Защо хората не се хранят здравословно?

Личната отговорност за здравето ни е едно от най-важните неща, които можем да направим. Редовният спорт, непушенето и здравословното хранене могат да помогнат за предотвратяване или дори лекуване на някои от най-често срещаните заболявания днес. Повече хора знаят това… така че защо не се хранят по-здравословно? Гледайте видеото, за да разберете.
Посланията в медиите относно храненето са често непостоянни и объркващи, но много американци знаят какво включва здравословното хранене. Наистина някой би помислил, че пиенето на кафява газирана захарна вода е полезно? Проблемът е, че те изглежда не пренасят знанието си в практиката.
Има голям брой причини, поради които хората имат трудности да променят навиците си. Въпреки че невежеството и объркването имат роля, мотивацията да се промени човек е много по-важна. Определено живеем в свят, който ни кара да ядем каквото си поискаме, независимо от последиците в дългосрочен план. Но един от основните проблеми да накараме хората да си променят поведението е нуждата да ги накараме да признаят нуждата от промяна.
Например, ако попитате хората колко месо ядат или колко мазни храни, яйца, сладки, алкохол, масло приемат, те твърдят, че консумират по-малко от средностатистическия човек. Така че, ако хората си мислят, че имат по-малък риск от другите, те ще пренебрегнат съвета да се хранят по-здравословно, мислейки си, че вече се хранят здравословно. Може би е така? Не, хората оценяват собствените си хранителни навици като по-здравословни, дори когато в реалността те са ужасни. Поради тази причина здравословните кампании трябва да накарат хората да разберат колко лошо реално се хранят. Но когато това стане, се случва нещо странно. Ако предизвикате хората да ви кажат как реално се хранят, те ще променят отговора си, за да изглеждат така сякаш се хранят по-здравословно от средностатистическия човек.
Когато благоприятното сравнение с рисковите поведения на другите е застрашено, хората не само намаляват оценките си относно това как те се отнасят в тези ситуации – „о, аз не ям толкова много месо“ – но също и смекчават значението на това поведение. „Месото така или иначе не е вредно.“
Това е същата приказка, която и пушачите си казват. Проучванията показват, че пушачите имат сериозна тенденция да подценяват всички рискове, свързани с пушенето, развивайки поредица илюзии и фалшиви вярвания, за да подкрепят избора си да продължават да пушат. Защо толкова много хора продължават да се палят въпреки вредните ефекти на пушенето върху тяхното здраве? Поради много от същите причини, заради които хората продължават да се хранят нездравословно. Първо те убеждават себе си, че имат по-малък риск отколкото другите хора, които имат същите навици. В допълнение към този оптимизъм, пушачите подценяват степента, в която пушенето повишава риска от рак на белите дробове, мислейки си, че пушачите, които пушат по 2 кутии на ден, имат само пет пъти по-голям риск от рак на белите дробове, докато всъщност рискът им е 20 пъти по-висок. Както и да е, много пушачи смятат, че ракът на белите дробове основно се определя от гените.
Много от рисковете, свързани с храната, споделят същите оптимистични възгледи, като например риска от инфаркт и сърдечно заболяване (убиец #1), затлъстяване, диабет и всички останали. Хората често са доста изобретателни в намирането на причини да вярват, че собственият им риск е по-малък от риска на техните връстници. Така че, може би поддръжниците на общественото здраве трябва да бъдат също толкова изобретателни в разбирането на произхода на този нереалистичен оптимизъм и в откриването на подходи, които да помогнат на хората да намерят по-точна причина за своята собствена уязвимост. Правят се всякакви неща в опит да се намали или премахне този предразсъдък, „но ние трябва да обмислим възможността намалението на оптимистичните предразсъдъци да доведе до намаление на самочувствието и психологическото благосъстояние“, ако хората започнат да осъзнават колко много рискуват и до колко вината е тяхна.
Това ми напомня на тънкото въже, по което лекарите трябва да вървят, казвайки на хората колко власт всички ние имаме над това да се сдобием с рак. Това е често цитираната статия, което изчислява, че можем да предотвратим приблизително 90% от рака при хората. (Но под „сегашните тенденции“ изследователят говори за тенденциите от 60-те години на миналия век, когато е публикувана статията.) Те си остават верни до ден-днешен, обаче, около половин век по-късно. Генетичните фактори не са основните причини за хронични заболявания. Използвайки еднояйчни близнаци, за да се види каква част наистина се дължи на гените, при всичките хронични заболявания, които разгледали, ракът имал най-малък генетичен компонент, отново само около 10% се приписва на лоши гени. Това, което се случва в семейството, са лоши навици.
Но когато излезете там и кажете на всички добрите новини за това колко власт имаме над това да не се сдобием с рак, какво да правим с хората, които вече имат рак? След като бъдат диагностицирани с рак, те често питат, „Защо аз? Нещо лошо ли направих? Моя ли е вината?“ Можете да си представите как посланието „ами, май да“ може да бъде опустошително за пациентите или за тези, които са оцелели. С други думи, послание, което има за цел да вдъхне кураж на хората да действат превантивно, може единствено да накара болните от рак да се чувстват виновни. Но истината си е истина, без значение колко е трудно да се приеме. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да насочваме пациентите да преминат от чувство на вина към подход на отговорност. Те имат личен контрол; от сега нататък могат да направят друг избор. Трябва да им дадем усещане за съдействие в живота им. По-добре обаче е да се опитаме да предприемем тези стъпки преди да се появи ракът.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-dont-people-eat-healthier/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Удължаване на живота с FGF21

През 2000 г. е открит нов човешки хормон. 21-вия документиран фибробластов фактор на растежа; нарекли го FGF21. След откриването му FGF21 се появява като ключов посредник за промотиране на метаболитното и артериално здраве, елегантност и дълголетие. Ако го инжектирате в дебели маймуни, те ще отслабнат без да намаляват приема си на храна и то не с малко – 27% спад на телесните мазнини при същото количество храна. При мишките той увеличава продължителността на живота им с 30% до 40% в сравнение с доживотното ограничение на калориите, но отново това е постигнато без намаляване на приема на калории. Изследователите обобщават, че FGF21 може потенциално да бъде използван като хормонална терапия за удължаване на живота при бозайниците, а това повдига въпроса на Биг Фарма, „Може ли остаряването да се контролира с лекарства?“
И това не е всичко. Идеята, че едно лекарство може да лекува затлъстяване, диабет, дислипидемия (висок холестерол) и хипертония наведнъж, може и да е изглеждала невъзможна преди няколко години, но сега това е примамлива и вълнуваща перспектива. Причината, поради която не може просто да даваме на хората FGF21 е, че той се разгражда бързо в тялото; нужни са инжекции на всеки един или два часа постоянно. Фармацевтичните компании се опитват да патентоват разнообразие от по-дълго действащи алтернативи на FGF21. И наистина, ако дадете на хората малко PF-05231023, те ще отслабнат с около 4.5 кг за 25 дни, заедно с драстичен спад на триглицаридите и холестерола.
Но страничните ефекти от тези нови медикаменти започват да излизат наяве. Вижте това: ние пакетираме гена FGF21 в един вирус, после инжектираме вируса и така повече FGF21 гени се прикрепят към нашето ДНК. Или може просто да си завържете маратонките за бягане. Тренировките увеличават нивата на FGF21, което може да бъде и една от причините, поради които движението е полезно.
Кое действа по-добре, аеробни упражнения – осем седмици тренировки по бягане – или силови упражнения – осем седмици тежести? Отговорът е и двете, но силовите упражнения надделяват над бягането, 42% увеличение на FGF21 в сравнение с 25% увеличение в групата с аеробни упражнения.
Добре, а какво можем да направим с храната? Да, може да се опитате да проектиране и да инжектирате, но няма ли да е по-лесно просто да стимулираме собственото си ендогенно естествено производство чрез храненето? Единият начин е без никакво хранене. Може и да сте забелязали, че е наречен и хормонът на глада. Това е, защото гладуването предизвиква FGF21, но не само за 1-2 дни.
Физиологично погледнато, експресията на FGF21 се увеличава като реакция на гладуването. Но за разлика от мишките, при които има увеличение само след шест часа гладуване, при хората се случва забележима промяна в нивата на FGF21 чак след една седмица. Гладуването може да повиши нивата на FGF21 4 пъти, но са нужни 10 дни гладуване, а това е самото олицетворение на неустойчив модел на хранене. Как можем да получим ползите без да гладуваме? Възможно ли е кетогенната диета да замести гладуването? Не. Кето диетите не работят.
Всъщност, ако спазвате кето режим за няколко месеца, реално ще получите значителен спад в нивата. Високомазнинните диети може дори да повлияят върху скока на нивата, който се получава от тренировките, както се вижда тук в едно проучване върху високоинтензивните интервални тренировки.
Какъв вид хранене работи тогава? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/life-extension-with-fgf21/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли ползи от фъстъченото масло, свързани с дълголетието?

Според най-голямото проучване върху рисковите фактори за смърт в човешката история, лошото хранене причинява повече смърт от всичко останало. Цигарите убиват едва около осем милиона души годишно, а начинът на хранене на хората убива много повече. Кои са най-лошите аспекти на нашата диета? Преработеното месо? Сладките? Газираните напитки? Не, петте най-смъртоносни неща от храната ни са: неадекватният прием на плодове – недостатъчно плодове; недостатъчно зърнени храни; недостатъчно зеленчуци; твърде много сол; и недостатъчно ядки и семена.
Ядките не са изненада, тъй като интервенционалните проучвания показват, че приемът на ядки подобрява артериалната функция, а артериалните проблеми, като сърдечното заболяване, са сред водещите причини за смърт. Но това не е всичко за ядките. Те могат да подобрят и контрола на кръвната захар, да понижат холестерола, да потиснат възпалението, да намалят оксидативния стрес и да подхранят полезните бактерии в червата. Всички ядки или само ядките, които растат на дървета?
Ами фъстъците? Ами фъстъченото масло? Около 50% от консумацията на фъстъци в САЩ идва от фъстъченото масло, но връзката между фъстъченото масло и смъртността не е напълно оценена. За да изучим това в по-големи подробности, обаче, можем да призовем проучването NIH-AARP, най-голямото проспективно проучване върху здравето и храненето в историята, което проследява над половин милион души от 1990 г.
И… консумацията на ядки като цяло изглежда предпазва от смъртност по всички причини, което означава, че хората, които ядат ядки, живеят средно по-дълго и най-вече имат по-малка вероятност от смърт от рак, сърдечно-съдови болести, болести на дихателните пътища, инфекциозни болести (така че, може би ядките подпомагат и имунитета), чернодробни и бъбречни болести. Не е установена такава връзка за фъстъченото масло, обаче. Така че, когато става въпрос за по-дълъг живот, фъстъченото масло изглежда не се брои. Защо?
Знаем, че хората, които консумират фъстъчено масло, обикновено ядат и повече месо, пушат цигари и се движат по-малко, но изследователите изолирали и тези фактори: червено месо, бяло месо, цигари, движение и зеленчуци, плодове, зърнени храни и се оказва, че хората, които ядат фъстъчено масло не приемат повече сандвичи с бял хляб или нещо подобно. Изследователите обаче не взели предвид захарта, така че е възможно хората да са приемали повече конфитюр със захар.
Причината може и да е процесът на преработване на фъстъченото масло – добавянето на транс мазнини, олио, сол и захар – но останалите ядки също се консумират често с добавено олио, захар и сол. Възможно ли е причината да са самите фъстъци? Технически погледнато те не са ядки, затова може би просто нямат същите ползи.
Но не, един мета анализ на всички такива проучвания установява същите ползи както на ядките при цели фъстъци, но не и при фъстъченото масло. Едно нещо, което липсва дори при таханите и маслата от ядки семена без сол, без олио и без захар, е запазената клетъчна структура. Както отбелязах в „Можем без диети“, независимо колко добре дъвчем цели или нарязани ядки, някои от нутриентите остават затворени в малки частици, които осигуряват изобилие от пребиотични ползи за полезните ни бактерии. Това ме кара да се замисля дали има някаква разлика между фъстъченото масло с парченца и финото фъстъчено масло.
Междувременно има нарастващи доказателства, които препоръчват употребата на ядки (за предпочитане сурови пред солени или печени) и цели или нарязани ядки, вместо ядкови тахани, поне три пъти на седмица, за да се увеличат максимално шансовете за по-дълъг и здравословен живот.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-the-health-benefits-of-peanut-butter-include-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са заместителите на сол с калиев хлорид?

От всички вредни неща в храненето ни, високият прием на натрий, или иначе казано приемът на сол, е водещият рисков фактор за милиони смъртни случаи всяка година, най-вече заради страничните ефекти, които оказва върху кръвното налягане и повишения риск от инсулт, инфаркт и увреждане на бъбреците. Хипертонията – високото кръвно налягане – все още се нарича „тихият и невидим убиец“, защото рядко причинява симптоми, но е един от най-ясните независими показатели на някои от водещите причини за смърт.
Еволюирали сме да приемаме храни, богати на калий и бедни на натрий, но днес този модел е напълно обърнат. Тази промяна отразява изместването от традиционното растително хранене, което е с високо съдържание на калий и ниско на натрий, изместване от плодове, зеленолистни, кореноплодни и кълнове към солени преработени храни, лишени от калий, което се смята за проблем в здравеопазването, защото 98% от американците не си набавят препоръчителния минимален дневен прием калий, както споменах в последното видео. А ниският прием на калий сам по себе си води до високо кръвно налягане и сърдечно-съдово заболяване, и все пак много малко лекари реално съветват пациентите си да приемат повече храни, богати на калий, като плодове и зеленчуци, за да контролират по-добре кръвното, въпреки че няколко мета анализа днес потвърждават, че високият прием на калий изглежда намалява риска от инсулт.
Дори има намаляване на риска от инсулт, който не зависи от ефекта върху кръвното, а това е в съответствие с други предпазни ефекти от приема на калий, като понижение на риска от образуване на съсиреци, намаляване на втвърдяването на артериите, намаляване и на образуването на свободни радикали. По-високият прием на калий е свързан с 20% повишен риск от преждевременна смърт, при което по-високият прием на калий е свързан с 20% намален риск от преждевременна смърт. Да, но натрият се съдържа във вредните храни, докато калият е концентриран в здравословни храни, като бобови и зеленолистни. Така че, ниският прием на натрий и високият прием на калий могат просто да бъдат показател за здравословно хранене: повече растителни храни и по-малко боклуци.
Откъде знаем, че натрият е толкова вреден? Защото рандомизираните контролирани проучвания показват, че намаляването на приема на натрий води до понижаване на кръвното налягане, също както има рандомизирани контролирани проучвания, които показва, че ако давате на хората допълнително калий, кръвното им налягане също ще се понижи. Ами употребата на калиев хлорид за осоляване на храната, вместо натриев хлорид? Това е съдържанието на тези заместители на сол с 0% натрий.
Калиевият хлорид е естествена минерална сол, която се извлича по същия начин, както и обикновената натриева сол. Тъй като приемаме твърде много натрий и недостатъчно калий, това би било решението и на двата проблема.
Пълноценните здравословни растителни храни са най-доброто решение за увеличаване на приема на калий. Плодовете и зеленчуците имат всякакви други полезни неща в тях, освен калий, но имаме 10 проучвания сега, рандомизирани контролирани проучвания, които показват, че замяната на обикновената сол с калиев хлорид може да доведе до значително понижение на кръвното при хора с хипертония, което предполага, че заместителите на сол могат дори да помогнат с превенцията на хипертония. Знаем, че заместителите на солта могат да понижат кръвното налягане, но дали понижават честотата на хипертония и по-важното, крайната точка на заболяването, като инсулт или инфаркт? Няма как да знаем докато не проверим.
В едно рандомизирано контролирано проучване заменили на няколко семейства солта с едва 1/4 калиев хлорид. При това нива повечето хора или не могат да различат или дори предпочитат солта в комбинация с калий. Добре, но има ли наистина ефект? Употребата на дори 1/4 заместител на сол е свързан с намаляване наполовина риска от хипертония.
Добре, но какво ще кажете да проследим хората, за да видим дали има някакви промени в риска от смърт от сърдечно-съдово заболяване? Пет кухни в един дом за пенсионирани ветерани били разделени на две групи за около две и половина години, солени ястия с обикновена сол или, за шок на готвачите и сервитьорите, смес 50/50 с калиев хлорид. При тези с калиевия хлорид рискът от смърт от сърдечно-съдово заболяване се понижил с 40% и те живели с почти 1 година по-дълго. Разликата в продължителността на живота на 70 години е същата като тази, която естествено щеше да се появи след 14 години, което означава, че преминаването към сол с наполовина калий изглежда ефективно подмладява хора с над 10 години, когато става въпрос за риска от смърт. И докато си говорим, се появи едно голямо рандомизирано контролирано проучване от Китай, включващо 600 села и над 20 000 души, което ще ни даде идея колко нисък може да е рискът ни с тази стратегия.
Китай е идеалната страна, защото над 75% от приема им на натрий идва от солта, която добавят в кухнята си или в трапезарията, докато повечето от натрия в американската диета идва опакован заедно с месото и преработените храни, които купуваме, въпреки че определено компаниите биха могли да се променят. Защо не са го направили? И защо толкова малко хора използват тези заместители на сол, ако те действа и имат също толкова добър вкус? Можем да „постигнем ползите от палеолитната диета с висок прием на калий и без токсичността.“ „Готови ли са заместителите на солта да заемат основно място“ или какво да правим? Ами безопасността? Да, има убедителни аргументи за ползите, но какво да кажем за рисковете, като например „включването на потенциално смъртоносни заместители на сол в хранителната индустрия“? Чакайте малко, какво? Ще говорим за потенциалните странични ефекти в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-potassium-chloride-salt-substitutes-effective/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Натурално лечение на уголемената простата ДПХ

Над 50% от мъжете на 50-годишна възраст и над 70% от мъжете на 60 страдат от доброкачествена простатна хипертрофия или ДПХ, известна като уголемяване на простатата. Това може да доведе до тежки симптоми на уринарния тракт, като например често ставане за уриниране през нощта. Медицинското лечение днес е клинично ефективно, но неговата ефективност е компрометирана от странични ефекти и нисък процент на спазване. Симптомите включват сексуална дисфункция, висока степен на рак на простатата и депресия. Нищо чудно, че няма спазване. И когато лекарствата не успеят, се обмислят и хирургически процедури, като например трансуретрална резекция на простатата. Трябва да има по-добър начин.
Проучвания върху населението смятат, че ограничаването на животински протеини и високият прием на плодове и зеленчуци може да играят предпазна роля, но ограничаване не само на каквито и да било животински протеини. Яйцата и пилешкото изглежда са най-вредни, заедно с рафинираните зърнени, но не е установена връзка при червеното месо или млечните продукти. Ако оставим настрана проучванията на населението, има ли някакви изследвания на храни? Има над 30 рандомизирани контролирани проучвания върху билката saw palmetto и е установено, че е напълно безполезна.
Очевидно червените боровинки са били използвани от индианците за лечение на проблеми с пикочните канали, но няма как да знаем докато не направим проучване. Когато се говори за сушени червени боровинки, не става въпрос за тези захарни и мазни сушени плодове, а по-скоро за чисти, цели червени боровинки на прах. Забелязани са значителни подобрения в симптомите на ДПХ, качеството на живот и всички уринални параметри само за около една ч.л. на ден червени боровинки на прах.
Знаем, че 1 ч.л. действа, но какво ще кажете за 1/3 ч.л. или 1/6 ч.л.? Те също помогнали. Резултатите от 1 ч.л. червени боровинки на прах от последното проучване се равняват на това. Това проучване използвало добавка, защото е финансирано от компанията за добавки, но добавката съдържа само чисти червени боровинки на прах, така че може да се купи и в голямо количество по-евтино и да се добави към смути или нещо такова.
Ами ако използваме плод, който е малко по-вкусен, като сок от лилаво грозде? Никакви ползи.
В едно предишно видео говорих за употребата на ленено семе, което може да има терапевтичен ефект, сравним с този на често използваните лекарства, но само с положителни странични ефекти. Добре, ами други семена? Тиквеното семе очевидно се е използвало в народната медицина като лек за проблеми с простатата векове наред, а в съд на Петри може да се спре растежа на простатните клетки с ДПХ наполовина. Учени също така са инжектирали екстракти от тиквено семе в зайци, но какво да кажем за хората?
Олиото от тиквено семе изглежда помага за проблеми с простатата. При сравнение с медикамента Празосин, изглежда подействало толкова добре, колкото и хапчето. Същото се случило и при сравнение с медикамента Теразосин. Нямали обаче плацебо група. Щеше да е добре да се види как се справят добавките с олио от тиквено семе в сравнение с плацебо, а също бихме искали и да видим една група, на която й дават цели тиквени семена, и бууум: ето я. Над хиляда мъже били рандомизирани да приемат екстракт от тиквено семе, плацебо или само по около 1 с.л. цели тиквени семена на ден.
Проучването било финансирано от фармацевтичната компания, която прави добавката, но добавката се провалила, не действала по-добре от плацебото, тиквеното семе обаче подействало. Добавката изглежда намалила симптомите, но не по-добре от плацебото. Самото тиквено семе обаче подействало. Така че, тук не става въпрос само за вещество, извлечено от олиото. Оттогава сме научили, че дори екстрактът без олио действа. Изводът: изследователите заключават, че тиквеното семе може да се препоръчва на пациенти с ДПХ с леки до умерени симптоми. Заключението е отразено от европейския еквивалент на Агенцията за храните и лекарствата. Тиквеното семе може да се използва за облекчаване на симптоми на пикочните пътища, свързани с уголемена простата, след като са изключени по-сериозни проблеми от лекуващия доктор.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/natural-dietary-treatments-for-enlarged-prostate-bph/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев