Научният консенсус върху здравословното хранене

Преди около едно десетилетие, Американската сърдечна асоциация изрази притеснение, че „целта им да подобрят сърдечно-съдовото здраве с 20% до 2020 г. няма да бъде постигната, ако продължават сегашните тенденции.“ През 2006 г. повечето хора вече бяха спрели тютюнопушенето и почти бяха достигнали целите си относно движението и спорта. Но когато стана въпрос за здравословно хранене, само около 1% получили 4 или 5 като оценка на храненето си с вариация от 0 до 5, и това са така наречените „идеални“ критерии, като например пиене на по-малко от четири и половина чаши сода на седмица.
През последното десетилетие са забелязани промени и само 1% от американците достигат дори тези основни критерии. Но имайки предвид техните агресивни цели с подобрение от 20% до 2020 г., те се надявали да подобрят този 1% на около 1,2%! Добре, как можем да направим това? Нека разгледа подобренията от 2019 г., изглежда, че сме тръгнали надолу до един на хиляда, вече дори не може да се види зеления цвят. И тийнейджърите в Америка получили една голяма дебела нула.
Нищо чудно, може би, че „за всички мерки, свързани със смъртността, САЩ се класират на 27-мо или 28-мо място сред 34 индустриализирани държави.“ „Гражданите, които живеят със значително по-нисък БВП и по-ниски разходи за здравето на глава на населението… имат… по-нисък процент смъртност, отколкото тези в САЩ.“ Словения ни бие с три държави напред, с 24-то място по отношение на продължителността на живота, в сравнение с нашето 27-мо. И наскоро изглежда сме отишли на 43-то, въпреки че харчим милиарди за здравеопазването – повече от всяка една друга държава.
Кой е водещият рисков фактор за смърт в САЩ? Това, което ядем. Стандартната американска диета си е направо трепач – буквално. Тези милиарди за здравеопазване не адресират основната причина.
Вижте някои от тези красиви криви на смъртността от рак на белите дробове. Отнело десетилетия най-накрая да се преобърнат процентите, но е много хубаво най-накрая да се види този спад. Кога ще видим същото нещо с храненето?
„Приблизително 80% от хроничните заболявания и преждевременната смърт могат да бъдат предотвратени чрез спиране на пушенето, наличие на физическа активност и придържане към здравословно хранене.“ Но какво точно означава „здравословно хранене“? За съжаление, това, което чуваме по медиите за храненето често е непостоянно и противоречиво. „Има натиск в рамките на днешния конкурентен журналистически пазар за сензации. Може би дори има възпиращ фактор, който да представя фактите в… контекст…“ за да се продават повече списания. И тази статия е написана още през 1997 г., преди ерата на заглавията от типа clickbait. Всъщност, преди около три четвърти от века беше забелязано, че за съжаление „темата за храненето изглежда има специално отношение към недоверчивия социален фанатик а в областта на рекламата – безскрупулния“, комбинация, „за която е изчислено, че причинява отчаяние в сърцето на уравновесения обективен учен.“
„Най-важният проблем за здравеопазването, който срещаме, може би са лошите избори относно начина ни на живот, въз основа на лоша информираност.“ Също както при тези, които отричат промените в климата; „съветите за здравословно хранене а покрити от критики, книги за спазване на диети, [интереси на индустрията], и погрешна информация в медиите.“ Може би това, което ни трябва, е нещо като междуправителствения панел върху климатичните промени, но за храненето.
Тези дни „нито един експерт, независимо от академичното си положение или репутация, има смелостта да преодолее пречките, създадени от объркващите медийни съобщения и ефективно да даде основополагащите принципи на здравословния живот… на хората.“ Ами ако имаше обаче „глобална коалиция, състояща се от голям брой различни експерти по храненето, които колективно да представляват гледните точки, поддържани от по-голяма част от учените, лекарите и специалистите…“? Това може да „служи като водещ източник на точна информация за храненето с цел подобряване на здравето и превенция на заболяванията.“ Бум! „Инициативата за истинско здраве беше създадена за тази именно цел.“ Коалиция с нестопанска цел от стотици експерти от няколко десетки страни, които се съгласяват на общ консенсус относно основите на здравословния начин на живот. Вижте https://www.truehealthinitiative.org/. Внимание, спойлер – най-здравословната диета е тази, която основно се състои най-вече от минимално преработени растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-scientific-consensus-on-a-healthy-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко по-дълго ще живеете, ако приемате статини?

В отговор на обвиненията, че описването на ползите от статините само по отношение на намаляване на относителния риск е статистическа измама, създадена за да дава впечатлението, че статините са по-ефективни, отколкото в действителност, беше посочено, че проблемът с описването на нещата по отношение на намаляването на абсолютния риск или „цифрата, необходима за лечение“, е че те могат да зависят от продължителността на проучването. Например, да кажем, че има някакво заболяване, за което има 2% шанс да ви убие всяка година, но има някакво лекарство, което намалява риска с 50%. Това звучи невероятно, но след това осъзнавате, че в края на годината рискът е паднал само от 2% на 1%, така че намалението на абсолютния риск е само 1%. Ако 100 души се лекуват с медикамента, вместо двама да умрат, ще умре един. Така че, ще трябва да лекувате 100 души, за да спасите един живот, значи има 99% шанс приемът на медикамента цяла година да няма никакъв ефект при вас. За да кажем, че медикаментът намалява риска от смърт с 50%, изглежда, че преувеличаваме. Но помислете. Ползите се натрупват с времето. Ако имате 2% шанс от смърт всяка година, година след година, след няколко десетилетия повечето от хората, които са отказали лекарството, ще са починали, докато повечето, които са приемали лекарството, ще са живи. Да, може би през първата година, когато сте го приемали, е имало само 1% шанс, че ще спаси живота ви, но накрая може да се окажете с голяма вероятност лекарството все пак да ви спаси живота.
Това е причината, поради която използването на относителния риск е логично. Абсолютният риск се променя в зависимост от това за какви времеви граници говорим, но с относителния риск знаете, че какъвто и риск да имате, можете да го намалите наполовина, приемайки лекарството. Статините намаляват риска ви само с 25%, но тъй като сърдечно-съдовото заболяване е убиец номер 1 на мъже и жени, ако не искате да промените храненето си, това е силен аргумент в полза на този вид лекарства. Можете да видите същата зависимост при продължителността на проучванията, разглеждащи „отлагането на смъртта“ при употреба на статини. Колко по-дълго ще живеете, ако приемате статини?
Средното „отлагане на смъртта“ има някои предимства пред други статистики, защото може да предложи по-добро интуитивно разбиране сред основното население, докато статистиката от типа „необходим брой за лечение“ има по-скоро характер на „или печелиш, или губиш“ като при лотарията. Когато статинът предотврати един инфаркт от 100 души, лекувани през последните пет години, не е така, че останалите 99 са загубили. Нивата и на техния холестерол намалели, а развитието на сърдечното им заболяване също вероятно се е забавило, но не достатъчно, за да се хване инфаркта в рамките на това кратко време.
И така, какъв е ефектът на статините върху средната преживяемост? Според ранни изчисления, ако вземем заедно всички проучвания, „средното отлагане на смъртта“ е изчислено на може би три или четири дни. Какво? Кой би приемал лекарство всеки ден години наред, само за да живее няколко дни по-дълго? Добре, нека първо да поставим това в контекста. Три или четири дни е всъщност сравнимо с удължението на продължителността на живота от други медицински интервенции.
Например, то е почти идентично с това от високоефективните ваксини при децата. Тъй като ваксините са били толкова ефективни в заличаването на заразни заболявания, тези дни те добавят само средно по три дни към живота на едно дете. Но разбира се, ако вашето дете именно е редкият случай, който бива спасен, то ще получи целия си живот. Ето защо ваксинираме. Просто изглежда като малка средна полза, защото се разпределя сред милиони деца, които получават ваксините. Същото ли е със статините?
Публикувана е актуализирана оценка през 2019 г., която обяснява, че основното изчисление от три или четири дни е засегнато от много важна слабост, а реалното средно „отлагане на смъртта“ е реално цели 10 дни. Писателите на заглавия се зашеметили от тези данни, но това, което не разбрали, е, че това важи само за продължителността на проучването. Значи, ако очакванията за продължителността на живота ви са само пет години, тогава да, статините може и да увеличат живота ви с 10 дни, но статините са предназначение за прием много по-дълго време. Това, което трябва да знаете е колко по-дълго ще живеете, ако се придържате към лекарствата през целия си живот.
И в този случай няма да са още 10 дни, а цели 10 години. Приемът на статини може да ви позволи да живеете години по-дълго. Това е, защото за всеки милимол на литър спад на лошия си LDL холестерол, може да живеете с 3 години по-дълго, може би дори 6 години по-дълго, в зависимост от това кое проучване четете. Един милимол в американски единици е 39 точки. Ако намалите LDL холестерола си с около 39 точки, може да живеете години по-дълго. Ако спортувате през целия си живот, можете да увеличите живота си само с 6 месеца; ако спрете да пушите, това ще ви даде само 9 месеца; но ако намалите LDL холестерола си с около 39 точки, ще живеете години по-дълго. Можете да направите това, като приемате лекарства или да го постигнете само за две седмици, като се храните с много плодове, зеленчуци и ядки.
Искате ли да знаете кое е по-добре от лекарствата? Нещо важно и основополагащо се е изгубило в споровете за широкото разпространение на лечението със статини. Задължително е пациентите да бъдат информирани от своите лекари, ами листовките на лекарствата, които казват, че не само нивата на холестерол, но и сърдечно-съдовият риск може да се намали значително чрез възприемане на пълноценно растително хранене и без лекарства. Всъщност, промените в храненето с цел намаление на сърдечно-съдовия риск, включително и растителните диети, е доказано, че подобряват нивата на холестерола, както и затлъстяването, хипертонията, системното възпаление и т.н. и т.н. Важността на този растителен подход се увеличава, когато човек разбере, че, за разлика от статините, страничните ефекти – отслабване, повече енергия, подобрено качество на живота – са полезни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-longer-do-you-live-on-statins/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Истинските ползи и страничните ефекти от статините

Лекарите имат задължение да информират пациентите си относно рисковете и ползите от това, което им предписват. Лекарите обаче рядко комуникират цифрите на абсолютния риск, като например „цифрите, необходими за лечение“, с други думи на колкото хора са помогнали лекарствата действително; „цифрите трябва да вредят“, с други думи колко хора реално са пострадали от медикамента; или „удължение на живота“, с колко ще увеличат живота ви, въпреки че пациентите искат цялата тази информация.
Ако лекарите информират пациентите си само за намалението на относителния риск – например, като им казват, че едно хапче ще намали риска от инфаркт с 34% – 9 от 10 ще се съгласят да го вземат. Ако им се даде същата информация, оформена като намаление на абсолютния риск, обаче: „1,4% по-малко пациенти са имали инфаркти“, а при тези, които са се съгласили да приемат лекарството, броят намалява само до 4 от 10. А ако се използват „цифрите, използвани за лечение“, само 3 от 10 пациенти ще се съгласят да приемат лекарствата. И така, ако сте лекар и наистина искате пациентът ви да вземе лекарството, коя статистика ще използвате?
Употребата на статистиката с относителния риск, за да се надуят ползите и статистиката с абсолютния риск, за да се омаловажат страничните ефекти, се смята за статистическа измама. За да видим как човек може да обърне едно проучване, за да изпълни това, нека разгледаме един пример. Ето ги случаите на инфаркти за 5 години при хората, приемали плацебо, в сравнение с тези, приемали лекарството – значително по-нисък риск. Ако искате статините да звучат добре, ще трябва да използвате намалението на относителния риск, 24% по-нисък риск. Ако искате статините да звучат като лоша идея, ще трябва да използвате намалението на абсолютния риск, просто кажете: „3% по-малко инфаркти“.
Тогава може да обърнете на темата за страничните ефекти. Например, открили, че 0,3%, 1 от 290 жени в плацебо групата, се разболели от рак на гърдата след 5 години, в сравнение с 4,1%, 12 от 286 в групата със статините. Така че, твърдение в полза на статините относно това проучване ще звучи така: 24% спад в риска от инфаркти и само 3,8% повече рак на гърдата. Докато твърдение срещу статините би звучало така: само 3% по-малко инфаркти, в сравнение с 1,267% по-висок риск от рак на гърдата. И двете твърдения са на практика верни, но можете да видите как лесно се манипулират хората, ако се избере как да се представи информацията за рисковете и ползите. И така, в идеалния случай ще се използват и двете: намалението на относителния риск и намалението на абсолютния риск.
По отношение на ползите, когато съберете няколко проучвания върху статините, изглежда така, сякаш намалението на относителния риск е 25%. Значи, ако 10-годишният риск от инфаркт или инсулт е 5%, то приемането на статин ще го свали от 5% до 3,75%, за намалението на абсолютния риск от 1,25%, или „броят, необходим за лечение“ на 80, което означава, че има шанс 1 на 80 да избегнете инфаркт или инсулт, приемайки лекарството през следващите 10 години. Както можете да видите, докато основният риск става все по-голям и по-голям, въпреки че имате същото това намаление на риска с 25%, намалението на абсолютния риск става все по-голямо и по-голямо. И при 20% риск първоначално, ще имате шанс 1 на 20 да избегнете инфаркт или инсулт през следващото десетилетие, ако приемате лекарството.
Така че, това са ползите. По отношение на рисковете, откритието относно рака на гърдата изглежда е измама. Ако вземем заедно всички проучвания, ще се окаже, че няма връзка между употребата на статини и риска от рак. Относно мускулните проблеми, оценките варират от едва 1 на 1 000 до 1 на 50.
Ако се обърквате от всички тези цифри, клиниката Мейо разви страхотен инструмент за визуализация. За тези с относителен риск, които обмислят прием на статин, през следващите 10 години, ако хората не правят нищо, 10 от тях могат да получат инфаркт. Ако всички 100 вземат статини всеки ден за тези 10 години, обаче, 8 все пак ще получат инфаркт, но два ще са се спасили, така че има шанс 1 на 50 приемът на лекарството да ви помогне да избегнете инфаркт през следващите 10 години.
Какви са недостатъците? Цената и неудобството от приемане на хапче всеки ден, което може да доведе до някои стомашно-чревни странични ефекти, болки в мускулите и скованост при може би 5%, лечимо възпаление на черния дроб при 2% и по-сериозни увреждания при може би 1 на 20 000 пациенти.
Забележете, че тези две щастливи лица представят избягването на инфаркта, а не спасения живот. Шансът след няколко години статините реално да спасят живота ви, ако нямате сърдечно заболяване, е около 1 на 250.
Ако искате по-индивидуален подход, клиниката Мейо има интерактивен инструмент, който ви позволява да изчислите 10-годишния си риск. Можете да го посетите на: bit.ly/statindecision

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-true-benefits-vs-side-effects-of-statins/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Подвеждат ли лекарите пациентите си относно рисковете и ползите от статините?

Фармацевтичните компании излизат от пътя си, например в реклами, насочени пряко към потребителите, за да представят лекарствата като предпочитаното решение за справяне с холестерола, докато същевременно омаловажават промените в начина на живот. Виждате, че това е отразено в медицинската литература. Въпреки десетилетия на увещания за подобрение – тази статия в журнала на Американската медицинска асоциация гласи: високото разпространение на лоши навици в начина на живот продължава, а инфаркти и инсултите си остават водещата причина за смърт в САЩ. Ясно е, че трябва да поставим повече хора на лекарства. Публикуван е отговор в Британския медицински журнал. Отново лекарите са умолявани да казват истината – да спрат да се надяват, че усилията да се помогне на пациентите и обществото да приеме здравословни навици на живот ще успеят, и да започнат да предписват повече статини. Не виждате ли как това е самоизпълващо се пророчество? Трябва да отбележа, че авторът на статията за статините разкрива финансиране от 11 различни фармацевтични компании, които правят милиарди долари от лекарствата за понижаване на холестерола.
Всеки път, в който препоръките за холестерола разширят броя на хората, годни за прием на статини, те са осъждани като „голямата целувка за голямата индустрия“, което е разбираемо, тъй като повечето от членовете на панела за препоръки могат да имат финансов конфликт на интереси. Но в днешно време всички основни статини са без патент, затова има евтини генерични версии. Например, най-безопасният и най-ефективен статин е общ Липитор, който се продава под името аторвастатин само за няколко долара на месец, така че тези дни насоките за холестерола не са непременно сюжет от някакъв план на индустрията.
Проблемът е в американския начин на живот, не в препоръките. Причината, поради която толкова много хора са кандидати за лекарства за понижаване на холестерола и кръвнотоналягане е, защото хората се грижат ужасно за себе си. Заключението е, че хората трябва да поемат по-голяма отговорност за своите собствени навици за начина си на живот. Но ако не желаете или не можете да подобрите диетата си и да направите промени в начина си на живот, за да намалите риска си, ако 10-годишният ви риск от инфаркт е 7,5% или повече и ще остане такъв, то тогава ползите от приема на статини вероятно ще надвишат рисковете. Но вие решавате. Това си е вашето тяло, вашият избор.
Независимо дали цялостният баланс на ползи и вреди оправдава употребата на медикаменти за отделния пациент, не може да се определи от комитет по насоките, здравната система или дори лекаря ви. Вместо това, решението е на отделния пациент дали си струва да приеме определено лекарство или не. Това е признато и от някои от известните имена на медицината, но едва наскоро медицинската професия преминава от патерналистичното отношение „лекарят знае най-добре“ към такова отношение, ориентирано към пациента, основано на доказателства и споделено вземане на решения.
Един от проблемите с комуникирането на доказателствата за статини в подкрепа на това споделено вземане на решения, е че повечето лекари имат недобро разбиране за концепциите на риска, вероятността и статистиката. Но това разбиране е от съществено значение за превантивната медицина. Когато лекарите предлагат лекарство за понижаване на холестерола, те правят нещо доста различно от лечението на пациент, който е болен. Те са като продавачи на застраховка живот, търгувайки с отсрочени обещания в замяна на продължителни разходи. В този нов вид медицина неразбирането на риска се равнява на незнание за основна анатомия. Нека да се гмурнем надълбоко и да видим какво точно е заложено.
Когато фармацевтичните компании казват, че статинът намалява риска от инфаркт с 36%, това се нарича относителен риск. Ако проследите тази звездичка тук, ще видите как са измислили това. В едно голямо клинично проучване 3% от пациентите, които не са приемали статини, имали инфаркт след определено време, в сравнение с 2%, които са приемали лекарството. Така че, медикаментът намалил риска от инфаркт от 3% на 2%. Това е намаление с около една трета, затова и има статистика за 36% намаление на относителния риск. Но друг начин за разглеждане на 3% към 2% е, че абсолютният риск спада само с 1%. Така че, ефективно шансовете ви да избегнете инфаркт през следващите няколко годни е около 97% без лечение, но можете да го увеличите на около 98% като приемате статини всеки ден. Друг начин да се каже това е, че ще трябва 100 души да се лекуват с лекарството, за да се предотврати един-единствен инфаркт. Статистиката може да шокира много хора.
Ако попитате пациентите какво са им казали, те не мислят, че шансът да избегнат инфаркт в следващите няколко години при прием на статини е 1 на 100, а 1 на 2. Средно се вярва, че повечето пациенти ще могат да избегнат инфаркта, а не само 1% от пациентите. И това несъответствие между реалните ползи и очакваните ползи може да бъде разгледано като дилемата на лекарите. От една страна не е етично приемливо за лекарите свободно да подвеждат хората да си мислят, че един медикамент работи по-добре отколкото в действителност. Но от друга страна, как иначе ще накараме хората да си пият хапчетата?
Ако попитате хората, те ще искат пълно намаляване на риска с поне 30%, за да приемат лекарство, понижаващо холестерола, всеки ден, докато действителното намаляване на абсолютния риск е само 1%. Така че, малката мръсна тайна е, че ако пациентите знаеха истината за това колко малко тези лекарства реално действат, почти никой няма да се съгласи да ги приема. Или лекарите не образоват пациентите си, или активно ги подвеждат. Имайки предвид, че повечето пациенти очакват много по-големи ползи отколкото на практика получават, има напрежение между правото на пациента да знае и вероятното намаление в желанието за прием на лекарствата, ако той разкрие истината. Това звучи ужасно патерналистично, но стотици хиляди животи може би са заложени.
Ако пациентите бяха напълно информирани, хората ще умрат. Около 20 милиона американци приемат статини. Дори и ако те спасят 1 на 100, това може да означава стотици хиляди загубени животи, ако всички спрат да приемат статини. Иронично е, че информирането на пациентите за статините ще увеличи последствията, които самите те са предназначени да предотвратят.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-doctors-misleading-patients-about-statin-risks-and-benefits/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой трябва да приема статини?

Това е първото от поредицата 4 видеа върху лекарствата статини за понижаване на холестерола. В тези видеа разглеждаме ефективността на статините, кой трябва да ги приема и какви са истинските рискове и ползи, за да могат хората да направят напълно информиран избор. Вижте това.
Страничните ефекти, свързани с мускулите, при прием на понижаващи холестерола статини, често са толкова тежки, че карат пациентите да спрат да ги приемат. Разбира се, страничните ефекти могат да бъдат съвпадение или психосоматика и да нямат нищо общо с лекарството, имайки предвид, че много клинични проучвания показват, че такива странични ефекти са рядкост. Разбира се, възможно е също така тези клинични проучвания, финансирани от самите фармацевтични компании, да не докладват за всички странични ефекти. Заключението е, че има спешна нужда от откриване на истинските случаи на странични ефекти от статините.
Каква част от симптоматичните странични ефекти при пациенти, приемащи статини, реално са причинени от лекарството? Дори при проучванията, финансирани от Биг Фарма, които установяват само малка част от симптомите, че са приписвани на статини, изследователите открили, че хората, които приемат статини, имали значително по-голяма вероятност от развитие на диабет тип 2, отколкото тези, които приемали плацебо захарни хапчета. Защо? Все още не сме много сигурни, но статините може да имат двоен ефект на увреждане на производството на инсулин от панкреаса, както и намаляване на ефективността на инсулина, чрез увеличаване на инсулиновата резистентност.
Дори краткотрайната употреба на статини може приблизително да удвои шанса от развитие на диабет и диабетни усложнения. Ето я графиката. Тези, развили диабет и диабетни усложнения без статините, за период от пет години, и развитието на диабет с прием на статини. И ако това не е достатъчно зле, този повишен риск остава години дори след като статините са спрени.
Сега, с оглед на големите ползи от статините в намаляването на сърдечно-съдови проблеми, убиец номер 1 на всички мъже и жени, всяко увеличение на риска от диабет, 7-ма водеща причина за смърт, ще бъде по-маловажно от ползите за сърдечно-съдовото здраве, нали? Това е погрешно мислене. Няма нужда да избираме между сърдечно заболяване и диабет. Можем да лекуваме причината и на двете с едни и същи промени в храненето и начина на живот. Диетата, която може не само да спре развитието, но и да се справи със сърдечното заболяване, е същата диета, която може да се справи и с диабет тип 2. Ами ако, по някаква причина, откажете да промените храненето си и начина си на живот? В този случай, какви са рисковете и ползите от започване на прием на статини? Не очаквайте да получите пълен списък от лекаря си, тъй като повечето изглежда не знаят за причинно-следствената връзка с диабета, така че само малка част дори повдигат въпроса пред пациентите си.
Като цяло, при пациенти, за които се препоръчва лечение със статини от последните официални протоколи, ползите се предполага, че надвишават рисковете в огромна степен. Но вие решавате. Преди да претеглим точно рисковете и ползите, какви точно са настоящите препоръки?
Как трябва да решите дали статините са подходящи за вас? Ако имате история на сърдечно заболяване или инсулт, приемането на статини се препоръчва. Точка, край, няма нужда от дискусия. Ако все още нямате известни сърдечно-съдови заболявания, то решението трябва да се основава на изчисляването на вашия собствен риск, което може да направите много лесно онлайн, ако знаете нивата на холестерола си и кръвното си налягане с приложението за оценка на риска на Американския колеж по кардиология, Framingham Risk Profiler или Reynolds Risk Score. Това са директно линковете, но също можете да използвате и кратките връзки.
Любимото ми е това на ACC, тъй като дава не само настоящия 10-годишен риск, но и риска до живот. Така че, за този човек, например, въпреки че рискът му от инфаркт или инсулт в рамките на следващото десетилетие е по-малко от 10%, ако не промени начина си на живот с тези цифри, шансът ще бъде по-скоро 50 на 50; докато, ако подобрите холестерола и кръвното си налягане, можете да намалите риска над 10 пъти. Но решението със статините е основано на риска ви за 10 години напред, така че какво да направим с тези цифри? Ами, при сегашните насоки, ако 10-годишният ви риск е под 5%, то, освен ако няма някакви смекчаващи обстоятелства, трябва да се придържате просто към диета, движение и спиране на пушенето, за да свалите цифрите. В сравнение, ако 10-годишният риск стигне до 20%, препоръката е да добавите статини наред с промените в начина си на живот. Под 7,5%, освен ако няма фактори, които допълват риска, тенденцията е просто да се придържате към промени в начина си на живот, а над 7,5% – да преминете към добавяне и на лекарства. Ето списък с допълващи фактори, които лекарят ви трябва да вземе предвид, когато ви помага да направите своя избор: наследствени заболявания, наистина високи нива на LDL, метаболитен синдром, хронични бъбречни или възпалителни заболявания, постоянно високи триглицериди, C-реактивен протеин или LP(a).
Ако все още не сте сигурни, тези насоки предлагат да обмислите оценка на калция си в коронарните артерии, но въпреки че излагането на радиация от това изследване е относително ниско в днешно време, Американската работна група за превантивни услуги изрично заключава, че сегашните доказателства не са достатъчни, за да се потвърди, че ползите надвишават вредите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/who-should-take-statins/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко точно знаят лекарите за храненето?

Лошата диета вече изпреварва пушенето като водещата причина за смърт на планетата, както и по-специално в САЩ. В САЩ убиец номер 1 на американците е американската диета. Така че, ако диетата е убиец номер 1 на човечеството, тогава очевидно това е първото нещо, което би трябвало да се преподава в медицинските университети, нали? За съжаление, студентите по медицина в света не са обучени достатъчно в науката за храненето. Не е защото студентите по медицина не се интересуват от това да учат за него. Университетите по медицина просто не преподават. Без солидна основа за клинични знания и умения по хранене, лекарите по света като цяло не са подготвени дори да започнат да водят информирани разговори за храненето с техните пациенти.
Колко е лошо? Едно проучване, оценяващо клиничните знания по хранене на медицинските лекари, открива, че повечето отговарят грешно на 70% от въпросите. И това са въпроси с няколко варианта на отговор, така че те би трябвало да са уцелили една пета правилно само по случайност. А грешните отговори не са ограничени до трудните или изискващи въпроси. Например, по-малко от половината можели да отгатнат колко калории има в мазнините, въглехидратите и протеините; само 1 на 10 знаели препоръчителният прием на протеини; и само около 1 на 3 знаели кой е здравословният индекс на телесната маса. Това са супер основни познания по науката за храненето.
И което е по-лошо, не само че повечето лекари по медицина получили слаба оценка, но 30% от тези, които се провалили, имали висока представа за себе си и своята експертиза по клинично хранене, което означава, че не само нямат представа от науката за хранене, но и нямат представа, че нямат представа от науката за хранене, особено лоша комбинация, имайки предвид, че се доверяваме на лекарите и че те са влиятелен източник на съвети относно здравословното хранене. За повечето хора, които получават информация от своите лични лекари, 78% посочват правенето на промени в хранителните им навици като резултат от тези разговори. Така че, ако всичко, което лекарят знае, може да се прочете в списанията по касите на магазините, именно това ще следват пациентите.
Само една четвърт от проучените лекари правилно идентифицират препоръчителният прием порции плодове и зеленчуци на ден от Американската сърдечна асоциация и още по-малко са наясно от препоръчителните ограничения за прием на добавена захар на ден. Как точно се консултират пациентите си за това? Отново, от лекарите, които смятат себе си за експерти в познанието си за храненето, 93% не можели да отговорят на тези два основни въпроси с няколко избора за отговора.
Лекарите без основна експертиза, например, в мозъчната хирургия, нито се очаква да дават подробни мнения върху тази тема, нито да имат своите „експертни мнения“,подкрепени от медиите. А повечето такива отделни практики в медицината се радват на такова уважение; Съобразяваме се с експертните мнения и коментари на истински експерти. Не толкова с науката за храненето, където знанието, че лекарите не са обучени добре в тази област, се обединява с рутинните покани да изразят своето експертно мнение по темата. Твърде много искат да дадат своето мнение, но им липсва каквато и да е основа за истинска експертиза или по-лошо, е въз основа на предразсъдъци и лични предпочитания, понякога директно свързани с лични облаги, като например продажби на книга за диети. Това е една от причините, поради които всички постъпления, които аз получавам от книгите си, са дарени директно на благотворителност. Дори не искам появата на каквито и да било конфликти на интереси.
В една култура, която редовно не успява да различи експертиза от обикновено мнение или лични истории, ние лекарите трябва да направим всичко, което можем, за да установим съответни ограничения за експертните мнения относно диетите и храненето, както и относно всички други въпроси от медицинско значение. Тук не говорим за клюки за знаменитости. Животът на хората е под въпрос и има цели индустрии, разработени за реклама на послания, които могат директно да оспорят добре информираните медицински съвети в тази област.
Медицинското образование трябва да се актуализира. Ако лекарите са зле обучени точно в тази област, която има най-голямо влияние върху процента преждевременна смърт на населението, това е абсурден анахронизъм. Мисията на медицината е да предпазва, защитава и да води напред хората. Тази мисия не може да бъде изпълнена, ако се пренебрегне диетата.
Може би това, с което трябва лекарите и здравните организации трябва да започнат, е колективно да подчертават сериозността относно храненето в сферата на здравеопазването като практикуват поне това, което казват. Нормално ли е да се сервира пица и безалкохолни напитки на конференция, докато се оплаква голямото разпространение на затлъстяването и се окуражават пациентите да се хранят по-здравословно? Подобен лош пример съществува по медицинските конференции, включително национални срещи, където някои сутрешни сесии са придружени от храни, като понички и наденички.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-do-doctors-actually-know-about-nutrition/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Фибрите и диетата FODMAP при симптоми на SIBO

Ако изследвате над хиляда пациенти, страдащи от симптоми на раздразнителни черва, като излишни газове, подуване, диария, коремна болка за повече от шест месеца, при които не изглежда да има нещо по-сериозно, като възпалително чревно заболяване, значителен процент се оказва, че страдат от лактозна непоносимост: непоносимост към млечната захар, лактоза. В бебешка възраст имаме ензим в тънките черва, който преработва млечната захар, но повечето от нас разбираемо го губят след отбиване. Въпреки че една генетична мутация води до наличието на ензима при много малко хора, около 75% от световното население не усвояват лактозата и имат лактозна непоносимост след 30-годишна възраст. Една трета обаче се диагностицират със SIBO: Бактериален свръхрастеж в тънките черва.
Доказателства за симптомите на SIBO и на IBS са пълни с противоречия, най-вече поради факта, че използваните тестове за дъха в клиничните практики, за да се диагностицира SIBO, са невалидни, както разгледахме в последното видео. И дори не е ясно какви са последиците от наличието на повече или на по-малко бактерии в тънките черва, тъй като броят им изглежда не е свързан със симптомите. Оказва се, че няма общи с броя, а с вида бактерии. Видът бактерии, които имате в тънките черва. Причината е бактериална дисбиоза на тънките черва, а не свръх растеж като цяло, но погрешният вид растеж, който изглежда е в основата на симптоми, свързани с функционални стомашно-чревни проблеми, като синдром на раздразненото черво.
Как можем да предотвратим това да се случва? Ами, симптомите изглежда са свързани със значителен спад в броя на видовете Prevotella. Помните ли ги? Prevotella са полезни консуматори на фибри, които предполагат висок прием на фибри при здравите хора, докато бактериите, открити в пациентите със симптоми, ядат захар, което може да е причина за по-висок прием на захари. Да, но връзката не означава причина. За да се докаже причинно-следствена връзка, ще трябва да се направи проучване, което именно направили.
Група здрави хора, които по принцип приемат много фибри с храната си, преминават към по-стандартната американска диета с ниско съдържание на фибри, с много захар, води до шокиращи резултати само за седем дни. Първо, 80% развили нови стомашно-чревни симптоми от нищото, като подуване и коремна болка, които се оправили при връщане към по-здравословното им обичайно хранене с повече фибри. А свързаните с храненето промени в микробиома на тънките черва предсказват симптомите и са свързани с промяна в чревната пропускливост; с други думи, те развили пропускливи черва за седем дни. И докато някои минали от положителни към отрицателни проби за SIBO, или отрицателни към положителни, това нямало никакво значение, тъй като броят на нарастващите бактерии не е свързан със симптомите. Свързано е с вида бактерии.
И нищо чудно, че червата им станали пропускливи. Нивата на късоверижните мастни киселини се увеличили много. Това са вълшебните странични продукти, които нашите полезни бактерии произвеждат от фибри, а това може да играе важна роля в целостта на чревната бариера, което означава да предпазва червата ни от това да станат пропускливи.
Въпреки че нямаме точни данни, че нещо като диетата FODMAP има някакви ползи за пациенти със симптоми на SIBO, има над десетина рандомизирани контролирани проучвания, които изследват фибрите и като цяло се оказва, че има значително подобрение в симптомите при хора, които е трябвало да увеличат приема си на фибри. Това всъщност обяснява защо растителното хранене с високо съдържание на фибри може да предотврати толкова често срещани заболявания – ефектът на такива диети върху композицията и метаболитната активност на нашия микробиом. Полезните ни бактерии взимат остатъците от растенията, като фибрите, и произвеждат здравословни метаболити, които потискат рака, както са тези късоверижни мастни киселини, които имат големи противовъзпалителни свойства. Всички доказателства сочат към физиологичната нужда от около 50 г фибри на ден, а това е количеството, което се съдържа в традиционната африканска диета и е свързано с превенция на западните заболявания. Това е приблизително два пъти повече от препоръчаното и три пъти повече от това, което повечето хора приемат ежедневно. Може би не е изненадващо, че ни трябва толкова много. Въпреки че сме се отделили от шимпанзетата преди милиони години, все още има голяма конгруентност в композицията на съответните ни микробиоми до ден-днешен. Въпреки че диетата им е 98-99% растителна, за да подхранват полезната си флора с фибри, ние до голяма степен сме премахнали богатите на фибри храни от хранителната си верига.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fiber-vs-low-fodmap-for-sibo-symptoms/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев