Ефектът от излагането на ниски нива на олово при възрастните


„Децата от приблизително 4 милиона домакинства в САЩ биват изложени на високи нива на олово.“ „Въпреки драстичния спад в концентрацията на олово в кръвта на децата през последните десетилетия, натравянето с олово остава основен проблем за общественото здраве.“ И не само за децата. Да, оловото е опустошителен невротоксин, като се започне с умствени увреждания и дефицит на внимание при децата с нива на олово в кръвта 10 микрограма на децилитър, което е момента, в който започвате да забелязвате високо кръвно налягане и увреждане на нервите при възрастните. Но нивата в кръвта на американците тези дни са спаднали на около 1, не 10, освен ако не работите или играете в закрито помещение със стрелба, където нивата на олово във въздуха са толкова високи, че повече от половината от стрелците за целеви развлечения имат нива над 10 или дори 25.
Всъщност, открити пространства за стрелба могат да са проблем. Ако прекарате само 2 дни на месец там, можете да увеличите нивата на олово в кръвта четири пъти в опасната зона. Ами ако не използвате огнестрелни оръжия и живеете в къща с някого, който използва огнестрелни оръжия? Нивата на олово могат да са толкова високи, че Центърът за контрол и превенция на заболяванията съветва тези, които посещават стрелбища, да се преобличат с чисти дрехи, да не смесват чисти дрехи със замърсени дрехи, да не внасят обувките си вкъщи, и т.н. Дори и ако нищо от това не е релевантно и нивата ви в кръвта са под 10, все още има някакви доказателства за повишен риск от треперене на ръцете и високо кръвно налягане, увреждане на бъбреците и други проблеми.
Но стига де, само 1? Ами ако имате нива на олово в кръвта 1, както повечето хора? Не знаехме… докато не излезе това проучване, което открива, че нивата на олово в кръвта, дори и в обхвата, който днес се счита за приемлив, са свързани с повишено разпространение на болезнен артрит, известен като подагра.
Открили, че дори ниски нива в кръвта около 1.2 могат да бъдат свързани с повишен риск от подагра, което е близо до средните нива на американците днес. Така че това означава, че „много ниските“ нива на олово могат също да се свързват с рискове за здравето, което предполага, „че няма такова нещо като „безопасни“ нива на излагане на олово.“
Добре, но от къде идва оловото? Оловото циркулира в тялото ви само за около месец; така че, ако имате олово в кръвта си, това е едно продължително излагане. Но повечето възрастни не ядат чипс от лющеща се боя, а вече няма оловен бензин на пътя.
Има определени храни, добавки и козметика, които са замърсени с олово, имам и предстоящи видео клипове по тези теми, но за повечето възрастни източникът на продължително излагане на олово е чрез нашия собствен скелет. Помните ли като казах, че оловото стои около един месец в тялото? Е, къде отива? Може да се депозира в нашите кости. „Повече от 90% от общото съдържание на олово в тялото се намира в костите, където животът му не е един месец, а може да продължи с десетилетия.“ Така че, половината или повече от оловото в кръвта ни представлява олово от отминало излагане, което точно сега започва да излиза от костите ни и се връща обратно в кръвта ни. И именно това „постепенно освобождаване на олово от костите може да служи като постоянен източник на токсичност,“ дълго след като оловният бензин е бил премахнат от помпите за тези от нас, които са родени преди 80-те години.
Така че, отговорът на въпроса от къде идва оловото е като този на Пого, „Срещнахме врага и това сме ние.“ Или както този филм на ужасите – обаждането идва отвътре в къщата.
Количеството на олово в костите може всъщност да бъде измерено, а по-високите нива са свързани с някои от водещите причини за смърт и неработоспособност, от кариеси и спонтанни аборти до когнитивно увреждане и катаракти. „Голяма част от оловото, открито при възрастните днес, е било депозирано преди десетилетия.“ Така регламентите, приети през 70-те години, може би са дошли твърде късно за много от нас, но поне нещата се развиват в правилната посока сега.
Драстичният спад на оловото в кръвта на обществото в САЩ от 70-те години се свързва с увеличение между 4 и 5 точки на средното IQ на американците. „Един особено провокативен въпрос тогава е дали цялата страна е страдала от увреждане на мозъка преди спада на нивата на оловото в кръвта от 1980 г. Наистина ли „най-доброто поколение“ е било всъщност поколението с увреждане на мозъка?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-low-level-lead-exposure-in-adults
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

„Нормалните“ нива на олово в кръвта могат да бъдат токсични


„До 50-те години оловото, опасен невротоксин, който някога е бил заровен дълбоко в земята, далече от всичко… замърсява цялата планета, благодарение на оловния бензин. Трудно е да си представим по-добър начин „за максимално излагане на населението към една отрова от това тя да бъде изпускана от повсеместен движещ се източник,“ който да изглажда настилката на нашите квартали.
„Общо около 5 милиона метрични тона олово били депозирани.“ Само една оживена улица би могла да получи повече от един тон на година, а оловото просто се събира десетилетие след десетилетие. Но поне – благодарение на регулациите, започнали през 70-те, спряхме да изхвърляме толкова много във въздуха. И тъй като употребата на олово намалява, също така намаляват и нивата на олово в кръвта ни, което води до 98% намаление на процента малки деца с повишени нива на олово в кръвта. Разбира се, терминът „повишени“ е относителен.
Преди 1970 г. за натравяне с олово се считали стойности 60 микрограма на децилитър (μg/dL) или повече, но после намалили определението до 40, после 30, после 25, после 10, докато нивата, които преди това били считани за безопасни или незначителни за децата, постепенно не се оказали рискови фактори за когнитивни и поведенчески проблеми.
В момента за завишени нива се смятат над 5, но под 5 нивата на олово се смятат за незавишени, за нормални. Но какво означава „нормални“ нива на олово?
„Почти всички жители на индустриалните страни имат запаси от олово в костите си, които са няколко пъти по-големи от тези на нашите прединдустриални предци.“ Ако идете в музей и изследвате нивата на олово на древните скелети, погребани преди едно хилядолетие, те имат хиляда пъти по-ниски нива на олово в сравнение с хората днес, „което показва вероятното наличие при повечето американци на дисфункции, причинени от натравяне с хронично, прекомерно излагане на промишлено олово.“
Това е графично изображение, където всяка точка представлява 40 микрограма олово. Количеството олово в дясно представлява явно симптоматично натряване с олово, при което може и да си удвоите размера от болка, докато по средата е оловото при един типичен американец, а в ляво е количеството, което са намерили в прединдустриалните тела. Вижте, това, което медицинската и изследователската общност не разбират, е че те гледат тези две цифри, хората с натряване от олово и тези от нас, които имат нормални нива, така наречените „много ниски нива“. Но това, което показват тези нови данни за това, което е естествено за нашия вид, е, че средните нива на олово при хората определено никак не са много ниски, „а вместо това представляват огромните 1000 пъти над нормата нива на излагане.“
Изводът е, че „няма нива на излагане на олово, които да се считат за „безопасни“ и дори сегашните „ниски“ нива на излагане при децата са свързани с неврологични дефицити на развитието“, включително намалено IQ. Но хей, можеше да бъде много по-зле, ако не бяхме започнали да ограничаваме оловния бензин. Благодарение на спадащите нива на олово в кръвта, започващи през 70-те, децата, родени през 90-те, са с между 2 и 5 IQ точки по-умни от деца като мен, родени преди 1976 г. Така че, когато видим нашите деца и внуци толкова добре да владеят технологиите, че ни е трудно да ги настигнем, една малка част то това може би се дължи на факта, че те не страдат толкова много от мозъчни увреждания, предизвикани от оловото, както ние. А това означава за страната вероятно стотици милиарди долари подобрена продуктивност, защото децата нямат толкова мозъчни увреждания.
Ако това изглежда много, само заради няколко IQ точки, това, което трябва да разберем, е че дори една малка промяна в средното IQ може да доведе до 50% увеличение на броя на така наречените „умствено изостанали“, милиони повече, нуждаещи се от специално образование и услуги.
Така че отстраняването на оловото от бензина в САЩ може да е едно от великите постижения в областта на общественото здраве през 20-ти век, но това за малко да не се случи.
„Огромен натиск от оловната индустрия… идва, за да потуши – дори да сплаши – изследователи и клиницисти, които [се осмеляват да докладват или идентифицират] оловото като опасност. Достойни „учени и здравни служители бяха изправени пред огромна опозиция, но никога не отклониха поглед от службата си да опазват общественото здраве.“
В тази лична история, двама от младите служители – идеалисти на новосъздадената EPA, която играе основна роля в конфликта, разказват колко наивни са били по отношение на подходите на Вашингтон.
„Нашата младост беше използвана срещу нас“, спомнят си те. Тяхната неопитност, цитирана като причина за отхвърляне на предложенията им. В ретроспекция обаче тяхната младост и неопитност може би е помогнала да успят да превземат една индустрия за милиарди долари. „Бяхме твърде млади, за да знаем, че регламентирането на оловото в бензина е невъзможно.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/normal-blood-lead-levels-can-be-toxic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как индустрията за оловен бензин се е разминала с наказанието


Както казва педиатърът-пионер, който помогна за разкриването на кризата с питейната вода във Флинт: „Хората във Флинт имат с 20 години по-малка средна продължителност на живота от хората в съседното предградие. Ние се борим с всяка една пречка пред успеха на нашите деца. А после им даваме олово.“
Нейните изследвания установили, че промяната във водоснабдяването от Големите езера към замърсената река Флинт „създали перфектната буря“ за замърсяване с олово, като така се удвоил процента на деца с повишени нива на олово в кръвта им. Докато в предградията, където запазили същия източник на водоснабдяване, нивата на олово при децата не се променили. Ето как разбрахме, че причината е промяната във водоснабдяването. Именно това направи известна историята на Флинтската криза, удвояването на повишените нива на олово.
Но чакайте малко: дори преди промяната, когато всички са пили една и съща вода, нивата на олово при децата във Флинт били два пъти по-високи от тези на децата в предградията. Вече е имало удвояване на завишените нива на олово във Флинт и други бедни общности в страната, но все пак къде са заглавията по вестниците за кризата? Така че дори и с цялата бутилирана вода в света, децата на Флинт ще продължат да живеят в замърсена с олово околна среда.
Много хора посочват иронията, че новата вода от река Флинт причинява такава корозия, че централата на Дженеръл Мотърс се върнала обратно към чист източник на вода, когато забелязали петна от ръжда по новите части. Всички оплаквания за качеството на водата от жителите на Флинт по онова време били пренебрегвани, но има и една допълнителна ирония. Дженеръл Мотърс е основната причина, поради която светът е толкова замърсен с олово преди всичко, защото Дженеръл Мотърс изобретили оловния бензин. Скоро след началото на производството работниците… започнали видно да полудяват и да умират.“
В зората на гърмящите заглавия по вестниците за натровените от олово работници, лидерите на общественото здраве „предупреждават за опасността от увреждания на големи групи от населението“, породена от поставянето на всеизвестен токсин в бензина. „Но въпреки тези предупреждения, милиони и милиони… бяха увредени… и това напълно предотвратимо натравяне все още се случва днес.“
На практика цялото олово в околната среда днес съществува, защото ние го слагаме там. То беше заключено дълбоко под земята или под океана, но това беше преди да го закараме на Земята. До 70-те години „200 000 тона олово излизат от коли и камиони в САЩ всяка година, предимно в градските райони.“ В противен случай индустрията ще трябва да използва по-високо октанов бензин, който е по-малко печеливш. Така че „индустриите за нефт и олово… успешно осуетиха усилията на правителството да ограничи оловото в бензина за 50 години.“
Но как са могли да го направят? „Защото индустрията уверява научната общност и хората, че няма опасност.“ Добре, успях да видя как лекомислената публика може да бъде заблудена от ловък ПР, но как ще манипулирате научната общност? Чрез манипулация на науката.
„Индустрията за олово успява да постигне своето влияние до голяма степен чрез ролята си на основен поддръжник на изследванията върху ефектите от оловото за здравето,“ и получава най-добрата наука, която може да се купи с пари. „Много преди най-големите тютюневи компании, индустрията за олово осъзнава неоценимата стойност на закупуването на „добра наука“.“
Следователно, по-голямата част от изследванията по темата, публикувани в продължение на десетилетия, са били в полза на индустрията за олово. Дори била изпратена делегация, която да се опита да убеди ЕРА, че регламенти относно оловото не са необходими, защото, както те твърдят, „оловото е важна хранителна съставка, необходима за оптимален растеж и развитие.“
Разбира се, вярно е точно обратното, оловото е токсично за развитието на човека, но има хранителни интервенции, които могат да помогнат за намаляване на токсичността на оловото, например, определени храни, които да помогнат да се намали усвояването на оловото и да се изхвърли от тялото. Имам една поредица от три видеа, които предстои да излязат, относно конкретни намеси в храненето, определени храни, които да приемаме, но – спойлер – като цяло „модели на хранене, които да намалят податливостта към натравяне с олово, [склонни да бъдат] в съответствие [само] с препоръките за здравословно хранене.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-the-leaded-gas-industry-got-away-with-it
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оловото в питейната вода


През 60-те години един учен, носител на наградата Пулицер, описва проблема с натравянето от олово при децата като „толкова добре дефиниран, толкова прилежно опакован както с причини, така и с познати методи на лечение, че ако не премахнем това социално престъпление, нашето общество заслужава всички бедствия [които му предстоят].“
„Ние имаме знанието да преобразим това социално престъпление. Знаем къде е оловото, как хората са изложени на него и как то уврежда здравето. Това, което ни липсва, е политическата воля да направим каквото трябва да се направи.“ За съжаление „много политици считат разходите по действията предимно в икономическо и финансово отношение и пренебрегват разходите за бездействие по отношение на човешкото здраве и прехраната на обществото.“
„До този момент повечето американци са чували за неизбежния и мрачен провал на правителството на местно, държавно и федерално ниво“ всъщност повсеместно, „за да се предотврати масовото натравяне на стотици деца и възрастни във Флинт, Мичиган“.
„Един план на правителството да спести пари накарал държавните служители да сменят водоизточника на града от [едно от Големите езера] на река Флинт,“ старата канализация на автомобилната индустрия. Гражданите на Флинт „се оплакали, че тяхната чешмяна вода е мръсна и обезцветена.“ Но „властите не реагирали“. Чудя се защо ли.
Властите мълчали осемнадесет месеца, „докато един местен педиатър не разкрил драстично повишени нива на олово в кръвта на децата.“ Разследването не само установило вина, но подчертало явната фалшификация на резултатите от проверка на качеството на водата, за да държат хората в неведение.
Въпреки че „специфичният тип предполагаема корупция в правителството“ може да е уникална за Флинт, „крайният резултат може и да не е толкова рядко срещан в САЩ – дом на застаряваща водна система.“ Както казва президентът на Детския здравен фонд, „Кутията на Пандора сега е широко отворена.“ Флинт може би е само „върхът на един огромен айсберг“, вероятно „един от много други големи айсберги.“
В допълнение към оловната боя и остатъчното олово навсякъде от оловния бензин, оловото може да изтича от оловни тръби, спойки или фитинги. Признато за здравен проблем в САЩ още през 1845 г., година, през която знамето ни имало само 26 звезди, и въпреки това употребата на олово във водопроводните тръби и спойките не била ограничена до приемането на поправка на Закона за безопасна питейна вода, 141 години по-късно. Градът, в който живеете, построен ли е преди 1986 г.? Днес „точният брой на оловни водопроводни тръби, които все още са в употреба, не е ясен,“ около 1 на всеки 3 от запитаните градове свиват рамене.
Има антикорозионни химикали, които могат да се добавят към чешмяната вода, за да се опитаме да запазим оловото в тръбите. Флинт можеше да го направи, но щеше да им струва около $100 долара на ден. Сега те трябва да плащат само по един милиард долара.
Позволете ми да завърша с цитат от героичния педиатър, който наду свирката, д-р Мона Хана-Атиша. Тя била попитана: „Какъв съвет ще дадете на други лекари, които поемат ролята да надуят свирката?“ Тя отговаря: „Това е нашата работа. Именно затова сме избрали да учим медицина — за да помагаме на хората.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/lead-in-drinking-water
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как индустрията за производство на бои с олово се е разминала с наказанието?


Знаем, че оловото може да бъде токсично, от хиляди години и по-специално знаем, че децата могат да се натровят от боя, съдържаща олово, от повече от един век. И от появата на тези първи случаи, индустрията с олово се е настроила срещу напредъка в науката.
До 1926 г. натравянето с олово вече е „относително често срещано при децата“, но все пак Съединените щати продължават да позволяват употребата на боя на основата на олово до 1978 г. За разлика от тях, в Европа много хора казали, хммм, натравяне на деца? Не, благодаря, и „забранили употребата на оловна боя още през 1909 г.“
Забавянето в САЩ се дължало предимно на гордите усилия на маркетинга и лобирането на индустрията, която печели от отровата. Те знаели обаче, че не могат вечно да удържат фронта, но се хвалели, че техните „победи се състоят в отлагането на прилагането на… регламентите.“
А днес ронещата се боя се превръща в отровен прах и познайте къде отива? Както един декан от университета в планината Синай и професор по неврология в Харвард казва, „Оловото е опустошителна отрова. То уврежда мозъка на децата, разяжда интелигентността, намалява творчеството“ и преценката, и езика, и неуспеха. И все пак, въпреки натрупаните доказателства, оловната индустрия не само не успя да предупреди хората, но и подхвана активно промотиране на оловните бои. В крайна сметка, една кутия от чисто бяла оловна боя съдържа огромни количества олово, което означава огромни печалби за индустрията.
Но вижте, няма причина да се тревожите, ако малкото ви дете се омаже с оловна боя, защото следите от боя могат лесно да се отстранят без да се повреди боята. Не бихме искали да повредим боята. В края на краищата боядисаните стени са санитарни. Вижте, както се промотира от Националната компания за олово на Dutch Boy, оловото помага да опазите здравето си.
Директорът на Асоциацията на индустрията за олово обвинява жертвите: бедните, невежи родители от крайните квартали.
Изглежда, че няма достатъчно доказателства, здравна статистика, няма публично възмущение, които да накарат индустрията да се замисли, че нейната боя убива и натравя децата, но колко голямо наистина е било общественото недоволство?
Няма съмнение, че оловото е унищожителна, осакатяваща отрова; буквално милиони деца са диагностицирани с различна степен на повишени нива на олово. Обаче нека сравним това с полио, например. През 50-те „по-малко от шейсет хиляди нови случая [годишно] създали ситуацията, близка до паника сред американските родители и национална мобилизация, която довела до кампаниите за ваксинация, които на практика премахнали [проблема] само за десетилетие“. За разлика от това, въпреки че милиони детски животи се променят към по-лошо, „в нито един момент от изминалите сто години не е имало подобна национална мобилизация срещу оловото.“ Днес, след буквално един век, Центърът за контрол и превенция на заболяванията изчислява, че над петстотин хиляди деца все още страдат от повишени нива на олово в кръвта.
Добрата новина е, че нивата на олово в кръвта спадат, което се чества като едно от нашите най-големи постижения в областта на общественото здравеопазване. Но предвид това, което сме знаели, от колко дълго време сме го знаели, да обявим това за победа на общественото здраве? „Дори и да бяхме победители… това би било победа, потушена от неумението ни да се учим от епидемиите и да предприемаме стъпки към драстичното намаляване на излагането към други потвърдени и предполагаеми токсични за околната среда вещества.“
Това е една от причините, поради които исках да направя тези видео епизоди за оловото. Ние трябва да се поучим от историята, така че следващия път, когато някоя индустрия иска да продаде нещо на децата ни, да се придържаме към науката. И разбира се, нивата на олово не намаляват за всички. Ще обхванем кризата Флинк Мичиган и ще завършим с намеси в храненето, които да изтеглят оловото от тялото ни… в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-the-lead-paint-industry-got-away-with-it
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрите хранителни добавки срещу рак на простатата


Във видеото ми относно нара и рака на простатата се оказа, че хапчетата с нар са безполезни при лечението на рак на простатата и същите разочароващи резултати важат и за сока от нар, но тук ползвали само екстракт от нар. Така че може би не трябва да виним самия нар за неефективността, наблюдавана в изследването, а по-скоро ниските дози на активните съставки на нара, съдържащи се в екстракта. Но кои са тези активни съставки? Екстрактите разчитат на нивата на елаговата киселина, определено един от най-мощните фитохимикали, открити в нара. Обаче той не е толкова силен, колкото самият нар.
Това, което се има предвид, е че съставките могат да действат синергично; цялото може да бъде по-голямо от сумата на неговите части. Ето ги човешките ракови клетки на простатата в съд на Петри, които порастват на 100%, но ако накапете този екстракт от нар, растежът на рака се намалява на 30%, но този, другият екстракт, се оказва безполезен. Ами ако ги добавим заедно, какво мислите, че ще се случи? 30% потискане плюс 0% потискане е равно на 70% потискане. Това е синергия, при която 1 + 1 е по-голямо от 2. Ето тук са под микроскоп; ето така изглеждат раковите клетки на простатата. Ето ги със съединението на 30%. Ето ги с безполезното съединение, а ето тук и с двете.
Така че всеки един опит да се определи „силата на една лечебна храна чрез стандартизиране на един-единствен химикал означава неразбиране на цялостната идея“ на растителната медицина. Така че стандартизираните екстракти представляват циничен опит, задвижван от пари, да се замести силата на нара със силата на елаговата киселина. Но нарът няма нужда от такива трикове или подобрения. Той си е мощен сам по себе си. Така че, защо просто не опитат да дадат плода на пациенти с рак?
Защото не можете да натъпчете нар в едно хапче, следователно не може да го сравните с неразличимо захарно плацебо хапче. Лекарствата са лесни за изследване. Хората не знаят дали приемат активното лекарство или плацебото, но са склонни да забележат дали ядат нар или не. Така че, ако дадете нар на група пациенти с рак и ракът се забави, няма да разберете дали причината е нарът или плацебо ефектът. Разбира се, на пациентите няма да им пука; те се подобрили, само това е важно. Но за да променим медицинската практика, искаме да знаем дали плодът е всъщност нещо по-специално. Предполагам можем да направим някакъв вид смути срещу някакво фалшиво смути, но това звучи трудно в логистичен план, затова изследователите опитали да го изсушат на прах. 199 мъже с рак на простатата приемали или плацебо, или таблетка три пъти на ден, която съдържа 100 мг. цял нар на прах. Сега това бил целият плод, само водата e извлечена от него, но дори и така да е, колко можете да поберете в една таблетка? Оказва се, стойност, равна на около шест зрънца нар на ден. Това е около 1/100 от един нар на ден.
Тъй като успели да поберат само толкова малко в едно хапче, се опитали да увеличат шансовете за победа срещу рака чрез разнообразие. Ако имате две групи от хора, които ядат приблизително едно и също количество плодове и зеленчуци, но едната група яде относително ниска откъм биологично разнообразие храна, като първите приемат тонове наистина здравословна храна, но просто по-малко разнообразие, а другите – по-малки порции, но силно разнообразна храна, коя група ще спечели от гледна точка на защита на тяхното ДНК от свободни радикали? Групата на голямото разнообразие. Това предполага, че по-малките количества на много фитохимикали могат да имат по-голям потенциал да оказват благоприятен ефект, отколкото по-големи количества на по-малко фитохимикали.
Същият резултат е и при възпалението. По-голямото разнообразие на приема на плодове и зеленчуци се свързва с по-ниско възпаление, дори и да изяждате същия брой порции. Същото е и с подобряването на когнитивната функция. По-голямо разнообразие на приема на плодове и зеленчуци се свързва с по-добро психическо състояние, изпълнителна функция, внимание и памет в някои случаи, дори и след промяна на общото количество.
Така че, ако вземете двама души, което приемат еднакъв брой порции здравословна храна, този, който се храни с по-голямо разнообразие, може би ще се справи по-добре. Така че изследователите не просто сложили малко нар на прах. Те добавили също и броколи на прах, и малко куркума на прах, и малко концентриран зелен чай на прах. И така, един плод, един зеленчук, подправка и листа, но малки количества. Това е като едно цветче броколи на ден, по-малко от една осма чаена лъжичка куркума и стойността на около една шеста от едно чаено пакетче зелен чай. Всички тези растения са страхотни, но може ли такива малки количества всъщност да повлияят развитието на рака?
Да. В групата на мъжете с ранен стадий на рак на простатата, които се опитват да избегнат операцията, нивата на PSA (специфичните за простатата антигени) се покачили при плацебо групата с почти 50%, което показва, че ракът продължава да се развива; докато при групата с добавката с нар, броколи, куркума и зелен чай, нивата на PSA не се покачили изобщо. А при тези с по-напреднало заболяване – които вече са претърпели операция или радиация и се опитват да избегнат химиотерапията – 70% по-голямо увеличение при плацебо групата. Това било достатъчно, за да позволи значително отлагане на някои от най-токсичните лечения. Толкова значителни благоприятни ефекти в краткосрочен план. Вижте, хората имали достатъчно пари за финансиране на проучването само за шест месеца, защото това било некомерсиално начинание, финансирано от благотворителност. Това не е някаква компания за производство на добавки. Всъщност не е имало никакви добавки, докато инвеститорите не ги измислили от нулата.
Разбира се, сега вече има добавка в резултат на невероятните резултати на проучването, но единствената причина, поради която изследователите сложили храната под формата на хапчета, е да я съпоставят с плацебо. Според мен, това, което проучването трябва да предаде на пациентите, болни от рак, е да ядат броколи с куркума, плод за десерт и да пият зелен чай. Хранене изцяло на растителна основа може дори да свие тумора, не само да го забави, но няма причина да не направим и двете: хранене на растителна основа, изпълнено с изключително мощни растения.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/best-supplements-for-prostate-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ето как бактериите в червата ни използват яйцата, за да ускорят развитието на рака


Ние сме една ходеща цялост, която се състои не само от един Хомо сапиенс обитател, но и от трилиони симбиотични паразитни микроорганизми в червата и на всяка друга повърхност от тялото. В червата ни само има повече бактериални клетки отколкото човешките клетки в цялото ни тяло. Всъщност, само около 10% от ДНК-то в организма ни е човешко. Останалото е в нашия микробиом, микробите, с които делим тази ходеща цялост, която наричаме наше тяло. Какво правят те?
Нашата чревна микрофлора, или чревния микробиом, служат като филтър на най-големия ни контакт с околната среда: това, което ядем. Технически погледнато, храната е чужд обект, който поставяме в тялото си всеки ден. А микробната общност във всеки един от нас оказва значително влияние върху начина, по който ние преработваме тази храна. Следователно, нашият метаболизъм и усвояването на храната настъпва чрез този филтър от бактерии.
Но ако ядем много месо, пиле, риба, мляко, сирене, яйца, можем да насърчим растежа на бактериите, които превръщат холина и карнитина, съдържащи се в тези храни, в ТМА, триметиламин, който може да се окисли и превърне в ТМАО и да внесе хаос в артериите ни, като увеличава риска от сърдечен удар, инсулт и смърт.
Познаваме тази проблематична трансформация от холин в триметиламин от над 40 години. На това е било далеч преди да научим за връзката със сърдечно-съдовите заболявания. Защо е имало проблем по онова време? Тъй като тези метиламини могат да образуват нитрозамини, които имат доказано канцерогенно действие, причиняващо рак.
И така, в кои храни има холин? Най-вече в месото, яйцата, млечните продукти и рафинираните храни. Връзката между месото и рака вероятно не е изненада за никого. Всъщност, само заради индустриалните замърсители, като PCB-съединенията, децата може би не трябва да ядат повече от около 5 порции на месец месо като говеждо, свинско или пилешко и техните комбинации. Но какво да кажем за рака и яйцата?
Проучвания, датиращи от 70-те, подсказват връзка между яйцата и рака на дебелото черво, но само въз основа на така наречените екологични данни, които показват, че в държави, където се хранят с повече яйца, хората имат по-висока честота на поява на рак, но това може да се дължи на един милион други неща. Трябвало да се проведе проучване.
То започнало през 80-те години и до 90-те били публикувани 15 проучвания, 10, които предполагат директна връзка между консумацията на яйца и рака на дебелото черво и пет други, които не установяват никаква връзка. До 2014 г. се появиха още десетина проучвания, които потвърждават, че яйцата могат наистина да играят роля в развитието на рака на дебелото черво, въпреки че не е открита връзка между консумацията на яйца и развитието на предракови полипи, което предполага, че яйцата може да оказват влияние по-скоро в промоционалния етап на растежа на рака, ускорявайки го, а не в причиняванато на рака.
Което ни води до 2015 г. Може би именно ТМАО, създаден от холина в месото и яйцата, е причината за насърчаване растежа на рака. И наистина, в проучването на Инициативния комитет по женско здраве, жените с най-високи нива на ТМАО в кръвта си имали приблизително 3 пъти по-голям риск от рак на ректума, което предполага, че нивата на ТМАО може да служат като потенциален предвестник на повишен риск от рак на дебелото черво.
Въпреки че може би има повече доказателства за повишен риск от рак на гърдата чрез консумация на яйца, отколкото за риск от рак на простатата, единственото друго проучване върху ТМАО и рака до днешна дата, което разглежда рака на простатата, открива по-голям риск.
Храненето отдавна е считано основен фактор за здравето. С революцията на микробиома от изминалото десетилетие обаче, започваме да разбираме как храненето може да повлияе върху самите нас и останалите микроорганизми вътре в нас, а цялата тази история за ТМАО е като димящо оръжие при взаимодействието между чревните бактерии и болестите.
Тъй като холинът и карнитинът са основните източници за производство на ТМАО, логичната стратегия за интервенция би била да се намали консумацията на месото, млечните продукти и яйцата. А ако се храним на растителна основа за достатъчно дълго време, можем всъщност да променим микробиомните общности, населяващи червата ни, така че те да не могат да произвеждат ТМАО, дори и да се опитваме. Теорията на „ти си това, което ядеш“ най-накрая е подкрепена от научни доказателства.
Може и да не се наложи да се храним здравословно за дълго време обаче. Скоро все пак ще можем да „упоим микробиома“ като начин за насърчаване на здравето на сърдечно-съдовата система.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-our-gut-bacteria-can-use-eggs-to-accelerate-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев