Води ли захарта до надебеляване?

Епидемията на затлъстяването може би просто е върха на айсберга по отношение на излишната телесна мазнина. Изчислено е, че 91% от възрастните – 9 от 10 от нас – и 69% от децата в САЩ са с „наднормено тегло“, определено като излишна телесна мазнина, достатъчна да влоши здравето, което може да се случи дори при хора с нормално тегло, често поради излишното количество коремни мазнини. Начинът, по който може да разберете дали сте дебели, е, ако обиколката на талията ви е повече от половината от височината ви. Какво причинява тази епидемия? Една основна причина може би са всички тези добавени захари, които ядем.
Преди един век захарта бе обявена за една от най-евтините форми на калории в диетата. Само десет цента захар може да осигури хиляди калории. Нутриционистът на Харвард, който изкарва захарта на дневен ред, настръхва при термина празни калории. Калории в захарта „не са празни, а са пълни с енергия“. С други думи, пълни с калории, от които приемаме твърде много днес. Излишното телесно тегло на американското население съответства на около 350-500 излишно количество калории, приемани всеки ден. И така, за да се справим с епидемията на затлъстяването, ето колко калории трябва да намалим. Добре, значи кои калории трябва да намалим? Ето колко калории получават повечето американци, които не успяват да ограничат захарта до лимита на официалните насоки, в допълнителна захар всеки ден. 25 чаени лъжички е около 400 калории.
Дори и най-големите защитници на захарта, като Джеймс Рипе, за който се говори, че му плащат по 40 000 долара на месец от индустрията за високофруктозен царевичен сироп, освен 10 милиона долара, които му платили за неговите изследвания, дори д-р Рипе смята за неоспоримо, че захарта допринася за затлъстяването. Също така е неоспоримо, че намаляването на захарта трябва да бъде част от всяка една програма за отслабване. И от всички източници на калории, които трябва да се ограничат – тъй като захарта е празни калории, не съдържа никакви важни хранителни вещества – намаляването на консумацията на захар е очевидно мястото, откъдето трябва да се започне. И отново, ето какво казват изследователите, финансирани от компании като Д-р Пепър и Кока-Кола. Основният автор, Ричард Кан, е известен със своята защита на Американската асоциацията за напитките, индустрията за сода. Той бил главен научен директор в Американската асоциация за диабет, когато те подписали сделка за един милион долара с най-голямата компания за захарни изделия в света. Може би Американската асоциация за диабет трябва да се преименува на Американската асоциация за вредна храна. Но какво очаквате от организация, която била стартирана с финансирането на фармацевтичната индустрия?
Изводът е, че рандомизираните контролирани проучвания показват, че повишаването на приема на захар повишава и приема на калории, а това води до наддаване на телесното тегло при възрастни, а намаляването на захарта води до загуба на телесно тегло при децата. Например, когато изследователите разделили участниците на две групи, като едната увеличава приема си на трапезна захар, а другата го намалява, групата с добавена захар наддала с около 1,5 килограма за 10 седмици, докато групата с намалено количество захар, отслабнала с около 1,13 килограма. Един системен преглед и мета анализ на всички такива проучвания върху „диети по ваш вкус“ (което означава реални проучвания, при които нивата на захар се променят, но иначе хората могат да си ядат каквото си поискат) намаленият прием на захар от храната довежда до намаляване на телесното тегло, докато увеличеният прием на захар довежда до сравнително увеличение на теглото. Изследователите стигат до заключението, че имайки предвид бързото напълняване, което се случва след повишен прием на захар, изглежда разумно да съветваме хората да я намалят.
Откритията от наблюдателните проучвания обаче са по-двусмислени като се намира асоциация между затлъстяването и приема на подсладени напитки, но не успяват да докажат постоянна връзка със захарните храни. Повечето такива проучвания разчитат на самоотчетени данни, обаче, а затлъстелите хора обикновено са склонни да не отчитат приема си на храни, богати на захар. Човек може да измери нивата на захароза в урината, обаче, не само за да получим обективна представа за реалния прием на захар, но и да изключим приноса от други подсладители, като царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Когато изследователите направили това, те открили, че приемът на захар наистина не само е свързан с по-голям шанс за затлъстяване и по-голяма обиколка на талията в даден момент от времето, но и в перспектива при кохортни проучвания напред в бъдещето. Използвайки на захароза в урината като мярка за прием на захароза, тези с най-висок прием, спрямо тези с най-нисък прием на захароза, имали над 50% по-голям риск от наднормено тегло или затлъстяване.
Отричането на доказателствата, че захарта е вредна за здравето, очевидно е в основата на защитата на захарната индустрия. Но когато доказателствата са неоспорими, както връзката между захарта и кариесите, те преминават от отричане към отклонение, опитвайки се да превключат вниманието от ограничаване на приема към измисляне на някакъв вид ваксина срещу кариеси. Изглежда сме достигнали подобен момент със затлъстяването, като например Бюрото по захарта, което преминава от отричане в отклонение като възлага проучвания, които предполагат, че затлъстелите хора няма да имат полза от отслабването, позиция, противоречаща на стотици изследвания през четири континента, включваща над десет милиона участници.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-sugar-lead-to-weight-gain
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Новото правило за калории на грам загуба на телесно тегло

Ако правилото за отслабване „3500 калории на 500 гр“ е лъжа, каква тогава е алтернативата? Колко по-малко калории трябва да приемаме, или колко още трябва да изгаряме, за да отслабнем с половин килограм мазнина?
Има валидирани математически модели, които взимат предвид динамичните промени, които се случват, когато намалите калориите, като например забавянето на метаболизма, и те са се превърнали в безплатни онлайн калкулатори, които може да използвате, за да правите персонализирани оценки. Има един калкулатор за телесно тегло от Националния здравен институт и прогнозатор за отслабване на Биомедицинския изследователски център Пенингтън от държавния университет в Луизиана. Ето два директни линка. Ето и някои съкратени URL адреси (в скоби под всеки линк).
Този планер на телесно тегло от Националния здравен институт се оказва, че е по-точен, тъй като моделът на Луизиана изглежда надценява спада на физическа активност, но и двата модела имат своите плюсове и минуси. Планерът на телесно тегло ви казва колко калории трябва да ограничите и/или колко повече трябва да се движите, за да постигнете специфичната загуба на тегло до конкретна дата. Ако изберете опцията „Switch to Expert Mode“, ще получите графика и таблица, която може да изтеглите, показваща траекторията на отслабването ден по ден. Така че, ако сте жена на средна възраст със средна височина и застоял начин на живот, затлъстяла, тежаща 80 кг., която иска да бъде по-близо до своето идеално тегло в рамките на една година, 2000 калории на ден ще предотвратят бъдещо увеличаване на теглото, около 1400 калории на ден биха ви довели до тук, а после можете да поддържате това ниско тегло с по 1700 калории на ден. Ако в допълнение изминавате по 1,5 км. на ден, това би ви донесло малко повече калорийна свобода.
Прогнозаторът за отслабване на университета в Луизиана от друга страна, не ви позволява да настроите физическата си активност, но предимството е, че не трябва да избирате цел или време. Просто въведете различни промени на калориите и това очертава очаквания курс.
Има ли някое лесно правило, което може да използвате? Да, всеки постоянен спад от 10 калории на дневния ви прием накрая ще доведе до около половин килограм загуба на тегло, въпреки че отнема една година да се постигне общата промяна на теглото и около три години, за да може напълно да се установи новото тегло. Така че, намаляването с 500 калории на ден води до отслабване с 22 килограма, предвидено от правилото за 3500 калории, но това е общата загуба на тегло, при която не постигате годишен спад, и ви отнема около три години да стигнете до там. Дефицит от 500 калории се очаква да причини около 11 килограма загуба на тегло през първата година и после допълнително 11 килограма след две и три години. Това е само ако можете да поддържате дефицита от 500 калории обаче.
Ако се храните по същия начин, който е довел до първоначалния проблем с теглото, но просто в по-малки порции, би трябвало да очаквате апетита ви да върне с още допълнителни 45 калории на всеки изгубен грам. Така че ако намаляте приема си с 500 калории на ден чрез контрол на порциите само, преди да свалите няколко килограма, че се чувствате толкова гладни, че ще искате да изяждате с по 500 калории повече на ден и отслабването може да изчезне. Ето защо, ако сте стриктни към приема на същите храни, но само с по-малко порции, ще трябва да намалите допълнително 45 калории на всеки грам желана загуба на тегло, за да компенсирате глада си.
Така че, за да свалите този грам, вместо само 10 калории по-малко на ден, използвайки правилото 10 калории на грам, ще трябва да изяждате по 10 калории по-малко отгоре на тези 45 по-малко, за да отчитате компенсирате завръщането на апетита, значи 45+10 = 55. Така че, само като променяте на количеството храна, не качеството, ще ви трябват 55 калории по-малко на ден на всеки изгубен половин килограм. Така че, този дневен калориен дефицит от 500 калории само ще ви доведе до около 4 килограма загуба на тегло, вместо 22. Ето защо методът за контрол на порциите може да бъде толкова разочароващ провал за толкова много хора.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-new-calories-per-pound-of-weight-loss-rule
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Правилото за 3500 калории на 500 г е грешно

Първият хирургически опит за извайване на тялото бил през 1921 г., с една танцьорка, която искала да подобри формата на коленете си. Хирургът очевидно премахнал твърде много тъкан и зашил шевовете прекалено стегнато, което довело до некроза, ампутация и първото заведено дело за злоупотреба в историята на пластичната хирургия. Днешната липосукция е много по-безопасна – убива само около 1 на всеки 5000 пациенти, най-вече поради неизвестни причини – например заради тромб в белия дроб или перфорация на вътрешните органи.
Липосукцията в момента е най-популярната козметична операция в света и нейните ефекти са наистина само козметични. Едно проучване, публикувано в журнала по медицина на Нова Англия оценява затлъстелите жени преди и след смъкването на 10 килограма мазнини, изсмукани от тялото им, което довело до почти 20% спад в общите им телесни мазнини. Обикновено, ако изгубим дори само 5-10% от телесното си тегло в мазнини, ще получим значителни подобрения в кръвното налягане, кръвната захар, възпалението, холестерола и триглицеридите, но липосукцията е гадна: нито една от тези ползи не се реализира дори и след масивна липосукция. Това предполага, че подкожните мазнини, мазнините под кожата ни, не са проблема. Метаболитните проблеми от затлъстяването произлизат от висцералните мазнини, мазнините, които заобикалят или дори проникват във вътрешните ни органи, както мазнините, които покриват мускулите и черния дроб. Начинът, по който губите тези мазнини, опасните мазнини, е да приемате по-малко калории, отколкото изгаряте.
Всеки, който е гледал „Най-големия губещ“, знае, че с достатъчно ограничение на калориите и движение може да отслабне с десетки килограми. По подобен начин има случаи в медицинската литература на това, което някои наричат „супер затлъстяване“, при което хората отслабват с до 170 килограма, до голяма степен сами, без професионална помощ и задържат така с години наред. Този човек отслабнал с около 9 килограма за един месец, карайки колело два часа на ден и намалил приема си на калории до 800 на ден, което се равнява на количеството, което някои затворници получават в концентрационните лагери през Втората световна война.
Може би най-известното отслабване по телевизията беше когато Опра издърпа една количка, пълна с мазнини, която представляваше 30-те килограма, с които тя отслабнала на много нискокалорийна диета. Колко калории е трябвало да намали, за да постигне това в рамките на четири месеца? Ако се консултираме с водещи учебници по хранене или се обърнем към доверени авторитети, като клиниката Мейо, ще научим кое е простото правило за отслабване: 500 г мазнини се равняват на 3500 калории. Цитат от журнала на Американската медицинска асоциация: Общо 3500 калории се равняват на 500 г телесно тегло. Това означава, че ако намалите приема си с 500 калории дневно, ще отслабвате с по половин килограм на седмица. 500 калории на ден х 7 дни = 3500 калории, което е 500 г телесни мазнини. Простото правило за отслабване просто не е вярно.
Правилото за 3500 калории може да бъде проследено назад до една статия през 1958 г., която просто отбелязва, че тъй като мазните тъкани на човешкото тяло са 87% мазнини, 500 г телесна мазнина ще съдържа около 395 грама чиста мазнина. Умножете това по 9 калории на един грам мазнина и ето ви 3500 калории на 500 г приблизително. Фаталната грешка, която води до драматично преувеличените представи за отслабване е, че правилото за 3500 калории не успява да вземе предвид факта че промените в калориите вътре в уравнението на енергийния баланс автоматично водят до промени в калориите навън, например забавянето на метаболизма, което придружава отслабването, известно като метаболитна адаптация. Това е и една от причините за платото на отслабването.
Представете си например една 30-годишна жена със заседнал начин на живот на среден ръст, която тежи 68 кг. Според правилото за 3500 калории, ако тя намали 500 калории от ежедневното си хранене, ще отслабва с половин килограм седмично или с по 23,5 кг годишно и ще изчезне. Ще започне от 68 кг до -6. Очевидно това не се случва. Това, което ще се случи, е че през първата година, вместо 23,5 кг, тя вероятно ще отслабне само с 14,5 кг и след това, след общо три години, ще се стабилизира на около 43 кг. Това е, защото има нужда от по-малко калории като по-слаб човек.
Част от това е проста механика, по същия начин, както един Хамър изисква повече гориво от една компактна кола – помислете колко повече усилия ще са необходими да станете от стола, да прекосите стаята или да изкачите няколко стъпала, носейки 22-килограмова раница. Това не е по-леко от носенето на 22 килограма отпред. Дори и когато лежите в покой, дълбоко заспали, има просто по-малка част от тялото ви, за която да се грижите, когато отслабвате. Всеки грам загуба на мазнинна тъкан може да означава 1,5 кг по-малко кръвоносни съдове, през които тялото ви трябва да изпомпва кръв всяка минута. Така че, основното поддържане и движение на по-слабите тела отнема по-малко калории. Така че, докато отслабвате като ядете по-малко, накрая ще имате нужда от по-малко. Ето това не взема предвид правилото за 3500 калории.
Или представете си го по друг начин. Един мъж, който тежи 90 кг, започва да яде с 500 калории повече на ден. Това се равнява на една голяма сода или две понички. Според правилото за 3500 калории, за 10 години той ще тежи над 317 килограма! Това не се случва, защото колкото по-тежък е той, толкова повече калории той ще изгаря, само като съществува. Ако сте с 45 кг наднормено тегло, това е колкото слабият човек вътре във вас, ще се опитвате да се движите наоколо, балансирайки 50 литра с олио през цялото време или носейки чувал, съдържащ 400 опаковки масло, където и да идете. Нужни са около две понички допълнителна енергия, само за да живеете с тегло 113 кг, и така, именно там той ще се закове, ако продължи така. Така че, независимо дали става въпрос за наддаване на тегло или отслабване, като се има предвид определен калориен излишък или дефицит, това е крива, която се изравнява с времето, а не по права линия нагоре или надолу.
Независимо от всичко, правилото за 3500 калории продължава да присъства, дори и в списания за затлъстяване. Изследователите на общественото здраве го използвали, за да изчислят колко килограма децата ще отслабват всяка година, ако, например, детските порции за бързо хранене се заменят с парченца нарязана ябълка, вместо пържени картофи. Те преценили, че две ястия на седмица могат да добавят по около 1,8 кг на година. Действителната разлика – финансираните от Националната асоциация на ресторантите изследователи без съмнение удовлетворени отбелязват – вероятно ще е по-малко от половин килограм, 10 пъти по-малко от това, което правилото за 3500 калории предрича. Оригиналната статия впоследствие бива оттеглена.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-3500-calorie-per-pound-rule-is-wrong
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Палео диетите отхвърлят ползите от движението

Голяма част от разсъжденията около нисковъглехидратната и Палео диетата се въртят около инсулина. Нека цитирам един случаен блогър: „Въглехидратите увеличават инсулина, корена на всяко зло, когато става дума за хранене и здраве.“ И така, разсъжденията продължава така, понеже въглехидратите увеличават инсулина, ние трябва да се придържаме основно към месото, което се състои от мазнини и протеини – без въглехидрати, така че няма увеличение на инсулина, нали? Грешка. Знаем от половин век, че ако дадем на един човек само пържола, без въглехидрати, захар, нишесте, инсулинът му ще се покачи. Въглехидратите покачват инсулина, но същото правят и протеините.
През 1997 г. беше публикуван инсулинов индекс на храните, който класира 38 храни, които най-много стимулират нивата на инсулин. Коя храна мислите, че води до най-голямо увеличение на инсулина: една голяма ябълка и всичката тази захар, една чаша овесени ядки, пълни с въглехидрати, чаша и половина паста от бяло брашно, голям бургер, без хлебчето – без никакви въглехидрати, или половин филе от сьомга? Какво мислите? Отговорът е месото.
Сега, тук разглеждат само телешко и риба, но последващите данни показват, че няма значителна разлика между повишаването на инсулина от телешкото, в сравнение с пилешко или свинско месо; всички те водят до високи нива. Така храните, богати на протеини и мазнини, може да предизвикат значителна секреция на инсулин. Всъщност, протеините от месото причиняват толкова освобождаване на инсулин, колкото и чистата захар.
Така че въз основа на собствената си рамка, ако те наистина вярват, че инсулинът е коренът на всяко зло, то тогава поддръжниците на нисковъглехидратните и палео диети ще ядат големи купи със спагети всеки един ден, преди да стигнат до месото.
Да, наличието на хиперинсулинемия – прекалено високи нива на инсулин в кръвта, каквито имат хората с диабет тип 2 – не е хубаво нещо. Може да увеличи честотата на рак с около 10%. Но ако хората с нисковъглехидратните и Палео диети се придържаха към своята собствена теория, ако всичко е свързано с инсулина, те ще казват на всеки да става вегетарианец, тъй като вегетарианците имат значителни по-ниски нива на инсулин с едно и също тегло. Това е вярно за оволатовегетарианците. Вярно е за лактовегетарианците и за веганите. Тези, които ядат месо, имат до 50% по-високи нива на инсулин.
Ако поставите няколко на стриктно растителна диета – мъж, жена, млад, стар, слаб или дебел, може значително да намалите нивата му на инсулин само за 3 седмици на този вид диета. И после, само ако се прибави яйчен белтък обратно към диетата, производството на лошия инсулин ще се увеличи с 60% за 4 дни.
Какво ще стане, ако вземете група хора и удвоите приема им на въглехидрати? Ще намалите нивата им на инсулин. Защо? Защото тук не са давали на хората желирани бонбони и захарни бисквити; хранели са хората с цели растителни храни, много зърнени, бобови, плодове и зеленчуци.
Ами ако поставите един човек на много нисковъглехидратна диета, както диетата на Аткинс? Застъпниците на нисковъглехидратните диети предполагат, че това ще понижи нивата на инсулин. Д-р Уестман тук е новият д-р Аткинс, след като старият д-р Аткинс умря с наднормено тегло, според медицинския преглед, с анамнеза за сърдечен удар, сърдечна недостатъчност и хипертония. Но д-р Уестман не беше прав. Не се наблюдава значителен спад в нивата на инсулин при много нисковъглехидратни диети. Това, което получили, значително повишаване на нивата на LDL холестерола, рисков фактор №1 за нашия №1 убиец, сърдечни заболявания.
Сега, Аткинс е лесна мишена, обаче, нали? Без значение колко нови допълнителни Аткинсънови диети излизат, все пак това са стари новини. Ами Палео? Палео движението прави много правилни неща. Казват на хората да зарежат млечните и поничките, да ядат много плодове, ядки и зеленчуци и да спрат преработените храни. Но това ново проучване е доста обезпокоително. Ако вземете група млади хора, поставите ги на палео диета заедно с програма за кросфит и интензивни физически упражнения. Сега, ако отслабнете достатъчно с упражнения, ще можете временно да свалите нивата на холестерола, без значение какво ядете. Искам да кажа, можете да видите това при операция на стомаха, туберкулоза, химиотерапия, добри навици за прием на кокаин – отслабването с каквито и да е средства може да понижи холестерола, което прави тези резултати още по-обезпокоителни. Десет седмици усилени тренировки и загуба на тегло и LDL холестеролът отново се покачил. И дори е още по-зле за тези, които са започнали в началото най-здрави. Тези, които стартирали с много добри нива на LDL, под 70, имали 20% повишение на LDL, a HDL-холестеролът им спаднал. Движението се предполага, че подобрява добрия ви холестерол, а не го намалява. Вредното въздействие на палео диетата върху мазнините в кръвта е не само значително, но и достатъчно съществено, за да противодейства на подобренията, които често се наблюдават при подобрен тонус и телесни мерки. Движението се предполага, че ще подобри нещата. Ако поставите вместо това хората на растителна диета с програма с умерени упражнения – най-вече предимно ходене – в рамките на 3 седмици лошият холестерол ще намалее с 20%, а нивата на инсулин с 30%, въпреки диетата със 75%-80% въглехидрати, докато Палео диетите изглежда потискат позитивните ефекти от упражненията.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/paleo-diets-may-negate-benefits-of-exercise
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Да върнем часовника с 14 години назад

През 1903 г. Томас Едисон предрече, че лекарят на бъдещето няма да дава никакви лекарства, а вместо това ще инструктира пациентите си за грижата на човешкото тяло в лицето на храненето и по отношение на причините и превенцията на заболяванията. Сто и една година по-късно е създаден Американският колеж за медицина на живота. Все още предписваме лекарства, когато е необходимо, но акцентът ни се основава върху разбирането, че водещите причини за увреждане в Съединените щати и водещите причини за смърт са причинени най-вече от начина ни на живот, особено това, което поставяме в устата си: храна и цигари.
Впечатляващ брой изследвания доказаха, че начинът ни на живот е основната причина за това, което ни боли. Добрата новина обаче е, че чрез промяна на начина ни на живот можем драстично да подобрим здравето си. Ние имаме силата да го направим.
За повечето водещи причини за смърт, отдавна знаем, че гените ни са отговорни за най-много 10%-20% от риска, предвид факта, че процентът на причините за смърт, като сърдечни заболявания и сериозни ракови образувания се различават до 100 пъти сред различните популации в света и че когато хората мигрират от страни с нисък риск към страни с висок риск, степента на заболеваемост почти винаги се променя към тази на новата среда. Например, поне 70% от инсултите и рака на дебелото черво могат да се избегнат, над 80% случаите на коронарна болест на сърцето, над 90% от случаите на диабет тип 2 могат да бъдат избегнати.
Така че може би е време да спрем да обвиняваме нашите гени и да се съсредоточим върху над 70-те%, които са в нашия контрол. Това може да е истинското решение на кризата в здравеопазването.
И не отнема много. Придържането към само четири прости фактора на здравословния начин на живот могат да имат силен ефект върху превенцията на хронични заболявания: без тютюнопушене, без затлъстяване, половин час упражнения на ден и здравословно хранене – например повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, по-малко месо. Четири прости неща намаляват риска от развитие на хронично заболяване със 78%. 95% от риска от диабет изхвърча през прозореца, 80% от риска от сърдечно-съдово заболяване – край! Половината от риска от инсулт, една трета от риска от рак – просто ги няма. Помислете какво означава по отношение на цифрите. Както е сега положението, всяка година един милион американци преживяват първия си инфаркт или инсулт, един милион получават диабет, един милион получават рак.
Ако поизчистим действията си, всъщност дали ще живеем по-дълго? Центърът за контрол и превенция на заболяванията проследява около 8000 американци на 20 години или по-големи за около шест години. Те установяват, че три основни навика по отношение на начина на живот оказват огромно влияние върху смъртността. Хората, които не пушат, хранят се здравословно и да се ангажират с достатъчна физическа активност могат значително да намалят риска си от преждевременна смърт. И без тютюнопушене всъщност се има предвид без пушене в момента. Под „здравословна диета“ се има предвид само 40% по отношение на придържането към по-скоро общите федерални насоки за хранене. А под физически активни се има предвид средно около 21 минути на ден или повече от поне умерени упражнения. Тези, които успяват да се придържат към поне едно от тези три неща, имали 40% по-нисък риск от смърт. Тези, които успеят с две от трите неща, намаляват шансовете си да умрат с повече от половината, а тези, които успяват и с трите неща, премахват 82% от шансовете си да умрат през тези шест години.
Какво означава това по отношение на това колко по-дълго ще живеем? Едно подобно проучване върху здравните навици и оцеляването не просто взима за даденост думата на хората относно това колко здравословно те се хранят, то измерва нивата на витамин C в кръвта им като показател за това с колко растения хората се хранят. И спадът в риска от смъртност при тези, следването на всички четири здравословни навици се равнява на това да сме с 14 години по-млади. Както да върнем часовника назад с 14 години.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/turning-the-clock-back-14-years
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев