През последните 20 години Биг Фарма е инвестирала над половин трилион долара за изследвания на леченията за деменция, но досега няма голям успех. В светлината на това много хора са преминали към добавки.
Запитване от Американската асоциация на пенсионерите установява, че 36% от хората над 74-годишна възраст приемат добавки за здравето на мозъка за милиарди долари годишно. Най-често продавана добавка за мозъка никога не я бях чувал досега: преваген.
Преваген съдържа протеин, извличан от една луминесцентна медуза, за която компанията твърди, че е „клинично доказано, че подобрява паметта“. Според уебсайта им „Двойно тайно забележително плацебо контролирано проучване доказва подобряването на краткотрайната памет, ученето и забавеното припомняне за 90 дни.“ Но когато разгледаме самото проучване, се оказва, че преваген не само не успява да подобри паметта и ученето в сравнение с плацебо, но и се проваля в това да покаже значително подобрение на която и да е от 9-те изследвани когнитивни задачи.
Беше публикувано едно запитване относно преваген от Центъра за наука в обществения интерес със заглавие „Как е възможно тази добавка за памет да се провали в единственото си проучване и да продължава да се рекламира като ефективна?“ И не само като ефективна, но като марка #1, препоръчвана от специалистите. Предвид липсата на ясни клинични доказателства, как е възможно това? Вероятно са бомбардирани със същия вид реклама, както всеки друг.
Не е изненада, че добавка никак не помага, тъй като собствените проучвания на компанията показват, че протеините от медуза бързо се усвояват от ензимите в стомаха. Разбира се, това не ги спира да печелят по $20 милиона на година.
С твърденията, че „маркетолозите на преваген експлоатират страховете на по-възрастните потребители с проблеми с паметта“, Федералната търговска комисия и главният прокурор на щата Ню Йорк подадоха жалба за защита на потребителите, обвинявайки компанията в неверни и необосновани твърдения. Американската асоциация на пенсионерите се намеси, обвинявайки компанията в „измама на милиони застаряващи американци“.
С ход, сякаш излязъл от наръчника за адуканумаб на Биг Фарма, компанията провела над 30 анализа на данните и установила няколко положителни открития за някои задачи при някои подгрупи. Това подбиране на подгрупи след фактите е класически пример за манипулация, която се нарича понякога „п-хакинг“ или „извличане на данни“ и се описва като „залагане на кон след като е свършило състезанието.”
Създателите на преваген подадоха колективен иск през 2020 г. с FTC за измамни бизнес практики и фалшива реклама. Забележително е обаче, че решението от делото им позволява да продължат да го предлагат на пазара с одобрен от съда отказ от отговорност, че твърденията са „базирани на клинично проучване от подгрупи индивиди…” Но с количеството орязване на данните, което направиха, шансовете за намиране на поне един фалшив положителен резултат са около 80%.
Преваген може би е нещо повече от пропиляване на пари. Производителят не е отчел над хиляда случая на странични ефекти, описани от потребителите и докладвани на агенцията по храните и лекарствата. Няма как да имаме и двете. Ако протеинът от медузата се усвоява и храносмила, как може да представлява риск? Тъй като хранителните добавки често са замърсени с други вещества. Инспектори от агенцията по храните и лекарствата описват начина на производство на преваген като „съмнителни условия или практики“.
Едно проучване от 2019 г. от Пю установява, че над половината вярват, че агенцията по храните и лекарствата изисква добавките да се тестват за безопасност, но това не е вярно. Едно проучване с 24 добавки, продавани като подобрители на когнитивната функция, установява, че при повечето пише на етикета за определена съставка, а тя всъщност изобщо не присъства в добавката, и още по-лошо, 38% съдържат съставки, които не са позволени, като например забранени медикаменти. Друго проучване с така наречени „добавки за мозъчно здраве“ установява, че 8 от 12 са погрешно брандирани (липсва съставка, която е посочена изрично на етикета), а 10 от 12 се смятат за измама (съдържат съставки, които не са споменати на етикета изобщо, като например кофеин в продукт, който изрично е обозначен като „БЕЗКОФЕИНОВ“ на етикета). Само 1 от 12 съдържат това, което пише на опаковката.
Изводът за преваген: няма приемливи доказателства, че е ефективен. Пациентите трябва да се съветват да не го приемат.
Каква е ролята на храненето както за предотвратяване, така и за справяне с COVID-19? Свързаните с храненето митове за предпазване и лечение са широко разпространени в тази пандемия и въпреки че няма хранене, което напълно да предотвратява инфекцията, определено има методи, които да минимизират риска. Хората с по-здравословно хранене имат по-малко сериозни усложнения, но това е непряка полза от по-ниския процент затлъстяване и вече съществуващи здравословни проблеми. Това е супер, но има ли някаква диета, която да е с преки ползи за развитието на заболяването или уязвимостта към инфекции преди всичко? Растителното хранене е доказано, че намалява риска от други инфекции на дихателните пътища, всъщност растителните семинари по време на пандемията от 1918 г. изглежда са били относително широко разпространени. Защо растителното хранене помага? Нитратите от зеленчуците, концентрирани в тъмнозелените листни зеленчуци, могат да се използват за производство на азотен оксид, който е част от първата линия на защита на белите ни дробове срещу инфекции. В растенията има и полифенолни фитонутриенти, които могат директно да възпрепятстват вирусната инфекция. Имаме ползи и за микробиома, който играе ключова роля за имунната ни функция. Храните, съдържащи фибри, подпомагат симбиозната връзка с червата, докато преработените боклуци и животинските храни могат да имат обратния десимбиозен ефект. Фибрите, които са концентрирани в целите растителни храни, са най-противовъзпалителната възможна съставна единица на храната, докато наситените мазнини, концентрирани в месото, млечните и бързите храни, са най-възпалителната възможна съставна единица на храната. Не е изненада, че хората, които консумират повече възпалителни храни, имат по-висок риск от тежко прекарване на COVID-19 и като цяло заразяване, почти 12 пъти по-голяма вероятност, дори и след като се вземе предвид телесното тегло, диабет и кръвно налягане. Но това проучване разглежда само 60 пациенти с COVID. Ами 11 000 пациенти с COVID? Възпалението, свързано с храненето, увеличава риска от заразяване с COVID-19, тежко прекарване на инфекцията и смърт от заболяването. Може ли това да обясни защо процентът смъртност от COVID е стотици пъти по-малък в Африка? Може ли растителното хранене да помогне за по-леко преминаване на COVID-19? Нека разберем. В това проучване върху усложненията на COVID-19 при възрастните хора във връзка с вегетарианска и невегетарианска диета, статистически невегетарианците имали до 20 пъти по-голяма вероятност да преминат COVID значително по-тежко, но това при сравнение само с 9 души вегетарианци. Тук едно проучване с хиляди здравни работници на първа линия в 6 държави установява, че хората на растително хранене имали 73% по-малка вероятност от протичане на умерена до тежка инфекция на COVID и дори при комбинация с пескатарианци (които се хранят с риба, но без месо), отново имали значително по-нисък риск. Най-голямата разлика е между хората на растително хранене и тези с нисковъглехидратно хранене. Здравните работници на нисковъглехидратно хранене с висок прием на протеини имали почти 4 пъти по-голям шанс от развиване на сериозна инфекция. Това може и да не изглежда изненадващо, имайки предвид, че много от скритите рискови фактори за смърт от COVID-19 – затлъстяване, сърдечно заболяване, високо кръвно и диабет тип 2, могат да се контролират или дори да се премахнат с достатъчно здравословно растително хранене и начин на живот. Но очевидно защитата от растенията е много по-силна. Сериозното намаляване на риска не зависи от всички тези условия. Според изследователите „здравословното хранене с богати на хранителните вещества продукти, може да предпази хората от тежко протичане на COVID-19.“ Храните, които са най-тясно свързани с по-леко прекарване на болестта, са бобовите, последвани от зърнените храни, основния източник на фибри. Според изследователите противовъзпалителните ефекти от късоверижните мастни киселини, които се освобождават от хранещите се с фибри полезни бактерии в червата, обясняват връзката. Проучването със здравните работници включва няколко хиляди души, но изследователите от Харвард събрали данни от почти 600 000 участници на растително хранене, със система, при която получавате точки за прием на полезни растителни храни, и се отнемат точки за месо, яйца, бързи храни и млечни продукти. И наистина, тези с по-високи резултати не само имали значително по-нисък риск от тежко преболедуване с COVID-19, но и много по-нисък риск от заразяване преди всичко. И отново, това е след вземане предвид на съпътстващи фактори, наред с рискови фактори, които не са свързани с храната, като спорт и пушене. Изводът: „Научните доказателства показват, че растителното хранене е от полза за непосредствено намаляване на риска от симптоми на тежко прекарване на COVID-19 и риска от инфекция,“ независимо от други свързани със здравето фактори. Средиземноморската диета може да понижи риска от инфекция с 22%, докато растителното хранене може да намали риска от инфекция наполовина. За справяне с дългото боледуване от COVID се препоръчва растителна диета въз основа на разнообразието от данни, които показват положителни резултати при растителното хранене и подобрение на имунната функция, баланса на невротрансмитерите, облекчаване на болката и възпалението, подобряване на съня и умственото здраве. По отношение на промените в начина на живот при дълго боледуване от COVID, „препоръките в мащабен план за растително хранене“ имат потенциала да подобрят физическото и умственото влияние, но това тепърва предстои да се изследва. Има едно проучване, според което за хората, приемащи повече зеленчуци, е по-малко вероятно да страдат от депресия, а тези, които приемат повече ядки, бобови и зърнени, са по-малко депресирани, тревожни и стресирани след COVID-19, а нивата на стрес са пряко свързани с по-големия прием на месо. Но единствените интервенционални проучвания са като това, което показва фатален ефект от високомазнинните диети с високо съдържание и на захар, но това е изследвано при сирийски хамстери, въпреки че определено има доста нещастни бели дробове при хамстерите на нездравословна диета. В крайна сметка здравословното растително хранене може да бъде важен инструмент за понижаване на риска от тежки усложнения при COVID-19 и трябва да се препоръчва като мярка за безопасност на общественото здраве Какви са страничните ефекти? Забавяне на стареенето и по-малко болести. Може би това е помощникът, от който се нуждаем. Ако наистина положим усилия за насърчаване и поощряване на по-здравословното хранене и начин на живот, не само ще спасим живота на много повече хора от COVID-19, но и ще намалим смъртността от всички други главни причини за смърт.
Палиативни грижи, мерки за комфорт при сериозно напреднало заболяване, има своите ограничения. Винаги остават тежки случаи с неприемливо качество на живот, въпреки усилията ни. Когато страданията не могат напълно да се облекчат, опцията с ДСВХ като средство за скъсяване на живота може да бъде подходяща стратегия.
ДСВХ означава доброволно спиране на вода и храна, което доскоро рядко се обсъждаше като възможна опция. Защо е така? Исторически е имало лоша репутация, и неслучайно. В нацистка Германия пациентите в психиатрията са оставяни да гладуват до смърт. Обикновено хранене със зеленчуци за пациентите е нещо добро, но с толкова малко калории пациентите умирали от глад в рамките на няколко месеца. Разбираемо е реакцията на много лекари, които не са виждали ДСВХ, да е страх, че тази смърт може да бъде ненужно болезнена, продължителна и нехуманна, но както говорих в предишното видео, тези страхове не са подкрепени от клиничната реалност.
Изглежда ДСВХ осигурява на повечето пациенти спокойна и нежна смърт, която добре се понася и се случва в рамките на 2 седмици от началото на гладуването. Две седмици е дълго време. Привърженици на самоубийството с лекарска помощ, където, например, лекар предписва смъртоносна доза хапчета за сън, предполагат, че това е по-хуманен вариант. Ето един беден пациент с непоносимо страдание, който моли лекаря си да му помогне да прекрати живота си, а лекарят му предлага да гладува до смърт. Но ако сте в един от тези 42 щата, където асистираното самоубийство е незаконно, какво би трябвало да направят лекарите?
Благодарение на 14-тата поправка, пациентите навсякъде имат право да откажат медицинска грижа. Да, но с храната е различно, както казват критиците, защото тя е необходимост. Но вижте, ако хората могат да откажат поставянето на кислородна маска, която може да спаси живота им, тогава може би трябва да могат да откажат храната и водата, тъй като няма по-важно нещо от дишането. Привържениците на ДСВХ посочват факта, че лекарите не е нужно да участват в решението и това е добре, но клиничната помощ може да бъде жизненоважна, за да осигури комфорт, например, при справяне с жаждата, която предимно се появява като сухота в устата.
Свикнали сме с жаждата, докато продължаваме да се храним, но когато се спират и храната, и водата, дехидратацията се проявява най-вече като сухота в устата. Можем да измамим мозъка, защото има рецептори за вода в устата, които казват на мозъка, че жаждата е утолена дори преди да сме преглътнали. Така че, можем да намокряме устните с тампон, а има и всякакви видове води за изплакване на устата и изкуствена слюнка.
Трябва да внимавате с глътки вода или парченца лед. Изплакването и плюенето са по-добър вариант, защото дори малките глътки течност могат да удължат процеса неопределено дълго. Дори без излишна телесна мазнина хората носят със себе си около 150 000 калории енергия в депата си. Ето защо понякога могат да гладуват в продължение на месеци. Бях изненадан от двете седмици без вода. Мислех, че човек може да умре от жажда само за няколко дни, но това е само, ако продължи да се храни. Когато изгаряте мазнини, реално произвеждате вода в тялото си, по 1 чаша на ден; ето защо, когато спрете пиенето и храненето, може да отнеме една или две седмици, и по-дълго, ако пиете вода.
Има някои медицински странични ползи от процеса на дехидратация. Не е нужно да се тревожите толкова много инконтиненция, катетри или легла; по-малко гадене и повръщане, докато вашите храносмилателните секрети намаляват; по-малко респираторни секрети означава по-малко кашляне, задавяне и усещане за давене; по-малко подуване, което може да бъде проблем при рак в краен стадий, и това може да облекчи болката чрез премахване на напрежението от нервите; умственото съзнание може да намалее, което може да донесе известно облекчение на страдащите пациенти, но може и да представи сериозна етична дилема.
В началото, когато пациентът остава когнитивно стабилен, може да избере да спре по всяко време. Но възниква по-трудна ситуация, ако по-късно пациентите изпаднат в делириум и забравят, че някога са взели решението и започват да молят за нещо за пиене. От една страна изглежда неетично да не се дават течности на объркан, жаден пациент, който моли постоянно за вода. От друга страна, пациентите могат да бъдат разстроени, като разберат, че са пили вода, делириумът се изчиства и планът им не е проработил. И наистина това се случва.
Чувстват се предадени от собствените си близки, когато са били под строг инструктаж да не им дават храна или напитки. Да, но как да откажеш на объркан любим човек храна, ако той моли за нея. И ако си мислите, че това е трудно, отказ на нечия сърдечна молба, направени преди дни, представете си, ако молбата е направена преди години. Доброволното спиране на вода и храна: как се прилага в случаите на деменция?
Без ефективна терапия за Алцхаймер или други прогресивни видове деменция на хоризонта, много хора достигат до последния етап на тежка деменция, характеризираща се с пълна зависимост във всички дейности от ежедневието, двойна инконтиненция, невъзможност за говорене или ходене, дори неразпознаване на членове от семейството. Това може да продължи месеци или дори години, което е една от причините, поради които хората се страхуват повече от деменцията, отколкото от рака.
Но до тогава може и вече да сте в капан. Може да пожелаете да сложите край на живота си, вместо да живеете в това състояние, но когато дойде това време, не можете, защото сте в това състояние! Ето защо понякога хората, диагностицирани с ранен стадий на деменция, извършват самоубийство, когато все още могат, но това ги лишава от години живот, на които иначе могат да се радват. Ето защо би било добре да имаме стратегия, която определено ще попречи да се живее с тежък случай на деменция за хората, които се чувстват така.
Деменцията не е капан. Докато сме все още с ясен ум, можем да напишем директива за спиране на вода и храна, в случай че се стигне до това състояние. За съжаление повечето хора не записват нищо или в много случаи казват на партньора си за желанията им в края на живота. И дори и ако ги запишете, желанията може и да не се осъществят, заради което групи като „Избор в края на живота“ в Ню Йорк, са създали специални директиви, които изрично адресират въпроса за храненето в крайния стадий на деменция. Но не забравяйте да го обмислите. Съществуване, което изглежда унизително и неприемливо за вас сега, все още може да има стойност за човека, който може да станете тогава. Така че, трябва ли да се уважават тогавашните ви желания или да се съобразят със сегашните? Ограничаването на храна и вода от неправоспособен пациент, който се оплаква от жажда и глад, може да се разглежда само по себе си като посегателство срещу достойнството.
Може би в един идеален свят всеки пациент с животоограничаващо заболяване ще получи оптимален хоспис и палиативни грижи, така че никой да не пожелава да ускори собствената си смърт. За съжаление реалността е, че въпреки най-добрите ни усилия, някои хора с болест в краен стадий продължават да страдат, което води до увеличаване броя на пациентите в страната, които избират ДСВХ като начин да избягат от непоносимото си страдание. Доброволното спиране на приема на вода и храна.
Някои от предимствата включват умиране у дома, което е предпочитанието на повечето хора. Не е нужно да прекарвате последните си часове занимавайки се с лекари и адвокати. Няма период на чакане. В Орегон например, законът им „Достойна смърт“ изисква 15-дневен период на чакане преди получаване на лекарска помощ, докато спирането на водата и храната дава повече контрол. Дори знанието, че това е вариант, носи успокоение. Тези, които научават за ДСВХ могат да се почувстват овластени от знанието, че могат да изберат тази опция без да искат разрешение и понеже е законно, може да се дискутира открито. Самото знание, че има начин може да донесе облекчение от чувството на отчаяние и затвор. И усещането за контрол само по себе си може да бъде терапевтично.
Освен това може да попречи на хората да преминат към по-насилствено решение, а пациентите не е нужно да се чувстват принудени да прекратят живота си преждевременно, докато все още могат. Законите за достойна смърт с лекарска помощ изискват пациентите да приемат сами смъртоносен коктейл с лекарства. Ако имате АЛС и се притеснявате, че ще загубите мускулната си функция, може да почувствате нуждата да прекратите живота си преди да сте готови, докато все още имате способността. Всъщност, първият пациент на д-р Кеворкян е една жена с Алцхаймер, която искала да прекрати живота си преди да е станало твърде късно, което лишава нея и семейството й от годините, на които е можела да се наслаждава.
И докато самоубийството с лекарска помощ включва един мигновен и неотменим акт, смъртта от ДСВХ се случва в рамките на няколко дни, което дава време на пациента да промени решението си и да се сбогува. Какво се случва точно? Има много истории около смъртта от ДСВХ, спокойна, безболезнена и с достойнство. За щастие доказателствата са по-стойностни от обикновените истории. Има няколко независими проучвания; нека разгледаме данните. Средното време за смърт след спиране на храненето и пиенето на вода е около 7 дни, въпреки че при 8% това продължава над 2 седмици.
Как така? Ако попитате сто медицински сестри, работещи в хоспис, по скалата от 0 (много лоша смърт) до 9 (много добра смърт), средната оценка – качеството на смъртта – оценено от сестрите, е 8. Изследователите заключиха, че хората обикновено умират от „добра“ смърт 2 седмици след спиране на храната и течностите, според оценката на медицинските сестри, онези последни дни от живота са спокойни, с ниски нива на болка и страдание. Това е така дори и при тези, които избират самоубийство с лекарска помощ, Това е в Орегон и затова пациентите са можели да го изберат като опция, но почти два пъти повече пациенти решили вместо това да вземат нещата в свои ръце като доброволно спрат да се хранят и да пият вода.
Интересното е, че близките изглежда се съгласяват, с доброволния отказ от храна и течности, защото това носи по-малко емоционален багаж за семейството, повече пускане, отколкото предприемане на по-активен подход. Едно проучване в Холандия, което интервюира доверени лица, като приятели и семейства, установява, че повечето смятат това за „достойна смърт“. Лекарите в хосписа изглежда са съгласни, с близо 90 процента от анкетираните докладват, че пациентите, избрали ДСВХ, имат по-спокойна и безболезнена смърт.
Състоянието на крайна дехидратация може дори да има известен аналгетичен ефект, болкоуспокояващ ефект, който се дължи на освобождаването на ендорфини, които действат като естествени блокатори на болката. Както заключава този преглед, ДСВХ отразява всички 12 принципа на „добра смърт“, запазване на контрола, достойнство…
Един от най-известните случаи е описанието на д-р Дейвид Еди за смъртта на собствената му майка: „Майка ми беше въодушевена. На следващия ден беше 85-тата й годишнина, която отпразнувахме с парти, балони и т.н. Тя сияеше. Беше го направила. Беше намерила пътя. Тя се наслади на последното си парче шоколад, и след това спря да яде и пие. През последните четири дни, майка ми поздрави посетителите си с първите усмивки, които беше показвала от месеци. Тя енергично си спомни за страхотните времена и за нещата, с които се е гордяла. Надяваше се да ви разкажа за това, че е пътувала сама през Африка на 70-годишна възраст и оцеля след преобръщане на сал в реката Снейк в Уайоминг на 82 години. Тя също приемаше себе си описвайки нещата, с които не се гордееше. Тя спеше между посещенията, но се събуждаше веднага, когато я докоснаха, за да сподели още спомени и да каже още няколко неща, които искаше ние да знаем. На петия ден беше по-трудно да я събудим. Когато я хващахме за ръка, тя отваряше очи и се усмихваше, но тя беше твърде сънлива и слаба, за да говори много. На шестия ден не успяхме да я събудим. Лицето й беше отпуснато в естествената й усмивка. Тя дишаше неравномерно, но спокойно. Държахме ръцете й още два часа, докато тя умря.“
„Без да трупаме хапчета, без да ме превръщат в престъпник, без да слагам торба на главата й и без да се тъпче в микробус с машина за въглероден окис, беше намерила начин да доведе живота си до грациозен край.“
„Пиши за това, Дейвид. Кажи на другите колко добре това проработи за мен. Бих искала това да е моят подарък. Независимо дали са неизлечимо болни, в непоносима болка, или, като мен, просто знаят, че им е дошло времето, повече хора може да искат да знаят, че този начин съществува. И може би повече лекари ще им помогнат да го намерят.“
Имаме всякакви подробни статистики за смъртта, но не знаем нищо за самото преживяване. За малцинството, което умира в компанията на екипите за палиативни грижи, смъртта може да се опише като добра, но има подозрения, че за повечето, които умират в болница или старчески домове, преживяването не е хубаво. А именно там умират повечето хора. Въпреки широко разпространеното предпочитание да се умре у дома, в почти всички страни смъртта се случва в институции. И това не просто има последствия за пациента, но и за опечалените близки. Пациенти с рак, които са починали в интензивно отделение или болница, преживяват повече физически или емоционален стрес и по-лошо качество на живота си в края му. А близките им имат 5 пъти по-голяма вероятност от поява на посттравматично разстройство, и почти девет пъти по-голяма вероятност от тежка, продължителна инвалидизираща скръб. Сега това е наблюдателно проучване, хората не са рандомизирани да умрат на различни места; така че това не доказва причина и следствие, но със сигурност предизвиква безпокойство.
Когато изследователите разгледали грижата за умиращи пациенти в болниците, се оказало, че положението не е добро. Основни интервенции за поддържане комфорта на пациентите често не са осигурени; контактът с умиращия пациент е бил минимален; и дистанцирането и изолацията се влошили с наближаването на смъртта. Например, една 52-годишна жена с рак и метастази, стигнали до черния дроб. Имала силно раздуване на корема, жълтеница и много задъхана, но в съзнание. Очите й били подути и имала жълти сълзи. Пациентката не получила никакви грижи от медицинските сестри, които трябвало да се грижат. И все пак в медицинския картон е записано, че е обърнато внимание на нейната лична хигиена, зони на натиск за предотвратяване на рани от залежаване, хигиена на устната кухина и очите. Но всичко това било лъжа. Единственото внимание, което получила, било комод от асистентка. Времето за контакт било общо шест минути при 4,5 часа; изследователите проследили.
За разлика от това как би изглеждала добрата смърт? Запазване на контрол, достойнство, поверителност, облекчаване на болката, вие избирате къде, как, емоционална подкрепа, уважение на вашите желания, сбогуване, да напуснете когато вече е време и да не се увеличава безсмислено живота по изкуствен начин. Най-добрият залог за всичко това е достъп до хосписни грижи.
Палиативните грижи са мерки за комфорт и облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живота на всеки етап от сериозно заболяване, докато хосписът е просто начин за комфорт, когато фокусът се измества от излекуване на болестта към подобряване на качеството на последните дни от живота на човек. Хосписът често е поставен в рамката на „отказването“, но по ирония на съдбата, когато сравним хосписа с пациенти, които не са в хоспис, тези в хосписа реално живеят по-дълго. Пациентите, избрали хосписна грижа, живеят средно с около месец повече в сравнение с пациенти, които не избират този вариант. Ако разгледаме хора с напреднал стадий рак на белия дроб, избрали ранни палиативни грижи, ще видим, че те не живеят един месец повече – те живеят с два месеца и половина повече! Това е като ползата за оцеляване, която получавате от стандартен режим с химиотерапия. И всъщност това е един от начините, по които хосписът може да удължи оцеляването, като избягва риска от прекомерно лечение с химиотерапия и свързаната с нея токсичност.
Има обаче ограничения на палиативната грижа. Дори в хоспис, където човек би предположил, че има отлични палиативни грижи, има хора, които неизбежно прекарват последните си месеци в неконтролируема болка. И това непоносимо страдание, въпреки най-добрите усилия, води до желание за преждевременен край на живота на пациента. Макар и самоубийството с лекарска помощ да получава приемане, то е законно само в 8 щата плюс столицата. За разлика от това, ДСВХ е законно в цялата страна.
Доброволно спиране на вода и храна – ДСВХ, се определя като съзнателно решение за доброволно избиране да се спре храненето и пиенето на течности с основното намерение за ускоряване на смъртта поради постоянно неприемливо страдание. Говорил съм и преди за гладуването като начин за удължаване на живота; ами гладуване като начин за скъсяването му? Слушаме много за самоубийство с лекарска помощ, но ДСВХ не придобива такава популярност. Това е объркващо, тъй като се предполага, че е относително спокоен и удобен начин за смърт. Но дали е така? Колко време отнема? Как се прави? Ще говорим за предимствата, недостатъците и практичните приложения в следващото видео.
Книгата ми „Можем да сме здрави“ не беше за вечен живот. Не беше за това как да предотвратим смъртта, а по-скоро кои начини за смърт да избегнем, например преждевременно, в болки след дълго хронично заболяване. Добрата новина е, че имаме огромно влияние върху здравето и съдбата си, така че по-голямата част от преждевременната смърт и увреждания да се избегнат с достатъчно здравословно хранене и начин на живот.
„Можем да не остаряваме“ има подобно послание. Не става въпрос за безсмъртност, а по-скоро как да остаряваме с грация и сила, а не страдайки от опустошенията на недъзите и слабостта. Но защо не можем да спрем стареенето и да живеем вечно?
От епоса за Гилгамеш преди 4 000 години до скорошната 500-годишнина от търсенето на фонтана на младостта от Понсе де Леон, човечеството жадува за митичния еликсир на живота, който да спре страданието на остаряването. И защо не? Остаряването не е непроменлива константа в природата. Еволюцията произвежда живот, който при животните варира 5 000 пъти, от тези, които живеят само няколко дни до мидите, които могат да достигнат и 500 години. Също както братята Райт са се вдъхновили от птиците, ние можем да се вдъхновим от животните, които остаряват по-бавно. Защо не можем да живеем вечно за разлика от някои животни?
И тук не говоря за 200-годишен кит или за дърво на 1000 години. Говоря за безсмъртието. Има наистина видове (с имена като безсмъртната медуза), които очевидно не остаряват и могат на практика да живеят вечно. И защо не?
В един смисъл хората са безсмъртни, някои от клетките ни продължават да живеят – спермата, яйцеклетките, ако имат късмет да се намерят един друг. Всяко от децата ни израства от нашите клетки и това само по себе си, фактът, че една клетка може да се превърне в човек, може да се сравни с идеята за поддържане на тялото вечно, което изглежда биологично тривиално. Едно малко оплодено микроскопично петно се превръща може би в най-сложния обект в познатата ни вселена, човешкия мозък със своите 86 млрд. неврони, които се разпростират на 160 000 км в главата, което е равно на 4 обиколки около екватора, правейки 150 трилиона връзки. И всичко се появява от една микроскопична песъчинка. Ако това е възможно в биологията, кое няма да е?
И все пак има голяма скептичност в научната общност, която вярва, че стареенето е необратим процес. „Анти-ейджингът“ се сравнява с „анти-гравитацията“. Критиците в геронтологичната общност обвиняват твърденията за възможността от значително удължения човешки живот като „презрителни, защото подвеждат хората“, и мнението им е, че „всичко над 130-годишна възраст е смешно.“ Такива съмнения са оборвани от поддръжниците, които „изтъкнати учени от миналото, отправяйки подобни абсолютистки твърдения, които не остаряват добре.“ Физици с нобелови награди смятаха идеята за ядрената енергия като „пълни глупости“, „изцяло ненаучна утопична мечта, детски истории“. Лорд Келвин, който беше един от най-големите учени на своето време, заяви: „Не е възможно да има летящи машини, които са по-тежки от въздуха“, като имаше предвид тяхната непрактичност през 1902 г., само 1 година преди първия полет в Кити Хоук.
В лабораторни условия генетичните мутации могат да удължат живота 10 пъти, поне при един вид тънки червеи. При мишките хранителните и генетичните мутации водят до 70% увеличение. Методи като ограничение на приема на метионин (което е част от моите 8 съвета за забавяне на остаряването) могат да увеличат средно живота при плъховете с около 40%, което може да означава увеличаване на живота на хората средно до около 110-годишна възраст, а столетниците да достигнат до 140. Тези резултати предстои да се проверят при хората, но ако открием начини не само да забавим стареенето, но и активно да поправим нанесените щети, ще се открият още много възможности.
Смаяните учени в областта на времето ще бъдат напълно помлени, също както тази сюрреалистична картина с разтопените часовници, „подмладяването на тялото ще доведе до безкрайно лято“ от буквално вечна младост. „Скорост на бягане към дълголетието“ означава да живеем достатъчно дълго, за да могат иновативните технологии да добавят повече време отколкото отминаващото време, момент, в който всяка година можем да добавяме поне по 1 допълнителна година живот. Това на теория ще даде възможност на човечеството да има неограничена продължителност на живот. Не вярвам, че такъв прогрес е възможен, но се надявам новата ми книга да помогне, независимо дали се опитвате да живеете достатъчно дълго, за да живеете завинаги, или просто искате да умрете млади, но на възможно най-късна възраст.
Правил съм видеа за медикаменти, добавки и храни за растеж на косата. Ами естествените решения, които можем да използваме директно върху косата?
Завърших видеото за храната с това проучване, според което консумацията на олио от тиквени семки може да увеличи растежа на косата. Ами ако просто го втриваме в скалпа? Работи при мишки, но какво да кажем за хората? Или в този случай, жените: олио от тиквени семки (около 1/4 чаена лъжичка се втрива в скалпа веднъж дневно) се сравнява с миноксидил пяна (5% веднъж дневно) за 3 месеца при жени с падане на косата, свързано с възрастта.
И двете лечения подействали, но лекарството било по-ефективно, въпреки че на 5 пъти по-висока цена. Подобрен експеримент, който сравнява шампоан с 0,2% съдържание на кофеин, което е около 5 пъти по-силно от кафето, и 5% миноксидил, установява, че двете имат подобно действие при оплешивяващи мъже, въпреки че, както при проучването с тиквени семки, нямало трета плацебо група, за да се гарантира, че хората не се подобряват просто така от само себе си (например поради влияние на сезоните като повече коса пада през есента за разлика от пролетта).
Използването на кофеин върху фоликули човешка коса в съд на Петри подобрява растежа на косата и когато най-накрая се провежда такова изследване в сравнение с плацебо, кофеинът печели както при женската, така и при мъжката плешивост с 85% удовлетвореност от резултата при групата, която не е знаела, че използва шампоан с кофеин в продължение на 6 месеца в сравнение само с 36% при групата с плацебо шампоана.
EGCG, една от основните съставки на зеления чай, също може да подпомогне растежа на косата ин витро, както и при оплешивяващи мишки, но не успях да открия клинични изследвания със зелен чай.
Шампоаните с цинк пиритион, които обикновено се използват при пърхот, са по-ефективни за увеличаване плътността на косата при оплешивяващи мъже след 26 седмици, но не достатъчно, така че участниците да забележат разлика в сравнение с 5% миноксидил.
А какво да кажем за локалното лечение с билки, използвано от незапомнени времена? Джинджифилът ни дава добър пример. Той се използва традиционно в Азия срещу опадане на косата и за подпомагане на растежа й. Ако потърсите думата „шампоан с джинджифил“, ще получите над 1 000 резултата. Но когато фондацията за природни науки на Китай най-накрая направи проучване, изследователите се изненадали да открият, че джинджифилът всъщност пречи на растежа на косата. Предвид резултатите, мнението им е, че вместо това джинджифилът може да се използва за премахване на нежелано окосмяване.
Китайският лапад, известен в традиционната китайска медицина като хе шу ву, е растение от семейството на елдата, и се използва като тоник за коса. Както зеления чай, има обещаващи проучвания с гризачи, но никакви клинични изследвания с хора.
Розмаринът, обаче, е изследван. Сто оплешивяващи мъже използвали или миноксидил два пъти на ден, или лосион с розмарин. Отнело 6 месеца, но накрая се забелязва значително подобрение в растежа на косата и в двете групи. Лосионът с розмарин подействал толкова добре колкото лекарството. Можете да си го направите вкъщи като смесите 10 капки етерично масло розмарин на 30 мл вода или към любимия си лосион и после да мажете скалпа с по 1/4 ч.л. два пъти дневно. Това количество масло от розмарин ще ви струва около 1 стотинка на седмица.
Последни коментари