от Петър | 3 май, 2015 | Фамилия |
Когато Искрен навърши 2 месеца, решихме, че е време да започнем с уроците по плуване. Като за първо дете нямахме никакъв опит, затова и се възползвахме от услугите на „Естествени идеи“ в лицето на Александра Николова. Четири посещения бяха напълно достатъчни, за да усвоим основното и сами у дома по време на къпане да извършваме упражненията във водата.
Ако нямате вана или не желаете да чакате пълненето й, можете да си купите голям пластмасов панер за дрехи, който да служи за къпане. След известно обикаляне по големите вериги магазини, успяхме да намерим в АИКО достатъчно голям панер, който да е достатъчно дълбок и достатъчно широк. Нататък беше лесно: всяка вечер къпане с различни упражнения за дишане, потапяне и движение на краченцата и ръчичките.
Искрен вече порасна и въпросните упражнения не могат да се правят, тъй като няма място за тях. За сметка на това обаче смятаме да пробваме плуване в басейн, при което родителят плува заедно с детето и по този начин се провеждат уроците. Не съобразихме да направим видео, за да демонстрираме какви са упражненията, но особено ако е първо дете, най-добре е някой друг да ви покаже нагледно (вкл. хващайки ръцете ви), как да се извършват въпросните движения.
На снимката Искрен е на 11 месеца и както може да се види, въпросните упражнения могат да се извършат доста по-трудно в съда. Допълнително сме залепили лепенка (на снимката: жълто-червената под ръката му), за да ни е по-лесно да определяме нивото на водата. Идеята е когато е в седнало положение, тя да е над брадичката му.
Ето и плюсовете, които има плуването за бебета:
- Не се страхува от водата като по-голямо, а напротив – искрено се забавлява;
- Бебето се изморява повече и спи по-спокойно и по-дълго;
3. Тренира белите си дробове и като цяло рефлексите за дишане;
4. Придобива много добра представа за обектите около него и има по-добри двигателни функции;
5. Връзката между родител и дете се засилва и детето затвърждава доверието си (особено когато бащата прави често упражненията, тъй като през по-голямата част от деня той отсъства от ежедневието на бебето).
Послепис (малко извън темата): не забравяйте за момченцата, че при всяко къпане, главичката на пениса, трябва да бъде почиствана обръщайки кожичката. Да, знам, неприятна подробност, но много важна, ако не желаете след първата годинка да се стига до оперативна намеса. Има не един и два такива случая, тъй като често педиатрите не обръщат внимание на родителите.
от Петър | 4 април, 2015 | Родителство |
В английската версия на Уикипедия има статия със заглавието Attachment parenting. Цялата идея около „привързаното родителство“ е, че децата се чувстват много по-добре физически и най-вече психически когато имат по-близък контакт с родителите си ежедневно.
И не, не е вярно, че детето ще бъде разглезено по някакъв начин или ще е „мамино синче“ като порасне малко. Тук става въпрос за нормални човешки взаимоотношения, които ще съградят една прекрасна връзка между детето и родителя, както и ще възпитат определени ценности у детето, които то другаде няма да намери.
Въпросната тема рядко се обсъжда в България, както и в други държави, а не бива да се пренебрегва.
Нека вземем няколко примера от ежедневието на голяма част от днешните тинейджъри. Много от тях нямат елементарно усещане за нормални човешки взаимоотношения на публични места като градски транспорт, паркове и т.н. Това от своя страна, поне отчасти, се дължи на факта, че повечето родители смятат за единствено нужно да дават пари, но не и да обръщат внимание на своите деца. Всъщност това поведение се наблюдава още от ранна детска възраст и не е изненадващо, че има деца, които оказват ненужно насилие върху връстниците си, нямат добро поведение дори към самите себе си, а въобще да не говорим, че въпросните деца е малко вероятно да уважават по някакъв начин родителите си или да имат нормални човешки взаимоотношения с тях.
Така че колкото повече се мисли на време и се действа на време, толкова по-малко проблеми ще има, както за децата, така и за родителите, а и за всички останали хора. Гледайки само от материалната страна на нещата, се случва това, което в момента виждаме около нас.
Често се усещам, че с по-висок приоритет е телефонът ми с Интернет пред сина ми, затова и реших да променя това, за да не изпадам в същата ситуация, както много други хора са изпадали, чудейки се защо детето им има такова отношение.
от Петър | 10 март, 2015 | Родителство |
Подготвяйки се за пътуване в Прага се оказа, че има няколко неща, които трябваше да се вземат предвид, тъй като вървим комплект с Искрен:
- Какви условията за престой на дете в хотел;
- Какво можем да вземем и какво не можем в самолет;
Разбрахме че не трябва да се плаща нищо допълнително за деца до 2 годишна възраст и като цяло осигуряват детско легълце в стаята.
Проблемът беше със самолета, тъй като от Bulgaria Air и както се оказа и другите авиокомпании пишат общи неща в нашия случай:
Превозът на бебешки колички се извършва безплатно, но те следва задължително да се предават и получават непосредствено при качване/слизане на/от самолета.
* Авиокомпанията не носи отговорност за щети в резултат на транспортиране по багажните ленти, в случай, че количката не е предадена/получена на/от самолета.
Специално се обадихме, за да питаме как стои въпросът с колички, които се състоят от две части и има ли някакви други ограничения. Не успяхме да получим конкретна информация по този въпрос затова решихме директно да проверим на летището непосредствено преди полета.
Служителката на гишето беше така любезна да ни уведоми, че няма ограничение за броя на частите на количката. От обслужващия персонал са длъжни на всяка една част да залепят лепенка за багаж, а другата част от цялата лепенка да я предоставят на родителите. Това става на гишето за предаване на багажа, който ще бъде качен в самолета. Разликата по отношение на количката е, че тя остава при родителите, после тя трябва да мине през скенерите за проверка на багажа (ръчния такъв). Количката може да се използва през цялото време преди полета и непосредствено преди влизането в самолета количката се сгъва и се предава на обслужващия персонал, който има грижата да качи количката на самолета.
През цялото време на проверките и настаняването в самолета всички родители с деца са с приоритет пред останалите пътници и поради тази причина всички служители в летището упътват родителите да минават първи.
По време на самото настаняване в самолета се дава допълнителен колан, който се закача към колана на родителя, който държи бебето/детето.
След кацането на самолета отново се предполага, че трябва родителите с детето да минат първи и първи да им се даде обратно детската количка.
Нашето усещане през цялото това време беше много приятно, тъй като действително голяма част от хората ни направиха път и персонала своевременно ни оказваше съдействие.
от Петър | 6 септември, 2014 | Фамилия |
Срещата с нови хора и места е едно от нещата, които изключително много ценим с Цвети, защото наистина ни носят нови емоции, нови гледни точки. Всъщност смятаме, че тези събития са в пъти по-ценни, от която и да е материална придобивка.
Какво имам предвид? Да вземем за пример две неслучайни ситуации: едната, в която човек решава, че ще изкара 10 лв. за един час, извършвайки някаква дейност, която умее. Другата, в която за същия един час този човек е решил, че ще посвети времето си на нещо ново, с което до момента не се е занимавал; ново място, което е решил да посети; нови хора, с които да общува.
Шансът при втория вариант да има трайно подобрение на живота на въпросния човек е доста голям. Новите преживявания могат да дадат много сериозен тласък за следващи действия.
Така че, ако има нещо, което смятате, че носи стойност и желаете да го споделите, ние сме отворени за разговори/дискусии, както чрез коментари към тази публикация, така и чрез формата за контакти, която се намира в страницата „За нас“. 🙂
от Петър | 24 август, 2014 | Фамилия |
Преди няколко години взехме решение, че поне една десета от това, което получаваме всеки месец ще го даряваме за различни некомерсиални каузи и проекти. Същото се стремим да правим по отношение на времето, с което разполагаме.
Така се научихме да ценим още повече това, което изкарваме, както и да ценим вложената енергия от страна на хората, които се занимават с различни интересни проекти.
Ето и няколко сайта, в които могат да се намерят такъв род проекти:
zabulgaria.org
indiegogo.com
kickstarter.com
от Петър | 15 август, 2014 | Фамилия |
Честно казано дълго време се чудех как да започна тази публикация. От една страна уважението е нещо основно в човешките взаимоотношения, а от друга страна повечето хора са сметнали за прието, че когато някой по някакъв начин им е помогнал, то не е нужно да се изказва благодарност (или рядко се изразява), за да не се покаже слабост или пък да се получи неловка ситуация, в която отсрещната страна да се чуди как да реагира.
Установих, че чувството за благодарност при много хора е част от тях. Този тип хора наистина изпитват удовлетворение и приповдигнато настроение, която благодарят. Друг тип хора с хората, които машинално казват думата „благодаря“. Те не изпитват истински радост от това действие, но са възпитани да благодарят. Третият тип, разбира се, са хората, на които им е абсолютно чуждо какво представлява благодарността.
Съпоставяйки поведението на хората от няколко различни националности ми прави впечатление, че въпреки песимистичното ни отношение и поведение, има много българи, които действително са се научили как да уважават хората около тях изразявайки благодарност.
От това поведение на изразяване на взаимно уважение следват все положителни неща – укрепват взаимоотношенията между събеседниците; енергията се съсредоточава в положителна посока, а не обратното; шансът някой да реагира по същия начин, с благодарност, се повишава.
Така че вместо да се мръщим и недоволстваме, нека да се опитаме по-често да казваме „благодаря“. Може и да бъдем приятно изненадани!
от Петър | 9 август, 2014 | Фамилия |
Да, колкото и странно да звучи, с Цвети не гледаме телевизия. През годините установихме, че телевизията единствено ни залива предимно с безполезна информация — кой, какво, кога правил; реклами и др. Докато гледахме телевизия (най-често по време на ядене, но и след това), си бяхме създали много лош навик да гледаме предавания, които просто се въртят и запълват времето ни без да ни носят стойност (в повечето случаи).
Решихме малко да променим гледната си точка. В новото жилище, в което се преместихме, не си купихме телевизор. Започнахме да запълваме времето си с други много по-стойностни за нас неща. Седейки на масата, дискутираме решения, които трябва да се вземат в семейството. Остана ни време да се свързваме с повече хора и да завързваме изключително полезни дискусии. Освен това пренасочихме свободните си ресурси към занимания с некомерсиални проекти. Така хем работим за общото благо, хем имаме личностно удовлетворение от направеното.
Замислихме се, че каквото искаме да гледаме, можем много лесно да си го свалим или директно да го гледаме онлайн през интернет, без реклами. Отделно в процеса на промяната разбрахме, че най-важните неща ги разбираме от други хора около нас и по този начин естествено се отсява плявата от зърното. Разшириха ни се интересите в много други сфери, до които не се бяхме докосвали, а за някои въобще и не знаехме, че съществуват.
В заключение мога да кажа, че се чувстваме по-спокойни и не се разсейваме с излишни неща; искаме да живеем нашия живот, а не на някой друг.
Последни коментари