Бебешки крем

Мой колега ни препоръча преди няколко месеца бебешкият крем “Uriage”, който е толкова ефективен, че в началото не можах да повярвам. Преди това бяхме използвали крем на „Бочко“, но за разлика от другите им продукти (напр. сапуните и шампоаните), кремът не се оказа толкова ефективен. Веднага след като пробвахме “Uriage”, обривът на Искрен изчезна (за да бъде по-точни нека да кажем, че след 1 ден нямаше никаква следа). Така изглежда и самият крем:Uriage_1er_Change

Инхалации на малко дете

В рамките на една година вече два пъти ни се наложи да правим инхалации на Искрен заради хрипчета в белите му дробове (първия път бронхиолит, а втория път бронхит). До момента наученото след горчив опит:

  1. При най-малкия признак отиваме на преглед, независимо от часа. Най-малкото забавяне може да усложни ситуацията, защото при малките деца нещата се променят за часове. По-добре консултация със специалист или няколко специалисти, отколкото излишни притеснения и нерви. За да си спестим притеснението какво да правим през нощта, решихме и се абонирахме за клиника „Вела“. Към 2015 г. абонамента за един месец е 38 лв., а при плащане за една година правят отстъпка от 20%. Тази сума е за всички деца в семейството, т.е. ако имате две или повече деца, цената е една. За момента (вече половин година) сме доволни от тях. Няма ограничение в консултацията по телефон или броя посещения в клиниката. Допълнителните изследвания в общия случай се осребряват от клиниката (например кръвни изследвания);
    Първият път когато Искрен се разболя, минаха близо 3 дни докато разберем, че наистина е сериозно болен. В последствие общият брой дни, през които беше болен, стигна почти до 14. Една част от тях през нощта не спеше заради запушен нос и кашляне. Беше дотолкова отслабнал, че зaспивaше на проходилката (това никога не се беше случвало).
    iskren_spi_v_prohodilka
  2. Използваме инхалатор. Преди нямахме, докато сега мисля, че имаме възможно най-добрия модел за нуждите на едно семейство: Omron COM AIR C 28P. Първият път се наложи да искаме от наши познати (благодарим!), след което след обикаляне (бяха изчерпани) да си купим наш собствен. Заради това, че се бяхме забавили с прегледите, вместо нещата да минат само с физиологичен разтвор, стигнахме до вентолин и пулмикорт (кортикостероид). Оказа се, че преди години, когато е нямало инхалатори в сегашния им вид, много често на децата са им били бити инжекции с еквивалента на тези медикаменти, а останалите са били инхалирани в болниците, защото само там е имало инхалатори. Сега положението е много по-добро, защото всеки може да си купи такъв и въпросните медикаменти да минават само през дихателните пътища, а не венозно;
  3. Най-голямата грешка, която повторихме и двата пъти, беше, че след като видяхме, че Искрен вече не кашля, няма температура, не му тече носа, яде нормално и си е активен (т.е. не е отпаднал), беше да спрем инхалациите. Чак на втория път разбрахме, че това предизвиква спазми на белия дроб, които малко или много връщат в начално положение развитието на болестта. Така че е много много важно постепенно да се намалят медикаментите (ако се използват), както и колко пъти на ден се извършва инхалацията. Малко по малко в рамките на 5-7 дни след като няма хрипчета и други признаци на болест, трябва да се спре с инхалацията. В нашия случай от три инхалации на ден (по 3 минути на инхалация – сутрин, обяд и вечер) в продължение на 7 дни, намалихме до две инхалации (сутрин и вечер) в следващите 3 дни, а последните 3 дни по една вечерна инхалация. Така сумарно инхалирането продължи 13 дни.
    Спирайки рязко инхалациите, започва отново едно скубане на коси и безсънни нощи.
  4. Друга сериозна грешка, която предполагаме, че предразположи второто разболяване, беше че след като се беше изпотил, не му сменяхме веднага изпотените дрехи с други (особено след сън), което най-вероятно е било причината да настине и оттам да се разболее по-сериозно.

Като заключение: може би най-неприятното нещо, което може да се случи на един родител е това неговото дете да се разболее. Усещането е в пъти по-неприятно, отколкото самият родител да се разболее. Това няма как да бъде избегнато и такива неща са нормaлни. Но после рaзбирaш, че е можело дa не се стигa до товa aко сa били предприети съответните действия.

При първото разболяване на Искрен той беше в доста тежко състояние, както заради крехката възраст, в която се намираше (7 месеца, а се води че под 1 година такъв вид разболяване като бронхиолит е рисково), така и заради нашата неопитност и грешките, които по-горе са описани. Именно, за да не се стига до такива моменти, се надяваме тази публикация да ви е полезна.

За да не се стига до такива състояния също може да ви е полезна статията „Повишаване на имунитет на малко дете“.

Планинска раница за бебе

Искрен стана прекалено тежък за слинга, така че решихме да си купим планинска раница, с която да можем да се придвижваме навсякъде, включително и на места недостъпни за детска количка. Спряхме се на LittleLife Ranger заради това, че е най-леката в своя клас – 1.7 кг. Размерът може да се регулира, както за човека, който носи раницата (от S до XL), така и за детето (от 6 месечна възраст до 3 години). Цената на раницата е около 200 лв. в зависимост кой онлайн магазин изберете.

Може да се пере; има я в два цвята: син и сив; товароносимостта е до 20 кг.

Допълнително може да се закупи и чанта със съвместимост 6 л., която се закача точно под детето. Чантичката струва около 15 лв. Освен това има още два допълнителни аксесоара, които не са включени в цената: сенник за раницата (50 лв.) и дъждобран (80 лв.).

За момента ние си купихме само чантичката, защото сметнахме, че нямаме нужда от другите екстри.

Ето и как изглежда Искрен в нея:WP_20150412_13_41_14_Pro

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И как спи:

WP_20150412_14_06_17_Pro

Привързано родителство

В английската версия на Уикипедия има статия със заглавието Attachment parenting. Цялата идея около „привързаното родителство“ е, че децата се чувстват много по-добре физически и най-вече психически когато имат по-близък контакт с родителите си ежедневно.

И не, не е вярно, че детето ще бъде разглезено по някакъв начин или ще е „мамино синче“ като порасне малко. Тук става въпрос за нормални човешки взаимоотношения, които ще съградят една прекрасна връзка между детето и родителя, както и ще възпитат определени ценности у детето, които то другаде няма да намери.

Въпросната тема рядко се обсъжда в България, както и в други държави, а не бива да се пренебрегва.

Нека вземем няколко примера от ежедневието на голяма част от днешните тинейджъри. Много от тях нямат елементарно усещане за нормални човешки взаимоотношения на публични места като градски транспорт, паркове и т.н. Това от своя страна, поне отчасти, се дължи на факта, че повечето родители смятат за единствено нужно да дават пари, но не и да обръщат внимание на своите деца. Всъщност това поведение се наблюдава още от ранна детска възраст и не е изненадващо, че има деца, които оказват ненужно насилие върху връстниците си, нямат добро поведение дори към самите себе си, а въобще да не говорим, че въпросните деца е малко вероятно да уважават по някакъв начин родителите си или да имат нормални човешки взаимоотношения с тях.

Така че колкото повече се мисли на време и се действа на време, толкова по-малко проблеми ще има, както за децата, така и за родителите, а и за всички останали хора. Гледайки само от материалната страна на нещата, се случва това, което в момента виждаме около нас.

Често се усещам, че с по-висок приоритет е телефонът ми с Интернет пред сина ми, затова и реших да променя това, за да не изпадам в същата ситуация, както много други хора са изпадали, чудейки се защо детето им има такова отношение.

Пътуване в самолет с малко дете

Подготвяйки се за пътуване в Прага се оказа, че има няколко неща, които трябваше да се вземат предвид, тъй като вървим комплект с Искрен:

  1. Какви условията за престой на дете в хотел;
  2. Какво можем да вземем и какво не можем в самолет;

Разбрахме че не трябва да се плаща нищо допълнително за деца до 2 годишна възраст и като цяло осигуряват детско легълце в стаята.

Проблемът беше със самолета, тъй като от Bulgaria Air и както се оказа и другите авиокомпании пишат общи неща в нашия случай:

Превозът на бебешки колички  се извършва безплатно, но те следва  задължително да се предават и получават непосредствено при качване/слизане на/от самолета.

* Авиокомпанията не носи отговорност за щети в резултат на транспортиране по багажните ленти, в случай, че количката не е предадена/получена на/от самолета.

Специално се обадихме, за да питаме как стои въпросът с колички, които се състоят от две части и има ли някакви други ограничения. Не успяхме да получим конкретна информация по този въпрос затова решихме директно да проверим на летището непосредствено преди полета.

Служителката на гишето беше така любезна да ни уведоми, че няма ограничение за броя на частите на количката. От обслужващия персонал са длъжни на всяка една част да залепят лепенка за багаж, а другата част от цялата лепенка да я предоставят на родителите. Това става на гишето за предаване на багажа, който ще бъде качен в самолета. Разликата по отношение на количката е, че тя остава при родителите, после тя трябва да мине през скенерите за проверка на багажа (ръчния такъв). Количката може да се използва през цялото време преди полета и непосредствено преди влизането в самолета количката се сгъва и се предава на обслужващия персонал, който има грижата да качи количката на самолета.

През цялото време на проверките и настаняването в самолета всички родители с деца са с приоритет пред останалите пътници и поради тази причина всички служители в летището упътват родителите да минават първи.

По време на самото настаняване в самолета се дава допълнителен колан, който се закача към колана на родителя, който държи бебето/детето.

След кацането на самолета отново се предполага, че трябва родителите с детето да минат първи и първи да им се даде обратно детската количка.

 

Нашето усещане през цялото това време беше много приятно, тъй като действително голяма част от хората ни направиха път и персонала своевременно ни оказваше съдействие.

Моята история за раждането на малкия Искрен

iskren_at_home

Както и да започна разказа за появата на сина ни Искрен на бял свят, ще бъде банално. Събитията около раждането на едно малко човече без съмнение предизвикват появата на сълзи в очите на всяка майка. Емоцията е толкова силна, че няма думи на света, които да могат да я опишат. И без повече излияния нека да започнем със същността на тази публикация.

На първо място една кратка ретроспекция: Като цяло самата бременност протече съвсем нормално, без каквито и да било усложнения и тревоги. Дори голяма част от типичните симптоми на бременността, като гадене, повръщане, болки в гърба и киселини, при мен не присъстваха. Ходех и на работа до началото на 45-те дни преди термина. А той трябваше да е на 2 юни 2014 г. Аз имах обаче вътрешното усещане, че събитието ще се състои доста по-рано. И се оказах права…

Към края на осмия месец от бременността, след дълго проучване, се спряхме на раждане с избор на екип в „Майчин дом“, като основното действащо лице щеше да бъде проф. Асен Николов, началник на родилното отделение. Причината за този избор се състоеше най-вече във факта, че това е болница, тясно специализирана в сферата на проблемните и рискови бременности, а оттам и наличието на сигурност, че ако нещо се обърка по време на самото раждане, както майката, така и бебето ще са в добри ръце.

Какво се случи в действителност:

 

Раждането

Бях бременна вече в 38 седмица и разбира се тръпнех от вълнение кога ще се случи събитието. Бях се спряла на естествено раждане и умът ми не искаше по никакъв начин да приеме други варианти. Понеже бременността беше преминала по възможно най-лекия начин, аз бях сигурна, че и раждането ще протече така, без усложнения. Докато четях и слушах истории за разни усложнения по време на самото раждане на други жени и наложило се секцио, си мислех: „На мен това няма как да ми се случи“. И може би именно, за да разбера какво означава мотото „Никога не казвай никога!“, нещата отидоха в съвсем друга посока. Терминът ми беше на 2 юни 2014 г. Оказа се обаче, че между 20 и 22 май постепенно се ми изтичали околоплодните води, без аз да забележа, тъй като сметнах това за някакво друго течение и съответно за нещо нормално. Разбрах чак след като отидох на консултация в медицинския център, където проследяваха бременността ми. На следващия ден постъпих в болницата. След първоначалното хокане защо не съм дошла по-рано при положение, че съм с изтекли води (Ха! Та аз дори не знаех до вчера, че водите ми са изтекли), ме приeха. Имах много малко разкритие – 1.5 см. и много слаби контракции. Решиха да ми включат система окситоцин за предизвикване на раждането. По този начин обикновено се засилват контракциите, а оттам и разширението на матката се ускорява. Оставиха ме сама в една от родилните зали да си се гърча от болка докато получа разширение, като идваха от време на време да проверят какво се случва.

Съвет: ако сте решили да раждате в държавна болница, трябва да бъдете психически подготвени, че ще идват да ви посещават разни студенти, каращи упражненията си в момента, и ще ви разглеждат като музеен експонат.

Болките от контракциите се засилваха страшно много. Знаех, че ще боли, но не подозирах, че ще е чак толкова непоносимо. Стоях прикована за монитора в продължение на седем часа, а промяна нямаше. Разширението си беше все още 1.5 см. Не знаех къде се намирам, какво се случва, казват, че по време на контракциите жената изпада в някаква форма на безсъзнание, за да може да се справи с болката. Въпреки всичко си спомням, че продължавах да настоявам да ме изчакат, за да видим какво ще стане. Накрая тоновете на бебето паднаха (именно поради окситоцина) и лекарят каза, че единствената оставаща ни възможност е да извадят бебето чрез секцио. Не мога с думи да опиша как се чувствах. Целият ми план за безболезнено и естествено раждане отиде по дяволите. Усещах, че още преди да се е родило детето ми, не правя най-доброто за него. Това беше тогава. Сега съм щастлива, че и двамата сме живи и здрави, защото това именно е най-важното. Операцията протече нормално, без усложнения, всичко продължи 40 минути без никаква болка, а аз бях в съзнание през цялото време. Чух първото изплакване на Искрен, видях го за малко (не повече от 1 минута), дадоха ми да го целуна и го изнесоха от стаята. Слава богу всичко беше наред с него – 2850 гр. и 49 см.

 

Възстановяването

Първата нощ прекарах в реанимацията, както си е нормално за след операция и разбира се не можех да видя детето си. Не можех и да се движа в продължение на няколко часа. На следващия ден, след като успях да стана и да се раздвижа, ме настаниха на 12 етаж, където щях да прекарам следващите няколко дни. Изрично исках да съм именно там, за да може бебето да си е с мен, в моята стая през цялото време. Там обаче ми казаха, че предпочитали да го задържат при тях още една вечер, за да мога да се възстановя след секциото. Предполагаше се, че движенията са много трудни, а болката след операцията е силна. Аз обаче не чувствах никаква болка. Единственото, което исках, беше да си взема детето при себе си. Казах си, че поне това няма как да ми отнемат. И не сбърках. След голямо настояване от моя страна и от страна на Петър, си взехме Искрен още тази сутрин след като ме бяха преместили. Не мога да опиша какво изпитвах в този момент. Не ме интересуваше нито болката, нито трудността в движенията. А и се оказа, че възстановяването ми протече многократно по-бързо когато детето си беше при мен и нямаше кой друг да ми помага, аз трябваше да ставам от леглото и да се грижа за него. Още когато взех Искрен, се сблъсках с отвратителното отношение на акушерките и педиатрите в болницата: „Добре, сега ти даваме бебето, но ако имаш нужда от помощ за нещо после, да знаеш, че няма да го вземем обратно и няма кой да ти помогне.“ Останах без думи, но това не беше единственото неприятно преживяване. Стаите бяха ужасни, нямат нищо общо с това, което е поместено на сайта на „Майчин дом“. Голяма мизерия, за която плащаш по 43 лева на вечер, независимо, че си здравно осигурен. По думите на майка ми, която е раждала там преди повече от 23 години, единственото променено нещо са сменената дограма, телевизорът и леко освежената баня. И това е.

Стая 12 етаж Майчин дом

CAM00262

CAM00261

Стая 12 етаж Майчин дон

CAM00260

CAM00265

CAM00264

Раждането беше в петък, а след него следваха събота и неделя. И двата дни не дойде никой да провери как сме, да ни прегледа и да види бебетата. Оказва се, че през почивните дни не се осъществява никаква визитация от завеждащи лекари и педиатри, защото просто няма такива по това време. Идваха единствено да сменят памперсите на бебетата и да ги изкъпят.

 

Отношението

Когато си в държавно лечебно заведение няма как да очакваш кой знае какво отношение, но аз лично се надявах на поне малко повече човечност. Ставаше въпрос за следното:

Докато им сменяха памперсите на бебета, реших да ида да погледна как става, тъй като никога до сега не бях сменяла памперси. Отговора на акушерката беше: „Е, че какво толкова сложно има – сваляш мръсния памперс, чистиш дупето и слагаш чистия памперс“. Същевременно с това бях решила каквото и да става, да кърмя Искрен изцяло и да не му се дава адаптирано мляко. Нямаха консултанти по кърмене, както ми бяха казали по-рано, които да помогнат на младите майки. Когато отидох при стаята на акушерките да попитам дали правя всичко както трябва, отговорът им беше: „Ама как може да не знаеш как се кърми, сигурно това ти е първото бебе.“ Логично, иначе нямаше да идвам да ги моля за помощ. Или пък когато трябваше да им подаваме бебетата да ги къпят, ни даваха зор по-бързо да ги слагаме на кушетките, независимо, че знаеха в началото неспособността ни да се движим по-експедитивно поради скорошното раждане. Освен това на втория ден превръзката ми се беше разлепила и беше на път да падне. Принципно, за да ти сменят превръзката, е необходимо дадената родилка да си е купила предварително нови превръзки за раната (препоръчително водоустойчиви, за да може да се къпе спокойно) и акушерките да я сменят на третия ден след операцията. Въпреки моите настоявания, на мен отказаха да ми я сменят по-рано и си стоях с полуразлепената превръзка. Когато отидох на следващия трети ден, отново ми отказаха да я сменят, защото, ако раждането е било след 12 ч. на обяд, за първи ден се считал следващия. В този момент аз просто нямах какво да им отвърна и с Петър вече обмисляхме как сами да сменим превръзката ми. Не знаех наистина дали да се смея или да плача. Но истината е, че в такава ситуация е по-добре човек да приема нещата с насмешка, отколкото да се паникьосва. След като дойде следващата смяна на работа, хората се оказаха малко по-човечни и ми смениха превръзката.

 

Посещения от близки

Официално посещенията се провеждат между 16 и 18 часа всеки ден. Обаче като се има предвид работното време на повечето хора, е просто невъзможно да се класираш за този час. Официално също така е забранено влизането на външни лица по стаите. Но само официално. Нямаше особени проблеми да има някой близък в стаята почти през цялото време, въпреки изпадането в конфликти на няколко пъти с персонала. Не може да не обръщат по цял ден и цяла нощ никакво внимание на родилките, а и да забраняват посещенията. Дори и доводите им за внасянето на бактерии отвън не бяха основателни, като се има предвид факта, че ни смениха чаршафите чак на петия ден от престоя в болницата. А и не осигуряваха никакво стерилно облекло за родилките, а само за бебетата.

 

Храната

Не разчитайте на храната от болницата. Най-добре е да се помолят близките и приятелите да ви донесат неща за хапване, тъй като храната в болницата е ужасна и почти никой не се възползва от нея. Именно затова и не носят храна по стаите, а бият звънец, когато стане време за ядене и всеки, който реши, може да иде и да закусва/обядва/вечеря. Но наистина не препоръчвам този вариант.

 

Общо разходи по самото раждане

Избор на екип, независимо дали раждането е естествено или секцио – 860 лв.
Престой в болницата – 43 лв. на вечер, общо 5 вечери (престоя една нощ в реанимация не се заплаща)
Пари за храна, консумативи и почерпка – 175 лв.

 

Списък на неща, които да си сложите в багажа за болницата:

  1. Поне 3-4 нощници
  2. Дамски превръзки 1 пакет
  3. Минерална вода
  4. Тоалетни принадлежности (по стаите няма нито сапун, нито тоалетна хартия)
  5. Водоустойчиви превръзки в случай на секцио
  6. Подложки за гърди по време на кърмене (задължително)
  7. Помпа за кърма
  8. Чаша, вилица, лъжица, нож
  9. Чехли
  10. Термометър
  11. Памперси и мокри кърпички за бебето (при смяна на памперси се използват именно собствени)
  12. Сухи носни кърпички
  13. Тоалетна хартия

Дори и нещо да бъде забравено или да се нуждаете допълнително от него, могат да ви го донесат близките по-късно. За бебето няма нужда от нищо повече, тъй като в болницата им осигуряват дрехите. Те обаче са предимно в един размер – най-големия за новородено – и често дрехите са доста по-големи от бебетата. Това понякога за тях самите е доста неудобно за съжаление и ги кара да недоволстват.

 

Вместо заключение

Смятам, че всеки може да си направи изводите от  публикацията и да прецени какво да предприеме. Замислих се защо все пак аз самата реших да раждам именно в Майчин дом, въпреки опитите на мои познати и приятели да ме разубедят (от тях обаче не получих никакви конкретни доводи защо да не бъде Майчин дом). Истината е, че избрах Майчин дом заради опитните лекари и специалистите, които да могат да вземат правилното решение в правилния момент. От тази гледна точка не сбърках. Хората си бяха свършили много добре работата. Получих това, което поисках. От там нататък горчивината от отношението към мен и детето ми със сигурност ще ме накара следващия път да избера друго място и друг екип. А и ако нещата не се бяха случили именно така, тази публикация нямаше да я има и нямаше да помогне да други хора, на които им предстои да изпаднат в подобна ситуация скоро. А аз искрено се надявам да помогне.

Защо да не даваме на бебето лекарства срещу колики и други неразположения?

Искам на първо място да отбележа, че тази публикация не е изцяло медицински или научно обоснована, а е резултат от лични усещания, преживявания и проучвания на един родител. Истината е, че именно родителите са хората, които познават най-добре детето си, усещат и разбират неговите нужди.

Около три-четири седмици след раждането синът ни Искрен започна да получава колики, имаше постоянен плач, от който губеше гласа си и каквото и да правехме, нищо не помагаше. Не можех да не се зачудя в този случай защо се появяват тези усещания и какво можем да направим, за да подобрим ситуацията.

Нека първо да започнем с едно пояснение какво са коликите:

Детските колики са състояние на постоянен плач при иначе здраво бебе. Плачът не е по никакъв начин показател за някакъв здравословен проблем. Сигурна съм, че много родители са преживели доста трудно гледката на чистото, здраво и  нахранено бебе, което се раздира от рев без каквато и да било видима причина. Аз самата в един момент също се разревавах от безсилие, гледайки детето ми да се мъчи по този начин.

Истината е, че организмът на новороденото бебе трябва да свикне със новия начин на живот и заобикалящата го среда. Тялото му все още не функционира като това на възрастен човек, стомахчето му е още твърде чувствително, а движенията – изключително некоординирани. А всичко това е напълно нормално. Неслучайно се казва, че първите три месеца от живота на бебето са един вид като четвърти триместър на бременността. Човечето не е напълно готово да посрещне света и да излезе от утробата на майка си, но пък, ако бременността продължаваше още три месеца, бебетата биха станали толкова големи, че няма как да излязат нормално през родовите пътища. Ето затова е „измислен“ подобрен среден вариант.

Много фармацевтични компании предлагат какви ли не медикаменти срещу колики. Освен това в Интернет пространството, както от разни познати и роднини можете да научите доста „изпитани“ методи за облекчаване на ситуацията. Истината обаче е следната: лекарствата не лекуват коликите, те само намаляват усещанията на бебето за неразположение. Същото важи и за другите „изпитани“, уж натурални методи. Изводът, до който човек може да стигне, четейки и слушайки опита на майки, опитали да преборят коликите с лекарства, е чисто и просто, че те не помагат.

Що се отнася до другите методи, като например даване на индийско орехче на прах, примесено с кърма, компресите с ракия, както и затопляне на коремчето със сешоар – ами, всички те са изключително опасни. На първо място, за индийското орехче се знае, че е опиат, има слаб до средно силен халюциногенен ефект и предизвиква подобно усещане, като при марихуаната. Колкото и в малки количества да се приема, не мисля, че би бил полезен. Това, което прави, очевидно е само и единствено да успокои и приспи бебето. Но каква е гаранцията, че бебето след това ще се събуди? Знам, звучи прекалено, но аз лично не бих си играла така с живота на детето си. Същото важи и за рецептите с ракията. Беше ми наистина много странно, когато една приятелка ми сподели, че компресите с ракия се използвали при колики и при растежа на зъбки. Първата ми мисъл беше автоматично: „Тия хора са луди! Не се ли замислят реално за причината за ефекта?!“. Детето се успокоява и заспива поради замайващите алкохолни изпарения, а не заради някакъв лечебен ефект на ракията. Използването на електрически уред, насочен право в коремчето на бебето, дори няма да обсъждаме…

Извод: Коликите и постоянният плач, който се среща при голяма част от новородените, е просто физиологичен процес. Той ще отмине сам, не е необходимо да предприемате специални мерки. На повечето родители им се къса сърцето, когато чуят бебето им да плаче. Гушкането, обръщането на внимание, говорът могат да успокоят много повече и по-ефективно едно ревящо бебе отколкото използването на някакви медикаменти, за които дори не сте сигурни какво съдържат. А някои хора дори не се и замислят за това. Няма да разглезите малкото си бебе като го гушнете когато плаче. То има нужда от това, има нужда от вас, има нужда да знае, че някой се грижи за него, че някой го обича повече от всичко друго на света. Това е най-доброто средство срещу всякакъв вид неразположение, по този начин именно се изгражда толкова важната връзка между детето и родителя, която ще играе съществена роля в бъдеще.