Натрият и артериалната функция: А-осоляване на нашия ендотел

Ако поставите хората на диета с ниско съдържание на сол, което означава набавяне на два пъти повече натрий, отколкото се нуждаят, в сравнение с обичайното хранене със сол, при което те получава пет пъти повече, ще получите значително подобрение на артериалната функция. Колкото по-малка е консумацията на сол, толкова по-добре ще е артериалната функция; което предполага предпазен ефект за сърцето отвъд само понижаването на кръвното налягане.
Сега, това е след намаляване на приема на сол при хората с около една чаена лъжичка на ден в продължение на две седмици. Ами ако намалим приема на сол на около половин чаена лъжичка на ден? Пак получавате значително подобрение на артериалната функция и това се случва само за два дни след намаляване на приема на сол. Или дори след едно-единствено ядене.
Една порция, богата на сол, което означава просто типичното количество сол, консумирано с обичайната храна, може значително да потисне артериалната функция в рамките на 30 минути. Ето какво се случва 30, 60, 90, 120 минути след порция храна само с щипка сол в нея. Ето какво се случва след същата порция храна, но с една четвърт чаена лъжичка сол в нея. Значително потискане на артериалната функция. Сега това е в допълнение към драстичното увеличение на кръвното налягане от солта или е поради драстичното увеличение на кръвното налягане?
Ако вземете хора с нормално кръвно налягане и им дадете една купа със супа, съдържаща толкова сол, колкото една обичайна порция храна, кръвното им налягане ще се повиши през следващите три часа, в сравнение със същата супа, но без добавена сол. Сега, това не се случва на всеки; това е просто средностатистическата реакция.
Някои хора са устойчиви на ефектите на солта върху кръвното им налягане. Ами ако повторите експериментът с артериалната функция върху тях? За съжаление заглавието разваля напрежението и го издава. Както можете да видите, дори и при хората, чието кръвно налягане не реагира на приема на сол, те все пак страдат от значително потискане на артериалната им функция. Така че дори и независимо от всички ефекти върху кръвното налягане, солта наранява нашите артерии и тази вреда започва минути, след като навлезе в устата ни за нашите основни артерии и дори и за най-малките ни кръвоносни съдове.
Чрез използването на нещо, наречено лазерна доплерова флоуметрия, можете да измерите кръвопотока в малките кръвоносни съдове на кожата ни. Ето притока на кръв в изходно състояние. Сега, за да накарат кръвоносните съдове да се отворят, затоплили кожата. Причината, поради която можем да порозовеем, когато влезем в гореща вана, е, че кръвоносните ни съдове в кожата се отварят. И това е, което се случва. Голямо увеличаване на притока на кръв при затопляне. Но това при на диета с ниско съдържание на сол.
Диета с високо съдържание на сол започва по същия начин в началото, но след същото затопляне има значително по-малко кръвопоток. Артериите просто не изглежда да се отварят толкова добре при диета с високо съдържание на сол, освен ако… не инжектирате витамин С върху кожата им. Това изглежда обръща предизвиканото от солта потискане на функцията на кръвоносните съдове.
И така, ако един антиоксидант потиска ефекта на солта, тогата начинът, по който солта може би уврежда артериалната ни функция, е чрез оксидативен стрес, образуването на свободни радикали в кръвта ни. Но как? Има един ензим в нашето тяло, който може да детоксикира един милион свободни радикали на секунда, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Но в сравнение с диета с ниско съдържание на сол, ако консумираме нормалното съдържание на сол, ние потискаме дейността на тази детоксикираща електроцентрала на един ензим.
Това може да помогне да се обясни защо „това е вашата артериална функция; това е вашата артериална функция с прием на сол.“ С нашите антиоксидантни ензими, осакатени от солта, цялото излишно количество свободни радикали може би осакатява артериите ни. Но ако премахнете тези допълнителни свободни радикали чрез вливане на витамин С в кръвта, артериалната функция се връща в нормалното си състояние.
Докато при диета с ниско съдържание на сол, ако накапете витамин С във вените на хората, нищо няма да се случи, защото нашите антиоксидантни ензими вече са се захванали за работа и не са били оковани от натрия на диета с нормален прием на сол. Докато калият, който се съдържа в плодовете и зеленчуците, омекотява клетките, които изграждат нашите артерии и увеличават освобождаването на азотен оксид, който позволява на артериите ни да се отпуснат, натрият в кръвта втвърдява клетките, изграждащи артериите ни, в рамките на няколко минути, и намалява освобождаването на азотен оксид. Колкото повече сол се консумира, толкова по-малко азотен оксид се произвежда.
Едно ястие, богато на сол и не само, че се покачва кръвното ни налягане, но и артериите ни буквално се втвърдяват. Ето защо можем да разберем, че твърде много сол е било вредно за нас преди 4000 години. Не се нуждаем от двойно тайно проучване, може би не е нужно да проследяваме хората в продължение на десетилетия. Просто трябва да нахраните някого с голям пакет чипс от картофи и да измерите пулса му.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/sodium-and-arterial-function-a-salting-our-endothelium
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Сини сливи при остеопороза

Ние сме в епидемия от остеопороза. 10 милиона американци я имат и една на всеки три по-възрастни жени ще я получи. Спешно се нуждаем от стратегии за общественото здраве за поддържане на здравето на костите и предотвратяване на остеопорозата. Възможно ли е плодовете и зеленчуците да са неочакван естествен отговор на въпроса за превенция на остеопорозата?
Доказателства от голям брой проучвания без съмнение посочват положителна връзка между консумацията на плодове и зеленчуци и индексите на здравето на костите, като например костната минерална плътност. И размерът на ефекта при по-възрастните жени е впечатляващ: удвояването на приема на плодове е свързано с 5% по-висока минерализация на гръбначния стълб. И същата е връзката и при младите жени. И яденето на много плодове в детството може да защити костите ни през целия ни живот, нещо, което не е установено за приема на мляко, както вече сме говорили преди.
Здравето на костите не е свързано само с калция. Има няколко основни хранителни вещества при плодовете, зеленчуците и бобовите, свързани с по-добра минерална плътност на костите. Но означава ли това по-нисък риск от фрактури на бедрената кост? Сингапурско-китайското здравно проучване установило, че диета, богата на растителни храни, а именно зеленчуци, плодове и бобови храни, като соя, наистина може да намали риска от фрактури на бедрената кост. Но защо?
Основният механизъм при остеопорозата след менопауза е дисбаланс между прекъсването и образуването на кости, а оксидативният стрес може да играе роля в този баланс. Има два вида костни клетки: костно-образуващите остеобласти и костно-разрушаващи остеокласти. Остеобластите непрекъснато формират нови кости, докато остеокластите издълбават старата кост и използват свободните радикали като молекулярно длето за откъсване на костите ни.
Твърде много свободни радикали в организма ни, обаче, може да доведе до прекомерно разрушаване на костите. Антиоксидантните защити изглеждат значително намалени при жени с остеопороза. Доказано е, че жените с остеопороза имат постоянно по-ниски нива на всички изследвани антиоксиданти. Понеже излишните свободни радикали могат да допринесат за костната загуба, важно е да се изясни потенциалната роля, която играят плодовете, богати на антиоксиданти, за намаляване на костната загуба, която води до развитието на остеопороза. Мнението е, че плодовете увеличават регулацията на клетките, които изграждат костите, и намаляват регулацията на клетките, които изяждат костите, наклонявайки баланса към по-голяма костна маса.
И така, нека подложим плодовете на тест. Кой ще изберем? Избрани са сушените сливи, защото те имат сред най-високите нива на антиоксиданти, класират се сред най-често консумираните плодове и зеленчуци, а и понеже изследователите получили безвъзмезден заем от Калифорнийския борд на сушените сливи.
Когато стане въпрос за сини сливи, мислим по-скоро за червата, не за костите, но преди повече от десетилетие изследователите от щата Оклахома опитали да дават по десетина сливи на ден на една група жени в период след менопауза, използвайки десетина шайби сушени ябълки като контрола. След три месеца само тези, които консумирали сини сливи, имали значително повишение на ензимните показатели за образуване на кости, въпреки че сините сливи не изглежда да повлияват показателите на разрушаване на костите. И така, сините сливи може и да помагат за изграждане на кости, но не и за предотвратяване на костна загуба. Въпреки че обратното било установено за бадемите. Така че, може би един микс от сини сливи и бадеми би бил добра комбинация.
С този бум в индексите за костно образуване, с това подобрение може да се очаква, че ако се направи по-дълго проучване, всъщност ще видим въздействие върху костната минерална плътност. И девет години по-късно било направено такова проучване. Дванадесет месеца на сушени сливи, в сравнение с ябълки, и двата режима на сушени плодове, изглежда, че имат защитни ефекти за костите, макар че сливите изглежда влияят по-добре на ръцете, костите и гръбначния стълб.
Така че маркетинговият борд на сушените сливи иска всички да знаят, че сушените сливи са най-ефективният плод както за предотвратяване, така и за лечение на костна загуба. Но само два плода някога са били изследвани: сушени сливи и ябълки.
Но ако наистина се отнася и за други растения, подходът „плодове и зеленчуци“ може да осигури една много разумна и естествена алтернативна терапия за лечение на остеопороза. Такава, която вероятно има множество допълнителни ползи за здравето. Всичко, което трябва да направим, е да убедим хората да го направят.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/prunes-for-osteoporosis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Коя диета намалява най-много излагането на влиянието на фталати?

Фталатите са химикали, разрушаващи хормоните и са свързани с редица неблагоприятни ефекти за здравето, като например нарушено развитие на бебето и детето, а при възрастните може да повлияят върху репродуктивното здраве при мъжете, ендометриоза при жените и са свързани с повишена абдоминална мастна тъкан и при двата пола. Предвид нарастващата база от данни, свързваща влиянието на фталатите с вредните резултати, важно е да разберем кои са основните източници на влияние.
Най-главният източник е храната, тъй като, ако вземете група хора и ги накарате да спрат да ядат за няколко дни, получавате значителен спад в количеството фталати, излизащи от урината. Човек може обаче да гладува само за определено време. За щастие можем да видим подобно намаление само чрез растителна диета за няколко дни, което ни дава представа за това къде се съдържат повечето фталати.
Най-високите нива са установени в месото, маслата и млечните продукти. Месото от домашни птици се оказва най-замърсено с някои от най-високите нива, които някога са били засичани, въпреки че има и географски изключения. Във Великобритания рибата се оказва по-вредна. И в Белгия, нищо не изглежда да надделява над месото от елен.
В САЩ, обаче, това са домашните птици. Откритието, че консумацията на яйца също е свързана значително с нивата на фталатите, предполага, че самите пилета може да са замърсени и причината не е само пластмасата, с която те се опаковат в магазина. Също може и да не е вярно за млечните продукти обаче.
Осъзнавайки, че тези химикали може да са вредни, изследователите в Сиатъл взели 10 семейства и ги разделили, като едни приемали вместо млечни продукти пресни био храни без опаковка, нищо, което да е докосвало пластмаса, био мляко, налято в чаша. Дори и касетките, в които се носела храната, били от дърво, вместо от пластмаса. Това било така нареченото проучване с гладуване, за да се види каква роля ще играе елиминирането на преработените храни върху понижаване на нивата на фталатите, защото не всеки иска да премине на растителна диета или да спре да яде напълно.
Ето от къде започнали семействата преди да променят диетата си. И ето къде завършили, една седмица след експеримента, когато са се върнали на основната си диета. Въпросът е какво се е случило в средата? Яденето на свежа и био храна повишава нивата на техните фталати. Драматично и неочаквано увеличение при един от най-токсичните фталати. И не само с малко, 2000% увеличение. И така, тествали всички храни и една от подправките била извън графиката, както и млякото, защото повечето фталати очевидно не идват от кравата, те идват от тръбата.
Ако доите кравата с ръка, което дори амишите не правят вече, нивата на фталатите в млякото ще са ниски, но ако издоите същите крави с машина, млякото взима фталати от тръбата, и така окончателните нива може да зависят повече от тръбата, а не от това с какво са се хранили кравите.
За разлика от това, не сме сигурни от къде го получават пилетата. Това проучване било направено върху възрастни. Наскоро научихме от къде децата ни може би ги получават. Установява се почти едно и също нещо – най-вече месо, пилешко и риба. И отново, птиците изглеждат най-зле, докато консумацията на соя била свързана със значително по-ниски нива. Но за какво влияние говорим?
Изчислено е какво може да бъде обичайното излагане за кърмачета, тийнейджъри и жени. Как се сравнява това с настоящите препоръки? Референтната доза на Американската агенция за опазване на околната среда, което е като максималния приемлив праг, е 20, на базата на риска за черния дроб. Европа поставя максималния си дневен прием за тестикуларна токсичност на 50. Така че обичайната диета на бебето превишава нивото на безопасност на Американска агенция за опазване на околната среда, докато диета с високо съдържание на месо и млечни продукти е приблизително 4 пъти този праг. За юноши – диета с високо съдържание на месо и млечни продукти също надхвърля референтната доза на Американска агенция за опазване на околната среда.
Диети с висока консумация на месо и млечни продукти водят до двукратно увеличаване на влиянието. И всички диети от всички групи надхвърлят допустимите дневни дози, получени от Комисията за потребителски продукти и безопасност на САЩ за проблеми с производството на сперматозоиди, докато диети с висока консумация на месо и млечни продукти може да надвишават допустимия прием за риск също и от репродуктивни дефекти по рождение.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-diet-best-lowers-phthalate-exposure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли патологичното затлъстяване да бъде излекувано чрез хранене?

Д-р Уолтър Кемпнер представя първата цялостна диетична програма за лечение на хронично бъбречно заболяване и по този начин революционизира и лечението на други разстройства, включително затлъстяването. Кемпнер е професор по медицина в Дюк, където измислил така наречената „оризова диета“, която основно се състои от ориз, захар, плодове и плодови сокове. Изключително ниско съдържание на натрий, ниско съдържание на мазнини, без животинска мазнина, без холестерол, без животински протеин. Захарта била добавена като източник на калории, така че хората да не отслабнат много. Но някои хора трябвало да отслабнат, затова той започнал да лекува затлъстелите пациенти с по-ниско калорийна версия на диетата си.
Той публикувал този анализ на 106 пациенти, които отслабнали с поне 45 кг., не защото имало само 106. Той просто избрал последните 100 души, които отслабнали с над 45 кг. И до момента, в който приключил с гледането на картоните им, още шестима се присъединили към така наречения клуб на века. Средната загуба на тегло била 64 кг. Това проучване показва, че много затлъстелите хора могат да постигнат забележително понижаване на теглото, дори нормализиране на теглото, без прием в болница, операция или фармакологична намеса. Ето една таблица с теглото на един човек, който за една година отслабнал с почти 136 кг., от около 195 кг. на 59 кг.
Един важен факт, който може да се извлече от това проучване, е, че въпреки погрешното схващане за противното, голямото затлъстяване НЕ е непоправима болест. Отслабването може да бъде постигнато. Голямото затлъстяване може да бъде поправено, и това може да стане без драстична намеса.
Е, оризовата диета е доста драстична. Определено не опитвайте това у дома. Оризовата диета е опасна. Тя е толкова ограничителна, че може да причини сериозни електролитни дисбаланси, освен ако пациентът не е под внимателно медицинско наблюдение с чести лабораторни изследвания за кръв и урина. Опасна ли е? Кой го казва? Казва го #1 застъпник на оризовата диета… Самият д-р Кемпнер.
Най-доброто безопасно приближаване към диетата, с толкова ниско съдържание на натрий, а също и без никаква животинска мазнина, протеин и холестерол би била диета с добавка от витамин В12, центрирана около цели, непреработени растителни храни, но дори и оризова диета под внимателно медицинско наблюдение може да се счита за недрастична, в сравнение с примерно изкарване на вътрешните органи на някой човек и тяхното пренареждане, окабеляване на челюстите или дори мозъчна операция.
Направени са опити за унищожение на части от мозъка, свързани с чувството за глад, чрез облъчване или чрез навлизане през черепа и изгаряне. Показва колко неефективни са повечето по-прости форми на лечение, така че всеки би помислил, че е логично да се произвеждат необратими вътречерепни мозъчни лезии при много затлъстели пациенти.
Хирурзите защитават тези процедури, обяснявайки, че тяхната обосновка в опит за операция, са разбира се, много лошите резултати на конвенционалната терапия при екстремно затлъстелите и тъмната прогноза, умствена и физическа, на некоригираното състояние. На което критикът отговоря, че толкова силни усещания за това колко мрачна е прогнозата, има риск да бъдат предадени на пациента до степен на маскиране на опасностите от операцията на експерименталната хирургия и и пренебрегване на одобрението на пациента. На което хирургът отговаря, че ако се случва някакво „пренебрегване“, то идва по-скоро от затлъстели пациенти, които понякога заплашват със самоубийство, освен ако не са приети за експериментално хирургично лечение.
От 2013 г. Американската медицинска асоциация официално обяви затлъстяването за заболяване, като призна огромното хуманитарно въздействие на затлъстяването като изискващо медицинска грижа и внимание към други заболявания. Но начинът, по който се отнасяме със заболяванията в наши дни, включва лекарства и операция. Лекарствата против затлъстяване се изтеглят от пазара отново и отново след като започнаха да убиват хора. Този безпощаден неуспех на фармакологичното лечение на затлъстяването.
Същото се случва с операциите при затлъстяване. Процедурата, записана от Кемпнер, била преустановена, поради усложненията от причиняването на необратима цироза на черния дроб. Ето ги и настоящите процедури, включващи различни преконфигурации на храносмилателния тракт. Усложнения от операцията се появяват при почти 20% от пациентите, почти един на всеки десет може да завърши със смърт. В едно от най-големите проучвания 1.9% от пациентите починали в рамките на един месец след операцията. Дори и ако операцията се окаже устойчиво ефективна, нуждата да се разчита на пренареждането на нашата анатомия като алтернатива на по-доброто използване на краката и вилиците – диета и упражнения –
изглежда обществена мръсотия.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-morbid-obesity-be-reversed-through-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Горските плодове срещу пестицидите при Паркинсон

В първоначалното описание на болестта на Паркинсон не от някой друг, а от самия д-р Джеймс Паркинсон, той описва характерна черта на заболяването: запек, торпични или мързеливи черва, което може да предхожда диагнозата с много години. Всъщност честотата на изхождането може да бъде предсказуема. Мъжете с по-малко от 1 изхождане на ден имат четири пъти по-голяма вероятност от развитие на Паркинсон, средно 12 години по-късно. Сега, това може да бъде просто наистина ранен симптом на заболяването, свързано с намален прием на вода. Много пациенти с Паркинсон съобщават, че никога не изпитват чувство на голяма жажда и може би това е довело до запек – или, обратното, запекът може да увеличи риска от болест на Паркинсон, тъй като запекът води до по-дълъг престой на отпадъчните вещества в червата и по този начин до по-голяма абсорбция на потенциални невротоксини от храната.
Да, има две проучвания, които предполагат връзка между запека и Паркинсон, но в същото време има 38 проучвания, които свързват болестта с излагането на пестициди. И до сега над сто проучвания свързват пестицидите с повишен риск от 80%.
Сега много от тези проучвания се отнасят до професионалната сфера, като земеделците, които могат да намалят риска си от Паркинсон чрез носене на ръкавици и изпиране на дрехите си. Но Паркинсон също е свързан и с излагането на околната среда. Приблизително 450 милиона килограма пестициди се прилагат ежегодно в САЩ, и само живеенето или работата в райони със сериозно пръскане, може да увеличи риска от Паркинсон. И същото е и с използването на пестициди вкъщи. Не осъзнавах колко обичайно е използването на пестициди в домакинствата, но според това проучване от UCLA може да не е много добра идея.
Пестицидите могат да причинят мутации на ДНК, които повишават чувствителността към заболяването или играят по-пряка роля. Вижте, много невродегенеративни заболявания изглежда са причинени от натрупването на неправилно нагънати протеини. При Алцхаймер това е протеинът амилоид бета, при Кройцфелд-Якоб и болестта на луда крава това са прионите, при Хънтингтън това е различен вид протеин, а при Паркинсон това е един протеин, наречен алфа синуклеин. И разнообразие от пестициди – 8 от 12 тествани – са успели да предизвикат натрупване на синуклеин в човешките нервни клетки, поне в съд на Петри.
Натрупването на синуклеин може да играе роля в убиването на специализирани нервни клетки в мозъка, 70% от които ще са изчезнали към момента, в който се появят първите симптоми. Пестицидите са толкова добри в убиването на тези неврони че те се използват в опит да се пресъздаде болест на Паркинсон при лабораторните животни. Има ли някакъв начин да се спре процеса? Ами, все още няма лекарства, които да могат да предотвратят натрупването на протеини.
Ами флавоноидните фитонутриенти, естествените съединения, които се съдържат в определени плодове и зеленчуци? Те могат да пресекат кръвно-мозъчната бариера и може да имат неврозащитни ефекти. Така били тествани 48 различни растителни съединения, за да се види дали някое от тях би могло да спре слепването на синуклеиновите протеини в малките фибри, които запушват клетката. И открили разнообразие от флавоноиди, които не само могат да потискат образуването на паяжинообразни синуклеинови фибри, но някои дори могат да ги разградят. Оказва, че флавоноидите всъщност могат да се свържат към синуклеиновите протеини и да ги стабилизират.
Ето някои здрави мозъчни клетки; стрелките са насочени към невритите, ръцете, които нервните клетки използват за общуване помежду си. Ето обаче какво се случва след излагане с пестициди. Клетката е увредена, прибира малките си ръце. Но ако първо инкубирате нервните си клетки с екстракт от боровинки, нервната клетка изглежда по-способна да издържи на въздействието на пестицидите. Така че това означава, че флавоноидите в храната може да се преборят с Паркинсон, докато си говорим, и здравословното хранене може да бъде ефективно при предотвратяването и дори „лечението“ на заболяването.
Но това били експерименти в съд на Петри в лаборатория. Има ли някакви доказателства, че хората, които хапват горски плодове, са защитени от болестта на Паркинсон? Ето това изследване, публикувано преди цяла вечност, което предполага, че консумацията на боровинки и ягоди има защитна роля, но това е много малко проучване и резултатите не са статистически значими, ето защо до сега не съм вадил изследването. Но това беше най-доброто, което имахме… до сега.
Тези, които ядат разнообразие от фитонутриенти, имат по-малка вероятност да развият Паркинсон, особено по-високият прием на горски плодове, е свързан със значително по-малък риск. Съпътстващата статия, „Ябълка всеки ден, за да се предпазим от Паркинсон“ заключава, че е необходимо повече проучване, но до тогава по една ябълка на ден би било добра идея да се консумира. Разбира се, това идва от мъж. Ябълките изглежда имат предпазна роля срещу Паркинсон за мъжете, но не и за жените, всеки обаче изглежда има ползи от консумацията на горски плодове.
Просто не е добре да смесваме горските плодове със сметана, тъй като млякото може да бъде замърсено със същия този вид невротоксични остатъци от пестициди, открити в мозъка на жертвите на Паркинсон.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/berries-vs-pesticides-in-parkinsons-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да се справим с възпалението на стареенето?

Една от най-признатите последици от стареенето е спадът на имунната функция, илюстрирано от уязвимостта към смърт от грип, лош отговор към ваксините. Но преди около 20 години била публикувана една статия, която показва, че имунните клетки на 80-годишните произвеждали значително повече провъзпалителни сигнали, което предполага най-лошото от всички страни: спад в частта на имунната система, която се бори със специфични инфекции, но и влошаване на неспецифични свръхреакции, които могат да доведат до възпаление. Оттогава това е формализирано в една концепция, наречена „възпалително стареене“, хронично възпаление от ниска степен, за което сега знаем, че е типично за стареенето и което може да бъде отговорно за влошаването на здравето и за начало на заболяването при възрастни хора.
Какво можем да направим за това? Възпалението изглежда е основна последица от остаряването. Може ли да бъде предотвратено или излекувано? Ключът към успешното стареене и дълголетие може би е намаляване на хроничното възпаление без да се компрометира остър отговор, когато организмът е изложен на патогени. Как ще направим това? Хранене. Това, което ядем, е може би най-мощният и гъвкав инструмент, който имаме, за да постигнем хронична и системна модулация в процеса на стареене.
В първия систематичен преглед на връзката между хранителните навици и биомаркерите на възпаление, хранителните навици, свързани с възпаление, са почти изцяло основани на приема на месо или така наречените „западни“ диетични модели, докато здравословните хранителни навици с прием на плодове и зеленчуци обикновено са противоположно свързани, което означава колкото по-растително е храненето, толкова по-малко възпаление ще има.
Причината, поради която месото се свързва с възпаление, може да е заради както животинските протеини, така и животинската мазнина. В първото интервенционално проучване, което отделно оценява ефектите от зеленчуците и животинския протеин върху възпалителния статус, свързан със затлъстяване и метаболитен синдром, когато се опитвате да отслабнете, това, което открили, е, че по-голям прием на протеини от животински произход – по-специфично месото – е свързан с по-високи плазмени нива на възпалителни маркери при затлъстели възрастни.
Причината, поради която затлъстяването е свързано с повишен риск от много видове рак, може би се дължи на възпаление, свързано със затлъстяване. Възпалението, предизвикано от затлъстяване, може да стимулира подпомагана от простагландина естрогенна биосинтеза в тъканите на гърдата. Това означава, че възпалението може да активира ензима, който позволява на туморите на гърдата да произвеждат свой собствен естроген чрез това възпалително съединение, наречено простагландин. Ако измерите нивата на простагландините в урината на жените, те са в съответствие с иска от рак на гърдата. И как се получават високи нива на това възпалително съединение? Пушенето, диетата с високо съдържание на наситени мазнини и затлъстяването. Защо консумирането на наситени мазнини води до производство на простагландин? Защото простагландините са направени от арахидонова киселина, а арахидоновата киселина е основна съставка в животинските мазнини. И така, животинските мазнини съдържат арахидонова киселина; арахидоновата киселина е това, с което тялото ни произвежда възпалителни съединения, като простагландини, и това може да продължи да стимулира растежа на рака на гърдата и може да играе роля при рака на дебелото черво, рака на белия дроб или рака на главата и врата, докато целите растителни храни имат противовъзпалително действие, въпреки че някои растения са по-добри от други.
Хората, които приемат по 5 порции плодове и зеленчуци с високи нива на антиоксиданти на ден, като горски плодове и зеленчуци, имали значително по-добро действие на намаляване на системното възпаление и чернодробната дисфункция, в сравнение с 5 порции на ден от по-често срещаните плодове и зеленчуци с ниски нива на антиоксиданти като банани и маруля.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-counter-the-inflammation-of-aging
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на акне с кисел трън

Чуваме много за традиционната китайска билкова медицина, но по-малко за билките, използвани в Япония. Има един корен, наречен Rhizoma coptidis, който изглежда има подобно действие срещу акнето, както например лекарства като Акутан, станало скандално заради неговите странични ефекти, преди да бъде изтеглено от пазара.
Но има странични ефекти и при този корен. Този беден приятел го взел, за да изчисти кожата си, но влошил нещата. Активната съставна на корена срещу акне се смята, че е берберин. Има ли начин да си набавим активната съставка с по-безопасно растение? Да, очевидно – кисел трън (бербери). Може би си спомняте, че киселият трън е НАЙ-мощният антиоксидант от всички налични сушени плодове. Можете да ги намерите на евтина цена в пазарите от Близкия изток, където те се използват за направата на традиционно персийско ястие с ориз. Техният вкус е описан като приятно киселинен, което е лекарският термин за много кисело. Обичам да си ги поръсвам върху овесената каша, защото са вкусни, но очевидно играят и важна роля в билковото лечение от хиляди години по света, описани цветисто в този фармакологичен дневник като билково лекарство, което няма равно на себе си в служенето към човешката раса. (А аз просто си мислех, че те са някак стипчиви…)
Проблемът с литературата на билковата медицина е, че често има дълъг впечатляващ списък с традиционни употреби, но малко или почти никаква наука в подкрепа на тези твърдения. А това, което наистина съществува, често е или инвитро проучване, или данни за животните, които имат съмнителна клинична приложимост. Кой го е грижа дали киселият трън предизвиква менструация при морското свинче… (с изключение може би на самото морско свинче). И така, накрая се оказва, че фармацевтичните компании инжектират билки в пенисите на зайци с надеждата да измислят следващата виагра, но много малко, ако изобщо има, проучвания върху хората.
Виждал съм през годините проучвания в съд на Петри, като това, според което има наличие на антиракови ефекти на киселия трън върху човешките туморни клетки инвитро или ефекти против акне при… хамстери, но не е имало никакви проучвания върху хора… до сега.
Очевидно е имало докладвани единични случаи на акне, което се е изчистило след консумация на сок от кисел трън, затова изследователите решили да проверят. Двойно тайно, рандомизирано клинично проучване с плацебо контролна група на 50 12- до 17-годишни с с умерена до сериозна форма на акне. Половината взели захарно хапче; другата половина – еквивалент на около една чаена лъжичка сушен кисел трън три пъти на ден за един месец.
Резултатите били забележителни. След четири седмици на плацебо, никаква промяна, също толкова пъпки, колкото и преди. Но в групата с киселия трън имало 43% спад на броя на пъпките и около 45% спад на възпалените пъпки. Това е изключително. И една лъжица струва около осем цента. Никакви докладвани странични ефекти; изцяло здравословно. Единствените потенциални опасения, които можех да намеря, бяха да не се приема по време на бременност, а и просто нямаме достатъчно данни за консумацията на кисел трън при кърмене, така че е най-добре да стоите настрана докато кърмите, също така.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-acne-barberries
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев