Най-добрата диета за хипотироидизъм и хипертироидизъм

Има няколко автоимунни заболявания, които повлияват щитовидната жлеза, най-често срещаните от които са болест на Грейвс и тироидит на Хашимото. Болестта на Грейвс води до хипертироидизъм, свръх активна щитовидна жлеза. Въпреки че в кланиците се предполага, че премахват щитовидната жлеза на животните, ако някое вратно месо остане, може да страдате от подобен синдром, наречен хамбугерна тиротоксикоза. Но това не е, защото тялото ви произвежда твърде много хормони на щитовидната жлеза; това е, защото тялото ви се храни с твърде много хормони на щитовидната жлеза. Болестта на Грейвс е много по-често срещана, а безмесните диети могат да помогнат и с двете, тъй като растителното хранене е свързано с по-ниска честота на автоимунни заболявания като цяло, както се наблюдава например в селските райони на субсахарска Африка. Може би защото растенията са пълни с антиоксиданти, които са вероятни защитни фактори срещу автоимунните заболявания. Може би, защото растенията са пълни с противовъзпалителни съставки. В крайна сметка пълноценното растително хранене е на практика синоним на противовъзпалителна диета. Но няма как да знаем със сигурност, докато не направим изследване.
Оказва се, че изключването на всички животински храни е свързано с половината на разпространението на хипертироидизма, в сравнение с месоядните диети. Лакто-ово вегетарианците и приемът само на риба от животинските храни са свързани с частично предпазване, но 52% по-малка вероятно от хипертироидизъм сред тези на стриктно растително хранене.
Тази очевидна защита може да се дължи на изключването на животинските храни, на ползите от растителните храни или на двете. Животинските храни, като месото, яйцата и млечните продукти, могат да съдържат високи концентрации на естроген, например, които са свързани с автоимунна реакция в предклинични проучвания. Или намаляването на животинския протеин може да намали регулацията на IGF-1, който не е само хормон на растежа, подпомагащ рака, но може да играе роля и при автоимунните заболявания. Или може би причината са полезните неща в растенията, които могат да предпазват клетките, както полифенолните фитохимикали, като флавоноидите, които се съдържат в растителните храни. Може би са токсините в околната среда, които се натрупват в хранителната верига. Например, рибата, замърсена с индустриални замърсители, като ПХБ, е свързана с повишена честота на проблеми с щитовидната жлеза.
Добре, ами другото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, тироидит на Хашимото, което, ако предположим, че си набавяте достатъчно йод, е основната причина за хипотироидизъм, твърде неактивна щитовидна жлеза. Болестта на Грейвс не е единственото автоимунно нарушение, което беше рядко или на практика неизвестно сред хората в селските субсахарски райони на Африка, които се хранят почти веган. Те изглежда също имат и по-малко Хашимото.
Има доказателства, че тези с Хашимото имат компрометиран антиоксидантен статус, но няма как да знаем дали има причинно-следствена връзка. Но ако разгледате факторите на храната, свързани с нивата в кръвта на антителата на автоимунното заболяване на щитовидната жлеза, ще видите, че животинските мазнини са свързани с по-високи нива, докато зеленчуците и други растителни храни са свързани с по-ниски нива. Така че, отново, противовъзпалителните диети могат да бъдат полезни. Това не е изненада, тъй като Хашимото е възпалително заболяване. Именно това означава тироидит: възпаление на щитовидната жлеза.
Друга вероятност е намалението на приема на метионин, аминокиселина, концентрирана в животинските протеини, за която се смята, че е причината консумацията на цели растителни храни да има благоприятно влияние върху дълголетието, чрез намаляване на риска от рак, сърдечно заболяване и диабет. А ограничаването на метионина подобрява функцията на щитовидната жлеза при мишките, но все още предстои да се тества за Хашимото при хората.
Ако сравните изпражненията на пациенти с Хашимото с тези на контролна група, състоянието изглежда е свързано с ясно намаление в концентрацията на превотела видове. Превотела са полезни бактерии, които се хранят с фибри, за които е известно, че подобряват противовъзпалителните активности. Намалените нива на превотела също са нещо, което се забелязва при други автоимунни състояния, като например множествена склероза и диабет тип 1. Как да си набавим повече превотела? Като се храним с повече растения. Но ако подложим един вегетарианец на диета с месо, яйца и млечни, само за четири часа нивата му ще се понижат. Така че, би се очаквало хората на растително хранене да имат по-малко Хашимото, но в едно предно видео аз изразих притеснение относно недостатъчния прием на йод, който също може да доведе до хипотироидизъм. И така, кое е? Нека разберем.
Веганските диети обикновено са свързани с по-нисък, не по-висок риск от хипотироидизъм. Защо „обикновено“? Защото свързаните с тях проучвания върху защита срещу честотата и разпространението на хипотироидизъм не достигат статистическа значимост. И не защото хората са по-слаби. По-ниският риск съществува дори след контролиране на телесното тегло, така че те мислят, че може би причината е, че животинските продукти могат да предизвикат възпаление. Въпросът, който аз имам, обаче, е: ако някой, който вече има Хашимото, какво се случва, ако промени храненето си? Именно това ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-diet-for-hypothyroidism-and-hyperthyroidism/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от просото за диабет

Как просото идва на помощ при диабетиците? Значителна част от нишестето в просото е устойчиво нишесте, което означава устойчиво на храносмилане в тънките черва, ето защо то осигурява изобилие от полезни бактерии в дебелото черво. Ето как се справят различните видове просо, много по-добре от по-често срещаните зърнени като ориз или пшеница, но червеното просо и кодо просото водят класацията.
Какво се случва? Матрицата на протеина в просото не само действа като физическа бариера, но всъщност и частично изолира ензимите, хранещи се с нишесте, а полифенолите в просото също така могат да действат и като блокери на нишестето сами по себе си.
Просото също така се изпразва от стомаха значително по-бавно отколкото други нишестени храни. Ако ядете бял ориз, варени картофи или паста, на стомаха му отнема около един час да го храносмели преди да започне бавно да пълни червата и 2-3 часа, за да изпразни стомаха наполовина. Докато, ако ядете сорго или просо, изпразването на стомаха дори не започва след 2-3 часа и може да отнеме пет часа, за да се изпразни наполовина. Забележете, че това важи както за плътна каша от просо, така и само за кускус от просо. Тъй като безобидният кускус от просо също е толкова бавен в изпразването, това предполага, че може да има още нещо около самото просо, което помага за забавеното изпразване на стомаха, а това би могло да спре скока на кръвната захар. Но няма как да знаем… докато не направим проучване.
И наистина, просото довело до около 20% по-малък скок на кръвната захар отколкото същото количество въглехидрати под формата на ориз. Помните ли колко развълнуван бях да покажа как отнема на тялото половината количество инсулин, за да се справи със сорго, в сравнение със зърно като царевицата? Ами, просото действа още по-добре.
Ако дадете на една група хора в преддиабетно състояние само около три-четвърти чаша просо на ден, в рамките на шест седмици тяхната инсулинова резистентност намалява толкова много, че преддиабетната им кръвна им захар на гладно се превръща в непреддиабетна кръвна захар. Това така наречено „самоконтролирано“ клинично изследване, същите хора преди и след, е само един подмолен начин да се каже, че е неконтролирано изследване. Няма контролна група, която не е консумирала просо или не е добавила нещо друго. И знаем, че само фактът, че участвате в проучване и сте под наблюдение, може да ви накара да се храните по-добре по други начини. Не знаем каква е ролята на самото просо, ако има такава. Това, което ни трябва, е рандомизирано контролирано проучване, при което едни и същи хора имат диета с просо после диета без просо и после се прави сравнение кое действа по-добре.
И ето! Рандомизирано проучване със стотици пациенти, всички следват диета в стила Американската асоциация по диабет, с и без 1 1/3 чаша просо всеки ден, и… диетата с просо понижила нивата на A1C хемоглобин, което означава подобрение в контрола на кръвната захар в дългосрочен план заедно с някои странични ползи, като понижаването на холестерола.
Целта за добър контрол на кръвната захар, препоръчана от Американската асоциация по диабет, е A1C по-малко от 7. Започнали с 8,37, но след няколко месеца просо понижили кръвната захар средно до 6,77. Дали е само, защото отслабнали или нещо такова? Не, да предположим, че е ефект, специфичен за просото. Но тук не им дали само просо. Смесвали просото с черна леща и подправки, а знаем от много рандомизирани контролирани експериментални проучвания при хора с и без диабет, че консумацията на бобови (боб, грах, нахут или леща) може да подобри в дългосрочен план контрола на кръвната захар, като нивата на A1C. Така че, въпреки че изследователите заключават, че просото има потенциала за предпазна роля в контрола на диабета, едно по-точно заключение би било, че комбинацията от просо и леща може да предпазва, въпреки че, хей, може би подправките също помагат. Те не казват какво са използвали, а аз не успях да намеря авторите, но едно подобно проучване, извършено от един от същите тези изследователи, включва около 1 с.л. на ден смес от сминдух, кориандър, кимион и черен пипер, с една пета подправка, може би канела или куркума.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-millet-for-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли полза от ангиопластичните процедури със стент на сърцето?

Големите конференции по кардиология привличат по-голямата част от кардиолозите в страната на едно място. Така че, хей, ако ще имате сърдечен удар, изглежда това е мястото да го направите. И наистина, именно тогава президентът на Американската сърдечна асоциация преживява своя, часове след речта му. С толкова много водещи кардиолози от страната на конференцията, може би е лош момент да изпаднете в сърдечен арест някъде другаде, обаче, няма как да знаем… докато не направим проучване.
За тяхна изненада учените установили значително по-ниска смъртност сред хората със сърдечна недостатъчност или сърдечен арест по време на големите национални срещи по кардиология. Защо смъртността е по-ниска, когато повечето кардиолози ги няма? Едно възможно обяснение е, че интензивността на лечението може да бъде по-ниска, което предполага, че вредите от такова лечение може неочаквано да надхвърлят ползите. Техните резултати отразяват парадоксалните открития, документирани по време на трудова стачка от израелските лекари, по време на която смъртността очевидно драстично намаляла. И не е само за една стачка. Това е разглеждано множество пъти и във всички докладвани случаи смъртността или остава същата или намалява. В четири от седемте случая смъртността намалява като резултат от стачката, а в три нямало значително промяна.
Фактът е, че много сегашни медицински практики се оказва, че не предлагат никакви ползи, а напротив, повече вреди. Дори самите лекари оценяват, че около една пета от медицинската грижа не е необходима. Свикана е национална среща на върха от съвместната комисия, която акредитира болници и Американската медицинска асоциация, за да се идентифицират области на прекомерна употреба – лечения, които не осигуряват никакви или пренебрежими ползи – а излагат пациентите на риск от вреда за нищо. Призовават пет практики: например, изписването на антибиотици за вирусни инфекции на горните дихателни пътища, харчейки милиарди долари за лекарства, които не действат (а понякога просто влошават нещата). Но друга твърде използвана практика, която откриват, е избираемата перкутанна коронарна интервенция, с други думи ангиопластиката и стентовете.
За да разберете всички за какво става дума, преди да се потопим, коронарното артериално заболяване, убиец номер 1 на мъже и жени, включва блокажи на кръвоносните съдове, които са свързани със самия сърдечен мускул. Недостатъчният кръвопоток може да доведе до един вид болка в гърдите, наречена ангина, или ако е достатъчно силна, до сърдечен удар. Доказано е, че растителното хранене и начин на живот оправят тези блокажи като лекуват причината, поради която артериите са се запушили. Но за тези, които не могат или не искат да променят храненето си, има лекарства, които могат да помогнат, както и по-инвазивни лечения, като сърдечна операция в опит за поставяне на байпас на блокажа или перкутанна коронарна интервенция. Това е, когато лекарите вкарват малки балони или метални тунели, наречени стентове през големите кръвоносни съдове, обикновено в слабините и ги зашиват чак до сърцето. По този начин може да се навлезе в блокираните кръвоносни съдове и да се направи опит да се отворят. При сърдечен удар това може да бъде животоспасяващо. Но стотици хиляди такива процедури се извършват всяка година за стабилна ангина, което означава в неспешни случаи, а това може да облекчи симптомите, но не намалява риска от поява на сърдечен удар в бъдеще или смърт от него.
Не всеки обаче знае това. Хората погрешно мислят, че процедурата предлага повече отколкото просто облекчаване на симптомите. Това е една от причините, поради които правя тази поредица видеа. Както казват от Харвард, стентовете са за болката, не за предпазване. Но изненадващо се оказва след това, че стентовете може и да не помагат дори и за болката, както се оказва в това двойно тайно рандомизирано контролирано проучване… Чакайте малко, можете да подведете хората относно активното лечение в проучвания върху лекарства, като им давате плацебо захарно хапче, но няма ли да забележат, ако се подложат на операция, независимо дали минат през слабините или не? Не и ако се подложите на фалшива операция – плацебо операция, при която режат всички, завързват катетър и в последния момент на случаен принцип поставят или не поставят стент. И тези, които се подложили на фалшивата операция, се справили също толкова добре, колкото тези с реалната стандартна операция. Чакайте малко, няма полза от ангиопластиката и стентовете, освен при спешни случаи? Не предотвратява сърдечни удари, не ви кара да живеете по-дълго и дори не помага със симптомите? И след като процедурата носи някакви рискове – включително смърт – може би стентовете трябва да се използват само от хора, които активно имат сърдечни удари. Но чакайте малко, значи стотици хиляди хора получават тези операции за нищо? Как лекарите оправдават това? Дали е просто алчност? Как убеждават хората да се запишат? Дали просто не им казват истината? И чакайте малко, защо не действа? В крайна сметка се отваря блокирана артерия. Има просто твърде много въпроси, на които ще започнем да отговаряме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-angioplasty-heart-stent-procedures-work/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Масло от мента при синдром на раздразнените черва

Синдромът на раздразнените черва е хронично, епизодично чревно неразположение, характеризира се със стомашни болки и променливо ходене до тоалетна по голяма нужда и засяга 1 на всеки 7 американци, въпреки че повечето си остават недиагностицирани. Може да има голям ефект върху благоразположението и здравето. Лекарите подценяват влиянието на заболяването, особено болката, дискомфорта. Използвайки същите мерки, качеството на живот по отношение на здравето при болните от синдром на раздразненото черво може да се сравнява с това на много по-сериозни заболявания, като диабет, бъбречна недостатъчност и възпалително чревно заболяване. Така че, първата стъпка към успешно лечение е лекарите да признаят състоянието и да не отхвърлят пациента като истеричен или нещо подобно.
Друга причина, поради която болните често не търсят медицинска помощ може да бъде липсата на ефективност на наличното лечение. Има огромни неясни терапевтични нужди.
Тъй като няма лекарство за синдрома на раздразнените черва, лечението е насочено към облекчаване на симптомите. Обичайните лекарства против спазми могат да причинят странични ефекти, като сухота в устата, замайване, размазано зрение, объркване и риск от падане, но има нови лекарства на пазара сега, като лубипростон, който може да струва $2000 годишно и да причини толкова странични ефекти, колкото много от симптомите, които се опитвате да излекувате. Линаклотидът е едно от най-новите, $3000 на година и отново може да причини същите проблеми, за които би трябвало да помогне.
Често се дават и антидепресанти, но може да отнеме 4 до 6 седмици, за да помогнат. За прозак или селекса, до 12 седмици за паксил, а и те си имат своите странични ефекти, включително сексуална дисфункция, причинена от тези три лекарства при над 70% от хората, които ги приемат. Трябва да има по-добър начин.
Акупунктурата действа, но не и по-добре от плацебото. Какво е плацебо акупунктура? Бодат хората с фалшиви игли далеч от която и да е акупунктурна точка, и все пак това подействало също толкова добре, колкото акупунктурата, което показва силата на плацебо ефекта. И преди съм говорел за етиката на толкова много лекари, които ефективно пробутват захарните хапчета като ефективни лекарства, и спорят, че резултатите оправдават средствата. Има всъщност един начин, по който да се използва плацебо ефекта без да се лъжат пациентите, обаче. Казвате им, че е захарно хапче. Пациенти със синдром на раздразненото черво били разделени на групи, като едните не получават нищо – а другите – лекарствена рецепта за шишенце с плацебо хапчета с етикет, на който ясно е напечатано „плацебо хапчета“, „взимайте по 2 хапчета два пъти дневно“. Не се шегувам!
И на вашето внимание, подействало! Ето колко силен е плацебо ефекта за синдром на раздразнените черва. Заключението е, че при някои състояния може да бъде подходящо лекарите да препоръчват на пациентите да опитат евтино и безопасно плацебо. Наистина, захарните хапчета няма да струват $3 000 на година, но има ли безопасна алтернатива, която наистина действа?
Девет рандомизирани проучвания с плацебо контролна група установяват, че маслото от мента е безопасно и ефективно лечение за синдрома на раздразненото черво. Съобщени са няколко случаи на странични ефекти, но те са леки и временни по природа, като например вкус на мента, мирис на мента и охлаждащи усещане около задните части, докато в някои от сравнителните проучвания на ментата с други лекарства, някои от страничните ефекти на лекарството са били толкова непоносими, че е трябвало да прекъснат проучването. Това предполага, че би било разумен подход за лекарите да лекуват пациенти със синдром на раздразненото черво с масло от мента като първа линия на лечението, преди да опитат каквото и да било друго.
Най-дългото проучване продължава само 12 седмици, така че не знаем какви са дългосрочните ефекти, въпреки че ползите може да продължат поне един месец след спиране, което се дължи вероятно на продължителните промени в чревната ни флора.
Проучванията били с капсули масло от мента, затова успели да използват и плацебо хапчета. Ами чая от мента? Никога не е бил изследван, но вероятно няма да е достатъчно концентриран, въпреки че една четвърт чаша свежи листа мента съдържат толкова масло от мента, колкото и някои от дозите в капсулите, използвани в проучванията, и човек може лесно да блендира листа мента в смути или да добави замразени плодове, за да направи нещо като рецептата ми за розов сок. Можете и да си отглеждате мента на балкона.
Ние, лекарите, се нуждаем от ефективни видове лечение, които са евтини, безопасни и достъпни. Това е особено важно сега, след като новите или по-скъпите лекарства не действат или се изтеглят от пазара поради притеснения за сериозни странични ефекти.
Също както е добра идея да се приемат само храни със съставки, които можете да произнесете без запъване, е по-добре да се пробва с мента преди някакъв новаторски фармакологичен подход, като например новото двойно му-опиоидно агонист антагонист лекарство с име JNJ-27-oh-1-8-9-66.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/peppermint-oil-for-irritable-bowel-syndrome/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-здравословният естествен източник на йод

Млякото осигурява между четвърт и половината от дневните нужди от йод в САЩ, въпреки че самото мляко има малко съдържание на естествен йод. Съдържанието на йод в млякото основно се определя от фактори, като приложението на съдържащи йод дезинфектанти за вимета. Остатъците от йод в млякото изглежда произлизат основно от замърсяването на повърхността на виметата. Вимето се напръсква или се потапя в дезинфектанти от типа на бетадин и йодът просто прониква в млякото.
Лошо, че повечето растителни млека на пазара не са обогатени също с йод. Обогатеното соево мляко е вероятно най-здравословното от растителните млека, но дори и да беше обогатено с йод, както да кажем за ефектите на соята върху функцията на щитовидната жлеза? Смешно е, когато потърсих в медицинската литература за соята и щитовидната жлеза, се появи това проучване: ефективен и евтин начин за обучение на специализантите да правят биопсии на щитовидната жлеза. Просто напъхайте тръбичката за ултразвук директно отгоре и слезте надолу. Оказва се, че на ултразвук щитовидната ви жлеза много прилича на тофу.
Както и да е, идеята, че соята може да повлияе функцията на щитовидната жлеза, произлиза преди около осем десетилетия, когато уголемяването на щитовидната жлеза било забелязано в плъхове, които ядат сурова соя, въпреки че наблюдението, че хората, които живеят в азиатските държави, са консумирали соеви храни в продължение на векове без никакви забележими ефекти за щитовидната жлеза, определено предполага, че тя е безопасна. Заключението е, че не изглежда да има проблем с хората, които имат нормална функция на щитовидната жлеза. Соевите храни, обаче, могат да възпрепятстват приема през устата на Синтоид, лекарство за хормоните на щитовидната жлеза, но това важи и за всички храни. Ето защо казваме на пациентите да го приемат на празен стомах. Но също така трябва да се приема достатъчно йод, така че може би е особено важно за потребителите соеви храни да подсигурят адекватен прием на йод.
Кой е най-добрият начин за прием на йод? За тези, които използват трапезна сол, уверете се, че е йодирана. Днес само половината от продаваните видове трапезна сол, съдържат йод, а солта, използвана в преработените храни, обикновено не е йодирана. Разбира се, в идеалния случай, не трябва изобщо да добавяме сол. Солта в храната е опасност за общественото здраве. Мислите, че това заглавие е малко пресилено? Солта в храната в рисков фактор #1 в храната за смъртта на планетата Земя, над три милиона души умират годишно, два пъти по-зле отколкото, ако не ядете зеленчуци.
Кой е най-добрият източник на йод тогава? Морските зеленчуци! Можете да си набавите малко йод тук-таме от цяло разнообразие храни, но най-концентрираният източник досега, с най 2 000% от дневните ви нужди само за 1 грам което е теглото на един кламер: водораслите.
Имайки предвид, че йодът е изключително съхраняван в щитовидната жлеза, той може да бъде безопасно консумиран периодично, което означава, че не е нужно да се приема всеки ден, което прави употребата на водорасли в много храни за привлекателна, а периодичният прием на водорасли – достатъчен, за да се осигури достатъчно йод. Някои водорасли обаче трябва да се използват с внимание, поради прекомерно високото си съдържание на йод, като келп. Твърде много йод може да доведе до хипертиреоидизъм, хиперактивна щитовидна жлеза. Една жена с препускащ пулс, инсомния, тревожност и отслабване, благодарение на това че приемала само две таблетки келп на ден.
В последното си видео отбелязах как средните нива на йод в урината на веганите са по-ниски от идеалните нива, но имало един веган с прием на келп, който бил с концентрация в урината над 9 000. Адекватният прием е когато изпикавате между 100 и 199. Излишният прием на йод е когато надхвърлите 300; 9 437: твърде много.
Препоръчителният среден ежедневен прием е 150 мкг на ден за небременни, некърмещи индивиди, а е добре да се задържаме под 600 на ежедневна база, докато 1 супена лъжица келп може да съдържа 2 000. Аз бих стоял далеч от келпа, защото има твърде много, както и от хиджики, защото съдържа твърде много арсен. Ето колко би трябвало да ви дават често срещаните продукти с водорасли, приблизителен дневен прием: две нори листа, можете буквално да си хапвате като снакс, както правя аз; 1 чаена лъжица дулсе флейк, които можете да поръсите на всичко; 1 чаена лъжица сушени араме, които са супер за добавяне към супи; или 1 сушена лъжица салата от водорасли.
Ако йодът е концентрират в морските храни, това повдига въпроса колко рано хомините, които живеят в континенталните области, са си набавяли нужното количество йод. Ами, ето какво правят бонобите, може би най-близките ни роднини. По време на посещения в езерата, те хапват водни билки.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-healthiest-natural-source-of-iodine/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рисковете от стент на сърцето

Милиони хора имат стентове с цел по-стабилно заболяване на коронарните артерии; и все пак, сега знаем, че за такива пациенти ангиопластиката и поставянето на стентове реално не предотвратява инфаркти, дори не осигурява дълготрайно облекчение на болката в гърдите и не подобрява цялостното оцеляване. Защо? Защото най-опасните плаки – тези, които са най-податливи към увреждане, водещо до инфаркт – не са тези, в които лекарите поставят стентове, не са тези, които често се виждат на ангиограма и задръстват кръвопотока. Така че, „ние трябва да избягваме „терапевтичната илюзия“ че правим повече отколкото е доказано чрез доказателства.“ Изглежда супер. Отваряте кръвопотока. Но ако реално не помага, защо да го правим?
И не говорим само за пропилени милиарди долари. Поставянето на стент и лекарствата за разреждане на кръвта, които трябва да приемате, могат да причинят усложнения, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и смърт. Рисковете са относително ниски; по-малко от 1% шанс да ви убие или да получите инсулт. 15% риск от инфаркт е само, ако стентът се запуши на по-късен етап, което се случва само на 1% в близкото бъдеще. 13% бъбречни увреждания е истинска опасност, обаче, поради боята, която трябва да инжектират, но това обикновено се оправя от само себе си. Най-сериозните усложнения, като смърт, се случват само на около 1 на всеки 150 случая. Но трябва да умножите това по факта, че стотици хиляди процедури се извършват всяка година.
При спешни случаи, както ако активно имате инфаркт, ангиопластиката може да бъде животоспасяваща, но тези стотици хиляди са за стабилно коронарно артериално заболяване, при което изглежда няма полза. И така, лекарите убиват или причиняват инсулти на хиляди хора всяка година за нищо. И тук дори не броим десетките хиляди тайни мини инсулти, които могат да допринесат към когнитивното увреждане, причинено от тези процедури. Между 11 и 17% от хората, които преминават през ангиопластика или стентове, се оказват с нови лезии в мозъка. Това е около един на всеки шест.
Как лекарите убеждават пациентите да се подложат на тези неща, след като така не понижават риска си от смърт, инфаркт или няма дълготрайно облекчение на симптомите? Очевидно като не информират пациентите, че това не намалява риска им от смърт или инфаркт, или че няма дълготрайно облекчение на симптомите.
Кардиолозите са наясно за колко малко те помагат, но проучванията постоянно показват, че пациентите мислят, че стентовете ще намалява риска им от инфаркт или смърт. Над 70% от пациентите погрешно вярват, че стентовете ще удължат живота им или ще предотвратят бъдещи инфаркти. Ето защо е проведено това проучване – за да се разбере откъде пациентите научават тези налудничави идеи. И отговорът е, че много пациенти не са информирани, подтиквани са към процедури, от които няма да имат ползи по начина, по който те си мислят, от лекари, които преувеличават ползите и омаловажават рисковете. Защо ще правят това? Ами, една от причините е, защото на лекарите може би се плаща на процедура. Плаща им се повече, ако предлагат стентове, отколкото ако предлагат здравословна диета и промени в начина на живот.
Пациентите със стабилно коронарно заболяване, които се подлагат на ангиопластика и поставяне на стент, често не са информирани правилно. От 59 записани разговори, само два включват всички седем елемента на информираното взимане на решения – с други думи, да се казва на хората, че те имат избор, да се обясни проблема, да се обсъдят алтернативите, предимствата и недостатъците, да се информират пациентите, че процедурата може и да не работи, да се попитат дали те разбират, дори само да се попита дали пациентите имат въпроси и да се попита какво те желаят да направят. Само 3% от дискусиите лекар-пациент за стентове отговарят на тези основни елементи. И това, при положение че лекарите знаят, че биват записвани; така че, това може да бъде в най-добрия случай. Три процента! Цитирам от журнала на клиниката Кливланд, когато става въпрос за ангиопластика и стентове, „истински информираното съгласие рядко се случва.“
Нищо чудно, че сред почти 1000 запитани пациенти в 10 академични и обществени болници в САЩ, само 1% знаели истината. Забележително е, че някои обвиняват пациентите за своето невежество, те са тези, които „надценяват и разбират погрешно ползите… както пациентите с рак, които вярват, че [тяхната химиотерапия] осигурява потенциал за излекуване – те имат „погрешно схващане за лечението.“
Не гледайте пациентите, за да разберете защо толкова много пациенти приемат процедури със съмнителни ползи. „Пациентите мислят, че се подлагат на животоспасяващи процедури, защото медицинските професионалисти искат те да вярват, че е така.“ Сега, не че тези 95% от кардиолозите лъжат пациентите си и казват, че това ще намали техния риск. Те просто много удобно пропускат този малък детайл. Но при липсата на информация за обратното, повечето пациенти естествено ще приемат, че е така.
Защо биха приели това? Защото пациентите имат тази налудничава концепция за „лична грижа“ – че първото задължение на един лекар е благополучието на пациента. Колко е наивно това? При липсата на информация, или дори когато има доказателства за противоположното, пациентите обикновено вярват, че предложеното лечение ще е от полза.
Вярно е, дори и ако изрично кажете на пациентите, че стентовете не намаляват риска от сърдечни удари. Да, това погрешно възприятие може да се намали наполовина. Супер е, че с две изречения може да се разсее мита при повечето хора. Но много участници продължават да вярват, че ангиопластиката и стентовете предотвратяват сърдечни удари, дори и когато изрично им е казано, че не е така, заедно с подробно обяснение защо. В крайна сметка, защо лекарите ще ги натискат, ако това не помага? Това е добър въпрос, който ще обсъдим в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-of-heart-stents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо ангиопластиката и стентовете не действат по-добре?

Ангиопластиката, процедура, при която малък балон се вкарва в стеснена коронарна артерия, която захранва сърцето, за да я принуди да се отвори и да подобри кръвопотока, е изследвана чак през 1992 г. в едно рандомизирано контролирано проучване. И тя не успява да предотврати инфарктите, както и не успява да покаже никакви ползи за продължителността на живота. Но тук проследили хората само шест месеца и включили хора с относително леко заболяване, които може би не са били достатъчно болни, за да имат полза. Представям ви проучването МАСС, което включва хора с тежки блокажи, които достигат чак до тяхната главна лява артерия – вдовица (коронарното артериално заболяване – вдовица е също и убиец номер 1 при жените) и ги проследили в продължение на години. И няма разлика в последващата смъртност или сърдечни удари. Добре, но имало само около 200 пациенти. Може би ползата е толкова фина, че просто ни трябва по-голям брой пациенти, за да се отрази ефекта. Представям ви проучването РИТА-2, което разделя над хиляда пациенти и те наистина получават ясна разлика в риска от бъдеща смърт и сърдечен удар, но в обратната посока. Групата с ангиопластиката преминава през два пъти по-голям риск, в сравнение с тези, преминали през фалшива операция.
Добре, но това е било още преди стентовете да дойдат на мода. Вместо само да се поставя балон на артерията, какво ще кажете за перманентно поставяне на стент, метална тръбичка, която да държи артерията отворена. Това би трябвало да помогне, което ни води до МАСС-II и… отново никаква полза. Добре, но това е само след една година, и все пак никаква полза пет години или дори десет години по-късно. Изследването Кураж беше голямото нещо, което рандомизира хиляди пациенти и се провали главоломно.
Да, но това са предимно голи метални стентове, но модерните нови стентове за елиминиране на лекарства, които бавно освобождават медикаменти. Ами високорисковите групи: тези с диабет, тези с по-сериозни заболявания, тези със 100% блокирани артерии дни след сърдечен удар? И мета анализ след мета анализ – 5 проучвания с 5 000 пациенти – и никакво намаление в смъртността, сърдечните удари или дори само сърдечната болка. Десет изследвания с над 6 000 пациенти и никаква ползва за оцеляване, сърдечни удари или облекчение на болката. Сега сме с над десетина големи изследвания и нищо: никаква полза от ангиопластиката и стентовете. „Освен това, множество анализи не успяват да идентифицират дори една-единствена високорискова подгрупа със стабилно заболяване, която да има полза…“ Как е възможно това? Физически се отваря кръвопотока.
Причината, поради която не действа, е, защото по-голямата част от сърдечните удари в реалния живот се причиняват от стесняване с под 70%; така че, плаките в артериите, които ви убиват, обикновено не са тези, които ограничават кръвопотока. Ето две атеросклеротични плаки. Тази притиска кръвопотока толкова много, че можете да я видите на ангиограма и я оправите със стент. Проблемът е решен, животът е спасен, нали? Не, защото именно невидимата плака, която дори не нарушава кръвопотока, ще ви убие. Повечето сърдечни удари са причинени от необструктивни плаки, които не нарушават кръвопотока дори с 50%.
Има една погрешна концепция за задръстените тръби, за която е трудно да се премахне, според която холестеролните плаки бавно и неумолимо посягат на кръвопотока, като накрая напълно го прекъсват, а това предизвиква сърдечен удар. На практика коронарното артериално заболяване е възпалително заболяване, при което холестеролът от кръвта, която се задържа в артериалните стени, причинява възпалителна реакция, като една пъпка. Когато тези пъпки се изстискат, те причиняват кръв в артериите, които запушват мястото. Преди разкъсването, тези плаки често не ограничават кръвопотока и може и да са невидими за ангиографията и стрес тестовете. Ето защо те не се влияят от ангиопластиката и стентовете.
Старите плаки са като стари белези от пъпки. Най-тънките блокажи се състоят най-вече от калцифицирана и дебела фиброзна съединителна тъкан. Все пак тя може да се разкъса и да ви убие, но има толкова много малки лезии, които се зараждат и които са скрити от поглед. Начинът, по който се визуализират коронарните артерии, е чрез ангиограма, при която се прави рентгенова снимка там, където се инжектира тази черно изглеждаща боя в артериите; така че, можем да видим само плаки, които ограничават кръвопотока. Ето защо се получават тези илюстрации с върха на айсберга, идеята на които е да се подчертае, че повечето атеросклеротични плаки в коронарните артерии не се виждат добре с ангиография. За да разберем наистина какво се случва в артериите на хората, трябва да се обърнем към аутопсиите. Уилям Клифорд Робъртс вероятно е най-известният сърдечно-съдов патолог в света. Какво научи той след изучаване на коронарните артерии в продължение на 50 години? След ровене в почти 2 000 тела, той научи, че атеросклерозата е системно заболяване.
„При пациенти с коронарно артериално заболяване с фатален край,… количеството плаки е огромно. Няма само 1 плака тук, друга плака там, с нормални [чисти артерии] помежду им. Плаките са продължителни! Няма нито един 5-милиметров сегмент в цялото коронарно артериално дърво, който да е лишен от плаки…“ Така че, изолираното коронарно заболяване е мит. Няма такова нещо като „заболяване на 1 съд“, „заболяване на 2 съда“, „ляво главно заболяване“. Плаката е във всички тях, ако е в един от тях.“
Ако добавим и дължините на четирите главни коронарни артерии, които захранват сърцето (дясната коронарна артерия, лявата главна, циркумфлекса и лявата предна низходяща), те добавят до около 28 см коронарни артерии, които при преглед могат да бъдат разделени на около 50 6-милиметрови парчета. И именно това се вижда. Не плаки, които прекъсват едно или две парчета, а плаки навсякъде в коронарните артерии. Ако погледнем над хиляда такива парчета от дузина пациенти, които са умрели от сърдечен удар, няма да видим нито един сегмент, който да е лишен плака. Така че, нищо чудно защо само поставянето на стент за отпушване на една част няма никакъв ефект върху появата на инфаркти или смъртността.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-angioplasty-heart-stents-dont-work-better/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев