Предотвратяване на Алцхаймер с промени в начина на живот

Със сигурност може да се каже, че проучванията върху болестта на Алцхаймер са в състояние на криза. През последните две десетилетия са публикувани над 73000 научни статии средно по 100 страници на ден, но все още не е постигнат никакъв значителен клиничен прогрес. Причината, поради която лечението може би е невъзможно, е, защото изгубените когнитивни функции при пациентите с болест на Алцхаймер се дължат на фатално увредени невронни мрежи, а мъртвите нервни клетки не могат да бъдат съживени. Следователно, заместването с нови мозъчни клетки – дори и да беше технически възможно, не може да се направи без да се създаде нова персонална идентичност. Човек може и да живее, но наистина ли е излекуван, ако идентичността му е загубена завинаги?
Развитието на лекарства, които се опитват да изчистят плаките от мозъчната тъкан в напреднал стадий на дегенерация има толкова смисъл, колкото изкарването на надгробните плочи с булдозер в опит да се съживят мъртвите. Дори и ако фармацевтичните компании измислят как да спрат по-нататъшната прогресия на заболяването, много жертви на Алцхаймер може и да не изберат да живеят без да разпознават семейството си, приятелите си или себе си в огледалото.
По този начин, превенцията на болестта на Алцхаймер може да бъде ключът, точно както мозъчният удар или сърдечният удар могат да бъдат значително предотвратени, можем да си представим, че деменцията при Алцхаймер е като „умствен удар“. Умственият удар, както сърдечния удар или инсулта, трябва да бъде предотвратен чрез контролиране на съдовите рискови фактори, като високото кръвно налягане и холестерола, контролиране на хроничната хипоперфузия на мозъка, липсата на достатъчен приток на кръв към мозъка през годините преди появата на болестта на Алцхаймер, което означава здравословно хранене, физически упражнения и умствени упражнения.
Ето потенциалния брой случаи на Алцхаймер, които могат да бъдат предотвратени всяка година в САЩ, ако успеем да намалим само процента случаи на диабет с 10%… защото диабетът е рисков фактор за поява на болестта на Алцхаймер. Също както високото кръвно налягане, затлъстяването, депресията, липсата на движение, пушенето, липсата на упражнения за мозъка. Като цяло, малкото намаляване на всички тези фактори потенциално може да предотврати стотици хиляди скърбящи семейства.
Ако се установи, че променливи фактори, като храненето, могат изключително да променят риска от поява на Алцхаймер до степента, предложена от това изследване, то тогава всички ние бихме се радвали на последиците.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/preventing-alzheimers-with-lifestyle-changes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Медицина, основана на научни доказателства или предубедена към научните доказателства?

Сензационното проучване на д-р Еселстин, което доказва, че дори тройното съдово коронарно артериално заболяване може да бъде излекувано с растително хранене, е критикувано заради малкия си мащаб, но причината, поради която сме свикнали да виждаме такива големи проучвания, е че те обикновено показват незначителни ефекти. Производителите на лекарства може би трябва да проучат 7000 души, за да покажат едва статистически значим 15% спад в исхемичните инциденти на група пациенти, докато Еселстин получил 100% спад при тези, които се придържали към диетата, още по-убедителни доказателства, като се има предвид, че онези 18 участници са преминали през 49 коронарни инцидента, като например инфаркти, през последните осем години преди да започнат диетата. И това са най-лошите от най-лошите случаи, при които хирургическата намеса не е била успешна. И така, когато ефектите са толкова големи, колко хора ви трябват?
Преди 1885 г. симптоматичния бяс бил смъртна присъда до 6-ти юли, когато малкият Джоузеф Майстер станал първият човек, ваксиниран с експерименталната ваксина против бяс на Пастьор. Резултатите от това и още един друг случай били толкова драстични, в сравнение с предишния опит, че новото лечение било прието с проучване върху двама души. Толкова драстични, в сравнение с предишния опит, че не било необходимо никакво контролирано проучване. Вие бихте ли искали, след като са ви инжектирали с болно от бяс куче, да участват в рандомизирано контролирано проучване, след като присъствието в контролната група има сигурна вероятност от „най-ужасната смърт“? За съжаление, такъв въпрос не е изцяло реторичен.
През 70-те години на миналия век революционното лечение за бебета с незрели бели дробове, наречено ECMO – екстракорпорална мембранна оксигенация – трансформирало смъртността при тези бебета от 80% до 20% за почти една нощ, от 80% мъртви до 80% живи. Въпреки този драматичен успех, те се чувствали принудени да извършват рандомизирано контролирано проучване. Не искали да го направят. Знаели, че така ще обрекат бебетата на смърт. Чувствали се задължени да извършат такова проучване, защото твърдението им, че ECMO действа, ще има много малко тежест сред техните колеги по медицина, освен ако не е подкрепено от рандомизирано контролирано проучване.
И така, в детската болница на Харвард 39 бебета били рандомизирани, като едни получават ECMO, а другите не, просто им се предписва конвенционалната медицинска терапия. Решили да спрат проучването след четвъртия смъртен случай, за да не убиват прекалено много бебета. И това и направили. Проучването било спряно след четвъртия смъртен случай с конвенционална медицинска терапия, в който момент девет от деветте ECMO бебета оцелели. Представете си, че сте родител на едно от тези четири мъртви деца. Също както човек би могъл да си представи, че е детето на родител, който е починал от конвенционална медицинска или хирургична терапия за сърдечно заболяване.
Студентите по медицина в САЩ учат много малко за храненето. Още по-лошо, тяхното обучение всъщност ги кара да са предубедени към проучванията, които показват силата на хранителния подход към управление на болестта, което ги насърчава да игнорират всяка информация, която не идва от двойно тайни, рандомизирани контролирани проучвания. И все пак човешките същества не могат лесно да бъдат заслепени от намесата в храненето. Те са склонни към това да забелязват с какво се хранят. Като резултат лекарите могат да бъдат предубедени в полза на лечението с лекарства и против хранителните интервенции за лечение на хронични заболявания.
Медицината, основана на научни доказателства, е хубаво нещо. Медицинската професия обаче може да се фокусира твърде много върху един вид доказателства, изключвайки всички останали, като така пада до положението на медицина, която игнорира повечето истински важни доказателства.
И сърдечните заболявания са идеалният пример. При едно достатъчно здравословно растително хранене, главната причина на смърт на хората може просто да спре да съществува. Проучването на Корнел-Оксфорд-Китай показва, че дори малки количества животински храни са свързани с малко, но измеримо увеличение на риска от някои хронични заболявания.
С други думи, причинно-следствената връзка между хранителните модели и заболяването на коронарните артерии вече е добре установена преди Орниш и Еселстин да започнат своите клинични проучвания. Стойността на техните проучвания не се състои толкова в представянето на доказателства, че такива промени в храненето ще бъдат ефективни, а в това да покаже, че лекарите могат да убедят своите пациенти да направят такива промени, и също да предостави интересни данни за скоростта и мащаба на промените при тежки атеросклеротични лезии като резултат на терапиите в храненето.
Така че всички оплаквания, че тези проучвания са малки или са открити, просто са неуместни, защото доказателствата за ролята на храненето в причиняването на атеросклероза, са вече огромни, поставянето на пациента в контролна група със стандартен за американците начин на хранене, може да се счита за нарушаване на изследователската етика.
Доказателствата за стойността на растителното хранене за лечение на хроничните заболявания е достъпно в медицинската литература от десетилетия: Кемпнер в Дюк, Джон Макдугъл, Лекарският комитет за отговорна медицина. Денис Бъркит ни предупреди, че стандартната диета на Запада е и стандартната причина за смърт и увреждане в Западния свят от десетилетия. И все пак лекарите в САЩ все още пълнят линейките в подножието на скалата, вместо да строят огради на върха.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/evidence-based-medicine-or-evidence-biased
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

По-дълъг живот с ходене пеш

Липсата на физическа активност се определя като най-големия обществен здравен проблем на 21-ви век. Разбира се, просто защото някой го нарича така, не означава, че е вярно. Всъщност липсата на физическа активност се нарежда на номер 5 по отношение на рисковите фактори за смърт и номер 6 по отношение на рисковите фактори за увреждания. Храненето е най-големият убиец, последвано от тютюнопушенето.
Но все пак има неопровержими доказателства за ефективността от редовна физическа активност в превенцията на няколко хронични заболявания – сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, хипертония, затлъстяване, депресия и остеопороза, както и преждевременна смърт, добавяйки допълнително една или две години към продължителността на живота ни, което ни помага и да добавим години към нашия живот и преди всичко живот към нашите години. Наистина може би това е оцеляване на най-силните.
Колко трябва да спортуваме? Като цяло, отговорът е колкото повече, толкова по-добре. Понастоящем повечето здравни и фитнес организации препоръчват минимум хиляда калории, изгаряни от упражнения на седмица, което се равнява на ходене пеша по един час на ден пет дни в седмицата, но седем дни в седмицата може и да е по-добре по отношение на удължаването на живота на човек. Умерената интензивност може практически да се дефинира по теста на разговора, не на пеенето, при който все още можете да водите разговор, но ще се задъхвате, ако се опитате да пеете.
Движението е толкова важно, че липсата на ходене пеша по един час на ден се счита за високо рисков фактор, наред с тютюнопушенето, прекомерното пиене на алкохол и затлъстяването. Наличието на някое от тези неща ефективно ни застарява с три до пет години по отношение на риска от преждевременна смърт, въпреки че интересното е, че тези, които ядат зелени зеленчуци ежедневно, изглежда нямат такова увеличение на риска. Но дори и хората със заседнал начин на живот, които ядат броколи, да живеят толкова дълго, колкото ходещите пеша, съществуват множество спомагателни здравни ползи от физическата активност, толкова много, че лекарите са окуражавани да я предписват, за да сигнализират на пациента, че движението е лекарство, всъщност мощно лекарство.
Изследователи от Лондонското училище, Харвард и Станфорд сравнили движението с лекарствени интервенции и установили, че движението често действа също толкова добре, колкото лекарствата за лечение на сърдечни заболявания и инсулт и за превенция на диабет. Разбира се, няма много пари за финансиране на изследвания върху движението, така че една опция би била да изискваме на фармацевтичните компании да сравняват всяко ново лекарство с движението. В случаите, в които опциите за лекарства осигуряват само скромни ползи, пациентите заслужават да разберат относителното въздействие, което физическата активност може да има върху тяхното състояние. Можем да хвърлим и храненето в микса. Да, Агенцията за контрол на храните и лекарствата може да каже на фармацевтичните компании, че новото им лекарство побеждава плацебото, но действа ли то толкова добре, колкото кейла?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/longer-life-within-walking-distance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали пластмасовите микрочастици в морската храна носят риск от рак?

Притесненията не са чак толкова свързани с изхвърлянето на хилядите бутилки, колкото с малките пластмасови микрочастици, което повдига въпроса и за рака. Чакайте малко, какво общо има пластмасата с рака? Още през 50-те години на миналия век изследователите са забелязали, че когато увият бъбреците на плъховете с целофан – за да предизвикат високо кръвно налягане – накрая неволно причинили рак. Ракът започнал да се развива около целофана. И така, опитали се да напъхат всякакви видове пластмаса под кожата на гризачите и всички те развили злокачествени тумори. И след това, ако давате на плъховете малко пластмасови микрочастици, до 6% от частиците навлизат в кръвния им поток в рамките на 15 минути.
И така, възможно ли е цялото това замърсяване с микрочастици да е една от причините, поради които виждаме увеличен брой тумори при дивите животни? Може би глобалното нарастване на раковите заболявания при дивите животни трябва да ни служи като „аларма“.
Няма как да знаем дали причината е самата пластмаса или някоя от химическите добавки, като BPA, в които е вината. Може би само една пластмасова частица в контакт с тялото причинява някакво механично дразнение, което е отвъд химическото влияние на пластмасата като носител на възможни канцерогени. Някои пластмаси сами по себе си могат да причиняват рак, но всички видове пластмаса лесно натрупват вредни химикали и устойчиви пестициди като ДДТ, ПХБ, химикали, забавящи горенето, увеличавайки тяхната концентрация постоянно. Този процес е обратим, тъй като микрочастиците освобождават замърсителите при поглъщане.
Така че пластмасовите отпадъци могат да служат като вектор, който пренася постоянни, биоакумулиращи и токсични вещества от водата към храната. „Известно е, че пластмасата концентрира замърсяване от [водата] с коефициент до един милион пъти, както е например при ПХБ. Всъщност това е един от начините, по който учените в областта на околната среда правят проби за нивата на замърсяването; те използват пластмаса, за да привлекат замърсителите.
Проблемът е, че пластмасата след това поема всички тези токсини и после отива и ги депозира във водната хранителна верига, където те могат след това да се изкачат по хранителната верига и да достигнат до хората. Но това беше само на теория… до сега. Химичните замърсители, които се прилепят към погълнатите микрочастици от продуктите за лична хигиена, наистина се натрупват в рибата. Колко по-дълго храните рибата със замърсени микрочастици, толкова по-високи ще са нивата на замърсяване на месото на рибата. Така че можете да видите как нивата на замърсяване могат след това да се концентрират в хранителната верига с максимално излагане при хищници от най-висок ранг, като косатките или хората. Херингата може да изяде цял куп скариди, треската изяжда цял куп херинги, след това халибутът или рибата тон изяждат цял куп трески и можем да се досетим както става накрая.
Знаем, че погълнатата пластмаса може да транспортира опасни химикали към рибата, които се натрупват и могат да причинят натравяне на черния дроб и патология при рибата. Ами при хората? Знаем, че в САЩ, от всички категории храни рибата има най-високи нива на ПХБ, диоксини и други замърсители, но в тази страна не се яде кой знае колко риба; така че, наистина ли това е проблем?
Ами, трудно е да се създаде приемлив дневен прием на такива химикали, но Световната здравна организация препоръчва да останем под една до четири единици на ден (измерено в пикограма на токсични еквиваленти). Европейският съюз излезе с по-малка цифра, не повече от две на ден средно, а в САЩ вече сме надминали това; така че има известна загриженост относно токсичността от ПХБ, като се имат предвид сегашните нива на ПХБ и пластмасовите отпадъци, които замърсяват океана. Няма „място“ за допълнително натоварване с ПХБ; и така, какво можем да предприемем?
Ами, можем да практикуваме намаляване, повторно използване и рециклиране на пластмасовите предмети, например да пазаруваме с платнени чанти за многократна употреба. На ниво политика можем да забраним употребата на пластмасови микрочастици в козметиката и продуктите за лична хигиена. Въпреки че в идеалния случай всички държави трябва да го направят заедно, тъй като пластмасовите отпадъци, изхвърлени където и да е по земята, могат накрая да стигнат до океаните, където ще пътуват по света. Така че, каквито и стратегии да се приемат, международното сътрудничество ще бъде от изключително значение за ограничаване на риска за океаните и риска за хората от яденето на морски дарове.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-microplastics-in-seafood-a-cancer-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Повлияват ли мобилните телефони върху съня?

„Сънят е от решаващо значение за развитието на физически и психологически здрави деца,“ но редица фактори се наблюдават, които нарушават пълноценния сън, включително употребата на електронни устройства. Тези дни повечето деца и почти всички юноши имат поне едно такова устройство в помещението, в което спят, като при повечето случаи то е използвано преди лягане. И такава употреба е свързана с неадекватно количество и качество на съня, което води до прекомерна сънливост през деня. Има призиви за свеждане до минимум достъпа до такива устройства преди лягане. Но чакайте малко, не толкова бързо. Кое е първо, употребата на електронни устройства или проблемите със съня? Дали те имат проблеми със съня, защото стоят на телефона си или стоят на телефона си, защото не могат да заспят?
По-голямата употреба на електронни устройства е последователно свързана с всякакъв вид проблеми със съня. Дали това е така, защото хората са толкова вглъбени, че отлагат времето си за лягане за по-късно? Или това така възбужда сетивата им, че след това не могат да заспят? При студентите, които са на възраст за колеж, може причината да е обратното: липсата на сън води до стоенето пред екрана, вместо просто да се взират в тавана, макар че в ранна детска възраст може да има по малко и от двете. Как може времето, прекарано пред екрана, да пречи на съня?
То може не само да отложи съня и да оказва свръхстимулация. „Светлината, излъчвана от устройствата, може да повлияе на циркадния ритъм“ чрез намеса в производството на мелатонин, хормонът на съня, който започва да се покачва веднага щом слънцето залезе. Но ако поставите екран пред лицето на някой човек вечер, това може да обърка мозъка му. Разбира се, ако седите и си проверявате имейлите с включена светлина, вие вече сте изложени на прекалено много и малкото допълнително от екрана може и да окаже съществена разлика. Но ако седите в тъмното и трябва да изпратите този окончателен текст или нещо такова, ако настроите светлината на екрана да свети жълто, това би могло да помогне.
А какво да кажем за радиацията от мобилни телефони? Може ли поставянето на телефона на нощното шкафче някак да повлияе на съня? Има един ензим, наречен ß-trace protein, който произвежда неврохормона в мозъка, който стимулира съня, а изследователите установили, че хората с по-голямо дългосрочно излагане на влиянието на клетъчни или безжични телефони са склонни да имат по-ниски нива на този ензим в кръвта. Така че идеята е, че емисиите могат да повлияят освобождаването от тъканите около мозъка, особено тези, които се намират точно под черепа, най-близо до телефона. Така че има един възможен механизъм, ако мобилните телефони действително влияят върху съня, но просто няма как да знаем докато… не направим проучване.
Участниците в проучването били изложени на влиянието на мобилен телефон в продължение на 30 минути, в режим на говорене, слушане, готовност или изключване. Всички светлини и високоговорители били изключени, използвана е изолация, за да не ги кара да усещат, че устройството се загрява или нещо подобно, така че участниците не знаели в коя група се намират. След контакта прибрали телефоните, изключили светлините и им казали да се опитат да заспят. Хората, изложени на влиянието на телефона, когато бил изключен, в режим на слушане или в режим на готовност, заспали след около 20 до 30 минути, но след като били изложени на същия телефон в режим на говорене, им отнело средно по около 50 минути да заспят.
Причината за значителната разлика между говоренето и слушането може да се дължи на факта, че стандартната SAR стойност, специфичната степен на абсорбация – колко енергия от мобилния телефон абсорбира тялото – е около девет пъти по-висока, когато говорите, отколкото когато просто слушате някой друг да говори.
Когато най-накрая заспите обаче, какви са ефектите от излагането на влиянието на мобилния телефон върху качеството на съня? Има около 20 проучвания, разделени наполовина по отношение на това дали излагането на влиянието на мобилни телефони е засегнало параметрите на съня, и то не всички по негативен начин. Това ми напомня на данни за мозъчната функция. Да, повишаване на възбудимостта в мозъчната кора – външния слой на мозъка – в отговор на излагането на влиянието на емисии от мобилни телефони, може да наруши съня, но тази повишена възбудимост може да означава по-бързо време за реакция.
По подобен начин, при съответните изследвани субекти, тези, изложени на активен мобилен телефон, показват значително повече Б сън. Но Б означава БДО (бързо движение на очите), така че те имали 4% повече време за сънища; така че това не е непременно нещо лошо.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-mobile-phones-affect-sleep
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Замърсяване с микропластмаса и безопасност на морската храна

През 1869 г. е издаден патент за ново вещество, което да замести слоновата кост в производството на топки за билярд и така се ражда индустрията за пластмаса. По ирония на съдбата това, което започва като мярка за опазване на ресурсите, се превръща в екологичен проблем. Стотици хиляди тонове трилиони малки пластмасови частици сега плават по повърхността на морето. Ето как става това, или от пластмасови предмети, като бутилки за вода, които се износват и стават на все по-малки и по-малки частици, или пластмасови микрочастици, които се понасят надолу в канала от нашата мивка.
Пластмасовите микрочастици често са използвани като средство за ексфолиране в продуктите за лична хигиена и козметиката, като например лосионите за почистване на лице, душ геловете и пастите за зъби, а до 94000 микрочастици могат да попаднат в канала само с едно измиване. И когато се разтърсите из океаните, ще намерите същите тези малки топченца, които се съдържат в ексфолиантите за лице. Всеки ден в САЩ се изхвърлят милиарди частици във водните местообитания. От всички краища в Съединените щати се изхвърлят достатъчно пластмасови микрочастици, които могат да обгърнат планетата повече от седем пъти.
Причината, поради която това е проблем, е че пластмасата след това натрупва токсични съединения от водата и след това ги прехвърля, заедно с всички химикали, които първоначално се съдържат в пластмасата, в морските организми, които участват в хранителната верига и накрая попадат и в нашата чиния. Потенциално опасните ефекти върху хората включват „промени в хромозомите, което води до безплодие, затлъстяване и рак.“
Чакайте, нека направим крачка назад и разгледаме доказателствата. Пластмасата попада в океаните, но попада ли изобщо в рибата? Да, доказано е, че пластмасовите микрочастици се поглъщат от рибите и другите морски обитатели. Но дали наистина ние ядем риби, които поглъщат пластмаса? Да, ядем риба, която поглъща пластмаса. Но тази пластмаса не се ли изхвърля с изпражненията ни?
Достатъчно малки микрочастици могат реално да се усвоят от организма през чревната стена и да попаднат в кръвообращението. Този „прием на погълнатите пластмасови микрочастици в тъканите на тънките черва и по-нататък към вторичните органи се е превърнал от анекдот в официално признат и измерим процес.“ Но при гризачите. Само защото е доказано при различни лабораторни животни, няма как да знаем дали същото се случва при хората… докато не направим проучване. Най-близкото, което имаме, е работата с човешка плацента след раждане, и това, което открили, е че пластмасовите микрочастици могат наистина да преминат плацентната бариера от кръвния поток на майката; така, ако наистина могат да влязат в кръвообращението на бременната жена, могат също така да влязат и в кръвообращението на бебето.
Причината, поради която това е притеснително, е че пластмасовите отпадъци могат да бъдат източник на токсични химикали, както химични добавки в самата пластмаса, така и замърсители, които пластмасата засмуква от водата и които могат след това да се освободят в тялото. BPA е една от химическите добавки, която може да произхожда от самата пластмаса. Като се има предвид, че концентрациите на BPA са измерени в пластмасовите отпадъци, пластмасовите микрочастици могат да бъдат основен източник на BPA в морската храна, но никой до сега не е разглеждал това… до сега – нивата на BPA в ядливите части на морската храна.
Да, рибата и морските дарове имат едни от най-високите нива на замърсяване с BPA, но дали това е само защото се разглеждат рибни продукти в консерва, като риба тон и сардини? Производителите могат да използват BPA в производството на консервни кутии директно. Да, BPA може също така да произлиза от пластмасата в океаните, причинявайки директно замърсяване на рибата – в действителност някои твърдят, че това екологично замърсяване с BPA на рибата може да бъде по-лошо от замърсяването с BPA от самите консервни кутии, но няма как да знаем… докато не направим проучване.
Ето нивата на BPA, съдържащи се в морската храна от консерва. Можете да видите, че най-високите нива са открити в риба тон, миди, сардини и сини раци, но всички те са били в консервна кутия; така че няма как да знаем колко точно е от консервна кутия и колко точно е в самата морска храна, а понякога се откриват дори по-високи нива в някои пресни мекотели, миди, камбала и треска.
Това не е добре, тъй като химикалите в пластмасата, като BPA, са известни ендокринни разрушители, т.е. хормонални разрушители. И освен това, мастно разтворимите замърсители от морската вода могат да покрият повърхността на пластмасовите микрочастици и потенциално представят допълнителен риск, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/microplastic-contamination-and-seafood-safety
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Сладкарската индустрия се опитва да манипулира науката

„Корпорациите са законово задължени да максимизират печалбите на акционерите и затова трябва да се противопоставят на политиките за здравеопазването, които могат да застрашат печалбите им.“ Просто така е създадена системата. „Еднозначните, дългогодишни доказателства показват, че за да се постигне това, различните индустрии с продукти, които могат да увредят здравето, работят систематични, за да подкопаят научния процес.“
Да вземем например сладкарската индустрия. Вътрешните документи показват, че те са притеснени, че застъпниците за здравословното хранене стават активна заплаха за индустрията. Захарта е под атака „и много от бедните нещастни хора поглъщат дезинформацията, излъчвана от пропагандистите.“ Какво казват книги като „Чисто, бяло и смъртоносно“ на Юдкин? „Цялата пропаганда има такъв ефект, че захарта става несъществена за храненето.“ Не! (Ох) Как смеят да казват, че захарта не е важна храна. След това ще кажат, че това изобщо не е храна. И това беше линията на захарната индустрия: захарта е евтина и безопасна храна и това идва от основателя и председателя на отдела по хранене на Харвард, Фредрик Стеър, който отдавна е известен като нутрициониста на Харвард, който подкрепя захарта.
Не само, че захарната индустрия се опитва да повлияе посоката на стоматологичните изследвания, но също и изследванията върху сърдечно-съдовите заболявания, плащайки на Стеър и колегите му да напишат този преглед, за да помогнат да се омаловажи риска от захарта. Сега, за да бъдем честни, това е било пет години преди дори да осъзнаем, че триглицеридите са също независим рисков фактор, отделен от холестерола. Основната причина, поради която вниманието остава фокусирано върху наситените мазнини, не се дължи на мощта на захарната индустрия; просто няма достатъчни данни, които да подкрепят това твърдение.
Всъщност, още по-мощните месни и млечни индустрии обичам посланието против захарта. Кой мислите, че е спонсорирал Юдкин? Всъщност, на първа страница на „Чиста, бяла и смъртоносна“ той благодари на всички хранителни и фармацевтични компании, които са му предоставили такава постоянна щедра подкрепа. Кой е платил за турнето на Юдкин? Индустрията за производство на яйца, разбира се, за да се опита да отнеме част от напрежението върху холестерола.
Хегстед, един от съавторите на финансирания преглед, не е точно индустриална мажоретка. Той препоръчва на хората да намалят всички неща, които носят риск: по-малко месо, по-малко наситени мазнини, по-малко холестерол и по-малко захар, по-малко сол. Не е захарната индустрия, която го уволнява за това, че говори истината за властта; индустрията за говеждо месо го прави.
Захарната промишленост успява да прикрие своето финансиране, защото медицинският журнал Нова Англия не изисква разкритие конфликтите на интереси още 17 години след този случай. Тези оклеветяващи изследователи предлагат „политиците да обмислят отдаването на по-малко значение на изследвания, финансирани от хранителната индустрия.“ Но защо изобщо хранителната индустрия финансира проучвания? Когато става дума за корпоративната манипулация на изследванията, в крайна сметка конфликтът на интереси не трябва само да бъде разкриван и управляван, но в идеалния случай и елиминиран.
Нещата може и да не се променят докато изследователите на здравеопазването не започнат да отказват да вземат пари от индустрията за нездравословна храна, точка. Тя работи за тютюна. Много престижни медицински и обществени здравни институции са създали забрани за финансиране на тютюневата индустрия.
Но чакайте малко, не могат ли учените да останат обективни и безпристрастни дори при наличието на всичките тези пари? Очевидно не, тъй като е доказано, че научните изследвания, финансирани от индустрията, имат 88 пъти по-голяма вероятност да произведат резултати в полза на този, който ги е финансирал. Какво, мислите ли, че корпорациите са в бизнеса просто да раздават пари безплатно?
Класическият пример е Американската академия по детска стоматология, която е получила финансиране от Кока Кола за 1 милион долара. Преди субсидията тяхната официална позиция е, че „честата консумация на [захарни напитки] може да бъде значителен фактор в… появата и развитието на зъбни кариеси,“ което – след субсидията – се променя на „научните доказателства определено не са ясни по отношение на точната роля на безалкохолните напитки.“ Както се изразява проекта за цялостност в науката на CSPI, „Каква разлика могат да направят един милион долара!“

Източник: https://nutritionfacts.аrg/video/sugar-industry-attempts-to-manipulate-the-science
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев