Кой вид ориз има по-малко арсен: черен, кафяв, червен, бял или див?


Арсенът в ориза е причина за безпокойство според едно общо изявление на европейските и северноамериканските дружества по детско хранене. По същество, там, където хората се хранят с много ориз, властите трябва да се насърчават да обявят кои видове ориз имат най-малко съдържание на арсен и следователно са най-малко вредни за употреба в бебешка и детска възраст.
Последните подробни изследвания на Агенцията за контрол на храните и лекарствата установява, че дългозърнестият бял ориз, с който се хранят повечето хора, изглежда има повече арсен от средно големия или дребния ориз, но това може би се дължи на факта, че по-голямата част от дребния ориз се произвежда в Калифорния, където има значително по-малко замърсени оризища отколкото на юг към Тексас или Арканзас, където се отглежда по-голямата част от дългозърнестия ориз. Така че става въпрос не толкова за „дълъг срещу къс ориз“, а по-скоро за „бял срещу кафяв ориз“.
А какво да кажем за някои от естествено цветните сортове, като червен или черен ориз, които могат да бъдат дори по-здравословни от кафявия ориз? Те може и да имат дори по-малко и от белия ориз! Това е доста вълнуващо. Една проба черен ориз от Китай, закупена в Кувейт, се оказало, че има по-високи нива, но това е за общото количество арсен. Така че токсичната неорганична част може да е само половината от това, което се съдържа в американския кафяв ориз, което прави ниските стойности на пробата червен ориз от Шри Ланка още по-необичайни. Но тази проба има и абсурдно количество кадмий, което се приписва на съдържанието на кадмий в широко използваните очевидно торове от Шри Ланка.
Въпреки че пробите от цветния ориз, предлагани предимно в САЩ, били по-добри от кафявия или белия ориз, десетки проби червен ориз, предлагани в Европа, били толкова зле, колкото тези на кафявия или по-зле. Надявах се, че дивият ориз ще има много малко или никакъв арсен, тъй като това е изцяло различно растение, но едни произволно взети 8 проби го слагат почти сравним с белия ориз, въпреки че съдържа само около половината от токсичния арсен в кафявия ориз.
Да, арсенът, който се съдържа в една дневна порция бял ориз, носи сто пъти допустимия риск от рак – 136 пъти, за да бъдем по-точни. Но кафявият ориз е дори още по-рисков. Кафявият ориз съдържа с две трети повече токсичен арсен от белия ориз, но дали това е защото кафявият ориз обикновено има различен щам или расте на различни места? Не. Ако вземете точно същото количество кафяв ориз и измерите нивата на арсен преди и след полирането му до бяло, ще получите значителен спад в съдържанието на арсен.
Но не става въпрос за това, което ядете, а за това, което усвоявате, а арсенът в кафявия ориз изглежда е по-малко отколкото арсенът в белия ориз, може би защото текстурата на кафявия ориз намалява освобождаването на арсена от зърното? Или може би защото триците в кафявия ориз спомагат за свързването? Независимо от причината, ако вземем предвид биодостъпността, разликата може би ще изглежда по-скоро така: една трета повече, отколкото 70% повече. Но това се основава на ин витро система със стомашно-чревна течност, при която стъклениците и тръбите се свързват, за да наподобяват червата ни. Както една колба със стомашна киселина, а после друга с чревни сокове. Вижте, проблемът е, че това никога не е било тествано при хора до сега. Да, кафявият ориз може и да съдържа повече арсен от белия ориз, добре, но какво ще кажете да измерим нивата на арсен в урината при хора, хранещи се с бял ориз и ги сравним с нивата на хора, хранещи се с кафяв ориз? Това ще покаже какво количество всъщност сте усвоили. За да може арсенът да премине от ориза в пикочния мехур, той трябва да се усвои през червата в кръвта.
Така че, ако изследвате урината на хиляди американци, които въобще не се хранят с ориз, те все пак ще изхвърлят с урината си по около 8 микрограма токсичен, канцерогенен арсен на ден. Той е във въздуха, той е във водата, има по малко в почти всички храни. Но ако ядете само един вид храна, една чаша или повече бял ориз на ден, излагането на арсен се покачва с 65%.
Добре. Но какво да кажем за тези, които изяждат една чаша или повече кафяв ориз на ден, който на практика съдържа още повече арсен? Излагането на арсен се покачва също с 65%. Няма разлика между нивата на арсен в урината при хората, които се хранят с бял ориз, сравнени с хората, които се хранят с кафяв ориз. Сега, това не е било интервенционално проучване, при което дават на хората същото количество ориз, за да се види какво ще стане, което щеше да бъде идеалният случай. Това било изследване на група от населението, така че може би причината нивата да са същите е, че хората, които ядат бял ориз, приемат повече ориз, отколкото хората, които ядат кафяв ориз, така че дали не е това причината да имат същите нива? Не знаем, обаче това ще ни помогне да успокоим съвестта на хората, които ядат кафяв ориз, но пък дали не е по-добре изобщо да не ядем ориз?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-rice-has-less-arsenic-black-brown-red-white-or-wild
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рискът от рак вследствие на арсена в ориза и водораслите


„В момент от управлението на крал Памук, фермерите в южноцентралната част на САЩ пазели памука от бръмбари чрез пестициди на основата на арсен, а останалият от тогава арсен все още замърсява почвата.“ Различните растения имат различна реакция от излагането си на арсен. Например доматите не изглежда да натрупват в себе си много арсен, но оризът се справя много добре в изсмукването на арсена от земята, толкова добре, че оризът може да се използва за фиторемедиация, което означава, че можете да засадите ориз на замърсена почва като начин да изчистите почвата. Разбира се, след това трябва да изхвърлите ориза и арсена, но на юг, където се отглежда 80% от ориза в САЩ, вместо това хората се хранят с него.
Проучванията на национално ниво показват, че по-голямата част от арсена е изчислено, че идва от месото, птиците и рибата в храната, а не от зърнените храни, но най-много е от рибата. И така, ако морската храна допринася за 90% от излагането ни на арсен от храната, тогава защо дори говорим за 4-те процента от ориза? Защото арсеновите съединения в морската храна са основно органични – използва се тук за химичен термин, няма нищо общо с пестицидите – а органичните арсенови съединения, поради начина, по който тялото ни може по-лесно да се справя с тях, в историята се разглеждат като относително безвредни. Сега наскоро имаше някои въпроси относно това предположение, но няма никакво съмнение за токсичността на неорганичния арсен, който може да приемете чрез ориза.
Както виждате, оризът съдържа повече токсичен неорганичен арсен от морската храна – с едно изключение. Хиджики, ядливи водорасли, 100 пъти по-замърсени от ориза, което кара някои изследователи да го наричат „ядливо“ водорасло. Правителствата започнаха да се съгласяват. През 2001 г. канадското правителство посъветвало хората да не ядат хиджики. Тогава Англия, останалата част от Европа и Нова Зеландия, а после и Китай посъветвали хората да не ядат хиджики и забранили вноса и продажбите на тази стока. В Япония, където всъщност има цяла индустрия за предлагане на хиджики, просто посъветвала да се яде в умерени количества.
А какво да кажем за водораслите от бреговете на Мейн, домашните, отглежданите за търговски цели водорасли от Нова Англия? Не знаехме до сега. За щастие само един вид има значителни нива на арсен, вид кафяво водорасло, но ще трябва повече от една чаена лъжичка, за да се превиши дневния лимит за арсен, а в този момент вие вече ще сте превишили горната граница за дневния прием йод с около 3 000%, 10 пъти повече от докладваните животозастрашаващи случаи, приписвани на хранителна добавка с кафяви водорасли. Така че препоръчвам да избягвате хиджики поради излишното количество арсен и избягвайте кафявите водорасли поради излишното количество йод, но всички други видове морски водорасли са наред, стига да не ги ядете с прекалено много ориз.
Какво означава обаче цифра като тази? 88,7 микрограма неорганичен арсен на 1 килограм суров бял ориз? Имам предвидим това е само 88,7 части на един милиард. Това е като 88,7 капки арсен в басейн с ориз с олимпийски размери. За какъв риск от рак говорим тук? Ами, за да можем да го поставим в този контекст, обичайното ниво на приемливия риск за канцерогените е един случай на рак на един милион души. Ето така обикновено регулираме веществата, причиняващи рак. Винаги когато някоя голяма индустрия иска да пусне някакъв нов химикал, ние искаме те да докажат, че не причинява повече от 1 допълнителен случай рак на 1 милион други. Сега имаме 300 милиона души в тази страна, така че това не кара тези 300 души, които допълнително са се разболели от рак, да се почувстват по-добре, но трябва все някъде да прекратите това.
Проблемът с арсена в ориза е, че излишният риск от рак, свързан с приема само на половин чаша сготвен ориз на ден, може да е по-близо от 1 на всеки 10 000. Това е сто пъти по-голям риск от приемливия риск от рак. Агенцията за контрол на храните и лекарствата е изчислила, че една порция на ден от най-често срещания ориз, като дългозърнестия бял ориз, ще причини не само един допълнителен на един милион случаи на рак, а 136 на един милион.
И това са само последствията от арсена по отношение на рака. Ами всички останали последствия? Агенцията за контрол на храните и лекарствата признава, че освен рака, токсичният арсен, който се намира в ориза, се свързва с много други последствия, включително сърдечно-съдово заболяване, диабет, кожни лезии, бъбречни заболявания, хипертония и инсулт. Единствената причина, поради която просто се придържат към изчисляването на рисковете от рак, е, че оценяването на всички останали рискове ще отнеме много време и това ще забави предприемането на други действия за защита на здравето на хората от рисковете на ориза.
Да, лекарите могат да помогнат на пациентите да намалят излагането си на арсена в храната, но агенциите, производителите на храна, законодателните органи може би имат най-важна роля по отношение на промените по скалата на общественото здраве. Съдържанието на арсен в ориза, отглеждан в САЩ, е относително постоянно през последните 30 години, което е нещо лошо.
Там, където концентрацията на арсен е повишена поради продължително замърсяване, идеалният сценарий е да се спре замърсяването на източника. Част от токсичния арсен в храната идва от естественото замърсяване на земята, но замърсяването на почвата идва от изхвърляне на пестициди, съдържащи арсен и употребата на лекарства на основата на арсен в птицевъдството и последващото изхвърляне на замърсения с арсен пилешки оборски тор на земята. Независимо защо южният ориз е толкова замърсен, може би не трябва да отглеждаме ориз в почва, замърсена с арсен.
Какво има да каже оризовата индустрия в своя защита? Те стартираха един уеб сайт, наречен „Факти за арсен“, нищо повече. Винаги трябва да подхождаме скептично към всяка група, която съдържа думата „факти“ в заглавието си. Хм Техният основен аргумент изглежда е, вижте, арсенът е навсякъде; всички ние сме изложени на него. Той се открива в повечето храни. Така че, какво, не трябва ли да се опитваме да намалим замърсяването на най-концентрираните източници? Това не е ли като да кажем, вижте, дизеловите изпарения са навсякъде, така че защо просто не изсмучем ауспуха? Те цитират някакъв професор по хранене, който казва, вижте, всички храни имат по малко арсен. Така че премахването на арсена ще намали риска, но ще умрете от глад. Това е като Филип Морис, който казва, вижте, единственият начин, по който ще избегнете напълно цигарения дим в живота си, е да спрете да дишате, а тогава ще се задушите; така че просто можете да започнете и вие да пушите. Ако не можете да го избегнете, ще започнете ли и вие да консумирате най-токсичния източник, който можете да намерите?
Това е същата тактика, която подхваща и птицевъдната индустрия. Арсен и пилета? Няма нужда да се притеснявате, защото има по малко арсен навсякъде. Виждате ли? Ето защо няма проблеми, че храним пилетата си с лекарства на основата на арсен в продължение на 70 години. Ако не можете да ги победите, присъединете се към тях.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/cancer-risk-from-arsenic-in-rice-and-seaweed
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефектът от твърде много арсен в храната


Когато хората чуят арсен, първата им мисъл е бърза отрова, и наистина съвсем малко количество, сто милиграма, може да ви убие за един час. Това е като теглото на една десета от един кламер. Но има също и хронично натравяне с арсен, при което дори една доза 10 000 пъти по-малка може да навреди, ако сте изложени ден след ден, години наред. Най-голямото опасение е рак.
Арсенът е класифициран като канцероген от клас 1 – това е най-високото ниво при неща, които се знае, че причиняват рак, наред с неща като азбест, цигарен дим, формалдехид, плутоний, преработено месо: консумация на бекон шунка, хотдог и месо за обяд. Така че арсенът е доста лошо нещо, което е замесено в десетки хиляди или дори стотици хиляди случаи на рак по света всяка година.
Разбира се, ракът е само нашият убиец номер 2; Какво да кажем за сърдечното заболяване? Дълготрайното излагане на ниски към умерени нива на арсен също е свързано със случаи на сърдечно-съдови болести и смъртност, което означава сърдечен удар и инсулт.
Арсенът също се счита за имунотоксичен, което означава токсичен за нашата имунна система. От къде знаем? Има един вирус, наречен варицела, който реално причинява дребна шарка – първия път, когато се заразим. Имунната ни система може да го потисне, но не може да го заличи. Вирусът се оттегля в нервните ни клетки, където лежи и чака имунната ни функция да поддаде. И когато това стане, вирусът отново се появява и причинява заболяване, наречено херпес зостер. Всички ние сме били изложени на вируса, но само един на всеки трима души ще получи херпес зостер, защото имунната ни система може да го държи на разстояние, но докато остаряваме или имунната ни система е потисната, вирусът може да се промъкне, както ако сте били подложени на химиотерапия с арсен. Херпес зостер е често срещан нежелан ефект, защото арсенови лекарства не само убиват рака, но и някои от имунните ви клетки. Но това е във високи дози.
Възможно ли е дори ниски дози арсен, както тези, на които сме изложени в ежедневното ни хранене, да повлияят върху имунната ни функция? До този момент не знаехме, преди това проучване, при което хиляди американци изследвали нивата на арсен в урината си, заедно с нивата на анти-вирусните си антитела. И наистина, колкото повече арсен са имали в кръвта си, толкова по-ниски са били техните защитни функции.
И ако сте бременна, арсенът може да премине до бебето ви и не само може да увеличи риска от спонтанен аборт или смърт на бебето, но също така може да повлияе развитието на имунната система на бебето и податливостта към инфекции в ранна възраст. Но няма как да знаете докато не проверите: инфекции при кърмачета, свързани с излагане на арсен по време на вътреутробното им развитие в едно изследване на Ню Хампшир; и наистина, на колкото повече арсен е изложена майката по време на бременността, толкова по-висок е рискът от инфекция през кърмаческа възраст, въпреки че не е известно дали промените, предизвикани от арсена в генната експресия могат да засегнат здравето не само на вашите деца, но и на вашите внуци. Независимо от това, излагането на арсен не е полезно за собственото здраве на майката, тъй като се свързва с повишено кръвно налягане.
Ако арсенът потиска функционирането на имунната система, обаче, тогава поне може би, като сребърна подплата, получавате по-малко алергии или нещо такова, което е вид свръхреакция на имунната система? Очевидно не. Тези с по-високи нива на арсен са по-склонни да развият хранителни алергии, вероятно е да не могат да спят добре и да не се чувстват добре. Ако попитате хората как биха оценили здравето си, тези, които докладват отлично или много добро, имат обикновено по-ниски нива на арсен в сравнение с тези, които просто казват добре, средно или лошо, те са склонни към по-високи нива.
Ами диабета? Ето две купчини проучвания върху населението относно излагането на арсен и потвърдения впоследствие диабет. Всеки резултат над 1 предполага повишен риск от диабет. Всичко под 1 предполага по-малък риск. И ето ги резултатите… които предполагат връзка между приетия арсен и диабета. Но проучванията върху населението не могат да докажат причинно-следствена връзка. Би било хубаво да покажем причинно-следствена връзка, но необходимо ли е? Вижте, знаем, че арсенът е канцероген, знаем, че причинява рак, какво повече ни трябва, за да предприемем стъпки и да намалим излагането си?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-effects-of-too-much-arsenic-in-the-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

От къде идва арсенът в ориза, гъбите и виното?


Когато, на пилетата им дават лекарства, които съдържат арсен, не само че арсенът прониква в перата им (с които след това пак ги хранят като вторичен продукт на кланицата), арсенът може да влезе в тъканите и после в нашите собствени тъкани, което обяснява защо националните проучвания откриват, че тези, които ядат повече пилешко месо, обикновено имат повече арсен, който тече в тялото им. Защо индустрията би направила това? В съвременните CAFOs за домашните птици (концентрирани операции по хранене на животните), може да има 200 000 птици под един покрив. Така че подовете в тези сгради се покриват с изпражнения. Докато това така наречено индустриално земеделие намалява разходите, то също увеличава риска от болести. Ето там лекарствата, съдържащи арсен и други антибиотични фуражни добавки идват на помощ, за да се опитат да намалят разпространението на болести в такава неестествена среда, при която можете да си представите как самодоволните вегетарианци се радват, че не ядат пилешко, но какво мислите, че се случва с акото?
Арсенът от лекарствата в храната може да влезе в нашите култури, във въздуха и в подземните води и да намери път към нашето тяло, независимо дали ядем месо или не. Да, но за колко точно арсен говорим? Е, ние отглеждаме милиарди пилета всяка година, и ако по-голямата част от тях приемат арсен, то тогава, ако сметнем, тук говорим за изхвърляне на 227 000 кг. чист арсен в околната среда всяка година, голяма част от него върху културите ни или директно в устата на други селскостопански животни.
По-голямата част от арсена в пилешките отпадъци е водоразтворима. Така че със сигурност има опасения, че се влива и в подпочвените води, но ако се използва като тор, то какво става с храната ни?
Проучванията върху нивата на арсен в храната в САЩ, датиращи от 70-те години, откриват два вида храни, освен рибата, с най-високите нива, пиле и ориз, като и двете могат да натрупат арсен по същия начин. Ако дадете на пилета лекарство като роксарсон, съдържащо арсен, то се озовава в оборския им тор, който се озовава в почвата и накрая в нашия пилаф. Оризът сега е основен източник на арсен при хранене, което изключва морски дарове.
Изненадах се като видях гъбите в списъка на петте най-големи източници на арсен в храната, но се успокоих след това, когато открих, че пилешките отпадъци обикновено се използват като изходен материал за отглеждане на гъби в САЩ. И през годините съдържанието на арсен в гъбите се съревновава с концентрацията на арсен в ориза, въпреки че хората обикновено ядат повече ориз отколкото гъби на дневна база, а нивата на арсен в гъбите наистина изглежда, че намаляват, което започва преди около едно десетилетие, потвърдено в най-новата статия от 2016 г., която разглежда десетина различни вида гъби: обикновени бели печурки, кремини, портобело, шийтаке, ветронога гъба, гъби кладница, намеко – за първи път ги чувам, майтаке, alba clamshell, Кафява мида – никога не чух нито за тези, нито за палачинките. Те имат наполовина нивата, които се съдържат в ориза.
Също както някои гъби имат по-малко арсен от други, някои видове ориз имат също по-малко. Оризът, който се отглежда в Калифорния, има 40% по-малко арсен от ориза, който се отглежда в Арканзас, Луизиана, Мисисипи, Мисури и Тексас. Защо? Ами, пестицидите на основа на арсен са се използвали повече от век върху милиони акри с памук, което се смятало за опасна практика… през 1927 г. Пестицидите с арсен вече са ефективно забранени; така че не става дума за купуване на био или обикновен ориз, защото милиони килограми арсен са останали в почвата доста преди оризът ви да се засади там.
Оризовата индустрия знае това много добре. Има едно състояние на арсенова токсичност при ориза, наречено права глава, където, ако засадите ориз в почва, която е прекалено замърсена с арсен, той няма да порасне правилно. Така че, вместо да избират по-чиста обработваема земя, просто разработили щамове, които са устойчиви на арсен. Така че сега голяма част от арсена може да се натрупа в ориза без растението да пострада. Може ли да се каже същото обаче за потребителите на ориз?
Същата история е и с виното. Десетилетие след десетилетие на употреба на пестициди с арсен и въпреки че сега са забранени, арсенът все още може да бъде изсмукан от почвата, което води до всепроникващото присъствие на арсен в американското вино, което би могло да представлява потенциален риск за здравето. Любопитно е, че те обобщават, че хроничното излагане на арсен е установено, че намалява IQ-то на децата, но ако децата пият толкова много вино, натравянето с арсен е най-малката от тревогите им.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/where-does-the-arsenic-in-rice-mushrooms-and-wine-come-from
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

От къде идва арсенът в пилетата?


Хранителните практики повлияват излагането ни на пестициди, токсични тежки метали и индустриални замърсители. Хранене с големи количества риба и други животински продукти например, води до по-голямо излагане на тези замърсители в сравнение с хранене на растителна основа, защото тези съставки могат да се натрупат по хранителната верига. Изследователи от UC Davis анализирали храненето на деца и възрастни в Калифорния, за да видят до колко лошо е станало положението.
Сравнителните нива на рак били превишени от всички деца – 100% от децата, изследвани за арсен, забранените пестициди диелдрин и DDT (метаболитен DDE), както и диоксини, и то не малко завишени. Повече от 100 пъти повече от допустимото дневно излагане на арсен при децата в предучилищна възраст, в училище, родителите и по-възрастните хора. Около 10 пъти допустимите нива за тези различни пестициди и до хиляда пъти дневната доза за диоксините. От къде идват всички тези токсини?
Номер 1 източник на диоксини в храната на децата в предучилищна възраст в Калифорния, деца, родители и баби и дядовци, изглежда, че са млечни, млечни, млечни, млечни продукти, последвани от месото, после белите картофи, рафинираните зърна, гъбите, пилешкото и рибата.
Завещаното ни DDT тези дни днес също идва предимно от млечните. Диелдримът е създаден като по-безопасна алтернатива на DDT, но… го забранили 2 години по-късно, през 1974 г., въпреки че все още се открива в тялото ни, най-вече благодарение на млечните, месото и очевидно краставиците.
Хлорданът си пробил път през 80-те години преди да го забранят, въпреки че все още сме изложени на него чрез млечните продукти (и краставиците). Що се отнася до хранителните източници, оловото също идва предимно от млечните продукти, а живакът, не е изненадващо, че идва най-вече от риба тон и други морски храни, но е изненадващо, че арсенът идва предимно от пилешкото месо, при децата. Защо?
Нека ви разкажа една история за арсена в пилетата. Арсенът е добре известен като отрова за всеки, който е чел мистерии или историята на Борджиите. С дългата си и разноцветна история арсенът не е нещо, което хората биха искали в храната си. Така че, когато един студент по биостатистика посетил Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ преди 17 години в търсене на проект за своята магистърска степен, той решава да разгледа арсена. Това, което открива, е тази смайваща разлика – нивата на арсен в пилетата били три пъти по-високи от тези в другите видове месо. Неговите колеги ветеринари не се учудили обаче. Не знаете ли, че даваме четири различни вида съдържащи арсен антибиотични лекарства на птиците? Още от 1944 г. насам.
Така че, докато лекарствата на основата на арсен се дават на домашните птици от 40-те години насам, признанието за този източник на излагане за хората идва чак след като този студент започнал да рови в данните. Публикувано е през 2004 г., разширено през 2006 г. Националният съвет на пилетата не е много очарован, казвайки, че много храни са замърсени с арсен. Като се фокусира специално върху пилетата, Институтът за селско стопанство и търговска политика пояснява, че истинската им цел е да принуди производителите на пилета да спрат да използват тези безопасни и ефективни продукти, с което имат предвид тези лекарства, които съдържат арсен, които признават, че използват, но казват да не се притесняваме, те използват органичен арсен, а не такъв в неорганична форма, омаловажена във филма „Арсен и стари дантели“, тоест, очевидно, докато не го сготвите. Когато сготвите пилето, изглежда, че част от арсена в месото се превръща във вариация на арсен и стари дантели.
И така, „Законът за птици без отрова от 2009 г.“ бил представен в Конгреса. Можете да познаете колко добре се е представил въз основа на последващия „Закон за птиците, свободни от отрова от 2011 г.“, които наричали птици без отрова. Глупости. И така, през 2013 г. се събрала една коалиция от девет групи и осъдила Агенцията за контрол на храните и лекарствата и до 31-ви декември 2015 г. всички лекарства с арсен за птици били изтеглени. Така че от 2016 г. арсенът повече не се дава на пилетата. Лошата новина е, че без лекарството роксарсон, съдържащо арсен, пилешкото месо може и да изгуби малко от привлекателния си розов цвят…
В края на краищата, птицевъдната индустрия се размина само с това, че изложи американците на 72 години арсен. Следва да се отбележи, че Европейският съюз никога не е одобрявал такива лекарства преди всичко, казвайки хммм, да даваме на животните си арсен? Не благодаря; nein danke; no grazie; non, merci.
Европа отдавна е забранила и налягащата заплаха за здравето на хората, породена от храненето на селскостопански животни с милиони килограми антибиотици, предназначени за хората, проблем, който с всяка година се влошава, вместо да се подобрява, даваме на пилетата буквално маса тонове лекарства като тетрациклини и пеницилини, за да се угоят по-бързо, което датира още от 1951 г., когато фармацевтичните компании изхвърлят всички опаковки, обещавайки големи печалби, една опасна практика, която птицевъдната индустрия крие в продължение на 66 години… и продължава днес.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/where-does-the-arsenic-in-chicken-come-from
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предимствата на акай плодовете пред боровинките за артериалната функция


Установено е, че растителните храни намаляват риска от някои от водещите причини за смърт и неработоспособност. Проучванията показват, че най-дълголетните и най-слабо податливите към деменция групи от населението се изхранват с диета на растителна основа. Така че защо да се съсредоточаваме само върху това растение за здравето и работата на ума ни, акай плодовете? Храните, богати на полифеноли, изглежда подобряват здравето на ума, а акай плодовете съдържат много полифеноли и антиоксиданти; така че може би биха помогнали.
Но ако просто търсите полифеноли, има над десет други храни, които съдържат повече полифеноли на една порция и това не е задължително да е черният бъз; често срещани плодове, като сливите, имат повече, няколко супени лъжици ленено семе, няколко блокчета черен шоколад или дори само една чаша кафе има повече.
По отношение на антиоксидантите, ДА, акай плодовете може да имат 10 пъти повече съдържание на антиоксиданти от по-типичните плодове, като праскови и папая, 5 пъти повече от ягодите, но в сравнение с къпините – всъщност къпините изглежда имат дори още повече антиоксиданти, по-евтини са и по-широко достъпни.
А, но плодовете акай не само имат потенциални ползи за мозъка, например, предпазват белите дробове срещу вредите, предизвикани от цигарения дим, но всички вие помните това проучване, нали? Това е проучването, където добавянето на акай плодове към цигари има защитна функция срещу емфизема при мишките-пушачи. Това не ни помага особено. Има дълъг списък от невероятно изглеждащи предимства, докато не започнете да копаете по-надълбоко.
Например, развълнувах се като видях намаляване на риска от коронарна болест поради ефекта на вазодилатацията, но не се развълнувах толкова, когато изтеглих проучването и открих, че става въпрос за вазодилататорен ефект в мезентериалнното съдово легло на плъха. Но не е имало никога проучвания върху акай плодовете и артериалната функция при хората… до сега.
Дайте на няколко мъже с наднормено тегло смути, което да съдържа около две трети чаша замразена пулпа на акай и половин банан, а на другата група изкуствено оцветено плацебо смути с банана, но без акай, получавате значително подобрение на артериалната функция в рамките на 2 часа след консумация, което продължава поне 6 часа. Това постижение с 1 или 2 единици е клинически значимо. Тези, които са само с 1 единица, продължават да имат 13% по-малко сърдечно-съдови събития, като фатални сърдечни удари.
Можете да получите същия ефект обаче и от дивите боровинки, около единица и половина подобрение 2 часа след консумация на боровинки. Ефект, който достига максимална точка и се задържа при около една чаша и половина боровинки, с две и половина или три чаши няма последващи ползи.
Ами сготвените боровинки? Ето го същия ефект с напитката от боровинки, който видяхме преди малко, но какво ще стане, ако изпечете боровинките в сладкиш, като например боровинкови мъфини? Същото драстично подобрение в артериалната функция.
Какаото също може да направи това. Една супена лъжица какао ви набавя една единица, а две супени лъжици – цели 4 единици – това е като двоен ефект от боровинките.
Една и една четвърт чаши многоцветно грозде водят до добър тласък на артериалната функция, но достатъчно, за да противопостави на остър ендотелиален удар: внезапен удар на уязвимия вътрешен слой на нашите артерии. Решили да пробват с мъфин от Макдоналдс с наденица и яйце – те си играят на дребно. Без гроздето, което означава намаляване на артериалната функция почти на половина в рамките на един час, а артериите останали втвърдени и осакатени и три часа по-късно. Но ако изядете този мъфин от Макдоналдс с цялото това количество грозде, няма да има такъв ефект.
Ако изядете един хамбургер на едно хранене, артериалната функция намалява след яденето, но ако изядете същия този хамбургер с няколко подправки, включително една и половина чаена лъжичка куркума, артериалната ви функция се подобрява.
Ами портокалов сок? Четири чаши на ден за четири седмици и никаква промяна в артериалната функция. А, но това е бил купешки портокалов сок, от концентрат. Ами прясно изстискан портокалов сок? Ето преди и… ето след, все още нищо. Това е една от причините горските плодове да са най-здравословните плодове.
Искате ли напитка, която да подобри артериалната ви функция? Зелен чай. Две чаши зелен чай и получавате ефекта на какаото, почти 4 точки само за 30 минути. И същият този невероятен ефект със зеления чай ще получите и с черния чай. Два пъти по-мощен ефект от този на акай плодовете.
И така, защо да се съсредоточаваме само върху едно растение? Е, истинската причина, вероятно, е че авторът притежава патент върху хранителна добавка на основата на акай.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-benefits-of-acai-vs-blueberries-for-artery-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Антиоксидантните свойства на акай срещу ябълките


На пазара има толкова много продукти с акай сега, от замразена пулпа в смути опаковка до замразени и изсушени плодове и хранителни добавки. Как го ядат традиционно? Амазонските племена отрязват дървото, изяждат сърцевината и след това се изпикават върху дънера, за да привлекат определен тип бръмбар, който снася тези огромни яйца. И така, няколко седмици по-късно имате 1 или 2 килограма от тези гадости; така че можете да си направите и малко кюфтета от ларви. Мисля да се придържам към смутито.
Въпреки че се използват от дълго време като храна в Амазония, едва от началото на този век акай бери стават предмет на научни изследвания. Преди четири години прегледах това проучване, което започна с изследвания в епруветка, които установяват, че акай може да убие клетки на левкемия в съд на Петри при нива, които се очаква да присъстват в кръвообращението на човек, който приема една или две чаши пулпа на акай плодове или че намалява растежа на ракови клетки на дебелото черво на половина.
За съжаление последвалите проучвания, публикувани от тогава, не успяват да открият такива ползи за този вид рак на дебелото черво, друг вид рак на дебелото черво или отрицателна форма на естрогенния рецептор на рака на гърдата. Екстрактът от акай наистина изглежда, че унищожава поредица ракови клетки на гърдата с положителен естрогенен рецептор, но за да постигнете това ниво на хранителни вещества от акай в гърдите си, ще трябва да седнете и да изядете около 400 чаши пулпа от акай.
Това е проблемът с много от тези изследвания в съд на Петри – използват се концентрации, които никога не бихте постигнали реално в кръвообръщението си. Например плодовете акай може и да оказват неврозащитно влияние като блокират натрупването на амилоидни влакна, замесени в болестта на Алцхаймер, но само при количество, което се достига чрез изпиването на може би 2000 чаши наведнъж. Или че имат антиалергичен ефект или намаляват костната загуба само при хиляда чаши на ден.
Но също така съм говорил и за едно клинично проучване, в което хората били накарани да пият по-малко от една чаша на ден акай в смути и изглежда получили значително подобрение в нивата на кръвната захар, инсулина и холестерола. Сега тук не е имало контролна група и е било малко проучване, но никога не е имало някакво по-голямо проучване, което да се опита да го възпроизведе… до сега.
Същото количество акай за същата продължителност, но без значителни подобрения в кръвната захар, инсулина или холестерола. Какво? Защо това проучване не успява да покаже ползите, установени в първото проучване? Е, това проучване било финансирано от държавата, няма конфликт на интереси, докато първото проучване е финансирано от една фирма, занимаваща се с акай, което винаги кара човек да подозира, че може би проучването е някак си проектирано да получи искания резултат. И наистина, на участниците не само им дали смути с акай, но били изрично инструктирани да избягват преработено месо, като бекон и хотдог. Нищо чудно, че показателите им изглеждали по-добре в края на месеца.
Сега новото проучване наистина открива спад на показателите на оксидативния стрес в кръвта на участниците, знак за това колко богати на антиоксиданти могат да бъдат акай плодовете. Тези, които осъждат добавките, обичат да говорят за това как консумацията на акай може да утрои антиоксидантната сила, да утрои антиоксидантната сила на кръвта ви.
И ако погледнете проучването, което цитират, ДА, имало е утрояване на антиоксидантната сила на кръвта след приемане на акай, но е имало същото или дори по-добро утрояване след прием на обикновен ябълков сос, който се е използвал като сравнение и е значително по-евтин от плодовете акай или хранителните добавки.
Има едно ново проучване, което установява значително подобрение в артериалната функция след ядене на акай плодове, но дали е нещо повече от обикновеното хранене с плодове и зеленчуци? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-antioxidant-effects-of-acai-vs-apples
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев