Инхалации на малко дете

В рамките на една година вече два пъти ни се наложи да правим инхалации на Искрен заради хрипчета в белите му дробове (първия път бронхиолит, а втория път бронхит). До момента наученото след горчив опит:

  1. При най-малкия признак отиваме на преглед, независимо от часа. Най-малкото забавяне може да усложни ситуацията, защото при малките деца нещата се променят за часове. По-добре консултация със специалист или няколко специалисти, отколкото излишни притеснения и нерви. За да си спестим притеснението какво да правим през нощта, решихме и се абонирахме за клиника „Вела“. Към 2015 г. абонамента за един месец е 38 лв., а при плащане за една година правят отстъпка от 20%. Тази сума е за всички деца в семейството, т.е. ако имате две или повече деца, цената е една. За момента (вече половин година) сме доволни от тях. Няма ограничение в консултацията по телефон или броя посещения в клиниката. Допълнителните изследвания в общия случай се осребряват от клиниката (например кръвни изследвания);
    Първият път когато Искрен се разболя, минаха близо 3 дни докато разберем, че наистина е сериозно болен. В последствие общият брой дни, през които беше болен, стигна почти до 14. Една част от тях през нощта не спеше заради запушен нос и кашляне. Беше дотолкова отслабнал, че зaспивaше на проходилката (това никога не се беше случвало).
    iskren_spi_v_prohodilka
  2. Използваме инхалатор. Преди нямахме, докато сега мисля, че имаме възможно най-добрия модел за нуждите на едно семейство: Omron COM AIR C 28P. Първият път се наложи да искаме от наши познати (благодарим!), след което след обикаляне (бяха изчерпани) да си купим наш собствен. Заради това, че се бяхме забавили с прегледите, вместо нещата да минат само с физиологичен разтвор, стигнахме до вентолин и пулмикорт (кортикостероид). Оказа се, че преди години, когато е нямало инхалатори в сегашния им вид, много често на децата са им били бити инжекции с еквивалента на тези медикаменти, а останалите са били инхалирани в болниците, защото само там е имало инхалатори. Сега положението е много по-добро, защото всеки може да си купи такъв и въпросните медикаменти да минават само през дихателните пътища, а не венозно;
  3. Най-голямата грешка, която повторихме и двата пъти, беше, че след като видяхме, че Искрен вече не кашля, няма температура, не му тече носа, яде нормално и си е активен (т.е. не е отпаднал), беше да спрем инхалациите. Чак на втория път разбрахме, че това предизвиква спазми на белия дроб, които малко или много връщат в начално положение развитието на болестта. Така че е много много важно постепенно да се намалят медикаментите (ако се използват), както и колко пъти на ден се извършва инхалацията. Малко по малко в рамките на 5-7 дни след като няма хрипчета и други признаци на болест, трябва да се спре с инхалацията. В нашия случай от три инхалации на ден (по 3 минути на инхалация – сутрин, обяд и вечер) в продължение на 7 дни, намалихме до две инхалации (сутрин и вечер) в следващите 3 дни, а последните 3 дни по една вечерна инхалация. Така сумарно инхалирането продължи 13 дни.
    Спирайки рязко инхалациите, започва отново едно скубане на коси и безсънни нощи.
  4. Друга сериозна грешка, която предполагаме, че предразположи второто разболяване, беше че след като се беше изпотил, не му сменяхме веднага изпотените дрехи с други (особено след сън), което най-вероятно е било причината да настине и оттам да се разболее по-сериозно.

Като заключение: може би най-неприятното нещо, което може да се случи на един родител е това неговото дете да се разболее. Усещането е в пъти по-неприятно, отколкото самият родител да се разболее. Това няма как да бъде избегнато и такива неща са нормaлни. Но после рaзбирaш, че е можело дa не се стигa до товa aко сa били предприети съответните действия.

При първото разболяване на Искрен той беше в доста тежко състояние, както заради крехката възраст, в която се намираше (7 месеца, а се води че под 1 година такъв вид разболяване като бронхиолит е рисково), така и заради нашата неопитност и грешките, които по-горе са описани. Именно, за да не се стига до такива моменти, се надяваме тази публикация да ви е полезна.

За да не се стига до такива състояния също може да ви е полезна статията „Повишаване на имунитет на малко дете“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

  1. Здравейте, този пост 1:1 описва текущото ни състояние, историята ни с болести, и рисува картина за следващите няколко седмици. Благодаря за съветите, сигурен съм че ни спестихте няколко дена болно дете!

    • Бързо да оздравява! С пожелание оттук нататък да е все здрав и да не му се налага да прави инхалации и приемане на медикаменти.

  2. Здравейте, чета този пост два пъти в период на една година, наистина е полезен. Ние прекарахме много тежък бронхиолит като беше на 3 месеца и оттогава ползваме инхалатор когато се налага.

    • Радваме се, че тази публикация ви е била полезна. Надяваме се в бъдеще никой да не се разболява.
      Може да прочетете следните две книги, които дават много полезна информация за превенцията, така че да не се стига до разболяване:
      „Можем да сме здрави“ – д-р Майкъл Грегър.
      „Защитете детето си от болести“ – д-р Джоуел Фърмън.