Отдавна трябваше да започнем категорията с екскурзиите и почивките. Толкова много посетени места през последните години, че направо ни хваща малко яд, че по-рано не сме създали този блог. Както и да е, ще се опитаме да наваксаме пропуснатото.
Типично в наш стил решенията ни за екскурзия или почивка идват импулсивно и се организират бързо (ярък пример е екскурзията ни до Берлин, която беше организирана за 40 минути – самолети, хотел, места за посещаване), така че и изкачването ни до връх Ком беше доста импулсивно.
Стигнахме до х. Ком, а оттам за точно 1 час и половина до самия връх (без почивки, но и без бързане). Денят беше повече от горещ — 35-36°C и това беше една от причината този път да не вземем Искрен с нас използвайки планинската раница. В последствие видяхме, че горе температурата беше около 22 градуса, така че в следващи такива екскурзии задължително ще е с нас.
Пътят от Берковица до хижа Ком се вие в продължение на 13 километра. Средната скорост с кола е около 35-40 км/ч. поради тесния път, завоите и голямото изкачване. Както повечето такива пътища и този беше еднопосочен (една лента), така че наистина трябва да се внимава при разминаването на колите.
Пътят малко след новата хижа Ком изглежда така:
Първата част от прехода е по-трудна, защото денивелацията е по-сериозна, но за сметка на това е по-хладно, защото дърветата пазят много добра сянка за всички преминаващи туристи.
Приближавайки края на стръмната част се открива прекрасна гледка към Берковица, язовир Огоста и Монтана:
Изкачвайки стръмната част се насочваме към втория участък, който е по-полегат, без дървета. Има пътеки към по-ниските върхове от връх Ком:
Открива се прекрасна гледна поглеждайки в ляво на вече равния път:
Финалната част от изкачването се състои в по-стръмен терен. Нищо сериозно, особено като се има предвид факта, че духаше прохладен ветрец:
От самия връх се вижда прекрасна гледка във всички посоки:
На връх Ком се намира паметник на Иван Вазов и също оттук започва най-известния пешеходен туристически маршрут „Ком — Емине“.
Докато се изкачвахме нагоре покрай нас прелетя един пич, който явно беше маратонец (така наречените планински бързоходци) трениращ усилено за време. Тъкмо като се качихме и го засякохме как пак прелита, но този път надолу.
Заради дразнещите летящи мравки и насекоми, както и заради шумна пенсионерска компания (носеха сума ти раници, в една от които се съдържаше най-важното за оцеляване в планински условия — бонбони „лукчета“), останахме само 10 минути, след което се спуснахме за 1 и десет минути до долу.
Точно преди старата хижа Ком попаднахме отново на прекрасната полянка с боровинки. Изкушението беше прекалено голямо и затова отделихме още близо един час в брането им:
За този един час събрахме приблизително 250 гр. боровинки. 🙂
И при двете хижи има достатъчно места човек да си опъне краката и просто да се разтовари. Ако не го мързи може и да се качи нагоре към връх Ком и да се позиционира малко извън основната пътека, по която минават туристите. Въздухът е прекрасен, както и природата.
Тъй като изкачването е сравнително лесно предложението ми е някой път да отскочите за ден до връх Ком.
Последни коментари