Даряване на коса

от Петър | 15 юни, 2016 | Други | 0 коментари

След повече от четири години откакто си пуснах дълга коса реших, че е дошло време да променя малко визията. 🙂 Основните причини за това са:
1. Новото момиченце в родителския кооператив бяга от мен и се плаши когато се доближа до нея (прави асоциация с инкасатор с дълга коса и брада, който е правил засичане на водомерите у тях и съответно е била много стресирана);
2. Реших, че още един социален експеримент ще ми дойде добре затова и намерих къде да си даря косата: www.hairdonate.org. Интересното в случая е историята на Асоциация „Промени живота си сега!” и нейната създателка г-жа Вили Боршукова. Повече информация на сайта. Иначе хубавото е, че мога като дарител да се запозная с човека (онкоболен), който ще използва перуката и да имам пряк контакт с него;
3. Реакцията на хората около мен: прекалено голямо изкушение, за да се изпусне този шанс. Естествено най-вероятно това ще мине само веднъж, но си заслужава човек да види физиономиите и като цяло различните реакции на хората около мен, които са свикнали да ме виждат години наред с дълга коса.

Някой сигурно ще си мисли тайно, че просто ми е писнало да се занимавам с поддръжката на косата и че за лятото съм решил да се поосвежа. Това е така и не е така, защото съм се справял успешно със следните неща в най-трудните моменти:
1. С дълга коса ходих на тренировки по плуване месеци наред без въобще да се замислям дали да си подстрижа косата или не;
2. Същото важи и за първите две години с Искрен: повръщане върху косата когато беше бебе; скубане, включително и в някои случаи увисване с ръце на косата; цапането й с различни субстанции от различни места;
3. Чакане 3-4 часа докато изсъхне; отхвърлянето и с ръка наляво и надясно когато пречи (например при лягане);
4. Поради естеството на косата ми (чуплива) се оказва, че в момента ми отнема около три пъти повече време, за да я приведа в приличен вид, отколкото преди когато трябваше да я реша само два пъти в деня зад под 2 минути;

А ето и любимата ми категоризация „Преди и След“:
Преди:

След:

Други интересни аспекти около промяната:
1. Все си търся вече липсващата коса;
2. Не използвам вече диадема и трябва да се отуча да я търся;
3. Не си разресвам косата когато я мия;
4. Изсушавам си косата за 2-3 минути и по-малко;
5. С едно 200-300 гр. ми е по-леко на главата;

Сега отново ще ми отнеме една година и половина, за да пусна дълга коса, което ще е свързано с известни неудобства по време на преходния период, в който не мога да си хващам косата и постоянно ще ми влиза в очите.

По отношение на дарената коса: обадих се на посочения телефон и отидох директно на адреса с вече подготвената коса (фризьорката ми беше така добра да сложи ластици на всеки кичур преди да я подстриже, след което придвидливо обедини всички кичури в една обща връзка с допълнителни ластици). Жената на рецепцията прие косата и ми даде листче, на което да запиша двете си имена и телефона.
Увери ме, че след като изготвят перуката (моята коса заедно с още една-две подобни коси) ще дадат контактите на дарителите на онкоболния човек, който ще използва перуката. Оттам-нататък вече можем да се запознаем с ползвателя и да поддържаме контакт.