Води ли шоколадът до надебеляване?

В ботанически термини, семената са малки ембрионни растения – цялото растение, натъпкано в едно малко семе, заобиколено от външен слой, пълно с витамини, минерали и фитохимикали, които да защитават ДНК-то на семето растение ит свободни радикали. Нищо чудно, че те са толкова полезни. И под семена, използвайки официалната дефиниция, тук говорим за всички цели зърна – зърнените са семена, можете да ги посадите и те ще растат. Ядките са просто сушени плодове с едно или две семена. Бобовите, боб, грах и леща, са също семена, както и какаото и кафето. Така че, наличието на ползи за здравето в нещо като какаото или кафето не трябва да е толкова изненадващо. Има значителни доказателства, че повишената консумация на всички тези растения е свързана с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания.
Разбира се, много от изследванията върху шоколада са просто върху това как да накарат потребителите да консумират повече. Въпреки че не е имало значение каква музика хората са слушали, когато става въпрос за интензитет на вкуса, наслада или текстура на една чушка, хората обичат шоколада повече, когато случат джаз, вместо класическа музика, рок или хип-хоп. Защо това е важно? Така че да могат хранителните индустрии да интегрират специфични музикални стимули, за да максимизират своята печалба. Например, компаниите за шоколад могат да допълнят своите продукти с джазова фонова музика, за да увеличат приемствеността на потребителите. Те цитират едно по-ранно проучване, което демонстрира, че хората оценяват консумацията на стриди по-приятна при наличието на „звука на морето“ отколкото при наличието на „шумове от фермата“.
Бихме си помислили, че шоколадът просто ще се продава, имайки предвид, че се смята за най- често желаната храна в света. Определено няма същия интерес сред пациенти относно това дали брюкселското зеле може да достави подобна сърдечно-съдова защита. Така че, разбираемо е да се надяваме, че шоколадът ще осигури ползи за здравето. Междувременно, въпреки известните ползи, брюкселското зеле изнемощява, не е обичано и не е консумирано.
Един от потенциалните недостатъци на шоколада е наддаването на тегло. Въпреки че какаото има малко калории, шоколадът е една от храните с най-много калории. Ето 100 калории шоколад, в сравнение със 100 калории ягоди, например.
Преди няколко години едно проучване, финансирано от Националната асоциация на сладкарите, които, освен всичко друго, поддържат и сайта voteforcandy.com, докладвали, че американците, които ядат шоколад, тежат средно с по 1,8 кг по-малко от тези, които не ядат. Но може би консуматорите на шоколад спортуват повече или ядат повече плодове и зеленчуци, нямало контрола на нито едно от тези неща.
Откритията на едно по-скорошно проучване, обаче, публикувано в архивите на Вътрешна медицина, е по-трудно да се пренебрегнат. Никаква очевидна връзка с индустрията за шоколад, съобщавайки, че от хиляда мъже и жени, които изучавали в Сан Диего, тези, които са консумирали шоколад по-често, наистина имали по-нисък индекс на телесната маса, тежали по-малко отколкото тези, които консумирали по-рядко шоколад, дори и след контрол на физическата активност и качеството на диетата. Това е едно проучване с напречно сечение във времето, което означава определен момент във времето, така че няма как да докажете причина и следствие. Може би неяденето на шоколад води до надебеляване или може би надебеляването води до неядене на шоколад. Може би хората, които са с наднормено тегло, се опитват да спрат сладкото. Това, от което се нуждаем, е проучване, в което хората са проследени във времето, но не е имало такова проспективно проучване… досега.
Над 10 000 души, проследени за шест години, и се оказва, че навикът за ядене на шоколад е свързан с дългосрочно НАДДАВАНЕ на тегло в съотношение доза-реакция, което означава, че най-голямото наддаване на тегло във времето е забелязано при тези с голяма честота на прием на шоколад. Изглежда, че причината, поради която тези проучвания с напречно сечение установяват обратното, е, че хората, диагностицирани със заболявания, свързани със затлъстяването, обикновено намаляват приема си на неща като шоколад в опит да подобрят прогнозата си, което обяснява защо по-тежките хора може средно да ядат по-малко шоколад.
И после имаме най-силният вид доказателства, интервенционалните проучвания, при които разделяте хората на две групи, променяте диетата на половината и наистина, добавянето на четири блокчета шоколад към ежедневната диета на хората наистина изглежда, че добавя няколко килограма отгоре.
И така, какво да кажем на пациентите си? Понеже много какаови продукти са богати на захар и наситени мазнини, семейните лекари трябва да се въздържат от това да препоръчват какаото. Това е малко смущаващо, обаче, искам да кажа, можете да получите ползите на шоколада без никаква захар или мазнина в допълнение, например като добавяте какао на прах към смутито си, но много често лекарите мислят, че пациентите не могат да понесат истината. Точно на място. Ако пациентите ви попитат, вие ги попитайте кой вид шоколад те предпочитат. Ако отговорят, млечен шоколад, то най-добре е да им отговорите, че не е полезен за тях. Ако кажат обаче черен шоколад, то тогава можете да се отнасяте към тях така сякаш те имат мозък и да им изложите доказателствата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-chocolate-cause-weight-gain/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Музика при тревожност: Моцарт срещу метал

Ефектите на намаляване на стреса от музиката изглежда се разпростират през клиничния спектър дори до тежко болните, интубирани пациенти в интензивно отделение. Тези със слушалки на главата си, слушащи Моцарт, намалили хормоните си на стрес, като адреналина, наполовина, в сравнение с тези, които имали слушалки, но не слушали нищо, което довело до по-ниско артериално кръвно налягане. Но дали всички видове музика са толкова релаксиращи? Изследователи сравнили ефектите от Моцарт с Пърл Джам и Ения при здрави участници. Какво мислите, че открили?
След като слушали Моцарт за 15 минути, хората съобщили за значително намаление на напрежението. С ню ейдж музика те също получили намаление на напрежението, по-голямо отпускане, по-малка враждебност, но доклади за значително намаление на умствената яснота и енергичност. А след гръндж рок хората казали, че се чувстват по-враждебни, уморени, тъжни и под напрежение с намаление на усещането за грижа, отпускане, яснота и енергичност. Но това са просто субективни показатели – да се питат хората как се чувстват. Ами обективните показатели? Имаме данни за техното. След 30 минути класическа музика хормонът на стреса кортизол намалява значително. Но ако вместо да се слуша симфонията на Бетовен 6, опера 68, те слушали Сайбер Трип, техно шок, техно магнетико, нивата на хормона на стреса се покачват. Сега, нивата на ендорфини също се покачили, за което може и да си помислим: „О, това е добре,“ докато не осъзнаете, че ендорфините са естествените болкоуспокояващи на тялото ни и се покачват след голям брой неприятни стимули, като изгаряния или пробождания.
Това може и да бъде функция на темпото, обаче. Хората получават същото ускорение на дишането и кръвното налягане, ако слушат бърза класическа музика, Престо на Вивалди, също така стимулираща или дори още повече отколкото Ред Хот Чили Пепърс.
Ами хеви метъл? Участниците получили на случаен принцип избрана от тях, класическа музика, хеви метъл или тишина. Слушането на избраната от тях и на класическата музика произвежда повишено чувство на релаксация, както стоене в тишина, но това не важи за хеви метъла. В сравнение с отпускащата и приятна ренесансова музика, излагането на превъзбуждащ и неприятен хеви метъл причинило повишена амилаза при мъжете. Амилазата е ензим в слюнката, който храносмила нишестето. И така, когато влизаме в настроение на „бий се или бягай“, можем веднага да започнем да произвеждаме ензима, за да осигурим захари за бърза енергия. Получавате повишение на амилазата, когато скачате с парашут, или ако някой ви потопи в почти смразяваща вода, или ако накарате някой да слуша хеви метъл за десет минути. С целия този допълнителен ензим, ако човекът яде хляб докато си развява главата, може накрая да се окаже, че ще храносмила по-добре хляба.
Металът е по-вероятно обаче да причини на медицинската общност проблеми с храносмилането. Въпреки че групата по науки и технологии на Американската медицинска асоциация признава, че няма доказателство, че тази музика има каквито и да било вредни ефекти върху поведението на подрастващите, това не ги спира да смятат, че има отделни доказателства, че хората, които се идентифицират с такива групи като Слейър и Металика, могат да имат риск от злоупотреба с наркотици или дори участие в сатанински дейности. В отговор на което един лекар написал, че за всеки тийнейджър, който извърши самоубийство или някакво престъпление под влиянието на хеви метъл музика, може да има десетки други престъпници с бяла яка, които участват в дейности, като вътрешна търговия, измама или корупция. Може би вместо това трябва да обвиним Бах или Бари Манилоу.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/music-for-anxiety-mozart-vs-metal/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Мазните храни могат да влошат артериалната функция

Феноменът на ангината след хранене бил описан още преди над 200 години: болка в гърдите, която се появява след хранене, дори и ако просто си седите и си почивате. Въпросът е защо? Може интуитивно да бъде приписвана на преразпределението на кръвопотока от сърцето към червата по време на храносмилане, такъв механизъм обаче не може да се демонстрира експериментално. Сега знаем, че проблемът изглежда се намира в самите коронарни артерии.
Доказателството дойде през 1955 г., когато изследователи открили, че могат да предизвикат ангина при хората със сърдечно заболяване, само като ги накарат да пият мазнини. Ето какво се случва в кръвта им 6 часа след хранене. Това е графика на така наречената лактация, което означава млечност. Кръвта им става подобна на мляко с мазнини през следващите пет часа. И всяка от тези десет атаки на ангината се оказва, че се появява около четири и половина до пет часа след мазната храна, точно след като млечността на кръвта е близо до най-високата си точка. Ето я кривата след хранене без мазнини. Същото количество и калории, но с нишесте, захар и протеини. Никаква ангинна болка не е имало при нито един от пациентите, които изследвали след прием на храна без мазнини.
Как е възможно само наличието на мазнина в кръвта да засегне кръвопотока до сърцето? За да разберем това, трябва да разберем и какво е ендотелът, вътрешната обвивка на всички наши кръвоносни съдове. Артериите ни не са само просто твърди тръбички. Те са живи дишащи органи, които активно се разширяват или се свиват, в зависимост от това, което е нужно. Те разреждат или сгъстяват кръвта, освобождават хормони. И всичко се контролира от един-единствен вътрешен слой, ендотела, което го прави най-големия ендокринен орган, най-големия орган, произвеждащ хормони, който тежи общо 1,3 кг с обща повърхност от 585 кв.м.
Преди мислехме, че ендотелът е просто вътрешен слой на сърдечно-съдовото дърво, но сега знаем повече. Ендотелът директно участва в периферното сърдечно заболяване, инсулта, сърдечно-съдовите заболявания, диабета, инсулиновата резистентност, хроничната бъбречна недостатъчност, растежа на тумори, метастази, венозни тромбози (кръвни съсиреци) и остри вирусни инфекциозни заболявания. Дисфункцията на съдовия ендотел е отличителен белег на човешки заболявания.
Изследователите установили, че нискомазнинните храни обикновено подобряват ендотелната функция, а високомазнинните храни обикновено влошават ендотелната функция. И това важи за животинските мазнини, както и за изолираните растителни мазнини, слънчогледовото олио в този случай.
Но може би причината е по-скоро храносмилането на мазнините, а не самите мазнини? Тялото ни може да засече наличието на мазнини в храносмилателния тракт и да освободи специална група хормони и ензими, които да се занимаят с това. И така, изследователите се опитали да дават на хората фалшива мазнина. Истинската мазнина лишила сърцето от кръв; не и фалшивата мазнина. Но може би тялото ни е достатъчно умно, за да знае разликата?
Това е проучването, което наистина уцели десетката. Опитали да вливат мазнина директно в кръвта чрез абокат, така че мозъкът да не разбира дали се храните с мазнина или не. И наистина, в рамките на часове артериите се втвърдили, което значително влошава тяхната способност да се отпускат и да се разширяват нормално. Това намаление на способността на коронарните артерии да се разширяват след мазна храна, точно когато ви трябва, може да обясни феномена на ангината след хранене при пациенти с известно коронарно артериално заболяване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fatty-meals-may-impair-artery-function/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оптималната доза витамин B12 за възрастни

В сравнение с невегетарианци, тези, които премахват месото от диетата си обикновено имат по-здравословно тегло, холестерол, кръвна захар, кръвно налягане с по-ниска смъртност от исхемична болест на сърцето, убиец номер 1 на мъже и на жени. Разбирането обаче за важността на правилната добавка на витамин B12 може да нулира тези ползи. В момента официалната позиция на асоциациите и правителствените агенции е категорична и единодушна: в случай на вегетарианска диета, дори и ако ядете яйца и млечни продукти, всъщност, бих разширил това до флекситарианците, които ядат няколко порции месо на седмица – добавка с витамин B12 се изисква.
Сега, тук не става въпрос само за тези на растително хранене, които са притеснени относно набавянето си на достатъчно витамин B12. Около един на всеки трима невегетарианци не си набавят достатъчно за оптимално здраве и това може да превиши и половината при жените, особено, когато те са бременни. Но това число може да стигне и до 9 от 10 сред тези, които са стриктно на растително хранене и 10 от 10 от тези, които го правят дългосрочно.
Има три групи хора, които трябва да приемат редовно надежден източник на витамин B12 чрез добавянето му към диетата си с храни, обогатени с B12 или добавки с B12: Тези, които са имали бариатрична операция (която може понякога да влоши усвояването), тези на растително хранене и над сто милиона американци над 50-годишна възраст.
Защо не може редовно да се изследваме за знаци на функционален дефицит на B12, като например тестване на нивата на хомоцистеина или на метилмалониевата киселина (ММА)? Въпреки че те са почти винаги завишени в случаи на дефицит на B12, има редки случаи на тежък дефицит на B12, който се изразява с нормални нива на B12 в кръвта, нормални нива на ММА и нормален хомоцистеин. Откъде знаем, че причината е дефицит на B12? Защото в рамките на месеци лечение с B12, хората се оправили напълно. Така че, най-добре е да го приемаме и да не чакаме да се появят симптоми. Въпросът е какво количество и колко често? Някои препоръчват единична доза от 50 до 100 микрограма на ден или хиляда микрограма два пъти седмично.
Други препоръчват 50 до 150 микрограма на ден. Някои дори препоръчват 500 микрограма на ден. Всичко зависи от нивата, които бихте искали да имате в тялото си. За тези с нормален капацитет на усвояване, което означава под 50-годишна възраст, с непокътната стомашно-чревна функция и без заболявания като анемия, при която ние обикновено губим по около един микрограм витамин B12 на ден; така че, ето колко трябва да заместваме, средно, всеки ден. Защо тогава препоръчителният дневен прием е 2,4 микрограма на ден? Ами, ние усвояваме само около половината от малките дози B12, които получаваме от храната си; така че, чрез прием на 2,4 може да подсигурим усвояването на един микрограм в тялото, за да заместим този един микрограм, който губим всеки ден.
При приемането на по-високи дози под формата на добавка, се усвоява дори още по-малка част. Така че, може да има нужда от една-единствена доза от 10 микрограма през устата, за да си набавим този един микрограм, който ще усвоим. Но само 10 микрограма на ден не успяват да свалят достатъчно нивата на хомоцистеин под 10, дори и след една година; така че, може би трябва да усвоим повече от 1,6 микрограма всеки ден за оптимално здраве. Сегашният препоръчителен дневен прием е като цяло основан на едно проучване през 1958 г., което просто разглежда малък брой пациенти и изследва само пълна кръвна картина. Усвояването на един микрограм на ден може и да е достатъчно, за да поддържа производството на кръвни клетки, но може и да не е достатъчно за всички останали неща, които прави витамин B12.
„Въз основа на данните от няколко проучвания върху статуса на биомаркерите и витамин B12, може би препоръчителният прием за повечето възрастни трябва да се повиши по-скоро на четири, което е примерът в Европа, а това предполага, че е добре хората да усвояват поне два микрограма в тялото си всеки ден. В този случай ще трябва да приемате над 50 на ден. И сега, след като имаме данни, според които приемът на седем на ден може дори да е още по-добър. И така, ако искате да усвоявате по 3,5 микрограма, половината от приема, който може да оптимизира функционалния статус на витамин B12, колко ще трябва да приемате в една дневна доза? Тази таблица не е гранулирана достатъчно, но има една формула, която можете да използвате, за да го изчислите. U означава прием, усвояване в тялото, а D е единичната дневна доза. За да усвоите 3,5, ще трябва теоретично да приемате една доза дневно от около 225, което закръглям на 250 в моите препоръки.
Сега, това е само един от трите метода, които можете да използвате. Един по-прост и по-евтин начин е да приемате една единична доза на седмица. Ако искате по 3,5 на ден, то тогава ще трябва да приемате поне 24,5 на седмица. За да си набавите това в една доза, ще трябва на теория да приемате по 2 600, което закръглям на 2 500 в моите препоръки. Добре, но това е на теория. Може би трябват дори повече? Обратното, едно ново проучване показва, че можете да се разминете дори с по-малко. Само по 50 на ден (не 250) или 2 000 веднъж на седмица (не 2 500), надеждно повишили нивата и което е по-важно, нормализирали метилмалониевата киселина и нивата на хомоцистеин в рамките на няколко месеца. Така че, въз основа на това ново проучване, аз намалих препоръките си по отношение на добавките до тези 50 на ден или 2000 на седмица.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-optimal-vitamin-b12-dosage-for-adults/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Болестта на Алцхаймер може да започне десетилетия преди диагнозата

През 1985 г. един шведски патолог забелязал промени, приличащи на симптоми на Алцхаймер – плаки и връзки в мозъка на около три четвърти от една малка група мъже и жени на 50- и 60-годишна възраст, които починали от други причини, докато повечето събрани мозъци под 30 години били чисти. Но тези проучвания просто включвали няколко десетки хора.
Въз основа на хиляди аутопсии човек може да види това, което изглежда, че са първите тихи етапи, които започват дори на 20-годишна възраст при около 10% от населението и около 50% на 50-годишна възраст. Също както първите злокачествени клетки на рака не успяват да произведат никакви клинично значими симптоми, но представляват по-голям потенциално животозастрашаващ процес, наличието на тези връзки в мозъка може да представлява истинска заплаха.
Високото разпространение на първия етап на заболяването, дори и при младите, както и неговата дълга продължителност – повечето хора не се диагностицират с Алцхаймер преди 70-годишна възраст – не се оценяват напълно досега. Сега вече разбираме, че невродегенеративните промени в мозъка са доброкачествени на средна възраст. Както и когнитивното влошаване. Започваме да губим мозъчна функция на 40-годишна възраст.
Преди хората да се диагностицират с Алцхаймер, те се диагностицират с така нареченото леко когнитивно увреждане. Това е когато когнитивното влошаване става клинично очевидно. Няколко години по-късно може да се постави диагноза Алцхаймер, която впоследствие завършва със смърт. Но никога не сме знаели какво се случва преди лекото когнитивно увреждане… досега. Изглежда има бавно влошаване на мозъчната функция и натрупване на плаки и възли в мозъка десетилетия преди диагнозата Алцхаймер.
Това откритие потенциално има дълбоки последици за превенция на деменцията. Трябва да започнем рано, преди появата на забележителна мозъчна загуба.
Добрите новини са, че мозъчното заболяване не е неизбежно, дори и след 100-годишна възраст. Най-възрастната жена в света запазила мозъчната си функция като тази на хората, които са наполовина на нейната възраст. Ако не беше починала от рак на стомаха, щеше да продължава да се развива.
Оказва се, че няма такова нещо като смърт от старост. 42 000 последователни аутопсии били изучени и се оказва, че столетниците, тези които доживяват до 100, въпреки че за повечето се предполага, че са били здрави преди смъртта си – дори и от техните лекари – се предали заради заболявания в 100% от изучаваните случаи. Никой не умрял от „старост“. До скоро напредналата възраст се смятала за заболяване само по себе си, но хората не умират като следствие от старост, както често се предполага, а от заболявания, най-често инфаркти.
о не и при нашата 115-годишна жена. Едно от най-интригуващите открития е, че тялото й не показва никаква значителна атеросклероза, а артериите в мозъка й също били чисти. А това може би е била една от тайните на умствената й яснота. Има поява на консенсус, че „това, което е полезно за сърцето ни, също е полезно и за главата ни,“ което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/alzheimers-may-start-decades-before-diagnosis/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектите от марихуаната върху пътнотранспортните произшествия

Дали влошеното от канабис шофиране представлява опасност за общественото здраве и безопасност? Ами, броят на талоните се е увеличил за нарушения на правилата от прием на канабис в щата Вашингтон след легализацията му, а процентът шофьори в катастрофи с фатален край, които са с положителна проба в Колорадо, се покачва. Но и в двата случая това може просто да отразява общото увеличение на употребата на марихуана като цяло. Това не означава, че канабисът причинява катастрофите.
Да, има много доказателства, свързващи употребата на марихуана с автомобилните катастрофи. Но трябва да се запитате кой употребява марихуана? Най-вече младите хора и мъжете. И познайте кой има най-голям риск от катастрофи, независимо какво пушат? Младите хора и мъжете. Но вземайки това предвид, наистина изглежда, че грубо около 20 до 30% от катастрофите, които включват употреба на канабис, се случват именно поради употребата на канабис. За да поставим това в перспектива, обаче, този процент е по-скоро 85%, когато става въпрос за алкохол.
Да, но дали катастрофите с употреба на канабис не са просто заради неравности, ниска скорост и огъване на калника заради някой напушен шофьор, който кара с 8 км в час? След един системен преглед на литературата, тази компилация проучвания, която разглежда тежката консумация на канабис и катастрофите на превозни средства „установява почти двоен риск за един шофьор да бъде замесен в катастрофа с моторно превозно средство, която да доведе до сериозно увреждане или смърт.“ Така че това е доста сериозно; въпреки че отново, алкохолът е още по-лош. Да, канабисът може да удвои или утрои риска от катастрофи, но алкохолът може да умножи този риск от 6 до 15 пъти. Комбинацията от двете може да се окаже още по-лоша, обаче; 25 пъти по-голяма вероятност от катастрофа с фатален край, включват положителна проба и за двете.
Последствията за безопасността от интоксикиране с канабис при шофиране се смятат за основен проблем за легализиране на канабиса. Добре, какво се случи в щатите, в които марихуаната беше легализирана? С колко се повишиха фаталните случаи от катастрофи? Не са. Всъщност намаляха. Какво? Защо легализирането на марихуаната намалява катастрофите с фатален край? Поради намалената консумация на алкохол. Установено е, че легализацията на тревата е свързана с намалена консумация на алкохол; така че да, повече шофиране с наркотици, но по-малко шофиране с пиене – а това е много по-лошо, като цяло катастрофите с фатален край намалели.
Така че, може би ще имаме по-малко чернодробни заболявания, по-малко мозъчни увреждания, предизвикани от употребата на алкохол, след като марихуаната замества част от употребата на алкохола. Канабисът е малко вероятно да произведе толкова вреди, колкото употребата на алкохол, защото, за разлика от алкохола, канабисът не причинява чернодробни или стомашно-чревни заболявания, не е смъртоносен при високи дози и не изглежда да е толкова невротоксичен, колкото алкохола, както и не е толкова важна причина за автомобилни катастрофи, както алкохола.
Здравословните проблеми, свързани със зависимостта от канабис, като бронхит и влошена памет, са много по-малко сериозни средно, от тези, страдащи от алкохолна зависимост. Но това не означава, че зависимостта от канабис е маловажен проблем, но властите на общественото здравеопазване могат да бъдат критикувани, че изкарват това на дневен ред. Както през 40-те и 50-те години, след отмяната на забраната, все още трябва да бъдат предупреждавани хората за проблемите на редовното пиене, цироза на черния дроб, алкохолизъм, но ще бъдете игнорирани като пропагандист на сдържаността. И сега сме свидетели на подобно нещо, при което лекарската професия иска да образова хората относно страничните ефекти за здравето на канабиса, но се игнорира като реферска истерия на лудостта.
И все пак, важно е да поставим в перспектива тези неблагоприятни странични ефекти. Как стои безопасността на канабиса до алкохола и цигарите? Според Центъра за контрол на заболяванията, алкохолът се свързва с приблизително 88 000 смъртни случаи на година, докато смъртните случаи от канабис са от неща като автомобилни катастрофи и те намаляват, когато повече хора пушат марихуана, защото алкохолът е много по-лош. С яснота можем да видим огромните проблеми, които са били причинени от законните наркотици – цигарите и алкохола. Ако ме питате да решим днес кои психоактивни вещества трябва да са легални, канабисът може да излезе много по-напред в списъка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-marijuana-on-car-accidents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как растенията ни предпазват срещу диабет?

Защо консумацията на месо е рисков фактор за диабет? Защо изглежда има постепенно намаление на честотата на диабета при намаление на консумацията на месо? Вместо нещо, което да избягват в месото, може би е нещо, което си набавят от растенията. Свободните радикали могат да предизвикат инсулинова резистентност, така че антиоксидантите в растителните храни могат да помогнат. Ако поставим хора на растително хранене, антиоксидантните им ензими се увеличават, така че не само, че растенията осигуряват антиоксиданти, но и подпомагат нашите собствени ендогенни антиоксидантни защити, докато на конвенционална диета при диабет те се влошават.
Има фитонутриенти в растителните храни, които могат да помогнат за понижаване на разпространението на хроничните заболявания, действайки като антиоксиданти, противоракови средства и понижават холестерола и кръвната захар. На теория някои могат да бъдат липотропи, което означава, че те имат капацитета да подобрят премахването на мазнини от органи като черния дроб, като по този начин противодействат на възпалителната каскада, за която се смята, че директно се инициира от храните с наситени мазнини. Мазнините в кръвта заради мазнините, които носим или мазнините, които ядем, не само причиняват инсулинова резистентност, но и произвеждат нискостепенно възпаление, което може да допринесе към сърдечно заболяване и омазняване на черния дроб, което няма общо с алкохола.
Фибрите също могат да намалят инсулиновата резистентност. Един от начините, по който могат да направят това, е като помагат на тялото да се отърве от излишния естроген.
Има сериозни доказателства за директната роля на естрогените в появата на диабета и е демонстрирано, че определени чревни бактерии могат да произвеждат естроген в дебелото черво. Диетите с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на фибри изглежда стимулират метаболитната активност на чревните бактерии, произвеждащи естроген. Това е проблем и за мъжете. Затлъстяването е свързано с ниски нива на тестостерон, ясно повишение на естрогена, което се произвежда не само от мазните клетки, но и от някои от бактериите в червата ни. Чревните ни бактерии могат да произведат тези така наречени диабетогени, вещества, причиняващи диабет, от мазнините, с които се храним. Чрез прием на много фибри, обаче, можем да изтеглим това излишен естроген от тялото си.
Жените вегетарианки например изхвърлят два до три пъти повече естроген с изпражненията си, отколкото жените, които ядат месо, което може би обяснява защо жените, които ядат месо, имат 50% по-високи нива на естроген в кръвта си. Тази разлика е метаболизма на естрогена може да помогне с обяснението на по-ниската честота на диабет при тези, които консумират повече растителна храна, както и по-ниската честота на рак на гърдата при жените вегетарианки, които се освобождават от два пъти повече естроген, защото освобождават два пъти по-голяма маса изпражнения ежедневно като цяло.
Както и да е, консумацията на месо е строго свързана с риск от диабет. Ежедневните навици се променят… НО… хората и лекарите предприемат промените в храненето само ако са наясно относно потенциалните ползи. Откритието, че консумацията на месо е рисков фактор за диабет дава полезни насоки, които могат да подготвят сцената за полезни промени в поведението. Консумацията на месо е нещо, за което лекарите могат лесно да попитат. Веднъж, след като е открито, рисковите пациенти могат да се окуражат да се запознаят с безмесни опции.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-may-plants-protect-against-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев