Най-добрата храна при сенна хрема (сезонни алергии)


Много неща се изискват от нашата имунна система. От една страна тя трябва да реагира бързо и нападателно на нашествениците, но в същото време ограничава както реакцията, така и съпътстващите щети за домакина. Анафилактичният шок, както когато човек с алергия към фъстъците, пада мъртъв, след като е изял един фъстък, е пример за свръх активна имунна реакция. Нежеланият ефект е неактивен имунен отговор, което може да ви изложи на риск от инфекция.
Ако страдате от някаква тежка травма например, не е достатъчно само да стигнете до център за травми първо ниво, смъртта, свързана със сепсис, инфекция на кръвта, все още е основен проблем, а основен фактор е депресията на нашата имунна система, причинена от стреса от травмата. И така, това, което тези изследователи се опитали да направят, е да се опитат да стимулират имунната система на хора, преживели травма, като им инжектират бета глюкани, един вид фибри, които се намират в маята, предимно жертви на автомобилни катастрофи, но също така и преживели изстрели и промушвания с нож, и не само че групата с бета глюканите страда като цяло от по-малко случаи на сепсис, но и имала 5 пъти по-малко усложнения и никакви смъртни случаи, в сравнение с почти 1 на всеки 3-ма, които умирали в контролната група.
Говорил съм и преди за ролята на бета глюканите, приемани през устата под формата на хранителна мая за засилване на имунната система при възрастни и деца, но ако тя е толкова имуностимулираща, тогава дали би могла да увеличи възпалението и да влоши алергиите? Всъщност хранителната мая може да предложи най-доброто от двата свята, защото притежава, както противовъзпалителни, така и антимикробни свойства. От една страна активира имунната система за да предотврати инфекции; от друга страна може да намали възпалителните реакции. Като се има предвид наличността на най-доброто от двата свята, засилване на имунната защита, докато едновременно с това се регулира възпалението, за бета глюканите се предполага, че са заместител на имуносупресиращите лекарства за лечение на възпалителни заболявания, като възпалително заболяване на червата. Оказва се, че е лоша идея да се приложи за болестта на Крон, тъй като може да влоши нещата; същото е и с друго заболяване, наречено hidradenitis suppurativa, а какво да кажем за алергиите, като например сенната хрема?
Учени провели назален тест с провокация с дървесен прашец и след това взели секрет за изследване, оказало се, че хората, приемали бета глюкани, имали по-ниски нива на някои възпалителни съединения, или по-скоро… безразборни съединения? (изчиства гърлото) И само въз основа на това се предполага, че може да помогне на хора със сенна хрема. Но няма как да знаем… докато не проверим.
Рандомизирано, двойно тайно проучване с плацебо контролна група сравнява ефектите от ежедневния прием за един месец на бета глюкани, равни на около една чаена лъжичка хранителна мая спрямо плацебо върху физическото и психологическото здраве на хората, описващи себе си като умерено страдащи от алергия към полени от амброзия. Семейството на амброзията е една от водещите причини за сенна хрема. Ако дадем на хората плацебо, нищо особено няма да се случи, но в групата с бета глюкани има значителен спад на симптомите и тяхната сериозност. По-малко течащи носове, по-малко сърбящи очи и по-малко проблеми със съня. Така че не е чудно, че има и по-малко напрежение, депресия, гняв, умора и объркване и по-голяма сила; и така, подобрение на симптомите на алергия, цялостно физическо здраве и емоционален баланс с бета глюканите, които се съдържат в една-единствена чаена лъжичка хранителна мая, която би ви струвала по около 5 цента на ден.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-food-for-hay-fever-seasonal-allergies
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни и ефективни ли са спортните напитки?


Ако трябва да посочите най-голямото постижение на медицината през последните два века, какво бихте избрали? Ваксината срещу едра шарка е първото, за което се сещам, докато не осъзнах, че тя е открита около 1700 г. Британският медицински журнал съставя списък от 15 претенденти, но кой ще вземе короната? Дали това ще е анестезията – някак си е хубаво да се спи по време на операция. Дали ще са антибиотиците? Едно от тези 15 неща е изненадващо. Медицинското чудо вода със захар и сол.
Откритието, че захарта и солта се усвояват заедно в тънките черва е вероятно най-важният медицинско постижение на века, защото отваря пътя на оралната рехидратираща терапия, което означава обикновени пакети със захар и сол в правилното съотношение, които могат да се добавят към водата, за да се спаси живота на деца със загуба на електролити при тежка диария от болести като холера. Тук просто ще ви сложат система, да ви направят интравенозна рехидратираща терапия, но евтината, лесна рехидратация през устата спасява милиони и милиони детски животи всяка година, така че УНИЦЕФ вече може да покаже доклади като този, който да помогне да се свърши работата.
Това обаче струва само стотинки. Ако само имаше начин да се предлага сладко-солена вода за 2 долара бутилката. Спортните напитки са индустрия за милиарди долари, подкрепяна от Кола и Пепси и дори фармацевтичните компании сега се включват в действието. Изследователите проверяват в интернет, за да видят какви съвети за хидратация получават хората. Тест! Вярно или грешно? Консумацията на течности по време на тренировка трябва да се основава върху жаждата. Дали това е вярно или грешно? Консумацията на течности по време на тренировка трябва да се основава върху нивото на жаждата. Вземете лист хартия, запишете отговора си. Добре, готови ли сте? Следващ въпрос: По време на тренировка приемът на електролити обикновено не е необходим. Поддържаме ли резултата? Вярно или грешно? Дехидратацията обикновено не е причина за мускулните спазми, свързани с тренировката. И последно: мускулните спазми, свързани с тренировката, обикновено не са свързани със загуба на електролити. И отговорите са: Вярно, вярно, вярно и вярно. Ако сте отговорили грешно на някой от тях, грешите, но имате хубава компания. 93% от водещите уебсайтове сгрешили първия въпрос, 90% сгрешили втория въпрос, 98% сгрешили третия и всички те грешили последния въпрос. И за да влошим нещата, тези уеб сайтове, които по принцип се възприемат като по-надеждни от обществеността, като медицинските или професионалните организации, не изглежда да се справят по-добре. Така че, не бива да се чувствате зле, ако сте сгрешили на някой въпрос. Нищо чудно, че спортистите често имат недоразумения относно правилната хидратация по време на тренировка.
Дали дехидратацията влияе негативно върху представянето? Изненадващо, когато разгледали триатлетите, не видели връзка между дехидратацията и времето за завършване на маратона. Всъщност, някои, които изгубили най-голямо количество вода, всъщност били сред тези с най-бързото време, както е отбелязано в други проучвания.
Тялото ви не е глупаво; то ще ви каже, когато трябва да пиете. Сега има изобилие от доказателства, че можем да пием вода, когато сме жадни. И не е нужно да пиете електролити. Но чакайте, ако се потите и пиете само чиста вода, не рискувате ли да измиете прекалено много сол, прекалено много натрий и да се окажете с „хипонатремия, свързана с тренировка“, твърде малко натрий? Това се причинява от пиене на твърде много от каквото и да било – вода или спортни напитки. В един от примерните случаи, един спортист в гимназията, който умрял от това, изпил 2 литра Геторейд. И така, как да предотвратим такива смъртни случаи? Просто като пием според това колко сме жадни. Така че тези твърдения: „не чакайте да се почувствате жадни“, които чуваме, може всъщност да причиняват повече вреди, отколкото ползи.
Знаем това от началото на 90-те години, но сме го пренебрегвали. Американският колеж по спортна медицина вместо това започнал да казва на спортистите, че трябва да пият „толкова, колкото могат“ по време на тренировка. И това, което последва, е епидемия от случаи на хипонатремия. Търговските интереси може и да играят роля в забавянето на признаването на тези открития в продължение на десетилетия.
Настоящото изявление на ACSM вече не казва това, всъщност подчертава колко опасно може да е, ако пиете прекалено много, но те все още пробутват спортните напитки като че понякога са за предпочитане пред водата. Хмм, чудя се кои са тези автори? Финансиране, получено от Института по спортна наука на Геторейд или бюрото на говорителите на Института по спортна наука на Геторейд, научен институт Геторейд, още Геторейд, бърза стъпка към компанията Кока-кола, и после обратно към Геторейд.
Както и да е, кое от тези 15 чудеса на медицината спечели? Дали е устната рехидратация, която предотврати смъртните случаи от холера? Или антибиотиците, които убиха бактериите, пренасящи холера? Не. Най-голямото чудо на медицината през последните 2 века е… хигиената, предотвратяването на холерата от навлизането й в нашата питейна вода, преди да е станало късно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-sports-drinks-safe-and-effective
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кокосова вода и спортните напитки за представянето при спортистите


Досега сме разгледали доказателствата за кокосовото масло и мляко, които предполагат, че нито едно от двете не е полезно, но какво ще кажете за кокосовата вода? Когато за първи път научих, че спортистите използват кокосова вода като естествен заместител на Геторейд, потърсих в медицинската литература информация за спортистите и кокоса, и намерих само това, едно проучване върху кучета спортисти. (Оказва се, че при кучетата, които надушват наркотици или бомби, кокосовото масло може понякога да заличи способността им да подушват миризма напълно). Но какво ще кажете за кокосовата вода и хората спортисти?
Изследванията върху кокосовата вода като напитка, заместваща електролитите, датират от преди десетилетия, когато кокосовата вода се сравнява с други напитки и е установено, че е по-подходяща, но другите напитки, с които я сравняват, са Пепси, Кола, Спрайт и 7-Up. Наистина няма как да разберем, докато… не направим проверка. Установено е, че кокосовата вода помага в случаи на лека дехидрация, поради детска диария, въпреки че има небалансиран състав на електролитите, с което се има предвид, че съотношението между натрий и калий не е оптимално.
Кокосовата вода има толкова много калий, че хората с бъбречни заболявания могат да се окажат с животозастрашаваща хиперкалиемия – твърде много калий в кръвта, ако изпиете около 2 литра кокосова вода и нямате нормална бъбречна функция, като в противен случай просто ще изхвърлите излишното количество. Хората може и да не осъзнават, че кокосовата вода има толкова калий; така че дори и вашият лекар да ви е предупредил да стоите далеч от храни с високо съдържание на калий, може и да не осъзнаете това и да се сблъскате с проблеми. Дори един литър на ден може да се окаже прекалено много за човек, чийто бъбреци са се влошили вследствие на диабета, например. Калиевият хидроген тартрат е същото нещо. Хората не осъзнават, че това си е 20% чист калий. Така че, когато виждате разни уебсайтове да твърдят, че е някакво естествено лекарство, дори млади хора със здрави бъбреци могат да се сблъскат с проблеми, ако приемат големи количества от това нещо, като има смъртни случаи от предозиране с калиев хидроген тартрат, които датират от 1800 г.
Ами хидратацията след тренировка със свежа вода от млад кокосов орех? Да, може да помогне при загуба на течности от диария; но какво ще кажете за загуба на течност вследствие на тежка тренировка? Не знаехме… до излизането на това изследване. 90 минути при около 32 градуса по Целзий докато не загубили до около 3% от телесното си тегло. И тогава започнали да пият кокосова вода, сравнена със спортна напитка и само обикновена вода, оказало се, че няма значителна разлика в хидратацията при нито едно от тези средства. Последващите проучвания са с по-смесени резултати. Някои установяват, че спортната напитка побеждава водата за хидратация, за разлика от кокосовата вода. Или че и двете побеждават водата, но не и помежду си. Но причината, поради която спортистите се грижат за хидратацията си, е, че те се интересуват от представянето си, но никога не е имало никакви проучвания, които да покрият не само нивата на хидратация, но и физическото представяне до… това проучване.
Изследвали вода, сравнена с кокосова вода кокосова вода от концентрат, и стандартна спортна напитка. След това поставили хората на пътека за бягане и засекли колко дълго ще издържат, преди да колабират. И не установили никаква значителна разлика между никое от тях. Обикновената вода се справила също толкова добре, колкото кокосовата вода, всъщност дори още по-добре, тъй като хората, които пиели кокосовата вода се почувствали по-подути с разстроен корем. Сега всичко това било направено в стайна температура, около 21 градуса. Ами при над 32 градуса? Кокосовата вода се оказало, че наистина надделяла над обикновената вода, но времето до изтощението не е същото както представянето Това е нещо, което рутинно се използва в лабораторните изследвания, но провеждането на нещо като тест за време би могло всъщност да измери скоростта и представянето. Но никога не е имало проучване едно към едно вода срещу кокосова вода до… сега.
Пиейки кокосова вода, колоездачите достигат 10 километра за 971 секунди, а на чиста вода за около 5 секунди по-бързо, с други думи, няма значителна разлика. Първото проучване относно употребата на кокосова вода по време на тренировка установява, че не е по-полезна отколкото обикновената вода.
Как индустрията за кокосова вода ще извърти това? Именно те са финансирали това проучване. Не открили никаква разлика между обикновена вода, кокосова вода и спортни напитки. И така, дали авторите заключили, че VitaCoco не е по-добра от водата? Не, те казали, че кокосовата вода… е също толкова добра, колкото спортните напитки! Откритие, което спортистите и треньорите вероятно ще установят за много важно, като няма да могат да отбележат, че не само, че обикновената вода се справя не просто също толкова добре, но и по-добре, защото имало два пъти повече хора с разстроен стомах в групата с кокосова вода. Но почакайте… ако всички напитки се справят еднакво добре, то тогава това не е опровержение само на всякакви специални свойства, приписвани на кокосовата вода, но и на спортните напитки. Ако те не се справят по-добре от водата, дали спортните напитки не са просто пари на вятъра? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/coconut-water-for-athletic-performance-vs-sports-drinks
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дезинфекцират ли натуралните и домашно направени продукти от чаено дърво толкова добре, колкото белината?


Продуктите за почистване на дома могат да бъдат опасни, в САЩ стотици хиляди деца се озовават в спешното отделение. А продуктът, който най-често се свързва с произшествия, е белината, която може да бъде токсична, дори и ако се използва според указанията.
Знаем, че хората с астма, които работят ежедневно с почистващи продукти, могат да страдат от сериозни последствия за дихателната им система, влошаване на симптомите, намаляване на белодробната функция, възпаление на дихателните пътища. Но дори и чистачите без астма могат да бъдат засегнати. Дори и под така наречените приемливи нива на излагане, чистачите с или без чувствителни дихателни пътища могат да страдат от значително намаляване на белодробната функция.
Добре, но това са хора, които почистват, за да се издържат. Въпреки че знаем, че професионалното използване на белина може да има неблагоприятни странични ефекти за дихателната система, не беше известно дали честата употреба на белина в домашни условия може да изложи на риск белите дробове досега.
Използването на белина се свързва с почти пет пъти по-голяма вероятност от развиване на неалергична астма при възрастни, както и продължителни симптоми на долните дихателни пътища като хронична кашлица. Начинът, по който работи белината, до такава степен подпомага окисляването, че се смята, че може да доведе до пропускливи бели дробове и да позволи на алергените да проникнат.
Този феномен с астмата, предизвикана от почистващи продукти, е известен от десетилетия насам. Над три четвърти от десетките проучвания върху населението, които разглеждат това, са открили повишен риск от астма или назално възпаление. В идеалния случай трябва да са достъпни по-безопасни продукти за почистване. За съжаление този набор от доказателства до голяма степен бива игнориран от производителите и компаниите, предлагащи почистващи продукти. И повечето работници, изложени на риск, са жени. Всъщност това може да помогне да се обяснят някои от половите разлики при астмата. Сравнително високата честота на употребата на белина за почистване на дома от жените по света, заедно със силната асоциация между употребата на белина и неалергичната астма, подчертават необходимостта от преразглеждане на употребата на белина за почистване.
Има естествени, екологично чисти почистващи продукти, които могат да предложат по-безопасна алтернатива. По-безопасни може би, но дали са също толкова ефективни? Не знаехме досега. Ефективността на три продукта в дома за почистване и дезинфекция на Staphylococcus aureus, бактерията, която причинява стафилококова инфекция, и Е. coli на повърхности в дома. Първият доклад за работата на предполагаемите по-безопасни алтернативи.
В домашни условия някои хора биха избрали конвенционални продукти, като белина, заради известността им; тя има миризма, която някои хора свързват с чистота. Други търсят по-безопасни и екологични зелени, органични или естествени дезинфектанти, които можете да закупите или направете себе си, така наречените рецепти „направи си сам“, които обикновено включват съставки като оцет, сода и растителни етерични масла, като масло от чаено дърво, известно със своите антимикробни свойства.
И така, изследователите сравняват едно към едно белината Клорокс с естествен дезинфектант на основата на тимол, което е етерично масло от мащерка, наред с една рецепта в стил „направи си сам“ – една част сода, една част оцет с няколко капки масло от чаено дърво. По принцип белината се продава за около $3, естественият продукт по-скоро за $7, а сместа „направи си сам“ за по-малко от 1$. Да, но работи ли?
На бутилката се казва, че белината може да убие 99.9% от микробите, което е стандартът на Американска агенция за опазване на околната среда за дезинфекция на повърхности, които не влизат в контакт с храна, като мивката в банята например. Твърди се, че убива 99,9% от микробите, но когато бива подложена на проверка, белина всъщност убила 99,9999% от микробите, като напълно заличава бактериите E. coli и стафилококите, който дори надхвърля стандарта за повърхности, влизащи в контакт с храни, като кухненския плот, същото е и със скъпия естествен продукт – подействал също толкова добре, колкото и белината. Но содата, оцетът и маслото от чаено дърво се провалили напълно, позволявайки на няколко процента от стафилококите да продължат да се развиват.
Сега, може би не използвали достатъчно масло от чаено дърво, само по около една капка на чаша, но от гледна точка на представянето, екологичният продукт е ефективна алтернатива на конвенционалната белина и дори бих казал, че е по-добър, тъй като белината е добре известна като дразнител на дихателните пътища, а и разяжда и може накрая да увреди повърхностите. Това, което би било интересно, е да се изпробва колко ефективен ще е домашно приготвен разтвор с масло от мащерка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-natural-and-diy-tea-tree-oil-cleaning-products-disinfect-as-well-as-bleach
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли жените с миоми да избягват соята?


Около 1 на 4 жени в крайна сметка страда от миоми, които най-често се проявяват като прекомерно тежка менструация и болка или натиск. Защо е възможно да почувствате натиск? Защото може да носите около 11 кг. тумори в матката си. Миомите са най-честата причина, поради която жените се подлагат на хистеректомия – пълно премахване на матката, сериозна операция, свързана с инвалидност и смърт, но всички операции носят риск. Шансовете да умрете в рамките на месец след операцията може и да са само 1 на 1200, което я прави една от най-безопасните операции, по-безопасна от премахването на жлъчния мехур например. Но разбира се, губите способността да имате деца и струва милиарди долари годишно. И все пак, въпреки голямото разпространение, значителната болка, страдание и огромно икономическо въздействие, относително малко се знае за причината и болестният процес, който води до миомни тумори.
Избягването на взривове от атомни бомби винаги, когато можете, вероятно е добра идея по отношение на намаляването на риска от миоми, но какво да кажем за по-лесно променливите рискови фактори? Ами, консумацията на алкохол е свързана с повишен риск, особено бирата, и винаги, когато чуете, че, когато чуете бира по-специално, мислете за хормоналното въздействие, характерно за бирата, по-специално мощния фитоестроген, открит в хмела. Е, ако този фитоестроген увеличава риска от фиброиди, какво да кажем за фитоестрогените в соята?
Е, това беше разгледано в проучването на здравето на чернокожите жени. Миомите са 2 до 3 пъти по-разпространени сред афроамериканските жени; и така, може би приемът на млечни продукти допринася към несъответствието, като се имат предвид техните по-високи нива на непоносимост към лактоза. И наистина, консумацията на мляко е свързана с намален риск. Смятало се, че причината е съдържанието на калций или може би витамин D, но може би жените са пиели соево мляко вместо това и това е увеличавало риска? Не, приемът на соя се оказва несвързан, същото се установява и в една група от преобладаващо бели жени, въпреки че наистина се отбелязва защитна връзка с количеството лигнани, които протичат през тялото им. Лигнаните са друг клас фитоестрогени, които се съдържат предимно в лененото семе, но и в цялото растително царство. Трудно е да се правят някакви обобщения за соевите фитоестрогени, обаче, тъй като консумацията на соя е доста ниска. Това е направено в щата Вашингтон.
Ако отидете в Япония, където е най-голямата консумация на соя в света на глава от населението, можете да видите по-голямо разпространение на приема. Изследователите вече са открили, че приемът на соя е обратнопропорционално свързан с риска от хистеректомия, което означава, че жените, които ядат повече соя, имат по-малко случаи на хистеректомия, което предполага възможен защитен ефект на соята срещу миоми в матката, тъй като това е основната причина, поради която жените се подлагат на премахване на матката си. Това би било в съответствие с инвитро проучванията, които установяват, че основният соев фитоестроген изглежда възпрепятства пролиферацията на миомната тъкан в съд на Петри. Но когато разгледали по-подробно, не открили никакви доказателства за връзка със соята като цяло, защитна или някаква друга. Същото се установява в едно проучване от Китай. Приемането на плодове и зеленчуци е свързано със значително по-нисък риск от миоми, но не и консумацията на соеви храни.
Но второ проучване от Китай, публикувано същата година, установило важна връзка между приема на соево мляко и миомите. Това е в съответствие с трите тревожни докладвани случаи на жени със симптоматични миоми, които твърдят, че приемат „необичайно“ много соево мляко, редовно консумират „прекомерно“ количество соя или „изключително висок“ прием на соя всеки ден в продължение на десетилетия. Трудно е да се вземат тези случаи на сериозно, при положение че никъде всъщност не се казва каква точно е била консумацията. Единственото споменато количество е 40 грама изофлавони, което приблизително се равнява на 1500 литра соево мляко всеки ден – това би било прекомерно количество, но също и невъзможно.
Единственият начин да знаем със сигурност, е да го подложим на проверка. Не просто проучване върху населението или анекдоти, а разделяне на жени, при които едната група приема соеви фитоестрогени за две години – количеството, което се равнява на 3 до 5 чаши соево мляко на ден – и не се установява никакъв значителен ефект върху честотата на поява или растежа на миомите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-women-with-fibroids-avoid-soy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Любовта на даването


Любовта е дума, която в нашата култура почти е загубила значението си.
Има една много интересна история за равина от Къск, който срещнал един млад мъж, очевидно наслаждаващ се на ястие с риба, докато яде и казал: „Младежо, защо ядеш риба?“ И младежът казал: „Защото обичам риба.“ Той казал: „О, обичаш рибата. Затова си я извадил от водата, убил си я и си я сварил.“
Той казал: „Не ми казвай, че обичаш рибата. Обичаш себе си и тъй като рибата ти е вкусна, затова си я извадил от водата, убил си я и си я сварил.“
Толкова голяма част от любовта ни е рибешка любов, нали?
И така, една млада двойка се влюбва. Един млад мъж и една млада жена се влюбват. Какво означава това? Това означава, че той е видял в тази жена нещо, което е почувствал, че може да му осигури всичките му физически и емоционални нужди, а тя видяла в този човек някой, за който е почувствала, че може да напише любов, но всеки от тях гледа собствените си нужди.
Това не е любов към другия. Другият човек става средство за моето удовлетворение. Твърде много от това, което се нарича любов е рибешка любов.
Външната любов не е това, което аз ще получа, а това, което ще дам.
Имахме един етнолог, равин Деслер, който казваше: „Хората правят сериозна грешка като си мислят, че човек дава на тези, които обича, а отговорът е, истинският отговор е, човек обича тези, на които дава.“
Неговата гледна точка е, че ако аз дам нещо на теб, аз инвестирам себе си в теб. Тъй като самолюбието ни е даденост, всеки обича себе си, сега, тази част от мен е останала у теб, има част от мен в теб, която аз обичам. Истинската любов е любовта да даваме, а не любовта да получаваме.

Източник: https://youtu.be/CMcHtSjtNBY
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Проучване дали добавките от хрущяли на акула лекуват рак


Когато става въпрос за рекламиране на недоказани лечения на рак, интернетът се е превърнал в Дивия запад. Измамниците могат да се възползват от хората, както никога досега. „Пациентите с рак се натъкват на шарлатани в интернет“, оплаква се Националният институт по рака. Знаете ли, че има повече от 200000 документа за рака в мрежата? Какво? Кога е публикувано това? О, 1996 г. Това са само няколко години след появата на интернета. Не се безпокойте, казва авторът на Ръководството на д-р Линдън за онлайн медицина. Нужни са много време и пари за поддръжка на интернет страница. Така че не се притеснявайте, масата информация в интернет ще намалее през следващите няколко години, докато интернетът се развива.
Точно така! Намалява от 200000 до почти една четвърт от милиарда. И едно от най-често препоръчваните „алтернативни лечения на рака“ в популярните сайтове е хрущялът от акула.
През последните години се е направило много по отношение на мистичната аура, приписвана на тези неща. Очевидно едната причина е вътрешният страх от рака, съчетан с уважението към едно здраво същество, което е оцеляло непроменено от праисторическите времена. Съобщено е, че акулите рядко получават рак, а скелетът им е изграден от хрущял и така логиката е накарала някои хора да вярват, че това трябва да е причината за относително доброто здраве на акулите. Не е съвсем сигурно, че това е логично, но те наистина имат много хрущяли. Хрущялът като цяло има много малко кръвоносни съдове, а кръвоносните съдове са важни за растежа на рака, и всичко допринася, чрез притеснението на болните от рак пациенти, към възмутителната експлоатация от страна на псевдонауката и индустрията за хранителни добавки с допълнението само на един мит, а именно, че акулите не се разболяват от рак. Но в крайна сметка те наистина се разболяват от рак. Просто още един слой от измамни аргументи, които успешно убеждават пациентите с рак да купуват неефективни продукти. Но чакайте, няма как да знаем дали е неефективен докато не го изпробваме.
Шестдесет пациенти с различни видове рак в напреднал стадий, получават по десетина дози хрущял от акула на ден и нито една, дори частична реакция не е отразена в нито един тумор. Неефективен, без да оказва влияние върху качеството на живот. В действителност всички преживяват значителна стомашно-чревна токсичност заради това, като през цялото това време туморите се развиват при всички пациенти. Но какво липсва от тази графика на процента оцелели? Какво се случва в контролната група? Не е имало никаква контролна група. Така че докато именно това се очаква да се види при пациенти с напреднал стадий на рак, как да разберем, дали ракът не би се развил всъщност по-бързо без хрущяла от акула? Ето защо се нуждаем от рандомизирани контролирани проучвания, но нямаше такива, докато не се намеси клиниката в Майо. Рандомизирано тайно клинично проучване, контролирано с плацебо група, за пациенти с нелечим карцином на гърдата или на дебелото черво.
Били анализирани данните за общо 83 пациенти и не е открита никаква разлика в процента преживяемост между пациентите, които приемали хрущял от акула и тези, които приемали плацебо, нито пък някакво подобрение в качеството на живота. Очевидно е имало и проучване за рак на простатата. Едва 5 пациенти са успели да завършат проучването, като при всички 5 ракът продължил да се развива необезпокояван. И така, за съжаление твърденията за ползите от хрущяла на акула са напълно неоснователни от никакви обективни данни от контролирани клинични проучвания.
Не бързайте толкова, казват производителите на добавки. Може би тези сурови комерсиални изсушени на прах хрущяли от акула нямат достатъчно високи нива на активните им съставки, каквито и да са те, така че пациентите с рак трябва вместо това да приемат хапчета с екстракт от хрущял на акула. И така, Националният институт по рака казал, добре, ще проверим и това, за да сме абсолютно сигурни. И те финансирали едно рандомизирано тайно проучване с плацебо контролна група, за да проверят.
За разлика от другите проучвания върху добавките от хрущяли на акула, тук използвали пречистен екстракт и резултатите от проучването били недвусмислени. То се провалило. Групата, приемала хрущяли от акула, живяла 14 месеца, а плацебо групата – 15 месеца. Така че няма значителна разлика в процента преживяемост, времето за развитието на рака или степента на реакция на тумора. Така че тези клинични проучвания предполагат, че хрущялите от акула са не просто непотвърдено средство за лечение на рака, но и доста опровержимо средство. И все пак, въпреки огромните доказателства за противното, такива твърдения продължават да съществуват. Например, продавачът, от който започна всичко, написа продължение на книгата си „Акулите все още не се разболяват от рак“. Може би единственият лек за този мит е да се разпространи слухът, че хрущялът от носовете на такива шарлатани също се бори срещу рака.
Както и да е, ако наистина искате да ядете инхибитори на ангиогенезата, защо да седите с купа с хрущял на прах, като можете просто да изядете една ябълка, да изпиете един зелен чай, да ядете куркума, нар, горски плодове и ядки, соя, ленено семе, броколи – всички, от които е доказано, че имат антиангиогенни ефекти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/shark-cartilage-supplements-put-to-the-test-to-cure-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев