Масло от мента при синдром на раздразнените черва

Синдромът на раздразнените черва е хронично, епизодично чревно неразположение, характеризира се със стомашни болки и променливо ходене до тоалетна по голяма нужда и засяга 1 на всеки 7 американци, въпреки че повечето си остават недиагностицирани. Може да има голям ефект върху благоразположението и здравето. Лекарите подценяват влиянието на заболяването, особено болката, дискомфорта. Използвайки същите мерки, качеството на живот по отношение на здравето при болните от синдром на раздразненото черво може да се сравнява с това на много по-сериозни заболявания, като диабет, бъбречна недостатъчност и възпалително чревно заболяване. Така че, първата стъпка към успешно лечение е лекарите да признаят състоянието и да не отхвърлят пациента като истеричен или нещо подобно.
Друга причина, поради която болните често не търсят медицинска помощ може да бъде липсата на ефективност на наличното лечение. Има огромни неясни терапевтични нужди.
Тъй като няма лекарство за синдрома на раздразнените черва, лечението е насочено към облекчаване на симптомите. Обичайните лекарства против спазми могат да причинят странични ефекти, като сухота в устата, замайване, размазано зрение, объркване и риск от падане, но има нови лекарства на пазара сега, като лубипростон, който може да струва $2000 годишно и да причини толкова странични ефекти, колкото много от симптомите, които се опитвате да излекувате. Линаклотидът е едно от най-новите, $3000 на година и отново може да причини същите проблеми, за които би трябвало да помогне.
Често се дават и антидепресанти, но може да отнеме 4 до 6 седмици, за да помогнат. За прозак или селекса, до 12 седмици за паксил, а и те си имат своите странични ефекти, включително сексуална дисфункция, причинена от тези три лекарства при над 70% от хората, които ги приемат. Трябва да има по-добър начин.
Акупунктурата действа, но не и по-добре от плацебото. Какво е плацебо акупунктура? Бодат хората с фалшиви игли далеч от която и да е акупунктурна точка, и все пак това подействало също толкова добре, колкото акупунктурата, което показва силата на плацебо ефекта. И преди съм говорел за етиката на толкова много лекари, които ефективно пробутват захарните хапчета като ефективни лекарства, и спорят, че резултатите оправдават средствата. Има всъщност един начин, по който да се използва плацебо ефекта без да се лъжат пациентите, обаче. Казвате им, че е захарно хапче. Пациенти със синдром на раздразненото черво били разделени на групи, като едните не получават нищо – а другите – лекарствена рецепта за шишенце с плацебо хапчета с етикет, на който ясно е напечатано „плацебо хапчета“, „взимайте по 2 хапчета два пъти дневно“. Не се шегувам!
И на вашето внимание, подействало! Ето колко силен е плацебо ефекта за синдром на раздразнените черва. Заключението е, че при някои състояния може да бъде подходящо лекарите да препоръчват на пациентите да опитат евтино и безопасно плацебо. Наистина, захарните хапчета няма да струват $3 000 на година, но има ли безопасна алтернатива, която наистина действа?
Девет рандомизирани проучвания с плацебо контролна група установяват, че маслото от мента е безопасно и ефективно лечение за синдрома на раздразненото черво. Съобщени са няколко случаи на странични ефекти, но те са леки и временни по природа, като например вкус на мента, мирис на мента и охлаждащи усещане около задните части, докато в някои от сравнителните проучвания на ментата с други лекарства, някои от страничните ефекти на лекарството са били толкова непоносими, че е трябвало да прекъснат проучването. Това предполага, че би било разумен подход за лекарите да лекуват пациенти със синдром на раздразненото черво с масло от мента като първа линия на лечението, преди да опитат каквото и да било друго.
Най-дългото проучване продължава само 12 седмици, така че не знаем какви са дългосрочните ефекти, въпреки че ползите може да продължат поне един месец след спиране, което се дължи вероятно на продължителните промени в чревната ни флора.
Проучванията били с капсули масло от мента, затова успели да използват и плацебо хапчета. Ами чая от мента? Никога не е бил изследван, но вероятно няма да е достатъчно концентриран, въпреки че една четвърт чаша свежи листа мента съдържат толкова масло от мента, колкото и някои от дозите в капсулите, използвани в проучванията, и човек може лесно да блендира листа мента в смути или да добави замразени плодове, за да направи нещо като рецептата ми за розов сок. Можете и да си отглеждате мента на балкона.
Ние, лекарите, се нуждаем от ефективни видове лечение, които са евтини, безопасни и достъпни. Това е особено важно сега, след като новите или по-скъпите лекарства не действат или се изтеглят от пазара поради притеснения за сериозни странични ефекти.
Също както е добра идея да се приемат само храни със съставки, които можете да произнесете без запъване, е по-добре да се пробва с мента преди някакъв новаторски фармакологичен подход, като например новото двойно му-опиоидно агонист антагонист лекарство с име JNJ-27-oh-1-8-9-66.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/peppermint-oil-for-irritable-bowel-syndrome/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-здравословният естествен източник на йод

Млякото осигурява между четвърт и половината от дневните нужди от йод в САЩ, въпреки че самото мляко има малко съдържание на естествен йод. Съдържанието на йод в млякото основно се определя от фактори, като приложението на съдържащи йод дезинфектанти за вимета. Остатъците от йод в млякото изглежда произлизат основно от замърсяването на повърхността на виметата. Вимето се напръсква или се потапя в дезинфектанти от типа на бетадин и йодът просто прониква в млякото.
Лошо, че повечето растителни млека на пазара не са обогатени също с йод. Обогатеното соево мляко е вероятно най-здравословното от растителните млека, но дори и да беше обогатено с йод, както да кажем за ефектите на соята върху функцията на щитовидната жлеза? Смешно е, когато потърсих в медицинската литература за соята и щитовидната жлеза, се появи това проучване: ефективен и евтин начин за обучение на специализантите да правят биопсии на щитовидната жлеза. Просто напъхайте тръбичката за ултразвук директно отгоре и слезте надолу. Оказва се, че на ултразвук щитовидната ви жлеза много прилича на тофу.
Както и да е, идеята, че соята може да повлияе функцията на щитовидната жлеза, произлиза преди около осем десетилетия, когато уголемяването на щитовидната жлеза било забелязано в плъхове, които ядат сурова соя, въпреки че наблюдението, че хората, които живеят в азиатските държави, са консумирали соеви храни в продължение на векове без никакви забележими ефекти за щитовидната жлеза, определено предполага, че тя е безопасна. Заключението е, че не изглежда да има проблем с хората, които имат нормална функция на щитовидната жлеза. Соевите храни, обаче, могат да възпрепятстват приема през устата на Синтоид, лекарство за хормоните на щитовидната жлеза, но това важи и за всички храни. Ето защо казваме на пациентите да го приемат на празен стомах. Но също така трябва да се приема достатъчно йод, така че може би е особено важно за потребителите соеви храни да подсигурят адекватен прием на йод.
Кой е най-добрият начин за прием на йод? За тези, които използват трапезна сол, уверете се, че е йодирана. Днес само половината от продаваните видове трапезна сол, съдържат йод, а солта, използвана в преработените храни, обикновено не е йодирана. Разбира се, в идеалния случай, не трябва изобщо да добавяме сол. Солта в храната е опасност за общественото здраве. Мислите, че това заглавие е малко пресилено? Солта в храната в рисков фактор #1 в храната за смъртта на планетата Земя, над три милиона души умират годишно, два пъти по-зле отколкото, ако не ядете зеленчуци.
Кой е най-добрият източник на йод тогава? Морските зеленчуци! Можете да си набавите малко йод тук-таме от цяло разнообразие храни, но най-концентрираният източник досега, с най 2 000% от дневните ви нужди само за 1 грам което е теглото на един кламер: водораслите.
Имайки предвид, че йодът е изключително съхраняван в щитовидната жлеза, той може да бъде безопасно консумиран периодично, което означава, че не е нужно да се приема всеки ден, което прави употребата на водорасли в много храни за привлекателна, а периодичният прием на водорасли – достатъчен, за да се осигури достатъчно йод. Някои водорасли обаче трябва да се използват с внимание, поради прекомерно високото си съдържание на йод, като келп. Твърде много йод може да доведе до хипертиреоидизъм, хиперактивна щитовидна жлеза. Една жена с препускащ пулс, инсомния, тревожност и отслабване, благодарение на това че приемала само две таблетки келп на ден.
В последното си видео отбелязах как средните нива на йод в урината на веганите са по-ниски от идеалните нива, но имало един веган с прием на келп, който бил с концентрация в урината над 9 000. Адекватният прием е когато изпикавате между 100 и 199. Излишният прием на йод е когато надхвърлите 300; 9 437: твърде много.
Препоръчителният среден ежедневен прием е 150 мкг на ден за небременни, некърмещи индивиди, а е добре да се задържаме под 600 на ежедневна база, докато 1 супена лъжица келп може да съдържа 2 000. Аз бих стоял далеч от келпа, защото има твърде много, както и от хиджики, защото съдържа твърде много арсен. Ето колко би трябвало да ви дават често срещаните продукти с водорасли, приблизителен дневен прием: две нори листа, можете буквално да си хапвате като снакс, както правя аз; 1 чаена лъжица дулсе флейк, които можете да поръсите на всичко; 1 чаена лъжица сушени араме, които са супер за добавяне към супи; или 1 сушена лъжица салата от водорасли.
Ако йодът е концентрират в морските храни, това повдига въпроса колко рано хомините, които живеят в континенталните области, са си набавяли нужното количество йод. Ами, ето какво правят бонобите, може би най-близките ни роднини. По време на посещения в езерата, те хапват водни билки.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-healthiest-natural-source-of-iodine/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рисковете от стент на сърцето

Милиони хора имат стентове с цел по-стабилно заболяване на коронарните артерии; и все пак, сега знаем, че за такива пациенти ангиопластиката и поставянето на стентове реално не предотвратява инфаркти, дори не осигурява дълготрайно облекчение на болката в гърдите и не подобрява цялостното оцеляване. Защо? Защото най-опасните плаки – тези, които са най-податливи към увреждане, водещо до инфаркт – не са тези, в които лекарите поставят стентове, не са тези, които често се виждат на ангиограма и задръстват кръвопотока. Така че, „ние трябва да избягваме „терапевтичната илюзия“ че правим повече отколкото е доказано чрез доказателства.“ Изглежда супер. Отваряте кръвопотока. Но ако реално не помага, защо да го правим?
И не говорим само за пропилени милиарди долари. Поставянето на стент и лекарствата за разреждане на кръвта, които трябва да приемате, могат да причинят усложнения, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и смърт. Рисковете са относително ниски; по-малко от 1% шанс да ви убие или да получите инсулт. 15% риск от инфаркт е само, ако стентът се запуши на по-късен етап, което се случва само на 1% в близкото бъдеще. 13% бъбречни увреждания е истинска опасност, обаче, поради боята, която трябва да инжектират, но това обикновено се оправя от само себе си. Най-сериозните усложнения, като смърт, се случват само на около 1 на всеки 150 случая. Но трябва да умножите това по факта, че стотици хиляди процедури се извършват всяка година.
При спешни случаи, както ако активно имате инфаркт, ангиопластиката може да бъде животоспасяваща, но тези стотици хиляди са за стабилно коронарно артериално заболяване, при което изглежда няма полза. И така, лекарите убиват или причиняват инсулти на хиляди хора всяка година за нищо. И тук дори не броим десетките хиляди тайни мини инсулти, които могат да допринесат към когнитивното увреждане, причинено от тези процедури. Между 11 и 17% от хората, които преминават през ангиопластика или стентове, се оказват с нови лезии в мозъка. Това е около един на всеки шест.
Как лекарите убеждават пациентите да се подложат на тези неща, след като така не понижават риска си от смърт, инфаркт или няма дълготрайно облекчение на симптомите? Очевидно като не информират пациентите, че това не намалява риска им от смърт или инфаркт, или че няма дълготрайно облекчение на симптомите.
Кардиолозите са наясно за колко малко те помагат, но проучванията постоянно показват, че пациентите мислят, че стентовете ще намалява риска им от инфаркт или смърт. Над 70% от пациентите погрешно вярват, че стентовете ще удължат живота им или ще предотвратят бъдещи инфаркти. Ето защо е проведено това проучване – за да се разбере откъде пациентите научават тези налудничави идеи. И отговорът е, че много пациенти не са информирани, подтиквани са към процедури, от които няма да имат ползи по начина, по който те си мислят, от лекари, които преувеличават ползите и омаловажават рисковете. Защо ще правят това? Ами, една от причините е, защото на лекарите може би се плаща на процедура. Плаща им се повече, ако предлагат стентове, отколкото ако предлагат здравословна диета и промени в начина на живот.
Пациентите със стабилно коронарно заболяване, които се подлагат на ангиопластика и поставяне на стент, често не са информирани правилно. От 59 записани разговори, само два включват всички седем елемента на информираното взимане на решения – с други думи, да се казва на хората, че те имат избор, да се обясни проблема, да се обсъдят алтернативите, предимствата и недостатъците, да се информират пациентите, че процедурата може и да не работи, да се попитат дали те разбират, дори само да се попита дали пациентите имат въпроси и да се попита какво те желаят да направят. Само 3% от дискусиите лекар-пациент за стентове отговарят на тези основни елементи. И това, при положение че лекарите знаят, че биват записвани; така че, това може да бъде в най-добрия случай. Три процента! Цитирам от журнала на клиниката Кливланд, когато става въпрос за ангиопластика и стентове, „истински информираното съгласие рядко се случва.“
Нищо чудно, че сред почти 1000 запитани пациенти в 10 академични и обществени болници в САЩ, само 1% знаели истината. Забележително е, че някои обвиняват пациентите за своето невежество, те са тези, които „надценяват и разбират погрешно ползите… както пациентите с рак, които вярват, че [тяхната химиотерапия] осигурява потенциал за излекуване – те имат „погрешно схващане за лечението.“
Не гледайте пациентите, за да разберете защо толкова много пациенти приемат процедури със съмнителни ползи. „Пациентите мислят, че се подлагат на животоспасяващи процедури, защото медицинските професионалисти искат те да вярват, че е така.“ Сега, не че тези 95% от кардиолозите лъжат пациентите си и казват, че това ще намали техния риск. Те просто много удобно пропускат този малък детайл. Но при липсата на информация за обратното, повечето пациенти естествено ще приемат, че е така.
Защо биха приели това? Защото пациентите имат тази налудничава концепция за „лична грижа“ – че първото задължение на един лекар е благополучието на пациента. Колко е наивно това? При липсата на информация, или дори когато има доказателства за противоположното, пациентите обикновено вярват, че предложеното лечение ще е от полза.
Вярно е, дори и ако изрично кажете на пациентите, че стентовете не намаляват риска от сърдечни удари. Да, това погрешно възприятие може да се намали наполовина. Супер е, че с две изречения може да се разсее мита при повечето хора. Но много участници продължават да вярват, че ангиопластиката и стентовете предотвратяват сърдечни удари, дори и когато изрично им е казано, че не е така, заедно с подробно обяснение защо. В крайна сметка, защо лекарите ще ги натискат, ако това не помага? Това е добър въпрос, който ще обсъдим в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-of-heart-stents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо ангиопластиката и стентовете не действат по-добре?

Ангиопластиката, процедура, при която малък балон се вкарва в стеснена коронарна артерия, която захранва сърцето, за да я принуди да се отвори и да подобри кръвопотока, е изследвана чак през 1992 г. в едно рандомизирано контролирано проучване. И тя не успява да предотврати инфарктите, както и не успява да покаже никакви ползи за продължителността на живота. Но тук проследили хората само шест месеца и включили хора с относително леко заболяване, които може би не са били достатъчно болни, за да имат полза. Представям ви проучването МАСС, което включва хора с тежки блокажи, които достигат чак до тяхната главна лява артерия – вдовица (коронарното артериално заболяване – вдовица е също и убиец номер 1 при жените) и ги проследили в продължение на години. И няма разлика в последващата смъртност или сърдечни удари. Добре, но имало само около 200 пациенти. Може би ползата е толкова фина, че просто ни трябва по-голям брой пациенти, за да се отрази ефекта. Представям ви проучването РИТА-2, което разделя над хиляда пациенти и те наистина получават ясна разлика в риска от бъдеща смърт и сърдечен удар, но в обратната посока. Групата с ангиопластиката преминава през два пъти по-голям риск, в сравнение с тези, преминали през фалшива операция.
Добре, но това е било още преди стентовете да дойдат на мода. Вместо само да се поставя балон на артерията, какво ще кажете за перманентно поставяне на стент, метална тръбичка, която да държи артерията отворена. Това би трябвало да помогне, което ни води до МАСС-II и… отново никаква полза. Добре, но това е само след една година, и все пак никаква полза пет години или дори десет години по-късно. Изследването Кураж беше голямото нещо, което рандомизира хиляди пациенти и се провали главоломно.
Да, но това са предимно голи метални стентове, но модерните нови стентове за елиминиране на лекарства, които бавно освобождават медикаменти. Ами високорисковите групи: тези с диабет, тези с по-сериозни заболявания, тези със 100% блокирани артерии дни след сърдечен удар? И мета анализ след мета анализ – 5 проучвания с 5 000 пациенти – и никакво намаление в смъртността, сърдечните удари или дори само сърдечната болка. Десет изследвания с над 6 000 пациенти и никаква ползва за оцеляване, сърдечни удари или облекчение на болката. Сега сме с над десетина големи изследвания и нищо: никаква полза от ангиопластиката и стентовете. „Освен това, множество анализи не успяват да идентифицират дори една-единствена високорискова подгрупа със стабилно заболяване, която да има полза…“ Как е възможно това? Физически се отваря кръвопотока.
Причината, поради която не действа, е, защото по-голямата част от сърдечните удари в реалния живот се причиняват от стесняване с под 70%; така че, плаките в артериите, които ви убиват, обикновено не са тези, които ограничават кръвопотока. Ето две атеросклеротични плаки. Тази притиска кръвопотока толкова много, че можете да я видите на ангиограма и я оправите със стент. Проблемът е решен, животът е спасен, нали? Не, защото именно невидимата плака, която дори не нарушава кръвопотока, ще ви убие. Повечето сърдечни удари са причинени от необструктивни плаки, които не нарушават кръвопотока дори с 50%.
Има една погрешна концепция за задръстените тръби, за която е трудно да се премахне, според която холестеролните плаки бавно и неумолимо посягат на кръвопотока, като накрая напълно го прекъсват, а това предизвиква сърдечен удар. На практика коронарното артериално заболяване е възпалително заболяване, при което холестеролът от кръвта, която се задържа в артериалните стени, причинява възпалителна реакция, като една пъпка. Когато тези пъпки се изстискат, те причиняват кръв в артериите, които запушват мястото. Преди разкъсването, тези плаки често не ограничават кръвопотока и може и да са невидими за ангиографията и стрес тестовете. Ето защо те не се влияят от ангиопластиката и стентовете.
Старите плаки са като стари белези от пъпки. Най-тънките блокажи се състоят най-вече от калцифицирана и дебела фиброзна съединителна тъкан. Все пак тя може да се разкъса и да ви убие, но има толкова много малки лезии, които се зараждат и които са скрити от поглед. Начинът, по който се визуализират коронарните артерии, е чрез ангиограма, при която се прави рентгенова снимка там, където се инжектира тази черно изглеждаща боя в артериите; така че, можем да видим само плаки, които ограничават кръвопотока. Ето защо се получават тези илюстрации с върха на айсберга, идеята на които е да се подчертае, че повечето атеросклеротични плаки в коронарните артерии не се виждат добре с ангиография. За да разберем наистина какво се случва в артериите на хората, трябва да се обърнем към аутопсиите. Уилям Клифорд Робъртс вероятно е най-известният сърдечно-съдов патолог в света. Какво научи той след изучаване на коронарните артерии в продължение на 50 години? След ровене в почти 2 000 тела, той научи, че атеросклерозата е системно заболяване.
„При пациенти с коронарно артериално заболяване с фатален край,… количеството плаки е огромно. Няма само 1 плака тук, друга плака там, с нормални [чисти артерии] помежду им. Плаките са продължителни! Няма нито един 5-милиметров сегмент в цялото коронарно артериално дърво, който да е лишен от плаки…“ Така че, изолираното коронарно заболяване е мит. Няма такова нещо като „заболяване на 1 съд“, „заболяване на 2 съда“, „ляво главно заболяване“. Плаката е във всички тях, ако е в един от тях.“
Ако добавим и дължините на четирите главни коронарни артерии, които захранват сърцето (дясната коронарна артерия, лявата главна, циркумфлекса и лявата предна низходяща), те добавят до около 28 см коронарни артерии, които при преглед могат да бъдат разделени на около 50 6-милиметрови парчета. И именно това се вижда. Не плаки, които прекъсват едно или две парчета, а плаки навсякъде в коронарните артерии. Ако погледнем над хиляда такива парчета от дузина пациенти, които са умрели от сърдечен удар, няма да видим нито един сегмент, който да е лишен плака. Така че, нищо чудно защо само поставянето на стент за отпушване на една част няма никакъв ефект върху появата на инфаркти или смъртността.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/why-angioplasty-heart-stents-dont-work-better/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Помагат ли сърдечните процедури за стент при болки в гърдите и ангина?

Ангиопластиката и стентовете за неспешно коронарно артериално заболяване са едни от най- често срещаните инвазивни процедури, извършвани в САЩ. Въпреки че изглежда, че осигуряват незабавно облекчение на ангината (болките в гърдите) при стабилни пациенти с коронарно артериално заболяване, това реално не означава по-нисък риск от инфаркт или смърт. Това е, защото атеросклеротичните плаки, които стесняват кръвопотока, обикновено не са тези, които се пукат и ви убиват. Но хей, контролът на симптомите е важен – до голяма степен именно това правим в медицината. Но кардиологията има лоша слава, когато въпрос за извършване на процедури, които в крайна сметка не помагат въобще.
Например: лигиране на вътрешна млечна артерия. Въпреки че няма много анатомична логика, защо прекъсването на артериите към гръдната стена и гърдите някак би подобрило циркулацията на коронарната артерия, проработило идеално. Моментално подобрения в 95% от стотиците пациенти. Може ли да се дължи само на някакъв сложен плацебо ефект и хората са се подлагали на операции напразно? Има само един начин да разберем. Режете хората напразно.
Едната група от хора се подложила на реална операция, а другата – на фалшива, при която отварят пациента и стигат до последната стъпка, но реално не прерязват артериите. И… пациентите, които се подложили на фалшивата операция, имали същото облекчение. Вижте показанията. „Веднага се почувствах по-добре.“ „… 95% по-добре.“ „Никакви проблеми с гърдите дори и при спорт.“ „… Излекуван съм!“ И всички тези са хора, които са се подложили на фалшивата операция. И така, причината наистина е просто екстравагантния плацебо ефект. Замислете се. Някой уплашен, зле информиран човек с болки в гърдите и ангина, гърчи се от болка, чувствителен към всеки пристъп на дискомфорт в гърдите, който след това пристига в голям медицински център и една силна, позитивна майчински настроена личност идва, той чува колко страхотно ще бъде, подлага се на цялата операция и напуска като нов човек с отличителен белег.
Един пациент с фалшива операция наистина се излекувал. „Пациентът е оптимистичен и казва, че се чувства много по-добре.“ Бележка от следващия ден: пациентът умря. Така че, хей, няма повече болки в гърдите!
Това се случва отново и отново. Имам идея! Какво ще кажете да прогорим дупки в сърдечния мускул с лазери, за да направим канали за кръвопотока. Работи чудесно, докато не беше доказано, че не работи изобщо. Прерязването на нервите към бъбреците се смятало за лек при трудно контролируемо високо кръвно налягане, докато… фалшивата операция не доказала, че самата процедура е фалшива. Необходимостта от проучвания с плацебо се преоткрива няколко пъти в кардиологията, а това обичайно не е изненада за никого. Преди да се отхвърли, често терапията се смята за толкова ползотворна, че проучвания с плацебо се смятали за ненужни и може би дори неетични. Това е и случаят със стентовете.
Стотици хиляди ангиопластики и стентове се правят всяка година, и все пак никога не са провеждани проучвания с плацебо. Защо? Защото кардиолозите са толкова несъмнени сигурни, че работи, че би било неетично да се извършва фалшива процедура, за да се докаже нещо, което вече знаем, че е истина. Когато пациентите са наясно, че имат стент, те имат ясно намаление на ангината си и подобрено качество на живота. Ами ако не са наясно? Дали отново би проработило?
На вашето внимание, проучването ОРБИТА. В крайна сметка, лекарствата против ангина се приемат насериозно, ако има доказателства за облекчаване на симптомите в сравнение с плацебо хапче; така че, защо да се изправим стентовете срещу плацебо процедура. И в двете групи лекарите поставили катетър през слабините или китката на пациента и с насоки от рентген стигат до запушената артерия, а после или поставят стент, или просто издърпват обратно катетъра.
Имали са проблеми с финансирането на проучването. Казали им, че вече се знае отговорът на този въпрос – разбира се, стентовете работят – и именно това си помислили самите изследователи. Самите те били интервенционални кардиолози. Просто искали да го докажат. А дали не са се изненадали? Дори и при пациенти с тежко стесняване на коронарните артерии, ангиопластиката и стентовете не увеличили времето за движение повече отколкото фалшивата процедура.
„Не е за вярване“, гласи заглавието от Ню Йорк Таймс, отбелязвайки, че резултатите „зашеметили водещите кардиолози като оборили десетилетия на клинични експерименти.“ В отговор на обратния удар, изследователите написали, че те подкрепят шока и изненадата на всички. Да, можехме да се опитаме да го извъртим някак, но те имат задължение да запазят научния интегритет.
Въпреки че някои хора ги хвалят заради оборването на съществуващата догма около една процедура, която е станала толкова рутинна, закоравяла и печеливша, други поставят под въпрос тяхната етика. В крайна сметка, четирима пациенти в плацебо групата имали усложнения от поставянето на направляващата жичка и изисквали спешна намеса за запечатване на разреза, който бил направен в артерията. Имало също така три тежки случаи на кървене в плацебо групата; така че, те преживели рисковете без дори да имат шанс за ползи. Но „освен демонстрирането на рисковете от проучванията с фалшива контрола, това показва и на какво точно са подложени пациентите всеки ден рутинно“ напразно.
Тези няколко усложнения в проучването са малка част от хилядите, които са убити или осакатени от процедурата през годините. Искате неетично? Какво ще кажете за факта, че една инвазивна процедура се извършва върху милиони хора преди реално да е подложена на проверка? Може би трябва да вземем предвид липсата, а не наличието на проучвания с фалшиви контроли, като по-голямата несправедливост.
Когато един бивш представител на Агенцията за контрол на храните и лекарствата беше попитан на една среща на Американската сърдечна асоциация дали проучванията с фалшиви контроли трябва да са изискване за одобрение на всички устройства, той отговаря: „Истината ли искате или не?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-heart-stent-procedures-work-for-angina-chest-pain/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ангиопластика и стентове: рискове срещу ползи

Ангиопластиката и поставянето на стентове продължава да се извършва често за пациенти с неспешно коронарно артериално заболяване, въпреки ясните доказателства, че това дава минимални ползи. Например, не предотвратява инфаркти или смърт, но все пак 9 от 10 пациенти погрешно вярват, че процедурата ще намали шансовете им от това да се сдобият с инфаркт. Но в същото време кардиолозите не са глупави. Тези, които им предлагат стент и тези, които извършват процедурата, не вярват това. Добре, защо тогава го правят? Фокусни групи кардиолози документират пропаст между знание и поведение. Въпреки че са наясно с доказателствата, те препоръчват и извършват ПКИ (ангиопластика и стентове), защото някак си вярват, че помага по някакъв лошо дефиниран начин. „Лекарите обикновено оправдават подходи, небазирани на науката, („Знам, че данни показват, че няма полза, но…“) като се фокусират върху това [колко лесно е да се извършва процедурата] и вярата, че отпушената артерия е по-добра“, дори ако реално не повлиява върху резултатите, докато минимизира рисковете. Процедурата убива само 1 на 150 души. Така че, тук някои обвиняват пациентите, че не са слушали, но може би лекарите са тези, които пренебрегват доказателствата.
Или може би лекарите имат твърде бедна представа за относителната статистика, за да информират адекватно пациентите си? Независимо от всичко, това, което имаме тук, е неуспех на комуникацията. Така че, развити са инструменти. Например, примерен документ за информирано съгласие, който изрежда потенциалните ползи и рискове, дори обяснява колко процедури са направили вашите лекари и разходите, които трябва да платите от джоба си. Забележете, че има много празни места за попълване, обаче. Какви са конкретните цифри?
Клиниката Мейо излиза с някои прототипни подходи за взимане на решения. По отношение на ползите, дали поставянето на стент в сърцето ми ще предотврати инфаркти или смърт? Не, стентовете няма да понижат риска от инфаркт или смърт, но една седмица по-късно тези, които са получили стент, твърдят, че се чувстват по-добре поне, въпреки че година по-късно дори ползите, свързани с облекчение на симптомите, изглежда изчезват. Добре, изглежда има временно облекчаване на болката в гърдите. Ами рисковете?
По време на процедурата за поставяне на стент, от 100 души двама ще имат кървене или увреждане на кръвоносните съдове, а един ще има много по-сериозни усложнения, като инфаркт, инсулт или смърт. И след това, през първата година след стента, трима ще имат случаи на кървене заради лекарствата за разреждане на кръвта, които трябва да приемате, защото имат този чужд материал в сърцето си. Но това невинаги действа, и така на двама души ще им се запуши стента, което ще доведе до инфаркт.
Какво казва за това най-големият производител на стентове в света? Те признават, че доказателствата показват, че стентовете не дават на хората по-голяма продължителност на живота, но хей, по-дългият живот е надценен. Вижте, ако това е всичко, за което ни е грижа, да живеем по-дълго, цели дисциплини от медицината ще изчезнат. Защо да се ходи на зъболекар? Разбира се, разликата е, че 80% не вярват, че запълването на кариес ще спази живота им, както погрешно смятат за стентовете, а няма дори едно на сто шанс да не преживеете зъболекарския стол.
Компаниите за стентове активно подвеждат с реклами като тази. „Отворете сърцето и живота си.“ „Широко отворен живот.“ „Свободата започва тук.“ Тяхната телевизионна реклама споменава няколко странични ефекта. Оказва се, че пропускат няколко, но по-важното е, че те дават фалшиво впечатление, че стентовете са много повече от просто скъпи, рисковани превръзки за временно облекчение на симптомите. Но какво лошо има в облекчаването на симптомите? Вижте тези усмихнати лица. Дори и ако ползите са само симптоматични и не продължават дълго, ако хората мислят, че това надделява над рисковете, какъв е проблемът?
Ами ако ви кажа, че дори облекчаването на симптомите може би също е сложен плацебо ефект и човек може да получи същото облекчение с фалшива операция. И така, наистина ли няма никакви ползи? Ще видим какво казва науката в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/angioplasty-heart-stent-risks-vs-benefits/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на камъни в бъбреците с диета

Проучванията предполагат, че излишното количество консумация на животински протеин представлява риск за образуване на камъни в бъбреците, вероятно поради натрупването на киселина, която идва от високото съдържание на съдържащи сяра аминокиселини в животинските протеини, както съм разглеждал и преди във видеото си върху предотвратяване на камъни в бъбреците с диета. Ами лечението на камъни в бъбреците? Повечето камъни са калциеви оксалати, които се образуват като твърди захарни бонбони, когато урината стане супер наситена, така че лекарите просто предполагат, че ако те са направени от калций, просто трябва да кажат на хората да намалят приема си на калций. Така че, това е диетичното евангелие за страдащите от камъни в бъбреците, докато не беше публикувано това проучване в журнала по медицина на Нова Англия, което сравнява двете диети директно: диета с ниско съдържание на калций и диета с ниско съдържание на протеини и сол, като се оказва, че ограничаването на животинските протеини и солта осигурява по-голяма защита, намалявайки риска от поредния камък в бъбреците в следващите пет години наполовина.
Ами намаляването на оксалатите, които са концентрирани в определени зеленчуци? Едно скорошно проучване открива, че няма увеличен риск от образуване на камъни при по-голям прием на зеленчуци. Всъщност, по-големият прием на цели растителни храни, плодове и зеленчуци, е свързан с намален риск, независимо от други известни рискови фактори за камъни в бъбреците, което означава, че човек може да получи допълнителни ползи, като увеличи консумацията на растителни храни, в допълнение към ограничаването на животинските храни.
Причината, поради която намаляването на животинските протеини помага, е не само защото намалява производството на киселини в тялото, намаляването на животинските протеини би трябвало също да ограничи производството на урат, кристали пикочна киселина, които действат като семе за образуване на калцирани камъни или могат самите те да създадат камъни. Камъните от пикочна киселина са вторият вид най-често срещани камъни в бъбреците след калциевите. Има два начина за намаляване на нивата на пикочна киселина в урината: намаляване на приема на животински протеини или лекарства. И премахването на месото от диетата може да премахне и 93% от риска от кристализиране на пикочната киселина. Ето го риска от образуване на кристали вследствие на стандартната западна диета за 5 дни, а после преминаване към вегетарианска диета: води до 93% спад на риска само за няколко дни.
За да се минимизира кристализацията на пикочна киселина, целта е да се достигне до pH на урината идеално до 6,8, затова са развити голям брой алкализиращи химикали, но ние можем по естествен начин да алкализираме урината си до препоръчителните 6,8 само чрез хранене, а именно като премахнем изцяло месото, което довежда един човек със стандартна западна диета от нива 5,95 точно до 6,8 само на вегетарианска диета. Можете да изследвате храненето си с малко химия в банята безплатно, тъй като не всички растителни храни са алкални и не всички животински храни са еднакво киселинни.
Развита е така наречената система за оценяване LAKE: оценка с натоварване на киселина за бъбреците, която взема предвид както киселиннобразуващия характер на храните, така и обичайните порции на прием, и може да се използва да помогне на хората да променят храненето си с цел превенция както на уратни, така и на калциеви камъни в бъбреците. Ето какво открили. Най-киселиннообразуващата храна е рибата, като риба тон. После следва свинското месо, пилешкото, сиренето, въпреки че млякото и другите млечни продукти стигат само дотук. После идва телешкото. Сега, яйцата всъщност са по-киселиннообразуващи от телешкото, но хората обикновено консумират по-малко яйца на едно хранене, затова и са тук. Някои зърнени храни имат малък киселинообразуващ ефект, като хляб, ориз, но не и пастата, интересно. Бобовите са алкални храни, но не колкото плодовете, зеленчуците са най-алкалните храни на планетата.
Чрез промени в храненето само можем напълно да разградим уратните камъни в бъбреците. Да ги излекуваме. Сега ги виждате, сега не. Без лекарства и операция. Само като кажете на хората да пият повече вода и да променят храненето си, да ограничат приема на животински протеини и камъните ги няма вече.
В обобщение, ето ги петте вида камъни в бъбреците. И най-важните неща, които можем да направим относно храненето е да пием по 10 до 12 чаши вода на ден и да намалим животинските протеини, солта, да приемаме повече зеленчуци и повече вегетарианска храна.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-treat-kidney-stones-with-diet/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев