В случай, че искате да имате по-висока сигурност и да не се опасявате, че някой записва вашите разговори, то може да пробвате следните свободни програми, които са алтернатива на skype:
Може да разгледате и подробния списък на Electronic Frontier Foundation, който сравнява голям брой програми по множество критерии.
За мен IDI Spell Checker е най-добрата програма за проверка на текст на български език. Може да си свалите пробната версия или да преведете пари, за да я активирате за постоянно.
В страницата по-горе може да видите демонстрация как се използва програмата, което до голяма степен покрива основните дейности, за които ще ви потрябва. През годините, откакто я използвам, забелязах, че много често по време на четене пропускам много сгрешени думи, защото на практика хората не четем изцяло думите, а само началото или малка част от тях, а останалото се допълва от мозъка, който вече има в „базата си“ въпросните думи. Това няма как да стане от една програма, която изчита текста машинно. Може да си направите експеримент например с ваша курсова или дипломна работа или като цяло какъвто и да е документ писан от вас (неколкократно проверяван за грешки).
Програмата има различни режими на проверка. Разгледайте ги в падащото меню „Опции“. Освен стандартните, които са включени по подразбиране аз използвам и тези две: „Режим роман“, „Показвай непознатите думи (или честотния списък) по азбучен ред“. Освен от менюто, може директно да промените тези настройки, посредством текстовия файл „settings.txt“ намиращ се в основната папка на програмата.
Наскоро си говорихме със създателя на програмата по отношение на неговото решение да я направи платена. Истината е, че наистина малко хора са склонни да дарят пари. Убеден съм, че има и частни комерсиални организации, които въпреки лиценза и желанието на създателя, използват програмата без позволение или най-малкото без да са дали стотинка за нея.
В случая има няколко варианта:
Аз все още стоя зад мнението си, че по-добре подобен тип инициативи да са изцяло за обществото и да не се поставят ограничения независимо от консуматорското мислене на повечето хора (или пък точно заради него), но всеки си преценя. Силно се надявам, че в някакъв момент кодът на тази и други програми от този тип проекти, ще бъде отворен, така че повече хора да се включват в разработката.
За момента transifex е най-добрата платформа за превод на различни системи (приложения, сайтове и др.). Регистрацията е безплатна, както използването на платформата за некомерсиални проекти, които да са публични. Единствено се плаща за частни/лични проекти, които да не са публично достъпни.
След като се впишете може да се присъедините към някой проект щраквайки „Explore“, след което да използвате търсачката, за да намерите нещо, което конкретно ви интересува (и накрая „Join Team“). След като заявите желанието си участвате в някой проект е нужно да изчакате потвърждение от хората, които го поддържат, за да ви дадат нужните права. Щом веднъж са ви одобрили можете да изберете от падащото меню по кой проект да работите:
Щраквайки върху „Translate“ ще бъдете препратени към нова страница, в която да изберете език, на който да превеждате:
После си избирате коя част от проекта искате да превеждате, а оттам и отделните поредици от думи и букви:
Имам предложение към учителите по чужди езици: ангажирайте всички ваши ученици да си направят безплатна регистрация в transifex и да се включват в превеждането на някой от хилядите проекти (от чуждия език, който изучават към български или от един чужд език към друг чужд език). Така хем ще им е по-интересно (един вид домашна работа или по време на занятията в детска градина, училище или друго учебно заведение), хем ще върнат обществено полезна работа.
Може да се каже, че малко хора не знаят за добавката AdBlockPlus, която е налична за следните браузъри и системи: Firefox, Chrome, Android, Opera, IE, Safari, Yandex, Maxthon.
Накратко: всеки, който се дразни от летящи, мигащи и др. смущаващи реклами, може безплатно да си инсталира AdblockPlus и да забрави за тях.
В случай, че има реклами, които ви притесняват, а не са блокирани, можете да щракнете дясно копче върху рекламата и да изберете „Adblock Plus: Block Frame/Image“. Може и да изпратите доклад до разработчиците, за да отстранят причината въпросната реклама да се показва, щракайки върху настройките на добавката > „Report issue on this page“ > „Adblock Plus doesn’t block an advertisement“ > Next > маркирайте проблемното място > Next > въведете адрес за кореспонденция или изберете отметката за анонимно изпращане > Send report.
От „Filter Preferences“ може да добавяте допълнителни филтри от списъците.
Също имате възможност да изключвате Adblock за дадена страница, цял сайт или изцяло. Аз се сблъсках с много сериозен проблем, който не ми позволяваше да използвам платформата transifex.com, за да превеждам Piwik. След около три седмици се оказа, че функционалност в Adblock блокира част от модулите в сайта. След като изключих Adblock посредством „Disable on transifex.com“, нещата се оправиха. Това беше първият и последният случай, в който Adblock да ми е правил проблем за последните 3-4 години.
Наскоро от екипа на Adblock публикуваха тест, който са провели от един университет, чрез който доказват, че използването на добавката намалява използвания мрежови трафик между 25-40% в зависимост от това какво рекламно съдържание бива блокирано (картинки или видео).
Съветът ми е, при инсталацията на Adblock Plus, да активирате задължително следните две функции:
Те се появяват непосредствено след инсталацията на добавката.
До момента използвах μTorrent за Windows, но започнаха от няколко месеца да слагат изключително дразнещи анимирани реклами.
Затова реших да прегледам списъка с торент клиенти в Уикипедия и се оказа, че любимия ми торент клиент под Линукс Deluge е съвместим и с другите най-използвани операционни системи.
Инсталирах го и от няколко седмици използвам само него. Няма реклами, работи достатъчно бързо и като цяло ми върши добра работа. Поддържа магнитни връзки, има графичен, конзолен и уеб интерфейс. До голяма степен е преведен на български език. И не на последно място: софтуер с отворен код.
За момента съм забелязал, че поддържа по-ниска скорост спрямо μTorrent, но най-вероятно това се дължи на някоя настройка, която още не съм разучил (имам съмнения, че е свързано с ограниченията за сесиите). Може да пробвате клиента и да споделите как е при вас.
През 2005 г. Линус Торвалдс (създателят на Линукс ядрото) решава, че системата, която използва за проследяване на промените по кода, не му върши работа. Така на бял свят се появява git, система за контрол на версиите. Основната идея е лесно да могат да се проследяват разликите между една или повече промени от създаването на дадено хранилище (repository) на информация. Освен това git позволява изключително лесно да се включват неограничен брой хора към даден проект, създавайки локално копие на хранилището, след което да променят каквото сметнат за добре и да предложат тези промени да бъдат присъединени към основното хранилище.
Голяма част от известността на git системата се дължи на това, че е с отворен код, бързодействието й, както и гъвкавостта, която предоставя за различните типове проекти. Има изключително добре направена документация в основния сайт на проекта http://git-scm.com (версия 2 на книгата за git).
По-интересно става когато през 2007 г. в САЩ трима американци (Tom Preston-Werner, Chris Wanstrath, PJ Hyett) решават, че могат да използват git системата по още по-добър начин. Създавайки Github.com през 2008 г., те изцяло променят начина, по който се споделя информация. Предоставяйки уеб интерфейс, автоматично git става достъпна за повече хора. Всеки може да си създаде свободно профил и в него да създаде колкото желае публични хранилища безплатно. Единствено за частните хранилища, които не са публични, има месечна такса.
Github също има много добра документация: https://help.github.com. Освен това имате директно възможност да работите в тестова среда учейки се.
Много хора свързват Github единствено с дейност, която е свързана с програмиране. Истината е, че сайтът и като цяло git системата се използват за много различни цели освен добавянето на програмен код: документация, списъци с полезни сайтове, книги и др., закони на държави (bundestag) и още много други категории. Няколко идеи, които са ми дошли на ум за употребата на Github:
Github има над 9 милиона активни потребители към 2015 г. и повече от 10 милиона хранилища. Освен всичко останало участват и големите риби като Google, Microsoft, Facebook, Wikimedia и много много други. Истински рай за набавяне на информация.
Последни коментари