Една година по-късно — равносметка на преводите


Точно преди една година Цвети започна с преводите за NutritionFacts.org. Нито тя, нито аз очаквахме, че толкова доброволческа работа може да бъде отметната за една година. Ето равносметката:

  • 185 видеа
  • 177865 думи

Пожелавам на Цвети през следващата една година все така да има сили и желание да превежда тази жизненоважна информация, за да достига до повече хора.

Пътешествието на един системен администратор

Историята, която ще прочетете по-долу е изживяна от един мой колега, който освен, че работи като системен администратор има чувство за хумор и умее да се надсмива над себе си. 🙂 Без преувеличение абсолютно всички събития са се случили реално.
Самата история е написана от него и се публикува с негово изрично съгласие с надеждата, че хората, които се докоснат до нея ще се посмеят.

I. Ден 1 — Прелюдия
Въпросният мой колега е от Варна и живее и работи в София. Денят, преди да се случат основните събития, нашият човек се е намирал във Варна, за да задвижи някои дейности покрай вила, която се намира в близост до Варна. Следствие на няколко специфични действия му се налага да остане до по-късно същия ден, след което да се придвижи до село близо до Велико Търново, за да може на следващия ден сутринта да пристигне директно в офиса в София.

Понеделник, първият работен ден на „куцото“

Планът е в 08:30 да посрещнем 3 камиона със строителни материали на вилата, да разтоварим за час-два и да поемем по маршрута Варна-София с идеята към 14 часа да съм в офиса. Камионите закъсняват — 3 часа. По стара българска традиция уговаряното цяла седмица с „продавач-консултантите“ не е предадено на служителите в склада. Както и да е, в последствие пристигат 2 камиона (отказали се от третия в последния момент и го разтоварвали!?!), свършваме работата максимално бързо, часът е 13:30. Преценявам, че няма как да отида в офиса навреме, за да започна задачите, които имам и решавам да изкарам работния ден от Варна (за щастие работя в една от тези фирми, които са свежи и модерни).
20:00. Работният ден приключва, паля колата и газ към София. Решаваме да разделим пътя и да пренощуваме в село Ветренци, където така или иначе трябва да оставя моя добър приятел и спътник — Люско.
„Куцото““ strikes again… унесени в приятна раздумка не обръщам внимание на знака за камера, резултатът е безплатна снимка с +60 км/ч. превишена скорост. Следва половин часово преминаване през познатите фази отричане-псуване-депресия-приемане и лека-полека наближаваме целта.
Отново имаме план, да гледаме последната серия на Game of Thrones сред блажената тишина на балканското селце. Да ама „куцото“ има друг план — преминалата буря е спряла интернета в цялото село. Мега куцо, но факт. Следва вечеря и спане.

II. Ден 2 — Епогея на „куцото“ (Същинската сага)
Тя започва сутринта на 14.06.2016 г. събуждайки се във въпросното село в къщата на негов приятел, който го е приютил. Ето и разказа на моя познат от първо лице:

07:30. Събуждам се от ужасни болки в чревния тракт и почти съм сигурен какво се случва. Принуден съм да стана в час, в който съм успявал да стана около 3 пъти в живота си. Тичешком към WC-то — работата е ясна, но все още не съм осъзнал истинската сила на проблема, с който ми предстои да се сблъскам. Пия един чай, за ядене не може да става и въпрос. Качвам се на колата и потеглям смело към София, за да мога към 10-11 ч. да съм на работа. Забравих да спомена, че обхватът е много слаб в това село и специално къщата, в която се намирах и съответно тъкмо подминавайки табелата за населеното място, служебният ми телефон иззвънява 3 пъти с пропуснати повиквания от Канада. Звъня моментално. Оказва се, че хардуерния инженер, който съм уговорил да подмени една част на един сървър е подранил с около час (объркал леко времевите зони) и леко сърдито ми обяснява, че трябва да загася сървъра както сме се разбрали. Казвам си добре, няма проблем… и тук „куцото“ решава да се намеси отново.
С нарастваща болка в коремната област се връщам към Люско, за да се закача за интернета му, който междувременно са оправили (колко свежо!). Тичешком се втурвам в стаята и напъхвам кабела в лаптопа. Оп, изненада, интернетът не тръгва. Леко се паникьосвам (инженерът чака пред сървъра изнервен) и започвам да обикалям къщата търсейки обхват. Успявам да доловя в една чертичка достатъчна за телефонен разговор, но не и 3G, и звъня на колегата Цецо да ми помогне в създалата се ситуация. Той не вдига. Казвам си, че сигурно е прекалено рано и бягайки с отворен лаптоп в ръка се качвам в колата и тръгвам към най-високата точка на селото, която е всъщност „мегданя“. След 2 минути съм там, лаптопът е с 10% батерия, а телефонът с 12%. Както и да е, успявам да пусна hotspot, да се логна, да се чуя с инженера и да оправим работата…
Щастлив и успокоен запалвам колата и газ към София…
Настъпил здраво педала на газта усещам, че нещо здраво ме настъпва в долната част на тялото. Трябват ми точно 2 секунди, за да разбера, че трябва да спра моментално. Леко разширение на пътя, спирам колата и бягам към храстите… останалото е ясно. Крайно облекчен се качвам отново и продължавам пътя си.
Някъде преди магистралата за София ми звъни личния телефон, който беше с паднала батерия и заредих в лаптопа използвайки последните 5% живот от него. Обажда се Цецо! Пита какво става, аз му казвам, че съм се оправил и ще се видим на работа, но остава странното усещане, че това май не е гласът на Цецо, който ми трябваше… В последствие осъзнавам, че аз съм звънял на съвсем друг Цецо, който е бил записан в телефона ми като Ceco Work (бивш колега). 😀
След малко следва ново обаждане от моя близък приятел Владко и ме пита дали не съм си забравил нещо… отговарям отрицателно… той пита къде ми е личният телефон, аз му казвам, че говоря по него в момента, а той ми отвръща, че съм „тъп“ и в момента говоря по служебния си телефон. Започва спор, аз му отвръщам с цветущ епитет и му казвам, че служебния ми телефон е в ръката ми, а говоря по личния. Така около 3 минути спор по кой телефон говоря! Накрая разбирам от него, че съм си забравил портфейла (как е разбрал той и защо ми звъни ще се разбере по-натам). Съответно следват обаждания на още няколко човека да ми съобщят, че съм си забравил, забележете личния телефон и портфейла някъде в Търново или Варна?!? Това са майка ми, приятелката ми Инна, приятелката на брат ми Маги, близък приятел от Варна — Бафа, колегата ми Пепи, който ми пише на служебния телефон, че се обадил човек на другия колега Данчо и намерил личния ми телефон във Варна?!? Какво става? Откъде всичките тези хора знаят какво става? И защо има толкова различни версии? Започвам да се чудя какво наистина съм забравил и къде!?!
Правя обратен (добре, че не се бях качил на магистралата още) и газ към с. Ветренци. Пристигайки там осъзнавам, че вече е станало достатъчно късно и започва другият ми task от работа. Люско идва към колата носейки победоносно портфейла ми, но аз дори не го забелязвам и бягам към стаята му, за да се вържа към интернета понеже вече съм разбрал защо не е работил по-рано (за IT-тата — има филтрация на Layer 2 по MAC address). Успявам! Имам интернет, безкрайно доволен започвам работа по task-a (имайте предвид, че през цялото това време усещам огромно напрежение в стомаха и даже се потя). Работя усилено и се радвам, че ще успея, когато в един прекрасен миг „куцото“ решава, че не му е забавно — ТОКОВ УДАР. Интернетът в цялото село спира! F.ck, sh.t и т.н. Отново същата процедура, газ към колата с отворен лаптоп, вземам и Люско за компания и отивам в центъра на селото да хванем мобилен интернет. За щастие лаптопа и телефона са се заредили до към 20%. Свързвам се успешно и продължавам работа. Слънцето пече безмилостно, радиото от близкото затворено магазинче е „намалено до крайно дясно“ и Николина Чакърдъкова разцепва жегата, аз съм се свил на кравай в колата с лаптоп в скута и буквално не издържам на напрежението в стомаха, но не мога да мръдна и 20 м., защото интернетът ще загуби сигнал. Людмил се разцепва от смях гледайки жалкото ми същество. 🙂
Спазмите ми отшумяват, потта ми спира, привършвам работата… минали са около 2 часа прекарани в трагикомична агония… Май всичко е наред, казвам чао на Люско и паля в нов опит да достигна София, но „куцото“ има други планове.
Тъкмо съм излязъл от селото и усещам фатално пробождане в стомаха. Спирам моментално и бягам към храстите. В този момент започва да вали като из ведро! Само си представете ситуацията — аз съм по гол гъз в крайпътните храсти с 3 мокри кърпички в ръка и ме пере бруталния дъжд… единственото нещо, което мога да направя е да започна да се смея през сълзи на ситуацията, в която съм изпаднал… Смея се и с*ра… и дъждът ме вали…
Вече съм близо до Български извор и горе-долу съм разбрал как се е развила сагата със загубения ми портфейл и личния телефон. Люско се е паникьосал, че нямам документи и пари, обажда се на Бафа, който от своя страна разбира, че съм загубил личния телефон освен портфейла, защото Люско му казва, че не ми знае мобилния (той всъщност е звънял на личния, но съм бил с паднала батерия), Бафа звъни на майка и disaster recover-ито е задействано! Майка (в нервна криза, да не би да съм останел без гориво, сам, на пътя!) звъни на приятелката на брат ми — Маги, Маги звъни на моята приятелка Инна, Инна звъни на Владко… там някъде вече разваления телефон е доставил следната информация – аз съм си загубил портфейла и личния телефон във Варна или Търново. Владко пише във Viber група с бивши колеги дали някой не знае сегашния ми служебен, за щастие единия приятел (Иво) знае телефона на мой сегашен колега (Данчо)… дава го на Владко и той се обажда да иска служебния ми номер. Данчо обаче му дава личния ми номер (защото питайки друг колега за него, въпросният Цецо (не бившия колега, а сегашния) му дава моя личен, а не служебен телефон, защото си е мислил, че това ми е служебният телефон)! 😀 И така ситуацията е била следната — колегите ми мислят, че съм си загубил личния телефон и портфейла (с над 1000 лв. вътре) някъде из Търново, и случаен човек ги е намерил и звъни на Данчо! Колегите ми са възхитени какви добри хора има в България и как трябва да се отблагодаря на този „слОчаен“ човечец. 😀 😀
Те това е горе-долу…, а да и, ако някога ви се наложи да ходите по голяма нужда в Български извор не го правете във второто заведение посока София — няма седалка и по-важното тоалетна хартия! Иначе храната е вкусна. 😀
Все пак се прибрах успешно в София към 17-18 часа… в офиса… в тоалетната по-точно. 😀

III. Заключение
И да се опита човек не може да нагласи така събитията, които са се случили.

 

 

 

Даряване на коса

След повече от четири години откакто си пуснах дълга коса реших, че е дошло време да променя малко визията. 🙂 Основните причини за това са:
1. Новото момиченце в родителския кооператив бяга от мен и се плаши когато се доближа до нея (прави асоциация с инкасатор с дълга коса и брада, който е правил засичане на водомерите у тях и съответно е била много стресирана);
2. Реших, че още един социален експеримент ще ми дойде добре затова и намерих къде да си даря косата: www.hairdonate.org. Интересното в случая е историята на Асоциация „Промени живота си сега!” и нейната създателка г-жа Вили Боршукова. Повече информация на сайта. Иначе хубавото е, че мога като дарител да се запозная с човека (онкоболен), който ще използва перуката и да имам пряк контакт с него;
3. Реакцията на хората около мен: прекалено голямо изкушение, за да се изпусне този шанс. Естествено най-вероятно това ще мине само веднъж, но си заслужава човек да види физиономиите и като цяло различните реакции на хората около мен, които са свикнали да ме виждат години наред с дълга коса.

Някой сигурно ще си мисли тайно, че просто ми е писнало да се занимавам с поддръжката на косата и че за лятото съм решил да се поосвежа. Това е така и не е така, защото съм се справял успешно със следните неща в най-трудните моменти:
1. С дълга коса ходих на тренировки по плуване месеци наред без въобще да се замислям дали да си подстрижа косата или не;
2. Същото важи и за първите две години с Искрен: повръщане върху косата когато беше бебе; скубане, включително и в някои случаи увисване с ръце на косата; цапането й с различни субстанции от различни места;
3. Чакане 3-4 часа докато изсъхне; отхвърлянето и с ръка наляво и надясно когато пречи (например при лягане);
4. Поради естеството на косата ми (чуплива) се оказва, че в момента ми отнема около три пъти повече време, за да я приведа в приличен вид, отколкото преди когато трябваше да я реша само два пъти в деня зад под 2 минути;

А ето и любимата ми категоризация „Преди и След“:
Преди:
long_hair_front_01

long_hair_back_01

След:
short_hair_front_01

short_hair_back_01

Други интересни аспекти около промяната:
1. Все си търся вече липсващата коса;
2. Не използвам вече диадема и трябва да се отуча да я търся;
3. Не си разресвам косата когато я мия;
4. Изсушавам си косата за 2-3 минути и по-малко;
5. С едно 200-300 гр. ми е по-леко на главата;

Сега отново ще ми отнеме една година и половина, за да пусна дълга коса, което ще е свързано с известни неудобства по време на преходния период, в който не мога да си хващам косата и постоянно ще ми влиза в очите.

По отношение на дарената коса: обадих се на посочения телефон и отидох директно на адреса с вече подготвената коса (фризьорката ми беше така добра да сложи ластици на всеки кичур преди да я подстриже, след което придвидливо обедини всички кичури в една обща връзка с допълнителни ластици). Жената на рецепцията прие косата и ми даде листче, на което да запиша двете си имена и телефона.
Увери ме, че след като изготвят перуката (моята коса заедно с още една-две подобни коси) ще дадат контактите на дарителите на онкоболния човек, който ще използва перуката. Оттам-нататък вече можем да се запознаем с ползвателя и да поддържаме контакт.

Как да излезнем от матрицата?

Независимите източници за нас са едни от най-ценните ресурси по отношение на информацията.
Ние основно използваме следните сайтове и хора, от които да черпим информация неповлияна от големите корпорации по света и у нас:
I. Разследваща журналистика
1. България – Биволъ
2. По света – WeAreChange и техния youtube канал

II. Здраве
1. Начин на хранене и факти свързани със здравословния хранителен режим – nutritionfacts.org (на д-р Майкъл Грегър);
2. dr. Suzanne Humphries и всички нейни клипове в youtube, които са качени от различни организации;

III. IT
Techdirt, DevectiveByDesign, FreeSoftwareFondation, Github

IV. Финанси
blockchain, 99bitcoins, coindesk

V. Набиране на средства
indiegogo.com, kickstarter.comzabulgaria.orgyatoto.bg, timeheroes.org/fund

VI.  Специални
dr. Steven Geer и много видеа в youtube. Препоръчвам да изгледате задължително документалния филм Project Sirius.

В youtube има изненадващо много канали, които предлагат доста ценна информация стига човек да подбира внимателно. Просто трябва малко повече търсене. 🙂
Постепенно човек може да се освободи от всички зависимости и всички организации, които се опитват да му промият мозъка. Важно е да се разбере, че 6 корпорации владеят над 90% от медиите в Америка. Разбира се същите тези корпорации повлияват и на световния пазар на медии.
Така че хубаво подбирайте източниците, които използвате. Аз лично се доверявам на вътрешното си усещане и на резултатите, които се виждат след месеци: дали дадената медия е отразявала обективно събитията или е преиначавала в полза на някой друг нещата.

Initlab.org — първият български hackerspace

Моят първи досег с initlab.org беше през март 2014 г. когато проведох обучение на тема „Управление на личните финанси“ (все още бяха на старото място срещу CCS). Трудно ми е да опиша какво точно е initlab, затова и ще си присвоя краткото обяснение от сайта:

Общност от компютърни творци, маниаци и любители, обединени около физическото място, моделирано от тях самите, за да се превърне в идеалната вдъхновяваща и стимулираща продуктивността и изобретателността среда.

Публикацията „Приказка за еволюцията на Лаба към ‘плоско’ управление“ доста добре описва цялата история на initlab.
Mоже да надникнете в календара на организацията и да се запишете на някое събитие или пък вие да създадете такова.

Като една отворена организация в initlab се публикува финансовия отчет за всеки месец, а всеки един проблем, предложение и неговото разрешение се проследява в Github хранилището.

Подаване на сигнали при нередности в София

Сигурно има хора, които използват тази услуга от години, но аз съвсем наскоро я открих: http://call.sofia.bg.
Идеята на този сайт е да се подават жалби, предложения, заявления и други. Дразни ви че пейките в градинката пред блока са счупени? Някой си е разсипал боклука на тротоара или пък е зарязал една купчина с пясък, която стои със седмици там без промяна в количеството й? Имате предложение къде да бъде поставена пешеходна пътека, за да се спаси нечий живот? Забелязали сте как служител на фирма извършваща дейности свързана със столична община взима подкуп?
Всички тези случаи могат да бъдат сигнализирани посредством сайта по-горе. Не е задължително да си правите регистрация, но това ще ви помогне по-лесно да получавате информация за развитието на подадения от вас сигнал. Освен през сайта имате възможност директно да се обадите на телефон 0700 17 310.
От картата на главната страница могат да се видят всички сигнали, а щраквайки върху даден сигнал се появява подробна информация за самия сигнал (дата на подаване, описание).
От тази страница ще научите как се подава сигнал. Оттук пък ще разберете как да изискате информация от столична община.

Друга инициатива, която се казва Signali.bg събира на едно място информация за всички сайтове на различни български институции, чрез които могат да се подават сигнали. Идеята на безплатния портал е повече хора да сигнализират за проблеми.

Как да си купуваме неща от САЩ без мито

Схемата е много проста и напълно законна. 🙂
Накратко: пратката се изпраща от САЩ към Великобритания (на адрес на gabco.org или ggbg.bg), а оттам въпросната пратка се доставя до адрес на някоя от двете фирми. Тъй като има спогодба между САЩ и Великобритания двете страни не плащат мито помежду си за стоки до 15 евро (не се дължи ДДС). За стоки между 15 евро и 150 евро не се дължи мито, но трябва да се заплати ДДС в размер на 20%. За пратки над 150 евро дължа както мито, така и ДДС. От друга страна Великобритания е в ЕС (все още), така че няма мито между Великобритания и България.
Надълго: правим си регистрация в съответния Американски електронен магазин (взимаме за пример amazon.com). В данните за име въвеждаме нашия регистрационен номер от Гъбко или Джиджибиджи, както и техния адрес във Великобритания. Магазини като Amazon автоматично изчисляват митото (и го добавят към общата сума) за всички артикули, които ще бъдат доставени на адрес във Великобритания.
След като сме извършили поръчката чакаме няколко дни докато получим съобщение, че пратката е пристигнала във Великобритания. Виждаме номера на курса, който ще се осъществи от Великобритания до България и така ще знаем кога ще пристигне и кога можем да я очакваме в склада на избраната фирма превозвач.
Накрая си взимаме пратката от фирмата превозвач (заплащайки транспорта от Великобритания до България) или ако сме избрали доставка до адрес от трета страна (пример: Еконт, Спиди, Рапидо и т.н.), то плащаме общата сума за транспортирането Великобритания > България > краен адрес.

Допълнителна информация в pravatami.bg

П.С. Имайте предвид, че най-вероятно ще има транспортна такса за превоза от САЩ до Великобритания, която ще ви се появи автоматично при направата на поръчката през Интернет. Тази такса е отделна от транспортната услуга Великобритания – България. Последната струва от 2 до 2.20 лв. на килограм, така че лесно може да сметнете общата сума, която ще платите за доставка.