Как пушенето през 1956 г. е като яденето през 2016 г.


Повечето смъртни случаи в Съединените щати са предотвратими и са свързани с храненето. Според най-подробния анализ на рисковите фактори, публикуван някога – Проучването върху глобалната тежест на заболяванията, финансирано от фондация на Бил и Мелинда Гейтс – причина номер 1 за смърт в САЩ и причина номер 1 за увреждания в тази страна е нашето хранене, което е свалило тютюнопушенето на номер 2, Пушенето в днешно време убива само около половин милион американци всяка година, докато храненето убива стотици хиляди повече.
Така че ако повечето случаи на смърт и увреждания са предотвратими и са свързани с храненето, тогава очевидно храненето е първото и най-важно нещо, изучавано в медицинските учебни заведения, нали? Това е първото нещо, за което ви говори вашият лекар. Как може да има такава липса на връзка между науката и практиката на медицината?
Нека да направим един мисловен експеримент. Представете си, че сте пушач през 50-те години на миналия век. Вижте, средната консумация на цигари на глава от населението е била около 4000 цигари годишно. Помислете за това. През 50-те години средностатистическият човек е пушел по половин пакет на ден.
Медиите са ви казвали да пушите, известните спортисти са ги подкрепяли. Дори дядо Коледа се е грижел достатъчно за гърлото ви, за да иска да пушите. Нали искате да сте във форма и да сте слаби, така че не забравяйте да пушите и да ядете много хотдог, за да бъдете слаби, много захар, за да сте тънки и слаби, много по-елегантни отколкото, ако изядете тази ябълка… Ухаа. Въпреки че ябълките наистина загатват усещане за ползи и свежест, както гласи една реклама на тютюневата индустрия, която създава много възможности за правене на цигари, ориентирани към младежта. Искат да направят цигари за деца с аромат на ябълка.
В допълнение към това да сме стройни и слаби, пушим, за да успокоим гърлото си и да имаме по-добро храносмилане. Да, цигарите Филип Морис не претендират, че имат някаква лечебна сила, но хей, все пак един грам превенция струва един килограм лекарство. По-добре да сте в безопасност, отколкото да съжалявате и… да пушите.
Подобно на храненето, пушенето е семейна афера. Боже, мамо, ти наистина си харесваш твоите Марлборо. Дяволски си прав. „Само един въпрос, мамо, можеш ли да си позволиш да не пушиш Марлборо?“ През 50-те години децата ви ви даваха цигари. Дори вашето куче ви даваше цигари.
„Дъхни в лицето й и тя ще те последва навсякъде.“ Никоя жена не може да откаже. „Те са толкова кръгли, твърди и пълни.“ В края на краищата Джон Уейн е пушил… докато не получил рак на белите дробове и не умрял.
Дори и палеолитните хора са пушели, както и лекарите.
Това не означава, че няма противоречие в рамките на медицинската професия. Да, някои лекари пушели Кемъл, а други предпочитали Лъки, така че все пак е имало някакво противоречие. Известни лекари на високи и безпристрастни медицински постове предпочитали Филип Морис. Дори специалистите не можели да стигнат до единодушие кои цигари са по-добри за гърлото ви; така че най-добре да се придържаме към науката… и повечето учени пушели от тази марка.
Не би трябвало да е толкова сложно – но дори и учените, занимаващи се със сложни неща, си имат свой любимец, за човека, който мисли за себе си.
Знаем защо Американската медицинска асоциация е била близка с тютюневата индустрия, защо е отказвала да одобри доклада на Ръководителя на Американската здравна служба върху пушенето, след като е получила чек от 10 милиона долара от тютюневата индустрия.
Но защо отделните лекари не са се възпротивили на това? Имало е няколко смели души, които са изпреварили времето си, също както има и днес такива, които се противопоставят на индустриите, убиващи милиони. Но защо не е имало повече? Може би защото повечето лекари… са пушели цигари, също както повечето лекари днес… продължават да ядат храни, които допринасят към епидемията на заболявания, свързани с храненето. Какъв е бил лозунгът на Американската медицинска асоциация тогава? Всичко в умерени количества. Обширни научни изследвания са доказали, че пушенето в умерени количества… не е проблем. Звучи ли ви познато?
Стандартното американско хранене в днешно време е като пушенето от 50-те години на миналия век. Почти всички, които познавате, се хранят по този начин. Нормално е – така хранят и пациентите в болниците… за бога! Но не е нужно да чакате докато обществото настигне науката отново.
Понякога е нужно да мине едно цяло поколение, за да се променят нещата в медицината. Старото поколение лекари и професори по медицина, поддръжници на пушенето, умира и новото поколение заема мястото им, но колко пациенти трябва междувременно да умрат?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-smoking-in-the-50s-is-like-eating-today
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Изопачаване на науката – как медиите публикуват доклади върху медицината


В едно проучване върху насоките за хранене, давани от вестници във Великобритания, не била открита никаква достоверна научна обосновка за повечето твърдения. Неправилното представяне на съветите за хранене е широко разпространено и може да допринесе за погрешните схващания на обществото относно храната и здравето. И евентуално не само за обществото.
Учените обичат да казват, че те не са повлияни от популярните медии, но това проучване решава да провери. Всяка седмица Ню Йорк Таймс пише за научни изследвания и тези проучвания, които използват, накрая се оказват много по-често цитирани отколкото онези, за които не се пише. Така че популярната преса има влияние.
Не бързайте толкова. Това е само едно потенциално обяснение. Може би отличаващите се статии е по-вероятно да бъдат избрани от медиите и това, че са по-често цитирани, не е свързано. Може би вестникът просто отдава внимание на важните научни открития и неговите публикации нямат никакъв ефект върху бъдещите проучвания.
Как бихме могли да отделим двете неща? Едно събитие от 1978 г. прави това възможно. Имало една 3-месечна стачка, по време на която продължили да отпечатват копия, но не ги продавали на хората. Така че бил направен един експеримент. Ако вестникът просто отделя внимание на важни статии, то тогава стачката не би имала ефект върху въздействието на проучванията, но не това се случва. Изследванията, публикувани по време на стачката, които никой не могъл да прочете, нямали никакво въздействие.
Следващият въпрос, разбира се, е дали те просто преувеличават важността на медицинската информация пред научната общност или съответно я омаловажават?
Систематичните проучвания показват, че много истории за нови лекарства, например, обикновено преувеличават ползите, подценяват рисковете и разходите и не разкриват съответните финансови връзки. Прекомерното розово покритие върху лекарствата може също да се дължи на финансови връзки между фармацевтичните компании и самите журналисти, които могат да са податливи на големите бонуси на Биг Фарма.
Учените и лекарите често обвиняват пресата. Всъщност се цитират думите на известния лекар Уилям Ослер: „Не вярвайте на нищо, което прочетете във вестниците, а ако видите нещо, за което знаете, че е истина, започнете веднага да се съмнявате в него.“
Но вината е и на двете страни. Сега на репортерите им отнема само час или два, за да скалъпят една история и така те могат да разчитат на прессъобщения. И не е трудно да си представите как прессъобщенията на фармацевтичните компании могат да бъдат пристрастни. Но със сигурност прессъобщенията от самите учени и техните институции представят фактите честно и без да подвеждат, нали? Изследователите решили да проверят.
Критиците обвиняват медиите, но от къде мислите, че медиите черпят информация? Може да се предположи, че прессъобщенията от престижни академични медицински центрове са премерени, не преувеличават нищо, но те страдат от същите проблеми: омаловажават страничните ефекти, има конфликти на интереси, ограничения в проучването и насърчаване на проучвания, които имат несигурно отношение към човешкото здраве.
Например, повечето изследвания върху животни или в лаборатории изрично заявяват, че се отнасят и за човешкото здраве, но липсват предупреждения, за това, че се извършва екстраполация и при хората. Например, една статия за едно проучване, според което ултразвукът намалява туморите при мишките, била озаглавена: „Изследователи проучват употребата на ултразвука като лечение на рак“, като пропускат уточнението: „за вашата мишка домашен любимец.“
Очевидно е изчислено, че по-малко от 10% от изследванията върху животни успешно влизат в употреба при клинични проучвания при хората. Преувеличаването на важността на резултатите при изследвания върху лабораторните животни като сигурен лек има потенциала да обърка читателите и може да допринесе към разочарованието от науката.
Въпреки че често се случва да обвиняваме медиите за преувеличение, повечето пъти те не си измислят. Това са резултатите, които изследователските институции изпращат в собствените си прессъобщения. Както и медицинските журнали. Понякога прессъобщенията в медицинските журнали повече вредят, отколкото да помагат. Един анализ на прессъобщенията от някои от най-престижните медицински журнали открива един и същи вид проблеми.
Не мисля, че повечето хора осъзнават, че журналите продават така нареченото препечатване, копия на статиите, които те отпечатват за фармацевтичните компании, които могат да им донесат големи печалби, както и фармацевтичните компании могат да купят един милион копия от някоя добра статия. Понякога компанията изпраща една статия и обещава да купи определен брой предварително, което е ефективен подкуп, отбелязва един дългогодишен главен редактор в престижния Британски медицински журнал. Той си спомня веднъж как една жена от компания за връзки с обществеността му се обадила и на бързо му казала, че ще си легне с него, ако публикуват някаква статия.
Друг конфликт на интереси в медицинските журнали е свързан с рекламата, основен източник на доходи за много журнали. Повечето от рекламите идват от фармацевтични компании, затова, ако те не харесат някое проучване, могат да заплашат, че ще изтеглят рекламата си, което оставя редакторите изправени пред сериозен избор дали да се съгласят да погребат определена статия или да наблюдават как журналът им умира.
Дори и журналистите да имат време да пропуснат прессъобщенията, да вземат направо източника и да се опитат да прочетат самото проучване, то ще им се стори напълно неразбираемо. Но дори и да го разберат, научните статии не са просто факти. Авторите често имат много възможности да добавят някоя „врътка“ към своите научни доклади, което се определя като начини, които могат да нарушат тълкуването на резултатите и да подведат читателите, както несъзнателно, така и с пълно намерение за измама.
Това, което тези изследователи направили, било да разгледат рандомизирани контролирани проучвания със статистически незначителни резултати, което означава, че някои лекарства, например, се сравняват със захарно хапче и разликата между новото лечение и плацебото била практически несъществуваща. Дали изследователят би изложил истината и би казал: „Ах, добре, отделихме цялото това време и пари, и от гледна точка на резултата, не получихме нищо.“ Или ще се опита да подведе резултатите? В 68% от случаите подвеждат. Има една врътка в резюмето, който е като обобщение на статията, а това е доста притеснително, защото резюмето често е единствената част от статията, която хората реално четат.
И така, не е чудно, че медиите често получават погрешната информация. Врътките в резюмето могат да се превърнат във врътки в прессъобщенията и водят и до врътки в новините. Следователно, дори и журналистите да правят своята надлежна проверка, използвайки оригиналното заключение в резюмето с добри намерения, все още има риск от това да подведат своите читатели.
Изследователите, които представят новите открития, винаги могат да внимават и да подчертават, че това са предварителни открития, но нека бъдем сериозни: мощни лични интереси могат да надделеят.
И накрая обаче мисля, че най-големият проблем с начина, по който медиите съобщават теми, свързани с медицината, е въпрос на избор за това кои истории ще бъдат отразени. През 2003 г. SARS и биотероризмът убиха по-малко от десетина души, но все пак доведоха до над 100 000 доклади по медиите, много повече от тези, които засягат реално най-големите заплахи за живота и здравето ни.
Всъщност, по ирония на съдбата, колкото повече хора умират, толкова по-малко изглежда, че нещо е покрито. Нашият водещ убиец номер едно са сърдечно-съдовите заболявания; и все пак това може да бъде предотвратено, лекувано и дори премахнато чрез храненето и промени в начина на живот. Ето това е нещо, което заслужава да бъде на първа страница.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/spin-doctors-how-the-media-reports-on-medicine
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Животинските протеини, бременността и затлъстяването при децата


Ако изложите бременни щурци в контакт с хищнически паяк вълк, малки ще се излюпят, което показва поведение на повишено внимание при наличие на хищник наблизо и като следствие – подобрена вероятност за оцеляване от нападението на паяк вълк. Майката щурец изглежда може да предупреждава нейните малки относно заплахата, когато те са все още в нея, така че те да бъдат предварително адаптирани към външната среда.
Това се случва дори и при растенията. Ако отглеждате две генетично идентични растения – едно на слънце, едно на сянка, растението, отглеждано на слънце ще произвежда семена, които растат по-добре на слънце, а растението, отглеждано на сянка, ще отглежда семена, които растат по-добре в сянката – въпреки че те са генетично идентични. Така че това, което виждаме тук, е епигенетика, външни фактори, които променят поведението на гените.
Малките гризачи, родени през зимата, обикновено има по-дебела козина. Майките гризачи могат да комуникират с бебетата си по отношение на сезона още в утробата и да им кажат да си сложат дебелото палто, дори и преди още да са родени, и хората не са по-различни. Знаете как различните хора имат различно усещане за температурата, което води до битки в стаята – постоянно включване или изключване на климатика, отваряне на прозорци или не? Не е само генетично. Въпросът дали сме родени в тропиците или на студено място определя колко активни потни жлези имаме в тялото.
Но какво общо има това с храненето? Може ли храненето на една бременна жена за постоянно да промени биологията на нейните деца по отношение на това кои гени са включени или изключени през целия им живот? Или това, което изключва от храненето си?
Какво се случва с децата, родени по време на глада в Холандия през 1945 г., наложени от нацистите? По-висока честота на затлъстяване 50 години по-късно. Поведението на ДНК-то на бебетата, което е било препрограмирано преди раждането и очаква бебето да се роди в свят на глад, натрупва калории на всяка цена, но когато войната приключва, тази склонност на трупане на мазнини стана недостатък. Това, което бременните жени ядат и не ядат не само помага за определянето на рожденото тегло на детето, но и за бъдещото реално тегло на възрастния индивид.
Например, приемът на протеини от майката по време на бременността може да играе роля при епидемията от затлъстяване, но не само протеините като цяло. Протеините от животински произход, основно месото, консумирано по време на бременност, може да увеличи риска от това детето да е с наднормено тегло. Първоначално изследователите смятали, че причината може да е IGF-1, хормон на растежа, което се подпомага от консумацията на животински продукти, които могат да увеличат производството на мастна тъкан, но увеличаването на теглото е било свързано повече с месото, отколкото с млечните продукти.
Всяка дневна порция прием на месо по време на третия триместър води до около един допълнителен процент телесни мазнини в детето до 16-тия му рожден ден и потенциално увеличава риска от това то да е с наднормено тегло по-късно в живота си, независимо от това колко калории приема или колко се движи. Но не е намерена такава връзка с приема на краве мляко, което вероятно ще повиши нивата на IGF-1 също толкова много.
Така че вместо това, може би причината са обезогените в месото, химикали, които стимулират растежа на мастните тъкани. Има доказателства, които показват, че факторите на околната среда могат да предразположат хората към наднормено тегло, независимо от храненето и спорта. В края на краищата, дори новородените бебета са по-дебели – не можем да обвиняваме храненето и спорта. Животни също. И не само нашите домашни любимци, дори и плъховете в лабораториите и подлезите. Вероятността 24 различни животински популации от осем различни вида всички да показват положителна склонност към качване на тегло през последните няколко десетилетия случайно е по-малко от едно на милион, и така изглежда, че има нещо друго, което се случва, като обезогенните химикали.
Един такъв кандидат са полициклични ароматни въглеводороди, които се съдържат в цигарите, ауспусите на колите и в грилованото месо. Това национално проучване върху хиляди хора установява, че колкото повече децата са в контакт с тези неща, толкова по-дебели стават – учените успели да измерят нивата на тези химикали директно в урината им. И се оказва, че всичко може да започне от утробата; контактът с тези химикали по време на бременност може да доведе до увеличена телесна маса по време на детството и до по-висок риск от затлъстяване при децата.
Ако тези замърсители ви звучат познато, тук и преди сме ги разглеждали във връзка с увеличения риск от рак на гърдата в изследването върху рака на гърдата в Лонг Айлънд, така че може би те не са само обезогени, но и канцерогени, което може би обяснява 47%-то увеличение в риска от рак на гърдата при по-възрастните жени във връзка със средната продължителност на живота и приема на гриловани и пушени храни.
Ако погледнете един от най-често срещаните от тези токсини, пушачите си го набавят наполовина от храната и наполовина от цигарите, но за непушачите 99% идва от храната. Най-високите нива се срещат в месото, като свинското месо е очевидно по-лошо от телешкото, но както можете да видите дори тъмнозелените листни зеленчуци като кейл могат да се замърсят от замърсители във въздуха, така че не засаждайте глухарчетата си до магистралата и не забравяйте да миете зеленолистните под течаща вода.
Сега това са мастноразтворими замърсители; Те се нуждаят от много мазнини, за да бъдат абсорбирани, така че дори и силно замърсени растителни източници могат да бъдат по-безопасни, освен ако не излеете огромни количества масло върху храната си, в който случай токсините вероятно ще станат толкова лесно усвоими, както тези в месото.
Добрата новите е, че те не се натрупват в тялото ви. Ако изложите хората на влиянието на пила на барбекю, в нулев момент ето тук, може да видите как те получават голямо увеличение в нивата на тези химикали, стократно увеличение, но тялото ни може да се отърве от тях в рамките на 20 часа.
Проблемът, разбира се, е че хората, които ядат тези храни всеки ден, постоянно се излагат на тяхното влияние, което може да навреди не само на тяхното здраве, но и на здравето на децата им, а може би дори и на здравето на внуците им.
Това, че жените били бременни по време на глада в Холандия не само довело до увеличение на заболяванията сред техните деца, но и очевидно сред внуците им. Така че това, което яде една бременна жена сега, може да засегне бъдещите поколения. Въпросът за ефектите, разпростиращи се към бъдещите поколения, свързани с лошите условия по време на бременността, могат да хвърлят малко светлина върху причината за избухналите епидемии на диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, свързани с този преход към западния начин на живот.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/animal-protein-pregnancy-and-childhood-obesity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Индустрията за сол – навлиза в нещата с месото


Защо индустрията за сол е толкова мощна? Те имат свой PR и лобиращи компании, които играят с тактики в стила на тютюневата индустрия, за да се омаловажат опасностите, но солта е толкова евтина. Колко пари всъщност се печелят? Парите не са в солните мини, а в индустрията за преработени храни. Също както индустрията за захар не се интересува от това дали ще си купим 1 килограм захар от магазина, защото именно индустрията за преработени храни за милиарди долари е тази, която използва толкова евтините сол и захар, за да ни продава боклуците си. И като ни привлече към тези свръх сладки, свръх солени храни, нашите вкусови рецептори толкова се изменят, че естествените за нас храни ще имат вкус на картон. Дори и най-узрелите плодове няма да са толкова сладки колкото плодовите близалки, ето защо ние продължаваме да купуваме все повече и повече.
Но има и други две основни причини, поради които хранителната индустрия добавя сол към храната. Другите две причини: изцяло търговски и за повечето храни са истинската причина, поради която хранителната индустрия иска приемът на сол да си остане голям. Ако добавите сол към месото, то ще започне да задържа вода, като така може да се увеличи теглото му с 20%. И тъй като се продава на килограм, това означава 20% повече печалба за много малко разходи. Солта също така ни кара да сме жадни.
Баровете неслучайно предлагат солени фъстъци безплатно. Компаниите за газирани напитки неслучайно притежават компаниите за снаксове. Не е съвпадение, че Pepsi и Frito-Lay са една и съща компания. Бихме ли платили 9 долара за напитка по време на кино след като сме изяли една кофа безсолни пуканки?
Бихте ли си поръчали най-големия размер сода, ако пържените ни картофи и Биг Мак-а не бях толкова солени? Но това не е единствената причина, поради която солта се добавя в месото. Тя разтваря мускулните протеини и ги превръща в гел за оптимална текстура на месото. Това е една от причините индустриите за месо и риба да използват така нареченото „лепило за месо“, ензима трансглутаминаза. Лепилото за месо може да помогне за превръщане на мускулния протеин в гел без добавяне на сол.
Някои от тези солени алтернативи оставят горчив послевкус в месото, Но този проблем може да се реши като се добави към месото химикал, който блокира горчивия послевкус, и който действа чрез блокиране на активирането на нашите вкусови рецептори и предотвратяване на тази информация от това да достигне до мозъка.
Месната индустрия признава, че техните продукти допринасят до значителна степен към значителните количества натрий в храната, което влошава имиджа им. Но солта е толкова евтина, че използването на каквото и да е друго ще струва пари. Ако обаче те са в състояние да решат този проблем с разходите, ако могат да го направят рентабилно, то тогава един ден може да се окаже, че ще спасят живота на милиони хора, както и ще спестят милиони долари.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/big-salt-getting-to-the-meat-of-the-matter
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Намалява ли витамин D риска от смърт от рак?


Всичко започна с това известно проучване, публикувано през 1980 г. Изследователите на институт Джон Хопкинс се опитват да разберат защо щати като Ню Мексико и Аризона имат само наполовина случаите на рак на дебелото черво в сравнение с щати като Ню Йорк, Ню Хемпшир и Върмонт. Може би защото там имат много повече слънце. И така, те предположили, че може би витаминът на слънцето, витамин D, е защитен фактор срещу рака на дебелото черво. Оттогава излагането на слънце се свързва с по-малък риск и от 14 други вида рак.
Витамин D може също да повлияе върху преживяемостта след рака. По-високи нива на витамин D в кръвта са свързани с по-ниска смъртност при пациенти с колоректален рак. Колко по-ниска? Почти наполовина. И колкото по-високи са нивата на витамин D, толкова по-ниска е честотата на смъртността. Това може да обясни защо преживяемостта след рак на дебелото черво може да зависи отчасти от сезона на диагнозата – причината, поради която рискът от бърза смърт е най-нисък, ако човек бъде диагностициран през есента, след като е прекарал лятото, изграждайки запасите си от витамин D.
Но вижте, има и други рискови фактори, които могат също да бъдат сезонни. Може би хората се възползват от есенната реколта и се хранят по-здравословно. Може би това е причината за ниския риск през есента. Или може би има повече пиене през зимата. А през лятото, ако сте навън по-често, не само получавате повече слънце, вие се движите навън, упражнявате се повече, което само по себе си има защитна функция.
Така че тези проучвания просто дават убедителни доказателства. Установяването на причинно-следствена връзка между рака на дебелото черво и дефицита на витамин D, чрез използване на наблюдателни проучвания, е предизвикателство, поради объркващи фактори като движението, така наречените скрити променливи. Например, може да има тясна връзка между продажбите на сладолед и смъртта от удавяне, но това не означава, че сладоледът причинява удавяне. По-вероятното обяснение е, че има скрита трета променлива като например горещото време, лятото, което обяснява защо смъртта от удавяне е най-висока, когато и консумацията на сладолед е най-висока.
Това е тривиален пример, но това реално се е случило с хормонозаместващата терапия. Жените, приемащи лекарства като Премарин, изглежда имали 50% по-малък риск от сърдечно-съдово заболяване, затова лекарите ги предписвали на милиони жени. Но ако се задълбочим в данните, ще видим, че да, жените, приемащи естроген, имали 50% по-малък риск от смърт от сърдечно-съдово заболяване, но те също така имали и 50% по-малък риск от смърт при злополуки и убийство, така че причината вероятно не е била лекарството. Вижте, единственият начин да разберем със сигурност, е да направим рандомизирано клинично проучване, при което да дадем на половината жени лекарството и да видим какво ще се случи.
И едно десетилетие по-късно го направили, оказало се, че вместо да има 50% по-малък риск в рамките на една година от приемането на хормоналните хапчета, честотата на сърдечните удари и смъртността се увеличила с 50%. В ретроспективен план скритата променлива е вероятно социално-икономическата класа. При бедните жени има по-малка вероятност да им предпишат хормонозаместваща терапия и е по-вероятно да бъдат убити и да умрат от сърдечно-съдово заболяване. Поради скритата променлива едно лекарство, за което знаем днес, че е опасно, тогава е изглеждало, че има защитна роля.
Освен скритите променливи, има също така вероятност от обратна причинно-следствена връзка. Може би ниските нива на витамин D не са влошили рака; Може би ракът е влошил нивата на витамин D. Това може би е малко вероятно, тъй като туморите не изглежда да засягат директно нивата на витамин D, но лечението на рака може. Дори една обикновена операция на коляното може драстично да намали нивата на витамин D в рамките на часове, като се смята, че причината е възпалителният процес след разрязване на мястото. Така че може би това би могло да обясни връзката между ниските нива на витамин D и ниската честота на преживяемост. И хей, ако имате рак, може би прекарвате по-малко време в тичане по плажа.
Така че, да, високите нива на витамин D се свързват с подобрена преживяемост при колоректален рак и при рак на гърдата – всъщност, двойно по-голям риск от повторна поява на рак на гърдата и смърт при жени с най-ниските нива на витамин D. И нивата на витамин D също се свързват с по-дълга преживяемост при рак на яйчниците и други видове рак като лимфома, но изводът е, както научихме при хормонозаместващата терапия, че трябва да направим проучване за това. Но не е имало много рандомизирани контролирани проучвания върху добавки с витамин D и рак до сега.
Сега имаме няколко рандомизирани контролирани проучвания, при които се оказва, че добавките с витамин D наистина изглежда намаляват риска от смърт от рак. При каква доза? Изследователите смятат, че вероятно достигането до нива в кръвта от около 75 наномола на литър, нива, които три четвърти от жените с рак на гърдата нямат, както и поразителните 97% от пациентите с рак на дебелото черво.
Достигането до тези нива, 75 или може би дори още по-добре, 100, може да изисква около 2000 до 4000 международни единици витамин D на ден, нива на прием, за които изглежда няма доказателства за вреди. Независимо от това какви са точните нива, откритията на този вид проучвания могат да имат голямо влияние върху бъдещото лечение на рака.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-vitamin-d-supplements-reduce-the-risk-of-dying-from-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев