Използване на ангиогенезата за отслабване

Ангиогенезата представлява създаване на нови кръвоносни съдове. Туморите я използват, за да продължават да растат. Мастните ни тъкани също се нуждаят от кръвоснабдяване, за да се разширяват. Възможно ли е анти-ангиогенетичният подход да работи и за отслабването? Ще разгледаме тази тема в това видео и в следващото.
Много от съвременните лечения на рак включват стратегии, свързани с анти-ангиогенеза, от гръцки думата „ангио“ означава съд, а „генеза“ означава създаване. Така че, анти-ангиогенезата се противопоставя на създаването на кръвоносни съдове. С други думи, борба срещу рака чрез прекъсване на кръвоснабдяването към тумора.
Някои видове рак могат да растат само до големината на върха на една химикалка, ако нямат кръвоснабдяване. Растежът на тумора след това спира. Проучвания с аутопсии показват, че на практика всеки има такива малки тумори в себе си на 70-годишна възраст. Ето защо ракът без заболяване може да се смята за нормален етап на стареенето.
За да си присвоят кръвоснабдяване, туморите освобождават ангиогенни фактори, химикали, които карат нови кръвоносни съдове да се насочват към рака. Веднъж след като кръвоносният съд достигне тумора и се прикрепи към него, започва активността му – туморът може да нарасне експоненциално. Лишавайки рака от кръвоснабдяване химиотерапията, която блокира този процес, може понякога да доведе до смаляване на туморите, но в идеалния случай няма да чакаме до такъв късен стадий, за да ги премахнем с корена. Именно тук може да се намеси храненето ни. Много от фиотнутриентите, които познаваме и обичаме в чая, подправките, горските плодове, броколи и боб, има анти-ангиогенни свойства. Предвид силата на растенията, основата на анти-ангиогенния подход към рака е пълноценното растително хранене.
Но заглавието на това видео е „Използване на ангиогенезата за отслабване“. Какво е общото със затлъстяването? Замислете се. Туморите не са единствените тъкани в тялото с разширяващ се обем. Средният тумор, който се разпознава от мамографиите, е с размера на едно малко топче за игра, а растежът на рака на гърдата може да отнеме десетилетия. Ако хората преяждат, това може лесно да доведе до цял половин килограм мастни тъкани само за няколко дни. Телесните мазнини имат много кръвоносни съдове. Всяка мастна клетка е тялото ни е заобиколена от малки кръвоносни съдчета. При големите липосукции 1/3 от събраното е чиста кръв.
В зряла възраст нашите мастни тъкани постоянно се променят, разширяват се и се стесняват въз основа на ежедневната ни нужда от енергия. Това изисква развитието и отстъплението на широки мрежи от нови кръвоносни съдове. Човешкото тяло вече съдържа 96 км кръвоносни съдове. Представете си колко още километри трябва да се изградят, когато наддаваме тегло. Без ангиогенеза, без изграждането на всички тези нови кръвоносни съдове, няма да можем да добавим всичките тези мазнини. Следите ли накъде отиваме?
За да се разширят, мастните клетки освобождават същите химикали, както и туморите, за да увеличат кръвоснабдяването. Мастните тъкани са толкова ангиогенни, че сърдечно-съдовите хирурзи са опитали дори да присадят директно мастна тъкан на сърцето след инфаркт с надеждата, че това ще подпомогне растежа на артериите за справяне с блокажите. Можем да вземем мастни проби от затлъстели хора по време на бариатрична операция, да ги поставим върху живи мембрани на плодородни кокоши яйца и за една седмица мазнината буквално ще бъде погълната от кръвоносните съдове. Това може да помогне с обяснението защо излишното количество мазнини може да ускори растежа на рака.
Затлъстяването увеличава риска от над дузина различни видове рак, което увеличава цялостния риск от поява и смърт от рак с около 20%. Всички тези ангиогенни фактори, които се освобождават от нарастващите ни телесни мазнини, могат да преминат в кръвта, което да доведе до по-високи кръвни нива сред хората с наднормено тегло, а те се понижават отново, когато отслабваме. Така че можем да имаме двойна полза, ако лекуваме затлъстяването като тумор, използвайки анти-ангиогенни стратегии, за да предотвратим изначалното нарастване на мазнините. Има анти-ангиогенни лекарства, както и анти-ангиогенни храни. Ще разгледаме и двете теми в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/targeting-angiogenesis-to-lose-weight/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да се храним, за да предотвратим скъсяването на теломера?

Откриването на прости стратегии за предотвратяване или забавяне на болестите, свързани с остаряването, е основна цел на общественото здраве. Но как можем да измерим ефектите от такива стратегии? Дължината на теломера е надежден показател за биологично застаряване и рискът от развитие на хронични заболявания, свързани с възрастта. За тези от вас, които пропуснаха всичките ми видеа за теломерите – които датират отпреди повече от десет години, какво е теломер и защо има значение колко са дълги? Теломер идва от гръцки и означава „крайната част“ на хромозомите ни.
Теломерите хващат края на хромозомите като връзки за обувки, за да предпазват ДНК-то ни от протриване. Дължината на теломера е важна, тъй като има изискване за минимална дължина, но всеки пък, в който клетките ни се делят, малка част от теломера се губи и веднъж след като станат твърде къси, клетката може да умре. Ето защо теломерите понякога се наричат молекулния часовник на клетките. Всяка година ставаме все по-ниски и по-ниски, това е факелът на живота, но при някои хора този факел изгаря по-бързо отколкото при други.
Ускореното скъсяване на теломерите се определя като основен биопоказател за ускорено остаряване, риск от заболявания и по-малка продължителност на живота. Но има и добри новини. Може да се противодейства на скъсяването на теломерите с помощта на ензим в клетките, наречен теломераза. Теломеразата може да запълни загубените частички и да удължи теломерите ни. Как можем да подпомогнем този ензим и накрая да забавим клетъчното остаряване? Тренировките могат да помогнат. Хората с високи нива на физическа активност имат по-дълги теломери, докато затлъстелите хора и пушачите имат по-къси, както и хората, които не спят достатъчно. Ами храненето?
В световен план очакваме всяка антиоксидантна и противовъзпалителна диета да предпазва теломерите. Говорим за пълноценно растително хранене с намален прием на месо и замяна на животинския протеин като цяло в полза на растителните протеини. Имайки предвид, че растителните храни имат добре известни антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти, има основа да се вярва, че консумацията на растителни храни може да помогне за противодействие на теломерното изхабяване, но няма как да знаем дали наистина е така, докато не направим проверка.
Д-р Дийн Орниш, заедно с нобеловия лауреат, който откри ензима теломераза, изучаваха ефектите от специфични промени в начина на живот върху активността на теломеразата и теломерната дължина с употребата на същата растителна диета и програма за начин на живот, които е доказано, че спират развитието на сърдечното заболяване и ранния стадий рак на простатата и може би дори ранния стадий Алцхаймер. Дължината на теломера се скъсила в контролната група и хората остарели с пет години, както се очаквало, а теломерът в растителната група не само че не се скъсил толкова, а всъщност се удължил при нея. Докато при едно подобно проучване с подобен период от време нямало разлика в дължината на теломерите, когато се дава на хората по-обичайните нискомаслени млечни продукти, пилешки гърди без кожа и други стандартни съвети за по-здравословно хранене.
Растителните храни, богати на антиоксиданти, помагат за поддържане на дължината на теломерите. За разлика от тях, приемът на общи и наситени мазнини и консумацията на рафинирани зърнени, месо и месни продукти, както и сода, е свързана с по-къси теломери. Хората, които се хранят с противовъзпалителни храни, обикновено имат по-дълги теломери и колкото по-голям е противовъзпалителният потенциал на диетата с времето, толкова по-голям е потенциалът и за значително намаляване на скоростта на скъсяването на теломерите. Тези с най-противовъзпалителните диети имат почти два пъти по-голям риск от ускорено скъсяване на теломерите. Най-възпалителната съставка от храната са наситените мазнини, които се съдържат в месото, млечните, яйцата и бързите храни, наред с други възпалителни съставки, като холестерола и транс мазнините. Омега-3 обикновено действа противовъзпалително, но при проверка се оказва, че добавките с рибено масло нямат никакви значителни ефекти за теломера.
Най-важният противовъзпалителен хранителен компонент са фибрите. И наистина, ако разгледаме приема на фибри и дължината на теломерите в представителна извадка на хиляди възрастни в САЩ, въпреки че никой не приема достатъчно, колкото повече фибри се консумират, толкова по-дълги са теломерите на хората. Тъй като изглежда има увеличение с права линия, изчисленията са лесни и се оказва, че само 10 г увеличение на фибрите за 1000 калории се равнява на биологично стареене с 4 години по-малко, докато например консумацията на сода ускорява остаряването на клетките с почти 2 години за всяка дневна порция.
Разбира се, храненето, богато на фибри, и храненето със значителни количества плодове, зеленчуци и зърнени, вървят ръка за ръка. Така че, фибрите може би са просто показател за прием на много цели здравословни растителни храни, но има ли някои специфични растения, свързани с удължаването на теломерите? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-to-eat-to-prevent-telomere-shortening/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Репеленти ли са бирата, бананите и витамините от група B срещу комари?

Едно онлайн проучване за лични стратегии против комари разкри всякакви видове странни хитрини, от разрязването наполовина на един домат и оставянето му до леглото през нощта до търкането с цигарени фасове, напоени с алкохол. Можете да се накиснете и целите в алкохол с джин и тоник, да намалите захарта, да изключите месото или бананите. Но странното е, че някои казват да се избягват бананите, други казват да се ядат банани, за да оставим комарите без храна, а трети – да се мажем с банан по кожата. (Дори не искам да знам какво още може да се прави с него.)
Да ядем банани? Да избягваме банани? Няма как да знаем… докато не проверим. Влиянието на бананите върху привличането на комари, носители на малария, при хората. Изследователи от Уисконсин накарали участниците да ядат грозде или банани преди да тестват как комарите се повлияват и… приемът на банани е силно свързан с повишение на броя комари часове след изяждане на един банан, което се равнява на около 11 допълните контакт с комари след 1 час и 7 контакта след 2 часа. Междувременно приемът на грозде нямал никакъв ефект. Интересното е, че няма значение колко банана човек изяжда наведнъж, тъй като приемът на три банана изглежда не прави хората по-вкусни отколкото приема на един банан. Извод: след години на експерименти заключението е, че приемът на банани, но не на грозде, води до значително по-голямо привличане към комари часове след прием средно, въпреки че някои хора изглежда имат имунитет към ефекта на банана.
Ами джин и тоник? Някои хора предполагат, че алкохолът ще държи буболечките настрана; според други, ще страдаме от повече ухапвания от комари след прием на алкохол. Има само един начин да разберем. Пийнете си малко бира и след това поставете ръката си в кутия, пълна с комари. Заглавието издава резултатите. Приемът на алкохол стимулира привличането на комари. Около 40% от комарите кацат на ръцете при изпиването на една бутилка бира в сравнение с около 50% след това. И изглежда няма нищо общо с промените в производството на пот или температурата на кожата след пиенето. Може би е просто нещо, което започвате да отделяте след пиене. И така, не е и защото сте били ухапани няколко пъти, понеже сте припаднали на някоя алея или нещо такова. Изследователите заключават, че тъй като процентът комари, които кацат върху доброволците, значително се увеличава след прием на бира, пиенето на алкохол стимулира привличането на комарите. Но може би пък пиенето на бира, а не непременно все вид алкохол. И тук изследвали само един вид комари, този, който пренася болести като денга, зика и жълта треска.
Ами измерването на човешката привлекателност на маларийните комари преди и след като доброволците консумирали или бира (използвайки 25 доброволци и общо 2500 комари) или вода като контрола с 18 доброволци и само около 1800 комара. И? Консумацията на вода нямала ефект, но консумацията на бира увеличила привличането към доброволците. Сякаш комарите си сложили очила за бира. Консумацията на бора увеличава привлекателността на човека.
До днешна дата бананите и бирата са единствените изследвани неща, за които е изследвано, че увеличават привличането на комари. Добре, но ние бихме искали да отблъснем комарите, не да ги привличаме. Ами B витамините като домашно средство срещу комари? B витамините често се препоръчват в медиите като системен репелент срещу комари, особено в мрежата. Първите проучвания са от над половин век. Дават на хората дози витамин B1 и B6, но в поредица от последващи тестове комарите продължили да си хапят ожесточено. Само четирима души били изследвани, но витамините се оказали толкова безполезни, че учените не смятали, че си заслужава да повтарят експериментите с оглед на очевидната липса на ефект от тези витамини. Изследователите пишат, че смятат за опровергана идеята, че витамините, приемани през устата, служат като репеленти за комари. Но тук тествали само витамин B1 и B6. Ами B2, B3, B5, B9, B12? Няма как да знаем, докато не проверим.
Това са резултатите от малък брой публикувани проучвания, като това, което смята, че витамин B комплекс не е ефективен като репелент, но тези проучвания са ограничени до много малко участници, само един вид комари и ограничен брой B витамини. И така, изследователите решили да тестват веднъж завинаги всички, B1, B2, B3, B5, B6, B7 също известен и като биотин, B9, B12. Опитали и с мегадоза тиамин, B1, за който се говори, че е най-ефективният от B групата и… нищо. Никакъв ефект от добавянето на витамин B. Никой от тях. Би било добре да имаме ефективен репелент, приеман през устата. За съжаление витамин B1 е доказано неефективен. И това включва така наречените репеленти лепенки против комари, които би трябвало да осигуряват B1 през кожата. Никаква защита.
Изводът: витамин B1, също известен и като тиамин, не е надежден репелент против комари при мъжете. Опитали и с мазане по кожата. Неуспех след неуспех, учените започват да съжаляват доброволците, които седят с една стая без дрехите си. И след това пускат около 100 комара в стаята. Вижте някои от процентите ухапвания. Това са ухапвания за една минута. До 96 ухапвания за минута. Само си помислете колко зле щеше да бъде положението, ако участниците бяха яли банани и пили бира.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-beer-bananas-and-b-vitamins-mosquito-repellents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Фекални трансплантации при застаряване и отслабване

Хипократ е казал, че всички болести започват от червата. И преди съм говорил за фекалните трансплантации, прехвърляне на изпражнения от здрави хора в дебелото черво на пациенти, страдащи от възпалителни чревни заболявания, множествена склероза, дори психични проблеми, като депресия, биполярно разстройство и алкохолизъм, за да могат червата им да се пренаселят с полезни бактерии с надеждата за подобряване на състоянието им. Ами фекалните трансплантации при застаряване? Може ли фонтанът на младостта д бъде фонтан на изпражненията?
Ако дадете на мишки с ускорено застаряване фекална трансплантация от здрави мишки, те се подобряват и живеят по-дълго, но какво да кажем за човешките изпражнения? Все още нямаме данни от човек на човек, но имаме мишки, които са получили трансплантация с фекален материал от човек столетник. Мишки, хранени с изпражнения от 101-годишен човек в сравнение с изпражнения от 70-годишен. Липофусцинът е пигмент на възрастта, който се използва често като биомаркер на остаряването, и липофусцинът се натрупва значително по-малко в мозъчните тъкани на мишки, хранени с изпражненията на столетник, което означава, че вероятно в бъдеще ще използваме фекалии от столетници с цел забавяне на остаряването и подпомагане на здравословното остаряване. Защо да се къпете в кръвта на девственици, като можете да вечеряте с изпражненията на предците си? Следва продължение веднага щом се публикуват данни за предаване от човек на човек.
Добре е да избягвате изпражненията на затлъстели донори, имайки предвид този случай на надебеляване след фекална трансплантация. Една 32-годишна жена „винаги е била с нормално тегло“ докато… не получила фекална трансплантация от здрав, но затлъстял донор – дъщеря й. След трансплантацията тя наддала тегло, над 18 кг. „Тя казва, че сякаш тялото й се сменило,“ докладва нейният гастроентеролог. „Без значение колко храна приемаше или колко тренираше, не можеше да отслабне. Беше много ядосана.“
Същото нещо става и с мишките. Ако мишки получат фекални пелети от затлъстяла мишка, резултатът е удвояване на масата мазнини в сравнение с пелети от слаби мишки, въпреки че приемали значително по-малко калории. Това доказва, че чревната флора може да има жизненоважна роля при затлъстяването… на мишките. Ами при хората?
Изследователите решили да изучават двойка близнаци с разлики в затлъстяването, което означава, че единият близнак бил дебел, а другият – слаб. Какво ще се случи, ако сменим микробиомите им? Близнаците може и да са били гнусливи; така че изследователите отново преминали към мишки. Мишките, които получавали изпражнения от затлъстелия близнак, бързо се подули като размер, но не и тези, хранени от слабия близнак, въпреки еднаквото количество приемани калории. Живеенето на едно място предотвратило наддаването на тегло, слабите бактерии, обаче, скочили, за да спасят изпражненията на мишката, хранена от затлъстелия близнак, но ето я важната точка, само в контекста на здравословното хранене. Микробиомният лек действа само, когато мишките приемат храна с ниско съдържание на наситени мазнини и високо на фибри, което е логично, тъй като слабите бактерии изглежда се хранят с фибри. Заедно изследователите стигат до заключението, че „тези резултати… показват как диета с високо съдържание на наситени мазнини и недостатъчно плодове и зеленчуци може избирателно да действа срещу бактериите в червата… свързани с елегантната фигура.“
Резултатите от проучването с близнаците предполага, че ролята на чревната ни флора в затлъстяването е да се възползва напълно от по-здравословното хранене. Така че, ако близнаците си бяха разменили изпражненията, затлъстелият близнак може би щеше да отслабне, само ако комбинира микробиомните промени с по-здравословно хранене, за да подпомогне колонизацията на по-полезните бактерии. С новите бактерии на борда, обаче, по-здравословното хранене можеше да доведе до по-голяма загуба на тегло дори и при един и същ прием на калории. Но няма как да знаем… докато не проверим.
Публикувани са и предишни опити за рандомизирани двойно тайни контролирани проучвания с плацебо, които не показват ползи за отслабването при получаване на фекална трансплантация от слаб донор, но при тях хората продължили с нездравословното хранене, което е довело до първоначалното затлъстяване. Кой го е грижа дали ще продължаваме да слагаме отслабващи бактерии, хранещи се с фибри, в червата, ако не им дадем фибри, с които да се хранят? Те просто ще умрат от глад веднага. Може би трябва да направим и двете, да свържем промените в чревните бактерии с интервенция в храненето. Но ако преминете на растителна диета, наред с подлагането на трансплантация, и отслабнете драстично, как ще разберете дали трансплантацията има нещо общо? Което ни води до това проучване.
Подложили хората на растително хранене с добавка зелен чай и зелени смутита докато… те не отслабнали с около 9 кг за 6 месеца и накрая взели фекална проба. След това една част от тях прекарали остатъка от годината в обогатяване на червата с полезния микробиом, който постигнали при максимално отслабване, а останалите приемали плацебо капсули. Въпросът е, веднъж след като се върнат към обичайното си хранене, дали групата, която постоянно получавала вливки със собственото си слабо ако, продължила да поддържа добра форма? Да. Установили, че участниците, които отслабнали със здравословно хранене и след това приемали капсули, съдържащи фекални вещества, събрани през периода на диетата месеци след максималното отслабване, наддали по-малко тегло в сравнение с участниците, които приемали плацебо капсули. Така че, растителното хранене изглежда води до оптимален фекален микробиом с цел предотвратяване на повторно надебеляване. Но вместо да ядете собственото си растително ако, защо просто не се придържате към растителното хранене?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fecal-transplants-for-aging-and-weight-loss/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Максимален дихателен капацитет VO2 Max: сравнение между спортистите вегани и вегетарианци

Това е първото видео от поредицата за спорта. Влияе ли растителното хранене върху фитнеса? Кое е най-доброто време за тренировка? Гледайте поредицата, за да разберете.
Във видеото за сравнение на спортното представяне при вегетарианците и при веганите, както и тяхната издръжливост и сила, говорих за едно проучване от 2020 г., което установява, спортистите вегани, въпреки че са значително по-възрастни, имат значително по-голям дихателен капацитет и издръжливост, като времето до изтощение е с 25% по-дълго при тест за каране на велосипед. Въпросът е защо? Един потенциален механизъм, който би могъл да обясни по-високото ниво на издръжливост при веганите, е по-голямото количество прием на въглехидрати, което води до по-добра издръжливост и представяне чрез по-високия запас на гликоген в мускулите. Други потенциални механизми, които биха могли да обяснят по-добрата издръжливост при веганите може би се дължат на антиоксидантния и противовъзпалителния профил на тяхната диета.
Може би причината са сърцата им. Още едно проучване, което показва по-голям VO2 max при спортистите вегани, което означава по-голям дихателен капацитет: този път им направили ехокардиограма, за да разгледат сърцето в реално време с помощта на ултразвук, и се оказва, че по-ниската относителна плътност на стената и по-добрата камерна систолична и диастолична функция при веганите са положителни открития.
Чакайте малко. Предвид по-високия VO2 max при спортистите вегани, може би те са просто по-добре тренирани от спортистите невегани и това е причината сърцата им да изглежда, че функционират по-добре. Честотата на тренировките на седмица и дистанцията при бягането били обаче подобни и при двете групи, което предполага ползи дори и при едни и същи тренировки.
Затова е важно здравните специалисти да се образоват; за да не се опитват да откажат хората от растително хранене и е добре дори да обмислят да съветват пациентите да прилагат специална програма за тренировки. Но няма как да знаем дали има същия ефекти при хората, които не са спортисти, докато не се направи проверка.
Вегетарианска диета vs. конвенционална диета с ограничение на калориите: ефектът върху физическата форма като реакция на аеробните упражнения при пациенти с диабет тип 2. Група диабетици приемали еднакво количество калории, спортували с еднаква честота, но едните били на вегетарианска диета, другите не. Осигурявани са им всички хранения, за да се гарантира придържане към режима, а упражненията са наблюдавани отблизо.
VO2 max се повишил с 12% при вегетарианската група, значително по-добре отколкото при невегетарианската, която не се подобрила особено изобщо. Максималното представяне се подобрило с 21% във вегетарианската група, отново значително по-добре в сравнение с невегетарианската група, която не се подобрила особено. С други думи, резултатите посочват, че растителното хранене води по-ефективно до подобрение на физическата форма в сравнение с по-малко растителното, при една и съща тренировъчна програма. Ето как изглежда графиката: значително по-добър капацитет на силата и аеробната способност в групата с вегетарианско хранене.
Изглежда, че тези на вегетарианско хранене успяват по-добре да изгарят въглехидратите в сравнение с невегетарианците и имали по-добра инсулинова чувствителност, като и двете са показатели за подобрена метаболитна гъвкавост, което означава способност да се преминава редовно от изгаряне на захари към изгаряне на мазнини и обратно.
Освен физиологичните механизми, може да има и психологически фактори. Наблюдава се понижен глад и по-малко усещания за депресия при вегетарианската група, което може би им е дало по-положително отношение към спорта. Ето ги психологическите данни. Хората на вегетарианска диета имали по-голямо подобрение в качеството си на живот и настроението. Те се чувствали по-малко ограничени, което означава, че ограничението на калориите не е за тях голям проблем; имали по-малко дезинхибиране, което означава по-малка тенденция да се тъпчат с храна, заедно с може би и по-малко чувство на глад. Да не споменаваме останалите ефекти от вегетарианското хранене върху телесното тегло, гликемичния контрол, липидите в кръвта, инсулиновата чувствителност и оксидативния стрес.
Чакайте, по-добро телесно тегло? Мислех, че са приемали един и същ брой калории. Да, и двете диети били изокалорични, едни и същи калории, но храненето без месо довело до значително по-голямо отслабване, с около 3 кг повече; също и по-голямо намаление на талията; по-нисък холестерол, разбира се; по-малко повърхностни мазнини, което означава по-малко външни видими мазнини; и най-важното, значително по-голяма загуба на висцерални мазнини, метаболитно най-опасните дълбоки коремни мазнини. Едни и същи калории, но по-голяма загуба на телесни мазнини. И не е изненада за никого, по-добър контрол на диабет. Всичко това в допълнение към по-ефективното подобрение на физическата форма.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/improving-vo2max-a-look-at-vegetarian-and-vegan-athletes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев