Имаме всякакви подробни статистики за смъртта, но не знаем нищо за самото преживяване. За малцинството, което умира в компанията на екипите за палиативни грижи, смъртта може да се опише като добра, но има подозрения, че за повечето, които умират в болница или старчески домове, преживяването не е хубаво. А именно там умират повечето хора. Въпреки широко разпространеното предпочитание да се умре у дома, в почти всички страни смъртта се случва в институции. И това не просто има последствия за пациента, но и за опечалените близки. Пациенти с рак, които са починали в интензивно отделение или болница, преживяват повече физически или емоционален стрес и по-лошо качество на живота си в края му. А близките им имат 5 пъти по-голяма вероятност от поява на посттравматично разстройство, и почти девет пъти по-голяма вероятност от тежка, продължителна инвалидизираща скръб. Сега това е наблюдателно проучване, хората не са рандомизирани да умрат на различни места; така че това не доказва причина и следствие, но със сигурност предизвиква безпокойство.
Когато изследователите разгледали грижата за умиращи пациенти в болниците, се оказало, че положението не е добро. Основни интервенции за поддържане комфорта на пациентите често не са осигурени; контактът с умиращия пациент е бил минимален; и дистанцирането и изолацията се влошили с наближаването на смъртта. Например, една 52-годишна жена с рак и метастази, стигнали до черния дроб. Имала силно раздуване на корема, жълтеница и много задъхана, но в съзнание. Очите й били подути и имала жълти сълзи. Пациентката не получила никакви грижи от медицинските сестри, които трябвало да се грижат. И все пак в медицинския картон е записано, че е обърнато внимание на нейната лична хигиена, зони на натиск за предотвратяване на рани от залежаване, хигиена на устната кухина и очите. Но всичко това било лъжа. Единственото внимание, което получила, било комод от асистентка. Времето за контакт било общо шест минути при 4,5 часа; изследователите проследили.
За разлика от това как би изглеждала добрата смърт? Запазване на контрол, достойнство, поверителност, облекчаване на болката, вие избирате къде, как, емоционална подкрепа, уважение на вашите желания, сбогуване, да напуснете когато вече е време и да не се увеличава безсмислено живота по изкуствен начин. Най-добрият залог за всичко това е достъп до хосписни грижи.
Палиативните грижи са мерки за комфорт и облекчаване на симптомите, подобряване на качеството на живота на всеки етап от сериозно заболяване, докато хосписът е просто начин за комфорт, когато фокусът се измества от излекуване на болестта към подобряване на качеството на последните дни от живота на човек. Хосписът често е поставен в рамката на „отказването“, но по ирония на съдбата, когато сравним хосписа с пациенти, които не са в хоспис, тези в хосписа реално живеят по-дълго. Пациентите, избрали хосписна грижа, живеят средно с около месец повече в сравнение с пациенти, които не избират този вариант. Ако разгледаме хора с напреднал стадий рак на белия дроб, избрали ранни палиативни грижи, ще видим, че те не живеят един месец повече – те живеят с два месеца и половина повече! Това е като ползата за оцеляване, която получавате от стандартен режим с химиотерапия. И всъщност това е един от начините, по които хосписът може да удължи оцеляването, като избягва риска от прекомерно лечение с химиотерапия и свързаната с нея токсичност.
Има обаче ограничения на палиативната грижа. Дори в хоспис, където човек би предположил, че има отлични палиативни грижи, има хора, които неизбежно прекарват последните си месеци в неконтролируема болка. И това непоносимо страдание, въпреки най-добрите усилия, води до желание за преждевременен край на живота на пациента. Макар и самоубийството с лекарска помощ да получава приемане, то е законно само в 8 щата плюс столицата. За разлика от това, ДСВХ е законно в цялата страна.
Доброволно спиране на вода и храна – ДСВХ, се определя като съзнателно решение за доброволно избиране да се спре храненето и пиенето на течности с основното намерение за ускоряване на смъртта поради постоянно неприемливо страдание. Говорил съм и преди за гладуването като начин за удължаване на живота; ами гладуване като начин за скъсяването му? Слушаме много за самоубийство с лекарска помощ, но ДСВХ не придобива такава популярност. Това е объркващо, тъй като се предполага, че е относително спокоен и удобен начин за смърт. Но дали е така? Колко време отнема? Как се прави? Ще говорим за предимствата, недостатъците и практичните приложения в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-die-a-good-death/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари