Уроци по плуване за бебета

от Петър | 3 май, 2015 | Фамилия | 0 коментари

Когато Искрен навърши 2 месеца, решихме, че е време да започнем с уроците по плуване. Като за първо дете нямахме никакъв опит, затова и се възползвахме от услугите на „Естествени идеи“ в лицето на Александра Николова. Четири посещения бяха напълно достатъчни, за да усвоим основното и сами у дома по време на къпане да извършваме упражненията във водата.

Ако нямате вана или не желаете да чакате пълненето й, можете да си купите голям пластмасов панер за дрехи, който да служи за къпане. След известно обикаляне по големите вериги магазини, успяхме да намерим в АИКО достатъчно голям панер, който да е достатъчно дълбок и достатъчно широк. Нататък беше лесно: всяка вечер къпане с различни упражнения за дишане, потапяне и движение на краченцата и ръчичките.

Искрен вече порасна и въпросните упражнения не могат да се правят, тъй като няма място за тях. За сметка на това обаче смятаме да пробваме плуване в басейн, при което родителят плува заедно с детето и по този начин се провеждат уроците. Не съобразихме да направим видео, за да демонстрираме какви са упражненията, но особено ако е първо дете, най-добре е някой друг да ви покаже нагледно (вкл. хващайки ръцете ви), как да се извършват въпросните движения.

На снимката Искрен е на 11 месеца и както може да се види, въпросните упражнения могат да се извършат доста по-трудно в съда. Допълнително сме залепили лепенка (на снимката: жълто-червената под ръката му), за да ни е по-лесно да определяме нивото на водата. Идеята е когато е в седнало положение, тя да е над брадичката му.

Ето и плюсовете, които има плуването за бебета:

1.  Не се страхува от водата като по-голямо, а напротив – искрено се забавлява;
2.  Бебето се изморява повече и спи по-спокойно и по-дълго;
   3. Тренира белите си дробове и като цяло рефлексите за дишане;
   4. Придобива много добра представа за обектите около него и има по-добри двигателни функции;
   5. Връзката между родител и дете се засилва и детето затвърждава доверието си (особено когато бащата прави често упражненията, тъй като през по-голямата част от деня той отсъства от ежедневието на бебето).

Послепис (малко извън темата): не забравяйте за момченцата, че при всяко къпане, главичката на пениса, трябва да бъде почиствана обръщайки кожичката. Да, знам, неприятна подробност, но много важна, ако не желаете след първата годинка да се стига до оперативна намеса. Има не един и два такива случая, тъй като често педиатрите не обръщат внимание на родителите.

Взаимното уважение и умението да се казва думичката „благодаря“

от Петър | 15 август, 2014 | Фамилия | 0 коментари

Честно казано дълго време се чудех как да започна тази публикация. От една страна уважението е нещо основно в човешките взаимоотношения, а от друга страна повечето хора са сметнали за прието, че когато някой по някакъв начин им е помогнал, то не е нужно да се изказва благодарност (или рядко се изразява), за да не се покаже слабост или пък да се получи неловка ситуация, в която отсрещната страна да се чуди как да реагира.

Установих, че чувството за благодарност при много хора е част от тях. Този тип хора наистина изпитват удовлетворение и приповдигнато настроение, която благодарят. Друг тип хора с хората, които машинално казват думата „благодаря“. Те не изпитват истински радост от това действие, но са възпитани да благодарят. Третият тип, разбира се, са хората, на които им е абсолютно чуждо какво представлява благодарността.

Съпоставяйки поведението на хората от няколко различни националности ми прави впечатление, че въпреки песимистичното ни отношение и поведение, има много българи, които действително са се научили как да уважават хората около тях изразявайки благодарност.

От това поведение на изразяване на взаимно уважение следват все положителни неща – укрепват взаимоотношенията между събеседниците; енергията се съсредоточава в положителна посока, а не обратното; шансът някой да реагира по същия начин, с благодарност, се повишава.

Така че вместо да се мръщим и недоволстваме, нека да се опитаме по-често да казваме „благодаря“. Може и да бъдем приятно изненадани!

Стресът в семейството

от Петър | 20 юли, 2014 | Фамилия | 2 коментари

Наскоро с Цвети се заформи много интересна дискусия, която започна от идеята ни за това колко деца бихме искали да имаме. Пред и след като ни се роди първото дете неколкократно обсъждахме този въпрос. Преди раждането на Искрен бяхме на мнение, че желаем от все сърце поне три дечица. Това мнение се запази и след раждането.

Основното ни притеснение не са финансовите средства, които трябва да отделяме, а до каква степен можем да издържим на натоварването и най-вече какъв ще е стресът в семейството. Започнахме да се интересуваме повече от взаимоотношенията между партньорите на наши близки и познати. В следващите месеци забелязахме, че един от основните фактори за това колко деца да има в семейството е това какво е количеството стрес между партньорите, което е пряко обвързано с взаимоотношенията им. Дали има конфликти в ежедневието или разбирателство и хармония.

Попаднахме на много интересна статия от Джордж Витулкас озаглавена „Как да се родят здрави деца?“. Ето и връзка към първа, втора и трета част. Отделеното време за изчитане на текстовете си заслужава.

В последствие се върнахме назад през вече изминалите девет години и стигнахме да извода, че винаги сме работили в посока изясняване на отношенията между нас двамата. В конфликтни ситуации сме сядали на масата и сме дискутирали всеки един детайл, докато не стигнем до краен резултат задоволяващ и двама ни. Няма какво да се лъжем, имало е не една и две стресови ситуации. Въпреки това сме се справяли. Когато сме имали нужда от помощ, сме се допитвали до хора около нас, търсили сме варианти, така че накрая пак да влезнем в равновесното си положение.