от Цветомира | 29 юли, 2016 | Кулинария и рецепти |
Заглавието е достатъчно ясно, май няма нужда от много обяснения. Дали може да се направи сурова веган торта, без гадости, оцветители, яйца и други животински продукти? Да, може. Приготвянето на тортата не отнема много време – два часа максимум и престояването в хладилник през нощта. И тъй като съм скарана с печенето на каквото и да било (просто не ми се получава), по-полезно е, а и по-лесно тортата да е сурова. Но не отстъпва нито по сладост, нито по красота на стандартните торти от сладкарниците. Дори е по-добра. Едно уточнение: понеже тортата и украсата бяха пълна импровизация, мерките на съставките са приблизителни. Никога нищо не измервам, което обаче е предпоставка винаги уж едни и същи неща да ми се получават всеки път различно. Всеки близък би потвърдил, че дори и лещата всеки път ми се получава различна. Което пък си е разнообразие. 🙂
За блата:
- Около 100 гр. овесени ядки
- 200 гр. фурми (половин кутия от онези иранските)
- 150 гр. сушени боровинки
- Няколко сурови какаови зърна
- 1 банан
- Шепа кашу (около 100 гр.)
- Шепа лешници
За крема:
- 3 бр. авокадо
- 100 гр. сурово какао
- 200 гр. лешников тахан или смлени лешници
- 200 гр. фурми
- По желание ако не ви е достатъчно сладко – кленов сироп, агаве или меласа
- 100 гр. чия
- Ядково мляко (в моя случай бадемово), за да се придобие желаната консистенция на крема и да се блендира без да блокира блендерът
Приготвяне:
Предполагам се досещате какво следва: всички продукти за блата се поставят в блендера и се смесват до гладка консистенция. Може и не толкова гладка, ако искате да има парченца ядки. Но в нашия случай понеже ще се яде и от дете, реших да се презастраховам. Рискът от задавяне с ядки при малки деца до 5-годишна възраст си го има. Сместа се разпределя равномерно върху тортената форма (май не се наричаше така, но нямам и голям опит в сладкарството). Оставя се да стегне за няколко часа в хладилник. За крема се процедира по същия начин. Всички продукти се поставят в блендера и се смеват до гладък крем. Той се разпределя върху тортата. Чията в случая е важна, тъй като тя спомага за стягането или по-скоро желирането на крема, така че когато се извади тортата от тортения ринг, да не се разпадне на части. 🙂
За украсата:
Беше ми останала малко смес от блата, та реших да я ложа отгоре като топчета за украса. Кашуто и лешниците са ясни. Поръсих малко с овесени ядки и четвъртата част е лимонова кора.
Много добре се получи, но е и много засищаща.
от Петър | 22 юли, 2016 | Кулинария и рецепти |
За да бъде приготвената въпросната шарена сол е нужно човек да има мелничка, която да може да смели (и като цяло добре да смеси) продуктите описани по-долу:
- Сминдух – 1000 гр.
- Ситна йодирана готварска сол – 6000 гр.
- Брашно от лющено просо – 800 гр.
- Брашно от елда – 1000 гр.
- Брашно от тиквено семе – 2000 гр.
- Брашно от лимец – 1000 гр.
- Брашно от нахут – 2000 гр.
- Брашно от царевица – 2000 гр.
- Чубрица – 500 гр.
- Куркума – 50 гр.
- Черен пипер – 20 гр.
от Цветомира | 14 юли, 2016 | Здравеопазване, Кулинария и рецепти, Технологии |
Колкото и да си мислех, че ще минем и без блендер, предимствата на една такава машинка започнаха да надделяват и ми се искаше да споделим опит в търсенето на подходящ за нас такъв.
Истината е, че на пазара има много видове блендери, а разликата в цените е общо взето от земята до небето. Блендерът служи за много неща – смутита, кремчета, супи, ядкови млека, смилане на ядки на прах и още много други. Трябваше ни определено нещо мощно и се чудехме дали наистина си заслужава да дадем между 700 и 1500 лв. само за един блендер. До преди това ползвах един супер слаб чопър с мощност 200 W и капацитет само 500 мл. Не успяваше да смила достатъчно добре и имаше прекалено много приставки, които бяха трудни за миене. А и не беше точно мой. 🙂 Общо взето жалка история.
Та какво да имаме предвид в търсенето на подходящ блендер:
- Мощност – поне 900 W. За да може да разбива всичко, да прави ядково мляко и кремчета. Моторът може и да изгори или да се скапе бързо, ако се насилва отвъд своя капацитет и възможности;
- Кана – голяма. Ако искате смутита и то за повече хора, малка кана няма да върши никаква работа. Хубаво е да е поне 1,5 л. до 2,5 л. Повечето, дори и на скъпите и много мощни блендери, са пластмасови, но без вредните BPA (Bisphenol A). Да, има и кани от стъкло. Но те биха били първо по-чупливи и второ – много тежки, което си е непосилно за почистване;
- Ножчета/остриета – по възможност повече от четири. По този начин заседналата на дъното смес ще се освобождава по-бързо. И да са от неръждаема стомана;
- Приставки – ми не е задължително да има различни приставки за това и онова. Ако моторът е достатъчно мощен, а ножчетата достатъчно добри, една кана и едни ножчета ще могат да свършат всичко, което им кажете. 🙂
- Смилане както на „мокри“, така и на „сухи“ съставки – тази информация ми беше най-трудна за намиране докато търсих най-подходящия за нас блендер. Не знам дали повечето фирми не споменават нищо за това дали блендерът може да смила ядки на прах без добавяне на други субстанции, защото бягат от отговорност, ако опиташ и машинката ти се развали. Но на нас ни трябваше именно и такава фукция за смилане на ленено семе, конопено семе и чия, правене на бонбони и тн. Затова наистина държах да има и такава опция налична. Едни от малкото марки блендери, при които изрично в описанието на уреда присъстваше информация, че могат да смилат на „сухо“, бяха Blendtec и Optimum 9400.
- Гаранция – не е винаги е вярно, но обикновено производителите на наистина качествени уреди дават и доста голяма гаранция, знаейки, че машината наистина няма да се развали. Гаранция от 7 – 10 години определено прави впечатление.
Какво избрахме накрая
Спряхме се на Optimum 9400. Притежава всички качества, изброени по-горе. Цената определено не е ниска, но щом започнеш да го ползваш, разбираш, че наистина си е заслужавало.
Ето и спецификациите:
- Мощен промишлен мотор с 3 конски сили 2.238 W – най-мощният мотор, за който и да е блендер;
- Невероятна скорост от 44,000 об./мин., която може да замразява сладолед и да топли супи;
- Променлив дисплей – 9-скоростни контролни настройки;
- Топлоустойчива кана (без Бисфенол А) – приложения за мокра и суха употреба;
- Одобрен от FDA, UL и Европейската комисия за безопасност на храните;
- Висококачествено бутало за блендер;
- Авангардно 2 в 1 сглобяемо острие от неръджаема стомана – разбива лед, ядки и плодове за секунди;
- Вграден сензор за откриване на прекомерно използване; удължаване на живота на блендера;
- Разход на зелена енергия: Мотор с патентована въглеродна четка, която насочва само необходимата мощност;
- Размери: 22x20x50 cm (LxWxH);
- Тегло: 6.7 kgs.
За момента – юли 2016, цената му е намалена от 1255 лв. на 800 лв. от този сайт.
Последващи впечатления
Машинката е страхотна. Първото ми впечатление е големината. Основната моторна част заедно с каната и капака направо ми се сториха огромни. А за малък апартамент с не много място в кухнята си е направо трудно поставянето на блендера на подходящо място. Каната е все пак 2.5 литра. Това не е непременно лошо. Просто трябва да се преместим в по-голямо жилище очевидно. 🙂 Смилането на различните съставки става много бързо и много добре. Направата на ядково мляко (бадемово, орехово, лешниково) става за отрицателно време. Започнах да живея на шейкове и смутита през деня на работа. Слагам и доста лед, като напитката остава студена за няколко часа напред. Измиването и почистването също са лесни. Просто поставяте препарат за моене на чинии, вода и го пускате на ниска степен. След това се изплаква под течаща вода.
П.П. Това НЕ е платена публикация, а просто споделяне на нашия опит.
от Петър | 26 април, 2016 | Кулинария и рецепти |
Може би най-големият ни проблем, след като разбрахме по какъв начин вредят животинските млечни продукти на нашето здраве, беше да намерим заместител на кашкавала. Е, който търси намира. 😉
Всички изброени долу продукти са закупени от първия вегански ресторант в България от веригата: Loving Hut.
Ето как изглежда кашкавал, който се води, че е за готвене на пица, но според нас става за прибавяне към всякакви други храни:
Към 2016 г. 400 гр. струват 8,5 лв., което за килограм прави 21,25 лв. Горе-долу същата е цената и за еквивалентен кашкавал от краве мляко. Съдържанието на веган кашкавала е: вода, кокосово масло (21%), картофено нишесте, модифицирано нишесте (картофено и царевично), морска сол, вегански аромати „Моцарела“, маслинов екстракт, цвят: бета каротин. На опаковката пише, че не съдържа: суровини с животински произход, консерванти, ГМО, глутен и соя. Производството е гръцко.
Чедър:
Цена за 400 гр. 10,50 лв.
Натурален (ще бъде добавена допълнителна инфорамация когато имаме под ръка въпросния продукт):
Цена за 400 гр. 9,60 лв.
Слайсове (ще бъде добавена допълнителна инфорамация когато имаме под ръка въпросния продукт):
Цена за 200 гр. 7,40 лв.
Пармезан:
Цена за 235 гр. към 2016 г. – 13,60 лв.
Пармезанът е просто невероятен. Консистенцията му е доста твърда, също както пармезана от краве мляко. Може да се добавя към всякакъв вид паста без проблем и става много вкусно и кремообразно. Няма почти никаква разлика с общоприетия вид, с единственото изключение, че няма всус на животински мазнини. А това е наистина огромно предимство. За момента това е и любимият ни продукт и не сме намерили никъде друг по-добър. Единственият недостатък е, че много бързо свършва.
Следващият продукт е „Виолайф криими“:Към 2016 г. 200 гр. струват 4,6 лв. Съдържанието е: вода, кокосово масло (24%), картофено нишесте, модифицирано нишесте (картофено и царевично), морска сол, стабилизатор (натриев полифосфат (Е452), карагенан (Е407), гума от плод на рожков, калиев хлорид), вегански аромати, млечна киселина (не е животински млечен продукт), консервант: сорбинова киселина (E200), цвят (титанов диоксид (E171), бета каротин).
Вкусът е изненадващо уникален. Можеш спокойно да си изпраскаш цялата опаковка с лъжицата. Много наподобява вкуса на стандартно крема сирене от краве мляко и дори го смятам за по-вкусно. За разлика от кашкавала по-горе, в кремата се съдържат Е-та (някои полезни, други не толкова), така че може да потърсите повече информация за всяко едно.
Всички останали продукти на Vio Life могат да се видят и в сайта им. Няма нещо, което да не може да бъде доставено в България, стига да има искане за него.
от Цветомира | 4 октомври, 2015 | Кулинария и рецепти |
Може и да звучи странно, но макароните на фурна, с които сме свикнали от детството си и които съдържат невъобразимо много количество масло, мляко и сирене, може да се направят и в друг, постен вариант. Идеята за солени макарони на фурна дойде като животоспасяваща на една майка, грижеща се за новородено бебе вкъщи, което изискваше цялото внимание на света. На тази въпросна майка не й оставаше никакво време да си среши косата и пие вода, пък какво ли да говорим за приготвяне на десерт за след вечеря.
Продукти:
- 500 гр. макарони/някакъв друг вид паста (използваме Barilla)
- 2 консерви домати или пресни такива (за съжаление не винаги се намират)
- 3-4 големи чушки
- 1 бр. морков
- 1 бр. червен лук
- 5-6 скилидки чесън
- 50 гр. черни маслини
- рукола
- 250 гр. кашкавал (може и веган такъв)
- 2 с. л. кокосово масло
- чубрица
- черен пипер
- сол на вкус
Приготвяне:
Макароните се сваряват според упътването на опаковката. Принципът е да се сложат във възможно най-голям съд и повече вода. При варенето се слага и щипка сол.
За соса: лукът се нарязва и се задушава докато омекне в тиган с малко мазнина (в нашия случай оризово олио). Добавяме чесъна, моркова и чушките, нарязани на ситно. изчакваме на поомекнат всички зеленчуци за 10-15 минути и прибавяме доматите. Аз лично предпочитам такива от консерва, ако няма домашни и ако сезонът не предлага градински домати, защото са най-запазени, вкусни и сочни. Разбира се важно е и да не съдържат добавени гадости. Добавяме подправките и оставяме да къкри на слаб огън за още 10 минути.
След като пастата е сварена, а сосът готов, следва нареждането в тавата. Отдолу слагаме макароните с 2 лъжици кокосово масло и разбъркваме. Добавяме маслините, нарязани на ситно. След това заливаме със соса и гледаме да покрием пастата изцяло. Поръсваме с кашкавала отгоре и пъхаме във фурната докато кашкавалът се разтопи. Отгоре поръсваме с руколата. Може и без нея, но аз напоследък имам някакво пристрастяване към рукола и често я ползвам.
Това е. 🙂
от Цветомира | 18 септември, 2015 | Кулинария и рецепти |
Честно казано кускусът не ми е от най-любимите неща за приготвяне. Затова и не присъства особено често на нашата маса. Но това беше до днес. Моето семейство никога не е има навика да приготвя кускус вкъщи. Спомените ми са от преди десет години, когато майката на Петър правеше за закуска сутрин кускус с прясно мляко, масло и мааай имаше сирене, но за последното продължаваме да спорим с моя мил съпруг. 🙂
Та задачата ми беше да направя кускус за двамата ми мъже, но разбира се без млякото и маслото. Easy peasy!
Продукти за две порции (една детска и една за възрастни):
- 250 гр. кускус
- 10 фурми
- половин чаена чаша бадемово мляко
- 3 супени лъжици кокосово масло
Приготвяне:
Сваряваме кускуса във вода, така както се варят спагети или макарони. През това време обелваме фурмите и отстраняваме костилката. След като кускусът е готов, добавяме фурмите, кокосовото масло и бадемовото мляко. Разбъркваме добре и ако има нужда, намачкваме малко омекналите фурми.
Само за сведение по отношение на фурмите, ние използваме само този вид:
Страхотни са, не са много сухи и се доближават много до пресния си вариант. Винаги е било груба грешка, когато преди време купувах други видове.
от Цветомира | 20 август, 2015 | Кулинария и рецепти |
Ето идея как да направим веган попара за малки деца. Произходът й тръгва от факта, че много хора, в стремежите си да критикуват начина на хранене, който сме избрали за нашето дете, казват: „Ама трябва да яде попара на закуска със сиренце и мляко! Как може да не му давате такова полезно нещо?!“ Принципно Искрен, както нас, не яде месо и млечни продукти. Тук искам само да направя едно уточнение: не искаме и не ограничаваме детето си по отношение на храненето. Ако той изяви желание да опита нещо, примерно съдържащо мляко или месо, може да му се даде, не му се забранява. Но аз лично никога не съм приготвяла месо и няма и да го направя. Не може и да се очаква Искрен да получи лично от мен някакъв вид храна, която аз самата не консумирам и смятам, че не трябва да се консумира. Обаче знам, че колкото повече се ограничава едно дете да опита нещо, то се опитва толкова и по-силно да го има. Детето има собствен разум и разбирания и то само за себе си ще реши как да живее. В тази връзка ще дам един пример какво се случи на скоро:
На селото на Петър сме и баба му е направила палачинки по стандартната рецепта с мляко и яйца. Искрен иска да опита, дава му се и изплюва веднага всичко, което беше в устата му и не поиска повече. Изводите всеки за себе си може да направи.
Та да се върнем на рецептата за попара.
Продукти за 1 порция:
- около 4-5 супени лъжици амарант
- 1 супена лъжица сусамов тахан
- 1 филийка хляб или 2 сухара или 3-4 бисквити
- мед на вкус по желание или меласа или захар от фурми
Приготвяне:
Амарантът се сварява, като може да се сложи малко по-голямо количество вода за сваряването, която няма да се хвърля, а ще се ползва за попарата после. Прехвърля се в купичката за хранене, добавят се таханът, медът и натрошените хляб/сухар/бисквита. Изчаквате да изстине малко, добавяте меда и готово.
Само да се има предвид, че това е попара, подходяща за деца над 1 годинка, които вече са захранени с тахан и мед. Медът се счита за животински продукт и като такъв не се консумира от стриктни вегани.
Последни коментари