Първите издания на първите научни журнали били публикувани през 1665 г., в които се отбелязват неща като това, че има една дупка на Юпитер, благодарение на новите телескопи, изобретени от един известен г-н Нютон, чийто приятел Хелей описва една комета. Същият журнал, който съобщава, че портокалите и лимоните могат да излекуват скорбута и че има нещо в кората на върбата, което може да намали температурата. Също така има публикувано едно писмо от някакъв човек от колониите относно играта с хвърчила по време на гръмотевични бури, и разказ за един забележителен 8-годишен музикант на име Амадеус, а през този век – някакви скици на структурата на някаква молекула, наречена ДНК. Един журнал, който все още се издава до ден-днешен, 350 години по-късно, сега достъпен и в онлайн формат и на печатно издание само срещу ниската, ниската абонаментна цена от 6666 долара годишно.
Както можете да си представите, високата цена на журналите оставя лекарите в развиващите се страни с липса на всякаква актуална информация относно здравето. По това време, през 90-те години, имаше оптимистични възгледи, че до 2004 г. поне ще бъде разрешен проблемът с достъпа до животоспасяващата научна информация. Но 2004 г. дойде и си отиде, което запрати мечтите до 2015 г. Със сигурност до тогава можем да постигнем достъп до информация за здравето за всички, тъй като липсата на достъп си остана основна пречка. Реално само учените в наистина големи и добре финансирани университети в развития свят могат да имат пълен достъп до публикуваните изследвания и тъй като цените стават дори още по-високи, това също скоро може и да се окаже погрешно твърдение. Знаем, че има проблем, когато дори Харвард, Харвард, който получава финансиране на стойност 30 млрд. долара, твърди, че разходите за научни журнали сега са забранени.
В същото време издателите на журнала печелят милиарди, като таксуват институциите по 35000 долара годишно за един журнал и изискват хората да заплащат за всяка статия, изтеглена онлайн. И така, вие имате един член на семейството, диагностициран с някакво заболяване и влизате в интернет. Можете да прочетете всякакви боклуци в интернет пространството, но ако искате да видите истинската наука, може да ви излезе скъпо. И вероятно ще платите за проучването. Парите от данъците се изсипват, за да финансират проучването и след това се оказва, че не може да получите достъп до изследването, за което сте платили.
Същото е, ако се построи хубав градски парк, но след това се появи някоя частна фирма и започне да ви таксува за вход. Ето така приблизително става с научните изследвания, а това превръщане на обществените пари за изследвания в частна печалба от издателската дейност отдавна е източник на недоволство. Издателите не плащат нищо за проучването. Те го получават безплатно; не плащат нищо и на изследователите. И така, ние плащаме за него и после трябва да платим още веднъж, ако искаме да го прочетем. Така че накрая науката може да се окаже система за печалба, а не наука за знание.
Вижте Александра Елбакян, наричана от някои Робин Худ на науката. Това е историята за това как една изследователка направила почти всяка научна статия, която някога е била публикувана, достъпна безплатно за всички, навсякъде по света.
Номинирана от може би най-престижното научно списание в света като една от 10-те най-важни личности за науката през 2016 г., Александра започва като просто ядосана студентка в Казахстан, която не може да достъпи научните статии, които са й необходими за нейните изследвания. След като разбрала как да заобиколи всички пречки, тя стартирала един уеб сайт, sci-hub.io [от 2018 г. промяна: нарича се sci-hub.la], който има за цел да премахне всички бариери по пътя на науката като дава безплатен достъп до световната литература, свързана с науката, медицината и храненето.
„Това, което тя направила, е много повече от страхотно“, казва един изследовател. „Липсата на достъп до научна литература е огромна несправедливост и тя я разреши с един замах.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-access-research-articles-for-free
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари