Растителното хранене и артериалната функция

Ендотелната дисфункция е първата стъпка към развитието на периферно артериално заболяване, сърдечно заболяване и инсулт. Забележителното откритие, че прогресивната ендотелна дисфункция, увреждането на функционирането на артериите ни, не е неизбежно последствие от остаряването, че можем да запазим артериалната функция, която сме имали на 20 и на 60 години, като възрастните китайци, може да се дължи от части на зеления чай. Но други важни разлики в храненето включват увеличената консумация на зеленчуци и риба с ниска консумация на други видове месо и млечни продукти в традиционната китайска диета, което може да допринася към защитата, наблюдавана при артерии на по-възрастни китайци.
Вероятно не е рибата. Изтеглянето на най-добрите двойно тайни проучвания с плацебо контролна група установява, че добавките с рибено масло нямат никакъв значим ефект върху ендотелната функция. До голяма степен най-голямото проучване, направено до ден-днешен, сравняващо дози рибено масло, еквивалентни на 1, 2 или 4 порции риба на седмица: никакъв ефект от тези дълговерижни омега-1 маски киселини не е установен. Това съответства на проучвания, които разглеждат консумацията на риба като цяло.
Като цяло никаква значителна връзка между приема на риба и ендотелната функция. Всъщност, при жените, тези, които ядат най-много риба, имат най-лоша артериална функция. Жените, които ядат риба повече от два пъти седмично, имат значително влошена ендотелна функция, в сравнение с тези, които никога или само много рядко ядат риба.
И така, ако не е рибата, може би са растенията. Вегетарианското хранене изглежда има директен полезен ефект за ендотелната функция. Артериите на вегетарианците се разширяват четири пъти по-добре от тези на всеядните. Може би просто защото вегетарианците обикновено пушат по-малко? В рамките на пет минути след пушене на една цигара, нашият ендотел е паднал на колене, напълно е притиснат и това се случва, ако сте пушач или вдишвате просто остатъчен цигарен дим. Но това проучване изключва всички пушачи напълно. Ползотворните ефекти били независими от нехранителните рискови фактори. Всъщност, една здравословна диета може дори да потисне пушенето. Запазването на ендотелната функция на по-възрастните китайци може да обясни защо те имат толкова ниски проценти на сърдечен удар, въпреки широкото разпространение на пушенето на цигари. И подобрената артериална функция добре се свързва с продължителността на вегетарианското хранене. Колкото по-дълго се хранели здравословно, толкова по-добре изглеждала тяхната ендотелна функция.
Това е проучване в определен период от времето, обаче, така че не можем да докажем причинно-следствена връзка. Това, от което се нуждаем, е интервенционално проучване. Поставете хората на растително хранене и вижте дали артериалната им функция се подобрява, което именно направи д-р Дийн Орниш, показвайки значително подобрение на артериалната функция, в сравнение с контролната група.
Дали това не е просто някакъв неосезаем резултат от теста и рисков фактор, обаче, или има действително приложение в реалния свят? Дали техните артерии се разширяват естествено толкова по-добре, че болката в гърдите им всъщност се подобрява?
Орниш доказа, че с неговата програма на растително хранене и начин на живот пациентите със сърдечни заболявания имат 91% намаление на острите болки в гърдите. За разлика от тях, пациентите в контролната група, които вместо това следвали съвета на своите лекари, имали 186% увеличение в докладваните болки в гърдите. Това забележително намаление на честотата, сериозността и продължителността на исхемичната болка в гърдите се запазило и пет години по-късно, пет години на здравословно хранене. Дълготрайно намаление на болките, сравнимо с намалението при операция, но без ножа.
Но това било още през 90-те години, когато Орниш изучаваше само по няколко десетки пациенти наведнъж. Какво ще кажете за хиляда пациенти, поставени на здравословния път с пълноценно растително хранене? В рамките на три месеца почти три четвърти от пациентите с остри болки в гърдите се излекували напълно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/plant-based-diets-and-artery-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Чаят и артериалната функция

Нашият ендотел, вътрешната обвивка на кръвоносните ни съдове, която контролира функцията на всяка артерия в тялото, изглежда играе много важна роля в разнообразие от проблеми при хората, включително периферно съдово заболяване, инсулт, сърдечно заболяване, диабет, бъбречна недостатъчност, рак и кръвни съсиреци.
За съжаление ендотелните клетки живеят само около 30 години, а техните заместители не изглежда да функционират толкова добре, така че след като мъжете и жените наближат 40- и 50-годишна възраст, има прогресивен упадък в ендотелната функция. На 50- или 60-годишна възраст повече не можем да понасяме тежестта на рисковите фактори, които сме понасяли преди като тийнейджъри, благодарение на прогресивния упадък на ендотелната функция. Но това си мислехме преди. Има нарастващи данни, които предполагат, че възрастта НЕ е неизменен рисков фактор. В едно китайско изследване на населението, например, изглежда не са забелязали прогресивния упадък.
По-възрастните китайци в 60-те си години имали артериалната функция на млади хора на 20 години. Тези данни предполагат, че прогресивната ендотелна дисфункция не е неизбежно последствие от застаряването, но може да е свързана с продължително излагане на фактори от околната среда, които са по-разпространени на Запад, отколкото в Китай. На какво може да се дължи това? Ами, традиционните китайски диети включват зелен чай, за който е показано, че има ползотворен ефект върху ендотелната функция в рамките на 30 минути на консумация и продължава около два часа. Не е причината кофеинът, който сам по себе си няма никакъв ефект. Те подозират, че причината са флавоноидните фитонутриенти в листата от чай.
Черният чай изглежда действа също толкова добре, колкото зеления, но защо тогава зеленият чай е свързан с по-нисък риск от сърдечно заболяване, а черният не е? Всъщност, в две британски проучвания консумацията на чай е свързана с повишен риск от коронарно артериално заболяване. Може би защото британците пият чая си с мляко, докато зеленият чай обикновено се пие чист. Само да имаше държава, където пият черен чай, но без мляко. Има, Холандия, и в тези проучвания черният чай бил свързан със същото намаление на риска, както проучванията със зеления чай, така че може би причината е млякото. Но няма как да знаем, докато не направим проучване.
Установили, че добавянето на мляко към черен чай напълно предотвратява биологичната активност на чая по отношение на подобрението на ендотелната функция. И така, това може да го обясни. Изглежда казеинът е виновникът, млечният белтък, казеин, въпреки че соевият протеин също наскоро се установи, че има същия ефект на свързване на нутриентите.
Европейското общество по кардиология издаде съобщение от пресата за проучване, което показва, че предпазният ефект на чая напълно се заличава чрез добавяне на мляко и предлага на потребителите да обмислят да ограничат употребата му. Пиещите мляко не били въодушевени, „освен ако докладваните резултати не са потвърдени при достатъчен брой хора, които пият чай извън лабораторни условия, ние ще продължаваме да добавяме мляко към нашия.“ Изследователите отговорили с твърдението, че тяхното проучване не е достатъчно голямо. Те имали 16 души и резултатите са високо значими. При тези 16 души, добавянето на мляко към чая не само намалило, но и напълно заличило ефектите от чая. И, ох, смисълът да се пие чай в лабораторни условия е, защото те са правели експеримент. Те е трябвало да завлекат оборудването до Старбъкс или какво? Както лекарите, пиещите чай с мляко потвърждават, също както няма да предпишат ново лекарство на пациенти, ако е проучено само в някакво малко проучване, въздържането от мляко не трябва да се препоръчва на пиещите чай… очевидно забравяйки, че причината, поради която не предписваме лекарства без убедителни доказателства, е защото лекарствата могат да убиват, така че ползите по-добре надвишават рисковете, но какви са негативните страни от малко въздържане от мляко?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/tea-and-artery-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Борба срещу лупуса с куркума: полезна като злато

Различните автоимунни заболявания обикновено достигат различни органи. Ако имунната ни система нападне клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин, можем да се окажем с диабет тип 1. Ако имунната ни система нападне щитовидната жлеза, можем да се окажем с хипотиреоидизъм. Но при автоимунното заболяване лупус, имунната ни система напада самото ядро на клетките ни, като често произвежда антитела и напада самото ни ДНК, така може да увреди, който и да е орган и това да доведе до почти всяко усложнение. Жените имат девет пъти по-голям шанс да го развият, а пиковата възраст често е в пика на живота. Стотици хиляди или дори милиони американци страдат от това ужасно заболяване. Една от най-често срещаните прояви, заплашващи органите, е бъбречно възпаление, което се появява при половината пациенти.
То е също и едно от най-сериозните, причинено от самото заболяване или като резултат от интензивна имунопотискаща токсичност от лекарствата. Химиотерапевтичните лекарства, като Цитоксан, циклофосфамид, чиито тежки животозастрашаващи странични ефекти могат да включват левкемия и рак на пикочния мехур, тъй като много жени губят косата си и остават безплодни до края на живота си. Има отчаяна нужда от по-добро лечение.
Оралният прием на подправката куркума намалява протеинурията, хематурията и систоличното кръвно налягане, основните клинични прояви – при пациенти, страдащи от повторно или рефракторно (което означава нелечимо) бъбречно възпаление в резултат от лупуса: рандомизирано и двойно тайно проучване с плацебо контролна група.
Ето ги данните от проитенуриата, зловещо предзнаменование: изпускането на протеини в урината. В контролната група, трима души се подобрили, трима се влошили, а останалите малко или много останали същите. В групата с куркумата един се влошил, един останал в същото състояние, но останалите всички се подобрили.
Имайте предвид, че тук казали куркума, цялата подправка, не куркумин, който е извлечения компонент, често даван под формата на хапче. Взели жени с неконтролируем лупус и просто им давали по една четвърт чаена лъжичка куркума с всяко ядене за три месеца. В местния супермаркет това ще е около една стотинка на доза, в сравнение с $35,000 на година за едно от най-новите лекарства за лупус. За кое от двете лечения си представяте, че лекарите е по-вероятно да ви кажат?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fighting-lupus-with-turmeric-good-as-gold
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Хранене, основано на научни доказателства

Рандомизираните контролирани проучвания се смятат за златния стандарт на научните доказателства. Половината получават активното лечение, половината получават захарно хапче – работи супер за оценка на нови лекарства, но притеснението е, че научната медицина е направила скок от това да счита рандомизираните контролирани проучвания за висок стандарт към единствен стандарт. Вижте този преглед на хранителните интервенции за множествена склероза от уважаваната Кокрейн Колаборейшън. Те на практика заключили, че храненето няма много с какво да помогне. Но какво ще кажете за успеха на д-р Суонк в лечението на множествена склероза с ниско мазнинна диета без наситени мазнини, най-ефективното лечение, което някога е било записано и публикувано в някои от най-престижните журнали в света? Разбира се, те знаели за неговата работа, но проучването не отговаряло на критериите за участие, считани от прегледа, защото не е било проучване с контролна група.
Изискването за рандомизирани проучвания е логично за лекарствата. Вижте, те са скъпи, те са рисковани, убиват над 100 000 американци всяка година. Но една здравословна диета няма никакви недостатъци, само добри странични ефекти, така че не трябва да чакаме рандомизирани контролирани проучвания, за да започнем да спасяваме живота на хората.
Да вземем например тютюнопушенето. Отнема над 7000 проучвания и смърт на безброй редовни пушачи, преди да се достигне консенсус в медицинското общество по отношение на причинно-следствената връзка между пушенето и рака на белите дробове и все още, без нито едно рандомизирано контролирано проучване. Човек трябва да се зачуди колко хора в момента страдат без нужда, докато чакат за рандомизирано контролирано проучване, което да потвърди резултатите, установени от други видове силни проучвания?
Всъщност, един известен статистик, Роналд Фишер, говори срещу това, което той нарича пропаганда, за да се убеди обществото, че пушенето на цигари е опасно. Тъй като не могат да произведат доказателства от рандомизирани контролирани проучвания, като например 1000 деца, на които им е забранено да пушат, поставят други 1000 деца, принудени да пушат поне един пакет и половина цигари на ден. Сега, ако направите такъв експеримент, няма да е трудно. Може би вместо пушенето да причинява рак на белите дробове, ракът на белите дробове причинява пушенето. В най-ранните си стадии ракът на белите дробове може да причини възпаление и така, всеки, който страда от хронично възпаление, ще иска да пуши цигари, за да се почувства по-добре и това е един вид успокоение, което може да е истинска утеха за всеки за 15-те години преди да се сдобие с рак на белите дробове. И да вземем от бедния човек цигарите му е като да вземем бастун от сляп човек. Това ще направи един вече нещастен човек малко по-нещастен, отколкото трябва да е.
Фишер има индивидуален принос към областта на статистиката, но неговият анализ на рака на белите дробове и пушенето е погрешен поради нежеланието да разгледа всички налични данни. Неговият анализ на пушенето може би е такъв, защото е платил на консултант към тютюневата индустрия, но и защото самият той е бил пушач. Част от неговата съпротива да види връзката може би се крие в собствената му привързаност към цигарите, което ме кара да се замислям за някои от храните, към които много от изследователите нутриционисти може да са също привързани.
Една известна статия в Британския медицински журнал осмива това настояване за рандомизирани контролирани проучвания като единствени легитимни доказателства. „Употребата на парашути за предотвратяване на смърт и тежки травми, свързана с гравитационното предизвикателство: системен преглед на рандомизираните контролирани проучвания.“ И не открили нищо. Разбира се, парашутите изглежда намаляват риска от травми след „гравитационното предизвикателство.“ Можем да видим, че хората, които падат от самолети без тях, обикновено умират малко повече отколкото тези с парашути, но тяхната ефективност не е доказана с рандомизирани контролирани проучвания. Поддръжниците на научната медицина критикуват приемането на интервенции, оценено само чрез използване на данни от наблюдения. Ние смятаме, че всеки може да има полза, ако най-критичните протагонисти на тази научна медицина организират и участват в двойно тайни рандомизирани проучвания с плацебо контролни групи върху парашути. С други думи, хората, които настояват, че всички интервенции трябва да се валидират от рандомизирани контролирани данни, трябва да слязат на земята с цицина.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/evidence-based-nutrition
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо вегетарианците имат по-висок риск от инсулт – хомоцистеин?

Леонардо да Винчи е имал инсулт. Възможно ли е вегетарианската диета да е виновна? „Неговият инсулт… може да е бил свързан с увеличение на нивата на хомоцистеин, поради дълго продължилата му вегетарианска диета.“ Един подоптимален прием на витамин B12, който е често срещан при хората на растително хранене, освен ако не приемат добавки с витамин B12 или не се хранят с обогатени с B12 храни редовно, може да доведе до повишени нива на хомоцистеин в кръвта, който се приема като важен рисков фактор за инсулт. „Приема се“ може би е пресилено; има все още противоположни мнения около връзката между хомоцистеина и риска от инсулт. Но тези с по-високи нива на хомоцистеин наистина изглежда получават повече атеросклероза в каротидните си артерии, които водят до мозъка, в сравнение с тези с едночислени нива на хомоцистеин и наистина изглежда имат по-висок риск от исхемични инсулти в наблюдателни проучвания, а наскоро и от хеморагични инсулти, както и от увеличен риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания, както и от всички причини, взети заедно.
Дори още по-убедителни са генетичните данни. Около 10% от населението имат един ген, който увеличава нивата на хомоцистеин с около 2 единици и тази група изглежда има по-голяма вероятност от инсулт. По-убедителни биха били рандомизирани двойно тайни проучвания с плацебо контролна група, които да докажат, че понижаването на хомоцистеина с витамини от B групата могат да понижат риска от инсулт и че това наистина изглежда е случаят с исхемичните инсулти, тези с интервенции по понижаване на хомоцистеина над 5 пъти е по-вероятно да намалят риска си от инсулт, в сравнение с плацебо групата.
По ирония на съдбата, един от аргументите срещу ролята на хомоцистеина в инсултите е, че, при положение че вегетарианците има по-ниски нива на витамин B12, то тогава случаите на инсулт трябва да се увеличат сред вегетарианците, но вероятно случаят не е такъв, но това никога не е било изследвано, никога не е било проучено… досега и се оказва, че вегетарианците наистина имат по-висок риск и нищо чудно, след като около една четвърт от вегетарианците и почти три четвърти от проучените вегани, имат дефицит на витамин B12, което води до изключително високи нива на хомоцистеин.
Защо има толкова голям дефицит на B12? Защото само малка част са приемали специална добавка B12. И за разлика от САЩ, обогатяването на биохрани с B12 не е позволено; така че, докато американското соево мляко и други продукти може и да са обогатени с B12, английските продукти не са. Не виждаме същия проблем сред веганите в САЩ в адвентисткото проучване, вероятно поради обогатяването с B12 на често консумирани храни. Може и да не е случайност, че единственото проучване, което успях да намеря, което показа значително по-нисък риск от смърт от инсулт сред вегетарианците, е адвентисткото проучване.
Но ако човек започне да се храни стриктно с растителна храна, без обогатени с B12 храни или добавки, може да развие дефицит на B12, но това е само за тези, които не приемат достатъчно храни, обогатени с B12. Тези, които се хранят растително и не внимават за набавянето на редовен и надежден източник на B12, имат по-ниски нива на B12 и следователно по-високи нива на хомоцистеин.
Единственият начин, по който може да се докаже, че дефицитът на B12 е рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване при вегетарианците е… да се направи изследване. Когато изследователите измерили количеството атеросклероза в каротидните артерии, основните артерии, които снабдяват мозъка, между вегетарианци и невегетарианци, не е открита никаква значителна разлика. И двете изглеждали еднакво зле, въпреки че вегетарианците обикновено имат по-добри рискови фактори, като например холестерол и кръвно налягане. Те предполагат, че дефицитът на B12 играе роля, но откъде знаят? Някои мерки на артериалната функция също не са по-добри. Отново, те подозират, че дефицитът на витамин B12 надделява над естествените ползи от растителното хранене. Да, благоприятните ефекти на вегетарианските диети върху холестерола и кръвната захар трябва да се промотират, но необходимостта от справяне с дефицита на витамин B12 на вегетарианските диети не може да се пренебрегне.
Някои вегетарианци имали дори по-лоши резултати. По-лоша дебелина на артериалната стена. По-лоша функция на артериалната стена, което повдига въпроса, повече от десет години преди новото изследване за инсултите, за съдовото здраве на вегетарианците. Да, нивата им на B12 са ниски, да, хомоцистеинът им е висок, което предполага, че дефицитът на витамин B12 при вегетарианците може да има странични ефекти върху тяхното сърдечно-съдово здраве, но това, което ни трябва, е интервенционално проучване, при което им се дава B12 и се вижда дали това решава проблема… И ето ни, двойно тайно, плацебо контролирано рандомизирано проучване и заглавието го издава: Витамин B12 под формата на добавка подобрява артериалната функция при вегетарианци с витамин B12 под нормата. И така, това може би е обяснението. Недостигът на витамин B12 сред хората, които консумират предимно растителна храна, поради това че не приемат добавка B12 или не консумират редовно храни, обогатени с витамин B12, може да обясни по-високия риск от инсулт, открит сред вегетарианците.
За съжаление, много вегетарианци отказват да приемат добавка витамин B12 поради погрешни представи, като например митът, че дефицитът на този витамин е рядкост сред хората на растително хранене. Често срещана грешка е да се мисли, че наличието на млечни продукти и яйца в диетата, както е при лакто-ово вегетарианците, може все пак да осигури подходящ прием на витамин B12, въпреки че се изключва месото. Сега, след като сме разбрали причината, може би бъдещите проучвания трябва да се фокусират върху откриване на начини за убеждение на вегетарианците редовно да приемат добавка витамин B12, за да предотвратят дефицит.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vegetarians-and-stroke-risk-factors-vitamin-b12-homocysteine
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на хронично бъбречно заболяване с хранене

В САЩ приблизително един на всеки трима възрастни на 65-годишна възраст и над нея има хронично бъбречно заболяване. Но по-голямата част от пациентите с хронично бъбречно заболяване не стигат до напреднал стадий, защото смъртта предхожда развитието на краен стадий бъбречно заболяване. Проследявайки около 1000 души на 65 и по-възрастни с хронично бъбречно заболяване за около едно десетилетие, само няколко трябвало да се подложат на диализа, защото повечето трябвало да бъдат погребани. Най-страшното нещо за много пациенти с бъбречно заболяване е страхът от диализа, но е 13 пъти по-вероятно да умрат, отколкото да стигнат до диализа. Със смъртните случаи от сърдечно заболяване, което убива повече хора от всички други причини, взети заедно, увреждането на бъбречната функция може само да създаде условия за сърдечно удари, инсулти и смърт.
Ето защо е много важно всяка една диета, избрана да помогне на бъбреците, също да помага и на сърцето. Диетата на растителна основа е подходяща, осигурявайки защита срещу рак на бъбреците, камъни в бъбреците, възпаление на бъбреците, ацидоза, както и сърдечно заболяване. По-точно, контролът на кръвното налягане може да се подобри чрез намаляване на приема на натрий и вегетарианската природа на диетата, което е много важно също и за понижаване на серумния холестерол, което може не само да помогне за сърцето, но и за самите бъбреци.
Назад към 1858 г. Вирхов, бащата на съвременната патология, за първи път описва мазната дегенерация на бъбреците. През 1982 г. тази идея за липидната невротоксичност беше официално приета, възможността мазнините и холестеролът в кръвта да са токсични директно за бъбреците, въз основа на данни като тези, които показват тапи от мазнини, които буквално запушват работата на бъбреци при аутопсия.
Откакто идеята беше представена, тя събра доста известност. Изглежда, че високият холестерол и мазнините в кръвта могат да ускорят развитието на хронични бъбречни заболявания чрез директни токсични ефекти върху самите клетки на бъбреците.
Имайки предвид връзката между холестерола и увреждането на бъбреците, употребата на лекарства статини за понижаване на холестерола се препоръчва за забавяне на развитието на бъбречното заболяване. Разбира се, сериозните странични ефекти върху мускулите и черния дроб трябва да бъдат взети предвид. Ето защо растителното хранене може да предложи най-доброто и от двете страни, предпазвайки сърцето и бъбреците, без страничните ефекти на лекарствата.
Двата потенциални недостатъка са количеството фосфор и калий в растителните храни, които болните бъбреци могат понякога да имат проблем да изхвърлят. Но се оказва, че фосфорът в месото се усвоява два пъти по-бързо, да не споменаваме и фосфатните добавени вещества, които се инжектират в месото. И така, вегетарианството може значително да намали нивата на фосфор в кръвта. Притеснението за калия е до голяма степен теоретично, тъй като алкализиращите ефекти на растителни храни могат да помогнат на тялото да изхвърли калия, но не и теоретично за тези на диализа или с краен стадий заболяване, които трябва да бъдат стриктно следени от диетолог, специалист по бъбреците.
Специалните вегански диети с ограничение на протеина са използвани успешно за намаление или спиране на развитието на бъбречната недостатъчност. Ето я влошената бъбречна функция на осем диабетика за една до две години преди да преминат на растително хранене, което изглежда спира неумолимото увреждане при повечето пациенти, което довежда учените до това да обявят, че това е избраното лечение на бъбречната недостатъчност при диабет.
Може и да помогне да забави диализата с една до две години, а след трансплантация на бъбрек може да подобри преживяемостта на бъбрека и да подобри цялостното оцеляване на пациента. Повечето статии обаче са просто пилотни проучвания. Няма значение дали е ефективно, ако не можем да накараме хората да се придържат към диетата. Но докато чакаме по-ясни проучвания, съществуващите данни подкрепят този вид растително хранене като опция за всички пациенти с напреднал или прогресиращ стадий на хронично бъбречно заболяване.
Дори и ако ефектите на такива диета върху развитието на бъбречно заболяване все още са под въпрос, неоспоримите ползи от растителното хранене върху някои от най-увреждащите сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, обикновено свързани с бъбречна недостатъчност, като хипертония и диабет, осигуряват обоснования за препоръчване на предимно растителни протеини за пациенти с болни бъбреци. Да, диетата все още не се използва пълноценно, от части защото някои хора намират, че промяната на храненето им е трудна задача. Все пак знаем, че храните, богати на животински протеини, водят до метаболитна ацидоза.
Нашето хранене до голяма степен е киселинно образуващо, защото е дефицитно на плодове и зеленчуци и съдържа големи количества животински продукти. И така, какво направили лекарите? Дали на хората сода за хляб. Вместо да лекуват причината, киселинният товар от храната в резултат на твърде много животински продукти и твърде малко плодове и зеленчуци, те лекуват последствията, казвайки, „О, твърде много киселина? Ами, нека ви дадем малко основа, сода бикарбонат.“ И подействало. Неутрализацията на киселината със сода бикарбонат намалява бъбречната недостатъчност и забавя и увреждането на бъбреците, но сода бикарбонат (содата за хляб) съдържа натрий, така че лекарите може би така добавят просто още един проблем.
Сега, ако пациентите няма да намаляват животинските продукти, поне трябва да приемат повече плодове и зеленчуци. И така, опитали това и вижте, подействало също, и не довело до натрупване на твърде много калий в кръвта. И може да действа дори още по-добре, след като плодовете и зеленчуците имат допълнително предимство да помагат за понижаване на кръвното налягане. Това проучване е важно, защото то илюстрира един много прост и безопасен начин за лечение на метаболитна ацидоза: плодове и зеленчуци. Така че, ключът към спиране на развитието на хроничното бъбречно заболяване може би стои на пазара за плодове и зеленчуци, а не в аптеката.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-chronic-kidney-disease-with-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Погрешна ли е теорията за фибрите?

Храните, съдържащи фибри, може не само да помогнат за предотвратяване на сърдечно заболяване, но също и да го лекуват. Пациентите със сърдечно заболяване, които увеличават приема си на фибри след първия си сърдечен удар, намаляват риска от втори и живеят по-дълго отколкото тези, които не го правят. Ами ако те наистина не искат да получат сърдечен удар преди да е късно? Ако седем грама фибри ни дава 9% намален риск, дали 77 грама на ден ще намали риска ни с 99%? Ами, това именно са консумирали в Уганда, страна, в която коронарното сърдечно заболяване, нашият убиец номер 1, почти не съществува.
Сърдечното заболяване е толкова рядко сред хората, които консумират традиционно растителна храна. Има публикувани статии като тази: „Случай на коронарно сърдечно заболяване в африканските…“? След 26 години медицинска практика най-накрая записали първия си случай на коронарно сърдечно заболяване при един съдия, който консумира частично западна диета, с храни без фибри, като месо, млечни и яйца, вместо някои от растителните храни в диетата си.
Дали случаите са толкова малко, защото африканците по принцип не живеят толкова дълго? Не, общата продължителност на живота е ниска заради заболявания в детството, като инфекции, но когато достигнат средна възраст, те имат най-добрите оцеляващи проценти, благодарение от части на това, че убиец номер 1 на практика липсва. Разбира се, сега начинът на хранене в страната прилича на западния и сега това е и техния убиец номер 1. От на практика несъществуващ до епидемия.
Някои обвиняват прекалената консумация на животински мазнини, други обвиняват твърде малкото фибри, но и двете твърдения стигат до същото решение, диета, центрирана около нерафинирани растителни храни. Всъщност, понякога е по-лесно да убедите пациентите да подобрят храненето си чрез прием на повече полезни храни, за да можа да заменят някои от по-нездравословните опции.
„Хипотезата за хранителните фибри“, първо предложена през 70-те години, привлича вниманието към фибрите като ЕДИНСТВЕНИЯ компонент в храната, който е с такава голяма предпазна сила срещу хронични заболявания. И оттогава определено са се натрупали доказателства, че хората, които приемат много фибри, изглежда са предпазени от няколко хронични състояния, но може би фибрите са просто показател за консумацията на зрели, цели непреработени растителни храни, единственият основен източник на фибри. Така че, може би всички тези проучвания, които показват, че фибрите са полезни, просто показват, че приемът на много нерафинирани растителни храни е полезен.
Фибрите са един от компонентите на растителните храни и да се пренебрегват другите компоненти – като всичките фитонутриенти – означава сериозно да се ограничи нашето разбиране.
Защо д-р Бъркит, Трауел, Пейнтър, Уокър – бащите на теорията за фибрите – залагат всички на фибрите? Едно възможно обяснение за това е, че те са лекари и лекарите обичат да мислят за магически куршуми. Ето как сме тренирани – нали знаете „едно хапче, една операция“. Те са клиници, не нутриционисти, и затова развили подход на редукционизъм. Проблемът с този подход е, че, ако достигнем до грешните заключения, можем да стигнем и до погрешното решение. Бъркин видял, че процентите на заболяване скочили, след като населението преминало от прием на цели растителни храни към рафинирани растителни и животински храни, но вместо да казва на хората, че трябва да се върнем към прием на цели растителни храни, той бил толкова убеден, че фибрите са магическият компонент, неговата основна препоръка била да се яде пълнозърнест хляб – но в Уганда никога не са яли какъвто и да е хляб – както и да се поръсват няколко лъжици трици върху храната.
Но проучванията до този ден, свързани с висок прием на фибри с по-нисък риск от заболяване и смърт, са свързани само с фибри от самите храни, а не от изолирани фибри или екстракти. Не е ясно дали фибрите, консумирани като добавка, са полезни.
В ретроспекция, може би е грешка да се изолират фибри от цялостното поле на растителното хранене. Доказателствата, подкрепящи стойността на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите, за разлика само от фибрите, са се доказали много по-постоянни. Целите растителни храни са това, което е от фундаментално значение за нашето хранене. Фибрите са просто един от многото полезни компоненти на плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените и бобовите. Много от усилията за определяне и изучаване на изолираните фибри биха били по-добре приложими към един подход на цели растителни храни.
Какво щеше да стане, ако Бъркин и другите вместо това бяха настоявали за стойността на растителните храни? Стойността на приема на нерафинирани растителни храни, което включва фибри и фитонутриенти, трябваше да бъде фокус на внимание, а не просто изолираните фибри, което води хората до това да пазаруват на този щанд за фибрите си, вместо на този.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-the-fiber-theory-wrong
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев