Хранене и ГЕРБ – гастроезофагеална рефлуксна болест

Гастроезофагеалната рефлуксна болест е едно от най-често срещаните заболявания на храносмилателния тракт. Двата най-типични симптоми са киселините и регургитацията на съдържанието на стомаха нагоре в гърлото. Но не е само парещата болка и киселия вкус в устата. Това причинява милиони посещения при лекаря всяка година, милиони хоспитализации. И най-опасното усложнение е рак.
Започвате с нормален хранопровод. И ако киселината продължава да се промъква, той се възпалява и можете да получите езофагит, който може да се превърне в хранопровод на Барет, който може да се превърне в рак, аденокарцином. За да предотвратим всичко това, трябва да предотвратим киселинния рефлукс на първо място.
През последните три десетилетия случаите на този вид рак в САЩ са се увеличили шест пъти, увеличение, което е по-голямо от това на меланом, рака на гърдата или на простатата. И това е защото киселинният рефлукс се разпространява. В САЩ имам 1 на всеки 4 души, който страда поне ежеседмично от киселини и/или от киселинна регургитация, в сравнение с около 5% в Азия, което предполага, че храненето може да играе роля.
Като цяло, високият прием на мазнини е свързан с повишен риск, докато храните с високо съдържание на фибри изглежда, че имат защитна роля. Причината, поради която приемът на мазнини може да е свързан със симптоми на ГЕРБ и ерозивен езофагит е, защото проучвания върху доброволци са показали, че когато консумираме мазнинни храни, сфинктерът в горната част на стомаха, който се предполага, че трябва да запази храната долу, както и киселината, се отпуска в присъствието на мазнини, и така, повече киселини могат да се промъкнат към хранопровода.
Например, ако имате доброволци, които ядат високо мазнинно ядене – наденицата на Макдоналдс и яйчният им Макмъфин, и ги сравним с нискомазнинната храна на Макдоналдс – горещите кейкове, има значително повече киселини, промъкнали се към хранопровода след хранене с високо съдържание на мазнини.
След това, по отношение на по-късните етапи, през последните 20 години, 45 проучвания са публикувани във връзка с хранопровода на Барет, рака на хранопровода и храненето. Като цяло е установено, че месото и високомазнинните храни изглежда увеличават риска от рак.
Въпреки че различните храни са свързани с рак на различни места. Червеното месо е повече свързано с рак на хранопровода, но пилешкото е повече свързано с рак в горната част на стомаха. Докато „алтернативите на месото“, като бобовите и ядките, са свързани със значително понижен риск от рак, в съответствие с предходните данни, защитен ефект на източниците на растителни протеини, както и плодовете, зеленчуците и антиоксидантите, но в цяла форма, а не под формата на хапче.
Тези, които приемат най-богатите на антиоксиданти храни, имат наполовина шансове за развитие на рак на хранопровода, докато практически няма намаление на риска сред употребяващите витаминни добавки, като витамин С или хапчета с витамин Е.
Най-защитните продукти може би са червено-оранжевите зеленчуци, тъмнозелените зеленолистни, сок от горски плодове, ябълките и цитрусите. Но може и да не са само растенията. Яденето на здравословна храна изтласква не толкова здравословните храни, така че може и да е комбинация от двете.
Въз основа на проучване на 3000 души, консумацията на невегетариански храни е независим предшестващ фактор на ГЕРБ, която в това проучване в Индия вероятно включва и яйца, които не се считат за вегетарианска храна.
Жълтъците изглежда увеличават този хормон, наречен холецистокинин, предизвикват това увеличение, което може прекалено да отпусне сфинктера, който отделя хранопровода от стомаха. Нивата на същия този хормон се увеличават от месото, което може и да обясни защо вегетарианството изглежда като защитен фактор за рефлуксен езофагит.
Изследователите установили, че хората, които ядат месо, има два пъти по-голям шанс за езофагеално възпаление, предизвикано от киселини. Ето защо вегетарианските диети могат да предложат защита, въпреки че не е сигурно отново дали това се дължи на липсата на месо в диетата или на повишената консумация на здравословни храни. Вегетарианското хранене се характеризира с по-голяма консумация на плодове и зеленчуци, съдържащи безброй фитохимикали, диетични фибри и антиоксиданти, в сравнение с всеядните, в допълнение към простото ограничаване на тяхната консумация от животински хранителни източници, които са склонни да бъдат по-мазни и след това могат да отпуснат този сфинктер и да влошат рефлукса.
Изводът: ГЕРБ е често срещана болест; тежестта му е огромна. Той често се повтаря и може да причини кървене и структури, да не говорим за смъртоносен рак. Основата на лечението са инхибиторите на протонната помпа, които изкарват милиарди долари. Харчим по четири милиарда долара само за Нексиум, три милиарда за Превацид, два милиарда за Протоникс, един милиард за Ацифекс. Но те могат да причинят недостиг на хранителни вещества, увеличават риска от пневмония, хранително натравяне и костни фрактури. Затова е важно да намерим коригируеми рискови фактори и да ги коригираме. Известните рискови фактори, които могат да бъдат коригирани, са неща като затлъстяване, пушене и консумация на алкохол, но не е имало проучвания върху яденето на месо в сравнение с неяденето на месо, но сега имаме друг фактор, който може да се поправи, за да се предотврати това заболяване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/diet-and-gerd-acid-reflux-heartburn
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Пребиотици: поддържане на вътрешната ни градина

Общата повърхност на нашите черва може би е около 279 кв.м., като се вземат предвид всички малки сгъвки, по-големи от един тенис корт, но все пак само един-единствен слой клетки разделя вътрешностите ни от външния хаос. Основното гориво, което поддържа този много важен клетъчен слой жив, е една късоверижна мастна киселина, наречена бутират, който нашите полезни бактерии създават от фибрите, с които се храним. Ние храним полезните си бактерии в червата и те ни отвръщат със същото. Те вземат пребиотиците, които ние приемаме, каквито са фибрите, и в замяна осигуряват жизненоважен източник на гориво, който подхранва клетките на дебелото черво, прототипен пример на вида симбиоза между нас и нашата чревна флора.
Колко важни са тези съставки, които полезните ни бактерии извличат от фибрите? Има едно състояние, известно като диверсионен колит, което често се развива в сегменти от дебелото черво или ректума след хирургично отклоняване на фекалния поток, което означава, че ако пропуснете сегмент от червата, като например с илеостомия, така че храната вече да не минава през тази секция, става възпаление и може да започне кървене, разрушаване, затваряне. Колко често се случва това? До 100% от случаите – но възпалението равномерно изчезва след като го прикрепите отново към фекалния поток.
Не знаехме от какво се причинява – може би някакъв вид бактериален свръх-растеж или лоши бактерии? Или пък дефицит на хранителни вещества на лигавицата на дебелото черво, дължащ се на липсата на фибри, нужни за създаване на късоверижни мастни киселини? Не знаехме до появата на това проучване, където излекуват възпалението чрез къпане на лигавицата в онова, от което толкова отчаяно тя се нуждае. Тежкото възпаление изчезва само за няколко седмици. Ние храним полезните си бактерии в червата си и те ни хранят обратно.
Има смисъл в това да имаме полезни бактерии в червата си, които ни хранят, опитват се да ни поддържат здрави. Тук много добре са го казали. Топло е, влажно е и храната просто магически идва по тръбата, но ако умрем, те ще изгубят всичко това. Ако ние умрем, те умират, така че е техният най-добър еволюционен интерес да поддържат дебелото черво щастливо.
Но има и лоши бактерии също, като холера, която причинява диария. Те имат различна стратегия. Колкото по-болни могат да ни направят, колкото по-експресивна е диарията, толкова по-добри са техните шансове за разпространение към други хора и в други дебели черва. Те не се интересуват от това дали ще умрем, защото не възнамеряват да потънат с кораба.
И така, как тялото поддържа полезните ни бактерии, докато се опитва да се отърве от лошите бактерии? Помислете за това. Имаме буквално трилиони бактерии в червата си и така нашата имунна система трябва постоянно да поддържа баланс между толерантност към полезните бактерии, докато атакува лошите бактерии. Ако объркаме този фин баланс и започнем да атакуваме безвредните бактерии, това може да доведе до възпалително заболяване на червата, при което сме в режим на постоянна червена светлина за атака. Механизмите, чрез които имунната система поддържа този критичен баланс, остават до голяма степен неопределени до сега.
Ако се замислите, трябва да има начин, по който полезните ни бактерии да сигнализират на имунната ни система, че те са добрите. И този сигнал е бутиратът. Бутиратът потиска възпалителната реакция, казва на нашата имунна система да се оттегли. Така бутиратът може да се държи като микробен сигнал, който информира нашата имунна система, че относителните нива на полезните бактерии са в рамките на желаните граници. Бутиратът успокоява имунната система, казвайки й, че всъщност всичко е наред; имаш от добрите момчета на борда, което в крайна сметка прави чревната имунна система с хипореакция, което означава приспособяваща се към полезните бактерии. Но при липсата на успокояващия ефект на бутирата, нашата имунна система се завръща в пълна сила, атакувайки бактериите в червата ни, защото очевидно не са правилните, след като нивата на бутират са толкова ниски.
И така, ние сме еволюирали, за да имаме бутирата, който да потиска реакцията на нашата имунна система, така че, в случай че полезните ни бактерии някога бъдат унищожени и лошите бактерии превземат червата, имунната ни система ще може да усети това, ще избухне, за да унищожи нашествениците, и ще продължава да бушува докато не останат само полезни бактерии, произвеждащи бутират, за да възстановят отново имунната система. Добре, ето го най-важния елемент. Ето защо всичко това е толкова важно. Ами ако не си набавяме достатъчно фибри? Не забравяйте, че нашите полезни бактерии използват фибри, за да произвеждат бутират. Така че, ако не си набавяме достатъчно фибри, не можем да произвеждаме достатъчно бутират. Можем да имаме много полезни бактерии, но ако не ги храним с фибри, те няма да могат да произвеждат бутират. Забелязвайки такива ниски нива на бутират, нашето тяло погрешно мисли, че червата ни трябва да са пълни с лоши бактерии и реагира в съответствие с това. Тялото ни може да сбърка ниския прием на фибри с наличието на популация от лоши бактерии в червата ни. Тялото ни не знае какво е преработена храна. То е еволюирало в продължение на милиони години, получавайки огромни количества фибри. Дори по време на палеолита, 100 грама фибри на ден. Така че, при западните диети, бедни на фибри, яденето на бял хляб Wonderbread, когато тялото ни засече ниски нива на бутират в червата ни, то не си мисли за ниски нива на фибри – що се отнася до тялото ни, няма такова нещо като ниски нива на фибри – то си мисли за лоши бактерии. Защото в продължение на милиони години ниските нива на бутират означават лоши бактерии, така че това е сигналът за тялото ни да започне възпалителна офанзива.
Така че това е една от причините, поради които фибрите могат да бъдат толкова противовъзпалителни, една от причините, поради които приемът на фибри е важен за оптимално здраве. Не хранителни добавки с фибри, а цели растителни храни. Фибри под формата на хранителна добавка, както е с Метамуцил, може и да не отразят резултатите, наблюдавани при хранене, което е естествено богато на фибри.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/prebiotics-tending-our-inner-garden
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ядем повече и тежим по-малко

Какво ще стане, ако накараме хората да добавят плодове към своето ежедневно хранене? Три ябълки или три круши на ден като закуска между храненията, освен всичко останало, което ядат. Плодовете са с ниско съдържание на калории, но не са и с нула калории, така че, ако добавяте храна към диетата на хората, дори здравословните храни няма ли да доведат до наддаване на тегло? Не, те отслабнали с няколко килограма. Може би причината е във фибрите? Ако си спомняте, научихме, че чревните ни бактерии могат да създадат съединения от фибри против затлъстяване, ето защо в изследването имало и група на бисквитките. Три ябълки, три круши или три бисквитки с достатъчно овесени ядки в тях, така че да имат същото количество фибри както плодовете. Въпреки фибрите, добавянето на бисквитки към храненето на човек не води до загуба на тегло. Те мислят, че тайната за намаляване на теглото на плодовете е ниската им енергийна плътност, което означава, че така получавате много храна с малко калории, и така, това ви засища.
Енергийната плътност е сравнително нова концепция, която е идентифицирана като важен фактор за контрола на телесното тегло, както при възрастни, така и при деца и юноши. Енергийната плътност се определя като количеството калории на единица тегло на храна или напитка. Водата, например, осигурява значително количество от теглото без да добавя калории. Фибрите също. По този начин храните с високо съдържание на фибри и вода обикновено имат по-ниска енергийна плътност. От друга страна, тъй като мазнините от храната осигуряват най-голямо количество калории на единица тегло, храните с високо съдържание на мазнини са като цяло и с висока енергийна плътност.
Центърът за контрол и превенция на заболяванията предлага някои примери. Храните с висока енергийна плътност са като бекона – много калории в малка опаковка. Храната със средна енергийна плътност е като гевречето, а храни с ниска енергийна плътност са плодовете и зеленчуците. Като цяло, колкото по-ниска е, толкова по-добре, с две изключения. Содата е толкова тежка, че от гледна точка на енергийна плътност изглежда по-малко вредна, отколкото е. А ядките имат толкова много мазнини, че изглеждат по-малко здравословни, отколкото реално са.
Иначе науката подкрепя връзката между енергийната плътност и телесното тегло, така че консумирането на храна с ниска енергийна плътност може да бъде ефективна стратегия за контрол на теглото. Това е така, защото хората са склонни да ядат непроменливо количество храна, така че когато има по-малко калории на килограм, приемът на калории е намален.
Малкият спад в енергийната плътност може да доведе до малък спад в теглото, и колкото по-голям е спадът в енергийната плътност, толкова по-голяма е загубата на тегло.
Енергийната плътност може да бъде намалена по различни начини, като например добавянето на зеленчуци или плодове към рецептите или чрез понижаване на съдържанието на мазнини или захар. И наистина, именно така сме еволюирали, като сме се хранели предимно с храни с ниска енергийна плътност, плодове, зеленчуци, растения и клубени, корени, пълни с нишесте, като сладките картофи. Първото проучване, което показва как плодовете и зеленчуците могат да повлияят на енергийната плътност и приема на храна, било проведено преди повече от 30 години.
Изследователите са успели да намалят приема на калории на хората почти наполовина, от 3000 калории на ден до 1570 без да намалят порциите на храната, просто чрез заместване с по-малко калорични храни, което означава много плодове, зеленчуци, пълнозърнести и бобови, в сравнение с храна с висока енергийна плътност с много месо и захар. Почти половината от калориите, но те се наслаждавали на храната си по същия начин.
Това било направено в Хаваите, поставили хората на традиционна хавайска диета с всички растителни храни, които те биха могли да ядат. Отслабнали средно с по 8 килограма само за 21 дни, което довело и до по-добри нива на холестерола, триглицеридите, кръвната захар и кръвното налягане. Приемът на калории спаднал с 40%, но не чрез прием на по-малко храна. Всъщност те отслабнали с 8 килограма за 21 дни, приемайки повече храна – 1,8 килограма храна. Но тъй като растенията са толкова бедни на калории, човек може да се засити без да получава същото наддаване на тегло.
И енергийната плътност на храните е важна за за регулиране на теглото не само, защото тя позволява на хората да ядат задоволителни порции, докато ограничават калориите, но и защото намаляването на енергийната плътност е свързано с подобрено качество на храната. Например, диетите с по-ниска енергийна плътност са свързани с по-малък риск от рак на панкреаса. По-ниско енергийните диети обикновено включват по-здравословни храни, така че ние получаваме най-доброто и от двете места.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/eating-more-to-weigh-less
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Растителна диета при диабет

И преди съм говорил за ролята, която месото може би играе в повишаването на риска от диабет, както и за потенциалната защитна роля на здравословните растителни храни. Но растителното хранене не само изглежда, че предпазва срещу диабет на първо място, но може и успешно да лекува заболяването по-добре от диетите за диабет, на които са обикновено пациентите се поставят, чрез контрол на теглото и холестерола.
Диетите на основа на цели растителни храни могат да доведат до значително намаляване на теглото без никакви ограничения върху размера на порциите или броя на калориите, защото растителните диети обикновено не са висококалорийни. Ето 100 калории броколи, домати, ягоди, сравнете това със 100 калории пиле, сирене или риба. Хората изглежда не могат да изяждат достатъчно, за да компенсират калорийния дефицит, ето защо отслабват докато ядат цели растителни храни.
И най-важното, действа. По-добре. Диетата на растителна основа победила конвенционалната диета на американската асоциация по диабет в рандомизирано сравнително клинично проучване с контролна група, без ограничаване на порции, без преброяване на калориите или въглехидратите. Преглед на всички проучвания, взети заедно, установява, че хората на растително хранене имат подобрено намаление на кръвната захар, телесното тегло и риска от сърдечно-съдови заболявания, в сравнение с хората на диета, която включва животински продукти.
И сърдечно-съдовият риск е това, от което умират най-много диабетици. По-вероятно е да получат инсулт, по-вероятно е да имат сърдечна недостатъчност. В действителност, диабетът е предложен като еквивалент на риска от коронарна болест на сърцето, което означава, че пациенти без история на коронарно заболяване имат еквивалентен риск като този на хората без диабет, но с потвърдено сърдечно заболяване.
Едно по-ново проучване използва една техника, която действително може да измери инсулиновата чувствителност. Подобрение и при двата вида диети през първите три месеца, но след това вегетарианската диета пристъпила напред. И вижте техните нива на LDL холестерол. Ето това виждаме, когато хората следват растително хранене; холестеролът се понижава толкова много, че действително може да спре развитието на атеросклерозата, да спре развитието на сърдечно-съдовото заболяване.
Знаем за благотворния ефект на вегетарианските диети за контрол на теглото, кръвната захар, холестерола, инсулиновата чувствителност и оксидативния стрес, в сравнение с конвенционалните диети за диабетици, но какво да кажем за качеството на живот? Как се чувствали хората, след като направят така драстична промяна в храненето си? В това рандомизирано контролирано проучване участниците били поставени или в група с растителна диета, или в контролна група. Зеленчуци, зърнени, бобови, плодове и ядки, като животинските продукти са ограничение до максимум една дневна порция нискомаслено кисело мляко, а контролната група била на официалната за диабет диета.
Качеството на живот се подобрило и при двете диети през първите няколко месеца, но в рамките на 6 месеца групата на растителна диета напреднала повече. Същото нещо и с резултатите при депресия. Намалява и в двете групи през първите три месеца, но започва да се завръща в контролната група.
Заключението е, че по-стриктната растителна диета довела до по-голямо подобрение в качеството на живот и настроението. Пациентите, които консумират вегетарианска диета, също така се почувствали по-малко ограничени от онези, консумиращи конвенционалната диета. Хората действително чувствали, че конвенционалната диета за диабет е по-ограничаваща от растителната диета. Ограниченията намаляват с вегетарианската диета, което означава, че за хората, които ядат вегетарианска храна, има по-малка вероятност да им липсва нещо. И хората от групата на вегетарианската диета обикновено се чувствали по-малко гладни, всичко това помага за устойчивостта им в дългосрочен план, което, разбира се, е от решаващо значение за промяна на диетата. И така, не само че растителната диета изглежда работи по-добре, но е и по-лесно човек да се придържа към нея. И с подобрение на настроението пациентите могат да проявят и желани подобрения не само във физически аспект, но и в психически.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/plant-based-diets-for-diabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко пластмасови микрочастици се съдържат в рибните филета?

Замърсяването с пластмасови микрочастици на водоемните ни източници може да представлява не само заплаха за морските екосистеми, но и за човешкото здраве. Очевидно е, че сме изложени на пластмасови замърсители в морската храна, което може да създаде риск за безопасността на храната, но дали някои морски храни са по-малко замърсени от други?
Първото публикувано проучване разглежда мекотелите. Ако изядете средна порция мекотели, ще попаднат около 90 пластмасови микрочастици в тялото ви, докато една средна порция стриди може да съдържа само около 50. В резултат на това годишният прием за европейските потребители на черупчести може да достигне до 11 000 погълнати микрочастици на година, въпреки че все още не знаем до какъв риск ще доведе това. Разбира се, поради постоянния им характер, изобилието от пластмасови микрочастици само ще се влошава.
Неизбежно е, че хората, които ядат морски дарове, ще погълнат поне някаква част пластмаса, особено когато се консумира цялото същество, както е при мидите, стридите и малките рибки, като сардините? Не знаехме… до сега. Замърсяването с микрочастици и мезопластмаса, които са като малки частици пластмаса, по-големи от 1 милиметър. Разглеждат се 20 марки консервирани сардини от 13 страни през четири континента и са открити пластмасови микрочастици само при една на всеки пет. Предполага се, че несъответствието може да се дължи на неправилното изкормване на замърсените проби. Но при бозайниците поне погълнатите микрочастици могат да преминат през чревната стена и да циркулират в цялото тяло и дори да преминат през плацентарната бариера. И така, дали микрочастиците всъщност достигат до мускулите на рибата, както е в рибното филе? Нека разберем.
Ако сравните нивото на микрочастиците в изкормената плът и това в органите, изненадващо е, че понякога плътта всъщност съдържа по-високи нива на пластмасови микрочастици, отколкото изрязаните органи, което подчертава, че изкормването не е задължително да елиминира риска от прием на микрочастици от потребителите. Микрочастици с всякакви „цветове, форми и размери са открити във всички изследвани проби от рибни мускули;“ така че те всъщност попадат в плътта. Средният прием на микрочастици от плоскоглава риба, групер, скариди, сафрид или баракуда може да бъде в стотици на 300 грама порция или просто в десетки от пластмасови частици в една детска порция от 60 гр. Освен самата пластмаса, частиците могат да освободят абсорбирани замърсители, като ПХБ и също така пластмасови химически добавки като BPA, което колективно може да причини хормонален дисбаланс, риск от рак и увреждане на ДНК. Следователно, въпреки че няма стандартна поносима доза за поглъщане на микрочастиците, както и информация за точната токсичност на различните видове пластмаса в човешкото тяло, приемът на този вид риби всяка седмица може да застраши здравето на потребителите, особено уязвимите групи, включително бременните и кърмещите жени и деца.
В САЩ антропогенните отпадъци, което означава материалите, направени от човека, са открити в една четвърт от отделните риби и в две трети от всички тествани видове риби и също в около една трета от индивидуалните проби на черупчести, което показва, че отпадъците, изхвърлени от хората, са проникнали във водната хранителна верига до нивото на хората чрез морската храна. Тъй като тези остатъци са свързани с цял коктейл от замърсители, това потвърждава загрижеността, че „отпадъците могат да преминат [тези химикали] към хората чрез хранене с риба или миди, което повдига важни въпроси по отношение на биологичното натрупване и увеличаване на химикалите и последствията за човешкия живот.“ Сега, това проучване също така включва и непластмасови отпадъци, като пяна, нишки и фибри, но сега знаем, че поглъщането на пластмасови микрочастици изглежда, че е широко разпространен и всепроникващ феномен сред редица важни за търговията мекотели, ракообразни и риби.
Така че, вероятността хората, в ролята си на хищници първа степен, да консумират пластмасови микрочастици като замърсители в морската храна, е доста реална и последиците от това за здравето трябва да се разгледат. „Въпреки наличието на значителна несигурност и неизвестност, [може вече да има] убедителен случай за спешни действия за идентифициране, контрол и, където е възможно, елиминиране на ключовите източници на пластмасови микрочастици преди те да [навлязат в нашите океани].

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-microplastic-is-found-in-fish-fillets
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Влияе ли радиацията от безжичния интернет върху функцията на мозъка?

Обяснихме как клетъчните телефони могат да повлияят функцията на мозъка и как както клетъчните телефони, така и безжичния интернет може да повлияе върху мъжката плодовитост, но какво да кажем за ефекта на безжичния интернет върху функцията на мозъка?
Възможното съществуване на когнитивни ефекти от този вид радиочестотни енергии е една от най-разпалените дискусии във вечно разпалваните въпроси дали излагането има някакви последици за здравето изобщо.
Безжичният интернет е наречен неконтролируем глобален експеримент върху здравето на човечеството. Ефектите от радиочестотните полета придобиват нова спешност след като Световната здравна организация официално обяви, че радиацията от клетъчните телефони е възможен канцероген за хората въз основа на риска от тумор в мозъка. Но тяхното решение няма пряко отношение към възможните ефекти за здравето от безжичния интернет, тъй като двата вида излагане са доста различни. Може да усвоим 100 пъти по-малко радиация при типично излагане на влиянието на на безжичния интернет в сравнение с клетъчните телефони, но няма как да знаем дали има някакви последствия, докато не направим проучване.
Може ли безжичният интернет да повлияе върху функцията на мозъка? Към днешна дата са публикувани повече от 100 проучвания върху ефектите от този вид емисии върху човешките мозъчни вълни, измерени чрез ЕЕГ (електроенцефалография). Въпреки че резултатите са смесени, сравнително последователна е констатацията, че дори кратко излагане към главата може да доведе до малки, но статистически значими промени в ЕЕГ-то на хора, които са в покой и спят. Този ефект е признат от повечето здравни агенции, но въпросът е както да правим с тази информация? Например, един преглед, спонсориран от Европейски управителен орган, стига до заключението, че значението на такива малки промени остава неясно и дори не знаем как се е случило това изобщо. Някои предполагат, че това е артефакт на теста и че ЕЕГ жиците могат да действат като антени, които носят вълните право до мозъка, което всъщност допринася към промените, за които този уред е създаден да измерва.
Така или иначе, не се виждат този вид неврокогнитивни ефекти с излагането на влиянието на безжичния интернет, каквито виждаме при клетъчните телефони. Например, не са открити никакви измерими ефекти върху времето за реакция или продължителното внимание. Сега, тук са тествали безжичен интернет 2,4 гигахерца, но ако не друго, бихме очаквали дори още по-ниски нива на излагане от по-новите 5-гигахерцови видове безжичен интернет, поради по-малката дълбочина на проникване.
Въпреки че по-точно, един човек, който прекарва часове наред всеки ден, залепен за смартфон или таблет, може доста добре да изпита всякакви видове неврокогнитивни ефекти, но заради използването на това устройство, не заради радиацията.
Интересно е, че има много литература за последиците за здравето от тези нови технологии за младите хора, но навсякъде става дума за съдържанието. Например, никога до сега в историята такъв сексуално явен материал не е бил безразборно достъпен за младите хора и трябва да се запитаме като общество какъв ефект може да има това? Момичетата и момчетата са изложени на „колосално“ количество дигитални медии на смартфоните си, което прави достъпа до порнографски материали твърде лесен, евтин и анонимен.
След като вече не са ограничени до домовете и стаите си, младите хора могат да гледат порнография в училище, навън, само с едно натискане на бутона, а изследователите едва сега започват да каталогизират ефектите, които това може да има върху отношението и поведението на младите хора.
Повечето студенти днес съобщават, че са гледали онлайн порнография като непълнолетни, преди да навършат 18 години. От 1500 запитани момчета в гимназиална възраст, по-голямата част признава, че има достъп до порно в интернет, почти един на всеки трима прекарва там повече от един час всеки път. Какво научава от това следващото поколение мъже?
Изследователите седнали и се запознали със съдържанието на 400 видеа от основните порно сайтове в интернет и повече от една трета от видеоклиповете показват действия на физическо насилие срещу жени, като задавяне или задушаване. Да, но дали гледането на такъв материал води до сексуално агресивно поведение? 1500 деца между 10- и 15-годишна възраст били проследени в продължение на години, за да се види дали има връзка между умишленото гледане на такъв материал и по-късното сексуално агресивно поведение, като сексуалното насилие. Те установяват, че гледането на порно с насилие с времето предизвиква почти 6 пъти по-голяма вероятност за самооценена сексуална агресия. Въпросът, разбира се, е кое е първото? Основна трудност при тълкуването на този вид изследвания е това, че тийнейджърите, предразположени към подобно поведение, разбира се, са тези, които могат да бъдат привлечени към този материал първоначално, така че не може да се установи никаква причинно-следствена връзка. Всичко, което можем да направим като родители, е да наблюдаваме отблизо какво правят децата ни по най-добрия възможен начин.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-wi-fi-radiation-affect-brain-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Живеят ли флекситарианците по-дълго?

Какви са ползите от средиземноморската диета? Публикувана е една анатомия на здравословните ефекти и единственият най-важен компонент според нея, е високата консумация на растителни храни. За разлика от тях, консумацията на риба и морска храна, единствените животински храни, които са част от средиземноморската диета, не изглежда да помагат.
Всъщност, ако погледнете четири от основните системи за оценка на качеството на храната, всички те са свързани с удължаване на живота, намаляване на случаите на сърдечно-съдови заболявания и смъртността от рак. Всички те имат само четири общи неща помежду си: повече плодове, повече зеленчуци, повече пълнозърнести и повече ядки и бобови. Всички те са изградени на основата на диета, богата на растителни храни, докато противоположните хранителни модели, богати на животински храни и бедни на растителни храни, (с други думи, западната диета) са свързани с по-високи рискове. Така че, трябва да оптимизираме хранителната среда за подпомагане на приема на пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове и растителни протеини.
Това е едно от общите неща, които всички така наречени Сини зони имат помежду си, най-дълголетните популации, не само социална подкрепа и ангажираност, редовно движение, но и по отношение на храната, всички те центрират диетата си около растителни храни, като запазват месото предимно за специални случаи. И населението с може би най-дългата продължителност на живота в света, не яде изобщо никакво месо, калифорнийските вегетариански адвентисти.
И така, основните ползи от средиземноморската диета се дължат на всички тези цели растителни храни, ами ако се върнем назад към прочутото проучване PREDIMED и създадем про-вегетарианска система за оценяване? Знаем, че вегетарианците живеят по-дълго, но тъй като чистата вегетарианска диета може да не бъде лесно приета от много хора, може би ще бъде по-лесно да го преглътнем, ако просто кажем на хората да ядат повече растителни храни и по-малко животински храни. Но дали простото движение към спектъра на растенията всъщност ще даде възможност на хората да живеят по-дълго? Учените смятат този хранителен модел за „нежен подход“ към вегетарианството, смятайки, че ако подобри оцеляването, това ще бъде лесноразбираемо послание за промотиране на здравето – повече растителни храни, по-малко животински храни.
Така че, получавате точки за ядене на плодове, зеленчуци, ядки, зърнени, боб, зехтин и картофи, но получавате черни точки за всякакви животински мазнини, яйца, риба, млечни или всякакви видове месо и месни продукти. Разбира се, това означава, че получавате по-високи резултати, с повече чипс и пържени картофи. Ето защо предпочитам термина пълноценна растителна диета с цели храни, тъй като се определя от това, което ядем, а не от това, което не ядем. Когато преподавах в Корнел, имах студенти вегани, които очевидно живееха само на пържени картофи и бира; Веган не означава непременно здравословно. Но подействало ли? Независимо от разликата между здравословно и нездравословно, ако дадете точки на хората за всеки вид растителна храна, независимо дали преработена или не, и отнемете точки за всяка една консумация на животински продукти, хората с по-високи резултати дали ще живеят по-дълго? Да. Максималният про-вегетариански резултат е 60, но дори само отбелязването на 40 или повече е свързано с 40% спад в смъртността. Всъщност, има толкова малко случаи на смърт в най-високата категория на придържане към вегетарианска диета, че учените трябвало да слеят 2 по-горни категории за техния анализ. Това е доказателство, че простите съвети за увеличаване на консумацията на храни от растителен произход с намаляване на консумацията на храни от животински източници, дава предимство за оцеляване. Предимство с по-дълъг живот.
Умерените промени са реалистични, достъпни и постижими, защото голяма част от населението вече яде по този начин. Така че човек може да получи значителни ползи за оцеляването си без да има радикална промяна към изключителната консумация на растителни храни, по-плавен и лек подход, по-лесно въвеждане в обществената политика. Например, 41% спад в случаите на смъртност в САЩ би означавало спасяване на живота на стотици хиляди американци всяка година.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-flexitarians-live-longer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев