Милиони хора имат стентове с цел по-стабилно заболяване на коронарните артерии; и все пак, сега знаем, че за такива пациенти ангиопластиката и поставянето на стентове реално не предотвратява инфаркти, дори не осигурява дълготрайно облекчение на болката в гърдите и не подобрява цялостното оцеляване. Защо? Защото най-опасните плаки – тези, които са най-податливи към увреждане, водещо до инфаркт – не са тези, в които лекарите поставят стентове, не са тези, които често се виждат на ангиограма и задръстват кръвопотока. Така че, „ние трябва да избягваме „терапевтичната илюзия“ че правим повече отколкото е доказано чрез доказателства.“ Изглежда супер. Отваряте кръвопотока. Но ако реално не помага, защо да го правим?
И не говорим само за пропилени милиарди долари. Поставянето на стент и лекарствата за разреждане на кръвта, които трябва да приемате, могат да причинят усложнения, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и смърт. Рисковете са относително ниски; по-малко от 1% шанс да ви убие или да получите инсулт. 15% риск от инфаркт е само, ако стентът се запуши на по-късен етап, което се случва само на 1% в близкото бъдеще. 13% бъбречни увреждания е истинска опасност, обаче, поради боята, която трябва да инжектират, но това обикновено се оправя от само себе си. Най-сериозните усложнения, като смърт, се случват само на около 1 на всеки 150 случая. Но трябва да умножите това по факта, че стотици хиляди процедури се извършват всяка година.
При спешни случаи, както ако активно имате инфаркт, ангиопластиката може да бъде животоспасяваща, но тези стотици хиляди са за стабилно коронарно артериално заболяване, при което изглежда няма полза. И така, лекарите убиват или причиняват инсулти на хиляди хора всяка година за нищо. И тук дори не броим десетките хиляди тайни мини инсулти, които могат да допринесат към когнитивното увреждане, причинено от тези процедури. Между 11 и 17% от хората, които преминават през ангиопластика или стентове, се оказват с нови лезии в мозъка. Това е около един на всеки шест.
Как лекарите убеждават пациентите да се подложат на тези неща, след като така не понижават риска си от смърт, инфаркт или няма дълготрайно облекчение на симптомите? Очевидно като не информират пациентите, че това не намалява риска им от смърт или инфаркт, или че няма дълготрайно облекчение на симптомите.
Кардиолозите са наясно за колко малко те помагат, но проучванията постоянно показват, че пациентите мислят, че стентовете ще намалява риска им от инфаркт или смърт. Над 70% от пациентите погрешно вярват, че стентовете ще удължат живота им или ще предотвратят бъдещи инфаркти. Ето защо е проведено това проучване – за да се разбере откъде пациентите научават тези налудничави идеи. И отговорът е, че много пациенти не са информирани, подтиквани са към процедури, от които няма да имат ползи по начина, по който те си мислят, от лекари, които преувеличават ползите и омаловажават рисковете. Защо ще правят това? Ами, една от причините е, защото на лекарите може би се плаща на процедура. Плаща им се повече, ако предлагат стентове, отколкото ако предлагат здравословна диета и промени в начина на живот.
Пациентите със стабилно коронарно заболяване, които се подлагат на ангиопластика и поставяне на стент, често не са информирани правилно. От 59 записани разговори, само два включват всички седем елемента на информираното взимане на решения – с други думи, да се казва на хората, че те имат избор, да се обясни проблема, да се обсъдят алтернативите, предимствата и недостатъците, да се информират пациентите, че процедурата може и да не работи, да се попитат дали те разбират, дори само да се попита дали пациентите имат въпроси и да се попита какво те желаят да направят. Само 3% от дискусиите лекар-пациент за стентове отговарят на тези основни елементи. И това, при положение че лекарите знаят, че биват записвани; така че, това може да бъде в най-добрия случай. Три процента! Цитирам от журнала на клиниката Кливланд, когато става въпрос за ангиопластика и стентове, „истински информираното съгласие рядко се случва.“
Нищо чудно, че сред почти 1000 запитани пациенти в 10 академични и обществени болници в САЩ, само 1% знаели истината. Забележително е, че някои обвиняват пациентите за своето невежество, те са тези, които „надценяват и разбират погрешно ползите… както пациентите с рак, които вярват, че [тяхната химиотерапия] осигурява потенциал за излекуване – те имат „погрешно схващане за лечението.“
Не гледайте пациентите, за да разберете защо толкова много пациенти приемат процедури със съмнителни ползи. „Пациентите мислят, че се подлагат на животоспасяващи процедури, защото медицинските професионалисти искат те да вярват, че е така.“ Сега, не че тези 95% от кардиолозите лъжат пациентите си и казват, че това ще намали техния риск. Те просто много удобно пропускат този малък детайл. Но при липсата на информация за обратното, повечето пациенти естествено ще приемат, че е така.
Защо биха приели това? Защото пациентите имат тази налудничава концепция за „лична грижа“ – че първото задължение на един лекар е благополучието на пациента. Колко е наивно това? При липсата на информация, или дори когато има доказателства за противоположното, пациентите обикновено вярват, че предложеното лечение ще е от полза.
Вярно е, дори и ако изрично кажете на пациентите, че стентовете не намаляват риска от сърдечни удари. Да, това погрешно възприятие може да се намали наполовина. Супер е, че с две изречения може да се разсее мита при повечето хора. Но много участници продължават да вярват, че ангиопластиката и стентовете предотвратяват сърдечни удари, дори и когато изрично им е казано, че не е така, заедно с подробно обяснение защо. В крайна сметка, защо лекарите ще ги натискат, ако това не помага? Това е добър въпрос, който ще обсъдим в следващото видео.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-of-heart-stents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари