Гликотоксини

Крайни продукти на гликацията; КПГ, много правилно съкращение, тъй като те се считат за геронтотоксини – геронто от геронтология. Това са токсини на остаряването, за които се смята, че ускоряват процеса на остаряване, мултисистемното влошаване на анатомичната цялост и функция. КПГ-тата свързват заедно протеините, което причинява скованост на тъканите, оксидативен стрес и възпаление. В мозъка те могат да допринесат за деменция; в очите, за катаракти и макулна дегенерация. В артериите и сърцето, хипертония, атеросклероза, сърдечна недостатъчност и инсулт; после анемия, бъбречна недостатъчност, остеопороза и мускулна загуба.
Има два източника на тези токсини. За единия не можем да направим много – те се произвеждат вътрешно като естествен отпаден продукт на метаболизма. Но източник номер две е нашата храна.
Сега, изследванията през 70-те години върху плъхове установили, че КПГ не се усвояват много добре и затова хранителните източници били отхвърлени като ирелевантни – до 25 години по-късно, когато най-накрая тествахме върху хора. И на вашето внимание, установихме, че КПГ от храната, които се усвояват в кръвта, могат да представляват основен източник на химично и биологично активни токсини. И така, трябва да елиминираме храните и начините на готвене, свързани с най-високото съдържание на КПГ.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/glycotoxins
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Икономичната теория за гените – оцеляване на най-дебелите

Казано е, че нищо в биологията не е логично освен в светлината на еволюцията. Известният принос на генетиката към затлъстяването може да бъде малък, но в определен смисъл може да се оспори дали всичко е причинено от нашите гени. Излишната консумация на налични калории може да е резултат от нашето ДНК.
Ние сме родени, за да ядем. През по-голямата част от човешката история и отвъд нея, ние сме съществували в положение на оцеляване, в контекста на непредвидими липси. И затова сме програмирани с със силно желание да ядем толкова, колкото можем, докато можем, и просто да съхраняваме останалото за по-късно. Достъпът до храна никога не може да се вземе за даденост, така че тези, които ядат повече в момента и са най-добри в съхраняването на повече мазнини в бъдеще, могат да оцелеят по-добре при последващи липси и да го предадат на следващите поколения. И така, поколение след поколение, хилядолетие след хилядолетие, хората с по-малко апетит ще умрат и тези, които се тъпчат, може селективно да живеят достатъчно дълго, за да предадат тяхната генетична предразположеност към хранене и съхранение на повече калории. Може би по този начин сме еволюирали в такива лакоми машини за консервиране на калории. Сега, след като вече не живеем в такива трудни времена, обаче, вече не сме толкова слаби и елегантни.
Това, което описах, е концепцията за „икономичните гени“, предложена през 1962 г., предположението, че затлъстяването е резултат от несъответствие между съвременната среда и средата, в която сме еволюирали. Сега сме като полярни мечки в джунгла. Всичката тази козина и мазнини може и да помогнат на Северния полюс, но определено ще са неблагоприятни в Конго. По подобен начин склонността за трупане на килограми може и да е била от полза в праисторическите времена, но може да се окаже пречка, когато биологията ни, изваяна на основа на липси, попаднала в земята на изобилието. Нека не бъдем лакоми или мързеливи. Затлъстяването може просто да бъде нормална реакция към ненормална среда.
Голяма част от нашата физиология е настроена да се намира в рамките на тесен обхват от долна и горна граница. Ако ни стане много топло, започваме да се потим; ако ни стане много студено, треперим. Тялото ни има механизми, чрез които да ни поддържа в баланс. За разлика от това, тялото ни не намира никакъв смисъл да развива горна граница за натрупване на телесни мазнини. В началото може да е имало еволюционен натиск, който да ни поддържа леки и пъргави заради лова, но благодарение на неща като оръжия и огън не се е налагало да се надбягваме с много саблезъби тигри през последните два милиона години. Това може да е оставило гените ни с едностранчивия селективен натиск да гуляйстват при всеки забелязан залък храна и да трупат колкото е възможно повече калории върху тялото ни.
Това, което преди е било техника за адаптиране, сега е проблем, или поне така казва хипотезата за икономичните гени, която възникнала преди повече от половин век. Тя осигурява просто и елегантно обяснение на съвременната епидемия със затлъстяването и бързо е приета от учените и миряните. Въпреки че Нийл по-късно се оттегли от първоначалното предложение, въпреки че си остава най-вече на теория, основното твърдение си остава до голяма степен прието от научната общност. И последствията са дълбоки.
През 2013 г. Американската медицинска асоциация гласува за класифицирането на затлъстяването като заболяване, против съвета на собствения си Съвет за науката и общественото здраве. Не че непременно има значение как го наричаме; всяко друго наименование би довело до също толкова много диабет. Но диабетът означава дисфункция. Лекарствата и операциите при затлъстяване не коригират никоя аномалия на човешката физиология. Тялото ни прави просто това, за което е създадено в лицето на излишните калории. Вместо някакво заболяване, затлъстяването е до голяма степен нормална реакция от нормални хора при ненормална ситуация. Над 70% от американците сега са затлъстели, така че това е буквално нормално.
Едно тяло, което наддава тегло, когато има излишни калории за консумация, има нормално поведение. Усилията за справяне с такова наддаване на тегло с лекарства или операция не са усилия за коригиране на аномалия в човешката физиология, а по-скоро за деконструиране и реконструиране на нормалните функции в ядрото.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-thrifty-gene-theory-survival-of-the-fattest
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кои са най-добрите храни?

Вместо да гледаме само отделни проучвания или отделни прегледи на проучвания, какво ще кажете да разгледаме преглед на прегледите? В последното видео покрихме напитките, като повечето от прегледите, които установяват някакви ефекти, откриват поне някакви ползи от чая, кафето, виното и млякото, но не и от подсладените напитки, като сода. Както сме разглеждали и преди в дълбочина, този подход не е идеален. Той не взима предвид неща като конфликти на интереси, като например финансиране на проучвания от индустрията, но може и да предложи интересна гледна точка върху наличното в медицинската литература. Какво показват данните за хранителните групи?
Ще забележите първото нещо, което авторите направили, било да разделят групи растителни храни и групи животински храни. С цел най-подробен преглед, можем да видим пълните резултати. Повечето проучвания върху целите растителни храни показват предпазни или най-малкото неутрални ефекти, докато повечето прегледи на животинските храни идентифицират вредни ефекти за здравето или в най-добрия случай, неутрални ефекти.
Нека разгледаме обаче нещата. Растителните храни винаги се нареждат на челни места, отразявайки общите резултати, но животинските храни варират значително. Както можете да видите, ако не бяха млечните и рибата, животинските храни ще се класифицират изцяло като неутрални или негативни.
Говорих за ефектите от финансирането на млечната индустрия в последното си видео, както и за ефектите от заместването. Хората, които пият мляко, има по-малка вероятност да пият сода, напитка, която е още по-осъждана навсякъде по света, така че защитните ефекти може би са относителни и произлизат не непременно от това, което се консумира, а по-скоро от това, което се отбягва. Това може най-добре да обясни и откритията относно рибата. В крайна сметка прототипичният избор е между пилешкото месо и рибата, а не между пилето и нахута.
И нито един преглед не е установил защитен ефект от консумацията на пилешко. Дори индустрията за сода може да измисли 14% защитни ефекти, но въпреки цялото това финансиране от националния съвет по пилешкото месо и американския борд на яйцата, пилешкото и яйцата.
Също така, както калцият в млечните продукти, в рибата също има здравословни съставки: дълговерижните омега 3 мастни киселини. Не за здравето на сърцето. В най-подробната систематична оценка на ефектите от омега 3 мастни киселини върху сърдечно-съдовото здраве до ден-днешен, увеличаването на мазнините от рибено масло имат много малък или почти никакъв ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Всъщност, ако изобщо има нещо, то това са растителните омега 3, които се съдържат в лененото семе и орехите, и те именно имат защитен ефект. Но дълговерижните омега 3 са важни за здравето на мозъка. За щастие, също както имаме най-добрите източници на калций, които не произлизат от млякото, има и незамърсени източници на дълговерижни омега 3 мастни киселини, EPA и DHA.
Изводът е, че когато става въпрос за заболявания, свързани с начина на хранене, както е затлъстяването, диабет тип 2, ментално здраве, здравето на костите, сърдечно-съдови заболявания и рак, дори и да зарежете всички животински храни и да пренебрегнете всякакви ефекти, установени от финансиране на индустрията, и вземете предвид само съществуващите налични доказателства, девет от десет компилации проучвания показват, че целите растителни храни са най-малкото не вредни, докато осем от десет прегледа върху животинските продукти установяват, че те не са полезни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-are-the-best-foods
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как ще завърши КОВИД-19: ваксинации, мутации и стаден имунитет

Дали КОВИД-19 ще изчезне естествено, след наближаването на по-топлото време? Не бива да разчитаме на това… Въпреки че вирусите на обикновената настинка следват сезонен модел, като грипа, а пикът им е всяка година, има други дихателни вирусни инфекции, чиитo пик е през пролетта или лятото. Всъщност, MERS-CoV, последният смъртоносен коронавирус, който причини епидемия, достигна пика си през август, в невероятната жега и заслепяващото слънце на Арабския полуостров.
Механизмите на сезонността на вирусните инфекции на дихателните пътища остават предмет на научни дебати. Вероятно това е комбинация на фактори, които включват самия вирус (например жизнеността на вируса при различни температури и влажност), имунитета на носителя (като статуса на витамин D и изсушаването на дихателните ни пътища), както и поведението на носителя (като събирането на едно място на податливи индивиди). Почти универсалната податливост на новите пандемични вируси може да превъзхожда сезонните фактори. Скорошните грипни пандемии се появиха през пролетните или летните месеци, въпреки че вторичните вълни обикновено удариха следващата зима. Дори и ако заразността на КОВИД-19 вируса падне това лято в северното полукълбо, поради по-топлото и по-влажно време, не се очаква това да направи голяма вдлъбнатина на пандемичната крива.
Това, което би спряло пандемията, е стадният имунитет, наличието на голяма част от населението, което да е имунизирано срещу вируса. Инфекцията може само да се изгори чрез населението, ако има достатъчно индивиди, за да може вирусът да скача от един човек на следващия. Имунизираните индивиди, които не могат да се заразят или да предадат вируса, служат като спирачки, които забавят разпространението или като контролни пръти в ядрен реактор, които чупят веригите на предаването. В идеалния случай това се постига чрез масово ваксиниране. Ваксините са начин за борба срещу огъня, използвайки огън, използвайки вируса, за да се борим срещу вируса, чрез генериране на ползите от инфекцията (имунитет) без рисковете (заболяване и смърт). За съжаление, въпреки че в момента развиваме ваксини с пандемична скорост (скромно е като го осъзнаем), средната ваксина отнема над 10 години, за да се произведе, и има 94% шанс за неуспех. Без ваксина, стадният имунитет се постига по трудния начин, чрез масова инфекция.
Пропорцията на населението, която трябва да придобие имунитет, за да се спре пандемията, може да се изчисли грубо от основната репродуктивна цифра, за която съм говорел и преди, броят на хората, които един-единствен човек може да зарази. Основното уравнение е: Pcrit = 1 – 1/R0, където R0 е основната репродуктивна цифра, а Pcrit е това, което търсим, минималната пропорция на населението, която трябва да е ваксинирана или да се е възстановила с последващ имунитет, за да се премахне огнището в рамките на това население. И така, ако всеки случай на КОВИД-19 води до това други двама да се заразят, то тогава половината от населението ще трябва да се ваксинира или да се зарази преди пандемията да умре. Но ако всеки човек средно заразява четирима други, то тогава един би бил по-близо до три четвърти от населението, което трябва да е имунизирано, за да се спре. Това е един прекалено опростен модел, но той предлага приблизителна оценка.
Въз основа на изчисленията на R0 за КОВИД-19 от големи огнища в засегнати страни, минимумът имунитет на населението, който се изисква, варира от около 30% (въз основа на изчисленията на R0 на Южна Корея от 1,43) към по-скоро 80% (въз основа на ранните изчисления на R0 от Испания, който е по-близо до 5).
Ето защо е толкова важно да се предприемат мерки по изравняване на кривата, като социалната дистанция, за да се намали броят на контактите и да се намали основната цифра на репродукция възможно най-малко. Не бихте искали да чакате докато 80% от хората са заразени.
Разбира се, всичко това действа под предположението, че хората, които се възстановят от КОВИД-19, придобиват имунитет към повторна инфекция. Това работи при маймуните резус. Учените повторно тестват две маймуни, прекарали КОВИД-19 и не успели да ги заразят повторно. Все още нямаме определен отговор по отношение на това дали хората се имунизират след инфекция, но фактът, че поне малка поредица случаи докладват потенциални ползи от лечението с „възстановяваща се кръвна плазма“, преливане на кръвни продукти от възстановил се пациент, предполага натрупването на поне временен имунитет.
Ние имаме три линии на защита срещу вирусните инфекции: циркулиращи антитела, които могат да неутрализират вируса, B клетки на паметта, които могат да създадат нови антитела след повторен контакт (B клетки на паметта са причината, поради която хората могат да си останат с имунитет срещу вируса на шарката в продължение на 50 или повече години, например), и трето, T клетки на паметта, които могат да помогнат за преследването на клетките, които са заразени с вируса. Ползата от възстановяващата се плазма произлиза от антителата, но едно 6-годишно проучване, проследило пациенти, възстановили се от SARS, установило, че около 90% вече нямат никакви налични антитела срещу SARS в кръвта си. Но това не е проблем, защото техните B клетки на паметта просто ще произведат още, нали? За съжаление нито една специфична за SARS B клетка на паметта не е намерена при нито един от предишните SARS пациенти. Така че това определено не е нещо като шарката. Сега, около 60% успели да натрупат реакция на T клетки на паметта, въпреки че не е ясно дали това само по себе си ще може да ги защити от повторна инфекция.
За разлика от СПИН-а, който пази скрити части от себе си, за да нападне имунната система и да установи дълга латентна инфекция, КОВИД-19 изглежда има по-скоро подход в стил „разбивай и граби“. Той нагло показва спектъра си от шипове протеини в предполагаем опит да се свърже по-добре с жертвите си, но разчита на скачащия кораб преди да се развие имунитет чрез изкашляне към друг носител. Това е добре както за придобиването на имунитет след възстановяване, както и за перспективите на развитие на ваксина. Една обща характеристика, която КОВИД-19 споделя със СПИН-а, обаче, е бързата му скорост на мутация.
Една причина, поради която RNA вирусите, като СПИН, коронавирусите и всички грипни вируси, представляват по-висока пандемична заплаха, отколкото тези, които използват ДНК като техен генетичен материал, е, че вирусното RNA възпроизвеждане може да бъде подлъгващо. Всеки копиращ цикъл може да доведе до множество мутанти, повечето от които дори не са живи. Но обратната страна на тази присъща неефективност е, че редки мутанти могат да възникнат от тази разнообразна популация на варианти, които избухват от всяка заразена клетка и които са или по-добре адаптирани към сегашния носител или са насочени към новите.
Високата скорост на мутацията на коронавирусите може да обясни тяхната склонност да скачат на различни видове през бариерите, но въпросът, пред който сме изправен сега е: какво предстои да направи този нов вирус? Генетичните последствия от вирусните копия, събрани от пациенти с КОВИД-19 по света вече се различават с 15%, докато различните щамове се разпростират по земното кълбо. Ето колко бързо различните щамове са се разпространили по света само за няколко кратки месеца.
При SARS епидемията определени ранни мутанти започнали да доминират, което доведе до предположението, че генетичната адаптация към хората помагаше за развитие на епидемията, но това предстои да бъде доказано. Въпреки че продължителната мутация на КОВИД-19 вируса все още не предлага идея за посоката на еволюцията си, не можем да изключим възможността вирусът да се трансформира и да стане още по-заразен или опасен в близкото бъдеще.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-covid-19-ends-vaccination-mutations-and-herd-immunity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрата маска или домашно направено покритие за КОВИД-19

Шалчетата за покриване на лицето не са заместители на маските, но може и да са по-добре от нищо. Нека ви покажа няколко проучвания. Това проучване, което изследва ефикасността на различни маски, направени в домашни условия, открива, че шаловете, калъфките за възглавници и тениските от 100% памук са вероятно най-подходящите домашни материали, които блокират различни бактерии и вируси на около 60%, както и хирургическите маски. Както виждате, средната ефективност на филтрацията е около 90% или повече с хирургичните маски, в сравнение с по-скоро 50, 60 или 70% за импровизираните платове. Торбичките за прахосмукачки действат по-добре, точно до хирургичните маски, но с тях е значително по-трудно да се диша, което ги прави неподходящи за маски за лице, същото важи и за пакетчетата чай.
Инженери от университета в Кеймбридж разгледали 20 различни опции, сравнени с хирургичните маски. И така, можете да видите, например че леките тениски имат по-малко от половината от филтрация на тежките и дебели тениски. Както виждате, ветроустойчивите якета и дънките са тук, в сравнение с хирургичните маски, заедно с торбите за прахосмукачка, но страдат от същия проблем: много трудно се диша през тях и за това не стават за маска за лице. Вземайки предвид баланса между дишане и филтрация, най-подходящите материали за маски за лице включват нещо като памучна фланелка, въпреки че един чорап, притиснат тясно срещу носа и устата може да направи добър заместител на маска в спешни случаи. Независимо от това какво използвате, опитайте се да не пипате предната част на маската, докато я носите или когато я махнете, после си измийте ръцете. И покритията за лице от плат трябва да се перат редовно.
Въпреки че покритията за лице са предназначени да защитават другите от носителя, а не носителя от другите, маските се препоръчват за самозащита по време на последната пандемия за тези с висок риск в неизбежно претъпкани условия. В болнични условия, например, носителите на маски изглежда са сравнително предпазени от зараза със SARS. Дори три или четири слоя плат обаче под формата на памучни салфетки, филтрират само малка част от това, което една обикновена хирургична маска може да блокира. Това са нива на проникване, 4 слоя памук могат да блокират само 4%, 10 пъти по-малко от обикновена хирургична маска.
Импровизираните маски изглежда не помогнаха и през 1918 г., което се приписва на факта, че за да се получи необходимата защитна филтрация, е трябвало да използват толкова много слоеве марля, че дишането е било трудно и въздухът е прониквал през ъглите. Една импровизирана маска трябва да се разглежда като последната възможна алтернатива, ако има недостиг на комерсиални маски за лице.
СЗО все още не смята, че рутинното носене на маски на публични места е необходимо, изразявайки притеснения, че това може да доведе до фалшиво усещане за безопасност и да се пренебрегнат по-важните мерки, като хигиена на ръцете и социална дистанция, и да доведе до свободно пипане на лицето. От друга страна, човек би могъл да си представи как носенето на маска може да накара хората да избягват да си пипат лицето. Ръкавиците биха могли да играят подобна роля. Наличието на ярко лилави ръкавици на ръцете може да послужи като напомняне. Ето ме мен, записващ аудиокнигата „Как да оцелеем при пандемия“. Да, все още можете да вдишате вируса, докато носите маска и можете да се заразите, дори и с ръкавици, но всяко нещо, което ви напомня за позицията на ръцете и ви спира от това да си пипате лицето, може да помогне.
Говорейки за самосъзнание, ако всеки носи маски на публични места, пациентите със симптоми, които определено трябва да ги носят, няма да се страхуват от това да са изолирани със стигма. Разбира се, универсалната употреба на маските за лице на публични места по време на пандемия може да се обмисли, единствено ако позволява наличността. За съжаление, неадекватната подготовка, злоупотребата и презапасяването са довели до критичен недостиг на лични защитни средства за хората на първа линия. Ето защо Центърът за контрол и превенция на заболяванията препоръчва покрития за лицето от плат, вместо хирургични маски.
Разбираме, че нещата стават отчаяни, когато една статия в журнала на Американската медицинска асоциация, озаглавена, „Източници на лична защитна екипировка по време на пандемията с КОВИД-19“ включва като предложение маски от филтри за кафе. Хирургичните маски обикновено се правят от хартия с желатинов слой и трябва да се сменят на всеки 4 часа, или когато се намокрят със слюнка или други течности, независимо кое е първо.
Хирургичните маски, както предполага името им, обикновено са предназначени да предпазят останалите, както когато се отваря пациентът на операционната маса. N95 маските или N95 респираторите, както често ги наричат, са подобни на чашка маски, които се прикрепят тясно към лицето. Те са предназначени да предпазят този, който ги носи. СЗО и Центърът за контрол и превенция на заболяванията имат противоречиви насоки за това какво трябва да носят здравните работници по време на рутинна грижа за пациенти с КОВИД-19. Центърът за контрол и превенция на заболяванията, заедно с европейската си алтернатива, препоръчват респиратори N95, докато според СЗО хирургичните маски са достатъчни. Докато част от неодобрението на СЗО за N95 маските идва от чувствителността към световния недостиг на такива ресурси, скритата динамика на предаването на вируса КОВИД-19 остава до голяма степен неизвестна, така че не е възможно сега да се каже коя препоръка е правила с каквато и да било увереност.
Относителната важност на директното дихателно разпространение на КОВИД-19 срещу индиректния контакт чрез замърсени предмети, са неизвестни. При други вирусни дихателни заболявания, като настинката, дишането изглежда по-важно от допира. Това показва и проучването с гривната за ръка. Например, в един експеримент с риновируса, само 50% от хората, докосвали замърсени държачки за кафе, се заразили. За грипа, относителната важност на предаването продължава да се оспорва, което е забележително, след като знаем за вируса от почти един век.
Забележете, че респираторите N95 действат най-ефективно, само ако са напълно прикрепени към лицето, ето защо те не са за всеки. Дори един до два дни набола брада могат значително да влошат необходимото запечатване. Това е реална инфографика от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, която показва кои видове косми на лицето могат или не могат да бъдат подходящи.
Те също трябва да се използват правилно. В лабораторна обстановка, респираторите N95 се оказват много ефективни, но в реалния свят един преглед на най-добрата наука относно предотвратяването на разпространението на вируси по дихателните пътища, не открива никакви доказателства, че по-скъпите, дразнещи и неудобни N95 респиратори са по-добри от обикновените хирургични маски. Не че N95 не са ефективни при филтрацията, но вероятно поради лошото придържане към правилата. Спомням си колко неудобни бяха, когато работех с пациенти с туберкулоза. Така че, това би подкрепило препоръките на СЗО, че маските N95 не са непременно по-добри в обстановката на реалния живот, въпреки че с подходящо нагласяне и спазване на правилата, те вероятно ще излязат на върха.
Дори с перфектната маска, запечатана на устата и носа ви, очите ви продължават да са изложени, което води до предложението, че медицинските служители трябва да носят очила. Очевидно маймуните могат да се заразят като се накапе КОВИД-19 върху очите им, но едно ретроспективно проучване на SARS поне не установило никакви документирани случаи на предаване на здравни служители, само защото те не използвали защита на очите си.
Докато не узнаем повече за разпространението на вируса, би било благоразумно за тези в близък контакт с кашлящи пациенти да са внимателни и да използват както защита на очите, например поне шлем за лице, така и респиратори N95. По време на огнището на SARS в Северна Америка, обикновените хирургични маски първоначално бяха препоръчвани, но съветът се промени към респираторите, след като започнаха да умират доктори.
Ето как се сравняват маските N95 с различни други покрития на лицето. Забележете, че това са графики на проникване, така че можете да видите, че за маска N95 има по-малко от 5% проникване. И така, на нивото на частиците, при което маските N95 блокират над 95%, маска, направена от тениска блокира само около 10%, шаловете – около 20%, горните дрехи – около 30%, а кърпите – около 40%.
Интересно е, че тениските с марка Ханес не са по-добри от която и да е друга марка тениски, но Ханес изглежда са известни по някаква причина. Разбира се, проучването било финансирано от Ханес – шегувам се.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-mask-or-diy-face-covering-for-covid-19
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев