Наблюдателните проучвания показват подобни резултати, като рандомизираните контролирани проучвания

Въпреки че рандомизираните контролирани проучвания са изключително надеждни в оценката на интервенции, като лекарствата, е по-трудно да се провеждат в областта на храненето. На заболяванията, свързани с храненето, са им нужни десетилетия, за да се развият. Няма как да дадем плацебо храна на участниците и е трудно да ги накараме да се придържат към предписаната диета, особено за годините, които са нужни да се наблюдават ефектите върху крайните точки, като сърдечно заболяване или рак. Ето защо трябва да използваме наблюдателни проучвания с голям брой хора и техния модел на хранене с времето, за да видим кои храни са свързани с кои заболявания. И интересното е, че ако сравним данни, получени от наблюдателни проучвания върху населението и рандомизирани проучвания, средно няма много доказателства за значителна разлика между откритията. Не само в същата посока или ефект, но и от същата степен на ефекта при около 90% от леченията, които били разгледани.
Но чакайте малко, ами разликата при хормонозаместващата терапия, за която говорих в последното видео? Оказва се, че когато се върнем и отново разгледаме данните, става въпрос само за разлика във времето по отношение на периода, в който е започнат приема на Премарин и в крайна сметка проучванията показват едни и същи резултати.
Но дори и ако наблюдателните проучвания осигуряват по-ниско качество на доказателствата, може би нямаме нужда от същото ниво на сигурност, когато казваме на някого да приема повече броколи или да пие по-малко безалкохолни, в сравнение с това дали трябва или не трябва да се предпише на някого едно лекарство. В крайна сметка, предписваните лекарства са третата водеща причина за смърт в САЩ. Първо е сърдечното заболяване, после ракът, след това лекарите. 100 000 американци умират всяка година от страничните ефекти на предписаните лекарства, които приемат. Имайки предвид огромния риск, по-добре да имаме точни и ясни доказателства, че ползите надхвърлят рисковете. Играем си с огъня; така че, нормално е да искаме рандомизирани двойно тайни проучвания с плацебо контролни групи за лекарствата. Но когато просто казваме на хората да намалят поничките, нямаме нужда от същото ниво на доказателства.
В края на краищата статията върху захарта, финансирана от индустрията, която заключава, че препоръките за намаляване на захарта не са надеждни, защото са основани върху такива „доказателства с ниско качество“, е пример за неподходяща употреба на сравнение между проучваният върху лекарства и такива върху храните. Да, но какво се очаква да направят авторите? Ако GRADE е начинът, по който се осъждат препоръките, то тогава няма за какво да ги виним. Но не, има други методи, както например NutriGrade, система за оценяване, която е специфично създадена за оценка на нивото на доказателства в областта на храненето.
Едно от нещата, които ми харесват в NutriGrade е, че те специално вземат предвид темата с финансирането, така че проучванията, финансирани от индустрията, директно отиват надолу. Нищо чудно, че авторите, финансирани от индустрията, избират неподходящия метод за лекарствата/ HEALM е още един такъв, Йерархия от доказателства, приложена към медицината на начина на живот, създадена най-вече, защото наличните досега методи, като GRADE, не са надеждни опции, когато става въпрос за теми, които няма как напълно да разгледаме чрез рандомизирани контролирани проучвания. По един или друг начин всеки изследователски метод има своя уникален принос. В лабораторни условия можем да разгледаме точните механизми, РКП могат да докажат причинно-следствена връзка, а големите проучвания върху населението могат да изучават стотици хиляди хора по едно и също време в продължение на десетилетия.
Вземете например историята за транс мазнините. Имаме рандомизирани контролирани проучвания, които показват, че транс мазнините повишават рисковите фактори за сърдечно заболяване, имаме и проучвания върху населението, които показват, че колкото повече транс мазнини хората приемат, толкова по-голяма е честотата на сърдечното заболяване. И така, взети заедно, тези проучвания създават убедителни доказателства за вредните ефекти от консумацията на транс мазнини върху сърдечното заболяване и като следствие, те до голяма степен бяха премахнати от търговската мрежа в САЩ, като така предотвратяват 200 000 инфаркта всяка година. Сега, вярно е, че никога не сме имали рандомизирани контролирани проучвания, които разглеждат тежки заболявания, като инфаркт и смърт, защото това би отнело години рандомизиране на хората да приемат кутии олио Crisco всеки ден. Няма как да позволите съвършените да бъдат врагове на добрите, когато са заложени десетки хиляди животи.
Лекарите трябва да работят с най-добрия възможен баланс на доказателства. Както когато поставим поносими горни граници за излагане на олово или ПХБ. Няма как да рандомизираме деца да пият различни нива на олово и да видим кой ще има поносимо увреждане на мозъка. Няма как да провеждаме такива видове експерименти; така че, ще трябва просто да вземем доказателства отколкото е възможно повече източници и да направим най-добрата оценка.
„Дори и ако РКП (рандомизирани контролирани проучвания) са недостъпни или не се извършват, има изобилие от доказателства от наблюдателни проучвания върху причините за много видове рак, както например увеличената консумацията на червено месо, която предизвиква колоректален рак.“ Така че, ако препоръките за хранене, които имат за цел превенция на рака, се оценят с подхода GRADE, предназначен за лекарства, те ще стигнат до същото заключение, до което достига и статията за захарта – доказателства с ниско качество. И така, не е изненада, че институция, финансирана от месната индустрия, наема същия човек, който е помогнал за създаването и провеждането на проучването, финансирано от захарната индустрия. И бум, главният автор казва, че можем да пренебрегнем препоръките за хранене, свързани с намаляване на консумацията на червено и преработено месо, защото те са използвали метода GRADE за оценка на сигурността на доказателствата и въпреки че текущите насоки за хранене препоръчват да се ограничи консумацията на месо, техните резултати показват, че доказателствата са с ниско качество.
Преди да се потопим в статиите за месото, една последна ирония за захарта е, че авторите използвали непоследователността на точните препоръки в насоките за прием на захар през последните 20 година, за да повдигнат опасенията си за качеството на тези насоки. Очевидно е, че очакваме препоръките да се променят и еволюират с времето, но най-скорошните насоки показват забележително постоянство с едно изключение: насоките от Института по медицина през 2002 г., които казват, че 1/4 от храната ни трябва да се състои изцяло от захари, без това да води до дефицити. Но това заключение е отчасти финансирано от Кока-кола, Пепси, компании за бисквити, институтът, финансиран от захарната индустрия, сега казва, че след като препоръките са толкова объркващи (отчасти благодарение на тях самите), няма как да им се вярва.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/observational-studies-show-similar-results-to-randomized-controlled-trials/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Добавки за растеж на косата

Започваме с поредица от 3 видеа върху косопада. Какви са причините? И какво е влиянието на медикаментите, добавките и храните за предотвратяването или лечението му? Гледайте видеата, за да разберете. Аз поне ще го направя.
„Проучванията показват, че до 50-годишна възраст половината от мъжете и жените вече имат косопад“ Не, причината не е твърде честото миене на косата или твърде рядкото ползване на гребен, два от многото митове в обществото. Повечето случаи на оплешивяване след определена възраст са генетични както при мъжете, така и при жените, според това проучване. Въз основа на две идентични проучвания, наследствеността на плешивостта при мъжете е 79%, което означава, че около 80% от разликата в количеството косопад е генетично предопределена. Но това все пак ни оставя място за разсъждения.
Дори и ако имате еднояйчни близнаци, момичета в този случай с едно и също ДНК, едната може да има по-голям косопад от другата благодарение на увеличените нива на стрес, пушенето, раждането на повече деца, високо кръвно налягане или рак. Вижте например тези еднояйчни близнаци братя. Едни и същи гени, но близнакът вдясно говори за повече стрес в живота си. При тази двойка близнакът вдясно е пушач и е пиел повече алкохол.
Пушенето може да допринесе към развитието на плешивост както при мъже, така и при жени, поради генотоксичните съставки в цигарите, които могат да увредят ДНК-то във фоликулите на косъма и да причинят микросъдово натравяне в основата на фоликула. Други токсични съединения, свързани с косопада, включват живак, защото изглежда, че той е концентриран 250 пъти повече в израстващата нова коса на скалпа. Всъщност, може би причината, поради която Шекспир започнал да оплешивява, се дължи на натравяне с живак от лечение за сифилис. За щастие лекарите не дават вече живак на хората. В днешно време, както посочва CDC, живакът навлиза в тялото най-вече чрез консумацията на морска храна.
„Жените в репродуктивна възраст често търсят лечение за предполагаем косопад, свързан с хормонални нарушения, особено при менопауза.“ Но тази жена например, имала косопад, а кръвните изследвания показали завишени нива на живак, и нищо чудно, тъй като тя приемала много риба тон. Но добрите новини са, че нивата й на живак се понижили, след като тя спряла да консумира риба тон. След 2 месеца косата й започнала да расте отново, а след 7 месеца на диета без риба косата й напълно се завърнала. Лекарите трябва да помислят дали да не изследват нивата на живак, когато се сблъскват с косопад, тъй като има нещо, което може да се направи за това. Препоръките към пациентите да намалят приема си на риба и да повторят кръвните изследвания може да предложи облекчение на симптомите и да разкрие хранителни навици, които биха могли да са причина за косопад, предизвикан от тежки метали. Въпреки че понякога тежките метали могат да доведат и до прекомерно количество коса.
Ами дефицитите на хранителни вещества като причина за косопад? След бариатрична операция най-честият симптом на дефицити е косопадът, но това е защото анатомията на хората се е пренаредила и води до недобро усвояване умишлено. Няма достатъчно доказателства, че добавките с витамини и минерали са от полза за хората, освен ако те наистина нямат дефицити.
Например, знаем от векове, че скорбутът, тежък дефицит на витамин C, може да причини косопад, но веднъж след като имате достатъчно витамин C в организма, така че венците да не кървят, няма данни, които да свързват нивата на витамин C с косопада, след като достигнете определено базово ниво на достатъчно витамин C.
Също така е мит, че добавките с цинк ускоряват растежа на косата, освен ако нямате дефицит на цинк, както ако например прекалявате с алкохола. Но ако имате нормални нива на цинк в кръвта, приемът на още цинк няма да помогне, а всъщност може да има и негативен страничен ефект. Същото нещо е и с приема на желязо.
Най-често срещаната съставка в топ продуктите за косопад е витамин B7, също известен и като биотин. Да, дефицитът на биотин води до косопад, но няма научни доказателства, че добавянето на биотин подпомага растежа на косата. А тежък дефицит на биотин при здрави хора, хранещи се нормално, никога не е докладван, но ако ядете сурови белтъци, може да си докарате дефицит на биотин, тъй като има такива съставки, които се прикрепят към биотина и му пречат да се усвои. Но освен редки симптоми на дефицит, е мит, че добавките с биотин ускоряват растежа на коса.
Но защо просто не приемем подход тип „няма да навреди, а може дори да помогне“? Поради липсата на регулаторен орган на индустрията за добавки, в този случай, за биотина, и намеса в лабораторните изследвания. Много хранителни добавки, рекламирани за здравето на косата, съдържат нива на биотин над 650 пъти повече от препоръчителния дневен прием. А излишното количество биотин в кръвта може да измени много различни кръвни показатели, включително тези на щитовидната жлеза, други хормони (включително изследвания за установяване на бременност) и изследването, което се прави, за да се провери дали сте имали инфаркт, така че на практика това може да бъде на живот и смърт.
А по отношение на лошата регулация, както съм говорил в много предишни видеа, има всякакви видове шарлатани в производството на хранителни добавки. Например, епидемията, при която стотици пострадаха от натравяне със селен, защото фирмата е сгрешила и е сложила 200 пъти по-голяма доза, и така това доведе до косопад при хората. Същото нещо може да се случи, ако приемате твърде много витамин A.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/supplements-for-hair-growth/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Животинските протеини vs. растителните протеини

През 2019 г. д-р Дейвид Катц и негови колеги, включително един от любимите ми изследователи, Дейвид Дженкинс, публикуваха инициатива за подновяване на определението за качество на протеините. Преобладаващото определение изглежда има повече общо с биохимията отколкото с влиянието върху човешкото здраве. Популярната идея, че протеините са полезни и колкото повече, толкова по-добре, заедно с определението за качеството на протеините, което е в полза на животинските протеини, дава впечатлението, че приемът на повече месо, яйца и млечни е желано и предпочитано, но това е директно в противоречие с насоките по хранене, които вместо това се опитват да насърчават приема на повече растения. Въпреки че недостигът на протеини все още преобладава в много райони по света, той е много рядък в индустриализирания свят, където най-голямата заплаха за общественото здраве не е нещо като квашиоркор – недостиг на протеини/калории – а идва от хроничните заболявания.
През 2016 г. беше публикувано едно проучване от Харвард, което включва над 100 000 души и открива, че заместването на животински протеин с растителен е свързано с по-нисък риск от преждевременна смърт. Най-вредните са преработеното месо, като бекона, както и яйчният протеин, белтъците на яйцата, но замяната дори с 3% на който и да е животински протеин с растителен такъв, преработено месо, непреработено месо, пиле, риба, яйца или млечни, е свързана със значително по-нисък риск от безспорно най-важната крайна точка от всички: смъртта. Да, но как разбираме, че причината е протеина? Изследователите изолирали фактори, като прием на наситени мазнини, а това навежда на мисълта, че причината не е само животинската мазнина.
Добре, но как тялото разпознава разликата между растителния и животинския протеин? Нали протеинът си е протеин? Не. За разлика от животинския протеин, растителният е като цяло с ниско съдържание на аминокиселини с разклонена верига, например, а ниската консумация на аминокиселини с разклонена верига подобрява метаболитното здраве. Може би причината е IGF-1, хормон на растежа, който подпомага появата на рак и се засилва от приема на така наречените висококачествени животински протеини. Подозираме, че връзката с IGF-1 е причинно-следствена, тъй като хората, които се раждат с по-високи нива на IGF-1, независимо от това с какво се хранят, наистина имат по-голям риск от диабет тип 2 и сърдечно заболяване.
Или може би е нещо, което изследователите от Харвард не са предвидили, като токсичните замърсители, диоксини и ПХБ, след като те обикновено се натрупват в хранителната верига от крави, прасета, пилета и риба и затова накрая се оказват в чинията ни. Така че, растителните протеини са също и важна стъпка към разрешаване на проблема с вредни замърсители.
Ако не смятате, че 100 000 души са достатъчни, какво ще кажете за 400 000? NIH-AARP е най-голямото кохортно проучване върху храненето в историята. И отново, замяната на 3% само от калориите от различни източници на животински протеини с растителни такива е свързана с 10% спад на общата смъртност, а ползата е двойно по-голяма, ако спрете и яйцата. Това не е изненада, тъй като консумацията на яйца е свързана с по-висок риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване.
Ако вземем всички проучвания върху приема на протеини от храната и смъртността, ще видим, че хората, които приемат повече протеини, обикновено живеят по-кратко, но това основно се дължи на вредната връзка с животинските протеини. Приемът на растителен протеин е обратно свързан със смъртността, което означава, че тези, които приемат повече растителни протеини, обикновено живеят по-дълго. Повече животински протеин може да означава по-голяма смъртност, докато повече растителен протеин се свърза с по-малка смъртност. Така че най-доброто и от двете страни ще бъде да увеличим приема си на растителни протеини за сметка на животинските протеини. С други думи, както заключава един мета анализ от 2020 г., „Хората трябва да се окуражават да увеличават приема си на растителни протеини, за да могат да намалят евентуално риска си от смърт.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/animal-protein-vs-plant-based-protein/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ракът на гърдата и вирусът на говеждата левкемия в месото и млечните продукти

През 2015 г. изследователи в Калифорния откриват вируса на говеждата левкемия (ВГЛ), прикрепен към ДНК-то на ракови тумори от човешки гърди от мастектомии при по-високи проценти отколкото от нормални тъкани, взети от операция по намаляване на гърдите, и накрая те изчисляват, че 37% от случаите на рак на гърдата могат да бъдат приписани на контакта с вируса на говеждата левкемия, вероятно чрез консумацията на мляко или месо, получени от заразени животни.
В отговор на това, индустриите за мляко и месо изглеждат по-притеснени относно увереността на потребителите отколкото появата на рак. Но научно погледнато, приоритетите на изследвания се обръщат към: възможно ли е резултатите от Калифорния да бъдат повторени? Оказва се, че отговорът е да. Повторени са сред жени в Иран. Повторени са и в Бразилия. В Австралия връзката е дори още по-силна. Същото и в Тексас. За жените с диагноза рак на гърдата се оказва, че има много по-голяма вероятност да имат ДНК от вируса на говеждата левкемия в тъканите от гърдите им в сравнение с жени без рак, и че рискът е изчислен на 51,82%, което посочва, че този вирус по месото и млечните може би е отговорен за поне половината от случаите на рак на гърдата сред жените, които изследвали в Тексас.
Всичко на всичко шест от осем проучвания, проведени до днешна дата, установяват вируса в човешки тъкани от рака на гърдата, което доказва, че ВГЛ наистина заразява хора, а гърдите са мишена за инфекции. Четири от пет проучвания, които сравняват процента заразяване в раковите тъкани в сравнение с нормалните тъкани от гърдата, установяват, че възможността вирусът да се открие в туморите е средно 4 пъти по-голяма.
Как това може да се сравни с други рискови фактори за рак на гърдата? Ако преминете на хормонозаместителна терапия за пет години, рискът от рак на гърдата ще се увеличи с 30%. Ако приемате хапчето в продължение на няколко години, рискът ви може да скочи до 40%. Ако имате затлъстяване на по-късна възраст, рискът може да скочи с 60%. Ако имате близък роднина с рак на гърдата, това може да удвои риска. Но ако гърдата ви е заразена с вируса на говеждата левкемия, рискът може да стане четири пъти по-голям; да се увеличи със стотици проценти. Единствените рискови фактори, които са по-силни от инфекцията с ВГЛ са това да имате мутации в гена BRCA, както е при Анджелина Джоли, или висока доза йонизирана радиация, като например да се намирате на грешното място в определено грешното време.
Според едно проучване, със сигурност по-възрастните пациенти имат по-голяма вероятност от положителна проба за вируса на говеждата левкемия. Логично е, ако ВГЛ идва от контакт с млечни продукти и месо. Колкото повече остаряваме, толкова повече храна сме приемали и толкова повече възможности сме имали да се заразим с времето.
Изследователите също открили, че вирусът идва първи и че е наличен в някои тъкани от гърдата от 3 до 10 години преди диагностицирането на рака. „Това е в противоречие с идеята за вирусна инвазия на вече злокачествени клетки,“ оборвайки теорията, че може би вирусът е някак просто привлечен към рака, след като той се е появил. Може ли това да обясни откритията, че тъканите от рака на гърдата е по-вероятно да носят инфекция? Отново, данните не го показват; вирусът се появява първи. Този преглед не дава абсолютно доказателство, че ВГЛ е причина за рак на гърдата, но въз основа на най-добрите налични доказателства, заразяването с ВГЛ наистина изглежда е рисков фактор за рак на гърдата.
Най-новото откритие е, че сега се съдържа и в човешката кръв. Това има голям брой потенциални последици. Кръвните банки, например, не правят изследване за него; така че, възможно е да сте се заразили от консумация на месо или млечни или при кръвопреливане от някого, който е консумирал месо или млечни.
Това може би означава, че ВГЛ може да причини левкемия и при хората. Причинява при шимпанзетата. Две бебета шимпанзета били хранени с краве мляко и естествено се заразили с ВГЛ, след това и двете починали от левкемия. Преди дори не знаехме, че шимпанзетата могат да се разболеят от левкемия.
Това определено предполага възможността от предаване или предизвикване на левкемия чрез прием на мляко от крави, заразени с ВГЛ; а разпространението от кръвта може да пренася вируса до други органи. При добитъка вирусът причинява рак на кръвта, но това може да се дължи на факта, че кравите се превръщат в хамбургер, когато са все още млади, така че може би те нямат време за растеж на тумори в други органи.
Колко притеснени трябва да сме за вируса на говеждата левкемия? Не е ясно все още дали това е история с добри или лоши новини. Ако последващите проучвания покажат, че ВГЛ наистина причинява рак на гърдата при жените, това ще има значителни последствия за млечната и говеждата индустрия. Но това означава, че има нещо, което можем да направим за този проблем. Може би трябва да се направят опити за заличаване на инфекцията при добитъка сега, а не да се чака окончателното заключение по-късно. 21 нации са заличили ВГЛ от млекодайния си добитък. За разлика от тях, в САЩ разпространението на ВГЛ продължава да се покачва. Ако индустриите не се намесят и не се опитат да елиминират заболяването, то поне могат да елиминират някои от практиките за разпространение на заболяването между животните.
ВГЛ се разпространява през кръвта със замърсени игли, триони или инструменти за издълбаване на рога, клещи за татуиране, маркери за уши, ножове за копита, клещи за нос и други инструменти на селскостопанската търговия. Предвид появилата се информация за ВГЛ в човешкия рак на гърдата, може би е благоразумно да се окуражава пълното елиминиране на ВГЛ в добитъка, особено в индустрията за млечни продукти. Надеждата е, че по този начин това ще помогне за спад на разпространението на рака на гърдата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/breast-cancer-and-the-bovine-leukemia-virus-in-meat-and-dairy/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо хората не се хранят здравословно?

Личната отговорност за здравето ни е едно от най-важните неща, които можем да направим. Редовният спорт, непушенето и здравословното хранене могат да помогнат за предотвратяване или дори лекуване на някои от най-често срещаните заболявания днес. Повече хора знаят това… така че защо не се хранят по-здравословно? Гледайте видеото, за да разберете.
Посланията в медиите относно храненето са често непостоянни и объркващи, но много американци знаят какво включва здравословното хранене. Наистина някой би помислил, че пиенето на кафява газирана захарна вода е полезно? Проблемът е, че те изглежда не пренасят знанието си в практиката.
Има голям брой причини, поради които хората имат трудности да променят навиците си. Въпреки че невежеството и объркването имат роля, мотивацията да се промени човек е много по-важна. Определено живеем в свят, който ни кара да ядем каквото си поискаме, независимо от последиците в дългосрочен план. Но един от основните проблеми да накараме хората да си променят поведението е нуждата да ги накараме да признаят нуждата от промяна.
Например, ако попитате хората колко месо ядат или колко мазни храни, яйца, сладки, алкохол, масло приемат, те твърдят, че консумират по-малко от средностатистическия човек. Така че, ако хората си мислят, че имат по-малък риск от другите, те ще пренебрегнат съвета да се хранят по-здравословно, мислейки си, че вече се хранят здравословно. Може би е така? Не, хората оценяват собствените си хранителни навици като по-здравословни, дори когато в реалността те са ужасни. Поради тази причина здравословните кампании трябва да накарат хората да разберат колко лошо реално се хранят. Но когато това стане, се случва нещо странно. Ако предизвикате хората да ви кажат как реално се хранят, те ще променят отговора си, за да изглеждат така сякаш се хранят по-здравословно от средностатистическия човек.
Когато благоприятното сравнение с рисковите поведения на другите е застрашено, хората не само намаляват оценките си относно това как те се отнасят в тези ситуации – „о, аз не ям толкова много месо“ – но също и смекчават значението на това поведение. „Месото така или иначе не е вредно.“
Това е същата приказка, която и пушачите си казват. Проучванията показват, че пушачите имат сериозна тенденция да подценяват всички рискове, свързани с пушенето, развивайки поредица илюзии и фалшиви вярвания, за да подкрепят избора си да продължават да пушат. Защо толкова много хора продължават да се палят въпреки вредните ефекти на пушенето върху тяхното здраве? Поради много от същите причини, заради които хората продължават да се хранят нездравословно. Първо те убеждават себе си, че имат по-малък риск отколкото другите хора, които имат същите навици. В допълнение към този оптимизъм, пушачите подценяват степента, в която пушенето повишава риска от рак на белите дробове, мислейки си, че пушачите, които пушат по 2 кутии на ден, имат само пет пъти по-голям риск от рак на белите дробове, докато всъщност рискът им е 20 пъти по-висок. Както и да е, много пушачи смятат, че ракът на белите дробове основно се определя от гените.
Много от рисковете, свързани с храната, споделят същите оптимистични възгледи, като например риска от инфаркт и сърдечно заболяване (убиец #1), затлъстяване, диабет и всички останали. Хората често са доста изобретателни в намирането на причини да вярват, че собственият им риск е по-малък от риска на техните връстници. Така че, може би поддръжниците на общественото здраве трябва да бъдат също толкова изобретателни в разбирането на произхода на този нереалистичен оптимизъм и в откриването на подходи, които да помогнат на хората да намерят по-точна причина за своята собствена уязвимост. Правят се всякакви неща в опит да се намали или премахне този предразсъдък, „но ние трябва да обмислим възможността намалението на оптимистичните предразсъдъци да доведе до намаление на самочувствието и психологическото благосъстояние“, ако хората започнат да осъзнават колко много рискуват и до колко вината е тяхна.
Това ми напомня на тънкото въже, по което лекарите трябва да вървят, казвайки на хората колко власт всички ние имаме над това да се сдобием с рак. Това е често цитираната статия, което изчислява, че можем да предотвратим приблизително 90% от рака при хората. (Но под „сегашните тенденции“ изследователят говори за тенденциите от 60-те години на миналия век, когато е публикувана статията.) Те си остават верни до ден-днешен, обаче, около половин век по-късно. Генетичните фактори не са основните причини за хронични заболявания. Използвайки еднояйчни близнаци, за да се види каква част наистина се дължи на гените, при всичките хронични заболявания, които разгледали, ракът имал най-малък генетичен компонент, отново само около 10% се приписва на лоши гени. Това, което се случва в семейството, са лоши навици.
Но когато излезете там и кажете на всички добрите новини за това колко власт имаме над това да не се сдобием с рак, какво да правим с хората, които вече имат рак? След като бъдат диагностицирани с рак, те често питат, „Защо аз? Нещо лошо ли направих? Моя ли е вината?“ Можете да си представите как посланието „ами, май да“ може да бъде опустошително за пациентите или за тези, които са оцелели. С други думи, послание, което има за цел да вдъхне кураж на хората да действат превантивно, може единствено да накара болните от рак да се чувстват виновни. Но истината си е истина, без значение колко е трудно да се приеме. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да насочваме пациентите да преминат от чувство на вина към подход на отговорност. Те имат личен контрол; от сега нататък могат да направят друг избор. Трябва да им дадем усещане за съдействие в живота им. По-добре обаче е да се опитаме да предприемем тези стъпки преди да се появи ракът.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-dont-people-eat-healthier/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да поддържаме здрав микробиом с пребиотични храни?

Ако разгледате класиката, най-често цитираните статии в научната литература по храненето, изначалната статия за гликемичния индекс излиза на #10, цитирана е около хиляда пъти. Информацията за плодовете, зеленчуците и превенцията на рака е важна стъпка. Но достигането на топ 5, цитирани над 2 000 пъти, „Хранителната модулация на човешкия микробиом при въвеждането на концепцията за пребиотиците.“
Пребиотиците са хранителните компоненти, които подхранват полезните бактерии в червата, като фибрите и устойчивото нишесте. Като цяло приемът на растителните храни с много фибри е добра основа за диета с високо съдържание на пребиотици.
Преди време фибрите се смятаха просто за несмилаем компонент на храните, известни само заради запълването на изпражненията и поддържането на редовно изхождане. След това открихме голям брой рецептори в тялото, в които остатъчните продукти на фибрите влизат както ключ в ключалка. Ние храним полезните бактерии с фибри и те ни хранят обратно като смилат фибрите и създават късоверижни мастни киселини, които се усвояват в кръвта и навлизат в тези рецептори, които са изразени върху имунни клетки и цялостно създават пряк противовъзпалителен ефект.
Така че, причината за по-малко системно възпаление при хората на растително хранене може би не се дължи само на разнообразието на противовъзпалителни молекули в растителните храни или на избягването на възпалителните молекули на животинските храни, но и на производството на противовъзпалителни молекули, които се създават от полезните бактерии, когато ги храним с фибри. Само за да ви дам идея за това колко предпазват храните, богати на фибри, хората с рак, които приемали богати на фибри растителни храни по време на лечението си с радиация не само имали по-малка токсичност по време на лечението, но и цяла година живот след това.
Наистина, ползите от фибрите са подкрепени от над един век изследвания. Проспективните проучвания показват поразяващ спад на смъртните случаи от всички причини, взети заедно, включително „общата смърт от рак, сърдечно-съдово заболявания и случаи на инсулт, рак на дебелото черво, гърдата и езофагуса.“ А „ съотношението доза-реакция“ предполага, че колкото повече фибри се приемат, толкова по-добре по отношение на защитата срещу инфаркти и инсулти, диабет тип 2 и рак. Така че, приемът на фибри трябва да е поне 25-29 г на ден с допълнителни ползи при по-голям прием. И все пак, средно статистическият американец консумира само около 16 г фибри на ден.
Ние сме еволюирали десетилетия с полезни бактерии до момента, в който вече разчитаме на тях, един вид като симбиоза за усвояване на фибри и производство на късоверижни мастни киселини и дори определени витамини. И все пак, ние не изпълнихме нашата част от сделката. Би трябвало да осигуряваме до 100 или повече грама фибри на ден, а реално едва достигаме до мизерните 16 грама. Най-простото решение, най-простият подход за промяна на липсата на фибри е да се окуражи консумацията на цели растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-keep-your-microbiome-healthy-with-prebiotic-foods/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Удължаване на живота с FGF21

През 2000 г. е открит нов човешки хормон. 21-вия документиран фибробластов фактор на растежа; нарекли го FGF21. След откриването му FGF21 се появява като ключов посредник за промотиране на метаболитното и артериално здраве, елегантност и дълголетие. Ако го инжектирате в дебели маймуни, те ще отслабнат без да намаляват приема си на храна и то не с малко – 27% спад на телесните мазнини при същото количество храна. При мишките той увеличава продължителността на живота им с 30% до 40% в сравнение с доживотното ограничение на калориите, но отново това е постигнато без намаляване на приема на калории. Изследователите обобщават, че FGF21 може потенциално да бъде използван като хормонална терапия за удължаване на живота при бозайниците, а това повдига въпроса на Биг Фарма, „Може ли остаряването да се контролира с лекарства?“
И това не е всичко. Идеята, че едно лекарство може да лекува затлъстяване, диабет, дислипидемия (висок холестерол) и хипертония наведнъж, може и да е изглеждала невъзможна преди няколко години, но сега това е примамлива и вълнуваща перспектива. Причината, поради която не може просто да даваме на хората FGF21 е, че той се разгражда бързо в тялото; нужни са инжекции на всеки един или два часа постоянно. Фармацевтичните компании се опитват да патентоват разнообразие от по-дълго действащи алтернативи на FGF21. И наистина, ако дадете на хората малко PF-05231023, те ще отслабнат с около 4.5 кг за 25 дни, заедно с драстичен спад на триглицаридите и холестерола.
Но страничните ефекти от тези нови медикаменти започват да излизат наяве. Вижте това: ние пакетираме гена FGF21 в един вирус, после инжектираме вируса и така повече FGF21 гени се прикрепят към нашето ДНК. Или може просто да си завържете маратонките за бягане. Тренировките увеличават нивата на FGF21, което може да бъде и една от причините, поради които движението е полезно.
Кое действа по-добре, аеробни упражнения – осем седмици тренировки по бягане – или силови упражнения – осем седмици тежести? Отговорът е и двете, но силовите упражнения надделяват над бягането, 42% увеличение на FGF21 в сравнение с 25% увеличение в групата с аеробни упражнения.
Добре, а какво можем да направим с храната? Да, може да се опитате да проектиране и да инжектирате, но няма ли да е по-лесно просто да стимулираме собственото си ендогенно естествено производство чрез храненето? Единият начин е без никакво хранене. Може и да сте забелязали, че е наречен и хормонът на глада. Това е, защото гладуването предизвиква FGF21, но не само за 1-2 дни.
Физиологично погледнато, експресията на FGF21 се увеличава като реакция на гладуването. Но за разлика от мишките, при които има увеличение само след шест часа гладуване, при хората се случва забележима промяна в нивата на FGF21 чак след една седмица. Гладуването може да повиши нивата на FGF21 4 пъти, но са нужни 10 дни гладуване, а това е самото олицетворение на неустойчив модел на хранене. Как можем да получим ползите без да гладуваме? Възможно ли е кетогенната диета да замести гладуването? Не. Кето диетите не работят.
Всъщност, ако спазвате кето режим за няколко месеца, реално ще получите значителен спад в нивата. Високомазнинните диети може дори да повлияят върху скока на нивата, който се получава от тренировките, както се вижда тук в едно проучване върху високоинтензивните интервални тренировки.
Какъв вид хранене работи тогава? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/life-extension-with-fgf21/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев