от Петър | 20 март, 2016 | Здравеопазване |
- Най-важното, което сме установили от практиката е Herbal Helper 1-2 капсули на ден са достатъчни да спрат всякакви секрети и дразнения на гърлото. Най-добре е да се приемат на гладно или 1 час след хранене. Тъй като билките са изключително силни трябва да не се взимат дълго време (повече от 5-6 дни), защото разреждат кръвта.
- Следващият по важност витамин е Д. Особено през есента и зимата депата, които съхраняват този витамин, се изчерпват бързо. Една капка на ден течен витамин Д е напълно достатъчна, за да запълни тази липса. През слънчевите дни е напълно достатъчно детето да се порадва на 15-20 минути преки слънчеви лъчи (но не през прозореца, тъй като както знаем прозорците спират точно тези лъчи, които са отговорни за витамин Д).
- Витамин Ц: 25 милиграма активно вещество витамин Ц на 1 кг. телесна маса. Ударните дози при първи симптоми на отслабен имунитет са през три часа (пример с Искрен: 12 кг. тегло = 300 милиграма активно вещество витамин Ц през 3 часа). Пробвали сме, както течен витамин Ц от естествени източници (Liquid Vitamin C – 120 ml.) – американски на цена от около 9 лв. за опаковка, така и прахообразен витамин Ц – Amos Vital Vitamin C Pulver (100 гр. за около 7 лв.). Тези двата сме установили, че са най-ефективни, но за съжаление течният е доста скъп и затова използваме прахообразния като го разреждаме в органичен сок (ако се сещате три литровите картонени опаковки с натурален сок без оцветители, консерванти и допълнителни подсладители).
Ако няма симптоми на разболяване, но имунитетът на детето още не е укрепнал (напр. непосредствено след преболедуване на някоя болест) може да се дава една доза витамин Ц дневно (пак 25 милиграма активно вещество витамин Ц на 1 кг. телесна маса).
Пробвали сме и много други (над 10 други вида витамин Ц) и като цяло прахообразните са доста ефективни и си заслужават цената. За нас българските течни витамин Ц са абсолютен боклук (особено за деца), тъй като са наблъскани с всякакви регулатори и допълнителни изкуствени подсладители. Наистина ни се иска да има и българска качествена алтернатива на пазара.
Повече за витамин Ц може да научите от двучасовата лекция на д-р Сюзън Хъмфрис.
- Сок от зеленолистни (зеленолистни разбиваме с вода в блендер, после прецеждаме и сокът е готов; може да се смеси с друг сок, за да е по-вкусно).
- Джинджифил (яде се, смуче се или на прах в чая). Може да се добави към прясно изцеден сок или смути.
- При течащ нос (още в самото начало когато течността е прозрачна и рядка) се взима колоидно сребро:
6.1. Електро-колоидно сребро (Armax е прекрасен български продукт). Много по-фино и по-силно действие спрямо обикновеното колоидно сребро.
6.2. Друг по-неефективен вариант е коларгол (колоидно сребро), който се прави от:
1. Вода за инжекции (Браун разтворител за парентерално приложение) – Aqua ad iniectabilia Braun;
2. Колоидно сребро (Коларгол), прах – Colloidal Silver, powder;
Двете се смесват в стъклено шишенце (може да се купите такова от аптеката и допълнително да си поискате и една пипета-капачка, която да се слага директно на стъкленото шише за улеснение). Течността става много тъмна и силно оцветяваща. Дават се по две капки в ноздра по два пъти на ден в продължение на пет дни, след което остатъкът от сместа се изхвърля, тъй като вече не е годна за употреба.
Независимо кой вариант изберете и двете се съхраняват в хладилник.
Разтворът от колоидно сребро не позволява на носа да се запуши и освен това, преминавайки през носоглътката, има антисептично действие, което не позволява развитието на вируси.
И най-важното: дарявайте детето си с любов като му обръщате внимание: играйте си с него, питайте го как е минал деня му, насърчавайте го да говори, да се развива като личност.
от Цветомира | 20 август, 2015 | Кулинария и рецепти |
Ето идея как да направим веган попара за малки деца. Произходът й тръгва от факта, че много хора, в стремежите си да критикуват начина на хранене, който сме избрали за нашето дете, казват: „Ама трябва да яде попара на закуска със сиренце и мляко! Как може да не му давате такова полезно нещо?!“ Принципно Искрен, както нас, не яде месо и млечни продукти. Тук искам само да направя едно уточнение: не искаме и не ограничаваме детето си по отношение на храненето. Ако той изяви желание да опита нещо, примерно съдържащо мляко или месо, може да му се даде, не му се забранява. Но аз лично никога не съм приготвяла месо и няма и да го направя. Не може и да се очаква Искрен да получи лично от мен някакъв вид храна, която аз самата не консумирам и смятам, че не трябва да се консумира. Обаче знам, че колкото повече се ограничава едно дете да опита нещо, то се опитва толкова и по-силно да го има. Детето има собствен разум и разбирания и то само за себе си ще реши как да живее. В тази връзка ще дам един пример какво се случи на скоро:
На селото на Петър сме и баба му е направила палачинки по стандартната рецепта с мляко и яйца. Искрен иска да опита, дава му се и изплюва веднага всичко, което беше в устата му и не поиска повече. Изводите всеки за себе си може да направи.
Та да се върнем на рецептата за попара.
Продукти за 1 порция:
- около 4-5 супени лъжици амарант
- 1 супена лъжица сусамов тахан
- 1 филийка хляб или 2 сухара или 3-4 бисквити
- мед на вкус по желание или меласа или захар от фурми
Приготвяне:
Амарантът се сварява, като може да се сложи малко по-голямо количество вода за сваряването, която няма да се хвърля, а ще се ползва за попарата после. Прехвърля се в купичката за хранене, добавят се таханът, медът и натрошените хляб/сухар/бисквита. Изчаквате да изстине малко, добавяте меда и готово.
Само да се има предвид, че това е попара, подходяща за деца над 1 годинка, които вече са захранени с тахан и мед. Медът се счита за животински продукт и като такъв не се консумира от стриктни вегани.
от Петър | 11 юни, 2015 | Родителство |
Да, знам, че заглавието е провокативно и до голяма степен изтъркано, но честно казано съм смутен от факта, че към 2015 г. все още могат да се случват такива неща.
Явно понеже сме в такъв период, че около нас колеги, познати и не толкова познати, които се сдобиват с деца, ми прави много силно впечатление отношението на бащите към дечицата им.
Понеже съм много любопитен, а и понякога нахално любезен, „пробутвайки“ помощта си наляво и надясно, ми беше много интересно колко от мъжете около мен, които са се сдобили с дете, се занимават с него и по-интересно по какъв начин точно.
Може би от 9-10 семейства да има един-двама бащи, които пълноценно да помагат на съпругите си. За мен не е нормално двамата родители да са създали нов живот, а само майката да се грижи предимно за всичко. Типичните въпроси и отговори (аз като баща задавам въпроси към други бащи):
Въпрос: По какъв начин къпете детето?
Отговор: Ами, тя, жена ми го къпе, аз с това не се занимавам.
Въпрос: Добре, ти памперси/(пелени за многократна употреба) сменяш ли?
Отговор: А, ние сме се разбрали, че тя се грижи за бебето.
Въпрос: Интересно ми е, когато се прибереш у вас, занимаваш ли се домакинска работа: чинии, пазаруване, готвене, изхвърляне на боклука, чистене?
Отговор (в повечето случаи): Тя има цял ден, тъй като е в майчинство и си оправя домакинството.
Въпрос: Ти при тях ли спиш през нощта или в друга стая?
Отговор: Понеже ходя на работа, а тя е в майчинство, съм си се отделил в другата стая, за да мога да се наспивам.
и т.н.
Добре, а според вас, момци, жена ви наспива ли се? Това, че е в майчинство не означава ли, че и тя трябва малко да има възможност да си почине, а не да е 24 часа в денонощието на линия за всичко? Ако правилно съм разбрал, значи хем тя изкарва пари от майчинството, хем се грижи за детето денонощно, хем оправя домакинството. Айде, сега изгледайте това видео и започнете да уважавате повече вашия партньор, а не да се държите като селянин от 20-ти век (с изрази от типа: „Жено, донеси ми ракията и салата!“). Може да звучи доста императивно цялото ми отношение, но изключително много се дразня от подобно поведение.
Това че си играете от време на време с детето ви не ви прави родител, най-малкото, защото повечето ваши роднини си играят по същия начин с него, но това не ги прави бащи! Децата усещат тези неща и в дългосрочен план това ще рефлектира върху отношенията ви дъщеря/син-баща. Не се учудвайте когато в един момент детето ви е до толкова дистанцирано, че все едно говорите с непознат от улицата.
от Петър | 12 май, 2015 | Родителство |
Искрен стана прекалено тежък за слинга, така че решихме да си купим планинска раница, с която да можем да се придвижваме навсякъде, включително и на места недостъпни за детска количка. Спряхме се на LittleLife Ranger заради това, че е най-леката в своя клас – 1.7 кг. Размерът може да се регулира, както за човека, който носи раницата (от S до XL), така и за детето (от 6 месечна възраст до 3 години). Цената на раницата е около 200 лв. в зависимост кой онлайн магазин изберете.
Може да се пере; има я в два цвята: син и сив; товароносимостта е до 20 кг.
Допълнително може да се закупи и чанта със съвместимост 6 л., която се закача точно под детето. Чантичката струва около 15 лв. Освен това има още два допълнителни аксесоара, които не са включени в цената: сенник за раницата (50 лв.) и дъждобран (80 лв.).
За момента ние си купихме само чантичката, защото сметнахме, че нямаме нужда от другите екстри.
Ето и как изглежда Искрен в нея:
И как спи:
Последни коментари