Редукционизъм и манталитет за недостиг


Изследвания в науката на човешкото хранене през последните 40 години водят до многобройни разкрития и цялостно разбиране на точните механизми за това как хранителните вещества влияят върху телата ни. Въпреки това, епидемията от свързани с храненето хронични заболявания – затлъстяване, диабет тип 2, остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, инсулт и рак – значително се увеличава в световен мащаб с всяка изминала година.
Защо цялото това детайлно познание не е довело до подобрения в областта на общественото здраве? Може би това има нещо общо с цялата ни философия на храненето, наречена редукционизъм, където всичко се свежда до съставните си части; където храната се редуцира до сбор от единични съединения с предполагаеми единични ефекти. Редукционният подход по традиция е бил и продължава и до днес да бъде доминиращ подход в изследванията на храненето. Например, знаете ли, че чисто механично, има химикал в корена от джинджифил, чрез който потиснат форбол миристат ацетат (ФМА) стимулира фосфорилиране на разновидности на ERK1/2 и JNK MAP? Това е всъщност супер, но не докато милиони хора продължават да умират от свързани с храненето заболявания.
Всички вече знаем, че три-четвърти от риска на хронични заболявания – диабет, сърдечни пристъпи, инсулт, рак – може да бъде елиминиран, ако всеки започне да следва четири прости практики: да не пуши, да не е с наднормено тегло, да прави половин час упражнения на ден и да яде по-здравословна храна, съдържаща повече плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, и по-малко месо. Помислете как би се превело това по отношение на човешки жертви. Ние вече знаем достатъчно, за да спасим живота на милиони хора. Така че, не трябва ли усилията ни да се съсредоточат върху прилагането на тези промени преди поредният долар да се изразходи в изчисления дали екстракт от нечии гроздови люспи може да намали холестерола на рибата зебра – а защо не и на целите храни, така като сме почнали? Защо да се харчат доларите на данъкоплатците, запушвайки артериите на раирани лещанки, давайки им храна висока на холестерол, за да разберат дали листата и цветовете на глога имат потенциала да помогнат? Дори и да беше така, и дори ако помагаха и на хората, не би ли било по-добре да не се запушват артериите на първо място?
Този драстичен спад на риска и удължаването на годините живот в добро здраве чрез превантивно хранене, не е необходимо да включва супер храни, билкови екстракти или скъпи хранителни добавки; само здравословно хранене. Когато Хипократ е казал нещо като: „Нека храната бъде вашето лекарство и лекарството бъде вашата храна“, той не е имал предвид, че храните са лекарства, а по-скоро, че най-добрият начин да останем в добро здраве е поддържането на здравословна диета.
Докато историческото отношение към областта на храненето може най-добре да бъде обобщено с думите: „Яж каквото поискаш, след като изядеш това, което трябва.“ С други думи, яжте каквото си поискате, стига да си изпиете витамините и минералите – начин на мислене, символиращ зърнените закуски, натъпкани с витамини и минерали. Но пътят към здравето не е постлан с кока-кола, обогатена с витамини и минерали. Тази редукционистка нагласа е добра за хранително-вкусовата промишленост, но в действителност не е благодатна за здравето на човека, защото ако храната се превръщаше в здравословна само от няколко хранителни вещества, то може да ви се размине да продавате Twinkies, обогатени с витамини.
Ние трябва да променим понятието си от приемане на задоволителна храна към получаване на оптимално хранене; не само чрез избягване на скорбут, но укрепвайки здравето си и минимизирайки риска от развитие на дегенеративни заболявания.
Свеждайки нещата до молекулярните им компоненти работи за развитието на лекарствата: откриване на всички витамини, лечение на заболявания от недостиг, но в областта на храненето, подходът на редуциране среща лимита си. Открихме всички витамини преди повече от половин век. Кога за последен път сте чували някой да страда от скорбут, или пелагра, или квашиоркор (недостиг на протеин – бел.пр.) – класически синдроми на дефицит? От друга страна, какво ще кажем за болестите причинени от хранителен излишък: сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване, хипертония – да сте чували някой да страда от тези? И въпреки това продължаваме с този начин на мислене за недостиг когато става въпрос за храненето.
Когато някой се опитва да намали консумацията си на месо, първият въпрос, който му се задава, е: „Откъде си набавяш протеина?“ вместо: „Чакай малко, ако започнеш да се храниш по този начин, откъде ще получиш сърдечно-съдовото заболяване?“ Точно тази нагласа на недостиг доведе до появата на мултимилиардна индустрия за добавки. Защо да не приемате мултивитамини ежедневно, за да се подсигурите срещу хранителен дефицит? По-добра застраховка е просто да се яде здравословна храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/reductionism-deficiency-mentality
Превод, корекция и обработка: Радослава Никова и Петър Енчев

Живеят ли по-дълго мъжете, които правят повече секс?


Сексът е важен за здравето, според писмото за здравеопазването на Харвард. Честият полов акт е очевидно свързван с намален риск от сърдечен удар. Но това ми се струва идеалният случай за обратна причинно-следствена връзка. Казват, че повече секс води до по-здрави артерии, но дали обратното не е по-вероятно, че по-здравите артерии водят до повече секс? Притокът на кръв в пениса е толкова сходен с притока на кръв навсякъде другаде, че един Доплеров ултразвук на пениса може да предскаже сърдечно-съдово заболяване. Но ниска честота на сексуалната активност може да предскаже сърдечно-съдово заболяване при мъжете независимо от еректилната дисфункция, което предполага, че сексът може да е не само забавление, но и терапия, или поне, както казва редакторът на журнала на сексуална медицина при обсъждане дали честата сексуална активност трябва да се предписва за подобряване на общото здраве. При мъжете се предполага, че е така, защото повече секс означава повече тестостерон.
Когато мъжете правят любов, те получават голям скок в нивата на тестостерон в кръвта си, но интересното е, че за разлика от това, не получават никакво увеличение на тестостерона когато мастурбират. Това може да е, защото тестостеронът се увеличава с подобен успех, ако например спечелите някаква спортна игра. Докато сексът не е обикновено считан за състезателно действие, психическото състояние на човек след това може въпреки всичко да бъде подобно като на победител, за разлика от психическото състояние след мастурбация.
Кулминацията на хормоните на секса в кръвта е толкова голяма, че брадата на мъжете всъщност расте по-бързо в дните, в които правят секс. И тъй като ниските нива на тестостерон са свързани с повишен риск от смъртност, това може да помогне да се обяснят ползите за здравето.
Така че дали мъжете, които правят повече секс, живеят по-дълго? Потърсих в базата данни Pubmed за сексуална активност и дълголетие и се натъкнах на „Сексуална активност и дълголетие… на южната зелена смрадливка“: парите на нашите данъкоплатци, вложени в действие. Но аз бях по-малко заинтересован дали тези буболечки неслучайно носят името си и по-заинтересован от това: секс и смърт. Едно проучване, чиято цел била да разгледа връзката между честотата на оргазма и смъртността. Открили, че мъжете с висока оргазмена честота изглежда намалили своя риск от преждевременна смърт наполовина. И очевидно, колкото повече, толкова по-добре, 36% спад на вероятността за смърт за всеки 100 оргазма допълнително на година.
Заключение? Сексуалната активност изглежда има защитно действие върху здравето на мъжете, но не и ако мамите. Изневярата при мъжете изглежда е свързана с по-висок риск от сериозни сърдечно-съдови инциденти, като сърдечни удари и инсулти. Извънбрачният секс може да е опасен и стресов, защото любовникът може да е по-млад и по-буен и тайните сексуални срещи може да са по-стресови.
В една голяма серия аутопсии, по-голямата част от случаите на внезапна смърт по време на секс се появява при мъжете, които имат извънбрачен полов контакт. Абсолютният риск е нисък; само един на 580 мъже може да се очаква да страда от такава смърт, но за тези с висок риск, сексът в позната среда при комфортна стайна температура и с обичайния партньор може да е по-безопасен.
И говорейки за безопасен секс, ако сте си мислели, че пиенето и шофирането е лошо… Въпреки, че е общо прието, че сексуалното поведение се случва в ПАРКИРАНИ коли, има една дискусия в научната литература относно сексуалната активност в ДВИЖЕЩИ СЕ коли. Около 1 на 5 студенти в колежа съобщават, че са участвали в секс по време на шофиране, като почти половината от тях превишавали 95 км. в час, включително и подвизи, свързани с разсейване. Изследователите предлагат, че може би това е нещо, за което трябва да се предупреждава в часовете по здравеопазване.
Когато се прави правилно обаче, любовта може да защити живота на вашия партньор. Като се имат предвид ползите от сексуалната активност, може да се обмисли идеята за програми за интервенция, може би основани на кампанията „Поне по 5 на ден“, насочена към увеличаване на консумацията на плодове и зеленчуци – въпреки че численият императив може би ще трябва да се коригира.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-men-who-have-more-sex-live-longer/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Натрият и автоимунните заболявания: слагане на сол в раната?


Милиони хора страдат от пристъпи на астма, предизвикани от физически упражнения. В рамките на 5 минути след започване на упражнения, хората могат да имат затруднено дишане, да започнат да кашлят и имат хрипове, такива, че белодробната функция значително намалява. Но при хранене с високо съдържание на сол пристъпите са още по-лоши; докато при хранене с ниско съдържание на сол няма някакъв значителен спад във функциите.
За да разберат защо, изследователи ги накарали да отделят храчки от белите им дробове и тези с богата на сол диета се оказали с три пъти повече възпалени клетки и до два пъти по-голяма концентрация на възпалителни медиатори. Но защо? Какво общо има приемът на сол с възпалението? Не знаехме… до сега.
Диетата на Западния свят, богата на наситени мазнини и сол, дълго е смятана за една възможна причина за увеличаване на случаите на автоимунни заболявания в развитите страни. Бързото увеличаване на случаите на автоимунни заболявания може да се дължи на свръх активиране на имунни клетки, наречени 17 помощни клетки. Развитието на множествена склероза, псориазис, диабет тип 1, синдром на Сьогрен, астма и ревматоиден артрит е доказано, че включва това Th17 задвижвано възпаление и една причина за активирането на тези Th17 клетки може да са завишените нива на сол в кръвта. Съдържанието на натрий в преработените храни и „бързата храна“ може да е повече от 100 пъти по-високо в сравнение с подобни домашно приготвени храни.
И натриевият хлорид, солта, изглежда подтиква автоимунни заболявания чрез индуцирането на тези Th17 клетки, които причиняват заболяване. Оказва се, че има един засичащ солта ензим, отговорен за предизвикването на формацията на тези Th17 клетки.
Повреда на органите, причинена от хранене с високо съдържание на сол, може също да активира друг тип възпалителни имунни клетки. Хранене с високо съдържание на сол може да пренатовари бъбреците, като ги лиши от кислород, предизвиквайки така възпаление. Колкото повече сол давали на хората, толкова по-голямо било активирането на възпалителните моноцитни клетки, свързани с недостиг на кислород в бъбреците, причинен от висок прием на сол, но това изследване продължило само две седмици. Ами в дългосрочен план?
Една от трудностите при провеждане на експерименти с натрий е, че е трудно да накараме свободно живеещи хора да поддържат специфичен прием на сол. Можете да направите това, което се нарича метаболитно проучване на болничното крило, където реално заключвате хората в едно болнично крило за няколко дни и контролирате приема им на храна, но не можете да направите това в дългосрочен план, освен ако… не затворите хората в една космическа капсула. Mars520 била една 520-дневна симулация на космически полет, която да види как хората биха се справили по пътя към Марс и обратно.
Това, което открили, е че тези на диета с високо съдържание на сол, показали забележително по-голям брой на моноцити, които са един вид имунни клетки, които често се забелязват увеличени в случаи на хронично възпаление и автоимунни заболявания.
Това може да разкрие едно от последствията на излишната консумация на сол в ежедневния ни живот, тъй като този така наречен висок прием на сол може всъщност да бъде средният прием на сол. Освен това имало увеличение в нивата на възпалителните медиатори и спад в нивата на противовъзпалителните медиатори, което предполага, че храненето с високо съдържание на сол има потенциал да доведе до излишна имунна реакция, което може да повреди имунния баланс и да доведе или до трудности да се отървем от възпалението или дори до повишен риск от автоимунно заболяване.
Ами ако вече имате автоимунно заболяване? Приемът на натрий се свързва с повишена активност на заболяването при множествената склероза. Ако следите пациенти с множествена склероза за няколко години, тези, които консумират повече сол, имат 3 до 4 пъти по-голямо обостряне на болестта; три пъти по-вероятно да развият нови лезии на множествена склероза в мозъка си и средно 8 пъти повече мозъчни лезии, 14 в мозъка, сравнени с 6 в групата с нисък прием на сол. Така че следващата стъпка е да се опитаме да лекуваме пациенти чрез намаляване на солта и да видим дали ще се подобрят. Но тъй като намаляването на приема ни на сол е нещо така или иначе полезно за здравето, не виждам защо някой трябва да чака.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/sodium-and-autoimmune-disease-rubbing-salt-in-the-wound/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да лекуваме астма с хранене с ниско съдържание на сол


През 60-те и 70-те години се появява една загадка. Защо случаите на астма при децата в развитите страни са между 2 и 5%, а в развиващия се свят толкова по-ниски – 0,007%? Така вместо засегнати 1 на 20 деца или 1 на 50 деца, може да бъде по-скоро 1 на 10 000 деца – изключително рядко. И когато се местели от области с нисък риск към области с висок риск, рискът се покачвал, така че причината не е генетична. Какво се случвало? Дали са били изложени на нещо ново? Или са изоставили някакъв защитен фактор?
Ами, още през 1938 г. учените установили, че могат да спрат пристъпите на астма чрез понижаване нивата на натрий при децата. Но това било направено с едно диуретично лекарство, а следващите експерименти с храната установили, че диети, богати на сол, изглежда увеличили астматичните симптоми, а намаляването на солта изглежда намалило астматичните симптоми, но тези налични доказателства били очевидно забравени… докато не се взели предвид отново през 80-те като възможно обяснение защо Западните държави имат по-висок процент случаи на астма. Може би причината е солта.
Направили графика със смъртните случаи от астма при деца към количеството сол, което семейството купува и изглежда повече сол означавало повече смърт. Но само защото едно семейство купува повече сол не означава непременно, че децата се хранят с повече сол. Начинът, по който да разберем колко сол всъщност човек приема, е да се събере урината му за период от 24 часа и да се измери количеството натрий, тъй като количеството сол, което ядем, е на практика количеството сол, което отделяме.
Начинът, по който се изследва за астма, се нарича бронхиално предизвикателство, при което се търси за повишена реакция на вдишания химикал и наистина, има силна връзка между това как белите дробове реагират и колко натрий приемат. Но вижте, има всякакви видове добавки към храната, като консерванти, които могат да предизвикат така наречените реакции на свръхчувствителност. И така, може би високият прием на натрий е просто показател за висок прием на преработени храни. Може би причината изобщо не е била солта.
Или може би са били други съставки в храната. Например, причината натрият да е рисков фактор за друго възпалително заболяване, ревматоиден артрит, може би е, че приемът на натрий е просто показател за повишен прием на месо и риба или намален прием на плодове и зеленчуци. Това, което ни трябва, е проучване, при което да вземем астматици, да променим количеството сол в храненето им и да видим какво ще се случи. И така, ето това последва.
Вземете 10 астматици, увеличете двойно приема им на сол и в 9 от 10 от тях, чувствителността на белите им дробове се влошава. Няма контролна група, обаче. Може би всички те щели да се влошат така или иначе? Което ни води към 90-те: рандомизирано проучване, контролирано с плацебо. Всички се подлагат на диета с ниско съдържание на сол, но на половината се дават тези хапчета със забавено освобождаване на натрий, за да върнат приема на сол обратно към нормално количество. Другата половина получава плацебо. Опитайте това за 5 седмици и след това сменете групите за още 5 седмици. Ето как можете да подложите хората на случаен принцип на истинска диета, бедна на натрий, без дори да разберат – гениално! И какво станало?
Астматиците на сол се влошили. Функцията на белите им дробове се влошила, симптомите на астма се влошили и те трябвало да правят повече вдишвания с инхалатора си. Това е сравнение на астматици, които консумират около 3 чаени лъжици сол на ден с тези, които консумират по-малко от една; така че те били могли успешно да намалят приема си на натрий, равняващ се на 2 чаени лъжици сол. Ако проведете едно по-прагматично проучване и само ефективно намалите приема на сол на хората с по половин чаена лъжица на ден, не става.
Дори и да можете да намалите натрия достатъчно, че да получите терапевтичен ефект, това ще се счита за допълващо лечение. Не спирайте лекарствата си за астма без одобрението на вашия лекар.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-treat-asthma-with-a-low-salt-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от розмарина за мозъчната функция


В Хамлет, акт 4, сцена 5, Офелия отбелязва, че розмаринът е за запомняне, една идея, която датира от поне няколко хиляди години назад, към времето на древните гърци, които твърдели, че розмаринът успокоява мозъка, изостря разбирането, възстановява загубата на паметта и събужда ума. В края на краищата, растенията могат да се считат за малки химически заводи, които произвеждат всякакви видове съставки, които могат да имат неврозащитни ползи.
Така че, нека да премахнем преработените храни, да ядем много богати на фитонутриенти цели растителни храни, включително, може би, най-различни билки. Дори миризмата на някои билки може да повлияе на това как работи мозъкът ни. За съжаление установих, че голяма част от литературата за ароматерапията е научно незадоволителна, като има проучвания като това, което предлага субективни впечатления; и така, добре, вдишването от едно билково саше е наистина лесно, евтино и безопасно, но дали е ефективно? Не сравнили резултатите от изследването или нещо такова.
Дори когато има контролна група, където изследователите накарали хората да правят поредица опити в стая, която мирише на розмарин, лавандула или нищо и дори когато сравнили резултатите, лавандулата изглежда ги позабавила; влошила тяхното изпълнение, докато групата на розмарина изглежда се справила по-добре. Но може би това е просто заради ефекта в настроенията. Може би групата на розмарина се справила по-добре, просто защото ароматът някак си ги повдигнал? И не е задължително това да е в положителна насока, може някак е свръхстимулирал в някои случаи?
Сега, има проучвания, които измерват мозъчните вълни на хората и можели да свържат резултатите от електроенцефалограмата с промените в настроението и производителността, наред с обективните промени в нивата на хормоните на стреса, но дали всичко това е просто, защото хубавите миризми подобряват настроението на хората? Както ако създадете някакъв аромат на изкуствен розмарин с един куп химикали, които нямат нищо общо с растението розмарин, ще има ли пак същият ефект? Не знаехме, до сега.
Ароматните билки наистина имат летливи съставки, които теоретично могат да навлязат в кръвта чрез лигавицата на носа или белите дробове и тогава евентуално да преминат в мозъка и да имат преки последствия, но ето това е първото проучване, което подлага това на проверка. Накарали хора да решават задачи по математика в една кабина, изпълнена с аромат на розмарин. И така, да, получили същото подобрение на производителността, но показали за първи път, че това колко по-добре са се представили, се свързва с количеството розмарин, което стигнало до кръвта им, само докато е в стаята. И така, това не само показало, че се абсорбира, но и че такива естествени ароматни растителни съединения може би играят пряка роля върху промените в мозъчната дейност.
Ако това се постига само с помирисване, какво да кажем за яденето на розмарин? Имаме изследванията за бдителност и разпознаване и намалени нива на хормоните на стреса чрез вдишване на розмарин. Обаче не е имало никакви клинични проучвания върху когнитивната производителност след поглъщане на розмарин – до сега. На по-възрастни хора, средна възраст 75, им дават две чаши доматен сок, или с нищо в него, или с половин чаена лъжичка розмарин на прах, което е нещо, което човек би ползвал в една типична рецепта, или една пълна чаена лъжичка, две чаени лъжички или повече от една супена лъжица сушен розмарин и дори им дали плацебо хапчета заедно с това, за да премахнат възможни плацебо ефекти.
Скоростта на паметта е евентуален полезен показател на когнитивната функция при стареенето и това, което открили, е че малката доза има благоприятен ефект, ускорявайки скоростта на обработката на паметта, но най-високата доза влошава скоростта на обработка, може би защото половин чаена лъжичка подобрява бдителността, докато дозата от 4 чаени лъжички намаляват бдителността. Така че розмаринът на прах в доза, близка до нормалната за кулинарна консумация, оказва положителен ефект върху скоростта на паметта: неизменното послание е, че повече не означава непременно по-добре, не приемайте високи дози билкови добавки/екстракти/тинктури, просто готвенето с подправки е достатъчно. Едно заключение, без съмнение, за удоволствие на компанията за подправки, която спонсорирала това проучване.
Никакви странични ефекти не са докладвани, но това не означава, че може да изядете целия храст. Този беден човек погълнал клонка розмарин, която пробила стомаха му и отишла в черния му дроб, причинявайки абсцес, от който били премахнати 2 чаши гной и 5-сантиметрова клонка. Така че, използвайте билките и подправките в готвенето си само. Оставете клоните; не ги ползвайте.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-rosemary-for-brain-function/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев