Защо хората не се хранят здравословно?

Личната отговорност за здравето ни е едно от най-важните неща, които можем да направим. Редовният спорт, непушенето и здравословното хранене могат да помогнат за предотвратяване или дори лекуване на някои от най-често срещаните заболявания днес. Повече хора знаят това… така че защо не се хранят по-здравословно? Гледайте видеото, за да разберете.
Посланията в медиите относно храненето са често непостоянни и объркващи, но много американци знаят какво включва здравословното хранене. Наистина някой би помислил, че пиенето на кафява газирана захарна вода е полезно? Проблемът е, че те изглежда не пренасят знанието си в практиката.
Има голям брой причини, поради които хората имат трудности да променят навиците си. Въпреки че невежеството и объркването имат роля, мотивацията да се промени човек е много по-важна. Определено живеем в свят, който ни кара да ядем каквото си поискаме, независимо от последиците в дългосрочен план. Но един от основните проблеми да накараме хората да си променят поведението е нуждата да ги накараме да признаят нуждата от промяна.
Например, ако попитате хората колко месо ядат или колко мазни храни, яйца, сладки, алкохол, масло приемат, те твърдят, че консумират по-малко от средностатистическия човек. Така че, ако хората си мислят, че имат по-малък риск от другите, те ще пренебрегнат съвета да се хранят по-здравословно, мислейки си, че вече се хранят здравословно. Може би е така? Не, хората оценяват собствените си хранителни навици като по-здравословни, дори когато в реалността те са ужасни. Поради тази причина здравословните кампании трябва да накарат хората да разберат колко лошо реално се хранят. Но когато това стане, се случва нещо странно. Ако предизвикате хората да ви кажат как реално се хранят, те ще променят отговора си, за да изглеждат така сякаш се хранят по-здравословно от средностатистическия човек.
Когато благоприятното сравнение с рисковите поведения на другите е застрашено, хората не само намаляват оценките си относно това как те се отнасят в тези ситуации – „о, аз не ям толкова много месо“ – но също и смекчават значението на това поведение. „Месото така или иначе не е вредно.“
Това е същата приказка, която и пушачите си казват. Проучванията показват, че пушачите имат сериозна тенденция да подценяват всички рискове, свързани с пушенето, развивайки поредица илюзии и фалшиви вярвания, за да подкрепят избора си да продължават да пушат. Защо толкова много хора продължават да се палят въпреки вредните ефекти на пушенето върху тяхното здраве? Поради много от същите причини, заради които хората продължават да се хранят нездравословно. Първо те убеждават себе си, че имат по-малък риск отколкото другите хора, които имат същите навици. В допълнение към този оптимизъм, пушачите подценяват степента, в която пушенето повишава риска от рак на белите дробове, мислейки си, че пушачите, които пушат по 2 кутии на ден, имат само пет пъти по-голям риск от рак на белите дробове, докато всъщност рискът им е 20 пъти по-висок. Както и да е, много пушачи смятат, че ракът на белите дробове основно се определя от гените.
Много от рисковете, свързани с храната, споделят същите оптимистични възгледи, като например риска от инфаркт и сърдечно заболяване (убиец #1), затлъстяване, диабет и всички останали. Хората често са доста изобретателни в намирането на причини да вярват, че собственият им риск е по-малък от риска на техните връстници. Така че, може би поддръжниците на общественото здраве трябва да бъдат също толкова изобретателни в разбирането на произхода на този нереалистичен оптимизъм и в откриването на подходи, които да помогнат на хората да намерят по-точна причина за своята собствена уязвимост. Правят се всякакви неща в опит да се намали или премахне този предразсъдък, „но ние трябва да обмислим възможността намалението на оптимистичните предразсъдъци да доведе до намаление на самочувствието и психологическото благосъстояние“, ако хората започнат да осъзнават колко много рискуват и до колко вината е тяхна.
Това ми напомня на тънкото въже, по което лекарите трябва да вървят, казвайки на хората колко власт всички ние имаме над това да се сдобием с рак. Това е често цитираната статия, което изчислява, че можем да предотвратим приблизително 90% от рака при хората. (Но под „сегашните тенденции“ изследователят говори за тенденциите от 60-те години на миналия век, когато е публикувана статията.) Те си остават верни до ден-днешен, обаче, около половин век по-късно. Генетичните фактори не са основните причини за хронични заболявания. Използвайки еднояйчни близнаци, за да се види каква част наистина се дължи на гените, при всичките хронични заболявания, които разгледали, ракът имал най-малък генетичен компонент, отново само около 10% се приписва на лоши гени. Това, което се случва в семейството, са лоши навици.
Но когато излезете там и кажете на всички добрите новини за това колко власт имаме над това да не се сдобием с рак, какво да правим с хората, които вече имат рак? След като бъдат диагностицирани с рак, те често питат, „Защо аз? Нещо лошо ли направих? Моя ли е вината?“ Можете да си представите как посланието „ами, май да“ може да бъде опустошително за пациентите или за тези, които са оцелели. С други думи, послание, което има за цел да вдъхне кураж на хората да действат превантивно, може единствено да накара болните от рак да се чувстват виновни. Но истината си е истина, без значение колко е трудно да се приеме. Това, което трябва да направим, е да се опитаме да насочваме пациентите да преминат от чувство на вина към подход на отговорност. Те имат личен контрол; от сега нататък могат да направят друг избор. Трябва да им дадем усещане за съдействие в живота им. По-добре обаче е да се опитаме да предприемем тези стъпки преди да се появи ракът.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-dont-people-eat-healthier/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да поддържаме здрав микробиом с пребиотични храни?

Ако разгледате класиката, най-често цитираните статии в научната литература по храненето, изначалната статия за гликемичния индекс излиза на #10, цитирана е около хиляда пъти. Информацията за плодовете, зеленчуците и превенцията на рака е важна стъпка. Но достигането на топ 5, цитирани над 2 000 пъти, „Хранителната модулация на човешкия микробиом при въвеждането на концепцията за пребиотиците.“
Пребиотиците са хранителните компоненти, които подхранват полезните бактерии в червата, като фибрите и устойчивото нишесте. Като цяло приемът на растителните храни с много фибри е добра основа за диета с високо съдържание на пребиотици.
Преди време фибрите се смятаха просто за несмилаем компонент на храните, известни само заради запълването на изпражненията и поддържането на редовно изхождане. След това открихме голям брой рецептори в тялото, в които остатъчните продукти на фибрите влизат както ключ в ключалка. Ние храним полезните бактерии с фибри и те ни хранят обратно като смилат фибрите и създават късоверижни мастни киселини, които се усвояват в кръвта и навлизат в тези рецептори, които са изразени върху имунни клетки и цялостно създават пряк противовъзпалителен ефект.
Така че, причината за по-малко системно възпаление при хората на растително хранене може би не се дължи само на разнообразието на противовъзпалителни молекули в растителните храни или на избягването на възпалителните молекули на животинските храни, но и на производството на противовъзпалителни молекули, които се създават от полезните бактерии, когато ги храним с фибри. Само за да ви дам идея за това колко предпазват храните, богати на фибри, хората с рак, които приемали богати на фибри растителни храни по време на лечението си с радиация не само имали по-малка токсичност по време на лечението, но и цяла година живот след това.
Наистина, ползите от фибрите са подкрепени от над един век изследвания. Проспективните проучвания показват поразяващ спад на смъртните случаи от всички причини, взети заедно, включително „общата смърт от рак, сърдечно-съдово заболявания и случаи на инсулт, рак на дебелото черво, гърдата и езофагуса.“ А „ съотношението доза-реакция“ предполага, че колкото повече фибри се приемат, толкова по-добре по отношение на защитата срещу инфаркти и инсулти, диабет тип 2 и рак. Така че, приемът на фибри трябва да е поне 25-29 г на ден с допълнителни ползи при по-голям прием. И все пак, средно статистическият американец консумира само около 16 г фибри на ден.
Ние сме еволюирали десетилетия с полезни бактерии до момента, в който вече разчитаме на тях, един вид като симбиоза за усвояване на фибри и производство на късоверижни мастни киселини и дори определени витамини. И все пак, ние не изпълнихме нашата част от сделката. Би трябвало да осигуряваме до 100 или повече грама фибри на ден, а реално едва достигаме до мизерните 16 грама. Най-простото решение, най-простият подход за промяна на липсата на фибри е да се окуражи консумацията на цели растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-keep-your-microbiome-healthy-with-prebiotic-foods/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Удължаване на живота с FGF21

През 2000 г. е открит нов човешки хормон. 21-вия документиран фибробластов фактор на растежа; нарекли го FGF21. След откриването му FGF21 се появява като ключов посредник за промотиране на метаболитното и артериално здраве, елегантност и дълголетие. Ако го инжектирате в дебели маймуни, те ще отслабнат без да намаляват приема си на храна и то не с малко – 27% спад на телесните мазнини при същото количество храна. При мишките той увеличава продължителността на живота им с 30% до 40% в сравнение с доживотното ограничение на калориите, но отново това е постигнато без намаляване на приема на калории. Изследователите обобщават, че FGF21 може потенциално да бъде използван като хормонална терапия за удължаване на живота при бозайниците, а това повдига въпроса на Биг Фарма, „Може ли остаряването да се контролира с лекарства?“
И това не е всичко. Идеята, че едно лекарство може да лекува затлъстяване, диабет, дислипидемия (висок холестерол) и хипертония наведнъж, може и да е изглеждала невъзможна преди няколко години, но сега това е примамлива и вълнуваща перспектива. Причината, поради която не може просто да даваме на хората FGF21 е, че той се разгражда бързо в тялото; нужни са инжекции на всеки един или два часа постоянно. Фармацевтичните компании се опитват да патентоват разнообразие от по-дълго действащи алтернативи на FGF21. И наистина, ако дадете на хората малко PF-05231023, те ще отслабнат с около 4.5 кг за 25 дни, заедно с драстичен спад на триглицаридите и холестерола.
Но страничните ефекти от тези нови медикаменти започват да излизат наяве. Вижте това: ние пакетираме гена FGF21 в един вирус, после инжектираме вируса и така повече FGF21 гени се прикрепят към нашето ДНК. Или може просто да си завържете маратонките за бягане. Тренировките увеличават нивата на FGF21, което може да бъде и една от причините, поради които движението е полезно.
Кое действа по-добре, аеробни упражнения – осем седмици тренировки по бягане – или силови упражнения – осем седмици тежести? Отговорът е и двете, но силовите упражнения надделяват над бягането, 42% увеличение на FGF21 в сравнение с 25% увеличение в групата с аеробни упражнения.
Добре, а какво можем да направим с храната? Да, може да се опитате да проектиране и да инжектирате, но няма ли да е по-лесно просто да стимулираме собственото си ендогенно естествено производство чрез храненето? Единият начин е без никакво хранене. Може и да сте забелязали, че е наречен и хормонът на глада. Това е, защото гладуването предизвиква FGF21, но не само за 1-2 дни.
Физиологично погледнато, експресията на FGF21 се увеличава като реакция на гладуването. Но за разлика от мишките, при които има увеличение само след шест часа гладуване, при хората се случва забележима промяна в нивата на FGF21 чак след една седмица. Гладуването може да повиши нивата на FGF21 4 пъти, но са нужни 10 дни гладуване, а това е самото олицетворение на неустойчив модел на хранене. Как можем да получим ползите без да гладуваме? Възможно ли е кетогенната диета да замести гладуването? Не. Кето диетите не работят.
Всъщност, ако спазвате кето режим за няколко месеца, реално ще получите значителен спад в нивата. Високомазнинните диети може дори да повлияят върху скока на нивата, който се получава от тренировките, както се вижда тук в едно проучване върху високоинтензивните интервални тренировки.
Какъв вид хранене работи тогава? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/life-extension-with-fgf21/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да увеличим нивата на FGF21 с хранене за дълголетие?

Преди повече от един век гладуването беше признато не само като средство за справяне с „мозъчната отпадналост“, но и за удължаване на здравословното дълголетие. Ако това се окаже истина, FGF21 може би е липсващата връзка. FGF21 се характеризира като системен подобрител на дълголетието. Нивата му могат да се увеличат чрез продължително гладуване, но за щастие има и други не толкова драстични средства, като например приемът на повече въглехидрати или по-малко протеини.
Ако даваме на група хора нишестени храни, нивата им на FGF21 ще скочат значително. Най-здравословните източници вероятно са цели зърнени и бобови, тъй като бутиратът изглежда също увеличава нивата на FGF21, а него си го набавяме от фибри. Това е едно от нещата, което нашите полезни бактерии правят от храни, богати на фибри.
Циркулиращите нива на FGF21 се увеличават драстично и когато приемате само храни с ниско съдържание на протеини. Над 150% увеличение само за 4 седмици. И когато казвам ограничение на протеините, това означава ограничаване на приема на протеини от обичайния излишък, който повечето американци приемат, до препоръчителното дневно количество.
Препоръчителното количество протеин за повечето мъже е 56 г на ден, въпреки че повечето американци си набавят над 100. Ако вземете мъже, които си набавят обичайното прекомерно количество от около 112 г на ден и го намалите до 64 г, което отново е над препоръчителните 56, групата с „ограничения“ протеин продължава да си набавя повече от достатъчно – на практика можете да удвоите нивата на FGF21 в кръвта. Това може да обясни защо, въпреки че получават значително повече калории, те губят повече телесни мазнини. Как може да приемат по 300 допълнителни калории на ден и все пак да отслабнат с по 1 кг чисти телесни мазнини? Просто чрез свеждане на протеина до нормални нива. Кой не си е мислил за диета, която позволява прием на прекомерно количество калории, които се изгарят лесно чрез ускоряване на изгарянето на мазнини? Така че, може би трябва да намалим протеина, за да ускорим метаболизма, благодарение на FGF21.
Дори само режим със скромно ограничение в протеините до препоръчителните нива може да има значителни клинични ползи. Сега, това е след месец и половина. Едно подобно проучване открива, че дори по-малкото ограничение в протеините, прием на 73 г на ден при мъжете, води до 6 пъти увеличение на нивата на FGF21 само за една седмица, придружено от значително увеличение на инсулиновата чувствителност. Те стигат до заключението, че „разреждането на приема на протеини от храната“ подпомага метаболитното здраве при хората.
Доказателствата, според които по-ниският прием на протеини повлиява благоприятно на здравето, дълголетието и инсулиновата чувствителност, продължават да се увеличават, но до сега не бяхме сигурни каква е причината. може би FGF21 ще ни даде обяснение. Интересното при тези проучвания е, че протеините са били 9% от общите калории, което е същото количество като при японците от Окинава, когато са били едни от най-здравите групи с най-продължителен живот в света.
Може би си спомняте видеата ми върху ограничението на метионина с цел борба срещу рака и като стратегия за удължаване на живота. Метионинът е аминокиселина, която се съдържа предимно в животинските протеини и затова човек може да постигне ограничение на метионина като намали животинските храни. Това всъщност може да бъде и ефект на FGF21. Ограничението на метионина увеличава нивата на FGF21 толкова много, че това се смята за най-важното средство за метаболитно препрограмиране в ограничението на метионина. Някои протеини е по-важно да се ограничат за сметка на други. Най-високи нива на метионин се съдържат в месото. Бобовите (боб, грах, нахут, леща) имат около три пъти по-малко метионин от месото.
FGF21 се смята за потенциално средство за предпазване от рак, автоимунни заболявания, затлъстяване и диабет, благодарение на изцяло растителното хранене. Може би това е една от причините, поради които пълноценното растително хранене е доказано, че има такива невероятни резултати. Да вземем например работата на д-р Еселстин, която показва, че причина за смърт номер 1 на мъже и жени може до голяма степен да се спре, а рискът от инфаркт почти напълно да се елиминира, с помощта на пълноценна растителна храна с ниско съдържание на мазнини. Тези ползи не могат да бъдат приписани единствено на намаляването на холестерола, тъй като тези нови мощни медикаменти за понижаване на холестерола, които могат да накарат нивата на холестерол да са толкова ниски, колкото на хранещите се здравословно, но изглежда имат по-малък ефект. Забележителните ползи, съобщени от Еселстин, очевидно отразяват разнообразие от защитни механизми, свързани с пълноценното растително хранене, а FGF21 може да бъде един от тези механизми. Така че, не са само мазнините и холестерола, но и качеството и количеството на протеините изиграят роля. Но никога не е имало проучване, което да разгледа дали веганите наистина имат по-високи нива на FGF21… досега.
Радвам се, че не подминах това проучване просто така, въз основа на заглавието само. В допълнение към изучаването на затлъстели мишки от Нова Зеландия, учените проверили и нивата на FGF21, които циркулират в тези, които са само на растително хранене и след това премахнали месото от диетата на други хора, за да видят дали FGF21 ще се покачи. И… нивата на FGF21 били значително по-високи при хората вегани в сравнение с месоядните, като тези нива се покачили, когато месоядните преминали към вегетарианска диета само за 4 дни. И не само с малко. Нивата на FGF21 се повишили с 232% преди и след само 4 дни без месо.
Заключението е, че „различните подходи относно гладуването вероятно имат ограничен ефект, особено върху остаряването и други състояния, различни от затлъстяването, освен ако не се комбинират с достатъчно питателен модел на хранене, както е например при средиземноморската диета, която е предимно растителна и с умерен калориен прием, или „ниско протеиновата“ диета в Окинава, с което се има предвид препоръчителното количество протеини.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-boost-fgf21-with-diet-for-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли ползи от фъстъченото масло, свързани с дълголетието?

Според най-голямото проучване върху рисковите фактори за смърт в човешката история, лошото хранене причинява повече смърт от всичко останало. Цигарите убиват едва около осем милиона души годишно, а начинът на хранене на хората убива много повече. Кои са най-лошите аспекти на нашата диета? Преработеното месо? Сладките? Газираните напитки? Не, петте най-смъртоносни неща от храната ни са: неадекватният прием на плодове – недостатъчно плодове; недостатъчно зърнени храни; недостатъчно зеленчуци; твърде много сол; и недостатъчно ядки и семена.
Ядките не са изненада, тъй като интервенционалните проучвания показват, че приемът на ядки подобрява артериалната функция, а артериалните проблеми, като сърдечното заболяване, са сред водещите причини за смърт. Но това не е всичко за ядките. Те могат да подобрят и контрола на кръвната захар, да понижат холестерола, да потиснат възпалението, да намалят оксидативния стрес и да подхранят полезните бактерии в червата. Всички ядки или само ядките, които растат на дървета?
Ами фъстъците? Ами фъстъченото масло? Около 50% от консумацията на фъстъци в САЩ идва от фъстъченото масло, но връзката между фъстъченото масло и смъртността не е напълно оценена. За да изучим това в по-големи подробности, обаче, можем да призовем проучването NIH-AARP, най-голямото проспективно проучване върху здравето и храненето в историята, което проследява над половин милион души от 1990 г.
И… консумацията на ядки като цяло изглежда предпазва от смъртност по всички причини, което означава, че хората, които ядат ядки, живеят средно по-дълго и най-вече имат по-малка вероятност от смърт от рак, сърдечно-съдови болести, болести на дихателните пътища, инфекциозни болести (така че, може би ядките подпомагат и имунитета), чернодробни и бъбречни болести. Не е установена такава връзка за фъстъченото масло, обаче. Така че, когато става въпрос за по-дълъг живот, фъстъченото масло изглежда не се брои. Защо?
Знаем, че хората, които консумират фъстъчено масло, обикновено ядат и повече месо, пушат цигари и се движат по-малко, но изследователите изолирали и тези фактори: червено месо, бяло месо, цигари, движение и зеленчуци, плодове, зърнени храни и се оказва, че хората, които ядат фъстъчено масло не приемат повече сандвичи с бял хляб или нещо подобно. Изследователите обаче не взели предвид захарта, така че е възможно хората да са приемали повече конфитюр със захар.
Причината може и да е процесът на преработване на фъстъченото масло – добавянето на транс мазнини, олио, сол и захар – но останалите ядки също се консумират често с добавено олио, захар и сол. Възможно ли е причината да са самите фъстъци? Технически погледнато те не са ядки, затова може би просто нямат същите ползи.
Но не, един мета анализ на всички такива проучвания установява същите ползи както на ядките при цели фъстъци, но не и при фъстъченото масло. Едно нещо, което липсва дори при таханите и маслата от ядки семена без сол, без олио и без захар, е запазената клетъчна структура. Както отбелязах в „Можем без диети“, независимо колко добре дъвчем цели или нарязани ядки, някои от нутриентите остават затворени в малки частици, които осигуряват изобилие от пребиотични ползи за полезните ни бактерии. Това ме кара да се замисля дали има някаква разлика между фъстъченото масло с парченца и финото фъстъчено масло.
Междувременно има нарастващи доказателства, които препоръчват употребата на ядки (за предпочитане сурови пред солени или печени) и цели или нарязани ядки, вместо ядкови тахани, поне три пъти на седмица, за да се увеличат максимално шансовете за по-дълъг и здравословен живот.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-the-health-benefits-of-peanut-butter-include-longevity/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Страничните ефекти от заместителите на сол с калиев хлорид

Въз основа на това как сме еволюирали, оптималният прием на калий от храната вероятно е много по-голям от настоящите препоръки. Проблемът е, че сме заменили много от богатите на калий храни, с които преди сме се хранили в големи количества, като плодове, зеленолистни и други зеленчуци, включително кореноплодни и кълнове, с калорични боклуци – лишени не само от фибри, но и от калий – с добавени мазнини и захар. При едно традиционно предимно растително хранене съдържанието на калий е високо, а съдържанието на натрий – ниско.
Но днес високото кръвно налягане е втората водеща причина за смърт в света с над 10 милиона смъртни случаи на година, втората след само нездравословното хранене, убиец #1 на човечеството. Можем да подобрим и двете като приемаме повече полезни растителни храни, като бобови и зеленолистни, които са пълни с калий, който понижава кръвното налягане. Но тъй като повечето от нас приемат твърде много натрий, заедно с твърде малко калий, защо пък да не използваме заместители на солта? Най-често срещаният заместител на сол е калиевият хлорид, значи заместваме натрий с калий.
И действа. Въз основа на един мета анализ от над 10 рандомизирани контролирани проучвания, които заменят натриев хлорид с калиев хлорид, кръвното налягане се понижава. И повечето проучвания включват просто замяна на обикновената сол с под 30% калиев хлорид, и отново има резултат. А при под 30% повечето хора дори не могат да усетят разлика между обикновената сол и калиевата сол. Значи има същия вкус и понижава кръвното налягане? Къде е уловката?
Калиевият хлорид като цяло се смята за безопасен от Агенцията за храните и добавките, като единственото притеснение за здравите хора е, ако напълно преминете на диета без натрий и използвате чист калиев хлорид, вкусът може да е малко странен, леко горчив или с вкус на метал. Установил съм, че зависи какви други подправки има. При някои храни е много добре, но други стават напълно негодни за консумация. Когато разбрах за натрия и изхвърлих солницата си, за няколко седмици вкусовите ми рецептори се промениха напълно и всичко беше вкусно без сол – освен песто. Поради някаква причина пестото без сол не ставаше както преди. Затова опитах със сол с калиев хлорид и подейства. Не можех да различа изобщо, така че успях да извлека полза. Тогава си спомних как като дете обичах да поръсвам с малко сол динята си, както правят на юг, за да стане още по-сладка. Опитах с калиева сол и за малко да повърна. Така че, определено не става за всичко.
Причината, поради която здравите хора не трябва да се притесняват за натрупването на твърде много калий, е че бъбреците ни просто изхвърлят излишъка чрез урината. Добре, ами калият в храната? Ами добавките? Никакви странични ефекти при дълготрайна употреба на добавки с калий до 3 000 мг на ден. Всъщност, нивата на калий в кръвта се поддържат в нормални стойности от здравите бъбреци дори и когато се повиши приемът до приблизително 15 000 мг на ден, което не е изненада, тъй като сме еволюирали да се храним с много здравословни растителни храни, толкова много плодове и зеленчуци, че нормалният, естествен прием на калий за хората може би е около 15 000 мг на ден.
На практика нормалните нива на калий в кръвта са между 3,5 и 5,0, а трябва да се притеснявате, ако се покачат към 6. Но ако дадем на група хора добавки с калий, както при всички проучвания със заместители на сол, които дават на участниците средно по около 2 000 мг калий на ден, нивата в кръвта се покачват едва с 0,14. Значи може ни да се повишат стойностите от 4 до 4,14, което не е проблем.
Има обаче граница. Ако сте свикнали да приемате банани в огромни количества, ще повишите нивата си на калий от нормалните до над 6, но това се случва очевидно след години наред прием на нищо друго, освен 20 банана на ден. Изяждането на 5 кг моркови все ден вероятно също не е добра идея. Това са 75 моркова за един ден, което може да се направи със сокоизстисквачка, именно това опитал този човек като част от някакво измамно лечение на рак. Ами ако превишим употребата на заместители на сол?
Този доклад от 40-те години на 20 в. е за натравянето с литий от употребата на заместители на солта. Защо? Защото тогава използвали литиев хлорид като заместител на сол – Боже мой! Ами калиевият хлорид, който се използва днес? Има един случай с фатален край на човек, който се самоубил като приел малко повече от 1 супена лъжица заместител на сол с калиев хлорид. Това не изглежда чак толкова много, само 1 супена лъжица? Как може да държим такова нещо на рафта си, ако само 1 супена лъжица може да ни убие? Дори по-малко от това количество обикновена сол, която се приема наведнъж, може също да ви убие. Всъщност, приемът на солен воден разтвор е бил традиционен метод за самоубийство в древен Китай, въпреки че в днешно време е по-вероятно човек да умре по този начин от злоупотреба с религиозни практики.
След всичко това, има все пак малък брой хора, които е възможно да имат проблеми, най-вече тези с тежко увреждане на бъбреците. Ето защо има такова нежелание за въвеждане на заместителите на сол с калий на национално ниво. Ако бъбреците ви не могат да регулират нивата на калий, може да си навлечете сериозни проблеми. Говорим за хора с известни бъбречни заболявания, диабет – тъй като диабетът може да доведе до бъбречно увреждане – тежка сърдечна недостатъчност, тези на лекарства, които влошават отделянето на калий, по-възрастните и хората с надбъбречна недостатъчност. Ако не сте сигурни дали имате риск, попитайте лекаря си дали може да изследва бъбречната ви функция.
По ирония на съдбата калият е толкова добър в намаляването на смъртните случаи от високо кръвно налягане, дори и сред хората с бъбречно заболяване, че използването на заместител на сол с калиев хлорид вероятно отново ще спаси повече животи, въпреки риска. Традиционните препоръки за хранене при пациенти с бъбречни проблеми ограничават приема на плодове и зеленчуци, поради високото им съдържание на калий. Тази парадигма обаче бързо се променя поради множеството ползи от растителното хранене. Пълноценното растително хранене може дори да облекчи хроничното бъбречно заболяване. Има ясни доказателства, че пълноценното растително хранене може да предложи ползи, като например забавяне на развитието на хроничното бъбречно заболяване и бъбречната недостатъчност. Така че, практиката на ограничаване на калия от храната на пациенти с бъбречни проблеми наистина трябва да се запази за пациенти с документирана хиперкалемия, нива на калий 6 или по-високи, защото ключът към спиране на развитието на хроничното бъбречно заболяване може би стои на щанда за плодове и зеленчуци.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/potassium-chloride-salt-substitute-side-effects/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са заместителите на сол с калиев хлорид?

От всички вредни неща в храненето ни, високият прием на натрий, или иначе казано приемът на сол, е водещият рисков фактор за милиони смъртни случаи всяка година, най-вече заради страничните ефекти, които оказва върху кръвното налягане и повишения риск от инсулт, инфаркт и увреждане на бъбреците. Хипертонията – високото кръвно налягане – все още се нарича „тихият и невидим убиец“, защото рядко причинява симптоми, но е един от най-ясните независими показатели на някои от водещите причини за смърт.
Еволюирали сме да приемаме храни, богати на калий и бедни на натрий, но днес този модел е напълно обърнат. Тази промяна отразява изместването от традиционното растително хранене, което е с високо съдържание на калий и ниско на натрий, изместване от плодове, зеленолистни, кореноплодни и кълнове към солени преработени храни, лишени от калий, което се смята за проблем в здравеопазването, защото 98% от американците не си набавят препоръчителния минимален дневен прием калий, както споменах в последното видео. А ниският прием на калий сам по себе си води до високо кръвно налягане и сърдечно-съдово заболяване, и все пак много малко лекари реално съветват пациентите си да приемат повече храни, богати на калий, като плодове и зеленчуци, за да контролират по-добре кръвното, въпреки че няколко мета анализа днес потвърждават, че високият прием на калий изглежда намалява риска от инсулт.
Дори има намаляване на риска от инсулт, който не зависи от ефекта върху кръвното, а това е в съответствие с други предпазни ефекти от приема на калий, като понижение на риска от образуване на съсиреци, намаляване на втвърдяването на артериите, намаляване и на образуването на свободни радикали. По-високият прием на калий е свързан с 20% повишен риск от преждевременна смърт, при което по-високият прием на калий е свързан с 20% намален риск от преждевременна смърт. Да, но натрият се съдържа във вредните храни, докато калият е концентриран в здравословни храни, като бобови и зеленолистни. Така че, ниският прием на натрий и високият прием на калий могат просто да бъдат показател за здравословно хранене: повече растителни храни и по-малко боклуци.
Откъде знаем, че натрият е толкова вреден? Защото рандомизираните контролирани проучвания показват, че намаляването на приема на натрий води до понижаване на кръвното налягане, също както има рандомизирани контролирани проучвания, които показва, че ако давате на хората допълнително калий, кръвното им налягане също ще се понижи. Ами употребата на калиев хлорид за осоляване на храната, вместо натриев хлорид? Това е съдържанието на тези заместители на сол с 0% натрий.
Калиевият хлорид е естествена минерална сол, която се извлича по същия начин, както и обикновената натриева сол. Тъй като приемаме твърде много натрий и недостатъчно калий, това би било решението и на двата проблема.
Пълноценните здравословни растителни храни са най-доброто решение за увеличаване на приема на калий. Плодовете и зеленчуците имат всякакви други полезни неща в тях, освен калий, но имаме 10 проучвания сега, рандомизирани контролирани проучвания, които показват, че замяната на обикновената сол с калиев хлорид може да доведе до значително понижение на кръвното при хора с хипертония, което предполага, че заместителите на сол могат дори да помогнат с превенцията на хипертония. Знаем, че заместителите на солта могат да понижат кръвното налягане, но дали понижават честотата на хипертония и по-важното, крайната точка на заболяването, като инсулт или инфаркт? Няма как да знаем докато не проверим.
В едно рандомизирано контролирано проучване заменили на няколко семейства солта с едва 1/4 калиев хлорид. При това нива повечето хора или не могат да различат или дори предпочитат солта в комбинация с калий. Добре, но има ли наистина ефект? Употребата на дори 1/4 заместител на сол е свързан с намаляване наполовина риска от хипертония.
Добре, но какво ще кажете да проследим хората, за да видим дали има някакви промени в риска от смърт от сърдечно-съдово заболяване? Пет кухни в един дом за пенсионирани ветерани били разделени на две групи за около две и половина години, солени ястия с обикновена сол или, за шок на готвачите и сервитьорите, смес 50/50 с калиев хлорид. При тези с калиевия хлорид рискът от смърт от сърдечно-съдово заболяване се понижил с 40% и те живели с почти 1 година по-дълго. Разликата в продължителността на живота на 70 години е същата като тази, която естествено щеше да се появи след 14 години, което означава, че преминаването към сол с наполовина калий изглежда ефективно подмладява хора с над 10 години, когато става въпрос за риска от смърт. И докато си говорим, се появи едно голямо рандомизирано контролирано проучване от Китай, включващо 600 села и над 20 000 души, което ще ни даде идея колко нисък може да е рискът ни с тази стратегия.
Китай е идеалната страна, защото над 75% от приема им на натрий идва от солта, която добавят в кухнята си или в трапезарията, докато повечето от натрия в американската диета идва опакован заедно с месото и преработените храни, които купуваме, въпреки че определено компаниите биха могли да се променят. Защо не са го направили? И защо толкова малко хора използват тези заместители на сол, ако те действа и имат също толкова добър вкус? Можем да „постигнем ползите от палеолитната диета с висок прием на калий и без токсичността.“ „Готови ли са заместителите на солта да заемат основно място“ или какво да правим? Ами безопасността? Да, има убедителни аргументи за ползите, но какво да кажем за рисковете, като например „включването на потенциално смъртоносни заместители на сол в хранителната индустрия“? Чакайте малко, какво? Ще говорим за потенциалните странични ефекти в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-potassium-chloride-salt-substitutes-effective/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев