Безопасно ли е да ядем сурови гъби?

Има един токсин в обикновените бели печурки, наречен агаритин, който може да бъде канцерогенен. И обикновените бели печурки израстват и стават кафяви печурки, а кафявите гъби печурки израстват и стават гъби тип портобело – всички те са един и същ вид гъби. Също както зелените чушки, това са просто неузрели червени чушки. Но можем да намалим количеството агаритин в тези гъби чрез процеса на готвене. Пържене, варене, приготвяне в микровълнова или дори замразяване и размразяване на по-ниски градуси. Ето защо се препоръчва да се готвят гъбите преди консумация, нещо, което аз отбелязах в едно видео, което днес вече е на повече от 10 години.
Но ако погледнете различните методи за готвене, агаритинът не се унищожава напълно. Да вземем например сухото запичане: 10 минути на около 200 градуса Целзий (така, както бихме изпекли една пица), намалява нивата на агаритин само с около една четвърт, значи 77% все пак остават.
Варенето изглежда по-добре, изглежда затрива около половината от токсините след само пет минути. Но те не се заличават; вместо това преминават във водата от готвенето. Да, нивата в гъбите намаляват на около половина след пет минути и на 90% след един час, но това е най-вече, защото те отиват в бульона. Така че, ако правите супа, пет минути варене не са по-добри от пицата, и дори и след един час около половината остава.
Запържването за 5 до 10 минути заличава много, но готвенето на микровълнова е по-здравословният начин и работи още по-добре. Само една минута в микровълновата „намалява съдържанието на агаритин в свежо нарязаните гъби с 65%“, а само 30 секунди го намаляват наполовина. Така че, готвенето на микровълнова вероятно е най-лесният начин за намаляване на нивата на агаритин в свежите гъби. Това, което аз правя със сушените гъби, е да ги поставя във водата с пастата, когато правя спагети и между 20% спад от изсушаването и 60% спад от варенето за 10 минути и след това изцеждането, се премахват над 90%.
Трябва ли да се притесняваме за останалия агаритин? Трябва ли да избягваме пицата с гъби? Ако ядете пица, гъбите вероятно са последното нещо, за което трябва да се притеснявате, но сериозно, трябва ли да се притесняваме за агаритина? Според един преглед, за който е платено от индустрията за производство на гъби, изобщо не. „Наличните доказателства до днешна дата предполагат, че агаритинът от консумация на… гъби не представлява никакъв токсичен риск за здравите хора.“ Изследователите признават, че той се смята за потенциален канцероген при мишките, но трябва да екстраполираме тези данни за резултати при хората.
Например, Швейцарският институт по технологиите изчислява, че средната консумация на гъби в страната се очаква да доведе до около два случая на рак на 100 000 души. Това всъщност е подобно на консумацията в САЩ, така че човек на теория може да очаква около 20 смъртни случая от рак на един милион живота от консумация на гъби. Сега, обичайно с някой нов химикал, пестицид или хранителна добавка, бихме искали да видим по-малко от един на милион риск от поява на рак. С този подход, „средната консумация на гъби… би била с 20 пъти по-висока от приемливото.“ За да ги сведем до един на милион, ще трябва да консумирате само около половин чаша веднъж на всеки 250 дни, за да останете под прага на поносимост. Но за да поставим нещата в перспектива, дори и да ядете по една цяла порция всеки ден, крайният допълнителен риск от рак ще бъде само около 1 на 10 000. С други думи, „ако 10 000 души консумират ястие с гъби ежедневно в продължение на 70 години, то тогава в допълнение към 3 000 случаи на рак, произлизащи от други фактори, само един допълнителен случай може да се дължи на консумацията на гъби.“
Но отново, всичко това е въз основа на предположението, че резултатите при мишките са валидни и при хората; всичко това е извлечено от мишките. Това, което ни трябва, е голямо проспективно проучване, което да прегледа връзката между консумацията на гъби и риска от рак при хора, но не е имало такива проучвания… досега.
„Консумацията на гъби и риска от… рак в две големи кохортни проучвания от Харвард“ и… „няма връзка между приема на гъби и рака“.
Приемът на сурови или ненапълно сготвени шийтаке гъби може да причини нещо друго, обаче: остър дерматит, причинен от гъби шийтаке. Остър като при бичуването, удрянето с камшик и боя с пръчка. Вижте този страхотен обрив. Избива ви обрив, който ви кара да изглеждате така, сякаш са ви удряли с камшик. Не изглежда ли налудничаво? Просто така се обривате. Смята се, че е причинен от една съставка в гъбите шийтаке, наречена лентинан, но понеже топлината я неутрализира, това изглежда е проблем само когато приемаме сурови или недобре сготвени гъби.
Сега е рядко срещано; само около 1 на 50 души са дори податливи. И преминава от само себе си след една или две седмици. Интересното е, че може да се случи чак 10 дни след като сте консумирали гъби, което е и причината хората да не правят връзката. Един нещастен човек страдал постоянно в продължение на 16 години преди да бъде поставена диагноза. Да се надяваме, че много лекари ще гледат това видео и ако видят обрив като този, ще кажат на пациентите си да готвят добре шийтаке гъбите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-safe-to-eat-raw-mushrooms/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Проучване върху сетивната ситост за отслабване

Когато ядете една и съща храна отново и отново, свиквате с нея и накрая я харесвате по-малко. Ето защо десетата хапка шоколад, например, не е толкова вкусна колкото първата. Ние имаме вроден подтик, които ни кара да променяме храната си, за да е по-вероятно да покрием всички хранителни нужди. Този подтик е толкова силен, че дори само да си представяме, че консумираме храна намалява реалната консумация. Ако накарате някого да си представи, че яде сирене, например, а после му дадете истинско сирене, той ще изяде по-малко отколкото този, който не си е представял, че яде сирене.
По ирония на съдбата, навикът може да бъде една от причините модерните „моно диети“ като диета със зелева супа или диета само с овесена каша, или шейкове – заместители на храната, реално водят до по-добро придържане и по-нисък процент глад в сравнение с по-малко ограничителните диети.
В основополагащото проучване „Индекс на ситостта за различните храни“, в което са изследвани десетки храни, се оказва, че варените картофи са най-засищащата храна. 240 калории варени картофи се оказва, че са по-засищащи по отношение на потушаването на апетита отколкото същия брой калории от всяка една друга храна. Нито една друга храна дори не се доближава до тях.
Без съмнение нискокалорийната плътност на картофите играят роля. За да могат хората да изяждат 240 калории картофи, изследователите трябвало да им дават почти 500 г картофи, в сравнение само с няколко бисквити, например, но това е идеята. Трябвало да дават на хората дори още повече ябълки, грозде и портокали, въпреки че все пак всеки плод е с около 40% по-малко засищащ от картофите. Така че диета само с картофи вероятно ще спечели златото – юконското злато – за най-скучна, монотонна и засищаща диета.
Моно диетите, при които просто ядете едно нещо само, са пример за липса на устойчивост, обаче, и добре, че е така. С времето те могат да доведат до сериозни хранителни дефицити, като слепота от дефицит на витамин А в случая с белите картофи.
Засищащата сила на картофите може все пак да се използва. Сварените картофи надделяват над ориза и пастата като засищаща гарнитура, намалявайки с около 200 калории приема при хранене. В сравнение с варените картофи или картофеното пюре, пържените картофи или дори печените картофи изглежда нямат същия засищащ ефект.
За да използваме навиците в полза на отслабването, докато междувременно поддържаме хранителното разнообразие, можем да ограничим разнообразието на нездравословните храни, които приемаме, докато увеличаваме разнообразието на здравословните храни. По този начин ще можете едновременно да се възползвате от ефектите на потискане на апетита от монотонността, докато разнообразявате портфолиото си на плодове и зеленчуци. Проучвания показват, че по-голямото разнообразие на висококалорийни храни, като сладки и снаксове, е свързано с излишни телесни мазнини, но по-голямото разнообразие на зеленчуци изглежда предпазва. При наличието на по-голямо разнообразие плодове, зеленчуци и подправки, е възможно хората да консумират по-големи количества, като това заличава по-малко здравословни опции.
През първите 20 години от официалните насоки по храненето за Америка, лекарите препоръчвали основно прием на разнообразие от храни. През новото хилядолетие започнаха да стават по-точни, като определят разнообразие само от здравословни храни. Както заключава една двойка диетолози от университетите в Харвард и Ню Йорк в статия върху хранителното разнообразия като пренебрегната стратегия за затлъстяването и контролирането на хроничните заболявания, „Изберете и пригответе по-голямо разнообразие от растителни храни“, признавайки, че по-голямото разнообразие на не толкова полезни опции може да бъде контрапродуктивно.
И така, как можем да отговорим на опитите на индустрията да ни подведе към изкушението като обърне нашите естествени биологични подтици срещу нас? Никога ли повече не трябва да ядем истински вкусна храна? Не, но ще ни помогне да признаем ефектите от свръхвкусните храни върху отвличане на апетита ни и потискане на по-добрата преценка на тялото ни. Също така можем да използваме някои от тези примитивни импулси в наша полза, като намалим изборите си на вредни храни и разнообразим изборите си на полезни храни. В книгата си „Можем без диети“ аз го наричам „Монотонност на кюфтетата и разнообразие на зеленчуците“. Опитайте да избирате нов плод или зеленчуци всеки път, когато пазарувате.
В моя дом ние винаги имаме голямо разнообразие от здравословни закуски под ръка, които да задоволят и най-изисканите вкусове. Контрастът на цветове и форми в кошницата с плодове и подносите със зеленчуци надделяват над скучните купи от по един плод, защото ви карат да искате да ги смесвате и да опитате по малко от всичко. А с различни здравословни сосчета, възможностите са безкрайни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/exploiting-sensory-specific-satiety-for-weight-loss/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Синдромът на кедровата уста: продължителен горчив вкус от определени видове кедрови ядки

Причината, поради която правя пестото си с орехи, вместо с по-традиционните кедрови ядки, е не само защото орехите вероятно са по-здравословни – тук говорим за 20 пъти повече полифеноли – но също и поради един мистериозен феномен известен като PMS. Не, не този PMS. Синдром на кедровата уста, характеризиран с любимата ми дума на седмицата: какогеузия, което означава лош вкус в устата. Може да се получи от натравяне с тежки метали, токсини от морска храна, определени хранителни и неврологични заболявания или от консумация на погрешния вид кедрови ядки. Терминът е „кедрова уста“, като няколко дни след прием на кедрови ядки се получава постоянен метален или горчив вкус в устата, който може да продължи седмици наред.
Хиляди случаи са съобщени. Сурови или термично обработени кедрови ядки, няма значение. Може ли причината да бъде някакъв неидентифициран токсин, който да се съдържа в някои видове неядливи кедрови ядки? От над 100 различни вида кедрови ядки, ядките само на около 30 се считат за ядливи.
Така че, проби от кедрови ядки от пострадали потребители били анализирани и наистина се оказва, че всички те съдържат ядки от китайския бял бор, за който не е ясно дали е ядлив. Това дърво обичайно се използва само за дървен материал. Това са добрите, а това са лошите. Като игра: добри, лоши, добри, лоши. Няма как да знаем дали причината са кедровите ядки на китайския бял бор, обаче, докато не направим проучване.
Изследователи накарали няколко души да консумират шест до осем кедрови ядки на китайския бял бор. Повечето участници никога преди не са чували за синдрома на кедровата уста и бум, всички те развили симптоми. Все още не знаем точно какво се съдържа в тези ядки, за да причини такава странна реакция. Просто знаем, че трябва да стоим настрана от тези кедрови ядки.
И така, какви видове кедрови ядки имаме по рафтовете на магазините? Всякакви очевидно, включително и от тези, свързани с кедровата уста. Добри, добри, добри, лоши, добри. Не е изненада, че стотици случаи са докладвани и в САЩ. На етикета на повечето от замесените ядки пише, че произхождат от Азия, а в повечето случаи от Китай.
Европа всъщност направи нещо по въпроса и изиска Китай да спрат да им изпращат токсични ядки, което и направили през 2011 г. И това ограничение на износа вероятно е довело до по-малък внос и в САЩ, имайки предвид спада на случаите от 2012 г. Все още има редки случаи, както се вижда от една активна Фейсбук група, озаглавена „Вървете по дяволите, кедрови ядки.“ Основната причина, поради която направих това видео, е да премахна страховете ви, ако това ви се случи някога. Въпреки че няма доказано лечение, синдромът на кедровата уста изглежда доброкачествен и отминава от само себе си.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/pine-mouth-syndrome-prolonged-bitter-taste-from-certain-pine-nuts/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как разнообразието в храната може да бъде решаващ фактор за сетивата ни и да води до преяждане?

Как сме еволюирали, за да решим наложителната задача за избор на хранене, което да осигурява всички есенциални хранителни вещества? Разнообразие в храната. Чрез прием на разнообразни храни, ние увеличаваме шансовете си да положим основата. Ако ядем само за удоволствие, можем просто да се придържаме към любимите си храни и да изключим всички останали, но ние имаме вродена тенденция да променяме нещата.
В крайна сметка изяждаме повече калории, когато имаме три различни вкуса кисело мляко, вместо само един, дори и ако този, който сме избрали, ни е любим. Така че, разнообразието може да играе решаваща роля в сетивното ни възприятие. Неслучайно го наричат „подправката на живота“.
Изглежда, че това е нещо, с което сме родени. Проучвания върху наскоро отбити бебета, които датират отпреди един век, показват, че бебетата естествено избират разнообразие в храната дори и пред предпочитаната си храна. Тази тенденция изглежда е подтиквана от един феномен, известен като ситост, специфична за сетивата.
В рамките на две минути след прием на храна, удоволствието от вкуса, миризмата, текстурата и външния вид на изядената храна намалява, в сравнение с неопитаните храни. Също както първата хапка шоколад, която е по-вкусна от последната. Тялото ни се уморява от едни и същи усещания и търси нови като подклажда апетита ни всеки път, в който видим нови храни. Това помага да се обясни ефекта на десерта, при който може и да сме се претъпкали с храна, но получаваме отново място, когато пристигне десертът. Това, което е било адаптивно за нашите предци, за да поддържат адекватен прием на храна, може да ни навреди в епохата на затлъстяването.
Ако дадете на хората 4-степенно меню, те ще изядат с 60% повече калории, отколкото ако им се дава една и съща храна на едно ядене. Не само защото ни доскучава; тялото ни има различна физиологична реакция. Ако дадете на хората една пръска лимонов сок, слюнчестите им жлези ще реагират с една пръска слюнка. Но ако им дадете лимонов сок десет поредни пъти, те ще слюнкоотделят по-малко и по-малко всеки път. Ако преминете към същото количество сок от лайм, обаче, слюноотделянето се увеличава отново. Ние сме пригодени да реагираме различно на нови храни.
На същата чиния, при същото хранене или дори при последователни дни, колкото по-голямо е разнообразието, толкова повече обикновено ядем. Ако давате на децата една и съща вечеря с макарони и сирене пет поредни дни, накрая те ще изяждат стотици по-малко калории до петия ден, в сравнение с децата, които имат разнообразие в храненето. Дори само смяната на формата на храната може да доведе до преяждане. Ако дадете на децата втора купа с макарони и сирене, те ще изядат значително повече, ако смените формата на макароните. Хората със сигурност ще приемат до 77% повече бонбони M&M, ако им дадете 10 различни цвята, вместо 7, въпреки че всички цветове имат един и същи вкус. Колкото по-голяма е разликата, обаче, толкова по-голям ще е и ефектът. Смяната между сладки и солени храни може да има особен ефект за стимулиране на апетита. Виждате ли как по този начин, добавянето само на диетична сода към ядене от верига за бързо хранене може да доведе до преяждане?
Пробождащата стрела на съвременните избори за храна може да бъде един от факторите, които потискат контрола на апетита ни. Сега има десетки хиляди различни храни на пазара.
Така наречената „пазарна диета“ всъщност е един от най-успешните начини за надебеляване на плъховете. Изследователите опитали висококалорийни хранителни пелети, но плъховете просто ядели по-малко, за да компенсират. И ето защо използвали по-екстремна диета, като им давали храни, които купили от един супермаркет наблизо, като бисквити, сладки, бекон и сирене, а животните веднага започнали да се надуват. Човешкият еквивалент на максимизиране на експерименталното наддаване на тегло е „диетата от кафенето“.
Това един вид обратното на диспенсъра за храна, за който говорих преди. Вместо мътната течност, от която ядете колкото поискате, изследователите предложили безплатен достъп до сложни вендинг машини, от които ядете на корем, натъпкани с 40 подноса с огромно количество храни, като сладки и пържени картофи. Участниците открили, че е невъзможно да поддържат енергийния си баланс, като постоянно консумирали повече от 120% от калорийните си нужди.
Разбирането ни за сетивна ситост може да се използва, за да се накарат хората да наддадат тегло, но как можем да го използваме в наша полза? Например, ще помогне ли ограничаването на вредните снаксове за отслабване? Две рандомизирани контролирани проучвания направили опит и не успели да покажат значително по-голямо отслабване при диетата с намалено разнообразие на храната, но те също и не успяват да накарат хората да направят промени в храненето си. Само намаляването до един или два вида снакс изглежда не е достатъчно, за да има значение. Нужни са по-драстични промени, които ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-variation-can-trump-sensation-and-lead-to-overeating/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Отслабване с 90 кг без глад

В тази поредица ще разгледаме факторите, които водят както до преяждане, така и до ситост. Кои съставки на храната ни карат да се чувстваме сити? Защо по-голямото разнообразие води до това да изяждаме по-голямо количество? И какви методи от начина ни на живот можем да приложим, за да увеличим изборите си на здравословна храна и да намалим тези на вредна храна? Гледайте и останалите видеа, за да разберете.
Всеки може да отслабне, ако приема по-малко храна. Всеки може да гладува, за да е слаб. Диетите с гладуване рядко обаче са устойчиви, тъй като страданията на глада ни карат да ядем. Чувстваме се незадоволени при нискокалорийни диети, незаситени. Имаме някакво ниво на доброволен контрол, но дълбоко заседналите ни инстинкти може и да спечелят накрая.
Например, съзнателно може да задържите дъха си. Опитайте сега. Колко дълго може да издържите преди механизмите за самосъхранение на тялото да се включат и да превземат намеренията ви да не дишате? Тялото ви е във вашия най-добър интерес и е твърде умно, за да ви позволи да се задушите сами или да гладувате. Ако тялото обаче беше толкова умно, как може да ни позволи да надебеляваме толкова? Защо тялото ни не осъзнава, когато сме прекалено дебели и не ни позволява да отслабваме? Може би тялото ни всъщност е много наясно и активно се опитва да ни помогне, но ние някак потискаме тези усилия? Как можем да тестваме тази теория, за да видим дали е вярно?
Толкова много променливи, за да изберем какво да ядем и колко. Има психологически, социални, културни и естетични фактори. За да разгадаят нещата и да се придържат само към физиологичните фактори, изследователи от Колумбийския университет провели поредица от известни експерименти, използвайки диспенсър за храна. Терминът „храна“ тук е използван доста условно. Хранителната им машина била тръбичка, закачена за една помпа, която осигурявала една хапка мътна течна смес всеки път, когато натиснете бутона. Участниците в проучването били инструктирани да приемат толкова, колкото поискат, по всяко едно време. По този начин яденето било намалено само до обичайния подтик на глада. Без обичайните капани на социализацията, церемонията на храненето и удоволствието на небцето, колко точно ще консумират хората?
Ако поставите един човек с нормално тегло в този сценарий, се случва нещо забележително. Ден след ден, седмица след седмица, с нищо повече от глада му, който да го напътства, той ще яде точно толкова, колкото му трябва, като запазва теглото си по идеален начин. Трябвали му около 3000 калории на ден, и това е именно толкова, колкото несъзнателно давал на себе си. Тялото просто интуитивно изглежда знаело колко пъти да натиска този бутон.
Ако поставим затлъстели хора в същия сценарий, ще се случи нещо още по-забележително. Потискани единствено от глада, с премахнато наслаждение от храненето, те натискали бутона по-малко и давали на себе си едва 275 калории на ден – общо. Можели да ядат толкова, колкото поискат, но те просто не били гладни. Сякаш тялото им знаело с колко голямо наднормено тегло са те и затова намалило естествения им подтик за глад почти до нулата. Един участник започнал при 181 кг и постепенно отслабнал. След 252 дни само на мътната течност, той отслабнал с 90 кг.
Това невероятно откритие първоначално било разбирано, че затлъстяването не е причинено от някакъв вид метаболитно нарушение, което да кара хората да преяждат. Всъщност, проучването предполага точно обратното. Вместо това, преяждането изглежда е функция на значението на храната, към която хората се привързват отвъд само употребата й като гориво, независимо дали е източник на удоволствие или може би освобождение от скуката или стреса. По този начин, затлъстяването изглежда по-скоро психологически, а не физически проблем. Последващите експерименти с хранителната машина, обаче, преобърнали тези концепции с главата надолу.
Ако вземете слабите участници в проучването и нарочно удвоите концентрацията на калории в сместа, те несъзнателно намаляват консумацията си наполовина, за да продължат да поддържат теглото си по перфектен начин. Тялото им някак засича промяната в натоварването с калории и изпраща сигнали до мозъка да натиска бутона наполовина по-малко, за да компенсира. Удивително! Ако направим същото със затлъстели хора, обаче, нищо не се променя. Те продължават драстично да се хранят по-малко от необходимото, както и преди. Тялото им изглежда неспособно да засече или реагира на промените в насищането на калории, което предполага физиологична неспособност да регулира приема.
Може ли мозъка на затлъстелите хора някак си да е безчувствен към сигналите на вътрешната ситост? Няма как да знам дали има причинно-следствена връзка. Може би това е причината те да са затлъстели преди всичко, или може би тялото знае колко е затлъстяло и затваря чувството за глад, независимо от концентрацията на калории. Наистина, затлъстелите участници продължили постоянно да отслабват, хранейки се от машината, независимо от концентрацията на калории в храната, която се приемала. Би било интересно да се види дали те върнали способността си да реагират на променящия се прием на калории, след като достигнали идеалното си тегло. Независимо от това, какво можем да приложим самите ние от тези забележителни проучвания, за да подпомогнем отслабването в реалния свят? Ще разгледаме този въпрос в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/200-pound-weight-loss-without-hunger/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Храни, които могат да намалят апетита ни

Важността на ситостта се подчертава от едно рядко генетично заболяване, известно като синдрома на Прейдър-Уили. Децата с това заболяване се раждат с влошено сигнализиране между храносмилателната им система и мозъка, така че те не знаят кога вече са сити. Без чувство за ситост, те могат случайно да изядат толкова много, че накрая да получат разкъсване на стомаха си. Без чувство за ситост, храната може да се окаже смъртна присъда.
Протеините често са описвани като най-засищащия макронутриент. Хората обикновено казват, че се чувстват по-сити, след като са яли храна, богата на протеини, в сравнение с такава, богата на въглехидрати или мазнини. Въпросът е: дълготрайно ли е това усещане на ситост? От гледна точка на отслабването, процентът ситост има значение, ако в крайна сметка хората имат по-малък последващ прием на калории, и дори един преглед, финансиран от индустриите за месо, млечни и яйца, признава, че това не изглежда да е така за протеините. Часове по-късно, консумираните по-рано протеини не изглежда да намаляват последващия прием на калории.
Храните, богати на фибри, от друга страна, могат да потиснат апетита ни и да намалят последващия прием на храна над 10 часа по-късно, на следващия ден, защото обхвата им на действие е 6 метра надолу по червата. Помнете ли „илеалната спирачка“ от лекцията ми за отслабване, основано на научни доказателства? Ако тайно напъхате нутриенти края на тънкото черво, хората спонтанно ще започнат да изяждат стотици по-малко калории на всяко хранене. Мозъкът ни получава сигнал, че сме сити от главата до петите.
Не забравяйте, че сме създадени лакоми. Това е защитата ни срещу времената на недоимък. Натъквайки се на рядка плячка, тези, които могат да се натъпчат най-много, за да натрупат най-големи резерви, най-вероятно ще предадат гените си на поколенията. И така, ние сме създадени не само да ядем, докато стомахът ни не се напълни, а докато целият ни храносмилателен тракт е окупиран. Само когато мозъкът ни засича храна чак до долу, апетитът ни намалява.
Храните, лишени от фибри, бързо се усвояват, обаче, така че голяма част от тях никога не слиза до по-ниските части на червата ни. Така че, ако ядем с ниско съдържание на фибри, не е чудно, че сме постоянно гладни и преяждаме; мозъкът ни продължава да иска храна, която никога не пристига. Ето защо дори на хората с вертикална гастропластика, на които им оставят малък стомах с размер от две супени лъжици, могат все пак да ядат достатъчно, за да възвърнат по-голяма част от теглото, което първоначално са изгубили. Без достатъчно фибри, които да пренасят нутриенти надолу по храносмилателния ни тракт, може и никога да не се засищаме напълно. Както описах в последното си видео, едни от най-успешните експериментални интервенции за отслабване, някога описван в медицинската литература, не включва прием на никакви фибри. Какво се случва с това?
На пръв поглед може да изглежда необмислено, че премахването на приятните аспекти на храненето ще доведе до това хората да ядат по-малко, но помнете, не това се случило. Слабите хора продължили да ядат същото количество, приемайки хиляди калории на ден от мътната течност. Само тези, които са били с наднормено тегло, преминали от прием на хиляди калории на ден към стотици. Това се случило неволно, без те очевидно да почувстват някаква разлика. Веднъж след като от храненето е премахнато удоволствието, тялото успява да започне бързо регулиране на теглото.
Изглежда имаме две отделни системи за контрол на апетита: хомеостатна и хедонична система. Хомеостатната система поддържа калорийния баланс като ни кара да огладняваме, когато енергийните депа са ниски и премахва апетита ни, когато енергийните депа се запълнят. За разлика от нея, хедоничната система, или регулацията, основана на наслаждението, може да надделее над хомеостатната при наличието на много вкусни храни. Това е напълно логично от еволюционна гледна точка. В редките ситуации в историята на предците ни, когато да се натъквали на някоя наситена с калории храна, както запас от оставен мед, би било логично за нашата хедонична система да скочи на шофьорската седалка, за да погълне това рядко лакомство. Дори и да не ни трябват допълнителни калории в това време, тялото ни не би искало да пропусне тази рядка възможност. Такива възможности не са толкова редки вече, обаче. Захарните, мазни храни са на всеки ъгъл, а хедоничната ни система може накрая да се окаже в постоянен контрол, замествайки интуитивната мъдрост на телата ни.
И така, какъв е отговорът? Никога да не ядем вкусна храна? Не, но може да помогне да разпознаем ефектите, които свръхвкусните храни могат да имат върху превземането на апетита ни и потискането на по-добрата преценка на тялото.
По ирония на съдбата, някои изследователи предлагат контрабалансираща еволюционна стратегия за справяне с примамливите изкуствено концентрирани калории. Също както удоволствието може да надделее над регулирането на апетита ни, така може и болката. Обусловеното нежелание за дадени храни се случва, когато избягваме храни, които са ни разболявали в миналото. Това може и да изглежда логично, но всъщност е дълбоко вкоренен еволюционен подтик, който може да определи разумността ни. Дори и да знаем, че определена храна не е причина за епизод на гадене и повръщане, тялото ни може неразривно да свърже двете неща. Това се случва, например, с болни от рак пациенти, които се подлагат на химиотерапия. Успокоението от любило сладко преди самата процедура може да доведе до нежелание за тяхната любима храна, ако тялото им се опита да свърже двете неща. Ето защо онколозите съветват да се приеме стратегията на изкупителната жертва, като преди лечението само се приемат храни, с които сте ОК никога да не приемате отново.
Изследователите са експериментирали с предизвикване на нежелание към определени храни като карат хората да опитат нещо, преди да започнат да ги въртят на въртящ се стол, за да причинят гадене от движението. Еврика! Една група психолози предлагат тази стратегия като начин да се окуражат хората да приемат по-малко нездравословна храна: да им се повръща от храната, като ги накарат да им се повръща от храната. Или какво ще кажете да използваме отвращение, за да подпомогнем здравословното хранене? Децата на 2,5 г. е възможно да отхвърлят някое лакомство, което са харесвали преди, извадено от чисто нова, искрящо чиста тоалетна чиния.
За щастие има начин да използваме инстинктивните си подтици, без да се поддаваме на отвращението, погнусата или на скучната храна, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-designed-to-hijack-our-appetites/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Симптоми на дефицит на витамин B12

През 1853 г. един вегетарианец, прикован на легло, преминал през забележително излекуване, след като започнал да приема месо. Вероятно не помогнали това, че той бил пристрастен към опиати, но това вече правел цяло десетилетие. Само след пет години като вегетарианец се озовал прикован към леглото, покрит с рани от залежаване, но с малко телешко и овнешко месо накрая се оправил напълно, Не можете да вините бедния човек, тъй като това било почти един век преди откритието и идентифицирането на витамин B12, което довело до само една от шестте Нобелови награди, връчвани за разкриване на неговата структура и функция. Едно от най-драматичните събития в историята на медицината било излекуването на пагубна анемия, заболяване с дефицит на витамин B12, което в противен случай е състояние с фатален край, със специална диета, центрирана около телешко месо и черен дроб.
Нивата на витамин B12 започват да падат няколко месеца след спиране на месото. Да, има всякакви видове ползи от приемането на растителна диета, но подценяването на риска от развитие на дефицит на витамин B12 нулира здравословните ползи от вегетарианската диета, или дори диета, центрирана около растителни храни, но да съдържа месо само няколко пъти в седмицата. Дори умерените количества животински продукти може да не са достатъчни за възстановяване и поддържане на адекватна функция на витамин B12.
Витамин B12 не се произвежда от растения. Той не се произвежда и от животни, а по-скоро от микроби, които покриват земята. Вероятно сме си набавяли B12, пиейки вода от планински поток или от кладенец, въз основа на проучвания, показващи, че вегетарианци в развиващите се страни, които пият пречистена вода, имат по-висок риск. Но сега ние хлорираме водата си, за да убием всички бактерии. Ето защо не си набавяме много B12 от водата вече; също и не боледуваме от холера – това е хубаво нещо, че живеем в такъв хубав санитарен съвременен свят. Вегетарианците, които живеят в развиващите се страни, изглежда имат по-малко проблеми с B12. Като цяло колкото по-хигиенична е нашата храна, толкова по-малко B12 си набавяме. Нашите приятели маймуните, като горилите, си набавят целия B12, от който се нуждаят, като ядат собствените си фекалии; Аз предпочитам добавка.
Преди да навлезем в подробности за това колко да приемаме, колко често и кой вид е най-добър, какви са симптомите на дефицит на B12?
Кои не са симптомите на дефицит на B12? Той е известен като „Великия маскарад“. Може да причини всичко, от стомашно разширение и хронична диария, до недостиг на въздух и подути червени крайници. Също така може да причини синдром на Паркинсон – симптоми, тъмна кожа, което се решава с добавки и нещо, за което не бях чувал преди: синдром на двустранната безполезна ръка.
Многото лица на дефицит на B12 включват неврологични симптоми, като изтръпване и гъделичкане на ръцете и краката, мускулни крампи, замайване, когнитивни нарушения, трудност в ходенето, еректилна дисфункция, както и умора и психични симптоми, като депресия и дори психоза.
Например, една 47-годишна жена с 5-годишна история на психоза, лекувана с антипсихотични лекарства, с влошена когнитивна функция, съобщава за визуални халюцинации, докато най-накрая майка й не разкрива, че пациентката е следвала стриктна веганска диета в продължение на 7 години. Тя започнала добавка витамин B12 и симптомите й изчезнали. Години от живота й изгубени в психотична мъгла и всичко това очевидно, защото не е искала да приема добавка. Но добавката витамин B12 е задължителна за всеки на растително хранене.
Да се психясаш е лошо, но хей, по-добре е от това да изпаднеш в кома, да не споменаваме внезапното ослепяване с полиорганна недостатъчност, всичко това благодарение на дефицит на витамин B12 на вегетарианска диета. Гледайки в очите му, те видели „буйни кръвоизливи“. Той кървял в очите си. Не е нужно да се офталмолог, за да разпознаете, че не така трябва да изглежда задната част на очите ви.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-symptoms-of-vitamin-b12-deficiency/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев