Детските зърнени закуски като хранителна фасада

Американската медицинска асоциация започнала да предупреждава хората относно прекомерната консумация на захар преди повече от 75 години, въз основа на нашето разбиране, че „захарта не доставя нищо като хранителна стойност, освен калории, а витамините, осигурени от други храни, се изсмукват от захарта, за да се освободят тези калории.“ Ето защо добавената захар не е просто празни калории, а има негативна хранителна стойност – колкото повече добавена захар консумира човек, толкова повече дефицити ще получава.
Като се имат предвид всички научни доказателства, агенцията за контрол на храните и добавките решила да накара производителите на преработени храни да обявят „добавената захар“ на етикетите на своите храни. Националната асоциация на киселото мляко била бясна, противопоставяйки се на декларацията за добавена захар, тъй като те имали нужда от „добавената захар“, за да увеличат вкусовите качества на своите продукти. Асоциацията на вредните храни се съмнява в науката, докато хората със сладоледа изглежда внушават, че потребителите са твърде глупави, за да я използват, така че по-добре да я оставим намира. Най-голямата компания за зърнени закуски, Келог, поела по подобна насока, противопоставяйки се, за да не обърка потребителите, а ако Агенцията за контрол на храните и лекарствата продължи с такива етикети срещу техните възражения, добавената захар би трябвало поне да присъства като бележка под линията. Вижте, тяхната цел е да осигурят на потребителите полезна информация, така че те да могат да правят информиран избор. Това от компания, която описва своята плодова зърнена закуска като пълна с вкусен плодов вкус, плодов аромат и ярки цветове. Направено с пълнозърнести храни и „леко подсладено“, добър източник на фибри.
Леко подсладено? Плодовата зърнена закуска Фрут Лупс има повече захар отколкото една поничка на Криспи крийм… Фрут Лупс съдържа повече от 40% захар от общото си тегло.
Индустрията за тютюнопушене използва подобни термини като „лек“, „нисък“, „умерен“, за да накарат продуктите им да изглеждат по-здравословни, а наскоро и това им беше забранено. Сега захарните интереси водят подобни битки за това дали техните „здравословни“, „натурални“, „леко подсладени“ термини са подвеждащи по подобен начин.
Но само вижте всички тези витамини и минерали, които са добавили. Това е един от начините, по който компаниите за зърнени закуски отговарят на призивите за забрана на техните зърнени закуски със захар. Дженерал Милс защитава Франкън Бери, Трикс и Лъки Чармс, защото са обогатени с жизненоважни витамини. Сър Грейпфелоу, доколкото разбрах, е зърнена закуска с вкус на грозде, пълна с маршмелоу с вкус на сладко грозде, но не се притеснявайте, все пак „е обогатена с витамини“.
Зърнените закуски със захар, както казва д-р Джийн Майер от Харвард, не са пълноценна храна, дори и да са обогатени с осем или десет витамина. „Мисля, че изказването ви е взето предвид,“ отговаря сенатор Макгавърн, „тези продукти могат да бъдат объркващи, вероятно е по-правилно да се нарекат захарни витамини, отколкото зърнени закуски.“
Твърдения за хранителна стойност на етикета могат да създадат „хранителна фасада, действайки с цел да отвлекат вниманието от лоши качества, като например прекомерното съдържание на захар. По-голямата част от родителите се оказва, че разбират погрешно значението на твърдения, които често се използват върху детските зърнени закуски, което повдига важни въпроси за здравеопазването… По ирония на съдбата, кутиите със зърнени закуски, които гласят, че имат ниско съдържание на калории, се оказва, че имат повече калории средно отколкото тези без такова твърдение; ето защо компаниите протестират толкова много.
Дори компаниите за производство за вафли и барчета участват в действието, хвалейки се за съдържанието си на протеини, защото вътре се съдържа някакво количество фъстъци, но това е и вафла, с 50 г захар в себе си, също както Фрут Лупс могат да се считат за барче за закуска, тъй като същата порция съдържа 40 г захар…
Като се има предвид, че според проучванията, потребителите вярват, че твърденията на опаковката, са одобрени от правителството, и се използват, за да се игнорира таблицата с хранителна стойност на гърба на опаковката, има призив от специалистите по хранене да обмислят „пълна забрана на всички твърдения на предната опаковка.“ Етикетът „умен избор“ от индустрията бил посрещнат с изненада, когато се установява, че украсява опаковките на известни зърнени закуски като Фрут Лупс и Куки Крисп. Индустрията за преработени храни похарчила над 1 милиард долара за лобиране срещу приемането на закони за по-информативни етикети, подход в стил светофар, укоряваща твърдението, че „всяка храна може да има твърде високи нива на нещо.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/kids-breakfast-cereals-as-nutritional-facade
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Откъде идват смъртоносните вируси, като MERS?

30 декември, 2019, деня преди нощта на Нова година – д-р Ли Уенлианг, офталмолог в централната болница в Ухан, провинция Хубей, Китай, праща съобщение на неговите колеги лекари, предупреждавайки ги за появата на притеснителен брой случаи на пневмония. В отговор той бил задържан за „разпространяване на слухове“, призован пред държавното бюро по сигурност и порицан за „изказване на фалшиви твърдения, които смущават държавния ред.“ 39 дни по-късно, след като се заразява със същия този вирус, за който се опитал да предупреди колегите си, той умира на 33-годишна възраст. По това време заболяването вече се е разпространило по десетки държави. Новата ми книга „Как да оцелеем при пандемия“ е в памет на д-р Ли.
Първоначалното му съобщение било: „7 потвърдени случая на SARS на пазара за морски дарове Хуанин.“ SARS е съкращение от тежък остър респираторен синдром, който, 17 години по-рано, беше първата смъртоносна глобална епидемия, предизвикана от коронавирус. (За нещастие докторът, който първи предупреждава света за тази епидемия, Карло Урбани, също умира от заболяването.)
Коронавирусите са наречени така заради вида им, който прилича на корона под електронен микроскоп – от латинската дума corona, както при коронясване – поради ресни от протеинови шипове, които обикалят от повърхността. Сигурен съм, че всички сте виждали тези графични изображения, но ето как изглеждат всъщност под електронен микроскоп. Можете да видите този ореол от шипове. Това са всъщност пилешки коронавируси, първият открит вид коронавируси, който причинява заболяване, наречено пилешки инфекциозен бронхит. Ето го КОВИД-19 коронавирусът. Малко е трудно да се видят шиповете, но се виждат много добре в тази цветна версия.
Преди голямата епидемия на SARS през 2003 г., само два коронавируса били известни като причиняващи заболяване при хората и двата водели само до обикновена настинка, но коронавирусът на SARS убивал почти един на всеки десет заразени хора. 10% смъртност.
Едно десетилетие по-късно, през 2012 г., се появява друг смъртоносен коронавирус: MERS, коронавирус с респираторен синдром от Близкия Изток. Както SARS, MERS се разпространявал и заразил хиляди хора в десетки държави, но този път един на всеки трима умирал. Над 30% смъртност!
Откъде се е появил? Откъде се появяват появяващите се инфекциозни заболявания? Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията, три четвърти от новите или появяващите се инфекциозни заболявания при хората идват от животни, вероятно въз основа на това основополагащо изследване на рисковите фактори за поява на заболявания при хората и може би има и още по-голям процент за вирусните инфекции при хората, всички от които може би са произлезли от животни и са зоонотични по произход, което означава заболяване, предавано от животно на човек.
В случая с коронавирусите, повечето човешки коронавируси изглежда произхождат първоначално от прилепи. Причината, поради която прилепите са такива добри вирусни носители, е че над 200 000 могат да се събират заедно в гъсто населени колонии и могат да прелитат над 1610 км, придобивайки и разпространявайки нови вирусни щамове. Техният уникален инструмент за навигация – ехолокацията – може дори да ускори предаването от прилеп на прилеп чрез пръскане на секрети от дихателните пътища.
Но хората не получават заболяването директно от прилепите. Прилепите се считат за изначални носители, „генетичния басейн“, от който генетични фрагменти на коронавирусите могат да се смесват и събират заедно. Нарушаването на бариерата на видовете, за да се заразят хора, изглежда изисква междинни носители, при които коронавирусите могат да се адаптират, размножават и достъпват хората. В случая с MERS, междинният носител се оказват камилите.
Един прилеп в Саудитска Арабия се установява, че е носител на MERS коронавируса, но именно контактът с телесните течности на заразени камили – най-вече назалните им секрети – се смята основният рисков фактор за човешката инфекция. Веднъж, след като камилите заразят хората, MERS може да се разпространява от човек на човек.
Сега, разбира се, хората в бизнеса с камили отричат връзката между MERS и контакта с камили. В отговор на предупрежденията, че тези в близък контакт с камили „трябва да носят подходяща лична екипировка през цялото време“, кампания в социалните мрежи била създадена, озаглавена, не си го измислям, „Целунете камилата си“.
Но чакайте, ние сме опитомили камилите преди 3000 години. Какво се случило, за да могат лигите на камилата да се превърнат в потенциална целувка на смъртта? Архивирани проби на камилска кръв показват, че MERS отдавна циркулира в тях, десетилетия преди да се предаде на хората. Защо сега?
Преди на камилите им се позволяваше да излизат свободно навън, но при отглеждането на все повече и повече камили, опустошаването на земята от паша принуждава индустрията да премине към хиляди камилски ферми, използвайки претъпкани системи за отглеждане с голяма гъстота, където камилите били затворени вътре. И високоинтензивният контакт между камилите, заедно с работниците, се смята, че е причината, която подпомогнала разпространението на коронавируса MERS от камили на хора. До 2011 г. свободното отглеждане било напълно забранено в Катар, страна в Близкия Изток с най-голяма гъстота на камилите. Следващата година били докладвани първите човешки случаи на MERS.
В следващото видео ще покрием появата на SARS коронавируса и след това появата на SARS коронавирус II, причината за КОВИД-19.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/where-do-deadly-coronaviruses-like-mers-cov-come-from
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко пъти на ден трябва да изпразваме червата?

Древен Египет е бил една от великите цивилизации, продължила над 3000 години, познанията на египтяните относно медицината са много подценявани. Те са имали медицински подспециалности. Фараоните, например, имали достъп до отдадени лекари, които били пазители на кралското изпразване на червата, термин, който бил превеждан и от йероглифите със значение „овчарят на ануса“. Как ви се струва това за един строител?
Днес, превъзходството на неговата важност продължава, като някои хора смятат изпразването на червата за жизненоважен знак за това как функционира тялото, наред с кръвното налягане, пулса и дишането. Въпреки че може и да не ни харесва да се занимаваме с подробностите около изхождането на някой човек, това е функция, която сестрите и докторите трябва да оценят.
Изненадващо, дебелото черво остава относително необятна територия, една от последните граници на тялото. Например, днешната концепция за това как изглеждат „нормалните“ изпражнения, първоначално произлиза от подробните записи на 12 последователни изхождания при 27 здрави индивиди от Обединеното кралство, които смело стигнали дотам, където никой друг не е стигал. Това трябва да са наистина подробни записи.
Причината, поради която трябва да дефинираме нормално, когато става въпрос за честотата на изхождане, например, е как по друг начин да дефинираме концепции като запек или диария, ако не знаем кое е нормално. Стандартните учебници по физиология не са толкова полезни в това отношение, твърдейки, че всичко от едно изхождане на всеки няколко седмици или месеци до 24 на ден може да се счита за нормално. Веднъж на всеки няколко месеца?
От всички човешки функции, дефекацията е може би най-малко разбираната и най-малко проучваната. Не може ли просто да попитаме хората? Оказва се, че хората имат навика да преувеличават. Има противоречие между това, което хората съобщават и това, което изследователите откриват, когато реално ги записват. Едва през 2010 г. получаваме първия сериозен преглед, който дефинира нормална честота на изхождането между три на седмица и три на ден, въз основа на факта, че именно в тази категория попадат 98% от хората. Но нормално не означава непременно оптимално.
„Нормалният“ прием на сол може да доведе до „нормално“ кръвно налягане, което може да ни помогне да умрем от „нормални“ причини, като например сърдечен удар или инсулт. Наличието на нормални нива на холестерола в общество, където е нормално да умреш от сърдечно заболяване – убиец номер едно – не е непременно нещо хубаво. И наистина, значителна част от хората с „нормално“ изхождане съобщават спешна, непълна дефекация, което води до това изследователите да стигнат до заключението, че това би трябвало да е нормално. Нормално, може би, ако приемате храни, бедни на фибри. Но не и нормално за нашия вид. Дефекацията не трябва да е болезнена. Това се демонстрира с готовност. Например, по-голямата част от африканците в селските райони, които се хранят традиционно с растителни храни, богати на фибри, могат обикновено да се изхождат без напъване при поискване. Вижте, ректумът може да има нужда да натрупа между 113 и 140 г фекалии, преди да се активира напълно рефлексът за дефекация, така че, ако не натрупвате толкова много през деня, ще трябва да се напъвате, за да активирате ректалната помпичка.
Хипократ е смятал, че изхождането в идеалния случай трябва да е два или три пъти дневно, което именно се вижда при групи населения с традиционно растително хранене, с прием на фибри, който са имали и прародителите ни, маймуните, а това е по-приемливо по отношение на храната, с която сме еволюирали в продължение на милиони години. Изглежда някак си оптимистично обаче да очакваме средностатистическият американец да се храни като африканците в селските райони. Можем обаче да ядем повече растителни храни и си осигурим достатъчно, за да направим Хипократовата клетва и да се изхождаме по 2 до 3 пъти на ден.
Няма нужда обаче това да ни става фикс идея. Всъщност, реално съществува синдромът на натрапчивото изпразване на червата, характеризиран отчасти с постоянно мислене за навиците на червата, но три пъти на ден е логично. Притежаваме нещо, което се нарича стомашно-чревен рефлекс, който се състои от бързо активиране на мускулните вълни в дебелото черво в рамките на 1 до 3 минути след прием на първите няколко хапки храна. Дори само разговорите за храна могат да накарат мозъка ви да увеличи активността на дебелото черво. Това предполага, че тялото смята, че едно хранене би трябвало да е напълно достатъчно, за да ви запълни там долу. Така че, може би трябва да приемаме достатъчно непреработени растителни храни, за да достигнем до три пъти на ден, изхождане за всяко хранене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-many-bowel-movements-should-you-have-every-day
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на преработените храни в епидемията със затлъстяването

Покачването на броя калории, осигурявано от хранителната индустрия в САЩ от 70-те години на миналия век е повече от достатъчно, за да обясни цялата епидемия със затлъстяването. Подобни скокове в излишъка от калории е отбелязан в развитите страни по света паралелно с, и предполагаемо отговорни за, разширяването на талията на тяхното население. До 2000 г. САЩ вече произвежда, след като се взема предвид целия износ, 3900 калории за всеки мъж, жена и дете – почти двойно повече от това, от което се нуждаят хората.
Невинаги е било така. Броят на калориите в хранителната индустрия всъщност е спаднал през първата половина на 20-ти век и започва да се покачва до височини без прецедент досега през 70-те години. Спадът през първата половина на века е приписван на намалението на тежкия ръчен труд. Населението е намалило нуждите си от енергия, затова и е приемало по-ниско енергийни храни. Не са им били нужни всички тези допълнителни калории. Но тогава се появява така наречената точка на преобръщане в енергийния баланс, когато фазата движете се по-малко и останете слаби, която съществуваше през по-голямата част от века, се превръща във фазата яжте повече и дебелейте, която ни преследва до ден-днешен. И така, какво се е променило?
Това, което се случи през 70-те години, беше революция на хранителната индустрия. През 60-те години по-голямата част от храната била приготвяна и готвене вкъщи. Средностатистическата „неработеща“ съпруга прекарва часове на ден готвейки и чистейки след ядене. Съпругът прекарва средно по девет минути. Но след това се случва една смесена благословена трансформация. Технологичният напредък в съхраняването и пакетирането на храна дава възможност на производителите масово да приготвят и да доставят храна, готова за консумация. Метаморфозата е сравнена с това, което се случи преди един век в индустриалната революция с масовото производство и доставка на производствени стоки. Този път те просто произвеждали масово храна. Използвайки нови консерванти, изкуствени аромати и техники, като дълбоко замразяване и вакуумирани опаковки, хранителните корпорации можеха да се възползват от икономиките от мащаба на масовото производство на готови, издръжливи, вкусни хранителни продукти, които предлагат невероятно търговско предимство пред свежите и нетрайни храни.
Помислете за Туинки. Вижте, с достатъчно време и усилия, всеки амбициозен готвач може да създаде торта с крем, но сега те се продават навсякъде за по-малко от долар или дори се доставят до вратата ви директно за 30 цента. Ако всеки път, когато някой поиска Туинки, трябва да си го изпече сам, вероятно ще изяде много по-малко Туинкита. Секторът с пакетирани храни сега е индустрия за милиарди долари.
Или помислете за скромния картоф. Отдавна сме нация от хора, ядящи картофи, но те са били най-вече печени или варени. Всеки, който е правил пържени картофи вкъщи, знае колко е трудно с цялото това белене, рязане и разплискване. Но със сложните машини и механизацията производството на пържени картофи е станало централизирано и те могат да се доставят замразени на -40 градуса до всяка верига магазини за бързо хранене в страната и така стават любимия зеленчук на Америка. Почти цялото увеличение на консумацията на картофи през последните десетилетия е под формата на пържени картофи и чипс.
Производството на цигари предлага убедителна паралелна връзка. До преди изобретяването на автоматизираните машини за навиване, цигарите е трябвало да се навиват на ръка. Трябвали 50 работници за производството на същия брой цигари, за които на една машина ще й отнеме една минута. Цените паднали, а производството скочило с милиарди. Пушенето на цигари се превърнало от относително рядко срещано до почти навсякъде. През 20-ти век средната консумация на цигари на глава от населението скочила от 54 на година на 4345 цигари на година по времето на доклада на Ръководителя на здравната служба на САЩ през 1964 г. Средностатистическият американец започнал да пуши по една цигара на седмица и стигнал до половин пакет на ден.
Самият тютюн бил също толкова пристрастяващ преди и след масовото производство. Това, което се променило, е евтиният лесен достъп. Пържените картофи винаги са били вкусни, но от рядко срещани, дори и в ресторанти, те са започнали да присъстват навсякъде и на всеки ъгъл, вероятно близо до бензиностанцията, където може да си купите Туинкис и цигари. Но вижте, първото
Туинки датира от 1930 г., а Оре-лда започнали да продават пържени картофи през 50-те години на миналия век. Трябва да има повече към историята, освен просто технологични иновации, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-processed-foods-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Диетата на Окинава: да живееш до 100

Насоките за хранене препоръчват да се опитаме да подбираме храни, които са богати на хранителни вещества, но с ниско съдържание на калории, за да намалим риска от хронични заболявания. И така, най-здравословните храни на планетата, храните с най-голяма хранителна стойност са зеленчуците, които съдържат най-много нутриенти за калориите си. Какво би станало, ако една група от населението центрира цялото си хранене около зеленчуците? Те могат да се окажат сред най-големите дълголетници в света.
Разбира се, винаги когато разберете за народи, живеещи дълго, трябва да се уверите, че е вярно, тъй като може да е трудно да се намерят удостоверения за раждане от 1890 г. Но според валидационните проучвания тези хора наистина живеят толкова дълго.
Традиционната диета в Окинава е базирана на зеленчуци, бобови и други растителни храни. Свикнал съм да виждам диетата в Окинава представена по този начин, основата е зеленчуци, бобови и зърнени, но значителен принос имат рибата и други видове месо. Но една по-точна презентация би изглеждала така, ако погледнете реално с какво се хранят. Знаем с какво са се хранили от националните архиви на САЩ, защото американските военни са управлявали Окинава преди да я върнат на Япония през 1972 г. И ако погледнете традиционното хранене на над 2000 окинавци, ето така се разпределят храните им.
Само 1% от тяхната диета се състои от риба; по-малко от 1% от диетата им е месо, същото важи за яйцата и млякото. Така че по-скоро става въпрос за 96% растителна диета и над 90% цели растителни храни – също и много малко преработени храни. И не само цели растителни храни, по-голямата част от диетата им съставлявала зеленчуци и един определен зеленчук най-вече: сладки картофи. Окинавската диета е центрирана основно около лилави и оранжеви сладки картофи. Колко вкусно! Можеше да е горчив пъпеш или гравиола? Но не, сладки картофи.
И така, над 90% цели растителни храни, това я прави силно противовъзпалителна диета, силно антиоксидантна диета. Ако измерите нивата на окислените мазнини в организма им, има ясно доказателство за по-малко увреждане от свободни радикали. Може би те просто генетично имат по-добри антиоксидантни ензими или нещо такова? Не, тяхната ензимна антиоксидантна активност е същата. Причината е във всички тези допълнителни антиоксиданти, които те приемат от храната си, които могат да се окажат решителни. По-голямата част от диетата им се състои от зеленчуци!
Така че, 8 до 12 пъти по-малко смърт от сърдечни заболявания, в сравнение със САЩ. Можете да видите, че не им е стигнало мястото на графиката за смъртността. Два до три пъти по-малко смъртни случаи от рак на дебелото черво, седем пъти по-малко смъртни случаи от рак на простатата и пет и половина по-малък риск от смърт от рак на гърдата.
Част от тази защита може да се дължи на факта, че са приемали само около 1800 калории на ден, но всъщност са изяждали по-голямо количество храна, просто целите растителни храни са по-малко наситени с калории. Има също така и една културна норма да не се преяжда.
Растителната природа на диетата може да е решаващият фактор пред ограничението на калориите, след като единственото население, което живее дори по-дълго от японците в Окинава, се храни не с 98%, а със 100% безмесна диета. Адвентистите вегетарианци в Калифорния, които са с може би най-голямата продължителност на живота, от което и да е било други описано население в света.
Мъжете и жените адвентисти вегетарианци живеят до около 83 и 86 г., което е подобно на жените в Окинава, но е по-добре от мъжете в Окинава. Най-добрите от най-добрите били адвентистите вегетарианци, които имат и здравословен начин на живот, например, без тютюнопушене, средно 87 и почти 90-годишна възраст. Това е все едно 10 до 14 години повече от основното население. 10 до 14 години допълнително живот на тази Земя в резултат на обикновен избор на начин на живот. И това се случва сега, в днешно време, докато дълголетието на окинавците е вече минало. Окинава днес има над 10 ресторанта KFC.
Нивата на наситените им мазнини са се утроили. Започнали без прием на никакъв холестерол, днес той се равнява на приема на няколко БигМак сандвича от Макдоналдс, приемът на сол се е увеличил тройно, а днес те са също с толкова голям дефицит на калий, както американците, защото приемат по-малко от половината от препоръчителния минимален дневен прием от 4700 мг на ден. За две поколения окинавците са се превърнали от най-слабите японци в най-дебелите. Като следствие, има активизиране на интереса от страна на медицинските специалисти да накарат окинавците също да започнат да се хранят с окинавската диета.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-the-okinawa-diet-living-to-100
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев