Палиативни грижи, мерки за комфорт при сериозно напреднало заболяване, има своите ограничения. Винаги остават тежки случаи с неприемливо качество на живот, въпреки усилията ни. Когато страданията не могат напълно да се облекчат, опцията с ДСВХ като средство за скъсяване на живота може да бъде подходяща стратегия.

ДСВХ означава доброволно спиране на вода и храна, което доскоро рядко се обсъждаше като възможна опция. Защо е така? Исторически е имало лоша репутация, и неслучайно. В нацистка Германия пациентите в психиатрията са оставяни да гладуват до смърт. Обикновено хранене със зеленчуци за пациентите е нещо добро, но с толкова малко калории пациентите умирали от глад в рамките на няколко месеца. Разбираемо е реакцията на много лекари, които не са виждали ДСВХ, да е страх, че тази смърт може да бъде ненужно болезнена, продължителна и нехуманна, но както говорих в предишното видео, тези страхове не са подкрепени от клиничната реалност.

Изглежда ДСВХ осигурява на повечето пациенти спокойна и нежна смърт, която добре се понася и се случва в рамките на 2 седмици от началото на гладуването. Две седмици е дълго време. Привърженици на самоубийството с лекарска помощ, където, например, лекар предписва смъртоносна доза хапчета за сън, предполагат, че това е по-хуманен вариант. Ето един беден пациент с непоносимо страдание, който моли лекаря си да му помогне да прекрати живота си, а лекарят му предлага да гладува до смърт. Но ако сте в един от тези 42 щата, където асистираното самоубийство е незаконно, какво би трябвало да направят лекарите?

Благодарение на 14-тата поправка, пациентите навсякъде имат право да откажат медицинска грижа. Да, но с храната е различно, както казват критиците, защото тя е необходимост. Но вижте, ако хората могат да откажат поставянето на кислородна маска, която може да спаси живота им, тогава може би трябва да могат да откажат храната и водата, тъй като няма по-важно нещо от дишането. Привържениците на ДСВХ посочват факта, че лекарите не е нужно да участват в решението и това е добре, но клиничната помощ може да бъде жизненоважна, за да осигури комфорт, например, при справяне с жаждата, която предимно се появява като сухота в устата.

Свикнали сме с жаждата, докато продължаваме да се храним, но когато се спират и храната, и водата, дехидратацията се проявява най-вече като сухота в устата. Можем да измамим мозъка, защото има рецептори за вода в устата, които казват на мозъка, че жаждата е утолена дори преди да сме преглътнали. Така че, можем да намокряме устните с тампон, а има и всякакви видове води за изплакване на устата и изкуствена слюнка.

Трябва да внимавате с глътки вода или парченца лед. Изплакването и плюенето са по-добър вариант, защото дори малките глътки течност могат да удължат процеса неопределено дълго. Дори без излишна телесна мазнина хората носят със себе си около 150 000 калории енергия в депата си. Ето защо понякога могат да гладуват в продължение на месеци. Бях изненадан от двете седмици без вода. Мислех, че човек може да умре от жажда само за няколко дни, но това е само, ако продължи да се храни. Когато изгаряте мазнини, реално произвеждате вода в тялото си, по 1 чаша на ден; ето защо, когато спрете пиенето и храненето, може да отнеме една или две седмици, и по-дълго, ако пиете вода.

Има някои медицински странични ползи от процеса на дехидратация. Не е нужно да се тревожите толкова много инконтиненция, катетри или легла; по-малко гадене и повръщане, докато вашите храносмилателните секрети намаляват; по-малко респираторни секрети означава по-малко кашляне, задавяне и усещане за давене; по-малко подуване, което може да бъде проблем при рак в краен стадий, и това може да облекчи болката чрез премахване на напрежението от нервите; умственото съзнание може да намалее, което може да донесе известно облекчение на страдащите пациенти, но може и да представи сериозна етична дилема.

В началото, когато пациентът остава когнитивно стабилен, може да избере да спре по всяко време. Но възниква по-трудна ситуация, ако по-късно пациентите изпаднат в делириум и забравят, че някога са взели решението и започват да молят за нещо за пиене. От една страна изглежда неетично да не се дават течности на объркан, жаден пациент, който моли постоянно за вода. От друга страна, пациентите могат да бъдат разстроени, като разберат, че са пили вода, делириумът се изчиства и планът им не е проработил. И наистина това се случва.

Чувстват се предадени от собствените си близки, когато са били под строг инструктаж да не им дават храна или напитки. Да, но как да откажеш на объркан любим човек храна, ако той моли за нея. И ако си мислите, че това е трудно, отказ на нечия сърдечна молба, направени преди дни, представете си, ако молбата е направена преди години. Доброволното спиране на вода и храна: как се прилага в случаите на деменция?

Без ефективна терапия за Алцхаймер или други прогресивни видове деменция на хоризонта, много хора достигат до последния етап на тежка деменция, характеризираща се с пълна зависимост във всички дейности от ежедневието, двойна инконтиненция, невъзможност за говорене или ходене, дори неразпознаване на членове от семейството. Това може да продължи месеци или дори години, което е една от причините, поради които хората се страхуват повече от деменцията, отколкото от рака.

Но до тогава може и вече да сте в капан. Може да пожелаете да сложите край на живота си, вместо да живеете в това състояние, но когато дойде това време, не можете, защото сте в това състояние! Ето защо понякога хората, диагностицирани с ранен стадий на деменция, извършват самоубийство, когато все още могат, но това ги лишава от години живот, на които иначе могат да се радват. Ето защо би било добре да имаме стратегия, която определено ще попречи да се живее с тежък случай на деменция за хората, които се чувстват така.

Деменцията не е капан. Докато сме все още с ясен ум, можем да напишем директива за спиране на вода и храна, в случай че се стигне до това състояние. За съжаление повечето хора не записват нищо или в много случаи казват на партньора си за желанията им в края на живота. И дори и ако ги запишете, желанията може и да не се осъществят, заради което групи като „Избор в края на живота“ в Ню Йорк, са създали специални директиви, които изрично адресират въпроса за храненето в крайния стадий на деменция. Но не забравяйте да го обмислите. Съществуване, което изглежда унизително и неприемливо за вас сега, все още може да има стойност за човека, който може да станете тогава. Така че, трябва ли да се уважават тогавашните ви желания или да се съобразят със сегашните? Ограничаването на храна и вода от неправоспособен пациент, който се оплаква от жажда и глад, може да се разглежда само по себе си като посегателство срещу достойнството.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vsed-the-downsides-of-fasting-for-ending-life/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев