Как да предотвратим мастния черен дроб, който не е причинен от алкохола

В документалния филм Supersize Me, Морган Спърлок яде изцяло само от Макдоналдс в продължение на един месец и не е изненада, че теглото му, кръвното му налягане и холестеролът му се покачват, но същото става и с чернодробните му ензими, знак, че неговите чернодробни клетки умират и разнасят съдържанието си в кръвта. Експериментът му със самия него е всъщност повторен официално. Група мъже и жени се съгласили да ядат два пъти на ден от верига за бързо хранене в продължение на един месец и повечето от чернодробните им показатели започнали от нормални стойности, под 30 тук за мъже, но само в рамките на една седмица повечето спрели да работят нормално, сериозно патологично повишение на увреждането на черния дроб.
Това, което се случва, е развитие на мастен черен дроб, което не е причинено от алкохола, следващата световна епидемия. Мастните депа в черния дроб могат да доведат от спектър от заболявания – от асимптоматично натрупване на мазнини до неалкохолен стеатохепатит, което може да доведе до чернодробни белези и цироза, а това може да прерасне до рак на черния дроб, чернодробна недостатъчност и смърт.
Това е най-честата причина за хронично чернодробно заболяване в САЩ, което засяга 70 милиона американци – това е около един на всеки трима възрастни. И бързата храна е добър начин то да бъде предизвикано, тъй като това е свързано с приема на газирани безалкохолни напитки и месо. Една сода на ден може да повиши шансовете от развитие на мастен черен дроб с 45%, а тези, които се хранят с еквивалента на 14 пилешки хапки месо на ден, имат почти три пъти по-голяма честота на мастен черен дроб в сравнение с приема на 7 пилешки хапки или по-малко.
Характеризира се като съвкупност от мазнини и захар, но очевидно не всички видове мазнини. Хората с мастен хепатит приемат повече животински мазнини и холестерол и по-малко растителни мазнини, фибри и антиоксиданти, което може да обясни защо придържането към хранене в средиземноморски стил, характеризиращо се с висока консумация на храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести и бобови, е свързано с не толкова тежка форма на мастен черен дроб, вероятно поради противовъзпалителните и антиоксидантни ефекти. Може би заради специфичните фитонутриенти, като лилавите, червените, сините антоцианинни пигменти в горските плодове, гроздето, сините сливи, червеното зеле, червения лук, репичките. Тези храни, богати на антоцианини, могат да бъдат обещаващи за предотвратяването на мастен черен дроб, но това се основава най-вече на експерименти от съд на Петри. Имаше едно клинично проучване, които наистина установява, че пиенето на напитка с лилав сладък картоф изглежда, че успешно облекчава възпалението на черния дроб.
Една диета, предимно на растителна основа, може също да подобри микробиома ни, добрите бактерии в червата ни. Старата поговорка „Ти си това, което ядеш“, може да се промени на „ние сме това, което ядат нашите бактерии“. И когато ядем мазнини, можем да улесним растежа на лошите бактерии, които могат впоследствие да освободят противовъзпалителни молекули, които увеличават пропускливостта на червата и допринасят към мастния черен дроб.
Мастната чернодробна болест може да бъде причинена и от претоварване с холестерол. Идеята е, че холестеролът, който се съдържа в яйцата, месото и млечните, се окислява и след това повишава регулацията на Х рецептор алфа на черния дроб, който може след това да увеличи регулацията на нещо, наречено SREBP, което може да повиши нивото на мазнини в черния дроб.
Само кристалите от холестерол сами по себе си водят до това човешките бели кръвни клетки да разлеят възпалителни съединения, също както кристалите на пикочната киселина при подаграта. Ето това може да предизвиква превръщането на мастния черен дроб в сериозен хепатит, натрупването на достатъчни концентрации свободен холестерол в мастните чернодробни клетки, за да предизвика кристализация на холестерола, една от няколкото нови линии доказателства, която предполага, че холестеролът от храната играе важна роля в развитието на мастен хепатит, възпаление на мастния черен дроб.
В едно проучване на 9000 американци, проследени в продължение на 13 години е открита силна връзка между приема на холестерол и хоспитализацията и смъртта от цироза и рак на черния дроб, тъй като хранителният холестерол може да се окислява и да причини токсични и канцерогенни ефекти. За да се ограничи токсичността на излишния холестерол, получен от храната, черният дроб се опитва да се отърве от холестерола като го изхвърля в кръвта и така чрез измерване на холестерола без HDL в кръвта човек може да предвиди появата на мастен черен дроб. Ако извадите HDL от общия холестерол, никой от стотиците хора, които проследяват със стойност под 130, не е развил болестта. Фармацевтичните компании разглеждат мастния черен дроб, непричинен от алкохола, като златна мина, какъвто е случаят с всяко заболяване на изобилието, като се има предвид вече високото му и повишено разпространение, защото има нужда от непрекъснато лечение с лекарства. Но може би решението е толкова лесно, колкото промяната на храненето, като се избягват храни, богати на захар и холестерол.
Неприятната истина е, че мастният черен дроб, непричинен от алкохола, може почти да се счита за човешкия еквивалент на фоа гра, тъй като ние „насилствено се храним“ с храни, които могат да доведат до сериозни последствия за здравето. Въпреки това, наличието на такава маслена текстура на човешкия черен дроб не е деликатес, на който да се наслаждават лекарите в болниците, тъй като това може да има такива сериозни последици.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/prevent-non-alcoholic-fatty-liver-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Помагат ли добавките с лутеин за функцията на мозъка?

Тъмнозелените листни зеленчуци са пълни с един антиоксидант за мозъка, наречен лутеин. И така, увеличаването на приема на зеленолистни може да бъде важна стратегия за общественото здраве за намаляване на риска от зрително или когнитивно увреждане. Лутеинът е доминиращ пигмент, който се извлича от храната и се намира, както в ретината на окото, така и в мозъка. И не е изненадващо, че макулният пигмент – концентрацията на лутеин в центъра на вашето око, наречен макула – е установено, че е значително свързана с нивата в мозъка, което може да обясни връзката между това колко от тези хранителни вещества от зеленолистните можете да видите в задната част на окото и когнитивната функция. Предполага се, че неврозащитата се дължи на факта, че лутеинът е такъв мощен антиоксидант, но той има и противовъзпалителни свойства.
Тази връзка между лутеина и един друг хранителен елемент, наречен зеаксантин, и очното и когнитивно здраве през целия живот е убедителна. Но това се основава на наблюдателни проучвания, при които се вижда, че по-високите нива на лутеин и функцията на мозъка изглежда вървят ръка за ръка, но няма как да знаем дали това е причинно-следствена връзка докато не го тестваме. Може ли лутеинът и зеаксантинът да се дават като хранителна добавка като част от промяна в начина на живот с цел, както подобрение на мозъчната функция, така и намаление на вероятността за развитие на деменция? Причината, поради която всички са развълнувани от вероятността, е заради надеждните данни от проучванията върху здравето на очите, които са убедили много офталмолози да започнат да препоръчват на хората да увеличат приема на лутеин и зеаксантин за превенция и лечение на макулна дегенерация, водеща причина на загуба на зрението, свързана с напредване на възрастта. Не е нужно да приемаме хапчета обаче. Добавянето на едва 60 грама спанак на ден в продължение на един месец – това е около една пета от един пакет 300 гр. замразен спанак – може значително да увеличи макулния пигмент при повечето хора.
И това не е само полезно за лечението на проблеми с очите. Едно рандомизирано проучване с плацебо контролна група установява, че тези зеленолистни лакомства могат да подобрят скоростта на визуална обработка при младите здрави хора. Това е както когато се опитвате да ударите топка и тялото ви трябва да започне да реагира преди дори съзнателно да сте я регистрирали – с реални предимства извън игрището, подобрявайки например визуалните умения при шофиране. Добре, ами когнитивната функция?
Едно рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група на възрастни индивиди на средно около 73-годишна възраст, на които им дават половин чаша на ден сварен кейл, а на друга група – една пълна чаша сварен спанак, и те получават значителни подобрения в когнитивната функция в сравнение с хората в плацебо групата.
Може да подейства дори при младежи на възраст около 21 години. Ежедневното добавяне на същото това количество лутеин и зеаксантин не само увеличава макулния пигмент, но и води до значителни подобрения в мозъчната функция – пространствена памет, мисловна способност и концентрирано внимание.
Дали някога са се опитвали да тестват цели храни? Трудно е да накараме американците да ядат зеленолистни всеки ден, но не е чак толкова трудно да ги накараме да ядат гуакамоле. Това проучване изследва ефектите от приема на авокадо върху когнитивната функция, 6-месечно рандомизирано контролирано проучване. Какво е правила контролната група? Едно авокадо на ден, един картоф на ден или една чаша нахут на ден, и се оказва, че хората в групата на авокадото имали значително подобрение на когнитивната функция. Но за разочарование на борда на авокадото, същите подобрения имала и картофената и нахутената група. Това е проблемът със здравата плацебо група. Може би е трябвало да използват маруля айсберг или нещо подобно.
Ами въздействието върху когнитивното здраве при тези, които наистина се нуждаят от лечение, пациентите с Алцхаймер? Зрението им се подобрило, това е добре, но нямало значителни промени в когнитивната функция. Възможно е приемът на цели храни, както тъмнозелените листни зеленчуци, да са подействали по-добре отколкото само пигментите под формата на хапче.
Да, окисляването и възпалението изглежда са ключови както при Алцхаймер, така и при макулната дегенерация, но нито едно от тези заболявания не изглежда особено податливо на лечение в напреднал стадий. Ето защо превенцията играе ключова роля. Намаляването на окисляването и възпалението в най-ранните етапи може да бъде най-обещаващият подход.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-lutein-supplements-help-with-brain-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рисковете и ползите от умереното излагане на слънце

До края на 20-ти век заболяването от недостиг на витамин D, рахит, е широко разпространено, благодарение на градския живот, със сянката на сградите и саждите от въглища във въздуха. Млечната промишленост се възползва от възможността да обогатява млякото с витамин D, също както и бирената индустрия. „Бирата е полезна за вас!“, гласи рекламата, но бирата с витамин D е още по-полезна, така че пийте всеки ден. Сега има по-здравословни обогатени опции, като например портокаловия сок, обогатен с витамин D, но за да достигнем препоръчителните нива на прием, може да отнеме 15 до 20 чаши обогатено мляко, бира и/или сок всеки ден. Така че, за да получите такива дози, това наистина се свежда до слънце или добавки.
Слънчевата светлина доставя между 90% и 95% витамин D за повечето хора. Заплахата от рак на кожата е реална, тя обаче идва най-вече от хронично прекомерно излагане на слънце и слънчеви изгаряния. Има твърде малко доказателства, че минималното умерено излагане на слънчева светлина значително ще увеличи риска от рак на кожата. Въпреки че защо да приемаме такъв риск изобщо, когато можем да си доставяме витамин D под формата на добавка? Но в името на темата на видеото, какво би станало, ако добавките не съществуваха?
Ами ако просто се опитаме да балансираме положителните и отрицателните ефекти от излагането на слънце? От една страна, имате организации като Американската академия по дерматология, която препоръчва никой да не се излага на директна слънчева светлина без слънцезащита. В края на краищата, UV лъчите на слънцето са доказано канцерогенни и са виновни за около половината от всички кавказки злокачествени образувания, като солариумите са обвинявани в това, че омаловажават риска.
Дори тези, които приемат пари за изследвания от индустрията за придобиване на тен, признават, че прекомерното излагане на слънце може да увеличи риска от рак на кожата, но спорят по отношение на умереността, подкрепяйки твърдението за „умерено излагане на слънце“ и обвиняват индустрията на слънцезащитните продукти за това, че прекомерно надува риска; въпреки че е по-трудно да се оспорят мотивите на дерматолозите, които по същество се противопоставят на техния финансов интерес, тъй като ракът на кожата е начинът, по който си изхранват прехраната. Загрижеността, изразена от защитниците на UV лъчите, е, че „слънцефобската пропаганда“ може да причини повече вреда, отколкото полза, посочвайки проучвания като това: едно шведско проучване установява, че хората, диагностицирани с рак на кожата са склонни да живеят по-дълго и имат по-малко сърдечни удари и фрактури на бедрената кост.
Медиите, разбира се, обичат това и имат заглавия като тези: „Хората, които се пекат на слънце, живеят по-дълго!“ Въпреки че само естественото излагане на UV лъчи е свързана с намалена смъртност. Изкуственото излагане на UV лъчи, като солариумите, е свързано с повишена смъртност. Е, тогава това вероятно няма нищо общо с витамин D. Тогава защо тези, които тичат навън достатъчно, за да развият рак на кожата, живеят по-дълго? Може би защото тичат навън на открито. По-честото движение може да обясни защо тези хора живеят по-дълго. И тук в САЩ по-голямото излагане на UV лъчи е свързано с по-кратък, не по-дълъг живот.
Има моделиращи проучвания, като това, според което най-малко 50 000 случаи на смърт от рак в Америка може да се дължат на ниски нива на витамин D, които биха могли да се избегнат с по-голямо излагане на витамин D, а това би могло да е причина за смърт най-много на 12000 американци, заради рак на кожата. Така че ползите ще надвият рисковете, но отново, защо ни е да приемаме някакви рискове изобщо, след като можете да си набавите целия витамин D, от който се нуждаете, от добавки?
Всъщност, от къде са взели тези данни за това, че витамин D предотвратява вътрешните ракови заболявания? От интервенционни проучвания, включващи прием на витамин D под формата на добавки от хора; а не от излагане на хората на UV лъчи. Така че в края на краищата няма много противоречия. След това въпросът е оформен като необходимост да се избере между по-малкото от двете злини: рак на кожата или вътрешни ракови заболявания от дефицит на витамин D, но се пренебрегва факта, че има и трети начин. Докато сме еволюирали, не сме живеели достатъчно дълго, за да се притесняваме от рак на кожата, а витамин D не е бил достъпен в близкия магазин.
А ако просто искате да изглеждате по-атрактивни, какво ще кажете за това да приемате повече плодове и зеленчуци? Когато хората с висок прием на кейл били сравнени с хората с висок прием на UV лъчи, златистият блясък от каротеноидните фитонутриенти спечелило, същото е установено и при азиатците и афро-американците. Така че бих предложил щандовете за свежи плодове и зеленчуци като начин да си набавите полезен здрав тен.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-and-benefits-of-sensible-sun-exposure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой е най-добрият начин да си набавим витамин D: слънцето, добавките или салоните?

Ако човек ще прави еволюционно твърдение за това кои са „естествените“ нива на витамин D, какво ще кажете за набавянето на витамин D по начина, по който природата е определила: слънце вместо добавки? Нека разгледаме предимствата и недостатъците. Въпреки че добавките могат да струват само по около 10 долара на година, слънчевата светлина е безплатна. Никога няма да се тревожите за това дали си набавяте твърде много витамин D от слънцето, тъй като тялото ви има начин, по който регулира производството в кожата, така че не е нужно да се доверяваме на зле регулираните компании за добавки, които може да пишат грешни неща на етикетите си. Само около половината от марките достигат до едва 10% от обозначеното на етикета количество.
И слънчевата светлина може да има ползи отвъд витамин D, като например невероятната история за това как тялото ви може да използва близките инфрачервени лъчи на слънцето, които проникват в кожата ви, за да активират вторичните продукти от хлорофила в кръвта и да се произведе Co-Q10. Има и друг начин, по който тялото изглежда използва слънчевите лъчи, за да увеличи максимално ефекта от зелените храни, които ядем. В рамките на 30 минути след излагане на ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина можете да получите значителен спад на кръвното налягане и подобрение в артериалната функция, благодарение на изблик на азотен оксид, който освобождава съединения, които протичат в кръвта. Можете дори да измерите нивата на азотен оксид директно през кожата. Разбира се, трябва да приемате на първо място достатъчно зеленолистни и червено цвекло, за да може това да се случи, но тази комбинация от зеленолистни и слънчева светлина може да помогне да се обясни част от защитата, която хората на растително хранене имат.
Сутрешното излагане на слънце може да помогне на хората със сезонна промяна на настроението, както и подобрение на настроението при хора, приковани на инвалидна количка в болнични заведения. Говорил съм за ползите от избягването на светлина през нощта, но недостатъчното излагане на дневната слънчева светлина може да повлияе върху нивата на мелатонин, който не само регулира нашия циркаден ритъм, но също може и да бъде полезен в предотвратяването на рак и други заболявания. По-възрастните мъже и жени, които си набавят по два часа слънчева светлина на открито на ден, изглежда отделят 13% повече мелатонин през нощта, въпреки че не сме сигурни дали това има някакво клинично значение.
Недостатъците от излагането на слънчева светлина включват повишен риск от катаракта, водеща причина за загуба на зрението, въпреки че този риск може да бъде сведен до минимум чрез носене на шапка и слънчеви очила. Слънчевата светлина също така състарява кожата, както е показано тук. Кой може да познае каква е професията на този човек? Той е шофьор на камион, който прекарва десетилетия, набавяйки си повече слънце от лявата страна на лицето си – дори през прозорец. Можете да видите какво може да направи слънцето.
Ефектите от слънчевата светлина върху кожата са дълбоки и отговарят за 90% от видимото стареене на кожата: бръчки, удебеляване, загуба на еластичност. Неща като излагане на слънце и пушене могат да ви накарат да изглеждате 11 години по-възрастни. Козметичните операции могат да ви накарат да изглеждате осем години по-млади, но здравословният начин на живот може да действа още по-добре.
Причината, поради която лекарите препоръчват защита от слънцето, обаче, не е за младежки външен вид, а заради рака на кожата. Медицинските органи от Световната здравна организация, Американското раково общество и ръководителят на Американската здравна служба в САЩ предупреждават за прекомерното излагане на слънчева светлина и то основателно, като се имат предвид милионите случаи на рак на кожата и хилядите смъртни случаи всяка година само в САЩ.
Ултравиолетовите лъчи на слънчева светлина се считат за така наречените пълни канцерогенни, което означава, че не само могат да предизвикат рак, но и да насърчат развитието и разпространението му. Меланомът е най-страшен, което прави нарастващата му честота сред младите жени особено тревожно. Това увеличение се дължи на повишената употреба на салони за придобиване на тен. Солариумите и UV лъчите като цяло се считат за номер 1 клас канцерогени, като преработеното месо, и са отговорни за три четвърти от случаите на меланома сред младите хора. Шест пъти по-голям риск от меланом за хората, които са посетили солариумите десет или повече пъти преди навършване на 30-годишна възраст.
Солариумната индустрия е голям бизнес, който носи милиарди. Може и да има повече солариуми, отколкото заведения Starbucks. И те използват тези пари също както тютюневата индустрия, за да намалят риска от продуктите си. Сега се приемат закони за регулация на солариумите, включително и пълни забрани, както е в Бразилия, и възрастови ограничения за непълнолетните.
Но за разлика от тютюна, тенът не води до пристрастяване, нали? Има хора, които са обсебени от правенето на тен и признават, че са пристрастени. Да описваме правенето на тен като някакво разстройство със злоупотреба изглежда на пръв поглед малко глупаво докато не подложите хората на скенер на мозъка и той не покаже същия вид пътища на наслаждение в мозъка, които светват, благодарение на ендорфини, освободени от кожата ви, когато сте изложени на ултравиолетови лъчи, така че дори можете да предизвикате симптоми, подобни на отдръпване, когато се дават лекарства за блокиране желанието за опиати на хората, пристрастени към тена. Потенциално пристрастяващо, но опасно. Изследователи от Харвард смятат, че трябва да разглеждаме тенът за разкрасяване и злоупотребата с хероин като ангажиране в едни и същи биологични пътища.
Но има причина, поради която излагането на слънце да ви кара да се чувствате добре. Еволюционно това е хубаво нещо, защото слънчевата светлина е основният естествен източник на витамин D. Така че по време на еволюцията, това е важно по отношение на предаването на гените, за да не умрем от рахит в детска възраст – забравете за рака на кожата в зряла възраст. За разлика от естествената слънчева светлина, солариумите излъчват предимно UVA лъчи, което е най-лошото от двата свята: риск от рак с много малко или почти никакво производство на витамин D. Но малкото количество UVB лъчи, които много излагат, могат да бъдат достатъчни за повишаване на нивата на витамин D. Само да имаше начин за повишаване на нивата на витамин D, но без риска от рак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-way-to-get-vitamin-d-sun-supplements-or-salons
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Отслабнете с 1 килограм за един ден: поемете по пътя на миоценската епоха

Палеолитният период, каменната епоха, датира едва от около два милиона години. Хората и другите големи маймуни са се развивали през последните 20 милиона години, започвайки от миоценската епоха. Говори се много за палеолитната диета, но това представлява само последните 10% от човешката еволюция – ами другите 90%?
По време на Миоценската ера храненето се предполага, че се е състояло от растителна диета с високо съдържание на фибри. За по-голямата част от еволюцията на нашето семейство ние сме яли това, с което се хранят останалите ни братовчеди маймуни – листа, стъбла и кълнове (с други думи зеленчуци) и плодове, семена и ядки.
Анатомично погледнато храносмилателният тракт на хората и нашите приятели маймуните са много подобни. Всъщност нашето ДНК е много подобно на тяхното. И така, какво ядат? Изцяло вегетарианското хранене с голяма консумация на зеленолистни и плодове. Просто изцяло вегетарианско? Да, шимпанзетата за известни, че ловуват, убиват и си изяждат жертвата, но приемът на храна от животински произход от шимпанзета е на много ниско ниво, като едва 1,7% от изпражненията на шимпанзетата предоставят доказателства за консумацията на животински храни, въз основа на осем години работа и събиране на почти 2000 фекални проби. Така че дори и най-месоядните от маймуните изглежда се хранят с 98% растителна храна. Може би сме най-близо до диетата на бобобо шимпанзетата, едни от по-малко известните маймуни, които ядат почти изключително растителна храна.
Дори палеолитните ловци и събирачи трябва да са събирали ужасно много, за да получат 100 грама фибри на ден. И така, какво ще стане, ако поставите хората на истинска палео диета? Не палео диета от супермаркета, видяна в някое списание или от някой пещерен блогър, а истинска диета с над 100 гр. фибри на ден. Или още по-добре, миоценна диета, като се вземат предвид последните 20 милиона години еволюция откакто сме се разделили с нашите общи прародители – маймуните.
Д-р Дейвид Дженкинс и колегите му опитали. Тествали ефектите от диета с високо съдържание на фибри, тук говорим за 150 грама на ден, далеч повече от препоръчителните 20 до 30 грама на ден, но 150 е количеството, което населението в селските райони на Африка са изяждали, население, почти изцяло освободени от много от хроничните заболявания в днешно време като рак на дебелото черво и сърдечно-съдови болести.
Вижте това. Тук изобщо не се шегуват. И така, какво ядохте днес на обяд? О, половин килограм зеле. Определено яденето само на много плодове/зеленчуци/ядки не може да бъде много удовлетворяващо. Напротив, постига максималния рейтинг на ситост, 3 от 3 от всеки един от десетте участници в проучването. Защо? Защото всички диети били предназначени за поддържане на теглото. Не искали загуба на тегло, за да не се объркат данните. И така, за да приемат калории от цели растителни храни за един пълен ден, трябвало да изяждат около 5 кг. храна на ден, което не е изненада, че води до някои от най-големите изпражнения, някога регистрирани в медицинската литература, като при мъжете превишавали по един килограм на ден. Нали знаете как някои хора на диети за отслабване отслабват с по един килограм на седмица? Тук те отслабвали по един килограм на ден.
Но това не е единственият рекорд. 33% спад на LDL холестерола само за две седмици. Дори без никаква загуба на тегло. Нивата на лошия холестерол намалели с една трета след две седмици – това е най-големият спад, който някога съм виждал при която и да е диетична интервенция, по-добре от вегетарианска диета, основана на нишесте, по-добре от вегетарианската диета без наситени мазнини на Американската сърдечна асоциация. Намаляване на холестерола, равняващо се на ефекта от терапевтична доза от лекарство със статин. И така, човек трябва да приема лекарства, за да намали нивата на холестерол до нивата, които биха били нормални, ако се храним по-естествено.
Ядем по 100 грама фибри всеки ден от милиони години. Подобно на това, което се яде от населението, което не страда от честите хронични заболявания. Може би това не трябва да се нарича диета с високо съдържание на фибри. Може би това, което ядем, трябва да се счита за много ниско съдържание, хранене с изключително голям дефицит на фибри. Може би е нормално да приемаме по 100 грама фибри на ден. Може би е нормално да нямаме сърдечно-съдово заболяване. Може би е нормално да нямаме запек, хемороиди и дивертикулит, апандисит и рак на дебелото черво, затлъстяване, диабет тип 2 и всички други болести на западната цивилизация.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/lose-two-pounds-one-sitting-taking-mioscenic-route
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Сок от пшенични стръкове за улцерозен колит

В статията, придружаваща това забележително проучване, което показва, че екстракт от подправката куркума, може да се използва за борба с улцерозния колит, поздравили изследователи за провеждането на най-голямото проучване до сега върху допълващи или алтернативни медицински подходи за лечение на възпалително заболяване на червата. Но това не ни говори много.
Две от единствените други проучвания с високо качество, опитали с гел от алое вера и сок от пшенични стръкове. Няма значителни подобрения в честотата на клинична ремисия или ендоскопските открития при алое верата, но откритията за пшеничните стръкове били впечатляващи. Сокът от пшенични стръкове за лечението на активен дистален улцерозен колит. Употребата на сок от пшенични стръкове за лечението на различни стомашно-чревни и други състояния, се препоръчва от поддръжниците на пшеничните стръкове от над 30 години, но никога не е била клинично оценявана в контролирано проучване… до появата на това.
Употребата на сок от пшенични стръкове за лечението на улцерозен колит е доведена до знанието им от няколко пациенти, които приписват подобрението си на редовната употреба на пшенични стръкове. И така, в едно пилотно проучване дали на десет пациенти 100 куб.см. на ден – което е между една трета и половин чаша сок от пшенични стръкове в продължение на две седмици. Осем пациенти описали клинично подобрение, един нямал никаква промяна и един се влошил. Защо никога не съм чувал за това проучване? Защото никога не е било публикувано. Изследователите си мислели, че наистина са открили нещо, затова искали да го направят правилно. Така че това рандомизирано, двойно тайно проучване с плацебо контролна група е проведено, за да изследва ефектите на сока от пшенични стръкове при пациенти с активен улцерозен колит на долната част на дебелото черво. Установили, че лечението със сок от пшенични стръкове е свързано с намаляване на общата активност на заболяването и сериозността на ректалното кървене. 90% от пациентите, приемали пшенични стръкове, се подобрили и никой не се влошил. Стига се до заключението, че сокът от пшенични стръкове изглежда ефективен и безопасен като единствено или допълващо лечение на активен улцерозен колит на долната част на дебелото черво.
Понастоящем няма отговор относно действието на сока от пшенични стръкове. Активното вещество ли се абсорбира в тялото и има някакъв общ противовъзпалителен ефект или действа локално, директно в дебелото черво? Как ще разберете това? Винаги можем да търсим в обратната посока.
Изследване като това повдига толкова много въпроси. Как би се справил сокът от пшенични стръкове в сравнение с други лечения? Има ли някаква роля в предотвратяването на ударите или ефектът е само когато се случи? Трябва ли да го даваме на хора с болест на Крон също? Коя е най-добрата доза? Изминаха повече от десет години от публикуването на това проучване, но нищо не се е случило от тогава. Колко тъжно. Да, никой няма да прави милиони, продавайки пшенични стръкове, но какво ще кажете за компаниите, произвеждащи сокове от пшенични стръкове? Иска ми се да можеха да дадат някой долар за проучвания.
Дотогава обаче пшеничните стръкове изглежда предлагат истинско терапевтично предимство при това увреждащо заболяване. Това е при условие че можете да понасяте вкуса.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/wheatgrass-juice-ulcerative-colitis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Удар с корена: куркумин и улцерозен колит

Въпреки доказателствата от преди 40 години, че основната съставка на куркумата, куркумин, притежава значителна противовъзпалителна активност, едва през 2005 г. за първи път е тествано влиянието й при възпалителни заболявания на червата. Защо отнема толкова дълго време? Кой ще финансира такова проучване? Голямото къри? Но липсата на корпоративна подкрепа не спира отделните лекари от това да опитат, което именно правят тези лекари от Ню Йорк. Те решили да помолят следващите си пет пациенти, които влязат през вратата с улцерозен колит, да започнат прием на добавки с куркумин.
Улцерозният колит е инвалидизиращ, хроничен, рецидивиращ, което означава, че идва и си отива – възпалителна болест на червата, която засяга милиони. Както и при повечето други заболявания, имаме цял куп лекарства за лечение на хората, но понякога те могат да допринесат за усложненията на заболяването, най-често гадене, повръщане, главоболие, обрив, треска и възпаление на черния дроб, панкреаса и бъбреците, както и потенциално влошаване на имунната ни система и поява на безплодие. И повечето пациенти с улцерозен колит трябва да бъдат на лекарства всеки ден до края на живота си, така че наистина е нуждаем от нещо безопасно, за да поддържаме болестта под контрол.
И така, как биха се справили само с прием на екстракт от подправката? Като цяло и петимата души се подобрили след края на проучването, а четирима от петимата успели да намалят или елиминират лекарствата си. Имали по-оформени изпражнения, не толкова често изхождане и по-малко коремна болка и спазми. Един от хората дори съобщил за намалена мускулна болезненост, която обикновено чувствал след тренировка. Но това било открито проучване, което означава, че пациентите знаели, че са приемали нещо и затова част от подобрението може да се е дължало на плацебо ефекта. През 2013 г. друго малко открито проучване установило окуражаващи резултати при деца, но това, което е необходимо, е по-мащабно, двойно тайно проучване с плацебо контролна група.
Ето го и него! Взели група хора с непостоянен улцерозен колит и им дали или куркумин заедно с типичните им противовъзпалителни лекарства или плацебо заедно с лекарствата. В групата с плацебо 8 случая на рецидив от общо 39, което означава, че болестта им се е върнала. В групата с куркумина? Само 2 от общо 43, значително по-малко. И независимо дали има рецидив или не, клинично плацебо групата се влошила, а групата с куркумин се подобрила. И ендоскопски, ако си представим обективно вътрешността на дебелото ни черво, ще видим същото нещо: тенденция към по-зле или по-добре.
Пет процента рецидив в групата с куркумата, 20% рецидив в групата със стандартно лечение. Това е толкова драстична разлика, че изследователите се чудели дали не е някаква случайност. Въпреки че пациентите били разделени в групи, може би чрез някакво случайно съвпадение групата с куркумина просто накрая се оказала много по-здрава, и така, може би това е просто някакво съвпадение, а не куркуминът, който е отговорен за тези резултати. И така, това, което направили, е да продължат проучването за още шест месеца, но слагат всички в плацебо групата. Така че спрели куркумина, за да видят дали всички ще започнат да рецидивират, и именно това се случило. Изведнъж всички се влошили също толкова, колкото групата със захарното хапче.
Заключение: Куркуминът изглежда обещаващо и сигурно лекарство – без никакви странични ефекти – за поддържане на ремисията при пациентите с непостоянен улцерозен колит. И така, една придружаваща редакционна статия пита „Къри за лек?“ в журнала на американската фондация за болест на Крон и колит. Може ли куркуминът да бъде добавен към спусъка с опции по отношение на поддържането на ремисия при улцерозен колит? Това, което трябва да се отбележи, както споменах, е фактът, че не само авторите демонстрират статистически значимо намаление на рецидивите на шестия месец, но и статистически значимо подобрение на ендоскопския индекс. Също толкова важен е фактът, че след премахване на куркумина скоростта на поява на рецидив бързо се изравнила с тази на пациентите, лекувани първоначално с плацебо, което означава, че куркуминът всъщност оказва някакво важно биологично влияние.
Това е същото, което заключава и проучването на Кокрейн през 2013: това може да бъде безопасна и ефективна допълваща терапия. Прегледите на Кокрейн взимат най-добрите проучвания, които отговарят на строги критерии за качество и събират всички най-добри научни изследвания заедно – което е по принцип гигантско начинание, но не и в този случай, тъй като има наистина само едно добро проучване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/striking-root-turmeric-curcumin-ulcerative-colitis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев