Дори и с някои потискащи стратегии на място, милиони хора по света се очаква да умрат от пандемията с КОВИД-19. В САЩ най-добрата оценка на изчисленията, представена на Американската болнична асоциация е смърт на около половин милион американци. С достатъчна социална дистанция това число може да се намали на около 100000. Дори и при половин милион, обаче, все още може и да е много много по-зле.
С хиляди вече мъртви и милиони, които се очаква да умрат, милиарди в изолация и трилиони изгубени при колапса на пазара, КОВИД-19 се оформя само като пандемия от категория 2 или 3. Това е от насоките за планиране на пандемия на Центъра за контрол и превенция на заболяванията. Индексът на сериозността на пандемията е проектиран по модела на индекса на сериозността на ураганите, за да определи разрушителния капацитет на една буря. Това е опитът на Центъра за контрол и превенция да класифицира разрушителния капацитет на една пандемия. Той се основава на коефициента на смъртните случаи, също известен като процент смъртни случаи, процентът от тези, които се разболяват и които накрая умират от инфекцията. През 1918 г. по време на грипната пандемия, около 1 на 3 се разболяват и от тях около 2% умират. Това направи пандемията от 1918 г. категория 5, аналог на супер тайфун с продължителни ветрове, които надвишават 240 км в час. Процентът на тези, които умират от КОВИД-19 е много по-нисък. Ако включите тези, които са имали положителен тест и са били без симптоми, изглежда по-скоро като смъртността от последните две грипни пандемии или сезон на много гаден грип. Ако говорим за истински случаи, хора, които реално се разболяват, говорим за цифра, близка до 0,5%, нещо средно между пандемия категория 2 и категория 3, което означава около 1 на 200 случаи умира.
Както можете да видите, 2% смъртност, като пандемията от 1918 г., е там, където започва категория 5. КОВИД-19 показва, че коронавирусите, подобни на SARS могат да избягат от хватката ни и да предизвикат истинска пандемия. SARS беше бързо ликвидиран от пътуващи, които проверяват температурата, но до времето, когато всичко беше приключило, вече имаше около 800 смъртни случая от общо 8000 болни. Това е съотношение на смъртността от 10%. Слава богу, че тук се занимаваме с пандемия от SARS-CoV-2, а не първоначалния SARS коронавирус. Дори още по-смъртоносен, MERS уби над 850 от общо 2500 болни, което е 34% смъртни случаи, 1 на 3 шанс от смърт, ако се заразите.
От 2002 г. със SARS и 2012 г. с MERS, научихме, че коронавирусите могат да станат смъртоносни. Те не са просто вируси на настинката, за каквито ги смятахме. Сега, с КОВИД-19 осъзнаваме, че това семейство от вируси може също да експлодира неограничавано на глобалната сцена. Така че коронавирусите вече са ни показали, че могат да направят и двете. Не е трудно да си представим комбинация от предаване и леталност, която създава нова по-лоша пандемия с коронавирус по обхвата си или нещо повече.
Но има една още по-голяма тема на предпазливост за споменаване, която е основен предмет на новата ми книга. Отдавна знаем за пандемичния потенциал на грипния вирус, но в най-смъртоносната си поява той имаше 2% смъртност при грипа от 1918 г. Сега, 2% е достатъчно, за да убие до сто милиона души, което го прави единственото най-смъртоносно събитие в човешката история, но дори още по-голяма заплаха може би ни очаква в крилете на… пилетата. През 1977 г. бил открит грипния вирус при пилетата, който завинаги промени нашето разбиране за това колко лоши могат да станат пандемиите. Досега той си остава заболяване при птиците, не при хората, но от стотиците редки индивиди, които са се заразили, над половината са умрели. Птичи грип със смъртност, която надвишава 50%. Ами ако един вирус като този, може да мутира и да придобие лесно предаване сред хората? Последният път, в който вирусът на птичия грип скочи директно на хората и причини пандемия, той предизвика най-смъртоносната чума в човешката история. Ами ако вместо 2% смъртност, е по-скоро някоя от двете страни на монетата?
Пандемията с КОВИД-19 е опустошителна, но храна продължава да има в магазините. Интернетът може и да е бавен, но все още го има. Светлините все още са включени и безопасна за пиене вода все още тече от чешмата. Докторите и сестрите все още ходят на работа. Ако предсказанията са верни и „само“ около 100000 американци умрат, това е по-малко от 1 на 3000. В пандемията от 1918 г., в която 2% от случаите се подадоха, 1 на 150 американци починаха. Представете си, ако беше 10 пъти по-зле от 2%, с 1 на всеки 15. Или 25 пъти по-зле, с 1 на всеки 6.
Добрите новини са, че има нещо, което можем да направим за това. Също както елиминирането на търговията с екзотични животни и живите пазари може да помогне много за предотвратяване на следващата пандемия с коронавирус, реформирането на начина, по който отглеждаме домашни животни за храна, може да помогне за предотвратяване на следващия грипен убиец.
Разминахме се лесно при последната пандемия. Свинският грип предизвика само пандемия от категория 1 през 2009 г., но ни показа нова точка на произход за пандемичните вируси: производството на свинско месо. Беше като епидемиологичен ответен удар от глобализирането на тези интензивни методи на затваряне на животни.
Безпрецедентната поява на H5N1 и на 10 други нови вируси на птичия грип, заразили хората по света, се дължи на индустриалното производство на птици. Когато пренаселим десетки хиляди животни в тези тесни, мръсни навеси с размера на футболно игрище, които стоят клюн до клюн насред собствените си изпражнения, това е просто благодатна почва за заболявания. Огромният брой животни, пренаселването, стресът, който уврежда имунната им система, амонякът от разграждащите се изпражнения, който изгаря белите им дробове, липсата на свеж въздух, липсата на слънчева светлина. При всички тези фактори това, което имаме е наистина перфектната буреносна среда за появата и разпространението на тези така наречени „суперщамове“ на грипа.
Ето защо Обединените нации призовават правителствата, местните власти и международните агенции да поемат нарасналата нужда от ролята да се борят срещу така нареченото индустриално селско стопанство, което, в комбинация с тези пазари за живи животни, осигурява идеалните условия за разпространение на грипния вирус и мутацията му в по-опасна форма. Така наречените концентрационни фабрики за отглеждане на животни сериозно са променили еволюцията на вируса на инфлуенца.
Вирусът H5N1 започва като всички други вируси на птичия грип безвредно от чревни инфекции на водни птици, но придобива способност за предаване по въздуха и прераства в изключително вирулентен щам в рамките на масовото производство на птичи продукти. Може би единствено промяна в условията, толкова голяма, колкото 10 милионните мега ферми би могла да се счита виновна за драматичната поредица мутации, достатъчни, за да създадат такова чудовище.
Също така изглежда има ускорение на проблемите с човешкия грип през последните няколко десетилетия, което включва по-голям брой видове и според Организацията за храна и селско стопанство на Обединените нации, това се очаква до голяма степен да се свърже с интензификацията на отглеждането на птици и вероятно на прасета. Голямата индустрия на животновъдството може би отглежда големия грип. За скритата зад това наука, еволюционните биологични механизми, позволете ми да ви препратя към един преглед, който ме поканиха да напиша за Критични прегледи в микробиологията, където излагам всички доказателства. Безплатно е; няма нужда да плащате. Просто идете на bit.ly/flureview.
В момента Центърът за контрол и превенция на заболяванията счита вирусът на птичия грип H7N9 за най-голяма заплаха, вирусът с най-голям риск от поява на пандемия и най-голямо потенциално влияние. Бяха публикувани изчисления относно това как би изглеждала пандемия с H7N9 в САЩ и така стигат до заключението: милиони американци мъртви.
Досега H7N9 е убил около 600 от първите 1500 души, които е засегнал. Това е около 40%. Двама на всеки пет души. За щастие, нито H5N1, нито H7N9 са придобили капацитета за лесно предаване от човек на човек. Но имайки предвид, че както H5, така и H7 вирусите са показали склонността да заразяват хората, има повишено притеснение, че те може да еволюират способността да се предават между хората и да предизвикат пандемия.
Все още са там навън, все още мутират. H7N9 може и да е на три мутации само от това ефективно да започне да се предава между хората. Пандемиите винаги са въпрос не на ако, а на кога. И една пандемия с повече от няколко процента смъртност не само би заплашила финансовите пазари, но и самата цивилизация, такава, каквато я познаваме.
Как можем да спрем появата на пандемичните вируси преди всичко? Ако има една концепция, която да извлечем от работата ми върху предотвратяване и спиране на хроничните заболявания, тя е, че когато е възможно, трябва да третираме причината.
Какво може да каже индустрията за птици относно това? Изпълнителният редактор на списанието за птици го казва така: „Идеята за вирулентен грип, към който нямаме абсолютно никаква устойчивост, е плашеща. За мен, обаче, заплахата е много по-голяма за индустрията за птици. Не съм толкова разтревожен за американското човешко население да умре от птичи грип, колкото за това, че няма да има пилета, които да ядем.“
Други по-скоро отразяват себе си. Предвид собствения си 37-годишен опит, свидетел на упадъка на модела на индустриалното животновъдство по отношение на разпространяването на заболяването, едно вътрешно лице на индустрията заключава своята публикация „Нужда от проверка на реалността при птиците“ с тези пророчески думи: „Сега е времето да решим. Можем да продължим с работата си както обикновено, надявайки се за най-доброто, докато вървим напред към по-ниски разходи. Или можем да започнем да правим благоразумни стъпки за възстановяване на баланса между икономиката и здравето на птиците. Можем да платим сега или да платим по-късно. Но трябва да се знае и трябва да се каже, ще си платим по един или друг начин.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-covid-19-pandemic-may-just-be-a-dress-rehearsal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари