Как се контролират метастазите на рака с диета?

„Метастазите са водещата причина за смърт от рак.“ Ракът убива, защото ракът се разпространява. Например, 5-годишният процент на преживяемост за жените с локализиран рак на гърдата е почти 99%, но той намалява на само 27% при тези с метастази. И все пак, „нашата способност ефективно да лекуваме заболяване с метастази не се е променила значително през последните десетилетия.“ Разбираме, че нещата са отчайващи, когато излизат заглавия като тези: „Лечение на метастази със змийска отрова…“
Ние имаме вградени защити, естествени клетки убийци, които бродят в тялото и убиват туморите, имам видеа по темата как да повишим активността на естествените клетки убийци. Но както обясних в предишното видео, има един рецептор на мазнините, наречен CD36, който изглежда е жизненоважен за разпространението на раковите клетки, а тези ракови клетки реагират на приема на мазнини от храната. Но не всички мазнини.
Активността на CD36 се повишава от палмитиновата киселина, 50 пъти увеличение само за 12 часа. Палмитиновата киселина е наситена мазнина, която се съдържа във вредните храни, направени от палмово масло, но е най-много концентрирана в месото и млечните продукти. Това може да обясни защо, ако погледнем в „мазнините от храната и смъртността от рак на гърдата“, ще видим, че няма разлика в риска от смърт от рак на гърдата за жени в най-високата и жени в най-ниската категория на общ прием на мазнини, но ще имате около 50% по-голяма вероятност да умрете от рак на гърдата, ако приемате много наситени мазнини. Системният преглед и „мета анализ заключават… че приемът на наситени мазнини влияе негативност върху преживяемостта от рак на гърдата.“
Това може да обясни защо „приемът на високомазнинни млечни продукти, но не и на нискомазнинни, е свързан с по-висок риск от смърт след диагноза рак на гърдата.“ Ако причината бяха протеините от храната, като казеина, то обезмасленото мляко щеше да бъде още по-вредно; но не, причината е в наситената масленост, защото тя предизвиква подпомагания от CD36 механизъм на разпространение на рака. „… Жените, които консумират една или повече порции на ден високомаслени млечни продукти, имат… около 50% по-висок риск от смърт от рак на гърдата.“
Виждаме същото нещо с „приема на млечни продукти във връзка с преживяемостта от рак на простатата.“ „… Пиенето на високомаслено мляко изглежда увеличава риска от смърт от рак на простатата с 600% при пациенти с колализиран рак на простатата“, но „нискомасленото мляко не е свързано с такова увеличение на риска.“ Така че, изглежда причината е в животинските мазнини, а не в животинските протеини, а това е в съответствие с това, което откриват изследователите от Харвард в САЩ.
Още доказателства, че рецепторът на мазнини CD36 е замесен, са „че рискът от колоректален рак при консумация на месо се увеличава от [два на осем пъти по-голям риск]“ – което умножава шансовете за поява на рак осем пъти за тези, които носят специфичен тип на гена CD36. И така, „Време ли е да даваме на пациентки с рак на гърдата предписание за нискомазнинна диета?“ Диагнозата рак е „момент за урок“, ако има изобщо такъв, който да мотивира хората да правят промени в начина си на живот, но наличието на съвети, основани на доказателства, е жизненоважно и няма как да знаем… докато не тестваме.
„Рандомизирано проспективно клинично проучване с множество центрове, което изследва ефекта от промени в храненето с цел намаляване на приема на мазнини при жените с резециран рак на гърдата в ранен стадий…“ (което означава, че жените са се подложили на хирургично премахване на гърдата и се молят ракът да не се върне.) Групата с промяна в храненето намалила приема си на мазнини от около 30% на 20% от общите калории, намалили приема си на наситени мазнини с около 40% и поддържали този по-нисък процент на прием след една година, три години, пет години. И… „след приблизително пет години на проследяване, жените в групата с промени в храненето имали 24% по-нисък риск от повторна поява…“, 24% по-нисък риск от повторна поява на рака.
Това е проучването WINS, проучване върху промени в храненето при жени. След това имаме инициатива за проучване върху здравето на жените, където отново жените били рандомизирани на намаляване на приема си на мазнини до около 20% от общите калории, и отново тези в групата с намеса в храненето, имали повишена преживяемост след рака на гърдата, което означава, че „промените в храненето могат да повлияят върху резултатите от рака на гърдата.“ И не само, че преживяемостта след рака на гърдата е по-голяма; жените също така имали и понижение на риска от сърдечно заболяване, както и понижение на риска от диабет като малък страничен бонус.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-help-control-cancer-metastasis-with-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Храни, които могат да намалят регулацията на раковия ген на метастазите

Както проучването с интервенция в храненето на жените, така и проучването с инициативи върху женското здраве показаха, че жените на нискомазнинна диета се радват на подобрена преживяемост без рак на гърдата. Но чакайте малко. Ами проучването върху здравословното хранене и начина на живот на жените, при което жени с рак на гърдата също намаляват приема си на мазнини на 15% до 20% от общите калории, но все пак след седем години няма разлика в появата на рак на гърдата или смърт? Всеки път, в който се получава неочакван резултат, винаги трябва да си задаваме въпроса дали хората реално са следвали инструкциите. Както ако рандомизираме група хора да не пушат и накрая те се оказват със същия процент рак на белите дробове, както и групата, която не е инструктирана да не пуши, едно вероятно обяснение е, че групата, на която е казано да спре да пуши, не го е направила. В проучването за здравословното хранене и начин на живот на жените както групата с интервенция в храненето, така и контролната група започнали с около 30% мазнини от общите калории. След това групата с диетата трябвало да ги намали на 15% до 20%. И до края на проучването от 28,5% мазнини ги намалили на 28,9% мазнини! Нищо чудно, че нямало полза за рака на гърдата.
Но дори и да включите това грешно проучване и да вземете всички проучвания върху ефекта на нискомазнинните диети при рак на гърдата, ще видите намаление в риска за повторна поява на рака на гърдата и намален риск от смърт. Заключение: преминаването към нискомазнинна диета след диагноза рак на гърдата може да подобри преживяемостта на рака на гърдата чрез намаляване на риска от повторна поява на рака. И сега, може би знаем защо: чрез таргетиране на раковите клетки, които подпомагат появата на метастази чрез мазнинния рецептор CD36, което разгледахме в последните две видеа.
Знаем, че рецепторът за разпространение на рака повишава активността си чрез наситените мазнини. Има ли нещо в храненето ни, което може да намали активността му? Броколи. Броколите изглежда намаляват експресията на CD36 с цели 35%, но това е при мишките. Но от всички плодове и зеленчуци, кръстоцветните зеленчуци, като броколи, са единствените, които са свързани със значително по-малък общ риск от рак, и не само с появата на рак преди всичко. Хората с рак на пикочния мехур, които ядат броколи, изглежда живеят по-дълго отколкото тези, които не приемат броколи. Хората с рак на белите дробове, които ядат повече кръстоцветни зеленчуци, изглежда също оцеляват по-дълго. Например, една година след това, около 75% от пациентите с рак на белите дробове, които ядат повече от една порция кръстоцветни зеленчуци на ден, били все още живи, а повечето, които са приемали по-малко от половин порция на ден, вече били мъртви, убити от рака си.
Рак на яйчниците. „Приемът на кръстоцветни зеленчуци… значително повлиява положително преживяемостта“, а „се установява недостатък за преживяемостта при консумация на месо.“ Млякото също изглежда удвоява риска от смърт. Ето ги графиките на преживяемост. След осем години, например, около 40% от пациентите с рак на яйчниците, които приемали месо или мляко всеки ден, били мъртви, в сравнение само с около 20%, които консумирали месо или мляко няколко пъти в седмицата най-много.
Сега, възможно е просто мазнините и холестеролът в месото да увеличават нивата на естроген или причината да е в хормоните на растежа на месото, или всички канцерогени. А галактозата, захарта, която естествено се съдържа в млякото, може да бъде директно токсична за яйчниците, а и млякото има всякакви хормони; понижаването на риска с броколите и повишаването на риска с месо и млечни, също са свързани с механизма на CD36 за разпространение на рака, за който говорихме.
Така че, какво ще кажете да тестваме – пациенти с напреднал стадий на рак на панкреаса получават кълнове от броколи на прах или плацебо. „В сравнение с тези в плацебо групата, средният процент смъртност се оказва по-нисък в групата с броколите…“ След един месец 18% от хората в плацебо групата били мъртви, но нито един в групата с броколите. След три месеца още една четвърт от плацебо групата умира, но няма нито един смъртен случай в групата с броколите. И след шест месеца 43% от останалите пациенти в плацебо групата вече били мъртви, заедно с първите 25% от групата с броколите. За съжаление пациентите знаели в коя група са, защото очевидно получавали цветчета броколи, което ги издало, така че не може да се пренебрегне плацебо ефекта. А хората дори не били разделени правилно в групите, тъй като много от пациентите отказали да участват, освен ако не са поставени в групата с активно лечение, което е разбираемо, но допринася за не толкова точен резултат. Но хей, малко броколи не могат да навредят. И нямат странични ефекти, които да водят до „Съветваме жените, подлагащи се на лечение за рак на гърдата“, например, да включат „свободна употреба на кръстоцветни зеленчуци в менюто си…“ И същото важи за намаление на наситените мазнини.
„Време ли е да дадем на пациентите с рак на гърдата предписание за нискомазнинна диета?“ „Въпреки че съветите към жените да се хранят здравословно след диагноза рак на гърдата определено гарантират общо здраве,“ гласи една статия в журнала на Националния институт по рака, „съществуващите данни все още не успяват да докажат, че това ще помогне да се намали риска от повторна поява на рак на гърдата и смърт.“ Но какво имаме да губим? В крайна сметка определено има гаранция за общо здраве.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-food-that-can-downregulate-a-metastatic-cancer-gene/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Канабис за възпалително заболяване на червата

„Медицинската марихуана: панацея или напаст?“ В продължение на 5000 години канабисът се е използвал по света за медицински цели, дори и е предписван от американските лекари преди време, факт, който често се използва от поддръжниците на медицинската марихуана, за да оправдаят съвременните й медицински приложения. Но областта на старата медицина е пълна с измамни патенти на лекарства, да не споменаваме пускането на кръв и други спорни и вредни лекове.
Скептиците критикуват движението за медицинска марихуана като „медицинско извинение на движението на марихуана“, твърдейки, че децата с епилепсия и смъртно болните просто се използват като поддръжници на троянския кон в легализацията на употребата й за наслаждение или за да премахнат необосновани твърдения за „чудото лек на рака“, което разочарова изследователите в областта, които просто искат да се доберат до науката.
Например, какво ще кажете за терапевтичната употреба на канабис при възпалително заболяване на червата, като Крон и улцерозен колит? Конвенционалното лечение работи основно чрез потискане на имунната система, за да се опита да потуши възпалението. Имайки предвид ограничените опции за лечение и известните странични ефекти от тези лекарства, често на хората, страдащи от тези заболявания, им се налага оперативно да се премахнат възпалени части от червата им, така че можете да видите защо има толкова голям интерес в алтернативните подходи.
Около един на всеки шест пациенти с възпалително чревно заболяване, който използва марихуана, казва, че помага със симптомите, затова изследователите решили да тестват. 13 пациенти с възпалително заболяване на червата получават 150 г марихуана за пушене през свободното си време за период от 3 месеца и се почувствали значително по-добре. Сега, тук нямало контролна група, така че не знаем дали е нямало така или иначе да се почувстват по-добре или каква роля щеше да има плацебо ефектът. Също както при някои от проучванията върху канабиса, използван за детска епилепсия: реакция с над 30 пациенти, честотата на гърчовете намаляла наполовина при една трета от децата. Това е невероятно, докато не съзнаете, че може понякога да се получи същата невероятна реакция, ако не давате нищо на децата, освен захарно хапче – плацебо. Ето защо е много важно да се правят рандомизирани, двойно тайни плацебо контролирани проучвания, но не е имало никакви върху канабиса и възпалителното чревно заболяване преди 2013 г.
21 пациенти с болест на Крон, за която нищо изглежда не помагало, и така, разделили го на две групи, едната пушела по 2 цигари истинска марихуана на ден, а другата – подобно изглеждащи фалшиви цигари. И 90% от участниците в групата с канабиса се подобрили, в сравнение само с 40% в плацебо групата. Ето графика на симптомите им: без голяма промяна в плацебо групата по време на двумесечното проучване, но в групата с канабиса симптомите намалели наполовина.
Признават, че дългосрочната употреба на канабис не е без рискове, но може да е разходка в парка, в сравнение с потенциалните странични и животозастрашаващи ефекти от някои от по-силните конвенционални терапии, така че всички смятали, че проучването дава „големи надежди“ за храносмилателните проблеми.
Сега, проучването било финансирано от една организация в подкрепа на медицинската марихуана, всъщност основният доставчик в страната и така, може да е имало очаквания за участниците относно това колко по-добре това ще ги накара да се почувстват (с други думи, настройка за плацебо ефекта). Но нали са взели предвид това? Тези, които са получили истинската марихуана, наистина били по-добре отколкото тези, които трябвало да получат плацебото. Но чакайте малко. Целият смисъл на плацебото е да бъде неразличимо от истинското нещо, затова участниците не знаят в коя група са реално. Как се прави това с психоактивно лекарство? Няма как, което и проблемът. Опитали се да скрият в коя група са хората като подбрали пациенти, които никога не са опитвали марихуана преди, с надеждата, че те няма да забележат, но разбира се, повечето забелязали. И така, това, което ни остава, е поредното нетайно проучване. Попитали хората няколко субективни въпроса: „Как се чувствате?“, и тези, които знаели, че приемат лекарството, казали, че се чувстват по-добре.
Нямало промяна в обективните лабораторни стойности, като CRP, знак за възпаление и така, може би марихуаната просто замаскира симптомите без реално да повлиява върху чревното възпаление. Друг индикатор, че канабисът може и да не повлиява развитието на самото заболяване, е колко бързо симптомите се завръщат. Две седмици след края на проучването групата с канабиса била точно там, откъдето започнала. Така че, няма разлика в обективните възпалителни маркери и имайки предвид бързото завръщане, изглежда обяснимо, че канабисът смекчава симптомите на болестта на Крон, а не променя ходя на самото заболяване. Добре, да, но симптомите са ужасни. Намаление на болката си е намаление на болката. От гледната точка на пациентите, значително симптоматично подобрение и способност за възвръщане на нормалния живот не е нещо тривиално, независимо дали възпалението продължава или не, освен ако, разбира се, канабисът някак си не е влошил заболяването в дългосрочен план.
Проучването със запитване, публикувано през следващата година, открива, че канабисът осигурява същото внезапно облекчение на симптомите, но е свързан с по-лоша прогноза на заболяването във времето. Пациентите с възпалително заболяване на червата съобщават, че канабисът подобрил болките им, диарията, но употребата в продължение на повече от 6 месеца при пациенти с Крон, изглежда е силен предсказател, че накрая ще им се наложи операция, 5 пъти по-голям шанс да се окажат под ножа.
Има две възможни обяснения за това. Възможно е, че сериозната тежка ситуация е довела до употребата на канабис, а не обратното. Но алтернативното обяснение е, че употребата на канабис може да влоши прогнозата, което да доведе до повече операции и прием в болницата.
Ето защо наистина ни трябват проспективни клинични проучвания, при които проследяваме хората във времето, за да видим кое е първо, но до тогава може трябва да смятаме употребата на канабис при възпалителните чревни заболявания потенциално опасна. И не само, за да сме предпазливи, защото има едно друго проучване върху пациенти с хепатит C, което установява, че ежедневната употреба на канабис е свързана с почти 7 пъти по-голяма вероятност от по-лоша фиброза на черния дроб, което е като съединителна тъкан. И така, ако канабисът наистина влошава фиброзата, то това би могло да обясни защо потребителите на канабис с възпалително чревно заболяване е по-вероятно да се подложат на операция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/cannabis-for-inflammatory-bowel-disease-ibd/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Гладуване с цел лечение на депресията

За повече от един век гладуването започва да се възприема като лечение и вероятно „страхотен инструмент по пътя на здравеопазването,“ особено за подмладяване на тялото, но преди всичко, на ума. Но ако накарате хората да гладуват дори само за 18 часа, те ще огладнеят и ще са раздразнителни. След един или два дни позитивното настроение спада, негативното настроение се покачва, а след 72 часа хората могат да се почувстват тъжни, самообвиняващи се и да страдат от загуба на либидото. Но после започва да става нещо странно. След няколко дни хората преживяват „породено от гладуването подобрение на настроението… намаление на тревожността, депресията, умората и подобрени нива на енергия.“ И именно това показват всички проучвания. Веднъж, след като преминат през критичния момент, гладуващите често преживяват „увеличени нива на жизненост и… подобрение на настроението, субективно усещане на благополучие и понякога дори еуфория.“ И нищо чудно, след като тогава вече и нивата на ендорфин могат да се повишат с почти 50%.
Подобрението на настроението, бдителността и спокойствието имат определено количество еволюционна логика. Да, тялото ви иска първоначално да се чувства зле, за да продължите да ядете всеки ден, когато има налична храна, но ако изкарате няколко дни без храна, тялото ви започва да осъзнава, че не може да ви накара да се върнете в пещерата – трябва да се мотивирате да излезете и да намерите някакви калории.
И така, може ли гладуването да се използва за проблеми на настроението, като например депресията? Да, страхотно е, че може да накараме хората да се чувстват по-добре след няколко дни гладуване, но критичният въпрос се развива около „устойчивостта на подобрението на настроението с времето“, веднъж след като започнете отново да се храните. Няма как да знаем… докато не тестваме.
Интересното е, че малкото публикувани доказателства, които имаме, идват от Япония и бившия Съветски съюз, а някои от тях са си просто абсурдни. Като това проучване, което включва жени с разнообразие от симптоми, които изследователите излагат най-вече като дължащи се на семейни проблеми. О, съпругът ви не се отнася с вас правилно? Какво ще кажете за малко електрошокова терапия? Това обаче не изглежда да е помогнало особено, така че какво ще кажете за терапия с гладуване? Разбира се, гладуването довело жените до глад, но за това имаме торазин. Ако се инжектират постоянно с антипсихотично лекарство за успокоение, те ще продължат напред.
И така, какво се случило? Кой го интересува какво се е случило? За какво изобщо са ни тези резултати? Но другото проучване пропуснало торазина. Десет дни гладуване, но там също ги държали в леглото по цял ден, напълно изолирани, без контакт с външния свят. И така, ако хората се подобряват или влошават, ще бъде невъзможно да се изолират само ефектите от компонента на гладуването. Но те очевидно се подобрили с ефикасност, вероятно демонстрирана при 31 от общо 36 пациент, страдащи от депресия. Стигат до заключението, че терапията с гладуване може да осигури алтернатива на употребата на антидепресанти, което я прави „един вид шокова терапия“. Хората са толкова облекчени, че могат отново да се хранят, да излязат от самотното си обитание, дори само да излязат от леглото, те съобщават, че се чувстват по-добре. Да, но това било в деня на изписването. Как се почувствали на следващия ден, следващата седмица, следващия месец? Гладуването е по дефиниция неустойчиво, така че в идеалния случай това, което бихме искали да видим, са един вид дълготрайни ефекти.
И така, това, което направили изследователите, е да проследят няколкостотин пациенти, не само няколко месеца по-късно, а няколко години по-късно. От 69, които очевидно страдали от депресия, 90% съобщили, че се чувстват добре или отлично в края на 10-дневното гладуване и забележителното е, че години по-късно 87% от 62, които отговорили, твърдели, че все още се справят добре. Тук нямало контролна група, така че не знаем дали те са щели да се чувстват също толкова добре или по-добре без гладуването, а и това са техни собствени доклади, така че може би има пристрастност на отговорите, при които хората се опитват да удовлетворят изследователите, или може би в противен случай отново ще изпаднат в дупка. Нямаме идея, но имаме добри доказателства за краткотрайните ползи за настроението. Въпросът е защо.
В допълнение към ендорфините, когато човек гладува, имаме скок на серотонина, така наречения хормон на щастието, но има промяна и в НФПМ, невротропичен фактор, произхождащ от мозъка, който се смята, че играе важна роля в промяната на настроенията. И не само, защото можем да развеселим гризачи по този начин. Хората с тежка депресия имат по-ниски нива в кръвта си. Проучвания с аутопсии на жертви на самоубийство показват само наполовина нивата на НФПМ в определени области на мозъка, в сравнение с контролните групи, което предполага, че това може да играе важна роля в поведението при самоубийствата.
Можете да увеличите нивата на НФПМ с антидепресанти и електрошок, или с ограничение на калориите – 70% увеличение на нивата след три месеца при намаление с 25% на калориите от храната.
Но има ли нещо, което можем да добавим към храната си, за да повишим нивата на НФПМ, за да можем да получим ползите без да огладняваме? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fasting-to-treat-depression/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да увеличим нивата на невротрофичния фактор от мозъка при лечение на депресия?

Има все повече доказателства, че мозъчният невротрофичен фактор играе роля при депресията в хората. Мозъчният невротрофичен фактор контролира растежа на нови нервни клетки и „по този начин ниските нива могат да обяснят атрофията на специфични области на мозъка… при хора с депресия.“ Това може да е една от причините, поради които движението е толкова полезно за мозъка ни. Ако започнете режим с упражнения по 1 час на ден, само за три месеца ще получите четири пъти по-високи нива на мозъчен невротрофичен фактор.
Това е логично. Всеки пък, когато сме отчаяни да хванем някоя плячка или се опитваме самите ние да не станем плячка, се е налагало да сме с изключително остър ум. И така, когато гладуваме или се движим и сме с отрицателен калориен баланс, мозъкът ни започва да разбива невротрофичния фактор, за да подсигури, че всички цилиндри работят. И така, разбира се, Биг Фарма иска да създава лекарства, които да имат същия ефект, но има ли някакъв начин за увеличение на невротичния фактор по естествен начин? Да, току-що го казах – гладуване и движение! Добре, добре, но има ли нещо, което можем да добавим към храната си, за да го повишим?
Високият прием на флавоноиди от храната изглежда има защитна роля, свързана със симптомите на депресия. Харвардското проучване на медицинските сестри проследило десетки хиляди жени в продължение на години и открило, че тези, които са приемали най-много, изглежда имат по-нисък риск от поява на депресия. Флавоноидите се съдържат естествено в растенията, и затова има значително количество в много здравословни храни. Но чакайте малко… откъде знаем, че ползите идват от флавоноидите, а не просто от здравословното хранене като цяло? Няма как да знаем… докато не тестваме.
Вижте, някои плодове и зеленчуци съдържат повече от други. Ябълките имат повече от кайсиите, сините сливи – повече от прасковите, червеното зеле има повече от бялото, а кейлът – повече от краставиците. Така че, ако разделим хората в три групи: плодове и зеленчуци с високо съдържание на флавоноиди, плодове и зеленчуци с по-малко флавоноиди или без никакви допълнителни плодове и зеленчуци, след 18 седмици само групата с високо съдържание на флавоноиди имала значително увеличение на невротрофичния фактор от мозъка, което съответства с подобрение в когнитивната функция. Увеличението на невротрофичния фактор от мозъка може и да обясни защо всяка допълнителна порция плодове и зеленчуци е свързана с 3% намаление на риска от депресия.
Една чаена лъжичка на ден куркума може да увеличи нивата с над 50% само за един месец, което съвпада с другите рандомизирани контролирани проучвания, проведени досега.
Ядките също могат да помогнат. В проучването ПРЕДИМЕД, където хората били разделени на групи и едни получавали седмично пакети с ядки, а другите, зехтин, групата с ядките понижила риска си от наличие на ниски нива на невртотрофичен фактор от мозъка със 78%.
А невротрофичният фактор от мозъка не води само до депресията, но и до шизофрения. Ако накарате хора с шизофрения да се подложат на 12-седмична програма с упражнения, те ще получат значително увеличение на нивата на невротрофичния фактор, което води до това изследователите да предположат, че „промяната на невротрофичния фактор в резултат на спорта може да играе важна роля в развиването на нефармакологично лечение за пациенти с хронична шизофрения.“ Добре, но всъщност се случило със симптомите им на шизофрения? Нека да разберем.
30 души с шизофрения, едната група извършвала 40 минути аеробика три пъти в седмицата, а другата – не правела нищо. И наистина изглежда имало подобрение в психичните симптоми, като халюцинации, както и увеличение на качеството на живот. Всъщност, можем реално да визуализираме какво се случва в мозъка им. Загубата на мозъчен обем в определена област изглежда е черта на шизофренията, но 30 минути спорт три пъти в седмицата ще доведат до 20% увеличение на размера на тази област в мозъка за три месеца.
Ограничението на калориите може също да увеличи нивата на невротрофичния фактор при шизофрениците, но тук не ги накарали просто да ядат по-малко, но и по-здравословно – по-малко наситени мазнини и захар и повече плодове и зеленчуци. Както при съветските изследвания върху гладуването и шизофренията. Докладвали тези наистина невероятни резултати, предполага се, че хората напълно се възстановили, а гладуването е описано като „несравнимо постижение в лечението на шизофрения.“ Добре, но част от проблема е, че диагностичната система, използвана от съветските учени, е напълно различна, което прави резултатите трудни за интерпретиране. Но имат и подгрупа, която изглежда отговаря на западната дефиниция и те продължават да докладват за между 40% и 60% подобрение вследствие на гладуването.
Но това не е всичко. След като гладували в продължение на месец, те били поставени на диета без месо и яйца, така че, когато учените докладвали тези забележителни ефекти години по-късно, това е за тези, които се придържали към диетата. Тези, които нарушили това хранене, очевидно се влошили отново, а колкото по-стриктно била следвана диетата, толкова по-добър е бил ефектът. Те отбелязват, че „не всички пациенти можели да останат вегетарианци,“ но се опитвали да сведат приема си на месо на минимума. И вижте, знаем от рандомизирани контролирани проучвания, че само премахването на месо и яйца може да подобри умственото състояние само за дори две седмици, затова е и трудно да разберем каква роля гладуването само по себе си играе в докладваните подобрения.
Само едно високомазнинно хранене може да понижи нивата на невротрофичния фактор за часове. И можем да докажем, че причината са мазнините, като видим същото нещо при инжектиране на мазнини директно във вените им. Може би това обяснява защо повишената консумация на наситени мазнини при високомазнинна диета може да допринесе към поява на мозъчна дисфункция – невродегенеративни заболявания, дълготрайна загуба на паметта, когнитивно увреждане. Може би това обяснява защо стандартната американска диета е свързана с по-висок риск от депресия, а факторите от храната променят нивата на невротрофичния фактор от мозъка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-boost-brain-bdnf-levels-for-depression-treatment/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектът от почистващи продукти и освежители на въздуха върху белодробната функция

В един скорошен преглед на „Увреждащите ефекти върху белите дробове от продукти за почистване на домакинството“, изследователите отбелязват, че „страничните ефекти върху дихателните пътища от почистващите продукти първо се наблюдават при групи от населението с високи нива на излагане на работното място, като чистачи и санитари, като основния фокус е астмата.“ Но професионалната употреба на дезинфектанти също е свързана с по-висок риск от развитие на хронични остри заболявания на дихателните пътища, като емфизем.
И сега знаем, че не е само излагането на работното място, но и „излагане на често използваните домакински продукти“, които са „рискови фактори за заболявания на дихателните пътища при децата, както и потенциален важен рисков фактор за астма при възрастните с честа употреба на домакински почистващ спрей, който е причина за един на всеки седем случаи на астма при възрастните. Идеята е, че вдишването на химически дразнители може да причини увреждане на дихателните пътища, което да доведе до оксидативен стрес и възпаление. Добре, какво можем да направим?
Може да се наложи да се ограничи употребата на спрейове. Почистващите продукти, които не са под формата на спрей, не са свързани с астма и е възможно по-екологичните почистващи продукти да представляват по-безопасна алтернатива, въпреки че те все пак могат да имат някакъв риск.
В идеалния вариант трябва да имаме достъп до по-безопасни почистващи алтернативи. За съжаление изследването, според което има проблем, „рядко се оглавява от производители, продавачи и компании за почистващи препарати.“ Интересно е колко от това се дължи на факта, че „повечето работници, изложени на влияние на почистващи продукти, както професионално, така и в домашни условия, са жени.
Един от проблемите може би е ароматът на химикалите. Един от всеки трима запитани американци „съобщава за здравословни проблеми, като мигрена и затруднения с дишането, при излагане на ароматизирани продукти.“ И при около половината положението е било толкова зле, че хората загубили работата си заради това.
„Резултатите от това проучване разкриват, че над една трета от американците страдат от тежки странични ефекти за здравето, като проблеми с дихателните пътища и мигрена, заради излагане на ароматизирани продукти. От всички хора, половината съобщават, че ефектите могат да водят до увреждания. И все пак, 99% от американците са изложени на ароматизирани продукти поне веднъж седмично…“
Ефектът върху астматиците може да бъде дори още по-лош, засягайки близо две трети. Една съставка, която може да бъде особено притеснителна, е 1, 4-дихлоробензен, също известен като пара-дихлоробензен, който се съдържа в много освежители за въздух, ароматизанти за тоалетна хартия и нафталин. В тялото се разгражда на съединение, наречено 2,5-дихлорофенол, който излиза през урината, а това дава на изследователите надеждно измерване на излагането на дихлоробензен. Не само, че това може да влоши проблемите с дихателните пътища за тези, които вече страдат от компрометирани дихателни пътища, но и излагането на дихлоробензен „на нива в кръвта, открити в по-голяма част от американското население, могат да доведат до намалена белодробна функция при хора, които започват с нормално дишане. А което и по-лошо, по-високото излагане е свързано с по-високи нива на сърдечно-съдови заболявания и рак. Това не е добре! Така че, по-добре да четем етикетите, нали?
Изненадващо, няма „закон в САЩ, който изисква разкриването на всички съставки в ароматизираните продукти за потребители.“ Всъщност, за освежителите за въздух, препаратите за пране и почистващите продукти, те дори не е нужно да казват, че има изобщо някакъв аромат. Няма как да знаете, докато не го помиришете. Така че, ако не можем да разпознаем кои продукти съдържат тези химикали, можем да следваме примера на Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Не само че тютюнопушенето в затворени помещения е забранено винаги, но и „ароматизираните продукти също са забранени навсякъде в затворени помещения, притежавани, отдавани под наем или отпускани от Центъра за контрол на заболявания.“
Иска ми се услугите за превозване, като Uber и Lyft да имаха същата политика или поне да имат опции без аромати. Около един на всеки пет или над хиляда запитани американци казват, че биха се обърнали веднага и изоставили съответния бизнес, ако помиришат освежител за въздух или някакъв друг ароматизиран продукт, така че това е и в най-добрия интерес на бизнеса също, тъй като „над 50% от населението би предпочело работните места, институциите по здравеопазване и техните специалисти, хотелите и самолетите да са без аромат.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-cleaning-products-and-air-fresheners-on-lung-function/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Пет години по-късно — равносметка на преводите

Преди четири години на 15.11.2016 г. Цвети започна с преводите за NutritionFacts.org, както и други образователни материали.
Ето равносметката до 15.11.2021 г.:

  • 967 видеа
  • 813 723 думи

от които през изминалата година:

  • 152 видеа
  • 116 923 думи

Пожелавам на Цвети през следващата една година все така да има сили и желание да превежда тази жизненоважна информация, за да достига до повече хора.