от Петър | 25 август, 2015 | Фамилия |
Макар и малко рано решихме да си съставим няколко основни правила, които да осигурят едни приятни взаимоотношения с нашите бъдещи внуци:
- малки или големи, те знаят по-добре от нас какво искат и какво да направят, за да се чувстват по-добре. Повтаряйки им, че могат да си вземат още от тази и тази храна няма да накара храносмилателната им система да работи по-добре;
- купувайки „за да има“, по-скоро ще ги отблъсне, отколкото да ги стимулира да използват „чисто нови“ домакински уреди стояли на склад 10 или повече години. Същото важи за посуда, чаршафи и други придобивки от материално естество;
- обаждайки се по телефона всяка седмица няма да ги накара да дойдат на гости или въобще да имат желание за комуникация с нас;
- предвид факта колко бързо се променят нещата е много по-вероятно ние да не сме в час с нововъведенията, отколкото те;
- да даваме съвет само ако ни е искан;
- да запазваме личното си мнение за нас, уважавайки решението на нашите внуци, особено ако то противоречи на вижданията ни;
Защо пишем тези неща? Ами много просто — можем да ги забравим и междувременно мисленето ни до толкова да е закоравяло, че да сме с усещането, че само ние сме правите.
Може би най-подходящата творба за този случай е:
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа на живота към себе си.
Те идват чрез вас, но не са от вас.
Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.
Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите,
защото те имат свои мисли.
Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им,
защото те живеят в дома на бъдещето,
в който не можете да влезете дори в сънищата си.
Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте
те да са като вас.
Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.
Бъдете лъка, от който децата ви,
като живи стрели, се изстрелват.
Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността,
и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му
да отлети бързо и надалеч.
Нека лъковете ви да бъдат опънати
от ръката на Стрелеца към радостта.
Джубран Халил Джубран
Преводач: Светослав Коев
от Петър | 10 юли, 2015 | Родителство |
Предвид факта, че повечето майки са 24/7 с децата си не е учудващо, че се нуждаят от малко лично време, през което да обърнат внимание на самите себе си. Много често в края на деня са най-изнервени, така че смятам този времеви интервал за най-подходящ бащите да се включат активно, след кaто се приберaт от рaботa.
Понеже в началото не знаех как сам да приспя Искрен, реших да пробвам няколко варианта, за да видя кой ще сработи най-добре. Люшкането в неговото легълце беше първият опит, при който Искрен ставаше още по-кисел. Като цяло люшкането на ръце и обясненията защо и как спим също не помогнаха много. След това си спомних, че децата изключително много се опитват да имитират хората около тях и затова просто го оставих на спалнята, легнах до него, затворих очи и започнах да се прозявам. Той се повъртя наляво-надясно за около 5 минути, след което започна и той да се прозява, да ме поглежда често-често, за да види аз какво правя и накрая заспа. Изчаках го още 5 минути да се унесе по-дълбоко и го преместих на неговото си легълце. По този начин всеки един по-близък до него човек може да го приспи и не е нужно вниманието на мама да бъде ангажирано постоянно.
Един от критичните моменти беше когато оса ужили Искрен точно под дясното му око. Толкова се поду, че беше като Роки след мач. Повечето деца си търкат очите когато им се спи и същото беше при Искрен. След всяко търкане следваше рев, защото го болеше. Тогава реших, че ще го галкам по главата, докато се успокои. Така след половин час галкане и още един час стоене до него в спалнята, успях да го пренеса на легълцето му. Спа през цялата нощ, а на следващия ден (няколко часа след като се събуди), подутините почти изчезнаха.
Друг случай беше когато на Искрен му беше запушен носът и същевременно с това му беше изключително горещо заради летните жеги. Поради тези две причини се събуди през нощта плачейки неспокойно. Носът му го отпушихме с комбинация между алое вера и морска сол, но заради жегата не искаше да заспива когато го галех по главата. Преместих го на спалнята и сложих краката му до корема ми и едната ръка до гърдите ми, за да усеща дишането ми. След 5-10 минути се успокои и заспа.
Съветът ми е винаги да пробвате всички идеи, които ви идват на ум. Като родители имаме право на опити, както и неуспехи. Аз лично съм с нагласата, че все някой вариант ще сработи и на практика става точно така. Просто човек трябва да се въоръжи с търпение и най-важното да не е изнервен, защото детето усеща това и няма да се успокои докато човекът срещу него не се успокои.
от Петър | 15 юни, 2015 | Фамилия |
Искрен рядко е тих. Постоянно щъка насам-натам, но има редки моменти, в които гласът му не се чува:
Можем да сметнем, че това са му първите уроци по управление на личните финанси. Да се надяваме, че за в бъдеще няма да пръска пари по този начин. 🙂
от Петър | 11 юни, 2015 | Родителство |
Да, знам, че заглавието е провокативно и до голяма степен изтъркано, но честно казано съм смутен от факта, че към 2015 г. все още могат да се случват такива неща.
Явно понеже сме в такъв период, че около нас колеги, познати и не толкова познати, които се сдобиват с деца, ми прави много силно впечатление отношението на бащите към дечицата им.
Понеже съм много любопитен, а и понякога нахално любезен, „пробутвайки“ помощта си наляво и надясно, ми беше много интересно колко от мъжете около мен, които са се сдобили с дете, се занимават с него и по-интересно по какъв начин точно.
Може би от 9-10 семейства да има един-двама бащи, които пълноценно да помагат на съпругите си. За мен не е нормално двамата родители да са създали нов живот, а само майката да се грижи предимно за всичко. Типичните въпроси и отговори (аз като баща задавам въпроси към други бащи):
Въпрос: По какъв начин къпете детето?
Отговор: Ами, тя, жена ми го къпе, аз с това не се занимавам.
Въпрос: Добре, ти памперси/(пелени за многократна употреба) сменяш ли?
Отговор: А, ние сме се разбрали, че тя се грижи за бебето.
Въпрос: Интересно ми е, когато се прибереш у вас, занимаваш ли се домакинска работа: чинии, пазаруване, готвене, изхвърляне на боклука, чистене?
Отговор (в повечето случаи): Тя има цял ден, тъй като е в майчинство и си оправя домакинството.
Въпрос: Ти при тях ли спиш през нощта или в друга стая?
Отговор: Понеже ходя на работа, а тя е в майчинство, съм си се отделил в другата стая, за да мога да се наспивам.
и т.н.
Добре, а според вас, момци, жена ви наспива ли се? Това, че е в майчинство не означава ли, че и тя трябва малко да има възможност да си почине, а не да е 24 часа в денонощието на линия за всичко? Ако правилно съм разбрал, значи хем тя изкарва пари от майчинството, хем се грижи за детето денонощно, хем оправя домакинството. Айде, сега изгледайте това видео и започнете да уважавате повече вашия партньор, а не да се държите като селянин от 20-ти век (с изрази от типа: „Жено, донеси ми ракията и салата!“). Може да звучи доста императивно цялото ми отношение, но изключително много се дразня от подобно поведение.
Това че си играете от време на време с детето ви не ви прави родител, най-малкото, защото повечето ваши роднини си играят по същия начин с него, но това не ги прави бащи! Децата усещат тези неща и в дългосрочен план това ще рефлектира върху отношенията ви дъщеря/син-баща. Не се учудвайте когато в един момент детето ви е до толкова дистанцирано, че все едно говорите с непознат от улицата.
от Петър | 4 юни, 2015 | Родителство |
Мой колега ни препоръча преди няколко месеца бебешкият крем „Uriage“, който е толкова ефективен, че в началото не можах да повярвам. Преди това бяхме използвали крем на „Бочко“, но за разлика от другите им продукти (напр. сапуните и шампоаните), кремът не се оказа толкова ефективен. Веднага след като пробвахме „Uriage“, обривът на Искрен изчезна (за да бъде по-точни нека да кажем, че след 1 ден нямаше никаква следа). Така изглежда и самият крем:
от Петър | 28 май, 2015 | Здравеопазване, Родителство |
В рамките на една година вече два пъти ни се наложи да правим инхалации на Искрен заради хрипчета в белите му дробове (първия път бронхиолит, а втория път бронхит). До момента наученото след горчив опит:
- При най-малкия признак отиваме на преглед, независимо от часа. Най-малкото забавяне може да усложни ситуацията, защото при малките деца нещата се променят за часове. По-добре консултация със специалист или няколко специалисти, отколкото излишни притеснения и нерви. За да си спестим притеснението какво да правим през нощта, решихме и се абонирахме за клиника „Вела“. Към 2015 г. абонамента за един месец е 38 лв., а при плащане за една година правят отстъпка от 20%. Тази сума е за всички деца в семейството, т.е. ако имате две или повече деца, цената е една. За момента (вече половин година) сме доволни от тях. Няма ограничение в консултацията по телефон или броя посещения в клиниката. Допълнителните изследвания в общия случай се осребряват от клиниката (например кръвни изследвания);
Първият път когато Искрен се разболя, минаха близо 3 дни докато разберем, че наистина е сериозно болен. В последствие общият брой дни, през които беше болен, стигна почти до 14. Една част от тях през нощта не спеше заради запушен нос и кашляне. Беше дотолкова отслабнал, че зaспивaше на проходилката (това никога не се беше случвало).
- Използваме инхалатор. Преди нямахме, докато сега мисля, че имаме възможно най-добрия модел за нуждите на едно семейство: Omron COM AIR C 28P. Първият път се наложи да искаме от наши познати (благодарим!), след което след обикаляне (бяха изчерпани) да си купим наш собствен. Заради това, че се бяхме забавили с прегледите, вместо нещата да минат само с физиологичен разтвор, стигнахме до вентолин и пулмикорт (кортикостероид). Оказа се, че преди години, когато е нямало инхалатори в сегашния им вид, много често на децата са им били бити инжекции с еквивалента на тези медикаменти, а останалите са били инхалирани в болниците, защото само там е имало инхалатори. Сега положението е много по-добро, защото всеки може да си купи такъв и въпросните медикаменти да минават само през дихателните пътища, а не венозно;
- Най-голямата грешка, която повторихме и двата пъти, беше, че след като видяхме, че Искрен вече не кашля, няма температура, не му тече носа, яде нормално и си е активен (т.е. не е отпаднал), беше да спрем инхалациите. Чак на втория път разбрахме, че това предизвиква спазми на белия дроб, които малко или много връщат в начално положение развитието на болестта. Така че е много много важно постепенно да се намалят медикаментите (ако се използват), както и колко пъти на ден се извършва инхалацията. Малко по малко в рамките на 5-7 дни след като няма хрипчета и други признаци на болест, трябва да се спре с инхалацията. В нашия случай от три инхалации на ден (по 3 минути на инхалация – сутрин, обяд и вечер) в продължение на 7 дни, намалихме до две инхалации (сутрин и вечер) в следващите 3 дни, а последните 3 дни по една вечерна инхалация. Така сумарно инхалирането продължи 13 дни.
Спирайки рязко инхалациите, започва отново едно скубане на коси и безсънни нощи.
- Друга сериозна грешка, която предполагаме, че предразположи второто разболяване, беше че след като се беше изпотил, не му сменяхме веднага изпотените дрехи с други (особено след сън), което най-вероятно е било причината да настине и оттам да се разболее по-сериозно.
Като заключение: може би най-неприятното нещо, което може да се случи на един родител е това неговото дете да се разболее. Усещането е в пъти по-неприятно, отколкото самият родител да се разболее. Това няма как да бъде избегнато и такива неща са нормaлни. Но после рaзбирaш, че е можело дa не се стигa до товa aко сa били предприети съответните действия.
При първото разболяване на Искрен той беше в доста тежко състояние, както заради крехката възраст, в която се намираше (7 месеца, а се води че под 1 година такъв вид разболяване като бронхиолит е рисково), така и заради нашата неопитност и грешките, които по-горе са описани. Именно, за да не се стига до такива моменти, се надяваме тази публикация да ви е полезна.
За да не се стига до такива състояния също може да ви е полезна статията „Повишаване на имунитет на малко дете“.
от Петър | 12 май, 2015 | Родителство |
Искрен стана прекалено тежък за слинга, така че решихме да си купим планинска раница, с която да можем да се придвижваме навсякъде, включително и на места недостъпни за детска количка. Спряхме се на LittleLife Ranger заради това, че е най-леката в своя клас – 1.7 кг. Размерът може да се регулира, както за човека, който носи раницата (от S до XL), така и за детето (от 6 месечна възраст до 3 години). Цената на раницата е около 200 лв. в зависимост кой онлайн магазин изберете.
Може да се пере; има я в два цвята: син и сив; товароносимостта е до 20 кг.
Допълнително може да се закупи и чанта със съвместимост 6 л., която се закача точно под детето. Чантичката струва около 15 лв. Освен това има още два допълнителни аксесоара, които не са включени в цената: сенник за раницата (50 лв.) и дъждобран (80 лв.).
За момента ние си купихме само чантичката, защото сметнахме, че нямаме нужда от другите екстри.
Ето и как изглежда Искрен в нея:
И как спи:
Последни коментари