Жълти чушки камби за мъжко безплодие и натравяне с олово


Каква е клиничната значимост на витамин C сред мъжете с безплодие, изложени на олово? В сравнение с контролна група, работници от индустрията с оловни батерии приемали 1000 мг. витамин C всеки работен ден в продължение на 3 месеца преживели „значително увеличение на подвижността и броя на сперматозоидите, както и намаляване на анормалните сперматозоиди“, както и значително намаляване на случаите на увредена ДНК. Добре, но идеалната крайна точка би била дундуркането на малки момченца и момиченца. Ето го това необикновено малко проучване от университета в Тексас от преди 30 години.
Двадесет и седем мъже с плодородни съпруги, които все още се опитват да имат деца години наред без резултат. Давали на двадесет от тях 1000 мг. витамин C на ден за два месеца и 7 били част от контролната група: без витамин C. Проследили ги в края на тези 60 дни и всяка една от двойките всички 20 жени забременели – 20 от 20! Години на чувство на неудовлетвореност и след това бум: 100% бременни и нито една от жените в контролната група не забременяла. Рядко виждаме такива черно-бели резултати в медицинската литература за каквато и да било интервенция.
Дали витамин C само понижава оксидативния стрес от оловото или действително понижава нивата на олово? Разбира се, че антиоксидантните добавки могат да имат антиоксидантни ефекти, но може и да не успеят реално да намалят нивата на олово в кръвта. Сега, това било при една група с оловни работници, които дишали това нещо ден след ден и начинът, по който витамин C може би работи, е просто да блокира усвояването на оловото в червата. Едно по-старо проучване установило, че добавките с Витамин C очевидно намалили нивата на олово с една трета в рамките на 6 месеца, но това било с една огромна доза от 2 грама с добавен цинк. Друго малко проучване открило същия спад от 30% само с 500 мг. на ден, без цинк и само за един месец. Но нито едно от тези проучвания нямало контролна група, която не е взимала нищо; така че няма как да знаем дали нивата им нямало да паднат така или иначе.
Прилича почти на това проучване тип твърде-хубаво-за-да-е-истина за ролята на витамин C в извличането на оловна токсичност от биосистеми, с което имат предвид деца. 250 до 500 мг. витамин C на ден за няколко месеца, взимане на проба от коса всеки месец и накрая 69% спад на нивата на олово; така че те повторили проучването с две други малки групи деца и забелязали същия невероятен спад на нивата при всяко едно дете. Но може би нивата на олово просто са спадали в цялата общност по онова време? Без измерване на нивата на олово в контролна група деца, които не приемат витамин C, не можем да сме сигурни.
Ето едно добро проучване, което да демонстрира това. 8 седмици витамин C и нивата на олово спаднали в кръвта и се покачили в урината. Така че може да заключим, че витамин C изтегля оловото от тялото, но същите неща се случили и в плацебо групата: нивата в кръвта спаднали, а нивата в урината се покачили. Така, че това нямало нищо общо с витамин C. Ето защо винаги е важно да имаме контролна група.
Същото важи и за проучвания, които изглежда не установяват никакви ползи. 36 работници в индустрията за батерии, на всички им дават витамин C, никаква промяна в нивата на олово, но може би колегите им по време на същия този период са претърпели голямо увеличение на нивата на олово, а витамин C всъщност е подействал успешно в предотвратяване покачването на нивата на олово. Няма как да знаете без контролна група.
Ето защо проучвания като това са толкова важни: витамин С или плацебо. Витамин С срещу идентично изглеждащо захарно хапче и витамин С не успява да помогне. Това наистина поставило спирачка на ентусиазма да се използва витамин C при натравяне с олово, докато не било публикувано това сега известно проучване през 1999 г., което показало, че витамин C добавка може да доведе до намаляване на нивата в кръвта. Но вижте това. Ето откъде започва контролната група и след 4 седмици приемане на плацебо почти нищо не се случило, което именно бихме очаквали. Добре, но вижте групата с витамин C. Започнали от около същото ниво, но след 1 седмица приемане на 1000 мг. витамин C на ден, нивата на олово спаднали на 81%. Така че, витамин С може да осигури икономичен и удобен метод за намаляване на нивата на олово в кръвта, вероятно чрез намаляване на усвояването на оловото в червата.
Вижте, нивата на олово в урината не се променили; така че не е като да са изхвърляли повече олово през урината, за да намалят кръвните си нива. Но по-голямата част от оловото в кръвта ни е в червените ни кръвни телца, които се рециклират в черния дроб и се изхвърлят през жлъчката в червата, където оловото може просто да се усвои отново, освен ако, може би, имате много витамин C там, който да блокира повторната абсорбация. Но 1000 мг е много витамин C. Би ли подействало нещо като 200 мг., което е колкото един портокал и чаша броколи или ягоди? Проверили и това! Групата с 200 мг. започнала със същите нива и… нищо не станало. Кофти! Добре, 1000 изглежда подействало, но не и 200. Не е ли 1000 малко неестествено обаче? Искам да кажа, препоръчителната дневна доза е само 60.
Ами всъщност ние може да се еволюирали в продължение на милиони години и да се доближаваме по-близо до 600 мг. на ден: 10 пъти повече от препоръчителната дневна доза, защото поглъщаме толкова много плодове и зеленолистни. Да, но можете ли да достигнете хиляда милиграма без да се налага да приемате хапчета? Разбира се! Това е количеството витамин С, например, което се съдържа в три чушки камби.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/yellow-bell-peppers-for-male-infertility-and-lead-poisoning
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли витамин C да помогне при натравяне с олово?


„Дори и ако въздействието на храната да е доказано ефективно за намаляване на нивата на олово в кръвта, зависимостта от такава намеса поставя голяма част от тежестта за превенцията върху най-засегнатите и най-малко отговорни за скритите екологични причини… Намесата в храненето следователно никога не трябва да замества усилията за намаляване на излагането на олово към по-безопасни нива. От друга страна, когато се използва като добавка…, някои промени в храненето може да се окаже, че имат и други ползи освен… при натравяне с олово.“ Например, храните, богати на витамин C, могат да помогнат с куп неща, в допълнение към влиянието си върху токсичността на оловото, чрез въздействие върху усвояването на оловото, отстраняването на олово, транспортиране в тялото, свързване на тъканите, или просто спомагане за облекчаване на някои от щетите. Но въз основа на какво?
Ами, през 1939 г. било публикувано забележително проучване, озаглавено „Лечение с Витамин C при натравяне с олово“, при което 17 работници с олово получавали 100 мг. витамин C на ден, количество, съдържащо се в 1 или 2 портокала, и „практически при всички от тях имало осезаемо повишение на енергията, цвят на кожата, веселие, кръв, апетит и способност за сън…“ Те били избрани, защото изглеждали в доста лоша форма, може би дори имали скорбут; така че, не е чудно, че малко витамин C помогнал. Но витамин С е антиоксидант, а оксидацията е „важен механизъм, залегнал в основата на токсичността на оловото“; така че е възможно да е облекчил част от щетите, но витамин C не само изглежда намалява вредата от оловото, но и намалява нивата на самото олово. Това е количеството олово, което един бояджия изхвърля чрез урина за месец, след като започва да приема 200 мг. витамин C на ден, петкратен спад на нивата, което предполага, че той усвоява по-малко олово в тялото си, а той бил един от тримата бояджии, при които направили такъв експеримент, накрая нивата на всички спаднали. Изследователите стигат до заключението, че хората, изложени на олово, трябва да бъдат посъветвани да включат в диетата си много богати на витамин C храни, като домати, цитруси, спанак, ряпа, чушки, пъпеш и др.
Сега това били само трима бояджии, не са имали контролна група от хора, които не са приемали витамин C. Така че, може би нивата на всички щяха да спаднат, независимо от причината, или е било просто съвпадение. Няма как да знаем преди да проверим.
Тези първоначални данни били толкова убедителни, че вдъхновили други да се опитат да ги възпроизведат. Искам да кажа, ако наистина действа, може да започнат да провисват грейпфрути на вратата на завода. По-предишното проучване нямаше добра контролна група, но този път нямаше да направят същата грешка. Половината от групата получава 100 мг. витамин C на ден, не само за месец, а за една година, другата група не получава нищо, и внимателното изучаване на групата не успява да разкрие какъвто и да било ефект от витамин C върху концентрацията на олово в кръвта или урината. Никаква разлика във физическото състояние, никакви промени в кръвната проба; и така, никаква причина да се препоръчва употребата на витамин C, за да се сведат ефектите от абсорбацията на олово до минимум. Проблем. А изглеждаше толкова обещаващо.
Винаги когато изучавам някакъв въпрос, се опитвам да чета проучванията по хронологичен ред, за да изпитам откритията, така както са се случили в историята, но толкова се изкушавах в този момент просто да прескоча към един скорошен преглед, за да видя какво се е случило през последните 74 години, от както това било публикувано, но не исках да си развалям изненадата. Две инвитро изследвания, където накапали антиоксиданти върху клетки, изложени на олово и изглежда подействало. И така те също скочили на въртележката, но това били изследвания в епруветки.
Първото проучване на населението било публикувано през 1999 г. и било установено, че наистина хората с високи нива на витамин C в кръвта си изглежда имали по-ниски нива на олово. Младежите с най-високи нива на витамин C имат почти 90% по-малък шанс за повишени нива на олово в кръвта, в сравнение с тези с най-ниски нива на витамин C. Сега, това било проучване тип „напречно сечение“, само от определен период във времето; така че не знаем дали витамин C довел до спад в оловото – може би оловото довело до спад на нивата на витамин C. Оловото е про-оксидант; така че може би просто е изяло наличния витамин C. И хей, кой има по-високи нива на витамин C? Тези, които могат да си позволят да имат по-високи нива на витамин C, тези, които ядат много плодове и зеленчуци. Може би ниските нива на витамин C са само показател за бедност и това е истинската причина за високите нива на олово. Има много добри причинни да се храним с повече плодове и зеленчуци и трябва да ядем повече спанак, независимо от всичко, но би било хубаво да се знае дали наистина помага при натравянето с олово или не. За да разберем, трябва да проверим.
За съжаление повечето от публикуваните изследвания са като това: „Какви са ефектите от хранителна добавка витамин C върху третирани с олово морски краставици?“ Е, това не е много полезно. И има изненадващ брой статии за ефекта на хранителна добавка с витамин C върху тестиси на животни, но това е защото оловото може да увреди мъжката плодовитост. Оловните работници изглежда имат намалена вероятност да станат бащи. Това може отчасти да се дължи на оксидативния стрес; та какво ще кажете да им дадем антиоксидант, като витамин C, и да го тестваме? И не, не с тестиси на плъхове. Не, не с тестиси на жаба. Не, не с тестиси на рак. (Дори не знаех, че раците имат тестиси). Ето започваме, клиничното значение на витамин C сред изложените на олово безплодни мъже, което ще покрием в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-vitamin-c-help-with-lead-poisoning
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите храни срещу натравяне с олово: чесън


Хранителните стратегии за лечение на натравяне с олово често са основани за проучвания върху гризачи; само за тофуто обаче има едно проучване на населението с хора, което показва по-ниски нива на олово при мъже и жени, които се хранили с повече тофу. Те изследвали цял куп фактори; не е като любителите на тофу да са защитени, само защото пушат по-малко или ядат по-малко месо, но не може всичко да се изследва.
В идеалния случай, това, което ще имаме, е рандомизирано проучване, контролирано чрез плацебо. Вземете една група хора, изложени на олово, разделете ги на две групи: половината получават храната, другата половина получават някаква идентична плацебо храна и вижте какво ще се случи. Лесно е да се направи с лекарства – просто можете да използвате захарни хапчета, които изглеждат по същия начин като плацебо; така че хората няма да разберат в коя група участват, но как се прави плацебо храна?
Един от начините да се направи замаскирана хранителна интервенция, е да се използват храни, които са толкова силни, че могат да се натъпчат в едно хапче, както е с чесъна. Имало е различни проучвания за въздействието на чесъна при плъховете и като потенциален антидот за натравяне с олово, който е разпределен в различни органи на мишката, но кой яде органи на мишки? Това изследване върху животните обаче има пряко значение за хората, ефектът от чесъна върху съдържанието на олово при пилешки тъкани, който да проучи възможните употреби на чесъна за прочистване на съдържанието на олово при пилета, които, подобно на всички нас на планетата Земя, са били изложени на оловно замърсяване, с надеждата да можем да сведем до минимум опасността от замърсено с олово пилешко месо.
И подействало! Даването на чесън на пилета намалява нивата на олово в „органите, годни за ядене“ с до 75% или повече. Дори и да не им давате олово и да ги отглеждате на дестилирана вода, те пак се оказват с малко олово в месото и вътрешностите си (ние просто живеем в такъв замърсен свят), но в случая нарочно ги хранят с олово за една седмица и нивата стават наистина високи. Но ако им дадете същото количество олово с малко добавен чесън, дайте им малко чесново олово, много по-малко олово се натрупва в тялото им.
Добре, тук идва налудничавата част. Същото количество олово, но този път чакате една седмица и тогава давате чесъна, подействало дори по-добре. Значението на чесъна в намаляването на концентрациите на олово е по-изразено когато се дава впоследствие, след като е спряно оловото, след като оловото вече се е установило в тъканите. Вижте, преди си мислехме, че ползотворните ефекти на чесъна срещу натравянето с олово основно се дължат на реакцията между оловото и серните съединения в чесъна, които се свързват с оловото в чревния тракт и го изхвърлят от тялото, но това, което това изследване показва, е, че чесънът изглежда съдържа съединения, които действително могат да издърпат оловото не само от чревното съдържание, но и от тъканите на тялото. Така че, „резултатите посочват, че чесънът съдържа хелатни съединения, които могат да подобрят елиминирането на оловото.“ Така че, „яденето на чесън може да бъде използвано за защита на хората чрез минимизиране на концентрацията на олово в месото.“
Но ако чесънът е толкова ефективен за премахване на оловото от телата на пилетата, защо да не използваме чесъна по-директно, като самите ние се храним с него? Е, никога не е имало проучване върху способността на чесъна да помага на хора, излагани на олово… до сега.
Всъщност, срам ме е да го кажа, проучването беше публикувано още през 2012 г., но съм го пропуснал тогава. Това беше времето, когато едва наскоро бях създал NutritionFacts.org, подготвях го, за да го стартирам. Сега вече, след като имаме персонал и един цял изследователски екип, да се надяваме, че важни проучвания, като това, няма да минават между капките в бъдеще.
Но ето го, едно към едно сравнение на терапевтичните ефекти на чесъна спрямо лекарството при хелатотерапия, наречено D-пенициламин. 117 работници, изложени на олово в автомобилната индустрия за акумулатори, били разделени в две групи на случаен принцип: лекарството три пъти на ден или ⅛ от чаена лъжичка чесън на прах, пресован в таблетка, три пъти на ден. Това е еквивалентът на 2 скилидки пресен чесън на ден, за един месец. Както се очаква, хелатното лекарство намалило нивата на олово в кръвта с около 20%, същото направил и чесъна. Чесънът подействал толкова добре, колкото и лекарството и разбира се имал по-малко странични ефекти. Така чесънът изглежда, че е по-безопасен и също толкова ефективен. Но да кажем, че едно нещо е толкова ефективно, колкото хелатотерапията, не е достатъчно. Помните ли как, за хронично натравяне с олово, хелатните лекарства могат да намалят нивата в кръвта, но всъщност не подобряват неврологичната функция?
Добре, готови ли сте? Това е мястото, където става невероятно.
Значителни клинични подобрения са наблюдавани в групата, приемаща чесън: по-малко раздразнителност, по-малко главоболия, подобрения в рефлексите и кръвното налягане след лечението с чесън, а не с лекарството. Така че, чесънът се оказва по-безопасен и по-ефективен. „Ето защо чесънът може да се препоръчва за лечение на лека до умерена степен на натравяне с олово.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-food-for-lead-poisoning-garlic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите храни срещу натравяне с олово: хлорела, кориандър, домати, моринга?


Съществува така наречената хелатотерапия с лекарства, които може да се дават за остро животозастрашаващо натравяне с олово, както ако 2-годишното ви дете погълне малко олово, защото баба му шие завеси, лекарят ви пропуска да го види на рентген и така то си седи там, докато детето не умре с нива на олово в кръвта над 200.
Но за по-ниска степен хронично оловно натравяне, като нива под 45, няма никакви ясни насоки дали тези хелационни лекарства са ефективни. И така това било подложено на проверка. И те не успели да намалят нивата на олово в дългосрочен план. Дори и ако са въздействали в началото, доза след доза, оловото продължило очевидно да изтича от костите и към края на годината се оказали със същите нива на олово, както групата, приемала само захарно хапче. И така, не е изненада, че дори и нивата на олово в кръвта да са спаднали в началото, не са установени никакви подобрения в когнитивната функция или развитието.
Тъй като голяма част от натравянето с олово е предотвратимо, а лекарствата не изглежда да действат в повечето случаи, това просто подчертава нуждата от защита на децата от излагане на олово на първо място. Въпреки добрите намерения на медицинската професия да се направи нещо, за да се помогне на тези деца, терапията с лекарства не е решението. Да, трябва да удвоим усилията си, за да предотвратим натравянето с олово преди всичко, но какво можем да направим за децата, които вече са били изложени?
На текущия одобрен метод, тези хелатиращи агенти, които свързват и премахват оловото от тъканите ни, им липсва безопасност и ефикасност, когато се използват конвенционалните хелатиращи агенти. А какво ще кажете за хранителните подходи? Вижте, растенията произвеждат фитохелатини. Всички висши растения притежават способността да синтезират съединения, които свързват тежките метали, за да предпазят себе си от вредните им ефекти. Ами ако се храним с тези растения? „За разлика от други форми на лечение – [като фармакотерапията с лекарства] – хранителните стратегии носят обещанието за естествена форма на терапия, която вероятно ще бъде евтина и с много малко или никакви странични ефекти.“ Да, но дали ще подейства? Имам предвид, лекарствата не помогнаха.
Научихме, че едно хранене може значително да намали усвояването на оловото, но конкретните компоненти в храната, които толкова драстично намаляват абсорбцията на олово, бяха неясни по това време. Съдържанието на калций в храната се оказва част от тях, но млякото не изглежда да помага, а дори влошава нещата.
Ами добавките с калций? Има хора, които твърдят, че добавките с калций може да помогнат, но „препоръките… трябва да се основават на доказателства, а не на убеждения.“ А тези твърдения са от части основани на изследвания върху гризачи и разликата в усвояването и баланса на калция при плъховете и хората правят екстраполацията сложна. Това, което трябва да направите, е да подложите твърдението на проверка. Но дори и огромното количество от 1800 мг. калций на ден нямало никакъв ефект върху нивата на оловото в кръвта. Така че доказателствата не подкрепят идеята, че калциевите добавки помагат.
Ами целите необработени храни? Прегледите на стратегиите в храненето за лечение на натравянето с олово казват неща като това да ядем много домати, горски плодове, лук, чесън, грозде, тъй като те са природни антагонисти на токсичността на оловото и следователно трябва да се консумират редовно. Помните ли тези фитохелатини? Така че може би растителното хранене ще помогне за изчистване на оловото от нашето собствено тяло или от тялото на тези, с които се храним. Може би бихме могли да даваме домати, горски плодове, лук, чесън, грозде на крави, прасета, пилета и риба и по този начин да намалим собственото си излагане на олово.
Тези естествени съединения фитохелатин действат толкова добре, че можем да ги използваме, за да почистим замърсяването. Например, хлорелата може да изсмуче оловото и да го задържи; ами ако започнем да се храним с нея? Ако може да почисти замърсените водни басейни, може ли да почисти нашите собствени замърсени тела? Не знаем, защото всичко, което имаме, са проучвания като това, с мишки, не с хора.
Така че, когато чуете колко прочистваща е хлорелата, става въпрос за прочистването на тестиси на плъхове. Така че, да, малко поръсване с хлорела може да помогне на вашия домашен плъх, или малко семена от черен кимион, или клонче кориандър, но когато чуете за това колко прочистващ е кориандърът срещу тежки метали, предполагам, че няма да очаквате да говорят за проучвания като това. Но ако сме заинтересовани от това науката да защитава децата ни, не само техните домашни любимци, няма да имаме късмет.
Същото е и с морингата. Същото е и с доматите, лененото масло, сусамовото масло. Същото е и с черното грозде, и с черния, белия, зеления и червения чай. Просто няма изследвания върху хора, които да ни ръководят. Хранителни стратегии за лечение на натравяне с олово са обикновено основани на проучвания върху плъхове, мишки, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове, плъхове. Но има някои изследвания върху хора, които обещават изследвания върху хора, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-foods-for-lead-poisoning-chlorella-cilantro-tomatoes-moringa
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим нивата на олово чрез хранене: закуска, пълнозърнести храни, мляко, тофу?


Същото количество олово, дадено 12 часа преди хранене се усвоява на около 60%, така че повечето от оловото се усвоява; 3 часа след хранене, повечето от оловото се усвоява; 7 часа след хранене повечето от оловото се усвоява. Но ако прибавите малко храна в стомаха си само няколко часа след излагането на олово, можете да потиснете усвояването на част или почти цялото олово, което сте погълнали.
Ето защо е важно „да премахнем оловото“ от чешмяната вода. Сега се смята, че по-голямата част от излагането на олово идва по-скоро от храната ни, а не от водата, но не става въпрос за това, което ядем, а за това, което усвояваме. Ако 90% от оловото в храната не се усвоява, само поради факта че е в храната, бихте могли да получите 10 до 20 пъти повече олово, което да се абсорбира в кръвта ви, като консумирате същото количество олово с вода на празен стомах.
И тъй като децата изпразват стомаха си по-бързо от възрастните, часовете на хранене са още по-важни. Заради малките коремчета, които се изпразват само за два часа след хранене, предлагането на междинна закуска сутрин и следобед в допълнение към закуската и редовните хранения, може да намали усвояването в замърсена среда, като се уверите също, че децата си мият ръцете преди ядене.
И така, дали децата в предучилищна възраст, които ядат закуска, имат по-ниски нива на олово в кръвта си? В първото по рода си такова проучване изследователите открили, че наистина децата, които редовно закусват, изглежда имат по-ниски нива на олово, което подкрепя препоръките за редовно хранене и междинни закуски за малки деца с риск от излагане на олово.
Има ли нещо в храната, което играе особена защитна функция? Изследователи тествали различни видове храни, за да разберат и се оказва, че въздействието на храната „вероятно се дължи най-вече на съдържанието на калций и фосфатни соли в нея, но усвояването на олово намалява още повече заради фитата, който се съдържа в изобилие при пълнозърнестите храни.“ Сега, ако калцият и фосфатите защитават, бихте си помислили, че млечните продукти ще направят чудеса. И наистина започнали да дават мляко на работниците, които работят с олово, след като открили, че калцият възпрепятства усвояването на олово при плъховете. Но има нещо в млякото, което при хората изглежда увеличава усвояването на оловото. Не са мазнините, тъй като открили същия проблем и при обезмасленото мляко.
„В продължение на повече от един век млякото беше препоръчвано безрезервно като противодействие на натравянето с олово“, но било изоставено в средата на изминалия век, след като научихме, че „цялостният ефект [от млякото може би всъщност] насърчава усвояването на оловото от чревния тракт.“ Кое е това вещество в млякото, което насърчава усвояването на олово от червата? Може би е млечната захар, лактозата, въпреки че „механизмът, по който лактозата повишава абсорбцията на олово, не е ясен.“ Изводът е, че докато в миналото „млякото било използвано като профилактично средство за защита на работниците в оловната индустрия,“ последните проучвания „предполагат, че тази практика е необоснована и може дори да навреди.“ Така че може би пълнозърнестите храни биха могли да предложат по-голяма защита на хората срещу поемането на олово, въпреки че храната с най-високо съдържание на калций и фитат е тофу.
Изолираните соеви фитонутриенти може да имат неврозащитно действие, поне при изследвания в съд на Петри, където, ако добавите малко олово към нервните клетки, ще убиете около 40% от тях, но тогава, ако добавите все повече и повече соеви фитонутриенти, можете да смекчите част от щетите. Това се смята за антиоксидантен ефект. Ако добавите олово към нервни клетки, получавате голямо освобождаване на свободни радикали, но все по-малко и по-малко такива, ако накапете повече соеви съединения. Добре, но дори и ако това действа извън лабораторни условия, намаляването на токсичните ефекти на оловото е хубаво нещо, но намаляването на нивата на оловото в тялото е още по-добре. Тъй като тофуто има високо съдържание както на калций, така и на фитат, правдоподобно е, че тофуто може да потисне усвояването и задържането на олово, като по този начин намалява нивата на олово в кръвта, но няма как да знаем, ако не проверим.
Консумацията на тофу и нивата на олово в кръвта били изчислени за около хиляда мъже и жени в Китай и за всеки 250 грама тофу, консумирано на седмица, изглежда имало около 4% по-малко олово в кръвта им. В сравнение с тези, които ядат по-малко от 250 гр. на седмица, тези, които изяждат до 70 гр. на ден, имат само на половина вероятността за повишени нива на олово, а тези, консумиращи почти 115 гр. на ден, изглежда намаляват вероятността с повече от 80%. Сега това е просто едно проучване тип „напречно сечение“, в определен момент от времето, така че то не може да докаже причинно-следствена връзка. Това, което ни трябва, е интервенционално проучване, където хората се разделят на случаен принцип в две групи, на едната им даваме храна и наблюдаваме дали нивата на олово ще спаднат, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-lower-lead-levels-with-diet-breakfast-whole-grains-milk-tofu
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев