През 60-те години един учен, носител на наградата Пулицер, описва проблема с натравянето от олово при децата като „толкова добре дефиниран, толкова прилежно опакован както с причини, така и с познати методи на лечение, че ако не премахнем това социално престъпление, нашето общество заслужава всички бедствия [които му предстоят].“
„Ние имаме знанието да преобразим това социално престъпление. Знаем къде е оловото, как хората са изложени на него и как то уврежда здравето. Това, което ни липсва, е политическата воля да направим каквото трябва да се направи.“ За съжаление „много политици считат разходите по действията предимно в икономическо и финансово отношение и пренебрегват разходите за бездействие по отношение на човешкото здраве и прехраната на обществото.“
„До този момент повечето американци са чували за неизбежния и мрачен провал на правителството на местно, държавно и федерално ниво“ всъщност повсеместно, „за да се предотврати масовото натравяне на стотици деца и възрастни във Флинт, Мичиган“.
„Един план на правителството да спести пари накарал държавните служители да сменят водоизточника на града от [едно от Големите езера] на река Флинт,“ старата канализация на автомобилната индустрия. Гражданите на Флинт „се оплакали, че тяхната чешмяна вода е мръсна и обезцветена.“ Но „властите не реагирали“. Чудя се защо ли.
Властите мълчали осемнадесет месеца, „докато един местен педиатър не разкрил драстично повишени нива на олово в кръвта на децата.“ Разследването не само установило вина, но подчертало явната фалшификация на резултатите от проверка на качеството на водата, за да държат хората в неведение.
Въпреки че „специфичният тип предполагаема корупция в правителството“ може да е уникална за Флинт, „крайният резултат може и да не е толкова рядко срещан в САЩ – дом на застаряваща водна система.“ Както казва президентът на Детския здравен фонд, „Кутията на Пандора сега е широко отворена.“ Флинт може би е само „върхът на един огромен айсберг“, вероятно „един от много други големи айсберги.“
В допълнение към оловната боя и остатъчното олово навсякъде от оловния бензин, оловото може да изтича от оловни тръби, спойки или фитинги. Признато за здравен проблем в САЩ още през 1845 г., година, през която знамето ни имало само 26 звезди, и въпреки това употребата на олово във водопроводните тръби и спойките не била ограничена до приемането на поправка на Закона за безопасна питейна вода, 141 години по-късно. Градът, в който живеете, построен ли е преди 1986 г.? Днес „точният брой на оловни водопроводни тръби, които все още са в употреба, не е ясен,“ около 1 на всеки 3 от запитаните градове свиват рамене.
Има антикорозионни химикали, които могат да се добавят към чешмяната вода, за да се опитаме да запазим оловото в тръбите. Флинт можеше да го направи, но щеше да им струва около $100 долара на ден. Сега те трябва да плащат само по един милиард долара.
Позволете ми да завърша с цитат от героичния педиатър, който наду свирката, д-р Мона Хана-Атиша. Тя била попитана: „Какъв съвет ще дадете на други лекари, които поемат ролята да надуят свирката?“ Тя отговаря: „Това е нашата работа. Именно затова сме избрали да учим медицина — за да помагаме на хората.“
Източник: https://nutritionfacts.org/video/lead-in-drinking-water
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари