Противовъзпалителни антиоксиданти

Трябва ли наистина да излизаме от комфорта си, за да избираме храни с повече антиоксиданти? Не е ли достатъчно просто да приемаме много плодове и зеленчуци? Наистина ли има значение кои точно консумираме?
Да, има. Вижте това ново проучване. Изследователите взели две дузини хора; накарали едните да приемат храни с високо съдържание на антиоксиданти, а другите – с ниско съдържание. Но ето я уловката. През цялото време всички приемали еднакво количество плодове и зеленчуци – еднакво количество фибри и т.н.
Така че, докато са били на високо антиоксидантната диета, те се хранили с горски плодове и цитруси, а на ниско антиоксидантната диета трябвало да се придържат към по-беден избор – като например маруля и банани. Но едно и също количество.
Ето какво станало с нивата на възпалението в тялото им. При тези, които преминали от обичайната си диета към още по-бедна на антиоксиданти диета, нивата им на C-реактивен протеин в тялото се повишил с 40%, докато при тези, които преминали към по-богата на антиоксиданти диета, нивата им се понижили – въпреки че и двете групи приемали един и същ брой порции плодове и зеленчуци всеки ден.
Така че, качеството има значение, не само количеството.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/anti-inflammatory-antioxidants
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кои храни увеличават щастието?

Хиляди статии са публикувани на важната тема кое определя щастието и психологичното здраве на хората, но какво да кажем за потенциалното влияние на различните видове храни, които хората ядат?
Повишеното разпространение на заболяванията на психиката причинява значителен товар и така, изискват са евтини и ефективни стратегии, които да подобрят психологическото здраве на населението. И сега имаме нарастваща литература, която предполага, че приемът на фибри от храната може да има потенциала да повлияе върху психологичното здраве. Приемът на какво? Имайки предвид множеството утвърдени доказателства за здравословните ползи от плодовете и зеленчуците, изследователите започнали оттук.
Проучвания в определен момент във времето по света подкрепят връзката между щастието и приема на плодове и зеленчуци. Хората, които се хранят с плодове и зеленчуци всеки ден, имат по-голяма вероятност от това бъдат класифицирани като „много щастливи“, което предполага силна и позитивна връзка между консумацията на плодове и зеленчуци и щастието. Вероятно и усещането за оптимизъм.
Най-голямото такова проучване беше направено във Великобритания, където била установена връзка доза-реакция между дневните порции плодове и зеленчуци и както удовлетворението от живота, така и щастието, което означава повече плодове и зеленчуци води до по-голямо щастие. Хората, които стигат до седем или осем порции на ден, съобщават за най-голямо удовлетворение и щастие от живота. И тези връзки остават значими, дори и след контролирането на фактори като доходи, болести и спорт, пушене и телесно тегло, което предполага, че консумацията на плодове и зеленчуци не е просто показател за други здравословни навици.
Но как може яденето на растения да подобри щастието само по себе си? Ами, много плодове и зеленчуци съдържат високи нива на витамин C, който е кофактор в производството на допамин, невротрансмитер „тръпка до живот“. А антиоксидантите намаляват възпалението, което може да доведе до по-високи нива евдемонично благополучие.
Представата на Аристотел за евдемонията, описана като най-висшето от цялото човешко благополучие, реализацията на истинския потенциал на човека, което е и целта на това проучване. Те искали да узнаят дали яденето на плодове и зеленчуци е свързано с други показатели на благополучие, освен щастие и удовлетворение от живота, като по-голямо евдемонично благополучие – състояние на разцъфтяване, характеризирано от усещане за ангажиране, което означава и цел в живота.
И така, една група от 400 младежи била проследена за около две седмици и наистина, по-младите хора, които приемали повече плодове и зеленчуци, съобщавали за по-високо средно евдемонично благополучие, по-интензивни усещания на любопитство и по-голяма креативност. И можели да проследят това на ежедневна база – по-добро състояние в дните, в които са се хранили по-здравословно. Тези открития предполагат, че приемът на плодове и зеленчуци е свързан с други аспекти на човешкото развитие, отвъд само чувството на щастие.
Не бързайте толкова обаче. Вместо да приемаме добра храна, която да води до добро настроение, може би доброто настроение води до яденето на добра храна. Експериментално, ако вземем хора с добро настроение, те оценяват здравословни храни като ябълки по-високо отколкото сладки храни, като вафли. При даден избор между M&M и грозде, хората в позитивно настроение са по-склонни да изберат грозде. Резултатите от тези проучвания дават подкрепа на нарастващ брой изследвания, които предполагат, че позитивното настроение предизвиква устойчивост към изкушенията. На кого му е нужно храна за успокоение, след като вече сте спокойни? Също както кое е първо, кокошката или яйцето? Да, яденето на яйца може да увеличи риска от хронично заболяване, но може би хроничното заболяване също увеличава вероятността от хранене с вредни храни. Кое е първо, настроението или храната? Това, от което се нуждаем, е проучване като това, но вместо да гледаме към благополучието и диетата в един и същи ден, виждаме дали има връзка между това, което ядем днес и как се чувстваме утре. Но не сме имали проучване като това… досега.
Установили същата силна връзка между ежедневното позитивно настроение и консумацията на плодове и зеленчуци, но останалите анализи показват, че консумацията на плодове и зеленчуци предшества подобрения в позитивното настроение на следващия ден, а не обратното. В дните, в които хората приемали повече плодове и зеленчуци, хората казали, че се чувстват по-спокойни, по-щастливи и енергични от обичайното, и също се чувствали по-позитивни на следващия ден. Така че, приемът на плодове и зеленчуци наистина може да подпомогне емоционалното благосъстояние. Вижте, отделните тренировки могат да повдигнат настроението, защо пък не същото да важи и за здравословната храна? Колко плодове и зеленчуци? Изглежда, че трябва да консумираме приблизително 7,2 порции дневно плодове или 8,2 порции зеленчуци, за да забележим значителна промяна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-increase-happiness
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Против увеличението на приема на зеленчуци

В избора си на най-здравословните храни, може и да сте забелязали, че навсякъде, където погледнете, всеки изглежда има различен списък на топ десет на най-богатите на антиоксиданти храни, с вероятно десетки други конкурентни търговски продукти, които се кълнат, че техният е най-добър от най-добрите.
Някои просто вероятно си измислят, но реалните оценки на конкуренцията възникват от хора, които цитират стари данни, където се изследват само няколко десетки храни или няколкостотин. Други различия възникват от различни лаборатории, които използват различни тестове.
Има четири често използвани: ORAC, TEAC, TRAP и FRAP. Министерство на земеделието на САЩ харесва ORAC. Тези изследователи са използвали FRAP – отчасти защото това е един от най-бързите методи, което е важно, ако се занимавате с 3000 храни. Всеки метод си има своите предимства и недостатъци, но проблемът с всички тях е, че те просто измерват колко добра е дадена храна в променянето на реакцията на химично окисляване в епруветка. Не се прави в биологична система.
Но за първи път учените в Корнел взели 27 зеленчука и измерили тяхната клетъчна антиоксидантна активност – тяхната способност да потушават свободните радикали в самите клетки – чрез изследване на различни зеленчуци върху култури на човешки клетки на черния дроб. Разбира се, някой фитонутриент може да бъде страхотен антиоксидант извън клетката, но ако не може да влезе вътре в клетката? Именно там ни трябва!
Ако направите стандартния ORAC тест, ето какво ще откриете: спанакът е на върха, краставицата на дъното. Не е изненада: тъмнозелените листни растения водят класацията. Но отново, това е химичен анализ, който измерва как тези храни намаляват някоя окислителна реакция в епруветка – реакция, която всъщност дори не се появява в природата. Но хей, вижте, това е най-доброто, което сме имали, досега.
Някакви предположения кой може да замени спанака? Ето я клетъчната антиоксидантна активност. Краставицата е все още на дъното. Но сега, побеждавайки всички: червеното цвекло! Номер едно, спанакът, дори не е вече в топ десет. Всички кръстоцветни зеленчуци са се изместили напред: Брюкселско зеле, броколи, зеле, карфиол. И хей, вижте, между червеното цвекло и червената чушка, изглежда, че зеленолистните са победени от червените зеленчуци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/anti-up-on-the-veggies
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

По-здрави ли са всъщност щастливите хора?

Преди повече от 60 години, Световната здравна организация определи здравето като „състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само липсата на заболявания или увреждания.“ Само защото не сте депресирани, не означава непременно, че сте щастливи. Но ако разгледате медицинската литература, има 20 пъти повече проучвания, публикувани върху здравето и депресията, които са свързани със здравето и щастието.
В последните години, обаче, са се появили изследвания върху позитивната психология – какво можем да направим, за да увеличим успеха си, работата си и щастието си, всичко добро в себе си, но дали по-щастливите хора са по-здрави?
Има нарастващи доказателства, че позитивното психологично здраве е свързано с намален риск от физически заболявания. Но не е изненада, че по-здравите хора са по-щастливи от болните хора. Интригуващият въпрос е дали психологическото благополучие предпазва срещу бъдещи заболявания или предотвратява развитието на хронични заболявания. За да разберем кое е първо, ще трябва да имаме повече от един момент във времето. Ще ни трябват проспективни проучвания, което означава проучвания, гледащи във времето, за да разберем дали хората, които поначало са щастливи, живеят наистина по-дълго. И да, един преглед на такива проучвания предполага, че позитивната психологическа нагласа има ползотворен ефект върху живота както на здрави, така и на болни хора.
Но не бързайте толкова. Да, позитивната нагласа може и да е свързана с по-малко стрес и възпаление, както и повече устойчивост към инфекции, но позитивната нагласа може също така да е свързана със здравословен начин на живот, който сам по себе си намалява риска от заболявания. Щастливите хора обикновено пушат по-малко, спортуват повече, пият по-малко и спят по-добре. Така че, може би щастието води до здраве само индиректно. Очевидният предпазващ ефект на положителното психическо здраве обаче присъства дори и след контролиране на всички тези здравословни навици, което означава, че дори при същото ниво на пушене, пиене, спорт и сън, по-щастливите хора наистина изглежда живеят по-дълго.
В идеалния случай, за да определим причинно-следствена връзка, ще трябва да направим интервенционално проучване, в което участниците са разделени случайно на различни нива на настроение и се проследява резултата за здравето. Рядко постижимо е и не е етично на случен принцип да се прави нещастен живота на хората, за да видим какво ще се случи, но ако платите достатъчно на хората, можете и да направите такива експерименти.
Смята се, че хората, които обикновено изразяват негативни емоции, имат по-голям риск от заболявания, а тези, които обикновено изразяват положителни емоции, имат по-малък риск, и така решили да тестват това, използвайки вируса на настинката. 334 здрави доброволци били оценени за това колко щастливи, доволни и отпочинали или колко притеснени, враждебни и депресирани са. Впоследствие им дали капки през носа, съдържащи риновируса на настинката, за да видят кой ще има по-голяма вероятност да се разболее. Кой би позволил на някой да накапе вируси в носа му? Някой, на когото са му платили $800, ето на кой.
Сега, само защото се излагате на вируса на настинката, не означава, че автоматично ще се разболеете, защото имате имунна система, която може да се пребори, дори и да се накапе директно в носа. Въпросът е чия имунна система се справя по-добре?
При една трета от хората, тяхната имунна система се провалила в борбата срещу вируса и те настинали, но само около един на всеки петима настинал в щастливата група. Може би защото тези с позитивни емоции спят по-добре, спортуват повече, имат по-малко стрес? Не, изглежда, че дори след контролиране на здравословните практики и нивата на стресовите хормони, по-щастливите хора все пак изглежда имат по-здрава имунна система, по-голяма устойчивост към развитие на настинка.
Действа и при грипа. Повторили проучването с вируса на грипа, и както при предишното проучване, повишените позитивни емоции били свързани с намален процент заболяване. Тези резултати посочват, че енергичността, спокойствието и щастието може би играят по-важна роля за здравето, отколкото сме смятали преди.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-happier-people-actually-healthier
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Драконова кръв

Завършвайки нашето проучване върху основополагащия антиоксидантен анализ на хиляди храни, билки и подправки; короновани от карамфила – сто пъти повече антиоксиданти от боровинките, тук за сравнение; после амла; после трифала – която вероятно трябва да избягваме, поради замърсяването й с токсични метали. И после, веществото, което е най-богато на антиоксиданти на планетата земя: sangre de grado, драконова кръв – яркочервен сок, който тече, когато разрежете кората на това амазониево дърво. Това води до забавни статии, като „Проучвания върху противодиярийните ефекти на драконовата кръв.“
Няколко от проучванията са интересни. Ще ги спомена накратко, само защото това е по-скоро лекарствен, а не хранителен продукт.
Имаше едно проучване, публикувано в Журнала по възпаления, което се надява да се справи с остеоартрита, едно много отчайващи състояние, за което съвременната медицина няма какво да предложи. Когато хората си правят коленни протези, какво мислите, че правят със старото коляно? Ами, в университета Кейз Уестърн ги събрали всичките – целият този човешки хрущял – за да видят дали ще намалят процента на загуба на хрущял в епруветка с една или две капки драконова кръв. И наистина, в контекста на възпалението, този хрущял започва да се разпада. Но ако добавим малко екстракт от драконова кръв, ще се намали развитието на този процес. Сега, проучването било проведено от собственика на компанията, която – познахте – продава екстракт от драконова кръв, така че ще трябва да приемете откритията с щипка съмнение.
Също така, очевидно е ефективно при раковите клетки, които се самоубиват, ето три реда с човешки стомашно-чревни ракови клетки. Ако добавите малко от този червен кленов сироп, ще видите как раковите клетки изчезват, докато ДНК-то им се разпада. Той също така може да предотврати и ДНК разпадането преди всичко. Това е царевичен разсад. Контролата е вляво, после малко, а после много мутагенен токсин, който направо съсухря бедните растения. Но ако добавите малко драконова кръв към корените, ефектите на токсина се заличават.
В крайна сметка, една-единствена капка от това нещо е равносилна на антиоксидантите на три ябълки. Но за съжаление, има други тестове, които не са финансирани от компанията, която ги продава, които показват в определени условия, че драконовата кръв може също така да причини мутации на ДНК-то.
И така, победителят за най-богатата на антиоксиданти незамърсена и немутагенна цяла храна на планетата: сушено индийско грозде на прах (амла).

Източник: https://nutritionfacts.org/video/dragons-blood
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Палео изпражнения: какво можем да научим от изкопаните фекалии?

В САЩ обикновено си набавяме по-малко от 20 грама фибри на ден, само около половината от минималния препоръчителен прием. Но при населения, където много от най-смъртоносните заболявания са на практика неизвестни – в селските райони на Китай и Африка хората изяждат огромни количества цели растителни храни, над 100 грама фибри на ден или повече, което е изчисленото количество, което нашите предци от палеолита са приемали въз основа на хранителните анализи на съвременните примитивни племена и чрез анализиране на копролити, човешки изровени фекалии. С други думи, палео изпражнения.
Тези най-интимни артефакти на древните хора често били пренебрегвани или изоставяни по време на много предишни археологически разкопки, но внимателни проучвания върху материали, старателно възстановени от човешки палео фекалии, говорят много за това какви били древните хранителни навици на хората, като се има предвид невероятно високото съдържание на фибри – несмлени растителни остатъци – предполага, че за над 99% от нашето съществуване като отделен вид, храносмилателният ни тракт е бил изложен на селективното налягане, упражнявано от хранене с високо съдържание на фибри и цели растителни храни. Така че, в продължение на милиони години преди първите каменни инструменти и доказателства за заколване на животни, нашите предци са се хранили с растения. Но какви растения?
Един начин, по който можем да разберем дали животните са листоядци или плодоядци, което означава дали ядат листа или плодове, е да измерим областта на абсорбиращата лигавица в нашите черва в сравнение с размера на тялото. Листоядните са тези, които са създадени да се хранят предимно с листа, докато плодоядците е по-добре да се хранят с плодове. Фауноядците ядат фауната, това е друго име за месоядните.
Ако поставим животните в графи по този начин, те попадат в определени категории. И така, къде са хората? Ето го функционалния ни размер на тялото, а ето я нашата абсорбираща лигавица. И така, докато приемът на зеленолистни е важен, изглежда, че най-естествената храна за човешките индивиди са основно плодове.
Защо има такова значение колко фибри сме приемали? Ами, една теория за повишаването на нивата на затлъстяването в западните популации е, че механизмите на тялото за контролиране на апетита са еволюирали, за да съответстват на това колко растения сме изяждали. Нашите предци са приемали толкова много растителни храни, че сме си набавяли по 100 грама фибри на ден, така че в продължение на милиони години храната ни е била с еднакво количество фибри. И не е изненада, един от физиологичните механизми, които тялото ни е еволюирало, за да потисне апетита, включват тези фибри.
Например, фибрите се метаболизират от чревната ни флора и се превръщат в късоверижни мастни киселини, които се прикрепят и активират рецептори на повърхността на клетките ни, които променят нашия метаболизъм, например, активирайки рецепторите на мастните клетки, за да увеличат експресията на понижаващия теглото хормон, лептин. Други хормони също са повлияни. Тъй като до преди неотдавна храната означаваше фибри, увеличението на приема на храна означаваше увеличение на приема на фибри, което прави чревните ни бактерии толкова щастливи, че те произвеждат много късоверижни мастни киселини, активирайки рецепторите на повърхността на клетките, освобождавайки много хормони, които ни карат да изгубим апетита си и да регулираме глада, така че ядем по-малко. Но ако ядем по-малко, има и по-малко фибри в червата ни, значи се освобождават по-малко от тези хормони, което пък увеличава апетита ни, огладняваме повече и искаме да ядем. Ами ако храната не е равна на фибрите, както е при стандартната ни американска диета? Тогава ние продължаваме да получаваме тези сигнали да ядем, ядем, ядем. Винаги сме гладни. Ако не сме си изяли 100-те грама фибри за деня, тялото ни може да си помисли: „Какво сега, гладуваме ли?“
Откритието на механизма накара хранителната и фармацевтичната индустрия да се развълнуват. Те си мислят, че могат сега да измислят нови лекарства в борбата срещу сегашната епидемия със затлъстяването. Или можем просто да се храним така, както природата е определила.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/paleopoo-what-we-can-learn-from-fossilized-feces
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Амла и трифала се изследват за тежки метали

Ако аюрведичните билкови продукти често са замърсени с токсични метали, трябва да стоим далеч от амла и трифала, две от трите най-богати на антиоксиданти храни в света? Ще трябва ли да сме принудени да се върнем към чесъна, номер четири в списъка?
В бостънското проучване както амла, така и трифала се тестват множество пъти – различни проби, различни марки – и нито една не е съдържала олово, живак, арсен или кадмий. Добри новини. Нито една не е имала и някакви откриваеми пестициди. Но може би това е само за Бостън. Ако искате да направите обширно проучване на глобалния пазар, трябва да започнете да пазарувате в интернет.
Публикувано в журнала на Американската медицинска асоциация: „Олово, живак и арсен в аюрведичните лекарства, продавани през интернет.“ Отново, една пета от лекарствата: замърсени.
Когато излезе бостънското проучване, имаше призиви за задължително тестване на всички внесени хранителни добавки за токсични тежки метали. Но това проучване открива, че разпространението на метали в аюрведичните лекарства, произведени в САЩ, е едно и също, ако не и по-високо, като тези, внесени от Индия. Установили нива на олово, които нарушават границите на безопасност в продукти с имена като „Свободни от притеснение“, детски продукт. Живак в продукти като „Глътка живот“. И нивата на арсен превишават лимитите на Агенцията за опазване на околната среда в трифалата. Живак в трифалата и олово в трифалата. Добре, предполагам, че можем да я задраскаме от списъка. Ето защо моите смутита имат амла, а не трифала.
За да поставим нещата в перспектива, обаче, списание Consumer Reports наскоро измери отново нивата на живак в консервираната риба тон, и докато една порция трифала може да съдържа 46 микрограма живак, една средна консерва бяла риба тон съдържа 1345. Но по мое мнение, на практика какъвто и да е живак е твърде много живак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/amla-and-triphala-tested-for-metals
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев