Опасните ефекти от хеви метъл музиката

Ако потърсите думата хеви метъл в база данни на националната библиотека по медицина, по-голямата част от резултатите ще са свързани със замърсяване с тежки метали при рибите, например, поради което е толкова трудно да се изясни ролята на приема на риба в здравословното хранене, а това обяснява и пет пъти по-голямата вероятност от поява на автоимунни заболявания, като детски артрит, например.
Но търсенето на думата heavy metal също изкарва и резултати като тези „рисковете от хеви метъл музиката“. Тук говорят за травми от скачането наоколо, но по-вероятно е да се нараните по време на концерт на алтернативен рок. Това, за което трябва да се тревожите, са Goo Goo Dolls, не за Nine Inch Nails.
Добре, да, загубата на слух вследствие на слушане на музика е сериозен проблем, но това е резултат от всякаква силна музика. Интересно е, че клиничните препоръки включват „правилото за 80-90“, не повече от 80% от максималната сила на звука на лични аудио устройства за не повече от 90 минути на ден. Но не това показва науката; „не превишавайте 60% от максималната сила на звука“ може и да има по-голяма научна обосновка, но хората са разбрали, че тийнейджърите просто пренебрегват това, ето защо приели по-приемлив съвет.
Предполагах, че ще видя доста сатанични панически глупости от 80-те, когато родителите са били опечалени заради самоубийства и са започнали да съдят хеви метъл музиканти. Какви доказателства имали родителите? Има едно малко научно проучване докато… то не опитало да свърже броя на абонаментите за списания за хеви метъл в страната с процента самоубийства на младежи. Шегувате се.
Нещата още се объркаха, обаче, когато изследователите се обадиха на психиатричните институции, представяйки се за разтревожени родители, защото синът им е започнал да слуша хеви метъл, въпреки поясненията, че синът им не проявявал никакви симптоми на умствено заболяване, без лекарства и алкохол и се справял добре в училище. Десет от дванадесетте места смятали, че синът им има нужда от прием в психиатрично заведение. Представете си какво би сторило това на едно дете! Ако се върнем с няколко десетилетия назад във времето, се оказва, че металите били значително по-щастливи в младежките си години и изглеждали по-добре психически в сравнение с връстниците си.
Някои проучвания са просто странни. Наистина ли пациентите с Паркинсон ходят по-добре, докато слушат „Yellow Submarine“ или „Master of Puppets“?
Други проучвания са просто… Музикантите, свирещи хеви метъл, имат по-висок пулс от тези, които изпълняват „съвременна християнска музика“. Не е голяма изненада.
Някои проучвания са доста сладки: влиянието на музиката върху безопасността на пациентите по време на операция – ветеринарните пациенти. Кастрация на котета с поставяне на малки слушалки на главите им. Оказва се, че „Адажио за струни“ е по-успокояваща отколкото AC/DC.
Един преглед на терапията с музика за пациенти хора предупреждава, че трябва да се внимава при насочване на пациентите да избират своята музика, тъй като „хаотичната музика“, като хип-хоп и метал, не лекува човешките клетки – с не по-малко от три цитата, въпреки че два от тях не казват нищо, а третият е медицински бюлетин, който цитира мнение на друг човек.
Но аз се разрових малко и се оказва, че раковите клетки на стомаха харесват метъл. Ако им пуснете „Cannibal Corpse“ и сравните с Бетховен, 12 часа метъл увеличават растежа им в съд на Петри. Но кой си слага слушалки на стомаха? Или на гърдите?
В едно проучване Моцарт убива един вид ракови клетки на гърдата, но не и друг вид; в друго проучване само 5-та симфония на Бетховен подействала, а Моцарт се провалил тежки, след като съдчетата на Петри се обградили от колонки на малка платформа. Как изобщо публикуват тези неща?
Истинската опасност от хеви метъла е хедбенгингът. „Хедбенгинг е съвременна форма на танц, която се състои от яростни огъващи и разтягащи движения на главата“, които са характерни за хеви метъл музиката. Броят на феновете не е ясен, но при някои има опасност от прекалено потапяне в музиката. Въпреки че като цяло това се смята за безопасно, усложненията за здравето, приписвани на тази практика, включват разкъсване на каротидната артерия, нараняване на белите дробове, камшичен удар и фрактури на врата, или в този случай субдурален хематом. Този човек казва, че е правел хедбенгинг на един концерт на Motörhead и цялото това люлеене напред назад и ускорение може би са довели до разкъсване на свързващите вени и до кървене в черепа му.
Свързващите вени правят мост между мозъка и покритието на вътрешността на черепа, а ако вените се разкъсат, може да се натрупа кръв по черепа и да компресира мозъка. Скъсването на свързващите вени е доказано при трупове в резултат на хедбенгинг (отново, сериозно проучване върху метъла). Прилича на един вид синдром на разтърсване на бебето, но при възрастните.
Изследователите заключават, че техният случай служи като доказателство в подкрепа на репутацията на рок енд рола на Motörhead, но аз смятам, че истинското заключение е, че потенциално опасно усложнение като това може да е резултат от едно на пръв поглед хубаво действие. А някои от кръвоизливите в мозъка могат да бъдат много големи. Хммм, защо е имал главоболие след парти с хедбенгинг? Ето я томографията. Всичко това е кръв, която притиска мозъка.
Невероятно е, че е оцелял, за разлика от този човек тук обаче. Не само вените могат да се разкъсат. Има два вида артерии, които си проправят път към черепа – каротидните артерии отпред и вертебралните артерии отзад – а можете да разкъсате и двата вида. Едно 15-годишно момче участвало в хедбенгинг и разкъсало каротидната си артерия, което довело до масивен инсулт; той останал наполовина парализиран, не можел да говори и починал в кома след една седмица.
Ами вертебралните артерии отзад? Те са вклинени в черепа, което ги прави податливи на срязващи сили от прекомерно движение на врата и именно това се случило: един барабанист, свирещ хеви метъл, разкъсал стената на артерията. Сега, очевидно всичко това е много рядко и засяга вероятно по-малко от един на всеки хиляди души. Какво могат да направят метълите, за да намалят риска си? За да предотвратят нараняване, поради такова люлеене на главата, обхватът на движението на главата и врата трябва да се намалят; метълът трябва да се замени с музика с по-бавно темпо (успех с това); честотата на люлеенето на главата може да бъде само на всеки втори тон (това не е лоша идея); или трябва да се използва предпазна екипировка (като скоба за врата?).
Проведено е едно малко официално проучване върху световния феномен на хедбенгинга; изследователите подготвили теоретичен модел на удряне на главата с достатъчно физични термини, за да направят всеки учен щастлив: ъглово разместване, синусоидално движение в сагиталната равнина, амплитуда на кривата на разместване. Участници в проучването: метъли, които си удрят главите. Но имаме нужда от контролна група: спокойно слушане на музика.
Крива на нараняванията на главата; крива на нараняванията на врата, въз основа на темпото на хедбангинга и ъгъла на размахване на главата. При средно темпо се опитваме да поддържаме обхвата на движение на под 75 градуса, нещо такова. Значи, за да минимизират риска от наранявания на главата и врата, хората, които си размахват така главите трябва да намалят обхвата на движение на главата и врата. Имаме отново „лична предпазна екипировка“. „За съжаление е трудно, ако не и невъзможно да се променят навиците на феновете на хеви метъла.“ Може би се нуждаем от обшити с метал скоби за врата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-dangerous-effects-of-heavy-metal-music/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Бели печурки при рак на простатата

Смята се, че редовният прием на гъби ни прави по-здрави, по-щастливи и в по-добра форма, както и ни помага да живеем по-дълго. Но какви са доказателствата за това? Навсякъде се цитира, че гъбите имат лечебни свойства, но въпреки това няма много изчерпателни проучвания върху хора.
Има една съставка, наречена лентинан, която се извлича от гъби шийтаке. За да получите около 28 г чисто вещество, ви трябват около 180 кг гъби шийтаке. Това са около 2 000 чаши гъби. После може да инжектираме веществото на пациенти с рак и да видим какво ще се случи. Отговорът от дузина малки клинични проучвания установява, че обективната реакция се подобрява значително, когато се добавя лентинан към режима за химиотерапия при рак на белите дробове. „Обективна реакция“ означава свиване на тумора, но това, което наистина ни интересува, е преживяемостта и качеството на живот. Наистина ли пациентите с рак живеят по-дълго или по-добре? Тези в групата на лентинана страдали от по-малка токсичност, свързана с химиотерапията за червата и гръбначния мозък, така че само това само по себе си е достатъчна причина за използването му. Ами подобряването на преживяемостта?
Изненадах се да видя, че лентинанът очевидно може да подобри значително преживяемостта при един вид левкемия. Добавянето на лентинан увеличава средния процент преживяемост и намалява кахексията – отслабването на мускулите при пациенти с рак – както и подобрява общото здраве. Чакайте малко, какво? Как? Това е подобряване на преживяемостта при кафявите норвежки плъхове. И така, тези клинични ползи са приложими, само ако сте ветеринарни лекари.
Една компилация от 17 реални човешки клинични проучвания наистина намира подобрение при преживяемостта след една година при пациенти с напреднал стадий на рак, но няма значителна разлика във вероятността от преживяемост след две години. Дори компилацията от проучвания, която предполага, че лентинанът предлага значителни предимства по отношение на преживяемостта, говорят за статистическо значение. Трудно е да се различат тези криви. Лентинанът подобрява преживяемостта средно с 25 дни. 25 дни са си 25 дни, но трябва да оценим твърдения, направени от компании относно чудотворните свойства на лечебните гъби много критично.
Лентинанът трябва да се инжектира интравенозно. Ами добавките с екстракт от гъби, които просто можете да приемате? Екстрактът от гъби шийтаке е достъпен в интернет за лечение на рак на простатата за приблизително $300 на месец, значи би трябвало да действа, нали? Мъжете, които редовно консумират гъби, наистина изглежда имат по-нисък риск от рак на простатата, и очевидно не само защото ядат по-малко месо и повече плодове и зеленчуци като цяло.
Защо пък да не опитаме с екстракт от гъби шийтаке? Защото не действа – неефективен в лечението на клиничен рак на простатата. Резултатите показват, че допълващите и алтернативните медицински твърдения могат реално да бъдат изследвани. Каква идея! Може би трябва да е задължително преди пациентите да похарчат огромни суми пари за недоказани лечения, или в този случай, опровергани лечения.
Ами Божествените гъби, известни още като гъбите на живота или гъби рейши? Заключение: няма значителни противоракови ефекти, нито дори една единична частична реакция. Може би го премисляме прекалено? Екстрактът от бели печурки може да убие клетки на рак на простатата, най-малкото в съд на Петри, същото важи и за модерните рейши, но не подействали при хората. Няма как да знаем дали белите обикновени печурки действат или не докато не направим проучване.
Това, което харесвам на това проучване, е че изследователите не използвали патентован екстракт. Те просто използвали обикновени цели гъби, изсушени и смлени на прах – еквивалент на половин до една чаша и половина свежи бели печурки на ден – с други думи, напълно постижимо количество. Дали ги на мъже с биохимичен повтарящ се рак на простатата. Това означава, че мъжете вече се били подлагали на простатектомия или радиация в опит за изрязване или прогаряне на целия рак, но сега той се е върнал и расте, което е доказано от повишаването на нивата на PSA, показател на развитието на рак на простатата.
От 26 пациенти, които приемали печурки на прах, четирима имали някаква реакция, по-специално имали понижение на нивата на PSA с над 50% след започване на приема на гъбите.
Ето откъде започнали тези четирима души в месеците преди консумация на гъби. Пациент 2 ми е любим. Той имал експоненциално увеличение в нивата на PSA в продължение на една година. След това започнал с обикновени бели гъби и буум, нивата на PSA намалели на нула и си останали така. Подобен е случая с пациент 1. Пациент 4 имат частична реакция, преди ракът отново да се появи, а пациент 3 изглежда имал отложена частична реакция.
Сега, при повечето случаи нивата на PSA продължавали да се повишават, а не да намаляват. Но дори и да има само 1 на 18 шанс да сте сред тези двамата души с продължителна пълна реакция, която продължава до ден-днешен, тук не говорим за претегляне на рисковете от някоя токсична химиотерапия за малкия шанс от ползи; просто приемане на евтини, лесни, вкусни обикновени бели печурки всеки ден.
Да, проучването не е имало контролна група, така че може би е само случайност, но пациентите след простатектомия с повишени нива на PSA, са почти винаги показател за развитие на рака. А какви са недостатъците?
При тези двама пациенти, нивата им на PSA станали неразличими, което предполага, че ракът е изчезнал изцяло. Те вече са се подлагали на операция, премахнат им е основния тумор, заедно с цялата простата, вече са преминали през радиация, за да се опитат да изчистят рака, който е останал и все пак ракът се появил отново докато не започнали да приемат малко сушени гъби на прах.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/white-button-mushrooms-for-prostate-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Микотерапия (лечение с гъби) при рак

Могат ли гъбите да бъдат лечебни? Продуктите с гъби допринасят в голяма степен към $50-милиардния пазар за хранителни добавки. Тази печеливша търговия осигурява силна инициатива за компаниите да тестват доверчивостта на своите клиенти и за нещастие, неподкрепени твърдения днес определят бизнеса с лечебни гъби. Например, компаниите, които произвеждат билкови лекарства, експлоатират връзките с проучвания върху мишки с цел промотиране на своите гъбени капсули за лечение на всякакъв вид болежки, но ако не сте забелязали, ние не сме мишки.
Няма да е изненада, ако гъбите имат някакви важни свойства. В крайна сметка именно от гъбите извличаме доста лекарства, а едно от най-важните е пеницилинът. Също лекарството, понижаващо холестерола, ловастатин, както и силния имуносупресор циклоспорин. Все още ли не смятате, че гъбите могат да имат фармакологични ефекти? Не забравяйте, че от тях идват някои от най-силните отрови. Някои от тях дори изглеждат така, като например отровната гъба Каролина фалс морел, ужасно грозна като жаба, но други имат по-приятен вид, тази буквално е наречена „унищожителният ангел“ – това й е името – и само една чаена лъжичка може да доведе до болезнена мъчителна смърт.
Както и да е, трябва да уважаваме фармакологичния потенциал на гъбите, но с какво могат да ни помогнат? Консумацията на гъби шийтаке всеки ден подобрява имунитета при хората. Ако давате на хората само по една или две сушени гъби шийтаке на ден – еквивалента на пет до десет пресни гъби – за четири седмици това води до увеличаване на пролиферацията на гама-делта Т лимфоцитите и двойно повече естествени клетки убийци. Гама-делта клетките действа като първа линия на имунологична защита и дори още повече, естествените клетки убийци убиват рака, а шийтаке прави всичко това, понижавайки показателите на системното възпаление.
Екстрактът от гъба кладница изглежда не действа толкова добре, но това, което ни интересува е дали гъбите могат реално да повлияят на рака. Шийтаке все още не са тествани, за разлика от гъбата рейши, след като се е използвала като лечение при рак в цяла Азия в продължение на векове.
Гъба рейши за лечение на рак: какво казва науката? Един мета анализ на пет рандомизирани контролирани проучвания показва, че пациентите, които са приемали добавки с гъба рейши заедно с химиотерапия и радиация, имало по-голяма вероятност от положителен ефект, в сравнение само с химиотерапия и радиация. Сега, въпреки че добавянето на гъба рейши повлияло върху развитието на тумора, данните не успяват да докажат значителен ефект върху намаляването на тумора, ако се използват само гъбите. И така, те не се препоръчват като единствено, а по-скоро допълващо лечение за пациенти с напреднал стадий на рак.
Сега, положителното влияние означава, че туморът се е свил. Това, което ни интересува, е дали това реално подобрява преживяемостта или качеството на живот. И нямаме убедителни данни, които да предполагат, че продукти с гъба рейши подобряват преживяемостта. Но хората, които приемат рейши, се оказва, че имат относително по-добро качество на живот, така че това си е от полза, ако питате мен.
Ами други видове гъби? Въпреки че не са тествани цели гъби шийтаке, има една съставка, която се извлича от тях и се нарича лентинан. Смята се, че тя напълно спира растежа на определени видове саркома в мишките. Но реално тя действа само при определен вид мишки и се проваля при всичките девет останали. Така че, дали не приличаме повече на останалите 90% мишки, при които не подействало? Трябват ни проучвания върху хора и най-накрая ги имаме. Има данни за почти 10 000 пациенти с рак, които са лекувани с екстракт от гъба шийтаке, инжектиран директно във вените им. Какво открили изследователите? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/medicinal-mushrooms-for-cancer-survival/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Болници със 100% растително хранително меню

В световен мащаб са приписвани 11 милиона смъртни случаи на фактори, свързани с храната всяка година, което поставя непълноценната диета пред всеки друг рисков фактор за смърт в света. Имайки предвид, че храната ни е водещата причина за смърт, би било логично да се набляга на изучаването й в медицинските учебни заведения, но има недостиг на образоването относно науката за хранене в обучението по медицина. Един системен преглед установява, че въпреки централната роля на храненето за здравословния начин на живот, завършващите студенти по медицина не са подкрепени по време на обучението си, за да осигуряват необходимата грижа.
Това може да започне още от училище. Кое е по-важно: обучението за водещите причини за смърт на човечеството или органичната химия?
В медицинския университет студентите посвещават само средно по 19 часа общо върху науката за храненето, наред с хиляди часове обучение по други предмети и дори така те не са обучени относно най-същественото. Колко случаи на скорбут или бери-бери – заболявания вследствие на хранителни дефицити – ще срещнат в клиничната си практика? В сравнение, колко от техните бъдещи пациенти ще страдат от излишен прием на храна: затлъстяване, диабет, хипертония, сърдечно заболяване? Те са вероятно малко по-често срещани. над 9 от 10 кардиолога вярват, че ролята им включва лично даване на поне основна информация относно храненето на своите пациенти, но по-малко от 1 на 10 смятат, че са експерти в областта.
Ако разгледате клинични насоки за това, което трябва да правим за пациентите си по отношение на убиец номер 1, атеросклеротичното сърдечно-съдово заболяване, всички видове лечения започват със здравословен начин на живот. Как могат лекарите да приложат на практика тези насоки без адекватно обучение по науката за хранене?
Под 50% от медицинските учебни заведения докладват, че предлагат някакво обучение по хранене в клиничната практика. Всъщност те може и да преподават ефективно анти-хранене, тъй като студентите започват медицинското си обучение с по-голяма признателност към ролята на храненето за здравето, отколкото когато завършват.
Това е процентът студенти по медицина в различни университети, които посочват, че храненето е важно за тяхната кариера при прием в медицинския университет. Малка част, около три четвърти средно. Добре, но след две години обучение по медицина те били попитани същия въпрос. И числата потънали надолу. Всъщност, при повечето учебни заведения процентът бил 0%. Вместо обучение, те получили изкривено обучение – тази глупава идея, че храненето е важно, била изтрита директно от мозъка им. Предклиничното обучение – което означава първите две години от медицинското образование – поражда загуба на чувство за практическо значение на приложимата дисциплина на храненето.
И след медицинския университет, образоването по отношение на храненето при специализирането е минимално или обикновено липсва. През 2018 г. бяха въведени основни промени в изискванията за обучение по специално, но нищо не беше упоменато за обучението по хранене. Може да имаме лекар, завършил медицина, който идва от някоя престижна програма, но не е научил нищо, абсолютно нищо относно храненето.
Защо науката за хранене не присъства нито в обучението по медицина, нито в практиката и какво може да се направи за това? Една от причините за съжаление е, че храненето ни връща назад, защото няма финансови инициативи, които да го подкрепят.
Какво можем да направим по въпроса? Клиниката по законови разпоредби относно храненето в правното училище в Харвард открива няколко различни политически лоста на всички етапи на медицинското обучение и видовете политически препоръки там важат само за властите. Например, правителството може да изиска лекарите, работещи във ВА, да минат поне основен курс по хранене. Или можем да добавим въпроси относно храненето на изпитите, за да се принудят университетите да преподават повече. Но за момента дори пациентите, които са имали скоро инфаркт, не променят храненето си. Лекарите не им казват, а болниците активно подкопават бъдещето им с храната, която сервират на своите пациенти.
Добрата новина е, че Американската медицинска асоциация е приела резолюция, която подкрепя здравословната храна в болниците. Каква идея! АМА призовава болниците в САЩ да подобрят здравето на пациентите си, персонала и посетителите си като осигуряват разнообразие от здравословни храни, включително растително меню и храни с ниско съдържание на мазнини, натрий и добавена захар; елиминиране на преработеното месо от менюто и осигуряване на здравословни напитки. Прекрасно!
По подобен начин, през 2018 г. щатът Калифорния задължи достъпността на растително меню за пациентите. И има болници в Гейнсвил, Флорида, Бронкс, Манхатън, Денвър и Тампа, които предлагат изцяло 100% растително меню за пациентите си отделно и доставят материали на приетите в болницата хора за подобряване на осведомеността им относно ролята на храната, особено растителната храна в справянето с хроничните заболявания.
Нека разгледаме някои от менютата. Ммм… леща с паста болонезе. Ето ги Монтефлор: карфиол с печени картофени кюфтета за закуска. Гъбено рагу за обяд и задушено с бял боб за вечеря. Супа, салата и плодове за десерт. За първи път огладнявам, докато гледам болничното меню. Иска ми се да имам апандисит и да остана за няколко дни.
Ключът към тези промени е подкрепа от страна на лекарите и увеличаване на усведомеността на персонала и пациентите относно ползите от яденето на повече растителна храна. Един единствен лекар може да предизвика промяна в цялата система, защото науката е на наша страна. Лекарите имат уникалната позиция в обществото да повлияят върху политиката на всички нива. Време е да използваме тази позиция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/hospitals-with-100-percent-plant-based-menus/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

3-MCPD в рафинираните олиа и масла за готвене

Палмовото масло е най-често използваната растителна мазнина в света днес. Ако разгледате която и да е преработена храна в кутия, чанта, бутилка или буркан, почти е сигурно, че ще има палмово масло. То не само съдържа основната наситена мазнина, която повишава холестерола и която се съдържа най-вече в месото и млечните, но и има притеснения относно безопасността на палмовото масло, имайки предвид, че то съдържа и един потенциално токсичен химически замърсител, известен като 3-монохлоропропан-1, 2-диол, или 3-MCPD, който се образува по време на термична обработка при рафиниране на растителната мазнина. Тези замърсители се оказват широко разпространени в рафинираните растителни олиа и масла, и всеки продукт с такова съдържание, включително адаптираните млека за бебета.
Намерен е във всички рафинирани растителни олиа, но някои са по-вредни от други. Най-ниски нива на токсични замърсители са открити в рапичното масло, а най-високи – в палмовото. Въз основа на наличните данни това може да доведе до значително количество излагане при хората, особено когато се използва за пържене на солени храни, като пържени картофи например. Всъщност, само пет пържени картофчета превишават прага на препоръчителния дневен прием. Ако ги ядете само от време на време, не би трябвало да има проблем, но ако ядете пържени картофи почти всеки ден, това определено може да бъде проблем за здравето ви.
Понеже препоръчителният дневен прием зависи от телесното тегло, са изчислени особено високи нива при бебетата на адаптирано мляко, вместо на кърма, тъй като адаптираното мляко е направено от рафинирани олиа, което – според Европейските власти по безопасност на храните – може да представлява риск за здравето. А изчислено излагане при бебетата в САЩ е три до четири пъти по-голямо.
Ако бебетата не получават кърма, на практика няма друга алтернатива, освен индустриално произведеното адаптирано мляко. Имайки предвид този факт, индустрията за растителни олиа трябва да намери начин да намали нивата на тези замърсители, а междувременно това е още една причина, поради която кърменето е най-доброто решение.
Какво могат да направят възрастните, за да избегнат това излагане? Ами, ако тези химикали са създадени в процеса на рафиниране на олиата, какво ще кажете да се придържаме към нерафинирано олио? Рафинираните мазнини имат 32 пъти по-високи нива на 3-MCPD, в сравнение с нерафинираните алтернативи, с изключение на запеченото сусамово олио. Сусамовото олио е нерафинирано – семената се изстискват – но понеже семената са запечени, 3-MCPD е възможно да се съдържа още преди обработването.
Олиата тип „върджин“ са си по подразбиране нерафинирани. Не са и ароматизирани – процес, чрез който се образува най-много 3-MCPD. Всъщност именно така можем да различим различните степени на преработка на зехтина. Ако вашият така наречен екстра върджин зехтин съдържа MCPD, той вероятно е разреден с малко рафиниран зехтин. Леснотата на измамата с фалшив екстра върджин зехтин, трудността на разкритието, икономическите цели и липсата на мерки за контрол допринасят към податливостта на екстра върджин зехтина към измами. Колко широко разпространен е този проблем?
От 88 бутилки от магазина, обозначени като зехтин екстра върджин, само 33 се оказват автентични. Добре, ами ако се придържате към най-добрите топ марки зехтин екстра върджин? 73% от тези проби също се провалили. Само около една на четири се оказват оригинални, а при нито една марка дори половината от пробите не минали теста.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/3-mcpd-in-refined-cooking-oils/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Студенти по медицина извършват прегледи на тазовото дъно върху жени под упойка без тяхното съгласие

Тези две видеа съдържат описания, които са трудни за възприемане от някои хора: практиката на студентите по медицина да извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Това беше актуална тема през годините, но очевидно не достатъчно, след като практиката продължава и до ден-днешен.
От „Сърдечна недостатъчност“, книга, която написах за времето си в медицинския университет: „Бях напълно екипиран и чаках пети в опашката. В университета по медицина Туфтс медицинските студенти – особено мъжете – извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Жените идват за операция и веднага след като бъдат упоени, всички се събираме; оформя се опашка вляво.“ „Научаваме много повече от умения за преглед. Възползвайки се от уязвимостта на жената – докато тя лежи гола и в безсъзнание на масата – ние научаваме, че пациентите са инструменти, които експлоатираме за собственото си обучение.“
Използването на жени пациентки за демонстрация на прегледи на тазовото дъно без тяхно знание или съгласие си остава малка мръсна тайна на медицинските университети. Това е много стара практика, която продължава и до ден-днешен в медицинските университети по света. Нарича се модел на „автомат с монети“ за прегледи на тазовото дъно, при което студентите се редят на опашка, за да чакат реда си. Само че не е автомат за кафе, а е интимните части на една жена.
Наречена е възмутителна обида над достойнството и автономността на пациента. Практиката показва липса на уважение към тези пациентки като личности, а това разкрива морална безчувственост и злоупотреба с власт. Това е поредният пример за начина, по който лекарите злоупотребяват със своята власт и показват нежелание да се образоват по отношение на етиката, особено относно жените пациенти. „Не мисля, че някой от нас дори се замисля за това“, казва директора на медицинските програми за обучение на студентите в медицинския университет Джон Хопкинс. „Обучението на студентите по медицина е станало толкова стандартно.“
Когато се разбра за тази практика в Нова Зеландия, председателят на Медицинската асоциация излезе пред телевизията и каза: „До скоро не беше проблем… Много съжалявам, че жените се чувстват така сякаш са били наранени и правата им са били нарушени по този начин. Никога не сме имали такива намерения.“ Един журналист го попитал тогава дали наистина той не си и помислял, че жените биха възразили? „Всичко, което мога да кажа е, че не е имало никакви възражения…“ „Възможно ли е причината да е“, пита интервюиращият, „трудността за жените под упойка да разберат какво се случва?“
Много болници и медицински университети публично защитават тази практика, твърдейки, че това докосване и изцяло подходящо и ясно попада под информираното съгласие на пациента при извършване на операцията. В крайна сметка, пациентите са наясно, че посещават болница за обучение на лекари и затова знаят, че студентите активно ще участват в тяхната грижа. Въпреки че изследователите са установили, че много пациенти не знаят, че това е обучаваща болница, или че студенти по медицина се включват в грижата за тях, поради умишлени лъжи и измама.
Едно проучване върху студенти по медицина установява, че 100% от тях са представени на пациентите като „доктори“. Докато преминават през обучението си, има „ерозия на отношението на студентите по медицина пред пациентите относно факта, че те са студенти.“ Докато студентите преминават през обучението си по медицина, тяхното чувство за отговорност да информират пациентите, че те са просто студенти, се оказва, че намалява, особено, ако съществува възможността да се извършва неинванзивна процедура. Това може да е причината, поради която студентите по медицина изглежда развиват това отношение „не питай, не говори“, когато става въпрос за поискване на съгласие за преглед на тазовото дъно при пациентки под упойка. Над една трета от 1600 попитани студенти по медицина в страната не са съгласни с твърдението: Болниците трябва да вземат изрично позволение за това студент да участва в прегледи на тазовото дъно“.
В крайна сметка, твърдят лекарите, извършването на преглед на тазово дъно не е по-интимно от поставянето на ръцете в хирургически разрез. Напъхването на пръстите във влагалището на една жена е не по-малко интимно отколкото прегледа на очното дъно от един офталмолог, и всяко противно на това твърдение е поредният опит да се оправдае тази фикс идея с политическа коректност. „Лично аз“, казва един професор по медицина, „бих предпочел да видя едно ново поколение на добре обучени лекари… отколкото нация от жени, чието влагалище е предпазено от телесна повреда, която студентите по медицина може да извършат.“
Националното запитване стига до заключението: „Пациентите, приемани в обучителни болници, не отстъпват своите човешки права със самото действие на прием в болницата.“
Възможно ли е на жените просто да не им пука? Проучванията показват, че почти 100% от попитаните жени казват, че биха искали да знаят дали ще бъдат прегледани вагинално от студентите по медицина. Добре, след като пациентите искат да бъдат информирани, защо просто поне не помолим за разрешение? „Не можем да питаме жените“, отговаря медицинският университет. „Ако ги попитаме, те може и да откажат.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/medical-students-practice-pelvic-exams-on-anesthetized-women-without-their-consent/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как отговарят лекарите на това, че са наречени водеща причина за смърт?

Преди време съставих една статия, която включва всички смъртни случаи, причинени от предоставената медицинска грижа в тази страна. Сто хиляди смъртни случаи от странични ефекти от лекарства плюс всички смъртни случаи заради лекарски грешки и т.н., стигайки до заключението, че третата водеща причина за смърт в Америка е американската здравна система. Каква е реакцията на американската здравна система към това откритие? В крайна сметка това е публикувано в един от най-престижните медицински журнали, журнала на американската медицинска асоциация, от един от най-престижните лекари, Барбара Старфийлд, която буквално е автор на учебника по първична медицинска помощ. Когато беше попитана в едно интервю каква е била реакцията им, тя отговаря, че работата й по първичната медицинска помощ е била приета навсякъде, но откритията й относно това колко вредно и неефективно здравеопазването може да бъде, не получават никакво внимание. Да си спомним мрачната дистопия на Джордж Оруел, 1984, където странните факти са поглъщани от „дупката на паметта“, сякаш никога не са съществували. Излиза доклад след доклад, а отговорът е глуха тишина, както на думи, така и на дела, която не успява дори открито да дискутира проблема и води до хиляди смъртни случаи. Не можем просто така да игнорираме доклади. Трябва да направим нещо.
Първият доклад е от 1978 г. и предлага, че около 120 000 смъртни случаи могат да се предотвратят. Отговорът? Тишина за още 16 години докато не се публикува това язвително напомняне. Ако умножите 120 000 по 16, получавате 1,9 милиона предотвратими смъртни случаи, за които има пълно мълчание от лекарите. Мълчание означава никакви значителни усилия за намаляване на броя на тези смъртни случаи. Институтът по медицина след това публикува основополагащо проучване през 1999 г., което позволява още 600 000 смъртни случаи.
Сега някои неща най-накрая са се променили. Въведен е лимит на работните часове за стажантите по медицина. Стажантите и лекарите вече не могат да работят повече от 80 часа на седмица, поне по документи, и смените не може да са по-дълги от 30 часа. Това може и да не звучи като голяма крачка, но когато аз започнах стажа си, работех по 36-часови смени на всеки три дни. Това е 117-часова работна седмица. Какво толкова? Ами, когато стажантите и лекарите са принудени да карат всички нощни смени, те правят с 36% по-сериозни медицински грешки, 5 пъти повече диагностични грешки и имат два пъти повече „грешки във вниманието“. Това не звучи толкова зле докато не осъзнаем, че означава заспиване по време на операция. Би трябвало пациентът да е заспал по време на операцията, не хирургът. Влошеното представяне, също толкова лошо, колкото наличие на незаконни нива на алкохол в кръвта при шофиране, но все пак операциите се извършват. Не е изненада, че има 300% повече смъртни случаи на пациенти. Лекарите се считат за късметлии, и ако преминат през стажантството си без да убият никой. Не че семейството на починалия някога ще разбере. Лекарите, с редки изключения, не носят отговорност за своите действия.
Докладът на Института по медицина наруши мълчанието и донесе големи обещания за промяна, но това, което не направи, е да действа така, сякаш вярва в собствените си открития. Ако наистина вярваше, че минимум 120 души умират всеки ден от предотвратима смърт в болниците, щеше да сложи край. Както ако самолети на някоя самолетна компания се разбиват всеки ден, би се очаквало ФАА да се намеси и да предприеме нещо. Институтът по медицина би могъл да настоява лекарите и болниците незабавно да приемат поне минимален обем превантивни практики, като например, баркодове на лекарствата, за да няма смесване. Това правят, ако искате да си купите дори кексчета Twinkies от магазина. Вместо да пишат още един доклад, могат просто да предупредят колегите си, че публично ще порицават хората, които се противят на тези минимални практики, призовавайки за някакви по-стриктни санкции, но вместо това получаваме мълчание. Д-р Старфийлд не говори за мълчание, но тя за съжаление вече не е сред нас. По ирония на съдбата може би е починала от странични реакции от едно от лекарствата, за които тя толкова гръмогласно ни предупреждаваше. Тя приемала аспирин и едно кръворазреждащо лекарство, Плавикц, за да предпазват стента в коронарната й артерия от това да се запушва. Тя казала на кардиолога си, че получавала синини, кървяла повече, но това е рискът, за който човек се надява, че няма да надделее над ползите докато тя очевидно не си ударила главата докато плувала и не получила кръвоизлив в мозъка. Въпросът за мен не е дали тя е трябвало да приема две кръворазреждащи лекарства за толкова дълго или дали е трябвало да поставят стент, а дали е можела да избегне сърдечното си заболяване още в началото, което е на 96% предотвратимо при жените. Причина за смърт #1 при жените не е нужно никога да се появява.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-doctors-responded-to-being-named-a-leading-killer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев