Размисли на Искрен от 2017 г. Искрен за първи път на театър. Постановката беше „Червената шапчица“, а вълкът го бяха направили наистина страшен с много автентично облекло и маска, сякаш на истински вълк. Искрен рева почти през цялото време. — Искрене, хареса ли ти театъра? — Не! — Защо? — Вълкът беше много страшен! — Ама той не е истински, това беше просто човек, облечен в костюм. — Не, беше вълк. Не и(с)кам повече там!
След няколко седмици… детско коледно парти, организирано от компанията, в която работя, за децата на служителите. Дядо Коледа раздава подаръци. Искрен отново изплашен и плаче неудържимо. На път към вкъщи: — Успокой се, Дядо Коледа не е страшен. Ето виж, нали раздава подаръци. — Да, но е страшен. — Да, но раздава подаръци. Мърмори си под носа докато върви: — Вълкът страшен, Дядо Коледа страшен, всички са страшни… — Искрене, в последния месец хич май не ти върви.
Искрен чува бебе да плаче. — Мамо, плаче бебето! — Да, знаеш ли защо плаче? — Защото иска мама! (Ох, колко мило го казва!) Искрен продължава: — Плаче, защото иска мама, иска мляко, иска вода, иска сок, иска бонбони, иска (шо)колад… — Мда, Искрене, не знам дали бебето иска тези неща или ти ги искаш…
— Искрене, имаш сопол. — Да, имам и още един, едно пате, но в носа е много тъмно и то не може да влезе.
Искрен е на гости на едно приятелче от кооператива, което си има котенце вкъщи. Видял го да яде котешка храна, гранули. — Мамо, а котето ядеше хапчета. Но не са гадни хапчетата, тези са много вкусни. — Ох, дано само не си опитвал и ти.
— Искрене, баба ще дойде днес вечерта да те види. — Да, и баба ще ме къпе. Няма ти да ме къпеш, тя ще къпе, защото къпе по-добре от теб. — Мхм, добре. Тогава те оставям при баба за следващата седмица.
Искрен на гости при баба си. — Аууу, Искрене, всичко си изяде, браво на теб! — Мда, а сега какво ще ми дадеш за награда? Кълна се, само на баба си ги говори такива.
Искрен при педиатъра си: — Мамо, защо всички хора влизат с обувките (в кабинета)?
Искрен става сутрин: — О, не. Пак ли има слънце? Искам скрие слънцето. — Искрене, няма как да скрием слънцето. — Искам.
Ден преди Бъдни вечер, 23 декември, петък. Работен ден. Отивам в обедната почивка до близкия детски огромен магазин да търся чорапи и чорапогащник за Искрен (мда, момчетата през зимата също носят чорапогащник). Хора, много хора, задушевно. Става ми лошо, задушавам се, тръгвам си без да съм купила нищо.
Работя в офис сградата, която е залепена до голям столичен мол. Седмицата преди Коледа беше ужасно. И смешно. Именно тогава осъзнаваш до каква степен в днешно време е стигнал човешкият консумеризъм.
Прекомерната консумация на стоки в днешно време е толкова огромна, че вече не я забелязваме. Достатъчно е да влезете в някой магазин за сувенири, играчки или дори в супермаркет един ден преди Коледа, за да разберете за какво става въпрос. А и нека не се заблуждаваме, всички сме го правили.
Истината е, че едва ли много подаръци влизат в употреба и се ползват от дадения човек година или дори 6 месеца след като са били подарени. А ако говорим за малки деца и играчки, положението става още по-плачевно. Всъщност не знам дали това е точната дума. Магазините за детски играчки, дрехи и бебешки принадлежности правят такъв голям оборот през декември, че сигурно разчитат именно на този месец, за да са на печалба общо за годината.
А какво да кажем за самите играчки?
Ами повечето вероятно биват изоставени или счупени още на втория ден след като са били подарени на детето. Другите омръзват скоро след като са били купени. Защото нека бъдем честни — едва ли бихме подарили количка с дистанционно за 300 лв. на 3-годишно дете. Дори и не на 4- или 5-годишно. Ясно е, че рано или късно ще иде на боклука, потрошена. Ето затова, за да не съжаляваме, че сме дали толкова пари за скъпа играчка, която може да се счупи, купуваме пак кола с дистанционно, но не за 300 лв., а за 30 лв. И тя ще се счупи, най-вероятно ще се счупи още на същия ден от прекомерна игра. А да не говорим за играчките с хиляди малки частички, миниатюрни човечета, колички и картички, изчезнали безследно. Страх ме е вече да завирам прахосмукачката много навътре под леглата и секциите именно поради тази причина. Никога не знаеш какво точно ще засмуче.
Миналата година за рождения ден на Искрен му беше подарена една прекрасна книжка с 12 картончета на животни, които да наредиш на различни страници в самата книжка. На първия ден две от тях заминаха. На следващия ден пет, а след още няколко дни – всички останали.
Започва се обикновено още от началото на декември. Коледно парти, организирано за децата на служителите в работата. Дядо Коледа. Родителите да купят и занесат играчка, която добрият старец да даде на детето.
После коледно тържество в детската градина – същата история.
После Бъдни вечер и Коледа.
После Нова година – да, повечето хора са на мнение, че и на нова година трябва да има подарък за детето. Да не е капо.
Ето затова Искрен не получи никакъв материален подарък на Коледа тази година от родителите си.
Не искам и да вярва в Дядо Коледа. Човек, който следи през цялата година дали си послушен и после ти дава награда/подарък. Да, аз вярвах и после като разбрах, че такова нещо не съществува, плаках много. Не искам да лъжа детето си. Той обаче сам ще реши в какво да вярва. Иска ми се да вярва в истинското вълшебство на Коледа, в добрината на хората, в любовта и възможността да постигнеш всичко, което решиш, само със силата на собствената си воля.
Искрен има много играчки, с които играе и после ги захвърля, също като всички други деца. Да, получи подаръци от бабите и дядовците, получи подаръци от чичовците. Идеята не беше да замажем положението и да минем между капките. Винаги е било много изкуствено да купувам играчки за собственото си дете. Защото любовта, привързаността, празненствата, позитивните емоции и спомени дават МНОГО повече на едно дете от един материален подарък. Да сме заедно, да сме здрави, да имаме вкусна храна и да сме сред любими хора, ето това е празникът, а не подаръците. А парите, предопределени за подаръци, ще бъдат изхарчени през януари за пътувания, преживявания, почивка, време, прекарано заедно, само ние тримата, там някъде в планината сред природата, в игра в снега. Времето, прекарано с децата и отделено само на децата е безценно! И не бива да се компенсира с играчки, дори и на Коледа.
— Искрене, не хвърляй пръстена!
— Не! Хвърлям!
— Защо?
— Аз хвърлям там, защото там хвърлям!
— Мамо, аз и(с)кам да ядам (ям)!
— Добре, какво ще ядем?
— Бобом (бонбон)!
— А! Навън е тъмно!
— Да, така е.
— Защо е тъмно?
— Защото е вечер и е почти време за лягане.
— Аз не и(с)кам нанам (спя).
— Казах почти! Още не е време.
— А вътре не е тъмно.
— Да.
— Защо?
— Защото има лампи.
— Защо?
— За да не е тъмно. (А-а-а-ах!)
— Аз хвърлям мама през прозореца!
— А, не, няма да ме хвърляш! Защо?
— Защото мама падне долу!
(Когато е ядосан, защото не му е позволено нещо.)
Прибираме се от вън.
— Искрене, първо в банята да измиеш ръцете!
— Не! Виж, не са мръсни! (и ми показва ръцете, да видя, че няма нищо по тях).
— Ама те микробите са невидими.
— Защо? (А-а-а-а! Не мога!)
Есен е. Навън вали дъжд. 10 часа вечерта. Прибираме се с колата от някъде (на гости сме били).
— Аз и(с)кам да карам джипче! (Още не се справя с членуването на думите.)
— Искренчо, вали, късно е. Къде ще го караш този джип?
— Не, искам! Аз и(с)кам тогава плувам!
— А, това по-може. Поне има достатъчно вода!
(Така и не го оставихме на дъжда навън.)
Искрен е ядосан след като съм му се скарала за нещо. Сядаме да ядем нещо:
— Не! Мама, няма да яде!
— Е, недей така де, и аз съм гладна като теб.
— Не може! НЕ! МО! ЖЕ! (Така накъсано се кара.)
— Вече наистина не знам какво да ти отговоря.
— ХМ! (Обръща се и обидено свива ръце пред главата си и се обляга на нещо на височината на главата му.)
Отново ядосан след като сме му направили забележка:
— Не! Аз искам пък! Ох, не може! Край!
(Това с края на края ме разби и се затворих в другата стая да се нахиля.)
Повечето деца вечер искат в леглото да спят с някоя плюшена играчка. Искрен – с ключа от колата, с някой кабел на зарядно, а напоследък с една вече неработеща мишка за лаптоп.
— Искрене, хайде да си лягаме!
— Не! Аз не и(с)кам нанам!
— Хайде де!
— Аз и(с)кам с ключ нанам! Аз и(с)кам с пата (фотоапарата) нанам.
(Даваме му и ключа, и фотоапарата, и мишката. Разбира се, заспи ли, му ги взимам, да не стане беля. Веднъж обаче забравих ключа и на сутринта малко лицето му беше надраскано).
Искрен е взел телефона на баба си (стара Нокиа с няколко цвята и физически копчета). Търси Youtube приложението:
— Мамо, не може! Няма го!
— Да, много е стар този телефон. Преди нямаше такива неща на телефоните.
(Проблемите на днешното поколение.)
Пътуваме с Искрен в метрото сутринта. Влакът спира рязко.
— Мамо, влакът пада! Не искам влака (да) падне!
(Следва неистов смях от пътуващите в същия вагон.)
Ето най-после пиша. Пиша за най-важния период в моя живот, както и в живота на детето ми. Изчаках да измине целият цикъл и да приключим напълно, за да мога да споделя опит за абсолютно всичко, засягащо тази тема.
Искрен става на 2 години този месец. Трудно ми е да пиша без да ми насълзяват очите. Миналият месец приключихме с кърменето. Беше лесно. Той добре го прие, на мен май ми е по-трудно да свикна, че вече не сме така зависими един от друг. Но за това после. Нека започнем от начало.
С риск публикацията да е доста дълга, смятам, че ще е полезна на всички настоящи и бъдещи майки, решили да направят най-доброто за децата си.
Защо да кърмя?
Нека да отговорим първо на този въпрос. Независимо с какво се храните, кърменето през първите шест месеца от живота на вашето бебе е най-важното. Самото дете няма нужда от никаква друга храна и вода през този период. Кърмата е напълно достатъчна. Има си нещо, наречено предна и задна кърма. Предната кърма утолява жаждата, задната – глада. Толкова е просто. Е, ако им се дава вода, нищо няма да им стане. Или ако самото бебе си иска. Няма проблеми. Но, ако кърменето е на поискване, а не се спазват определени часове, тогава няма опасност от дехидратация. Тук някой може да ме обори с въпроса „Е, добре де, но какво да правя като веднага след като го накърмя бебето ми реве отново. Сигурно е гладно и храната не му достига. Не може да изчака следващото кърмене след три часа.“ Два коментара:
Бебетата не реват, само защото са гладни. Има хиляди други причини. Топло им е, студено им е, дразни ги светлината, имат нужда да бъдат гушкани от майка си и т.н. И Искрен не беше изключение от постоянно ревящите бебета. Гледах как другите 2-месечни бебета заспиват блажено след като се нахранят, а моето стоеше будно след едночасово кърмене и понеже не можеше да прави друго, само плачеше. Това обаче не ме отказа и никога не му дадох адаптирано мляко през бебешкия период.
Съветите за кърмене през три часа – пълен абсурд! Дори и в болницата обясняват да се кърми бебето на три часа, иначе щяло да му дойде много и да повърне. Стига бе! Това може и да важи за някое 6- или 7-месечно бебе, но за новородено мъниче, което усвоява млякото си само за час, най-много час и половина това са пълно глупости. Не подлагайте бебето си на глад! Не спазвайте никакви часове за кърмене, а кърмете на поискване, дори и да е през половин час. Да, знам, за майката може да е много уморително и понякога изнервящо, но повярвайте ми, усилията не са напразни.
Аз не претендирам, че съм консултант по тази тема, просто имам опит с това вече почти две години.
Оставяме настрана темата с това колко е полезно и че в миналото не е имало адаптирано мляко, с което да се хранят малките бебета. Да, вярно, че кърменето е свързано с много жертви за майката. Понякога те са непосилни, затова и много майки се отказват. Като например това да си неотлъчно до детето ден и нощ. Да носиш отговорност и постоянно да се питаш дали не е гладно, дали му достига и други. Или пък да не можеш да го оставиш някъде на някого, за да си починеш малко.
Ама аз ще раждам (родих) секцио и няма да имам кърма
Това не е вярно. В тези случаи на оперативна намеса, на майчиния организъм му трябва малко повече време да загрее, че бебето се е родило и е време да започнат процесите по възстановяване и производство на кърма/лактация. Но с упоритост и търпение всичко си идва на мястото. С необходимата стимулация благодарение на сукането на бебето, кърменето след секцио е също толкова лесно и приятно, колкото и при естествено раждане. Важното е да има желание и упоритост от страна на майката, както и морална подкрепа от семейството. Тогава всичко се нарежда.
За помпите
Използвах помпа за кърмене само един ден – първият след раждането. И то само, за да облекча напрежението в гърдите, докато слезе кърмата. Ако прекарвате време с бебето си неотлъчно и сте заедно по цял ден и цяла нощ, то помпа не е нужна. Важно е да се знае, че бебето е най-доброто средство за стимулиране на производството на кърма. Процесът е основан на принципа на търсене-предлагане. Колкото повече бебето суче, толкова повече се стимулира млякото. И обратно, когато порасне и яде вече друга храна и съответно суче по-малко. Е, количеството може и да се увеличи, ако им растат зъби, болни са или просто не са на кеф. Повечето кърмени деца се успокояват именно по този начин. Оттам идва и страхът на майките какво ще стане, как ще ги успокояват след като кърменето приключи. Другото неприятно нещо при помпите е, че са много скъпи. До колкото знам, най-добрата и качествена марка при помпите за кърма е Medela. Освен това, ако решите да си купувате, може би ще е важно да се прави разлика между ръчни и електрически помпи. Електрическите са по-лесни и бързи за употреба, което е важно когато имаш новородено, защото пестенето на време става от голямо значение. Използването на помпа редовно може да доведе и до свръхлактация. А именно – производство на повече отколкото бебето се нуждае. За майката това също може да е проблем, тъй като при свръхлактация могат и да се запушат каналите.
Какво да ям и да не ям (пия) докато кърмя?
За този въпрос има страшно много информация в интернет. Някои майки спазват много стриктна диета и изключват доста полезни неща от менюто си (много плодове и зеленчуци, които биха могли да предизвикат газове, колики или алергии у бебето). Други пък не се ограничават и не променят особено начина си на хранене. Основните храни и напитки, които обаче е абсолютно задължително да се избягват, са всякакъв алкохол, енергийни напитки, прекомерно количество кофеин и сладки неща. Въпросът дали да се ограничаваме в някои храни или не може би е индивидуален за всяко дете и майка. Храни като бобови растения, зеленолистни или цитруси предизвикват при някои кърмачета неистови колики, докато други нямат проблеми с това.
Да спазвам ли интервали на кърмене и как да разбера бебето колко храна поема?
Това са вероятно въпросите, които отказват най-много майки от кърменето. В болницата, преди изписването, ни казват да кърмим на 3 часа, иначе бебето щяло да преяде и да повърне. Както и по-горе казах, това са пълни глупости. Не слушайте педиатрите, вслушвайте се в децата си! Те самите ще ви кажат от какво се нуждаят точно. Стомахчето на бебето е много малко в началото и много бързо се напълва. Съответно и много бързо се изпразва. Затова и детето има нужда да се храни често. Колко често? Толкова, колкото то иска! Дори и ако е през половин час, да! Това може и да е стресиращо за майката, да. Може и да е по-лесно за нея да го натъпче с адаптирано мляко, бебето да стане лениво, да спи по 3 часа и майката да може да обърне внимание на себе си. Обаче след появата на деца в семейството, понятията свободно време и лично пространство придобиват съвсем друг смисъл. И колкото и грубо да звучи, ако родителите не могат да приемат тази промяна, то това означава, че просто не са готови за тази си роля.
На отговора на втория въпрос за това колко се храни: За какво ни е да знаем? Ние самите измерваме ли в грамажи точно колко храна ядем? Храним се, докато не утолим глада си. Ако кърмим на поискване, няма как да се притесняваме, че бебето не яде достатъчно. Освен това така се стимулират гърдите и мляко има толкова, от колкото детето се нуждае, нито повече, нито по-малко. Аз никога не съм знаела точно колко мляко изпива детето ми през целия период на кърмене, нито като новородено бебе, нито като пораснало прохождащо дете. Не ме е и интересувало. Винаги съм му давала, когато той самият поиска, когато виждам, че е гладен или жаден или плаче без реална друга причина. Дали е преяждал? Най-вероятно да. Моето си пада гладник и до ден днешен и няма мярка колко да яде, за да се наяде. Затова и кърмене на интервали от 3 часа никога не сме спазвали. Навън, вкъщи, в парка, в колата на път, в слинга, в гората, в планината, навсякъде е кърмен. Никога не съм се изцеждала, никога не съм давала мляко от шише (биберон), не е смукал и залъгалка. До ден днешен (вече на 2 години) Искрен не знае какво е биберон и как се използва. Просто е, но не всички майки го знаят. Реално много малко жени имат проблеми с кърменето и производството на кърма. Проблемите се решават, трябва малко упоритост и търпение. Това е всичко.
За адаптираното мляко
Колкото и да е адаптирано за бебе или малко дете, не може да се доближи напълно до веществата, които се съдържат в кърмата. Адаптираното мляко отново е основано на кравето мляко. То е за телетата, не за човешките кърмачета. Разбира се, че в конкретни животоспасяващи ситуации, когато детенцето си няма майка или нещо й се е случило и бебето и майката не са заедно, това е алтернативата. Но тук говорим за нещо друго.
Адаптираните млека са скъпи. На всеки две седмици отиват средно по 20-30 лева за мляко, да не говорим за разните бутилки, биберони и шишета, които струват допълнителни средства. Но това е нищо в сравнение с времето, което трябва да прекарате всеки път в приготвяне на млякото, стерилизиране на шишетата и приготвяне на един тон неща при разходка навън. Немислимо е. Докато при изключително кърменото бебе (поне до 6 месец) всичко това не е необходимо. И храната му е безплатна.
Кога е време да спрем?
Кратък отговор на въпроса: когато и майката и детето са готови за това.
При кърменето се получава така, че кърмата няма как да спре на една определена възраст на детето. Има майки, които се чувстват комфортно при кърмене дори на 3, 4-годишни деца. Световната здравна организация дори препоръчва изключително кърмене до 6-месечна възраст и кърмене на поискване до 2-годишна възраст на детето. Дали ще издържите до 2 или ще спрете на 6 месеца, това е избор на всяко семейство по отделно. Тук ще разкажа как приключи кърменето при нас.
Върнах се на работа когато Искрен беше на 1.4 г. Преди това кърменето беше винаги когато той си поиска през деня и само ако сме вкъщи или сами двамата. На тази възраст вече знаеше, че навън е неподходящо. Беше прекалено голям. Кърменето служеше и за успокоение, и за наяждане когато беше болен и не искаше друга храна, и за приспиване. Когато се върнах на работа, а той започна да ходи в родителски кооператив през деня, намалихме кърменията само на сутрин и вечер. Проблеми с това нямаше. Освен това успяваше без проблем да заспи в кооператива с учителките, без да има нужда от мама. След това дойде зимния сезон и разболяванията, характерни за всяко дете на тази възраст, имащо постоянен контакт както с други деца, така и с грипави хора в градския транспорт. Спирането на кърменето в този период беше повече от немислимо.
Идва края на февруари, а с него и оправянето на времето. Искрен вече е на 1.10 г. Мама е нервна, детето е нервно, кърменето започва да е едно, само за заспиване вечер. Мама и татко взимат общо решение, че ще е най-добре постепенно да приключим с това. Искрен вече разбира много, започва да си харесва една гърда, после да казва „Не! И(с)кам от д(р)угата!“, мама не може да седне на стол или да се излегне в леглото без Искрен да реши, че иска „Ам!“. Всички сме нервни, мама и Искрен ронят сълзи. Не може да продължава така. И тук идва неизменната роля на таткото.
План:
Никакво кърмене повече.
Идва време за сън вечер – мама излиза в другата стая и татко приспива детето.
Колкото и време мама да чува как детето плаче, НЕ влиза в стаята, в която детето и таткото се приспиват.
На практика:
Изпълнихме плана без изключения. Първите два дни обличаме Искрен в пижама, излизам от стаята, баща му го слага в креватчето, седи до него на стола и се опитва да го приспи. Искрен плаче жално в продължение на около 15 минути. Аз стоя в кухнята и също плача. Но събирам сили и не влизам в стаята. След 15 минути тишина. Искрен спи, а баща му цъка на лаптопа. Аз влизам вече след като Искрен е заспал дълбоко и няма начин да ме усети. Следващите два дни плака също, но само 5 минути. Аз обаче плаках повече. За мен май беше по-трудно, отколкото за него. Този план следвахме една седмица. Ако сме заедно през светлата част на деня, Искрен дори не се сеща за мляко. Не му предложихме никакъв заместител, никакво друго мляко, нито сок. Мием зъбите, обличаме пижамата и лягаме. Само вода. След тази критична седмица нещата се успокоиха. Искрен пожела мама да го приспива: „Аз нани, мама там!“ Сочи креватчето си, сочи стола до него и ме води да седна на стола, а той да влезе в леглото. И това е. От тогава предимно мама приспива Искрен.
Пропускам тук да добавя нещо: нещата не се случват изведнъж. Месеци наред обяснявахме на Искрен как на мама млякото свърша, как вече той е много голям и само малките бебета пият мляко. Трябва много търпение. Детето обаче разбра всичко. Така че обяснявайте и говорете! Децата ни са по-умни, отколкото си мислим!
Както започнах в началото, Искрен сега е на 2 г. За два месеца забрави изцяло начина, по който е сукал. Рефлекса за сукане го няма. Сеща се само когато го попитам дали си спомня млякото, което е пил. Сочи гърдите, казва „Няма!“ и толкова. Пълна промяна. За сметка на това гушкането, игрите, разговорите се увеличиха. Нещата, които правим заедно, са много по-разнообразни и всеки път, когато детето е разстроено поради някаква причина, не иска мляко, а иска „Гуш!“ от мама или тати. Всички са спокойни и щастливи. Планът е изпълнен. И да, така е. Всичко това щеше да бъде в пъти по-трудно без съдействието на таткото.
Благодарим ти тате, че винаги си с нас и ни оказваш подкрепа за всичко!
Как изглеждаха нещата при мен по време на периода на отбиване: ми… никак. Никакви проблеми, никакво запушване на канали, никакъв мастит или тежест в гърдите. Дори не съм изцеждала и капка. Не съм взимала никакви лекарства за спиране на кърмата. Тази статия и тази много ми помогна при решението за отбиване. Като цяло препоръчвам целия блог на Хедра, наистина е страхотен, има много информация и статии конкретно за различни проблеми и страни на кърменето.
Вместо заключение
Горещо препоръчвам при възникнали проблеми и въпроси, да се свържете с консултанти по кърмене. Да, има такива, доброволци са и са разделени по райони в цялата страна. На мен лично не ми се е налагало до сега, тъй като никога не съм имала проблеми с кърменето, нямало е запушване на каналите, мастит или други такива. Но от други майки знам, че помощта им е безценна.
Оставям тук и важни връзки към различни източници в интернет, които биха били много полезни.
От момента, в който разбрахме, че очакваме дете започнахме да обмисляме и обсъждаме всички неща свързани с него в близкото и далечното бъдеще. Едно от тях беше къде Искрен ще продължи възпитанието и обучението си след като майчинството на Цвети приключи. В специалната страница за родителския кооператив може да прочетете повече защо се спряхме на този вариант, както и как се развиха и как продължават да се развиват нещата при нас.
Всеки ден когато взимам Искрен и се прибираме вечерта всичко е наред. Така до момента, в който Цвети се прибере и Искрен започне да мрънка за нея. Постоянно иска да е до нея (което е нормално), но не й позволява да се нахрани нормално. Едно постоянно мрънкане в продължение на час-два. Така, след няколко месеца в такова положение, наскоро си решихме този проблем по следния начин: по време на последната криза Цвети отиде в другата стая ядосана, че не може да се нахрани нормално. Аз седнах до Искрен и му обясних, че ако иска мама да е до него той не трябва да мрънка и да плаче, а да стои спокойно и при всяко едно негово мрънкане мама ще ходи в другата стая, докато Искрен не се успокои.
И след това магията се случи. Цяла вечер беше спокоен като езеро. Така и следващите дни нещата продължиха по същия начин. Направо човек да не повярва. 🙂
Предвид факта, че повечето майки са 24/7 с децата си не е учудващо, че се нуждаят от малко лично време, през което да обърнат внимание на самите себе си. Много често в края на деня са най-изнервени, така че смятам този времеви интервал за най-подходящ бащите да се включат активно, след кaто се приберaт от рaботa.
Понеже в началото не знаех как сам да приспя Искрен, реших да пробвам няколко варианта, за да видя кой ще сработи най-добре. Люшкането в неговото легълце беше първият опит, при който Искрен ставаше още по-кисел. Като цяло люшкането на ръце и обясненията защо и как спим също не помогнаха много. След това си спомних, че децата изключително много се опитват да имитират хората около тях и затова просто го оставих на спалнята, легнах до него, затворих очи и започнах да се прозявам. Той се повъртя наляво-надясно за около 5 минути, след което започна и той да се прозява, да ме поглежда често-често, за да види аз какво правя и накрая заспа. Изчаках го още 5 минути да се унесе по-дълбоко и го преместих на неговото си легълце. По този начин всеки един по-близък до него човек може да го приспи и не е нужно вниманието на мама да бъде ангажирано постоянно.
Един от критичните моменти беше когато оса ужили Искрен точно под дясното му око. Толкова се поду, че беше като Роки след мач. Повечето деца си търкат очите когато им се спи и същото беше при Искрен. След всяко търкане следваше рев, защото го болеше. Тогава реших, че ще го галкам по главата, докато се успокои. Така след половин час галкане и още един час стоене до него в спалнята, успях да го пренеса на легълцето му. Спа през цялата нощ, а на следващия ден (няколко часа след като се събуди), подутините почти изчезнаха.
Друг случай беше когато на Искрен му беше запушен носът и същевременно с това му беше изключително горещо заради летните жеги. Поради тези две причини се събуди през нощта плачейки неспокойно. Носът му го отпушихме с комбинация между алое вера и морска сол, но заради жегата не искаше да заспива когато го галех по главата. Преместих го на спалнята и сложих краката му до корема ми и едната ръка до гърдите ми, за да усеща дишането ми. След 5-10 минути се успокои и заспа.
Съветът ми е винаги да пробвате всички идеи, които ви идват на ум. Като родители имаме право на опити, както и неуспехи. Аз лично съм с нагласата, че все някой вариант ще сработи и на практика става точно така. Просто човек трябва да се въоръжи с търпение и най-важното да не е изнервен, защото детето усеща това и няма да се успокои докато човекът срещу него не се успокои.
Последни коментари