Тиксото и отстраняване на брадавици

Когато разглеждах науката зад общите лекарства без рецепта, използвани в дерматологията, като например масло от чаено дърво за акне или гъбички по нотките, се изненадах да видя на същата страница секция за тиксото. Тиксо?! Единственият път, в който си спомням да съм виждал тиксото, използвано в медицинско проучване, беше за идентифициране на газовете, отговорни за миризмата на човешките пръдни, което включваше колективна система, състояща се от газонепропускливи панталони, запечатани към кожата с тиксо. Това е проучването, в което се оценява способността на вятъра за спиране на възглавница, наречено Tooth Trapper.
Но това, за което говори журнала по дерматология, са брадавиците. Тиксото изважда нашата находчива, леко дръзка страна. Имайки предвид тази гъвкавост, не е толкова изненадващо, че преди няколко години група лекари съобщиха, че тиксото може да премахва брадавици. Както отбелязах в последното ми видео върху брадавици, за всякакви видове странни неща се говори, че лекуват брадавици, защото повечето брадавици си отиват сами. Хиляда деца били проследени в рамките на две години и се оказва, че две трети от брадавиците изчезнали без да правят нищо. Така че може би трябва просто да ги оставим на мира, въпреки че има случаи, в които може да се наложи лечение. В противен случай можем просто да позволим на собственото ни тяло да се погрижи за тях.
Брадавиците се причиняват от вируса на брадавицата, а такова спонтанно изчезване на брадавиците се предполага, че е имунен отговор, при който тялото ни най-после се събужда и забелязва ситуацията. Това предположение се основава на изследвания като това – при което чужди протеини биват инжектирани в самата брадавица, като ваксината срещу морбили-заушки-рубеола, директно в брадавицата – което, в сравнение с плацебо, изглежда ускорява процеса на имунно изчистване. Проблемът, разбира се, е, че инжекциите болят и 30% от децата, чиито брадавици са били инжектирани с ваксината, претърпели симптоми, подобни на грип. Олеле! Добре, задраскайте това. Какво още имаме?
В рамките на няколко месеца което и да е лечение ще подейства при около една четвърт от случаите. Така че, ако поставите тиксо върху 100 брадавици и 23 изчезнат, това няма да означава много. Традиционните медицински терапии, леченията с киселина и замразяване, увеличават скоростта на излекуване до около 50%, Така че, ако наистина сте сериозни за това да изследвате ефективността на тиксото, бихте могли да я сравните с едно от тези неща, и именно това се случило. Ефикасността на тиксото срещу криотерапията в лечението на честите брадавици. Криотерапията е едно от най-подходящите лечения за много педиатри.
Цел: Да се определи дали прилагането на тиксо е също толкова ефективно, колкото криотерапията за лечение на общи брадавици. Пациентите били разделени на групи, като едните прилагали течен азот върху всяка брадавица, а другите – тиксо. Когато чух за лечение на брадавици с тиксо, си представих как се опитат да откъснат брадавицата с тиксо или нещо подобно. Не, не, не, не. Просто се поставя малко кръгче тиксо всяка седмица горе-долу. Ето подробностите…
Въпреки че имаше няколко анекдотични докладвани случаи на използване на тиксо, не е провеждано проспективно, рандомизирано, контролирано проучване до появата на това проучване, което установява, че тиксото не само е също толкова ефективно, но и превишава ефикасността на криотерапията, която е действала в 60% от случаите, но 85% от пациентите с тиксото били излекувани – значително по-ефективно от криотерапията за лечение на общи брадавици. По-ефективно и по-малко странични ефекти. Единствените наблюдавани странични ефекти при групата с тиксото по време на проучването, били малко, минимално количество раздразване на кожата и зачервяване, докато криотерапията си боли.
Искате ли да чуете най-тъжното нещо? Едно малко дете всъщност повръщало от страх от болка преди всяка сесия с криотерапия. Сякаш измъчвали бедното дете.
Криотерапията може да причини болка и кървави мехури, които могат да се инфектират и да влошат състоянието на нокътя.
И така, тиксото: по-ефективно, по-малко странични ефекти и по-удобно. Сравнете прилагането на малко тиксо вкъщи с многобройните посещения в поликлиниката, завличайки бедното дете на всеки две седмици. Искам да кажа, че това си е печеливша ситуация отвсякъде.
Тиксото сега вече може да се предлага като безопасна, безболезнена и евтина техника за лечение на брадавици при деца. Искам да кажа, колко струва една лента тиксо? Това си е печеливша ситуация отвсякъде. Но парите, които ще спестите, са парите, които лекарят ще изгуби. Няма начин медицинската професия просто да остави това неоспорено. Проведени са по-нататъшни проучвания, които не показват ефект и така се озоваваме в медицинската литература със заключения като: „Ефективно ли е тиксото за лечение на брадавици?“ Заключение? Не.
Хм. Наистина ли тиксото не е ефективно или има някакъв нарочен критичен недостатък в последващите проучвания? Ще научим в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/duct-tape-and-wart-removal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кога трябва да почистваме зъбите си с конец, преди или след измиване с четка за зъби?

През годините, основно е прието, че използването на конец за зъби има положителен ефект, защото премахва над 80% от плаката. Откъде знаем? Може да използвате така наречения метод на „разделяне на устата“, при който всеки човек може да действа като своя собствена контролна група, като например чисти с конец само една четвърт от устата си. Участниците в проучването били помолени да спрат да мият зъбите на долната си челюст, така че да се натрупа плака; след това трябвало да почистват с конец половината и да сравнят с другата половина, която няма да почистват с конец. След три седмици чистенето с конец за зъби не само намалило плаката с около 60%, но и което е по-важно, намалило симптомите на гингивит наполовина – кървене при проверка на дълбочината на венечния джоб и още един индекс на възпаление на венците. Забележете обаче, че тук почистването с конец за зъби се сравнява с нищо. На хората не им е било позволено да си мият зъбите с четка за зъби. И така, да, почистването с конец за зъби е по-добре от нищо, но дали конецът плюс четката за зъби действат по-добре от използването само на четка?
Застъпничеството за конеца за зъби почива до голяма степен на здравия разум, но здравият разум не отива много далеч като форма на доказателство. Няма как да знаем… докато не направим проучване. Каква е ефективността на конеца за зъби като допълнение към миенето с четка за зъби? Изненадващо, само 3 от 11-те проучвания, които разглеждат, установяват значителна допълнителна полза.
Тези, които отричат конеца за зъби, били със сигурност зашеметени, в сравнение със зъболекарите, които продължили да защитават чистенето с конец при наличие на данните от хората, подкрепящи твърдението, че Земята е плоска. Стоматологията е професия в отричане. Над 80% от хората не си чистят редовно зъбите с конец, а е просто трудно за „елита на стоматологията“ да приеме, че „масата хора, които не ползват конец за зъби“ са прави, а ние, докторите, грешим. Чистенето с конец за зъби не действа – преодолейте го!
Чували сте за феята на зъбите. Дали чистенето с конец за зъби е просто приказка от феята на зъбите? Този преглед бил публикуван през 2008 г. От тогава са публикувани още проучвания и докато доказателствата за допълнително намаляване на плаката са слаби, поне има някакви доказателства, че помага за гингивит, което е основната причина, поради която искаме да намалим плаката така или иначе. Защо не са намерили по-силни доказателства? Ами, изследванията са с лошо качество; затова заключенията трябва да се разглеждат като ненадеждни. Така че, всъщност нямаме добри доказателства така или иначе, защото добри проучвания наистина не са правени.
Защо не? Защо големите фирми за конци за зъби не финансират проучванията? Защото изглежда, че всички конци за зъби работят по един и същи начин. Ако сравните конци за зъби без восък с тъкани и устойчиви на късане конци, всички те има една и съща ефикасност за премахване на плаката, което изглежда, че се установява от всички подобни проучвания И така, защо една компания за конци за зъби би финансирала проучване, което да показва, че почистването на зъби с конец е полезно, ако те не могат да покажат, че техният продукт е по-добър – в противен случай може просто да си купите конец за зъби на конкурентна компания.
Къде сме днес? Въпреки че технически доказателствата за почистване с конец за зъби са слаби, по-важното е, че методологията на проучванията, които преглеждат ефективността на почистване с конец за зъби, е също слаба. Например, те не оценяват качеството на зъбите на хората. Това например не е начинът на почистване с конец за зъби (не питайте, дълга история). Заключението е, че Американската асоциация на стоматолозите продължава да препоръчва миене с четка за зъби и почистване с конец всеки ден.
Но каква е правилната последователност? Кога трябва да почиствате с конец? Преди или след миене на зъбите? Някои зъболекари твърдят, че почистването с конец трябва да е първо, защото така разбърквате останалите частици и плаката, които могат да се премахнат след това с четка за зъби, а след това флуоридът от пастата за зъби може да проникне по-добре. Но други хора препоръчват първо си мием зъбите, с мисълта, че това ще премахне по-голямата част от частиците храна първо и после почистването с конец за зъби ще може да изчисти част от флуорида от останалата в устата паста за зъби.
Няма как да знаем… докато не направим проучване. „Ефектът от последователността на четката за зъби и после конец за намаляване на плаката между зъбите и задържането на флуорид: рандомизирано контролирано клинично проучване и… почистването първо с конец за зъби печели от гледна точка на премахване на значително повече плака и повече флуорид. Когато почистваме зъбите с конец след като вече сме си мили с четка за зъби, много от останалите частици, които се премахват с конеца, могат да останат по зъбите. Изводът е, че ползването на конец за зъби, последвано от миене с четка за зъби, е за предпочитане.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-you-floss-before-or-after-you-brush
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Горските плодове при възпаление и лечение на остеоартрит

Как биха могли горските плодове да подобрят здравето на човек, здравословното остаряване и качеството на живота? Може би заради техните противовъзпалителни ефекти, тъй като възпалението може да бъде основен допринасящ фактор за развитието, прогресията и усложненията на редица хронични заболявания. По-големият прием на антоцианини – ярко оцветените пигменти в горските плодове – е свързан с противовъзпалителни ефекти, което може да бъде ключов компонент за свързаното с тях намаляване на риска от хронични болести. Но всичко това са просто асоциации. Не можете да докажете причинно-следствена връзка докато… не направите проучване.
Едно двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо контролна група установило, че смутита от боровинки могат да изключат гените, отговарящи за възпалението. (Това измерва експресията на про-възпалителни гени при бели кръвни клетки, взети от отделни хора преди и след шест седмици прием на плацебо смутита без боровинки.) Те се влошили с времето. Шест седмици по-късно се появяват повече възпалителни химикали, докато групата с боровинките започва на същото ниво в първата седмица, но шест седмици с боровинки всеки ден довели до намаляване на експресията на възпалителните гени.
В допълнение към отслабване на възпалението, те показват и че консумацията на боровинки успяла значително да намали нивата на свободните радикали в кръвта: никаква промяна в плацебо групата, но след шест седмици прием на смути с боровинки, количеството свободни радикали в кръвта било намалено наполовина. Добре, но дали цялата тази антиоксидантна и противовъзпалителна сила всъщност означава клинични ползи? Например, какъв е ефектът от консумацията на боровинки за възстановяване след мускулно увреждане, причинено от прекомерно вдигане на тежести?
Едно рандомизирано кръстосано проучване: смути с боровинки или плацебо смути със същото количество антиоксиданти 5 и 10 часа преди, и след това 12 и 36 часа след увреждане на мускулите, причинено от прекомерни упражнения. Смутитата съдържат около чаша и половина замразени боровинки, един банан или ябълков сок, а другият вид е без боровинките, но има декстроза и витамин С, добавени, за да има еднакво количество калории и антиоксидантна сила. Въпреки това боровинките подействали по-добре за изчистване на свободните радикали. Ето го оксидативния стрес без боровинки – повишава се и си остава висок – но с боровинките се понижава. Да, но това, което ни интересува, е възстановяването на мускулната сила, така че можете директно да се върнете обратно към тренировката. Същият спад на пиковия момент 12 часа по-късно, но един ден по-късно, значително по-бързо възстановяване на мускулната сила, което показва, че приемът на боровинки може да ускори възстановяването; нещо, което може да бъде особено важно за спортистите, които се състезават в последователни дни.
Това е добре, но какво ще кажете за използването на боровинки за лечение на възпалителни заболявания като артрит? Да, те могат да имат защитно действие срещу артрит при плъхове, значително намаляване на „обема на лапата“ (колко подута става лапата, когато я инжектирате с някакъв възпаляващ дразнител), но никога не е имало проучване за боровинките и артрита при хората… до сега.
Помните ли това невероятно проучване, при което ягодите сами по себе си успели да спрат развитието на предраковите лезии? Ягодите започнали драстично да намаляват работата на про-възпалителните гени. Ако давате ягоди на диабетици в продължение на шест седмици, не само диабетът се подобрява, но и нивата на C-реактивния протеин, показател за системно възпаление, намалява с 18%. Дори само едно хранене може да помогне. Ако накарате хората да изядат една голяма нездравословна закуска, нивата на показателите на възпалението ще се покачат през следващите шест часа, но ще е по-малко, ако добавите само пет големи ягоди към храната.
И така, могат ли ягодите да подобрят болката и възпалението при потвърден остеоартрит на коляното? Не е честно, че заглавието разваля изненадата. Но да, пациентите с остеоартрит, които получавали около половин килограм ягоди на ден за 12 седмици и да, определени показатели на възпалението намалели при прием на ягоди, но наистина ли хората се почувствали по-добре? Значително намаляване на постоянната болка, периодичната болка и общата болка. Първото клинично проучване върху ефектите на горските плодове при човешки артрит установява, че обикновена интервенция в храненето, добавянето на боровинки към храната на човек, може да има значително влияние върху болката, възпалението и като цяло качеството на живот при затлъстели възрастни с остеоартрит.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/berries-for-inflammation-and-osteoarthritis-treatment
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Камъни в бъбреците и спанак, манголд и зеленолистни от цвекло: не яжте прекалено много

Трагичният случай, в който едно пречистване със зелени смутита спира работата на бъбреците на една жена, която изпивала по две чаши спанак на ден само за 10 дни, се усложнява от факта, че тя е имала байпас на стомаха и приема антибиотици продължително време, като и двете могат да увеличат усвояването на оксалатите в спанака. Както и приемът на мега дози витамин С. Този човек получил бъбречна недостатъчност, правейки си сок от спанак и зеленолистни от цвекло, но той също така приемал 2000 мг витамин С на ден. Витамин С се метаболизира в оксалат в тялото и вероятно играе роля в това претоварване с оксалати. И в двата случая самото правене на сок им е доставяло над 1200 мг оксалати на ден, което лесно се случва със спанака – само две чаши на ден – но на практика е невъзможно с повечето други зеленолистни, като кейл, който изисква над 600 чаши на ден.
Има един случай на явно претоварване с оксалат от храната – предизвикана бъбречна недостатъчност, неусложнена от операция, антибиотици или витамин С. Един човек, който отслабнал с около 36 кг само с ядене на зеленолистни, горски плодове и ядки, което очевидно включвало и спанак по 6 пъти на ден. Трагично, функцията на бъбреците му никога не се възстановила.
Помните ли това проучване, което се опитва да покаже „огромно“ претоварване с оксалати от храната, което не е имало реално никакъв ефект върху нивата в урината? Това проучване достига до 250 мг оксалати на ден. Това е огромно количество, ако говорим за предимно зеленолистни. Това ще се равнява на 25 чаши зелеви зеленолистни, 60 чаши листа от синап, 125 чаши кейл или 250 чаши бок чой в даден момент. Но това е по-малко от половин чаша спанак.
Спанакът наистина е изключение. Въпреки че има малки количества оксалати, които се съдържат в цялата хранителна верига по принцип, спанакът сам по себе си може да допринася за 40% от приема на оксалати в САЩ. Учените от Харвард открили, че мъжете и по-възрастните жени, които ядат спанак осем или повече пъти на месец, имат около 30% по-висок риск от това да развият камъни в бъбреците.
Ами ако го сготвите? Оксалатите са водоразтворими, например, бланширащите зеленчуци могат да намалят нивата на оксалатите до една трета, така че тези 25 чаши в даден момент могат да станат 33! За ниско оксалатните зеленолистни няма значение, варени или не, тъй като те имат така или иначе ниски нива.
Спанакът на пара намалява нивата си на оксалати с 30%, а варенето намалява нивата на оксалатите повече от половина. Ако сварите три най-високо оксалатни зеленолистни – спанак, зеленолистни от цвекло и манголд, 60% от оксалатите изтичат във водата, в която са били варени. Започват с толкова високи нива обаче, дори и сварени, ще съдържат стотици пъти повече оксалати от ниско оксалатните зеленолистни, като кейла. За високо оксалатните зеленолистни няма значение дали са сготвени или не, тъй като те са с толкова високи нива, независимо от всичко.
В крайна сметка всеки, който има анамнеза за камъни в бъбреците, който така или иначе е с висок риск, или който яде по няколко чаши на ден, вероятно би трябвало да избягва голямото трио. Това е особено важно за тези, които си правят зелен сок или блендират зеленолистни, тъй като оксалатите изглежда се усвояват по-бързо в течна, отколкото в твърда форма.
Друга причина да се дава предпочитание на ниско оксалатните зеленолистни, е, че те не са такива скъперници по отношение на калция в тях. Докато по-малко от една трета от калция в млякото може да бъде бионаличен. (независимо от крава или от растение), повечето от калция в ниско оксалатните зеленчуци се абсорбира. Бионаличността на калция в някои зеленчуци е два пъти по-голяма от тази на млякото, но оксалатите в спанака, манголда и листата на цвеклото се свързват с калция, предотвратявайки усвояването му.
Други високо оксалатни храни, които са свързани с бъбречни проблеми при достатъчно високи дози включват гъба чага на прах. При четири до пет чаени лъжички на ден може да се окажете на диализа; четири чаши на ден от ревен също не е добра идея; повече от една чаша бадеми на ден или кашу. После следва карамбола, за който съм правил видео преди време: една доза от около една чаша и една четвърт чаша сок или само четири до шест плода. Прекомерната консумация на чай също може да бъде проблем, особено разтворим чай, който усилва оксалатите в урината почти четири пъти повече от сварения чай. Докладвани са два случая на увреждане на бъбреците, като и двата се дължат на пиенето на над един литър студен чай на ден. Чаят, подобно на спанака, е много здравословен; просто не прекалявайте.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/kidney-stones-and-spinach-chard-and-beet-greens-dont-eat-too-much
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оксалатите в спанака и камъни в бъбреците: трябва ли да се притесняваме?

Бъбречните камъни засягат над 1 на всеки 10 души през живота им и могат да причинят мъчителна болка. Самата мисъл ме кара да кръстосам крака. Оксалатните камъни са най-често срещаният вид, образуват се, когато концентрацията на оксалати в урината ви става толкова висока, че на практика кристализира разтвора като бонбони скалички. Някои храни, като например спанака, съдържат много оксалати. Трябва ли да се опитаме да намалим приема си на оксалати, за да намалим риска? Оказва се, че хората, които наистина получават камъни, не изглежда да ядат повече оксалати средно от хората, които не получават камъни в бъбреците. Може би причината е по-малко в това, което ядем и повече в това, което усвояваме. Хората, които са предразположени към камъни в бъбреците, просто изглежда са родени с по-високо усвояване на оксалати. Техните черва наистина го изсмукват. Така наречените „супер абсорбатори“ асимилират до над 50% повече оксалати отколкото хората, които не образуват камъни в бъбреците.
Като цяло, влиянието на обикновения оксалат от храната върху количеството оксалати, които накрая се оказват в урината, изглежда малко. Дори и една масивна доза от оксалати обикновено води само до относително леко повишаване на количеството, което достига до урината. 25-кратно увеличение на консумацията на оксалати дори не удвоява концентрацията на оксалати, които преминават през бъбреците ви, така че по-скоро това се определя от гените, отколкото от диетата. Но все пак, докато не получите първия си камък, как ще знаете дали сте супер абсорбатор или не? Безопасно ли е просто като цяло да избягваме плодовете и зеленчуците с по-високо съдържание на оксалати? Хората, които ядат повече плодове и зеленчуци, може в действителност да имат по-малко камъни в бъбреците. Когато изследователите тествали и премахнали плодовете и зеленчуците от диетата на хората, рискът от камъни в бъбреците се повишил.
Премахването на плодовете и зеленчуците може и да намали нивата на оксалатите от храната, но тялото си произвежда свои собствени оксалати като отпадъчен продукт, които ще е по-трудно да изчистите, без алкализиращите ефекти на плодовете и зеленчуците върху рН-то на урината ви. Това може да помогне и да се обясни защо хората, които се хранят с повече растителна храна, имат по-малко камъни в бъбреците, но също така може и да се дължи на намаляването на приема на животински протеини, което може да има киселиннообразуващ ефект в бъбреците. Знаем това от около 40 години. Само една консерва от любимата ви риба тон всеки ден може да увеличи риска от образуване на камъни с 250% и дори самото намаляване на животински протеини може да помогне за намаляване на риска от камъни в бъбреците наполовина.
Със сигурност има някакво количество прием на оксалат, което може да постави хората в риск независимо от всичко. Има няколко редки случаи, в които се съобщава за хора, пиещи зелени сокове и смутита, които се сдобили с оксалатни камъни в бъбреците, въпреки че повечето имали и смекчаващи обстоятелства. Този случай описва жена, чиито бъбреци спрели да работят след 10-дневно пречистване на сокове, което включвало по две чаши спанак на ден.
По принцип не бихме очаквали, че една или две чаши спанак ще причинят такава сериозна реакция, но тя имала и два утежняващи обстоятелствата фактори. Жената претърпяла операция за поставяне на стомашен байпас, която може да увеличи абсорбцията на оксалати, и история на продължителна употреба на антибиотици. Има всъщност една полезна бактерия, което е добре да имаме в дебелото си черво, наречена оксалобактер, която яде оксалати за закуска, оставяйки дори по-малко за нас, за да усвоим, но тя може и да се заличи чрез дългосрочно широкоспектърно използване на антибиотици.
Все още вероятно не би се превърнало в проблем обаче, ако тя беше използвала нещо друго, различно от спанак, зеленолистни от цвекло или швейцарска салата – триото на високооксалатните зеленолистни. Кейлът има стотици пъти по-малко оксалати от спанака. Тя ще трябва да си прави на сок още 650 чаши кейл на ден, за да получи сравнима доза, така че през тези 10 дни, повече от 6000 чаши кейл. Но дали трите високо оксалатни зеленолистни са проблем само при хората с допълнително влошаващи обстоятелства или кои са още хората с висок риск? Ами ако готвите зеленолистните? Колко много е твърде много? Ще отговорим на тези въпроси в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxalates-in-spinach-and-kidney-stones-should-we-be-concerned
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да готвим зеленолистни зеленчуци?

„Основната цел на готвенето на зеленчуците е да ги направим по-годни за консумация, вкусни и смилаеми.“ Недостатъкът е обаче това, че „готвенето може да повлияе неблагоприятно върху нивата на хранителните вещества, особено на чувствителните към топлина и на водоразтворимите.“ Но дори и да варите зеленолистни в продължение на 10 минути, спадът на антиоксидантния капацитет например, което е грубо изчисление за задържането на фитонутриенти, не е толкова голям. Да, има значителен спад във всеки случай – 15 до 20% спад – но по-голямата част от антиоксидантната сила се запазва, дори и ако сварите марулята за 10 минути. Единственото хранително вещество, което намалява значително повече, е вероятно витамин С, но както виждате, зелевите зеленолистни имат в суров вид толкова много витамин С, че дори и ако ги варите в продължение на 10 минути, те пак ще имат два пъти повече витамин С в сравнение дори със суровите броколи.
Можем да видим, че витамин С в спанака наистина намалява много. Дори само бланширането му за пет минути може да намали нивата на витамин С наполовина, като над 90% се разтваря във вода след 15 минути; въпреки че по-голямата част от бета каротина, който е мастноразтворим, обикновено се запазва в листата. Но държането му в обикновена найлонова торбичка, каквато взимате в секцията за свежи плодове и зеленчуци, може да го предпази. Съхранението му в хладилник обаче е важно. Дори и в найлонова торбичка, в някой горещ ден могат да се премахнат почти 50% витамин С. Не е толкова зле, колкото изсушаването, обаче, което може да заличи до над 90% от нивата на витамин С, което предполага, че нещо като чипса от кейл може да бледнее в сравнение с пресния кейл, макар че витамин С е особено чувствителен. Другите хранителни вещества, като бета каротина например, са по-малко засегнати.
Готвенето на микровълнова фурна и на пара запазват хранителната стойност повече от варенето, което тук е измерено при кресона. Малко готвене на пара или в микровълнова има незабележим ефект в сравнение със суровия крес, но варенето за дори 2 минути може да намали антиоксидантните нива почти наполовина. Кресонът е от семейство Кръстоцветни, обаче, зеленчук от семейството на зелето и броколите, ето защо е ценен за съдържанието си на глюкозинолат, който се превръща в тази магическа съставка на зелето, сулфорафан. Какво прави готвенето с него? Най-добре да е в сурово състояние, но варенето на пара също не е зле, а микровълновата идва на второ място, после следва задушаването и варенето е на последно място. Глюкозинолатите в другите кръстоцветни зеленчуци също значително се повлияват от варенето. Изследователите заключават, че червеното зеле е най-добре да се консумира сурово, и не само в салатите. Както и преди съм казвал в „Можем да сме здрави“, винаги държа червено или лилаво зеле в хладилника, за да добавям кръстоцветни към храната си, като го нарязвам на лентички и го слагам на всичко. Но ако ще го готвите, на пара може би е най-добре, „за да се запазят всички оптимални ползи от веществата, които подпомагат здравето.“
Другите хранителни вещества, заради които прибягваме към зеленолистните, са нутриентите, които поддържат зрението, като лутеин, за който и преди съм говорил, както и фолат, особено важен за жени в детеродна възраст; и зеленчуците са основният естествен източник. Изчислено е, че приблизително половината фолат се губи по време на готвене, което може и да е вярно за варенето на броколи или за задушаването на спанак или синап. Но фолатът в задушения кейл се запазва по-добре, кат губи само около една четвърт, подобно на задушените на пара броколи.
Но забележете, че броколите имат високо съдържание в сурово състояние, така че дори и варените броколи съдържат повече фолат от суровия спанак. Но вижте листата на броколите. Не само че има едни от най-високите нива, но и нивата всъщност се покачват малко при готвене. Никой до сега не е разглеждал концентрацията на фолат в листата на броколите, които по ирония на съдбата често просто се отрязват и се хвърлят, но все пак допринасят към големите концентрации на този витамин. Ето защо трябва да внимаваме и да ги ядем. Забележете, че те също така сравняват тънко нарязания кейл с кейл, който само е накъсан на парчета, за да определят дали една по-голяма повърхност би подпомогнала по-големи загуби на фолат в кейла. Обаче не са установени никакви ефекти, така че режете на воля. Тук гледат задушаването. Ами ефектът от други методи за готвене на кейл? Има много изследвания върху готвенето на зеле и броколи, обаче много малко информация е налична за кралицата на зеленолистните… до сега.
На първо място, свеж срещу замразен. „Процесът на замразяване обикновено се разглежда като разрушителен за антиоксидантните съединения.“ Само се предполага, че замразеният би имал по-нисък антиоксидантен капацитет, в сравнение със свежия, но кейлът нарушава всички правила. Замразеният кейл имал по-голям антиоксидантен капацитет от свежия. И не само с малко, говорим за 60 процента повече. Еха! ОК, какво ще стане, когато го сготвите? Ако започнете с нормални нива на 100%, бланширането и задушаването всъщност увеличават антиоксидантното съдържание, докато готвенето на микровълнова или дори варенето не изглежда да правят много – така че можем да варим кейла без да губим антиоксидантната сила. Казах ви, че кейлът е нарушител на правилата.
Но вижте това, бланширане и задушаване на пара. Топлината може да разруши стените на клетките на растението и всички малки подклетъчни отделения и да отключи допълнителни антиоксидантни съставки, които може би са се криели до сега. Сега това обикновено се уравновесява от загубите, причинени от високата температура, но съставките на кейла изглеждат доста кръстоцветни и отстояват твърдо позицията си.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-cook-greens
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой вид тиксо е най-добър за премахване на брадавици?

През 1978 г. е описан нов подход за лечение на брадавици, пълен с убедителни снимки на преди и след. Какъв бил той? Прилагане на залепваща лента. Това било изследвано в едно проучване, сравняващо тиксото с криотерапията и довело до огромен успех.
Сега, въпреки че това било рандомизирано, контролирано проучване, това не е двойно тайно проучване. Пациентите от групата на тиксото били инструктирани да премахват всички лепенки преди посещението си обратно при лекаря, така че медицинските сестри, които преглеждали промени в брадавиците, да не са предубедени по един или друг начин. Но не забравяйте, криотерапията може да причини зачервяване, обезцветяване на кожата, рани и мехури, така че сестрите може и да са имали някаква идея кое дете в коя група е било и може би това ги е предубедило. Така че, в идеалния случай ще имаме двойно тайно, рандомизирано контролирано проучване върху тиксото за лечение на често срещаните брадавици, а ето го и него.
Вижте това: ето как са маскирали тиксото, така че никой не е знаел в коя група е бил. Използвали прозрачно тиксо, прилагано от долната част на молескин, което представлява прозрачна залепваща лента, а контролната група получила само молескина, без залепващата лента отдолу. И така, отвън и двете лечения изглеждали еднакви, но половината от брадавиците били изложени и на влиянието на тиксото, а другата половина – не. Така че, ако имаше нещо специално в залепващата лента, групата на тиксото ще триумфира, а групата само с молескина ще се провали. Ако няма нищо особено около тиксото и забележителният успех на другото проучване е просто благодарение на покриване на брадавицата с каквото и да е лепкаво, то тогава и двете групи ще триумфират. Но вместо това и двете групи се провалили. Нито една не се справила по-добре от плацебо групата.
Първото двойно тайно контролирано проучване за действието на тиксото върху брадавиците се проваля и не успява да излекува брадавиците при възрастни. Хм, може би в това е проблемът? Участниците в първоначалното проучване върху тиксото били предимно деца, средно на 9-годишна възраст, докато в това проучване средната възраст била 54 години и да, брадавиците при по-младите могат да бъдат по-податливи на лечение. Така че възможно ли е причината, поради която тиксото подействало в първото проучване, но не и във второто, да е защото тиксото действа само при деца, но не и при възрастни? Е, трябва да повторим същото това проучване, но този път с деца.
Около 100 ученици били разделени на групи, като едните прилагали тиксо към брадавицата, а другите – царевична превръзка като плацебо, така че и двете групи имали нещо, но само една от тях прилагала тиксо върху брадавиците. Използвали една и съща лента, за да не ги разпознаят, а и така изглежда по-добре. Шест седмици по-късно тиксото се провалило.
И това е мястото, на което медицинската общност се отказала. Ако погледнете последните отзиви върху това дали е по-добре брадавиците да се изгарят, замразяват или да се лепят с тиксо, те отхвърлят тиксото като напълно неефективно, което е напълно разбираемо. Без значение колко добри са някои първоначални резултати, ако изследвате едно и също нещо, но с по-голямо, по-добро проучване и не можете да повторите резултатите, то тогава трябва да приемете, че първото проучване е било просто случайност.
Но дали наистина са проучили същото нещо? Може би „възрастните“ не е оперативната дума тук, а вместо това е „прозрачност“. Прозрачното тиксо не е тиксо. Оказва се, че прозрачното тиксо и молескина и двете съдържат лепило на акрилна основа, докато стандартното сребърно тиксо съдържа напълно различно лепило на каучукова основа. Вероятно успехът на традиционното тиксо е свързан с лепилото, което влиза в пряк контакт с брадавицата по време на лечението. Всъщност, дори още по-вероятно след като двете проучвания с прозрачното тиксо излизат наяве, и показват, че наистина изглежда има нещо уникално в тиксото и това не е само случайно – самото покриване на мястото не действа. И наистина, най-новото допълнение към доказателствата установява тези подобни 80% към 60% тиксото надделява над криотерапията, използвайки истинско тиксо, но в този случай са го залепили допълнително със силно лепило, така че тиксото да се залепи по-добре.
В заключение, колкото и странно да звучи, тиксото е правдоподобно и често ефективно лечение на брадавици.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-type-of-duct-tape-is-best-for-wart-removal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев