Искрен говори – част 2

от | 28 септември, 2019 | Родителство | 0 коментари

Размисли на Искрен от 2017 г.
Искрен за първи път на театър. Постановката беше „Червената шапчица“, а вълкът го бяха направили наистина страшен с много автентично облекло и маска, сякаш на истински вълк. Искрен рева почти през цялото време.
— Искрене, хареса ли ти театъра?
— Не!
— Защо?
— Вълкът беше много страшен!
— Ама той не е истински, това беше просто човек, облечен в костюм.
— Не, беше вълк. Не и(с)кам повече там!

След няколко седмици… детско коледно парти, организирано от компанията, в която работя, за децата на служителите. Дядо Коледа раздава подаръци. Искрен отново изплашен и плаче неудържимо. На път към вкъщи:
— Успокой се, Дядо Коледа не е страшен. Ето виж, нали раздава подаръци.
— Да, но е страшен.
— Да, но раздава подаръци.
Мърмори си под носа докато върви:
— Вълкът страшен, Дядо Коледа страшен, всички са страшни…
— Искрене, в последния месец хич май не ти върви.

Искрен чува бебе да плаче.
— Мамо, плаче бебето!
— Да, знаеш ли защо плаче?
— Защото иска мама!
(Ох, колко мило го казва!)
Искрен продължава:
— Плаче, защото иска мама, иска мляко, иска вода, иска сок, иска бонбони, иска (шо)колад…
— Мда, Искрене, не знам дали бебето иска тези неща или ти ги искаш…

— Искрене, имаш сопол.
— Да, имам и още един, едно пате, но в носа е много тъмно и то не може да влезе.

Искрен е на гости на едно приятелче от кооператива, което си има котенце вкъщи. Видял го да яде котешка храна, гранули.
— Мамо, а котето ядеше хапчета. Но не са гадни хапчетата, тези са много вкусни.
— Ох, дано само не си опитвал и ти.

— Искрене, баба ще дойде днес вечерта да те види.
— Да, и баба ще ме къпе. Няма ти да ме къпеш, тя ще къпе, защото къпе по-добре от теб.
— Мхм, добре. Тогава те оставям при баба за следващата седмица.

Искрен на гости при баба си.
— Аууу, Искрене, всичко си изяде, браво на теб!
— Мда, а сега какво ще ми дадеш за награда?
Кълна се, само на баба си ги говори такива.

Искрен при педиатъра си:
— Мамо, защо всички хора влизат с обувките (в кабинета)?

Искрен става сутрин:
— О, не. Пак ли има слънце? Искам скрие слънцето.
— Искрене, няма как да скрием слънцето.
— Искам.