Бели печурки при рак на простатата

Смята се, че редовният прием на гъби ни прави по-здрави, по-щастливи и в по-добра форма, както и ни помага да живеем по-дълго. Но какви са доказателствата за това? Навсякъде се цитира, че гъбите имат лечебни свойства, но въпреки това няма много изчерпателни проучвания върху хора.
Има една съставка, наречена лентинан, която се извлича от гъби шийтаке. За да получите около 28 г чисто вещество, ви трябват около 180 кг гъби шийтаке. Това са около 2 000 чаши гъби. После може да инжектираме веществото на пациенти с рак и да видим какво ще се случи. Отговорът от дузина малки клинични проучвания установява, че обективната реакция се подобрява значително, когато се добавя лентинан към режима за химиотерапия при рак на белите дробове. „Обективна реакция“ означава свиване на тумора, но това, което наистина ни интересува, е преживяемостта и качеството на живот. Наистина ли пациентите с рак живеят по-дълго или по-добре? Тези в групата на лентинана страдали от по-малка токсичност, свързана с химиотерапията за червата и гръбначния мозък, така че само това само по себе си е достатъчна причина за използването му. Ами подобряването на преживяемостта?
Изненадах се да видя, че лентинанът очевидно може да подобри значително преживяемостта при един вид левкемия. Добавянето на лентинан увеличава средния процент преживяемост и намалява кахексията – отслабването на мускулите при пациенти с рак – както и подобрява общото здраве. Чакайте малко, какво? Как? Това е подобряване на преживяемостта при кафявите норвежки плъхове. И така, тези клинични ползи са приложими, само ако сте ветеринарни лекари.
Една компилация от 17 реални човешки клинични проучвания наистина намира подобрение при преживяемостта след една година при пациенти с напреднал стадий на рак, но няма значителна разлика във вероятността от преживяемост след две години. Дори компилацията от проучвания, която предполага, че лентинанът предлага значителни предимства по отношение на преживяемостта, говорят за статистическо значение. Трудно е да се различат тези криви. Лентинанът подобрява преживяемостта средно с 25 дни. 25 дни са си 25 дни, но трябва да оценим твърдения, направени от компании относно чудотворните свойства на лечебните гъби много критично.
Лентинанът трябва да се инжектира интравенозно. Ами добавките с екстракт от гъби, които просто можете да приемате? Екстрактът от гъби шийтаке е достъпен в интернет за лечение на рак на простатата за приблизително $300 на месец, значи би трябвало да действа, нали? Мъжете, които редовно консумират гъби, наистина изглежда имат по-нисък риск от рак на простатата, и очевидно не само защото ядат по-малко месо и повече плодове и зеленчуци като цяло.
Защо пък да не опитаме с екстракт от гъби шийтаке? Защото не действа – неефективен в лечението на клиничен рак на простатата. Резултатите показват, че допълващите и алтернативните медицински твърдения могат реално да бъдат изследвани. Каква идея! Може би трябва да е задължително преди пациентите да похарчат огромни суми пари за недоказани лечения, или в този случай, опровергани лечения.
Ами Божествените гъби, известни още като гъбите на живота или гъби рейши? Заключение: няма значителни противоракови ефекти, нито дори една единична частична реакция. Може би го премисляме прекалено? Екстрактът от бели печурки може да убие клетки на рак на простатата, най-малкото в съд на Петри, същото важи и за модерните рейши, но не подействали при хората. Няма как да знаем дали белите обикновени печурки действат или не докато не направим проучване.
Това, което харесвам на това проучване, е че изследователите не използвали патентован екстракт. Те просто използвали обикновени цели гъби, изсушени и смлени на прах – еквивалент на половин до една чаша и половина свежи бели печурки на ден – с други думи, напълно постижимо количество. Дали ги на мъже с биохимичен повтарящ се рак на простатата. Това означава, че мъжете вече се били подлагали на простатектомия или радиация в опит за изрязване или прогаряне на целия рак, но сега той се е върнал и расте, което е доказано от повишаването на нивата на PSA, показател на развитието на рак на простатата.
От 26 пациенти, които приемали печурки на прах, четирима имали някаква реакция, по-специално имали понижение на нивата на PSA с над 50% след започване на приема на гъбите.
Ето откъде започнали тези четирима души в месеците преди консумация на гъби. Пациент 2 ми е любим. Той имал експоненциално увеличение в нивата на PSA в продължение на една година. След това започнал с обикновени бели гъби и буум, нивата на PSA намалели на нула и си останали така. Подобен е случая с пациент 1. Пациент 4 имат частична реакция, преди ракът отново да се появи, а пациент 3 изглежда имал отложена частична реакция.
Сега, при повечето случаи нивата на PSA продължавали да се повишават, а не да намаляват. Но дори и да има само 1 на 18 шанс да сте сред тези двамата души с продължителна пълна реакция, която продължава до ден-днешен, тук не говорим за претегляне на рисковете от някоя токсична химиотерапия за малкия шанс от ползи; просто приемане на евтини, лесни, вкусни обикновени бели печурки всеки ден.
Да, проучването не е имало контролна група, така че може би е само случайност, но пациентите след простатектомия с повишени нива на PSA, са почти винаги показател за развитие на рака. А какви са недостатъците?
При тези двама пациенти, нивата им на PSA станали неразличими, което предполага, че ракът е изчезнал изцяло. Те вече са се подлагали на операция, премахнат им е основния тумор, заедно с цялата простата, вече са преминали през радиация, за да се опитат да изчистят рака, който е останал и все пак ракът се появил отново докато не започнали да приемат малко сушени гъби на прах.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/white-button-mushrooms-for-prostate-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Болници със 100% растително хранително меню

В световен мащаб са приписвани 11 милиона смъртни случаи на фактори, свързани с храната всяка година, което поставя непълноценната диета пред всеки друг рисков фактор за смърт в света. Имайки предвид, че храната ни е водещата причина за смърт, би било логично да се набляга на изучаването й в медицинските учебни заведения, но има недостиг на образоването относно науката за хранене в обучението по медицина. Един системен преглед установява, че въпреки централната роля на храненето за здравословния начин на живот, завършващите студенти по медицина не са подкрепени по време на обучението си, за да осигуряват необходимата грижа.
Това може да започне още от училище. Кое е по-важно: обучението за водещите причини за смърт на човечеството или органичната химия?
В медицинския университет студентите посвещават само средно по 19 часа общо върху науката за храненето, наред с хиляди часове обучение по други предмети и дори така те не са обучени относно най-същественото. Колко случаи на скорбут или бери-бери – заболявания вследствие на хранителни дефицити – ще срещнат в клиничната си практика? В сравнение, колко от техните бъдещи пациенти ще страдат от излишен прием на храна: затлъстяване, диабет, хипертония, сърдечно заболяване? Те са вероятно малко по-често срещани. над 9 от 10 кардиолога вярват, че ролята им включва лично даване на поне основна информация относно храненето на своите пациенти, но по-малко от 1 на 10 смятат, че са експерти в областта.
Ако разгледате клинични насоки за това, което трябва да правим за пациентите си по отношение на убиец номер 1, атеросклеротичното сърдечно-съдово заболяване, всички видове лечения започват със здравословен начин на живот. Как могат лекарите да приложат на практика тези насоки без адекватно обучение по науката за хранене?
Под 50% от медицинските учебни заведения докладват, че предлагат някакво обучение по хранене в клиничната практика. Всъщност те може и да преподават ефективно анти-хранене, тъй като студентите започват медицинското си обучение с по-голяма признателност към ролята на храненето за здравето, отколкото когато завършват.
Това е процентът студенти по медицина в различни университети, които посочват, че храненето е важно за тяхната кариера при прием в медицинския университет. Малка част, около три четвърти средно. Добре, но след две години обучение по медицина те били попитани същия въпрос. И числата потънали надолу. Всъщност, при повечето учебни заведения процентът бил 0%. Вместо обучение, те получили изкривено обучение – тази глупава идея, че храненето е важно, била изтрита директно от мозъка им. Предклиничното обучение – което означава първите две години от медицинското образование – поражда загуба на чувство за практическо значение на приложимата дисциплина на храненето.
И след медицинския университет, образоването по отношение на храненето при специализирането е минимално или обикновено липсва. През 2018 г. бяха въведени основни промени в изискванията за обучение по специално, но нищо не беше упоменато за обучението по хранене. Може да имаме лекар, завършил медицина, който идва от някоя престижна програма, но не е научил нищо, абсолютно нищо относно храненето.
Защо науката за хранене не присъства нито в обучението по медицина, нито в практиката и какво може да се направи за това? Една от причините за съжаление е, че храненето ни връща назад, защото няма финансови инициативи, които да го подкрепят.
Какво можем да направим по въпроса? Клиниката по законови разпоредби относно храненето в правното училище в Харвард открива няколко различни политически лоста на всички етапи на медицинското обучение и видовете политически препоръки там важат само за властите. Например, правителството може да изиска лекарите, работещи във ВА, да минат поне основен курс по хранене. Или можем да добавим въпроси относно храненето на изпитите, за да се принудят университетите да преподават повече. Но за момента дори пациентите, които са имали скоро инфаркт, не променят храненето си. Лекарите не им казват, а болниците активно подкопават бъдещето им с храната, която сервират на своите пациенти.
Добрата новина е, че Американската медицинска асоциация е приела резолюция, която подкрепя здравословната храна в болниците. Каква идея! АМА призовава болниците в САЩ да подобрят здравето на пациентите си, персонала и посетителите си като осигуряват разнообразие от здравословни храни, включително растително меню и храни с ниско съдържание на мазнини, натрий и добавена захар; елиминиране на преработеното месо от менюто и осигуряване на здравословни напитки. Прекрасно!
По подобен начин, през 2018 г. щатът Калифорния задължи достъпността на растително меню за пациентите. И има болници в Гейнсвил, Флорида, Бронкс, Манхатън, Денвър и Тампа, които предлагат изцяло 100% растително меню за пациентите си отделно и доставят материали на приетите в болницата хора за подобряване на осведомеността им относно ролята на храната, особено растителната храна в справянето с хроничните заболявания.
Нека разгледаме някои от менютата. Ммм… леща с паста болонезе. Ето ги Монтефлор: карфиол с печени картофени кюфтета за закуска. Гъбено рагу за обяд и задушено с бял боб за вечеря. Супа, салата и плодове за десерт. За първи път огладнявам, докато гледам болничното меню. Иска ми се да имам апандисит и да остана за няколко дни.
Ключът към тези промени е подкрепа от страна на лекарите и увеличаване на усведомеността на персонала и пациентите относно ползите от яденето на повече растителна храна. Един единствен лекар може да предизвика промяна в цялата система, защото науката е на наша страна. Лекарите имат уникалната позиция в обществото да повлияят върху политиката на всички нива. Време е да използваме тази позиция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/hospitals-with-100-percent-plant-based-menus/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Студенти по медицина извършват прегледи на тазовото дъно върху жени под упойка без тяхното съгласие

Тези две видеа съдържат описания, които са трудни за възприемане от някои хора: практиката на студентите по медицина да извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Това беше актуална тема през годините, но очевидно не достатъчно, след като практиката продължава и до ден-днешен.
От „Сърдечна недостатъчност“, книга, която написах за времето си в медицинския университет: „Бях напълно екипиран и чаках пети в опашката. В университета по медицина Туфтс медицинските студенти – особено мъжете – извършват прегледи на тазовото дъно на жени под упойка без тяхното съгласие и знание. Жените идват за операция и веднага след като бъдат упоени, всички се събираме; оформя се опашка вляво.“ „Научаваме много повече от умения за преглед. Възползвайки се от уязвимостта на жената – докато тя лежи гола и в безсъзнание на масата – ние научаваме, че пациентите са инструменти, които експлоатираме за собственото си обучение.“
Използването на жени пациентки за демонстрация на прегледи на тазовото дъно без тяхно знание или съгласие си остава малка мръсна тайна на медицинските университети. Това е много стара практика, която продължава и до ден-днешен в медицинските университети по света. Нарича се модел на „автомат с монети“ за прегледи на тазовото дъно, при което студентите се редят на опашка, за да чакат реда си. Само че не е автомат за кафе, а е интимните части на една жена.
Наречена е възмутителна обида над достойнството и автономността на пациента. Практиката показва липса на уважение към тези пациентки като личности, а това разкрива морална безчувственост и злоупотреба с власт. Това е поредният пример за начина, по който лекарите злоупотребяват със своята власт и показват нежелание да се образоват по отношение на етиката, особено относно жените пациенти. „Не мисля, че някой от нас дори се замисля за това“, казва директора на медицинските програми за обучение на студентите в медицинския университет Джон Хопкинс. „Обучението на студентите по медицина е станало толкова стандартно.“
Когато се разбра за тази практика в Нова Зеландия, председателят на Медицинската асоциация излезе пред телевизията и каза: „До скоро не беше проблем… Много съжалявам, че жените се чувстват така сякаш са били наранени и правата им са били нарушени по този начин. Никога не сме имали такива намерения.“ Един журналист го попитал тогава дали наистина той не си и помислял, че жените биха възразили? „Всичко, което мога да кажа е, че не е имало никакви възражения…“ „Възможно ли е причината да е“, пита интервюиращият, „трудността за жените под упойка да разберат какво се случва?“
Много болници и медицински университети публично защитават тази практика, твърдейки, че това докосване и изцяло подходящо и ясно попада под информираното съгласие на пациента при извършване на операцията. В крайна сметка, пациентите са наясно, че посещават болница за обучение на лекари и затова знаят, че студентите активно ще участват в тяхната грижа. Въпреки че изследователите са установили, че много пациенти не знаят, че това е обучаваща болница, или че студенти по медицина се включват в грижата за тях, поради умишлени лъжи и измама.
Едно проучване върху студенти по медицина установява, че 100% от тях са представени на пациентите като „доктори“. Докато преминават през обучението си, има „ерозия на отношението на студентите по медицина пред пациентите относно факта, че те са студенти.“ Докато студентите преминават през обучението си по медицина, тяхното чувство за отговорност да информират пациентите, че те са просто студенти, се оказва, че намалява, особено, ако съществува възможността да се извършва неинванзивна процедура. Това може да е причината, поради която студентите по медицина изглежда развиват това отношение „не питай, не говори“, когато става въпрос за поискване на съгласие за преглед на тазовото дъно при пациентки под упойка. Над една трета от 1600 попитани студенти по медицина в страната не са съгласни с твърдението: Болниците трябва да вземат изрично позволение за това студент да участва в прегледи на тазовото дъно“.
В крайна сметка, твърдят лекарите, извършването на преглед на тазово дъно не е по-интимно от поставянето на ръцете в хирургически разрез. Напъхването на пръстите във влагалището на една жена е не по-малко интимно отколкото прегледа на очното дъно от един офталмолог, и всяко противно на това твърдение е поредният опит да се оправдае тази фикс идея с политическа коректност. „Лично аз“, казва един професор по медицина, „бих предпочел да видя едно ново поколение на добре обучени лекари… отколкото нация от жени, чието влагалище е предпазено от телесна повреда, която студентите по медицина може да извършат.“
Националното запитване стига до заключението: „Пациентите, приемани в обучителни болници, не отстъпват своите човешки права със самото действие на прием в болницата.“
Възможно ли е на жените просто да не им пука? Проучванията показват, че почти 100% от попитаните жени казват, че биха искали да знаят дали ще бъдат прегледани вагинално от студентите по медицина. Добре, след като пациентите искат да бъдат информирани, защо просто поне не помолим за разрешение? „Не можем да питаме жените“, отговаря медицинският университет. „Ако ги попитаме, те може и да откажат.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/medical-students-practice-pelvic-exams-on-anesthetized-women-without-their-consent/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предпазва ли ръженият хляб от рак?

И преди сме разглеждали ползите от лененото семе върху превенцията и преживяемостта при рак на простатата, както и при рак на гърдата, а причината са лигнаните в лененото семе, които имат противоракови свойства, съдържащи се и в червеното вино, пълнозърнестите храни, зеленолистните (кръстоцветни) зеленчуци, но най-вече в сусаменото и лененото семе, най-концентрираният източник на планетата. Но това е за единица тегло. Хората консумират много повече зърнени храни отколкото семена.
И от всички зърнени храни, най-високата концентрация на лигнани е открита в ръжта. Може ли приемът на ръж да намали риска от рак на гърдата? Теоретично? Да, но за разлика от лененото семе, ръжта никога не е била изследвана.
Ако измерите нивата на лигнани в кръвта на жени, които живеят в регион, където се консумира много ръж, вероятността от рак на гърдата изглежда наполовина по-малка при жени с най-високите нива, но лигнаните също се съдържат в чая и горските плодове, затова не е сигурно откъде идва защитата, ето защо изследователите решили да измерят алкилрезорцинолните метаболити, един клас фитонутриенти, които са относително характерни само за зърнените. Учените взели проби урина от жени с рак на гърдата и такива без, и тези С рак на гърдата имали значително по-ниски нива в сравнение с жените без рак на гърдата, независимо дали те са всеядни или вегетарианки. Вероятно жените с риск от рак на гърдата консумират значително по-малко пълнозърнести храни, като ръж.
Но ако проследите по-възрастни жени между 50- и 60-годишна възраст, ще видите, че приемът на пълнозърнести продукти не е свързан с риск от рак на гърдата. Подобен резултат е установен при по-възрастните мъже; консумацията на пълнозърнести храни при 50 и 60-годишните не изглежда да е свързана с риска от рак на простатата. Дали не е твърде късно на този етап?
От данните върху млечните продукти знаем, че храненето в ранните детски години е важно за развитието на рак на простатата, особено около пубертета, когато простатата расте и съзрява. И така, ако се върнете и погледнете какво са пиели мъжете в юношеството си, ежедневната консумация на мляко изглежда утроява риска от напреднал стадий на рак на простатата по-късно в живота. Изследователите разгледали ежедневната консумация на ръжен хляб през юношеството и наистина тези, които консумирали ръжен хляб ежедневно като деца, имали наполовина по-малка вероятност от напреднал стадий на рак на простатата. Това е в съответствие с имиграционните проучвания, според които първите две десетилетия от живота може би са най-важните за изграждане на модел за развитие на рак по-късно в живота.
Определено е важно с какво храним децата си, но ако вече сме на средна възраст, дали не е прекалено късно да сменим курса? За да отговорят на този въпрос, изследователи в Швеция направили проучване. Взимат мъже, които вече имат рак на простатата, разделят ги на две групи, половината приемат много ръжен хляб; другата половина консумират храни, богати на фибри, но пшеничен хляб с ниско съдържание на лигнани; така наблюдаваме какво се случва. Има непреки доказателства, че ръжта действа срещу рака на простатата, например честотата на рака в региони с висока консумация на ръж, но никога не е било проучвано до излизането на това изследване.
Взели биопсии от туморите на хората преди и след три седмици на прием на хляб, след това измерили броя на умиращите ракови клетки. Нямало промяна в изчистването на раковите клетки в контролната група, но имало 180% увеличение на броя на умиращи ракови клетки в групата с ръжта. Едно последващо проучване с продължителност 6 седмици установило 14% спад на нивата на PSA, маркер за наличие на рак, а това предполага и свиване на тумора.
Тук отбелязват, че тъй като са използвали големи количества прием на ръжен хляб, предстои все още да се изследва дали нормални количества прием ще имат клинично значим ефект. Като всеки друг американец с червена кръв, моето невежество относно метричната система не отбеляза 485 г ръжен хляб на ден като нещо необичайно, но това означава 15 филии хляб… на ден! Вместо яденето на един хляб на ден, същото количество лигнани може да се открие в една-единствена чаена лъжичка смляно ленено семе на прах.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-rye-bread-protect-against-cancer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Възможно ли е дехидратацията да повлияе върху настроението ни?

Водата е безспорно вещество #1 в диетата ни. Според проучванията добрата хидратация може да понижи риска от сърдечно заболяване и рак, както и може да ви помогне да се целувате по-добре. Чрез допира на изкуствена кожа към устните на млада жена учените установяват, че хидратираните устни показват по-голяма чувствителност към леко докосване.
Въпреки че е добре известно, че водата е жизненоважна за оцеляването на хората, едва наскоро започнахме да разбираме ролята й в поддържането на мозъчната функция. Има логика, мозъкът ни се състои от 75% вода и когато се дехидратираме, мозъкът се свива. Дори леката дехидратация, причинена от тренировка в горещ ден, е установено, че променя мозъчната ни функция.
И преди съм говорил за ролята на хидратацията за когнитивната функция, но днешните открития предполагат, че настроението ни може също да се повлияе положително чрез консумацията на вода.
Ефектите от дехидратацията в реалния живот не са добре документирани. Едва през 2013 г. е публикувано първото проучване за изследване на ефектите от леката дехидратация върху разнообразие от чувства. Какво откриват? Най-важните ефекти от лишаването от течности са по-голяма сънливост и умора, по-ниски нива на сексуално желание и внимание, както и повишено объркване. Но след като човек пийне малко вода, вредните ефекти върху вниманието, щастието и объркването веднага спират.
Усвояването на водата всъщност се случва много бързо, само за 5 минути от устата в кръвта, а пикът й е около 20-тата минута. И отделно изглежда е важна температурата на водата. Кое смятате, че се усвоява по-бързо: студената вода или топлата вода с телесна температура? Студената вода попива в тялото с около 20% по-бързо.
Как можете да разберете дали сте дехидратирани или не? Защо не попитате тялото си? Ако пийнете малко вода, после се обърнете и просто я изпикаете веднага, вероятно това е начинът на тялото ви да каже: „Добре съм си, пълен съм до горе.“ Но ако изпиете огромно количество вода и тялото ви задържи по-голямата част, тогава вероятно депата са били празни. И така, тези изследователи оформили техниката. Изпразвате пикочния си мехур, после изпивате 11 мл/кг телесно тегло, или 5 мл на всеки паунд, има около 240 мл в една чаша, значи това е около 3 чаши вода, изпивате 3 чаши вода и час по-късно проверявате колко сте пишкали. Празните кръгове на тази графика в ъгъла са дехидратираните хора. На практика това означава, че ако изпиете три чаши и изпикаете по-малко от 1, е много вероятно да сте били дехидратирани.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-dehydration-affect-our-mood/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев