проучване, използващо човешки естрогенни рецептори, не установява такава трансформация в черния дроб и така всичко изглежда добре до 2005 г. Вижте, черният дроб не е единственото място за трансформация вътре в човешкото тяло. Човешкото дебело черво съдържа трилиони микроорганизми с огромен метаболитен потенциал. То е като един цял отделен орган в тялото ни с метаболитна сила колкото на сто черни дробове. Така че нека ефективно да смесим малко бира с малко изпражнения и да видим какво ще стане.
И действително, постигнато е до 90% преобразуване. До тогава концентрацията на 8-PN в бирата се смяташе за твърде ниска, за да се отрази на човешкото здраве. Въпреки това, тези резултати показват, че дейността на чревната микробна общност може да увеличи до над 10 пъти концентрацията на излагането. Това може да обясни защо може да се открие 8-PN в урината на пиещите бира в продължение на дни, защото чревните им бактерии продължават да го изхвърлят. Очевидно е, че количеството чист 8-PN в бирата не е единственият източник на естрогенни ефекти, след като се има предвид това преобразуване.
Така че, преди едно десетилетие въпросът си оставаше дали пиенето на твърде много бира може да причини естрогенни ефекти и феминизира мъжете? Ще ви дам актуализацията след 10 години… в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-most-potent-phytoestrogen-is-in-beer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Използване на зеранол в месото и рака на гърдата

През 1979 г. епидемия от уголемяване на гърдите била забелязана при децата в Италия. Заподозрени били пилешкото или телешкото месо, предвид факта, че естрогените могат да бъдат директно давани на селскостопанските животни, за да се ускори наддаване на теглото им. След този епизод Европа забрани употребата на анаболи, стимулиращи растежа в селското стопанство и забрани вноса на месо от САЩ от животни, инжектирани с лекарства като зеранол, продаван с името ралгро магнум.
Зеранолът е един от най-мощните известни разрушители на ендокринната система – 100 000 пъти по-естрогенен от пластмасовите химикали, Бисфенол А, например. А зеранолът представлява специален случай сред потенциалните разрушители на ендокринната система, защото за разлика от всички други естрогенни химикали „разрушаващи ендокринната система“, зеранолът присъства в човешката храна, защото умишлено се използва – всъщност той е предназначен да бъде мощен, постоянен естроген, докато естрогенните свойства на другите химикали са случайни.
И ако накапете кръв от една крава, която е приемала лекарството, върху човешки ракови клетки на гърдата в съд на Петри, можете да удвоите скоростта на растеж на рака. Ние обаче не пием кръв, но предварителните данни също показват, че мускулните екстракти, екстрактите от месо, също стимулират разпространението на раковите клетки на гърдата.
Освен това, зеранолът може да причини трансформацията от нормални клетки на гърдата в ракови клетки преди всичко останало. Кръвта, съдържаща зеранол от инжектирани говеда, е способна да трансформира нормалните човешки клетки от гърдите в ракови клетки в рамките на 21 дни.
Затлъстелите жени може да са изложени на по-голям риск от развитие на рак на гърдата, причинен от зеранол, тъй като те вече имат високи нива на лептин, хормон, произведен от мастни клетки, които сами по себе си могат да стимулират растежа на рак на гърдата. И излагането на зеранол може значително да повиши това действие за насърчаване на растежа. Този резултат също така предполага, че зеранолът може да бъде по-вреден за затлъстелите пациентки с рак на гърдата, отколкото за пациентките с нормално тегло по отношение на развитието на рак на гърдата.
Като заключение, понеже тези анаболни стимулатори на растежа в производството на месо са далеч най-мощните хормони, намерени в човешката храна, трябва наистина да изследваме хората, особено децата, преди и след ядене на това месо. Учудва ме, че това не е направено още. Докато не се случи, няма да имаме никаква идея каква заплаха могат да представляват, въпреки че фактът, че зеранолът е толкова мощен, колкото естрадиола – основния полов стероид при жените – и DES, трябва да ни притеснява. DES е друг синтетичен естроген, продавани на бременни жени – всички бременни жени до 1971 г., когато се доказва, че причинява вагинални ракови заболявания при дъщерите. Малцина обаче знаят, че също се използва и в месото.
При липсата на ефективна федерална регулация, месната индустрия използва стотици добавки за храна за животните с много малка или никаква заинтересованост относно канцерогенните и другите токсични ефекти на хранителни остатъци от тези добавки. Илюстративно, след десетилетия на заблуждаващи уверения за безопасността на DES и неговото използване като добавка във фуража, която подпомага растежа, Съединените щати най-накрая забраниха използването му преди около 40 години, след като за първи път е доказано, че е канцерогенен. Месната индустрия бързо превключи към други потенциално канцерогенни добавки, като заранола.
Когато момичетата започнали да умират от вагинален рак, месото, обработвано с DES, било впоследствие забранено в Европа. Въпреки това, заблуждаващите уверения, включително умишленото укриване на данните за остатъчните вещества, успяват да накара САЩ да отложат забраната на DES в доставките на месо за още на осем години.
Днес почти цялото американско население консумира без никакви предупредителни табели или информация, неизвестни и непредвидими количества хормонални остатъци в месните продукти през целия си живот. Ако всички хормонални и други канцерогенни фуражни добавки не бъдат забранени незабавно, най-малкото, което бихме могли да имаме, са изричните изисквания за поставяне на етикет за употреба и нивата на остатъчните хормони във всички месни продукти, включително млякото и яйцата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/zeranol-use-in-meat-and-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Натрият и артериалната функция: А-осоляване на нашия ендотел

Ако поставите хората на диета с ниско съдържание на сол, което означава набавяне на два пъти повече натрий, отколкото се нуждаят, в сравнение с обичайното хранене със сол, при което те получава пет пъти повече, ще получите значително подобрение на артериалната функция. Колкото по-малка е консумацията на сол, толкова по-добре ще е артериалната функция; което предполага предпазен ефект за сърцето отвъд само понижаването на кръвното налягане.
Сега, това е след намаляване на приема на сол при хората с около една чаена лъжичка на ден в продължение на две седмици. Ами ако намалим приема на сол на около половин чаена лъжичка на ден? Пак получавате значително подобрение на артериалната функция и това се случва само за два дни след намаляване на приема на сол. Или дори след едно-единствено ядене.
Една порция, богата на сол, което означава просто типичното количество сол, консумирано с обичайната храна, може значително да потисне артериалната функция в рамките на 30 минути. Ето какво се случва 30, 60, 90, 120 минути след порция храна само с щипка сол в нея. Ето какво се случва след същата порция храна, но с една четвърт чаена лъжичка сол в нея. Значително потискане на артериалната функция. Сега това е в допълнение към драстичното увеличение на кръвното налягане от солта или е поради драстичното увеличение на кръвното налягане?
Ако вземете хора с нормално кръвно налягане и им дадете една купа със супа, съдържаща толкова сол, колкото една обичайна порция храна, кръвното им налягане ще се повиши през следващите три часа, в сравнение със същата супа, но без добавена сол. Сега, това не се случва на всеки; това е просто средностатистическата реакция.
Някои хора са устойчиви на ефектите на солта върху кръвното им налягане. Ами ако повторите експериментът с артериалната функция върху тях? За съжаление заглавието разваля напрежението и го издава. Както можете да видите, дори и при хората, чието кръвно налягане не реагира на приема на сол, те все пак страдат от значително потискане на артериалната им функция. Така че дори и независимо от всички ефекти върху кръвното налягане, солта наранява нашите артерии и тази вреда започва минути, след като навлезе в устата ни за нашите основни артерии и дори и за най-малките ни кръвоносни съдове.
Чрез използването на нещо, наречено лазерна доплерова флоуметрия, можете да измерите кръвопотока в малките кръвоносни съдове на кожата ни. Ето притока на кръв в изходно състояние. Сега, за да накарат кръвоносните съдове да се отворят, затоплили кожата. Причината, поради която можем да порозовеем, когато влезем в гореща вана, е, че кръвоносните ни съдове в кожата се отварят. И това е, което се случва. Голямо увеличаване на притока на кръв при затопляне. Но това при на диета с ниско съдържание на сол.
Диета с високо съдържание на сол започва по същия начин в началото, но след същото затопляне има значително по-малко кръвопоток. Артериите просто не изглежда да се отварят толкова добре при диета с високо съдържание на сол, освен ако… не инжектирате витамин С върху кожата им. Това изглежда обръща предизвиканото от солта потискане на функцията на кръвоносните съдове.
И така, ако един антиоксидант потиска ефекта на солта, тогата начинът, по който солта може би уврежда артериалната ни функция, е чрез оксидативен стрес, образуването на свободни радикали в кръвта ни. Но как? Има един ензим в нашето тяло, който може да детоксикира един милион свободни радикали на секунда, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Но в сравнение с диета с ниско съдържание на сол, ако консумираме нормалното съдържание на сол, ние потискаме дейността на тази детоксикираща електроцентрала на един ензим.
Това може да помогне да се обясни защо „това е вашата артериална функция; това е вашата артериална функция с прием на сол.“ С нашите антиоксидантни ензими, осакатени от солта, цялото излишно количество свободни радикали може би осакатява артериите ни. Но ако премахнете тези допълнителни свободни радикали чрез вливане на витамин С в кръвта, артериалната функция се връща в нормалното си състояние.
Докато при диета с ниско съдържание на сол, ако накапете витамин С във вените на хората, нищо няма да се случи, защото нашите антиоксидантни ензими вече са се захванали за работа и не са били оковани от натрия на диета с нормален прием на сол. Докато калият, който се съдържа в плодовете и зеленчуците, омекотява клетките, които изграждат нашите артерии и увеличават освобождаването на азотен оксид, който позволява на артериите ни да се отпуснат, натрият в кръвта втвърдява клетките, изграждащи артериите ни, в рамките на няколко минути, и намалява освобождаването на азотен оксид. Колкото повече сол се консумира, толкова по-малко азотен оксид се произвежда.
Едно ястие, богато на сол и не само, че се покачва кръвното ни налягане, но и артериите ни буквално се втвърдяват. Ето защо можем да разберем, че твърде много сол е било вредно за нас преди 4000 години. Не се нуждаем от двойно тайно проучване, може би не е нужно да проследяваме хората в продължение на десетилетия. Просто трябва да нахраните някого с голям пакет чипс от картофи и да измерите пулса му.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/sodium-and-arterial-function-a-salting-our-endothelium
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев