Каква е ролята на храненето както за предотвратяване, така и за справяне с COVID-19? Свързаните с храненето митове за предпазване и лечение са широко разпространени в тази пандемия и въпреки че няма хранене, което напълно да предотвратява инфекцията, определено има методи, които да минимизират риска. Хората с по-здравословно хранене имат по-малко сериозни усложнения, но това е непряка полза от по-ниския процент затлъстяване и вече съществуващи здравословни проблеми. Това е супер, но има ли някаква диета, която да е с преки ползи за развитието на заболяването или уязвимостта към инфекции преди всичко? Растителното хранене е доказано, че намалява риска от други инфекции на дихателните пътища, всъщност растителните семинари по време на пандемията от 1918 г. изглежда са били относително широко разпространени. Защо растителното хранене помага? Нитратите от зеленчуците, концентрирани в тъмнозелените листни зеленчуци, могат да се използват за производство на азотен оксид, който е част от първата линия на защита на белите ни дробове срещу инфекции. В растенията има и полифенолни фитонутриенти, които могат директно да възпрепятстват вирусната инфекция. Имаме ползи и за микробиома, който играе ключова роля за имунната ни функция. Храните, съдържащи фибри, подпомагат симбиозната връзка с червата, докато преработените боклуци и животинските храни могат да имат обратния десимбиозен ефект. Фибрите, които са концентрирани в целите растителни храни, са най-противовъзпалителната възможна съставна единица на храната, докато наситените мазнини, концентрирани в месото, млечните и бързите храни, са най-възпалителната възможна съставна единица на храната. Не е изненада, че хората, които консумират повече възпалителни храни, имат по-висок риск от тежко прекарване на COVID-19 и като цяло заразяване, почти 12 пъти по-голяма вероятност, дори и след като се вземе предвид телесното тегло, диабет и кръвно налягане. Но това проучване разглежда само 60 пациенти с COVID. Ами 11 000 пациенти с COVID? Възпалението, свързано с храненето, увеличава риска от заразяване с COVID-19, тежко прекарване на инфекцията и смърт от заболяването. Може ли това да обясни защо процентът смъртност от COVID е стотици пъти по-малък в Африка? Може ли растителното хранене да помогне за по-леко преминаване на COVID-19? Нека разберем. В това проучване върху усложненията на COVID-19 при възрастните хора във връзка с вегетарианска и невегетарианска диета, статистически невегетарианците имали до 20 пъти по-голяма вероятност да преминат COVID значително по-тежко, но това при сравнение само с 9 души вегетарианци. Тук едно проучване с хиляди здравни работници на първа линия в 6 държави установява, че хората на растително хранене имали 73% по-малка вероятност от протичане на умерена до тежка инфекция на COVID и дори при комбинация с пескатарианци (които се хранят с риба, но без месо), отново имали значително по-нисък риск. Най-голямата разлика е между хората на растително хранене и тези с нисковъглехидратно хранене. Здравните работници на нисковъглехидратно хранене с висок прием на протеини имали почти 4 пъти по-голям шанс от развиване на сериозна инфекция. Това може и да не изглежда изненадващо, имайки предвид, че много от скритите рискови фактори за смърт от COVID-19 – затлъстяване, сърдечно заболяване, високо кръвно и диабет тип 2, могат да се контролират или дори да се премахнат с достатъчно здравословно растително хранене и начин на живот. Но очевидно защитата от растенията е много по-силна. Сериозното намаляване на риска не зависи от всички тези условия. Според изследователите „здравословното хранене с богати на хранителните вещества продукти, може да предпази хората от тежко протичане на COVID-19.“ Храните, които са най-тясно свързани с по-леко прекарване на болестта, са бобовите, последвани от зърнените храни, основния източник на фибри. Според изследователите противовъзпалителните ефекти от късоверижните мастни киселини, които се освобождават от хранещите се с фибри полезни бактерии в червата, обясняват връзката. Проучването със здравните работници включва няколко хиляди души, но изследователите от Харвард събрали данни от почти 600 000 участници на растително хранене, със система, при която получавате точки за прием на полезни растителни храни, и се отнемат точки за месо, яйца, бързи храни и млечни продукти. И наистина, тези с по-високи резултати не само имали значително по-нисък риск от тежко преболедуване с COVID-19, но и много по-нисък риск от заразяване преди всичко. И отново, това е след вземане предвид на съпътстващи фактори, наред с рискови фактори, които не са свързани с храната, като спорт и пушене. Изводът: „Научните доказателства показват, че растителното хранене е от полза за непосредствено намаляване на риска от симптоми на тежко прекарване на COVID-19 и риска от инфекция,“ независимо от други свързани със здравето фактори. Средиземноморската диета може да понижи риска от инфекция с 22%, докато растителното хранене може да намали риска от инфекция наполовина. За справяне с дългото боледуване от COVID се препоръчва растителна диета въз основа на разнообразието от данни, които показват положителни резултати при растителното хранене и подобрение на имунната функция, баланса на невротрансмитерите, облекчаване на болката и възпалението, подобряване на съня и умственото здраве. По отношение на промените в начина на живот при дълго боледуване от COVID, „препоръките в мащабен план за растително хранене“ имат потенциала да подобрят физическото и умственото влияние, но това тепърва предстои да се изследва. Има едно проучване, според което за хората, приемащи повече зеленчуци, е по-малко вероятно да страдат от депресия, а тези, които приемат повече ядки, бобови и зърнени, са по-малко депресирани, тревожни и стресирани след COVID-19, а нивата на стрес са пряко свързани с по-големия прием на месо. Но единствените интервенционални проучвания са като това, което показва фатален ефект от високомазнинните диети с високо съдържание и на захар, но това е изследвано при сирийски хамстери, въпреки че определено има доста нещастни бели дробове при хамстерите на нездравословна диета. В крайна сметка здравословното растително хранене може да бъде важен инструмент за понижаване на риска от тежки усложнения при COVID-19 и трябва да се препоръчва като мярка за безопасност на общественото здраве Какви са страничните ефекти? Забавяне на стареенето и по-малко болести. Може би това е помощникът, от който се нуждаем. Ако наистина положим усилия за насърчаване и поощряване на по-здравословното хранене и начин на живот, не само ще спасим живота на много повече хора от COVID-19, но и ще намалим смъртността от всички други главни причини за смърт.
Може би в един идеален свят всеки пациент с животоограничаващо заболяване ще получи оптимален хоспис и палиативни грижи, така че никой да не пожелава да ускори собствената си смърт. За съжаление реалността е, че въпреки най-добрите ни усилия, някои хора с болест в краен стадий продължават да страдат, което води до увеличаване броя на пациентите в страната, които избират ДСВХ като начин да избягат от непоносимото си страдание. Доброволното спиране на приема на вода и храна.
Някои от предимствата включват умиране у дома, което е предпочитанието на повечето хора. Не е нужно да прекарвате последните си часове занимавайки се с лекари и адвокати. Няма период на чакане. В Орегон например, законът им „Достойна смърт“ изисква 15-дневен период на чакане преди получаване на лекарска помощ, докато спирането на водата и храната дава повече контрол. Дори знанието, че това е вариант, носи успокоение. Тези, които научават за ДСВХ могат да се почувстват овластени от знанието, че могат да изберат тази опция без да искат разрешение и понеже е законно, може да се дискутира открито. Самото знание, че има начин може да донесе облекчение от чувството на отчаяние и затвор. И усещането за контрол само по себе си може да бъде терапевтично.
Освен това може да попречи на хората да преминат към по-насилствено решение, а пациентите не е нужно да се чувстват принудени да прекратят живота си преждевременно, докато все още могат. Законите за достойна смърт с лекарска помощ изискват пациентите да приемат сами смъртоносен коктейл с лекарства. Ако имате АЛС и се притеснявате, че ще загубите мускулната си функция, може да почувствате нуждата да прекратите живота си преди да сте готови, докато все още имате способността. Всъщност, първият пациент на д-р Кеворкян е една жена с Алцхаймер, която искала да прекрати живота си преди да е станало твърде късно, което лишава нея и семейството й от годините, на които е можела да се наслаждава.
И докато самоубийството с лекарска помощ включва един мигновен и неотменим акт, смъртта от ДСВХ се случва в рамките на няколко дни, което дава време на пациента да промени решението си и да се сбогува. Какво се случва точно? Има много истории около смъртта от ДСВХ, спокойна, безболезнена и с достойнство. За щастие доказателствата са по-стойностни от обикновените истории. Има няколко независими проучвания; нека разгледаме данните. Средното време за смърт след спиране на храненето и пиенето на вода е около 7 дни, въпреки че при 8% това продължава над 2 седмици.
Как така? Ако попитате сто медицински сестри, работещи в хоспис, по скалата от 0 (много лоша смърт) до 9 (много добра смърт), средната оценка – качеството на смъртта – оценено от сестрите, е 8. Изследователите заключиха, че хората обикновено умират от „добра“ смърт 2 седмици след спиране на храната и течностите, според оценката на медицинските сестри, онези последни дни от живота са спокойни, с ниски нива на болка и страдание. Това е така дори и при тези, които избират самоубийство с лекарска помощ, Това е в Орегон и затова пациентите са можели да го изберат като опция, но почти два пъти повече пациенти решили вместо това да вземат нещата в свои ръце като доброволно спрат да се хранят и да пият вода.
Интересното е, че близките изглежда се съгласяват, с доброволния отказ от храна и течности, защото това носи по-малко емоционален багаж за семейството, повече пускане, отколкото предприемане на по-активен подход. Едно проучване в Холандия, което интервюира доверени лица, като приятели и семейства, установява, че повечето смятат това за „достойна смърт“. Лекарите в хосписа изглежда са съгласни, с близо 90 процента от анкетираните докладват, че пациентите, избрали ДСВХ, имат по-спокойна и безболезнена смърт.
Състоянието на крайна дехидратация може дори да има известен аналгетичен ефект, болкоуспокояващ ефект, който се дължи на освобождаването на ендорфини, които действат като естествени блокатори на болката. Както заключава този преглед, ДСВХ отразява всички 12 принципа на „добра смърт“, запазване на контрола, достойнство…
Един от най-известните случаи е описанието на д-р Дейвид Еди за смъртта на собствената му майка: „Майка ми беше въодушевена. На следващия ден беше 85-тата й годишнина, която отпразнувахме с парти, балони и т.н. Тя сияеше. Беше го направила. Беше намерила пътя. Тя се наслади на последното си парче шоколад, и след това спря да яде и пие. През последните четири дни, майка ми поздрави посетителите си с първите усмивки, които беше показвала от месеци. Тя енергично си спомни за страхотните времена и за нещата, с които се е гордяла. Надяваше се да ви разкажа за това, че е пътувала сама през Африка на 70-годишна възраст и оцеля след преобръщане на сал в реката Снейк в Уайоминг на 82 години. Тя също приемаше себе си описвайки нещата, с които не се гордееше. Тя спеше между посещенията, но се събуждаше веднага, когато я докоснаха, за да сподели още спомени и да каже още няколко неща, които искаше ние да знаем. На петия ден беше по-трудно да я събудим. Когато я хващахме за ръка, тя отваряше очи и се усмихваше, но тя беше твърде сънлива и слаба, за да говори много. На шестия ден не успяхме да я събудим. Лицето й беше отпуснато в естествената й усмивка. Тя дишаше неравномерно, но спокойно. Държахме ръцете й още два часа, докато тя умря.“
„Без да трупаме хапчета, без да ме превръщат в престъпник, без да слагам торба на главата й и без да се тъпче в микробус с машина за въглероден окис, беше намерила начин да доведе живота си до грациозен край.“
„Пиши за това, Дейвид. Кажи на другите колко добре това проработи за мен. Бих искала това да е моят подарък. Независимо дали са неизлечимо болни, в непоносима болка, или, като мен, просто знаят, че им е дошло времето, повече хора може да искат да знаят, че този начин съществува. И може би повече лекари ще им помогнат да го намерят.“
Книгата ми „Можем да сме здрави“ не беше за вечен живот. Не беше за това как да предотвратим смъртта, а по-скоро кои начини за смърт да избегнем, например преждевременно, в болки след дълго хронично заболяване. Добрата новина е, че имаме огромно влияние върху здравето и съдбата си, така че по-голямата част от преждевременната смърт и увреждания да се избегнат с достатъчно здравословно хранене и начин на живот.
„Можем да не остаряваме“ има подобно послание. Не става въпрос за безсмъртност, а по-скоро как да остаряваме с грация и сила, а не страдайки от опустошенията на недъзите и слабостта. Но защо не можем да спрем стареенето и да живеем вечно?
От епоса за Гилгамеш преди 4 000 години до скорошната 500-годишнина от търсенето на фонтана на младостта от Понсе де Леон, човечеството жадува за митичния еликсир на живота, който да спре страданието на остаряването. И защо не? Остаряването не е непроменлива константа в природата. Еволюцията произвежда живот, който при животните варира 5 000 пъти, от тези, които живеят само няколко дни до мидите, които могат да достигнат и 500 години. Също както братята Райт са се вдъхновили от птиците, ние можем да се вдъхновим от животните, които остаряват по-бавно. Защо не можем да живеем вечно за разлика от някои животни?
И тук не говоря за 200-годишен кит или за дърво на 1000 години. Говоря за безсмъртието. Има наистина видове (с имена като безсмъртната медуза), които очевидно не остаряват и могат на практика да живеят вечно. И защо не?
В един смисъл хората са безсмъртни, някои от клетките ни продължават да живеят – спермата, яйцеклетките, ако имат късмет да се намерят един друг. Всяко от децата ни израства от нашите клетки и това само по себе си, фактът, че една клетка може да се превърне в човек, може да се сравни с идеята за поддържане на тялото вечно, което изглежда биологично тривиално. Едно малко оплодено микроскопично петно се превръща може би в най-сложния обект в познатата ни вселена, човешкия мозък със своите 86 млрд. неврони, които се разпростират на 160 000 км в главата, което е равно на 4 обиколки около екватора, правейки 150 трилиона връзки. И всичко се появява от една микроскопична песъчинка. Ако това е възможно в биологията, кое няма да е?
И все пак има голяма скептичност в научната общност, която вярва, че стареенето е необратим процес. „Анти-ейджингът“ се сравнява с „анти-гравитацията“. Критиците в геронтологичната общност обвиняват твърденията за възможността от значително удължения човешки живот като „презрителни, защото подвеждат хората“, и мнението им е, че „всичко над 130-годишна възраст е смешно.“ Такива съмнения са оборвани от поддръжниците, които „изтъкнати учени от миналото, отправяйки подобни абсолютистки твърдения, които не остаряват добре.“ Физици с нобелови награди смятаха идеята за ядрената енергия като „пълни глупости“, „изцяло ненаучна утопична мечта, детски истории“. Лорд Келвин, който беше един от най-големите учени на своето време, заяви: „Не е възможно да има летящи машини, които са по-тежки от въздуха“, като имаше предвид тяхната непрактичност през 1902 г., само 1 година преди първия полет в Кити Хоук.
В лабораторни условия генетичните мутации могат да удължат живота 10 пъти, поне при един вид тънки червеи. При мишките хранителните и генетичните мутации водят до 70% увеличение. Методи като ограничение на приема на метионин (което е част от моите 8 съвета за забавяне на остаряването) могат да увеличат средно живота при плъховете с около 40%, което може да означава увеличаване на живота на хората средно до около 110-годишна възраст, а столетниците да достигнат до 140. Тези резултати предстои да се проверят при хората, но ако открием начини не само да забавим стареенето, но и активно да поправим нанесените щети, ще се открият още много възможности.
Смаяните учени в областта на времето ще бъдат напълно помлени, също както тази сюрреалистична картина с разтопените часовници, „подмладяването на тялото ще доведе до безкрайно лято“ от буквално вечна младост. „Скорост на бягане към дълголетието“ означава да живеем достатъчно дълго, за да могат иновативните технологии да добавят повече време отколкото отминаващото време, момент, в който всяка година можем да добавяме поне по 1 допълнителна година живот. Това на теория ще даде възможност на човечеството да има неограничена продължителност на живот. Не вярвам, че такъв прогрес е възможен, но се надявам новата ми книга да помогне, независимо дали се опитвате да живеете достатъчно дълго, за да живеете завинаги, или просто искате да умрете млади, но на възможно най-късна възраст.
Една преглед от 2021 г. за ролята на храненето в развитието и превенцията на загубата на слуха разглежда хиляди статии и заключава: „Храненето, богато на наситени мазнини и холестерол, има вреден ефект върху слуха, а това може да се предотврати с по-ниска консумация.“ Случаят с Мабаан, за който разказах преди време, е доста интересна история, но върху какво почиват заключенията им? Истина е, че при лабораторните животни може да се докаже. Ако учените дават на група плъхове или чинчили допълнително холестерол с храната, могат да докажат, че храненето, предизвикващо атеросклероза, може да увреди вътрешното ухо и да доведе до загуба на слуха дори и без излагане на шум. Но това не означава непременно, че същото важи за хората.
Има убедителни епидемиологични данни. Например, едно проучване с хиляди близнаци успява да докаже връзка между хранене с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В проучването върху слуха Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени, за да се проучи темата за загубата на слуха с напредване на възрастта, холестеролът се оказва, че е най-често свързан със загубата на слуха. Хората, които приемат количеството холестерол, което се съдържа в две яйца на ден, имали 34% по-висок риск от загуба на слуха в сравнение с тези, които приемали по едно яйце. Хората на статини и особено тези на високи дози, се оказва, че имат по-нисък риск. Според изследователите приемът на голямо количество холестерол може да наруши кръвообращението в самото вътрешно ухо или атеросклеротичните възпалителни промени могат да намалят кръвопотока към малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Нека погледнем вътре в артериите, за да видим дали това е вярно.
Степента на коронарна артериална болест на сърцето, изследвана при ангиограма, се оказва тясно свързана със загубата на слуха. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, което засяга цялото артериално дърво, това има отношение към артериите, които захранват вътрешното ухо. Същото е установено и за количеството атеросклеротична плака в каротидните артерии на врата. Колкото повече плака има, толкова по-слаб е слухът и колкото повече плака се открива, толкова по-нисък е тестът за разпознаване на говор. На живо, с помощта на магнитен резонанс, можем да видим атеросклерозата на вътрешната обложка на артериите, снабдяващи вътрешното ухо.
Тъй като мозъчният кръвопоток често е свързан с каротидните артерии, изследователите провериха, дали хората с лош слух имат по-ниска мозъчна кръвопретокова резерва – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват и кръвопотокът намалява. И действително откриват такава връзка. Хората с загуба на слух имат по-нисък максимален мозъчен кръвопоток при възможността на повишаване на дейността – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват до максимум. И дали е увреждането на кръвопотока в ранните години на живота просто началото на някакъв общ системен процес на увреждане на артериите, който засяга и тези, които захранват вътрешното ухо? В момента се разработват карти, които ще ви покажат атеросклерозата на артериите в главата ви.
Самото лекарство за статините може да помогне при загубата на слух. Съвсем отскоро беше публикувано проучване срещу контролна група, доказващо, че приемът на статин увеличава устойчивостта към шум и подобрява разбираемостта на говора. Изглежда, че приемът на статини, който вече е показал полза за цялостното здраве на сърцето и мозъка, може също така да има благоприятен ефект върху слуха. Нека се надяваме, че едно ден това може да бъде допълнителен стимул за тези с висок холестерол да спазят препоръките за живота.
Здравословното хранене е свързано с много по-нисък риск от загуба на слуха, а и за трите системи на оценяване качеството на диетата, използвани от тези изследователи, избягването на месото е най-тясно свързано с по-ниския риск. Племето Мабаан от последното ми видео, което запазва слуха си на късна възраст, не приема почти никакво месо, както и захар, която обяснява пълната липса на кариеси по зъбите.
Високогликемичното хранене с рафинирани въглехидрати е свързано със загуба на слуха в напреднала възраст. Ако причината е скокът в кръвната захар, това обяснява защо диабетиците и хората с преддиабетно състояние също имат по-висок риск. Дори сред пълнозърнестите храни, сорго, централна част от храната на племето Мабаан, има нисък гликемичен индекс поради съдържанието си на устойчиво нишесте, което води до 25% по-ниско повишение на кръвната захар в сравнение с пшеницата.
Нарушеното кръвообращение също може да обясни защо шумът уврежда вътрешното ухо, тъй като силните шумове причиняват стесняване на придружаващите кръвоносни съдове. Така може да се изясни връзката между затлъстяването и загубата на слуха. Излишното тегло може би е просто проводник на нездравословното хранене, но възпалителното състояние на затлъстяването само по себе си води до съдово нарушение. Показателите на системното възпаление са пряко свързани със загуба на слуха в напреднала възраст.
Във видеото за мозъчното възпаление представих активаторът на антиоксидантната защита Nrf2, известен и като „пазач на здравето и дълголетието на живите същества.“ Хората, родени с генетичен вариант Nrf2, който не се кодира толкова добре, е значително по-вероятно да развият влошаване на слуха, което означава, че и свободните радикали са замесени в процеса на загуба на слуха.
Можем да погледнем задната част на очите и да измерим количеството макулна пигментация – антиоксидантите лутеин и зеаксантин, които са концентрирани в зеленолистните – и да ги свържем с по-добрия слух. Данните върху приема на антиоксиданти и загубата на слуха са смесени. Например витамин C. Някои проучвания показват, че по-високият прием на витамин C е свързан с по-добър слух, а други не успяват да открият значителна връзка.
Единственият начин да се разбере дали антиоксидантите помагат или не, както знаете, е да е направи проучване. Добавянето на антиоксиданти към храната на плъхове изглежда помага за предотвратяване на загуба на слуха с напредване на възрастта, но същото нещо при мишки изглежда няма ефект. Най-вълнуващите предклинични данни са от проучване, в което възрастни плъхове, които приемали боровинки, изглеждали така, сякаш слухът им се е възстановил, всъщност накрая се оказали в по-добра форма от младите плъхове. Чакайте малко, мислех, че клетките на косъмчетата не се регенерират?
Способността ни да чуваме няма общо само с ушите, но и с мозъка. Като остаряваме, слуховата кора в темпоралния лоб на мозъка губи част от способността си да различава и разбира говора, дори и в тиха среда. Не са нужни само сетивни звуци, но трябва и да ги разбираме. Тук идват на помощ боровинките, които лекуват свързаните с възрастта когнитивни дефицити при слухова обработка. Ами хората? Има проучвания с липсващи контролни групи, които съобщават за подобрение в слуха с помощта на антиоксидантни добавки като витамини A, E, C и алфа-липоева киселина.
Но при правилни тестове в рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контрола и цял списък с антиоксидантни, добавките се провалили – никакъв ефект върху нито един от показателите за измерване на слуха. Има ли добавка, която е доказано, че помага със слуха при възрастните? Да, фолиевата киселина, формата на фолат, която се съдържа в бобовите и зеленолистните. Някои наблюдателни проучвания са установили, че по-високите нива на фолат в кръвта са свързани с по-добър слух, но може би това е просто показател на по-здравословно хранене като цяло.
Така че, холандските изследователи провели амбициозно 3-годишно двойно тайно проучване с плацебо контролна група, което рандомизира над 700 по-възрастни мъже и жени, които приемат 800 μg фолиева киселина на ден или неразличимо плацебо. Тези, които са приемали фолиева киселина, страдали от значително по-малко загуба на слуха на честотата на говора. Ефектът е по-скоро малък, например процентът мъже, кандидати за слухови апарати на 75-годишна възраст, спада от 33% на 22% с помощта на фолиевата киселина.
Забележете, че проучването е направено в Холандия, където по това време храните не са били обогатени с фолиева киселина. В САЩ, където добавянето на фолиева киселина е задължително за рафинираните зърнени продукти от десетилетия, не е ясно до каква степен ще има полза от добавките. Независимо от това, най-полезните източници са тъмнозелените листни зеленчуци и бобовите. (чаша сварена леща набавя 90% от дневните нужди на един възрастен човек.)
Последни коментари