Кърмене

Iskren_bebe

Ето най-после пиша. Пиша за най-важния период в моя живот, както и в живота на детето ми. Изчаках да измине целият цикъл и да приключим напълно, за да мога да споделя опит за абсолютно всичко, засягащо тази тема.

Искрен става на 2 години този месец. Трудно ми е да пиша без да ми насълзяват очите. Миналият месец приключихме с кърменето. Беше лесно. Той добре го прие, на мен май ми е по-трудно да свикна, че вече не сме така зависими един от друг. Но за това после. Нека започнем от начало.

С риск публикацията да е доста дълга, смятам, че ще е полезна на всички настоящи и бъдещи майки, решили да направят най-доброто за децата си.

Защо да кърмя?

Нека да отговорим първо на този въпрос. Независимо с какво се храните, кърменето през първите шест месеца от живота на вашето бебе е най-важното. Самото дете няма нужда от никаква друга храна и вода през този период. Кърмата е напълно достатъчна. Има си нещо, наречено предна и задна кърма. Предната кърма утолява жаждата, задната – глада. Толкова е просто. Е, ако им се дава вода, нищо няма да им стане. Или ако самото бебе си иска. Няма проблеми. Но, ако кърменето е на поискване, а не се спазват определени часове, тогава няма опасност от дехидратация. Тук някой може да ме обори с въпроса „Е, добре де, но какво да правя като веднага след като го накърмя бебето ми реве отново. Сигурно е гладно и храната не му достига. Не може да изчака следващото кърмене след три часа.“ Два коментара:

  1. Бебетата не реват, само защото са гладни. Има хиляди други причини. Топло им е, студено им е, дразни ги светлината, имат нужда да бъдат гушкани от майка си и т.н. И Искрен не беше изключение от постоянно ревящите бебета. Гледах как другите 2-месечни бебета заспиват блажено след като се нахранят, а моето стоеше будно след едночасово кърмене и понеже не можеше да прави друго, само плачеше. Това обаче не ме отказа и никога не му дадох адаптирано мляко през бебешкия период.
  2. Съветите за кърмене през три часа – пълен абсурд! Дори и в болницата обясняват да се кърми бебето на три часа, иначе щяло да му дойде много и да повърне. Стига бе! Това може и да важи за някое 6- или 7-месечно бебе, но за новородено мъниче, което усвоява млякото си само за час, най-много час и половина това са пълно глупости. Не подлагайте бебето си на глад! Не спазвайте никакви часове за кърмене, а кърмете на поискване, дори и да е през половин час. Да, знам, за майката може да е много уморително и понякога изнервящо, но повярвайте ми, усилията не са напразни.

Аз не претендирам, че съм консултант по тази тема, просто имам опит с това вече почти две години.

Оставяме настрана темата с това колко е полезно и че в миналото не е имало адаптирано мляко, с което да се хранят малките бебета. Да, вярно, че кърменето е свързано с много жертви за майката. Понякога те са непосилни, затова и много майки се отказват. Като например това да си неотлъчно до детето ден и нощ. Да носиш отговорност и постоянно да се питаш дали не е гладно, дали му достига и други. Или пък да не можеш да го оставиш някъде на някого, за да си починеш малко.

Ама аз ще раждам (родих) секцио и няма да имам кърма

Това не е вярно. В тези случаи на оперативна намеса, на майчиния организъм му трябва малко повече време да загрее, че бебето се е родило и е време да започнат процесите по възстановяване и производство на кърма/лактация. Но с упоритост и търпение всичко си идва на мястото. С необходимата стимулация благодарение на сукането на бебето, кърменето след секцио е също толкова лесно и приятно, колкото и при естествено раждане. Важното е да има желание и упоритост от страна на майката, както и морална подкрепа от семейството. Тогава всичко се нарежда.

За помпите

Използвах помпа за кърмене само един ден – първият след раждането. И то само, за да облекча напрежението в гърдите, докато слезе кърмата. Ако прекарвате време с бебето си неотлъчно и сте заедно по цял ден и цяла нощ, то помпа не е нужна. Важно е да се знае, че бебето е най-доброто средство за стимулиране на производството на кърма. Процесът е основан на принципа на търсене-предлагане. Колкото повече бебето суче, толкова повече се стимулира млякото. И обратно, когато порасне и яде вече друга храна и съответно суче по-малко. Е, количеството може и да се увеличи, ако им растат зъби, болни са или просто не са на кеф. Повечето кърмени деца се успокояват именно по този начин. Оттам идва и страхът на майките какво ще стане, как ще ги успокояват след като кърменето приключи. Другото неприятно нещо при помпите е, че са много скъпи. До колкото знам, най-добрата и качествена марка при помпите за кърма е Medela. Освен това, ако решите да си купувате, може би ще е важно да се прави разлика между ръчни и електрически помпи. Електрическите са по-лесни и бързи за употреба, което е важно когато имаш новородено, защото пестенето на време става от голямо значение. Използването на помпа редовно може да доведе и до свръхлактация. А именно – производство на повече отколкото бебето се нуждае. За майката това също може да е проблем, тъй като при свръхлактация могат и да се запушат каналите.

Какво да ям и да не ям (пия) докато кърмя?

За този въпрос има страшно много информация в интернет. Някои майки спазват много стриктна диета и изключват доста полезни неща от менюто си (много плодове и зеленчуци, които биха могли да предизвикат газове, колики или алергии у бебето). Други пък не се ограничават и не променят особено начина си на хранене. Основните храни и напитки, които обаче е абсолютно задължително да се избягват, са всякакъв алкохол, енергийни напитки, прекомерно количество кофеин и сладки неща. Въпросът дали да се ограничаваме в някои храни или не може би е индивидуален за всяко дете и майка. Храни като бобови растения, зеленолистни или цитруси предизвикват при някои кърмачета неистови колики, докато други нямат проблеми с това.

Да спазвам ли интервали на кърмене и как да разбера бебето колко храна поема?

Това са вероятно въпросите, които отказват най-много майки от кърменето. В болницата, преди изписването, ни казват да кърмим на 3 часа, иначе бебето щяло да преяде и да повърне. Както и по-горе казах, това са пълни глупости. Не слушайте педиатрите, вслушвайте се в децата си! Те самите ще ви кажат от какво се нуждаят точно. Стомахчето на бебето е много малко в началото и много бързо се напълва. Съответно и много бързо се изпразва. Затова и детето има нужда да се храни често. Колко често? Толкова, колкото то иска! Дори и ако е през половин час, да! Това може и да е стресиращо за майката, да. Може и да е по-лесно за нея да го натъпче с адаптирано мляко, бебето да стане лениво, да спи по 3 часа и майката да може да обърне внимание на себе си. Обаче след появата на деца в семейството, понятията свободно време и лично пространство придобиват съвсем друг смисъл. И колкото и грубо да звучи, ако родителите не могат да приемат тази промяна, то това означава, че просто не са готови за тази си роля.

На отговора на втория въпрос за това колко се храни: За какво ни е да знаем? Ние самите измерваме ли в грамажи точно колко храна ядем? Храним се, докато не утолим глада си. Ако кърмим на поискване, няма как да се притесняваме, че бебето не яде достатъчно. Освен това така се стимулират гърдите и мляко има толкова, от колкото детето се нуждае, нито повече, нито по-малко. Аз никога не съм знаела точно колко мляко изпива детето ми през целия период на кърмене, нито като новородено бебе, нито като пораснало прохождащо дете. Не ме е и интересувало. Винаги съм му давала, когато той самият поиска, когато виждам, че е гладен или жаден или плаче без реална друга причина. Дали е преяждал? Най-вероятно да. Моето си пада гладник и до ден днешен и няма мярка колко да яде, за да се наяде. Затова и кърмене на интервали от 3 часа никога не сме спазвали. Навън, вкъщи, в парка, в колата на път, в слинга, в гората, в планината, навсякъде е кърмен. Никога не съм се изцеждала, никога не съм давала мляко от шише (биберон), не е смукал и залъгалка. До ден днешен (вече на 2 години) Искрен не знае какво е биберон и как се използва. Просто е, но не всички майки го знаят. Реално много малко жени имат проблеми с кърменето и производството на кърма. Проблемите се решават, трябва малко упоритост и търпение. Това е всичко.

За адаптираното мляко

Колкото и да е адаптирано за бебе или малко дете, не може да се доближи напълно до веществата, които се съдържат в кърмата. Адаптираното мляко отново е основано на кравето мляко. То е за телетата, не за човешките кърмачета. Разбира се, че в конкретни животоспасяващи ситуации, когато детенцето си няма майка или нещо й се е случило и бебето и майката не са заедно, това е алтернативата. Но тук говорим за нещо друго.

Адаптираните млека са скъпи. На всеки две седмици отиват средно по 20-30 лева за мляко, да не говорим за разните бутилки, биберони и шишета, които струват допълнителни средства. Но това е нищо в сравнение с времето, което трябва да прекарате всеки път в приготвяне на млякото, стерилизиране на шишетата и приготвяне на един тон неща при разходка навън. Немислимо е. Докато при изключително кърменото бебе (поне до 6 месец) всичко това не е необходимо. И храната му е безплатна.

Кога е време да спрем?

Кратък отговор на въпроса: когато и майката и детето са готови за това.

При кърменето се получава така, че кърмата няма как да спре на една определена възраст на детето. Има майки, които се чувстват комфортно при кърмене дори на 3, 4-годишни деца. Световната здравна организация дори препоръчва изключително кърмене до 6-месечна възраст и кърмене на поискване до 2-годишна възраст на детето. Дали ще издържите до 2 или ще спрете на 6 месеца, това е избор на всяко семейство по отделно. Тук ще разкажа как приключи кърменето при нас.

Върнах се на работа когато Искрен беше на 1.4 г. Преди това кърменето беше винаги когато той си поиска през деня и само ако сме вкъщи или сами двамата. На тази възраст вече знаеше, че навън е неподходящо. Беше прекалено голям. Кърменето служеше и за успокоение, и за наяждане когато беше болен и не искаше друга храна, и за приспиване. Когато се върнах на работа, а той започна да ходи в родителски кооператив през деня, намалихме кърменията само на сутрин и вечер. Проблеми с това нямаше. Освен това успяваше без проблем да заспи в кооператива с учителките, без да има нужда от мама. След това дойде зимния сезон и разболяванията, характерни за всяко дете на тази възраст, имащо постоянен контакт както с други деца, така и с грипави хора в градския транспорт. Спирането на кърменето в този период беше повече от немислимо.

Идва края на февруари, а с него и оправянето на времето. Искрен вече е на 1.10 г. Мама е нервна, детето е нервно, кърменето започва да е едно, само за заспиване вечер. Мама и татко взимат общо решение, че ще е най-добре постепенно да приключим с това. Искрен вече разбира много, започва да си харесва една гърда, после да казва „Не! И(с)кам от д(р)угата!“, мама не може да седне на стол или да се излегне в леглото без Искрен да реши, че иска „Ам!“. Всички сме нервни, мама и Искрен ронят сълзи. Не може да продължава така. И тук идва неизменната роля на таткото.

План:

  1. Никакво кърмене повече.
  2. Идва време за сън вечер – мама излиза в другата стая и татко приспива детето.
  3. Колкото и време мама да чува как детето плаче, НЕ влиза в стаята, в която детето и таткото се приспиват.

На практика:

Изпълнихме плана без изключения. Първите два дни обличаме Искрен в пижама, излизам от стаята, баща му го слага в креватчето, седи до него на стола и се опитва да го приспи. Искрен плаче жално в продължение на около 15 минути. Аз стоя в кухнята и също плача. Но събирам сили и не влизам в стаята. След 15 минути тишина. Искрен спи, а баща му цъка на лаптопа. Аз влизам вече след като Искрен е заспал дълбоко и няма начин да ме усети. Следващите два дни плака също, но само 5 минути. Аз обаче плаках повече. За мен май беше по-трудно, отколкото за него. Този план следвахме една седмица. Ако сме заедно през светлата част на деня, Искрен дори не се сеща за мляко. Не му предложихме никакъв заместител, никакво друго мляко, нито сок. Мием зъбите, обличаме пижамата и лягаме. Само вода. След тази критична седмица нещата се успокоиха. Искрен пожела мама да го приспива: „Аз нани, мама там!“ Сочи креватчето си, сочи стола до него и ме води да седна на стола, а той да влезе в леглото. И това е. От тогава предимно мама приспива Искрен.

Пропускам тук да добавя нещо: нещата не се случват изведнъж. Месеци наред обяснявахме на Искрен как на мама млякото свърша, как вече той е много голям и само малките бебета пият мляко. Трябва много търпение. Детето обаче разбра всичко. Така че обяснявайте и говорете! Децата ни са по-умни, отколкото си мислим!

Както започнах в началото, Искрен сега е на 2 г. За два месеца забрави изцяло начина, по който е сукал. Рефлекса за сукане го няма. Сеща се само когато го попитам дали си спомня млякото, което е пил. Сочи гърдите, казва „Няма!“ и толкова. Пълна промяна. За сметка на това гушкането, игрите, разговорите се увеличиха. Нещата, които правим заедно, са много по-разнообразни и всеки път, когато детето е разстроено поради някаква причина, не иска мляко, а иска „Гуш!“ от мама или тати. Всички са спокойни и щастливи. Планът е изпълнен. И да, така е. Всичко това щеше да бъде в пъти по-трудно без съдействието на таткото.

Благодарим ти тате, че винаги си с нас и ни оказваш подкрепа за всичко!

Как изглеждаха нещата при мен по време на периода на отбиване: ми… никак. Никакви проблеми, никакво запушване на канали, никакъв мастит или тежест в гърдите. Дори не съм изцеждала и капка. Не съм взимала никакви лекарства за спиране на кърмата. Тази статия и тази много ми помогна при решението за отбиване. Като цяло препоръчвам целия блог на Хедра, наистина е страхотен, има много информация и статии конкретно за различни проблеми и страни на кърменето.

Вместо заключение

Горещо препоръчвам при възникнали проблеми и въпроси, да се свържете с консултанти по кърмене. Да, има такива, доброволци са и са разделени по райони в цялата страна. На мен лично не ми се е налагало до сега, тъй като никога не съм имала проблеми с кърменето, нямало е запушване на каналите, мастит или други такива. Но от други майки знам, че помощта им е безценна.

Оставям тук и важни връзки към различни източници в интернет, които биха били много полезни.

  1. Национална Асоциация „Подкрепа за кърмене“
  2. Ла Лече Лига – Организация, чиято цял е да помага на кърмещите майки;
  3. Блогът на Хедра – има страшно полезни статии, които са свързани със всякакви теми за кърменето, проблеми и въпроси;
  4. Фейсбук групата „За дългото кърмене“ – майките там ще се отзоват винаги, ако имате нужда от човек, имал подобен опит

 

 

Привързано родителство

В английската версия на Уикипедия има статия със заглавието Attachment parenting. Цялата идея около „привързаното родителство“ е, че децата се чувстват много по-добре физически и най-вече психически когато имат по-близък контакт с родителите си ежедневно.

И не, не е вярно, че детето ще бъде разглезено по някакъв начин или ще е „мамино синче“ като порасне малко. Тук става въпрос за нормални човешки взаимоотношения, които ще съградят една прекрасна връзка между детето и родителя, както и ще възпитат определени ценности у детето, които то другаде няма да намери.

Въпросната тема рядко се обсъжда в България, както и в други държави, а не бива да се пренебрегва.

Нека вземем няколко примера от ежедневието на голяма част от днешните тинейджъри. Много от тях нямат елементарно усещане за нормални човешки взаимоотношения на публични места като градски транспорт, паркове и т.н. Това от своя страна, поне отчасти, се дължи на факта, че повечето родители смятат за единствено нужно да дават пари, но не и да обръщат внимание на своите деца. Всъщност това поведение се наблюдава още от ранна детска възраст и не е изненадващо, че има деца, които оказват ненужно насилие върху връстниците си, нямат добро поведение дори към самите себе си, а въобще да не говорим, че въпросните деца е малко вероятно да уважават по някакъв начин родителите си или да имат нормални човешки взаимоотношения с тях.

Така че колкото повече се мисли на време и се действа на време, толкова по-малко проблеми ще има, както за децата, така и за родителите, а и за всички останали хора. Гледайки само от материалната страна на нещата, се случва това, което в момента виждаме около нас.

Често се усещам, че с по-висок приоритет е телефонът ми с Интернет пред сина ми, затова и реших да променя това, за да не изпадам в същата ситуация, както много други хора са изпадали, чудейки се защо детето им има такова отношение.

Пари и подаръци = внимание и възпитание

Спомням си как през моето детство майка ми и баща ми нямаха достатъчно средства, за да ми купуват всяка една играчка, която съм искал. То тогава и нямаше кой знае колко играчки, които човек да може да си купи.

Постепенно обаче събитията се завъртяха, хората започнаха малко или много да притежават повече пари и покупателната способност се повиши. Започнаха да се продават всякакви неща в магазините. Само да имаш пари.

Всички тези промени станаха след 89-та. Хората започнаха да разчупват гледната си точка за много неща. Наред с положителните неща се появиха и много отрицателни. Едно от тези събития е, че започна да се бърка свободата със свободията. Млади и не толкова млади родители, решиха, че  трябва да дадат на децата си това, което на тях им е било „отнето“ под една или друга форма.

Почна да ми прави впечатление, че децата в днешно време буквално са затрупани от играчки. Не просто няколко, а цели кошове. Същото важи и за джобните, които им се дават. Децата естествено харчат всичко, което им бива дадено. Купуват си всякакви боклуци — коли, сладки неща, цигари и много други. Отделно с навлизането на технологиите, както и всякакви чуждестранни марки дрехи, обувки и др., родителите заедно с децата си започнаха да се състезават с други родители и деца. Кой има най-нов модел телефон, най-готините обувки (напр. манията по Supra), най-новото марково яке за 250 лв. и т.н. Децата започнаха съвсем естествено да искат все повече и повече.  И така родителите се принуждават да им угодят, защото смятат, че това е най-правилното решение.

Идеята ми на тази публикация е малко да провокира родителите, които процедират по този начин. Важно е да се отбележи, че материалните придобивки и въобще даване на пари не е равно на възпитание, което да изгради един пълноценен бъдещ човек! Обръщането на внимание чрез пари и подаръци по никакъв начин не компенсира липсата на другия по-важен вид внимание, а именно… родителите, вместо да стоят изкривени пред телевизора с ракия в ръка, да обърнат глава към детето си и да се поинтересуват какво се случва с него, как е минал денят му, ако има някакви проблеми да се обсъдят и да се разрешат, а не да се натрупват през годините.

Знам, че е много трудно да се казва „Не“ на едно дете, но чувството за вина, при такова действие, не трябва да е спирачка да се вземе правилното решение и да се обясни съвсем спокойно на детето, че в момента това не е най-важното, че има други по-важни приоритети. Има много начини да се обясни дадено решение, изцяло зависи от взаимоотношенията между събеседниците, както и конкретната ситуация.

Да, може истината да не е едно от най-приятните неща, но в крайна сметка е важно да се казва от време на време.

 

Послепис: ето и няколко неща, за които си струва да се инвестират пари, вместо да се пръскат за глупости:
1. Изучаване на чужди езици. Задължително за старт английски език. Испански, немски и френски също са много разпространени. За по-смелите може китайски, японски, холандски, шведски и други по-екзотични за нас езици;
2. Курсове по плуване. Това умение ще е полезно за цял живот, независимо дали детето ходи на море или на басейн;
3. Спестяване на пари за екскурзии. Няма човек, който да не се радва когато посещава нови места;
4. За хората, които живеят в София, има възможност за множество кръжоци в „Двореца на децата“, „Музейко“;
5. Книги – хартиени и електронни. Подбирайки подходяща книга, винаги може да се привлече вниманието на детето, така че да се запали и само да търси информация;
6. Летни и зимни обучителни семинари, зелени училища. С колкото повече хора детето се среща, толкова повече опит и знания ще придобие;
7. Впрегнете въображението си, идеи много. 😉