Правил съм видеа за медикаменти, добавки и храни за растеж на косата. Ами естествените решения, които можем да използваме директно върху косата?
Завърших видеото за храната с това проучване, според което консумацията на олио от тиквени семки може да увеличи растежа на косата. Ами ако просто го втриваме в скалпа? Работи при мишки, но какво да кажем за хората? Или в този случай, жените: олио от тиквени семки (около 1/4 чаена лъжичка се втрива в скалпа веднъж дневно) се сравнява с миноксидил пяна (5% веднъж дневно) за 3 месеца при жени с падане на косата, свързано с възрастта.
И двете лечения подействали, но лекарството било по-ефективно, въпреки че на 5 пъти по-висока цена. Подобрен експеримент, който сравнява шампоан с 0,2% съдържание на кофеин, което е около 5 пъти по-силно от кафето, и 5% миноксидил, установява, че двете имат подобно действие при оплешивяващи мъже, въпреки че, както при проучването с тиквени семки, нямало трета плацебо група, за да се гарантира, че хората не се подобряват просто така от само себе си (например поради влияние на сезоните като повече коса пада през есента за разлика от пролетта).
Използването на кофеин върху фоликули човешка коса в съд на Петри подобрява растежа на косата и когато най-накрая се провежда такова изследване в сравнение с плацебо, кофеинът печели както при женската, така и при мъжката плешивост с 85% удовлетвореност от резултата при групата, която не е знаела, че използва шампоан с кофеин в продължение на 6 месеца в сравнение само с 36% при групата с плацебо шампоана.
EGCG, една от основните съставки на зеления чай, също може да подпомогне растежа на косата ин витро, както и при оплешивяващи мишки, но не успях да открия клинични изследвания със зелен чай.
Шампоаните с цинк пиритион, които обикновено се използват при пърхот, са по-ефективни за увеличаване плътността на косата при оплешивяващи мъже след 26 седмици, но не достатъчно, така че участниците да забележат разлика в сравнение с 5% миноксидил.
А какво да кажем за локалното лечение с билки, използвано от незапомнени времена? Джинджифилът ни дава добър пример. Той се използва традиционно в Азия срещу опадане на косата и за подпомагане на растежа й. Ако потърсите думата „шампоан с джинджифил“, ще получите над 1 000 резултата. Но когато фондацията за природни науки на Китай най-накрая направи проучване, изследователите се изненадали да открият, че джинджифилът всъщност пречи на растежа на косата. Предвид резултатите, мнението им е, че вместо това джинджифилът може да се използва за премахване на нежелано окосмяване.
Китайският лапад, известен в традиционната китайска медицина като хе шу ву, е растение от семейството на елдата, и се използва като тоник за коса. Както зеления чай, има обещаващи проучвания с гризачи, но никакви клинични изследвания с хора.
Розмаринът, обаче, е изследван. Сто оплешивяващи мъже използвали или миноксидил два пъти на ден, или лосион с розмарин. Отнело 6 месеца, но накрая се забелязва значително подобрение в растежа на косата и в двете групи. Лосионът с розмарин подействал толкова добре колкото лекарството. Можете да си го направите вкъщи като смесите 10 капки етерично масло розмарин на 30 мл вода или към любимия си лосион и после да мажете скалпа с по 1/4 ч.л. два пъти дневно. Това количество масло от розмарин ще ви струва около 1 стотинка на седмица.
Една преглед от 2021 г. за ролята на храненето в развитието и превенцията на загубата на слуха разглежда хиляди статии и заключава: „Храненето, богато на наситени мазнини и холестерол, има вреден ефект върху слуха, а това може да се предотврати с по-ниска консумация.“ Случаят с Мабаан, за който разказах преди време, е доста интересна история, но върху какво почиват заключенията им? Истина е, че при лабораторните животни може да се докаже. Ако учените дават на група плъхове или чинчили допълнително холестерол с храната, могат да докажат, че храненето, предизвикващо атеросклероза, може да увреди вътрешното ухо и да доведе до загуба на слуха дори и без излагане на шум. Но това не означава непременно, че същото важи за хората.
Има убедителни епидемиологични данни. Например, едно проучване с хиляди близнаци успява да докаже връзка между хранене с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В проучването върху слуха Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени, за да се проучи темата за загубата на слуха с напредване на възрастта, холестеролът се оказва, че е най-често свързан със загубата на слуха. Хората, които приемат количеството холестерол, което се съдържа в две яйца на ден, имали 34% по-висок риск от загуба на слуха в сравнение с тези, които приемали по едно яйце. Хората на статини и особено тези на високи дози, се оказва, че имат по-нисък риск. Според изследователите приемът на голямо количество холестерол може да наруши кръвообращението в самото вътрешно ухо или атеросклеротичните възпалителни промени могат да намалят кръвопотока към малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Нека погледнем вътре в артериите, за да видим дали това е вярно.
Степента на коронарна артериална болест на сърцето, изследвана при ангиограма, се оказва тясно свързана със загубата на слуха. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, което засяга цялото артериално дърво, това има отношение към артериите, които захранват вътрешното ухо. Същото е установено и за количеството атеросклеротична плака в каротидните артерии на врата. Колкото повече плака има, толкова по-слаб е слухът и колкото повече плака се открива, толкова по-нисък е тестът за разпознаване на говор. На живо, с помощта на магнитен резонанс, можем да видим атеросклерозата на вътрешната обложка на артериите, снабдяващи вътрешното ухо.
Тъй като мозъчният кръвопоток често е свързан с каротидните артерии, изследователите провериха, дали хората с лош слух имат по-ниска мозъчна кръвопретокова резерва – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват и кръвопотокът намалява. И действително откриват такава връзка. Хората с загуба на слух имат по-нисък максимален мозъчен кръвопоток при възможността на повишаване на дейността – този момент, когато мозъчните артерии се стесняват до максимум. И дали е увреждането на кръвопотока в ранните години на живота просто началото на някакъв общ системен процес на увреждане на артериите, който засяга и тези, които захранват вътрешното ухо? В момента се разработват карти, които ще ви покажат атеросклерозата на артериите в главата ви.
Самото лекарство за статините може да помогне при загубата на слух. Съвсем отскоро беше публикувано проучване срещу контролна група, доказващо, че приемът на статин увеличава устойчивостта към шум и подобрява разбираемостта на говора. Изглежда, че приемът на статини, който вече е показал полза за цялостното здраве на сърцето и мозъка, може също така да има благоприятен ефект върху слуха. Нека се надяваме, че едно ден това може да бъде допълнителен стимул за тези с висок холестерол да спазят препоръките за живота.
Един преглед от 2021 г. относно ролята на храненето в развитието и предотвратяването на загубата на слух с възрастта проучва хиляди статии и стига до заключението, че „диети, богати на наситени мазнини и холестерол, имат вредни ефекти върху слуха, които могат да се предотвратят с по-нисък прием.“ Историята на племето Мабаан, която споменах преди, е интересен пример, но върху какво се базират техните заключения? Въпреки че може да се докаже в лабораторни животни, че допълнителни наситени мазнини или холестерол в диетата влошават увреждането на вътрешното ухо и загубата на слух, дори без излагане на шум, това не задължително означава, че същото важи за хората.
Съществуват и убедителни епидемиологични данни. Например проучване с хиляди близнаци е успяло да установи значителна свързаност между диетата с високо съдържание на холестерол и увреждането на слуха. В Синя планина, което включва хиляди по-възрастни мъже и жени за изследване на загубата на слух с възрастта, храненето с високо съдържание на холестерол се оказва най-силно свързано със загубата на слух. Тези, които консумират количеството холестерол, съдържащо се в две яйца на ден, имат 34% по-голям шанс за загуба на слух, в сравнение с тези, които приемат само количеството от едно яйце. Има и свързаност със съдови причини, където хората на статини, особено при по-високи дози, изглежда са на по-нисък риск.
Изследователите предполагат, че високият прием на холестерол може да се намеси в циркулацията в самото вътрешно ухо, или атеросклеротични възпалителни промени могат да намалят кръвоснабдяването на малките артерии, които захранват вътрешното ухо. Ангиографското определение на степента и сериозността на коронарната болест на сърцето тясно корелира със загубата на слух. Тъй като атеросклерозата е системно заболяване, засягащо целия артериален ствол, това има отношение към артериите, които снабдяват вътрешното ухо. Подобни връзки се наблюдават и за количество атеросклеротични плаки в каротидните артерии в шията.
Най-накрая, аутопсийните данни и преки изображения показват, че степента на загуба на слух корелира с атеросклеротичното стесняване на артериите, доставящи директно вътрешното ухо. За да приключим цялата тази информация с интервенционно проучване, вече имаме такова – Финландското проучване в психиатрична болница.
През 1960 г., една от психиатричните болници близо до Хелзинки променя менюто си, за да намали приема на наситени мазнини. След няколко години болниците си размениха менютата. Това е едно от първите интервенционни проучвания от този вид, което показва, че намаляването на приема на наситени мазнини може да намали смъртността от сърдечни заболявания. И какво се случи със слуха? Той следвал точно същия модел. С увеличаване на сърдечните проблеми, се влошавал и слухът. Когато болниците си разменили менютата, обратното се случило. И не само малко. Хората в психиатричната болница с по-нисък прием на наситени мазнини, на 50 години, имали значително по-добър слух от групата в контролната болница, която била с 10 години по-млада. Изследователите заключават: „Нашите аудиологични изследвания ни довеждат до заключението, че диетата е важен фактор за предотвратяване на загубата на слух.“
Здравословното хранене е свързано с много по-нисък риск от загуба на слуха, а и за трите системи на оценяване качеството на диетата, използвани от тези изследователи, избягването на месото е най-тясно свързано с по-ниския риск. Племето Мабаан от последното ми видео, което запазва слуха си на късна възраст, не приема почти никакво месо, както и захар, която обяснява пълната липса на кариеси по зъбите.
Високогликемичното хранене с рафинирани въглехидрати е свързано със загуба на слуха в напреднала възраст. Ако причината е скокът в кръвната захар, това обяснява защо диабетиците и хората с преддиабетно състояние също имат по-висок риск. Дори сред пълнозърнестите храни, сорго, централна част от храната на племето Мабаан, има нисък гликемичен индекс поради съдържанието си на устойчиво нишесте, което води до 25% по-ниско повишение на кръвната захар в сравнение с пшеницата.
Нарушеното кръвообращение също може да обясни защо шумът уврежда вътрешното ухо, тъй като силните шумове причиняват стесняване на придружаващите кръвоносни съдове. Така може да се изясни връзката между затлъстяването и загубата на слуха. Излишното тегло може би е просто проводник на нездравословното хранене, но възпалителното състояние на затлъстяването само по себе си води до съдово нарушение. Показателите на системното възпаление са пряко свързани със загуба на слуха в напреднала възраст.
Във видеото за мозъчното възпаление представих активаторът на антиоксидантната защита Nrf2, известен и като „пазач на здравето и дълголетието на живите същества.“ Хората, родени с генетичен вариант Nrf2, който не се кодира толкова добре, е значително по-вероятно да развият влошаване на слуха, което означава, че и свободните радикали са замесени в процеса на загуба на слуха.
Можем да погледнем задната част на очите и да измерим количеството макулна пигментация – антиоксидантите лутеин и зеаксантин, които са концентрирани в зеленолистните – и да ги свържем с по-добрия слух. Данните върху приема на антиоксиданти и загубата на слуха са смесени. Например витамин C. Някои проучвания показват, че по-високият прием на витамин C е свързан с по-добър слух, а други не успяват да открият значителна връзка.
Единственият начин да се разбере дали антиоксидантите помагат или не, както знаете, е да е направи проучване. Добавянето на антиоксиданти към храната на плъхове изглежда помага за предотвратяване на загуба на слуха с напредване на възрастта, но същото нещо при мишки изглежда няма ефект. Най-вълнуващите предклинични данни са от проучване, в което възрастни плъхове, които приемали боровинки, изглеждали така, сякаш слухът им се е възстановил, всъщност накрая се оказали в по-добра форма от младите плъхове. Чакайте малко, мислех, че клетките на косъмчетата не се регенерират?
Способността ни да чуваме няма общо само с ушите, но и с мозъка. Като остаряваме, слуховата кора в темпоралния лоб на мозъка губи част от способността си да различава и разбира говора, дори и в тиха среда. Не са нужни само сетивни звуци, но трябва и да ги разбираме. Тук идват на помощ боровинките, които лекуват свързаните с възрастта когнитивни дефицити при слухова обработка. Ами хората? Има проучвания с липсващи контролни групи, които съобщават за подобрение в слуха с помощта на антиоксидантни добавки като витамини A, E, C и алфа-липоева киселина.
Но при правилни тестове в рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контрола и цял списък с антиоксидантни, добавките се провалили – никакъв ефект върху нито един от показателите за измерване на слуха. Има ли добавка, която е доказано, че помага със слуха при възрастните? Да, фолиевата киселина, формата на фолат, която се съдържа в бобовите и зеленолистните. Някои наблюдателни проучвания са установили, че по-високите нива на фолат в кръвта са свързани с по-добър слух, но може би това е просто показател на по-здравословно хранене като цяло.
Така че, холандските изследователи провели амбициозно 3-годишно двойно тайно проучване с плацебо контролна група, което рандомизира над 700 по-възрастни мъже и жени, които приемат 800 μg фолиева киселина на ден или неразличимо плацебо. Тези, които са приемали фолиева киселина, страдали от значително по-малко загуба на слуха на честотата на говора. Ефектът е по-скоро малък, например процентът мъже, кандидати за слухови апарати на 75-годишна възраст, спада от 33% на 22% с помощта на фолиевата киселина.
Забележете, че проучването е направено в Холандия, където по това време храните не са били обогатени с фолиева киселина. В САЩ, където добавянето на фолиева киселина е задължително за рафинираните зърнени продукти от десетилетия, не е ясно до каква степен ще има полза от добавките. Независимо от това, най-полезните източници са тъмнозелените листни зеленчуци и бобовите. (чаша сварена леща набавя 90% от дневните нужди на един възрастен човек.)
В САЩ загубата на слух, свързана с възрастта, засяга около четвърт от хората на 60 години, над половината от тези на 70 и 80% от тези на 80. Над 95% от столетниците се оказва, че имат тежка загуба на слуха. Поради нарушената комуникация, това може да доведе до социална изолация, самота и депресия. Може дори да застраши живота на човек заради увеличаването на автомобилни катастрофи.
Какво можем да направим, за да предотвратим загубата на слух с напредване на възрастта? Смята се, че това е част от процеса на остаряване, но това си мислехме и за патологични състояния като високото кръвно налягане. По-голямата част от хората в крайна сметка развиват хипертония, също както и загуба на слуха; така че това би трябвало да е неизбежно последствие от остаряването, нали?
Но после се установява, че има хора в селските райони на Африка и Азия, които се хранят и живеят по-здравословно и нямат повишение в кръвното налягане с напредване на възрастта. Изглежда, че хипертонията е по-скоро избор на начин на живот, а не ефект от остаряването, а същото важи и за загубата на слуха.
Племето Мабаан, което живее в суданската пустиня, се оказва, че запазва слуха си до късна възраст. Други проучвания върху изолирани местни жители установяват, че излагането на съвременната цивилизация изглежда подкопава това предимство. Какво има в съвременния свят, което води до загуба на слуха с напредване на възрастта?
Загубата на слуха с възрастта е резултат от преждевременна смърт на сензорните клетки на косъмчетата във вътрешното ухо, които предават вибрациите към електрическите сигнали в мозъка. Веднъж след като са изгубени, те не порастват отново, така че превенцията е жизненоважна. Въпросът е какво ги убива?
Едно проучване с над 2 000 близнаци открива, че наследствеността на влошаването на слуха с възрастта е само 25%; така че по-голяма част от риска се дължи на негенетични фактори. Рисковите фактори включват излагане на силен шум, пушене и ототоксични (увреждащи ухото) лекарства. Излагането на шум рано в живота изглежда прави вътрешното ухо по-податливо на остаряване. Според проучвания върху животни излагането на ниски нива постоянен шум над 60 децибела също може да е вредно. Това не е установено при хората, но ако използвате машина за бял шум, за да заспите, няма да навреди, ако проверите дали е под 50.
Медикаменти, за които е известно, че са ототоксични, включват антибиотици аминогликозид (като стрептомицин, амикацин, неомицин и канамицин), които са сред най-високорисковите лекарства за токсичност на клетките. Но NSAIDS, противовъзпалителни медикаменти като аспирин, ибупрофен и напроксен, както и диуретиците (например фуроземид, продаван под името Лакикс) също са свързани с прогресивна загуба на слуха.
Ключът към запазване на слуха в напреднала възраст при племето Мабаан може би е храната им. Причината, поради която изследователи смятат, че храненето вероятно влияе на запазването на слуха им, е защото това влияе и на още нещо: липса на заболяване на коронарната артерия. Това, което убива повечето хора в индустриализирания свят, изглежда изобще не ги докосва. Кръвното им налягане е идеално през целия им живот, 110 на 70 на 70-годишна възраст, докато ние се сдобиваме с хипертония, надвишавайки 130/80 още от 40-годишна възраст. И нищо чудно – храната им е „почти без животински протеини“ и е центрирана около пълнозърнести храни. В допълнение към силния шум, атеросклерозното задръстване на малките кръвоносни съдове и храненето може би са скритата причина за загубата на слуха с напредване на възрастта в останалата част от света. Но няма как да знаем докато не изследваме, а това ще разгледаме в следващото видео, след като научим и за една добавка, за която е установено, че забавя процеса на загуба на слуха.
Здравословните растителни диети са свързани с по-ниска обща смъртност, до 34% по-нисък риск от смърт от каквито и да е причини за средно период от 8 години, само ако има по-голяма, а не по-малка консумация на полезна растителна храна. Ако това продължи, продължителността на живота ви ще се увеличи с още 4 години. Един мета-анализ на няколко проучвания, проследяващи над половин милион души за 25 години установява значително по-ниска честота на сърдечни заболявания и като цяло смърт сред хората на растително хранене. Не е изненада, че според един системен преглед растителното хранене може да спре или дори да излекува убиец номер 1 – сърдечно-съдовото заболяване.
Хората на пълноценно растително хранене обикновено са значително по-слаби, с по-ниски нива на LDL холестерол, триглицериди, кръвна захар, кръвно налягане, значително по-малко възпаление и по-малко удебеляване на стената на каротидната артерия (симптом на атеросклероза с помощта на ултразвук на врата)––толкова добри показатели, като тези на спортистите, които бягат по 80 467 км, което се равнява на две обиколки около земята.
Промените в рисковите фактори могат да се случат бързо, както е доказано от програми с неограничена растителна храна (на корем). Например, резултатите от първите няколкостотин участници от 15-дневната програма за начинаещи, създадена от медицинския институт с нестопанска цел Рочестър, наскоро бяха публикувани. При пълноценно растително хранене затлъстелите пациенти отслабнали средно с по 3 кг без контролиране на порциите или броене на калории или въглехидрати. Кръвната захар на гладно при диабетиците спада с 28 единици. Хората с LDL холестерол над 100 имат спад от 33 единици (сравним със спада от някои статини), а хората с високо кръвно налягане имали 17 единици понижение на систоличното кръвно налягане, което е по-добре от понижението с лекарства, и всичко това само за 2 седмици!
Проучвания, които датират от преди 40 години, показват, че хората, които не приемат месо, имат и подобрена „реология“, което означава по-добро протичане на кръвта, а това допринася към сърдечно-съдовата функция. Последващите интервенционални проучвания, които разглеждат откритията в този промеждутък от време, показват че преминаването към растително хранене може да подобри реологичните показатели в рамките на 3 до 6 седмици. Възможно ли е кръвта на вегетарианците да протича твърде добре? През 2019 г. едно проучване с хиляди вегетарианци британци, наречено EPIC Оксфорд, установява, че те имали по-висок риск от хеморагичен (кървящ) инсулт. Те имали толкова нисък риск от сърдечно заболяване и като цяло по-малко сърдечно-съдови заболявания (а няколко проучвания не откриват като цяло повишен риск от смърт от инсулт) но защо има по-голяма честота на инсулт? Предполагам, че е заради дефицит на витамин B12, който може да доведе до завишени нива на свързания с инсулт метаболит хомоцистеин, което обикновено се изчиства от B12.
Това е и причината, поради която приемът на добавка витамин B12, може да подобри артериалната функция на вегетарианците. Приемът на добавка витамин B12 или обогатени с него храни са жизненоважни за всеки на растително хранене, но видео поредицата ми от 12 части за вегетарианците и риска от инсулт, повлияна от публикацията през 2019 г., беше безсмислена. Оказва се, че вегетарианците нямат по-висок риск от инсулт изобщо.
В отговор на резултатите от EPIC Оксфорд, изследователи по света се събират, за да проверят дали откритията са си проста измислица. През 2020 г. UK Biobank, огромно проучване, което проследява над 400 000 доброволци, потвърждава, че вегетарианците имат по-ниска честота на сърдечно-съдови заболявания и смъртност и нямат по-голям процент инсулти. Две проучвания от Тайван установяват, че вегетарианците имат значително по-нисък риск от инсулт. Проследявайки десетки хиляди вегетарианци в продължение на 10 години, се вижда, че имат само наполовина риска от инсулт, в сравнение с невегетарианци (включително 64% по-нисък риск от хеморагичен инсулт). През 2021 г. изследователите от Харвард завършиха и публикуваха анализа си на 200 000+ участници в проучването върху здравето на сестрите, проучване върху здравето на сестрите II и проучването, проследяващо здравните специалисти. И тук не се установил повишен риск от инсулт за вегетарианците, а понижен риск от инсулт сред тези на здравословно растително хранене. Един мета-анализ, който взема предвид всички проучвания, установява, че наистина данните от EPIC Оксфорд са неверни, защото анализът показва реално по-нисък риск от инсулт. Един системен анализ от 2022 г. заключава, че вегетарианските диети и храненето с ниско съдържание на животински продукти са свързани със значително по-нисък риск от хеморагичен инсулт, значително по-нисък риск от исхемичен инсулт и значително по-нисък риск от инсулт като цяло.
Как влияе дъвченето на дъвка върху лошия дъх? В журнала на стоматологичната практика едно проучване сравнява нивата на съединенията, предизвикващи лош дъх, в устата на хората преди и след дъвчене на ментова дъвка в продължение на 15 минути, и се установява, че дъвченето на дъвка значително намалява нивата на всички изследвани летливи серни съединения наполовина, което се отдава на ефекта, че дъвченето на дъвка увеличава слюноотделянето. Откъде знаем, че ментата няма нищо общо? Понеже дъвката без вкус и без никаква активна съставка също действа; така че дъвката наистина може да контролира лошия дъх временно, защото води до слюноотделяне. Това е и причината, поради която се събуждаме с лош дъх сутрин, но той просто изчезва сам, дори и ако не си измиете зъбите. Ето нивата на миризливите летливи серни съединения в дъха на хората веднага след събуждане сутрин, те спадат дори и преди да са закусвали. Това е защото имаме 1 1/2 литра – около 6 чаши – слюнка, която се стича по езика ни ежедневно, но кранчето спира през нощта и бактериите започват да растат в тази остатъчна локва, устата ви през нощта. Слюнката действа поради простия факт, че по-големият обем слюнка позволява увеличено количество летливи серни съединения да навлязат в течността. Вместо да се активират, газовете се разтварят в течността. Това е възможно също и чрез пиене на вода или дъвчене на дъвка, тъй като тя кара устата ви да слюноотделя. Има ли вкус, който може да се добави, за да действа по-добре? Публикувано е едно проучване върху дъвченето на дъвка с вкус на евкалипт. Хората били разделени на групи, като едните дъвчели дъвка с високи концентрации на евкалипт пет пъти на ден, вторите – дъвка с ниски концентрации, а третите – дъвка без вкус. И двете групи с евкалипта значително надделяват над контролната група, както количествено, така и качествено. Добре, но къде да намерим дъвка с евкалипт? Ами канелата? При една бактерия, свързана с наличие на лош дъх маслото от канела я поваля напълно, което означава, че това е обещаваща съставка, която да се добави към продуктите за устна хигиена с цел справяне с лошия дъх, но канелата никак не е ефективна за четири други вида бактерии, свързани с лошия дъх. Всички тези проучвания обаче са проведени само в съд на Петри. Няма как да знаем дали дъвката с вкус на канела наистина помага при лош дъх, докато не направим проучване. Краткотрайният ефект на убиване на микробите с помощта на дъвка, подсладена със захар и с вкус на канела при бактерии, свързани с лош дъх и… изследователите заключават, че наличните в търговската мрежа дъвки с вкус на канела могат наистина да помогнат с лошия дъх, но ако погледнем реално данните, същата дъвка без масло от канела се справила също толкова добре колкото дъвката с канела. Защо са били толкова нетърпеливи да публикуват резултатите, за да предложат такива уникални ползи? Може би защото проучването е финансирано от Wrigley. Изводът е, че дъвченето на дъвка се смята за полезно за намаляване на лошия дъх чрез стимулиране на слюноотделянето и механичното почистване, дори и да няма „активни“ съставки в нея.
Последни коментари