Добре дошли в сайта на NutritionFacts.org. Всичко започна с баба ми. Бях дете, когато баба ми беше диагностицирана с последен стадий на сърдечно-съдово заболяване и беше изпратена вкъщи, за да умре. Тя вече имаше толкова много операции по поставяне на байпас, имаше толкова много белези от операции, че нямаше какво повече да бъде направено от хирурзите. Прикована в инвалидна количка, смазана от болки в гърдите, животът й беше приключил на 65-годишна възраст. Тогава тя разбра за този човек, Нейтън Притикин, един от нашите пионери на ранната съвременна медицина и това, което се случи в последствие е отразено в биографията на Притикин. Баба ми беше човек „на прага на смъртта“, като Франсис Грегър, баба ми, пристигна в инвалидна количка. „Г-жа Грегър имаше сърдечно заболяване, ангина, накуцваше; състоянието й беше толкова лошо, че тя не можеше да ходи повече без да я прорязва огромна болка в гърдите и краката. В рамките на три седмици обаче тя не само стана от инвалидната количка, но също и успяваше да извърви над 15 км. на ден.“ Това е снимка на баба ми на сватбата на нейния внук, 15 години след като лекарите я бяха изпратили да умре. Лекарите бяха отсъдили смъртната й присъда на възраст 65 години, но благодарение на здравословен начин на хранене успя да се наслади на още 31 години живот на тази земя до навършване на 96 години, с всичките й шест внука, включително и мен. Ето защо започнах да се занимавам с медицина. Когато д-р Дийн Орниш публикува „Lifestyle Heart Trial“ (своето проучване върху сърцето – бел.пр.) и начина на живот години по-късно, доказвайки чрез нещо, наречено количествена ангигеография, че наистина сърдечно-съдови болести могат да се излекуват при по-голямата част от пациентите без лекарства, без операция – само чрез диета на растителна основа и други промени в начина на живот в по-здравословна насока – предположих, че това именно ще доведе до рязък обрат в нещата. Имам предвид, че моето семейство беше видяло промяната със собствените си очи, но ето я тук отново на черно и бяло, публикувана в едно от най-престижните списания на медицинска тематика. Но нищо не се случи, което ме накара да се учудя, я чакай малко. Ако действително лекът за нашия убиец номер 1 може да се изгуби така и да се пренебрегне, какво друго може да съществува в медицинската литература, което да помогне на моите пациенти, но да не бъде спонсорирано и рекламирано от някакъв корпоративен бюджет? Превърнах това именно в мисията на живота си. За тези от вас, които не са запознати с работата ми, всяка година преглеждам всяко издание на на всеки англоезичен журнал на хранителна тематика в света, така че на заети хора като вас, да не им се налага да правят същото. След това събирам всички най-интересни, най-иновативни, най-практични открития, за да създавам нови видео клипове и статии всеки ден за моя сайт с нестопанска цел, NutritionFacts.org. Всичко на сайта е безплатно. Няма никакви реклами, няма корпоративно спонсорство. Той е строго некомерсиален; не продава нищо. Просто го създадох като обществена услуга, като труд на любовта, като знак на почит към баба ми. Надявам се да мога да направя това за вашето семейство, което Притикин направи за моето.
Заформи се една интересна дискусия около решението на Ванилка да смени изцяло курса (от хранене без животински продукти обратно към тях) и затова реших да драсна и аз някой ред. Обаче…
Оказа се, че братовчед ми обобщи всичко за мен, затова и го пускам тук без редакции:
Ами не е първата, няма и да е последната. Много хора са в тая игра, защото това е поредният интерес/мания/хоби/проект. Целенасочени, мотивирани и абсолютно интелигентни започват, действат и увяхват. Това не е еднопосочно движение, пожелавам й пълен кръг. Но ако тя е била недохранена, то не е сама. Мисля, че много вегани са, включително и аз от време на време (като не съм абсолютно 100%-ов, но достатъчно близо, за да има значение). Виждаме, че да ядеш животински неща е компромис, от който отдавна няма нужда, но понеже нямаме идея точно как сме възникнали и от кого, не можем точно да си хванем първоначалния модел на хранене. Нямаш индустрия зад гърба си, нямаш евтини готови неща и докато се усетиш е минала една седмица главно на картофи със салата, понеже не е имало време или сили. Хич не е трудно да се поизоставиш. Та това, което искам да кажа е, че философията на хранене е навързана с цялостната философия на „Кой съм, защо съм?“. И когато това липсва, е много лесно да смениш вълната, защото ти нямаш основа от цялостни вярвания, а 2 прочетени книги и 3 сайта, чийто ефект избледнява бавно и сигурно. Да не говорим, че има много хора, които го пробват изцяло заради собствения си гъз, без елемента на съчувствие към всичко живо.
Както и по-рано съм писал — който има желание да види от научна гледна точка как стоят нещата може да посети nutritionfacts.org.
За нас като семейство сме решили, че във всеки един момент ще се храним без намесата на животински продукти. Правили сме неколкократно изследвания на Искрен и до момента има перфектни показания независимо, че е консумирал изключително малко животински продукти, никакво месо, яйца и риба. Така че за нас това е поредното доказателство, че до момента приетите норми не са актуални.
С това обаче не твърдя, че преходът става от днес за утре или че пък не е нужно човек да вложи енергия. Най-малкото трябва да се отдели време и внимание, така че да се разнообрази менюто и да се ядат повече на брой неща, макар и в по-малки количества.
Да, колкото и странно да звучи, с Цвети не гледаме телевизия. През годините установихме, че телевизията единствено ни залива предимно с безполезна информация — кой, какво, кога правил; реклами и др. Докато гледахме телевизия (най-често по време на ядене, но и след това), си бяхме създали много лош навик да гледаме предавания, които просто се въртят и запълват времето ни без да ни носят стойност (в повечето случаи).
Решихме малко да променим гледната си точка. В новото жилище, в което се преместихме, не си купихме телевизор. Започнахме да запълваме времето си с други много по-стойностни за нас неща. Седейки на масата, дискутираме решения, които трябва да се вземат в семейството. Остана ни време да се свързваме с повече хора и да завързваме изключително полезни дискусии. Освен това пренасочихме свободните си ресурси към занимания с некомерсиални проекти. Така хем работим за общото благо, хем имаме личностно удовлетворение от направеното.
Замислихме се, че каквото искаме да гледаме, можем много лесно да си го свалим или директно да го гледаме онлайн през интернет, без реклами. Отделно в процеса на промяната разбрахме, че най-важните неща ги разбираме от други хора около нас и по този начин естествено се отсява плявата от зърното. Разшириха ни се интересите в много други сфери, до които не се бяхме докосвали, а за някои въобще и не знаехме, че съществуват.
В заключение мога да кажа, че се чувстваме по-спокойни и не се разсейваме с излишни неща; искаме да живеем нашия живот, а не на някой друг.
Последни коментари