Най-добрият начин да оцелеем от КОВИД-19 е изобщо да не се заразяваме. Правителствата са ограничени в своите сили. Предварителни доказателства от Япония предполагат, че отмяната на събития, събирания и срещи може да забави разпространението на КОВИД-19 с 35%, но това не е достатъчно за задържане на огнището. По време на необузданата фаза на пандемията, най-доброто нещо, което можем да направим, е да се изолираме на място, да си стоим вкъщи, за да намалим контакта с тези извън домовете ни колкото е възможно най-много. Това е нещо, което всички служители на позиции от несъществено значение, могат да направят. Казано с прости думи в американския журнал по спешна медицина, ако си стоим вкъщи, ще спасим животи. Ето така работи социалната дистанция. Вместо сценарии като този… започвате да разкъсвате някои от тези показателни вериги на предаване, така че, един човек, който си стои вкъщи, може да има огромно влияние.
И не можете просто да чакате, докато не разберете, че вече има КОВИД-19 и във вашия район. Израснал съм в Уайоминг, който месеци наред имаше само няколкостотин потвърдени случаи в целия щат. Но във времето, в което един смъртен случай се появи във вашата общност, вероятно вече има стотици или дори хиляди случаи. Просто не сме изследвали, така че, освен ако не сте на някой отдалечен пуст остров някъде – отдалечен пуст остров с добър интернет, ако гледате това – то тогава трябва просто да приемете, че вирусът е във вашия квартал, независимо къде живеете.
Тези от нас, които трябва да напуснат дома си, за да осигуряват жизненоважни услуги, директна грижа или доставка на храна, трябва да се опитват да поддържат безопасна дистанция от други хора и ефективно да дезинфекцират ръцете си всеки път, когато докосват обществена повърхност, преди да докоснат своите мукусни мембрани, което означава очите или вътрешността на носа или устата. Това е добра социална дистанция. Това… не толкова. Веднъж след като пандемията е малко повече под контрол, изследвания има навсякъде и здравната система вече не е претоварена, тези мерки за социалната дистанция може да започнат да се отпускат, поне за по-малко уязвимите хора.
Добрата новина е, че не можете да заразите други хора, ако вие самите не сте заразени и не можете да се заразите с вируса, освен ако вирусът не ви зарази. Коронавирусът КОВИД-19 се смята, че се предава от един човек на друг чрез дихателни капчици, които се изкашлят от заразения индивид, пренасят се във въздуха и после попадат в носа, устата или може би дори на очите на най-близкия човек. Както една табела през 1918 г. гласи, „Храчката разпространява смъртта“. Индиректните пътища на разпространение включват заразяване чрез докосване на очите, носа и устата с ръка, заразени от предмет, носещ вируса или повърхност, като например ако си потъркаме очите или си докосваме носа след като сме се здрависали с някого или сме докоснали някаква повърхност, като асансьорен бутон, парапет, бензинова колонка или тоалетна дръжка. Нивата на вирусния рояк вътре в сополите на страдащите от КОВИД-19 могат да достигнат близо до милион на капка, което обяснява колко е лесно за тях да заразят заобикалящата ги среда.
Наличието на КОВИД-19 коронавирус в проби от изпражнения за седмици след заразяването – всъщност понякога може да имате отрицателна проба на гърлото, а положителна анална проба – предполага… наличие на друг начин, по който тоалетните могат да пренасят инфекцията. Както може би си спомняте от видеото ми защо трябва да си дезинфекцирате четката за зъби с бял оцет, съвременните тоалетни с казанче изпускат струйка с над 145000 капки вода от тоалетната във въздуха, които могат да стоят наоколо за най-малко 30 минути. Това може да е един от начините, по които се разпространява полиовирусът. Така, че слагайте капака. Затваряйте капака, преди да пуснете водата и след това, разбира се, старателно си измийте ръцете.
Наличието на коронавирус във фекалиите също е причината, поради която властите в щата Орегон да препоръчат на хората да натискат пауза на емотиконките с праскова и Ню Йорк Пост да попита дали коронавирусът може да се разпространява чрез газове, предполагайки, че натрупването на газове е процедура, генерираща аерозоли, нещо, което се изненадах, че реално е подложено и на изследвания. „Всичко започна с едно запитване от една медицинска сестра.“ Тя искала да знае дали замърсява стерилната среда на операционната зала. Изследователите били решени да разберат. Един колега бил помолен да се изпръцка върху два съда от Петри, в единия случаи напълно облечен, а в другия – със събути панталони. И… само пръднята от голото дупе разпространила бактерии, което предполага, че дрехите могат да действат като филтър. Панталоните са като маска за вашето дупе, както за чревните бактерии, така и за разпръскващия пръстен от кожни бактерии, които открили и за които се смята, че излизат от кожата на дупето с чиста скорост. Крайното заключение – не пръцкайте голи в близост до храна, или поне на 5 см от храната. Подобен съвет е даден и в статията от Ню Йорк пост, която съветва хората да внимават с… вятъра. Напълно различно значение на тихата, но смъртоносна… (кашлица).
Изкашлянето на вируса може да стигне на повече от 5 см, ето защо е по-безопасно да ви доставят хранителните продукти, вместо самите вие да пазарувате… По време на атаката на SARS, следи от вируса били намерени не само върху предмети, държани директно от пациенти (като дистанционно за телевизора) и повърхности, докосвани от тези, които общували с пациентите (като вратата на хладилника в стаята на медицинските сестри), но също и в проби от въздуха, взети от болничната стая на заразени пациенти, което предполага възможността за сериозна въздушна трансмисия, а не само изкашляни капчици. Едно подобно проучване, проведено в болничната стая на пациент с КОВИД-19 открило вируса на повечето на изследваните повърхности, но всички проби от въздуха били отрицателни. От тогава, обаче, сме научили различни неща. Изследвания, проведени в отдела за биосъдържание в Небраска и националния отдел по карантина, установили, че повечето от въздушните проби били положителни за следи от вируса – дори и в коридорите извън стаите на пациентите. Изследователите обаче не успели да разберат дали въздушният вирус е заразен, имайки предвид изключително ниската му концентрация, по-малко от сто копия на кубичен метър въздух. Независимо от това, тъй като знаем, че вирус може да остане жив в продължение на часове, когато експериментално се пусне във въздуха, трябва да се осигури специална грижа за здравните служители по време на медицинските процедури, които генерират аерозоли.
Колко време вирусът се задържа на заразени повърхности? Може би сте чували, че коронавирусите, като птичите вируси, са „обвити“ вируси. Обвити в какво? Като коронавирусите, показани тук в жълто, но извън заразените клетки, показани тук в синьо, те се натрупват във външния слой на нашите клетки. Те са обвити в един откос от нашите собствени клетъчни мембрани. Това мазно покритие им помага да се скрият от имунния надзор, защото той изглежда като нас, но също ги прави податливи на дезинфекция и деактивиране от околната среда. Необвитите вируси, като полиото, могат да се задържат в продължение на седмици извън тялото, докато обвитите вируси обикновено могат да се задържат само за няколко дни. Като обвити вируси, обаче, коронавирусите обикновено са относително устойчиви.
Има един коронавирус, който заразява прасета, например, и който може да се задържа един месец върху непорести повърхности, като метал, пластмаса или стъкло, но човешките коронавируси могат да издържат едва около седмица. На мед и месинг коронавирусите може и да не могат да издържат повече от няколко минути на ниски нива на заразяване и няколко часа на високи дози. Но различните коронавируси имат различна стабилност в околната среда. SARS коронавирусът издържа над шест дни изсушен върху пластмаса, докато един от коронавирусите на настинката не издържа дори три дни. SARS коронавирусът издържа до четири дни във вода или почва, но оцелява само за няколко минути след изсушаване върху хартия, когато леко се намокри или до един ден, когато е сериозно замърсен и по-малко от час върху памучен тампон. Ами SARS 2, коронавирусът, който причинява КОВИД-19?
КОВИД-19 вирусът изглежда е по-стабилен върху хартия, отколкото SARS, като заразността изчезва само след 24 часа със същото вирусно ниво, което доведе SARS до това да се деактивира след осем часа. Полуживотът на вируса на КОВИД-19 на стомана или пластмаса е около шест часа, така че около 99% вече е изчезнал до 48 часа, но може да отнеме 96 часа за цялата заразност да изчезне.
Върху парче плат КОВИД-19 може да издържи само за един ден, но на външния слой на хирургическите маски може да оцелее най-малко една пълна седмица. На лист хартия, обаче, вирусът КОВИД-19 изглежда оцелява за по-малко от три часа.
Вирусът може да ви зарази, обаче, единствено, ако може да влезе вътре във вас. Наличието на вируса по пръстите ви е проблем, само ако се заразите, като пренасяте този вирус към очите, носа или устата си. Смешно е, когато правят експерименти за настинката, за да видят дали предаването е по-скоро чрез въздуха или чрез докосване, учените поставят хората в тези налудничави скоби на ръцете, където те не могат да си свият лакътя, което подсигурява, че няма да могат да си докоснат лицето.
Наличието на вируса върху пръстите ви е проблем, само ако се заразите, като пренасяте този вирус към очите, носа или устата си. Не точно лицето като цяло – докосването на челото, бузите или брадичката вероятно не е по-опасно от докосването на лакътя ви. Вирусът не може да премине през кожата. Вирусът може единствено да се размножава в живи клетки, а външният слой на кожата ви е покрит от защитен предпазен слой мъртви кожни клетки. За да попадне в белите дробове, вирусът трябва да намери път към мукусните ви мембрани, влажната обвивка на очите, ноздрите или устата. Причината, поради която започва да ви тече носът, когато плачете, е, защото сълзите се изсушават през малки каналчета, които преминават като през тунел през назалната кост и се изливат в ноздрите, а вирусите в очите могат да пропътуват същия път, за да стигнат до белите дробове.
Стига да не си докосвате лицето, защо е важно дали повърхностите са замърсени? Защото хората наистина си докосват лицето. Често повтаряемата статистика 23 пъти на час е надценявана, тъй като записаните докосвания в цитираното проучване върху студенти в университета, повечето били просто на кожата на лицето, но 10 докосвания на час били на очите, носа или устата. Възрастни, записани в офисна среда, имат още по-лоши резултати, всеки си пипал ноздрите, очите или устните средно по 16 пъти на час.
Ами докторите? Медицинските професионалисти били наблюдавани тайно по време на медицинска презентация в една болница. И… около един на всеки трима от избраните хора си пипнал носа поне веднъж.
В кабинетите на семейните лекари клиниците и персоналът докоснали очите, носа или устата си средно 19 пъти за два часа (с вариации от нула до над 100 докосвания). По-обезпокоително по отношение на безопасността на пациентите, обаче, е откритието, че лекарите си мият ръцете само в 30% от случаите, в които би трябвало да го правят – дори в интензивните отделения. И дори и когато си мият ръцете, това било средно за по-малко от девет секунди.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-avoid-covid-19
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари