Как Big Star манипулира науката за препоръките за хранене

През 2016 г. една лоби група от Вашингтон публикува един научен преглед, който заключава, че доказателствата в полза на препоръките за ограничаване на добавената захар са с „ниско качество“ и не „отговарят на критериите за надеждни препоръки“. Това е група, финансирана от международни компании за храни и агрохимикали, от Кока-кола, Монсанто и капитаните на царевичния сироп, обвинени, че „отвличат научния процес по много хитър начин, за да всяват съмнения и да заплашват общественото здраве.“ Но как точно се измъкнали с това?
Ето статията им, която поставя под въпрос научната основа на препоръките за прием на захар. Използвайки подхода на GRADE, те стигат до заключението, че цялостното качество на доказателствата, които подкрепят такива препоръки, е много много ниско. GRADE означава инициатива за оценка на препоръките, развитие и изпитване, която е създадена, за да направи клиничните насоки по-научно обосновани и добре, че я има. Клиничните насоки, като например кое лекарство да се приема от кого, бяха развивани от нещо като метода GOBSAT, (добрите стари момчета, които седят около една маса).
Според GRADE висококачествените доказателства изглежда произлизат изключително от рандомизирани проучвания. Това не е изненадващо, имайки предвид факта, че процесът GRADE е предназначен за лекарства, и всеки би искал произведените от него лекарства да се тестват преди употреба. Сигурно си спомняте историята на Премарин, при която 10 години организациите препоръчваха лекарите да окуражават жени след период на менопауза да използват хормонозаместваща терапия, защото жените, които са я приемали, се оказва, че преживяват по-малко инфаркти. Но при истинско проучване, рандомизирано контролирано проучване, резултатът е точно обратният. Определено е добре лекарствата да се подлагат на рандомизирани, двойно тайни проучвания с плацебо контролни групи, при които хората приемат или лекарството, или плацебо, без да знаят кой в коя група е докато не се издаде тайната накрая, а така можем да видим колко добре двете групи се справили в сравнение една с друга.
Всеки е съгласен, че рандомизираните контролирани проучвания са изключително ценни в много области на медицинските изследвания, като например тестването на нови лекарства, но чакайте малко, как се прави това с диетите? Няма такова нещо като плацебо диета. Как можем да раздели хората да спазват различни диети, но някак да скрием от тях коя точно диета следват? Хората обикновено забелязват какво слагат в устата си. А рандомизираните контролирани проучвания са толкова скъпи, че обикновено се провеждат само за няколко седмици или месеци, а за повечето видове рак са нужни десетилетия, за да се развият; така че, почти е невъзможно да се види дали различните диети предотвратяват или причиняват рак. За да се разбере дали цигарите причиняват рак, може да се проследят големи кохортни проучвания върху пушачи и непушачи в продължение на десетилетия, за да се види кой получава рак и кой не, но няма как да се разделят хората на пушачи и непушачи десетилетия наред. Когато се изследват интервенции в начина на живот, много често няма как просто да се направят рандомизирани контролирани проучвания, а дори и да може, няма да е етично.
Например, синдромът на внезапната детска смърт. Едно важно проучване, което изучава навиците на починалите бебета, открива, че спането по корем е рисков фактор; и така, започнахме да образоваме родителите „да държат бебетата да спят винаги по гръб“, така процентът на СВДС спадна. Какво повече ни трябва? Би ли било етично да накараме хиляди бебета да спят по гръб и да изброим смъртните случаи на този етап? Можем да получим достатъчни доказателства, за да направим препоръка, която да спаси много животи без рандомизирани контролирани проучвания.
На важни въпроси, като например „Кой хранителен модел води до най-добрите резултати за здравето през живота?“ просто не може да се отговор с рандомизирани контролирани проучвания. Няма как да разделите хората на групи, които да следват различни диети до живот и да очаквате те да се придържат към тях; трябва да съставим обединяване на доказателствата от други видове проучвания.
Липсата на доказателства от рандомизирани контролирани проучвания е станала често срещана стратегия за аргументация да се критикуват на препоръките за хранене. Подобни твърдения бяха направени от тютюневата индустрия в опит да омаловажи доказателствата за вредите от цигарите. Един пример: така наречената кампания „наука за звука“, проведена от Филип Морис. Всичко това идва директно от книгата на тютюневата индустрия.
Филип Морис използваха компаниите за връзки с обществеността и адвокати, за да развият програмата „наука за звука“, която включва събиране на други индустрии и издания, за да се засенчи ролята на тютюневата индустрия. Опитаха се да съхранят „добри епидемиологични практики“, които да направят невъзможно да се заключи, че вторичният цигарен дим – както и други токсини от околната среда – причиняват заболявания.
„Лекарите трябва да знаят, че движението „науката за звука“ не е естествено усилие от професията за подобрение на качеството на научните данни, а по-скоро отразява сложните кампании на връзките с обществеността, контролирани от представителите на индустрията и адвокати, чиято цел е да се манипулира стандарта за научни доказателства, за да се служи на корпоративните интереси на техните клиенти,“ и не само клиентите на тютюневата индустрия, защото те се надяват да разширят дейността си до хранителната, пластмасовата и химическата индустрия. Филип Морис отиде далеч отвъд „всяването на съмнение“ и „противоречия“ относно научните доказателства, за да се опита да промени научните стандарти. Но рандомизираните контролирани проучвания не са единственият източник на добри доказателства. Самият сър Брадфорд Хил, който първи започва да провежда рандомизирани контролирани проучвания, казва: „Вярата, че контролираните проучвания са единственият начин, означава, не само, че махалото е стигнало твърде далеч, но и че е напълно се е разглобило.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-big-sugar-manipulated-the-science-for-dietary-guidelines/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на кимчи и H. Pylori за появата на рак на стомаха

В продължение на десетилетия Япония имаше най-дългата продължителност на живота в света, докато същевременно харчеше много малко за здравеопазване в сравнение с други държави с високи доходи. Дълголетието се приписва от части на начина на хранене на японците, за който се смята, че е причина за сравнително ниската честота на коронарна болест на сърцето. Япония има едни от най-ниските проценти на рак на дебелото черво, рак на гърдата, рак на яйчниците, рак на простатата, пикочния мехур и рак на кръвта. Япония, обаче, е сред страните с най-високи проценти рак на стомаха. Да, японците може и да имат по-малко случаи на рак на простатата от американците, но имат и 6 пъти повече рак на стомаха. Има ли някаква Ахилесова пета в японската храна?
Една от първите теории, предложена през 70-те години, беше че причината е талкът, използван за полиране на белия ориз, за да му се придаде лъскав отеннък. Това беше и случаят с рака на яйчниците, който доведе до милиарди долари в щети срещу бебешката пудра Johnson & Johnson, както разгледахме в едно предишно видео, но не това е случаят с рака на стомаха. Дали не е просто генетика? Не. Проучвания върху японски мигранти показват, че след като те и децата им озападняват храненето си и начина си на живот, процентите рак на стомаха значително спадат.
Най-известният рисков фактор за рак на стомаха е H. pylori, бактерия, която инфектира вътрешността на стомаха и причинява хронично възпаление, което може да доведе до рак. Заразяването с H. pylori се счита за канцероген от група 1, което посочва, че тя със сигурност наистина причинява рак. Корея и Япония имат едни от най-високите проценти на хора с рак на стомаха и са сред държавите с най-висока честота на инфектиране с H. pylori. Случаят е решен, нали? Загадката изглежда е решена. Но тогава стигаме до африканската енигма. Държави като Нигерия имат дори още по-висок проценти на H. pylori, но много по-малко случаи на рак на стомаха.
После имаме индийската енигма. H. pylori е два пъти повече разпространена в Индия отколкото в Япония, но все пак индийците имат 10 пъти по-малко случая на рак на стомаха. Очевидно H. pylori сама по себе си не може да обясни причината на епидемията в Япония.
Въпреки че повечето случаи на рак на стомаха се смята, че са причинени от H. pylori, повечето хора с H. pylori не се разболяват от рак. H. pylori е една от най-често срещаните инфекции при хората. Смята се, че половината от световното население е заразено с H. pylori, но въпреки това няма толкова хора с рак на стомаха. Трябва да има някакъв допълващ фактор в страни като Корея или Япония, който да обясни високия процент случаи на рак. Възпалението, причинено от H. pylori може би просто подготвя средата за образуване на рак, като така увеличава податливостта на стомашната лигавица към канцерогени от храната. Но какво е толкова канцерогенно в корейските и японските храни?
Проучванията, които сравняват храната на различни населения от Азия с други хора, които имат близки проценти на H. pylori, но коренно различна честота на поява на рак на стомаха, смятат, че консервираните солени храни – риба и зеленчуци – са причината. Свежите зеленчуци и плодове, от друга страна, са свързани с 85% спад на вероятността от рак на стомаха, докато консумацията на свежа риба изглежда също не е свързана с рак на стомаха.
Един преглед от 60 проучвания установява, че консумацията на ферментирали храни е свързана със значително по-висок процент рак на стомаха, въпреки че това се отнася за Корея, не за Япония, може би защото в Корея консумацията на човек на солени ферментирали зеленчуци, като например кимчи, е пет до осем пъти по-голяма. Няма как да знаем със сигурност обаче докато не направим проверка.
Екстрактът от ферментирали зеленчуци може да доведе до увреждане на ДНК в съд на Петри, но какво се случва при хората? Изследователи във Ванкувър давали на група хора по 850 г фукужинцуке – различни зеленчуци, ферментирали в соев сос, а на друга група – кисели краставички в продължение на три дни. Биопсиите, взети от стомашната лигавица преди началото на експеримента, били нормално, както и биопсиите на тези хора, които приемали свежи моркови или краставици. Но само няколко дни след консумация на ферментирали зеленчуци, били установени умерени до тежки аномалии на тъканите, което предполага раздразнение на стомаха.
Консумацията на неферментирали соеви храни, като тофу, едамаме и соево мляко е свързана с по-нисък риск от рак на стомаха в Япония, но няма такава връзка с ферментиралите соеви храни, дори и при много солената мисо паста. Предпазващата роля на соевите продукти се дължи на противовъзпалителните и антиоксидантни ефекти на изофлавонните вещества в соевите зърна.
Самата сол не се смята за директен канцероген, но може да увреди стомашната лигавица, да изтъни защитния мукусен слой, да подобри колонизацията на H. pylori, да засили проникването на канцерогените, както и самото образуване на канцерогени. Дори умерено високият прием на сол е свързан със значително повишен риск от рак на стомаха, въпреки че в Япония този ефекти може би е ограничен само до тези хора, които вече страдат от възпаление, предизвикано от H. pylori.
H. pylori обикновено се лекува с коктейл от множество антибиотици. Има ли начин да бъде заличена тази бактерия с помощта на храненето? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-kimchi-and-h-pylori-in-stomach-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Натурално лечение на H. Pylori чрез хранене

Солената и ферментирала риба произвежда новооткрит химикал, наречен CMBA, който води до мутации в ДНК-то и се образува от реакцията със солта, нитритните консерванти и метионина, аминокиселина с висока концентрация в животинските протеини. Нитритите могат да си взаимодействат с други съставни части на протеините и така образуват N-нитрозо съединения, мощен вид канцерогени, които се съдържат в цигарения дим. Това може да обясни защо преработеното месо, като бекон, шунка, хотдог, салам и наденица, е свързано с повишен риск от рак на стомаха, но тук също става въпрос и за свежо, непреработено и неосолено месо.
Чакайте малко. Мислех си, че повечето случаи на рак на стомаха са причинени от инфектиране с бактерията H. pylori. Има синергична реакция между възпалението от гастрита, причинено от H. pylori и начина на хранене при появата на рака на стомаха. Вижте това. Изследователи в Китай установили, че дори генетично податливите хора, инфектирани с определен патогенен щам H. pylori, не изглежда да имат повишен риск от рак на стомаха, освен ако не изяждат по около 30 г или повече свинско месо всеки ден. Една свинска пържола тежи около 170 г. Това е шокиращ пример за това как начинът ни на хранене може понякога да е решаващ както за гените ни, така и за влиянието на околната среда, както е при инфекциите, които причиняват рак. Но има ли начин за премахване на бактерията H. pylori?
Обичайното лечение е троен коктейл антибиотици, които да убият H. pylori, но е следването на предписанието от пациентите е трудно поради количеството на приемани лекарства и техните странични ефекти. Има ли някои храни, които да помогнат за премахването на бактерията?
Десетилетия преди откриването на детоксикиращите и противоракови свойства, сулфорафанът, това забележително вещество в кръстоцветните зеленчуци, първоначално беше изучаван заради своята антимикробна активност. След докладите от отделни хора с пептична язва, предизвикана от H. pylori, които преживяват драстично и понякога неочаквано облекчение след прием на 3-дневни кълнове от броколи, изследователите от университета Джонс Хопкинс решават да направят изследване върху кълновете от броколи. Не само че екстрактът от кълнове от броколи убива резистентните към антибиотици щамове на H. pylori в съд на Петри, но и някои пациенти, които са приемали само по 1/3 чаша кълнове от броколи на ден в продължение на 1 седмица, успели да заличат инфекцията си с H. pylori напълно. Ето едно рандомизирано контролирано проучване: кълнове от броколи vs. кълнове от люцерна. Хората, приемали 2 до 3 порции кълнове от броколи на ден успели значително да намалят показателите си както на колонизация на H. pylori, така и на възпалението на стомашната лигавица.
Въпреки че кълновете от броколи могат да заличат H. pylori при повечето пациенти, 56%, стандартното лечение с троен антибиотик е много по-ефективно, заличаване на бактерията на 90%. И все пак, за хората, които не отговарят на критериите за лечение с лекарства, кръстоцветните зеленчуци предоставят безопасен, естествен начин за справяне с H. pylori и с рака на стомаха. Компилация от 22 проучвания върху групи от населението установява, че приемането на повече кръстоцветни зеленчуци, е свързано със значително по-нисък риск от рак на стомаха, но броколите досега не са били изрично изследвани, за разлика от чесъна.
Наблюдателни проучвания върху японски мигранти, които датират от 60-те години, предполагат, че луковите растения – чесън и лук – могат да имат предпазна роля при рак на стомаха. До днешна дата има няколко такива проучвания и като цяло, приемът на лукови растения наистина е свързан със значително по-нисък риск от рак на стомаха. Има доказателства, обаче, за пристрастност на публикациите, което означава, че изглежда има и други проучвания, които може би не са успели да докажат такъв ефект, били са захвърлени и никога не са публикувани. Дори и това да не е така, наблюдателните проучвания никога не доказват причинно-следствена връзка.
Може би ниската консумация на чесън и лук не допринася към рака на стомаха, а по-скоро ракът на стомаха допринася за ниската консумация на чесън и лук. Десетилетия на възпаление от H. pylori, които водят до появата на рак, може би са накарали хората да избират по-проста храна, за да избегнат дискомфорт. Няма как да знаем дали чесънът настина помага, докато не проверим.
Луис Пастьор е първият, който описва антибактериалния ефект сока от лук и чесън.
Проучванията в съд на Петри показват, че чесънът е ефективен за потискане на растежа на H. pylori при концентрации, които са постижими в стомаха с една-единствена скилидка чесън. Дори някои щамове, които са иначе резистентни към антибиотици, са податливи. Но означава ли това, че растежът на рака ще спре? Едно рандомизирано двойно тайно контролирано проучване се опитва да разбере.
Хиляди хора с висок риск от рак на стомаха от 13 села в Китай били разделени на групи, приемащи различни комбинации от антибиотици, добавки с чесън и антиоксиданти. Само няколко седмици на антибиотици довели до значителен спад в последващия растеж на ракови клетки в стомаха 7 години по-късно, както и значителен спад в последващата поява на рак на стомаха след 15 години. Ами чесънът? Никакви ползи след 7 години и само статистическа незначим спад след 15 години. Но през 2019 г. имаме актуализация какво става след 22 години: 15 години след като проучването спряло хората, които приемали чесън, имали наистина значително по-нисък риск от последваща смърт от рак, въпреки че предпазната роля на чесъна изглежда се проявява само сред тези, които не пият алкохол.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-treat-h-pylori-naturally-with-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Храни, които подпомагат растежа на косата

Андрогенната или андрогенетичната алопеция, също известна като постоянен косопад при мъжете или жените, е един от най-често срещаните хронични проблеми при дерматолозите. Чакайте малко, значи се нарича мъжки косопад или женски косопад? Да, при мъжете го наричат мъжки постоянен косопад, а при жените – женски постоянен косопад. Добре. Характеризира се с непрекъсната загуба на коса, най-вече в основата на скалпа. Говорихме вече за добавки при косопад. Говорихме и за медикаменти при косопад. Ами храненето при косопад? Каква е ролята на храната за лечението на косопада?
Човешките експерименти с фекални транспланти ни дават идея за влиянието на микробиома ни, като има доклади за подобрението на растежа на косата след като фекална каша, направена от свежо изхвърлени изпражнения от донор, се вкарва в дебелото черво на друг човек, и то не само малко количество. На един напълно оплешивял мъж започва да му расте коса няколко месеца след фекална трансплантация, а след около 1 година косата е напълно възстановена. Поуката от историята е да не пиете кафяви смутита, а да поддържате полезните си бактерии в добро здраве. Проучвания върху населението установяват, че мъжкото оплешивяване е свързано с лоши навици за сън и консумация на месо и бързи храни, установена е обаче и предпазваща роля при консумация на сурови зеленчуци, свежи билки, както и на редовното пиене на соево мляко. Пиенето на соево мляко всяка седмица е свързано с 62% по-нисък риск от умерен до тежък косопад, което навежда на вероятността да има съставки в растенията, които може би предпазват.
Допълващите и алтернативните медицински лечения „се хвалят с възможността да излекуват косопада безопасно с по-малко странични ефекти отколкото конвенционалната медицина. Обаче е важно да разгледаме отвъд всеобхватните твърдения и маркетинга, за да можем критично да оценим литературата.“ Например, много проучвания нямат достатъчна валидност, защото са използвани обръснати гризачи. Това са обръснати мишки, намазани с отрова от пчели. И дори когато правят клинични проучвания върху реални хора, понякога няма плацебо контролна група; затова нямаме идея дали храната има нещо общо като цяло.
Но има едно рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група лютите чушки и соята, което показва значително ускоряване на растежа на косата. Ето снимки на преди и след, както при мъже, така и при жени. Добре, но какви количества са използвали? 6 мг капсаицин на ден и 75 мг изофлавони. Какво означава това? Може да си набавите 6 мг капсаицин само с 1/4 свежа люта чушка халапиньо на ден. Това звучи постижимо. А 75 мг изофлавони означава да изяждате по 3/4 чаша темпе или чисти соеви бобчета. Соята дори е още по-концентрирана, сушени и запечени соеви бобчета, но имайки предвид образуването на крайни продукти на гликацията при храни с високо съдържание на мазнини и протеини при висока температура, моят съвет е да избягвате приема на печени ядки, семена или соя.
Има също едно рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група върху олиото от тиквено семе. Откъде им е хрумнала тази идея? През 2009 г. едно проучване от Южна Корея установява, че мъжете с BPH, уголемени жлези на простатата, които приемат само по 320 мг олио от тиквено семе на ден (това е около 1/16 ч.л., само няколко капки), подобряват уринарния си поток значително. Уринарният поток продължил да се отклонява и да се влошава при контролната група, но тези, които приемали еквивалента само на две тиквени семена на ден, имали значително подобрение. Изглежда това е анти-андрогенен ефект, така че може би помага и при косопада.
Изглежда действа при мишки, когато се използва локално, ами при хората, които просто приемат тиквено семе? Няма да навреди да се пробва. За съжаление често хвърляме семената на тиквата или на динята, а те всъщност имат богат репертоар от хранителни вещества. Но няма как да знаем дали реално действа при косопад докато не се направи проучване.
В едно такова проучване 76 плешиви мъже получават 400 мг олио от тиквено семе на ден, скрито в капсули, или приемали плацебо капсули в продължение на няколко месеца. Отново, това количество се равнява само на две тиквени семена на ден, може би две и половина. Измерили растежа на косата на скалпа с всякакви видове обективни и субективни мерки и… след 24 седмици на лечение, самооценката на подобрението и удовлетворението в групата с истинското олио от тиквени семена била по-висока, а мъжете обективно имали повече коса, 40% увеличение в броя косми, в сравнение само с 10% в плацебо групата. Ето някои представители снимки на преди и след подобрението в покритието на косата при прием на олио, равняващо се на две и половина тиквени семки. Ако покажете тези снимки на изследователи, които не знаят кой в коя група е, те ще оценят плацебо групите като леко влошаващи се с времето, но групата с тиквеното семе с подобрявала.
В нея 95% останали или непроменени или с подобрение, докато в контролната група над 90% останали непроменени или с влошено състояние. Имайки предвид този ясно изразен ефект, трябва ли да се притесняваме от странични ефекти в сексуално отношение? Разгледали индекса на еректилната дисфункция на преди и след и не установили никакви доказателства за странични ефекти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/food-for-hair-growth/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Микроморт: какъв е рискът от пълната упойка?

Стотици милиони операции се правят всяка година, а рискът от смърт е обикновено около половин процент, при което пациентите може и да кажат неща като, „Шансът да умра, пресичайки пътя, е също толкова голям,“ от което става ясно, че те не разбират разликата в степента на риска. Един начин за разбиране на риска е чрез аналогия. Например, пълната упойка, анестезията, носи около 1 на 100 000 вероятност да не се събудите повече. Колко е това? Скокът с парашут от професионалист има същия риск. Добре, но това може и да бъде трудно за разбиране. Трудно е да говорим за малки цифри. Представете си да разглеждате килим с размери 2,7 м х 3,6 метра. Колко голямо е това точно? Трябват ни единици, които да разбираме. На вашето внимание микромортът като единица за сравнение и комуникиране на риска към пациентите.
Микромортът е единица, равняваща се на шанс 1 на милион от смърт. Една на милион е шансът от това да играете на ези-тура и да получите ези или тура 20 пъти подред, или малко по-малък шанс от това да спечелите на карти. Но истинската полза е да се помогне да се сравнят различните рискове един с друг, използвайки същата метрика. Например, шофирането на 160 км има около 1 на милион риск от смърт, така че това е 1 микроморт. Гмуркането има 5 микроморта на всеки опит; значи всяко гмуркане е също толкова рисковано, колкото шофирането 800 км. Сега имаме начин, по който директно да сравним риска от хирургичните процедури и честите дейности от ежедневието.
Раждането е толкова рисковано, колкото шофирането от Ню Йорк до ЛА и обратно, но секциото е над два пъти по-рисковано. Дори нещо като опериране на херния носи същия риск от смърт, както скокът с парашут 200 пъти. Очевидно понякога нямаме друг избор, но смъртта от операция за разширени вени или обрязване вероятно могат да бъдат избегнати. Изненадах се, като научих, че язденето на кон е четири пъти по-смъртоносно отколкото катеренето на скали, но химиотерапията и радиацията за рак на главата и врата са по-рисковани от катеренето на скали в продължение на 500 години, шофирането 8 милиона км или скачането с парашут 5 000 пъти и т.н.
Една водеща причина за смърт, за която не съм говорил в книгата „Можем да сме здрави“, е случайната смърт. Имаме приблизително шанс 1 на милион да умрем по случайност всеки един ден от нашия живот, и около половината от този риск е смъртта в автомобилна катастрофа, въз основа на средностатистическите данни в САЩ. Има и всякакви други начини. Изненадах се, когато научих, че американците имат 1 на 200 000 шанс да умрат от навлизане на чуждо тяло в отвор, различен от устата всяка година.
Други неща, които е добре да избягваме, включват изкачване на връх Еверест, около 30 пъти по-рисковано от добив на въглища в мина или скок от високо. Влаковете и самолетите имат еднакъв риск при едно и също разстояние, но карането на мотор е около 5 пъти по-смъртоносно от карането на кола, въпреки че карането на колело до определена дестинация също е по-рисковано, около 10 пъти по-смъртоносно от шофирането.
Ето един пример за това как човек може да използва сравненията на основа на микроморта, за да постави нещата в перспектива. Определени видове импланти за гърди могат да причинят рядък вид рак, лимфома, свързана с определен вид импланти. Можете да си представите колко опасно е това за милионите жени, които имат поставени импланти, но вижте риска, сравнен с риска от други често срещани дейности. Рискът от смърт от този вид рак е по-малък отколкото риска от един ден каране на ски. Вероятно е по-добре човек да умре бързо по върховете отколкото да страда бавно и мъчително от рак и да рискува да доведете семейството си до фалит, но това може поне да постави в контекст риска ви от рак заради поставени импланти и вашата смърт.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/micromorts-how-risky-is-it-to-go-under-anesthesia/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали ползите от ядките са ограничени само до тези хора, които имат лоши хранителни навици?

Американският журнал за клинично хранене е най-високо оцененият научен журнал в областта на храненето. Това би трябвало да говори много за самата област, тъй като се публикува от Американското общество по храненето, чиито поддържащи партньори включват захарната асоциация, компании за производство на сладки и безалкохолни, производителите на царевичен сироп, както и индустриите за месо, мляко и яйца. И това е най-високо оцененият журнал по хранене. Фактът, че националната асоциация на телешкото е поддържащ партньор, може да обясни публикуването на тази статия.
Представете си, че сте в джоба на индустриите за телешко и свинско месо. Как изобщо можете да публикувате проучване, което доказва, че приемът на червено месо не влияе отрицателно върху сърдечно-съдовите рискови фактори? Един мета анализ на рандомизирани контролирани проучвания показва, че приемът на повече червено месо, в сравнение с приема на по-малко, не оказва влияние върху холестерола или кръвното налягане. Д-р Барнард и д-р Уилет посочват фаталната грешка в своята статия „Злоупотребата с мета-анализи в проучванията върху храните“, като задават въпроса „В сравнение с какво?“ От 39 проучвания върху LDL холестерола, почти 90% просто заменят един вид месо с друг, сравнявайки червено с бяло месо.
Използвали за контрола диета с пилешко или риба. А знаем, че когато става въпрос за холестерола, влиянието на консумацията на телешко месо е също толкова вредно, колкото и на рибата или пилешкото, ето така го публикуват. Просто заменят едното месо с другото. Това е все едно да се публикува проучване, което да твърди, че приемът на кексчета Twinkie не влияе негативно върху рисковите фактори, като сменят Twinkies с други кексчета Ding Dongs. Хората, приемали нула кексчета Twinkies, нямали по-добър резултат. Да, защото приемали Ding Dongs. Това е класически трик на фармацевтичната индустрия: тестване на собствения медикамент в сравнение с нещо, за което е известно, че е вредно.
Докато ако заменим месото с растителна алтернатива – веган наденички, веган пилешко кюфте за сандвич и веган хотдог – накрая ще имаме значително по-ниски нива на холестерол. Казвате, че има по-малко наситени мазнини в растителните алтернативи на месото. Но дори независимо от съдържанието на наситени мазнини, накрая се оказвате с по-висок LDL холестерол както с червеното, така и с бялото месо – всякакъв вид месо – в сравнение с растителните източници на протеин без месо. Изследователите стигат до заключението, че това е в съответствие с препоръките за диета, състояща се предимно от растителни храни, но въз основа на последствията за холестерола, бялото месо, като пилешкото и пуешкото, се оказват също толкова вредни, колкото и червеното месо. А рибата може да е дори още по-вредна, въпреки че често изследователите се опитват да стандартизират съдържанието на наситени мазнини, като добавят масло. При едно и също съдържание на наситени мазнини рибата изглежда по-вредна отколкото телешкото, а пилешкото е на едно равнище с телешкото месо. Растителните източници на протеини, като бобовите, соята и ядките, боб, грах, нахут, леща, ядки, са много по-добре.
Ако замените само една порция крехко телешко месо със същото количество калории от ядки или соя, ще понижите лошия си LDL холестерол, ключов рисков фактор за убиец #1 на мъже и жени в САЩ и по-голямата част от света. Но чакайте малко, заради това ли само една порция ядки на ден се свързва с 22% намаление на риска от преждевременна смърт? Защо милиони смъртни случаи всяка година се приписват на недостатъчен прием на ядки? Може би ползите са просто защото хората ядат ядки вместо месо? Не. Спадът на инфарктите сред хората, които консумират ядки по-често е също толкова голям или дори по-голям сред вегетарианците. Намаленият процент смъртност, свързан с консумация на ядки, е независим от здравословното състояние. Не е само това, че лудите по здравословно хранене са луди и по ядките. Всъщност, в едно сравнение от около 12 различни хранителни групи, ядките побеждават дори зеленчуците, когато става въпрос за по-нисък риск от преждевременна смърт,

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-the-health-benefits-of-nuts-limited-to-those-eating-bad-diets/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предразсъдъците около теглото: да намразиш червата си

Това видео, както и следващото, са свързани с предразсъдъците около теглото и дискриминацията, които са чувствителна тема за много хора. Каква роля играе това в здравеопазването? Гледайте, за да разберете повече за тази важна тема.
Описана като последната „приемлива форма на предразсъдъци, стигмата за телесното тегло е обект на ожесточена дискриминация и стереотипи за хората със затлъстяване. 50 жени с наднормено тегло били помолени да пишат в дневник всеки път, в който се почувстват дискриминирани заради теглото си. Само за 1 седмица над хиляда случаи са записани. Една жена с наднормено тегло очаква да бъде тормозена или обиждана, да се натъкне на физически ограничения (като например невъзможност да се побере на някоя седалка) или да бъде дискриминирана (като например да получи по-лошо отношение в ресторанти или магазини) средно по около три пъти на ден. Затлъстелите мъже съобщават за три пъти по-малко дискриминация от жените със същото тегло; така че може би при тях това се случва само по веднъж на ден.
Те не са просто параноици. Проучвания с професионални актьори, представящи се за кандидати за работа, които са с наднормено тегло привидно с помощта на магията на Холивуд и театралните протези, имали значително по-голяма вероятност от дискриминация срещу самите тях отколкото когато се появяват с нормалното си тегло. Тези предразсъдъци около теглото се оказват особено големи срещу жените с наднормено тегло, в сравнение с мъжете.
Може да се открие подобно отношение и в различни анкети. В едно сравнение от 16 стигматизирани социални групи, като хомосексуалисти и бездомни, само пристрастените към наркотици и пушачите били с по-високо ниво на отвращение от хората с наднормено тегло. Изследователите отбелязват, обаче, че има наистина връзка: хората със затлъстяване са „оценявани със същото отвращение, както политиците.“
Стигмата на теглото започва изненадващо от ранна детска възраст. 3-годишните деца описват своите затлъстели наборчета като „зли“, „глупави“, „мързеливи“ и „грозни“. Има едно известно проучване, публикувано през 1961 г.
Децата на летните лагери и в училищата от различен социален, културен и етнически произход в Калифорния, Монтана и Ню Йорк били помолени да оценят следните изображения според това, което им харесва най-много, включително дете с патерици, с шина на крака, дете в инвалидна количка, дете с липсваща една ръка, дете с проблем на лицето или друго дете с наднормено тегло. Във всяка група деца имало „забележително единодушие“. Затлъстелите деца винаги били последни.
Това се случва обаче преди няколко десетилетия. През 2003 г. изследователите публикували проследяващо проучване 40 години по-късно. Проучването било повторено и… заглавието му го издава: „Стигматизацията на затлъстелите деца“ се влошава. Детето с наднормено тегло е харесвано още по-малко! Това е в съответствие с тенденциите в обществото при почти 70% скок на дискриминацията във връзка с теглото, проследявана в национални проучвания от средата на 90-те години.
Отношението на учителите не помага много. Над 1/4 от учителите и останалият персонал в училищата смятат, че затлъстяването е „едно от най-лошите неща, които могат да ви се случат.“ Дори родителите могат да имат предразсъдъци, да осигурят по-малко средства за колежа на затлъстелите си дъщери в сравнение с по-слабите им братя и сестри. Както коментират двама изследователи по затлъстяването, „Има силен предразсъдък наистина, когато родителите дискриминират собствените си деца.“
Ами лекарите? Едно представително национално запитване установява, че над половината от лекарите гледат на затлъстелите пациенти като на „странни, непривлекателни, грозни и несъобразяващи се хора.“ Около 1/4 от сестрите са съгласни или напълно съгласни с твърдението: „Грижата за един затлъстял пациент обикновено ме отблъсква.“
Този антагонизъм може да има сериозни последствия за здравето на тези, които имат най-голяма нужда от него. Например, затлъстелите жени имат по-висок риск от развитие на рак на шийката на матката, рак на ендометриума и на яйчниците; и все пак, за тях е по-малко вероятно да бъдат прегледани. Тежко затлъстелите пациентки имат една наполовина шанс от това да получат препоръчителния си преглед на тазовото дъно. Част от това може да се дължи на нежелание от страна на пациентките, но някои лекари просто им отказват. Sun Sentinel попитали гинеколозите във Флорида и установили, че 1 на 7 от тях отказва да преглежда по-дебели жени, например като поставя граници за теглото на новите пациентки, започвайки от 90 кг.
Дори лекарите, които приветстват затлъстели пациенти, се оказва, че ги отпращат много бързо. Лекари, които приемали медицинския картон на пациент с мигрена, представен с нормално тегло, наднормено тегло или затлъстяване, казват, че дават на затлъстелия пациент с около 28% по-малко от времето си. И по-малко качествено време. Записаните прегледи установяват, че лекарите обикновено показват по-малка емоционална връзка с пациентите с наднормено тегло.
Дори специалистите по затлъстяване признават, че имат ясно отношение против мазнините и теглото. Ситуацията се влошава при запитвания между 2001 и 2013 г., специалистите по затлъстяване описват дебелите хора като значително „по-мързеливи, глупави и безполезни.“ Дори в медицинската литература ще намерите текстове като този, извадка от аналите на учебници по вътрешна медицина: „затлъстяването е естетично престъпление: грозно е.“
Добрата новина е, че лекарите изглежда успяват да скрият своето отвращение. В едно проучване, озаглавено „Затлъстелите пациенти надценяват уважението на лекарите към тях“, въпреки негативното отношение, което лекарите имат към своите затлъстели пациенти, същите тези пациенти изразяват удовлетворение от своите лекари. Изследователите заключават: „Въпреки че лекарите успешно играят ролята си, липсата на истинско уважение предполага, че… автентичността на връзката между пациента и лекаря трябва да се постави под съмнение.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/weight-bias-hating-their-guts/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев