Наистина ли маслото се завръща? Какво казва науката?

Списание Тайм призова хората: „Яжте масло“, без съмнение придобивайки популярност и продавайки много списания, но може би с това подведе читателите си. После последвала статия, която засилва това с думите, че „случаят с ядене на масло току-що се засили,“ въз основа на това проучване: Системен преглед и мета-анализ на консумацията на масло. След преглед на всички проучвания става ясно, че всяка дневна порция масло била свързана със само 1% по-висок риск от смърт. Чакайте малко, това е проучването, което засилва идеята да се яде масло? Освен това, изследването предполага, че заместването само на една супена лъжица олио с масло всеки ден ще намали риска от диабет с 8%. По този начин, дори и при отсъствието на големи връзки със здравето в настоящото разследване, и по-здравословни алтернативи могат да са налични. Но увеличение от 1% в риска от смърт е доста малко. Защо не намират по-голям ефект? Е, искам да кажа, че това е само малка част от общата диета на хората. Илюстративно е, ако погледнем информацията за сладките изделия.
Националната асоциация на сладкарите обича да се договаря с учени под наем – като Exponent Inc., опозорени заради работата си с тютюневата индустрия и химическите компании – насърчавайки хората да ядат сладки неща всеки ден в умерени количества, примерно 15 до 25 желирани бонбона на ден. Родителите, които ограничават приема на различни храни в опит да ограничат приема на калории на децата си, просто ще ги направят дебели.
Вижте, родителите използват принудителни практики за ограничаване на достъпа на децата до вкусни, високо енергийни или ниско калорични храни. Родителите имат смелостта да казват на децата си кога, колко често или колко сладки да консумират. Не знаят ли, че маслото (маслените сладки) е отново на мода? Вижте, според доказателствата захарните изделия не са свързани със странични за здравето ефекти. Не ми ли вярвате? Ето: Десет хиляди деца биват запитани дали са яли сладко през последните 24 часа, сравняват се с тези, които са казали не и се стига до заключението, че консумацията на сладко не е свързана с неблагоприятни за здравето параметри при децата или юношите. И това изследване, при което авторите не обявяват никакви конфликти на интереси. Това е проучване за захарните изделия, финансирано от индустрията за захарни изделия, но няма конфликт на интереси тук.
Виждате ли как с такъв тъп инструмент би било трудно да се предизвикат специфичните последици за здравето от захарните изделия? Няма нужда от проучване, тъй като вече знаем какво са захарните изделия: те са си захарни изделия. Предимно чиста захар. Ние вече ядем твърде много захар. Нямаме нужда от повече. Не е нужно да плащаме на изследователи, които да измислят проучване като това. Или това. Вече знаем какво е масло: то си е масло. Предимно чисти наситени мазнини. Ние вече ядем твърде много наситени мазнини; нямаме нужда от повече. Както и да е, става още по-налудничаво. Потребителите на захарни изделия е по-малко вероятно да са с наднормено тегло и затлъстяване от тези, които не консумират сладко. Така че, може би тази компания за захарни изделия е била права. Дайте насам захарните пиленца!
Дали яденето на захарни изделия наистина е начин за контролиране на телесното тегло? Кой може да назове някакво алтернативно обяснение защо затлъстелите деца ядат по-малко сладко? Точно така, обратна причинно-следствена връзка. Може би не намаляването на сладкото е довело до затлъстяване, а по-скоро затлъстяването е довело до намаляването на сладкото. С други думи, докладваната консумация на захарни изделия отразява последствията от затлъстяването, а не причината, точно както хората със сърдечно-съдово заболяване може да намалят яденето на масло, което замъглява връзката. И не забравяйте, че става въпрос за „докладвана“ консумация на захарни изделия, което навежда на мисълта за докладвано пристрастие. С други думи, децата с наднормено тегло могат заради вината си да намалят докладвания прием на захарни изделия в по-голяма степен, отколкото тези с нормално тегло.
В противен случай какви биха били последиците от такова откритие? Искаме ли да разделим децата на групи и да накараме едната да яде повече захарни изделия, за да видим дали това ще ги накара да отслабнат? Съмнително е дали, която и да е етична комисия ще е доволна от този вид предложение, но няма как да знаем докато не направим проучване. Ако даваме на хората допълнително или захарни изделия или фъстъци – един и същ брой допълнително калории – изненада, изненада: тези, които са яли допълнително захарни изделия, качили повече тегло.
Но какво да кажем за това интервенционално проучване, което показва, че захарните изделия могат да подобрят симптомите при синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност? Ако сте компанията, която произвежда барчетата Марс и искате да финансирате проучване, което да показва, че барчетата помагат на децата да се концентрират, какво ще направите? На родителите им е изпратено официално писмо, което ги инструктира да изпращат децата си гладни на училище, без да са закусвали, а после там им дават или сладко или нищо на практика: напитка с аспартам. И какво се оказва: даването на нещо, в сравнение с нищо, подобрява способността им да останат концентрирани върху задачата. Това ми напомня за известната реклама на Frosted Mini-Wheats зърнена закуска, която след клинично проучване е доказано, че подобрява вниманието на децата с почти 20%, като един наистина миниатюрен надпис обяснява, че резултатът е в сравнение с деца, които не са яли нищо.
Маслото също е подлагано на проверка. Ако на група хора им се даде по една порция с масло, ще получат увеличение на експресията на гена, свързан с възпалението в рамките само на няколко часа след консумация, значително повече в сравнение със същото количество мазнини в зехтина или в ореховата ядка. Можем да разделим хората на групи и да ги накараме да ядат храни с всякакви видове различни мазнини, при което маслото се оказва, че е най-зле по отношение на LDL холестерола. Да, но това са краткосрочни проучвания. Не е като да можем да разделим хората на групи и едните да ядат масло с години, а другите да го избягват, освен ако не са заключени в психиатрична болница, където чрез промяна на диетата можем да повишаваме или намаляваме техния холестерол и да намалим коронарните проблеми с около 40%, въпреки че те също намалили месото и яйцата, така че не е само маслото.
Да, но не можем да накараме цялата страна да намали маслото. О, да, можем, 75% спад на консумацията на масло във Финландия помага за създаването на 80% спад в смъртността от сърдечни заболявания, което се дължи главно на намаляването на нивата на холестерола в цялата страна, което до голяма степен е причинено от промените в начина на хранене с цел по-нисък прием на наситени мазнини, като отдалечаването от маслото.
Изводът е, че изследователите трябва да направят проучвания: рандомизирани контролирани проучвания, които включват над 50 000 души и колкото повече се намалява съдържанието на наситени мазнини, толкова повече спада холестерола и толкова по-голяма е защитата. Съветите за промяна на начина на живот за всички хора, които имат риск от сърдечно-съдови проблеми, за да намалим риска от убиец номер 1 на всички мъже и жени, тези групи от населението трябва да бъдат съветвани трайно да намалят приема си на наситени мазнини. На Американската асоциация за сърдечни заболявания толкова й е омръзнало от опитите на индустрията да обърка хората, че издава президентски консултативен документ през 2017 г., за да стане колкото е възможно по-ясно: основните източници на наситени мазнини, които трябва да бъдат намалени, включват маслото.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-butter-really-back-what-the-science-says
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Действа ли лаетрилът (Амигдалин или витамин B17) като алтернативно лечение на рака?

Амигдалин, измама или лекарство? Амигдалинът е съединение, съдържащо цианид, което може да се намери в ябълковите семки, но е 10 пъти по-концентрирано в ядките на прасковите, кайсиите и горчивите бадеми. Той може да се продава и като производно, наречено лаетрил, рекламирано с погрешното название „витамин В17“. Придобива популярност сред пациентите, болни от рак, като алтернативно лечение през 70-те години, но причината, поради която съществува този преглед от 2016 г. и поради която правя видео клипове за него, е, че има опити за възвръщането му благодарение на интернет.
По онова време всичко, което Агенцията за контрол на храните и лекарствата можеше да направи, беше да изпрати бюлетина на милиони лекари и други здравни специалисти, предупреждавайки ги, че лаетрилът не само е безполезен, но е и опасен. Направени са десет хиляди копия за пускане в пощите. Ню Йорк Таймс публикува статии, че хората трябва да могат да избират своето собствено плацебо, но това специално ги убива. Накрая, както съобщава медицинският журнал на Нова Англия, „Върховният съд спира тази глупост“, като съдия Търгуд пише единодушното мнение на съда, че пациентите със заболяване в напреднал стадий заслужават същата защита от Агенцията за контрол на храните и лекарствата срещу опасни лекарства и то се забранява на федерално ниво.
Рационалният аргумент не успява да разубеди хората и затова се намесват властите, но това има обратният ефект при жертвите на рак и техните семейства, които обвиняват правителството и традиционната медицина в огромна конспирация. На една среща с Агенцията по контрол на храните и лекарствата например д-р Андерсън попитал реторично: „Със сигурност не можете да повярвате, че една четвърт от един милион американски лекари крият лекът за рака, само за да станат богати?“ Отговорили му с дружно „да“ от публиката. Тези, които забогатяваха, бяха някои от поддръжниците на лечението с лаетрил, като ръководителя на Комитета за свобода на избора при лечение на рак, ангажиран със свободата да си прибира в джоба милиони ежегодно от продажбата на лаетрил.
Поддръжниците на лаетрила смятат, че това е „естествено лечение на рака“, докато противниците го смятат за най-сладкото, най-изтънченото и със сигурност най-печелившото, носещото най-много доходи промотиране на измамно лечение на рака в медицинската история. Но няма как да знаем докато не направим проучване за това.
Националният институт по рака, в отговор на широкия обществен интерес, предприема ретроспективен анализ на лечението с лаетрил. С други думи, изпратили писмо до всеки лекар в страната заедно с десетки хиляди други здравни специалисти, свързали се с всички групи, подкрепящи лаетрила и реално казали: „Изпратете ни най-доброто, което имате.“ Въпреки че се предполага, че най-малко 70000 американци използват това нещо, само 93 случая били представени за оценка, и от тях само 6 изглежда били легитимни и само при тях приемът на лаетрил бил свързан с поне частично подобрение.
Сега, разбира се, хората, които изпращат тези доклади, може да са разбрали погрешно нещата или просто да са си измислили нещо, да са фалшифицирали данните, но хей, може би тези шестима всъщност наистина имали подобрение от лечението. Ако това са 6 от 70000 с такова лечение обаче, може би бихме си помислили, че това е просто случайно? Но хей, фактът, че толкова много хора са го опитали, трябва да се вземе предвид. Да, всички те можа да са били подведени, но може би има нещо друго. Разбира се, фактът, че не е помогнало при нито един от раково болните лабораторни животни не означава, че не може да помогне при хората. Единственият начин, по който да разберем със сигурност, е да го тестваме: клинично проучване, извършено в „компетентни и опитни ръце“. Клиниката Майо приема предизвикателството.
Сто седемдесет и осем пациенти с рак били лекувани с лаетрил и всички пациенти умрели много бързо. Не се наблюдава съществена полза от гледна точка на излекуването, подобрението или дори стабилизирането на рака, нито пък имало подобрение в симптомите или удължаването на продължителността на живота. Само неблагоприятни ефекти от цианидната токсичност. Заключение: Амигдалинът, лаетрилът, е токсичен наркотик, който не е ефективен като лечение на рак.
След това книгите се затварят за повече от 30 години. Лаетрилът не действа: опасен и неефективен. Няма доказателства, че лаетрилът е ефективен като противораково средство. Така че етикетът „непроверено“ средство за лечение на рак може би е прекалено щедър в този момент. Време е да се потвърди с безпристрастност, че терапията с лаетрил за лечение на рак е опровергана.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-laetrile-amygdalin-or-vitamin-b-17-work-as-an-alternative-cancer-cure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Действат ли кайсиевите ядки като алтернативно лечение на рака?

Дали употребата на алтернативна медицина в допълнение към конвенционалните терапии осигурява продължителна преживяемост от рака? Дори и ако алтернативните терапии сами по себе си бяха безполезни, е напълно възможно хората да живеят по-дълго, защото са склонни да имат повече надежда, по-голяма воля за живот, почти три пъти по-вероятно е да вярват, че ракът им е лечим, дори и да не е. Но смъртността всъщност е по-висока при хората, подлагащи се на алтернативната медицина. Ако ги проследим години по-късно, ще видим, че 79% от потребителите на алтернативната медицина са починали, в сравнение с 65% от хората, които не са я ползвали. Сега, ако потребителите на алтернативната медицина в началото са по-болни, това определено би могло да обясни нещата, и това наистина е така, въпреки че разликата не достига статистическа значимост. Изводът: връзката между употребата на алтернативна медицина и по-кратката преживяемост не са непременно причинно-следствена връзка, но е възможно някои от алтернативните променливи наистина да са били вредни.
Благодарение на интернет, има възраждане на по-стари допълващи и алтернативни лечения на рак, като например лаетарил, който е съединение, получено от амигдалин, естествено вещество, съдържащо цианид, което се съдържа в кайсиевите ядки, ядката вътре в плода. То е било обозначено като „витамин“, за да заобиколят регулациите – витамин В17 – но това не е витамин и липсата на ефективност на лаетарила срещу рака и рискът от странични ефекти от отравяне с цианид довежда до забраната му преди няколко десетилетия. Въпреки това не е изненада, че все още може да се купи през интернет, заедно със самите кайсиеви ядки. Защо обаче просто не опитаме? Заради натравянето с цианид.
Ето един типичен докладван случай. Жена изяжда няколко кайсиеви ядки, които купила от един магазин за здравословни храни, ето, би трябвало това да е полезно, нали? Двадесет минути по-късно започва да има проблеми с дишането, а после изпада в кома. Направени били някои изчисления и се оказало, че едно пакетче от 230 гр. кайсиеви ядки е достатъчно, за да убие шест души, ако се консумира на едно хранене. Ето защо продължаващата продажба на кайсиеви ядки като здравословна храна е обезпокоителна.
И човек никога не знае какво получава. Ето тази жена консумирала по една четвърт чаена лъжичка смлени кайсиеви ядки ежедневно и просто сменила марката предния ден. Накрая се озовала в спешното. За щастие оцеляла, други хора обаче не са такива късметлии, като това 17-годишно дете, което умряло в рамките на един ден, тъй като тежкото натравяне с цианид може да доведе до кома, конвулсии и сърдечно-съдов колапс. Ето защо е толкова коварно, ако го наречем витамин. Една 32-годишна жена пристига в спешното в кома. Приемала ли е някакви наркотици? Не, само някои витамини и добавки. За щастие един роднина се появил с тях. О, B17. Дали й цианиден антидот и тя оживяла. Но ако този роднина не се беше появил или се беше забавил заради трафика или нещо подобно, случаят можеше да се окаже фатален.
Така че пациентите, болни от рак, трябва да бъдат информирани относно високия риск от развитието на сериозни неблагоприятни ефекти от отравянето с цианид след лаетарил или амигдалин, вещества, които се съдържат естествено в кайсиевите ядки. В особено висок риск са хората, които приемат огромни дози витамин С или тези, които не приемат достатъчно витамин В12. Вижте, тялото има два основни механизма за изчистване на цианида. Може да прикрепи цианида към витамин В12 и да образува формата цианкобаламин, която след това може да бъде изхвърлена с урината и е безвредна. Или може да използва аминокиселината цистеин, която също се използва за метаболизиране на витамин С. И така, ако приемате твърде много витамин С, нивата ще паднат и може да се окажете по-уязвими към цианидната токсичност.
Но хей, конвенционалните лечения на рака, като химиотерапията, също могат да бъдат токсични. Всичко е въпрос на ползи срещу рискове. Да, амигдалинът може да блокира растежа на определени ракови клетки в съд на Петри, въпреки че не изглежда да има някакви противоракови ефекти срещу тумори при лабораторни животни. Но няма как да разберем какво се случва при хората, докато не тестваме и не направим клинично проучване върху амигдалина за лечението на рак при хората, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-apricot-seeds-work-as-an-alternative-cancer-cure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Окисленият холестерол 27HC може да обясни 3 истерии за рака на гърдата

През 1908 г. се наблюдава наличие на кристали на холестерола в пролифериращите области на рака, което предполага, че може би холестеролът по някакъв начин е свързан с регулацията на разпространението на рака. Един век по-късно вече е ясно, че натрупването на холестерол е основна характеристика на раковата тъкан, а последните данни показват, че холестеролът може наистина да играе важна роля в развитието на раковите заболявания, включително рак на гърдата, рак на простатата и колоректален рак.
Може би това би могло да обясни защо консумацията на яйца е свързана с повишен риск от рак на гърдата. И наистина, един систематичен преглед на доказателствата предлага, че приемът на холестерол увеличава риска от рак на гърдата и колкото повече холестерол приемате, толкова по-голям изглежда е рискът. Но защо?
Едната идея е, че продължителното ядене на храни, богати на холестерол, предизвиква хронична самовъзпалителна реакция, а ние знаем, че хроничното възпаление може да доведе до начало на поява, подпомагане и развитие на тумори. Вярно е, че напръскването с малко холестерол върху белите кръвни клетки в епруветка може да предизвика освобождаване на възпалителни съединения, а LDL холестеролът може да предизвика пролиферация и инвазия на рак на гърдата. Но отново, това е в лабораторни условия, където може да се види как раковите клетки на гърдата могат да мигрират почти два пъти по-далече в рамките на един ден в съд на Петри при наличието на LDL холестерол. Ами при хората?
Е, нивото на LDL холестерола в кръвта на жени, диагностицирани с рак на гърдата, изглежда че е фактор, който предвижда прогресията на тумора. Около две години след операцията/ химиотерапията/радиацията нито една от жените в групата с най-ниските нива на LDL холестерола не е имала повторна поява на рак. Не може да се каже същото за жените с по-висок холестерол. Знаем, че холестеролът може да причини възпаление в артериалните стени. Може би също така оказва ефект върху появата на рака на гърдата и прогресирането му? Предполага се, че високите нива на холестерол могат да имат ефект на захранване на раковите клетки. И наистина жените с рак на гърдата, които по случайност приемат и статини за понижаване на холестерола, изглежда живеят около 40% по-дълго преди ракът отново да се върне. Данните обаче не са достатъчно добри, за да се гарантира, че ползите от лекарството надвишават рисковете, въпреки че понижаването на холестерола с хранене може да осигури най-доброто и от двете страни. Но какво общо има това с холестерола от храната?
Разбира се, проучванията върху животни показват, че ако храним мишки с холестерол, можем да ускорим развитието на рака, екстраполация при хората е трудно да се направи, защото холестеролът от храната има ограничен ефект върху нивата на холестерола в кръвта при хората. По този начин холестеролът от храната може просто да бъде показател за начин на живот, водещ до проблеми, свързани със здравето, включително и рак. Може би хората са по-склонни да смилат бекона и яйцата си с цигари, а не да ядат овесена каша? Трудно е да си представим как холестеролът от храната сам по себе си може да подпомогне развитието на рака. Но всичко това наскоро се променя с откритието, че 27-Хидроксихолестерол, метаболит на холестерола, може да функционира като естроген и да увеличава пролиферацията на повечето ракови клетки на гърдата.
И така, причината не е само в самия холестерол, но и в това, в което той се превръща в тялото. Учените отдавна се опитват да разберат защо жените със сърдечно-съдови рискови фактори са по-склонни да развият рак на гърдата. Сега може би знаем. Откритието, че метаболитът с най-голямо съдържание на окислен холестерол в кръвта ни може да има естрогенни ефекти може да обясни връзката между високия холестерол и развитието и прогресирането на рака на гърдата и рака на простатата. Да, 27-Хидроксихолестеролът също така стимулира разпространението на раковите клетки на простатата, което увеличава растежа с около 50%.
И преди сме разглеждали ролята на оксихолестеролите в подпомагането на окислителните и възпалителните процеси при дегенеративни заболявания като Алцхаймер и сърдечно-съдовите болести, но сега изглежда, че окисленият холестерол може да играе роля и в трите етапа на развитието на тумора: поява, подпомагане и развитие на рака. Не само че се насърчава растежа на раковите клетки на гърдата, но и се предизвиква тяхното нахлуване и миграция, което има потенциала да улесни появата на метастази на рака на гърдата чрез потискане на противораковия имунитет, което впоследствие предизвиква ангиогенеза: подпомагане на туморите на гърдата да свържат кръвоснабдяването си.
Всичко това е подкрепено от няколко линии доказателства, които сочат към патологичната роля на този холестеролен метаболит. Да, можете да давате холестерол на мишките, нивата им на оксистерол се покачват и туморите се ускоряват. Също така изглежда, че това драстично ускорява разпространението или метастазите от туморите на гърдата към други органи. Но обръщайки се към проби от човешки тъкани от гърдите, учените установяват, че по-агресивните тумори имат по-високи нива на ензима, който превръща холестерола в 27-HC. При пациентите с рак на гърдата с тумори с положителен естрогенен рецептор, съдържанието на 27-Хидроксихолестерол в тъканите от гърдата се увеличава като цяло и особено в самия тумор, до такава степен, че циркулиращите в кръвта нива на оксистероли могат един ден да бъдат използвани като прогнозиращ фактор. И пациентите с рак на гърдата с ниски нива на ензима в тумора, който разгражда 27-HC, не доживяват толкова дълго, колкото жените, които могат да го детоксикират по-добре. Изводът е, че някои тумори на гърдата, причинени от естрогена, могат да разчитат на 27-HC за своя растеж, когато естрогенът не е достъпен. И това може да обясни втората мистерия за рака на гърдата.
Над 80% от случаите на рак на гърдата започват като реакция на естрогена и така, това, което правим, е да използваме хормонални блокери, или ароматазни инхибитори, които да спрат образуването на естроген преди всичко останало, или тамоксифен, който да блокира действието му. Въпреки ефикасността на тези лекарства, много пациенти се връщат с рецидивиращи устойчиви тумори. И ето тук окисленият холестерол може да вземе участие. 27-Хидроксихолестеролът може да ускори растежа на рака на гърдата без естроген, което може да обясни защо понякога тези блокери на естроген не работят.
И накрая, 27-Хидроксихолестеролът може да обясни защо пациентите с рак на гърдата с по-високи нива на витамин D изглежда, че живеят по-дълго. Добавянето на витамин D намалява нивата на 27-Хидроксихолестерол в кръвта. Най-добрият начин обаче може би е просто да се намали общият холестерол. При намаляване на холестерола ще се намали и окисленият холестерол. Така че откритието на тази роля на холестерола е всъщност много добра новина, тъй като холестеролът е силно податлив рисков фактор, както заради начина на живот, така и заради интервенциите с храна или лекарства. Последиците от тези открития, според главния изследовател е, че понижаването на холестерола с промени в храненето или лекарства може да намали риска от рак на гърдата при жените или да забави растежа на тумора.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxidized-cholesterol-27hc-may-explain-3-breast-cancer-mysteries
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Яйцата и ракът на гърдата

Това национално проучване върху приема на холестерол от храната и рака стига до заключението не само, че намаляването на холестерола помага за предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания, но също така може да намали риска от рак. Ето защо ограничаването на животинските мазнини и холестерола е „благоприятна мярка за общественото здраве“, но проучването не установява, че високата консумация на холестерол е свързана с всички видове рак. Да, има връзка между високия прием на холестерол и рака на стомаха, рака на дебелото черво, ректален рак, рак на панкреаса, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на бъбреците, рак на пикочния мехур и един вид рак на костния мозък, наречен Неходжкинов лимфом, но връзката е отрицателна при рака на простатата.
Ако погледнете проучвания върху рака на простатата и яйцата обаче, които са един от основните източници на холестерол от храната, обобщеният анализ на 15 проспективни кохортни проучвания установява, че тези, които приемат 25 грама яйца на ден или повече, което е около половин яйце на ден в сравнение с по-малко от едно яйце на седмица, тези, които изяждат по половин яйце на ден, имат с 14% повишен риск от напреднал и фатален стадий на рак на простатата. Не били много сигурни как да обяснят това, „но яйцата съдържат значително количество холин,“ който определени лоши бактерии в червата могат да превърнат в токсичния TMAO, което вече сме разглеждали преди.
Също така изглежда, че става въпрос и за реакция, свързана с дозата, което означава, че колкото повече яйца се консумират, толкова по-голям е рискът. Увеличаването на консумацията с по пет яйца на седмица може би увеличава риска от рак на простатата с фатален край с 47%, въпреки че това важи само рак на простатата с фатален край. Не е открита връзка между яйцата и рака на простатата като цяло, само при яйцата и смъртоносните форми. Причината не е непременно холестеролът обаче. Да, голямото количество холестерол може да подпомогне бързото разпространение и растежа на раковите клетки, но също така имаме и холин, както и животинските протеини, като всичко това свързва консумацията на яйца с риска от рака на гърдата, яйчниците и простатата.
И после, ако погледнете развитието на рака на простатата, което означава мъже, които вече са били лекувани от рак на простатата, подложени са били на радикална простатектомия за премахване на цялата им простата и се опитват да предотвратят връщането на рака. Ако видите с какво са се хранили, прием на много яйца – с което се има предвид почти по едно цяло яйце на ден – свързан с вероятността за повторна поява на заболяването от висока степен, което означава завръщане на рака в агресивна форма.
Консумацията на яйца е свързана също така с повишен риск от рак на яйчниците, където жените произвеждат свои собствени яйца, нещо, за което знаем от над 15 години вече. Яйцата също така могат да бъдат източник на хетероциклични амини, канцерогенни химикали, които се образуват при пържене на висока температура. Това би било в съответствие с данните за рака на пикочния мехур, което предполага, че консумацията на пържени яйца може да удвои риска от рак, но не и на варени яйца. Изследователите смятат, че високото съдържание на холестерол в яйцата, обаче е най-правдоподобното обяснение за връзката с рака на яйчниците. Консумирането на много храни, богати на холестерол, може да увеличи образуването на токсични жлъчни киселини, които могат да повлияят най-малкото колоректалния рак и рака на белите дробове.
Изглежда наистина има връзка между дозата и реакцията по отношение на консумацията на яйца и видовете рак на червата. Дори само няколко яйца на седмица могат да са свързани с 19% по-голям риск от колоректален рак, но ако се приемат три и повече яйца на седмица, повишението на риска може да стигне и до 71%.
И най-накрая ракът на гърдата: значително повишение на риска от рак на гърдата веднъж след като жените стигнат до прием на пет яйца на седмица. Сега това се вижда след преглед на всички проследяващи във времето кохортни проучвания. Добавянето на всички останали проучвания не променя заключението: „консумацията на яйца [е] свързана с повишен риск от рак на гърдата.“ Една порция яйца може да надхвърли стария дневен лимит от 300 мг. с около 40%. Най-новите насоки по храненето всъщност затягат ограниченията за холестерола, казвайки ни да забравим за 300, както се препоръчва от Института по медицина при Националната академия на науките, „трябва да приемаме възможно най-малко холестерол.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/eggs-and-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Холестеролът и рака

През 1969 г. един корелационен анализ, извършен от доктор на име д-р Грегор (няма връзка, а и името е спелувано грешно), установява наличие на по-скоро тясна връзка между приема на животински протеини в различните страни и смъртността от рак на червата. През 70-те години тази връзка се разпростира и върху рака на гърдата, като и животинските мазнини биват също така включени, но всичко някак си върви заедно в едни и също храни с холестерола от храната. „И има значителна зависимост между високата консумация на храни, съдържащи холестерол, и световното разпространение на рака на дебелото черво“, както и голяма и силно изразена връзка дори и след контролиране на други фактори, свързани с храната, като например животинските мазнини и фибрите, което подкрепя възможността за причинно-следствена връзка между приема на холестерол и рака на дебелото черво.
И така, дали холестеролът от храната е толкова подпомагащо канцерогенен за рака на дебелото черво? Нека да разберем като дадем малко на плъхове. Ако инжектираме плъхове с канцероген, плъховете, които приемат холестерол, получават тумори два пъти по-бързо и всички умират, докато повечето от групата без холестерол оцеляват. Но „релевантността на данните при животните за ситуацията при хората е спорна.“ Как би могла връзката между холестерола и рака да работи?
Е, не е нужно да консумираме никакъв холестерол, тъй като нашето тяло произвежда целия холестерол, от който се нуждае, а когато консумираме допълнително количество, има ограничение на количеството холестерол, което тялото ни усвоява. И така, къде отива излишното количество? Надолу до дебелото черво и ето защо клетките, които обхващат дебелото черво, където възниква ракът на дебелото черво, са постоянно изложени на фекален холестерол. Ако възникне раков или предраков полип, може би целият този допълнителен холестерол ще помогне за по-бързия му растеж? Количеството холестерол, което ядем, може „по този начин да бъде определящ фактор за скоростта на развитието, растежа и разпространението на такъв тумор.“ Това са били просто спекулации през 70-те години, но след това хората осъзнават, че ако това е истина, би било добра новина, тъй като една диета с ниско съдържание на холестерол, намаляване на месото, млечните, яйцата и боклуците – единствените храни, които наистина имат холестерол – би било осъществим, евтин, безопасен начин за предотвратяване и лечение на рака на дебелото черво. И така, какво е новото след 40 години?
Връзката страна по страна няма как да направи повече отколкото просто да вдъхнови проучвания като това, „най-голямото национално проучване върху населението с контролна група [към днешна дата] за оценка на връзката между приема на холестерол и няколко вида рак.“ И установяват, че… приемът на холестерол е свързан с повишен риск от рак на стомаха, на дебелото черво, ректума, панкреаса, белите дробове, рак на гърдата, бъбреците, пикочния мехур и костния мозък – Неходжкинов лимфом. Така че по-малко известната страна е, че „диетата с ниско съдържание на холестерол може да играе роля в предотвратяването на няколко вида рак.“ Какво означава това по отношение на храната? Намаляването на месото, млечните и яйцата, което може да увеличи риска от рак, въпреки че яденето на дневници (dairy – diaries), вероятно би увеличило само риска от порязвания с хартия – но все пак ще приемате много фибри!
„Откритията от това проучване трябва като цяло да се разглеждат като индикация, че диета, богата на месо, млечни продукти, яйца… не е благоприятен показател за риска от няколко вида рак.“ Изследователите обаче не разгледали два вида рак, рак на ендометриума и рак на гърлото. Ако вземем всички проучвания върху холестерола обаче взети заедно и риска от рак на ендометриума като цяло – рак на лигавицата на матката – ще установим реакция към дозата, което означава, че по-голяма консумация на холестерол е свързана с повече рак, 6% за всеки допълнителни 100 мг. на ден; и така, един омлет на ден може да увеличи риска от рак с около 20%, може би защото излишният холестерол се превръща в естроген или може би просто се дължи повишения оксидативен стрес, който се отразява в по-високи нива на окислен холестерол? Говоря за това в серията си за видеата върху Алцхаймер.
Също така изглежда, че има връзка доза-реакция с рака на панкреаса, един най-гадните злокачествени заболявания. При изготвянето на проучванията се установява, че рискът се увеличава с 8% за всеки 100 мг. холестерол; така че това означава 30% по-висок риск за поява на рак на панкреаса за всеки ежедневен омлет.
И накрая рак на гърлото. Наблюдаван е увеличен риск при повишен прием на холестерол. Около 85% по-голяма вероятност, което си е в съответствие с други проучвания. Да, може би причината е окислението, но може би е възпалението. Въпреки това, не можем да сме сигурни, че холестеролът сам по себе си е виновен. „Повишеният прием на холестерол би могъл [просто да бъде скрит] индикатор, че диета, богата на месо, яйца и млечни продукти може да има неблагоприятни последици.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/dietary-cholesterol-and-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са фибрите срещу възпалението?

„Хипократ, бащата на западната медицина, вярвал, че всички болести започват в червата.“ Разбира се, той също така смятал, че жените са истерични, поради тяхната „скитаща матка“. Толкова за древната медицинска мъдрост.
Но нещо като запека може да има голямо негативно въздействие върху физическото, умственото и социалното благополучие, но все пак това „често се пренебрегва в здравеопазването.“ Това може да се дължи на факта, че разговорите за акото са табу, но то може да окаже силно влияние върху живота, както психически, така и физически. Запекът може да навреди и да причини „дискомфорт в корема и болка, напрежение, твърди изпражнения, нередовно изхождане, подуване и гадене.“
Нищо чудно, че „лаксативите са сред най-често използваните лекарства. Повечето са безопасни, когато се използват разумно и периодично,“ но поради честотата на тяхната употреба накрая те се оказват една от най-често срещаните причини за нежелани странични реакции от лекарства. Може би вместо това лечението трябва да бъде насочено към основния проблем, като например липсата на фибри в храната. Вероятно не ви е необходим мета анализ, който да покаже, че фибрите в храната могат очевидно да увеличат честотата на изхождане.
„Населенията в повечето Западни държави трябва да се разглеждат по световните стандарти като почти универсално запечени.“ Ето това е епидемия сред възрастните хора, но просто не е проблем сред хората, които центрират храненето си около храни, богати на фибри. Къде има фибри? Това резюме за един пациент в журнала на Американската медицинска асоциация обобщава с илюстрация: цели нерафинирани растителни храни. Сега, за онези от нас, които се наслаждават на приема на плодове и зеленчуци, трябва да осъзнаем, че плодовете и зеленолистните зеленчуци са най-бедните цели хранителни източници на фибри. Защо? Защото те са 90 процента вода. Кореноплодните зеленчуци имат повече, суперзвездите на фибрите са бобовите растения, което означава боб, грах, нахут и леща, както и пълнозърнестите храни. И грам за грам фибрите от плодовете не изглежда да имат същия ефект. Необходими са 25 грама фибри от плодове, за да се удвои изхода на изпражненията, нещо, което само 10 грама фибри от пълнозърнести храни или зеленчуци могат да направят.
И това не е всичко, което могат да правят фибрите. Ако ядете пълнозърнест ечемик за вечеря, на следващата сутрин чревните ви бактерии ще се хранят с него на закуска, като така ще освобождават бутират в кръвта ни, едно съединение, което изглежда упражнява големи противовъзпалителни свойства, което може да обясни защо значителното намаление на разпространението на възпалението се свързва с увеличаване на приема на диетични фибри. Вижте това. И групата с най-висок прием тук е получавала едва минималния препоръчителен дневен прием на фибри. И така, ако имате болки в коляното или нещо подобно, трябва ли да ядете повече храни, богати на фибри? Не знаехме… досега. „Приемът на диетични фибри във връзка с траекторията на болката в коляното.“ Хиляди пациенти са били проследени и… високият прием на диетични фибри, тоест, просто минималния препоръчителен прием, е „свързан с по-малък риск от развитие на умерена или силна болка в коленото с течение на времето.“ А две проучвания от Фрамингам установяват, че високият прием на фибри е свързан на първо място с по-нисък риск от развитие на симптоматичен остеоартрит.
Но чакайте малко… нямат ли огромно разнообразие от болести възпалителен компонент? Какво ще кажете за консумацията на фибри и смъртност поради каквито и да било причини, поради сърдечно-съдови болести и поради рак? Установено е, че в сравнение с хората, които консумират най-малко фибри, хората, които консумират най-много, имат 23% по-малко наличие на смъртност от сърдечно-съдови заболявания, 17% по-нисък риск от смърт от рак и 23% по-ниска смъртност от всички причини, взети заедно. „За съжаление повечето хора в Съединените щати консумират по-малко от половината от препоръчителния прием на диетични фибри дневно.“
Тези изследователи предлагат всякакви потенциални механизми, при които фибрите могат да бъдат животоспасяващи, от подобрение на холестерола, имунната функция и контрола на кръвната захар, но също така може да има и по-директна причина. Ако поискате от хората да застанат така, сякаш се напъват в тоалетната, можете да получите бързо увеличение на вътречерепното налягане, налягане вътре в черепа, и наистина, ако погледнете факторите, предизвикващи разкъсване на вътречерепните аневризми, ако попитате стотици хора, които са преживели инсулт – кръвоизлив в мозъка – един от най-големите задействащи фактори, което е отбелязан, е напъването в тоалетната, което увеличава риска 7 пъти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-fiber-an-effective-anti-inflammatory
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев