Ваксини — съзнателен избор кои ваксини да се инжектират и кои не!

„Primum non nocere“

Последна промяна: 16.03.2021 г.

Идеята на тази статия е да изясни каква е реалната картина с ваксините. В крайна сметка всички искаме да сме здрави, както физически, така и ментално.

Имунизационен календар за България – задължителни ваксини

Навършена възрастИмунизацияВаксинаНачин на приложение
През първите 24 часа след раждането *Имунизация против хепатит тип В (І прием)Рекомбинантна хепатит В ваксина (Engerix)мускулно, 0,5 мл.
От 48-ия час след ражданетоИмунизация против туберкулозаБЦЖ ваксина – жива (BCG vaccine)вътрекожно, 0,1 мл.
Втори месецИмунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (I прием)**
Комбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, рекомкбинантна хепатит Б ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б

----------------------------------

Конюгирана пневмококова ваксина
мускулно, 0,5 мл.
Втори месецИмунизация против пневмококи (І прием)Конюгирана пневмококова ваксина (Synflorix)мускулно, 0,5 мл.
Трети месецИмунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип Б, хепатит Б (II прием)Комбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Б, рекомбинантна хепатит Б Инфанрикс Хексамускулно, 0,5 мл.
Четвърти месецИмунизация против пневмококиКонюгирана пневмококова ваксина (Synflorix)мускулно, 0,5 мл.
Четвърти месецИмунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип В (ІІІ прием), хепатит БКомбинирана шесткомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента, рекомкбинантна хепатит Б ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип Бмускулно, 0,5 мл.
Седми месецПроверка за белег от БЦЖ имунизация. На децата без белег се прави проба Манту (5МЕ ППД) и отрицателните се реимунизират.БЦЖ ваксина – жива (BCG vaccine)вътрекожно, 0,1 мл.
Дванадесет месецаРеимунизация против пневмококи, не по-рано от 6 месеца след третия прием (ІV прием)Конюгирана полизахаридна пневмококова ваксина (Synflorix)мускулно, 0,5 мл.
Тринадесет месецаИмунизация против морбили, паротит и рубеолаТриваксина морбили – паротит – рубеола (М-М-RVAXPRO)подкожно или мускулно, 0,5 мл.
Шестнадесет месеца (не по-рано от една година след III прием)Реимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш, хемофилус инфлуенце тип В (ІV прием)Комбинирана петкомпонентна ваксина от дифтериен токсоид (анатоксин), тетаничен токсоид (анатоксин), инактивирана ацелуларна коклюшова ваксина, инактивирана полиомиелитна ваксина, конюгирана полизахаридна ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В (Pentaxim)мускулно, 0,5 мл.
Шест годиниРеимунизация против полиомиелит, дифтерия, тетанус и коклюш (V прием)Комбинирана четрикомпонентна ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш с ацелуларна компонента и инактивирана полиомиелитна ваксина (Tetraxim)мускулно, 0,5 мл.
Седем години ***Реимунизация против туберкулоза (след отрицателна проба Манту)БЦЖ ваксина – жива (BCG vaccine)вътрекожно, 0,1 мл.
Дванадесет годиниРеимунизация против морбили, паротит и рубеолаТриваксина морбили – паротит – рубеола М-М-RVAXPROподкожно или мускулно, 0,5 мл.
Дванадесет годиниРеимунизация против тетанус, дифтерия и коклюшКомбинирана ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) с намалено антигенно съдържание (Тдка)мускулно, 0,5 мл.
Седемнадесет годиниРеимунизация против тетанус и дифтерияТД ваксина (Tetadif)мускулно, 0,5 мл.
От 25-ата година през 10 годиниРеимунизация против тетанус и дифтерияТД ваксина (Tetadif)мускулно, 0,5 мл.

* Ако за хепаптит Б ваксинация се използва само монопрепарат (Енжерикс), дозите са 3 – в първите 24 часа след раждането, на 1 месец и на 6 месечна възраст. Иначе от втората доза влиза в състава на многокомпонентна ваксина и дозите общо са 4.

** Според последните промени в Наредба 15 за имунизациите, може да се прилагат различни марки и видове моноваксини или комбинирани многокомпонентни, като не се уточнява и колко на брой, стига общо да съдържат антигените, които се изискват за съответната възраст.

*** Ваксинациите след шестгодишна възраст се правят в календарната година на навършване на възрастта.

 

 

 

Основният принцип в медицината е „Не вреди!“

I. Варицела (лещенка, шарка) — вирусно заболяване — Chicken pox (varicella)
0. Допълнително: не е в имунизационния календар;
1. Причинител: varicella zoster virus;
2. Устойчивост в околната среда: слабо устойчив;
3. Източник на инфекция: болен човек или в края на инкубационния период, може и болният от херпес-зостер;
4. Здрави заразоносители: 30% е безсимптомно заболяване;
5. Заразност: висока;
6. Възраст, в която се боледува: детска, може и възрастни, при които протича по-тежко;
7. Начин на предаване: въздушно-капков механизъм — вдишване на аерозоли от инфектирани секрети от дихателните пътища на заразен човек или от везикуларната течност на кожните обривни единици (мехурчета); входна врата – горните дихателни пътища и конюнктивата;
8. Инкубационен период: 12-21 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване с благоприятна прогноза — започва внезапно с повишаване на температурата, с намаление на апетита, общо неразположение, с поява на обрив по корема и гръдния кош, горните части на крайниците, задължително обхваща окосмената част на главата. Обривните единици са първо макули (червени петна), после папули (с връхче), везикули (мехурчета), накрая засъхват като кафеникави крусти (коричка). След няколко дни нова обривна вълна с ново повишаване на температурата. В даден момент могат да се видят едновременно всички стадии на развитие на обривните единици. Упорит сърбеж. След завяхването на последните обривни единици настъпва оздравяване. Болните подлежат на домашна изолация; съществуват леки и тежки форми на заболяването – пустулозна, булозна, хеморагична, гангренозна;
10. Възможни усложнения: при имунен дефицит — вторични бактериални инфекции, пневмония, хепатит, кръвотечения; неврологични — енцефалит, кератит, иридоциклит.
По време на бременност: рядко — вроден варицелен синдром — увреждане на плода през първия триместър, ако майката не е преболедувала преди бременността, тъй като вирусът преминава през плацентата. Кожни промени, очни дефекти — катаракта, атрофия на зрителния нерв, парези, увреждане на централната нервна система, ниско тегло. В края на бременността заболяването на майката води до раждане на новороденото с тежка варицела с хеморагичен обрив, тромбоцитопения;
11. Леталитет: под 0,1%;
12. Лечение: симптоматично, Acyclovir;
13. Ваксина: жива атенюирана, Варилрикс (Varilrix) и Варивакс (Varivax). В България не се прилага по имунизационния календар, даже не се продава, за да се постави по желание; ваксината Varlirix се препоръчва да се прилага в две дози по 0,5 ml. – първата на 12-15-месечна възраст, втората на 4-6-годишна възраст. За възрастните се препоръчва изследване за варицелни антитела и негативните да получават две дози ваксина;
14. Съдържание на ваксината: Варилрикс (източник) и Варивакс (източник);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: ефективността на ваксината Varlirix е до 90% и защитава най-малко до 7 години;
17. Имунитет след преболедуване: траен, доживотен, при потискане на имунната система (напр. в напреднала възраст), е възможно да се прояви като херпес зостер — обрив само в определени части на тялото, по хода на определен нерв, който е свързан с определен нервен ганглий, в който вирусът е останал в латентно състояние, още от преболедуването в детска възраст (рядко);
18. Разпространение на заболяването: по цял свят;
II. Грип — вирусно заболяване — Influenza (flu)
0. Допълнително: не е в имунизационния календар;
1. Причинител: Influenza virus типове А, В и С от семейство Orthomyxoviridae, съдържат като антигени хемаглутинин (Н) и невраминидаза (N); грипните вируси са с голяма изменчивост;
2. Устойчивост в околната среда: при стайна температура загиват за 2-3 часа, всички дезинфекционни разтвори и ултравиолетови лъчи ги унищожават за няколко минути;
3. Източник на инфекция: хора, заразителни са до 3-5 дни след началото на заболяването, децата до 7 дни; (възможни резервоари на грипните вируси – свине, птици);
4. Здрави заразоносители: да;
5. Заразност: висока, контагиозен индекс над 90%;
6. Възраст, в която се боледува: крайните възрасти са изключително чувствителни към инфекцията – малки деца и възрастни хора, бременните жени и жени, подложени на хормонална терапия; с повишен риск са хора със заболявания на сърдечно-съдовата и дихателната системи, захарен диабет, злокачествени заболявания, имунодефицитни състояния;
7. Начин на предаване: въздушно-капков механизъм, в затворени пространства, чрез аерозол и директен контакт със заразени секрети от горните дихателни пътища на болните при кихане, кашляне, говорене, издишване; входна врата – лигавицата на горните дихателни пътища; възможно е трансплацентарно предаване;
8. Инкубационен период: 24 часа до 4-5 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро самоограничаващо се инфекциозно заболяване (около 5 дни продължава), протича под форма на епидемии през зимата, с токсикоинфекциозен синдром и остър трахеит; от безсимптомна инфекция до първична вирусна пневмония, която може да завърши фатално; началото е внезапно с тежко общо състояние, главоболие, втрисане, болки по мускулите и ставите, безапетитие, рязко повишаване на температурата до 38-40 градуса, секреция от носа, кихане, дразнене на гърлото, суха дразнеща кашлица; болният се изолира за 7 дни; контактуващите с болния носят 4-слойни маски; проветряване на помещенията;
10. Възможни усложнения: круп при кърмачета, гърчове при деца с много висока температура; първична вирусна пневмония, вторична бактериална пневмония; обостряне на бронхиална астма, грипна енцефалопатия, грипен енцефалит; новородените от заболели майки по време на бременността имат повишена честота на вродени аномалии и злокачествени заболявания на кръвотворната система, които се дължат на неблагоприятното отражение на заболяването върху матерно-плацентарното кръвообращение и последвалата хипоксемия на плода;
11. Леталитет: възможен;
12. Лечение: при неусложнените форми – антипиретици, аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства, противокашлични средства; при тежките форми – вирусни инхибитори (амантадин, римантадин, занамивир) в първите 48 часа от заболяването;
13. Ваксина: убити инактивирани ваксини (биват цяловирионни, фрагментирани от разрушен вирус, субединични и вирозомни) – имат по-малка ефективност от живите; живи атенюирани ваксини – прилагат се чрез пулверизиране или чрез накапване в ноздрите 2-3-кратно през интервал от 15 дни;
ваксините се разработват след изолация и прецизна селекция на циркулиращите в края на сезона грипни вируси А и В, за които се предполага, че ще причинят заболяването в следващия сезон, те са трикомпонентни – съдържат по един антигенен представител на подтиповете A(H3N2) и A(H1N1) на грипните вируси тип А и един на грипния вирус тип В; в България се използва инактивирана ваксина Липовак, прилага се еднократно мускулно по 0,5 ml.; имунизацията се извършва ежегодно през есенните месеци;
14. Съдържание на ваксината: убитата инактивирана ваксина е изготвена от алантоисни култури, убити с формалин и топлина;
живата атенюирана ваксина е получена чрез алантоисно култивиране в развиващи се кокоши ембриони. Атенюираният вирус запазва способността си да се размножава в епителните клетки на горните дихателни пътища и да предизвиква създаване на имунитет, без да причинява заболяване;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: убитите грипни ваксини не индуцират клетъчно медииран имунитет, те се прилагат парентерално и не активират образуването и на s-IgA; живите ваксини са в етап на разработване за индуциране на клетъчно медииран имунитет; ваксините редуцират в по-голяма степен тежестта на заболяването отколкото честотата на инфекция; снижават отсъствието от работа и училище – употребата им е икономически оправдана; поради бързата изменчивост на грипните вируси не е решен въпросът за задоволителната ефективност на противогрипните ваксини;
17. Имунитет след преболедуване: локален (на лигавиците), хуморален (антитела),  клетъчно медииран имунитет и факторите на неспецифичната защита – интерферон и серумни вирусни инхибитори; серумните антитела са с максимум 4-7-ма седмица, след което титрите бавно намаляват; основна защитна функция срещу заразяване играят секреторните лигавични антитела s-IgA; продължителност на имунитета до 1 година, но при повторна среща на организма със същия вирусен вариант след години, продукцията на съответните антитела се индуцира много бързо; децата в първите месеци след раждането са защитени от майчините антитела;
18. Разпространение на заболяването: навсякъде по света;
III. Дифтерия — Diphtheria
1. Причинител: corynebacterium diphtheriae — отделя екзотоксин, много силна отрова причиняваща уврежданията;
2. Устойчивост в околната среда: устойчив — върху бельо, играчки — запазва се няколко денонощия;
3. Източник на инфекция: болен човек (3,2%) или безсимптомен носител (96,8%);
4. Здрави заразоносители: да;
5. Заразност: възприемчивостта е всеобща, контагиозен индекс 15-20%;
6. Възраст, в която се боледува: детска, 9-14 г.; юношеска, 15-19 г.;
7. Начин на предаване: въздушно-капков механизъм с пръски при говорене, кихане, кашляне; при тесен контакт; може контактно-битов път — със заразени предмети; хранителен път — чрез заразена храна (мляко); въздушно-прахов път — чрез вдишване; входни врати — лигавиците на горните дихателни пътища, конюнктиви, полови органи или увредена кожа; повечето респираторни форми възникват през студените месеци, когато има струпване на хора в затворени помещения;
8. Инкубационен период: 2-4 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване със специфично възпаление на горните дихателни пътища, системни прояви, тежко протичане. Форми: дифтерия на гърлото (най-честа – над 95%) – обща отпадналост, лаеща кашлица, сиви, белезникави фибринозни налепи плътно свързани с подлежащата тъкан от некротични клетки (мъртви) по сливиците, небцето, увулата, фаринкса (гърлото) — от действието на дифтерийния екзотоксин; гърлобол, температура, увеличени шийни лимфни възли; дифтерия на ларинкса, трахеята и бронхите – отокът и налепите затрудняват дишането, дихателна недостатъчност с нужда от спешна трахеотомия и асистиране на дихателната функция; дифтерия на носа – изтичане на серозно-гноен секрет и нежни белезникави мембрани по лигавиците, обхващат външната страна на ноздрите и горната устна, протичането е леко без токсични прояви; дифтерия на кожата – в тропическите страни хронични кожни изменения с мръсно сиви мембрани, които нямат склонност към заздравяване. Болните са стриктно изолирани;
10. Възможни усложнения: дихателна недостатъчност — нужда от интубация и спешна трахеостомия, увреждане на сърцето, увреждане на нервната система — парализа на мекото небце с невъзможност за преглъщане, неврити — претърпяват после пълно възстановяване; при тежките форми – миокардит, некроза на бъбречните тубули, демиелинизация и дегенерация на аксоните на черепно-мозъчните или периферни нерви;
11. Леталитет: 5-10%;
12. Лечение: антитоксичен противодифтериен хиперимунен хетероложен серум (конски) — възможност за алергична реакция; дифтериен анатоксин (инактивиран токсин); антибиотици пеницилин или еритромицин;
13. Ваксина: инактивиран с формалин токсин (токсоид, анатоксин), срещу когото се произвеждат антитела от имунната система (Pentaxim от 2010 г.); в България масовото приложение на ваксината започва през 1952 г.;
14. Съдържание на ваксината: Дифтериен токсоид ≥ 30 IU, Тетаничен токсоид ≥ 40 IU; антигени на Bordetella pertussis: Пертусис токсоид 25 μg, Филаментозен хемаглутинин 25 μg; инактивиран полиомиелитен вирус тип 1: 40 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 2: 8 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 3: 32 DU; полизахарид (полирибозилрибитолфосфат) на Haemophilus influenzae тип b: 10 μg, ковалентно свързан с 24 μg тетаничен токсоид за една доза (0,5 ml) след смесване; DU: единици D-антиген или еквивалентно антигенно количество, определено чрез подходящ имунохимичен метод. (източник). Други съставки: захароза (42,5 mg), трометамол (0,6 mg), алуминиев (0,3 mg), среда 199 Ханкс без фенолово червено — 0,05 ml, формалдехид (I феноксиетанол (2,5 μl), оцетна киселина и/или натриев хидроксид (до рН: 6,8-7,3) и вода за инжекции (до обем 0,5 ml). (източник);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: след имунизация серумните нива на антитоксин бавно спадат, необходимо е на всеки 10 г. да се прилага нова доза от токсоида (ваксината); смъртен изход е наблюдаван по изключение при напълно имунизирани лица;
17. Имунитет след преболедуване: траен, пожизнен; напрегнат антитоксичен; реинфекции се срещат рядко; децата, родени от имунни майки, получават пасивен имунитет, който продължава до 6 месеца;
18. Разпространение на заболяването: в световен мащаб заболеваемостта за 2008 г. е 0,11/100000, в България е елиминирано (ликвидиране на заболяването при запазване циркулацията на неговия причинител в човешкото общество, без данни за промяна в неговата биология), след 1975 г. заболеваемостта е нулева;
V. Коклюш (магарешка кашлица) — Рertussis (Whooping cough)
1. Причинител: Bordetella pertussis — пертусис токсин с увреждащо действие;
2. Устойчивост в околната среда: бързо загиват;
3. Източник на инфекция: човек — болни в края на инкубационния период, по време на клиничните прояви, със субклинични форми на инфекция и носители;
4. Здрави заразоносители: да, краткотрайно;
5. Заразност: 50-100%;
6. Възраст, в която се боледува: детска — ранна до училищна, възрастни; боледуват и новородени, трансплацентарният имунитет не обезпечава защита от заболяването;
7. Начин на предаване: въздушно-капков механизъм — вдишване при близък контакт; входна врата – горните дихателни пътища;
8. Инкубационен период: 1-3 седмици;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване. През началния катарален стадий 7-10 дни – общо неразположение, серозна секреция от носа, зачервяване на конюнктивата, субфебрилитет, суха непродуктивна кашлица, засилваща се нощем. Следва пароксизмален стадий с кашлични пристъпи („магарешка кашлица“) до изчерпване на въздуха, особено нощем до 30 (броя); в кърмаческа възраст протича особено тежко, следвани от апнеични паузи (спиране на дишането), мощно и силно вдишване; реконвалесцентен стадий с разреждане на кашличните пристъпи. Болните се изолират;
10. Възможни усложнения: отит, пневмония (до лош изход), кръвоизливи в конюнктивите, в централната нервна система, носа, промени в съзнанието, гърчове, животозастрашаващи състояния (до кислородотерапия); коклюшът протича особено тежко и е с най-голяма смъртност при неваксинирани деца до 1-годишна възраст;
11. Леталитет: възможен;
12. Лечение: антибиотици — еритромицин, триметоприм-сулфаметоксазол;
13. Ваксина: ацелуларна (безклетъчна) инактивирана коклюшна (бактериална) компонента — в Pentaxim (пентаксим); разработени са различни ацелуларни ваксини, които се различават помежду си по състава и количеството на включените в тях антигени. Тези ваксини са относително по-малко реактогенни, но тяхната имуногенност е значително по-ниска от тази на инактивираните ваксини.
Съществува и инактивирана целоклетъчна коклюшна компонента на ваксината ДТК, използвана преди 1996 г. с ефикасност 70-90% и относително чести странични реакции;
14. Съдържание на ваксината: Дифтериен токсоид ≥ 30 IU, Тетаничен токсоид ≥ 40 IU; антигени на Bordetella pertussis: Пертусис токсоид 25 μg, Филаментозен хемаглутинин 25 μg; инактивиран полиомиелитен вирус тип 1: 40 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 2: 8 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 3: 32 DU; полизахарид (полирибозилрибитолфосфат) на Haemophilus influenzae тип b: 10 μg, ковалентно свързан с 24 μg тетаничен токсоид за една доза (0,5 ml) след смесване; DU: единици D-антиген или еквивалентно антигенно количество, определено чрез подходящ имунохимичен метод. (източник). Други съставки: захароза (42,5 mg), трометамол (0,6 mg), алуминиев (0,3 mg), среда 199 Ханкс без фенолово червено (сложна смес от амин < неорганични соли, витамини и други съставки — 0,05 ml), формалдехид (I феноксиетанол (2,5 μl), оцетна киселина и/или натриев хидроксид (до рН: 6,8-7,3) и вода за инжекции (до обем 0,5 ml). Ваксината съдържа следи от неомицин, стрептомицин и полимиксин В. (източник);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: най-честите постваксинални реакции са: раздразнителност, локални реакции на мястото на инжектиране като зачервяване и уплътнение повече от 2 см., тези признаци обикновено възникват в рамките на 48 часа след ваксинацията и могат да продължат до 48-72 часа, преминават спонтанно без да е необходимо специфично лечение. Възможните сериозни нежелани реакции са: синдром на Гилен-Баре и брахиален неврит, едем по-голям от 5 см., който може да се разпространи по целия крайник, преминава спонтанно за 3-5 дни. Рискът е по-висок след приложение на 4-5-та доза. Контраиндикации за приложение на ваксината, касаещи коклюшната компонента в комбинирани ваксинални препарати са: сериозна алергична реакция към 1 или повече от компонентите на ваксината при предходен прием; енцефалопатия в 7-дневен срок след ваксинация при липса на друга причина; температура 39,5 градуса по Целзий или по-висока в рамките на 48 часа след ваксинация при липса на друга причина; колапс или шоково състояние в рамките на 48 часа след ваксинация при липса на друга причина; персистиращ плач повече от 3 часа в рамките на 48 часа; конвулсии и/или треска в рамките на последващите 3 дни; детска церебрална парализа; епилепсия.;
16. Имунитет след ваксиниране: предпазва от заболяване 70-80%, в останалите случаи заболяването протича в по-лека форма;
17. Имунитет след преболедуване: траен, пожизнен; повторни заболявания са наблюдавани при възрастни индивиди. Важна роля за имунитета срещу коклюш имат секреторните антитела от клас IgA, които препятстват прикрепването на причинителя към епитела на горните дихателни пътища и антитоксичните антитела, неутрализиращи пертусис токсина;
18. Разпространение на заболяването: повсеместно, в България заболеваемост 2/100000 население;
VI. Морбили (дребна шарка, брусница) — вирусно заболяване — Measles
1. Причинител: Morbillivirus — семейство Paramyxoviridae;
2. Устойчивост в околната среда: слабоустойчив;
3. Източник на инфекция: болни хора и хора, които са в края на инкубационния период (последните два дни) преди проявата на заболяването;
4. Здрави заразоносители: не, само в инкубационния си период;
5. Заразност: един от най-заразните инфекциозни агенти; контагиозен индекс 95-96%;
6. Възраст, в която се боледува: най-често детска – до 5 години, може и възрастен неимунизиран. През последните години с въвеждането на ваксинацията се повишава заболеваемостта сред по-големите деца и ученици от 7 до 18 години, както и при кърмачетата;
7. Начин на предаване: въздушнокапков, чрез предмети прясно замърсени с пръски; входна врата на инфекцията са лигавиците на орофаринкса, горните дихателни пътища и конюнктивата;
8. Инкубационен период: 9-11 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване с обща интоксикация, възпаление на лигавиците на горните дихателни пътища, характерен макуло-папулозен обрив по кожата, прогнозата е благоприятна; Протича строго циклично с 4 периода – инкубационен, катарален, еруптивен и реконвалесцентен. Висока температура, респираторен катар (серозен ексудат – секрет на дихателните пътища), загуба на апетит, общо увредено състояние — отпадналост, унесеност, болки и зачервяване на гърлото, кашлица, обрив започващ от главата към краката, конфлуиращи (сливащи се) обривни единици, увеличени периферни лимфни възли, конюнктивит; след 8-12 дни започва възстановяване.
Има леки и тежки форми — токсична брусница, хеморагична форма. Поради потискащото действие на вируса върху имунната система могат да се активират латентни (дремещи) инфекции, да се получат вторични бактериални инфекции по време на боледуването.
10. Възможни усложнения: активиране на минали и съпътстващи заболявания — рахит, муковисцидоза, ларингит, бронхопневмония, отити и др.; ентероколити с висока смъртност в развиващите се страни, субакутен склерозиращ паненцефалит – рядка проява, вирусът остава в организма след преболедуване и след много години предизвиква това тежко смъртоносно заболяване;
11. Леталитет: сред децата в развиващите се страни;
12. Лечение: няма етиологично, само симптоматично — антипиретици (против температура), витамини, антиоксиданти. При вторична бактериална инфекция — антибиотици;
13. Ваксина: жива атенюирана, Priorix;
14. Съдържание на ваксината: жив атенюиран (отслабен) морбилен вирус (Schwarz strain)  — произведен върху пилешки ембрионални клетъчни култури — не по-малко от 103,0 CCID50; жив атенюиран (отслабен) паротитен вирус (RIT4385 strain, получен от Jeryl Lynn Strain  — произведен върху пилешки ембрионални клетъчни култури — не по-малко от 103,7 CCID50; жив атенюиран (отслабен) рубеолен вирус (Wistar RA 27/3 strain) — произведен върху MRC-5 човешки диплоидни клетки — не по-малко от 103,0 CCID50; Други съставки на Приорикс са: аминокиселини, лактоза, манитол, неомицинов сулфат и сорбитол. Стерилният разтворител за ваксината съдържа вода за инжекции. (източници: български и английски);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: възможно е заболяване у ваксинирани на 16-18 и повече годишна възраст, протича по-леко и атипично;
16. Имунитет след ваксиниране: продължава няколко години, а може би доживотно; при ваксиналния процес промените в имунокомпетентните клетки са незначителни в сравнение с естествения инфекциозен процес, наблюдава се по-ниска интензивност на синтез на специфични антитела, особено IgA, които имат защитно действие върху лигавицата на дихателните пътища и по-ниска интензивност на формиране на имунологичната памет на клетъчно ниво, както и по-бързото й изтощаване с течение на годините.
С въвеждането на ваксинациите срещу морбили през последните години възрастовата характеристика на заболелите показва повишена заболеваемост сред по-големите деца и ученици от 7 до 18 години, както и при кърмачетата;
17. Имунитет след преболедуване: траен, пожизнен; първо се активира клетъчно-медиирания имунитет чрез естествените клетки-убийци и цитотоксичните Т-клетки – осигурява изчистването на организма от вируса, след 10-я ден се активира производството на специфични антитела, които обуславят бързото изчезване на вируса от кръвта. Повторно заболяване е рядко и протича леко. Децата родени от майки прекарали заболяването са също имунни и невъзприемчиви в продължение на 6-9 месеца.
18. Разпространение на заболяването: в цял свят. В България се среща рядко – единични случаи. В редица страни заболяването се намира в период на елиминация (ликвидиране на заболяването при запазване циркулацията на неговия причинител в човешкото общество, без данни за промяна в неговата биология);
VII. Полиомиелит — вирусно заболяване — Poliomyelitis
1. Причинител: полиовируси — род Enterovirus; 3 антигенни типа;
2. Устойчивост в околната среда: много устойчиви във външната среда — с месеци в почва, канални води, фекалии, замърсени храни. Хлорните препарати ги инактивират;
3. Източник на инфекция: болни хора, хората със скрита форма на инфекция; вирусите се отделят от назофаринкса и с фекалиите;
4. Здрави заразоносители: има безсимптомно протичащи инфекции (повечето);
5. Заразност: възприемчивостта на човека към полиомиелитния вирус е висока – до 86%, но контагиозният индекс е много нисък – 0,1 до 1%;
6. Възраст, в която се боледува: най-често деца и юноши; през 1920 г.  90% от случаите са на деца по-малки от 5 години, а в началото на 50-те години пикът на заболяемостта е между 5 и 9-годишна възраст. Това се обяснява с предположението, че през 19 век и началото на 20 век полиовирусите са били широко разпространени и са предизвиквали предимно инапарентни инфекции, които са водили до създаване на имунитет в детството и паралитични инфекции са възниквали рядко. С нарастването на хигиенните стандарти в началото на 20 век циркулацията на полиовирусите се забавя. Това води до по-късна среща на полиовурусите с пула на чувствителните деца, загубили пасивно придобитите антитела и появата на епидемии;
7. Начин на предаване: фекално-орален, може орално-орален, въздушно-капков; замърсени ръце, води, храни; мухи, предмети; входна врата: устата; вирусите се размножават в назофаринкса и стомашно-чревния тракт;
8. Инкубационен период: 10-14 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване; повечето случаи са безсимптомни. При някои случаи вирусът навлиза в централната нервна система — в гръбначния мозък. Води до дегенеративни некротични промени;
А) апаралитична форма (95%) — температура с оздравяване, може да доведе до серозен менингит;
Б) паралитична форма — асиметрични парализи на долните крайници със смъртност 2-10% (при засягане на гълтането и дишането), с частично обратно възстановяване;
Болните се изолират в инфекциозно отделение;
10. Възможни усложнения: засягане на гълтане и дишане до смърт.
Доживотни парализи на крайниците; постполиомиелитен синдром е състояние, което се развива в 25-40% от пациентите, прекарали паралитична форма на полиомиелит преди много години. Той се  изразява в слабост, болки и бърза уморяемост в засегнатите мускулни групи;
11. Леталитет: възможен;
12. Лечение: поддържащо, симптоматично (няма етиологично); щадяща позиция за крайниците, ранна рехабилитация;
13. Ваксина: жива — в България се е прилагала от 1959 г. Преди приложението й населението на нашата страна е имало антитела против полиомиелит в 62% поради това, че е прекарало инфекцията инапарентно (безсимптомно) и си е изработило битов имунитет.
Инактивирана (убита) — сега тя се прилага – компонент на Pentaxim; убитата ваксина е смес от трите типа патогенни полиовируси, култивирани върху еднослойни клетъчни култури от маймунски бъбреци и инактивирани след това с формалин;
14. Съдържание на ваксината: Дифтериен токсоид ≥ 30 IU, Тетаничен токсоид ≥ 40 IU; антигени на Bordetella pertussis: Пертусис токсоид 25 μg, Филаментозен хемаглутинин 25 μg; инактивиран полиомиелитен вирус тип 1: 40 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 2: 8 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 3: 32 DU; полизахарид (полирибозилрибитолфосфат) на Haemophilus influenzae тип b: 10 μg, ковалентно свързан с 24 μg тетаничен токсоид за една доза (0,5 ml) след смесване; DU: единици D-антиген или еквивалентно антигенно количество, определено чрез подходящ имунохимичен метод. (източник).
Други съставки: захароза (42,5 mg), трометамол (0,6 mg), алуминиев (0,3 mg), среда 199 Ханкс без фенолово червено (сложна смес от амин < неорганични соли, витамини и други съставки — 0,05 ml), формалдехид (I феноксиетанол (2,5 μl), оцетна киселина и/или натриев хидроксид (до рН: 6,8-7,3) и вода за инжекции (до обем 0,5 ml). (източник);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: макар и изключително рядко ваксиналният щам на живата орална полиоваксина може да предизвика леки и бързопреходни вяли парализи на крайниците. От началото на 21 век в Хаити, Доминиканската република и остров Мадагаскар са описани единични случаи на вяли парализи, причинени от свободно циркулиращ изменен ваксинален вирус на орална полиоваксина, който вследствие рекомбинация с друг полиовирус е придобил вирулентни свойства. Оралната жива ваксина макар и много рядко предизвиква ваксино-асоцииран паралитичен полиомиелит;
16. Имунитет след ваксиниране: Убитата ваксина създава имунитет от 70 до 80% у имунизираните, в серума им се доказват антитела. Придобитият имунитет е краткотраен, титърът на антителата скоро се понижава. Не се създава местна устойчивост в храносмилателния тракт, което е характерно за прекаралите естествена полиомиелитна инфекция.
Живата ваксина създава напрегнат и траен хуморален (антителен) имунитет и местна резистентност на храносмилателния тракт към повторно заразяване с полиовирусите. В серума на имунизираните се доказват вируснеутрализиращи, комплементсвързващи и преципитиращи антитела както след преболедуване от естествена инфекция. Характерна особеност за живата ваксина е, че и неимунизираните деца могат да придобият имунитет по контактен път с имунизираните вследствие на широката дисеминация (разпространение) на ваксиналния вирус в околната среда с фецеса на имунизираните в периода на ваксинацията. На тази особеност обаче не бива да се разчита в борбата с полиомиелита.
Световната здравна организация има разработена програма за глобална ерадикация на полиомиелита като заболяване. Това може да се постигне когато във всички страни по света се осигури редовно ваксиниране и реваксиниране, съгласно програмата, което ще доведе до ограничаване и накрая пълно прекратяване циркулацията сред населението на патогенните (дивите) полиовируси;
17. Имунитет след преболедуване: траен, напрегнат, пожизнен само към съответния тип вирус (има повече от един полиовирус); възможно е повторно боледуване, предизвикано от друг тип полиовирус;
18. Разпространение на заболяването: в момента само в страни с ендемични райони на полиомиелит. В България е елиминирано (ликвидиране на заболяването при запазване циркулацията на неговия причинител в човешкото общество, без данни за промяна в неговата биология);
VIII. Ротавирусни гастроентерити — вирусни заболявания — Rotavirus gastroenteritis
0. Допълнително: не е в имунизационния календар;
1. Причинител: род Rotavirus;
2. Устойчивост в околната среда: значителна — по повърхности, ръце — жизнени са за часове, във фекалии — месеци;
3. Източник на инфекция: инфектирани хора. Почти всички деца до 3 г. възраст са инфектирани с ротавируса. Те излъчват вируса чрез фецеса от началото на заболяването до 4-7 дни след това (може до 1 месец);
4. Здрави заразоносители: междуепидемичният резервоар е неизвестен — предполага се, че здрави възрастни и частично имунни деца могат да отделят вируса хронично в ниски концентрации. В неонаталната възраст (на новороденото) инфекцията е под формата на носителство. До около 6 месечна възраст децата имат пасивен имунитет, придобити антитела от майка си по време на вътрешноутробното си развитие към болести, към които майката е невъзприемчива.;
5. Заразност: висока. Инфектиращата доза е много ниска и вирусът е много устойчив;
6. Възраст, в която се боледува: възприемчивостта е най-висока между 6 и 24 месечна възраст. Клинично проявените форми са от 6 мес. до 5 г. възраст;
7. Начин на предаване: фекално-орален механизъм — инфекцията навлиза през устата. Контакт със замърсена храна, вода, повърхности, замърсени ръце! Рискови фактори за заразяване са ниска хигиена, пренаселеност на помещенията, ниско ниво на здравна образованост на родителите; в помещенията с болни трябва да се извършва дезинфекция на повърхностите. Да се избягва контакта на кърмачетата и малките деца с болни от остър гастроентерит. Лицата, които се грижат за кърмачетата трябва да мият щателно ръцете си след обслужване на всяко дете;
8. Инкубационен период: 1-3 дни;
9. Симптоми, клинична картина: започва остро с бързо влошаване на общото състояние, повишаване на температурата, повръщане 1-3 дни. Диария е основната проява — води до дехидратация и въглехидратна малабсорбция. Заболяването е самоограничаващо се до 5-7 дни.
Форми на инфекцията: носителство, безсимптомни, леки, умерено тежки, тежки (при деца 6 мес. до 24 мес. възраст);
10. Възможни усложнения: тежка дехидратация. По принцип дехидратацията може да бъде животозастрашаваща особено при малки деца, това налага болнично лечение при нея с вливане на хидратиращи разтвори;
11. Леталитет: принципно възможен, ако не се лекува дехидратацията;
12. Лечение: няма етиологично лечение; орални рехидратиращи разтвори. Ако се налага, и венозно вливане на разтвори. Може препарати, съдържащи бактерии от нормалната чревна флора (пробиотици);
13. Ваксина: Rotarix — жива атенюирана (не е включена в имунизационния календар. Не е задължителна, а е само препоръчителна), получена от човешки ротавирусен щам и Rotateq – пентавалентна реасортантна ваксина на основата на говежди ротавирусен щам;
14. Съдържание на ваксината: Активните вещества са: човешки ротавирус щам RIX4414 (жив, атенюиран) произведен на Vero клетки — не по-малко от 106.0 CCID50 на 1,5 ml доза; други съставки: захароза, динатриев адипат, модифицирана Игъл среда на Дюлбеко (DMEM), стерилна вода. Източници: български и английски;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: и двете ваксини осигуряват 90-100% защита срещу тежки заболявания и 74-85% протекция срещу по-леки гастроентерити;
17. Имунитет след преболедуване: новородените са предпазени от заболяване чрез трансплацентарно преминалите антитела от майката. По-големите деца са защитени чрез специфичен имунен отговор, създаден от предшестващи инфекции. Преболедувалите и прекаралите инапарентно инфекцията придобиват траен имунитет; естественото хранене не намалява заболеваемостта, но снижава тежестта на гастроентерита;
18. Разпространение на заболяването: по цял свят;
IX. Рубеола (шарка) — вирусно заболяване — Rubella
1. Причинител: Rubella virus — семейство Togaviridae;
2. Устойчивост в околната среда: неустойчив във външната среда;
3. Източник на инфекция: болни хора, с атипично протичаща инфекция; деца с вродена рубеола;
4. Здрави заразоносители: не;
5. Заразност: всеобща;
6. Възраст, в която се боледува: обикновено деца 5-9 г., може и възрастни;
7. Начин на предаване: въздушнокапков механизъм и трансплацентарно (по време на вътреутробното развитие от болна майка през плацентата — на плода); входна врата – лигавицата на дихателните пътища и конюнктивата;
8. Инкубационен период: 10-23 дни;
9. Симптоми, клинична картина: типична детска остра инфекция с доброкачествено протичане. Леки катарални симптоми — ринит (хрема), гърлобол, температура, увеличение на всички периферни лимфни възли; обрив, започващ от главата надолу по цялото тяло; обривните единици не се сливат; за 2-4 дни завяхва без остатъчни изменения. В 30-50% от случаите рубеолата протича субклинично – без изразени симптоми на интоксикация, без обрив или с атипичен обрив;
10. Възможни усложнения: артралгии или артрити — засягане на малките стави, глезените, китките, тромбоцитопении, менингити, енцефалити. Вторични бактериални инфекции — пневмонии, отити.
При заболяване на бременна от рубеола — аборти, сърдечни пороци. Увреждане на плода през първите седмици на бременността — 100%, втория месец — 40%, третия месец — 10%, второ и трето тримесечие — 4%.
Микроофталмия (малки очи), хипоплазия на зъбите (недоразвити), глухота.
Рубеолна фетопатия — след четвъртия месец на бременността — детето може да се роди видимо здраво, но след няколко месеца да развие тежко състояние с хипотрофия, диария, пневмония, хепатоспленомегалия, жълтеница, неврологична симптоматика;
11. Леталитет: много нисък;
12. Лечение: симптоматично, т.е. заболяването отминава само̀;
13. Ваксина: жива атенюирана — за избягване на вродената рубеола на плода;
14. Съдържание на ваксината: жив атенюиран (отслабен) морбилен вирус (Schwarz strain)  — произведен върху пилешки ембрионални клетъчни култури — не по-малко от 103,0 CCID50; жив атенюиран (отслабен) паротитен вирус (RIT4385 strain, получен от Jeryl Lynn Strain  — произведен върху пилешки ембрионални клетъчни култури — не по-малко от 103,7 CCID50; жив атенюиран (отслабен) рубеолен вирус (Wistar RA 27/3 strain) — произведен върху MRC-5 човешки диплоидни клетки — не по-малко от 103,0 CCID50; Други съставки на Приорикс са: аминокиселини, лактоза, манитол, неомицинов сулфат и сорбитол. Стерилният разтворител за ваксината съдържа вода за инжекции. Източници: български и английски;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: ваксината предизвиква значим имунен отговор в 98-99%; повече повторни заболявания се срещат у ваксинирани в сравнение с преболедували;
17. Имунитет след преболедуване: траен, вероятно пожизнен; възможни са повторни заболявания с честота 3 до 10%. Деца до 1-годишна възраст боледуват много рядко (трансплацентарен имунитет);
18. Разпространение на заболяването: в цял свят. В България рядко се среща;
X. Стрептококова пневмония (пневмококи) — Streptococcus pneumoniae (pneumococci)
1. Причинител: Streptococcus pneumoniae (пневмококи) колонизират фаринкса като част от нормалната микрофлора при 50% от хората предимно в детска възраст. Инфекциите се предизвикват от колонизиране с нов серотип;
2. Устойчивост в околната среда: лесно загиват при обикновена стайна температура. В секрети и екскрети на болния, в изсушено състояние, са жизнеспособни до 2 месеца;
3. Източник на инфекция: неизвестно;
4. Здрави заразоносители: неизвестно;
5. Заразност: неизвестно;
6. Възраст, в която се боледува: неизвестно;
7. Начин на предаване: по въздушно-капков механизъм. Най-често след простуда и катар (секрети) на горните дихателни пътища;
8. Инкубационен период: неизвестно;
9. Симптоми, клинична картина: невмококовите заболявания са чести усложнения на вирусните респираторни инфекции (грип, морбили). Бронхит, пневмония, синуит, отит (възпаление на средното ухо). Започва остро с втрисане и висока температура 39-40°C, бодежи в гърдите, задух, суха кашлица, влажна с ръждиви храчки;
10. Възможни усложнения: менингит, сепсис, възпаление на други тъкани и органи;
11. Леталитет: неизвестно;
12. Лечение: антибиотици — пеницилин, макролиди, хлорамфеникол;
13. Ваксина: Synflorix — конюгирана полизахаридна поливалентна от 23 различни серотипа; въведена в България от 2010 г.;
14. Съдържание на ваксината: Активните вещества са (за една доза от 0,5 ml): Пневмококов полизахарид серотип 11,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 41,2 — 3 микрограма; Пневмококов полизахарид серотип 51,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 6B1,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 7F1,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 9V1,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 141,2 — 1 микрограм; Пневмококов полизахарид серотип 18C1,3 — 3 микрограма; Пневмококов полизахарид серотип 19F1,4 — 3 микрограма; Пневмококов полизахарид серотип 23F1,2 — 1 микрограм; 1 адсорбиран върху алуминиев фосфат — 0,5 милиграма; Al3+2 конюгиран с протеин D (извлечен от нетипизируем Haemophilus influenzae) протеинов носител — 9-16 микрограма; 3 конюгиран с тетаничен токсоид протеинов носител — 5-10 микрограма; 4 конюгиран с дифтериен токсоид протеинов носител — 3-6 микрограма; другите съставки са: натриев хлорид и вода за инжекции. Източници: български и английски;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: дълготраен, намален при пациенти с физиологичен или придобит имунен дефицит, напр. спленектомирани, болни от СПИН, от хематологични малигнени заболявания, с бъбречни трансплантанти, малки деца и в напреднала възраст;
17. Имунитет след преболедуване: краткотраен типово специфичен (за определен серотип);
18. Разпространение на заболяването: неизвестно;
XI. Тетанус — Tetanus
1. Причинител: Clostridium tetani (отделя тетаничен екзотоксин – един от най-опасните) — развива се в анаеробна среда (без кислород);
2. Устойчивост в околната среда: образува много устойчиви спори в почвата, които могат да останат жизнеспособни в продължение на 10 и повече години. Спорите се убиват от водороден пероксид (кислородна вода), йод при продължително въздействие;
3. Източник на инфекция: тревопасни животни, в чиито черва микроорганизмът е безвреден обитател, също и 30-40% от хората, с изпражненията им бактериите попадат в почвата, където спорулират. Освен в почвата спори се откриват в праха в помещения, по предметите, дрехите;
4. Здрави заразоносители: да, при някои хора живее в храносмилателната им система, както при животните и те го отделят с изпражненията си, при тях не предизвиква заболяване, защото храносмилателните ензими го обезвреждат;
5. Заразност: неизвестно;
6. Възраст, в която се боледува: всяка;
7. Начин на предаване: покривен механизъм — спорите навлизат в тялото при наранявания (дълбоки без достъп до кислород) — прободно-разкъсни рани, микротравми при ходене с боси ходила; през нарушени кожа и лигавици.
Не се предава от човек на човек;
8. Инкубационен период: 3-21 дни, до няколко месеца;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване; с попадането на тетаничните спори те се превръщат във вегетативни клетки, размножават се само локално в травматизираните тъкани и там произвеждат тетаничен токсин; тетаничният екзотоксин, образуван в мястото на нараняване се пренася по кръвен път и по нервен път до главния и гръбначния мозък, навлиза в нервномускулните синапси (връзки), потиска освобождаването на инхибиторните (потискащите) нервни трасмитери — в резултат нервните клетки, инервиращи мускулните клетки, са в състояние на постоянна хиперактивност, това води до многократни и мощни мускулни спазми.
Четири клинични форми:
А) генерализиран тетанус — започва с неприятни усещания на входната рана — мравучкания, парене, болка като преминаване на ел. ток, после неспокойствие и страх от смъртта, спазъм на дъвкателните мускули с невъзможност за отваряне на устата и гълтане, изражение на сатанински смях, отметната назад глава, спазми на мускулите на гръдния кош; крайниците — поза опистотонус (извит като дъга), спазмите на глотиса и дихателната мускулатура могат да доведат до внезапно задушаване и смърт.
Тетаничните гърчове се явяват непредсказуемо през различни интервали от време — спонтанно или от външни стимули — шум, полъх, от разтягането на пикочния мехур или ректума. Те са със силна болезненост. Внезапно промени в артериалното кръвно налягане, аритмии. Болните са в ясно съзнание;
Б) локализиран тетанус — болезнени спазми на мускулни групи в близост до входната рана. Трае седмици, месеци;
В) церебрална форма — при нараняване в областта на главата с вяла парализа на двигателни черепно-мозъчни нерви. Често е начало на генерализираната форма;
Г) неонатален тетанус — отказ от сучене, раздразнителност, генерализирани гърчове, с най-висока смъртност;
10. Възможни усложнения: фрактури на гръбначни прешлени, на дълги кости, асфиксия (задушаване), рабдомиолиза (разрушаване на мускулни клетки);
11. Леталитет: много висок — 40-80%;
12. Лечение: специфичен противотетаничен хиперимунен гамаглобулин или животински противотетаничен серум; Специфичните антитоксични препарати неутрализират тетаничния екзотоксин само когато той се намира на входната врата на инфекцията и в кръвта. Те не могат да неутрализират екзотоксина, когато той вече се е свързал с ганглиозидните рецептори на нервните клетки. Поради това единствено ранното им прилагане в достатъчно високи дози може да осигури животоспасяващ ефект;
13. Ваксина: Pentaxim тетаничен токсоид (инактивиран токсин);
14. Съдържание на ваксината: Дифтериен токсоид ≥ 30 IU, Тетаничен токсоид ≥ 40 IU; антигени на Bordetella pertussis: Пертусис токсоид 25 μg, Филаментозен хемаглутинин 25 μg; инактивиран полиомиелитен вирус тип 1: 40 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 2: 8 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 3: 32 DU; полизахарид (полирибозилрибитолфосфат) на Haemophilus influenzae тип b: 10 μg, ковалентно свързан с 24 μg тетаничен токсоид за една доза (0,5 ml) след смесване; DU: единици D-антиген или еквивалентно антигенно количество, определено чрез подходящ имунохимичен метод. (източник).
Други съставки: захароза (42,5 mg), трометамол (0,6 mg), алуминиев (0,3 mg), среда 199 Ханкс без фенолово червено (сложна смес от амин < неорганични соли, витамини и други съставки — 0,05 ml), формалдехид (I феноксиетанол (2,5 μl), оцетна киселина и/или натриев хидроксид (до рН: 6,8-7,3) и вода за инжекции (до обем 0,5 ml). (източник);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: недостатъчно траен, нужно е да се прилага ваксината през 10 год.; новородените от правилно имунизирани майки получават пасивен имунитет, който ги предпазва от неонаталния тетанус;
17. Имунитет след преболедуване: нетраен; заболяването не винаги води до изграждане на антитоксичен имунитет, възможни са и повторни случаи. За възникване на заболяване е необходимо минимално количество токсин, което по всяка вероятност е недостатъчно, за да предизвика добър и напрегнат имунен отговор. Преболедувалите също подлежат на имунизация и реимунизация;
18. Разпространение на заболяването: широко по цял свят. В България е в етап на елиминация – единични случаи: 2008 г. – 2, 2009 г. – 0;
XII. Туберкулоза — Tuberculosis
1. Причинител: Mycobacterium tuberculosis. Размножават се в макрофагите, факултативни вътреклетъчни бактерии; Mycobacterium tuberculosis – антигени и фактори на патогенност – при изучаване на протеиновите антигени е установено, че един 65kDa-антиген индуцира най-изразено кожната реакция на забавена свръхчувствителност. Той е част от широко разпространени в природата антигенно родствени протеини, известни като протеини на топлинния шок. Играе роля в развитието на автоимунни заболявания, тъй като има сходна антигенна структура с някои човешки протеини;
2. Устойчивост в околната среда: голяма. В гной, храчки по бельо и предмети — 4-5 месеца; в почва и вода до 6 месеца; най-подходящи дезинфектанти са хлорните препарати, формалдехидът, халогените, алкохолът;
3. Източник на инфекция: болни хора; животни – едър и дребен рогат добитък, коне, свине, кучета, котки, кокошки, гълъби, водоплаващи птици, полска мишка, морски свинчета;
4. Здрави заразоносители: неизвестно;
5. Заразност: инфекциозна доза (ниска) — 1-3 бактерии причиняват заразяване (всеки трети човек в света е заразен), но естествената устойчивост на човека е висока — заболяемостта е ниска;
6. Възраст, в която се боледува: всяка;
7. Начин на предаване: въздушно-капков и аерогенен механизъм и чрез замърсени предмети. Входна врата — дихателните пътища. Възможна входна врата — стомашно-чревен тракт, кожа.
Когато болни от белодробна туберкулоза преглъщат храчките си, може да се развие чревна форма на заболяването (много рядко), или при пиене на заразено мляко;
8. Инкубационен период: до 10 г. от началото на инфектирането;
9. Симптоми, клинична картина: туберкулозата е типична хронична рецидивираща инфекция, която може да засегне всеки орган в човешкия организъм; кашлица (упорита), кървави храчки, температура, отпадналост, отслабване, слабо повишена температура, изпотяване по време на сън. Образуват се грануломи;
Образуване на белодробни каверни (кухини) и разпространение на процеса в нови участъци;
Белодробна туберкулоза – 90%, извънбелодробна туберкулоза – 10%;
10. Възможни усложнения: кавернозна туберкулоза, цироза (фиброзиране) на белия дроб, туберкулозен плеврит;
11. Леталитет: възможен;
12. Лечение: продължително (минимум 6-9 месеца) с комбинация от 2-3 лекарства едновременно.
Антибиотици — рифампицин, стрептомицин, изониазид, етамбутол… имуностимуланти, антиоксиданти, кортикостероиди, витамини;
13. Ваксина: (BCG vaccine) жива атенюирана приготвена от авирулентен ваксинален щам (неспособен да предизвиква заболяване), но имуногенен (способен да предизвиква имунитет); атенюираните бактерии предизвикват инапарентна (субклинична, асимптомна) инфекция с образуване на грануломи локално и в лимфните възли. Към 3-4-та седмица се развива клетъчно медииран имунитет, когато се позитивира и кожната реакция на свръхчувствителност към пречистения протеинов дериват. Туберкулиновият тест на Mantoux се извършва с туберкулин (пречистен протеинов дериват). Инфилтратът, който се получава към 48-72-рия час, е израз на забавен тип свръхчувствителност;
14. Съдържание на ваксината: Сухата противотурбеколозна БЦЖ ваксина се състои от изсушени след предварително замразяване и запазени под вакуум живи бактерии БЦЖ и стабилизатор натриев глутамат. Ваксината не съдържа консервант. В обем 0,1 ml се съдържат от 1,5 до 6,0 x 105 живи единици (бактерии БЦЖ) и 3 мг натриев глутамат. Източници: български и английски;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: въпреки че в последните години при масово контролирано имунизиране с BCG на големи групи хора в Америка, Европа, Индия и други региони се получиха противоречиви резултати, всеобщо е мнението за необходимостта от продължаване на имунизациите, особено в районите с високо разпространение на инфекцията. Заболяемостта спада с 60-80%, намаляват значително случаите на хематогенна разсейка с развитие на милиарна туберкулоза и менингит.
При ваксинацията и особено при реваксинацията трябва щателно да се съблюдават съответните противопоказания, защото приложението на BCG ваксина на деца и индивиди с намалени защитни сили вследствие на други инфекциозни или хронични заболявания може да доведе до генерализирана инфекция (BCG-ит), дължаща се на остатъчната вирулентност на ваксиналния щам.
Наред с ваксинацията основно средство за профилактика са мероприятията от социално естество. Повишаването на материалното и културното ниво на българския народ в годините след Втората световна война е ярка илюстрация за ролята на социалния фактор при намаляване на заболяемостта от туберкулоза. Обратно, там където социално-битовите условия са лоши (особено по изхранването на населението, студуване, влага), ефективността на ваксината е ниска;
16. Имунитет след ваксиниране: инфекциозен или нестерилен. 2-10 години и повече. Изчезва след елиминиране от организма на ваксиналните бактерии. При отрицателна кожно-алергична реакция с пробата манту се реимунизират (през определен интервал от време, видно в имунизационния календар) за поддържане на напрегнат клетъчен имунитет (имунитетът не е хуморален — дължащ се на антитела, а е клетъчно-медииран — дължащ се на определен брой имунокомпетентни Т-лимфоцити); имунизираните с БЦЖ ваксина деца не са защитени абсолютно поради особености в изграждането на имунитета. Независимо от това имунизираните с БЦЖ ваксина преболедуват много по-леко и възможностите за пълно възстановяване са много по-големи. При значителна епидемиологична опасност могат да се ваксинират големи групи от населението в различни възрастови групи;
17. Имунитет след преболедуване: възможно е след години възобновяване на заболяването под нова форма, поради останали бактерии в грануломите, които при спадане на имунитета започват да се развиват;
18. Разпространение на заболяването: широко разпространено, особено в развиващите се страни с лоша хигиена, недоимъчно хранене, белтъчен глад.
В България се е увеличило в през последните 10 години, също и в Европа;
XIII. Хемофилус инфлуенце тип Б — Haemophilus influenza type B
1. Причинител: haemophilus influenzae. Повечето от видовете бактерии са в състава на нормалната микрофлора на устната кухина и горните дихателни пътища;
2. Устойчивост в околната среда: загива за 1-2 денонощия; чувствителен към изсушаване, високи и ниски температури;
3. Източник на инфекция: неизвестно;
4. Здрави заразоносители: неизвестно;
5. Заразност: неизвестно;
6. Възраст, в която се боледува: най-често деца;
7. Начин на предаване: аерогенен път;
8. Инкубационен период: неизвестно;
9. Симптоми, клинична картина: ринофарингит, ларинготрахеит, епиглотит, пневмония, конюнктивит, синуит, вторични инфекции на долните дихателни пътища като тежки усложнения на вирусни инфекции (грип, морбили);
10. Възможни усложнения: менингит, остеомиелит, артрит, обструктивен ларинготрахеит с необходимост от интубация (асистирано дишане);
11. Леталитет: неизвестно;
12. Лечение: антибиотици — ампицилин, хлорамфеникол;
13. Ваксина: конюгирана полизахаридна срещу инфлуенчен бактерий тип В (Pentaxim по имунизационен календар) и (Haemophilus type b conjugate vaccine);
14. Съдържание на ваксината:
А) Pentaxim: Дифтериен токсоид ≥ 30 IU, Тетаничен токсоид ≥ 40 IU; антигени на Bordetella pertussis: Пертусис токсоид 25 μg, Филаментозен хемаглутинин 25 μg; инактивиран полиомиелитен вирус тип 1: 40 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 2: 8 DU; инактивиран полиомиелитен вирус тип 3: 32 DU; полизахарид (полирибозилрибитолфосфат) на Haemophilus influenzae тип b: 10 μg, ковалентно свързан с 24 μg тетаничен токсоид за една доза (0,5 ml) след смесване; DU: единици D-антиген или еквивалентно антигенно количество, определено чрез подходящ имунохимичен метод. (източник).
Други съставки: захароза (42,5 mg), трометамол (0,6 mg), алуминиев (0,3 mg), среда 199 Ханкс без фенолово червено (сложна смес от амин < неорганични соли, витамини и други съставки — 0,05 ml), формалдехид (I феноксиетанол (2,5 μl), оцетна киселина и/или натриев хидроксид (до рН: 6,8-7,3) и вода за инжекции (до обем 0,5 ml). (източник);
Б) Haemophilus type b conjugate vaccine — трометамол, захароза (за една имунизационна доза (съответства на количеството пречистен полизахарид) щам IM 2164); разтворител: натриев хлорид, вода за инжекции за една имунизационна доза (0,5 ml). (източници: български и английски);
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: неизвестно;
17. Имунитет след преболедуване: децата до 3-месечна възраст имат пасивно придобит имунитет поради предадени от майката антитела. След 3-месечна възраст организмът е възприемчив към инфекции, които нерядко са безсимптомни, но в част от децата довеждат до тежки заболявания. В серума на повечето деца, навършили 3 години, вече се установяват антитела със защитен ефект;
18. Разпространение на заболяването: неизвестно;
XIV. Хепатит Б (вирусно заболяване) — Hepatitis B
1. Причинител: хепатит Б вирус — в чернодробните клетки се размножава;
2. Устойчивост в околната среда: от най-устойчивите вируси във външна среда — с месеци. Хлорни дезинфектанти и спирт го унищожават;
3. Източник на инфекция: болни от остър и хроничен хепатит Б и носителите на (HBV) — хепатит Б вируса;
4. Здрави заразоносители: да, в България 5%;
5. Заразност: 100%, 100 пъти по-инфекциозен от HIV; заразяващата доза е много ниска;
6. Възраст, в която се боледува: всички възрасти, при деца протича по-меко, а при най-малките асимптомно, но при тях най-често възниква хронично носителство, до 90% от инфектираните през първата си година на живот деца стават хронични носители на хепатит В вируса;
7. Начин на предаване: множествен, намира се във всички телесни течности — кръв, слюнка, семенна, вагинална течност. Перинатален — от майка на дете при раждането. Парентерален — при кръвопреливане, употреба на спринцовки (нееднократно), нестерилни (лошо стерилизирани) инструменти при хирургични и други медицински манипулации, стоматологични манипулации. Сексуален контакт. От дете на дете при тесен контакт, чрез общи вещи. През наранена кожа — при акупунктура, татуиране, случайно нараняване. През конюнктивата (на окото); пробиване на уши; общи четки за зъби, самобръсначки, гребени, ножички. Рискови групи — медицински персонал, хемодиализирани, хомосексуални, промискуитетни; венозни наркомани, работещи в перални, лица с чести кръвопреливания;
8. Инкубационен период: 30-180 дни;
9. Симптоми, клинична картина: остро инфекциозно заболяване с увреда на черния дроб (възпаление) от асимптоматично до: астения (изтощение), гадене, повръщане, загуба на апетит, болки в мускулите, болки в дясно подребрие с увеличение на черния дроб, артралгия — болки в ставите на крайниците, обриви, отоци, асцит (течност в коремната кухина). Увреда на функциите на черния дроб — за синтез на белтъци, нарушения в кръвосъсирването, холестаза (неизтичане на жлъчка), генерализирани васкулити (възпаление на кръвоносните съдове), гломерулонефрит (увреда на бъбреците), цироза (загуба на паренхим на черния дроб и заместване със съединителна тъкан), хронифициране на заболяването, чернодробна кома, остра чернодробна недостатъчност, смърт; в над 90% от случаите острият вирусен хепатит оздравява до 1 година. В 5-12% е налице хронифициране на инфекцията. Десетилетия след пълното клинично и серологично оздравяване много ниски концентрации на вируса на хепатит Б присъстват в кръвта;
10. Възможни усложнения: остра чернодробна недостатъчност, чернодробна кома, хронифициране, възможно допълнително заразяване с хепатит D и хронифициране към цироза; 75% от случаите на първичен рак на черния дроб в света се дължат на хепатит Б;
11. Леталитет: 2-3%;
12. Лечение: хепатопротектори, специфичен имуноглобулин, противовирусна терапия (не особено ефективна), органна трансплантация;
13. Ваксина: Engerix (Енжерикс) — рекомбинантна (с генна технология); в България се прилага от 1992 г.;
14. Съдържание на ваксината: Engerix (първи прием) — една доза (от 10 микрограма) съдържа като активна съставка: Hepatitis B surfase antigen, recombinant DNA — 10 микрограма; другите съставки на Енжерикс В са: натриев хлорид, динатриев фосфат дихидрат, натриев дихидроген фосфат и вода за инжекции. Източници: български и английски;
15. Възможни усложнения след ваксиниране: неизвестно;
16. Имунитет след ваксиниране: 5 години, трябва да се проверява като се измерва титърът на антителата. Ако не е достатъчен се прилага нова доза ваксина. Имунитетът след ваксинация срещу хепатит Б защитава и срещу хепатит D. Образуването на антитела след моноваксина е 79,7%;
17. Имунитет след преболедуване: траен, предпазва и от вирусен хепатит D;
18. Разпространение на заболяването: по цял свят; в България заразоносителството е 4%;
Допълнителна информация:
Препоръчителни имунизации (ваксини) за България
1. Ваксина против грип – инактивирана: еднократна доза преди студения сезон;
2. Ваксина против ротавирус – Rotarix (жива атенюирана): първа доза след 6-седмична възраст, втора доза след 30 дни;
3. Ваксина против пневмококи – Пневмо 23 (полизахаридна – съдържа капсулни полизахариди от 23 серотипа): за деца над 2 години и възрастни; една доза; може да се приложи заедно с противогрипната на различни места;
4. Ваксина против хепатит А – целоклетъчна инактивирана: една доза и реимунизация между 6-я и 18-я месец; има педиатрични ваксини за след 1-годишна възраст;
5. Ваксина против варицела – в Европейския съюз има жива ваксина, която се поставя интрамускулно, в България не се продава;
6. Ваксина против рак на маточната шийка – Церварикс (рекомбинантна от 16, 17 тип на човешки папилома вирус, причиняващи 70% от рака на маточната шийка, не съдържа всички типове вируси): схема на приложение – 0, 1, 6 (три дози – втората се прилага 1 месец след първата, третата 6 месеца след първата); за момичета между 12 и 14 години; титърът на антителата се предполага, че ще се задържи 18-20 години;
7. Ваксина против Кримска Конго хеморагична треска – инактивирана ваксина: 2 приема по 1 ml. с 30-45 дни между тях, реимунизация; за рисков контингент – горски работници, военнослужещи;
8. ваксина против бяс – инактивирана клетъчно-културелна ваксина: 0,5 ml. интрамускулно 3 дози, реимунизация на 90-я ден; при ухапване от хищници (кучета, вълци, чакали, лисици) и съмнение за бяс; на рисков контингент;
9. Ваксина против хепатит В – за неваксинираните;
10. Ваксина против рубеола – за всички неболедували от рубеола и неимунизирани жени в детеродна възраст; задължителните ваксини от имунизационния календар са препоръчителни за всеки, който не е имунизиран;
11. Ваксини при пътувания в ендемични зони;
Общи противопоказания за имунизации (ваксинации)
1. Остро инфекциозно заболяване включително в период на възстановяване; диария;
2. Висока температура;
3. Активна форма на туберкулоза;
4. Декомпенсиран сърдечен порок;
5. Диабет, тиреотоксикоза и надбъбречна недостатъчност в стадий на декомпенсация;
6. Остро възпалително заболяване на централната нервна система (менингит, енцефалит, менингоенцефалит) – имунизациите на преболедувалите се отлагат за срок от 1 година след оздравяването;
7. Хронични активни хепатити и чернодробна цироза – имунизации се прилагат след влизане в клинична и биохимична ремисия и след консултация с профилиран специалист; по изключение в стадий на обостряне на чернодробно заболяване може да се приложи полиомиелитна ваксина, но след консултация със специалист хепатолог;
8. Остър гломерулонефрит – имунизациите се отлагат до 6-я месец след оздравяването;
9. Нефротичен синдром – имунизациите се отлагат до спиране на кортикостероидното лечение;
10. Автоимунни заболявания – имунизации се прилагат след влизане в ремисия и след консултация с профилиран специалист;
11. Алергия;

Поставянето на задължителна ваксина може да се отложи, но за не повече от 6 месеца по временни медицински противопоказания. Отлагането за срок по-дълъг от 6 месеца се извършва с решение на областна специализирана комисия.

Противопоказания за имунизации (ваксинации) на новородени деца
1. Остро инфекциозно заболяване; неонатален сепсис;
2. Висока температура;
3. Гърчов синдром;
4. Исхемично, хеморагично, възпалително и травматично увреждане на централната нервна система;
5. Проведено кръвопреливане;
6. Здраво недоносено дете – ваксинира се след коригиране на календарната възраст;

При всяка имунизация задължително се извършва медицински преглед на пациентите с цел установяване на евентуални противопоказания. Няма такива при тетаничен или дифтериен анатоксин.

Противопоказания за имунизации с живи ваксини
1. Имунодефицитни състояния; клинично изявени форми на HIV (СПИН); Priorix се допуска, защото при естественото преболедуване от морбили имунитетът е много нисък за няколко месеца;
2. Трансплантирани пациенти;
3. Болни с незлокачествени хематологични заболявания;
4. Болни провеждащи имуносупресивно лечение – имунизациите се провеждат след прекъсване на лечението и настъпване на ремисия;
5. Болни спленектомирани или със заболявания, които водят до функционална аспления (липса на далак);
6. Болни на системна кортикостероидна терапия;
7. Болест на Хенох-Шьонлайн;
8. Бременни жени – теоритичен риск за плода;
Видове ваксини
1. Живи атенюирани ваксини – Приготвят се от живи ваксинални щамове с отслабена вирулентност (степен на патогенност), загубили напълно или частично вирулентността си за човека, но запазили имуногенността (способността да предизвикат имунен отговор) си. Имитират естествената инфекция, имат силен антигенен стимул, създават дълготраен имунитет в продължение на години. Най-често са еднодозови. Недостатъци – остатъчна вирулентност, възможност за реверсия, трудно опазване от контаминиране (замърсяване) и стандартизиране, ограничен срок на годност. Такива ваксини са:  BCG (против туберкулоза), Priorix (против морибили, паротит, рубеола), Rotarix (против ротавирус), старата полиомиелитна ваксина;
2. Убити инактивирани ваксини – изготвят се  от високо вирулентни щамове, инактивирани с топлина, ултразвук, ултравиолетови лъчи, с фенол, формалин и др. химични средства. По-слабо ефективни са от живите ваксини и са необходими няколко дози и/или бустер за дълготраен ефект, за да се поддържа титъра на антитела. Създават по-слаб имунитет. На всички инактивирани ваксини се прибавя адювант (алуминиев хидроксид), който увеличава имуногенността. Адювантите са помощни или допълнителни вещества с три функции: 1 – депо функция – прави възможно присъствието на антигени на мястото на инжектиране, 2 – транспортна функция – гарантира увеличаване броя на лимфоцитите и макрофагите, за да достигнат антигените до антигенпредставящите клетки, 3 – каталитична функция – засилва синтеза и разпространението на цитокини. Адювантът е комбинация между носител и имуностимулатор и осигурява мощен и дълготраен имунен отговор;
– безклетъчни (ацелуларни) – ваксините против коклюш (компонент в Pentaxim), против пневмококи;
– целоклетъчни – против хепатит А, старата коклюшна компонента;
3. Токсоиди (анатоксини) – приготвени от екзотоксини, отделяни от бактерии, обработени с формалин, загубват токсичността си, но запазват имуногенността си – ваксините против тетанус, против дифтерия, против ботулизъм;
4. Полизахаридни ваксини – за да се повиши имуногенността им, полизахаридите (част от инфекциозния микроорганизъм) се конюгират (свързват) на протеинов носител, който играе ролята на спусък за дълготрайна памет – ваксините против хемофилус инфлуенце тип В (компонент в Pentaxim), против стрептококус пневмоние;
5. Рекомбинантни ваксини – изготвят се чрез рекомбинантна технология като се въвежда чужда ДНК в клетката гостоприемник (обикновено бактерии или друг микроорганизъм) във форма, позволяваща репликацията на чуждата ДНК при клетъчния растеж и делене на клетката гостоприемник. Внедряването става чрез плазмиди и фаги – ваксините против хепатит В, против рак на маточната шийка;

Видове ваксини според решенията на Министерството на здравеопазването:
1. Задължителни;
2. Препоръчителни;
3. По епидемиологични показания;

Начини за въвеждане на ваксините
Ваксините се въвеждат в организма интрамускулно, подкожно, интрадермално (вътрекожно), перорално (през устата).
Средства за лечение и профилактика на инфекциозни заболявания
1. Серуми – биопродукти – създават изкуствен пасивен имунитет, който възниква веднага и трае 2-4 седмици:
– хомоложни – получават се от хора, които са преболедували от съответното заболяване или са имунизирани против него;
– хетероложни – получени при имунизацията на животни (коне), антителата са обработени; съдържат чужди протеини и могат да предизвикат серумна болест, анафилаксия и др. странични реакции;
– антибактериални – например противопневмококов, противоантраксен, противоменингококов;
– антитоксични – напр. противодифтериен, противотетаничен, противодизентериен Шига, противоботулинов, противоскарлатинозен, противозмийски;
2. Имуноглобулини – специфични антитела, получени чрез методи на плазмофереза от кръвен серум:
– нормални човешки имуноглобулини – съдържа букет от антибактериални и антивирусни антитела 96-98% IgG; прилагат се интрамускулно;
– специфични имуноглобулини – съдържат специфични антитела срещу определена болест; за екстрена профилактика при бяс, тетанус и др.;
3. Интерферони;
Специфична профилактика на тетанус при дълбоко нараняване
1. Хирургична обработка на раната; раната се промива с топла вода и сапун и се обработва със спирт и йодсъдържащ дезинфектант, кислородна вода, сребърна вода (колоидно сребро);
2. Тетаничен анатоксин (Tetatox) 0,5 ml.; не се прави, ако от последната реимунизация е минала по-малко от 1 година; при неимунизирани се довършва имунизацията против тетанус с втора доза Tetatox след 1 месец и трета доза след 1 година; всички болни трябва да получат тетаничен токсоид по 0,5 ml. на 1-я, 3-я, 7-я и 20-я ден, реимунизация след 3 месеца;
3. Специфичен човешки хиперимунен имуноглобулин против тетанус 1-2 дни чрез инжектиране на няколко места; при закъсняло приложение дозата се удвоява; при липса на имуноглобулин се използва противотетаничен хетероложен серум – прилага се само по жизнени индикации като заместител на имуноглобулина след направена проба за чувствителност и при готовност за лечение на анафилактичен шок.
Специфична профилактика при ухапване и съмнение за бяс
1. Хирургична обработка на раната; раната се промива с топла вода и сапун и се обработва със спирт или йодсъдържащ дезинфектант; препоръчва се локално инфилтриране на раната с хиперимунен специфичен гамаглобулин (имуноглобулин), при липса на такъв – с антирабичен серум; не се пропоръчва зашиване на раните до третия ден;
2. Имунизация с ваксина против бяс с 3 дози, реимунизация на 90-я ден;
3. Човешки или конски имуноглобулин – когато мястото на ухапване е по-близо до главата;

Бясът е инфекциозно заболяване на нервната система, предизвикано от Rabies virus с последователно протичащи възбуден и паралитичен стадий, завършващи летално. Смята се, че смъртността е 100%. Описани са само 5 случая на оцелели след заболяване за повече от 5 месеца. Диагнозата е била потвърдена само серологично. В нито един от случаите не е идентифициран вурусът или негова РНК. Двама от пациентите са били лекувани с противобясна ваксина след експозицията и са се възстановили напълно. Останалите трима, които са получили или само предекспозиционна ваксинална профилактика, или постекспозиционно лечение с тъканно културелна ваксина са останали с трайни и тежки неврологични последици.

Видове инфекции и мерки за предпазване от тях
1. Чревни инфекции:
Червата са входна врата и първична локализация на инфекциозните микроорганизми, които от своя страна се отделят с фекалиите. Фекално-оралният механизъм на предаване се реализира с фактори на предаване – контаминирана (заразена) вода, храна, ръце, предмети от бита, мухи. По-висока е заболеваемостта през лятно-есенния сезон, свързано с по-високата температура, пиене на по-голямо количество вода, намаляване количеството на стомашната солна киселина, замърсяването на ръцете, увеличаването на популацията на мухите.
Основно средство за превенция и контрол на чревните инфекции е спазване на хигиената на хранене, водоснабдяване, сметоизвозване. Изолация на болните, саниране на заразоносителите. Дезинфекция и дезинсекция на околната среда. Специфична имунопрофилактика с ваксини не се провежда. Има орални ваксини, не се прилагат рутинно, защото индуцират имунитет с продължителност от няколко месеца.
Чревни инфекции са: Полиомиелит, Коремен тиф, Паратиф А, В, Шигелози (дизентерия), Коксаки-, ЕСНО- и други ентеровирусни инфекции, Колиентерити, Холера, Вирусен хепатит А, Вирусен хепатит Е, Салмонелози, Ботулизъм, Стафилококова интоксикация, Ротавирусни гастроентерити, Кампилобактериоза, Йерсиниоза, Лепроспирози, Орнитоза, Бруцелоза, Хеликобактерна инфекция.

2. Респираторни (дихателни) инфекции:
Те са с въздушно-капков механизъм на предаване. Локализация на инфекциозните причинители е лигавицата на горните дихателни пътища. Причинителите се отделят от заразения човек – болен, заразоносител (изходна врата е дихателната система) при дишане, кашляне, кихане, говорене. Основен фактор на предаване е въздухът. Имат зимно-пролетна сезонност, с изключение на коклюша, който се разпространява предимно през топлите месеци. Предпоставки за сезонния характер са простудният фактор, непълноценното хранене през студения период на годината, тесния контакт в затворени помещения, понижената резистентност (невъзприемчивост) на организма.
Съвременната профилактика за ограничаване на тези заболявания се определя от наличието на специфични ваксини.
Респираторни инфекции са: Грип, Остри респираторни инфекции, Морбили, Рубеола, Варицела, Епидемичен паротит, Цитомегаловирусна инфекция, Инфекциозна мононуклеоза, Дифтерия, Стрептококова инфекция, Стафилококови инфекции, Коклюш, Паракоклюш, Менингококова инфекция, Легионелоза, Микоплазмени инфекции.

3. Инфекции с множествен механизъм на предаване – вирусни хепатити В, С, D, G, Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН);

4. Трансмисивни (кръвни) инфекции:
Предават се чрез кръвосмучещи членестоноги – насекоми и кърлежи. Специфична локализация на причинителя е кръвта.
Мерките за профилактика са свързани с унищожаване на преносителите (дезинсекция, дезакаризация), унищожаване на дивите животни-резервоари на инфекцията (дератизация) и специфична профилактика с ваксини.
Кръвни инфекции са: Епидемичен петнист тиф и болест на Брил-Цинсер, Ендемичен петнист тиф, Чума, Туларемия, Лаймска борелиоза, Кърлежови енцефалити, Кримска Конго хеморагична треска, Хеморагична треска с бъбречен синдром, Жълта треска, Хеморагична треска Ебола, Хеморагична треска Марбург, Хеморагична треска Ласса, Хеморагична треска на долината Рифт, Денга, Марсилска (Средиземноморска) треска, Ку-треска.

5. Инфекции на външните покривки (кожа, лигавици):
Входна врата на патогенните микроорганизми са кожата и лигавиците на човека. Механизмът на предаване е покривен чрез непосредствен допир с кожата и лигавиците на болните, при ухапване от животни, контактно-битов път със замърсени ръце и предмети, раневи инфекции.
При част от покривните инфекции има специфична профилактика с ваксини – тетанус, бяс, антракс.
Инфекции на външните покривки са: Тетанус, Бяс, Антракс, Шап, Херпесвирусни инфекции, Еризипел, Газова анаеробна инфекция;

С най-голямо значение са чревните и респираторните инфекции поради тяхното широко разпространение. Важни са мерките за предпазване, свързани с механизма на предаване на различните видове инфекции. Трябва да се спазва лична хигиена – къпане, миене на ръцете с вода и сапун преди хранене, след тоалетна, почистване и дезинфекциране на повърхностите на предметите и пода, на дръжките на вратите, старателно измиване с вода на пресните плодове и зеленчуци, добра термична обработка на животинските хранителни продукти, редовно проветряване на помещенията и огряването им от слънчева светлина, защото ултравиолетовите лъчи убиват множество от болестотворните микроорганизми, спазване на подходяща хигиена на половия живот с използване на предпазни средства и ограничаване на безразборни сексуални контакти.

Източници:
1. „Инфекциозни болести“ под редакцията на доц. д-р Майда Тихолова — медицинско издателство „Арсо“ 2008 г.;
2. „Вътрешна медицина“ под редакцията на проф. д-р Захарий Кръстев — „София“ 2010 г.;
3. „Микробиология“ под редакцията на проф. Герго Митов и доц. Юлияна Дочева — медицинско издателство „Арсо“ 2000 г.
4. „Епидемиология на инфекциозните болести“ под редакцията на проф.  д-р Нели Рибарова — издателство „Симелпрес“, София, 2011 г.
Въпроси, върху които е добре да се замислят родителите
1. Какви са ползите от ваксинацията?

2. Може ли младият организъм да се справи с всички ваксини, които са включени в имунизационния календар (да вземем пример с първите десет, които са в рамките на първите шест месеца след раждането)?

3. На каква база се определя коя ваксина да бъде включена в имунизационния календар?

4. Защо ваксинациите са задължителни, а не са препоръчителни (информиран избор), както в останалите европейски държави (напр. Германия, Великобритания, Холандия, Люксембург, Австрия – общо 16 за ЕС)? Източник

5. Има ли ваксина, която да не оказва странични ефекти?

6. По какъв начин ваксинацията бива съобразена с всеки индивидуален организъм?

7. Бебетата не са застрашени от хепатит „B“ (начини на предаване), защо се поставя тази ваксина и то още в първите 24 часа след раждането?

8. След колко време вредните вещества (напр. алуминий, формалдехид, фенол, феноксиетанол, сквалин) биват изхвърлени от ваксинирания организъм?

9. Възможно ли е да се намали дозата на ваксината или вместо комбинирани ваксини да има самостоятелни такива?

10. Какво следва когато родителите откажат тяхното дете да бъде ваксинирано?

11. Може ли да се гарантира, че след ваксинация, ваксинираното лице няма да се разболее от въпросния вирус, за който е ваксината?

12. Неваксиниран човек застрашава ли по някакъв начин ваксиниран? Ако да, по какъв точно начин?

13. Защо ваксинирани хора се разболяват, и то често, именно от вируси, за които им е бита ваксина по графика от имунизационния календар? Целта на ваксинацията не е ли изцяло да предотврати разболяването на ваксинираното лице?

14. Кой поема отговорността, в случай на тежка увреда или множество други проблеми, вследствие на инжектирана ваксина?

15. Защо има вируси, които са често срещани (напр. групата ротавируси, варицела), но не са включени в имунизационния календар?

16. Защо има вируси, които са изключително рядко срещащи се или не съществуват, но въпреки това задължителните ваксинации продължават (полиомиелит, епидемичен паротит (заушка), коклюш, дифтерия)?

17. Защо в съдържанието към всяка ваксина никъде не пише начинът, по който дадените вещества са били обработвани, за да се получи крайният резултат? Поне тази информация не присъства никъде на опаковките на ваксините. Освен това преди и по време на прилагане на ваксината доктора/сестрата не дава обяснения какво тя съдържа.

18. Какво влияние оказват различните вещества във ваксините, върху човешкия организъм?

19. Защо не се прави систематизирано събиране и подреждане на информация за ефектите след ваксините (непосредсвено след тях и в по-дългосрочен план)? Ако има такива проучвания молим за връзка към тях.

Коментари
1. Посредством ваксините се променя естестеният начин, по който организмът се справя с вирусите, защото чрез ваксините вирусите директно навлизат в кръвния поток (интрамускулно). Никъде в природата не се случва даден организъм да бъде заразен от грип, морбили (дребна шарка), варицела и др., интравенозно или интрамускулно.
Дори по-лошо, по този начин се прескача инкубационният период (при естественото заразяване с вирус) и организмът бива изненадан, което води до претоварване (и много често след ваксинацията следва разболяване).

2. В случай, че ваксините вършеха работа и защитаваха личното здраве на даден човек, няма никакво значение дали всички около него също са ваксинирани. Така че неваксинираните деца в едно училище не биха представлявали никаква опасност за останалите деца. Да, има много обяснения за „колективен имунитет“, но това за пореден път доказва, че ваксините не са ефективни.

3. Голяма част от хората в България са ваксинирани и въпреки това постоянно боледуват. Същото важи и за много други държави по света.

4. Един риторичен въпрос: каква е първата (естествена) реакция на едно дете като му кажат, че ще му приложат ваксина? И следващият логичен въпрос: каква е реакцията му по време на инжектиране на ваксината?

5. За да е здраво едно дете, на първо място е важно то да бъде дарявано от родителите с щастие и любов. Когато психологическото му състояние е на високо ниво, то и физическото му състояние е идеално (имунната му система).

6. Често се правят сравнения какво е било преди да бъдат „изобретени“ ваксините и какво е положението след тях. Никой обаче не засяга въпроса, че напр. през XIX век хората не са спазвали никаква хигиена и много малко от тях въобще са знаели какво означава хигиена. Накратко казано: имали са лоша хигиена, която лесно е позволявала да се развиват всякакви видове зарази.

7. От ваксините се очаква да задействат имунната система на организма, който да атакува компонентите на ваксината. Но какво ще стане, ако имунната система не атакува само компонентите от ваксината, а да речем част от тялото, която е химически подобна на ваксината? Тази реакция се нарича автоимунна, тъй като организмът напада себе си. „Такива реакции са наблюдавани при ваксините срещу грип, морбили и тетанус.” – казва д-р Марсел Кинсборн от университета „Тъфтс”.

8. Нека засегнем и финансовия аспект на нещата. Родителите, които вземат решение, че не желаят да се бият ваксини на бебето им, трябва да заплатят глоба за първите две ваксини (между 50 и 100 лв.). Освен това губят правото детето им да посещава детска градина. Оттам имат четири основни избора: родителски кооператив, роднина/познат, който да гледа детето, детегледачка или един от родителите да си остане в къщи.
След това отново трябва да се плащат глоби, ако родителите решат и за в бъдеще да не се инжектират ваксини на детето.
За щастие не всичко се измерва в пари и затова родителите внимателно трябва да преценят какъв избор да направят.

9. Ваксините не се тестват спрямо стандартите. Златният стандарт при изпитването на нови лекарства — двойно, сляпо кръстосано плацебо-контролирано проучване — не се използва за ваксините (изключение прави индивидуалната ваксина за influenza, която не се прилага в България. Може да се направи сверка за всяка една ваксина с ключови думи “Randomised, double blind, placebo controlled crossover trial”). По презумпция се приема, че ваксините са безопасни и ефективни.
Това, което се премълчава е, че третият етап (първи етап: опитни животни; втори етап: доброволци срещу заплащане) от тестовете е когато лекарствата се пуснат в търговската мрежа (т.е. директно се тестват върху пациентите), след което те биват забранявани за продажба когато се установят множество странични ефекти (до следващото лекарство). При ваксините третият етап от тестовете e задължителен (за разлика от лекарствата) и то за здрави хора. При лекарствата третият етап е доброволен и се отнася за болни и нуждаещи се от лечение хора.

10. На първо място са хроничните заболявания, а не инфекциозните.1, 2, 3 Ваксините водят до увеличаване на броя на хроничните заболявания (напр. автоимунни заболявания). Там където организма има слабо място, имунната система не може да използва всички ресурси, за да се справи с това слабо място, защото тези ресурси се използват, за да се справя с изкуствените дразнители (ваксините). Ваксинираният организъм представлява „държава“, която непрекъснато е атакувана по всички външни граници от десетки външни врагове (отслабените вируси). Войската е в пълна бойна готовност постоянно и така „народа“ вместо да се справя с ежедневните си проблеми, той изхранва войската, която, ако нямаше състояние на война, щеше да е много по-малка.
За какво качество на живот говорим посредством ваксините? Да, продължителността на живота е по-голяма, но колко от тези хора имат хронични заболявания и въобще колко от тях живеят добре?

11. Никой не може да потвърди със сигурност, че ваксините са причината за намаляване на инфекциозните болести. Просто има прекалено много фактори. Не е само един! (допълнителна информация)

12. Основният принцип в медицината е „Не вреди!“. За всяко едно медицинско решение се преценя дали вредата е по-голяма/по-малка от ползата. Ако вредата е по-голяма от ползата, това лечебно средство/метод не се прилага. Вероятността да се заразиш с истинското заболяване е нищожна, защото в момента инфекциозните заболявания не са масово разпространени в обществото (сравнение с преди 1 век), а в следващия момент вероятността да има негативни ефекти след ваксинация е много голяма (пример: рискът от сериозни неблагоприятни реакции спрямо ДТК-ваксината се изчислява на 1:1750, докато вероятността за смъртоносно заболяване от коклюш е едно към няколко милиона).
В България голяма част от заболяванията, за които съществуват задължителни ваксини, са изключително рядко срещащи се или не съществуват, но въпреки това задължителните ваксинации продължават (полиомиелит, епидемичен паротит (заушка), коклюш, дифтерия) с оправданието, че все още има места, в които въпросните вируси върлуват.
При ваксините принципът „Не вреди!“ не се спазва! И този абсурд е узаконен и ваксинацията продължава!

Размисли относно ваксините
Ваксинациите – това е сложна и трудна тема заради задължителния им характер и заради факта, че в медицинската общност те се възприемат като неоспоримо и необходимо добро.
Медицинската наука е възникнала поради необходимостта от грижи ЗА здравето на човека. Тя изучава всички фактори, които влияят върху здравето, начините за предотвратяване на болестите, начините за лекуването на човека. Тя съществува в името на човека. Когато работиш ЗА нещо, това означава, че в центъра на усилията ти стои това нещо. За медицината в центъра трябва да бъде ЧОВЕКЪТ, усилията й да бъдат насочени към здравето на човека. По отношение на ваксините медицината работи ПРОТИВ болестите, а не ЗА здравето. Мислите, че в случая „за“ и „против“ са едно и също нещо? Не, те никога не са едно и също. Когато концентрираш усилията си „за“, те никога не се пилеят „против“, може само на пръв поглед да изглежда, че са против, но не са. Например, когато създадеш семейство, усилията ти всеки ден са ЗА това семейство – то да съществува като едно цяло, да има общуване между членовете на това семейство, да има топли взаимоотношения, да има обща трапеза, да има общ дом… Всеки ден не полагаш усилия ПРОТИВ развод, защото така вниманието ти все ще бъде заето с развод и накрая се губи очарованието от семейния живот и лесно може да се стигне до развод.
Медицината толкова се е концентрирала против болестите, че е забравила за човека. Тя пропуща да си зададе въпроса какво се случва с човешкото същество по време на и след ваксинация. Ако си беше задала този въпрос, досега за толкова десетилетия откакто съществуват ваксините щеше да е направила много наблюдения и изследвания, щеше статистически да е събрала и обобщила цялата информация – факти за това какви са ефектите от ваксините и тази информация щеше да е достъпна за всеки. Щеше да е извършила наблюдения върху две достатъчно големи групи хора – едните ваксинирани (доброволно), а другите неваксинирани и то наблюдения в продължение на целия живот на тези хора, за да може да направи изводи с научна стойност. Вместо това тя базира своята работа на една непроверена теза, че ваксините са най-доброто средство за профилактика. Нещо повече, тя превръща това твърдение в догма, на която обучава студентите по медицина, без да приведе никакви доказателства. Още: от първия ден на обучението на студентите-медици тя им втълпява, че те са елита на обществото и който има различно мнение от общоприетото в медицината, той е пълен невежа. Така притъпява естествения рефлекс у човека (в случая у студентите) да проверява достоверността на информацията. Студентите приемат, че няма нужда сами да търсят доказателства за ефикасността и безопасността на ваксините и продължават напред така и в работата си с пациентите. Лекарите трябва да изпълняват поставените им от системата на здравеопазването задачи, а именно да втълпяват на пациентите си, че ваксините са нещо необходимо и добро за тях, че без тях не могат, че без ваксините животът им ще бъде много труден и изпълнен с болести. Ако не правят това или събират и докладват информация за негативните ефекти на ваксините, могат да си навлекат неприятности, включително и да останат без работа.
В медицината са съществували много догми. Преди повече от 150 години един мислещ лекар изразил мнението си, че лекарите замърсяват пациентите посредством ръцете си и затова трябва да се мият преди да работят върху пациента. Това бил д-р Игнац Земелвайс (1818-1865 г.), който предполагал, че родилната треска не се дължи на вредни храни и мириса на някои цветя, както се считало до тогава. Той въвел задължително измиване на ръцете с вода, сапун и калциев двухлорид и смъртността у родилките за 2 години намаляла повече от 5 пъти. Виенското медицинско дружество осмяло заключението му, че треската е причинена от пръстите на лекарите, приело твърдението му като абсурдно и оскърбително. Бил отстранен от професорска дейност, принудил се да напусне клиниката. Днес това ни изглежда смешно и дори невъзможно като гледна точка на медицинската общност по онова време, но все пак това е факт. И днес има мислещи лекари.
За здравето е важна средата, в която живее организмът, важно е и състоянието на самия организъм, за да противодейства на тази среда и да запази състоянието си на здраве. Нека тези два фактора бъдат разглеждани поотделно. Нека бъдат полагани усилия да бъде средата на човека по-добра, по-безопасна, но нека полагайки усилия да направим средата около човека по-безопасна (свободна от инфекциозни причинители), да не прилагаме в жертва самия човек! Не може да игнорираме фактора състояние на организма, искайки да освободим света от инфекциозни причинители, не може да товарим организма с какво ли не само за да направим средата по-добра като уж „изкореним“ всички болести и в същото време да забравяме, че това го правим заради човека, когото жестоко товарим. От двата фактора среда и състояние на организма по-важен е вторият. Най-важно е състоянието на организма, а не какви причинители на инфекции има около него! В една и съща среда един може да се разболее, а друг не, защото се намират в различно състояние, имат различно ниво на жизнена енергия. Ако е ниско нивото на жизнената енергия, т.е. е потисната имунната система, то човек може да се разболее и от неболестотворни микроорганизми.
Медицината все още е на ниво на развитие, от което вижда само физическото тяло – материята. Дори за материята все още не знае твърде много неща. А претендира, че може да прави с човека каквото си иска. Медицината все още не е изучила всички молекули, естествено намиращи се в човешкия организъм, не знае каква е тяхната функция. Медицината все още не познава напълно имунната система, не знае достатъчно за механизмите, по които тя функционира. А има смелостта да атакува тази система като й дава огромно количество работа, която да свърши за кратък период от време какъвто е периодът на новороденото, кърмаческият период и ранното детство. Медицината знае за хуморалния имунитет – антителата и за клетъчния имунитет – имунните клетки. Но не познава напълно механизмите им на работа. Не може да отговори защо при някои инфекциозни заболявания като холера например, имунитетът е краткотраен, защо при други като тетанус заболяването не винаги води до антитоксичен имунитет и е възможно повторно заболяване, защо при туларемия убитите ваксини са неефективни като предизвикват антителен отговор (образуване на антитела). Медицината се е спряла само на тези инфекции, за които може да бъдат изготвени ваксини, дава принципното си становище относно тях и спира до там, за останалите мълчи. Очевидно е, че не само изработването на антитела е важно за имунитета, има и други показатели, но тъй като титърът на антителата може да бъде измерен, по-лесно е да се насочи вниманието върху него. Имунитетът не се свързва само и единствено с имунната система. Преди нея има защитни бариери на тялото каквито са кожата и лигавиците. Съществуват и кръвно-мозъчна бариера, плацентарна бариера (при бременност). При много хора защитните бариери на тялото работят много ефективно и не допускат попадането в кръвта на инфекциозни причинители, така че не се стига до изработването на антитела при среща с инфекциозните агенти или тези антитела са с много нисък титър, тези хора нямат никакви симптоми. Не е ли по-добре организмът да засили външните си защитни бариери при естествена среща с инфекциозен причинител на някоя от детските болести, които в детска възраст преминават благоприятно, вместо да му се вкарват инфекциозни причинители в кръвта и той да няма възможност да натренира външните си защитни бариери като в същото време тези инфекциозни причинители в кръвта му, вкарани чрез ваксината, да имат възможност да стигнат до всяка част на тялото включително и мозъка, защото имат способността да преминават кръвномозъчната бариера? И всичко това, за да се демонстрира измерим показател – титър на антитела, чрез който да се влияе на общественото мнение. Не е ли по-важен и най-важен показателят здраве?
Медицината познава последователността на човешкия геном, но само една мъничка част от него отговаря за кодирането на човешките белтъци. Останалата огромна част от генома според медицината е безсмислена. Напоследък медицината казва, че тази безсмислена част от генома е свързана с регулирането на гените, но как става това регулиране все още й предстои да разбере. А иначе е смела, заема позицията на знаещ всичко необходимо. Както средата за човешкия организъм е важна, така и средата за отделната клетка в този организъм е важна. Човешкият организъм има сетива, с които възприема околната среда, това са зрение, слух, обоняние, вкус, сетивност за допир, натиск и вибрации, за топло и студено, за болка. Ако нещо във въздуха или коя да е част от околната среда се промени, сетивата веднага ще регистрират промяната, ще изпратят информацията до централната нервна система, която ще я обработи и ще последва реакция на организма. По същия начин е и с отделната клетка на организма. Ако има промяна в кръвта и тъканната течност, които са около клетката, информацията ще достигне до ядрото на клетката и ще последва реакция. Ваксините съдържат цели клетки на инфекциозните причинители или техни молекули както и отровни химикали, с които са обработени инфекциозните причинители. Всяка молекула, циркулираща в кръвта, има значение. Ако тази молекула е несвойствена за организма – чуждородна (каквито са молекулите вкарани в кръвта чрез ваксините), достигайки до клетката, тя бива улавяна от клетъчните рецептори (сетива), намиращи се по повърхността на клетъчната мембрана. Следва поредица от процеси, чрез които информацията за наличие на чуждородна молекула достига до ядрото, в ядрото се задействат процеси, активиращи производството на определени клетъчни молекули, които променят вътреклетъчния метаболизъм, те променят и процесите в съседните и по-далечни клетки. Така целият организъм започва да функционира по нов начин, принуден от чуждородните молекули на ваксината. Всъщност външната на клетката среда – кръвта пряко влияе на регулацията на гените, т. е. може да активира гени, които до този момент са били неактивни или да потисне други. Но кои гени се активират от ваксините, каква работа ще свършат произведените поради активацията им молекули, какви са процесите в цялостния човешки организъм и обратими ли са те? А дали имат позитивен ефект или не? А дали тези молекули, съставящи ваксините, не предизвикват мутации в човешкия геном? Медицината мълчи или ако е принудена да говори, казва че всичко е много позитивно, и да има негативни ефекти, те са само временни. Временни? Ако са за цял живот? Да, животът е нещо временно.
Ако се вгледаме по-дълбоко отвъд материята? Човекът само физическо тяло ли е? Медицината говори за психика. Хората употребяват думата душа. Колко малко знае медицината за връзката на психиката с имунната система – почти нищо. Може само да каже, че при някои заболявания роля има психическото напрежение, но как не знае. А колко родители, които са по-наблюдателни, могат да кажат, че след ваксинация се е променила психиката на детето им! При някои деца е само за няколко часа или няколко дни, но при други е за цялото детство и за цял живот. Променената психика е само външната информация, че нещо в детския организъм не е наред. Ние сме възпитаници на едно общество, което когато не е напреднало достатъчно в дадена сфера, си казва, че всичко е наред, защото до тук сме стигнали, толкова знаем, значи можем да снемем отговорността от плещите си като се забъркаме в дадена каша с думите „всичко е наред“.
Всеки, който прилага нещо само защото така е научен и това е единствената отговорност за действията му, обрича делото си на неуспех, който ще дойде рано или късно, когато действията му се сблъскат с неумолимите природни закони, показващи му къде греши. Колкото по-рано е готов да погледне истината в очите, толкова по-добре, защото по-рано може да поправи грешката си. Има доста лекари, които грешат, защото са научени да прилагат нещо без да мислят. Има и родители, които за доброто на детето са прилагали методи на отглеждане и възпитание, предадени им от техни предшественици, които са довели до плачевни резултати. Има и бизнесмени, които не могат да признаят грешката си и затова затъват в бизнеса. Има и такива учители… Хора с всякакви професии и функции в обществото могат да се оплетат в мрежите на догмите, когато не мислят, когато не чувстват със сърцето си. Така е, когато се оставим в ръцете на страха, страха, че ако променим нещо, ако вложим своето творчество, ако вложим собственото си сърце, ще сбъркаме, ще бъдем оплюти от обществото, най-малкото ще си навлечем присмех. Страхът е този, който ни държи в миналото, който ни пречи да крачим напред, който ни отнема свободата. Страхът ни прави лесно манипулируеми и ни държи в окови.
В медицинската наука е добре известно, че процесите на адаптация на децата към химични вещества протичат по-неблагоприятно в сравнение с адаптацията към физични фактори като температура, движение на въздуха (течение). Младият организъм е особено чувствителен към химични фактори дори при експозиция на химични вещества в концентрации на нивото на пределно допустимите концентрации за разлика от възрастния организъм. Наблюдават се промени като отслабване силата на нервните процеси в главния мозък, промени в имунобиологичната активност, забавено физическо развитие, повишена обща заболяемост. Във ваксините се намират химични вещества, които спадат към отровите – алуминий, формалдехид.
Алуминият засяга предимно централната нервна система и костите. Може да предизвиква хронични ринити (хрема), токсични бронхити, токсична енцефалопатия с некоординирани движения, загуба на паметта, нарушение на абстрактното мислене, рак.
Формалдехидът е със силно дразнещо и сенсибилизиращо действие (алергизиращо), мутагенно (способност да предизвиква мутации) и канцерогенно (способност да предизвиква злокачествени заболявания) действие, уврежда централната нервна система и паренхимните органи.
Тези и някои други химикали, намиращи се във ваксините, насищат младия организъм и само за няколко месеца с поставянето на първите няколко ваксини в тялото на кърмачето, химикалите са в концентрации, които далеч надхвърлят пределно допустимите за възрастен организъм, т. е. са в концентрации, на които може да издържи един 150-килограмов човек. Сами си направете изводите за възможните последствия.
Когато клетките бъдат поставени при неблагоприятни условия, те реагират по един и същи начин независимо от дразнителя – спират производството на специфични белтъци, т. е. спират да изпълняват функциите си в организма. Така реагират и на неблагоприятните условия, създадени от токсините, съдържащи се в кръвта след ваксиниране.
Защо лекарите препоръчват и даже настояват да бъдат поставени ваксини въпреки съдържащите се във ваксините токсини? Защото лекарите не знаят какъв е състава на ваксините, само малцина от тях са се информирали. Да, информираност. Именно информираност относно ваксините липсва, както в обучението на бъдещите лекари, така и по време на работата на вече практикуващите лекари. Мнозина от тях са придобили и практикуват тази професия от най-хуманни подбуди, те искат да работят за благото на хората, за тяхното здраве. Именно от тези подбуди се възползват фармацевтичните компании, които знаят как да ги впрегнат да работят за своите печалби. Цялата система на обучение, на цялостна подготовка на лекарите е целенасочена. Тенденциозно се премълчава част от информацията, а на друга част се набляга твърде много и така лекарите са произведени по калъп. Премълчава се информацията за наличните токсини във ваксините, за наличните животински вируси в тях (нужните за производството на ваксините човешки вируси се отглеждат в животински тъкани, в които може да има и животински вируси), премълчава се информацията за тежките ефекти от ваксините включително и смърт, мимоходом се минава през значението на хигиената и пълноценното хранене за предпазването от инфекциозни заболявания и непрекъснато се набляга на профилактиката с ваксини сякаш те са единственото и най-важно средство против инфекции. Казва се за Дженер – създателят на първата ваксина против вариола и за първото момче, ваксинирано с нея (на 8-годишна възраст), казва се, че то не се е разболяло от вариола. Но се премълчава информацията, че това момче е умряло на 20-годишна възраст от туберкулоза. Премълчава се и фактът, че синът на Дженер, който също е бил ваксиниран, също е умрял от туберкулоза (заболяването туберкулоза показва потиснат имунитет). Така лекарите са убедени, че ваксините са най-доброто средство, с което разполагат, за да постигнат своята цел да работят за здравето на хората. Не че информация няма, този, който търси, винаги ще намери. Но е нужно усилие, за да стигнеш до съществената информация и до скоро това усилие беше твърде голямо. Сега, ако кажеш на един лекар, че ваксините съдържат токсини и че могат да бъдат много опасни, това няма да го накара да потърси информация по въпроса, а ще го накара да вложи енергия в убеждаването ти в ползата от ваксините и освобождаването ти от заблудата за тяхната опасност.
Защо медицинската общност първо не е провела достатъчно наблюдения, не е събрала информация за всички ефекти от ваксинациите – позитивни и негативни, краткотрайни и дълготрайни, върху деца и възрастни, подредена информация според групите от населението, които са ваксинирани – бебета, деца, младежи, възрастни, старци? Защо тази информация не е оповестена на населението на земята и да е отворена тя да бъде непрекъснато допълвана, опровергавана? Защо медицинската общност не е дала възможността за свободен избор на това население дали да се ваксинира или не? Защо направо е приела мнението на неколцина авторитети и е допуснала на правителствено ниво да бъде решено ваксините да са задължителни? Защото така е по-лесно. По-лесно е да се оставиш по течението, по-лесно е да не хабиш усилия да се противопоставяш на външния натиск. А и по-изгодно финансово. Медицинската общност е маша в ръцете на фармацевтичните компании. Всеки лекар, особено личните лекари (GP), e подложен на ежедневен натиск от фармацевтичните компании да предписва техните лекарства. Този натиск е чрез представителите на фармацевтичните компании, които ухажват лекарите с всякакви придобивки. Колкото повече лекарства се предписват, толкова повече печалба за фарма-компаниите. Този принцип е важал и преди десетилетия, когато на държавно и световно ниво са се въвеждали ваксините. Колкото повече произвеждат и продават, толкова повече печелят. Защо ваксините е трябвало да бъдат задължителни? Защото иначе кой ще ги купи? А по земята живеят милиарди хора. Когато правителствата бъдат убедени, че ваксините са нещо много необходимо, нещо, без което не може, че са спасението на човечеството от инфекциите, че те ще подобрят живота на хората и ще ги освободят от болестите, от смъртта, тогава печалбата е гарантирана (ваксините пак ги купуваме ние – купуват ги правителствата с нашите пари). Всичко е законно задължително и фармацевтичните компании процъфтяват. Има ли значение дали наистина помагат ваксините, дали вредят? Не. Та какво като вредят? (Мислите, че хората от бизнеса с ваксините не знаят, че вредят?) Толкова по-добре, че вредят. Така ще има повече болни хора по света, а болните ще се нуждаят от повече лекарства, а лекарствата ще донесат повече пари – затворен цикъл, перпетум-мобиле, от нищо нещо и то солидни печалби в определени джобове. Кой мислите, че убеждава правителствата да вземат решения за задължителен имунизационен календар? Фармацевтичните компании. Те не го правят директно, правят го чрез лекарите. Същите лекари, в чиито учебници пише, че откриването на ваксините е най-великото откритие на медицината за всички времена. Ако в дадена държава има достатъчно мислещи лекари, които да се противопоставят на задължителния характер на ваксинациите? Този проблем е решен отдавна. Съществува Световна здравна организация, която има свои механизми за въздействие върху правителствата, върху общественото мнение. Фармацевтичните компании имат свое лоби в тази световна организация, има лостове за отстраняване на неудобните професионалисти. Как хората биват убеждавани да ваксинират децата си? Чрез страх. Плашат ги, че ако не ваксинират детето си, не знаят от какво може да се разболее то и то колко сериозно (сякаш като го ваксинират знаят от какво ще се разболее и колко сериозно). Плашат, че детето няма да бъде прието на детска градина. Казват, че то ще бъде източник на зарази за другите деца и така внушават чувство за вина (Та нали, ако ваксините бяха наистина ефикасни, нямаше от какво да се боят за ваксинираните деца!). Плашат, че предстои или вече има епидемия (участват средствата за масова информация). Плашат с глоби. Страх и чувство за вина – все негативни емоции, чрез които населението на земята е било манипулирано от началото на нашата цивилизация. Кой си служи с предизвикване на негативни емоции? Само този, който няма други средства. Духовният човек, който обича хората около себе си, негативни емоции ли предизвиква у тях? Не, той предизвиква състояние на благост в душата, спокойствие, той работи за постигане и поддържане на равновесие в душата без хабене на енергия чрез страхове и вина, той дарява със светлина, а не всява мрак и вкочаненост.
Само говорене и то говорене с премълчаване на фактите. А фактите трябва да ги събираме сами от родители, които са видели ефектите върху децата си, които са се осмелили да се замислят, че тези ефекти са свързани с ваксината, които са се осмелили да споделят това с някой друг, които са потърсили връзка с други хора с подобни проблеми и са готови да изхабят още енергия (освен вече изхабената за решаване на проблемите), за да може тази информация да стигне до още повече хора.
Предпазват ли ваксините от заболяване? Има хора, които са ваксинирани и се разболяват от заболяването, против което са ваксинирани. Медиците биват обучавани, че след ваксинация дори да се появи заболяване то протича по-леко. А води ли се статистика кога е поставена ваксината и кога е възникнало заболяването? Не е ли възникнало то скоро след ваксината именно заради ваксината? Отчитат, че напоследък заболеваемостта от туберкулоза се е увеличила и смятат, че причината е в нередовното ваксиниране на населението. А не допущат ли обратното, че тъкмо ваксинациите водят до такъв резултат, потискайки имунитета? Не мислят ли, че има други сериозни фактори, които водят до увеличение на заболеваемостта? Само факторът ваксини ли съществува? Защо не се впрегнат усилията в едно подробно проучване, което отчита и предварителното състояние на пациентите, техните хронични заболявания, налични преди инфекциозното заболяване? Защото не е доходно, нещо повече – защото може да покаже истината наяве и да се загуби доверието на милиардната маса население, а така да секнат и приходите.
Много хора са свикнали да се чувстват защитени с ваксините. Нека бъде дадено право на избор – който желае чрез ваксини да носи отговорността за здравето си и здравето на децата си, нека така я носи, който не желае, да я носи без ваксини. Не забравяйте, че ваксините са инвазивна манипулация. Ние всички се раждаме с едно изконно човешко право – правото на лична свобода, правото на личен избор. Всеки носи отговорността за личния си избор като понася последствията и се учи чрез тях. Толкова се алармира за човешките права, а законно се потъпква това основно право дадено ни от Създателя. Когато всеки упражнява личната си воля и изпитва последствията от това, ще може да се види цялата картина, ще се покаже истината. За намалението на заболеваемостта от инфекциозни болести още преди десетилетия, още преди ваксините роля са играли други фактори – подобряването на хигиената, по-добрите условия на живот, по-пълноценното хранене. Тези фактори играят роля и сега, само че тяхната роля се приписва на ваксините и се внушава, че човечеството не може без тях. Най-важният фактор е радостта от живота, вярата, че утре ще си жив и здрав.
Не бива да се прилага двоен стандарт. А в медицинската практика се прилага. Например, за инфектираните от вируса на СПИН: HIV (инфектираните не е задължително веднага да се разболеят от СПИН) медиците трябва стриктно да зачитат правата им като без тяхно съгласие не могат да ги изследват, за да докажат инфектирането, не могат и да дават информация, че те са инфектирани без съгласието на инфектираните пациенти. Така се стига до ситуация, в която една инфектирана жена например, може да умори неколцина мъже като ги инфектира. Жената може да не сподели с мъжете за инфекцията си. Тя може да не се разболее в рамките на доста години от СПИН, но мъжете могат скоро да се разболеят и скоро да умрат. Тази жена може да роди и инфектирани деца след сексуалните си контакти с мъжете и чия е отговорността за тези деца, които рано или късно ще се разболеят от СПИН? Но когато става въпрос за заболявания, включени в задължителния имунизационен календар, всеки, който не желае да е имунизиран, бива осъждан като потенциален разпространител на инфекция и не се зачита правото му на личен избор за ваксинация. Не може в един случай правата да бъдат стриктно спазвани, а в друг да се правим, че те не съществуват. А правата на няколкото инфектирани и разболели се мъже? А правата на родените инфектирани деца? А правата на разболелите се от хронични болести след ваксинация?
На нас гледат като на стадо, което трябва да бъде обработено по определен начин, за да даде нужната продукция (в случая нужната болестност, за да има поле за действие на медицинската общност).
Добре знаем от историята, че държава, която непрекъснато води войни, не може да се развива. В нея всички усилия са насочени към производство на оръжия, народът не може да се изхранва достатъчно и изнемогва. В нея не може да има добре развити изкуство и наука за благоденствието на хората, не може да има щастливи семейства. Ако тази държава спре да води войни, цялата енергия ще бъде насочена към решаването на вътрешните проблеми, ще се развива икономиката, народът ще се изхранва добре, ще се образова добре, ще развива изкуството, семействата ще са щастливи, защото няма да бъдат разделени и няма да губят някой от членовете си, ще има благоденствие.
Ваксинациите принуждават човешкия организъм (държавата) непрекъснато да води войни с чужди организми (микроорганизми), с които даже не се среща на външните си граници – кожа и лигавици, а те са влезли директно на негова територия – в кръвта му. Задължителните войни започват още от първия ден на живота му с поставяне на задължителните ваксини и продължават през целия му живот, защото дори и след детската възраст има задължителни ваксини през 10 години. Ние по закон още от рождението си сме длъжни да водим войни и да хабим енергията си за решаването на изкуствено създавани проблеми вместо да я изразходваме за своето естествено развитие – за благоденствието на клетките (народа). Ако медицината не се бърка чрез ваксините в естествения ход на развитие на човешкия организъм, едно човешко същество през целия си живот ще има много по-малко на брой срещи с чужди микроорганизми и тези срещи ще бъдат на външните граници, а не на вътрешна територия. Организмът ще може по естествен начин да мобилизира вътрешните си сили и да отстои цялостта си (здравето си), след което ще бъде многократно по-силен. Така ще бъде изхабена многократно по-малко енергия, останалата енергия ще бъде използвана за вътрешни нужди за благоденствието на клетките.
Плашат ни, че може среща с един микроорганизъм да бъде фатална. Това е основната причина да ни втикат ваксините. Информацията за инфекциозните заболявания е представена тенденциозно. Те се описват като много опасни и смъртоносни. В действителност една много малка част от заболелите от инфекциозни заболявания не успяват да се справят с тях и завършват фатално. Това са хора със силно потиснат имунитет, хронично болни, изтощени. Освен това в днешно време повечето от инфекциозните заболявания, включени в задължителния имунизационен календар, са рядко срещащи се, даже в България някои не се срещат – дифтерия, коклюш, полиомиелит, паротит, рубеола. Или са заболявания, които принципно протичат леко като паротит, рубеола. Защо е нужно да се плаща такава висока цена с ежедневно водене на войни, когато реалната опасност от естествена среща с такива врагове е толкова малка? В днешно време на дневен ред като проблем номер едно не стоят острите инфекциозни заболявания, а хроничните заболявания. Защо продължаваме да живеем в миналото? Защо допущаме да продължават да ни пробутват ваксините като нещо толкова важно, безценно и да ни внушават чувство за вина, ако не ваксинираме децата си, че те ще бъдат източник на зараза за останалите? Та нали ако ваксините бяха наистина толкова добро средство за предпазване от инфекциозни болести, нямаше защо ваксинираните да се притесняват има ли около тях инфекциозно болни или носители на зараза?
Човечеството живее с разбирането за наличие на врагове. Когато определи нещо за свой враг, впряга усилията си да се бори с това нещо.
Животът е състояние на равновесие. Равновесие между организма и външната за него среда, между човечеството и природата.
Атакуването е действие с агресия, с насилие и променя равновесието драстично със скок. Агресията не може да води до нищо добро. Можем да променяме единствено себе си и тази промяна трябва да бъде предимно духовна. Промяна с обич към самите себе си и към природата. Тази промяна в самите нас, в разбиранията ни за света е лишена от агресия и води до плавна промяна в отношенията ни със средата, в която живеем. Така равновесието в природата плавно се измества към по-благоприятна за нас среда, в която се развиваме.
Как да се предпазим от инфекциозни заболявания? Отговорът на този въпрос е известен отдавна. За да работи добре нашето тяло, трябва да му осигуряваме нужната енергия (гориво) – пълноценна храна, съдържаща основните хранителни вещества (въглехидрати, белтъци и мазнини) в нужното съотношение, достатъчно витамини и минерали, прясна и чиста вода. Нужна е добра хигиена – често миене на ръцете, особено преди хранене. Нужен е чист и свеж въздух, достатъчно огряване от слънцето. Нужно е редуване на труд и почивка според индивидуалните особености. Важно е не само какви вещества минават през тялото ни, но и какви мисли и чувства минават през нас – да бъдем изпълнени с ведри позитивни мисли, топли приятелски чувства. Някои искат да им е гарантирано, че няма да се разболеят. Когато се жените имате ли гаранция, че няма да се разведете? Вашите ежедневни грижи за семейството ви помагат то да бъде цяло. Така ежедневните грижи за нашето тяло, за нашия организъм са тези, които ни помагат да бъдем здрави.
В задължителния имунизационен календар на България са включени ваксини срещу 11 инфекциозни заболявания. За Европа за отделните страни те са различни – в някои страни задължителните ваксини са 2, в други страни са 3, останалите ваксини са препоръчителни. Знаете ли колко на брой са инфекциозните заболявания? Много повече от 10, неколкократно повече. Преди няколко години задължителните ваксини за България бяха против 8 инфекциозни заболявания. Тенденцията е броят им да нараства. „Защитават“ ни все по-добре.
Представете си един войн, който е много добре защитен с яка ризница от глава до пети, шлем, щит, много добре въоръжен. Всяка година неговата защита и оръжия нарастват все повече и повече. След време той дали ще може да размахва меча си под тежестта на пълното си бойно снаряжение, дали ще може да направи и една крачка? Ще може само да стои неподвижен или сам ще пада под тежестта на доспехите си и пред най-безобидния враг, изпречил се пред него. Дали скоро и ние няма да се озовем в ситуацията на този войн?
Здравен проблем номер едно на съвременното ни общество са хроничните заболявания (състояния на организма, които протичат за дълъг период от време и прогресират бавно – трайни, постоянни). Една от причините за тяхното по-широко разпространение е увеличаването на продължителността на човешкия живот. Друга причина са увеличените възможности на медицината за реанимация – в миналото мнозина болни не биха оживели и не биха присъствали в списъка на хронично болните. Трета причина е замърсяването на природата с всякакви химикали, с които ние дишаме и се храним. Четвърта причина за увеличение на хроничните заболявания във все по-ранна възраст, включително и ранна детска възраст, е масовата ваксинация. Тъй като се ваксинират всички без значение каква генетична информация носят, предразположеност към какви заболявания имат, се задействат слабите им места и мнозина се разболяват от хронични заболявания. Някои деца развиват астма, бронхити, други развиват алергии, дерматити, автоимунни заболявания. Това има пряка връзка с товаренето на организма с извънредна работа за справяне с нашественици на своя територия каквито са ваксините. През втората половина на 20-ти век (откакто са въведени задължителните ваксинации) нараства заболеваемостта сред учениците от онкологични заболявания (злокачествени), хронични заболявания на дихателната и храносмилателната системи, алергични заболявания. Тези заболявания в миналото са били нехарактерни и нетипични за детската и юношеската възраст.
С ваксините се произвеждат повече омаломощени хора, хронично болни, заети с твърде много проблеми, хора зависими от проблемите си, а не здрави и свободни, които свободно могат да разгърнат творческия си потенциал. Защо управляващите допущат това? Защото зависимите хора са по-послушни, по-лесно управляеми. Управляващи и фармацевтични компании работят ръка за ръка, с обединени усилия вземат от жизнената енергия на народа и печелят за негова сметка. Те не искат системата да се промени, защото ще загубят властта си, ще загубят възможността си да паразитират на наш гръб.
Страхът, в който ни държат медицинската общност и управляващите, ни сковава. Страхът е състояние, при което централната нервна система дава команди на жлезите с вътрешна секреция да произвеждат определени вещества като например кортизол, който потиска имунната система. Тези вещества действат на всички клетки в организма като спират нормалните им процеси на растеж и развитие. Когато сме изпълнени не със страх, а с любов, с любов към себе си, към природата и живота, имунната ни система е в състояние да се справи с всичко, което застрашава организма ни и ние сме силни. От нас зависи със страх или с любов ще изпълваме сърцата си, това е наш личен избор. От нас зависи по кой път ще вървим и по кой път ще върви обществото ни – по пътя на страха, сковаността и догмите или по пътя на любовта и свободата.
Обратна връзка

Всеки, който е бил засегнат по някакъв начин след ваксинация (или негово дете) и има желание да сподели, да ни пише, за да добавим информацията тук. Приемат се всякакви формати: снимки, видеозаписи, аудиозаписи или разговори, записани под формата на текст, както и документи от държавни институции.

Медицинската теория за имунитета е неточна и непълна. Пример за това е реалният случай на млада жена от Сливен. Тя е венозна наркоманка, приятелят й също е венозен наркоман. Той е болен от хепатит В и от туберкулоза, но жената е здрава, независимо че имат сексуални контакти отдавна и ползват обща спринцовка. Кръвните изследвания на жената, три пъти повторени в различни лаборатории, показват, че в кръвта й няма антитела срещу хепатит В – нито показващи стара инфекция, нито показващи прясна инфекция, няма и антигени от вируса на хепатит В, т. е. не е заразена с вируса на хепатит В. Медицинското заключение е, че жената е здрава – не боледува от хепатит В, не боледува от туберкулоза. Не е ваксинирана против хепатит В, защото е от поколението, за което ваксината против хепатит В не е била в задължителния имунизационен календар (в България тя е въведена като задължителна ваксина за новородените от 1992 г.). Да уточним, че вирусът на хепатит В от медицинска гледна точка е един от най-заразните вируси със 100% заразност, 100 пъти по-заразен от вируса на СПИН, много устойчив във външната среда – издържа с месеци, намира се във всички телесни течности – кръв, слюнка, вагинален секрет, сперма, заразяването става по кръвен и по полов път. Медицинският коментар по случая е, че жената има много добър социален статус (семейството й е заможно) и може да си позволи всичко, което й е необходимо (има се предвид добра хигиена и храна).
Анонимен

По данни на епидемиолозите съществуват хора, които не са боледували от хепатит В, поставя им се ваксина против хепатит В по схема от 3 приема, но те не развиват антитела или титърът на антителата е много нисък – под 10. Повтаря се отново схемата на ваксинация и отговорът на организма е същият. Въпреки това тези хора продължават да не боледуват, да бъдат здрави. Това не са хора с отслабена имунна система, а напротив – млади здрави хора, които от години не са боледували и години след ваксинацията също не боледуват. Няма обяснение на този факт. Очевидно е разминаването между медицинската теория за имунитета и ваксините и реалността. Това е видно за заболяването хепатит В, защото медицинските работници са рискова група за хепатит В и се ваксинират, след което си проверяват и титъра на антителата. Но след ваксиниране против други заболявания обикновено не се прави проверка за антитела и автоматично се приема, че щом човек е ваксиниран това означава, че има антитела, които го защитават.
„Няма съмнение, че отличните санитарни услуги почти са унищожили тази болест (едра шарка, т.е. вариола) и рано или късно тя ще изчезне напълно. Разбира се, когато това време настъпи, най-вероятно ще се твърди, че това е вследствие на ваксинирането.“
д-р Джон Тилден (1851-1940)

Хигиена:

„Около 1,2 милиарда души все още нямат достъп до безопасна питейна вода и 2,4 милиарда не разполагат с адекватни санитарни услуги. Около 2 милиона деца умират всяка година от заболявания, свързани с водата. В най-бедните страни едно на пет деца умира преди петгодишна възраст от свързани с водите инфекциозни заболявания, произтичащи от недостатъчна наличност на вода, както в количеството, така и в качеството.“
„Около 6 000 деца умират всеки ден от заболявания свързани с липсата на достъп до безопасна за пиене вода, неадекватна и лоша хигиена.“
„Диарийни заболявания в резултат на липса на адекватни услуги за водоснабдяване и канализация, през последните 10 години са убили повече деца сравнено с броя на всички хора, загинали във военни конфликти след Втората световна война.“
Източник: https://www.un.org/esa/sustdev/publications/wehab_water_sanitation.pdf

Ето какво се е случвало в Европа, Сащ и навсякъде преди подобряването на санитарните услуги. Подобряването на санитарните услуги и по-добрата хигиена са истинската причина за намаляване на болестите, а не ваксините.

ИНДИВИДУАЛЕН И КОЛЕКТИВЕН ИМУНИТЕТ

В групата неколкократно е ставало дума за колективния имунитет като основна идеологическа точка на проваксинаторите за това ваксинирането да е повсеместно, тоест задължително. Който иска нека се запознае от архива с доводите, защо това е идеология. Сега няколко думи за индивидуалния имунитет. Ако е в нормалното си добро състояние, той не допуска никакъв патогенен микроорганизъм да навлезе и да започне да се развива в тялото. Независимо дали сме в контакт със заразно болен, дали сме заобиколени от средата с патогенни организми, ние сме ЗАЩИТЕНИ. Заболяването и процесът на преболедуване са ИНДИВИДУАЛНИ. Никой друг извън нас не е виновен за нашето боледуване. Звучи наистина еретично и против почти цялата наука Епидемиология, но това е истината. През цялата ера на съвременната медицина индивидуалния елемент, личностното отсъства. И тенденцията е към премахване на човека и човешките отношения, за сметка на идеологията на системата. При ваксините това се вижда изключително лесно. Единствено семейният лекар, познаващ здравния статус на родителите, дори и на техните родители, дори и боледуванията им преди и по време на зачатието, както и за всички преболедувания на детето от раждането до момента на ваксиниране, има право да преценява риска от постваксинални увреждания, а от там и дали да се постави ваксина. Стига сме обвинявали някой или нещо извън нас, че ни е заразило. Единствено намаляването на собствените жизнени, здравни сили води до болест. Ето и някои допълнителни съждения по въпроса.
Лесно преболедува, дори и от тежко инфекциозно заболяване, този, който разбира своята част в предизвикването на болестта, а от там и своята част в процеса на преболедуване. Това не е този, който иска хапче и изведнъж здравето да се възстанови – такова нещо няма. Във връзка с децата. Родителят е обвивка за своите деца. Енергията в един дом е обща за всички живущи в него. Не „детето да ми е добре и аз ще съм добре“, а ако аз съм добре, детето дори и да е зле, ще стане добре. Родителят първо да погледне в себе си. Ако види нещо нехармонично, за това помага и партньора, да го промени, за най-голямо добро на децата. Ако аз помисля нещо лошо за друг – вече отровата е в мен, а от там и в детето ми.
Постепенно децата започват да имат отделен от родителите си живот – като този в детската градина, със свои емоции, положителни и отрицателни. Те също могат да са повод за намаляване на жизнените сили и от там до болест. Вижте първо своето дете и после обвинявайте другото, което го е заразило. Дори силните положителни емоции могат да намалят тези сили – всяко 4-то 5-то дете на рождения си ден е болно, прегоряло от емоции. Същото е след луда „забава“ в клуб или неподходящ за емоционалността на детето театър. Тук родителят трябва да помогне на детето да дойде отново в мир със себе си и тогава болестта си отива. Разбира се има и чисто физикални фактори за разболяване – измръзване, надухване, измокряне; некачествена храна, липса на режим на хранене, лош ритъм на будност-сън; но това е по-редкият случай.
Вижда се, че пациентът може сам да си помогне, стига да разбира причините за болестта и да има силата да ги отстрани.
В заключение – който иска да вярва на обслужващите системата, а който иска нека поеме отговорността за живота си, както и този на своето дете.

д-р Стоянов (10 май 2015 г.)

Говоря за Аутизъм… на много хора не им е интересно или не обръщат внимание.
Подозирам, че думата Аутизъм е умело прикритие на множество реакции и увреждания при всички наши деца вследствие на ваксините. Както забелязвате понятие Аутизъм е толкова размазано, че симптомите нямат начало и край.
Дали детето ви е с хроничен запек от година насам, дали е твърде (извън всякакви норми) активно, дали ще се буди с плач през вечерта, дали ще боледува всяка седмица в градината…
Накрая има една замазваща дума Аутизъм (всички родители на Аутисти, с които се запознах говорят за едни и същи симптоми), преди да им поставят диагнозата (тотален срив на имунитета).
В Америка на децата трябва да се слагат 40 ваксини!!!
Каква е целта да се доведем до положението днес 1 на всяко 68 деца (към началото на 2016 г.) с диагноза Аутизъм в САЩ (в сравнение с 40 години назад 1 на 5000 деца)… ами каква?
Дете Аутист вкъщи е = цялото семейство в калта/матрицата… ще работиш като луд, за да купуваш скъпи добавки = това е!!!
Плюс разбира се и това, че гледане на дете с Аутизъм си е психологически доживотен тормоз над майката и бащата.
Добре дошъл в матрицата.

И така да се върнем към ваксините

Ваксините не причиняват аутизъм.
Аутизмът е диагноза на поведението. За да получи диагноза „аутизъм“, детето трябва да проявява няколко типа поведение за известен период от време. Ако това не е налице, диагнозата „аутизъм“ не е оправдана.
Кръвен тест за „аутизъм“ няма.
„Аутизмът“, не може да бъде потвърден или „изключен“ чрез лабораторен анализ. Това е строго поведенческа диагноза.
Ето защо нищо, което причинява физиологични увреждания не може директно да „причини“ аутизъм.

ИЗВОД: Ваксините не могат да „предизвикат“ аутизъм.
Ваксините предизвикват други неща.
Ваксините предизвикват енцефалит.
Ваксините предизвикват гърчове/припадъци.
Ваксините причиняват дефицити в имунната система.
Ваксините причиняват стомашно-чревни проблеми.

Енцефалитът причинява промени в настроението.
Енцефалитът причинява силна болка.
Енцефалитът води до невнимание и импулсивност.
Енцефалитът предизвиква агресия.
Енцефалитът причинява проблеми с баланса и трудности, свързани с обкръжаващата среда.
Гърчовете предизвикат промени в настроението.
Гърчовете причиняват невнимание и импулсивност.
Гърчовете предизвикват промени в съзнанието.

Дефицитите в имунната система предизвикват у децата по-чести бактериални инфекции, като ушни инфекции, инфекции на горните дихателни пътища, синузит и стрептококови инфекции.
Дефицитите в имунната система предизвикват у децата по-чести вирусни инфекции, като стоматит, „треска с неизвестен произход“, вирусни обриви, уртикария, конюнктивит, както и стомашно-чревни вируси, които причиняват повръщане и диария.
Дефицитите в имунната система правят децата по-уязвими към „всичко, което се случва около тях“ и прави справянето с повечето неща все по-трудно, в сравнение с връстници им.

Стомашно-чревните щети от ваксините причиняват диария.
Стомашно-чревните щети от ваксините предизвикват гадене, рефлукс, повръщане и наскоро откритата „болест“, сега известен като гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ).
Стомашно-чревните щети от ваксините водят до повишена уязвимост към вируси и бактерии, което води до увеличаване използването на антибиотици, което води до свръхрастеж на патогенни дрожди (едноклетъчни гъби).
Свръхрастежът на патогенни дрожди води до чревна хиперпропускливост („синдром на пропускливите черва“).

Свръхрастежът на патогенни дрожди води до запек.
Свръхрастежът на патогенни дрожди води до хранителни алергии.
Свръхрастежът на патогенни дрожди води до кожни обриви, „глупаво поведение“, невнимание и импулсивност, и глад за хляб, захар, сладолед, мляко и въглехидрати.

В действителност, ваксините не водят до аутизъм, защото на практика няма такова нещо като аутизъм.
Ваксините причиняват основните физически състояния, които водят до болка, неврологични увреждания, нарушения на имунната система, стомашно-чревни нарушения и свръхрастеж на гъбички – всичко това, което в комбинация води до симптоми на поведение, в резултат на които симптоми се поставя диагноза „аутизъм“.
Стомашно-чревните нарушения са най-очевидният резултат от ваксините. Когато едно здраво дете внезапно започне да има водниста и изключително миризлива диария всеки ден и това се случва малко след получаване на ваксина, трябва да се отбележи като увреждане от ваксина. Това, което не е толкова очевидно е, че когато червата на детето са трайно увредени, той или тя вече не е в състояние да усвоява хранителните вещества, необходими за производството на невротрансмитери, необходими за правилното функциониране на мозъка. Така че, когато детето, няколко месеца по-късно, проявява промени в настроението, проблеми със съня и затруднения при учене, тези проблеми не биват свързани и признати като увреждане в резултат на ваксина, тъй ваксината е първоначалната вреда, която е нанесена месеци по-рано.

Моля, прочетете отново предишния параграф.
Ето защо д-р Andrew Wakefield е такава заплаха за фармацевтичната промишленост.
Д-р Wakefield никога не е казвал, че ваксините причиняват аутизъм.
Д-р Wakefield е гастроентеролог. Той видя известен брой деца със стомашно-чревни проблеми, които също така са били диагностицирани с аутизъм. Д-р Уейкфийлд е съобщил за това. Той никога не е твърдял, че MMR ваксината (МПР) „предизвиква“ аутизъм. Той просто е съобщил, че броят на децата, които е видял имат едновременно стомашно-чревни проблеми и аутизъм, и според твърденията на родителите, тези проблеми са започнали непосредствено след като децата са получили МПР ваксината.
Отново… Защо д-р Wakefield е такава заплаха за фармацевтичната индустрия?
Подсказвам: не защото ваксините причиняват аутизъм – те не го правят.
Ваксините причиняват стомашно-чревни увреждания.
Стомашно-чревните увреждания причиняват малабсорбция на хранителни вещества, необходими за правилното функциониране на мозъка. Малабсорбцията на основни хранителни вещества води до нарушения на имунната система, гърчове, енцефалопатия и др. и това е, което води до крайната диагноза „аутизъм“.
Ако наблюденията на д-р Wakefield са правилни, някой, някъде в крайна сметка ще направи връзката между ваксини и ефект на доминото, който води до диагнозата „аутизъм“. От гледна точка на фармацевтичната индустрия, по-добре да „се убие в зародиш“, което означава дискредитиране на д-р Wakefield до такава степен, че никой няма да погледне към науката.
Работи ли този номер?
Не и за мен. И не за много от интелигентните родители, които познавам.
Само времето ще покаже, ако има достатъчно от нас, които да направим Промяната.

Анонимен

Защо темата за аутизма е табу? Нека да има обществена дискусия, за да се обсъди този въпрос с всички страни: доктори, фармацевтични компании, родители. Да се доведат деца с тези състояния, за да придобият представа всички засегнати страни, защото е много лесно да се обсъжда проблем, който е далечен. Нека да видим, когато отговорните лица погледнат всяко едно лице на засегнато дете, с каква съвест ще могат да кажат: „Това не е наш проблем. Не е от ваксините. Случват се такива неща.“
Този проблем все повече и повече ще нараства ако продължаваме в същата посока. Ще дойде момент, в който критична маса от хора ще направи промяната и най-накрая ще се обърне внимание на този въпрос.

По повод истерията за морбили, да видим още факти за ваксината, както и за другите. От 2-те графики (по-горе) ясно се вижда, че смъртността от морбили е намаляла десетилетия преди въвеждането на ваксината в 2 страни, ситуацията е идентична и в други страни, разбира се. Изводи сами може да си направите.
Още интересни факти:
Тези официални и научни източници (по-долу) показват ясно, че ваксините не предпазват от заболяване, при това доста често и става въпрос за масовост, а не единични случаи. В такъв случай, човек си задава въпроса, в кои случаи ваксините работят? Къде са неоспоримите научни доказателства, че ваксините са ефикасни? И как факта, че масово ваксинирани боледуват по време на епидемии и разпространяват заразата, кореспондират с фантасмагорията за „ваксино-индуциран колективен“ имунитет? Ваксинираните колективно разболяват другите? Да, така се оказва.

Ками Асенова


Как човешката ДНК във ваксините допринася за възникването на объркване по полов признак?
WI-38 е клетъчната линия от женски зародиш, използван за култивиране на вируси, използвани във ваксини. Когато инжектирате ДНК от ЖЕНА (носеща две X хромозоми) в МЪЖ (който вече носи една Х хромозома и по-слаба Y хромозома), вече имате претоварване на X хромозомата.
Сега имаме момчета, които мислят, че трябва да са МОМИЧЕТА.
Имаме ли мъжки ДНК във ваксини? ДА! MRC-5 е кодът, който се дава на клетъчната линия на плода, която също се използва за култивиране на ваксинните компоненти на ваксината и идва от мъжки зародиш. Имаме ли момичета, които мислят, че са момчета? ДА! Дали е толкова често срещано, колкото момчетата, които искат да бъдат момичета? НЕ!
Защо? Защото момичетата имат две доминантни Х хромозоми. Когато се инжектират с ваксина, съдържаща MRC-5, те не само получават Y хромозома, но и друга доминантна X хромозома, върху която те вече имат. Ето защо не виждате толкова много момичета, които искат да бъдат момчета сравнено с момчета, които искат да бъдат момичета.
Debbie Elphick

https://www.actualno.com/society/miroluba-benatova-s-razsledvane-za-iztochvane-na-zdravnata-kasa-ot-pravitelstvena-bolnica-video-news_1561252.html
Преди време – февруари 2021 г., докато чаках в сутрешното голямо задръстване на околовръстнoто, случайно слушах разследване на Миролюба Бенатова за източване на здравната каса с 65 бр. мними хоспитализирани през месец ноември 2020 г., с диагноза по клинична пътека „Емболия и тромбоза на долните крайници“ (цена на пътеката 3671 лв.), изискваща спешна намеса. Към онзи момент тази измама се разглеждаше в контекста на източване на здравната каса. Но още тогава в мен възникна въпроса, защо се използва точно тази клинична пътека, която е за сравнително рядко заболяване и при проверка би лъснала измамата (ако целта на измамата е финансов) – защото няма как само за месец да има толкова спешно болни с един същ проблем и то рядък. Къде по-нормално би било да се използват различни пътеки – със сигурност има и по-скъпи. Явно тука има нещо друго и целта е била друга. Очевидно е имало някаква друга причина да се увеличава изкуствено броя на болните точно с тази диагноза. Защо към онзи момент не можах да си отговоря на този въпрос, логично възникнал. Но отговора дойде доста скоро – когато излезе информация за ваксинирани с Астра Зенека, които получават белодробна емболия и тромбоза – масово такива случаи включително и в България (за повечето не се дава гласност по СМРАД-овете), заради които беше преустановено, поне засега, ваксинирането с тази ваксина в много страни от Западна Европа. И сега разбирате ли защо е трябвало да бъдат увеличени „болните“ с диагноза „Емболия и тромбоза на долните крайници“ – защото, когато хората след ваксинация получат този страничен ефект от ваксината с фатален край, ще бъде казано (както се и прави), че те по принцип хората си умират от такова заболяване и няма нищо извън нормата (след като „нормата“ е била умишлено завишена). Предполагам, че е абсолютно възможно това да се е правило и в други болници. Разбирате ли хора, тези престъпници са се подготвяли за укриване на масово убийство. Те са знаели, че въпросната ваксина има такъв страничен ефект и въпреки това са започнали да ваксинират населението, т.е. започнали са масово предумишлено убийство. Нима това ще остане ненаказано?

Ваня Тончева

В заключение
Молим, преди да пуснете коментар, внимателно изгледайте първия документален филм. Другите документални филми, предоставящи точни данни от изследвания през годините, също са информативни, така че ако разполагате с повече време за тази важна тема, може да ги изгледате.
Другото, което е много важно да се спомене и върху което всички трябва да се замислим е: какво движи различните страни в спора? Пари? Власт? Какво например движи един лекар, който обяснява подробно до какви заключения е стигнал през практиката си? Дали търси финансова изгода или желае да помогне на хората?
Ето и някои от докторите, които са на мнение, че ваксините са неефективни и вредят на човешкото здраве: Dr. Suzanne Humphries, Dr. Robert Sears, Dr. Kenneth Stoller, Dr. Robert Rowen, Dr. Janet Levatin, Dr. Stephanie Cave, Dr. Sherri Tenpenny, Dr. Meryl Nass, Dr. Jay Gordon, Dr. Jane Orient. Това са хора, които обясняват много детайлно всяка тема, която засягат относно ваксините.

И последно за хората, които разчитат на научните изследвания: науката е метод, тя не е заключение!

Допълнителни връзки:

I. Документални филми и беседи
II. Книги
III. Статии и сайтове
IV. Научни изследвания