Ползите от боровинките за настроението и движението


Консумацията на горски плодове може да подобри сигнализирането на мозъка. Растителните храни са основният ни източник на антиоксидантни и противовъзпалителни съединения, но някои растителни храни могат да се окажат по-добри от други. Както съм обяснявал и преди, една чаша боровинки на ден може да подобри когнитивната функция при по-възрастните хора, както е установено в това рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група. И същото нещо се случва при децата след една-единствена порция боровинки; въпреки че две чаши боровинки действат по-добре от една.
Тази единична ударна доза боровинки може също така да подобри настроението. Едно двойно тайно проучване с плацебо контролна група, при което на децата са задавани редица въпроси: Колко се интересувате: много малко или никак, малко, умерено, доста или изключително много сте развълнувани и т.н. Преди и след изпиването на плацебото няма съществена промяна, но два часа след консумиране на около две чаши боровинки резултатите на позитивното им настроение значително се подобрили. Те се чувствали по-ентусиазирани, бдителни, вдъхновени, внимателни – такива неща. Това е при младежите, на възраст между 18 и 21 години; същото нещо при деца от 7 до 10 години. Някакъв нов опасен наркотик, променящ настроението или Риталин? Не, боровинки – и то само след една-единствена порция.
Сега, боровинките не могат всичко. Въпреки че една чаша боровинки определено изглежда, че подобрява мозъчната функция… не се наблюдава подобрение в ходенето или баланса. Може би ако опитате с по две чаши боровинки на ден? Хайде да го направим!
Дали шест седмици на приемане на 2 чаши замразени боровинки на ден ще повлияе върху функционалната мобилност на възрастни хора над 60-годишна възраст? Нека да разберем. Колко е страхотно е, че това проучване изобщо е направено? Хората за разделени на групи, които приемат или боровинки или сок от моркови като контролна мярка, оценяват се неща, като например ходене на дъска, проверка дали можете да поддържате равновесие по тясна пътека.
Две ярко жълти въжета на пода очертават тесния път и участниците са инструктирани да вървят само в рамките на очертаната от въжетата пътека. И боровинките победили сока от моркови; значителни подобрения, което предполага, че приемът на боровинки може да осигури ефективно противодействие на свързаните с възрастта нарушения на функционалната подвижност. И поглеждайки назад, изследователите си помислили, че е трябвало може би да използват нещо като краставица за контролна група, тъй като морковите също могат да осигурят някакви ползи, което прави резултатите на боровинките още по-впечатляващи. Като цяло това проучване показва необходимостта от по-голямо проучване върху боровинките като нефармакологично противодействие на проблемите в здравеопазването, свързани с някои нарушения с напредване на възрастта и независимостта. Или ако използваме версията на елемента: интервенциите с храненето чрез прием на храни, богати на фитонутриенти, като например боровинките, представляват потенциална плодотворна стратегия за справяне с някои от вредните ефекти на невродегенерацията, свързана с възрастта.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-blueberries-for-mood-and-mobility
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Макарони от боб и кълнове от леща


И преди съм говорил за ползите от боба, лещата и нахута. Но остават ли същите тези ползи след изсушаване на прах? На пазара сега има цял куп бобови макаронени изделия, направени от боб на прах вместо от пшеница. Имат ли същите ползи, каквито има целият боб? По отношение на контрола на кръвната захар, да. По отношение на кръвната захар няма разлика между целите бобови зърна, пюрето от боб и боба на прах.
Това проучване, обаче, не показва никакви ползи. Изследователи давали на група хора изсушени на прах леща/нахут/грах и не установили никаква полза за холестерола, например в сравнение с картофено плацебо. Сега, възможно е процесът на изсушаване и стриване на прах да е променил свойствата на фибрите, но тук давали на хората само по 100 гр. на ден, което е по-малко от половин консервна кутия с боб, а предишни проучвания, които са установили значителните ползи за холестерола, обикновено използват повече от това. Друго проучване върху боба на прах също не установило никакъв ефект върху холестерола, но при него давали само по 15 грама на ден – това е около 15 бобчета на ден. Ако направите систематичен преглед на всички рандомизирани контролирани проучвания върху обикновения боб, ще видите, че са установени значителни ползи при прием на около 130 грама на ден. С други думи, поне една пълна порция.
Ако в един момент ви писне от бобени макарони и консервиран и сварен боб, правенето на кълнове е евтин, ефективен и прост метод за подобрение на хранителната стойност на определени бобови растения. И по-рано сме говорили за кълновете от леща като една от най-здравословните закуски, заедно с чипса от кейл и листата нори. Всеки може да направи кълнове от леща вкъщи много лесно и за малко пари; прясна продукция целогодишно на перваза на прозореца, но има ли начин да се повиши тяхната хранителна стойност още повече? Ами, като отговор на стреса в околната среда, растенията променят своя метаболизъм и ние можем да се възползваме от това, за да променим състава и активността на растителните храни. Например, растенията също са подложени на свободните радикали, което би могло да навреди на тяхното ДНК, също както може да навреди на нашето. Така че, за да намалят излишните свободни радикали, растенията могат да засилят своята антиоксидантна защита, от което ние можем да се възползваме, когато ги ядем.
Така например, като техника за покълване на нахут, ако облъчвате бобчетата с гама-лъчи, ще можете да засилите тяхната антиоксидантна защита. Но ако не искате да превърнете нахута си от Брус Банер в хумуса Хълк, какво ще кажете за извличане на хранителния и антиоксидантен потенциал на кълновете от леща чрез температурен стрес вместо това?
Например, какво ще стане, ако вземете своите кълнове, когато са на два дни, и ги поставите в хладилника за един час. След това ги изваждате и ги оставяте да продължат да покълват нормално. Дали това един час на стрес от студа ще ги направи по-хранителни? Или вместо да ги поставяте в хладилник, какво ще стане, ако живеете във Финикс и ги извадите навън за един час?
Ето какво се случва с мярката на антиоксидантната сила на кълновете от леща, които покълват през цялото време на стайна температура – бавно нарастване с времето. Но само този един час в хладилника на втория ден води до значително по-голямо натрупване на антиоксиданти няколко дни по-късно. Същото нещо се случва за един час и на температура 40 градуса по Целзий.
Ами ако ги съхраняваме в хладилника? Кълновете обикновено се консумират свежи; За да ги запазим свежи, обикновено ги пъхаме в хладилника. Но не е имало проучвания върху ефекта от съхранението в хладилник по отношение на хранителната стойност на кълновете до… сега.
Между трети и шести ден можете да видите спад в съдържанието на фенолен фитонутриент в покълналия грах, но ако ги държите в хладилника, то се увеличава. Същото нещо е и с кълновете от боб мунг, които са често срещани кълнове от бобово растение, докато при лещата… няма значителна разлика. Трябва въпреки това да ги държим в хладилника, за да не се развалят, но най-добрият начин да се осигури максимална хранителна стойност, е да ги съхраняваме на телесна температура като ги изядем.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/bean-pastas-and-lentil-sprouts
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Инфекции на пикочните пътища от яденето на пилешко месо


Само 1 на всеки 4 души са чували за кампилобактер, в сравнение с 90% от хората, които са запознати със салмонела. Въпреки че честотата на срещане на тези две стомашно-чревни инфекции е невероятно висока, тъй като засяга над един милион американци всяка година, тя е превъзхождана от честотата на срещане на една бактерия, за която дори още по-малко хора са чували: ExPEC – екстраинтестинален (т.е. извън червата, както тези, причиняващи инфекции на пикочния мехур), патогенни (което означава, че причиняват заболявания) Е. coli, които водят до милиони инфекции годишно. Многобройни доказателства показват, че домашните птици могат да бъдат основен източник от животински произход за бактерии, които причиняват инфекции на пикочните пътища при хората, която тема разгледахме преди около 5 години. Това се основава не само върху проучвания, които показват, че този вид E. coli от купешкото пилешко месо и яйца могат да причинят инфекции на кръвните пътища, мозъчни инфекции и инфекции на пикочните пътища при мишки, проучвания върху жени с постоянни инфекции на пикочните пътища, които не се повлияват от лекарства, отчитат значително по-честа консумация на пилета, закупени на пазара. По същия начин по-възрастните хора, консумиращи пиле, е значително по-вероятно да имат инфекции на пикочния мехур, които са резистентни към лекарството Ципро, в сравнение с тези, които не ядат никакво пилешко месо. Свинското месо също е свързано с повишен риск, но не и говеждото месо.
Има твърде малко наблюдавани връзки между добитъка или говеждото месо и инфекциите извън червата при хората, което предполага, че телешкото месо не е източник на инфекции на пикочния мехур при хората, докато при пилетата от 90-те процента от пилешките трупове, които приютяват Е. coli, около 1 на всеки 5 изолирани теста има потенциала да причини инфекции на пикочните пътища.
Ами яйцата? Знаем, че купешкото пилешко месо е замърсено с извънчревни патогени, които приличат на щамовете, причиняващи инфекции на хората, но какво да кажем за купешките кокоши яйца? Вместо 1 на всеки 5 да съдържа извънчревни патогени, ситуацията е по-скоро 1 на всеки 20 яйца, което е по-близо до нивата на свинско или говеждо месо.
Изследователите са толкова сигурни, че пилешкото месо е основният източник, че когато установят същия вид щам в един вегетарианец, те тълкуват това така сякаш хората казват, че са вегетарианци, но че всъщност ядат пилешко месо или доказателство за предаване от човек на човек или дори предаване от количка за пазаруване на човек. Помните ли как повечето хора забравят да дезинфекцират ръцете си след като са взели пакет с пилешко месо в супермаркета? И така, дори и купувач, който не купува пилешко месо, може все пак да има риск от замърсяване с пилешко месо, ако бута същата количка за пазаруване след него.
Трудно е да се прецени каква част от обмяната на извънчревни инфекции може да бъде приписана на контакта човек с човек след като ректумът на консумиращия пилешко месо човек е бил колонизиран. Изследователите започнали да се навират в обществените тоалетни, за да се опитат да определят риска – хиляда проби от 56 обществени тоалетни в 33 сгради. Установили много доказателства за E. coli като цяло, особено в обществените тоалетни в парковете и заведенията за бързо хранене – повече от бензиностанциите, които ме изненада – но ето това е наистина изненадващо: женските тоалетни са по-зле от мъжките!
Но само около 1% от пробите, които взели, били положителни за извънчревните бактерии, въпреки че те били взети от места, които не са свързани с тоалетна и не са били видимо замърсени, така че човек може да пипа с голи ръце след като завърти кранчето и си измие ръцете. Така че рискът може би няма да е напълно елиминиран чрез внимателното миене на ръцете или избягване на дебрите на неща, които приличат на фекалии, въпреки че вероятно е добра идея да ги избягваме така или иначе. И използването на дезинфектанти за ръце след излизане от тоалетната, да не говорим за витрината за месо след допир до пакет с пилешко, може да предложи допълнителна защита.
Каква част от 7-те милиона инфекции на пикочните пътища всяка година в САЩ се дължат на пилешкото месо? Ако не се консумира никакво пилешко месо, колко бактерии Е. coli биха били предотвратени? Колко би намаляло разпространението? Трудно е да се каже заради времето между появата и асимптоматичната колонизация на червата с извънчревни патогени и развитието на инфекции. И така, консумирате някакво замърсено пиле и бактериите, причиняващи инфекции на пикочните пътища в червата, могат да си стоят в дебелото черво месеци наред преди да се появят, проправяйки си път към пикочния мехур и предизвиквайки инфекция. Причината, поради която знаем, че може да отнеме толкова време, е чрез проучване върху динамиката на чревната популация на причиняващите инфекции на пикочните пътища E. coli между партньорите. По-голямото пренасяне от ректум на ректум може да се обясни с високите нива на Е. coli, намиращи се в урината на заразена жена, които впоследствие могат да бъдат пренесени към партньора в зависимост от определени интимни практики.
Заключението е, че има убедителни доказателства, че купешкото месо, най-вече птиците, служи като важен източник за излагане на влиянието на E. coli, които са резистентни към антибиотиците и които причиняват инфекции на пикочните пътища. По този начин, вместо само инфекции на пикочните пътища, може би трябва да ги наричаме инфекции на пикочните пътища, причинени от храната, съкратено ИПППХ.
Разбира се, бихме могли да намалим тежестта на тези инфекции на пикочния мехур, причинени от храната, чрез разработването на някакъв вид ваксина срещу тях, или можем просто да намалим контакта ни със свежо или замразено пилешко месо. Няма вреда, няма птица.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/urinary-tract-infections-from-eating-chicken
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Хранителни добавки при аутизъм


Много често се дават хранителни добавки на деца с аутизъм. Помагат ли изобщо с нещо? Една от най-често срещаните е омега-3 под формата на рибено масло, което се основава на проучвания като това, показващо значително намаление на нивата на омега-3 в кръвта при децата с аутизъм. Но това може би е обратна причинно-следствена връзка. Вместо ниските нива на омега-3 да водят до аутизъм, може би аутизмът води до ниски нива на омега-3. Може би децата с аутизъм са просто по-злояди и не ядат достатъчно риба или ленено семе. Няма как да знаем докато не направим проучване.
Шест месеца прием на 200 мг. DHA на ден, една от дълговерижните форми на омега-3, не води до никакъв ефект. И така, ето ги всички тези деца, които я приемат, въпреки липсата на доказателства, че изобщо има някакво действие. Може би просто не приемат достатъчно? Добре, какво ще кажете за едно рандомизирано проучване с плацебо контролна група, което да включва 1500 мг. дълговерижни омега-3 мастни киселини? И високата доза също не подействала. Ако вземем заедно всички проучване, ще видим, че омега-3 под формата на хранителна добавка просто не изглежда да повлиява върху аутизма.
Ето едно предварително проучване върху витамин С като хранителна добавка за аутизъм, според което има ползи поне при една част от децата, но това не трябва да се тълкува като универсална препоръка за прием на витамин С, особено при огромните дози, които тук използвали и които могат да увеличат риска от камъни в бъбреците.
Заключението – според един преглед в журнала на Академията по педиатрия от 2017 г. – няма почти никакви доказателства в подкрепа на използването на хранителни добавки за деца с аутизъм, въпреки че тук не разглеждат данните за витамин D.
Историята с витамин D започва точно както историята с омега-3: ясни доказателства, че нивата на витамин D в кръвта са значително по-ниски при деца с аутизъм, в сравнение с други деца, и по-ниските нива на витамин D са свързани с по-тежка форма на аутизъм, но витамин D е витаминът на слънцето. Вместо витамин D да играе някаква роля при аутизма, не е ли по-вероятно децата с аутизъм просто да не излизат на слънце толкова много?
Има обаче и някои обещаващи докладвани случаи. Например, това 2-годишно дете с аутизъм, дефицит на витамин D, чийто аутизъм започнал да се подобрява след прием на витамин D под формата на добавка. Но няма как да знаем дали е случайност, докато не направим проучване.
Проучване върху ефикасността на витамин D под формата на добавка при 83 деца с аутизъм показва, че 80% се подобрили по отношение на своето поведение, зрителен контакт, внимание, като се стига до заключението, че витамин D е евтин, леснодостъпен, безопасен и може да има благоприятни свойства. Но това е открито проучване, което означава, че няма плацебо контролна група. Така че няма как да знаем какво подобрение би имало с плацебо ефекта. Сега, понякога отворените експерименти са неизбежни, както например ако изучавате ефектите от физиотерапията или нещо подобно, трудно е да се направи плацебо масаж, но можете да напъхате витамин D в хапче. Защо тогава да не направим истинско рандомизирано, двойно тайно проучване с плацебо контролна група?
Типичното извинение е, че не би било етично. Искам да кажа, ако имате дете с дефицит на витамин D, как бихте стояли отстрани, давайки му захарно хапче? Да, но ако витамин D действително работи, колко деца обричаме по този начин да продължават да страдат ненужно като публикуваме проучване, проведено не по правилен начин?
Съществуват множество различни поддържащи механизми, по които витамин D може потенциално да помогне на деца с аутизъм: подобрение на ДНК-то, противовъзпалително действие, митохондриална защита и т.н. Ето защо има спешна нужда от рандомизирани, контролирани проучвания, но до сега такива не са провеждани.
Едно рандомизирано контролирано проучване върху витамин D като добавка при деца с аутизъм, крайно време е. Дават на децата до 5000 IU на ден в зависимост от теглото им и го сравняват с плацебо. Лекарствата, които имаме за аутизъм, просто помагат за някои от свързаните с него симптоми, както можем да дадем на децата хапчета за сън или нещо подобно, но няма нито едно лекарство, което наистина да засяга основните симптоми на аутизъм.
Така че изследователските групи по света търсят нещо по-добро и тази група изглежда го е намерила. Приемането на витамин D като добавка показва различни ефекти върху основните прояви на нарушенията от аутистичния спектър, значително подобрение не само при раздразнителността и хиперактивността, но и при социализирането, повтарящите се поведения и неподходящото изразяване – първото двойно тайно рандомизирано проучване с контролна група, което доказва ефективността на витамин D при пациенти с аутизъм.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/dietary-supplements-for-autism
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Алое вера и псориазис


Псориазисът е хронично възпалително кожно заболяване, което засяга около 1 на всеки 40 души, а това го прави едно от най-честите хронични кожни заболявания по света. Има много лекарства за него, някои от които струват повече от 100 000 долара годишно, за да има ефект. Има и по-евтини лекарства, като циклоспорин, но те носят дълготрайния риск от увреждане на бъбреците, хипертония и злокачествени заболявания. Лекарството може да причини рак и бъбречна токсичност при над 50% от пациентите, лекувани в дългосрочен план, и по отношение на злокачествените заболявания, до 42 пъти по-голяма вероятност за поява на рак. И то дори не работи толкова добре, като държи болестта надалеч при малко повече от половината от пациентите за период от 4 месеца. Трябва да има по-добър начин.
Какво ще кажете за растенията: „Растителни средства за мазане за лечение на псориазис“? Ами, гелът от алое вера се счита, че притежава противовъзпалителни, противосърбежни и лечебни свойства за зарастване на рани. Да, както и преди съм споменавал, когато бил подложен на проверка за лекуване на рани, това всъщност влошило нещата. Използването на препарат от алое често е придружено от погрешна информация и преувеличени твърдения, но има някои впечатляващи доказателства. Например, за да се тестват неговите противовъзпалителни свойства, едно към едно срещу стероидите за излагане на влиянието на горчичния газ.
Горчичният газ (иприт) е вероятно най-популярния химически агент при война, който започва да се използва от Първата световна война насам. Последната широко разпространена военна употреба е през 80-те години по време на война на Иран с Ирак, като над 100 000 души били в контакт и много все още страдат от дълготрайните усложнения, включващи предимно сърбеж. Дори десетилетия след преживяване на газово нападение, 70% до 90% от хората все още имат поражения.
Локалните стероиди са най-често прилаганите медикаменти и те наистина помагат, но дългосрочната им употреба не се препоръчва и е свързана с различни странични ефекти. Ето защо какво ще кажете за по-безопасни средства, като например алое вера?
67 ветерани от войната, ранени с химични вещества, били разделени на групи, като прилагат или крем с алое вера/зехтин или стероиди, и се оказва, че сместа с алое вера действа също толкова добре, колкото и лекарството.
Добре, добре, нека опитаме какво ще стане при лечението на псориазис. До края на едномесечното проучване кремът с алое вера излекувал 83% от пациентите, в сравнение с плацебо крема, който излекувал по-малко от 10%, което води до значително изчистване на кожните лезии от псориазните плаки.
Добре, но това е в сравнение с неактивно плацебо. Какво ще кажете за сравнение със стероиди? Установено е, че алоето е по-ефективно в намаляването на клиничните симптоми. Взимате този гаден пъп и премахвате сърбящия, люспест обрив.
Ето още една красива поредица от снимки преди и след, но в този случай това може и да е било лечението с плацебо. В това двойно тайно проучване с плацебо контролна група на един гел от алое вера за лечението на лек до умерен псориазис, нещата се подобрили при 70% от местата, третирани с алое, но 80% от областите, третирани с плацебото, също се подобрили. Плацебото надвило алоето. Високата степен на реакция от плацебо гела показва възможен ефект на подобрение от само себе си. Плацебото било само ксантанова гума и вода и учените си казали, може би алоето не се е провалило, може би ксантановата гума действа също?
В крайна сметка резултатите относно ефективността на алое вера за псориазис са противоречиви, но прилагането му върху кожата изглежда безопасно, така че защо да не опитаме?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/aloe-vera-for-psoriasis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев