Как да увеличим продължителността си на живот с 12 до 14 години?

Всички искаме да живеем пълен и дълъг живот, нали? Това видео ще разгледа факторите на начина на живот, които да ни позволят да го направим. Вижте го.
Една главна статия, публикувана в Европа преди повече от десет години, озаглавена „Здравословният живот е най-доброто отмъщение“, открива, че придържането към четири прости фактора на начина на живот, може да има потенциално силно влияние върху превенцията на хронични заболявания; тук говорим за почти 80% по-нисък риск от хронични заболявания, 93% по-нисък риск от диабет, 81% по-нисък риск от инфаркт, наполовина по-нисък риск от инсулт и 36% по-нисък риск от рак. Помислете какво означава това. Потенциалът за превенция на заболяванията и смърт е огромен. Само в САЩ всяка година има половин милион инфаркти, половин милион инсулти, един милион нови случаи на диабет и един милион нови диагнози рак. Посланието е ясно: приемането на няколко здравословни навика може да има огромно влияние. Кои са тези четири приказни фактора? Никога да не пушите цигари, да не сте затлъстели, да тренирате по около половин час всеки ден и да се придържате към здравословни хранителни навици, много плодове, зеленчуци, зърнени храни и по-малко месо. Ако следвате тези четири прости правила, буум! Ще се наслаждавате на 80% по-нисък риск от сериозни хронични заболявания.
Какво означава това за риска от смърт? Един пакет от четири здравословни навика предрича четири пъти по-голяма разлика в общата смъртност, като изчисленията се равняват на 14 години в хронологична възраст, което означава, че хората умират при такава намалена скорост, сякаш са с 14 години по-млади. „Накрая, режим за увеличаване на продължителността на човешкия живот.“ Този коментар беше във връзка с това проучване, при което е направен подобен анализ на влиянието на здравословните навици върху продължителността на живота, но този път той разглежда директно населението на САЩ, което е особено важно, тъй като американците има по-ниска продължителност на живота в сравнение с жителите на почти всички останали държави с висок приход. Заключението на изследователите е, че приемането на здравословен начин на живот може значително да намали преждевременната смърт и да удължи живота на американците. Добре, но с колко? Изчислили, че придържането към ниско рисков начин на живот може да удължи продължителността на живота на 50-годишна възраст с 14 години при жените и с 12,2 години при мъжете. Така че, ако сега сте на 50, вместо да живеете до 79 г., ако сте жена, и 75½ ако сте мъж, полагането на грижи за себе си може да ви докара до средна продължителност на живота 93 години, ако сте жена, и 87½, ако сте мъж.
Заключението е, че никога не е късно да върнем часовника назад. Промяната на средна възраст към основни навици, като например поне пет порции плодове и зеленчуци на ден, разходка поне 20 минути на ден, здравословно тегло и без пушене на цигари води до значително намаление на смъртността дори и през следващите няколко години. Говорим за 40% по-нисък риск от смърт в следващите четири години. Така че, правенето на необходимите промени за придържане към здравословен начин на живот трябва да се смята за особено стойностно, а средната възраст определено не е твърде късно, за да се действа.
Освен това, осъзнавайки, че проучването с добавяне на 12 до 14 години живот е основано на данни от здравни работници, се развълнувах за всички потенциални последици. Ако здравните работници започнат да стават по-здрави, те могат да се превърнат в личен пример за по-здравословен живот и накрая да спасят повече животи, а не само техния собствен. Но това са само мечти. Практикуването на това, което проповядваш, може понякога да има обратния резултат. Очевидно „показното отличие може парадоксално да откаже именно хората, които би трябвало да се вдъхновят.“
Човек би предположил, че ако не е лицемер и се опитва да върви по пътя, това просто ще доведе до положителни последици, които вдъхват увереност в другите, нали? Не искате ли инструктор по танци, който може да танцува, учител по музика, който може да свири, лекар, който е здрав? Но тази проста интуиция не успява да вземе предвид притесненията относно това, че другите хора се чувстват неадекватни. Нали знаете как вегетарианците са прицел на изненадващо много враждебност и подигравки. Това е, защото те може да се окажат морално по-висши и да накарат хората да се чувстват така сякаш ги гледат отгоре.
Има една елегантна демонстрация на този феномен в това проучване, където „Хората, отклонили се от принципите, които поемат по рисковия път, заплашват моралната стойност на другите.“ Именно това направили. Участниците в изследването били помолени да извършат расистка задача от един експериментатор и тези морални въстаници, които отказали да се подчинят, били окуражени от наблюдателите, но критикувани от участниците, които вече са преминали през това и за които бунтовническата позиция предполага обвинение към тяхната безгръбначност. Не е ли интересно това?
И така, когато лекарите изобразяват себе си като „олицетворение на здравето“, пациентите могат да си помислят, че се държат все едно са по-висши и непреднамерено унищожават хората, изключвайки именно пациентите, които най-много се нуждаят от помощта им. Можете да видите как някой с проблеми с теглото може да се почувства заплашен и осъждан от лекари триатлети. Но какво да направим? Искаме здрави лекари. Лекарите, които пушат, е по-малко вероятно да кажат на пациентите си да спрат да пушат, лекарите, които са с наднормено тегло, е по-малко вероятно да посъветват пациентите си относно теглото им, а лекарите, които не тренират, е по-малко вероятно да говорят за движение. Това, което можем да направим, за да накараме пациентите да се чувстват по-удобно, е да подчертаем, че ролята ни е да помагаме на хората да постигат собствените си цели за здравето, каквито и да са те. Проучванията показват, че когато лекарите правят това, приемат този подход, това увеличава желанието на лекарите, ориентирани към фитнеса, да надделеят над пациентите. Можем да представим личен пример, докато същевременно унищожават самите хора, които биха имали най-голяма полза от нашите насоки.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-increase-your-life-expectancy-12-to-14-years/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни и ефективни ли са инхибиторите на PCSK9 за LDL холестерола?

Разглеждането на графиките от големи проучвания върху понижаването на холестерола с помощта на статини предполага, че честотата на сърдечно-съдови събития, като инфаркти, ще е близо до нулата, ако LDL холестерола стигне под 60 с цел предотвратяване на първия инфаркт, и до около 30 за тези, които се опитват да предотвратят следващ. Но по-добре ли е да е по-нисък? И безопасно ли е изобщо да имаме такива ниски нива на холестерол?
Не знаехме до изобретяването на инхибитори на PCSK9. Ако това ви звучи познато, то е, защото това е генът, за който разказах в предишното си видео. Това е генът, който мутира, за да даде на хората такива ниски нива на LDL холестерол, и наистина, ето как Биг Фарма измисля идеята да се опита да осакати PCSK9 с лекарства. След инфаркт, интензивното понижаване на LDL холестерола под 70 наистина действа по-добре. Има по-малко смъртни случаи от сърдечно-съдови проблеми, инфаркти или инсулти при LDL под 30, в сравнение със 70 или повече, дори в сравнение с под 70. Има постоянно намаление на риска, дори и при старт от средно 63 и спад на LDL холестерола чак до 21, което не води до поява на някакви странични ефекти.
Може би това не трябва да е изненадващо, имайки предвид, че това са нивата, с които сме родени. Има и един друг вид генетична мутация, която оставя хората с нива на LDL от около 30 през целия им живот и е известно, че те имат изключително голяма продължителност на живота. Чакайте малко! Откъде дойде тази идея, че холестеролът може да падне твърде ниско?
Често повтаряното предположение, че понижаването на холестерола може да бъде опасно заради лишаването на клетките от холестерол, не е подкрепено от никакви доказателства и не отчита изключителните балансиращи механизми, които тялото ни използва. В крайна сметка, не забравяйте как сме еволюирали. До скоро повечето от нас ходеха напред-назад с нива на LDL от около 50, това са нормалните нива за хората. Липсата на доказателства, че ниските или понижените нива на холестерол са някак вредни, е в противоречие с множеството доказателства, че понижаването на холестерола предотвратява коронарното артериално заболяване, убиец #1.
Ами хормоните? След като човешкият организъм има нужда от холестерол за синтезиране на стероидни хормони, като хормоните на надбъбречната жлеза и половите хормони, има притеснение, че количеството няма да е достатъчно. Няма как да знаем обаче преди да тестваме. От десетилетия знаем, че жените на лекарства за понижаване на холестерола нямат проблем с производството на естроген. Нито че понижаването на холестерола повлиява функцията на надбъбречните жлези. Нито че уврежда функцията на тестисите по отношение на производството на тестостерон. Всъщност, статините подобряват еректилната функция при мъжете, което е очакван ефект от понижаването на холестерола. Но ще забележите, че тези проучвания разглеждат само понижаването на LDL холестерола до под 70. Ами ако имаме наистина нисък LDL?
При прием на инхибитори на PCSK9 повечето хора ще стигнат до нива от 40, а някои дори и под 15! И няма доказателства за влошаване на хормоналното производство на надбъбречните жлези, яйчниците или тестисите, дори и при пациенти с нива на LDL от под 15. Рискът от инфаркти намалява пропорционално с намаляването на LDL все повече и повече, дори и под 10 например, без очевидни опасения за безопасността, но това е при продължителен прием на тези лекарства. Най-дългото проследяване до днешна дата е около 6 години, с употреба на множество медикаменти за възможно най-голямо намаление на LDL холестерола. Можем да намерим утеха във факта, че хората с екстремни мутации на PCSK9, което води до доживотно намаление в нивата на LDL до под 20 през целия им живот, си остават здрави и имат здрави деца. Мутациите, които повлияват върху холестерола са всъщност причината за така наречения синдром на дълголетието, но това не означава непременно, че медикаментите са безопасни. Заключението е, че трябва да се опитаме да намалим LDL холестерола си колкото е възможно повече, но са нужни данни с проследяване на много по-голям период от време всеки път, когато се представят нов клас медикаменти. Дотук добре, но имаме само няколко години. Например, разбрахме, че статините повишават риска от диабет чак десетилетия по-късно, след като вече бяха одобрени и приемани от милиони. И да не споменаваме, че инхибиторите на PCSK9 струват по около $14 000 годишно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-pcsk9-inhibitors-for-ldl-cholesterol-safe-and-effective/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-здравословният вид картоф

Високият гликемичен индекс на картофите може да увеличи риска от диабет тип 2, може би чрез хронично прекомерно стимулиране на клетки, които произвеждат инсулин в панкреаса. В последните две видеа обясних как можете да намалите гликемичното въздействие на белите картофи като ги консумирате студени или като ги охладите и после ги претоплите или им добавите броколи, лимонов сок или оцет. Какво още можем да направим?
Ако спомняте, имах едно видео преди няколко години, което показа как пигментите в ярко оцветените горски плодове могат да действат като блокатори на нишестето. Така че, ако ще консумирате храни с висок гликемичен индекс, по-добре е да облекчите влиянието им като например добавите малини на препечената си филийка или ягоди към корнфлейкса, както и може да поръсите палачинките си с боровинки. Не, не казвам да слагате къпини в печените си картофите, но при положение, че естествените пигменти в плодовете могат да забавят усвояването на нишестето, какво ще кажете за цветните картофи?
Дори само жълтите картофите от типа на Юкон златни са за предпочитане пред белите, но най-полезни може би са лилавите картофи: не само картофите с лилава обелка, но и лилави отвътре. Ако никога не сте виждали лилави картофи, те са забележителни; имат почти неонов син блясък. И не само че изглеждат готино, но и водят до по-малък скок на инсулина и кръвната захар в сравнение с дори жълтите картофи, според което преминаването от жълти или бели към лилави картофи може да има големи ползи за общественото здраве.
Откъде знаем, че причината са самите пигменти, а не други разлики между различните видове картофи? Изследователите опитали да добавят контролна група, включваща горски плодове в желе с картофено нишесте, но това добавя дори повече променливи. В лабораторни условия екстрактите от лилави и червени картофи действат като блокери на нишестето; така че, ако можем да извлечен и да пречистим пигментите на лилавите картофи – кажете това бързи пет пъти – ще можем да премахнем всички други ефекти на различните променливи в картофите чрез добавяне на лилавите пигменти към жълтите картофи. И на вашето внимание, в сравнение с обикновените жълти картофи, може да получите потискане на скока на кръвната захар и инсулина. Така няма да имаме такава прекомерна реакция, при която кръвната захар може да падне под нивата на гладно, както обичайно се случва; вместо това получавате плавно покачване и спадане на кръвната захар, каквото се очаква от храни с по-нисък гликемичен индекс.
Авторите предлагат екстрактът от лилав картоф да се произвежда под формата на добавка или като модерна функционална храна, но тези здравословни съставки могат да бъдат по-евтини, ако се консумират самите лилави картофи.
Ако внимавахте достатъчно, може и да се забелязали в заглавието, че пигментите на лилавите картофи могат да повлияят и върху възпалението. Американската картофена асоциация обича да казва, че картофите са противовъзпалителна храна, но това, което не ви казват, е, че тези ползи може би са ограничени само до цветните картофи. Ако разделите хората на групи, като едните изяждат по 1 малък бял картоф все ден за шест седмици, а другите – жълт или лилав картоф, групата с лилавите картофи ще постигне значително по-ниски нива на възпаление в сравнение с групата на жълтия картоф, измервайки както C-реактивния протеин, така и интерлевкин-6.
Консумацията на цветни картофи изменя и оксидативния стрес. Само няколко часа след прием на голям лилав картоф ще получите 60% увеличение на антиоксидантната сила на кръвта си, а това означава по-малко ДНК увреждане със свободни радикали. Ако сравните антиоксидантната активност на белите, жълтите и лилавите картофи, ще видите, че Юкон голд има около два пъти по-голяма антиоксидантна сила от белите, а лилавите имат 20 пъти повече антиоксиданти. Кое с кое се сравнява, може да видите при горските плодове. Половин лилав картоф има почти същото полифенолно антиоксидантно съдържание колкото половин чаша сини боровинки.
Лилавите картофи могат да увеличат антиоксидантния капацитет на кръвта, докато нишестето на белия картоф може да действа окислително и да го намали. Ако изядете един лилав картоф, през следващите осем часа антиоксидантният капацитет на кръвта ви се повишава. За разлика от него, ако изядете един бял картоф, лишен от всякакъв цвят, ще се окажете с по-лоши нива отколкото в началото. Добре, но това означава ли различни физиологични ефекти?
Да. Ако накарате една група хора да приема лилави картофи, а друга – бели картофи, в продължение на две седмици, ще видите как лилавите картофи подобряват един показател на артериалната скованост, докато белите картофи не правят нищо. И това означава спад на кръвното налягане, дори и при тези, които вече приемат лекарства за кръвно налягане, което предполага, че лилавите картофи са ефективно средство за понижаване на кръвното налягане.
Ами токсичните гликоалкалоидни съставки в картофите? Дозата, която е токсична за хората, започва при около 2-5 мг/кг телесно тегло а леталната доза не е твърде далеч от това. Но средното количество на общите гликоалкалоиди при повечето картофи е под 100 мг/кг, така че при средния американец, който тежи 81 кг, токсичната доза е между 2 и 4 кг картофи. Какво се случва когато доближите този лимит? Възможно е: гадене, повръщане или диария, които лесно могат да се объркат с нещо като гастроентерит или хранително натравяне. На някои хора им прилошава само при 1,25 мг/кг телесно тегло или дори при 1 мг/кг. Това са само около 900 г картофи при средното телесно тегло за Америка. Също така е възможно да започнат да се натрупват, ако консумирате картофи всеки ден. Ами тези хора, които преминават на картофена диета и изяждат по 1 или 2 кг картофи на ден? Могат да правят това без да рискуват да се разболеят, ако белят картофите си, което премахва почти всички гликоалкалоиди.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-healthiest-type-of-potato/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим гликемичното въздействие на картофите

Белите картофи имат висок гликемичен индекс, а консумацията на храни с висок гликемичен индекс може да увеличи риска от диабет. Обикновено след хранене е добре кръвната ни захар естествено да се покачва и да спада. Но при храните с висок гликемичен индекс, като картофите, се получава прекомерен скок на кръвната захар, който води до това тялото да компенсира с инсулина, принуждаващ кръвната захар да спадне повече от обикновено, а резултатът е неблагоприятни последици за метаболизма, като скок на триглицеридите в кръвта. Картофите обаче са добър източник на калий, витамин C и полифеноли, които могат да противодействат на гликемичното въздействие. Това може да обясни защо картофите изглежда имат неутрален ефект, когато става въпрос за продължителността на живота, за разлика от други цели растителни храни, които не са свързани с по-дълъг живот.
В последното видео разгледах метода на охлаждане и затопляне, при който охлаждането на картофите може драстично да намали гликемичния им индекс, дори и ако след това ги затоплите в микровълновата фурна. Как още можем да намалим гликемичното влияние на белите картофи? Отговорът е по същия начин, по който се подобрява всичко останало в хранителния ви живот – добавете броколи. Едновременната консумация на две порции сготвени броколи заедно с картофеното пюре определено ще свършат работа и ще намалят нуждите от инсулин с почти 40%. За разлика от това, добавянето на пилешки гърди влошава нещата, а добавянето на риба тон ги влошава още повече, като почти удвоява количеството инсулин, което тялото трябва да изпомпа.
Защо растителният протеин подобрява нещата, а животинският протеин ги влошава? Защото намалената консумация на верижни аминокиселини подобрява метаболитното здраве.
Говоря за това в книгата си „Можем без диети“, както и във видеото по темата. Говорейки за „Можем без диети“, помните ли частта с оцета? Ето колко могат да скочат кръвната захар и инсулина на някой в пред диабетно състояние само от един геврек. Ако изядете същия този геврек с една супена лъжица ябълков оцет, разреден с една четвърт чаша вода, обаче, влиянието е значително по-малко. Действа ли и при картофите?
Самото охлаждане на картофите може да намали скока на кръвната захар и инсулина, но не и да доведе до значителен спад и при двете, просто трябва да прибавите по около една супена лъжица оцет, за да намалите нивата до 30 до 40%. И това само с обикновен бял дестилиран оцет.
Дали причината е самият оцет или всяка друга кисела подправка би свършила работа? В едно лабораторно изследване лимоновият сок се оказало, че има забележителни ефекти на блокиране на нишестето, но няма как да знаем дали действа при хората, докато не направим проучване. И наистина, лимоновият сок намалява гликемичната реакция към хляба. И то не само с малко, а с цели 30%. Участниците пиели по половин чаша лимонов сок, но това го прави дори още по-забележително, защото в него добавяли и по половин чаена лъжичка захар, и все пак отново имали по-добра реакция на кръвната захар. Оцетът е по-силен обаче. Само една до две супени лъжици на ден оцет, разреден във вода, може значително да подобри както краткотрайния, така и дълготрайния контрол на кръвната захар при диабетиците, именно поради което лекарите е добре да вземат предвид консумацията на оцет като част от съветите си за хранене за пациенти с диабет.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-reduce-the-glycemic-impact-of-potatoes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Гликемичният индекс на картофите: защо трябва да ги охладите и да ги затоплите повторно?

Ако систематично разгледаме всички най-добри проучвания върху консумацията на картофи и риска от хронични заболявания, ще намерим връзка относно риска от диабет тип 2 и хипертония. Да, но това се отнасяше за пържените картофи. Консумацията на варени, печени или пюрирани картофи не е свързана с риска от високо кръвно налягане, но все още я има досадната връзка с диабета. Като цяло консумацията на картофи не е свързана с риска от много хронични заболявания, но варените картофи могат потенциално да доведа до малко увеличение в риска от диабет. Това е една от причините, поради които някои хора поставят под въпрос дали трябва картофите да се смятат за зеленчуци, докато се опитват да достигнат препоръчителната си дневна порция плодове и зеленчуци.
Ако разгледате други цели растителни храни, ядки, зеленчуци, плодове и бобови (боб, грах, нахут и леща), те са свързани с по-дълъг живот. Значително по-нисък риск от смърт от рак, смърт от сърдечно-съдови заболявания, като инфаркти, и 25% по-малък шанс от преждевременна смърт от всички причини, взети заедно. Но няма така защита от картофите при рак, сърдечно заболяване или смърт като цяло. Така че, фактът, че картофите не изглежда да повлияват върху смъртността, може да се разглежда като недостатък. Не са като месото, което може реално да скъси продължителността на живота ви, но може и да има алтернативна цена за приема на бели картофи, тъй като всяка хапка картоф е изгубена възможност да сложите нещо дори още по-здравословно в устата си, нещо, което активно може да удължи живота ви.
Картофите са като нож с две остриета. Причината, поради която консумацията на картофи може да има неутрално въздействие върху риска от смъртност, е че всички фибри, витамин C и калий в белите картофи могат да се разбалансират от вредните ефекти на високия им гликемичен индекс. Храните с висок гликемичен индекс не само са тясно свързани с развитие на диабет тип 2, но и сегашните доказателства показват, че тази връзка е причинно-следствена.
Една фронтова група за картофената индустрия, наречена Съюз за изследвания върху картофите, финансира проучване, което установява, че приемът на непържени картофи не повлиява показателите на кръвната захар, но тук правили сравнения с белия хляб; това не ни говори много. Храните с гликемичен индекс (ГИ) над 70 са класифицирани като високогликемични храни, храни с висок гликемичен индекс, а храните под 55 са нискогликемични. Чистата захарна вода например често е със стандарт от 100 ГИ. Белият хляб и белите картофи са чак там като храни с висок гликемичен индекс. Ако ги сравните с целите зърнени храни, като например с лющен ечемик, храна със супер нисък ГИ, ще видите как рафинираните зърна и картофите просто нямат база за сравнение.
Има ли някакъв начин, по който все пак можем да ядем картофи, като някак си намалим техния гликемичен индекс? Ако сварите картофите и след това ги оставите в хладилника да се охладят, част от нишестето кристализира във форма, която не може отново да се разгради от ензимите, хранещи се с нишесте в червата. Количествата на това така наречено устойчиво нишесте са относително малки, обаче, което означава, че е трудно да препоръчваме студени картофи като решение. Но при изследванията реално се вижда драстичен спад в гликемичния индекс на студените картофи, сравнение с топлите. И така, чрез консумация на картофи под формата на картофена салата например, ще получите почти 40% по-нисък гликемичен индекс. Ето защо охлаждащият ефект може да забави скоростта, при която се разгражда и се усвоява нишестето. И така, за хората, които искат да минимизират гликемичния си индекс, е добре да сготвят предварително картофите и да ги консумират студени или претоплени. Недостатъкът на яденето на студени картофи е, че може и да не са толкова вкусни, колкото топлите картофи. Но можете да извлечете ползите и от двете като ги охладите, после ги затоплите отново, а това и направили в това известното проучване, което разгледах в книгата си „Можем без диети.“ Най-засищащата от всички видове изследвани храни са варени картофи, които после са охладени и затоплени наново.
Картофите съдържат един протеин, който потиска апетита, наречен протеазен инхибитор II, но начинът, по който приготвяте картофите, е от значение. Както варените, така и пюрираните картофи са значително по-засищащи от пържените картофи. Това обаче важи за пържените картофи. Ами печените картофи? Хората имали голям спад в апетита след прием на варени пюрирани картофи, в сравнение с белия ориз или бялата паста, а това е точно там, където пържените картофи не действали, както и печените. И така, въпреки че могат да бъдат най-добрия ви приятел, те не са много засищащи.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/glycemic-index-of-potatoes-why-you-should-chill-and-reheat-them/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Увеличават ли картофите риска от високо кръвно налягане и смърт?

Приемът на картофи и случаите на хипертония. Изследователи от Харвард проследили храненето и заболяванията на над 100 000 мъже и жени десетилетия наред и открили, че тези, които приемат най-много картофи – дори само печени, варени или на пюре, не само пържени картофи и чипс, изглежда имат по-висок риск от развитие на високо кръвно налягане. Но какво слагат хората на картофите? Сол, да не споменаваме масло; така че, може би картофите са просто невинни наблюдатели. Може би… но изследователите направили опити да изключат ефектите от солта и наситените мазнини и изглежда все пак има връзка между консумацията на картофи и високото кръвно налягане.
Може би хората, които ядат картофи, ядат месо с картофи. В крайна сметка, същите тези учени от Харвард откриват, че месото, включително пилешкото само по себе си, изглежда е свързано с повишен риск от хипертония, а същото е дори и с умерени количества риба тон от консерва. В проучването с картофите се опитали да изолират всички останали ефекти от консумацията на всички видове животински храни. И все пак установили повишен риск от картофите и се притеснили, че връзката между приема на картофи и хипертонията може да бъде важен проблем за общественото здраве. Преди предполагахме, че картофите могат всъщност да понижат кръвното налягане, имайки предвид високото им съдържание на калий, но са намерени доказателства за обратния ефект.
Две подобни проучвания, проведени в Средиземноморска Европа не открили никаква връзка между консумацията на картофи и високото кръвно налягане. Може би това е, защото хората не потапят картофите си в масло и заквасена сметана в тази област, а вместо това консумират картофи с други зеленчуци. Хората от Харвард опитали да контролират за вредните солени и мазни съставки, свързани с приготвянето на картофите на Запад, също както тези изследователи опитали да изолират всички допълнителни зеленчуци, но човек не може да контролира всичко.
Основната причина, поради която ни интересува кръвното налягане, е защото ни интересуват последиците. В две проучвания от Швеция, където хората предимно консумират варени картофи, не са намерени доказателства, че консумацията на картофи е свързана с риск от сериозно сърдечно-съдово заболяване и не е открита никаква връзка между консумацията на картофи и риска от преждевременна смърт, която е установена в южна Италия. В САЩ обаче консумацията на картофи е свързана с повишена смъртност: цели 65% по-висок риск от смърт от сърдечно заболяване, 26% повишен риск от инсулт с фатален край, 50% по-висок риск от смърт от рак и повишен риск от смърт от всички причини, взети заедно. Всичко това изчезва след корекция на съпътстващите фактори. С други думи, причината не са картофите. Хората, които консумират картофи, просто пушат или пият повече, или приемат повече наситени мазнини. След като се изолират всички останали фактори, връзката между картофите и смъртта изчезва.
Това е потвърдено и в проучването NIH-AARP, най-голямото такова проучване върху храненето и здравето в човешката история. Изследователите установяват, че ако просто отделите картофите, те няма да са свързани с повишен риск от смърт, с изключение може би на пържените картофи, които са свързани с повишен риск от смърт от рак. Ако вземем заедно всички проучвания, общо 20, ще видим, че няма значима връзка между консумацията на картофи и смъртността, въпреки че, отново пържените картофи са изключение. Дори само два пъти на седмица пържените картофи могат да удвоят риска от преждевременна смърт, независимо от други фактори; но консумацията на непържени картофи изглежда е неутрална.
Смешно е. Правил съм много видеа за това как растителните храни не са еднакви, като става въпрос за полезни и вредни режими на растително хранене. До днешна дата изследователите създадоха не само цялостен индекс на растителното хранене – оценка на растителните и животинските храни – но също и индекс на здравословната растителна диета (ИЗРД) и индекс на нездравословната растителна диета (ИНРД). Здравословният индекс подчертава важността на целите растителни храни, докато нездравословният индекс оценява колко растителни храни с ниско качество приемате, групирайки картофите наред с газираните напитки, тортите и белия хляб. Но след като разгледате цифрите, се вижда, че колкото повече растителна храна консумирате, толкова по-дълго ще живеете и толкова по-нисък ще е рискът от сърдечно-съдово заболяване. С други думи, приемът на повече растителни и по-малко животински храни е свързан със значителни по-нисък риск от преждевременна смърт. Тези ползи са ограничени, обаче, само за тези, които се хранят с по-здравословни растителни храни, но се изненадали, че хората, приемащи преработени растителни боклуци, не живеят значително по-кратък живот. Може би това е, защото те консумират по-малко животински продукти, а това е наистина определящо на продължителността на живота тук, или може би липсата на връзка между по-малко здравословните растителни диети и смъртността се дължат на факта, че картофите един вид спасяват положението. И наистина, по-високият прием на картофи изглежда има предпазна роля; предвид тези противоречиви открития, бъдещите проучвания е добре да обмислят просто да поставят пържените картофи в списъка с нездравословни храни.
По отношение на смъртността, пържените картофи може и да не са толкова вредни колкото пърженото месо – пърженото пиле и пържената риба – но това не ни говори много. Данните за смъртността от пържените картофи донесоха на индустриалната търговска група Картофи САЩ малко гневни упреци, напомняйки на читателите, че наблюдателните проучвания могат да докажат само връзка, но не и причина, на което авторите отговарят, „нашите данни допълват належащите призиви на здравеопазването да се ограничи консумацията на пържени картофи.“ Пържените картофи могат да бъдат толкова вредни, че да стане неетично да се извършват интервенционални проучвания и да се принуждават хората да ги консумират.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-potatoes-increase-the-risk-of-high-blood-pressure-and-death/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Наистина ли картофите увеличават риска от диабет?

Това е първото от петте видеа в поредицата за картофите. В тази поредица ще разгледаме гликемичния индекс, кой е най-добрият начин за приготвянето им и кои картофи са най-полезни.
Проблемът за белите картофи започна през 2006 г., когато Харвардското проучване върху здравето на медицинските сестри, което проследява храненето и заболяванията на десетки хиляди жени в продължение на 20 години, открива, че по-големият прием на картофи е свързан с по-голяма вероятност от сдобиване с диабет тип 2. Чакайте малко. От стотиците килограми картофи, които американците консумират всяка година, повечето са в пържена форма на картофен чипс или пържени картофи. Какво се случва, когато разгледали специфично картофеното пюре и печените картофи? Установена е същата връзка с диабета. Добре, но какво приемат в повече хората, които ядат картофи? Ще ви дам идея като перифразирам това като: какво приемат в повече хората, които ядат месо и картофи? Наистина, хората, които ядат повече картофи, ядат и повече месо, а знаем, че самият животински протеин е свързан с повишен риск от диабет. Но изследователите опитали статистически да регулират това и независимо от всичко отново установили повишен риск от картофите.
Добре, както слагат хората на печените картофи и картофеното пюре? Масло и заквасена сметана. Отново, изследователите опитали да регулират други фактори от храната, както и ефективно разгледали съотношението между растителни и животински мазнини и дали хората, консумиращи картофи, пият повече газирани напитки или може би си спестявали приема на други зеленчуци, и отново се оказва, че има така връзка между картофите и диабета.
Добре, но това е само едно проучване. До 2015 г. изследователите от Харвард разгледали и други кохорти, включително и проучването, проследяващо мъжете здравни работници, което цели да допълни проучването на жените медицински сестри, и продължавали да откриват малко увеличение в риска от диабет, свързано с печени, варени или пюрирани картофи, въпреки че пържените картофи се оказали почти пет пъти по-вредни. Авторите стигат до заключението, че картофите се смятат за здравословен зеленчук според насоките за хранене; текущите открития обаче налагат сериозни съмнения върху тази класификация. Уолт Милет, председател на харвардския факултет по хранене по това време, добавя още една идея, а именно картофите да бъдат категоризирани като захарните изделия.
Един мета анализ на консумацията на картофи и риска от диабет тип 2, публикуван през 2018 г., комбинира всички шест проспективни проучвания, направени до тогава, и установява около 20% увеличение в риска от диабет, свързан с всяка порция картофи на ден, заключавайки, че дълготрайната висока консумация на картофи може би е тясно свързана с повишен риск от диабет. Но отново, в повечето случаи става въпрос за пържени картофи, а знаем, че има всякакви гадости в тях, като крайните продукти на гликацията в пържените с много мазнина храни. Изследователите не успели да оценят пържените картофи и непържените картофи. Дори само три порции пържени картофи на седмица са свързани с почти 20% по-голям риск от диабет тип 2, докато има съвсем малък риск, свързан с картофите като цяло, а той включва и пържените картофи.
Най-големият производител на замразени пържени картофи в света оспорва това заключение, твърдейки, че при 1 на всеки 3 порции пържени картофи, консумирани на планетата, и милиардите долари от това, те имат парите да финансират прегледи като този, който поставя под съмнение науката. Но тук наистина имат право. Наблюдателните проучвания не могат да докажат причинно-следствена връзка, а може би консумацията на картофи, дори и печени картофи, е просто показател за нездравословна хранене като цяло. Колкото и изследователите да се опитват да вземат предвид тези други фактори, както ни напомня картофената асоциация на Америка, не е възможно напълно да разделим ефектите от картофите и пържените картофи от ефектите, свързани с нездравословното стандартно хранене на американците. Само да имаше държава, където консумацията на картофи е свързана със здравословно хранене.
Ако консумацията на картофи и там е свързана с диабет, то тогава вече трябва да се притесняваме. Седмо проучване, но този път от Иран, където не само има най-голяма консумация на варени картофи, но и тези, които се хранят с картофи, имат най-здравословната диета и приемат най-много цели растителни храни – плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и бобови. И въпреки че изследователите опитали да изолират другите фактори от храната, хората, приемащи най-много варени картофи, имали една наполовина риска от развитие на диабет. Това подкрепя идеята, че е трудно напълно да се отделят само картофите. Заключението е, че според този системен преглед нямаме убедителни доказателства до днешна дата, че приемът на картофи като цяло е свързан с диабет тип 2, но все пак може би трябва да задържим пържените картофи.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-potatoes-increase-the-risk-of-diabetes/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев