Камъни в бъбреците и спанак, манголд и зеленолистни от цвекло: не яжте прекалено много

Трагичният случай, в който едно пречистване със зелени смутита спира работата на бъбреците на една жена, която изпивала по две чаши спанак на ден само за 10 дни, се усложнява от факта, че тя е имала байпас на стомаха и приема антибиотици продължително време, като и двете могат да увеличат усвояването на оксалатите в спанака. Както и приемът на мега дози витамин С. Този човек получил бъбречна недостатъчност, правейки си сок от спанак и зеленолистни от цвекло, но той също така приемал 2000 мг витамин С на ден. Витамин С се метаболизира в оксалат в тялото и вероятно играе роля в това претоварване с оксалати. И в двата случая самото правене на сок им е доставяло над 1200 мг оксалати на ден, което лесно се случва със спанака – само две чаши на ден – но на практика е невъзможно с повечето други зеленолистни, като кейл, който изисква над 600 чаши на ден.
Има един случай на явно претоварване с оксалат от храната – предизвикана бъбречна недостатъчност, неусложнена от операция, антибиотици или витамин С. Един човек, който отслабнал с около 36 кг само с ядене на зеленолистни, горски плодове и ядки, което очевидно включвало и спанак по 6 пъти на ден. Трагично, функцията на бъбреците му никога не се възстановила.
Помните ли това проучване, което се опитва да покаже „огромно“ претоварване с оксалати от храната, което не е имало реално никакъв ефект върху нивата в урината? Това проучване достига до 250 мг оксалати на ден. Това е огромно количество, ако говорим за предимно зеленолистни. Това ще се равнява на 25 чаши зелеви зеленолистни, 60 чаши листа от синап, 125 чаши кейл или 250 чаши бок чой в даден момент. Но това е по-малко от половин чаша спанак.
Спанакът наистина е изключение. Въпреки че има малки количества оксалати, които се съдържат в цялата хранителна верига по принцип, спанакът сам по себе си може да допринася за 40% от приема на оксалати в САЩ. Учените от Харвард открили, че мъжете и по-възрастните жени, които ядат спанак осем или повече пъти на месец, имат около 30% по-висок риск от това да развият камъни в бъбреците.
Ами ако го сготвите? Оксалатите са водоразтворими, например, бланширащите зеленчуци могат да намалят нивата на оксалатите до една трета, така че тези 25 чаши в даден момент могат да станат 33! За ниско оксалатните зеленолистни няма значение, варени или не, тъй като те имат така или иначе ниски нива.
Спанакът на пара намалява нивата си на оксалати с 30%, а варенето намалява нивата на оксалатите повече от половина. Ако сварите три най-високо оксалатни зеленолистни – спанак, зеленолистни от цвекло и манголд, 60% от оксалатите изтичат във водата, в която са били варени. Започват с толкова високи нива обаче, дори и сварени, ще съдържат стотици пъти повече оксалати от ниско оксалатните зеленолистни, като кейла. За високо оксалатните зеленолистни няма значение дали са сготвени или не, тъй като те са с толкова високи нива, независимо от всичко.
В крайна сметка всеки, който има анамнеза за камъни в бъбреците, който така или иначе е с висок риск, или който яде по няколко чаши на ден, вероятно би трябвало да избягва голямото трио. Това е особено важно за тези, които си правят зелен сок или блендират зеленолистни, тъй като оксалатите изглежда се усвояват по-бързо в течна, отколкото в твърда форма.
Друга причина да се дава предпочитание на ниско оксалатните зеленолистни, е, че те не са такива скъперници по отношение на калция в тях. Докато по-малко от една трета от калция в млякото може да бъде бионаличен. (независимо от крава или от растение), повечето от калция в ниско оксалатните зеленчуци се абсорбира. Бионаличността на калция в някои зеленчуци е два пъти по-голяма от тази на млякото, но оксалатите в спанака, манголда и листата на цвеклото се свързват с калция, предотвратявайки усвояването му.
Други високо оксалатни храни, които са свързани с бъбречни проблеми при достатъчно високи дози включват гъба чага на прах. При четири до пет чаени лъжички на ден може да се окажете на диализа; четири чаши на ден от ревен също не е добра идея; повече от една чаша бадеми на ден или кашу. После следва карамбола, за който съм правил видео преди време: една доза от около една чаша и една четвърт чаша сок или само четири до шест плода. Прекомерната консумация на чай също може да бъде проблем, особено разтворим чай, който усилва оксалатите в урината почти четири пъти повече от сварения чай. Докладвани са два случая на увреждане на бъбреците, като и двата се дължат на пиенето на над един литър студен чай на ден. Чаят, подобно на спанака, е много здравословен; просто не прекалявайте.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/kidney-stones-and-spinach-chard-and-beet-greens-dont-eat-too-much
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да готвим зеленолистни зеленчуци?

„Основната цел на готвенето на зеленчуците е да ги направим по-годни за консумация, вкусни и смилаеми.“ Недостатъкът е обаче това, че „готвенето може да повлияе неблагоприятно върху нивата на хранителните вещества, особено на чувствителните към топлина и на водоразтворимите.“ Но дори и да варите зеленолистни в продължение на 10 минути, спадът на антиоксидантния капацитет например, което е грубо изчисление за задържането на фитонутриенти, не е толкова голям. Да, има значителен спад във всеки случай – 15 до 20% спад – но по-голямата част от антиоксидантната сила се запазва, дори и ако сварите марулята за 10 минути. Единственото хранително вещество, което намалява значително повече, е вероятно витамин С, но както виждате, зелевите зеленолистни имат в суров вид толкова много витамин С, че дори и ако ги варите в продължение на 10 минути, те пак ще имат два пъти повече витамин С в сравнение дори със суровите броколи.
Можем да видим, че витамин С в спанака наистина намалява много. Дори само бланширането му за пет минути може да намали нивата на витамин С наполовина, като над 90% се разтваря във вода след 15 минути; въпреки че по-голямата част от бета каротина, който е мастноразтворим, обикновено се запазва в листата. Но държането му в обикновена найлонова торбичка, каквато взимате в секцията за свежи плодове и зеленчуци, може да го предпази. Съхранението му в хладилник обаче е важно. Дори и в найлонова торбичка, в някой горещ ден могат да се премахнат почти 50% витамин С. Не е толкова зле, колкото изсушаването, обаче, което може да заличи до над 90% от нивата на витамин С, което предполага, че нещо като чипса от кейл може да бледнее в сравнение с пресния кейл, макар че витамин С е особено чувствителен. Другите хранителни вещества, като бета каротина например, са по-малко засегнати.
Готвенето на микровълнова фурна и на пара запазват хранителната стойност повече от варенето, което тук е измерено при кресона. Малко готвене на пара или в микровълнова има незабележим ефект в сравнение със суровия крес, но варенето за дори 2 минути може да намали антиоксидантните нива почти наполовина. Кресонът е от семейство Кръстоцветни, обаче, зеленчук от семейството на зелето и броколите, ето защо е ценен за съдържанието си на глюкозинолат, който се превръща в тази магическа съставка на зелето, сулфорафан. Какво прави готвенето с него? Най-добре да е в сурово състояние, но варенето на пара също не е зле, а микровълновата идва на второ място, после следва задушаването и варенето е на последно място. Глюкозинолатите в другите кръстоцветни зеленчуци също значително се повлияват от варенето. Изследователите заключават, че червеното зеле е най-добре да се консумира сурово, и не само в салатите. Както и преди съм казвал в „Можем да сме здрави“, винаги държа червено или лилаво зеле в хладилника, за да добавям кръстоцветни към храната си, като го нарязвам на лентички и го слагам на всичко. Но ако ще го готвите, на пара може би е най-добре, „за да се запазят всички оптимални ползи от веществата, които подпомагат здравето.“
Другите хранителни вещества, заради които прибягваме към зеленолистните, са нутриентите, които поддържат зрението, като лутеин, за който и преди съм говорил, както и фолат, особено важен за жени в детеродна възраст; и зеленчуците са основният естествен източник. Изчислено е, че приблизително половината фолат се губи по време на готвене, което може и да е вярно за варенето на броколи или за задушаването на спанак или синап. Но фолатът в задушения кейл се запазва по-добре, кат губи само около една четвърт, подобно на задушените на пара броколи.
Но забележете, че броколите имат високо съдържание в сурово състояние, така че дори и варените броколи съдържат повече фолат от суровия спанак. Но вижте листата на броколите. Не само че има едни от най-високите нива, но и нивата всъщност се покачват малко при готвене. Никой до сега не е разглеждал концентрацията на фолат в листата на броколите, които по ирония на съдбата често просто се отрязват и се хвърлят, но все пак допринасят към големите концентрации на този витамин. Ето защо трябва да внимаваме и да ги ядем. Забележете, че те също така сравняват тънко нарязания кейл с кейл, който само е накъсан на парчета, за да определят дали една по-голяма повърхност би подпомогнала по-големи загуби на фолат в кейла. Обаче не са установени никакви ефекти, така че режете на воля. Тук гледат задушаването. Ами ефектът от други методи за готвене на кейл? Има много изследвания върху готвенето на зеле и броколи, обаче много малко информация е налична за кралицата на зеленолистните… до сега.
На първо място, свеж срещу замразен. „Процесът на замразяване обикновено се разглежда като разрушителен за антиоксидантните съединения.“ Само се предполага, че замразеният би имал по-нисък антиоксидантен капацитет, в сравнение със свежия, но кейлът нарушава всички правила. Замразеният кейл имал по-голям антиоксидантен капацитет от свежия. И не само с малко, говорим за 60 процента повече. Еха! ОК, какво ще стане, когато го сготвите? Ако започнете с нормални нива на 100%, бланширането и задушаването всъщност увеличават антиоксидантното съдържание, докато готвенето на микровълнова или дори варенето не изглежда да правят много – така че можем да варим кейла без да губим антиоксидантната сила. Казах ви, че кейлът е нарушител на правилата.
Но вижте това, бланширане и задушаване на пара. Топлината може да разруши стените на клетките на растението и всички малки подклетъчни отделения и да отключи допълнителни антиоксидантни съставки, които може би са се криели до сега. Сега това обикновено се уравновесява от загубите, причинени от високата температура, но съставките на кейла изглеждат доста кръстоцветни и отстояват твърдо позицията си.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-cook-greens
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли наистина да се премахват брадавици с тиксо?

Едно от необичайните, иновативни и дълго забравени лекове, отбелязани в този журнал по дерматология, било употребата на тиксо за лекуване на брадавици, което най-накрая било подложено на тест. Има всякакви видове конвенционални терапии от киселини до криохирургия и лазери, но повечето от тях са скъпи, болезнени или и двете. Докато простото прилагане на тиксо не е нито едното, нито другото – и дори може да бъде по-ефективно отколкото да се опитвате да замразите брадавиците.
Някои лекари възхваляват проучването, отбелязвайки, че са използвали тиксо в продължение на десетилетия като безболезнено, но ефективно лечение, в сравнение с операцията и други деструктивни лечения. Единственият недостатък е, че вашите пациенти може да си помислят, че сте изперкали, но след като работи, те ще оценят мъдрия ви избор да сведете до минимум дискомфорта им.
Други лекари не били толкова развеселени. Тук те харчат пари за всичкото това модерно оборудване и накрая идва тиксото? Изследвания като това „могат да развалят репутацията на криохирургията,“ твърдейки, че 10-секундното прилагане на течен азот, който са използвали в изследването, е прекалено кратко, така че това било несправедливо сравнение. И очевидно наистина човек трябва да влезе и да бъде замразен, докато не получи реакция на мехури. И да, боли, но не твърде много, което е подозрително за бедното дете, повърнало от страх от болката преди всяко замразяване, като се подиграли на това.
Наистина ли е имало някакъв смисъл в тези 10 секунди? Ами, в проучването, сравняващо тиксото с криотерапията, тези 10-секундни лечения с криотерапия подействали в 60% от случаите, което всъщност е по-добре от резултатите на повечето проучвания с криотерапия, които изглежда само лекували около 50% от случаите. Всъщност, типичната криотерапия за брадавици действа толкова зле, че статистически тя дори не е надделяла над плацебото, така че цялата тази болка може да се окаже напразна, въпреки че агресивната криотерапия наистина изглежда работи по-добре.
Вижте, това, което трябваше да направят, пише друг лекар в отговор на проучването с тиксото, е да вземат скалпел и наистина да направят мехур, след това човекът да се върне седмица по-късно, да се опитат да го разрежат и да го спукат после може би да се върне за трети път при лекарите, хвалещи се, че мога да се доближат до 90% излекувани случаи. Да, но на каква цена?
В проучването с тиксото един пациент изгубил изследваната си брадавица при инцидент с трамплин, довел до ампутиране на пръстта. Хей, има лечение, което действа 100% ефективно: ампутация! Но на каква цена? Осемдесет и пет процента от пациентите с тиксо били излекувани без болка или увреждане на тъканите, докато агресивната криотерапия може да изисква лидокаин инжекция, нервни блокажи, за да се премине с рев през криотерапията и може да причини трайно увреждане на тъканите. Може да се окажете с тези огромни некротични лезии от измръзване. Искам да кажа, в един смисъл увреждането на тъканите е първопричината за замразяването на брадавиците, но накрая можете да си причините тези дълбоки изгаряния или да си разкъсате сухожилията, което може да причини трайно увреждане или да големи белези в редки случаи. Само психологическият стрес от това, че трябва да се върнем обратно за тази болезнена процедура, може по ирония на съдбата да наруши способността ни да се преборим с вируса на брадавиците.
И така, дори и ефективността на тиксото да е доказано, че е еквивалентна на тази на криотерапията, ще е по-добре; и наистина се оказва, че тиксото е дори по-ефективно, всъщност може и да е най-ефективно. В сравнение с 10 други лечения на брадавици, тиксото ги побеждава всички по отношение на ефективност и също по отношение на цена – по-евтино от всичко, с изключение на НПН опцията, което означава „Не прави нищо“. В сравнение с най-рентабилните достъпни предписани лечения, тиксото ОЩ, което означава тиксото от щанда, е 10 пъти по-евтино. Това е необичайно и добре дошло събитие в здравеопазването, когато едно обикновено лечение е доказано за еднакво ефективно на една евтина, поносима и безопасна алтернативна терапия.
Но почакайте. Ако погледнете последния преглед на Кохрейн, който е златния стандарт на науката, основана на научни доказателства, те признават, че криотерапията не е толкова удобна, по-болезнена е и е по-скъпа. Но докато в предишния преглед те наистина се развълнуваха от ефективността на тиксото, в две последващи проучвания тиксото изглежда напълно се провалило. И така, трябва ли да се откажем от тиксото за лечение на брадавици или има друга страна на историята? Ще разберем във вълнуващото заключение в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-you-really-remove-warts-with-duct-tape
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Причинява ли токсоплазмозата шизофрения?

Мозъчният паразит токсоплазмоза заразява около една трета от населението от развитите страни – около един на всеки четири възрастни в САЩ. Но доживотното присъствие на латентните етапи на този паразит в мозъка и мускулите на заразените хора обикновено се смята за безсимптомно от клинична гледна точка. Има го това „динамично взаимодействие между паразита, [човешкия мозък] и [нашия] имунен отговор, което води до това предизвикване на доживотното присъствие на паразита в мозъка ни.“ Не можем да се отървем от него, но поне можем да го спрем да ни убие, освен ако не се разболеем от СПИН или нещо подобно и нашите имунни защити спаднат.
„През последните 10 години обаче много независими проучвания са показали, че тази паразитна болест… може да бъде косвено отговорна за стотици хиляди смъртни случаи поради въздействието си върху честотата на пътнотранспортните и трудови злополуки, както и самоубийствата. Нещо повече, [тази] латентна токсоплазмоза вероятно е един от най-важните рискови фактори за шизофрения.“
Шизофренията има силен генетичен компонент, но дори и да имате абсолютно същите гени, като тези на един шизофреник – вашият еднояйчен близнак има шизофрения – вероятността вие също да я имате е може би по-малко от 50%. И така, какво друго би повишило риска? Проучванията, проведени над 5 десетилетия в 20 държави, установяват, че инфекцията с токсоплазмоза почти утроява шансовете за развитие на шизофрения. Това е повече от всеки един ген, причиняващ шизофрения, който е описан до сега. Сега, очевидно не всеки, който получи този паразит в мозъка, се сблъсква с шизофрения. Това може да зависи от това къде точно в мозъка паразитът се установява да живее, но това увеличено разпространение на токсоплазмозата при шизофрениците е доказано от поне 50 публикувани проучвания. Да, но какво ще кажете за проучвания, които не са били публикувани – може би тези, които не са открили никаква връзка, просто са били покрити или нещо подобно. Дори и за тези т.нар. пристрастни публикации, „доказателствата за връзка с [токсоплазмозата изглеждат] твърде много.“
Да, но все пак това е само връзка. Вместо „токсоплазмозата“ да причинява шизофрения, може би шизофренията причинява токсоплазмоза… Например, институционализираните психиатрични пациенти могат да бъдат хранени с недобре сготвено месо, което по този начин да увеличава тяхното излагане на влиянието на инфекция с токсоплазмоза. Ето къде влизат в употреба военните проучвания. Американските военни редовно събират и съхраняват кръвта на своите служители. Това дава уникална възможност да се проверят хората за инфекция доста преди диагностициране на заболяването, така че можем да видим кое произлиза първо. И първото се оказва, че е токсоплазмозата. Инфекцията може да бъде намерена преди появата на психотични симптоми.
„Най-убедителните доказателства за [причинно-следствената] роля на токсоплазмозата за предизвикване на шизофрения произлиза от едно скорошно изследване с ядрено-магнитен резонанс, което показва, че разликите в мозъчната [структура,] за които първоначално се е смятало, че са характерни за пациенти с шизофрения… в действителност присъстват само при [заразените с паразита.]“ Виждате ли, това са тези аномалии на сивото вещество, които по-често се срещат при пациенти с шизофрения, но когато ги разделите на такива, които са имали положителни и отрицателни резултати за токсоплазмоза, всъщност се виждат само при заразените мозъци. И така, значи ли това, че можем да излекуваме шизофренията с антипаразитни лекарства?
Ами, има едно лекарство от типа на тетрациклина, което може да убие токсоплазмозата при мишките и когато се дава на шизофреници, наистина изглежда, че подобрява симптомите, но лекарството също така може да има независими противовъзпалителни и неврозащитни свойства; и така, не знаем дали причината е ефектът от токсоплазмозата. „Бъдещите изследвания трябва да очертаят антипаразитния ефект на миноциклина…“ чрез тестване на пациентите за токсоплазмоза, за да се види дали лекарствата работят по-добре при тези, които са били заразени. Има четири рандомизирани контролирани проучвания до сега, които специфично оценяват антипаразитните лекарства при пациенти с шизофрения и… не е установен никакъв ефект. Но, невероятно е, че нито едно от тези проучвания не е използвало лекарство, за което е доказано, че активно убива паразитите, вече след като са били затворени в мозъка. Виждате ли, „след остра инфекция, паразитите образуват кисти в мозъка, което води до хронична инфекция през целия живот и лекарствена резистентност към често използвани антипаразитни лекарства.“
„Понастоящем няма текущи проучвания за лечение на токсоплазмоза при шизофрения, въпреки наличието на достатъчно доказателства, които да оправдаят по-нататъшно изследване.“ Надявам се някой изследовател, който слуша това, да осъзнае, че е крайно време да се оценят антипаразитните лекарства при пациентите, заразени с токсоплазмоза и с това ужасно заболяване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-toxoplasmosis-cause-schizophrenia
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Коя закуска е по-добра: зърнената закуска или овесена каша?

„Структурата на храните“, не само хранителният състав, може да бъде „жизненоважна за оптималното здраве.“ Не би трябвало да е изненадващо, че корнфлейксът и оризовките причиняват много по-голям скок в кръвната захар отколкото ориза или царевицата на кочан; но не е само добавената захар. „Дори с еднакви съставки, различната структура на храната може да e от съществено значение…“ Например, ако сравните усвояването на мазнини от фъстъците, в сравнение с точно същия брой фъстъци, смлени на фъстъчено масло, изхвърляте над два пъти по-голямо количество мазнини в тоалетната, когато ядете само фъстъци, тъй като без значение колко добре дъвчете, малки парченца фъстъци, съдържащи част от това масло, успяват да достигнат до дебелото черво. А физическата форма на храната не само променя усвояването на мазнините, но и усвояването на въглехидратите. Например, овесените ядки имат значително по-малък гликемичен индекс от инстантната овесена каша, което е просто овесени ядки, но по-тънки. А овесените ядки водят до по-ниски нива на кръвна захар и скок на инсулина от овесените ядки, смлени на брашно. Една и съща съставка, овесени ядки, но в различни форми, могат да имат различни ефекти.
Защо ни е грижа? Твърде бързото усвояване на въглехидратите след прием на храна с висок гликемичен индекс, може да предизвика „поредица от хормонални и метаболитни промени“, които могат да насърчат преяждането. Изследователи взели група затлъстели тийнейджъри и ги хранели с различни неща, всеки път с един и същи брой калории, и просто ги проследили за следващите пет часа, за да измерят последващия им прием на храна. И тези, които яли инстантната овесена каша, продължили да ядат 53% повече от онези, които изяли същото количество калории, но с цели овесени ядки. Групата с инстантната овесена каша вече похапвали в рамките на един час след хранене и приели значително повече калории през останалата част от деня. Същата храна, но с различна форма, различен ефект.
Инстантната овесена каша не е толкова лоша обаче колкото зърнените закуски, които датират още от 80-те или 90-те, дори и зърнените закуски с нула калории, като марката Shredded Wheat. Новите промишлени методи, използвани за създаване на зърнени закуски, като екструдиране и готвене чрез пукане, ускоряват храносмилането и усвояването на нишестето, което причинява прекомерно увеличаване на нивата на кръвна захар, независимо дали има добавена захар или не. Натрошената пшеница има същите съставки, като спагетите – просто пшеница – но има два пъти по-висок гликемичен индекс.
Когато ядете спагети, получавате леко повишение на кръвната захар. Ако изядете точно същите съставки под формата на хляб, обаче, всички малки мехурчета в хляба позволяват на тялото да го разгради по-бързо; така получавате голямо повишение на кръвната захар, което води до това тялото ни да реагира ускорено с прекомерно увеличаване на нивата на инсулина. И това всъщност накрая кара кръвната ни захар да иде под нивата на гладно, а това може да предизвика глад. Експериментално, ако вкарате на човек инсулин, така че кръвната му захар да се понижи, това може да предизвика глад и по-специално, желание за висококалорична храна. Накратко, храните с по-нисък гликемичен индекс могат да помогнат на човек да се чувства по-сит за по-дълго време отколкото еквивалентните храни с по-висок гликемичен индекс.
Изследователи разделили група хора на един от три варианта за закуска: овесена каша, направена от фини овесени ядки, същото количество калории от зърнена закуска Frosted Flakes, или просто вода и след това измерили колко храна хората изяждали за обяд три часа по-късно. Не само че тези, които яли овесена каша, се чувствали значително по-сити и по-малко гладни… те наистина продължили да ядат значително по-малко на обяд. Участниците с наднормено тегло изяждали два пъти по-малко калории на обяд, след ядене на овесена каша на закуска, стотици и стотици калории по-малко. Всъщност, ако забелязвате, зърнената закуска е била толкова незасищаща, че групата с корнфлейкса изяждала толкова много, колкото групата, която пропускала закуската и била само на вода. Сякаш групата със зърнена закуска не е яла нищо на закуска!
Ако давате на хората зърнена закуска Чириос с мед и ядки, часове по-късно те ще се чувстват значително по-малко сити, и по-гладни от онези, които са яли същото количество калории, но от овесена каша. Въпреки че и двете закуски са на основата на овесени ядки, по-високият гликемичен индекс, намаленото количество неусвоимо нишесте и намаленото количество неусвоими фибри в Чириоса, изглежда са организирали конспирация за намаляване на контрола върху апетита. Изследването е финансирано от Пепси, създателите на овесената каша Quaker, в конкуренция с Чириоса от съперника им, General Mills. А едно изложение върху манипулацията в проучването, финансирано от индустрията, по-късно разкрива, че проучването първоначално включва още един участник, Quaker овесена каша на квадратчета. „Съжалявам, че овесените квадратчета не са се справили толкова добре, колкото се надявахме,“ казва изследователят на Пепси, които решават да публикуват само резултатите за овесената си каша.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-is-a-better-breakfast-cereal-or-oatmeal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев