Кой вид тиксо е най-добър за премахване на брадавици?

През 1978 г. е описан нов подход за лечение на брадавици, пълен с убедителни снимки на преди и след. Какъв бил той? Прилагане на залепваща лента. Това било изследвано в едно проучване, сравняващо тиксото с криотерапията и довело до огромен успех.
Сега, въпреки че това било рандомизирано, контролирано проучване, това не е двойно тайно проучване. Пациентите от групата на тиксото били инструктирани да премахват всички лепенки преди посещението си обратно при лекаря, така че медицинските сестри, които преглеждали промени в брадавиците, да не са предубедени по един или друг начин. Но не забравяйте, криотерапията може да причини зачервяване, обезцветяване на кожата, рани и мехури, така че сестрите може и да са имали някаква идея кое дете в коя група е било и може би това ги е предубедило. Така че, в идеалния случай ще имаме двойно тайно, рандомизирано контролирано проучване върху тиксото за лечение на често срещаните брадавици, а ето го и него.
Вижте това: ето как са маскирали тиксото, така че никой не е знаел в коя група е бил. Използвали прозрачно тиксо, прилагано от долната част на молескин, което представлява прозрачна залепваща лента, а контролната група получила само молескина, без залепващата лента отдолу. И така, отвън и двете лечения изглеждали еднакви, но половината от брадавиците били изложени и на влиянието на тиксото, а другата половина – не. Така че, ако имаше нещо специално в залепващата лента, групата на тиксото ще триумфира, а групата само с молескина ще се провали. Ако няма нищо особено около тиксото и забележителният успех на другото проучване е просто благодарение на покриване на брадавицата с каквото и да е лепкаво, то тогава и двете групи ще триумфират. Но вместо това и двете групи се провалили. Нито една не се справила по-добре от плацебо групата.
Първото двойно тайно контролирано проучване за действието на тиксото върху брадавиците се проваля и не успява да излекува брадавиците при възрастни. Хм, може би в това е проблемът? Участниците в първоначалното проучване върху тиксото били предимно деца, средно на 9-годишна възраст, докато в това проучване средната възраст била 54 години и да, брадавиците при по-младите могат да бъдат по-податливи на лечение. Така че възможно ли е причината, поради която тиксото подействало в първото проучване, но не и във второто, да е защото тиксото действа само при деца, но не и при възрастни? Е, трябва да повторим същото това проучване, но този път с деца.
Около 100 ученици били разделени на групи, като едните прилагали тиксо към брадавицата, а другите – царевична превръзка като плацебо, така че и двете групи имали нещо, но само една от тях прилагала тиксо върху брадавиците. Използвали една и съща лента, за да не ги разпознаят, а и така изглежда по-добре. Шест седмици по-късно тиксото се провалило.
И това е мястото, на което медицинската общност се отказала. Ако погледнете последните отзиви върху това дали е по-добре брадавиците да се изгарят, замразяват или да се лепят с тиксо, те отхвърлят тиксото като напълно неефективно, което е напълно разбираемо. Без значение колко добри са някои първоначални резултати, ако изследвате едно и също нещо, но с по-голямо, по-добро проучване и не можете да повторите резултатите, то тогава трябва да приемете, че първото проучване е било просто случайност.
Но дали наистина са проучили същото нещо? Може би „възрастните“ не е оперативната дума тук, а вместо това е „прозрачност“. Прозрачното тиксо не е тиксо. Оказва се, че прозрачното тиксо и молескина и двете съдържат лепило на акрилна основа, докато стандартното сребърно тиксо съдържа напълно различно лепило на каучукова основа. Вероятно успехът на традиционното тиксо е свързан с лепилото, което влиза в пряк контакт с брадавицата по време на лечението. Всъщност, дори още по-вероятно след като двете проучвания с прозрачното тиксо излизат наяве, и показват, че наистина изглежда има нещо уникално в тиксото и това не е само случайно – самото покриване на мястото не действа. И наистина, най-новото допълнение към доказателствата установява тези подобни 80% към 60% тиксото надделява над криотерапията, използвайки истинско тиксо, но в този случай са го залепили допълнително със силно лепило, така че тиксото да се залепи по-добре.
В заключение, колкото и странно да звучи, тиксото е правдоподобно и често ефективно лечение на брадавици.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-type-of-duct-tape-is-best-for-wart-removal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли наистина да се премахват брадавици с тиксо?

Едно от необичайните, иновативни и дълго забравени лекове, отбелязани в този журнал по дерматология, било употребата на тиксо за лекуване на брадавици, което най-накрая било подложено на тест. Има всякакви видове конвенционални терапии от киселини до криохирургия и лазери, но повечето от тях са скъпи, болезнени или и двете. Докато простото прилагане на тиксо не е нито едното, нито другото – и дори може да бъде по-ефективно отколкото да се опитвате да замразите брадавиците.
Някои лекари възхваляват проучването, отбелязвайки, че са използвали тиксо в продължение на десетилетия като безболезнено, но ефективно лечение, в сравнение с операцията и други деструктивни лечения. Единственият недостатък е, че вашите пациенти може да си помислят, че сте изперкали, но след като работи, те ще оценят мъдрия ви избор да сведете до минимум дискомфорта им.
Други лекари не били толкова развеселени. Тук те харчат пари за всичкото това модерно оборудване и накрая идва тиксото? Изследвания като това „могат да развалят репутацията на криохирургията,“ твърдейки, че 10-секундното прилагане на течен азот, който са използвали в изследването, е прекалено кратко, така че това било несправедливо сравнение. И очевидно наистина човек трябва да влезе и да бъде замразен, докато не получи реакция на мехури. И да, боли, но не твърде много, което е подозрително за бедното дете, повърнало от страх от болката преди всяко замразяване, като се подиграли на това.
Наистина ли е имало някакъв смисъл в тези 10 секунди? Ами, в проучването, сравняващо тиксото с криотерапията, тези 10-секундни лечения с криотерапия подействали в 60% от случаите, което всъщност е по-добре от резултатите на повечето проучвания с криотерапия, които изглежда само лекували около 50% от случаите. Всъщност, типичната криотерапия за брадавици действа толкова зле, че статистически тя дори не е надделяла над плацебото, така че цялата тази болка може да се окаже напразна, въпреки че агресивната криотерапия наистина изглежда работи по-добре.
Вижте, това, което трябваше да направят, пише друг лекар в отговор на проучването с тиксото, е да вземат скалпел и наистина да направят мехур, след това човекът да се върне седмица по-късно, да се опитат да го разрежат и да го спукат после може би да се върне за трети път при лекарите, хвалещи се, че мога да се доближат до 90% излекувани случаи. Да, но на каква цена?
В проучването с тиксото един пациент изгубил изследваната си брадавица при инцидент с трамплин, довел до ампутиране на пръстта. Хей, има лечение, което действа 100% ефективно: ампутация! Но на каква цена? Осемдесет и пет процента от пациентите с тиксо били излекувани без болка или увреждане на тъканите, докато агресивната криотерапия може да изисква лидокаин инжекция, нервни блокажи, за да се премине с рев през криотерапията и може да причини трайно увреждане на тъканите. Може да се окажете с тези огромни некротични лезии от измръзване. Искам да кажа, в един смисъл увреждането на тъканите е първопричината за замразяването на брадавиците, но накрая можете да си причините тези дълбоки изгаряния или да си разкъсате сухожилията, което може да причини трайно увреждане или да големи белези в редки случаи. Само психологическият стрес от това, че трябва да се върнем обратно за тази болезнена процедура, може по ирония на съдбата да наруши способността ни да се преборим с вируса на брадавиците.
И така, дори и ефективността на тиксото да е доказано, че е еквивалентна на тази на криотерапията, ще е по-добре; и наистина се оказва, че тиксото е дори по-ефективно, всъщност може и да е най-ефективно. В сравнение с 10 други лечения на брадавици, тиксото ги побеждава всички по отношение на ефективност и също по отношение на цена – по-евтино от всичко, с изключение на НПН опцията, което означава „Не прави нищо“. В сравнение с най-рентабилните достъпни предписани лечения, тиксото ОЩ, което означава тиксото от щанда, е 10 пъти по-евтино. Това е необичайно и добре дошло събитие в здравеопазването, когато едно обикновено лечение е доказано за еднакво ефективно на една евтина, поносима и безопасна алтернативна терапия.
Но почакайте. Ако погледнете последния преглед на Кохрейн, който е златния стандарт на науката, основана на научни доказателства, те признават, че криотерапията не е толкова удобна, по-болезнена е и е по-скъпа. Но докато в предишния преглед те наистина се развълнуваха от ефективността на тиксото, в две последващи проучвания тиксото изглежда напълно се провалило. И така, трябва ли да се откажем от тиксото за лечение на брадавици или има друга страна на историята? Ще разберем във вълнуващото заключение в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-you-really-remove-warts-with-duct-tape
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да предотвратим появата на токсоплазмоза?

Мозъчният паразит, токсоплазмоза, „е отговорен за значителен брой заболявания и случаи на смърт в САЩ.“ Това е втората водеща причина на случаи на смърт, свързани с хранително натравяне в САЩ, след салмонела. Тя може да премине през плацентата, така че може да бъде особено опустошителна по време на бременност, което да доведе до спонтанни аборти, слепота или забавяне в развитието. Тя може също така да увреди когнитивната функция при възрастните, също, което обяснява защо тези, които са били заразени, изглежда са изложени на повишен риск от пътнотранспортни произшествия. Множеството доказателства показват, че хроничните инфекции с „токсоплазмоза“ „вероятно са свързани с определени психични разстройства“ – това може дори да увеличи риска от развитие на левкемия. Добре, добре, как може да се предотврати?
Ами, паразитът може да навлезе в мускулите; така че, от гледна точка на животинските продукти, хората могат да се заразят чрез консумация на месо, но при животно, което не служи за храна, както е котката, човек се заразява чрез контакт с изпражненията. За щастие, при котките „опасността от инфекция съществува само когато животно разпространява активно [паразита.]“ Котките го получават, когато ядат заразени гризачи; и така, котките, които се държат на закрито, които не ловуват и не се хранят със сурово месо, не би трябвало да представляват заплаха. Въпреки че, ако дивите котки превърнат кварталната площадка с пясъчник в кофа за отпадъци, това би могло да е проблем. 6% от бездомните котки или тези с достъп до открито пространство, могат да бъдат активно заразени по всяко едно време. Те обаче са заразни само за няколко седмици; така че, ако осиновите една котка от приют, би трябвало да е безопасно, стига тя да не се е заразила току-що.
Много жени са чували за връзката с котката, но може и да не знаят толкова за риска от инфекция, причинена от хранително натравяне. „Само [около една трета] може би са на ясно, че [токсоплазмозата] може да се открие в сурово или не добре сготвено месо. Въпреки това, голям процент от жените посочват, че… [се опитват да] практикуват добра [хигиена]… като например да измиват ръцете си след обработка на сурово месо, градинарство [където котките могат да изхвърлят изпражненията си,] или да сменят тоалетната на котката.“
Кой е най-рискованият вид месо? „Едрият рогат добитък не се счита за важен гостоприемник на [паразита;]“, по-скоро това са прасетата и домашните птици, както и овцете и козите. Разпространението на инфекцията сред прасетата, отглеждани във фермите, варира от 0 до над 90%, макар по ирония на съдбата, вероятността от инфекция с токсоплазмоза при био месото може да бъде по-голяма, защото животните имат достъп на открито.
Колко хора обаче оставят свинското и пилешкото месо сурови при готвене? Изненадващо, един на всеки трима американци не сготвя напълно месото, що се отнася до това то да достигне необходимата температура за избиване на патогените, а едно-единствено парче шунка може накрая да се окаже с над хиляда паразити на едно парче.
Текущата проверка на месото в кланицата не може да ги открие. Има тестове, които можете да си направите, но няма общо широко разпространено изследване. Рискът от една-единствена порция месо обаче е много малък. Средната вероятност за инфекция на една порция агнешко месо, например, се оценява на 1 към 67 000. Причината, поради която има 16 пъти повече случаи, приписвани на свинското месо, не е, защото свинете са по-заразени; в САЩ ние просто ядем много повече свински котлети, отколкото агнешки котлети.
Има ли нещо, което можем да направим, ако сме един от приблизително един от всеки четирима американци, които вече са заразени? Ами, един от проблемите с това да имаме тези паразити в мозъка, е ускореното когнитивно увреждане с напредване на възрастта. Това проучване оценява възрастните хора всяка година в продължение на пет години, и изпълнителната функция на тези, които имат положителен резултат при изследване на токсоплазмоза, изглежда се влошава по-бързо с времето, както и мярката за цялостния им психически статус.
Друго нещо, което е свързано с когнитивния упадък, са намалените нива на фолат, а двете неща може и да са свързани, тъй като последните доказателства предполагат, че токсоплазмозата може да извлича фолат директно от нашите нервни клетки, извличайки по този начин фолата от мозъка ни. Така че, освен производството на допамин, заради което си мислим, че токсоплазмозата увеличава риска от шизофрения, паразитът може да изсмуква фолиева киселина от нашия мозък. Но достатъчно ли, за да повлияе върху когнитивната ни функция? Може би да. Ето мярката за когнитивна функция в различни концентрации на фолиева киселина. Сред тези, които не са заразени, изглежда няма значение дали имат много или малко фолат. Очевидно така или иначе имат достатъчно. Но тези, които са заразени, имат по-лоши резултати при по-ниски нива (по-високо е по-лошо при този тест). Същото е и с витамин В12. Така че е важно да си набавяме достатъчно В12 и фолат. За В12 официалната препоръка е всички хора на възраст над 50 години да започнат да приемат витамин В12 под формата на добавка или да ядат храни, обогатени с витамин В12 всеки ден. И всеки на растителна диета трябва да приеме този съвет, независимо от възрастта. А фолатът се съдържа в бобовите и зеленолистните. И така, следвайки дневните ми препоръки, това ще ви набави повече от достатъчно, защото, например, половин чаша сварена леща ви дава половината дневна доза, както и три четвърти чаша сварен спанак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-prevent-toxoplasmosis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Причинява ли токсоплазмозата шизофрения?

Мозъчният паразит токсоплазмоза заразява около една трета от населението от развитите страни – около един на всеки четири възрастни в САЩ. Но доживотното присъствие на латентните етапи на този паразит в мозъка и мускулите на заразените хора обикновено се смята за безсимптомно от клинична гледна точка. Има го това „динамично взаимодействие между паразита, [човешкия мозък] и [нашия] имунен отговор, което води до това предизвикване на доживотното присъствие на паразита в мозъка ни.“ Не можем да се отървем от него, но поне можем да го спрем да ни убие, освен ако не се разболеем от СПИН или нещо подобно и нашите имунни защити спаднат.
„През последните 10 години обаче много независими проучвания са показали, че тази паразитна болест… може да бъде косвено отговорна за стотици хиляди смъртни случаи поради въздействието си върху честотата на пътнотранспортните и трудови злополуки, както и самоубийствата. Нещо повече, [тази] латентна токсоплазмоза вероятно е един от най-важните рискови фактори за шизофрения.“
Шизофренията има силен генетичен компонент, но дори и да имате абсолютно същите гени, като тези на един шизофреник – вашият еднояйчен близнак има шизофрения – вероятността вие също да я имате е може би по-малко от 50%. И така, какво друго би повишило риска? Проучванията, проведени над 5 десетилетия в 20 държави, установяват, че инфекцията с токсоплазмоза почти утроява шансовете за развитие на шизофрения. Това е повече от всеки един ген, причиняващ шизофрения, който е описан до сега. Сега, очевидно не всеки, който получи този паразит в мозъка, се сблъсква с шизофрения. Това може да зависи от това къде точно в мозъка паразитът се установява да живее, но това увеличено разпространение на токсоплазмозата при шизофрениците е доказано от поне 50 публикувани проучвания. Да, но какво ще кажете за проучвания, които не са били публикувани – може би тези, които не са открили никаква връзка, просто са били покрити или нещо подобно. Дори и за тези т.нар. пристрастни публикации, „доказателствата за връзка с [токсоплазмозата изглеждат] твърде много.“
Да, но все пак това е само връзка. Вместо „токсоплазмозата“ да причинява шизофрения, може би шизофренията причинява токсоплазмоза… Например, институционализираните психиатрични пациенти могат да бъдат хранени с недобре сготвено месо, което по този начин да увеличава тяхното излагане на влиянието на инфекция с токсоплазмоза. Ето къде влизат в употреба военните проучвания. Американските военни редовно събират и съхраняват кръвта на своите служители. Това дава уникална възможност да се проверят хората за инфекция доста преди диагностициране на заболяването, така че можем да видим кое произлиза първо. И първото се оказва, че е токсоплазмозата. Инфекцията може да бъде намерена преди появата на психотични симптоми.
„Най-убедителните доказателства за [причинно-следствената] роля на токсоплазмозата за предизвикване на шизофрения произлиза от едно скорошно изследване с ядрено-магнитен резонанс, което показва, че разликите в мозъчната [структура,] за които първоначално се е смятало, че са характерни за пациенти с шизофрения… в действителност присъстват само при [заразените с паразита.]“ Виждате ли, това са тези аномалии на сивото вещество, които по-често се срещат при пациенти с шизофрения, но когато ги разделите на такива, които са имали положителни и отрицателни резултати за токсоплазмоза, всъщност се виждат само при заразените мозъци. И така, значи ли това, че можем да излекуваме шизофренията с антипаразитни лекарства?
Ами, има едно лекарство от типа на тетрациклина, което може да убие токсоплазмозата при мишките и когато се дава на шизофреници, наистина изглежда, че подобрява симптомите, но лекарството също така може да има независими противовъзпалителни и неврозащитни свойства; и така, не знаем дали причината е ефектът от токсоплазмозата. „Бъдещите изследвания трябва да очертаят антипаразитния ефект на миноциклина…“ чрез тестване на пациентите за токсоплазмоза, за да се види дали лекарствата работят по-добре при тези, които са били заразени. Има четири рандомизирани контролирани проучвания до сега, които специфично оценяват антипаразитните лекарства при пациенти с шизофрения и… не е установен никакъв ефект. Но, невероятно е, че нито едно от тези проучвания не е използвало лекарство, за което е доказано, че активно убива паразитите, вече след като са били затворени в мозъка. Виждате ли, „след остра инфекция, паразитите образуват кисти в мозъка, което води до хронична инфекция през целия живот и лекарствена резистентност към често използвани антипаразитни лекарства.“
„Понастоящем няма текущи проучвания за лечение на токсоплазмоза при шизофрения, въпреки наличието на достатъчно доказателства, които да оправдаят по-нататъшно изследване.“ Надявам се някой изследовател, който слуша това, да осъзнае, че е крайно време да се оценят антипаразитните лекарства при пациентите, заразени с токсоплазмоза и с това ужасно заболяване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-toxoplasmosis-cause-schizophrenia
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дълготрайните ефекти от мозъчната инфекция, причинена от токсоплазмозата

От всички хранителни заболявания, паразитът в мозъка, наречен токсоплазмоза, се класира като четвъртата водеща причина за прием в болница и втората водеща причина за смърт в САЩ. Почти една четвърт от хората вече са заразени, един от всеки трима, до навършване на 50-годишна възраст. Въпреки че може и да си останем с това нещо в мозъка до живот, нашата имунна система е толкова добра в това да го държи настрана при повечето здрави хора, то никога няма да може да си помръдне грозната глава – или поне не на открито. „Сега проучванията са разкрили връзка между [инфекцията с токсоплазмоза] и наличието на различни психични разстройства при хората“ – шизофрения, биполярно разстройство, самоубийство, самонараняване и увреждане на паметта, когато остареем. Как би могъл един малък паразит да промени нашето поведение?
Говорих за вируса на бяс и как той се предава чрез слюнката като специфично насочва вниманието си към емоционалния център на мозъка, за да накара животните да изпаднат в ярост, за да започнат ефективно да хапят други животни и да предадат вируса; или известната гъбичка в мозъка на мравката зомби, която напълно превзема животното. Това са примери за така наречената паразитна манипулация, при която паразитът манипулира домакина си, за да „[подобри] собственото си предаване чрез промяна на поведението на домакина.“ Токсоплазмозата е може би един от най-убедителните примери за манипулативен паразит при по-висши животни, като нас.
Тъй като паразитът процъфтява при котки, хронично инфектираните гризачи вече не реагират на котешката миризма със страх и наистина, физическата реакция е превърната в привличане. Мишките биват привлечени към миризмата на котките, поднасяйки паразита на сребърен поднос. Паразитът манипулира мозъка на гризачите, за да обърне вроденото им отвращение към котките към „самоубийствено“ „фатално привличане“. Мишките се привличат към котешката урина и такова фатално привличане изглежда специфично точно към котките. Те не са привлечени към урината като цяло. Остават безразлични към заешката урина и продължават да отбягват урината на други хищници. Така че, от една страна, паразитната манипулация изглежда изключително специфична, но паразитът не просто иска мишката да търси котката, но и тя да бъде изядена. И така, има ги и тези общи ефекти също: нарушена моторна функция, по-бавно време на реакция, памет и координация. И така, когато котката напада, паразитът се опитва да се подсигури, че мишката няма да избяга. Същото е както когато калифорнийските морски видри получават токсоплазмоза, за тях е по-вероятно да бъдат изядени от акула. Не че паразитът иска да влезе в акулата – това може да е просто остатъчен продукт от общите когнитивни дефицити, който е толкова полезен за паразита и в други контексти.
Същото е когато хората получават токсоплазмоза, започваме да харесваме миризмата на котешка урина повече. Това не е ли чалнато? Паразитът знае кои точно струни да издърпа. Но именно по-общите ефекти са това, за което сме загрижени. Не трябва да се притесняваме за новооткритото си привличане, тъй като урината на саблезъбия тигър ще доведе до това той да ни изяде, но с нашето време за реакция – това може да е проблем. Това може да е причината, поради която многобройните изследвания показват повече трафик и произшествия на работното място сред хронично заразените. Но причината може и да не е само забавеното ни време за реакция. Паразитът изглежда също влияе и върху фините промени в поведението, като промени в характера, които ни карат да поемаме рискове. Това е чудесно за паразита в играта на котка и мишка, но не толкова, ако караме кола или се чудим дали да изпием още едно питие. Може би една от причините, поради които хората с този паразит в мозъка претърпяват толкова автомобилни катастрофи, е, че това може да накара хората да се въвлекат в по-рисково поведение, като например прекомерна консумация на алкохол.
Обикновено гледаме на маларията като на най-големия паразит убиец на човечеството. Обаче, когато вземем предвид стотиците хиляди смъртни случаи, които се дължат на увеличената вероятност от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, самоубийства и евентуално други странични ефекти от инфекцията, може би тази предполагаема „асимптоматична“ латентна токсоплазмена инфекция, която заразява един на всеки четирима американци, би могла лесно да надмине маларията. Преди да преминем към това как да предотвратим и лекуваме това проклето нещо, какви биха могли да бъдат тези други странични ефекти?
Как точно токсоплазмозата манипулира поведението ни? Една следа, която получихме преди десетилетия, е повишаването на нивата на допамина в мозъка. Може да се види нагледно в съд на Петри на заразена мозъчна тъкан. Оказва се, че тези паразити действително имат ензим, който произвежда допамин от нулата, който след това се освобождава в околната мозъчна тъкан. Защо това трябва да ни притеснява? Защото повишените нива на допамина са характеристика на шизофренията. Ето как действат почти всички съвременни антипсихотични лекарства, като се опитват да свалят допамина – или чрез инхибиране на допаминовите рецептори или чрез намаляване на нивата на допамина в мозъка.
И така, възможно ли е повишеното натрупване и освобождаване на допамин, наблюдавано по време на инфекция с токсоплазмоза, да увеличи риска от шизофрения? Е, това би трябвало да се разбере лесно. Искам да кажа, има ли сред шизофрениците повишено разпространение на инфекцията? Повишеното разпространение на токсоплазмоза при шизофреници е доказано от поне 50 проучвания.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/long-term-effects-of-toxoplasmosis-brain-infection
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Токсоплазмозата: манипулативен мозъчен паразит от храната

Токсоплазмозата е мозъчен паразит, който инфектира един милион американци всяка година, което го прави „водещата причина за тежки хранителни заболявания в САЩ.“ Почти една четвърт от възрастните и юношите в САЩ вече са заразени. Новопридобитите инфекции при една бременна жена могат да бъдат опустошителни. Но при повечето хора с непокътната имунна система тези паразити просто си седят в мозъка в прецизно настроен баланс между паразита и имунната ви система, като просто си лежат там, надявайки се, че ще се разболеете от СПИН или нещо друго и имунната ви система ще се подхлъзне, ще се завърне разярена и паразитите ще се разпространят в мозъка.
Но при здравите небременни индивиди паразитът просто си седи там дългосрочно като потенциално доживотен жител на мозъка ви, пазен от вашата имунна система без никакви значими клинични последици. И така, хроничната инфекция с токсоплазмоза се е разглеждала като доброкачествено състояние… до сега. Отсъствието на явни симптоми допринася към мнението, че кистите в мозъка, образувани от паразитите, са спящи, но последните проучвания директно оспорват идеята, че хроничната инфекция с токсоплазмоза няма последствия. „Нови доказателства предполагат, че наличието на установена хронична инфекция може да допринесе към [развитието на разнообразие от] неврологични заболявания, включително шизофрения, епилепсия и невродегенеративни състояния“. Хм, това не е добре.
Сега, тези ефекти може и да не бъдат директно следствие от паразита, а по-скоро да са подтиквани от постоянното ниско ниво на възпаление в заразения мозък, но така или иначе… не е добре. И така, нека разгледаме тези нови данни, които са притеснили невролозите толкова много, както и да разгледаме стратегиите за това как да не се заразим преди всичко и това, което човек би могъл да направи, за да премери ефектите, ако е от тези един на всеки четирима американци, които вече са заразени.
Подозренията, че инфекциите могат да играят роля в психичното здраве датират от повече от един век – например тази статия от 1896 г., която пита дали лудостта може да се дължи на микроб. Ами, „в продължение на милиони години паразитите са променяли поведението на своите домакини.“
Вземете например дяволските ефекти на вируса на бяса, който обикновено се предава чрез слюнката, така че е логично този вирус да прониква специфично в лимбичната система на мозъка, превръщайки жертвите си от Фидо в Куджо, за да се улесни предаването на вируса. Но мозъчните паразити могат да направят повече от това просто да си сменят поведението. „Някои паразити могат адаптивно да превземат и напълно да контролират поведението на техните домакини…“, както известните зомби мравки… умирайки от инфекция с гъбичка „поробител“, която направлява „своите домакини насекоми да умрат [точно в] позиция, която е благоприятна за разпространението на [гъбични] спори, раздухвани от вятъра.“ Ето главата на една манипулирана мравка, колонизирана от пипалата на гъбата. „Мравките, заразени с [тази] гъбичка… умират по драматичен начин.“ След като мравката е разположена правилно, умирането е предшествано от поведение на хапане, при което мравките се придържат към някаква растителна повърхност, за да се поддържат стабилни, докато гъбичката избухва от задната част на главата на мравката и израства в тази дълга дръжка. Ето една снимка – колко шантаво е това?
Има също така и водни паразити, които могат да причинят на техните домакини желание да се удавят, или други, които могат да накарат пчелите да се погребат живи, или да накарат паяците да построят специални мрежи. Това са тези паразитни оси, които снасят яйцата си в корема на паяка и после директно в нощта, в която ларвата си проправя път да излезе, те дирижират паяка като марионетка, за да си построи малък дом. Това определено е доста страшно.
Добре, но хайде де, това са насекоми с прости мозъци. Със сигурност паразитите в мозъка не могат да повлияят върху поведението на по-висшите животни… което ни води до токсоплазмозата.
„Токсоплазмозата е известна с това, че манипулира поведението на своите домакини, за да увеличи вероятността домакинът да бъде заловен от хищник.“ Например, токсоплазмозата може да се размножава при котки, но как ще се измъкне от мозъка на заразена мишка, за да достигне до котката? Паразитът може да отвлече мозъка на мишката, както и нейния вроден страх от миризма на котка и да го превърне в привличане към тази миризма. Паразитът кара мишката да развие фатално привличане към котките, което е добре за паразита, но не е добре за мишката. Какво общо има това с човешкото психично заболяване? Именно това ще разгледаме в следващия епизод.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/toxoplasmosis-a-manipulative-foodborne-brain-parasite
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Коя закуска е по-добра: зърнената закуска или овесена каша?

„Структурата на храните“, не само хранителният състав, може да бъде „жизненоважна за оптималното здраве.“ Не би трябвало да е изненадващо, че корнфлейксът и оризовките причиняват много по-голям скок в кръвната захар отколкото ориза или царевицата на кочан; но не е само добавената захар. „Дори с еднакви съставки, различната структура на храната може да e от съществено значение…“ Например, ако сравните усвояването на мазнини от фъстъците, в сравнение с точно същия брой фъстъци, смлени на фъстъчено масло, изхвърляте над два пъти по-голямо количество мазнини в тоалетната, когато ядете само фъстъци, тъй като без значение колко добре дъвчете, малки парченца фъстъци, съдържащи част от това масло, успяват да достигнат до дебелото черво. А физическата форма на храната не само променя усвояването на мазнините, но и усвояването на въглехидратите. Например, овесените ядки имат значително по-малък гликемичен индекс от инстантната овесена каша, което е просто овесени ядки, но по-тънки. А овесените ядки водят до по-ниски нива на кръвна захар и скок на инсулина от овесените ядки, смлени на брашно. Една и съща съставка, овесени ядки, но в различни форми, могат да имат различни ефекти.
Защо ни е грижа? Твърде бързото усвояване на въглехидратите след прием на храна с висок гликемичен индекс, може да предизвика „поредица от хормонални и метаболитни промени“, които могат да насърчат преяждането. Изследователи взели група затлъстели тийнейджъри и ги хранели с различни неща, всеки път с един и същи брой калории, и просто ги проследили за следващите пет часа, за да измерят последващия им прием на храна. И тези, които яли инстантната овесена каша, продължили да ядат 53% повече от онези, които изяли същото количество калории, но с цели овесени ядки. Групата с инстантната овесена каша вече похапвали в рамките на един час след хранене и приели значително повече калории през останалата част от деня. Същата храна, но с различна форма, различен ефект.
Инстантната овесена каша не е толкова лоша обаче колкото зърнените закуски, които датират още от 80-те или 90-те, дори и зърнените закуски с нула калории, като марката Shredded Wheat. Новите промишлени методи, използвани за създаване на зърнени закуски, като екструдиране и готвене чрез пукане, ускоряват храносмилането и усвояването на нишестето, което причинява прекомерно увеличаване на нивата на кръвна захар, независимо дали има добавена захар или не. Натрошената пшеница има същите съставки, като спагетите – просто пшеница – но има два пъти по-висок гликемичен индекс.
Когато ядете спагети, получавате леко повишение на кръвната захар. Ако изядете точно същите съставки под формата на хляб, обаче, всички малки мехурчета в хляба позволяват на тялото да го разгради по-бързо; така получавате голямо повишение на кръвната захар, което води до това тялото ни да реагира ускорено с прекомерно увеличаване на нивата на инсулина. И това всъщност накрая кара кръвната ни захар да иде под нивата на гладно, а това може да предизвика глад. Експериментално, ако вкарате на човек инсулин, така че кръвната му захар да се понижи, това може да предизвика глад и по-специално, желание за висококалорична храна. Накратко, храните с по-нисък гликемичен индекс могат да помогнат на човек да се чувства по-сит за по-дълго време отколкото еквивалентните храни с по-висок гликемичен индекс.
Изследователи разделили група хора на един от три варианта за закуска: овесена каша, направена от фини овесени ядки, същото количество калории от зърнена закуска Frosted Flakes, или просто вода и след това измерили колко храна хората изяждали за обяд три часа по-късно. Не само че тези, които яли овесена каша, се чувствали значително по-сити и по-малко гладни… те наистина продължили да ядат значително по-малко на обяд. Участниците с наднормено тегло изяждали два пъти по-малко калории на обяд, след ядене на овесена каша на закуска, стотици и стотици калории по-малко. Всъщност, ако забелязвате, зърнената закуска е била толкова незасищаща, че групата с корнфлейкса изяждала толкова много, колкото групата, която пропускала закуската и била само на вода. Сякаш групата със зърнена закуска не е яла нищо на закуска!
Ако давате на хората зърнена закуска Чириос с мед и ядки, часове по-късно те ще се чувстват значително по-малко сити, и по-гладни от онези, които са яли същото количество калории, но от овесена каша. Въпреки че и двете закуски са на основата на овесени ядки, по-високият гликемичен индекс, намаленото количество неусвоимо нишесте и намаленото количество неусвоими фибри в Чириоса, изглежда са организирали конспирация за намаляване на контрола върху апетита. Изследването е финансирано от Пепси, създателите на овесената каша Quaker, в конкуренция с Чириоса от съперника им, General Mills. А едно изложение върху манипулацията в проучването, финансирано от индустрията, по-късно разкрива, че проучването първоначално включва още един участник, Quaker овесена каша на квадратчета. „Съжалявам, че овесените квадратчета не са се справили толкова добре, колкото се надявахме,“ казва изследователят на Пепси, които решават да публикуват само резултатите за овесената си каша.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-is-a-better-breakfast-cereal-or-oatmeal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев