Пари и подаръци = внимание и възпитание
Спомням си как през моето детство майка ми и баща ми нямаха достатъчно средства, за да ми купуват всяка една играчка, която съм искал. То тогава и нямаше кой знае колко играчки, които човек да може да си купи.
Постепенно обаче събитията се завъртяха, хората започнаха малко или много да притежават повече пари и покупателната способност се повиши. Започнаха да се продават всякакви неща в магазините. Само да имаш пари.
Всички тези промени станаха след 89-та. Хората започнаха да разчупват гледната си точка за много неща. Наред с положителните неща се появиха и много отрицателни. Едно от тези събития е, че започна да се бърка свободата със свободията. Млади и не толкова млади родители, решиха, че трябва да дадат на децата си това, което на тях им е било „отнето“ под една или друга форма.
Почна да ми прави впечатление, че децата в днешно време буквално са затрупани от играчки. Не просто няколко, а цели кошове. Същото важи и за джобните, които им се дават. Децата естествено харчат всичко, което им бива дадено. Купуват си всякакви боклуци — коли, сладки неща, цигари и много други. Отделно с навлизането на технологиите, както и всякакви чуждестранни марки дрехи, обувки и др., родителите заедно с децата си започнаха да се състезават с други родители и деца. Кой има най-нов модел телефон, най-готините обувки (напр. манията по Supra), най-новото марково яке за 250 лв. и т.н. Децата започнаха съвсем естествено да искат все повече и повече. И така родителите се принуждават да им угодят, защото смятат, че това е най-правилното решение.
Идеята ми на тази публикация е малко да провокира родителите, които процедират по този начин. Важно е да се отбележи, че материалните придобивки и въобще даване на пари не е равно на възпитание, което да изгради един пълноценен бъдещ човек! Обръщането на внимание чрез пари и подаръци по никакъв начин не компенсира липсата на другия по-важен вид внимание, а именно… родителите, вместо да стоят изкривени пред телевизора с ракия в ръка, да обърнат глава към детето си и да се поинтересуват какво се случва с него, как е минал денят му, ако има някакви проблеми да се обсъдят и да се разрешат, а не да се натрупват през годините.
Знам, че е много трудно да се казва „Не“ на едно дете, но чувството за вина, при такова действие, не трябва да е спирачка да се вземе правилното решение и да се обясни съвсем спокойно на детето, че в момента това не е най-важното, че има други по-важни приоритети. Има много начини да се обясни дадено решение, изцяло зависи от взаимоотношенията между събеседниците, както и конкретната ситуация.
Да, може истината да не е едно от най-приятните неща, но в крайна сметка е важно да се казва от време на време.
Послепис: ето и няколко неща, за които си струва да се инвестират пари, вместо да се пръскат за глупости:
1. Изучаване на чужди езици. Задължително за старт английски език. Испански, немски и френски също са много разпространени. За по-смелите може китайски, японски, холандски, шведски и други по-екзотични за нас езици;
2. Курсове по плуване. Това умение ще е полезно за цял живот, независимо дали детето ходи на море или на басейн;
3. Спестяване на пари за екскурзии. Няма човек, който да не се радва когато посещава нови места;
4. За хората, които живеят в София, има възможност за множество кръжоци в „Двореца на децата“, „Музейко“;
5. Книги – хартиени и електронни. Подбирайки подходяща книга, винаги може да се привлече вниманието на детето, така че да се запали и само да търси информация;
6. Летни и зимни обучителни семинари, зелени училища. С колкото повече хора детето се среща, толкова повече опит и знания ще придобие;
7. Впрегнете въображението си, идеи много. 😉
Последни коментари