от Петър | 9 януари, 2016 | Здравеопазване |
За пореден път осъзнавам на колко неща са могли да ни научат в училище. Елементарни неща. Неща, които според мен са от първостепенна важност.
Едно от тях е по какъв начин е най-добре да подходим когато имаме порезна рана (повърхностна или малко по-дълбока). След като Искрен си сцепи челото в поредния му опит да се прави на супермен се видяхме в чудо какво да го правим. Залепиха го в Пирогов и нещата си продължиха по старому, с тази разлика, че решихме малко повече да се поразровим, за да открием практическа информация как е най-добре да се действа в такива случаи.
Благодарение на д-р Suzanne Humphries и нейните полезни лекции по различни конференции научихме много полезна информация в максимално синтезиран вид, която ще се опитаме да предадем и на вас.
Противно на общоприетите разбирания при порязване или друга рана, която не засяга главна артерия, трябва да се остави за 1-2 минути кръвта да тече свободно или под струя вода, за да могат всички навлезли микроорганизми да бъдат отмити от наранената тъкан. В никакъв случай не трябва раната да се притиска. Достатъчно е да се остави свободно кръвта да тече. След това раната трябва да бъде промита с физиологичен разтвор (или солена вода, което на практика е същото), а после и с течен витамин C. Накрая промивката завършва със сребърна вода (най-добрата концентрация е между 200 и 500 единици на милион (PPM)). Тук идва резонният въпрос: А защо не с кислородна вода? Отговорът се крие във факта, че кислородната вода освен дезинфекцирането на нараненото място убива и част от засегната тъкан, което при една по-дълбока рана става перфектната среда за тетанус, тъй като тетанус бактерията се храни с мъртва тъкан в среда без кислород (т.е. след намесата на кислородната вода остават мъртви клетки, които са потенциална среда за развитието на тетанус).
Друг способ за спиране на кръвта и дезинфекция на раната е лютивият червен пипер. Директно се поставя на раната и в рамките на 10-15 секунди кръвотечението спира.
След като раната е промита и се установи, че трябва да се сложи лепенка, то задължително се слагат малки лентички (steri-strips), които да стягат нараненото място, а не цели лепенки (stiches), които да покриват изцяло раната и по този начин да забавят процеса на възстановяване.
За забързването на процеса на заздравяване и укрепване на имунната система е желателно да се приемат няколко ударни дози витамин Ц (масово в аптеките се продават течни варианти на витамин Ц с концентрация 300-500 mg в 5ml/1 ч.л. Те вършат работа, но още по-ефективни са вариантите с 1000 mgr в 5ml/1 ч.л).
Може да изгледате двучасовата лекция на тема „Витамин Ц“ в youtube (на английски език без субтитри).
от Петър | 28 май, 2015 | Здравеопазване, Родителство |
В рамките на една година вече два пъти ни се наложи да правим инхалации на Искрен заради хрипчета в белите му дробове (първия път бронхиолит, а втория път бронхит). До момента наученото след горчив опит:
- При най-малкия признак отиваме на преглед, независимо от часа. Най-малкото забавяне може да усложни ситуацията, защото при малките деца нещата се променят за часове. По-добре консултация със специалист или няколко специалисти, отколкото излишни притеснения и нерви. За да си спестим притеснението какво да правим през нощта, решихме и се абонирахме за клиника „Вела“. Към 2015 г. абонамента за един месец е 38 лв., а при плащане за една година правят отстъпка от 20%. Тази сума е за всички деца в семейството, т.е. ако имате две или повече деца, цената е една. За момента (вече половин година) сме доволни от тях. Няма ограничение в консултацията по телефон или броя посещения в клиниката. Допълнителните изследвания в общия случай се осребряват от клиниката (например кръвни изследвания);
Първият път когато Искрен се разболя, минаха близо 3 дни докато разберем, че наистина е сериозно болен. В последствие общият брой дни, през които беше болен, стигна почти до 14. Една част от тях през нощта не спеше заради запушен нос и кашляне. Беше дотолкова отслабнал, че зaспивaше на проходилката (това никога не се беше случвало).
- Използваме инхалатор. Преди нямахме, докато сега мисля, че имаме възможно най-добрия модел за нуждите на едно семейство: Omron COM AIR C 28P. Първият път се наложи да искаме от наши познати (благодарим!), след което след обикаляне (бяха изчерпани) да си купим наш собствен. Заради това, че се бяхме забавили с прегледите, вместо нещата да минат само с физиологичен разтвор, стигнахме до вентолин и пулмикорт (кортикостероид). Оказа се, че преди години, когато е нямало инхалатори в сегашния им вид, много често на децата са им били бити инжекции с еквивалента на тези медикаменти, а останалите са били инхалирани в болниците, защото само там е имало инхалатори. Сега положението е много по-добро, защото всеки може да си купи такъв и въпросните медикаменти да минават само през дихателните пътища, а не венозно;
- Най-голямата грешка, която повторихме и двата пъти, беше, че след като видяхме, че Искрен вече не кашля, няма температура, не му тече носа, яде нормално и си е активен (т.е. не е отпаднал), беше да спрем инхалациите. Чак на втория път разбрахме, че това предизвиква спазми на белия дроб, които малко или много връщат в начално положение развитието на болестта. Така че е много много важно постепенно да се намалят медикаментите (ако се използват), както и колко пъти на ден се извършва инхалацията. Малко по малко в рамките на 5-7 дни след като няма хрипчета и други признаци на болест, трябва да се спре с инхалацията. В нашия случай от три инхалации на ден (по 3 минути на инхалация – сутрин, обяд и вечер) в продължение на 7 дни, намалихме до две инхалации (сутрин и вечер) в следващите 3 дни, а последните 3 дни по една вечерна инхалация. Така сумарно инхалирането продължи 13 дни.
Спирайки рязко инхалациите, започва отново едно скубане на коси и безсънни нощи.
- Друга сериозна грешка, която предполагаме, че предразположи второто разболяване, беше че след като се беше изпотил, не му сменяхме веднага изпотените дрехи с други (особено след сън), което най-вероятно е било причината да настине и оттам да се разболее по-сериозно.
Като заключение: може би най-неприятното нещо, което може да се случи на един родител е това неговото дете да се разболее. Усещането е в пъти по-неприятно, отколкото самият родител да се разболее. Това няма как да бъде избегнато и такива неща са нормaлни. Но после рaзбирaш, че е можело дa не се стигa до товa aко сa били предприети съответните действия.
При първото разболяване на Искрен той беше в доста тежко състояние, както заради крехката възраст, в която се намираше (7 месеца, а се води че под 1 година такъв вид разболяване като бронхиолит е рисково), така и заради нашата неопитност и грешките, които по-горе са описани. Именно, за да не се стига до такива моменти, се надяваме тази публикация да ви е полезна.
За да не се стига до такива състояния също може да ви е полезна статията „Повишаване на имунитет на малко дете“.
Последни коментари