Шест години по-късно — равносметка на преводите

Преди четири години на 15.11.2016 г. Цвети започна с преводите за NutritionFacts.org, както и други образователни материали.
Ето равносметката до 15.11.2022 г.:

  • 1070 видеа
  • 900 066 думи

от които през изминалата година:

  • 103 видеа
  • 86 343 думи

Пожелавам на Цвети през следващата една година все така да има сили и желание да превежда тази жизненоважна информация, за да достига до повече хора.

До колко химиотерапията подобрява прогнозата за преживяемост?

Въпреки че често чуваме за новите лекарства срещу рак, че са огромен напредък, който спасява животи, повечето от тях носят по-скоро умерени ползи. В последното си видео аз цитирах една нова статия в журнала на Националния институт по рака, според която повечето нови лекарства срещу рак не осигуряват никакви клинично значими ползи. Поне след като се докаже на по-късен етап, че са неефективни, те се изтеглят от пазара, нали? Не! Дори и след като проучванията докажат, че новите лекарства нямат клинично значими ползи в сравнение не само с по-стари лекарства, но и в сравнение с нищо, например при използването на захарно плацебо хапче, повечето лекарства за химиотерапия запазват одобрението си от АХЛ и остават на пазара, дори и при същите безобразно високи цени. Всъщност, най-скъпото лекарство, което разгледали, струващо $169,836 годишно, не подобрява изобщо общата прогноза за преживяемост, а влошава качеството на живот. $169,000, само за да се почувствате по-зле без никакви ползи. Защо да плащаме и стотинка за лечение, което не помага?
И дори и да подобрява преживяемостта, какво точно означава това? В момента тенденцията за Биг Фарма е да провежда големи проучвания, които може и да открият статистически значими, но често тривиални разлики в крайните точки на преживяемостта. Например, вижте това известно проучване. Добавянето на второ лекарство, ерлотиниб, към гемцитабин при напреднал стадий на рак на панкреаса, значително удължило общата прогноза за преживяемост. Да, хората имали повече странични ефекти, но тук не говорим просто за свиване на тумора. Хората живели значително по-дълго. Плацебо групата живеела само 5,91 месеца, докато групата с добавяне на лекарството оцеляла цели 6,24 месеца? Чакайте малко. Хората живели само една трета от месеца по-дълго? Това са само 10 дни. Всички тези странични ефекти и пари за средно по 10 дни по-дълъг живот? Ето защо лекарите не трябва да използват статистическия жаргон – значителни подобрения в преживяемостта – докато информират пациентите си за ползите от новото лечение. Когато пациентите чуят думата „преживяемост“, те не си представят 1 седмица и половина.
Ако вземем заедно всички нови лекарства за химиотерапия, които са били одобрени през последните години, средната обща преживяемост е 2,1 месеца. Сега вижте, 2 месеца са 2 месеца, не искам да омаловажавам това, но с времето запитванията показват, че пациентите очакват много повече. Невероятно е, че 3/4 от пациентите с метастазен рак на белите дробове или дебелото черво не съобщават, че разбират факта, че химиотерапията им е малко вероятно да излекува рака. Това е главното лечение, но се оказва, че химиотерапията никак не лекува; тя просто добавя няколко допълнителни седмици или месеци. Защо на повечето пациенти им се спестява тази информация? Те не са твърде големи оптимисти, все пак, както обяснява един изследовател. Те имат погрешната представа, че лечението предлага шанс за излекуване, а това не е така. Пациентите са лишени от възможността да претеглят рисковете и ползите и да решат сами за себе си какво да се случи със собственото им тяло.
Ако попитате пациенти с рак, повечето искат поне половин година, за да асимилират страничните ефекти, а това предполага, че повечето пациенти с рак може и да не изберат химиотерапията, ако знаят колко незначителни са ползите. Но вижте, всеки е различен. Един интервюиран пациент казва, че дори една седмица по-дълъг живот би си струвала; докато друг казва, че не би искал да се подлага на химиотерапия дори и при мисълта за още 2 години живот; не би искал нищо да се намесва в качественото време, което му остава. Така или иначе хората заслужават да знаят истината. Убедителен е фактът, че самите онколози и сестри изразяват все по-малко желание да приемат като лечение интензивната химиотерапия, имайки предвид нейната токсичност. Повечето лекарства за химиотерапия са цитотоксични, действа като убиват раковите клетки, но убиват и някои от здравите клетки като взаимна вреда, заради което те могат да навредят на нервите ни, да причинят нелечима сърдечна недостатъчност, да свалят лигавицата на червата или да увредят имунната ни система.
Фармацевтичните компании често омаловажават рисковете, например когато описват този медикамент за рак на гърдата с думите приемливи странични ефекти за повечето пациенти, или този медикамент за рак на панкреаса с управляем и предимно лечим профил на безопасност. Това са проучвания, публикувани в топ медицински журнали. Естествено е, че читателите ще приемат тези твърдения за истина. Ако реално погледнете данните, обаче, броят на сериозните, дори животозастрашаващи странични ефекти, е двойно по-голям или дори 5 пъти по-голям при новия медикамент за рак на гърдата. А управляемите и най-често лечими странични ефекти очевидно не се отнасят до тези хора, които са убити от медикамента. Харесва ми как дори включват един измамен документ. Приемлива токсичност. Приемлива за кого? Управляеми? Сериозните проблеми и смъртните случаи няма как да се считат за управляеми. И вероятни? Кой би искал да приема лекарство, чиято токсичност може да се опише като вероятна? Благоприятни? В сравнение с какво? Поносими? Това го решава пациентът. Всеки медикамент, който води до смърт, няма как да се счита за безопасен.
И все пак, пациентите може и да смятат, че си струва да се поеме рискът. За някои видове рак имаме невероятни проучвания. Рак на тестисите, например. Има вероятност, която е по-голяма от 1 на 3, че химиотерапията ще ви помогне да живеете поне още 5 години. Същото е и с Ходжиковия лимфом, относително рядка форма лимфом. Но дори когато изследователите опитали да надценят ползите, при най-често срещаните форми на рак – на дебелото черво, белите дробове, гърдата и простатата – шансовете изглежда са по-скоро около 1% или 2%.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-does-chemotherapy-improve-survival/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как месото влияе върху продължителността на живота?

Според проучването за бремето на заболяванията в световен мащаб храненето с високо съдържание на преработено месо, като бекон, шунка, хотдог, салам, наденица, води до смъртта на над 100 000 души всяка година, най-вече поради сърдечно заболяване, но също и рак и диабет, а резултатът е милиони години изгубен здрав живот по света всяка година. Не е нужно много. Съюзът на заинтересованите учени оценява, че ако американците намалят приема си до 28 г на седмица, хиляди смъртни случаи от рак ще бъдат избегнати всяка година. Но това е на равнище на населението. Как можем по-добре да разберем собствения си риск?
Въпреки че панелът NutriRECS в статиите върху месото от аналите на вътрешната медицина, за които говорих в предните няколко видеа, отхвърля собствените си открития, ако използваме тях именно, ще видим, че намаляването на консумацията на червено и преработено месо е свързано с 13% по-нисък риск от преждевременна смърт. Какво точно означава това? Какво означава 13% по-висок риск от смърт? За да разберете по-добре, нека ви представя концепцията за микроживотите.
Непосредственият риск, както е при каране на мотор или при скачане с парашут, може да доведе до инцидент. Един добър начин за сравнение на такива рискове, е единицата, известна като Микроморт, която се определя като шанс 1 на милион за внезапна смърт. Направих едно наистина интересно видео по тази тема наскоро. Много от рисковете, които поемаме, не ни убиват веднага, обаче. Замислете се за всички навици от живота, за които ни предупреждават, като пушенето на цигари, пиенето, вредното хранене, липсата на движение и т.н. Така че, микроживотът има за цел да направи всички тези хронични рискове сравними като покаже колко години живот ще изгубим средно, когато сме изложени на тях. Един микроживот се определя като 30 минути от продължителността на живота ви.
Защо? На някой 20-годишен, например един 22-годишен мъж или една 26-годишна жена, може да им остават средно около 57 години живот. Това са около 20 000 дни или 500 000 часа, или 1 милион половин часа. Аха! Ето как се определя един микроживот: намаление на един от милионите половин часа, които остават на един човек. Ето някои неща, които средно биха стрували 1 микроживот на някой 30-годишен мъж. Изпушването на 2 цигари, изпиването на 940 мл бира или всеки един ден, в който този човек живее с 5 кг повече наднормено тегло. Вижте колко полезно е това по отношение на сравнение на рисковете. Така че изпиването на 500 мл силна бира намалява продължителността на живота ви толкова, колкото и изпушването на 1 цигара. Ако за вас е немислимо да имате такова малко уважение към собственото си здраве, че да палите цигара по 2 пъти на ден, може би 1 цигара сутрин и 1 вечер, то тогава трябва да бъде също толкова немислимо да сте с 5 кг наднормено тегло.
По същия начин можем да сравним навиците, които удължават живота. Например, приемът на поне 5 порции плодове и зеленчуци на ден може да добави средно по 4 години към продължителността на живота за мъжете и 3 години за жените. Това е до два пъти по-полезно от тренировките всеки ден. Но вижте това. Ако тренирате по 20 минути, добавяте 1 час към живота си, 2 микроживота. Така че, за всички, които казват, че нямат време да тренират, това е като 3 към 1 възвръщаемост на инвестицията. Ако дадете 20 минути от живота си, ще получите 60 минути допълнително. Освен това, има малка намаляваща възвръщаемост, но ако тренирате по 1 час на ден, ще получите повече време отколкото влагате.
Добре, ами месото? Всеки бургер е свързан със загуба на 1 микроживот.
Значи всеки бургер отнема по 30 минути от живота ви. По отношение на продължителността на живота, един бургер изглежда се равнява на 2 цигари. Ако не ви хрумне да запалите цигара на обяд, може би трябва да изберете бурито с боб вместо с месо.
А преработеното месо е дори още по-вредно. Има няколко еквивалентни начини, по които можем да кажем същото нещо. Представете си двама души, които са идентични по всички черти, освен това, че единият приема по 50 г преработено месо на ден, което се равнява на една голяма наденица, хотдог или няколко късчета бекон, а другият не приема никакво месо. Само тази една порция преработено месо всеки ден се очаква да отнеме 2 години от продължителността на живота му. 2 години по-малко с любимите ви хора, внуците, партньора, 2 години повече скръб. Или можем и да си представим всичко това на ежедневна база. Приемът на сандвич със салам или шунка всеки ден, само две парчета деликатесно месо, се очаква да отнеме по 1 час от живота ви всеки ден. Не мислите, че има достатъчно часове в един ден? Възможно е да имате вече по един по-малко, в зависимост от това какво ядете на обяд. По същия начин можем да видим какво се случва и с „ефективната възраст“. Приемът на 50 г преработено месо на ден се очаква да добави около 2 години към „ефективната ви възраст“, което означава да ви даде вероятността от смърт на годишна база, като тази на човек с 2 години по-възрастен от вас.
Като обобщение, пише председателят на департамента по хранене в Харвард и колеги, препоръките за месо на NutriRECS страдат от важни методологични ограничения и включват погрешно тълкуване на доказателствата относно храненето. За да подобрят здравето на хората, а и на планетата като страничен бонус, препоръките за хранене трябва да продължат да подчертават важността на храненето с ниско съдържание на червено и преработено месо и високо съдържание на минимално обработени растителни храни, като плодове, зеленчуци, зърнени, ядки и бобови – боб, грах, нахут и леща.
Нека завърша с един цитат от д-р Дийн Орниш относно статиите за месото от Аналите, според които хората трябва да продължават да консумират месо без да им пука. Неговото проучване върху сърцето и начина на живот беше едно от много проучвания, които панелът за месото отхвърли. То показа, че растителното хранене и начин на живот могат да спрат развитието дори на тежка коронарна болест на сърцето, причина за смърт #1 на мъже и жени. Контролната група реално направила само умерено намаление на приема на месо, сравнимо с това в прегледа от Аналите и резултатът бил влошаване на атеросклерозата. „Намирам утеха,“ казва Орниш, „в мисълта, че светлината побеждава мрака.“ „Но в днешно време светлината трябва да бъде наистина много ярка.“ Отговорността е на купувача. Не се заблуждавайте. „Животът ви може да зависи от това.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-does-meat-affect-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите и рисковете за здравето от консумацията на месо

Една поредица от статии, публикувана в Аналите на вътрешната медицина, която до голяма степен дискредитира всичко, освен рандомизираните проучвания с високо качество, стига до точно обратното заключение за човешкото здраве от това, което сме слушали години наред. Те смятат, че трябва да продължим да консумираме както червено, така и преработено месо. Авторите основават извадените доказателства на така наречения метод GRADE, който е създаден за оценка най-вече на доказателства от проучвания върху лекарства. Нужни са рандомизирани двойно тайни контролирани проучвания с плацебо за оценка на лекарствата, но стриктността на тези критерии вероятно ще причини доказателствата за всеки един фактор на храненето, начина на живот и околната среда, свързани с хроничните заболявания, да бъдат оценени като доказателства с „ниско“ или „много ниско“ качество. Ако критериите на GRADE бяха използвани за оценка на доказателства за други фактори, свързани с храненето, като недостатъчен прием на плодове и зеленчуци, или твърде голям прием на безалкохолни или алкохол, или дали тренировките са полезни, или безопасния секс, съня, пушенето, замърсяването на въздуха, нито една от сегашните препоръки по тези въпроси е подкрепена от доказателства с високо или средно високо качество, използвайки критерии за оценка на лекарствата.
Но дори и след пренебрегване на важни налични вече доказателства, учените отново открили връзка между приема на месо и увеличения риск от рак. И не само рак. Те установили, че придържането към хранене с ниско съдържание на червено или преработено месо може да доведе до понижаване на риска от преждевременна смърт, сърдечно-метаболитно заболяване и смърт, което означава риск от поява и смърт от заболявания, като диабет тип 2 и сърдечно заболяване, както и риск от образуване на рак и смърт от рак. И все пак заключението в препоръките за хранене е: продължавайте да консумирате червено месо, продължавайте да консумирате преработено месо, както досега. Забравете цялата работа с преждевременната смърт, рак, сърдечно заболяване, диабет – яжте си бургерите и бекона.
И така, имаме тези препоръки за хранене, развити от някой самоназначен панел, и тези препоръки насърчават консумацията на месо, въпреки собствените им открития, че прекомерната консумация е вредна за здравето. Как са стигнали до това заключение, което противоречи на доказателствата от техните собствени мета анализи? Има само една купчина с доказателства. Учените откриват същия риск, както и всички останали прегледи. Тук не казват, че месото носи по-малък риск; просто казват, че рискът е приемлив.
По принцип трябва да претеглим рисковете и ползите. Досега говорихме за вредите. Собствените им данни показват, че умереното намаление на консумацията на червено и преработено месо може да понижи общата смъртност с 13%, а смъртността от сърдечно заболяване с 14%, смъртността от рак с 11%, а риска от диабет тип 2 с 24%. Какви са ползите? На кратно месоядните обичат да ядат месо. Добре… Имайки предвид привързаността на хората към месото, намалението на риска от водещите заболявания, като рак, сърдечно заболяване, диабет, вероятно няма да осигури достатъчна мотивация за намаляване на консумацията на червено или преработено месо.
Ето защо, продължавайте да ядете! Всъщност тук дори казват, че за разлика от други препоръки за хранене, които съветват да намалим консумацията на дадено нещо, заради риск от рак, тези други насоки не отдават внимание на причините, поради които хората ядат месо, докато тук направили един систематичен преглед на предпочитанията относно месото, и се оказва, че хората, които ядат месо, обичат да ядат месо. Може би заради това го правят.
Като цяло те не са склонни да променят навиците си за консумация на месото, независимо от предупрежденията за здравето им, затова и панелът смята, панелът, нали си спомняте, който има значителна подкрепа от една група с милиони долари всяка година от месната индустрия, панелът смята, че за повечето хора желаните ефекти, като понижаването на риска от унищожителния рак и инфарктите, свързани с намаляване на консумацията на месо, вероятно не надделяват над нежеланите ефекти, като това да се откажат от вкусното месо. Именно това е причината за препоръката „да се продължи сегашната консумация на месо“.
Това звучи като директна извадка от журнала Наука за месото. Защо трябва да продължаваме да ядем червено месо? Заради наслаждението. Хората обичат и да пушат цигари. Обичат да пият безалкохолни напитки. Обичат и безразборния секс. Същото е, ако кажем, да, знаем, че каските за мотори могат да спасят живота на човек, но някои хора все пак предпочитат чувството на вятър в косата си. Така че, защо да не кажем на хората просто да не носят каски? Можете обаче да видите този аргумент наистина. Придържането към препоръките за хранене налага „цена за вкуса“ върху потребителите, така че какво ще кажете за социално желани препоръки за хранене, които са най-съвместими с предпочитанията на потребителите, най-добрият баланс между ползите за здравето и „цената за вкуса“.
Дори и ако науката ни каже, че яденето на масло е вредно, вкусът му оправдава това да продължим да го използваме.
Какво очаквате от NutriRECS, панелът, който си партнира с месната индустрия и който публикува статията, критикуваща препоръките за прием на захар, финансирана от индустриите за безалкохолни напитки и сладки изделия?
Те се стремят към създаване на насоки за хранене въз основа на предпочитанията на пациентите. Какво следва? Да казваме на хората да ядат понички и сладолед по цял ден? И все пак, аналите публикуваха статиите за месото с прес съобщение, което гласи: „Няма нужда да намалявате консумацията на червено и преработено месо, за да сте здрави.“ Използвайки същата методология и начин на мислене, могат и да кажат: „Няма нужда да спирате цигарите, за да сте здрави“, „Няма нужда да се движите, за да сте здрави.“ Както казва д-р Катц, директор на Център за изследвания и превенция към Йейл, „Препоръките, които се противопоставят на самите данни, върху които твърдят, че се основават, не са наука; те са анти-наука.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-health-risks-vs-benefits-of-meat-consumption/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Неуспехът на GRADE за проучванията върху месото от аналите на вътрешната медицина

Поредица от статии, публикувани в аналите на вътрешната медицина кулминират в препоръката хората да продължат да консумират червено и преработено месо. Изследователите върху храненето нападат яростно тези статии. Председателят на департамента по хранене в Харвард я нарича „много безотговорна препоръка за общественото здраве,“ а бившият председател не е толкова ограничен в думите. „Това е най-грубата злоупотреба с данни, която съм виждал,“ казва Уолтър Уилет. „Има слоеве и слоеве с проблеми.“ Нека тръгнем през тези различни слоеве.
Първата от няколкото сериозни слабости е, че анализът и препоръките са до голяма степен основани на т.нар. критерии GRADE, за които говорих в предното видео. Авторите грешат в прилагането на метода GRADE, тъй като той е предназначен за проучвания върху лекарства.
GRADE автоматично оценява наблюдателните проучвания с „ниски или много ниски“ оценки за „сигурността на доказателствата“, а именно това бихме искали да имаме при оценка на доказателства от проучвания върху лекарства. Нужно е рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група, за да докаже рисковете и ползите на лекарството. Невъзможността за извършване на рандомизирани контролирани проучвания върху повечето аспекти на храненето, начина на живот и околната среда правят тези критерии неподходящи в тези области, тъй като това означава да се контролира ежедневното хранене на хората и тяхното проследяване в продължение на десетилетия.
„Няма как да проведем двойно тайно проучване с плацебо върху червеното месо и други храни, свързани с инфаркти или рак.“ „За фактори, свързани с храната и начина на живот не е възможно да се използват същите стандарти, както при проучванията върху лекарствата.“ Представете си, че трябва да кажете на една група хора да пушат по кутия цигари всеки ден за следващите 20 години, за да докажете, че цигарите причиняват рак на белите дробове. И как може това да се направи тайно проучване, как да накараме контролната група да пуши плацебо цигари?
И все пак, в статиите с месото давали лоша оценка на проучванията поради липса на тези фактори. При проучвания върху храненето как точно ще заблудим хората относно факта какво слагат в устата си? GRADE е просто грешният инструмент за проучвания върху храненето. Всъщност, авторите признават, че причината, поради която техните препоръки се различават от всички останали, е, че други препоръки не използват подхода GRADE. Причината е, че „няма как да накарате хората да пушат, да избягват физическа активност, да дишат замърсен въздух или да консумират много захар или червено месо и после да ги проследите за 40 години, за да видите дали ще умрат. Това не означава, че няма никакви доказателства. Просто означава, че гледаме на доказателствата по по-усложнен начин.“ Съществуват алтернативни подходи на GRADE, както например NutriGrade, които са специално разработени за оценка на доказателства от проучвания върху храненето и фактори от начина на живот.
Искането на авторите за стандарти на доказателствата е мотивирано от истински интерес да стигнат до същността или просто от желанието за финансови интереси на индустрията, както е правил и преди същия главен автор в името на компаниите за безалкохолни напитки и сладки? „Инструментът, който той вкарва в своите проучвания върху месото и захарта може да се употребява с цел дискредитиране на всякакви видове общоприети предупреждения за здравето, като например връзката между вторичния цигарен дим и сърдечното заболявания, замърсяването на въздуха и здравословните проблеми, липсата на физическа активност и хроничните заболявания, или транс мазнините.“ Индустриите могат да го използват, за да всеят съмнение във всяка област, където рандомизираните контролирани проучвания не са приложими, като например климатичните промени. Какво да направим, да идем на някоя плацебо планета? Стриктното придържане към GRADE може дори да се използва за подлагане на съмнение на връзката между пушенето и рака на белите дробове.
Няма как да накараме хората да пушат, но не може ли да ги накараме да откажат цигарите? Ето едно рандомизирано контролирано проучване върху ефектите от съвета за спиране на пушенето при възрастни мъже. От групата на тези, които е трябвало да спрат да пушат, 13,7% починали още по време на проучването, докато от тези в контролната група, които не получили никакви специални инструкции, починали само 12,9%. С други думи, не действа. С разочарование изследователите заключават, че не намират доказателства за намаляването на общата смъртност изобщо. Значи в крайна сметка пушенето не е вредно? Разбира се, че не. Някой вижда ли фаталната грешка? Тук не накарали хората да се откажат от цигарите. Само ги посъветвали да спрат да пушат. Не ги заключили в отделна стая за няколко години. При последното проследяване групата със спиране на цигарите пушела по 8 цигари на ден, в сравнение с по 12 цигари на ден при контролната група; така че не е изненада, че няма разлика в смъртността, след като няма голяма разлика и в пушенето. Същото нещо е и с храненето.
Има огромно рандомизирани проучвания, свързани с храненето. инициативата за женското здраве, интервенционалното проучване върху множество рискови фактори, което пропиля стотици милиони долари, защото хората просто не успяха да следват съветите за хранене. Групите в крайна сметка имали идентичен начин на хранене, затова и имали идентични резултати относно заболеваемостта, също както рандомизираното проучване за спиране на цигарите. Неуспехът не е резултат от неопитни изследователи; тези проучвания са извършени от някои от най-добрите изследователски екипи, които са инвестирали огромни усилия, за да постигнат целите си. Но това ни показва, че няма как да провеждаме рандомизирани проучвания цяло десетилетие, които изискват промени в хранителните навици. Хората просто няма да го направят. Рандомизираните контролирани проучвания няма как да покажат ефект върху смъртността при пушене на цигари, което е доста забележително, предвид факта, че пушенето е един от най-големите известни рискови фактори в света.
Така че, на практика очакваното заключение при изследване на всяка една вредна храна ще отрази заключението на новия доклад върху месото, че хората трябва „да ядат какво си поискат и да правят каквото поискат.“ Това е същото като отвличането на медицината, основата на научни доказателства. Разбира се, бихме искали най-добрите възможни доказателства, но целият процес сега „се манипулира и се злоупотребява в подкрепа на подкопани или извратени програми.“
„Думите, че няма нужда да се намалява приема на месо привличат вниманието и интереса ни. Не е толкова интересно да кажем, че сме прегледали проучванията, за да оценим валидността с помощта на система, която не е предназначена за оценка на валидността на тези проучвания, а това, което откриваме, е нищо.“ При въпрос дали лекарите могат да кажат на хората, че една салата е по-здравословна от купа, пълна със захар, един от старшите автори на статиите за месото отговаря, че лекарите трябва да казват на хората, че „качеството на доказателствата е ниско;“ така че всичко зависи почти изцяло от техните предпочитания.“ „Когато критериите на GRADE не ни позволяват да препоръчаме категорично да не се пушат цигари и да се приемат купища захар, вярваме, че за предпочитане са други системи за оценка.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/failing-grade-for-annals-of-internal-medicine-meat-studies/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев