Като се имат предвид нивата на арсен в ориза, как бихме могли да разберем колко точно ориз е твърде много? Няма никакви американски стандарти за арсена в ориза, въпреки че това е основният източник на излагане на арсен. Но вижте, има ограничения на арсена в ябълковия сок и в чешмяната вода. Така че, за да се изчисли това, трябва да се седне и да се види колко арсен на ден е твърде много и твърде рисковано и след това да се види колко вода хората пият на ден, 4 до 8 чаши и да се зададе допустимото ниво по този начин, нали? Добре, не можем ли просто да използваме техните цифри за колко-арсен-дневно-е-твърде-много и въз основа на средното съдържание на арсен в ориза да се изчисли колко ориз-дневно-е-твърде-много-ориз?
Е, допустимото ниво, установено от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, за арсена в бутилираната вода например е 10 части на 1 милиард. Ако приемем, че хората пият по един литър на ден. Добре, въз основа на лимит 10 на ден, колко ориз е това?
Ами всеки грам увеличение в приема на ориз се свързвал с 1% увеличение на общия арсен в урината, така че изяждането на малко над половин чаша сварен ориз може да се сравни с изпиването на един литър максимално замърсена вода. А ако изяждате по половин чаша всеки ден, защо Consumer Reports препоръчва само няколко порции на седмица? Можете да ядете почти по една порция всеки ден и все пак да останете в дневните допустими граници на арсен, определени за питейната вода.
Е, Consumer Reports сметнаха, че стандартът 10-те части на 1 милиард е твърде недостатъчен. И така решили да застанат зад най-защитния стандарт в света – намерен в Ню Джърси. Не е ли яко? Браво на Ню Джърси! Добре, ако използвате 5 вместо 10, ще видите как са стигнали до техните препоръки за само няколко порции ориз на седмица. Вероятно това се основава на средните нива на арсен в ориза.
Така че ако изберете ориз с ниско съдържание на арсен, само наполовина тези нива, може ли да ядете 4 порции на ден, вместо 2? И ако варите ориза като макарони, това няма ли да намали нивата наполовина? Така че тогава стигате до 8 порции на седмица. И така, въз основа на стандарта за вода, все още очевидно ще можете да изяждате по 1 порция ориз на ден без опасност, ако изберете правилния ориз и го приготвите по правилен начин. И предполагам, че ограничението на водата е свръх консервативно, нали? Искам да кажа, след като от хората се очаква да пият вода всеки ден от живота си, докато повечето хора не ядат ориз всеки ден, седем дни в седмицата. Предполагах, но сгреших. Оказва се, че обратното е вярно.
Вижте, през цялото това време предполагах, че съвременните препоръки за пиене на вода са безопасни, което в канцерогенно отношение обикновено означава един на милион, както и преди съм споменавал. Ето как ние обикновено регулираме веществата, причиняващи рак. Някоя химическа компания иска да пусне някакъв нов химикал; искаме да ни покажат, че той няма да причини повече от 1 на един милион излишък ракови случаи. Разбира се, имаме 300 милиона хора в тази страна; и така, това не кара тези 300 семейства в повече, които се спречкват с рака, да се почувстват по-добре, но това просто е един вид съгласуваният в момента риск.
Проблемът, според Националния съвет за научни изследвания, е в настоящия стандарт за арсена в питейната вода 10, тук не говорим за допълнителен риск от рак от 1 на 1 милион души, а 1 случай на 300 души. Какво? Моите 300 добавени случаи на рак току-що се превърнаха в един милион повече случаи? Ще един милион семейства, които се срещат с диагнозата рак? Това е 3 000 пъти повече от общоприетия риск от рак за един канцероген в околната среда от 1 на милион. Ако трябваше да използваме нормално допустимата 1 на 1 милион вероятност за риск от рак, стандартът за вода би трябвало да бъде около 500 пъти по-нисък, 0.02 вместо 10. Дори стандартът в Ню Джърси е 250 пъти по-висок. Това е доста драстична разлика, но тя подчертава колко малко предпазни мерки се въвеждат в сегашните препоръки.
Добре. Чакайте малко. Защо стандартът за вода не е .02 вместо това? Защото това би било почти невъзможно. Ние просто нямаме технологията наистина да намалим нивата на арсен във водата толкова много. Технологично осъществимото ниво е оценено на 3. Добре, защо тогава ограничението е 10, а не 3? Решението да се използва праг 10, а не 3, е главно на бюджетна основа, в противен случай ще струва много пари.
Така че сегашната допустима граница на безопасност е повече мотивирана от политиката, отколкото от технологията. Никой не иска да чува, че има токсична чешмяна вода. Хората биха поискали по-добра обработка на водата, а това може да стане скъпо. Като резултат много хора пият вода в нива много близки до настоящите законови стойности, но не осъзнават, че са изложени на повишен риск от рак. Дори още по-лошо, милиони американци пият вода, която превишава законовото ограничение. Всички тези малки червени триъгълници… Но дори хората, живеещи в райони, които отговарят на законовите ограничения, трябва да разберат, че настоящите препоръки за арсена са крайно незначителни.
Може би трябва да кажем на хората, които пият вода, т.е. на всеки, че сегашните разпоредби относно арсена са наистина просто компромис по отношение на разходите и печалбите и че въз основа на обичайните рискови за здравето модели, стандартите трябва да са много по-ниски. Хората трябва да са наясно, че целта трябва реално да е възможно най-близо до нула, и то когато става въпрос за водата, поне, трябва да се стремим към постижимата граница от 3. Добре, но в крайна сметка: какво означава това за ориза?
Ами, на първо място, престанете да сравнявате ориза с така наречената допустима граница за водата, тъй като тя вече доста надвишава стандартите за канцерогенния риск и се основава в голяма степен върху възможностите и компромисите с разходите и ползите, което позволява приблизително 500 пъти по-висок риск от рак от обичайно допустимия. Така че, докато властите размишляват кога и как ще регулират концентрацията на арсен в ориза, може би трябва да избягваме или силно да ограничим консумацията на ориз.
Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-risky-is-the-arsenic-in-rice
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев
Последни коментари