Защо да не даваме на бебето лекарства срещу колики и други неразположения?

от | 9 юли, 2014 | Здравеопазване, Родителство, Фамилия | 0 коментари

Искам на първо място да отбележа, че тази публикация не е изцяло медицински или научно обоснована, а е резултат от лични усещания, преживявания и проучвания на един родител. Истината е, че именно родителите са хората, които познават най-добре детето си, усещат и разбират неговите нужди.

Около три-четири седмици след раждането синът ни Искрен започна да получава колики, имаше постоянен плач, от който губеше гласа си и каквото и да правехме, нищо не помагаше. Не можех да не се зачудя в този случай защо се появяват тези усещания и какво можем да направим, за да подобрим ситуацията.

Нека първо да започнем с едно пояснение какво са коликите:

Детските колики са състояние на постоянен плач при иначе здраво бебе. Плачът не е по никакъв начин показател за някакъв здравословен проблем. Сигурна съм, че много родители са преживели доста трудно гледката на чистото, здраво и  нахранено бебе, което се раздира от рев без каквато и да било видима причина. Аз самата в един момент също се разревавах от безсилие, гледайки детето ми да се мъчи по този начин.

Истината е, че организмът на новороденото бебе трябва да свикне със новия начин на живот и заобикалящата го среда. Тялото му все още не функционира като това на възрастен човек, стомахчето му е още твърде чувствително, а движенията – изключително некоординирани. А всичко това е напълно нормално. Неслучайно се казва, че първите три месеца от живота на бебето са един вид като четвърти триместър на бременността. Човечето не е напълно готово да посрещне света и да излезе от утробата на майка си, но пък, ако бременността продължаваше още три месеца, бебетата биха станали толкова големи, че няма как да излязат нормално през родовите пътища. Ето затова е „измислен“ подобрен среден вариант.

Много фармацевтични компании предлагат какви ли не медикаменти срещу колики. Освен това в Интернет пространството, както от разни познати и роднини можете да научите доста „изпитани“ методи за облекчаване на ситуацията. Истината обаче е следната: лекарствата не лекуват коликите, те само намаляват усещанията на бебето за неразположение. Същото важи и за другите „изпитани“, уж натурални методи. Изводът, до който човек може да стигне, четейки и слушайки опита на майки, опитали да преборят коликите с лекарства, е чисто и просто, че те не помагат.

Що се отнася до другите методи, като например даване на индийско орехче на прах, примесено с кърма, компресите с ракия, както и затопляне на коремчето със сешоар – ами, всички те са изключително опасни. На първо място, за индийското орехче се знае, че е опиат, има слаб до средно силен халюциногенен ефект и предизвиква подобно усещане, като при марихуаната. Колкото и в малки количества да се приема, не мисля, че би бил полезен. Това, което прави, очевидно е само и единствено да успокои и приспи бебето. Но каква е гаранцията, че бебето след това ще се събуди? Знам, звучи прекалено, но аз лично не бих си играла така с живота на детето си. Същото важи и за рецептите с ракията. Беше ми наистина много странно, когато една приятелка ми сподели, че компресите с ракия се използвали при колики и при растежа на зъбки. Първата ми мисъл беше автоматично: „Тия хора са луди! Не се ли замислят реално за причината за ефекта?!“. Детето се успокоява и заспива поради замайващите алкохолни изпарения, а не заради някакъв лечебен ефект на ракията. Използването на електрически уред, насочен право в коремчето на бебето, дори няма да обсъждаме…

Извод: Коликите и постоянният плач, който се среща при голяма част от новородените, е просто физиологичен процес. Той ще отмине сам, не е необходимо да предприемате специални мерки. На повечето родители им се къса сърцето, когато чуят бебето им да плаче. Гушкането, обръщането на внимание, говорът могат да успокоят много повече и по-ефективно едно ревящо бебе отколкото използването на някакви медикаменти, за които дори не сте сигурни какво съдържат. А някои хора дори не се и замислят за това. Няма да разглезите малкото си бебе като го гушнете когато плаче. То има нужда от това, има нужда от вас, има нужда да знае, че някой се грижи за него, че някой го обича повече от всичко друго на света. Това е най-доброто средство срещу всякакъв вид неразположение, по този начин именно се изгражда толкова важната връзка между детето и родителя, която ще играе съществена роля в бъдеще.

Пари и подаръци = внимание и възпитание

от | 28 юни, 2014 | Родителство | 0 коментари

Спомням си как през моето детство майка ми и баща ми нямаха достатъчно средства, за да ми купуват всяка една играчка, която съм искал. То тогава и нямаше кой знае колко играчки, които човек да може да си купи.

Постепенно обаче събитията се завъртяха, хората започнаха малко или много да притежават повече пари и покупателната способност се повиши. Започнаха да се продават всякакви неща в магазините. Само да имаш пари.

Всички тези промени станаха след 89-та. Хората започнаха да разчупват гледната си точка за много неща. Наред с положителните неща се появиха и много отрицателни. Едно от тези събития е, че започна да се бърка свободата със свободията. Млади и не толкова млади родители, решиха, че  трябва да дадат на децата си това, което на тях им е било „отнето“ под една или друга форма.

Почна да ми прави впечатление, че децата в днешно време буквално са затрупани от играчки. Не просто няколко, а цели кошове. Същото важи и за джобните, които им се дават. Децата естествено харчат всичко, което им бива дадено. Купуват си всякакви боклуци — коли, сладки неща, цигари и много други. Отделно с навлизането на технологиите, както и всякакви чуждестранни марки дрехи, обувки и др., родителите заедно с децата си започнаха да се състезават с други родители и деца. Кой има най-нов модел телефон, най-готините обувки (напр. манията по Supra), най-новото марково яке за 250 лв. и т.н. Децата започнаха съвсем естествено да искат все повече и повече.  И така родителите се принуждават да им угодят, защото смятат, че това е най-правилното решение.

Идеята ми на тази публикация е малко да провокира родителите, които процедират по този начин. Важно е да се отбележи, че материалните придобивки и въобще даване на пари не е равно на възпитание, което да изгради един пълноценен бъдещ човек! Обръщането на внимание чрез пари и подаръци по никакъв начин не компенсира липсата на другия по-важен вид внимание, а именно… родителите, вместо да стоят изкривени пред телевизора с ракия в ръка, да обърнат глава към детето си и да се поинтересуват какво се случва с него, как е минал денят му, ако има някакви проблеми да се обсъдят и да се разрешат, а не да се натрупват през годините.

Знам, че е много трудно да се казва „Не“ на едно дете, но чувството за вина, при такова действие, не трябва да е спирачка да се вземе правилното решение и да се обясни съвсем спокойно на детето, че в момента това не е най-важното, че има други по-важни приоритети. Има много начини да се обясни дадено решение, изцяло зависи от взаимоотношенията между събеседниците, както и конкретната ситуация.

Да, може истината да не е едно от най-приятните неща, но в крайна сметка е важно да се казва от време на време.

 

Послепис: ето и няколко неща, за които си струва да се инвестират пари, вместо да се пръскат за глупости:
1. Изучаване на чужди езици. Задължително за старт английски език. Испански, немски и френски също са много разпространени. За по-смелите може китайски, японски, холандски, шведски и други по-екзотични за нас езици;
2. Курсове по плуване. Това умение ще е полезно за цял живот, независимо дали детето ходи на море или на басейн;
3. Спестяване на пари за екскурзии. Няма човек, който да не се радва когато посещава нови места;
4. За хората, които живеят в София, има възможност за множество кръжоци в „Двореца на децата“, „Музейко“;
5. Книги – хартиени и електронни. Подбирайки подходяща книга, винаги може да се привлече вниманието на детето, така че да се запали и само да търси информация;
6. Летни и зимни обучителни семинари, зелени училища. С колкото повече хора детето се среща, толкова повече опит и знания ще придобие;
7. Впрегнете въображението си, идеи много. 😉