Искрен говори — част 1

от Цветомира | 22 ноември, 2016 | Родителство | 0 коментари

— Искрене, не хвърляй пръстена!
— Не! Хвърлям!
— Защо?
— Аз хвърлям там, защото там хвърлям!

— Мамо, аз и(с)кам да ядам (ям)!
— Добре, какво ще ядем?
— Бобом (бонбон)!

— А! Навън е тъмно!
— Да, така е.
— Защо е тъмно?
— Защото е вечер и е почти време за лягане.
— Аз не и(с)кам нанам (спя).
— Казах почти! Още не е време.
— А вътре не е тъмно.
— Да.
— Защо?
— Защото има лампи.
— Защо?
— За да не е тъмно. (А-а-а-ах!)

— Аз хвърлям мама през прозореца!
— А, не, няма да ме хвърляш! Защо?
— Защото мама падне долу!
(Когато е ядосан, защото не му е позволено нещо.)

Прибираме се от вън.
— Искрене, първо в банята да измиеш ръцете!
— Не! Виж, не са мръсни! (и ми показва ръцете, да видя, че няма нищо по тях).
— Ама те микробите са невидими.
— Защо? (А-а-а-а! Не мога!)

Есен е. Навън вали дъжд. 10 часа вечерта. Прибираме се с колата от някъде (на гости сме били).
— Аз и(с)кам да карам джипче! (Още не се справя с членуването на думите.)
— Искренчо, вали, късно е. Къде ще го караш този джип?
— Не, искам! Аз и(с)кам тогава плувам!
— А, това по-може. Поне има достатъчно вода!
(Така и не го оставихме на дъжда навън.)

Искрен е ядосан след като съм му се скарала за нещо. Сядаме да ядем нещо:
— Не! Мама, няма да яде!
— Е, недей така де, и аз съм гладна като теб.
— Не може! НЕ! МО! ЖЕ! (Така накъсано се кара.)
— Вече наистина не знам какво да ти отговоря.
— ХМ! (Обръща се и обидено свива ръце пред главата си и се обляга на нещо на височината на главата му.)

Отново ядосан след като сме му направили забележка:
— Не! Аз искам пък! Ох, не може! Край!
(Това с края на края ме разби и се затворих в другата стая да се нахиля.)

Повечето деца вечер искат в леглото да спят с някоя плюшена играчка. Искрен – с ключа от колата, с някой кабел на зарядно, а напоследък с една вече неработеща мишка за лаптоп.
— Искрене, хайде да си лягаме!
— Не! Аз не и(с)кам нанам!
— Хайде де!
— Аз и(с)кам с ключ нанам! Аз и(с)кам с пата (фотоапарата) нанам.
(Даваме му и ключа, и фотоапарата, и мишката. Разбира се, заспи ли, му ги взимам, да не стане беля. Веднъж обаче забравих ключа и на сутринта малко лицето му беше надраскано).

Искрен е взел телефона на баба си (стара Нокиа с няколко цвята и физически копчета). Търси Youtube приложението:
— Мамо, не може! Няма го!
— Да, много е стар този телефон. Преди нямаше такива неща на телефоните.
(Проблемите на днешното поколение.)

Пътуваме с Искрен в метрото сутринта. Влакът спира рязко.
— Мамо, влакът пада! Не искам влака (да) падне!
(Следва неистов смях от пътуващите в същия вагон.)