Защо не купих нито един подарък на детето си за Коледа

от | 28 декември, 2016 | Родителство, Финанси | 9 коментари

Ден преди Бъдни вечер, 23 декември, петък. Работен ден. Отивам в обедната почивка до близкия детски огромен магазин да търся чорапи и чорапогащник за Искрен (мда, момчетата през зимата също носят чорапогащник). Хора, много хора, задушевно. Става ми лошо, задушавам се, тръгвам си без да съм купила нищо.
Работя в офис сградата, която е залепена до голям столичен мол. Седмицата преди Коледа беше ужасно. И смешно. Именно тогава осъзнаваш до каква степен в днешно време е стигнал човешкият консумеризъм.
Прекомерната консумация на стоки в днешно време е толкова огромна, че вече не я забелязваме. Достатъчно е да влезете в някой магазин за сувенири, играчки или дори в супермаркет един ден преди Коледа, за да разберете за какво става въпрос. А и нека не се заблуждаваме, всички сме го правили.
Истината е, че едва ли много подаръци влизат в употреба и се ползват от дадения човек година или дори 6 месеца след като са били подарени. А ако говорим за малки деца и играчки, положението става още по-плачевно. Всъщност не знам дали това е точната дума. Магазините за детски играчки, дрехи и бебешки принадлежности правят такъв голям оборот през декември, че сигурно разчитат именно на този месец, за да са на печалба общо за годината.
А какво да кажем за самите играчки?
Ами повечето вероятно биват изоставени или счупени още на втория ден след като са били подарени на детето. Другите омръзват скоро след като са били купени. Защото нека бъдем честни — едва ли бихме подарили количка с дистанционно за 300 лв. на 3-годишно дете. Дори и не на 4- или 5-годишно. Ясно е, че рано или късно ще иде на боклука, потрошена. Ето затова, за да не съжаляваме, че сме дали толкова пари за скъпа играчка, която може да се счупи, купуваме пак кола с дистанционно, но не за 300 лв., а за 30 лв. И тя ще се счупи, най-вероятно ще се счупи още на същия ден от прекомерна игра. А да не говорим за играчките с хиляди малки частички, миниатюрни човечета, колички и картички, изчезнали безследно. Страх ме е вече да завирам прахосмукачката много навътре под леглата и секциите именно поради тази причина. Никога не знаеш какво точно ще засмуче.
Миналата година за рождения ден на Искрен му беше подарена една прекрасна книжка с 12 картончета на животни, които да наредиш на различни страници в самата книжка. На първия ден две от тях заминаха. На следващия ден пет, а след още няколко дни – всички останали.
Започва се обикновено още от началото на декември. Коледно парти, организирано за децата на служителите в работата. Дядо Коледа. Родителите да купят и занесат играчка, която добрият старец да даде на детето.
После коледно тържество в детската градина – същата история.
После Бъдни вечер и Коледа.
После Нова година – да, повечето хора са на мнение, че и на нова година трябва да има подарък за детето. Да не е капо.
Ето затова Искрен не получи никакъв материален подарък на Коледа тази година от родителите си.
Не искам и да вярва в Дядо Коледа. Човек, който следи през цялата година дали си послушен и после ти дава награда/подарък. Да, аз вярвах и после като разбрах, че такова нещо не съществува, плаках много. Не искам да лъжа детето си. Той обаче сам ще реши в какво да вярва. Иска ми се да вярва в истинското вълшебство на Коледа, в добрината на хората, в любовта и възможността да постигнеш всичко, което решиш, само със силата на собствената си воля.
Искрен има много играчки, с които играе и после ги захвърля, също като всички други деца. Да, получи подаръци от бабите и дядовците, получи подаръци от чичовците. Идеята не беше да замажем положението и да минем между капките. Винаги е било много изкуствено да купувам играчки за собственото си дете. Защото любовта, привързаността, празненствата, позитивните емоции и спомени дават МНОГО повече на едно дете от един материален подарък. Да сме заедно, да сме здрави, да имаме вкусна храна и да сме сред любими хора, ето това е празникът, а не подаръците. А парите, предопределени за подаръци, ще бъдат изхарчени през януари за пътувания, преживявания, почивка, време, прекарано заедно, само ние тримата, там някъде в планината сред природата, в игра в снега. Времето, прекарано с децата и отделено само на децата е безценно! И не бива да се компенсира с играчки, дори и на Коледа.

Пари и подаръци = внимание и възпитание

от | 28 юни, 2014 | Родителство | 0 коментари

Спомням си как през моето детство майка ми и баща ми нямаха достатъчно средства, за да ми купуват всяка една играчка, която съм искал. То тогава и нямаше кой знае колко играчки, които човек да може да си купи.

Постепенно обаче събитията се завъртяха, хората започнаха малко или много да притежават повече пари и покупателната способност се повиши. Започнаха да се продават всякакви неща в магазините. Само да имаш пари.

Всички тези промени станаха след 89-та. Хората започнаха да разчупват гледната си точка за много неща. Наред с положителните неща се появиха и много отрицателни. Едно от тези събития е, че започна да се бърка свободата със свободията. Млади и не толкова млади родители, решиха, че  трябва да дадат на децата си това, което на тях им е било „отнето“ под една или друга форма.

Почна да ми прави впечатление, че децата в днешно време буквално са затрупани от играчки. Не просто няколко, а цели кошове. Същото важи и за джобните, които им се дават. Децата естествено харчат всичко, което им бива дадено. Купуват си всякакви боклуци — коли, сладки неща, цигари и много други. Отделно с навлизането на технологиите, както и всякакви чуждестранни марки дрехи, обувки и др., родителите заедно с децата си започнаха да се състезават с други родители и деца. Кой има най-нов модел телефон, най-готините обувки (напр. манията по Supra), най-новото марково яке за 250 лв. и т.н. Децата започнаха съвсем естествено да искат все повече и повече.  И така родителите се принуждават да им угодят, защото смятат, че това е най-правилното решение.

Идеята ми на тази публикация е малко да провокира родителите, които процедират по този начин. Важно е да се отбележи, че материалните придобивки и въобще даване на пари не е равно на възпитание, което да изгради един пълноценен бъдещ човек! Обръщането на внимание чрез пари и подаръци по никакъв начин не компенсира липсата на другия по-важен вид внимание, а именно… родителите, вместо да стоят изкривени пред телевизора с ракия в ръка, да обърнат глава към детето си и да се поинтересуват какво се случва с него, как е минал денят му, ако има някакви проблеми да се обсъдят и да се разрешат, а не да се натрупват през годините.

Знам, че е много трудно да се казва „Не“ на едно дете, но чувството за вина, при такова действие, не трябва да е спирачка да се вземе правилното решение и да се обясни съвсем спокойно на детето, че в момента това не е най-важното, че има други по-важни приоритети. Има много начини да се обясни дадено решение, изцяло зависи от взаимоотношенията между събеседниците, както и конкретната ситуация.

Да, може истината да не е едно от най-приятните неща, но в крайна сметка е важно да се казва от време на време.

 

Послепис: ето и няколко неща, за които си струва да се инвестират пари, вместо да се пръскат за глупости:
1. Изучаване на чужди езици. Задължително за старт английски език. Испански, немски и френски също са много разпространени. За по-смелите може китайски, японски, холандски, шведски и други по-екзотични за нас езици;
2. Курсове по плуване. Това умение ще е полезно за цял живот, независимо дали детето ходи на море или на басейн;
3. Спестяване на пари за екскурзии. Няма човек, който да не се радва когато посещава нови места;
4. За хората, които живеят в София, има възможност за множество кръжоци в „Двореца на децата“, „Музейко“;
5. Книги – хартиени и електронни. Подбирайки подходяща книга, винаги може да се привлече вниманието на детето, така че да се запали и само да търси информация;
6. Летни и зимни обучителни семинари, зелени училища. С колкото повече хора детето се среща, толкова повече опит и знания ще придобие;
7. Впрегнете въображението си, идеи много. 😉