Синергия между храните

Съществуват хиляди фотохимикали, които никога няма да достигнат до кутията със зърнена закуска, но може да играят известна роля за намаляване на риска от хронични болести, и това са само тези, за които знаем. Знаем за необработените растителни храни, че е доказана защитната им за организма функция, и така можем да си обясним желанието на учените да открият магическата активна съставка, за да я продадат под формата на хапче, но хапчетата просто не могат дори да се доближат до балансираната естествена комбинация от фитохимикалите, намиращи се в плодовете и зеленчуците. Когато бъдат изолирани, съставките може да загубят своята активност или да се държат по различен начин. Антиоксидантните и противораковите функции на храните от растителен произход се смятат, че произтичат от допълнителните или синергични ефекти, което означава, че цялото може да е по-добро от сумата на неговите съставни части. Това обяснява защо едно хапче просто не може да замести сложното взаимодействие от фитохимикалите, намиращи се в необработените растителни храни.
Както Т. Колин Кембъл посочва, повече от 100 теста еднозначно не показват никаква дълготрайна ползва от витаминните добавки, наред с тревожни открития, че определени добавки може дори да увеличат риска от диабет, сърдечни заболявания и рак. Хранителните добавки, съдържащи рибено масло изглежда са безсмислени или по-лошо; и все пак науката изглежда бива пренебрегвана. Хората продължават да си ги купуват. Желанието на хората за бързи поправки чрез хапчета е изумително, особено когато от това може да се правят пари.
Всяко растение има хиляди видове различни фитохимикали, и всяко растение има съвсем различен набор от фитонутриенти, и така може да има синергични ефекти при консумация на различни храни по едно и също време. Точно както приемът на бета каротин под формата на морков е по-полезно отколкото под формата на хапче, поради всички други вещества в моркова, които може да си взаимодействат с бета каротина, когато потопите моркова в хумус, и изведнъж ето ви хилядите съставни части на моркова, които се смесват с хилядите съставни части на нахута. Ето за това е цялото проучване. Какво се случва, ако смесиш различни плодове с различни зеленчуци с различни видове бобови растения?
Комбинирането на храни от различни видове наистина увеличава възможността за синергия. Например, ето я антиоксидантната сила на малините сами по себе си, а ето я антиоксидантната сила на адзуки боба сам по себе си. Така че, ако наистина има добавен ефект, очакваната комбинация ще е ето това. Но наблюдаваната антиоксидантна сила на комбинацията се оказала повече от всяко едно, изядено по отделно.
Ами противораковите ефекти? Какво става, ако повторим изследването, но този път опитаме да капнем капки с различни комбинации от храни върху растящи ракови клетки от гърдата в съд на Петри? Понякога можете да получите същите синергични ефекти. Ето какво може да направи гроздето върху ракови клетки от гърдата, потиска растежа им с около 30%, а лукът проработил дори още по-добре, като намаля раковите клетки на половина. Сега, ако добавим по половин от всяка от тези храни, бихме предположили, че ще стигнем някъде по средата между двете — те ще се изравнят. Но вместо това, изследователите получили това: потискане растежа на раковите клетки с до 70%.
Така че едно цяло плюс още едно цяло е повече от сумата на двете цели части. Така че, те препоръчаха ли на хората да ядат разнообразни храни, може би да добавим малко стафиди към червения лук в салатата следващия път? Къде са парите в това?
Не, причината да се изследват различните видове взаимодействия беше да се определят комбинациите, които накрая да доведат до създаването на снакс Funyuns с аромат на грозде или нещо такова.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/food-synergy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо BPA (Бисфенол А) не е забранен?

Броят на новите химични вещества се увеличава главоломно. Говорим за 12 000 нови вещества на ден. И все пак няма достатъчно данни относно опасностите от някои от най-сериозните химикали. Бисфенол А е един от най-широко употребяваните химикали, произвеждан в милиарди килограми всяка година. А проучванията изразяват притеснения относно вероятното му отражение върху причиняването на определени хронични заболявания, като диабет, затлъстяване, репродуктивни проблеми, сърдечносъдови заболявания, вродени дефекти, хронични респираторни и чернодробни заболявания и рак на гърдата.
Почти всяка седмица излизат нови изследвания относно здравните последствия от ползването на Бисфенол А. Бисфенол А е създаден за първи път преди повече от 100 години като синтетичен естроген, но едва през 50-те години индустрията осъзнава, че може да се използва и за направата на поликарбонатна пластмаса, и бързо се превръща в един от най-широко използваните химикали в света, въпреки че е известно, че има влияние върху хормоналния баланс. Около 450 милиона килограма биват използвани за направата на консервни кутии за храна и напитки, особено, както изглежда, при производството на риба тон и кондензирани супи.
И сега реално всички ние имаме Бисфенол А в организма си, както и в организма на децата ни. Но не се тревожете, правителството казва, че до 50 µg на ден прием е безопасен — 50 микрограма на килограм. И дори, тези, които работят в китайските заводи за производство на Бисфенол А не се излагат на повече от 70 пъти по-малко от границата на безопасност. Добре, защо тогава контактът с Бисфенол А изглежда повлиява броя на сперматозоидите при мъжете, които се занимават с производството на химикала?
А в САЩ населението приема по-малко от хиляда пъти по-ниски стойности от границата на безопасност. И все пак изглежда наблюдаваме странични ефекти върху функцията на щитовидната жлеза, теглото, кръвната захар, поява на сърдечносъдови заболявания, функцията на черния дроб и имунната система, дори и при такива ниски стойности. Така че, фактът, че има значителни неблагоприятни последици за хора, изложени на Бисфенол А в дози, хиляди пъти по-ниски от официално допустимата дневна граница сочи, че безопасните дози на Бисфенол А може би са много по-ниски, отколкото преди това е считано; и все пак до днес граничните стойности не са били променени. Забранено е използването му при бебешки бутилки и чаши, но почти неограничени дози са очевидно в нормата за всички останали. Откъде идва това разминаване?
Свързано е с очарователния свят на ефекта от ниските дози на химикали, причиняващи хормонални смущения. В продължение на десетилетия тези химикали „оспорват традиционните представи в токсикологията“, особено старата поговорка, че „дозата прави отровата“, идеята, че по-малкото излагане на вредно вещество винаги ще създава и по-малък риск. Това е и основното предположение, залегнало в системата от изследване на безопасността на химикалите. Започва се с дозиране на супер високи количества, тествани върху лабораторни животни и след това дозата се намалява докато не изчезнат наблюдаваните неблагоприятни ефекти, тогава се добавя безопасен буфер и се приема, че всичко под тази доза би трябвало да е нормално, като се приема, че диаграмата изглежда така: колкото по-висока е дозата, толкова по-силен е ефектът. Но химикали, причиняващи хормонални смущения, могат да имат всякакви видове диаграми. Чакайте малко. Как може нещо в малка доза да има голям ефект?
Помислете за хормоните и техните рецептори в тялото. При ниски нива на хормона, като например от 0 до 1, рецепторите могат бързо да се напълнят, но веднъж след като те са почти пълни, покачвайки се от 4 на 5, при добавяне на наистина високи дози, може би няма да промени много нещата. Нека използваме един реален пример с Бисфенол А. Това е изследване, което проследява дали Бисфенол А потиска хормоните, отговарящи за защита срещу напълняване в мастни проби, взети от пациенти с операции по намаляване на бюста и такива с премахване на коремни мазнини. Както се вижда — при 100 наномола от Бисфенол А — чувствам се като синоптик, но — при 100 наномола Бисфенол А, можете да видите, че нивата на хормоните не са по-ниски от тези при 0 наномола Бисфенол А. И тъй като повечето хора имат нива между 1 и 20, тогава Бисфенол А би трябвало да е безопасен. Но ето я и реалната графика. И така, никакво смущение при 0 и никакво смущение при 100, но точно там, където са нивата в телата на хората, Бисфенол А изглежда, че намаля производството на хормоните почти на половина.
Както заключава най-старата, най-голямата и най-активната организация в света, посветена на научни изследвания върху хормоните: дори незначително малки дози на облъчване, всъщност каквото и да е облъчване, може да създаде проблеми, проблеми на стойност три милиарда долара всяка година, само смятаме изчислените ефекти от Бисфенол А само върху наднорменото тегло при децата и сърдечните заболявания.
Сега има алтернативи, които индустрията може да използва. Проблемът обаче е, че те могат да им струват с 2 цента повече.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/why-bpa-hasnt-been-banned
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Сутрешното гадене може да предпази майката и детето

Още от цяла вечност за бременните жени се знае, че страдат от гадене и повръщане по време на бременността си. Терминът „сутрешно гадене“ обаче е подвеждащ, тъй като жените може да се чувстват гадно през целия ден. И понякога може да стане толкова сериозно, че да бъдат приети в болница.
Изследователи от Харвардската болница „Бригхам“ открили, че наситените мазнини са основна опасност, която може да доведе до сериозни заболявания. Вероятността се увеличава пет пъти за всеки прием наситени мазнини от 15 грама, което се равнява на 100 гр. чийзбургер. Причината за това наситените мазнини да представляват такъв сериозен рисков фактор може би се дължи на влиянието им върху естрогена, защото е доказано, че наситените мазнини могат да увеличат циркулиращите в кръвта нива на естроген.
Защо бихме се развили така еволюционно, само за да има такава негативна реакция към наситените мазнини? Защо изобщо трябва да стигнем до там да се разболяваме? Неразположението по време на бременността е универсален феномен, с гадене или повръщане, което засяга между 70% и 85% от всички бременни жени. Ако включите в уравнението и непоносимост към някои храни, тогава случаите може да възлизат и на 100%. Защото неразположението по време на бременност е толкова често срещан феномен, че трябва да си зададем въпроса защо това е така? Има ли някаква цел това ужасяващо състояние? Е, в миналото гаденето по време на бременност е било отхвърляно, сякаш витае само в главата на жената, но последните проучвания разглеждат теорията за неразположение при бременност като механизъм за защита на ембриона, еволюционно приспособяване, което да защити бебето.
Да защитим бебето от какво? Може би от месото. Месото е основен източник на патогени за хората. Месото също е и най-често избягваната храна от бременните жени. Така че появата на непоносимост към месото по време на бременност би могла да бъде защитна реакция, тъй като месото може да съдържа токсини, които са мутагенни, карциногенни и тератогенни, което означава, че са причинители на вродени дефекти. Обработеното меса също може да бъде заразено от патогени, а бременността е период на относително отслабване на имунната система. Принципно човешкият организъм може да изхвърли повечето патогени в месото, бременните жени обаче имат по-слаб имунитет и по подразбиране не трябва да отхвърлят развиващия се ембрион, след като половината от бебето, от страна на бащата, е чужда за тялото на жената.
Така че може би сутрешното гадене се развило като начин да стоят далеч от месото през този уязвим период. Това е и в съответствие със сериозно преувеличаване на табута срещу яденето на месо по време на бременност в някои общества по света.
Ако тази теория е вярна, тогава би трябвало да направим пет заключения. Ако гаденето и повръщането по време на бременността играят защитна роля, тогава жените, имащи такива симптоми, трябва да имат по-голяма успеваемост на бременността. И наистина, при жените с гадене и повръщане е значително по-малко вероятно да направят аборт или да родят мъртво дете.
Заключение #2 би било, че храните, предизвикващи такива симптоми, съдържат неща, които могат да бъдат изключително вредни за бебето. И наистина, от всички видове храни, животинският протеин (включително месо, пилешко, яйца и морска храна) е най-опасен. Месото е богат източник на патогени, които представляват огромна опасност за бременни жени и техните развиващи се бебета.
Гаденето и повръщането по време на бременност би трябвало и да се свързва с периода, в който ембрионът е най-уязвим. Това е между около 5 и 15 гестационна седмица, когато се оформят всички важни органи, точно когато гаденето и повръщането са в разгара си, точно когато бременните жени намират месото, рибата, птиците и яйцата за най-отблъскващи, И най-накрая, ако тази теория е истина, бихме очаквали по-ниска честота на сутрешното гадене при хора, приемащи само храна на растителна основа.
И да, малкото общества, където не се срещат такива проблеми като сутрешно гадене, са именно тези, които се хранят по-скоро само с растителна храна, а не с месо.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/morning-sickness-may-protect-mother-and-child
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали антидепресантите наистина действат?


До сега научихме, че физическите упражнения могат достойно да се конкурират с антидепресантите като първоначално лечение за леки до умерени форми на депресия. Но до колко е вярно това твърдение? Колко ефективни са преди всичко реално антидепресантите?
Скорошен мета-анализ предизвика огромен научен и обществен спор, посочвайки, че плацебо ефектът може да обясни очевидната клинична ефикасност на антидепресантите. Но почакайте малко. Няма ли клинични проучвания, които да предоставят убедителни доказателства за ефективността на антидепресантите и то хиляди такива? Ако един мета-анализ просто събира заедно всички най-добри публикувани изследвания, как може да твърди, че те не вършат много по-добра работа, отколкото захарни хапчета? Ключовата дума тук е „публикува“.
Ами ако една фармацевтична компания реши да публикува само изследвания, които показват положителен ефект, а тихо и кротко прибира и скрива всякакви изследвания, показващи, че лекарството не работи. Ако не сте добре запознати, ще погледнете публикуваната медицинска литература и ще си кажете, „Уау, това лекарство е върхът.“ Ами ако се окаже, че всички фармацевтични компании го правят? За да разберат дали това е така, изследователи се обърнали към Агенцията за контрол на храните и лекарствата (FDA) с основание на Закона за свобода на информацията, за да получат достъп до публикуваните и непубликувани проучвания, представени от фармацевтичните компании. И това, което те открили, било шокиращо.
Според вече публикуваната литература, резултатите от почти всички тестове на антидепресантите били положителни, те работят! За разлика от тях, анализ на данните от проучването на Агенцията за контрол на храните и лекарствата показва, че само около половината от тестовете имат положителни резултати. С други думи, около половината от проучвания показват, че лекарствата не действат. И когато публикуваната и непубликуваната информация се съпоставят, те не успяват да докажат особено клинично предимство на антидепресантите пред едно обикновено захарно хапче. Непубликуването на отрицателни резултати подкопава доказателствената медицина и поставя милиони пациенти в опасност като използват неефективни или опасни лекарства, а точно това е случаят с антидепресантите.
Тези открития се появиха през 2008 г. – Прозак, Серзон, Паксил и Ефексор – те вършели работа, но същото правели и захарните хапчета и разликата между лекарството и плацебото била малка. Това става през 2008 г. А какво се случва през 2014 г.? Анализ на публикуваните и на непубликуваните данни, които са били скрити от фармацевтичните компании, разкриват че повечето, ако не и всички ползи на антидепресантите, се дължат на плацебо ефекта.
И това, което е още по-лошо, документите от Закона за свобода на информацията показват, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата е знаела за това, но твърдо е решила да скрие тази информация от обществеността и от лекарите, предписващи лекарства. Как фармацевтичните компании са могли да се измъкнат с това?
Фармацевтичната индустрия се счита за най-печелившата и политически влиятелна индустрия в Съединените щати и психичните заболявания могат да бъдат приети като „златната гъска“ в индустрията с лекарства: нелечими, често срещани, дългосрочни, включващи множество лекарства. Какво по-добро от това? Антидепресанти се предписват на 8.7% от населението на САЩ. Това е бизнес за няколко милиарда годишно и то само от този клас лекарства.
Но нека да обобщим, има силен терапевтичен отпор на антидепресантите. Просто резултатът от плацебо ефекта е почти толкова силен. И наистина, антидепресантите носят значителни ползи за милиони хора, страдащи от депресия. Да ги отхвърлим като неефективни няма да е правилно. Само защото те вероятно няма да са по-ефективни от фалшивите хапчета, не означава, че те не действат. Същото е като с хомеопатията. Само защото тя не работи по-добре от захарните хапченца, не означава, че хомеопатията не действа, защото плацебо ефектът е реален и много мощен.
В това списание за психо-фармакология, един психиатър, финансиран от компанията Прозак, защитава лекарствата. Един ключов въпрос бива пренебрегван от противопоставилите се критици. Ако един пациент има полза от лечение с антидепресанти, има ли значение дали това е постигнато чрез лекарства или чрез плацебо ефекта?
Да, има значение! Ето част от страничните ефекти на антидепресантите: Сексуална дисфункция при около три четвърти от хората, дългосрочно наддаване на тегло, безсъние, гадене, диария. Около 1 от всеки 5 спират да имат позитивен ефект в момента, в който опитат да спрат антидепресантите. И може би най-трагичното е, че те могат да направят хората още по-податливи на депресивни състояния в бъдеще. За пациентите е по-вероятно да се върнат в депресивно състояние отново след лечение с антидепресанти отколкото след лечение с други средства, включително и плацебо.
Така че, ако лекарите искат да предписват на пациентите си лечения, еквивалентни на плацебото, вероятно ще бъде по-добре за тях просто да излъжат пациентите и да им дадат истински захарни хапчета. Да, това включва измама, но не е ли това за предпочитане пред измамата със скриването на една камара странични ефекти? Може би медицинските лица трябва да приемат, че една супена лъжица измама може да бъде по-терапевтична.
Ако различните лечения са еднакво ефективни, тогава не би ли трябвало изборът да се основава на риска и на вредите, а от всички налични лечения, антидепресантите могат да се окажат сред най-рисковите и най-вредните. Ако се използват антидепресанти, то това трябва да бъде само в краен случай, когато депресията е изключително тежка и всички други алтернативи за лечение са изпробвани и са били неуспешни.
Антидепресантите може и да не работят по-добре от плацебо ефекта за леки и средни форми на депресия, но за всеки случай на тежка депресия, лекарствата наистина са по-добри от захарните хапчета. Но това е само една малка част от хората, които приемат тези лекарства. Това означава, че на по-голямата част от пациентите с депресия – а именно 9 от 10 пациенти – се предписват лекарства, които имат незначителни ползи за тях.
Твърде много лекари прекалено бързо и лесно диагностицират депресията без непременно дори да изслушват това, което пациентът иска да каже и в крайна сметка те предписват антидепресанти, без да разгледат други алтернативи. А за щастие има налични ефективни алтернативи. Физическите упражнения, например, могат да имат дълготраен ефект. И, хей, ако това също се окаже, че е плацебо ефект, поне е плацебо със завиден списък от странични ефекти.
Докато страничните ефекти на антидепресантите включват неща като сексуална дисфункция и безсъние, страничните ефекти на физическите упражнения включват повишено либидо и подобряване на съня, намаляване на мазнините в тялото, подобряване на мускулния тонус и по-дълъг живот.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/do-antidepressant-drugs-really-work
Превод, корекция и обработка: Светлана Благоева, Цветомира Енчева и Петър Енчев

Чревната микрофлора — поддържайте я добре с пълнозърнести храни

Да, в момента живеем в така наречената среда, която ни предразполага към затлъстяване, навсякъде евтина вредна храна, от части благодарение на субсидии, отиващи към „хранително-вкусовата промишленост“, която произвежда пристрастяващи и водещи до затлъстяване храни. Първопричините за това може да превърнат затлъстяването неизбежно, но истината е, че много хора се справят. Ако причините са само във външната околна среда, защо не всички хора са с наднормено тегло?
Някои хора изглежда са по-предразположени от други. Това предполага и наличие на генетичен компонент, подкрепен и от научни изследвания върху близнаци и осиновени деца, но гените, които открихме може би възлизат на 6 до 11% от разновидностите в индекса на телесната маса между различните участници. Така че може би отклоненията в другия „геном“ играят активна роля, всички различни микроби, които обитават тялото ни. В тялото си имаме 100 пъти повече бактериални гени отколкото човешки гени.
Това, което проучването установява е, че хората попадат в една от двете групи: такива, които имат много различни видове бактерии в червата си, или така нареченото „бактериално богатство“ на чревната флора, и тези с относително малко бактерии. При тези с ниско бактериално разнообразие се наблюдава по-голяма телесна маса, инсулинова резистентност — причината за диабет тип 2, висока степен на триглицериди, и по-високи нива на възпалителни показатели, като например C-реактивен протеин, в сравнение с лица, при които има голямо бактериално разнообразие. И не само че хората с малко бактериално разнообразие са по-тежки, но и същите тези лица с малко количество бактерии в чревната флора също така качили още килограми с времето.
Въпросът е тогава дали промяна в храненето би имала някакво влияние? Опитали с нискокалорична диета, която не е обаче по дефиниция постоянно решение, но това, което можем да направим, е да увеличим приема на плодове и зеленчуци, което се свързва именно с голямо бактериално богатство, едно от редица проучвания, което свързва голямото микробно разнообразие с начин на хранене, богат на плодове, зеленчуци и фибри.
Само приемането на добавки, богати на фибри, не изглежда да повлиява разнообразието, но сложността на комбинацията на цели храни, като пълнозърнести продукти, може потенциално да осигури по- голям брой видове бактерии, което да доведе до увеличение на разнообразието. Но проучванията върху ефекта на пълнозърнестите храни са били пренебрегвани… до сега.
Участниците се хранят с пълнозърнест ечемик, кафяв ориз или и двете в продължение на месец, и това наистина довело до повишаване на разнообразието на видовете бактерии. Ето защо може да са нужни огромен брой субстрати за увеличение на бактериалното разнообразие и това може да се постигне чрез прием на цели храни от растителен произход.
И измененията в състоянието на чревната флора в изследванията съвпадат с намаляне на системните възпалителни процеси в тялото. Вижте, преди мислехме, че начинът, по който фибрите в пълнозърнестите храни помага, е чрез желиране в тънките черва, малко след стомаха, като по този начин се забавя скоростта на абсорбиране на захарите и се преодолява скока на кръвната захар, който може да се получи от прием на рафинирани въглехидрати. Но сега знаем, че фибрите се разграждат в част от дебелото черво от нашата чревна флора, при което се освобождават всякакви видове полезни вещества в кръвта, които също могат да имат противовъзпалителен ефект. Така че може би ставащото в дебелото черво помага да се обяснят защитните ефекти на пълнозърнестите храни срещу диабет тип 2.
И интересното е, че комбинацията между ечемик и кафяв ориз работи по-добре отколкото приема по отделно, което предполага взаимносвързан ефект. Това може и да помогне да се обясни несъответствието от здравословните ползи от пълнозърнестите храни при изследвания върху хора и лабораторни изследвания.
Наблюдателни проучвания сочат, че тези които консумират 3 порции пълнозърнести храни на ден изглежда имат по-нисък индекс на телесната маса, по-малко коремни мазнини, по-слаба вероятност от надебеляване, но последните клинични проучвания, които разделят хората според това дали ядат бял хляб или пълнозърнест хляб не успяват да представят доказателства относно благоприятните ползи върху теглото.
Разбира се пълнозърнестите храни са с толкова по-голяма хранителна стойност, че трябва да продължат да бъдат популяризирани. Но може би тестовете не успяват да докажат значителни ползи за теглото, защото те се фокусират върху ограничен набор от пълнозърнести храни, докато при проучванията върху хора, участниците може би приемат по-разнообразни видове пълнозърнести храни, които може и да са взаимносвързани.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/gut-microbiome-strike-it-rich-with-whole-grains
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да не умрем от болест на сърцето


Най-вероятната причина, поради която повечето от нашите близки ще умрат, е болест на сърцето. Всеки от нас, сам трябва да направи избор за това какво да яде и как да живее – но трябва този избор да бъде съзнателен. Трябва да се самообразоваме за евентуалните последствията от нашите действия.
Атеросклерозата, или втвърдяване на артериите, започва в детска възраст.
На 10-годишна възраст, артериите на повечето деца, отгледани със стандартната американска диета, вече имат мастни натрупвания – първия етап на заболяването.
По-късно започват да се формират плаките – на около 20 години. Положението се влошава докато станем на 30 и след това започваме да умираме. В сърцето ни – това запушване се нарича инфаркт; в мозъка се проявява като инсулт.
Така че, ако има някой, който гледа това видео и е над… 10-годишна възраст, то тогава изборът не е дали да се храните здравословно, за да предотвратите сърдечно-съдовите заболявания. Изборът е дали искате да излекувате сърдечното заболяване, което най-вероятно вече имате.
Това възможно ли е въобще? Когато учените за пръв път изследвали хора, със сърдечни заболявания, с цел да ги поставят на такава растителна диета, която се следва от общества, в които сърдечните заболявания не са епидемия, надеждата им била, че това може да забави процеса на заболяването, може би дори да го спре. Но вместо това, се е случило нещо невероятно.
Заболяването започнало да се лекува и да се подобрява. Веднага след като пациентите спрели да ядат храна запушваща артериите им, телата започнали да разграждат натрупаната плака, и артериите им се отворили – без лекарства, без хирургическа намеса. Това означава, че телата им са искали да се излекуват от самото начало, но просто никога не им е бил даден шанс. Това подобряване на притока на кръв към сърцето (отляво) е само след три седмици на здравословно хранене.
Позволете ми да споделя с вас нещо, което се нарича най-добре пазената тайна в медицината. Най-добре пазената тайна в медицината е, че понякога, при подходящи условия, тялото може да се самоизлекува.
Представете си ако си ударите пищяла наистина силно в масата, и той се зачерви, започва да боли, подува се и се възпалява… Той ще се излекува по естествен път, ако просто не се намесвате, и оставите тялото си да се справи само. Но какво ще се случи, ако продължавате да удряте пищяла си на същото място, ден след ден… Всъщност, по три пъти на ден (закуска, обяд и вечеря). Той никога няма да се излекува!
Ще идете при лекаря си „Ох, боли ме пищяла“ а лекарят ви ще каже „Няма проблем“. Ще извади кочана, и ще ви напише рецепта за обезболяващи. Вие ще продължите да си удряте пищяла по 3 пъти на ден. „Ох, това все още продължава да боли, но е много по-добре, като взимам тези обезболяващи.“ „Благодаря на Бога за съвременната медицина.“
Същото е и когато хората вземат нитроглицерин за болка в гърдите — огромно облекчение, но не правите нищо за лечение на истинската причина за болката.
Тялото иска да бъде здраво, ако просто му дадем шанс. Но ако продължаваме да се самоувреждаме по три пъти на ден, може никога да не се излекуваме.
Едно от най-невероятните неща, които научих в цялото си обучение по медицина е, че около 15 години след спиране на тютюнопушенето, рискът от рак на белия дроб е почти колкото на човек, който никога не е пушил. Не е ли невероятно? Дробовете ви могат да изчистят всичкия катран, и в крайна сметка, резултатът е почти, сякаш никога не сте започвали да пушите.
И така, всяка сутрин от живота на един пушач, оздравителният процес започва, докато — Бам! Запалваме първата цигара за деня, повреждайки дробовете си с всяко дърпане. Точно както повреждаме артериите си с всяка хапка. А всичко, което е трябвало да направим от самото начало — магическото лекарство — е просто да отстъпим назад, да се махнем от пътя, и да спрем повторно да увреждаме себе си, и така да оставим лекуващата сила на телата ни да ни върне обратно към здравето. Човешкото тяло е самовъзстановяваща се машина.
Разбира се, бихте могли да изберете „всичко в умерени количества“ — просто да изберете по-малкото зло, но защо да си причиняваме това въобще?
Аз не казвам на пациентите си да намалят пушенето до половин кутия на ден. Казвам им да спрат да пушат. Разбира се, половин кутия е по-добре от две кутии, но трябва да се опитаме да слагаме в устата си само здравословни неща.
Това се знае от десетилетия: Американският журнал за кардиология, 1977. Случаи, като този на г-н Ф.В. — болест на сърцето, толкова тежка, че дори не можел да излезе до пощенската кутия. Но след като започнал да се храни по-здравословно, няколко месеца по-късно вече изкачвал планини, без болка.
В момента на пазара има едни модерни лекарства срещу ангина и срещу силни болки в гърдите. Струват хиляди долари на година. И при най-високата изписана доза, могат да удължат продължителността на физическото натоварване, с до 33 секунди и половина. Не мисля, че тези, които предпочитат лекарствата, ще изкачват планини в скоро време.
Растителното хранене е не просто по-безопасно и по-евтино. То работи много по-добре, защото лекува истинската причина за заболяването.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/how-not-to-die-from-heart-disease
Превод, корекция и обработка: Явор Петков и Петър Енчев

Джинджифил за остеоартрит

Ако джинджифилът е толкова ефективен срещу мигрена и менструални болки, какво да кажем за остеоартрита, твърде често срещано заболяване, което предизвиква хронични болки и неразположеност? Първото голямо проучване, публикувано през 2000 г. не показало никакви ползи в сравнение с плацебото, но проучването продължило само три седмици.
Следващото голямо проучване през 2001 г. продължило по-дълго, шест седмици и накрая наистина показало значително по-добри резултати от плацебото. Но плацебото се справило толкова добре, като се намалила болката от стойност 60 по скалата 1 до 100, до 40, че облекчаването на болката до стойности около 30 не било особено важно за експеримента и така уводната статия в официалния журнал на Американското дружество по ревматология заключила, че джинджифилът „не трябва да се препоръчва с цел лечение на артрит, поради ограниченото му действие.“
Но от тогава насам са провеждани още няколко експерименти, които показали по-впечатляващи резултати, като това, че джинджифилът сега се смята, че наистина е способен да облекчи болката и неразположението при остеоартрита.
Но колко добре се справя в сравнение с други видове лечение? Тъй като остеоартритът е хронично заболяване, изключително важно е да премерим рисковете, сравнени с ползите от лечението и често използваните противовъзпалителни лекарства могат да доведат до сериозни сърдечно-съдови и стомашно-чревни рискове.
Например, ако на хора с остеоартрит се дават лекарства, като например ибупрофен, почти половината се оказали със сериозни повреди на лигавицата на тънкото си черво, 7 от 16 души. Сега можем да намалим този риск като приемаме допълнително лекарство, което да противодейства на страничните ефекти на първото лекарство. Лекарства тип ибупрофен намаляват способността на стомашната лигавица да защитава себе си от стомашна киселина, така че чрез блокиране на киселинното производство с друго лекарство, този риск може да бъде намален.
Но джинджифилът може реално да подобри защитната функция на стомашната лигавица. Така че джинджифилът в дози, използвани за лечение на остеоартрит, от четвърт до половин чаена лъжичка на ден, може да се счита не само безвреден за стомаха, но и с благотворно действие. Той може също така добре да успокоява болката както ибупрофена, но без риск от стомашна язва.
Добре, но това ми звучи доста налудничаво: локално лечение върху болното място чрез външно поставяне на напоени с джинджифил кърпа или пластир върху засегната става. При едно контролно проучване, сравняващо компреса с пластир, и двете показали забележително и дълготрайно облекчаване на болката за хора, страдащи от остеоартрит.
Но какво липсва? Точно така, контролна група. Не са използвали никаква плацебо лепенка. Не ме интересува дали джинджифилът е бил ползван за външно приложение за болезнени стави в продължение на хиляди години. Плацебо ефектът се оказвал изключително ефективен при остеоартрит, чрез облекчаване на болката и затова докато нямаме изследване, при което да има и контролна група за външно прилагане на джинджифил, няма да повярвам. Но не е имало такова проучване… докато 20 мъже не пъхнали резенчета джинджифил в скротума си.
Мъже с възпалени тестиси прилагали 6 до 10 тънки като хартия парчета джинджифил върху засегнатите области на тестисите. И очевидно групата на джинджифила се излекувала три пъти по-бързо. За съжаление оригиналният източник е на китайски език, така че не мога да се сдобия с повече подробности, тъй като това беше единственото контролирано проучване относно външно прилагане на джинджифил, което успях да намеря. Това очевидно се превежда като „оценка на лечението с прилагане на пластири с джинджифил на прах с цел предотвратяване на гадене и повръщане по време на химиотерапия.“
Е, знаем, че изсушен джинджифил на прах, приеман през устата може се окаже чудотворен срещу повръщане, предизвикано от химиотерапията. Ами ако напъхаме джинджифил в пъпа си? Външното приложение на джинджифил в така наречената точка на Шенк което е морско синьото, докато контролната група получила прах от картоф в пъпа си. И внимавайте, групата на джинджифила очевидно показала значително по-малко гадене и повръщане.
За съжаление само резюмето е на английски, затова не мога да кажа как ефективно са заблудили пациентите по време на лечението. Имам предвид, че вероятно би било лесно да различите дали сте били в групата на джинджифила или в плацебо групата само по миризмата. Но може би и това е било контролирано по някакъв начин? Докато не разберем повече, предлагам тези, които искат да опитат джинджифил, да го поемат в стомаха си, а не върху него.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/ginger-for-osteoarthritis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев