Защо не купих нито един подарък на детето си за Коледа

от | 28 декември, 2016 | Родителство, Финанси | 9 коментари

Ден преди Бъдни вечер, 23 декември, петък. Работен ден. Отивам в обедната почивка до близкия детски огромен магазин да търся чорапи и чорапогащник за Искрен (мда, момчетата през зимата също носят чорапогащник). Хора, много хора, задушевно. Става ми лошо, задушавам се, тръгвам си без да съм купила нищо.
Работя в офис сградата, която е залепена до голям столичен мол. Седмицата преди Коледа беше ужасно. И смешно. Именно тогава осъзнаваш до каква степен в днешно време е стигнал човешкият консумеризъм.
Прекомерната консумация на стоки в днешно време е толкова огромна, че вече не я забелязваме. Достатъчно е да влезете в някой магазин за сувенири, играчки или дори в супермаркет един ден преди Коледа, за да разберете за какво става въпрос. А и нека не се заблуждаваме, всички сме го правили.
Истината е, че едва ли много подаръци влизат в употреба и се ползват от дадения човек година или дори 6 месеца след като са били подарени. А ако говорим за малки деца и играчки, положението става още по-плачевно. Всъщност не знам дали това е точната дума. Магазините за детски играчки, дрехи и бебешки принадлежности правят такъв голям оборот през декември, че сигурно разчитат именно на този месец, за да са на печалба общо за годината.
А какво да кажем за самите играчки?
Ами повечето вероятно биват изоставени или счупени още на втория ден след като са били подарени на детето. Другите омръзват скоро след като са били купени. Защото нека бъдем честни — едва ли бихме подарили количка с дистанционно за 300 лв. на 3-годишно дете. Дори и не на 4- или 5-годишно. Ясно е, че рано или късно ще иде на боклука, потрошена. Ето затова, за да не съжаляваме, че сме дали толкова пари за скъпа играчка, която може да се счупи, купуваме пак кола с дистанционно, но не за 300 лв., а за 30 лв. И тя ще се счупи, най-вероятно ще се счупи още на същия ден от прекомерна игра. А да не говорим за играчките с хиляди малки частички, миниатюрни човечета, колички и картички, изчезнали безследно. Страх ме е вече да завирам прахосмукачката много навътре под леглата и секциите именно поради тази причина. Никога не знаеш какво точно ще засмуче.
Миналата година за рождения ден на Искрен му беше подарена една прекрасна книжка с 12 картончета на животни, които да наредиш на различни страници в самата книжка. На първия ден две от тях заминаха. На следващия ден пет, а след още няколко дни – всички останали.
Започва се обикновено още от началото на декември. Коледно парти, организирано за децата на служителите в работата. Дядо Коледа. Родителите да купят и занесат играчка, която добрият старец да даде на детето.
После коледно тържество в детската градина – същата история.
После Бъдни вечер и Коледа.
После Нова година – да, повечето хора са на мнение, че и на нова година трябва да има подарък за детето. Да не е капо.
Ето затова Искрен не получи никакъв материален подарък на Коледа тази година от родителите си.
Не искам и да вярва в Дядо Коледа. Човек, който следи през цялата година дали си послушен и после ти дава награда/подарък. Да, аз вярвах и после като разбрах, че такова нещо не съществува, плаках много. Не искам да лъжа детето си. Той обаче сам ще реши в какво да вярва. Иска ми се да вярва в истинското вълшебство на Коледа, в добрината на хората, в любовта и възможността да постигнеш всичко, което решиш, само със силата на собствената си воля.
Искрен има много играчки, с които играе и после ги захвърля, също като всички други деца. Да, получи подаръци от бабите и дядовците, получи подаръци от чичовците. Идеята не беше да замажем положението и да минем между капките. Винаги е било много изкуствено да купувам играчки за собственото си дете. Защото любовта, привързаността, празненствата, позитивните емоции и спомени дават МНОГО повече на едно дете от един материален подарък. Да сме заедно, да сме здрави, да имаме вкусна храна и да сме сред любими хора, ето това е празникът, а не подаръците. А парите, предопределени за подаръци, ще бъдат изхарчени през януари за пътувания, преживявания, почивка, време, прекарано заедно, само ние тримата, там някъде в планината сред природата, в игра в снега. Времето, прекарано с децата и отделено само на децата е безценно! И не бива да се компенсира с играчки, дори и на Коледа.

Детето ми не консумира животински продукти

от | 28 юни, 2016 | Здравеопазване | 21 коментари

О, чудо. Оказва се, че независимо от цялата помия, която се изля откакто Искрен се роди, той не само, че няма проблеми, но е много по-здрав от повечето негови връстници. То не бяха въпроси и заплахи, че няма как едно дете да е здраво, ако не консумира животински продукти.
Понеже аз и Цвети обичаме да „говорим“ с факти, а не с общи приказки, предположения и др., то прилагаме три последователни изследвания през шест месеца (първото започва от момента, в който Искрен навършва 1 год.).
Сегашната публикация е провокирана от глупостите, които са написани в следните две публикации в блога на Григор Гачев (което не означава, че няма много други публикации, които ние харесваме и четем). Тъй като не цепя басма на никой, който коментира неподготвен: за разлика от него и много други коментиращи, които нямат деца, то ние се чувстваме длъжни като родители именно на такова дете да споделим какви са реалните факти за нас:

Iskren_Health_Test_01

 

Iskren_Health_Test_02

 

Iskren_Health_Test_03
Вижда се, че в рамките на една година Искрен е в златната среда и здравето му е перфектно, имунната му система е изключително силна и при последните три разболявания в родителския кооператив той беше едно от малкото деца, които останаха здрави.
Сигурен съм, че има много родители, които не са отделили достатъчно време и не са достатъчно запознати с това как да си набавят нужните вещества, но в крайна сметка човек трябва да отдели време и енергия. Нормално е тези родители да споделят своите притеснения когато имат проблеми, но не смятам, че е нормално тези случаи да бъдат назидателни и да „говорят“ и „потвърждават“, че видиш ли е вредно за децата да не консумират животински продукти. Предлагам на всички скептично настроени хора първо малко да видят последните научни изследвания, да видят реално как стоят нещата и да се въздържат от коментари когато нямат деца и най-вече: практически опит с нещо по-различно от до момента приетото. Един перфектен старт е nutritionfacts.org.

„Натъпкани“ — филм за реалността

от | 9 януари, 2015 | Здравеопазване | 0 коментари

Този документален филм наистина може да преобърне представата на човек за реалността в хранителната индустрия:

Смятам че всеки има правото да знае истината и съответно да вземе нужните мерки, така че да бъде здрав.

Стресът в семейството

от | 20 юли, 2014 | Фамилия | 2 коментари

Наскоро с Цвети се заформи много интересна дискусия, която започна от идеята ни за това колко деца бихме искали да имаме. Пред и след като ни се роди първото дете неколкократно обсъждахме този въпрос. Преди раждането на Искрен бяхме на мнение, че желаем от все сърце поне три дечица. Това мнение се запази и след раждането.

Основното ни притеснение не са финансовите средства, които трябва да отделяме, а до каква степен можем да издържим на натоварването и най-вече какъв ще е стресът в семейството. Започнахме да се интересуваме повече от взаимоотношенията между партньорите на наши близки и познати. В следващите месеци забелязахме, че един от основните фактори за това колко деца да има в семейството е това какво е количеството стрес между партньорите, което е пряко обвързано с взаимоотношенията им. Дали има конфликти в ежедневието или разбирателство и хармония.

Попаднахме на много интересна статия от Джордж Витулкас озаглавена „Как да се родят здрави деца?“. Ето и връзка към първа, втора и трета част. Отделеното време за изчитане на текстовете си заслужава.

В последствие се върнахме назад през вече изминалите девет години и стигнахме да извода, че винаги сме работили в посока изясняване на отношенията между нас двамата. В конфликтни ситуации сме сядали на масата и сме дискутирали всеки един детайл, докато не стигнем до краен резултат задоволяващ и двама ни. Няма какво да се лъжем, имало е не една и две стресови ситуации. Въпреки това сме се справяли. Когато сме имали нужда от помощ, сме се допитвали до хора около нас, търсили сме варианти, така че накрая пак да влезнем в равновесното си положение.