Макар и малко рано решихме да си съставим няколко основни правила, които да осигурят едни приятни взаимоотношения с нашите бъдещи внуци:
- малки или големи, те знаят по-добре от нас какво искат и какво да направят, за да се чувстват по-добре. Повтаряйки им, че могат да си вземат още от тази и тази храна няма да накара храносмилателната им система да работи по-добре;
- купувайки „за да има“, по-скоро ще ги отблъсне, отколкото да ги стимулира да използват „чисто нови“ домакински уреди стояли на склад 10 или повече години. Същото важи за посуда, чаршафи и други придобивки от материално естество;
- обаждайки се по телефона всяка седмица няма да ги накара да дойдат на гости или въобще да имат желание за комуникация с нас;
- предвид факта колко бързо се променят нещата е много по-вероятно ние да не сме в час с нововъведенията, отколкото те;
- да даваме съвет само ако ни е искан;
- да запазваме личното си мнение за нас, уважавайки решението на нашите внуци, особено ако то противоречи на вижданията ни;
Защо пишем тези неща? Ами много просто — можем да ги забравим и междувременно мисленето ни до толкова да е закоравяло, че да сме с усещането, че само ние сме правите.
Може би най-подходящата творба за този случай е:
Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери
на копнежа на живота към себе си.
Те идват чрез вас, но не са от вас.
Въпреки че са с вас, не ви принадлежат.
Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите,
защото те имат свои мисли.
Трябва да дадете на телата им дом, но не на душите им,
защото те живеят в дома на бъдещето,
в който не можете да влезете дори в сънищата си.
Трябва да се опитате да сте такива, каквито сте, но не искайте
те да са като вас.
Защото животът не се движи назад и не пребивава във вчера.
Бъдете лъка, от който децата ви,
като живи стрели, се изстрелват.
Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността,
и Той ви опъва със силата си, за да може стрелата Му
да отлети бързо и надалеч.
Нека лъковете ви да бъдат опънати
от ръката на Стрелеца към радостта.
Последни коментари