Подправката сминдух се смята за едно от най-старите лечебни растения при хората. Какво може да прави? В последното видео за сминдуха разгледахме доказателствата, които показват, че той подобрява сексуалната функция при мъжете и жените, намалява менструалните болки и увеличава производството на мляко при кърмещи жени. Има ли странични ефекти? 15 рандомизирани контролирани проучвания показват значително подобрение на нивата на холестерол. Още няколко проучвания показват и значително подобрение както на краткосрочния, така и на дългосрочния контрол на кръвната захар при диабета и преддиабетното състояние с помощта на средно по около половин ч.л. на ден през период от 2 месеца. Резултатите ясно посочват, че сминдухът е евтина и нискорискова добавка, която има потенциала да подобри контрола на кръвната захар при диабет. Какъв е механизмът, чрез който се понижава кръвната захар? Има една аминокиселина в сминдуха, която увеличава производството на инсулин от панкреаса. Именно този 4-хидроксиизолевцин е описан като ефективен участник в регулиране на производството на инсулин. Поради факта че той действа като секретагог при наличието на повишени концентрации на глюкозата в кръвта, е предложен за потенциално лечение на инсулиновата резистентност, диабет и затлъстяване. Има един клас лекарства за диабет, които вършат същата работа: сулфонилуреите, продавани с имената глюкотрол, глибурит, микроназа, глипизид. Проблемът е, че те увеличават производството на инсулина, независимо дали това е необходимо или не, и затова има риск от сериозна хипогликемия, твърде ниски нива на кръвна захар. Амино киселината от сминдуха, от друга страна, действа единствено, когато ви потрябва. Когато кръвната захар е нормална, няма ефект. Изглежда стимулира допълнителното производство на инсулин, само когато имате най-голяма нужда от него, когато кръвната захар е най-висока. Ето какво направили тези изследователи след съгласие от членовете на семейството: взели панкреас от донори на органи с мозъчна смърт. Сложили клетките, произвеждащи инсулин, в съд на Петри при ниски концентрации на кръвна захар и така се освобождава малко количество инсулин, а при високи нива на кръвна захар се освобождава повече инсулин. Има логика. Именно така трябва да става, тъй като инсулинът е хормонът, който се освобождава от тялото, когато се опитвате да понижите кръвната си захар. Ако добавим малко от тази амино киселина от сминдух, обаче, ще можем да увеличим производството на инсулин. Прекрасно! Но ако това се случва дори и при ниски концентрации на кръвната захар, ефектът ще е като при лекарствата, където тя може да се понижи твърде много, но не, когато не ви трябва допълнително инсулин, няма ефект от сминдуха. Ами ролята на сминдуха при превенцията на диабет тип 2? Едно 3-годишно рандомизирано контролирано проучване върху ефективността на сминдуха при мъже и жени, диагностицирани с преддиабетно състояние. Групата със сминдуха приемала около 1 1/3 ч.л. сминдух на прах два пъти на ден преди хранене, като и двете групи, тази със сминдуха и тази без сминдух, са имали едно и също хранене и начин на живот. И в края на проучването кумулативният процент заболеваемост от диабет намалял значително в групата със сминдуха. Вижте това. Тези, които не приемали сминдух, имали 4 пъти по-голяма вероятност от развитие на диабет, и можем да видим вече, че групите започват да се разминават след 6 месеца, като всичко това само заради една евтина подправка, приемана всеки ден. Ако самите вие бихте искали да подкрепите такива невероятни изследвания в бъдеще, регистрирайте се на organdonor.gov.
Паркинсон е заболяване с дефицит на допамин в мозъка. Не можем просто да накараме хората да приемат допамин, защото той не може да премине през кръвно-мозъчната бариера, но можем да даваме на хората допаминов прекурсор, наречен леводопа, или L-dopa, който може да стигне до мозъка и да се превърне там в допамин. С продължително лечение, обаче, пациентите започват да показват намалена реакция към леводопа. След 5 години лечение с леводопа, ползите започват да намаляват преди следващата доза или не потушават сдържат напълно симптомите при голяма част от пациентите, а това е основна причина за инвалидност и значително влошава качеството на живот. Ето защо максимизирането на терапевтичния ефект от леводопа е важна цел, а именно там играят роля диетите с ограничаване на приема на протеин. Чакайте малко, какво общо има протеинът с Паркинсон? Определени амино киселини в протеините е доказано, че влошават терапевтичния ефект от леводопа чрез ограничаване на усвояването му и навлизането му в мозъка, защото те използват същия транспортер и могат да се смесят един с друг. Ето ПЕТ скенер на преди и след, който показва активността в мозъка преди и след потенциално насищане. Ето защо диетите с ограничение на протеина могат да подобрят ефективността на леводопа. Има 3 начина да се направи това: цялостна ниско протеинова диета, диета с преразпределение на протеина или комбинация от двете. Като стратегия относно храненето, ниско протеиновата диета е полезна, защото е не само ефективна, но и проста за разбиране и следване. И под нисък протеин говорим единствено за придържане към препоръчителното количество протеин, 0,8 г на килограм телесно тегло. Както и преди съм казвал, повечето хора приемат излишно високи количества протеин и страдат заради това. 0,8 г на кг се равнява на около 0,36 г на паунд. Взимате теглото си в килограми, умножавате по 0,8, и ще получите колко грама протеин трябва да приемате на ден. Ако тежите 63 кг, трябва да приемате около 50 г протеин на ден. Положителният ефект от ограничаване на протеините в храната може да се забележи само за една седмица дори и при пациенти, които вече не реагират на манипулацията от медикамента леводопа или други лекарства за Паркинсон. Диетите с преразпределение на протеина са изучавани много подробно и е потвърдено, че са ефективни със забележителен отговор от 60% до 100%. Знаем за вредното влияние на протеините и ползите от нископротеиновата диета; не става въпрос само обаче за общото количество протеини, но и за това как се разпределят за деня. Ако приемаме богати на протеини храни само вечер и през деня се придържаме към общо под 10 г за закуска и обяд, ще елиминираме подтика за амино киселини през деня и кой го е грижа дали ще искаме протеини, след като заспим? Паркинсон е заболяване, свързано с движението, и ако лекарствата не действат, те няма да подействат и докато спите. Фибрите са друг начин, по който да накараме леводопата да работи по-добре. Значителни подобрения в нивата на L-dopa в кръвта и симптомите на Паркинсон, започващи 30 до 60 минути след хранене, богато на неразтворими фибри, както тези, съдържащи се в целите зърнени храни. Ако фибрите помагат, какво да кажем за растителното хранене като средство за справяне с Паркинсон? Няма как да знаем докато не направим проверка. Опитали с растителна диета и нормално преразпределяне на протеините и се оказало, че пациентите с Паркинсон имат значително подобрение в симптомите и представянето, което прави растителната диета удобен начин за комбиниране на положителните ефекти от приема на нормално неизлишно количество протеин и висок прием на фибри без ограничение на общото количество храна. Планирането на такава диета е лесно и се основава на непреработени растителни храни, а високо протеиновите растителни храни като боб, грах, нахут, леща и фъстъци се консумират само вечер. И наистина – клинично подобрение във всички двигателни симптоми: скованост, тремори и забавяне на движението, нещата, които наистина имат значение при пациентите с Паркинсон, особено треморът, треперенето, което често не се повлиява от лекарствата, но се повлиява значително от растителното хранене. Така че, растенията са за предпочитане при Паркинсон, но няма как да знаете колко добре ще подейства за вас, докато не опитате.
Краткосрочното гладуване по време на химиотерапия може да започне да разрешава дългогодишния проблем с повечето лечения за рак: как убием тумора без да убиваме пациента? Краткосрочното гладуване, например за 48 часа преди и 24 часа след химиотерапия, може да намали страничните ефекти, да намали токсичността от химиотерапията. Потенциалните ефекти на потискане на тумора от гладуването, например влиянието му върху растежа на тумора, метастазите и прогнозата, не са оценени досега. Не, за съжаление с „не са оценени досега“ имам предвид, че все още не са оценени до ден-днешен. Така че, в отговор на въпроса дали да се гладува или не преди химиотерапия, трябва да се подчертае, че дадените доказателства от проучвания върху хора са все още много ограничени. Някои хора твърдят, че намаляването на самите странични ефекти може да подобри ефективността, тъй като пациентите ще могат да понесат по-високите дози. Например, увреждането на сърцето и черния дроб, свързани с широко предписваните противоракови лекарства, ограничават пълния им терапевтичен потенциал. Не е ясно, обаче, дали максимизирането на поносимата доза химиотерапия може да постигне по-дълъг живот или по-добро качество на живота. За сега мисля, че трябва просто да сме удовлетворени с по-малкото странични ефекти в името на по-малкото странични ефекти. Някои лекари призовават да се внимава и са притеснени относно недохранването. Това притеснение е отразено в официалните насоки по хранене при пациентите с рак. Поради риска от недохранване ден или два няма да навредят, но понеже пациентът може да се изкуши да продължи гладуването без ясни доказателства за ползи, те смятат, че гладуването по време на химиотерапия не трябва да се препоръчва. Защитниците на гладуването са съгласни, че пациентите със сериозна загуба на тегло, загуба на мускулна маса или недохранване – вероятно не са добри кандидати дори и за краткотрайно гладуване. Но от стотиците пациенти, които са били проследени, няма доказателства за сериозни странични ефекти по отношение на недохранването или загубата на тегло при краткотрайно гладуване или диета, наподобяваща гладуване. И тези пациенти, които наистина отслабнали по време на гладуването, възстановили теглото си преди последващия цикъл на химиотерапия без значителни вреди. Но вижте, дори и да има риск, тук говорим за рак. Компромисите са основата на играта. Хората са готови да понесат риска от тежки, дори животозастрашаващи странични ефекти постоянно. Дори ако се облекчават само някои от страничните ефекти, може би си струва да се опита. Разбира се, междувременно Биг Фарма се опитва да измисли медикаменти, насочени към това да наподобят ползите от гладуването. Въпреки че лекарствата, които наподобяват гладуването, може и да са за предпочитане от пациенти, които по-скоро биха пили хапчета, отколкото да гладуват, ще минат години преди да излязат на пазара и е трудно да си представим лекарства, които да са толкова ефективни и безопасни, както гладуването. Има ли нещо, което можем да вместим в диетата си, за да получим подобни ползи без да се налага да гладуваме? Начинът, по който работи гладуването, е чрез намаляване на нивата на хормона на растежа, който подпомага появата на рака, известен като инсулинов фактор на растежа 1. Именно понижените нива на IGF-1 посредничат за диференциалната защита на нормалните и раковите клетки в отговор на гладуването и подобряват способността на химиотерапията да убива рака, но пощадяват нормалните клетки. Откъде знаем това? Понеже възстановяването на IGF-1 е достатъчно, за да потуши предпазващия ефект от гладуването. Вижте това. Ето растежа на две линии ракови клетки, рак на гърдата и меланома, в съд на Петри, след като са били изложени на химиотерапия. Процентът преживяемост спада от 60% на 20%. Но същата тази доза при гладуващи клетки действа по-добре. Същата доза, същото гладуване, но ако накапем малко IGF-1, ползите от гладуването изчезват. Така че, намаляването на сигнала на IGF-1 може да осигури двойна полза чрез защита на нормалните клетки, докато същевременно намалява развитието на тумора и може дори да помогне за предотвратяването на рака. Както обясних и преди във видеото „Как да не умрем от рак“, важно видео и за животинските протеини, а това издава и самата идея, но гладуването не е единственият начин за намаляване на нивата на IGF-1. Да, няколко дни гладуване могат да понижат нивата наполовина, но това е до голяма степен, защото намаляваме и приема си на протеини. Протеините са основни детерминанти на циркулиращите нива на IGF-1 при хората, което предполага, че намаленият прием на протеини може да стане важен компонент в интервенциите против рак и остаряване, най-вече намалението на животинските протеини. Ако сравните хората на изцяло растително хранене, които приемат препоръчителното количество протеин за ден, 0,8 г на кг телесно тегло, и ги сравните с хора, които са също толкова слаби, но се хранят с повече стандартни за Америка протеини, преминаването към диета с ограничение на калориите може и да намали IGF-1 малко, но растителното хранене може да го намали повече. Пълноценното растително хранене не само понижава активността на IGF-1, забавяйки процеса на остаряване, но може и да обърне гените на младостта срещу рака.
Първата рандомизирана проспективна клинична оценка на ефектите от гладуването върху химиотерапията, честотата на гаденето и повръщането вследствие на химиотерапията при пациенти с рак, е публикувано през 2014 г., но пациентите били кучета. Кучета с рак в една ветеринарна болница били накарани да гладуват 24 часа преди химиотерапия и гладуващите имали много по-малко случаи на повръщане, само 1 на 10 в сравнение с 2 към 3 при групата, която не е гладувала, което е супер, но какво ни казва това за човешката медицина? Очевидно не много. Почти невъзможно е да разчитаме на повечето данни за животните, за да предвидим дали интервенцията ще има благоприятно съотношение полза-риск при хората. Например, мишките имат метаболитна скорост приблизително 7 пъти по-висока от тази на хората, така че един ден гладуване може да намали телесната маса с около 15%. При хората това ще отнеме месец гладуване. Това шокиращо проучване върху мишките, което показва 100% живи в сравнение със 100% мъртви при висока доза химиотерапия, в зависимост от това дали те са гладували 60 часа, какво ни говори това? И когато става въпрос за рак, гризачите могат да понесат огромно натоварване с тумори, докато хората като цяло се влошават и умират, когато туморната маса достигне едва една хилядна от телесното тегло. Дори не можем да екстраполираме един плъх от друг дори и в рамките на един и същи щам от различни носители. Единственият начин да се види какво се случва при хората, единственият начин за гаранция, че откритията са истински, е да се изучават самите хора. Теорията е, че комбинирането на цикли на гладуване с химиотерапия може да удължи преживяемостта на пациенти в напреднал стадий на рак както чрез забавяне на развитието на тумора, така и чрез намаляване на страничните ефекти, или дори осигуряване на алтернатива на химиотерапията като цяло при пациенти в начален стадий на рак, но всичко зависи от това дали ще се потвърди при човешки клинични проучвания. Първо имахме отделни случаи: няколко пациенти, диагностицирани с различни видове рак, се подлагат на гладуване преди химиотерапията и споделят опита си. Тези, които преминали през химиотерапия както с гладуване, така и без него, съобщават за намаление на умората, слабостта и стомашно-чревните странични ефекти по време на самото гладуване: всъщност всички се почувствали по-добре без никой да повръща в групата на гладуващите. Загубата на тегло през първите дни на гладуването бързо се възстановила при повечето пациенти и не довела до някакви явни вреди, така че като цяло изглежда постижимо, безопасно и с потенциала да смекчи страничните ефекти. Но само рандомизираните клинични проучвания могат със сигурност да ни кажат и ето ги и тях. Пациенти с рак на гърдата и на яйчниците започнали да гладуват 36 часа преди химиотерапията и приключили 24 часа след нея и това наистина подобрило качеството на живот и умората, но едно друго проучване не установява такива ползи. Наистина е имало по-малка токсичност за костния мозък, предвид по-високия брой на червени кръвни клетки и на клетките, произвеждащи тромбоцити, но няма ползи по отношение на убиването на белите кръвни клетки – клетките на имунната система – така че това си е разочароващо. Може би хората не са гладували достатъчно дълго? Те са гладували само за 24 часа преди и след. За да се види оптималната продължителност, 20 пациенти с рак били разделени на три групи, гладуващи за 24, 48 или общо 72 часа. И всички тези в групата с 24 часа страдали от гадене след химиотерапията, за разлика от по-малко от половината в групата със 72 часа. И най-много били повръщащите в групата с 24 часа, но никой не повръщал в групата с най-дълго гладуване. Групите с най-дълго гладуване имали и най-малко увреждане на нервите, както и по-малко потискане на костния мозък. Дори и след 24 часа гладуване, два цикъла химиотерапия могат да доведат белите кръвни клетки до под оптималните нива, а при 72 часа химиотерапията влошила имунната система, но не я потиснала напълно. Добре, краткосрочното гладуване може и да намали токсичността, предизвикана от химиотерапията, но това, което искам да знам, е дали я кара да действа по-добре? Един системен преглед от 22 проучвания установява, че като цяло гладуването не само намалява ефектите на химиотерапията, като повреждане на органи, потискане на имунната система и смърт, предизвикана от химиотерапия, но също така и потиска развитието на тумора, включително растежа и метастазите му, което води до подобрена преживяемост, но… почти всички проучвания са проведени върху лабораторни животни. Проучванията върху хората са ограничени и оценяват единствено безопасността и страничните ефекти. Потискането на тумора при гладуване, например, влиянието му върху растежа на тумора, метастазите и прогнозата – не са оценени досега. Следва продължение…
Преди няколко седмици публикувах две видеа за общата ефективност на химиотерапията. Какво се случва, когато добавим и гладуването към микса? Това е първото видео от поредицата, която разглежда този въпрос. През последните 50 години химиотерапията е била основното медицинско лечение за различни видове рак. Нейната основна стратегия е до голяма степен насочена към раковите клетки с помощта на увреждането на ДНК, причинено от части на производството на свободни радикали. Въпреки че тези лекарства първоначално се е смятало, че са избирателни само за туморните клетки, сега знаем, че нормалните клетки също преминават през тежко увреждане, причинено от химиотерапията, а това води до по-малка доза и странични ефекти, включително потискане на костния мозък и имунната система, гадене, повръщане, диария, а в някои случаи и смърт. Ако оцелеете, увреждането на ДНК-то на нормалните клетки може дори да доведе до нови видове рак. Има лекарства за предпазване на клетките, които имат за цел намаляване на страничните ефекти, за да се приемат по-високи дози химиотерапия, но тези лекарства не е доказано, че увеличават преживяемостта, от части защото предпазват и раковите клетки. Какво ще кажете, ако вместо това използваме гладуването за защита на клетките по време на лечението на рака? Гладуването може да има непризната роля в превенцията и лечението на рака. Краткосрочното гладуване преди и веднага след химиотерапията може да минимизира страничните ефекти, докато в същото време може да направи раковите клетки по-чувствителни към лечението. Това е вълнуващо. Докато има лишаване от хранителни вещества, здравите клетки преминават от растеж към поддържане и после възстановяване, но туморните клетки не могат да забавят необуздания си растеж поради мутации, свързани с растежа, които първоначално са довели до самите ракови клетки. Тази неспособност да се адаптират към гладуването може да представлява важна ахилесова пета за много видове рак. Като следствие от тези различни реакции на здрави и раковите клетки по отношение на краткосрочното гладуване, химиотерапията причинява повече ДНК увреждане и убийство на клетки при туморните клетки, докато същевременно оставя здравите клетки ненарушени. Така, краткосрочното гладуване може да предпази здравите клетки срещу токсичните свойства на химиотерапията и да направи туморните клетки по-чувствителни или поне това е на теория. Нека да тестваме. Инхибиторите на тирозин киназа са група лекарства за химиотерапия, които днес са основното лечение на много видове рак. Нека ги видим в действие. Това са съдове на Петри, пълни с ракови клетки, които са оцветени в розово. Два вида ракови клетки от белите дробове и един вид рак на дебелото черво. Това е преди, а това е след като са били изложени на лекарствата за химиотерапия ерлотиниб, гефитиниб, криозотиниб и регорафениб. Виждате ли как има по-малко розово? Това показва колко ракови клетки са били убити от химиотерапията. Ако обаче първо те гладуват в продължение на 24 часа, лекарствата действат още по-добре. Дори гладуването само по себе си без лекарствата убива голяма част от тях. Изследователите заключават, че тези TKI лекарства, които често се дават за лечение на големи тумори, стават по-силни в своята активност след 24 часа гладуване, но това е в съд на Петри. Подобни резултати са установени и за рака на гърдата и лекарството за химиотерапия доксорубицин. Ето 5 дни на безпрепятствен растеж на рака на гърдата в съд на Петри, от 150 000 ракови клетки на 800 000 за по-малко от седмица. Накапването на малко химиотерапия ги намалява до около 600 000, но ако тези клетки гладуват за 48 часа първо, химиотерапията може напълно да ги спре. Дори само краткотрайното гладуване може да ограничи растежа. Краткотрайното гладуване повишава възможността да получите два пъти по-голям ефект за половината на тази доза, а това може да бъде много важно за толкова токсично лекарство, като доксорубицин, което причинява сърдечна недостатъчност при 1 на всеки 3-ма с по-висока доза. Отново, това са инвитро проучвания в съд на Петри. След това изследователите преминали към мишки и установили същата двойна полза: по-малко токсична химиотерапия и в същото време по-голяма ефективност, и то не само с малко. Достатъчно висока доза химиотерапия, за да убие 100% за по-малко от седмица. Но след като са гладували в продължение на 60 часа, след същата доза, 100% оцелели. Добре, това е токсичността. Ами ефективността? Ето го растежа на тумора без химиотерапия, растежа с химиотерапия и с химиотерапия след краткосрочно гладуване, а това означава подобрена преживяемост. Интересното е, че гладуването само по себе си изглежда действа толкова добре, колкото и химиотерапията, а същото е и с радиацията. Необуздан растеж на тумора, преодолян с помощта на радиация, и дори още по-добре след комбинация между радиация и гладуване през ден, но самото гладуване през ден изглежда се правило толкова добре, колкото и радиацията. Добре, но това е ракът на гърдата при мишките. Сигурен съм, че Мики Маус е влюбен в Мини Маус, но какво да кажем за хората? Ще разгледаме тази тема в следващото видео.
Следващите 8 видеа се появиха първоначално в уебинара ми. Колко месо трябва да консумираме? Поредицата разглежда темата за това как захарната и месната индустрия тръгват по стъпките на тютюневата индустрия, за да изкривят научния процес… вижте какво казват проучванията и колко плащат корпорациите, за да го манипулират. През 2019 г. е публикувана поредица от прегледи в Аналиите на вътрешната медицина, която стига до същото заключение, както и най-новите прегледи: придържането към начин на хранене с ниско съдържание на червено и преработено месо може да доведе до понижен риск от преждевременна смърт, кардиометаболитно заболяване и смъртност, или с други думи риска от поява и смърт от болести като сърдечно заболяване и диабет тип 2, както и риска от поява на рак и смърт от рак, ето защо, казват те в своите препоръки по хранене, „продължавайте да консумирате червено месо както досега,“ „продължавайте да консумирате преработено месо както до сега.“ Чакайте малко, какво?! Да, преждевременна смърт, рак, сърдечно заболяване, диабет, но си яжте бургерите и бекона както до сега. За да разберем какво се случва, трябва да се върнем в 2015 г. Препоръките за хранене имат дързостта да препоръчват на хората да намалят приема си на захар. Представете си, че работите за захарната индустрия. Доказателствата са ясно срещу вас; какво правите? Какво направи тютюневата индустрия? Един от методите включва финансиране от страна на тютюневата индустрия и включване в привидно безпристрастни научни групи, за да манипулира научните дебати относно цигарите и здравето. Групи като ILSI, Международният институт по науките за живота, който се радва на дълга и сериозна съвместна работа с тютюневата индустрия, същата тази група от индустрията оформя политиката за храненето по света. Международният институт по науките за живота, на практика неправителствена организация с безобидно звучащо име, „тихо се вмъква в правителствените управителни органи по здравето и храненето по света.“ Създаден е от голям представител на Кока-кола и „почти изцяло финансиран от голиатите на агробизнеса,“ хранителната и фармацевтичната индустрия.“ „След десетилетия работа основно под радара, институтът започва да става обект на внимателна проверка от поддръжниците на здравето в САЩ и извън страната, които казват, че е малко повече от фронтова група, подкрепяща интересите на 400 корпоративни членове,“ а сред тях са и Кока-кола и Пепси. Когато насоките за хранене от 2015 г. препоръчаха да се приема по-малко захар, международният институт по науките за живота, финансиран от Кока-кола, спонсорира един преглед, който стига до заключението, че насоките относно захарта просто не са верни. Кой избрали за тази опасна работа? Брадли Джонсън. Ето го и него, публикуван в аналиите по вътрешна медицина. Научната основа за препоръките относно приема на захар, и се стига до заключение, че няма такива. „Препоръките за приема на захар не отговарят на критериите за надеждни препоръки, тъй като са основани на нискокачествени доказателства.“ „Това идва директно от книгата на тютюневата индустрия: поставяне на съмнение върху науката,“ казва професор Марион Нестле, „Класически (засрамващ) пример как финансирането на индустрията предопределя мненията.“ Да, статията е платена от Кока-кола, Hershey, Red Bull и производителите на Oreos. Но авторите се кълнат, че са написали протокола и са извършили проучването независимо. Оказва се, че това е лъжа, която принуждава журнала да публикува поправена версия след като Associated Press получава имейли, които показват „желанието за ревизия“ от групата на индустрията. Оказва се също, че един от авторите случайно забравя да спомене чека за $25 хиляди, който тя получила от Кока-кола. Знаем, че положението е зле, когато компании за захарни изделия критикуват статия за захарта, финансирана от индустрията. Производителят на Snickers, Skittles, и M&M’s счупи рекордите заедно с други компании за храни и отхвърли статията, заклеймявана от индустрията. Самите те са членове на ILSI, но няма значение, да казваш на хората да пренебрегнат препоръките за намаляване на приема на захар? Това просто ни кара да изглеждаме лоши. Ако погледнете връзката между финансиращия източник и заключенията в научни статии, свързани с храненето, ще видите 7 или 8 пъти по-голяма вероятност заключението да е благоприятно изкривено, в сравнение с проучвания без финансиране от индустрията. За интервенционалните проучвания, пропорцията на проучвания, финансирани от индустрията, които стигат до неблагоприятни заключения за нейните собствени продукти, е 0%, което не е изненада за никого. И така, какво могат да направят журналите, за да противодействат на тактиката, която е често използвана от индустрията, за да подкрепя безопасността на небезопасни продукти или да се съмнява в целостта на науката, когато продуктите й са поставяни под съмнение? За да се справят с влиянието на тютюневата индустрия над научните разкрития, водещи редактори на журнали отказват да бъдат пасивни тръбопроводи за статии, финансирани от тютюневата индустрия. Те не приемат проучвания, финансирани от тютюневата индустрия, точка. По същия начин, висококвалифицирани журнали могат да се въздържат от публикуването на проучвания върху ефекта от добавената захар, публикувани от компании за безалкохолни напитки и бисквити. Но не е така. Това е публикувано в аналите на вътрешната медицина. И така, 4 години по-късно, със следващите препоръки по хранене и най-новия научен доклад на комитета за препоръките за хранене хората са насърчавани да се хранят не просто с ниско съдържание на захар, но и с ниско съдържание на месо. Индустрията за телешко месо решава да тръгне по стъпките на индустрията за сладки. Същият журнал, същият човек, същите наети учени. Брадли Джонстън, като главен автор, останалото е история. Ще разгледаме какво се случва в следващото видео.
Въпреки че пълното гладуване може драстично да увеличи нивата на хормона на стреса, кортизол и да ги удвои в рамките само на 5 дни, диетата сама по себе си не може да го направи. Има обаче един начин, по който стресът и затлъстяването могат да се превърнат в порочен кръг: стигмата около теглото. При хиляди хора, проследявани в продължение на 4 години тези, които съобщават за случаи на дискриминация, имали над 2 пъти по-голяма вероятност да затлъстеят. А тези, които вече били със затлъстяване, имали над 3 пъти по-голяма вероятност да си останат така, в сравнение с тези, които били със същото тегло, но не са преживявали случаи на дискриминация. Това може и да се дължи на прекомерно хранене заради стреса от едната страна на уравнението на калорийния баланс или на нежеланието за движение заради стигмата от другата страна на уравнението. Затлъстелите хора с по-чести случаи на стигма, свързана с теглото, съобщават за по-често избягване на движението на публични места, защото се чувстват осъждани и засрамени. Тези страхове, свързани с това, че са „прекалено дебели, за да тренират“, може би са добре обосновани. Силните предразсъдъци срещу мазнините са документирани както при фитнес професионалисти, така и при обикновени хора, които посещават редовно фитнеса, което може да означава неблагоприятна среда във фитнес центровете и здравословните клубове. Независимо коя страна от калорийното уравнение е по-голяма, тези, които преминават през стигмата на теглото, може и да страдат от здравословни проблеми, които са независими от наднорменото тегло. Хората, подложени на предубеждения заради теглото си, имат по-високи нива на депресия, възпаление и оксидативен стрес, както и по-кратък живот. Две проучвания, проследяващи почти 20 000 души установява около 50% увеличение на риска от смърт сред хората, които съобщават за по-голяма ежедневна дискриминация. Дискриминацията относно теглото може да съкрати продължителността на живота на един човек. Въпреки тези опасности, някои учени подкрепят идеята за още по-голяма дискриминация. Президентът Емеритус на престижния център Хастингс позорно застъпи идеята за „един вид лека стигматизация“ с употребата на социален натиск, който да накара хората да отслабнат без да се прибягва до ясна дискриминация. В крайна сметка, твърди той, какви други мерки имат способността да се справят с убедителната сила на милиардите долари, похарчени за реклама всяка година от индустриите за храни и напитки? Това подейства при цигарите. Той си спомня своята собствена битка с пристрастяването: „Силата на това да ти се присмиват и да те оборват в обществото беше толкова убедителна за мен, за да спра да пуша, колкото и заплахата за здравето ми.“ Кампанията за общественото здраве, чиято цел е да стигматизира цигарите, превърна „това, което се смяташе просто за лош навик, в осъдително поведение.“ Когато са изпробвани такива кампании, те са посрещани винаги с ожесточено противоборство. Кампанията на Джорджия Strong4Life с билбордове на навъсени затлъстели деца и надписи, като този: „Предупреждение: дебелите деца може и да не надживеят родителите си“ или „Трудно е да си малко момиче, когато всъщност не си малка.“ Спонсорите на кампанията защитават рекламите като опит да пречупят отказа в една държава с едни от най-високите нива на затлъстяване при децата. Оправдано е, обаче, само ако действа. Изследователи от Йейл установили, че когато жени с нормално тегло получат купичка бонбони M&M’s, желирани бонбони и чипс, с които да похапнат, след като са гледали видеа със стигматизиране на тромави, шумни, мързеливи типове хора, на които им се подиграват заради теглото, те изяждат същото количество сладко в сравнение с гледането на неутрални материали, като например реклами за застраховки. Но когато жени с наднормено тегло гледат същите тези видеа, те приемат три пъти повече калории, след като са гледали сцените със стигматизиране на теглото. Изследователите стигат до заключение, че „това пряко оборва идеята, че натискът за отслабване под формата на стигма ще има положителен, мотивиращ ефект върху хората с наднормено тегло.“ С други думи, може да влоши нещата. Поставянето на етикета „твърде дебели“ в детството е свързан с по-висок риск от затлъстяване в сравнение с деца със същото тегло, на които това никога не им е казвано. Но означава ли това, че трябва просто да игнорираме слона в стаята? Очевидно много лекари мислят така. Също както се оказва, че ветеринарните лекари не желаят да казват на хората, че домашните им любимци са затлъстели, по-малко от 1/4 от родителите на затлъстели деца признават, че педиатрите са им казали за положението с теглото на детето им. Човек би си помислил, че това все пак е очевидно, но едно запитване от Галъп установява, че родителите изглежда „имат невероятно лоша преценка за теглото на детето си.“ По подобен начин, процентът възрастни, които описват себе си с наднормено тегло, е останал непроменен през последните няколко десетилетия, въпреки рязко нарастващото затлъстяване. Галъп стига до заключението, че всичко това помага „да се види картинката на масовата измама в САЩ относно нарастващите проценти на затлъстяването.“ Смятам, че пациентите имат правото да се информират. Тези, на които са им казали, че са с наднормено тегло, имат около 4 пъти по-голяма вероятност да се опитат да отслабнат и около два пъти по-голяма вероятност да успеят. Също както лекарите пушачи е по-малко вероятно да съветват своите пушачи пациенти да спрат, лекарите с наднормено тегло е по-малко вероятно да повдигнат въпроса за отслабването или дори да документират наличието на затлъстяване в картона. По ирония на съдбата, пациентите с наднормено тегло вярват на съветите за диета от лекарите с наднормено тегло повече, в сравнение със съветите от лекари с нормално тегло. За съжаление, личните лекари изглежда не могат да предложат много по отношение на по-специфични препоръки. По-малко от половината попитани казват, че дават на пациентите си специфични съвети. Думите „внимавайте с какво се храните“ е малко вероятно да помогнат, но много лекари не достигат дори дотам. Повечето казват, че биха отделили повече време да работят с пациентите си върху теглото им, само ако времето им е „възнаградено подобаващо“. Може би можем да предложим бонус, за да се въздържаме от обвинения към жертвата. Една двойка коментатори пишат в отговор на кампанията за стигмата: „Ако присмиването намаляваше затлъстяването, няма да има никакви дебели хора.“ Искам да завърша тази поредица върху стигмата за теглото с шокиращи открития на едно проучване, което смятам, че най-добре показва колко е трудно да се живее в дебело тяло. Ако това не създаде съчувствие сред колегите ми лекари, не знам какво друго ще го направи. Изследователи говорили с мъже и жени, които отслабнали с над 45 кг и ги задържали, за да разберат какво се случва с тях след като лично са преживели какво е да имаш тежко затлъстяване и след това да отслабнеш средно с по 57 кг. 47 души били интервюирани. Те били помолени да се върнат във времето, в което да били по-тежки и да изберат: „Ако някой ви предложи няколко милиона долара, за да останете с тежко затлъстяване завинаги, бихте ли избрали парите? Или бихте избрали да имате нормално тегло, независимо от всичко?“ Опция 1 била: „Щях да откажа парите и да имам нормално тегло. Нямаше да се колебая, за да реша.“ Опция 2 била: „Вероятно щях да избера нормално тегло. Но вероятността от това да имам толкова много пари би ме накарала да се замисля.“ Опция 3: „Исках да имам нормално тегло, но наистина парите ще ми дойдат добре. Ако имах възможност да стана мултимилионер, мисля, че ще мога да живея със затлъстяване.“ 1 от 47 се замислил, но останалите 46 скочили веднага на опция 1. Никой не избрал опция 3. Всички те казали, че ще се откажат от това да станат мултимилионери, за да имат нормално тегло. Ако това ви шокира, затегнете коланите. След това участниците били попитани как сравняват затлъстяването с други увреждания. Обикновено, когато накарате някой да избере между това да живее със собствения си проблем или да го смени с друг, има силна наклонност да остане с неговия си проблем. Например, въпреки че повечето хора биха предпочели да са глухи, отколкото слепи, повечето слепи хора предпочитат да си останат слепи, вместо да виждат, без да могат да чуват. Те вече знаят как да се справят със собственото си увреждане и затова имат чувство за безопасност в това, което познават. Точно обратното обаче се случило, когато бившите затлъстели били попитани. Всеки един от запитаните 47 казал, че по-скоро предпочита да бъде глух през остатъка от живота си, отколкото затлъстял. Всеки един казал, че предпочита да има трудности с четенето, да бъде диабетик, да има много лошо акне или сърдечно заболяване отколкото затлъстяване. Над 90% казали, че предпочитат да им ампутират единия крак, и около 9 от 10 казали, че предпочитат да са слепи до края на живота си, отколкото затлъстели. Затлъстяването изглежда единственото увреждане, от което почти всеки би искал да се отърве, без значение каква цена ще плати. Цитирам един участник в проучването: „Ако си сляп, хората искат да ти помогнат. Никой не иска да ти помогне, ако си дебел.“
Последни коментари