Реален ли е проблемът с непоносимостта към глутен? Безглутеновите диети: развод с пшеницата

През 1980 г. изследователи в Англия съобщават за няколко жени, които страдали от хронична диария, която се оправила с диета без глутен, но все пак нямало доказателство за цьолиакия, автоимунно заболяване, свързано с непоносимост към глутен. Лекарите били скептични по това време и дори 30 години по-късно, до такава степен, че пациенти, които имали синдром на раздразнените черва, пациенти, които твърдели, че имат глутенова непоносимост без цьолиакия, често били пращани на психиатър, защото се смятало, че имат някакво скрито психично заболяване. Психологичните изследвания на такива пациенти обаче не намерили никакви доказателства, че те страдат от някакъв вид психосоматична истерия.
Лекарите са известни с това, че пренебрегват заболявания, които според тях са само в главата на хората – посттравматичен стрес, улцерозен колит, мигрена, язви, астма, Паркинсон, множествена склероза. Въпреки съпротивата от по-голяма част от медицинската общност по онова време, тези здравословни проблеми впоследствие били потвърдени за достоверни психични заболявания, вместо за празни приказки.
От друга страна интернетът е пълен с недоказани твърдения за безглутеновите диети, които са се разпространили и по медиите, за да направят глутенът злодей номер едно, с твърдения като това: „17 милиона американци имат непоносимост към глутен.“ Обаче не трябва да се забравя, че това си е „голям бизнес“.
След като буквално милиарди долари участват в схемата, трудно е да се вярва на който и да било, така че, както винаги, най-добре да се придържаме към науката. Колко доказателства имаме за съществуването на състояние, за което се предполага, че е толкова широко разпространено?
Не много. Доказателствата за такива твърдения за съжаление са много ненадеждни, защото не сме имали рандомизирани контролирани проучвания, които да покажат, че това нещо наистина съществува. Златният стандарт за потвърждение на глутеновата непоносимост, несвързана с цьолиакия, изисква безглутенова диета, последвана от двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо контролна група. Например, давате на един човек мъфин, без той да знае дали е безглутенов мъфин или глутенов мъфин, за да има плацебо контрол, и наблюдавате какво ще се случи. Причината, поради която това е необходимо, е защото, когато реално направите това, голям брой така наречени пациенти с „глутенова непоносимост“ няма да получат никаква реакция от скрития глутен, а вместо това ще реагират на безглутеновото плацебо, така че това наистина е само в главата им.
Но никога не сме имали такова ниво на доказателства до 2011 г., когато едно двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо група било публикувано, което тествало дали пациенти, оплакващи се от симптоми на раздразнени черва, които твърдят, че са се почувствали по-добре на безглутенова диета, независимо, че нямат цьолиакия, всъщност могат да познаят дали получават безглутенов хляб и мъфини или глутенов хляб и мъфини.
Започнали без глутен и без симптоми за две седмици и след това им дали хляб и мъфини. Ето какво станало с 15-те пациенти, които получили плацебото, което означава, че те започнали с безглутенова диета и продължили с безглутенова диета. Влошили се. Самата мисъл, че може би ядат нещо, което е вредно за тях, ги карала да се чувстват зле и подути. Ето това се нарича плацебо ефект. Плацебо ефектът е когато давате нещо безполезно на някого и той започва да се чувства по-добре. Ноцебо ефектът е когато давате нещо безобидно на някого и той започва да се чувства по-зле. Но малката група, която реално приемала глутен, се почувствала също по-зле. И така, стигнали до заключението, че глутеновата непоносимост, несвързана с цьолиакия, реално може и да съществува.
Това било малко проучване обаче и въпреки че безглутеновите хляб и мъфини били неразпознаваеми, може би в някакъв момент пациентите можели да различат кое кое е. И така, през 2012 г. изследователи в Италия взели 920 пациенти, които били диагностицирани с непоносимост към глутена, несвързана с цьолиакия и ги подложили на тест с едно двойно тайно насищане с пшеница, като им дали не хляб и мъфини, а капсули, пълни с пшенично брашно или пълни с плацебо брашно, един вид плацебо на прах – без никакво брашно. И над две трети се провалили на теста, тоест те се влошили на плацебото или по-точно, подобрили се с пшеницата. Но от онези, които преминали теста, имало чиста полза от това да продължат с безглутенова диета, което потвърждава съществуването на непоносимост към пшеницата, която не е свързана с цьолиакия. Сега, забележете, че казват непоносимост към пшеница, а не непоносимост към глутен.
Самият глутен може и да не причинява симптоми в червата изобщо. Вижте, повечето хора с чувствителност към пшеницата имат и разнообразие от други непоносимости. Две трети са чувствителни и към протеина на краве млякото, следват яйцата като най-често срещаният виновник.
И така, ако подложите хора на диета с ниско съдържание на тези неща, които най-често предизвикват симптоми на раздразненото черво, и после ги захраните с глутен, няма да има никакъв ефект. Едно и също увеличение на симптомите с много глутен, малко глутен или без никакъв глутен, което поставя под съмнение самото съществуване на глутенова непоносимост, несвързана с цьолиакията. Интересното е, че въпреки че са информирани, че избягването на глутена очевидно не влияе върху проблеми с червата, много участници продължили да следват безглутенова диета, тъй като те субективно описали, че се чувстват по-добре, така че изследователите се зачудили дали избягването на глутена може да подобри настроението на хората с непоносимост към пшеницата, и наистина, краткосрочното излагане на глутен изглежда предизвикало усещане на депресия при тези пациенти.
Но независимо от това дали непоносимостта към глутен, несвързана с цьолиакия, е болест на ума или болест на червата, тя вече не е състояние, което може да се пренебрегне. Само до преди няколко години, почти целият научен свят смяташе, че пшеничният протеин, глутенът, ще предизвика негативни ефекти само при хората с редки заболявания, като цьолиакия или алергия към пшеница, но през първата половина на 2013 г. започна да се приема, че някои пациенти без цьолиакия може да страдат от непоносимост към глутен или пшеница.
И наистина, панелът от експерти сега официално признава три състояния, свързани с глутена, алергия към пшеница, цьолиакия и непоносимост към глутена. И така, какъв процент от населението трябва да избягва пшеницата?
Въпреки че един на хиляда може и да имат алергия към пшеница, почти 1 на 100 имат цьолиакия, и изглежда, че броят се увеличава, въпреки че има все още шанс от по-малко от 1 на 10000 американците да бъдат диагностицирани с цьолиакия всяка година. Колко често се среща непоносимостта към пшеница? Нашите оценки в този момент са в същия този обхват, малко по-високи от 1%, но все пак това са милиони хора, които може би страдат от години, които са можели да бъдат излекувани с прости промени в храненето, но все пак лекарите не са разпознали симптомите и не са им помогнали.
Въпреки че непоносимостта към глутен продължава да събира медицински доказателства, все още не знаем как работи или колко глутен може да се понася, дали е лечима или не и какви са дълготрайните усложнения, ако не се спазва диетата. Имайки предвид липсата на знание, може би хората с непоносимост към глутена трябва да се опитат да върнат глутена обратно към диетата си всяка година, за да видят дали той все още представлява проблем.
Причината, поради която лекарите не искат да подлагат хората на безглутенови диети, освен ако не е напълно наложително, е, че за 98% от хората, хора, които нямат проблеми с глутена, пълнозърнестите храни – включително глутеновите зърнени, пшеница, ечемик, ръж – са здравословни храни, свързани с намален риск от сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет, затлъстяване и други хронични заболявания.
Само защото някои хора имат алергия към фъстъци, това не означава, че всеки трябва да избягва фъстъци. Няма доказателства, които предполагат, че следването на безглутенова диета има някакви значителни ползи за общото население. Наистина, има някакви доказателства, които предлагат, че безглутеновата диета може да навреди на чревното здраве при хора без цьолиакия, непоносимост към глутен или алергии. Те говорят за това проучване, което установява, че един месец на безглутенова диета може да навреди на чревната ни флора и имунната ни функция, като при хората на безглутенова диета потенциално създаде среда за растеж на вредни бактерии в червата им. Защо? Защото, по ирония на съдбата, от полезните ефекти на самите компоненти, хората с непоносимост към пшеница имат проблеми с фруктани и ФОДМАП, които действат като пребиотици и хранят нашите полезни бактерии, или със самия глутен, който може да подсили имунната функция. По-малко от седмица с прием на добавен глутенов протеин, значително се увеличава активността на естествените клетки убийци, което се очаква, че ще подобри способността на тялото да се бори с рака и вирусните инфекции. Хлябът с високо съдържание на глутен подобрява нивата на триглицеридите по-добре от обикновения глутенов хляб, като друг пример.
По ирония на съдбата, едно от най-големите лакомства за безглутеновите диети може да е самият глутен. Самопредписанието на безглутенова диета може да потисне нашата способност да се пазим от цьолиакия, много по-сериозната форма на глутеновата непоносимост. Начинът, по който се диагностицира цьолиакията, е като се търси възпаление, причинено от глутен при хора, страдащи от цьолиакия, но ако те не са приемали много глутен, може да пропуснем заболяването.
От там, вместо да ги подлагаме на безглутенова диета, ще искаме заподозрените да са на диета с насищане с глутен. Тук говорим за 4-6 филии глутенов хляб на ден, всеки ден за поне един месец, така че да можем да диагностицираме заболяването със сигурност. Защо е толкова важно да получим официална диагноза, ако вече сме на безглутенова диета? Ами, това е генетично заболяване, така че ще имаме предвид да изследваме и семейството, но по-важното е, че много хора на безглутенова диета, реално не са на безглутенова диета. Дори 20 части на един милион могат да бъдат токсични за хора с цьолиакия. Много хора на така наречените безглутенови диети несъзнателно ядат глутен. Понякога има замърсяване на безглутеновите продукти, така че дори и храни с етикет „без глутен“ може все пак да не са безопасни за хора с цьолиакия. Ето защо трябва да знаем.
Иронията, описана в един известен медицински журнал, че много пациенти с цьолиакия не знаят диагнозата си, докато милиони хора без проблем премахват глутена от живота си, може да се счита за фарс на общественото здравеопазване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-is-gluten-sensitivity-real-separating-the-wheat-from-the-chat
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали обогатените с витамини зърнени закуски за деца са полезни или са просто захарни сладки?

През 1941 г. Съветът на американската медицинска асоциация по храните и храненето бил запознат с един нов продукт, Ви-Чоколин, шоколадово барче, обогатено с витамини, предложен привидно като продукт с висока хранителна стойност, но реално предназначен за промотиране като един вид витаминозна захарна вафла. Със сигурност нещо такова не може да се случи днес, но това е бизнес моделът на цялата индустрия със захарни зърнени храни. Дванадесет витамини и минерали. Далеч по-добре от онези сладкиши с маршмелоу, които съдържат едва 11.
Хранителните вещества се добавят към зърнените закуски като маркетингов трик, за да създадат аура на здравето. Ако същите тези нутриенти се добавят към газираните напитки, дали ще даваме на децата си Кока-кола за закуска? Може също така да напръскаме захарен памук с витамини. Както казва една главна статия от един медицински журнал, добавянето на витамини и минерали към зърнените закуски е по-лошо от безсмислено. Финото послание е, че някак си е безопасно да се консумира повече.
Рекламната кампания на зърнената закуска на Генерал Милс „Пораснете здрави и силни деца с голямото Г“, включваща продукти като Лъки Чармс, Трикс и Шоколадови пръчици. Това е също както индустрията за мляко, която рекламира сладоледа като средство да си набавите калций. Децата, които ядат подсладена зърнена закуска, може да си набавят над 20% от дневните си калории от добавената захар. По-голямата част от захарта в американската диета идва от напитки като сода, но зърнената закуска представлява третия най-голям хранителен източник на добавена захар в диетата на децата и юношите, вместена между бонбоните и сладоледа. На една порция има повече захар в зърнена закуска като Фростед Флейкса, отколкото в една торта с шоколадов крем, брауни или поничка с крем.
Келог и Генерал Милс твърдят, че зърнените закуски допринасят само за относително малко количество захар към храненето на децата, по-малко от содата например. Това е идеален пример за психологически феномен, известен като разпръскване на отговорността. Все едно всеки ресторант в страната да твърди, че техният индивидуален принос към проблема с цигарения дим е относително малък и затова трябва да бъдат изключени от забраната за тютюнопушене. Всеки един източник на добавена захар трябва да бъде намален.
Индустрията спори, че по-голямата част от техните зърнени закуски имат по-малко от 10 г захар на порция, но когато Комисията на потребителя измерила колко точно всъщност децата си сервират, се оказало, че те консумират с около 50% повече от препоръчителния размер на порцията за повечето от тестваните зърнени закуски. Средната порция на Фростед Флейкс, която се използва, съдържа 18 гр захар – 4,5 чаени лъжички или 6 пакетчета захар. Изчислено е, че децата, които изяждат по една порция на ден от стандартната зърнена закуска, ще консумират близо 4,5 кг захар годишно, почти 1000 супени лъжици захар.
Генерал Милс предлага „защитата на Мери Попинс“, твърдейки че именно тези лъжици захар помагат на лекарството да слезе надолу, обяснявайки, че ако захарта се премахне от зърнената закуска, то тя ще има консистенцията на дървени стърготини. Ако не можем да добавяме захар, нашите зърнени закуски ще са безвкусни. Ако човек трябва да добавя захар към един продукт, за да може той да става за ядене, това трябва да бъде знак. Това е характеристиката на така наречените свръхпреработени храни, при които трябва да им сложите много неща, като захар, сол, аромати, тъй като техните естествено присъщи вкусове са премахнати, и трябва един вид да замаскирате неприятните неща на финалния продукт.
Президентът на Института по зърнени закуски твърди, че без захарните зърнени закуски децата може и да не могат изобщо да ядат закуска, подобно на аргументите на индустрията за млечни продукти, според която премахването на шоколадовото мляко от училищните столове ще доведе до риска децата като цяло да пропускат обяд. Той също подчертава, че трябва да обмислим какви са алтернативите. Както казва директорът по храненето на Келог: според мен зърнената закуска Фрут Луупс като храна е много по-полезна от картофения чипс или сладките рулца. Човек разбира, че има проблем, когато единственият начин да накара собствения си продукт да изглежда добре, е като го сравни с чипса Прингълс или с канелените рулца Синабон.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-fortified-kids-breakfast-cereals-healthy-or-just-candy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от ранното хранене, ограничено в определено време

Хранене, ограничено в определено време, при което се опитвате да наместите същото количество в тесен вечерен прозорец, има ползи, в сравнение с яденето вечерта и по-рано през деня, но също така има и странични ефекти, защото се храните с голямо количество много късно.
Най-доброто и от двете страни е установено през 2018 г. – хранене, ограничено в определено време по-рано през деня. Участниците, които изяждали същото количество храна като останалите, но се хранели между 8 ч. сутрин и 15 ч. следобед постигнали понижаване на кръвното налягане, оксидативния стрес и инсулиновата резистентност дори когато всички хора в изследването поддържали едно и също тегло. Една и съща храна и тегло, но различни резултати. Понижаването на кръвното налягане било невероятно, от 123/82 на 112/72 за пет седмици, в сравнение с ефективността на мощните лекарства за кръвно налягане.
Най-дълго продължилото проучване до ден-днешен върху храненето в ограничен период от време, продължило една 16 седмици, пилотно проучване, без контролна група, което включвало само осем души, но резултатите все пак си заслужава да се отбележат. Хората с наднормено тегло, които, както повечето от нас, се хранят в интервал от повече от 14 часа на ден, били инструктирани да се придържат към стриктен интервал за хранене от 10 до 12 часа, по техен избор. Средно те успели да намалят времето за хранене всеки ден с около 4,5 часа, а за 16 седмици отслабнали с 3 кг. Също така съобщили, че се чувстват по-енергични и спят по-добре. Това може да помогне с обяснението защо всички участници доброволно изразили интерес да продължат сами режим на хранене, ограничен в определено време дори след края на проучването. Рядко се случва това след проучвания върху отслабването. Още по-забележително, осем месеца по-късно те запазили теглото си след отслабването и подобрили енергията и съня си. След една година запазили добрите нива на енергия и съня си и продължили да отслабват, и това само заради една проста интервенция: Само препоръката към хората да се придържат стриктно към 10- до 12-часов времеви интервал на хранене по техен избор.
Как това подействало? Въпреки че никой не им е казвал да променят качеството или количеството на храната, те изглежда несъзнателно са изяждали стотици по-малко калории на ден. С времеви рамки, избрани от самите тях, няма да си помислим непременно, че ще очакваме ползи за циркадния ритъм, но понеже участниците били помолени да се придържат към този времеви интервал на хранене през седмицата, „метаболитното гадене може да бъде сведено до минимум.“ Смисълът е, че тъй като хората обикновено започват деня си по-късно през почивните дни, това ще обърка техния циркаден ритъм, и наистина изглежда така, сякаш са прелетели през няколко часови зони на запад в петък вечерта и са се върнали отново на изток в понеделник сутрин; така че, част от това метаболитно предимство може да се дължи на поддържането на по-редовен режим на хранене.
Храненето рано сутрин или по средата на деня може да има и други ползи. Продължителното гладуване през нощта с намален прием на храна вечер е свързано с по-ниски нива на възпаление и по-добър контрол на кръвната захар, като и двете неща се очаква, че ще понижат риска от заболявания, като рак на гърдата. И така, били събрани данни от хиляди пациенти, оцелели след рак на гърдата, за да се види дали продължителността на гладуването през нощта има значение. Тези, които не могат да гладуват повече от 13 часа всяка нощ, без да ядат, имали 36% по-висок риск от повторна поява на рака. Тези открития са довели до предположението, че усилията за „избягване на яденето след 8 вечерта и гладуването за 13 или повече часа през нощта, могат да са от полза за тези пациенти, които се стремят да понижат риска си от рак и неговата повторна поява,“ въпреки че ще ни трябва рандомизирано контролирано проучване, за да знаем със сигурност.
Храненето, ограничено в определен интервал от време, може дори да играе роля за здравето на може би най-дълголетното население в света, Синята зона на седмия ден на адвентистите в Калифорния. Слаби, вегетарианци, ядат ядки, спортуват, не пушат, адвентистите живеят около едно десетилетие по-дълго, отколкото останалото население на света. Тяхната по-голяма продължителност на живота се приписва на тези здравословни навици в начина им на живот, но има и един по-малко известен компонент, който също може да играе роля. Исторически погледнато, храненето два пъти на ден, закуска и обяд, с продължително гладуване през нощта, е част от учението на адвентистите. Днес, само 1 на всеки 10 попитани адвентисти, яде по два пъти на ден, но повечето, над 60%, признават, че закуската или обяда са най-голямото им хранене за деня. Въпреки че това все още предстои да се проучи по отношение на дълголетието, приемът на калории по-рано през деня с продължително гладуване през нощта, е свързано със значително отслабване във времето, което кара изследователите да заключат, че закуската и обядът с интервал помежду им от 5-6 часа и дълго нощно гладуване от 18 до 19 часа може да е полезна практическа стратегия за контрол на теглото. Теглото може да си струва чакането.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-early-time-restricted-eating
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ограничение на храненето в определени часове

Причината, поради която много кръвни тестове се правят преди хранене, след гладуване през нощта, е че храната може да извади организма от баланс, да увеличи някои показатели, свързани с болестно състояние, като например висока кръвна захар, инсулин, холестерол и триглицериди. И все пак, по-малко от 1 на всеки 10 американци може да изкара едва 12 часа без хранене. Колкото и да е еволюционно неестествено да ядем по три пъти на ден, повечето от нас ядат дори по-често от това. Едно проучване, използващо приложение за смартфон, за да запише над 25000 хранения, установило, че хората обикновено се хранят на всеки три часа през период от средно 15 часа на ден. Дали има полза от това да дадем повече почивка на тялото си?
Храненето, ограничено във времето, „се определя като гладуване за периоди от поне 12 часа, но по-малко от 24.“ Това включва опит да се установи приемът на калории в един определен прозорец от време, обикновено 3-4 часа, 7-9 часа или 10-12 часа на ден, което води до ежедневно гладуване между 12 и 21 часа. Когато мишките са ограничени до определен прозорец от време през деня, те наддават по-малко тегло, дори когато се хранят с абсолютно същото количество храна. Гризачите имат толкова бърз метаболизъм, обаче, че дори един-единствен ден гладуване, може да отнеме 15% от чистата им телесна маса. Това прави трудно екстраполирането от модели с мишки. Няма как да знаем какво ще се случи с хората, докато не направим проверка.
Скоростта на отслабване при експерименти с хранене, ограничено в определен период на деня, определено изглежда по-ниска отколкото повечето продължителни форми на периодично гладуване, което предполага, че това е по-лесно поносимо. Но как работи? Ако накарате група хора просто да спрат да ядат между 19 ч. вечерта и 6 ч. сутринта за две седмици, те ще отслабват с половин килограм на седмица, в сравнение с група без ограничение във времето за хранене. Забележете, че не са дадени никакви допълнителни инструкции или препоръки относно количеството или вида храна, консумирана, никакви устройства, броене на калории или поддържане на записки. Просто им казали да ограничат приема си на храна между 6 ч. сутринта и 19 ч. вечерта, проста намеса, лесна за разбиране и следване.
Следващата логична стъпка е да се направи изследване, продължаващо няколко месеца, вместо само няколко седмици. Затлъстели мъже и жени били помолени да ограничат храненето си във времеви интервал от 8 часа между 10:00 и 18:00 ч. Дванадесет седмици по-късно те били отслабнали с 3 кг. Тази измамно проста интервенция може би действа по различни начини. Хората обикновено ядат повече по-късно през деня и по-високомазнинни храни също по-късно през деня. Чрез премахване на яденето в късните вечерни часове, човек премахва и яденето на снаксове на дивана през телевизора вечер, висок риск за преяждането. И наистина, по време на проучването, в което хората не се хранят след 19:00 ч., участниците неволно приемали по 250 калории по-малко за деня. Има и хронобиологични ползи от спирането на късното вечерно хранене.
Предстои да направя цяла поредица от видеа за ролята на нашия циркаден ритъм върху епидемията със затлъстяването, как часът на хранене може да бъде жизненоважен и как можем да синхронизираме времето за хранене с биологичния си часовник. Само за да ви дам пример, от калориите, изядени на вечеря се дебелее значително повече, отколкото изяждането на същите тези калории на закуска.
Калориите сутрин водят до по-малко покачване на теглото отколкото същите калории, приети на вечеря. Режим на хранене с по-голяма закуска води до по-голямо отслабване отколкото същият режим на хранене с по-голяма вечеря. Храната, изядена през нощта води до по-голямо надебеляване отколкото същата храна, изядена през деня. Благодарение на нашия циркаден ритъм, забавянето на метаболизма, гладът, непоносимостта към въглехидрати, триглицеридите и склонността към напълняване са неща, които се повишават през нощта. Какво да кажем за компонента на гладуване при хранене с ограничение във времето? Вече имаме ползите от по-малко калории и избягването на вечерното хранене.
Дали фактът, че гладуваме в продължение на 11 или 16 часа играе някаква роля, като се има предвид, че средностатистическият човек може да изкара само до 9 часа на ден, без да яде? Как бихте могли да измислите някакъв експеримент, за да се тества това? Ами ако разделим хората на две групи и принудим и двете групи да изяждат по едно и също количество калории на ден, като и двете групи ядат късно вечер, но едната от тях гладува по-дълго – 20 часа. Ето какво направили изследователите от министерството на земеделието на САЩ и Националния институт по застаряване.
Мъже и жени били разделени на групи, като едни трябвало да ядат по три пъти на ден, а другите – да вместят същите калории във времеви интервал от 4 часа между 17:00 и 21:00 ч. и да гладуват през останалото време. Ако ползите за отслабването в другите две проучвания с ограничено във времето хранене се дължат на пасивно ограничение на калориите или избягване на късното хранене, то се предполага, че тези две групи ще имат един и същ резултат, защото и двете групи изяждат по едно и също количество храна и ядат късно. Но не това се случило. След осем седмици групата с ограничено във времето хранене се оказали с почти 2,26 кг по-малко телесни мазнини. Същото количество калории, но те отслабнали повече. Едно подобно проучване с 8-часов времеви интервал на хранене довел до 1,3 кг по-голяма загуба на мазнини. Така че, изглежда има полза от това да даваме на тялото си ежедневни почивки от ядене на всеки час.
Тъй като 4-часовият времеви интервал бил вечерта, обаче, те страдали от хронобиологични последствия – значително повишение на кръвното налягане и нивата на холестерол – въпреки отслабването. Най-доброто от всички страни било установено през 2018 г.: ранно хранене с ограничение във времето, хранене в малък интервал от време по-рано през деня, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/time-restricted-eating-put-to-the-test
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Невротоксичните ефекти на карамбола (звезден плод)

Някакъв човек влиза в спешното с непрестанно хълцане. Един от въпросите, които дежурният лекар трябва да зададе, е „Яли ли сте звезден плод?“
Във видеото ми за храните, богати на оксалати, говорех за невротоксичността на звездния плод – токсичност на бъбреците. Прекомерната консумация на звезден плод се свързва с развитието на оксалатно бъбречно увреждане. По-малко от една чаша сок от звезден плод или три цели плода – те не са толкова големи – може да доведе до остра невротоксичност на звездния плод. Приемът на дори умерени количества звезден плод може да доведе до проблеми с бъбреците; така че е важно да образоваме хората да избягват консумацията на звезден плод, особено на празен стомах или при състояние на дехидратация, с цел предотвратяване на невротоксичността на звездния плод.
Но какво да кажем за невротоксичността? Знаем от повече от четвърт век за невротоксичните ефекти, но много малко хора са запознати със синдрома. Започва най-често с хълцане, но после може бързо да се влоши, особено при тези с компрометирана бъбречна функция. Защо? Защото „плодът съдържа силен невротоксин, който може да се натрупа в кръвта, да премине кръвно-мозъчната бариера и накрая да причини нелечими мозъчни увреждания.“ Самият токсин, наречен карамбоксин, обикновено се изчиства през бъбреците; и затова е особено токсичен за хората с бъбречна недостатъчност – влошена функция на бъбреците – така че за тези с тежко хронично бъбречно заболяване, един-единствен звезден плод може да докара на човек гърчове в рамките на три часа, кома и след това смърт за три дни.
В една поредица от около сто случая на токсичност, консумацията варирала между само половин звезден плод до 50, като средно са били четири, но повечето хора имали някакъв вид вече съществуващо бъбречно заболяване. Средният брой на звездните плодове, изядени от групата с нормална бъбречна функция, преди тяхната токсична доза, е бил по-скоро 15. Така че, за хората с нормална бъбречна функция може да е по-вероятно да страдат от бъбречно увреждане, а не от мозъчно увреждане, което започва след прием на около четири звездни плода.
Изводът е, че хората с хронично бъбречно заболяване трябва да избягват звездните плодове, за да се предпазят от тежка интоксикация. В Бразилия, където плодът е известен, има всъщност закони, които да предупреждават хората за рисковете. Поради невротоксините, звездните плодове би трябвало да са забранени за пациенти с хронично бъбречно заболяване, и дори тези с нормална бъбречна функция е добре да избягват плода. Просто нещо, за което да се замислите, преди да поискате да достигнете звездите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/neurotoxicity-effects-of-star-fruit
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев