Доказателството, че солта повишава кръвното налягане

Както всяка група с определени интереси, хранителната индустрия мрази регулациите. Изправена пред нарастващия научен консенсус, че солта повишава кръвното налягане, големите производители на храна са приели отчаяни мерки, за да се опитат да спрат правителствата от това да препоръчват намаляването на солта. Вместо да преформулират продуктите си и да спасят животи, производителите имат лобита в правителствата, отказват да помагат, окуражават кампаниите за дезинформация и се опитват да дискредитират доказателствата. В крайна сметка солта е основен източник на вкуса в преработените храни. Разбира се, че могат да подобрят вкуса, като добавят истински съставки, но както правенето на пай с истински ягоди, това ще бъде по-скъпо и ще намали печалбите.
Доказателството, че те се опитват да дискредитират, включва двойно тайни рандомизирани проучвания, които датират от десетилетия. Вземате хора с високо кръвно налягане, поставяте ги на диета с ограничение на солта и тяхното кръвно налягане ще се понижи. После, ако продължат с диета с ниско съдържание на сол и се добави плацебо, нищо няма да се случи. Но ако вместо това им дадете сол под формата на хапче натрий със забавено освобождаване, кръвното им налягане отново се връща. И колкото повече натрий тайно им давате, толкова повече им се покачва кръвното налягане.
Дори само една порция храна може да го направи. Ако вземете хора с нормално кръвно налягане и им дадете купа със супа, която съдържа толкова много сол, колкото една стандартна порция храна, кръвното им налягане ще се покачи в следващите 3 часа, в сравнение със същата супа, но без добавена сол. Защо? Високото кръвно налягане изглежда е начинът, по колкото тялото ни избутва излишната сол от тялото ни.
Направени са десетки такива проучвания, които показват, че ако намалим приема си на сол, намаляваме кръвното си налягване и колкото по-голямо е понижението, толкова по-големи са ползите. Така наречената диета DASH, за която съм говорил и преди, често се използва, за да вземе ползите за кръвното налягане от хората, които се хранят предимно растително, но откъде знаем, че ползите имат нещо общо с приема на по-малко сол, а не са свързани само с приема на повече плодове и зеленчуци, защото е направен тест. Разбира се, че по-здравословното хранене понижава кръвното налягане, без значение колко сол приемаме, но дори и ако се придържаме към една и съща диета, понижаването на приема на сол помага, независимо от други подобрения на храненето.
Можете да направите това на ниво на обществото. Взимате две еднакви селища, които започват по един и същи начин. В контролното селище средно кръвното налягане се повишава или остава същото. Но в селището, в което успяват да намалят приема си на сол, кръвното налягане също се понижава. Докато, ако не намалим солта, хроничният висок прием на сол може да доведе до постепенно увеличаване на кръвното налягане с течение на времето, както е показано в известното проучване Интерсолт.
Участват 52 центъра от 32 държави, със стотици участници от всяка и четири от тези центрове са от групи от населението, които приемат толкова малко сол, че всъщност са в рамките на препоръките на Американската сърдечна асоциация за намаление на приема на сол, нещо, което постигат по-малко от 1% от американците. При една популация, където всеки прави промяната, не само че не е намерен нито един случай на високо кръвно налягане, но и по-възрастните хора имали същото кръвно налягане, както тийнейджърите.
Ето защо е важно включването на такива популации. Ако просто разгледаме 48-те центъра в индустриализирания западен свят, не изглежда да има някаква връзка между повишаването на кръвното налягане с възрастта и това колко точно натрий хората са си набавяли всеки ден. Просто изглежда като случаен асортимент от точки. Сега, индустрията за сол поглежда това и казва, аха, вижте, нали ви казах, няма връзка между солта и повишаването на кръвното налягане, когато остареете. Но може би това е, защото те приемат толкова много сол.
Американската сърдечна асоциация препоръчва всеки да сведе приема си на сол до под това ниво, така че те всички са били доста над това ограничение. Можете да си представите подобрен резултат, ако това беше рак на белите дробове вместо това, сравнен с кутии цигари, изпушвани всяка година. Независимо дали сте пушач, пушил 150 кутии на година или 200 кутии на година, може и да няма съществена разлика. За да видим връзката между пушенето и рака, ще трябва да сравним пушачите с тези, които рядко запалват. И наистина, ако добавите тези популации с нисък прием на сол, които имат много малко или никакво повишение на кръвното налягане, когато остареят, ще се окажете със статистически значима връзка между увеличаването на солта и увеличаването на кръвното налягане, но само ако включите хора, които реално следват препоръките за прием на сол. И както с толкова много интервенции в начина на живот, те работят единствено, ако реално ги приложите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-evidence-that-salt-raises-blood-pressure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Сърдечното заболяване може да започне от утробата

Стратегията за предотвратяване на риска от сърдечно-съдово заболяване в детството се описва като радикална, но дали идеята е наистина толкова радикална? Това, което би било радикално, е реално да се приеме тази идея и реално да се направи нещо за нея. Алтернативата е да се продължи безкрай да се разчита на закъснелите, напълно неефективни, скъпи стратегии за лечение на вече съществуващи рискови фактори, като високи нива на холестерол, които могат да причиняват развитие на заболяването през целия им живот. Неуспех да се диагностицират и лекуват рисковите фактори в младостта може да пропусне възможността да се предотвратят дълготрайните последствия на сърдечно-съдовото заболяване, водещата причина за увреждания и смърт в САЩ, както за мъжете, така и за жените.
Можем да предотвратим 90% от сърдечните удари. Такова твърдение би изглеждало невероятно преди 50 години, но сега знаем, че спирането на тази епидемия е постижимо. Има два начина, по които можем да го направим. Първият е подходът на клиничната медицина, при който лекарите идентифицират децата с риск и енергично промотират промени в начина им на живот или им дават лекарства. Но този модел може най-добре да се приложи само на много малко хора. Имаме 15-минутни визити при лекаря, превантивната грижа не се заплаща, а интервенции, насочени към хората, често са неефективни, защото не са подкрепени от обкръжаващата култура. За да се спре процесът на заболяването напълно, човек може да се наложи да премине към почти изцяло растителна диета, нещо, което официално не се препоръчва от страх за „обезкуражаване“ на масата хора. Но нашата работа като лекари е да кажем истината и да позволим на хората да решат.
Ето защо имаме нужда от големи социални и културни промени, които да подтикнат цялото население на света да предотврати атеросклерозата. Доказателствата оправдават възпламеняването на истински социално движение, което най-накрая ще бъде официално подкрепено от властите.
Целта за елиминиране на 90% от коронарното сърдечно заболяване е осъществима, но културните и социалните промени, необходими, за да се постигне тази цел, няма да бъдат лесни и няма да се случат скоро, но е време да се започне.
Така че може би най-новите одобрени насоки от Академията на педиатрите за скрийнинг за холестерол на всички деца, започвайки от 9-годишна възраст, могат всъщност да бъдат твърде консервативни. Какво ще кажете да се започва от 2-годишна възраст? Това е периодът, когато родителите са основно ангажирани и бдителни относно прегледите на децата си и когато има допълнително възможности за образование на родителите относно важността на храненето, движението и здравословния начин на живот, не само за децата им, но и за тях самите, понеже атеросклерозата започва дори преди раждането и зависи от това, с което майките се хранят.
Образуването на мазни ивици се появява и в бебешките артерии на фетуса и се влошава в зависимост от това колко е висок холестеролът на бременната майка. Артериите са получени от спонтанни аборти и преждевременно родени бебета, които са умрели в рамките на 12 часа след раждането, точно около края на втория триместър. Учените разглеждали артериите на плода от майки с нормални нива на холестерол и от бременни майки с висок холестерол и се оказва, че артериите на плода от майки с висок холестерол съдържат значително по-големи лезии.
Това предполага не само, че сърдечното заболяване може да започне много по-рано, отколкото преди се е смятало, но и че това зависи от нивата на холестерол на майката. Така че атеросклерозата може да започне не само като заболяване, свързано с храненето в детството, но и като заболяване, свързано с храненето по време на бременността.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/heart-disease-may-start-in-the-womb
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Куркуминът в куркумата при преддиабетно състояние

Едно изключително проучване е публикувано в журнала на Американската асоциация по диабет. Екстрактът от куркумин за превенция на диабет тип 2. Едно рандомизирано, двойно тайно проучване с плацебо контролна група на хора, диагностицирани с преддиабетно състояние. Половината получават добавка куркумин, жълтият пигмент в подправката куркума и в кърито на прах, а другата половина получават подобно изглеждащо плацебо, и ги проследили за девет месеца, за да видят кой ще се окаже с диабет и кой не.
След девет месеца лечение 16% от участниците в плацебо групата получили диабет с всичка сила. Колко били в групата с куркумата? Нито един. Групата с куркумата имала значително подобрение в нивата си на кръвна захар на гладно, поносимостта на глюкоза, хемоглобин A1C, инсулиновата чувствителност, функцията на бета клетките в панкреаса, произвеждащи инсулин (измерени по два различни начина) и инсулиновата чувствителност.
Ами ако вече имате диабет? Същите благоприятни ефекти и то с една малка част от дозата. Проучването с преддиабета използвало еквивалента на около четвърт чаша куркума на ден, докато това проучване използвало само около една чаена лъжичка, което е осъществимо чрез храната по-скоро, а не чрез добавки. И това, което е интересно тук, е предполагаемият механизъм. Мазнините в кръвта играят важна роля в развитието на инсулиновата резистентност и в крайна сметка диабет тип 2. Мазнините се натрупват в мускулните клетки и задръства работата им, цялото това възпаление пречи на сигнализирането на инсулина. И вижте какво успява да направи куркуминът с нивата на мазнините в кръвта. Първото проучване, което показва, че съставките подправката куркума могат да имат противодиабетен ефект като намаляват мазнините в кръвта.
Така че, ако сте в преддиабетно състояние, може би е добра идея да добавите куркума към диетата си, но е важно да се разбере, че преддиабетното състояние е заболяване само по себе си, което увеличава риска от смърт, рак, сърдечно заболяване и загуба на зрението. Така че, не е достатъчно само да се предотврати развитието на пълен диабет, преддиабетното състояние може да бъде излекувано напълно със здравословно растително хранене, както съм казвал и преди.
Помните ли това проучване на урината на пушачите? Ами да, хората, които злоупотребяват с тялото си с нездравословно хранене, могат да понижат риска си като се хранят с растения, но по-добре да се намалят боклуците като цяло.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/turmeric-curcumin-for-prediabetes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Генът на Алцхаймер: контролиране на ApoE

През 90-те години на 20-ти век е открит основен ген за предразположение към Алцхаймер, наречен ApoE4. Ако имаме един ApoE4 ген, независимо дали от майка ни или баща ни, както е с 15% от американското население, рискът от това да имаме Алцхаймер е три пъти по-голям, а ако сме като тези 1 на 50 души, които имат ApoE4 гени и от двамата родители, имаме девет пъти по-голям риск.
Най-голямата честота на срещане на ApoE4 в света е в Нигерия, но там също имат и някои от най-ниските проценти Алцхаймер като цяло. За да разберем този парадокс, човек трябва да разбере ролята на ApoE. Какво прави генът ApoE? ApoE е главен преносител на холестерол до мозъка, така че тяхната диета изглежда е активизирала гените им. Ниските им нива на холестерол от ниския им прием на животински мазнини, живеейки предимно на зърнени и зеленчуци.
Висок apoE4, но Алцхаймер е рядкост, благодарение може би на ниските им нива на холестерол, което много от нас могат да постигнат със здравословно хранене също. Тези открития предполагат, че дълготрайните промени в плазмения холестерол могат да доведат до промени в експресията на гена ApoE. Само защото сме получили лоши генетични карти, не означава, че не можем да променим курса си с диета.
Не можем да променим гените си, но можем да намалим или предотвратим високия холестерол. В това проучване с хиляда души за над 20 години, ApoE4 удвоява шансовете за Алцхаймер, но високият холестерол почти утроява опасността, така че рискът от болест на Алцхаймер от лечими фактори – повишен холестерол и кръвно налягане – изглежда е по-голям отколкото този от ужасния ген на предразположение към Алцхаймер. Всъщност, гледайки данните, контролът на факторите на начина на живот могат да намалят риска на един човек за Алцхаймер, дори и ако той има двоен ApoE4 ген и от двамата си родители. От девет или десет пъти по-голяма вероятност до само два пъти.
Хората обикновено има фаталистична представа относно разболяването от Алцхаймер, сякаш ще се случи, ако се случи, но проучвания като това подценяват тази представа. Просто трябва да подчертаем нуждата от предотвратяване и лечение на високото кръвно налягане и холестерол преди всичко, за да намалим риска си от сърдечно заболяване, инсулт и болест на Алцхаймер и като резултат, потенциално да подобрим количеството и качеството си на живот. Също толкова важно е тези данни да успокоят всеки, който се интересува от това да се опита да намали риска си от Алцхаймер сега и в бъдеще.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-alzheimers-gene-controlling-apoe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на витамин C в лечението на терминален рак

Проучванията от 70-те показват изключителен процент на оцеляване при пациенти с терминален рак, приемащи витамин C, проста, относително нетоксична терапия, и така, нищо чудно, че това събира много внимание, особено, когато е докладвано от един световноизвестен учен, Линус Паулинг, но проучвания като това през 80-те години, не установява никакви такива ползи, и така, уви, били оставени с неизбежното заключение, че очевидните положителни резултати в първоначалното проучване, са продукт на предубеждение, а не на ефект от лечението. През 90-те години, обаче, възникнало алтернативно обяснение. Разочароващото проучване от 80-те години използвало само орален витамин C, докато очевидно успешните експерименти от 70-те години използвали интравенозен витамин C, а чак през 90-те години осъзнахме, че същата доза, давана интравенозно, може да доведе до драстично по-високи нива в кръвта, отколкото, ако се приема през устата. Така че, може би високите дози на витамин C наистина помагат при терминален рак, но може би само, когато се дават интравенозно.
Окуражителни докладвани случаи продължават да се публикуват. Ето тук има регресия, ремисия и излекуване, документирани в индивидуални случаи на рак на бъбреците в напреднал стадий, рак на пикочния мехур и лимфома. Но това са три истории на успех от общо колко? Ако са три от сто или дори три от хиляда… ами добре, ако лечението е достатъчно нетоксично, но има доказателства, че витамин C, приемат интравенозно, е широко използва в света на алтернативната медицина, като при 86% от запитаните специалисти. Само тези 172 лекари лекували около 10 000 пациенти годишно. И ако попитате производителите, те продават стотици хиляди флакони от това нещо в САЩ. Сега, не всички се използват за рак, но вероятно поне хиляди пациенти, болни от рак, са лекувани всяка година с интравенозен витамин C, което прави публикацията за трите забележителни докладвани случая да изглежда по-малко впечатляваща. Независимо колко невероятни са тези случаи, е възможно ракът спонтанно да е регресирал от само себе си и просто да е съвпадение, че се е случило, след като им е даден витамин C. За да разберем със сигурност, трябва да направим проверка.
До днешна дата има някои малки пилотни проучвания, а резултатите досега са разочароващи. Добрата новина е, че дори невероятно големи дози интравенозен витамин C изглежда забележително безопасен, но не успява в това проучване с 24 пациенти да демонстрира противоракова активност. Подобни малки проучвания са публикувани чак до ден-днешен с обещаващи, но неубедителни резултати. Това, което знаем, е че сегашната ситуация с лечението на рака е неудовлетворителна. Хората имат това възприятие, химиотерапията значително ще подобри шанса им за излекуване, но ако вземем всички ракоубиващи химиотерапии, общият принос към преживяване до 5 години е само 2%. Всички тези странични ефекти за 2,1%, на цената на може би $100 000 на пациент на година. Така че, може би си струва да разгледаме по-дълбоко терапии като интравенозен витамин C. Липсата на финансов интерес, обаче, тъй като витамин C не може да бъде патентован и продаван за $100,000, както и предубежденията срещу алтернативната медицина, могат да разубедят конвенционалните изследователи и финансови агенции от това сериозно да обмислят този подход.
И така, десетилетия по-късно какво можем да заключим? След проучвания, които включват поне 1600 участници над 33-годишна възраст, трябва да заключим… че все още не знаем дали витамин C има някаква значителна клинична противотуморна активност. Въпреки че в момента няма сигурни доказателства за полза, рандомизираните контролирани проучвания на клиниката Майо не отричат потенциалните ползи, въз основа на това, което сега знаем за оралния и интравенозния начин на прием. И така, ние сме обратно в началото, действа ли или не? Има сериозно противоречиви мнения и за двете изказвания, но всеки работи с едни и същи непълни данни. Това, от което се нуждаем, са внимателно контролирани клинични проучвания. Въпросът е, какво да правим до тогава?
Ако беше напълно нетоксичен, то човек би си помислил – какво има да губя? Но не е така; витамин C е само относително нетоксичен. Например, има редки, но сериозни случаи на увреждане на бъбреците. В крайна сметка, ако е толкова безопасен, защото тялото ни е еволюирало да контролира излишното усвояване? Също така може да бъде скъпо и доста времеемко. Всяка вливка може да струва между 100 и 200 долара от джоба ви, тъй като осигуровките не го покриват, което може да бъде доста сложно за лекарите, практикуващи алтернативна медицина. Около 90% от милионите дози витамин C, които се осигуряват, са със сделки за печалба, така че има финансово влияние и в двете посоки, за и против това лечение.
Имайки предвид относителната безопасност и цена, обаче, ако контролираните проучвания открият дори малка полза, ще си струва. А ако не открият, добре, въпросът с витамин C може да бъде уточнен веднъж завинаги. Но при лечението на рака нямаме лукса да изхвърляме вероятно ефективни, относително нетоксични лечения. Трябва да преразгледаме обещаващите пътища, без предразсъдъци и с отворени умове.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-vitamin-c-in-the-treatment-of-terminal-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Добавки с витамин C за терминално болни пациенти

Витамин C не е непозната тема за противоречия, както е доказано от факта, че отнема 40 години между тогава, когато цитрусите се оказало, че лекуват скорбут през 1700 г. и широко разпространеното приложение на практиката, за да се спасят животи. Възможно ли е да сме сред подобна 40-годишна закъснялост? С изследването от средата на 70-те години, което твърди, че доказва, че терминално болни пациенти от рак, лекувани с витамин C, живели четири пъти по-дълго, а понякога и 20 пъти по-дълго. Изследователите в известната клиника Майо решили да направят проучване и те не успели да докажат никакви ползи. Кривата на оцеляване и за двете групи пациенти били малко или много идентична. Всъщност, единствената успешна история, един човек с краен стадий рак на панкреаса, който не показал никакво развитие на който и да е от предишните опити с химиотерапия, но започнал да се подобрява и все още бил жив пет години по-късно, бил един от пациентите, които получили плацебо захарно хапче. Било официално: витамин C не действа. „Очевидните положителни резултати, докладвани преди това,“ казва придружаващата статия на Националния институт по рака, почти със сигурност произхожда от системно предубеждение по отношение на това каква контролна група е избрана за сравнение с групата с лечение.
Линус Паулинг не е съгласен, твърдейки, че предишната химиотерапия при почти всички пациенти от клиничното проучване в Майо, може да е заличила ефекта от витамин C. Ако витамин C действа чрез подсилване на имунната ви система, а имунната ви система е разрушена заради химиотерапията, логиката е, че не е чудно, че не подействало. В първоначалното проучване с витамин C само 4 от 100 пациенти някога са получили химиотерапия. Изследователите от Майо клиниката били скептични, но Паулинг има легендарна репутация в научните среди като прав за всякакви неща, така че може би ще е по-лошо отколкото ако поне от части се разчита на невероятната интуиция на Паулинг. И така, едно второ рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група било проведено върху пациенти с напреднал стадий на рак, но този път пациенти, които не са имали предишна химиотерапия. И отново било невероятен провал. Никаква измерима реакция. Ракът в групата с витамин C прогресирал точно толкова бързо, а пациентите с плацебо захарното хапче живели точно толкова дълго. Всъщност, групата със захарното хапче живяла по-дълго. След две години всички в групата с витамин C били мъртви, но все още имало няколко оцелели в плацебо групата, която изкарала поне до 3 години. И така, стига се до заключението: терапия с високи дози витамин C не е ефективна срещу напреднал стадий рак, независимо дали пациентът е имал химиотерапия или не.
Понеже проучванията от клиниката Майо били приети като определящи, медицинската общност заключва, че витамин C е безполезен. В клиничните проучвания на Майо обаче давали витамин C орално под формата на добавка, не интравенозно, във вената. В ретроспекция, пътят на администриране може би е ключът.
В първоначалното проучване започнали да вливат по 10 грама витамин C на ден интравенозно, докато и в двете проучвания на Майо, проектирани да отразят протокола, просто давали на хората витамин C под формата на добавка само орално – просто ги изпратили вкъщи, за да поглъщат по 20 капсули на ден – същата доза, но 10 грама прием през устата не е същото, както десет грама интравенозно, но те могат да бъдат извинени, защото това е открито чак десетилетия по-късно.
Оказва се, че концентрациите на витамин C в кръвта ни са строго контролирани, така че ако се опитате да погълнете повече отколкото ще получите, ако изядете пет порции плодове и зеленчуци, тялото ви намалява усвояването в червата. Например, ако преминете от прием на 200 мг на ден към десет пъти повече – 2500 мг, нивата в кръвта ви ще се покачат само с 3 мг на литър или 1 литър кръв. За разлика от това, понеже интравенозната инжекция подминава системата за усвояване в червата, това може да доведе до супер високи концентрации в кръвта, примерно сто или двеста пъти нивата, които можете да постигнете, приемайки витамин C само през устата, без значение колко точно приемате. Така че, може би това обяснява защо първоначалните проучвания изглеждат толкова обещаващи, но последващите проучвания са толкова разочароващи. Това повдига противоречивия въпрос за преоценка на витамин C в лечението на рака. Изследователите отговорили на предизвикателството и облекли престилките и ще разберем какво открили в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vitamin-c-supplements-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Интравенозен витамин C за пациенти с терминален рак

През 1975 г. е докладван един забележителен случай на 42-годишен мъж, страдащ от злокачествена форма на неходжкинов лимфом, който преживял драматична регресия на рака си, след като приемал големи дози витамин C интравенозно. Той изглежда се излекувал, затова спрели да му дават витамин C и ракът се върнал с всичка сила, затова започнали отново витамин C, като така предизвикали пълна втора ремисия. Сега, понякога ракът просто спонтанно регресира – рядко е, но се случва, така че може и да се твърди, че първата ремисия е спонтанна, просто съвпадения, че се е случило, точно когато са започнали с витамин C. Но имайки предвид траекторията, върху която е бил ракът, последван от бърза ремисия, последвана от повторна поява, когато е спрян приемът на витамин C, последвана от втора ремисия, веднага след като отново е започнат, предполага, че употребата на витамин C има нещо общо.
Сега, наистина съществуват множество спонтанни регресии. Имаше един скорошен случай, например, на една жена с рак на маточната шийка, очевидно излекуван с радиация и химиотерапия, но когато ракът се появил отново, тя отказала по-нататъшно лечение, но все пак туморите изчезнали сами, после се върнали, после пак изчезнали, после пак се върнали и пак изчезнали, пак се върнали и после изчезнали за четвъртата спонтанна ремисия. И това било без никакво очевидно лечение. Така че е възможно този случай с витамин C да е просто някаква налудничава случайност, а приемът на витамин C изобщо да не е помогнал. Няма как да разберем, докато не направим проучване.
И така, тези изследователи, с помощта на Линус Паулинг, който се смята за най-великия химик на 20-ти век, бил известен с това, че е заинтересован от витамин C. Ако той не може да получи финансиране, никой не може, а той не успял да получи финансиране. Те отишли до Националния институт по рака с обещаващи данни върху първите 40 пациенти с рак, които лекували с витамин C и помолили да проведат рандомизирано двойно тайно проучване, което означава да вземат една група неизлечими пациенти с рак, за които нямаме какво повече да предложим, да ги разделим произволно на две групи и да дадем на едната витамин C, а на другата нещо, като например салин, на практика вода, и да видим какво ще стане? Нито пациентите, нито лекарите ще знаят кой получил кое, за да се елиминират предубежденията и плацебо ефекта. И те се връщали година след година след година, молейки за финанси, за да могат те самите да проведат проучването, ако Националният институт по рака не иска да го направи. И им отказвали година, след година, след година. И така, те събрали каквито финанси имали и направили всичко възможно с това, което имали и публикували известните си открития през 1976 г.
Те нямали контролирано проучване, но до този момент лекували 100 терминално болни пациенти от рак с витамин C, и така, сравнили прогреса си с този на хиляда подобни пациенти, които не получили витамин C. За всеки пациент, лекуван с витамин C те откривали 10 пациенти на около същата възраст със същия вид рак, които са били лекувани в същата болница, но без вливки с витамин C. Ето какво открили. Нека видим например рака на гърдата. Ето кривата на оцеляването за терминален рак на гърдата – помните ли, че това са все терминално болни пациенти с рак? Както можете да видите, в контролната група, в рамките на 100 дни, над 90% от жените били мъртви, но в групата с витамин C половината били все още живи почти една година по-късно. Имали жени с терминален рак на гърдата, все още живи 2270 дни по-късно и повече.
Контролните групи за всички други видове рак предвидимо се справила зле, с по-голямата част мъртви в рамките на сто до двеста дни; докато пациентите, лекувани с витамин C, изглежда били значително по-добре. Като цяло, средният период на оцеляване бил четири пъти по-голям за пациентите с витамин C, над 200 дни, в сравнение само с 50 дни за контролната група. Резултатите, те заключават, ясно показват, че тази проста и безопасна форма на лекарство определено си заслужава при лечението на пациенти с напреднал стадий на рак. Това било през 1976 г. Какво се случило?
Критиците разбираемо нападнали проучването заради използването на контролна група след свършен факт. Можете да забележите как това може да предизвика предубеждения. Ако съзнателно или несъзнателно изберете пациенти контролна група, които са били по-болни отколкото пациентите в групата с лечението, те ще умрат по-рано отколкото вашите пациенти, но това няма да има нищо общо с лечението, хората от контролната група просто ще са стартирали в по-лоша позиция. И наистина, има доказателства, че точно това се случило – цели 20% от контролната група умрели в рамките на няколко дни, след като били обявени за терминално болни, в сравнение с никой в групата за лечение, което наистина звучи съмнително. Но проучването успяло най-накрая да убеди Националният институт по рака да финансира рандомизирани контролирани проучвания, извършени от престижната клиника Мейо. Какво открили те…? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/intravenous-vitamin-c-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев