Най-добрият начин за приготвяне на сладки картофи


Единственият потенциален недостатък от яденето на твърде много сладки картофи е, че ако ядете прекалено много, ще имате жълт нос. Това се нарича каротенемия. Това е често срещано безобидно състояние, което се дължи на повишени нива на бета каротин в кръвта, за първи път е забелязано преди около един век, когато морковите се въвеждат в храненето на бебетата. Лекува се просто като се уверят родителите, че това е безопасно, но ако не искате детето ви да има жълт нос, можете да намалите приемът му на бета каротин и след няколко месеца ще е изчезнал.
Но именно цветът е това, което търсим, когато избираме от различните видове в супермаркета, наситеността на жълтия или оранжевия цвят на сладкия картоф е пряко свързана с хранителната му стойност, така че колкото по-наситен е той, толкова по-добре. Въпреки че, ако наистина търсите наситеност, сортовете сладки картофи варират не само от бяло до жълто и оранжево, но и до розово и много силно лилаво. Естествените пигменти, които сами по себе си могат да имат противоракови ефекти.
Кой е най-добрият начин за приготвяне на сладки картофи? Варенето всъщност може най-добре да запази антиоксидантната сила на сладките картофи, в сравнение с печенето и готвенето на парата. Ако сравните печенето и варенето с микроскоп, варенето помага за изтъняване на клетъчните стени и желиране на нишестето, което може да подобри бионаличността на хранителни вещества, докато в същото време е установено, че гликемичният индекс на варените сладки картофи е само наполовина този на печените, така че варенето осигурява по-малък скок на нивата на кръвна захар.
Не забравяйте обаче да оставите кората. Кората на сладкия картоф има почти десет пъти по-голяма антиоксидантна сила от вътрешността, антиоксидантен капацитет, сравним с този на боровинките, макар че наистина той спада сериозно когато е печен, което заличава над две трети, докато готвенето на микровълнова или варенето е значително по-умерено. Същото е и с останалата част от сладкия картоф. Печенето може да доведе до 80% спад в нивата на витамин А, два пъти повече от варенето, така че от гледна точка на хранителна стойност, варенето, а не печенето, могат да се препоръчат за начин на приготвяне на сладките картофи.
Варенето може да е най-добро, но сладките картофи са толкова невероятно полезни, че най-добрият начин да ги приготвите, е този, който ще ви накара да изядете най-много от тях, с изключение на пърженето в голямо количество мазнина, което може да доведе до образуване на акриламид, потенциален канцероген за хората.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-way-to-cook-sweet-potatoes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Противораковият потенциал на протеините от сладките картофи

Сладките картофи могат да се считат за суперхрана, едни от най-здравословните зеленчуци на планетата и един ден може би дори извън планетата, тъй като НАСА са ги избрали за космически мисии. Едни от най-здравословните и най-евтини зеленчуци! Това проучване се стреми да определи кои зеленчуци осигуряват най-много хранителни вещества за един долар.
Ако погледнете графиката на достъпност спрямо хранителна стойност, можете да видите, че най-здравословните храни, като тъмнозелените листни зеленчуци, могат да са сред едни от най-евтините, а резултатите за най-богатите на хранителни вещества храни за един долар са получени за сладките картофи.
Те не само са пълни с хранителни вещества, но могат да имат и специални противоракови свойства. През 1931 г. е открит един уникален протеин в сладките картофи, който по-късно е преименуван. 80% от протеина в сладките картофи е от типа протеазен инхибитор с потенциални противоракови ефекти.
Първоначално е тестван срещу клетки на левкемия и изглежда, че потиска растежа на левкемични клетки в съд на Петри, но как би могъл един протеин от сладки картофи да попадне в кръвта ни? Веднага щом повечето протеини попаднат в стомаха ни, те започват да се усвояват. И така, опитали протеин от сладък картоф срещу рак на езика. Съставките на сладките картофи определено идват в контакт с устата ни. Ракът на езика често се лекува с химиотерапия, обаче повечето лекарства за химиотерапия при рак на езика имат сериозни странични ефекти, така че е наложително да намерим други стратегии за лечение.
Протеините от сладките картофи бързо намаляват жизнеспособността на рака в рамките на няколко дни, което води до предположението, че сладките картофи могат да бъдат полезни при рак на езика, но не и за много други неща?
Забележително е, че този клас протеини не само преживяват храносмилането, но могат и да се абсорбират в кръвния поток непокътнати, при поне две от деветте жени с напреднал рак на маточната шийка, на които се опитали да го дадат. И така, наскоро е тестван върху ракови клетки от дебелото черво, един от най-често срещаните видове рак и един от най-смъртоносните.
Обикновено просто премахваме дебелото черво, но това работи само в ранните етапи, тъй като често има микро-метастази извън дебелото черво, които впоследствие водят до повторна поява на рак и смърт. И така, започваме да търсим анти-метастазни агенти. И протеинът от сладките картофи не само забавя растежа на раковите клетки на дебелото черво, но и намалява миграцията и инвазията на раковите клетки. Въпреки че консумацията на сладки картофи е свързана с по-ниска честота на рак на пикочния мехур, това никога не е било подлагано на проверка, но какъв е недостатъкът?


Източник: https://nutritionfacts.org/video/anti-cancer-potential-of-sweet-potato-proteins
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Гладиаторската диета – как спортистите вегетарианци се запасяват?

Наскоро били открити останките от римски гладиатори в един масов гроб. Ключът към идентичността им бил по-скоро различния вид смъртоносни наранявания, които открили, като пронизването на главата с тризъбец. Използвайки скелетите им, те успели да пресъздадат смъртоносните удари, да покажат колко добри били те и дори да се опитат да пресъздадат храненето им, състоящо се от ечемик и боб. Можете да погледнете въглеродните изотопи и да видите с какви растения са се хранили; азотните изотопи отразяват приема на животински протеини. Можете също така да погледнете сярата в костите им и количеството стронций, водещи показатели, които доказват, че най-добрите атлети на древен Рим са се хранили предимно с растителни храни.
После имаме легионерите, римските войници от армията, известни със способностите си, които също се хранят по подобен начин, което предполага, че „най-добрите бойци в древния свят били основно вегетарианци“. Така че, ако така наречените перфектни бойни машини, великите спортни герои по онова време, са се хранили предимно със зърно и боб, това би ли трябвало да ни говори нещо за храненето при спорт и предпочитаната диета на елитните спортисти? Е, повечето гърци и римляни били основно вегетарианци, които центрират храненето си около пълнозърнестите храни, плодовете, зеленчуците и бобовите, така че може би храната на гладиаторите не е била чак толкова забележителна. Платон например насърчавал приема на растения, предпочитал растителните храни за тяхното здраве и ефективност.
Така че, да, римските гладиатори били известни като „ечемичните хора“, но това е защото ечемикът дава сила и издръжливост или това просто е била основната храна, с която хората са се хранили по това време; не непременно за издръжливост, а защото е била евтина?
Е, ако погледнете съвременните спартанци, индианците от Тарамумара, тези, които се състезават и ритат топка в продължение на 120 километра само за забавление по цял ден и цяла нощ, може би 240 километра, ако се чувстват добре. Какво получавате, ако спечелите? Специална популярност сред дамите (въпреки че каква ще е тази награда за човек, който е тичал два дни без прекъсване, е спорно; макар че може би тяхната издръжливост се разпростира и до други измерения). „Вероятно след дните на древните спартанци не е имало народ, който да е постигнал такова състояние на изключителна физическа кондиция.“ И какво са яли тези хора? Същата тази диета, състояща се 75% до 80% от нишестени храни на основата на боб, царевица и тиква. И нивата им на холестерол го доказвали, общият холестерол стигнали предпазващите от сърдечен удар нива от 136. И не става въпрос за някакви специални гени, които те имат – ако им дадем достатъчно жълтъци от яйца, холестеролът веднага ще се покачи.
Съвременните олимпийски бегачи ядат същите неща. Какво ядат в Кения? 99% вегетарианска храна на основата на предимно различни нишестени храни. Но при всички тези случаи дали тяхната забележителна физическа сила се дължи на храненето им или съществува въпреки него? Или няма нищо общо с храненето? Няма как да знаем докато не направим проучване.
Въпреки добре документираните ползи за здравето от повече растителни диети, по-малко е известно по отношение на ефектите от тези диети върху представянето на спортистите. И така, сравнили елитни издръжливи спортисти вегетарианци и месоядни спортисти при фитнес аеробика и сила. И така, сравнява се използването на кислород при бягане на пътеката и силата на краката с тежести за крака. И вегетарианците победили техни месоядни съперници при сърдечно-респираторния фитнес, но нямало разлика в силата им. Което предполага поне, че вегетарианската диета не компрометира представянето на спортистите.
Но това било едно проучване в определен момент от времето. Може би спортистите, които ядат зеленчуци, са били в по-добра форма, защото тренират по-усилено? Както в проучването върху здравето на националните състезатели по бягане, което разглежда хиляди бегачи: вегетарианците бегачи били засечени, че бягат значително повече на седмична база; така че, може би това обяснява тяхното превъзходство във фитнес нивото. Въпреки че може би тяхното превъзходство обяснява по-големите разстояния.
Други проучвания в определен момент от времето не откриват никакви разлики във физическото ниво между вегетарианците спортисти и тези, които не са вегетарианци, или дори по-лошо представяне при тези спортисти вегетарианци в Индия. Разбира се, може да има социално-икономически или други объркващи фактори. Ето защо се нуждаем от интервенционални проучвания, които да тестват различни диети и после да сравнят физическите резултати, което ще разгледаме в следващото видео.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-gladiator-diet-how-vegetarian-athletes-stack-up
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасно ли е червилото, като се има предвид замърсяването с олово?

През последните години използването на козметични продукти очевидно се увеличава с тревожно темпо поради непрекъснатото преследване на индивидуалната красота. Няма непременно нещо лошо в това, освен ако козметичните продукти не съдържат съставки, които могат да бъдат свързани с някакво заболяване. Съставки, като токсични тежки метали, каквото е оловото. Открито е олово в широка гама от козметични продукти, от сенки за очи до кремове за лице, основа, руж. Говорил съм за къната и преди… но ако погледнем данните, може да се забележи важно предупреждение – наличието на олово в червилата – защото в крайна сметка по невнимание всъщност поглъщате част от него. Смята се, че една жена може да погълне 1,4 кг. червило през живота си. Освен това червилата могат да се използват от бременни жени или жени в детеродна възраст. Ух.
Да, оловото е силно токсично, но колко точно олово може да има в едно червило? Със сигурност това е много малък източник. Въпреки всичко човек не трябва да изключва факта, че оловото се натрупва в организма с времето, и така постоянното слагане на червило, съдържащо олово, може да доведе до значително излагане на влиянието му. Но наистина няма как да знаем… докато не направим проучване.
Тридесет и две червила и балсами за устни се проверяват и се оказва, че оловото е открито в три четвърти от продуктите, което означава опасения за общественото здраве. Но колко олово са намерили? Около половината надвишава препоръчителното максимално ниво на Агенцията за контрол на храните и лекарствата, определени за сладките изделия.
Но, стига де. Тази граница е определена за нещо, което децата може би ядат всеки ден. Децата няма да ядат червила всеки ден. Въпреки това, основно е прието, че няма безопасно ниво на прием на олово; в идеалния случай ние трябва да сведем нивата на замърсителите до нула. И изглежда, както посочва потребителската група, една четвърт от червилата са били без олово, така че знаем, че това може да бъде направено. Така че, може би трябва да регулираме по-добре токсичните метали в козметиката за защита на здравето на жените в Съединените щати, както вече беше направено в Европа. Напълно справедливо.
Индустрията за червила на стойност милиарди долари обаче не е щастлива. В статия, която се опитва да омаловажи рисковете, фирмата за учени под наем, която преди време играеше ролята на злодея в случая с Ерин Брокович в истинския живот, стига до заключението, че въпреки че червилата могат да съдържат олово, концентрацията е толкова ниска, че това няма да представлява никакви рискове за здравето на възрастните и децата. Нивата на олово в кръвта на децата са повлияни повече от вторичния контакт с олово (във въздуха/праха/водата/храната), отколкото чрез червилата.
Добре, но само защото околната среда е толкова замърсена, не означава, че трябва да усложняваме проблема. Всъщност, тъй като има толкова много олово така или иначе, може би това е много по-голяма причина да намалим допълнителното излагане, но се изчислява, че една жена ще трябва да си слага червило над 30 пъти на ден, за да увеличи нивата си на олово в кръвта до дори най-строгите ограничения и 695 пъти на ден, за да получи нива в кръвта, които да достигнат обезпокоителни граници.
Но това се основава на предположението, че червилото ще съдържа само една част на един милион олово или в краен случай може би две или три. Но до 2016 г. били тествани около десет пъти повече червила и те съдържали средно почти 500 части на един милион, с 10% над 1000, чак до 10 000, като над една пета превишават границите за безопасност на Агенцията за контрол на храните и лекарствата и дори китайските ограничения за безопасност на оловото в козметиката.
Гланцовете за устни били по-зле от червилата, като оранжевото и розовото имат повече олово отколкото кафявото, червеното или лилавото и всички, които са наистина замърсени, били по-евтини, под 5 долара.
Но чакайте малко, 10 185 милиграма? Това е 10 грама на килограм, което означава, че червилото съдържа 1% чисто олово. Това означава, че едно-единствено приложение може да изложи една жена на може би 12 пъти поносимия дневен прием.
И ако иска да има деца, то тогава това представлява особен проблем, тъй като оловото се натрупва в костите ви и след това може да се освободи в кръвообращението по време на бременност, където може да премине през плацентата или в кърмата.
Добрата новина е, че Агенцията за контрол на храните и лекарствата обмисля да намали максимално допустимите нива на олово в червилото от 20 до 10, нещо, което Канада направи преди едно десетилетие. Но без прилагане това няма значение. Промяната на законовите граници от 20 на 10 просто означава, че вместо 23% от продуктите за устни да надвишават законовите нива, 27% ще надхвърлят законовите нива. В момента границата е 20, но какво значение има, ако все още има продукти като тези на рафтовете на магазините.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-lipstick-safe-given-the-lead-contamination
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от маслото от чаено дърво при брадавици и херпес

Съобщава се, че етеричните масла показват не само антибактериално и противогъбични свойства, но също и антивирусни. Но също така се съобщава, че Голямата стъпка държи дърварите в гората като роби любовници.
Какво показва науката? Какво ще кажете да изправим етеричните масла срещу HSV-1, херпес вирусът, който причинява херпесните рани.
Има едно лекарство, наречено ацикловир, което помага, но сега има щамове, които са устойчиви на лекарството, и затова се търсят други алтернативи и се установява, че различни етерични масла при концентрация от само 1% могат напълно да потиснат възпроизвеждането на вируса, включително и масло от чаено дърво, мента и надолу по списъка. Но това се случва в съд на Петри. Какво ще кажете за хората?
Рецидивиращите херпеси засягат до 20-40%. Маслото от чаено дърво изглежда работи в епруветка, ето защо се предприема рандомизирано проучване с плацебо контролна група, което да оцени ефикасността на локалното прилагане на маслото от чаено дърво при лечение на рецидивиращ херпес. Гел с 6% масло от чаено дърво срещу плацебо гел 5 пъти на ден и се оказва, че средното време за излекуване е няколко дни по-кратко и вирусът изчезва малко по-рано. Но нито една от разликите между групите достига статистическа значимост, което означава, че толкова малка разлика може да се дължи на проста случайност. Обвиняват размера на пробата, но може би маслото от чаено дърво просто не действа.
Би било интересно да се направи изследване за маслото от лимонена трева, тъй като то е единственото все още ефективно средство за заличаване на вирусната активност при дори 10 пъти по-ниска доза, 0.1%, но изглежда, че това не е правено до сега.
Ами брадавиците? Брадавиците се причиняват и от вируси. Ирландски изследователи съобщават за случай на успешно локално лечение на брадавици на ръцете при дете с помощта на масло от чаено дърво. 7-годишно момиче с шест брадавици на върха на един от пръстите й, толкова наблизо струпани, че не се вижда пръстта й, което пречи на писането и на уроците по пиано. Тя се подлага на стандартно лечение с каустик, при което брадавиците се мажат с киселина, но те се появяват отново и отново за отмъщение. И така, лекарите й се предали и предложили да прилага чисто масло от чаено дърво и след 5 дни всички брадавици значително намалели по размер, а след още една седмица изчезнали и не се върнали повече.
Не е лошо, в сравнение с конвенционалното лечение на брадавици, което може да бъде наистина болезнено. Докато в този случай маслото от чаено дърво изглежда действа без странични ефекти, като засягат само брадавиците, за разлика от стандартното лечение с киселина, което може да увреди и заобикалящите тъкани. Поради тази причина се настоява спешно за рандомизирани контролирани проучвания, но кой ще ги финансира? Та това струва стотинки за една доза.
Но причината, поради която особено много бихме искали да видим рандомизирани проучвания за лечение на брадавици е, че те обикновено се подобряват от само себе си, изчезват без никакво лечение в рамките на една или две години. Ето защо от древността се вярва, че брадавиците могат да бъдат премахнати чрез различни магии. Плащате на някой лекар-вещица, брадавиците ви изчезват сами и той си приписва заслугите.
Изненадващо е, че такива магии за премахване на брадавици всъщност са били подлагани на проучвания и се оказва, че няма никакъв ефект върху брадавиците. Интересно е обаче как се правят тези проучвания. Като това проучване дали брадавиците могат да бъдат премахнати чрез молитви. Тук използват плацебо молитва, така че хората не знаели дали са в правилната молеща се група или не, за да се изключи възможността умът им да измисли свое собствено лекарство за брадавици. Това също е било подложено на проучване. Използвали са „магическа брадавица“, тайно свързана с една верига, по такъв начин, че изтръпвала, когато пръчката докосвала брадавицата, за да се постигне максимален плацебо ефект. И повечето пациенти били „обикновени чернокожи“, както пишат учените от 60-те години на миналия век. И все пак, въпреки предполагаемата „дълбока вяра в магията“, повече брадавици действително изчезнали спонтанно в нелекуваната група в сравнение с групата с магическата пръчка, без намек за предположението, че магическото лечение е ефективно.
Бях изненадан, че проучвания като това не само са били проведени, но и се публикуват в уважавани журнали. Очевидно публикацията бе последвана от сериозен дебат сред редакторите на журнала, но те искали да останат с широкоскроен ум, както казват, но не толкова широкоскроен, че да им изпадне мозъка.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-tea-tree-oil-for-warts-and-cold-sores
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как млечната индустрия създава подвеждащи проучвания?

Наблюдателни проучвания като тези, според които млечните продукти не са толкова вредни, могат да бъдат оспорвани от външни фактори, като например факта, че хората, които ядат повече сирене, обикновено са от по-висока социално-икономическа класа. Добре, но какво ще кажете за това интервенционално проучване? Рандомизирано проучване, което сравнява диета с високо съдържание на мазнини от сирене с диета с високо съдържание на мазнини от месо. Диета с много сирене: СИРЕНЕ, което е пълно с наситени мазнини, диета с много месо: МЕСО, което е пълно с наситени мазнини в сравнение с въглехидратна диета с ниско съдържание на мазнини, хората се оказват накрая с едни и същи нива на холестерол.
Нека видим как са го направили. Половината проучване е заплатено от части от млечната индустрия, а другата половина се заплаща от млекопреработвателните, млекопреработвателните предприятия. Ако вие сте млечната индустрия и се опитвате да проектирате проучване, което да покаже, че хранене с високо съдържание на сирене не повишава холестерола, как бихте постъпили?
Помните ли това видео? То е едно от любимите ми. Индустрията за говеждо месо е в същата ситуация като индустрията за производство на сирене. Говеждото месо съдържа наситени мазнини, което повишава холестерола, което повишава риска от смърт от нашия убиец номер 1. Какво трябва да направи индустрията? Направили проучване, при което добавили говеждо месо към храната и холестеролът се понижил.
Как е възможно това? Ето ги двете диети. Било добавено говеждо месо и холестеролът се понижил. Направили това чрез спиране на приема на толкова много млечни продукти, свинско, пилешко, риба и яйца, че общият прием на наситени мазнини намалял наполовина. Нивата на наситените мазнини намалели наполовина, следователно и нивата на холестерола спаднали. Е, можеха да направят същото с Twinkies и да кажат, че кексчетата намаляват холестерола или глазурата на тортите или нещо подобно.
Добре, сега след като знаете трика, нека се върнем към това проучване. Начинът за постигане на същите тези нива на холестерол е да се уверим, че и трите диети имат еднакво количество наситени мазнини. Как ще направите това? Как ще направите така, че диетата с високо съдържание на мазнини от сиренето и диетата с високо съдържание на мазнини от месото да имат едно и също количество мазнини, каквито съдържа диета без нито едното, нито другото, освен ако… Чакайте, не ми казвайте. Добавили са кокосово масло или нещо подобно към другата диета? Добавили са толкова много кокосово масло и бисквити към така наречената нискомазнинна диета, че и трите диети имали еднакво количество наситени мазнини. И воала! Ето как се прави диета, богата на сирене или месо, която не повишава холестерола.
Това ми напомня за отчаянието, очевидно в това проучване, която сравнява ефектите от сиренето чедър от мляко с ефектите от веган сирене чедър, марка Daiya. През последните години потреблението на мляко е спаднало, след като хората откриват растителни алтернативи като соевото и бадемовото мляко, а сега има и растителни алтернативи на сиренето. Какво трябва да предприеме Националният съвет на млякото? Как ще направите проучване, което показва, че е по-здравословно да се яде сирене, проучване, при което сиренето да причинява по-малко възпаление, отколкото веганската му алтернатива? Работата е готова. Daiya не е здравословна храна по никакъв начин, но определено има три пъти по-малко наситени мазнини от краве сиренето. Предавам се. Как би могло да има по-голямо възпаление от Daiya?
Е, има един вид мазнина, която може да причини по-голямо възпаление от мазнината в млякото: палмовото масло. Всъщност то може да повиши нивата на холестерола толкова колкото и частично хидрогенираните транс-мазнини. Да, но да не би да искате да кажете, че в групата с веган сиренето са им сложили тайно палмово масло? Да, можете ли да повярвате? Сравнявали сиренето с Daiya в комбинация с палмово масло, толкова много допълнително палмово масло, че веган алтернативата накрая имала същото количество наситени мазнини, както сиренето. Това е като да докажем, че тофуто е по-вредно от телешкото месо чрез провеждане на проучване, където сравняват телешки бургер с кюфте от тофу, пълно със свинска мас. О, чакайте малко, индустрията за месо вече е правила това, но поне е имала достойнството да признае, че заместването на месото с тофу в ежедневното хранене вероятно няма да бъде придружено от добавяне на свинска мас.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-the-dairy-industry-designs-misleading-studies
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да забавим стареенето на мозъка с две години?


Смята се, че растителното хранене е изиграло важна роля в човешката еволюция. А консумацията на цели растителни храни и дори само екстракти многократно е свързвана с намален риск от заболявания, свързани с напредване на възрастта. И със здравословното остаряване нямам предвид предотвратяването на бръчки. Какво ще кажете за защитата на мозъка ни?
Две от най-ужасните последици от деменцията при остаряването са проблеми с движението и трудностите при запомняне на нещата. Деменцията взима на възрастните хора тяхната независимост, контрол и идентичност. Какво можем да направим?
Плодовете и зеленчуците помагат за намаляване на риска от други хронични заболявания, възможно ли е да помагат и при мозъчни заболявания? Налице е разпространение на скорошен интерес към растителните полифеноли като средства за лечението на деменция. Съществуват 4000 различни вида повсеместно в храни от растителен произход, но горските плодове са пълни с тях, притежават мощни антиоксидантни, противовъзпалителни свойства и има подгрупа на една подгрупа, наречени антоцианидини, естествени синьо-лилави пигменти, които единствено са способни, както да преминат през кръвно-мозъчната бариера, така и да локализират региони вътре в мозъка, които участват в процеса на учене и памет. И точно там имаме нужда от тях.
Мозъкът заема по-малко от 2% от телесното тегло, но може да изгори до 50% от горивото на тялото, като създава потенциал за буря от свободни радикали. Така че може би тези мозъчни фитонутриенти в горските плодове могат да се преборят с окисляването, възпалението и да увеличат притока на кръв. Така че възниква идея, провокирана от тези разсъждения. Може би интервенцията в храненето с боровинки е от полза за предотвратяване или дори преминаване в ремисия на неврологичните промени, свързани със стареенето.
И така, дали учените дали на група хора боровинки, за да видят какво ще се случи? Не, както отбелязах в предишно видео, те дали боровинки на плъхове. Минава цяло десетилетие преди първите проучвания с хора. Но подействало! „Добавянето на боровинки подобрява паметта при по-възрастните хора“, което предполага, че редовният прием на боровинки може да представлява начин за предотвратяване или смекчаване на мозъчната дегенерация с времето.
Какви други сини/лилави храни можем да опитаме? Гроздовият сок от лилаво грозде има подобни ползи, подобрява вербалното учене, което предполага, че добавянето на лилав гроздов сок може да подобри когнитивната функция при по-възрастни хора с ранен етап на влошаване на паметта. Защо да използваме сок, а не цяло лилаво грозде? Защото тогава няма как да се направо плацебо, които изглежда по същия начин и има същия вкус, за да изключим много реалния и мощен плацебо ефект. И също така, защото проучването е финансирано от фирмата Welch за производство на гроздов сок.
Този ефект е потвърден в последващо проучване, което показва за първи път увеличение на нервната активност в части от мозъка, свързани с паметта, използвайки функционална магнитно-резонансна томография. Но това проучване на мозъка чрез сканиране е било много малко, само по 4 души във всяка група. И същият проблем имало и в проучването с боровинките – то било само с 9 души.
Защо не са направени по-големи изследвания на населението? Защото нямаме добра информация за това къде се намират тези фитонутриенти. Знаем колко витамин С се съдържа в една боровинка, но не и колко антоцианидин… до сега. Проучването на Харвард върху здравето на медицинските сестри проследява когнитивната функция на над 60 000 жени в продължение на години и установява, че по-голямата и по-дълготрайна консумация на боровинки е свързана със значително по-бавни темпове на когнитивно увреждане в тази група от по-възрастни жени, дори и след внимателно разглеждане на социално-икономическия статус, което означава дори и след като се вземе предвид фактът, че богатите хора ядат повече боровинки. Първото доказателство, основано на проучвания на населението, че по-големият прием на боровинки и ягоди е силно свързан с по-бавни темпове на когнитивен спад, и то не с малко. Силата на връзката е равностойна на когнитивните разлики, които могат да се наблюдават при жени с разлика във възрастта с до две и половина години. С други думи, жените с по-висок прием на горски плодове изглежда имат забавено когнитивно стареене с до 2 1/2 години.
Защо просто не вземем някаква хранителна добавка с антоцианидин? Защото не е имало нито едно проучване, което да е открило някакви ползи за когнитивната функция само чрез даване на тези фитонутриенти сами по себе си. Всъщност точно обратното е вярно. Цели боровинки изглеждат по-ефективни от отделните си компоненти, което показва, че цялото е по-голямо от сумата на неговите части. Тези констатации потенциално имат значителни последици за общественото здраве, тъй като увеличеният прием на боровинки представлява проста промяна в режима на хранене, която да се тества при по-възрастните хора с цел запазване на мозъчната функция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-slow-brain-aging-by-two-years
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев