от Цветомира | 2 август, 2015 | Кулинария и рецепти |
Хладилникът ни в момента е пълен с домати, които освен на салата, се чудех как да употребя преди да се развалят. Положението става особено тежко, когато имаш две села, две баби и огромно количество домати.
Та, ето какво сътворих.
Количеството стига за трима до петима души, в зависимост от това колко сте гладни. 🙂
Продукти:
- 8 големи кръгли домата
- 250 гр. кафяв ориз
- 1 голям морков
- 1 глава лук
- 2-3 скилидки чесън
- чубрица
- червен пипер
- черен пипер
- шарена сол (отново на баба)
- ленено семе (смляно; поръсва се отгоре)
Начин на приготвяне:
Измивате и накисвате ориза предварително за около един час. Принципно кафявият ориз колкото и да се вари, никога няма да омекне толкова, колкото белия му събрат. Само за информация. Нарязвате лука и чесъна както ви хареса, задушавате ги в малко мазнина. Аз лично използвам оризово олио и съм много доволна. Просто кокосовото масло ми е прекалено ценно за такива цели (и скъпо). След това добавяме ориза и го оставаме да се задуши за няколко минути при лука докато стане леко прозрачен. После добавяме толкова вода, колкото е нужна на 250 гр. кафяв ориз. При мен винаги е на око, но и на опаковката си пише. Добавяме моркова и чакаме да се свари оризът. През това време приготвяме доматите по следния начин: ако не могат да стоят изправени в тавичката, изрязваме леко долния край. След това издълбаваме вътрешността на домата. Тя не се слага към сместа, защото е много и доматите ще станат много воднисти. Може да се използва за сок, за сос към паста или към някакво друго ядене. Поставяме готовите домати в тава за печене. Прибавяме към готовата плънка подправките и напълваме доматите. Ако остане излишна част от ориза, може да се разпредели в тавата. След това слагаме в предварително загрятата на 250 градуса фурна, намаляваме на 180 и печем за няколко минути. На доматите никак не им трябва много. Има и вариант просто да се напълнят и да се ядат сурови. И това е.
от Цветомира | 24 юни, 2015 | Кулинария и рецепти |
А ето и една нова секция в блога с различни рецепти и кулинарни изкушения, които могат в общи линии да представят начина ни на хранене и да предложат алтернативи (но все пак много вкусни алтернативи) на познати неща.
Предисторията на този веган сладолед е моето пристрастяване към сладоледа по принцип и разочарованието, че всички сладоледи, които се продават, съдържат неприемливи за мен неща. И не говоря само за млечни продукти, но и за разни оцветители, консерванти и тн. Познанието за съдържанието на готовия сладолед не може по никакъв начин вече да ме накара да си купя, независимо от огромното желание понякога. Така че, ако някой има информация за място или магазин или човек или каквото и да е там, които да предлагат наистина вкусен сладолед, just let me know, please. 🙂
А сега да си дойдем на думата. Основният проблем на домашния сладолед, особено и веганския вариант, е че е трудно да се постигне кремообразната текстура на купешкия, и то без машина за сладолед. Има няколко начина да се реши този проблем:
- В сместа за сладолед (без значение какъв) се слагат няколко капки алкохолна есенция (ром примерно) или 1 чаена лъжичка направо от бутилката. Не съм добре с химията, но алкохолното съдържание не позволява на сместа изцяло да замръзне и й придава кремообразен вид;
Но ако сте с малко дете, което иска да опитва от всичко, което и вие ядете, като нас, то вижте номер 2, 3 и 4;
- Кокосово масло;
- Тахан (не се препоръчва за деца под 1 годинка обаче);
- Авокадо.
Та така. Ето и рецептата на моето творение:
Продукти (за 5 нормални порции или 2.5, ако сте по-лакоми)
- 2 бр. авокадо
- 3 банана
- 1 супена лъжица тахан (по желание)
- 12-13 фурми (без костилките, де)
- 2-3 чаени лъжички кокосово масло
- 1-2 супени лъжици брашно от рожков (по желание)
Начин на приготвяне:
Ами смесвате всичко и блиндирате или пасирате сместа. Може да добавите прозрачно фолио отгоре върху съда, в който поставяте сместа, за да я запазите максимално кремообразна без кристалчета. След това прибирате в метална кутия във фризера докато ви хареса степента на замръзване. Чакането май е най-трудната част от всичко. 🙂
Последни коментари