Причинява ли марихуаната инсулти и инфаркти?

Дали така наречената тъмна страна на канабиса включва инсулт, за който тук се казва, че е свързан несинтетичната марихуана, с което предполагам, че имат предвид, хм, марихуана.
Има докладвани случаи на увреждане на артериите поради съдосвиващия ефект на канабиса, нещо, което е добре документирано.
Едно проучване установило, че потребителите на канабис имат 100 пъти по-голям шанс да страдат от нещо, наречено мултифокусна интракраниална стеноза, при която артериите вътре в мозъка се затварят в различни моменти, но това е рядко състояние. Ами инсултите?
Липсата на високо нива на доказателства относно страничните ефекти на употребата на марихуана върху здравето на мозъчните артерии е довело до тази идея, че марихуаната за забавление може и да не е проблем, ето защо решили да я тестват. „Искате високо ниво на доказателства, нали?“, казали учените. Ами, какво ще кажете за проучване с над милиони пушачи на марихуана? Добре. И открили, че употребата на марихуана наистина е свързана с повишен риск от прием в болница с остър исхемичен инсулт, но това може да е само сред тези, които пушат редовно, поне веднъж в седмицата.
Причината, поради която смятаме, че това е причинно-следствена връзка, е, че по-голямата част от записаните инсулти са били по време или малко след употреба на марихуана. И има дори случаи, при които инсултите са се появили отново след повторна употреба на марихуана. И така, ако вземем всички заедно проучвания, това ще направи достатъчно убедителен случая, въпреки че наистина ще трябва да разделим хората на такива, които пушат и на плацебо, за да сме сигурни. Като историята със сърдечното заболяване.
Една подобна временна връзка е открита между употребата на марихуана и развитието на сърдечни удари и внезапна сърдечна смърт, което означава, че сърдечните удари изглежда се случват докато са използвали марихуана или малко след това. Това обаче е усложнено от факта, че канабисът често е използван в комбинация с други наркотици, алкохол или кокаин. Така че, не може просто да попитаме жертвите на сърдечен удар дали са пушили марихуана по това време и да направим връзката без да питаме за употреба на други вещества. В рамките на един час след смъркане на кокаин, например, рискът от сърдечен удар скача над 20 пъти.
Това е около пет пъти повече отколкото пушенето на марихуана. Часът след пушене на марихуана рискът от сърдечен удар изглежда става почти четири пъти по-голям, но само през този един час. След това рискът отново се връща към нормалния. Добре, но какво означава това? Въпреки че сърдечното заболяване е убиец номер 1, рискът от наличие на сърдечен удар на всеки час е само около едно на милион в който и да е час. Така че, дори и да запалите един джойнт, това може да направи четири пъти по-голям риска ви, но ще го качи само на 1 на 150 000 в този един час, това е само за този един час. Така че, дори и да пушите всеки ден, годишният ви риск може просто да се качи на няколко процента. Но защо има повишен риск в крайна сметка?
Ами, всички знаем от 70-те години, че в рамките на един час след пушене на джойнт, пулсът скача с около 35%. Пушенето на един-единствен джойнт повишава също и кръвното налягане, както и нивата на въглероден монoоксид в кръвта на пациенти с ангина и намалява способността им да спортуват почти наполовина. Сега, дали това е само заради вдишването на пушек, какъвто и да е пушек? Не, пушенето на плацебо джойнт, джойнт с марихуана, от която THC-то е премахнато, намалява капацитета за спорт само с 9%, в сравнение с намаляването на времето, в което могат да спортуват преди да започне болката в гърдите с 48% от канабиса. Така че, изглежда наистина, че това е специфичен ефект на веществото. Сега, дали това е толкова лошо, колкото тютюна, никога нямаше да узнаем… до една година по-късно.
Пушенето на цигара с марихуана намалява времето за спортуване до ангината повече отколкото пушенето на цигара с тютюн, което намалява капацитета за спорт с 23%, в сравнение с 50% след джойнта. Това може да се дължи на факта, че марихуаната създава повече натоварване на сърцето; така че не е изненада, че е по-лоша от тютюна.
Може да се дължи и на въглеродния монооксид. Пушенето на марихуана води до почти пет пъти повече въглероден монооксид в кръвта, отколкото пушенето на тютюн. Това е, защото пушачите на джойнт вдишват по-дълбоко и после задържат пушека вътре, което позволява да влезе повече въглероден монооксид в тялото. Така че, между това и кардио ускорението – повишеният пулс и кръвно налягане – това може да е причината за по-голямата болка в гърдите при пациенти със сърдечно заболяване.
Има ли някакви хронични ефекти върху артериите? Потребителите на канабис наистина изглежда имат относително по-сковани артерии за възрастта си, което предполага ускорение на процеса на остаряване, а ние сме толкова стари, колкото и нашите артерии.
Дори вторичният пушек от марихуана може да бъде вреден, според това скорошно проучване в журнала на Американската сърдечна асоциация, озаглавено „Една минута вторичен пушек от марихуана влошава съдовата ендотелна функция“, което означава артериалната функция. И така, имаше призив за защита на уязвимата част от населението, включително възрастните и хората с увреждания, както и жителите на сгради с повече хора, бременните жени и децата, дори една минута на излагане на вторичен дим от марихуана при плъховете. Така че, не е ясно колко приложимо е това, освен може би да не пушите около домашния си любимец.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-marijuana-cause-strokes-and-heart-attacks/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрата алтернатива на подмяна на колянната става при лечение на остеоартрит

Най-голямото проучване в историята върху здравословните ефекти от наднорменото тегло, които анализират данни от над 50 милиона души от почти 200 страни, открива, че излишното телесно тегло е отговорно за преждевременната смърт на около 4 милиона души всяка година. Повечето от тези смъртни случаи са от сърдечно заболяване, но изследователите намират „убедителни“ или „вероятни“ доказателства, които свързват затлъстяването с 20 различни заболявания – същинска супа с буквички на потенциални здравословни проблеми.
В АБВ-то на последиците за здравето, А е за артрит. Затлъстяването може да влоши ревматоидния артрит и да увеличи риска от друго възпалително ставно заболяване, така нареченото „заболяване на богатите“, подаграта. Най-често срещаното ставно заболяване в света, обаче, е остеоартритът, а затлъстяването може да бъде главен променлив рисков фактор.
Остеоартритът се развива, когато омекотяващо-хрущялната обвивка на ставите се износи по-бързо, отколкото тялото може да я изгради наново. Най-често бива засегнати коленете, което води до предположението, че връзката със затлъстяването е просто прекомерното износване от добавената тежест върху ставите. Но и ставите, които не носят тежестта, като ръцете и китките, също могат да бъдат засегнати, което предполага, че връзката не е чисто механична. Дислипидемията, свързана със затлъстяването, може също да играе роля, с повишение на количествата триглицериди, мазнини и холестерол в кръвта, които натрупват възпаление в ставите, също както холестеролът може да натрупа възпаление в артериалните ви стени.
Болните от остеоартрит не само имат по-високи нива на холестерол в кръвта, те имат и по-високи нива на холестерол в ставите си, както в аспирираната ставна течност, така и в самия хрущял. Ако накапете холестерол върху човешки хрущял в съд на Петри, ще можете да влошите възпалителната дегенерация, което помага с обяснението защо колкото по-висок е холестеролът на хората, толкова по-лошо е заболяването им. Понижаващите холестерол лекарства статини могат както да помогнат с предотвратяването, така и с лекуването на остеоартрита, както може и диетата за понижаване на холестерол. Една достатъчно здравословна растителна диета може да предложи най-доброто от двата свята, намалявайки холестерола толкова много, колкото начална доза на лекарството статин – само за една седмица – и има само добри странични ефекти, като понижаване на кръвното налягане и ускоряване на отслабването.
Дори само отслабването с по половин килограм на година за едно десетилетие може да намали шансовете от развитие на остеоартрит с над 50%. Намаляването на теглото може да премахне нуждата от операция за смяна на колянната става. Затлъстелите болни от остеоартрит, които са в групата на отслабването, подобрили тяхната колянна функция толкова, колкото при подлагане на операция, само в рамките на осем седмици. Изследователите заключават, че отслабването с 10 килограма мазнини „може да се счита като алтернатива на подмяна на колянната става.“
Не е ли по-лесно просто да си подмените колянната става, отколкото да отслабнете с 10 килограма? Рядко дискутиран е фактът, че почти 1 на 200 пациенти с подмяна на колянната става умират в рамките на 90 дни след операция. Имайки предвид изключителната популярност на тази операция – около 700 000 на година в САЩ – един журнал по ортопедия предполага, че „хората, които обмислят тази операция, са неадекватно информирани относно възможността, че тя може да ги убие.“ Несъмнено, „най-важният факт“, който да се сподели с пациента, обмислящ операцията. Един хирург-ортопед отговаря, съмнявайки се дали пациентите трябва да се информират за вероятността, че операцията може да ги убие, цитирам: „За мен, истинският въпрос е дали това знание ще помогне на пациента. Ще добави ли до тревожността на вече разтревожения пациент, може би до точката на отказване на този пациент една полезна операция? Или това знание ще мотивира един по-малко инвалидизиран човек да се придържа към режим с диета и физическа активност? В крайна сметка, въпросът се свежда до преценката на хирурга“, край на цитата.
Дори и сред по-голямата част, които оцелеят след операцията, приблизително един на всеки пет пациенти с подмяна на колянната става описват, че са неудовлетворени от резултата. Отслабването със здравословна диета, от друга страна, може да предложи нехирургична алтернатива, която вместо това третира причината и предлага само полезни странични ефекти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-knee-replacement-alternative-for-osteoarthritis-treatment/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектите от затлъстяването върху болките в гърба, кръвното налягане, рака и диабета

В АБВ-то на последствията за здравето от затлъстяването, ако А е артрит, както изложих в последното си видео, то тогава Б е за болки в гърба. Наднорменото тегло не е само рисков фактор за болки в кръста, но и също за ишиас, постоянна болка в нервите, дегенерация на лумбалния диск и дискова херния. Както в историята с артрита, това може по подобен начин да се дължи на комбинация от огромен товар, висок холестерол и възпаление, свързано с наднорменото тегло. Защо холестерол? Проучвания с аутопсии и ангиографии показват, че лумбалните артерии, които подхранват гръбнака, могат да се запушат с атеросклероза и да лишат дисковете на кръста от кръвоснабдяване.
Б също е и за кръвно налягане. Излишните висцерални мазнини – излишните вътрешни коремни мазнини – могат физически да компресират бъбреците ви. А увеличеното налягане може ефективно да изстиска натрий обратно в кръвообращението, което ще увеличи кръвното ви налягане. Заедно, комбинацията от затлъстяването и хипертонията могат да имат катастрофални последици за здравето, но добрата новина е, че дори няколко килограма отслабване могат да намалят кръвното налягане. Отслабването е описано като жизненоважна стратегия за контрол на хипертонията. Отслабването с около 4 килограма може да понижи кръвното налягане толкова, колкото спирането на приема на сол приблизително наполовина.
В е за рак. Три четвърти от запитаните хора очевидно не били наясно относно връзката между затлъстяването и рака, когато всъщност, въз основа на един подробен анализ от хиляда проучвания, излишната телесна мазнина повишава риска от повечето видове рак, включително езофагиален рак, рак на стомаха, колоректален рак, рак на черния дроб, рак на жлъчния мехур, рак на панкреаса, рак на гърдата, рак на матката, рак на яйчниците, рак на бъбреците, рак на мозъка, рак на щитовидната жлеза и рак на костния мозък (множествена миелома). Може би причината е хроничното възпаление от затлъстяването. Може би са високите нива на инсулин, поради инсулиновата резистентност. Освен контрола на кръвната захар, инсулинът е мощен фактор на растежа, който може да промотира растежа на тумори. При жените причината може също да е излишният естроген.
След като спрат да работят яйчниците при менопауза, мазнините основно влияят за производството на естроген. Ето защо затлъстелите жени имат над два пъти по-високи нива на естроген, които циркулират в кръвта им, които са свързани с повишен риск от развитие и смърт от рак на гърдата. Данните върху рака на простатата не са толкова силни, въпреки че затлъстяването е свързано с повишен риск от инвазивен рак на пениса.
Една от причините, поради които сме уверени, че връзката между затлъстяването и рака е причинно-следствена и не само индиректно последствие от лошото хранене, е, че когато хората отслабнат – дори само чрез бариатрична операция – общият им риск от рак намалява. Тези, които преминават през продължително отслабване от около 18 кг след операцията, развили след това около една трета по-малко рак през последващото десетилетие отколкото нехирургичната контролна група с еднакъв брой хора, които продължили бавно да наддават тегло с времето. Изключението, обаче, е колоректалният рак.
Ракът на дебелото черво и ректума изглежда е единственото злокачествено нещо, за които рискът се повишава след операцията по премахване на затлъстяването. След бариатрична операция процентът на смърт от рак на ректума може да се утрои. Преразпределянето на анатомията, която е част от една от най-често срещаните операции – стомашен байпас с Y-бримка по Roux – се смята, че увеличава излагането на жлъчната киселина по обвивката на червата. Това води до продължителни възпалителни промени дори години след процедурата, които се смятат отговорни за повишения риск от рак. За разлика от това, отслабването чрез диета има потенциала да намали риска от рак, свързан със затлъстяването навсякъде. Ето за това говоря именно в книгата си „Как да не правим диети“.
Д е за диабет. Както е изложено в едно консенсусно твърдение от Международната федерация по диабет, затлъстяването се смята за най-важния рисков фактор за развитието на диабет тип 2, водещата причина за бъбречна недостатъчност, водещата причина за ампутации на крайници и водещата причина за слепота при възрастните. По ирония на съдбата, много от водещите лекарства, използвани за лечение на диабет, включително самия инсулин, всъщност причиняват повече наддаване на тегло, което създава злопорочен цикъл. И така, отново, използването на здравословния начин на живот за лечение на реалната причина не само е по-безопасно, по-просто и евтино, но може и да се окаже най-ефективно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-obesity-on-back-pain-blood-pressure-cancer-and-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектите от затлъстяването върху деменцията, мозъчната функция и плодовитостта

В АБВ-то на здравните последствия от затлъстяването, ако А е за артрит, Б за болка в гърба и кръвно налягане, Р е за рак, а Д за диабет, то Е е за енцефалопатия.
Енцефалопатията означава мозъчно заболяване. Има ясни данни, които свързват затлъстяването на средна възраст с по-висок риск от деменция по-късно в живота. Хората с наднормено тегло имат около една трета по-висок риск, а тези, които са затлъстели на средна възраст, изглежда имат около 90% по-висок риск от това да получат деменция. Рискът не е просто ограничен до бъдеща дисфункция, обаче. Хората с излишно телесно тегло, не изглежда да мислят толкова ясно на каквато и да е възраст.
Затлъстелите хора показват голямо разнообразие от увреждания на така наречените изпълнителни функции на мозъка, като работеща памет, вземане на решения, планиране, когнитивна гъвкавост и вербална лекота на говора. Тези неща „играят изключително важна роля във всекидневния живот.“
Хората могат да си мислят за своето затлъстяване и за стигмата, като резултат от него, по пет пъти на час, но когнитивните дефицити не изглежда да възникват само от разсейване; те са структурни мозъчни разлики между нормалното тегло и хората с наднормено тегло.
Един преглед, озаглавен „Свива ли се мозъка, докато се разширява талията?“ отбелязва атрофия на сивото вещество на всички възрасти сред хората, които понасят излишък от телесни мазнини, Този намален обем на мозъка е свързан с по-ниска изпълнителна функция. Компрометираният интегритет на остатъка от мозъка – бялата материя – предполага ускорено остаряване на мозъка, дори и при младите възрастни и децата със затлъстяване. Когнитивните дефицити в младото население предполагат, че има нещо в затлъстяването, което засяга мозъчната функция, а не е някакво по-късно клинично следствие, като например високото кръвно налягане. Предполагаемите механизми за тази изпълнителна дисфункция включват свързано със затлъстяване възпаление и оксидативен стрес.
И така, дали отслабването подобрява когнитивната функция? Въз основа на един мета анализ от 20 проучвания, умственото представяне в разнообразие от области може да се подобри значително с дори най-малкото отслабване; въпреки че трябва да се направят проучвания, за да се определи дали това означава нормализиране на риска от Алцхаймер.
П е за плодовитост или по-скоро влошена плодовитост. Двойките със затлъстяване, опитващи се да имат деца, „трябва да бъдат образовани относно унищожителните ефекти на надебеляването,“ заключава един мета анализ, тъй като отслабването е свързано с подобрение в процента бременности сред жените с проблеми с плодовитостта. Мъжете също могат да страдат от нарушена плодовитост. Колкото повече тежи един мъж, толкова по-голям е рискът за наличие на нисък брой сперматозоиди или напълно стерилни. Това може от части да се дължи на ефектите от излишните телесни мазнини на нивата на тестостерона.
Мазнините не са просто основното място за производство на естроген при жените след менопауза, но също и при мъжете. Има един ензим в телесните мазнини, който всъщност превръща тестостерона в естроген. Мъжете, които преминават от затлъстели от само с наднормено тегло, могат потенциално да повишат нивата си на тестостерон в кръвта с 13%.
По-голямата причина за проблеми с плодовитостта при затлъстелите мъже се нарича „скрит пенис“. Също известна в медицинската литература като погребан пенис, прикрит пенис или незабележим пенис. Появява се, когато излишните мазнини в срамната област превземат мъжкия член (тъй като основата на пениса е прикрепена вътрешно към срамната кост). Също така той се нарича и заклещен пенис, защото влажната повърхност на кожата при гънките може да доведе до хроничен възпалителен дерматит, което да води до срастване, изискващо хирургична интервенция. И така, „С“ може също да бъде и Свободния Уили.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-obesity-on-dementia-brain-function-and-fertility/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектът от затлъстяването върху камъни в жлъчката, киселинен рефлукс и сърдечно-съдовите заболявания

В АБВ-то на здравните последствия от затлъстяването, изглежда стигаме до Ж, а Ж е за камъни в жлъчката.
Храносмилателна причина номер 1, поради която хората са приемани в болница, е поради жлъчна криза. Всяка година над един милион американци са диагностицирани с камъни в бъбреците, а около 700 000 трябва да се подложат на хирургично премахване на жлъчката. Това е относително безопасна процедура. Усложненията обикновено са под 5%, а процентът смъртност е само около 1 на 1 000. Но 1 на 10 могат да развият постхолецистектомичен синдром на постоянни стомашно-чревни симптоми дълго време след премахване на жлъчката.
От какво са направени камъните в жлъчката? В 80 до 90% от случаите, камъните в жлъчката са най-вече кристализиран холестерол, който се формира като твърд захарен бонбон в жлъчката ви, когато холестеролът стане прекалено концентриран. Така се обяснява защо някои малки ранни проучвания откриват, че невегетарианците имат по-голяма честота на камъни в бъбреците, но резултатите от по-скорошните, по-големи проучвания, са по-двусмислени, като едно проучване предполага защита от камъни в жлъчката, а друго показва по-високи нива сред вегетарианци, независимо от теглото. Най-големият предполагаем причинно-следствен рисков фактор обаче може да бъде затлъстяването, което увеличава риска цели 7 пъти, с удвояване на риска дори при по-тежката страна на нормалното.
По ирония на съдбата, бързото отслабване може също да го предизвика. По 250 г на ден се счита за горна граница за медицински безопасно отслабване, възоснова на формиране на камъни в жлъчката. Ултразвуковите проучвания установяват, че над това, шансът от нови камъни в бъбреците може да стигне от по-малко от 1 на 200 на седмица, до 1 на 40. За предотвратяване на жлъчна криза, можете да увеличите приема си на фибри. Не само че приемът на фибри е свързан с по-малко случаи на камъни с бъбреците, но и тези, които имат висок прием на храни с фибри по време на режим на отслабване, страдат значително по-малко от утайки на жлъчния мехур отколкото тези, които отслабват със същото тегло, но без допълнителните фибри.
Г е също и за гастроезофагеална рефлуксна болест. Консумацията на храни, богати на фибри, също намалява риска от киселинен рефлукс. И преди съм разглеждал как хроничното напъване при изкарване на изпражненията може да вкара част от стомаха в гръдната кухина. Ами, излишното коремно налягане, поради затлъстяването, може да има същия ефект, вкарвайки киселина в гърлото, което води до киселини и възпаление. Повишеното налягане на коремните органи, свързано със затлъстяването, може също така да обясни защо жените с наднормено тегло страдат повече от вагинален пролапс, където органи, като ректума, отиват към вагиналната кухина.
Най-смъртоносната буква в азбуката на последствията от затлъстяването, обаче, е С. С е за сърдечно-съдово заболяване. От 4-те милиона смъртни случаи, приписвани на излишното телесно тегло всяка година по света, почти 70% от смъртните случаи се дължат на сърдечно-съдово заболяване. Дали е просто, защото те не се хранят добре? Менделовите рандомизирани проучвания предполагат, че хората, които още от зачеване, са по-тежки само на основата на гените си, наистина имат по-висок процент на сърдечно заболяване и инсулт, независимо с какво се хранят. Въпросът е, ако отслабнете, намалява ли риска ви?
Представям си проучването SOS, първото дългосрочно контролирано проучване, което сравнява резултатите от хиляди пациенти с бариатрична операция, които се сравняват с контролни участници, които започват със същото тегло, но минали по безоперативния път. Контролната група запазила теглото си, докато групата с операцията запазила около 20% от отслабването през следващите 10 до 20 години. През това време, групата с отслабването не само развила 80% по-малко диабет, но и страдала от значително по-малко инфаркти и инсулти. Така че, не е изненадващо, че имат значително подобрен процент на смъртността. Можете да видите как след 10 години, групата с отслабването изглежда намалила риска си от смъртоносни инфаркти и инсулти наполовина.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-obesity-on-gallstones-acid-reflux-and-cardiovascular-disease/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой е идеалният размер на талията?

Има една книга, която първоначално беше публикувана през 80-те и след това се препубликува, озаглавена ДИЕТИТЕ ВИ ПРАВЯТ ДЕБЕЛИ. Тъй като повечето хора, които отслабват, в крайна сметка си връщат килограмите, притеснението е, че може да има странични последици за здравето от така наречения йо-йо ефект. Тази идея се появи от проучвания върху животни, които показват, например, разрушителни ефекти от гладуването и захранването на затлъстели плъхове. Това улови вниманието на медиите, което доведе до всеобхватна обща вяра относно опасностите от цикъла на теглото, което обезкуражава хората от това дори да опитат.
Дори и данните за животните обаче са непълни. Например, цикълът на теглото на мишките ги кара да живеят по-дълго. Най-важното обаче, един преглед на данни за хората заключава, че доказателствата за странични ефекти от отслабването изглеждат недостатъчни, ако изобщо съществуват. Заключението: Диетите с йо-йо ефект са по-добри от нищо.
В идеалния случай, можем да слезем до ИТМ 20 до 22, но индексът на телесната маса не взема предвид композицията на теглото. Например, бодибилдърите са тежки като тегло, но могат да са много слаби. Мярката на златния стандарт на затлъстяването е процентът телесни мазнини, но точното измерване може да бъде сложно и скъпо. Всичко, от което се нуждаете, за да измерите ИТМ, са височината и теглото, но това може да подцени истинското разпространение на затлъстяването.
СЗО дефинира затлъстяването като процента на телесните мазнини над 25% при мъжете или 35% при жените. При ИТМ от 25, което се счита за малко наднормено тегло, процентът телесни мазнини в една представителна проба от САЩ при възрастните варира между 14% и 35% при мъжете и между 26% и 43% при жените. Така че, можете да сте с нормално тегло, но реално да се затлъстели. Използването на отрязъка от ИТМ за затлъстяването показва само около 1 на всеки 5 американци, че са затлъстели през 90-те години, но въз основа на телесните им мазнини, истинската пропорция дори тогава, е по-близо до 50%. Половината Америка не е просто с наднормено тегло, а затлъстяла.
Така че, само чрез използването на ИТМ, лекарите може и да класифицират погрешно над половината от затлъстелите хора като просто с наднормено тегло или дори с нормално тегло и да пропуснат възможността да се намесят. Важното нещо не е терминът, обаче, а последствията за здравето. По ирония на съдбата, ИТМ изглежда е дори още по-добър предсказател смърт от сърдечно-съдови заболявания, отколкото процента телесни мазнини. Искам да кажа, това предполага, че излишното тегло от какъвто и да е източник, мазнини или мускули, може би не е здравословно в дългосрочен план. Продължителността на живота на бодибилдърите наистина изглежда, че е по-кратка. Те имат около една трета по-висока смъртност, отколкото останалото население. Средната възраст на смърт при тях е около 48 години, но това може и да се дължи от части на токсичните ефекти на анаболните стероиди върху сърцето.
Видният физиолог нутриционист Ансел Кийс (на когото са кръстени К-дажбите) предлага метода на огледалото. Ако наистина искате да знаете дали сте затлъстели, просто се съблечете и се погледнете в огледалото. Не се притеснявайте от модерните лабораторни измервания; вие ще разберете! Всички мазнини не са еднакви, обаче. Имаме отпуснатата външна мазнина, която може да забележите как се полюшва по тялото, но имаме после по-рисковите, по-дълбоките висцерални мазнини, които обикалят и проникват във вътрешните ви органи. Измерването на ИТМ е просто, евтино и ефективно, но не взема предвид разпределението на мазнините по тялото, докато обиколката на талията може да даде измерване на по-дълбоките скрити коремни мазнини.
Както ИТМ, така и обиколката на талията могат да бъдат използвани за предричане на риска от смърт, поради излишни телесни мазнини, но дори при същия ИТМ изглежда има почти права линия на увеличение на риска от смъртност с разширяването на талията. Човек с нормално тегло и затлъстяване, което означава някой, който дори не е с наднормено тегло според ИТМ, но има мазнини в средната част на тялото, може да има два пъти по-голям риск от смърт, в сравнение с някой, който е затлъстял според височината и теглото си. Ето защо текущите препоръки препоръчват да се измерват и двете: ИТМ и обиколката на талията. Това може да бъде особено важно за по-възрастните жени, които губят приблизително 5.8 кг кости и мускули, докато остаряват от 25 до 65-годишна възраст, докато депата им на висцерални мазнини стават четири пъти повече (мъжете обикновено само ги удвояват). Така че, дори и ако една жена не наддаде никакво тегло въз основа на кантара в банята, тя може и да наддава мазнини.
Каква е границата за талията? Повишеният риск от метаболитни нарушения започва при коремна обиколка от 80 см при жените и при 98 см при мъжете, въпреки че е по-близо до 90 см при мъжете от Южна Азия, Китай и Япония. Границата за значително повишаване на риска започва при около 87 см за жените и 100 см за мъжете. Веднъж след като преминете през обиколка на талията от около 109 см за мъжете, процентът смъртност се изстрелва до 50%, в сравнение с мъже с 20 см по-малък стомах. А жените страдат от 80% по-голяма смъртност при 95 см, в сравнение със 70 см. Анализът на метъра може да означава съкращаване на живота с няколко години за един човек.
Добрата новина е, че най-рисковите мазнини са най-лесни са премахване. Тялото ви изглежда достатъчно умно, за да може преференциално да изгаря първо злосторните висцерални мазнини. Въпреки че може да се наложи да изгубите цели 20% от теглото си, за да осъзнаете значителните подобрения в качеството на живот за повечето хора с тежко затлъстяване, рискът ви от заболявания намалява почти веднага. При отслабване от 3% (3 кг за някой, който тежи 90 кг), контролът на кръвната ви захар и триглицеридите започва да се подобрява. При 5% кръвното налягане и холестеролът ви се подобряват. Само 5% отслабване (около 5 кг за някой, който тежи 90 кг) може да намали риска ви от развитие на диабет наполовина.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/whats-the-ideal-waist-size/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектите от затлъстяването върху имунната система, бъбречните и чернодробните заболявания

В АБВ-то на последиците за здравето от затлъстяването, И е за имунитет.
SOS изследването, което проследило съдбата на хиляди пациенти с бариатрична операция в продължение на едно или две десетилетия, в сравнение с контролна група, която поддържа своето тегло, и тези, които оперативно отслабнали с около 20% от телесното си тегло, не само че живели по-дълго, благодарение от части на по-малко диабет и по-малко сърдечно-съдови заболявания, но те също и имали по-малко рак. Това може да се дължи на факта, че противотуморният имунитет изглежда е засегнат от теглото. Естествените клетки убийци са първата линия на защита на имунната ви система срещу раковите клетки (както и много вирусни инфекции), а тяхната функция е сериозно влошена при затлъстяване. Ако рандомизираме затлъстели хора на програма за отслабване, обаче, ще видим, че има значителна реактивация на тяхната функция на естествените клетки убийци само в рамките на три месеца. Програмата включва обаче и компонент с движение; и така, трудно е да се отдели самото влияние на отслабването, тъй като самата физическа активност може да подсили активността на естествените клетки убийци.
От другата страна на имунния спектър, затлъстяването е заподозряно за причинния рисков фактор за развитието на автоимунното заболяване множествена склероза. Това предполага, че затлъстяването е свързано с най-лошото и от двата свят, когато става въпрос за имунна функция: недостатъчна активност, когато става въпрос за защита срещу рак и инфекции, но свръхактивност, когато става въпрос за определени възпалителни автоимунни състояния.
Ж е за жълтеница. Благодарение на епидемията на затлъстяването, заболяването на омазнения черен дроб, несвързано с алкохол, е сега най-често срещаният проблем с черния дроб в индустриализирания свят. Мазнините не достигат само до корема и бедрата ни, но и до някои от вътрешните ни органи. Над 80% от хората със затлъстяване в коремната област може и да имат мазно замърсяване на черния си дроб, а при тези с тежко затлъстяване, преобладаващият процент може да превиши 90%. Това може да доведе до възпаление, срастване и накрая цироза и рак на черния дроб. В момента, омазненият хепатит, който не е свързан с алкохола, е водеща причина за трансплантации на черен дроб при жените в Америка, а мъжете се очаква да ги настигнат през 2020 г.
Б е и за бъбреци. Затлъстяването е един от най-силните рискови фактори за хронични бъбречно заболявания. Бъбреците ви компенсират метаболитните нужди на излишното тегло, като вкарват така наречената „свръхфилтрация“, за да се справят с допълнителния товар. В резултат на това, повишеното налягане в бъбреците може да увреди чувствителната структура и да повиши риска от бъбречна недостатъчност в дългосрочен план.
Ами К, Л, М, Н, О, П до Я? Ако искате да продължавате с азбуката, Н може да бъде намалена функция на белите дробове, М – метаболитен синдром, и така нататък… Дори има и Х – xiphodynia (ксифодиния) – болка на върха на долната част на гръдната кост в резултат на навеждането напред заради разширяващия се корем.
Имайки предвид огромния брой здравословни проблеми, свързани с излишното тегло, годишните медицински разходи, приписвани на затлъстяването, са почти $2000 на година, като затлъстелите работници с множество заболявания струват на компаниите до $10 000 повече за здравеопазване, в сравнение със слабите им колеги. Това може всъщност да е причината за част от разликата в заплатите на затлъстелите работници, тъй като компаниите се опитват да предават тези разходи отвъд само нагла дискриминация. Между разходите за здравеопазване и намалената продуктивност по отношение на изгубени работни дни, общите разходи за затлъстяването при децата и тийнейджърите се изчислява, че надвишават $150 000.
Някои изчисления оценяват разходите за затлъстяването на около $150 милиарда долара с още $50 милиарда на година, добавени до 2030 г., докато нашите постоянно увеличаващи теглото си бебета продължават да растат. Други диаметрално не са съгласни, въз основа на болезнения факт, че затлъстелите хора може и да не живеят толкова дълго. Също както медицинските разходи за заболявания, свързани с тютюнопушенето, могат да бъдат повече отколкото планираните, заради по-ниската продължителност на живота на пушачите, разходите за здравеопазването на затлъстели хора до живот може да се окаже по-ниско, защото те се очаква да умрат много по-скоро. Така че, истинската цена може би е по-скоро в животи, а не в пари. С колко точно наднорменото тегло скъсява живота? Ще разгледаме този въпрос в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-obesity-on-the-immune-system-and-kidney-and-liver-diseases/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев