Разберете дали вашият лекар взема пари от фармацевтични компании

Дългогодишният редактор на един престижен медицински журнал започва статията си за лекарските конфликти на интереси, описвайки една фантазия, че лекарите лекуват пациентите, използвайки просто най-добрите доказателства и опит, вместо да са повлияни от пари или собствен интерес. Това… е, разбира се, глупост. Има причина фармацевтичните компании да харчат милиарди долари върху влиянието, образованието и забавлението на лекарите по света.
По-голямата част от лекарите в САЩ приемат подаръци от фармацевтичната индустрия, а по ирония на съдбата кардиолозите, чиято практика е центрирана около заболявания, които могат до голяма степен да бъдат предотвратени и лекувани с промени в начина на живот, получават най-големите заплащания. Една минала компилация от запитвания от 80-те и 90-те години открива, че средно лекарите се срещат с представители на фармацевтичната индустрия лице в лице веднъж на седмица. Днес семейният ви лекар може би се среща със служители на фармацевтични компании средно по 16 пъти месечно. Чакайте малко! Има само 20 работни дни в месеца. Това значи почти всеки ден.
Какво мисли обществото за това? Само около половината изглежда дори знаят какво се случва. Значи, ако 83% от лекарите получават подаръци, вероятно значителен процент от пациентите не са наясно, че личният им лекар получава подаръци от индустрията. И тук не говорим само за преспапие марка Виагра или диспенсър за сапун. За маркетинг фармацевтичните компании харчат $15,000 на лекар всяка година, което прави конфликтите на интереси един от най-натежалите проблеми в американското здравеопазване.
Какво мислят лекарите за това? Повечето като цяло одобряват подаръците, обаче, лекарите не искат взаимоотношенията на подаръци да бъдат оповестени гласно. Лекарите не са съгласни, че не е подходящо да се приемат подаръци, но тяхното нежелание да разкрият като връзка на подаръци на обществото предполага, че те трябва да признаят, че обществото няма да приеме практиката. За да анализират как лекарите разрешават това противоречие, изследователите провели серия от лекарски фокусни групи. Оказва се, че лекарите използват разнообразие от отричания и осмисляния; те избягват да мислят за това, отричат отговорността си… Лекарите на готово признават присъщия конфликт на интереси, но това не изглежда да ги спира; всъщност някои се оплакват, че подаръците са ставали по-скромни. Американските лекари обикновено отричат, че ние лично имаме някакви конфликти на интереси, ако една фармацевтична компания ни плати хубава вечеря, например. Ние обикновено настояваме, че това няма да повлияе върху нашата оценка по никакъв начин, сякаш фармацевтичните компании ще пропиляват пари нарочно. Повечето лекари са съгласни, че колегите им са податливи на влиянието на индустрията, но не и те самите.
Въпреки че лекарите не искат тези връзки с подаръци да бъдат обществено достояние, това е просто жалко, защото, благодарение на републиканския сенатор Чък Грасли, Законът за слънчевата светлина беше добавен в Реформата за защита на пациентите на Обама, и така за първи път пациентите ще могат да видят какви финансови връзки има техният лекар. Лекарите не могат вече да се крият. Това ще даде на пациентите информация, когато избират личен лекар и след като базата данни бъде публикувана, агенциите за прилагане на закона могат също да видят кой получава пари от индустрията, за да разследват незаконни случаи на подкупи. Сега може и да е срамно, но това може също да позволи на прокурорите да преследват лекарите, за да видят какви възнаграждения получават за издаване на много рецепти. И базата данни е достъпна вече. Ако посетите openpaymentsdata.cms.gov/search или за по-прегледна версия, страницата Propublica’s Dollars for Docs. Фармацевтичната индустрия харчи милиарди, опитвайки се да окаже влияние върху лекарите и за първи път можете да видите дали лекарят ви или който и да е друг лекар е подкупен или не.
Сенатор Грасли се надява, че това ще помогне за спестяване на парите на нацията ни. Може да намали разходите за здравеопазване, ако пациентите смятат такива лекари за по-малко надеждни или избират лекари, които прекарват по-малко време в леглото с индустрията или може да променят поведението на лекарите, които биха искали да избегнат финансови връзки с компании, за да се предпазят срещу недоверието на пациентите или да станат мишена на разобличаване или разследване. Или може просто да се опитат да го покрият. Това е от Американската академия на семейните лекари, която съветва лекарите как да избягват последствията от Закона на слънчевата светлина. Например, фармацевтичните компании сега трябва да докладват, когато дават на лекарите безплатна храна на стойност над $10. И така, трябва ли семейните лекари просто да спрат да приемат безплатна храна от фармацевтичните компании? Няма начин – просто трябва да дадете на търговските представители правилния брой, така че цената на храната да падне под $10 на човек.
Бившият дългогодишен редактор на журнала по медицина на Нова Англия се изразява най-добре. „Въпреки че целта е разкриване на лекарските финансови взаимоотношения с индустрията, проблемът с конфликтите на интереси е не липсата на разкритие, а наличието на самия конфликт. Вместо само да ги разкриваме, най-добрият подход към финансовите конфликти е да няма такива.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/find-out-if-your-doctor-takes-drug-company-money
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Отговорът на индустрията към думите: Растения, не лекарства

Това е известното проучване, което повлече толкова много хора по погрешния път. Хиляди мъже, проследени за 19 години, и се оказва, че има значителен спад в риска от рак на белите дробове за пушачи, които приемат все повече и повече бета каротин от храната си, което е изчислено, като се прибавя с колко плодове, зеленчуци и супа са се хранили. И така, започнали ли са да дават на пушачите плодове, зеленчуци и супа? Не, дали им хапчета с бета каротин.
И тези, които приемали хапчетата, получавали повече рак на белите дробове, отколкото тези без хапчетата, както и повече смъртни случаи от рак на белите дробове, сърдечно заболяване, инсулт и като цяло по-малка продължителност на живота. Това обаче не ги спряло от това да се опитват отново и отново, обаче. Още шест проучвания извършени и хапчетата с бета каротин продължили да увеличават смъртността. Още двадесет проучвания, в които давали бета каротин и други добавки с антиоксиданти, значително увеличаване на смъртността.
Очевидното заключение е, че изолираните нутриенти са лекарства, но не проучени или регулирани като лекарства, а може би трябва. Към храната, от друга страна, трябва да се отнасяме по друг начин, да имаме предвид идеята за синергия на храната. Цялата храна е по-голяма от сумата на нейните части.
Да, ниските нива на бета каротин в кръвта повишават риска от смърт от сърдечно заболяване, но това реално казва, че недостатъчният прием на моркови, тиква, зеленолистни и кейл повишава риска от смърт от сърдечно заболяване, или тук, в САЩ, наличие на дефицит на моркови, спанак и сладки картофи.
Да, колкото повече каротеноиди имаме в кръвта си, толкова по-здрави ще сме, но въпреки че безскрупулните търговци може да използват това, за да продават хранителни добавки, отговорните учени и производителите на храни трябва да подчертаят употребата на храни и цели хранителни продукти за подобрение на концентрацията на каротеноиди в кръвта.
Можем да видим сега, че приемането на добавки с бета каротин е погрешен начин за предотвратяване на рак. Вместо това изследователите може би трябва да се опитат да определят кои храни действат най-добре и след това да изследват плодовете и зеленчуците в рандомизирани контролирани проучвания.
„Науката“ има тенденция за редукционизъм, търсейки несвързани причини и следствия. Трудно е проучванията върху храната да минат през проверки от рецензенти, освен ако те не разделят храната, което в нашия случай няма да има смисъл. Ключът е да се окуражат потребителите да увеличат общото количество на 9 до 13 порции плодове и зеленчуци всеки ден.
През последните 30 години сме свидетели на огромно количество доказателства относно важността на растителните храни за превенция или намаляване на риска от хронични заболявания. Но въпреки широко разпространените програми за обществена информация за това как да се храним здравословно, изключително трудно е да накараме хората да променят храненето си. Ето защо едно предполагаемо решение е да се добавят здравословните фитонутриенти, които липсват от много удобни за консумация храни. Като добавим повече плодове и зеленчуци? Не, глупачета, като добавим ГМО фитонутриенти в бързите храни.
Хората ядат кетчуп, не кейл, на кой са му притрябвали зеленолистни, когато можем да направим ГМО домати с високо съдържание на фолат? Защо да купуваме горски плодове, когато можем да направим лилави домати, като свържем два гена от цветето кученце и да създадем трансгенни домати? Вместо соеви бургери, можем да хапваме соеви гени в кетчупа на бургерите си. А чували ли сте за гроздовидни домати? Какво ще кажете за истински гроздови домати? Хапчетата са по-печеливши от растенията. Но когато хапчетата не действат, индустрията ще се опита да патентова самата продукция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/industry-response-to-plants-not-pills
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли да си правим колоноскопия от 50-годишна възраст натам?

Въпреки че колоноскопиите могат да причинят сериозни вреди при около 1 на всеки 350 случаи, сигмоидоскопиите, които са с по-къси и по-малки тръбички, имат десет пъти по-малко усложнения. Но дали сигмоидоскопиите са по-ефективни? Дали общото съотношение риск-полза е по-добро? Не знаем, тъй като нямаме никакви рандомизирани контролирани проучвания с колоноскопии и няма да имаме поне до средата на 20-те години на 21 век. И така, какво трябва да направим междувременно?
Работната група за превантивни услуги на САЩ, официалният орган за насоки за превенция, счита колоноскопиите просто за една от трите приемливи стратегии за скрининг на рак. Започвайки на 50-годишна възраст, ние трябва или да си изследваме изпражненията за скрита кръв всяка година, без тръбички; или да правим сигмоидоскопия на всеки 5 години, заедно с изследване на изпражнения на всеки 3; или колоноскопия на всеки 10 години. А по отношение на виртуалните колоноскопии или новото изследване на ДНК от изпражненията, няма достатъчно доказателства, които да препоръчват което и да е от тези.
Въпреки че се препоръчва рутинен скрининг на 75-годишна възраст, ако приемем, че сте имали отрицателен тест за 25 години след навършване на 50-годишна възраст. Ако сте на 75 и никога не сте си правили скрининг, вероятно е добра идея поне един да направите на 80 години.
Ако има три приемливи стратегии за скрининг, какво може човек да реши какво да прави? Препоръчват пациентите да работят с лекаря си при избора на метод, след като са се запознали с рисковете и ползите на всеки от тях. За да могат пациентите да участват в процеса на вземане на решения, обаче, те трябва да получат информацията. Степента, до която здравните служители дават необходимата информация, не беше известна до публикуването на това проучване. Записали посещения в клиниката, търсейки деветте елемента на информирано вземане на решение: дискутиране на ролята на пациента във вземането на решения, какъв вид решения трябва да се вземат, какви са алтернативите, какви са ползите и недостатъците на всяка опция, несигурностите, уверяване, че пациентът разбира своите опции и най-накрая да го попитаме какво предпочита? Това е ролята на добрия лекар. Това е вашето тяло; това е вашето информирано решение.
Колко от тези 9 важни елемента на информирано вземане на решенията са комуникирани на пациентите, когато станало въпрос за скрининг за рак на дебелото черво? Осмелявате ли се да познаете? При повечето пациенти: нула. Средният брой, за който става въпрос? Един от всеки девет. Както пише в една статия от журнала на Американската медицинска асоциация: „Има твърде много вероятности и несигурности, които трябва да обмислят пациентите и твърде малко време за лекарите да дискутират с пациентите си.“ И така, лекарите накрая просто решават вместо пациентите и какво избират? Най-често, както е в това запитване с хиляда лекари, те препоръчват колоноскопия. Защо? Други развити страни най-често използват тестовете на фекалии, FOBT, като само някои препоръчват колоноскопии или сигмоидоскопии. Това може би е, защото повечето лекари в света не получават пари на процедура. Както казва един американски гастроентеролог, „Колоноскопията е гъската, която снася златното яйце.“
Една разобличаваща статия в Ню Йорк Таймс заключава, че причината лекарите да трупат толкова много пари, е не толкова първокласното обслужване на пациенти, а по-скоро бизнес плановете, максимизиране на печалбите и лобирането, маркетинга и борбата за влияние. Кой определя цените за процедурите? Американската медицинска асоциация, главното лоби на лекарите. Те определят цените. Нищо чудно, че гастроентеролозите печелят по почти половин милион долара годишно.
А Американската асоциация на гастроентеролозите иска да продължава така. По отношение на тези разкрития, президентът на Асоциацията предупреждава, че гастроентерологията е под нападение. Скринингът за рак на дебелото черво и превенцията може да се намали като обем и да се спре. Но те имат съвети за това как да успеете в наближаващия кошмарен свят на счетоводство и прозрачност.
Защо обаче личните лекари също препоръчват колоноскопии? Защото много лекари получават така наречените финансови рушвети за препоръка на процедура. Изучавайте поведението на лекарите преди и след като започнали да печелят от своите препоръки, е изчислено, че лекарите правят почти един милион повече препоръки всяка година, отколкото биха правили, ако нямаха лична печалба за това.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-all-get-colonoscopies-starting-at-age-50
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Какво да приемаме преди колоноскопия?

Лютивата мента е описана официално от бял човек чак през 1696 г., но вероятно сме я използвали в продължение на поне няколко хиляди години. Ментата след вечеря се използва, за да намали гастроколичния рефлекс, подтикът за изхождане след хранене. Опъването на нервите в стомаха предизвиква спазми в дебелото черво, което е логично, нашето тяло прави път за повече храна, която слиза по тръбата. Това, което прави ментата, е да отпусне мускулите на дебелото черво.
Ако вземете кръгли ленти от човешкото дебело черво, премахнати по време на операция, и просто ги положите върху една маса, те спонтанно ще контрахират от само себе си около три пъти в минута. Не е ли това странно? Но ако накапете все повече и повече ментол от лютива мента върху тях, контракциите все още ще се случват, но няма да са толкова силни. Ами, ако ментата може да отпуска дебелото черво и да намалява спазмите, може ли да е полезна и по време на колоноскопия, както е предположено за първи път преди около 30 години. Вижте, спазмите на дебелото черво могат да попречат на прогреса на тръбичката и да причиняват дискомфорт при пациента. И така, опитали се да напръскат малко масло от лютива мента на върха и във всеки един случай спазмите се успокоили в рамките на 30 секунди. 30 секунди е дълго време, обаче, когато имате това усещане вътре в себе си. И така, следващата иновация би била просто да се използва ръчна помпа, която да наводни цялото дебело черво с разтвор с масло от лютива мента преди колоноскопия. Една проста, безопасна и удобна алтернатива пред инжектирането на лекарство против спазми, което може да има голям набор странични ефекти. Докато поставянето на ментов разтвор – оцветено в синьо на тази картина – в рамките на 20 секунди спазмите на дебелото черво се успокоили.
Подобни резултати били получени с горна ендоскопия, действа по-добре, по-бързо и по-безопасно от лекарството, а също и при смесване с клизми с барий. Но не е ли по-лесно просто да приемаме малко масло от лютива мента през устата вместо да го мажем до ректума? Предварителен прием на медикамент с масло от лютива мента в колоноскопия. Само приемането на няколко капсули с масло от лютива мента четири часа преди процедурата ускорили целия процес и увеличили удовлетворението както на лекаря, така и на пациента, защото намаляването на спазмите намалява и болката и дискомфорта и прави мащаба по-лесен за вкарване и изкарване.
Болката и дискомфортът не са единствените пречки, обаче, за подлагане на колоноскопия от хората. Дори и ако маслото от лютива мента прави нещата толкова лесни, все още я има ужасната процедура за подготовка на червата, при която трябва да изпиете литри от мощен течен лаксатив преди процедурата, за да се изчистите напълно. И освен болката, има и често страх от усложнения и усещане на срам и уязвимост.
Сериозните усложнения се появяват при около 1 на всяка 350 колоноскопии, включително перфорации и кървене до смърт. Перфорациите се появяват, когато върхът на тръбичката прободе стената на дебелото черво или защото дебелото черво е било прекалено много надуто – трябва да напомпат въздух, така че да разглеждат наоколо – или когато се опитват да спрат някакво кървене, причинено примерно от биопсия, което, в много редки случаи, може да предизвика някакъв остатъчен газ и да доведе то експлодиране на дебелото черво на хирургичната маса.
Смърт от колоноскопия е рядко срещана, само при около 1 на всеки хиляда процедури, но с около 15 милиона колоноскопии годишно в САЩ, колоноскопиите убиват хиляди американци всяка година, което повдига въпроса: дали ползите надхвърлят рисковете? Ще разгледаме това в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-to-take-before-a-colonoscopy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са добавките с калций?

Десетилетия наред се твърдеше, че като естествен елемент, калцият под формата на добавка, би трябвало да е напълно безопасен, но калцият под формата на добавка е нито естествен, нито без рискове, но същото може да се каже за всяко лекарство на планетата. И все пак лекарите продължават да пишат милиарди рецепти за лекарства всяка година, поради надеждата, че поне ползите ще надхвърлят рисковете. Какво ще кажете за ползите от добавка на калций? Да, сърдечните удари и инсултите могат да бъдат унищожителни, но същото важи и за счупването на бедрената кост. Рискът от смърт се изстрелва в месеците след фрактура на бедрото. Около една на всеки пет жени не доживяват една година след счупване на бедрото, а може и да бъде още по-зле за мъжете, средно съкращаващи живота си с около четири до пет години. И за съжаление тези ужасни статистики не изглежда да се подобряват.
Така че, дори и ако добавките с калций причиняваха по-малко сърдечни удари и инсулти, ако предотвратяваха много повече счупвания на бедрената кост, то тогава резултатът е по-благосклонно съотношение на риск-ползи. И така, колко ефективни са добавките с калций за предотвратяване на счупванията на бедрото? Знаем, че приемът на мляко не изглежда да помага, но може би това е защото всяка потенциална полза от калция в млякото може да се замъгли от повишения риск от счупвания и смърт, свързани с галактозната захар в млякото. Но какво да кажем за калция отделно само в добавката с калций? Приемът на калций като цяло не изглежда да е свързан изобщо с риск от счупвания на бедрената кост. И когато хората приемат калций като добавка, не само че няма никакво намаление в риска от фрактури, но и е възможен повишен риск. Рандомизираните контролирани проучвания предполагат, че има по-голям риск с 64% от счупвания с прием на добавка с калций, в сравнение само с плацебо захарно хапче.
Откъде изобщо им е хрумнала тази идея, че добавките с калций могат да помогнат на костите ни? Това било едно влиятелно проучване от 1992 г., което установило, че комбинация от витамин D и калций под формата на добавки могат да намалят процента счупвания на бедрената кост с 43%, но то било проведено сред жени в институции, като домове за възрастни, където имали дефицит на витамин D. Те не си набавяли достатъчно слънце и затова, ако имате дефицит на витамин D и приемате витамин D и калций, не е изненада, че костите ви ще се подобрят. Но за жените, които живеят независимо в обществото, най-новите официални препоръки за калций и витамин D за предотвратяване на остеопороза, са единодушни: не приемайте добавка. Защо? Защото при липсата на достатъчни доказателства за ползи, приемът на добавки не си струва никакъв риск, без значение колко малък може да е той. Сега, това не означава, че тези добавки не играят роля в лечението на остеопорозата или че добавките с витамин D може да не са полезни и за други неща, но ако просто се опитвате да предотвратите фрактури, жените, които живеят извън институции, не трябва да ги приемат, а може би дори и в институциите. В това проучване, вместо да дават на жителите на дома за възрастни добавка витамин D и калций, ги излагали или на слънчева светлина, или на добавка с калций. И тези, които получили хапчето с калций, имали значително по-голяма смъртност, живели по-кратко отколкото групата със слънчевата светлина.
Въпреки че добавките с калций не изглежда да предотвратяват счупванията на бедрената кост, те могат и да намалят цялостния риск от счупвания с около 10%, а ето как изглежда съотношението риск-полза. Ако хиляда души приемат добавка калций за пет години, ще очакваме 14 допълнителни сърдечни удара, което означава, че 14 души още ще имат сърдечен удар, който нямаше да имат, ако не бяха започнали прием на добавка калций. И така, те ефективно отиват до магазина и купуват нещо, което ще им докара сърдечен удар, плюс десет инсулта, които иначе нямаше да се случат и 13 смъртни случая – хора, които иначе щяха да са живи, ако не бяха започнали добавката. Но всичко това е балансирано срещу 26-те счупвания, които ще бъдат предотвратени. Сега, не е много забавно да паднеш и да си счупиш китката или нещо такова, но мисля, че повечето хора ще гледат на този анализ на рисковете и ползите и ще заключат, че добавките с калций ще им донесат повече вреди, отколкото ползи.
Имайки предвид тези открития, употребата на тези добавки не трябва да се препоръчва, а хората трябва да се съветват да си набавят калция от храната. Добавките с калций са свързани с повишен риск от инфаркт на миокарда (сърдечен удар), докато приемът на калций от храната не е. Колко калций трябва да приемаме? Интересното е, че за разлика от повечето други нутриенти, няма международен консенсус. В Англия, например, препоръката за възрастни е 700 мг на ден, но в САЩ достига до 1200 на ден. Винаги, когато видя тази огромна разлика между правителствените панели, веднага мисля за научната несигурност, политическите маневри или и двете.
По-новите данни, базирани на проучвания върху баланса на калций, при които изследователите правят подробни измервания на калция, който влиза и излиза от тялото, предполагат, че изискванията за калций за мъже и жени са по-ниски, отколкото се смяташе преди. Те установяват, че балансът на калций е високо резистентен към промени с голям диапазон от дози, което означава, че тялото ни не е глупаво. Ако приемаме по-малко калций, тялото ни усвоява повече и изхвърля по-малко, а ако приемаме повече калций, ще усвояваме по-малко и ще изхвърляме повече, за да има баланс. Ето защо според текущите доказателства приемът на калций от храната не е нещо, за което повечето хора трябва да се тревожат.
Това може да обясни защо в повечето проучвания не се установява никаква връзка между приема на калций и загубата на костна маса никъде в скелета, защото тялото някак си просто се грижи за това. Не ходете твърде надалеч, обаче. Искам да кажа, веднъж след като стигнете до няколкостотин милиграма на ден, може да получите значително по-голяма загуба на костна маса. Въпреки че може да няма много доказателства в подкрепа на препоръките в САЩ, Англия може би има правилната идея, стремейки се между 500 и 1000 мг на ден от хранителни източници, освен ако нямате стомашен байпас или нещо такова и трябва да приемате добавки. За повечето хора, обаче, добавките с калций не могат да се смятат безопасни или ефективни за предотвратяване на костни фрактури.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-calcium-supplements-effective
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни ли са добавките с калций?

В кратките 12 години, властите са преминали от мнението, че широката употреба на добавки с калций може би е необходима за защита на костите ни до „Не приемайте добавка.“ Какво се случи? Всичко започва с едно проучване от 2008 г. в Нова Зеландия. Краткосрочните проучвания показват, че приемът на калций като добавка може да понижи кръвното налягане с около една единица, въпреки че ефектът изглежда преходен и изчезва след няколко месеца, но е по-добре от нищо. А излишното количество калций в червата може да причини неусвояване на мазнините чрез образуване на сапунена мазнина, което намалява усвояването на наситените мазнини и увеличава съдържанието на наситени мазнини в изпражненията. И наистина, ако изядете няколко бонбонки Tums заедно с половин кофа пиле от KFC, над два пъти повече мазнина ще има в изпражненията ви. А с усвояването на по-малко наситени мазнини в тялото, холестеролът ви може да намалее. Така че, изследователите в Нова Зеландия очаквали да понижат процента сърдечни удари като дават на жените калций под формата на добавка. И за тяхна изненада изглежда имало повече сърдечни удари в групата с добавка калций.
Дали това е само фалшива новина? Всички очи се обърнали към Инициатива за здравето на жените, най-голямото и най-дълго рандомизирано контролирано проучване за калций под формата на добавка. Името може да ви звучи познати. Това е проучването, което откри колко опасна е терапията за заместване на хормони. Дали ще направи същото и с добавките с калций? Инициатива за здравето на жените не съобщава за никакви странични ефекти. По-голямата част от участниците обаче вече са приемали добавки с калций преди да започне проучването, така че ефективно то сравнявало само високи дози към ниски дози добавка на калций, не добавки на калций към никакви добавки на калций. Ами ако се върнем назад и просто видим какво се случва с жените, които започнали без калций и после били поставени в групата с добавка? Тези, които започнали да приемат добавка калций, имали значително повече сърдечни удари или инсулти. Така, високи или ниски дози, всяка добавка на калций изглежда увеличава риска от сърдечно-съдово заболяване.
И така, изследователите отново започнали да ровят в други данни от проучвания върху процента сърдечни удари и инсулти при жени, приемащи добавка калций, с или без добавен витамин D, и потвърдили опасността. И повечето от проучванията върху населението са съгласни: потребителите на добавки с калций обикновено имат по-високи нива на сърдечно заболяване, инсулт и смърт.
Индустрията за добавки не била щастлива, обвинявайки изследователите, че разчитат отчасти на лично докладвани данни – те просто попитали дали хората имат сърдечни удари или не, вместо да го верифицират. И наистина, дългосрочният прием на калций причинява всякакви видове стомашно-чревни състояния, включително два пъти по-голям риск от прием в болница с остри симптоми, които могат да бъдат объркани със сърдечен удар. Но не, повишеният риск се забелязва постоянно при различни проучвания, независимо дали сърдечните удари са проверени или не.
Добре, но защо добавките на калций увеличават риска от сърдечен удар, но не и калцият, който се набавя от храната? Може би защото, когато приемате хапчета с калций, получавате скок на калция в кръвта, който няма как да получите, когато приемате храни, богати на калций. В рамките на няколко часа след прием на калций, нивата на калций в кръвта се изстрелват и могат да останат високи до осем часа. Това очевидно произвежда така нареченото хиперкоагулируема състояние – кръвта ви се сгъстява по-лесно – което може да увеличи риска от съсиреци в сърцето и мозъка. И наистина, по-високите нива на калций в кръвта са свързани с по-висок процент сърдечни удари и инсулти. Така че механизмът може да бъде, че добавките с калций водят до неестествено големи, бързи и продължителни нива в кръвта, което може да има разнообразие от потенциално проблематични ефекти.
Добавките с калций са широко приемани въз основа на това, че те са естествен и затова безопасен начин за предотвратяване на остеопорозни фрактури. Но едва сега става ясно, че приемът на калций в една или две ежедневни дози не е естествено, защото не произвежда същите метаболитни ефекти, както калция в храната – така, както природата го е създала. Освен това има все повече и по-убедителни доказателства, че добавката с калций може и да не е безопасна. Ето защо повечето организации, които дават съвети относно здравето на костите, сега препоръчват хората да приемат необходимото количество калций за предпочитане от храната си, а не от добавки. Но ако не можем да го достигнем само от храната, дали ползите за костите надхвърлят рисковете за сърцето? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-calcium-supplements-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да предотвратим прилошаването?

Припадъкът, известен и като прилошаване, е внезапната кратка загуба на съзнание, причинена от намален кръвопоток към мозъка, който се случва поне веднъж на около един на всеки пет души, а при около единна всеки десет може да се случи отново и отново, отговорен е за милиони посещения на спешния кабинет и хоспитализации. Въпреки че понякога припадъкът може да се причинен от сърдечни проблеми, по-често е предизвикан от стоенето в изправено положение, защото кръвта се налива в краката ни, или от силни емоции и затова се нарича вазовагална реакция. При определени обстоятелства, като даряване на кръв, прилошаването има важно медицинско и социално значение. Над 150 000 души преминават през случаи на припадъци или почти припадъци всяка година, когато даряват кръв и така, би било добре да намерим начин да го избегнем. Но ако си мислите, че това има медицинско или обществено значение, какво да кажем за припадъци докато шофирате? Ясно е, че изгубването на съзнание докато шофирате може да представлява сериозна заплаха за пациента и обществото. От една група хора, които са били изследвани, 9% съобщават, че са губили съзнание, докато шофират.
Когато се случва отново и отново, се използват лекарства и операция, инсталира се пейсмейкър, но такава терапия е скъпа, ефикасността й е спорна и често се срещат странични ефекти. Всъщност, резултатите от повечето проучвания върху лечение с лекарства са разочароващи и стойността на имплантиране на пейсмейкъри постоянно се оспорва, а сега има и доказателства за липсата им на ефективност. И така, какво да правим?
Ами, в Италия очевидно по-старото поколение лекари съветват пациентите, склонни към припадане, да носят дървено яйце (използвано в миналото за кърпене на чорапи) и да добавят мускулна сила, като хванат дървеното яйце принудително, веднага щом усетят, че припадъкът е неизбежен. Тези фолклорни истории вдъхновили един италиански кардиолог да приложи мускулна сила на ръката за справяне с вазовагалните припадъци, но това не е проверено до ден-днешен.
Около една минута преди загуба на съзнание, повечето, които са на път да припаднат, изживяват така наречените продромални симптоми. Чувстват се замаяни, гади им се или се изпотяват, което сигнализира, че са на път да припаднат. Когато това се случва, има голям брой маневри, за които е доказано успешно, че прекъсват този предстоящ епизод. Една от тях се нарича брояч на изометричното налягане на ръката, при което хващате едната ръка с другата и упражнявате налягане, опитвайки се да раздалечите ръцете си и продължавате, докато не изчезнат симптомите ви. Колко успешно е това? Група пациенти се научили да го правят и докладвали, че е успешно в 99% от времето. Безопасно и ефективно, предполага се, че е първата линия на лечение за хората, които са на път да припадат.
Кръстосването на краката и напрягането на мускулите също е доказано, че работи, при което си кръстосвате краката, стискайки ги заедно, докато напрягате мускулите на краката, стомаха и дупето си. Безопасно, евтино, ефективно – съветват пациентите да опитат това, преди да си слагат сърдечен пейсмейкър по оперативен път. Клякането е друга маневра, ако всичко друго е неуспешно.
Има ли нещо, което можем да направим, за да предотвратим симптомите на първо място? Трябва ли да чакаме, докато не започнем да се замайваме, да сме лепкави, потни и да ни се гади? Ами, говорейки за евтини, безопасни и ефективни средства, само пиенето на вода може да предотврати припадъка. Така че, ако знаете, че спринцовките могат да ви накарат да припаднете, пет минути преди да ви прободат, изгълтайте две чаши вода, което драстично ще намали кръвното ви в рамките на минути при хора, които са предразположени към припадъци, и ще има подобен ефект при нормални здрави възрастни. Фактът, че водата има такова голямо влияние, може да бъде използван от програми за даряване на кръв, например, за да попречи на хората да припаднат. Това е също така текущото препоръчано лечение за така наречения страх от кръв или фобия от инжекции, който е всъщност доста често срещан и засяга около 1 на 25 души, 75% от които докладват история на припадъци в отговор. Проблемът не е само, че те няма да даряват кръв. Избягването на всичко, свързано с кръв, наранявания или инжекции може да представлява особено сериозна заплаха, ако хората пренебрегват медицинската грижа, когато е необходимо, но всичко, което човек може би трябва да направи, е просто да се запаси с две чаши вода. Знанието, че такива прости маневри за самопомощ са достъпни и могат да бъдат животоспасяващи, би могло да бъде стойностно и полезно във всекидневния живот.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-prevent-fainting
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев