Интравенозен витамин C за пациенти с терминален рак

През 1975 г. е докладван един забележителен случай на 42-годишен мъж, страдащ от злокачествена форма на неходжкинов лимфом, който преживял драматична регресия на рака си, след като приемал големи дози витамин C интравенозно. Той изглежда се излекувал, затова спрели да му дават витамин C и ракът се върнал с всичка сила, затова започнали отново витамин C, като така предизвикали пълна втора ремисия. Сега, понякога ракът просто спонтанно регресира – рядко е, но се случва, така че може и да се твърди, че първата ремисия е спонтанна, просто съвпадения, че се е случило, точно когато са започнали с витамин C. Но имайки предвид траекторията, върху която е бил ракът, последван от бърза ремисия, последвана от повторна поява, когато е спрян приемът на витамин C, последвана от втора ремисия, веднага след като отново е започнат, предполага, че употребата на витамин C има нещо общо.
Сега, наистина съществуват множество спонтанни регресии. Имаше един скорошен случай, например, на една жена с рак на маточната шийка, очевидно излекуван с радиация и химиотерапия, но когато ракът се появил отново, тя отказала по-нататъшно лечение, но все пак туморите изчезнали сами, после се върнали, после пак изчезнали, после пак се върнали и пак изчезнали, пак се върнали и после изчезнали за четвъртата спонтанна ремисия. И това било без никакво очевидно лечение. Така че е възможно този случай с витамин C да е просто някаква налудничава случайност, а приемът на витамин C изобщо да не е помогнал. Няма как да разберем, докато не направим проучване.
И така, тези изследователи, с помощта на Линус Паулинг, който се смята за най-великия химик на 20-ти век, бил известен с това, че е заинтересован от витамин C. Ако той не може да получи финансиране, никой не може, а той не успял да получи финансиране. Те отишли до Националния институт по рака с обещаващи данни върху първите 40 пациенти с рак, които лекували с витамин C и помолили да проведат рандомизирано двойно тайно проучване, което означава да вземат една група неизлечими пациенти с рак, за които нямаме какво повече да предложим, да ги разделим произволно на две групи и да дадем на едната витамин C, а на другата нещо, като например салин, на практика вода, и да видим какво ще стане? Нито пациентите, нито лекарите ще знаят кой получил кое, за да се елиминират предубежденията и плацебо ефекта. И те се връщали година след година след година, молейки за финанси, за да могат те самите да проведат проучването, ако Националният институт по рака не иска да го направи. И им отказвали година, след година, след година. И така, те събрали каквито финанси имали и направили всичко възможно с това, което имали и публикували известните си открития през 1976 г.
Те нямали контролирано проучване, но до този момент лекували 100 терминално болни пациенти от рак с витамин C, и така, сравнили прогреса си с този на хиляда подобни пациенти, които не получили витамин C. За всеки пациент, лекуван с витамин C те откривали 10 пациенти на около същата възраст със същия вид рак, които са били лекувани в същата болница, но без вливки с витамин C. Ето какво открили. Нека видим например рака на гърдата. Ето кривата на оцеляването за терминален рак на гърдата – помните ли, че това са все терминално болни пациенти с рак? Както можете да видите, в контролната група, в рамките на 100 дни, над 90% от жените били мъртви, но в групата с витамин C половината били все още живи почти една година по-късно. Имали жени с терминален рак на гърдата, все още живи 2270 дни по-късно и повече.
Контролните групи за всички други видове рак предвидимо се справила зле, с по-голямата част мъртви в рамките на сто до двеста дни; докато пациентите, лекувани с витамин C, изглежда били значително по-добре. Като цяло, средният период на оцеляване бил четири пъти по-голям за пациентите с витамин C, над 200 дни, в сравнение само с 50 дни за контролната група. Резултатите, те заключават, ясно показват, че тази проста и безопасна форма на лекарство определено си заслужава при лечението на пациенти с напреднал стадий на рак. Това било през 1976 г. Какво се случило?
Критиците разбираемо нападнали проучването заради използването на контролна група след свършен факт. Можете да забележите как това може да предизвика предубеждения. Ако съзнателно или несъзнателно изберете пациенти контролна група, които са били по-болни отколкото пациентите в групата с лечението, те ще умрат по-рано отколкото вашите пациенти, но това няма да има нищо общо с лечението, хората от контролната група просто ще са стартирали в по-лоша позиция. И наистина, има доказателства, че точно това се случило – цели 20% от контролната група умрели в рамките на няколко дни, след като били обявени за терминално болни, в сравнение с никой в групата за лечение, което наистина звучи съмнително. Но проучването успяло най-накрая да убеди Националният институт по рака да финансира рандомизирани контролирани проучвания, извършени от престижната клиника Мейо. Какво открили те…? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/intravenous-vitamin-c-for-terminal-cancer-patients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли храни с отрицателни калории?

Какви диетични стратегии има за превенция и лечение на затлъстяването? Големите порции храна често се засягат, както и ограничението на размера на порциите е важен елемент на много диетични програми, но е трудно да накараме хората да приемат по-малко храна. Един по-ефективен подход би бил да се смени целта от количеството приемана храна към качеството на приеманата храна. Чрез избора на храни с ниска калорийна плътност, ние можем да изяждаме едно и също количество храна или дори повече храна, докато отслабваме.
Има ли храни с отрицателни калории, храни, които имат нужда от повече енергия за храносмилане, отколкото те самите доставят? Дали яденето на селъри, например, води до отрицателен енергиен баланс? Селърито е достъпна цяла храна, която има способността да добавя обем и вкус на ястието, без да добавя излишни калории. Това също е и предмет на един известен мит за здравето, че когато се консумира селъри, има „отрицателен“ прием на калории и затова енергията, която се изисква за храносмилането му, усвояването и съхранението на хранителни вещества, се предполага, че е повече, отколкото самата енергия, която то съдържа. И така, направили проучване. Една чаша селъри – около два стръка – имат 16 калории. За да се приеме толкова много селъри, отнема около 14 калории. Така че, не, консумацията на селъри не предизвиква отрицателен енергиен баланс, но ви остават само две калории. Този факт, в комбинация с високото съдържание на фибри и вода на селърито, наистина го прави добра храна за включване в диета за отслабване или поддържане на теглото.
Може би храните с отрицателни калории не са мит, все пак. Изследователите в Пен Стейт предложили на група хора паста, от която те можели да ядат толкова, колкото поискат. Ето колко калории от пастата изяли. Ако в допълнение към пастата, от която да ядат колкото поискат, те бяха дали на хората и малка салата, какво мислите, че ще стане? Дали тези допълнителни 50 калории салата просто останали върху калориите от пастата? Не, хората се оказва, че изяли по-малко паста като цяло, и не само 50 калории по-малко паста, а 65 калории по-малко, и чрез добавяне на по-голяма салата накрая изяли със 100 калории по-малко. Така че, ефективно салатата осигурява „отрицателни калории“. Те яли салата, освен всичко останало, което са приемали. Изяждали повече храна и в крайна сметка се оказали с по-малко калории в организма, защото храната запълнила стомаха им толкова много.
Разбира се, зависи каква салата се приема. Тук не говорят за типичните комерсиално налични салата с бял сос и сирене. Ако добавите такива салати, накрая ще изяждате по-малко паста, но ще има толкова много калории в конвенционалните салати, че ще се окажете по-зле по отношение на калориите накрая. Но здравословните салати действат.
Заключението: „яжте по-малко“ невинаги е най-добрият съвет за храните, които са с много ниска енергийна плътност, като например зеленчуците с високо съдържание на вода – като в салатата. По-големите порции увеличават ситостта, чувството на заситеност, и намаляват приема на калории от храната.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-there-foods-with-negative-calories
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Замърсяването с олово в чая

Китай изгаря около половината от световните въглища, бълвайки тежки метали, като живак и олово в атмосферата и засяга развитието на съседските деца. Ами ако не живеете в Китай или не ядете нещо, произведено в Китай? Ами, все пак може да сте изложени на живак, който отива в океаните, ако консумирате риба и морски дарове, но някои хора пият нещо от Китай: чай. Китай е един от най-големите износители, но тяхната бърза индустриализация е повдигнала въпроса за замърсяването с олово. Оловото е токсин, който може да засегне почти всеки орган в тялото. И колкото повече олово има в почвата, толкова повече има в листенцата чай и колкото по-близо расте чая до магистралата, толкова по-високи са нивата, което предполага, че оловния газ – който е забранен в Китай едва от 2000 г. – може също да играе роля.
И също както по-големите и по-дълго живеещи риби натрупват повече живак, по-дълго живеещите листа натрупват повече олово. Младите чаени листа изглежда имат два до шест пъти по-малко олово отколкото старите чаени листа. Не само че младите листа, които се използват за направа на зелен и бял чай, имат значително по-малко олово отколкото по-старите листа, използвани за направа на черен чай и чай оолонг, но и оловото в черния чай и чая оолонг изглежда се освобождава много по-бързо в чаената вода, когато се прави чай. И така, рискът за здравето от оловото може да бъде 100 пъти по-нисък за зеления чай, в сравнение с черния или оолонг чая.
Тъй като определени гъбички може да съдържат нечистотии от тежки метали, човек би предположил, че органичният чай ще бъде по-малко замърсен, но в едно проучване с 30 често срещани видове чай по магазините в Северна Америка, се оказва, че няма по-малко замърсяване с токсични елементи отколкото стандартния чай, въпреки че се предполага, че органичният чай ще има много по-малко замърсяване с пестициди. По отношение на оловото, източникът на чая, страната на произход, изглежда най-важният елемент. И така, изводът, колко чай е безопасно да пием? Въз основа на най-строгите граници на безопасност в света – като параметрите на Калифорния Проп 65 – и най-големите проучвания върху замърсяването с олово на чая по света, ето какво успях да намеря.
Ако не сте бременна и просто пиете зелен чай, няма значение откъде си набавяте чая, можете да пиете толкова, колкото искате. Можете да пиете по една чаша чай на ден или можете да изпивате по 15 чаши на ден, но имайки предвид средните нива на олово в проби от китайски черен чай, над три чаши на ден ще превиши дневния лимит на безопасност за олово или поне би могъл да го превиши.
Сега, това е, ако пиете чай, хвърляте листата чай или пакетчето чай. Ако изяждате листата, както когато пиете чай матча, който е зелен чай на прах, или хвърляте листа чай в смутито си, както аз обичам да правя, аз не бих добавял повече от две или три чаени лъжички с връх, освен ако не използвате японски зелен чай, който е с толкова ниско съдържание на олово, че можете безопасно да изядете по 15 супени лъжици на ден. Единствената причина, поради която бих внимавал при повече от осем, е, че това би превишило дневния препоръчителен лимит за кофеин при възрастните.
Ами децата? Ако сте 30-килограмово 10-годишно дете, оловото все пак няма е проблем при пиенето на зелен чай, но безопасният прием на кофеин за деца е вероятно около 3 мг на кг, което би ви ограничило на около четири чаши на ден, въпреки че аз не бих добавил повече от две супени лъжици японски зелен чай към смутито на едно дете заради кофеина и повече от една супена лъжица китайски зелен чай заради оловото. По подобен начин аз не бих искал да видя деца, които да пият повече от една чаша черен чай на ден и не бих искал да ядат листата изобщо. Ами бременните жени?
Бременните жени би трябвало да могат да пият по една чаша зелен чай на ден през бременността си, независимо от източника, въз основа на средните нива на олово в чая, а ограничението за японския чай е наистина само ограничението на кофеина над четири чаши на ден. Не бих препоръчал да се пие черен чай по време на бременността, обаче, или яденето на каквито и да е чаени листа, освен ако не знаете, че си ги набавяте от източник с ниско съдържание на олово.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/lead-contamination-of-tea
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Движението за здравословна храна: сила в единството

Промените в храненето изглежда се променят универсално към диета, доминирана от по-висок прием на храни, наситени с калории, царевичен сироп и захар, животински продукти и олио, благодарение на световните земеделски политики, които са изградили дългосрочен фокус върху създаване на неща като евтина царевица. Консумацията на тези храни с високо съдържание на наситени и транс мазнини, сол и захар, е причина за поне 14 милиона смъртни случаи всяка година – 14 милиона мъртви. Това не е неуспех на индивидуалната воля, казва главният директор на Световната здравна организация.
Това е неуспех на политическата воля да поеме големия бизнес, който е в сериозна опозиция. Правителствата не приоритизират здравето пред големия бизнес. Както научихме от опита си с тютюневата индустрия, една силна корпорация може да продаде на хората почти всичко.
Това е труден терен за много учени на общественото здравеопазване. Отнема пет десетилетия след първоначалните проучвания, свързващи цигарите и рака, за да влязат в сила ефективни политики по здравеопазването, с огромна цена за човешкото здраве. Трябва ли да чакаме още пет десетилетия, за да реагираме на епидемията със заболявания, свързани с начина ни на хранене?
Те имат пари на тяхна страна. Химичната, тютюневата и хранителната индустрии имат лукса да споделят сходни тактики с фармацевтичните компании, защото те имат ресурсите за това. За разлика от тях, силните и евтини активности, подкрепящи здравето, като здравословното хранене, са твърде евтини и не могат да се патентоват.
Предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания не е лесна задача, защото това означава участие в битка срещу силни индустриални сектори, но е възможно с достатъчен политически кураж. И е правено преди. Има страхотен пример за действие в здравословното хранене на хората, което успява: промяната към кърменето. Майчината кърма не печели никакви пари, ето защо компании като Нестле бутат адаптирани млека за бебета и милиони бебета може да са умрели като резултат на това.
И така, надигна се глобално движение и то доведе до приемане на код, който регулира продажбата на заместители на майчината кърма. Както казва Генералният директор на Световната здравна организация, „Без тяхното постоянно лобиране, което ни напомня за нашето задължение като държавни здравни служители, те просто нямаше да имат куража да го направят.“ Какво общо има това с храненето и политиката по храните? Всичко, ако искаме да подобрим общественото здраве. Трябва да търсим хранителни еквиваленти на Грийнпийс. Трябва да сме подготвени да се изправим и се изкажем, дори и ако това поставя професиите и кариерите ни в риск.
За да направим това, движението за здравословна храна трябва да остане обединено. Филип Морис все още се бори през 21-ви век. Вижте последната му кампания, озаглавена „Проект изгрев на слънцето“, с който се надяват, че ще доведе до „зората на новия ден“ за компанията: изрична стратегия на разделяй и владей срещу движението на контрола на тютюнопушенето. Това е от реалните вътрешни документи за планиране.
Те сметнали, че #1 уязвимостта на движението против тютюнопушене е, че техният успех може да заслепи организациите към внимателно оркестрирани усилия от тютюневата индустрия и нейните съюзници да ускорят войните за територия и да изострят философския разкол.
Тяхната обща цел е да атакуват достоверността на движението против тютюнопушене чрез създаване на разкол, за да ги принудят да се бият помежду си. Замислете се за това колко от тези неща вече правим в движението за здравословна храна, но то ни отвлича от по-голямата картина. Тъй като единството се определя като източник на сила за движението против тютюна, движението против цигарите, една от техните основни стратегии е да направи разрез между различните групи против пушенето. Друга стратегия е да отслаби достоверността на движението за обществено здраве.
Един начин за отслабване на достоверността на групите против тютюна е да се развият комуникационни стратегии, за да се демонстрира екстремизма на движението за превенция на здравето. Първо тютюнопушенето, после алкохола, после месото, после кой знае какво още? Не само че адвокатите по тютюна са малко предизвикани относно правописа, но и групите по обществено здраве са част от движението за промотиране на здравето. Превенцията на здравето е по-скоро в компетентността на селското стопанство.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-healthy-food-movement-strength-in-unity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ресвератролът влошава ползите от спортуването

Ако човек потърси в интернет за интервенции против стареене, излизат голям набор от техники, от гладуване до добавки. Всички са на промоция, но нито една досега не се е доказала, въпреки непосилните си твърдения на много уеб сайтове. Ресвератролът е нещо, на което вероятно ще се натъкнете, съставка в червеното вино, която събира популярност като вероятно обяснение на така наречения френски парадокс, който се оказва, че все пак не е парадоксален.
Оказва се, че страните с най-голяма консумация на вино съвпадат със страните, при които консумацията на наситени мазнини преди е била ниска, но се е увеличила в последни години, така че ниската смъртност от исхемично сърдечно заболяване може само да рефлектира по-рано ниските нива на консумация на наситени мазнини – виното може просто да бъде объркващ фактор. Но това помогнало за увеличаване на интереса към ресвератрола, предполагаемата активна съставка в червеното вино, върху която се публикуват научни статии всеки ден.
Над сто от тези статии са поставени под въпрос, обаче, след като един от водещите изследователите в областта е обвинен, че е вземал милиони от данъчни пари, само за да изфабрикува и фалшифицира данните си.
Стотици проучвания остават, обаче, така че могат ли сега хапчетата да заменят здравословната диета? Дори една група учени върху ресвератрола не смятат, че си заслужава да се дава като добавка. За разлика от липсващите данни върху ресвератрола при хората, те казват, че данните върху животните са обещаващи и посочват нуждата от по-нататъшни клинични проучвания върху хората. При гризачите добавката ресвератрол намалява сърдечно-съдовите рискови фактори, подобрява сърдечно-съдовата функция и физическия капацитет и намалява възпалението, което води до подобряване на сърдечната функция. И така, той бил подложен на тест при хора и се установило точно обратното.
По-специално, приемът на ресвератрол при спортисти премахва понижението на кръвното налягане, холестерола и триглицеридите, има по-скоро ефект на стесняване на артериите, а не на разширение и води до значително по-ниско увеличение на максималния прием на кислород при тренировка.
Гризачите на ресвератрол получават подобрение на представянето при тренировки, но при хората, в сравнение с тези, които приемат захарно хапче, ресвератролът предизвиква 45% по-ниско увеличение на максималния аеробен капацитет. Тук хората тренират като луди, а ресвератролът намалява усилията им.
Това повдига по-големия въпрос, обаче. Моделите мишки са крайъгълният камък на съвременните биомедицински изследвания, но все пак систематичните проучвания относно тяхната полезност рядко се правят. Това било проведено върху възпалението. След почти 150 човешки клинични проучвания, изследващи лекарства, които изглеждат обещаващи, при мишките се провалят без изключение. Резултатът е обещават, почти шокиращ: връзката е не само бедна, но е и на практика отсъстваща за главните области на проучването: изгаряния, травма и ендотоксемия. Оказва се, например че мишките могат да бъдат над един милион пъти по-малко чувствителни към възпалителни токсини.
Но както и да е, негативните ефекти, които те открили, допълват нарастващите доказателства, които повдигат въпроса за положителните ефекти от ресвератрола при хората.
Може би това е проблемът, обаче, ресвератролът като добавка, даването на капсули на хората, съдържащи 50 пъти повече ресвератрол, отколкото те биха си набавили чрез прием на грозде, горски плодове, фъстъци или шоколад. Може би просто е прекалено много…? За да видим дали количеството, което човек си набавя, пиейки червено вино, ще е от полза, можем да разгледаме региона на Чианти, Тоскана, за да определим дали нивата на ресвератрол, свързани с диетата, помагат за защита срещу възпаление, рак, сърдечно-съдови заболявания и смърт. И отговорът е… НИТО ЕДНО ОТ ПОСОЧЕНИТЕ. Въпреки че годишните продажби на добавки ресвератрол са достигнали $30 милиона в САЩ само, има ограничени и противоречиви данни при хората, които показват някакви ползи за хората и няма никакви данни, които засягат дълготрайната му безопасност.
Проучването върху спортуването било подкрепено от части от един производител на добавки с ресвератрол, и все пак, за тяхна полза, изследователите отговорили по този начин на едно писмо на недоволство от консултант на една компания за добавки: „нашето мнение е, че ние като учени, имаме отговорността да съобщаваме за това, което откриваме, а не извъртаме откритията си, за да са в тон с търговските интереси.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/resveratrol-impairs-exercise-benefits
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Разберете дали вашият лекар взема пари от фармацевтични компании

Дългогодишният редактор на един престижен медицински журнал започва статията си за лекарските конфликти на интереси, описвайки една фантазия, че лекарите лекуват пациентите, използвайки просто най-добрите доказателства и опит, вместо да са повлияни от пари или собствен интерес. Това… е, разбира се, глупост. Има причина фармацевтичните компании да харчат милиарди долари върху влиянието, образованието и забавлението на лекарите по света.
По-голямата част от лекарите в САЩ приемат подаръци от фармацевтичната индустрия, а по ирония на съдбата кардиолозите, чиято практика е центрирана около заболявания, които могат до голяма степен да бъдат предотвратени и лекувани с промени в начина на живот, получават най-големите заплащания. Една минала компилация от запитвания от 80-те и 90-те години открива, че средно лекарите се срещат с представители на фармацевтичната индустрия лице в лице веднъж на седмица. Днес семейният ви лекар може би се среща със служители на фармацевтични компании средно по 16 пъти месечно. Чакайте малко! Има само 20 работни дни в месеца. Това значи почти всеки ден.
Какво мисли обществото за това? Само около половината изглежда дори знаят какво се случва. Значи, ако 83% от лекарите получават подаръци, вероятно значителен процент от пациентите не са наясно, че личният им лекар получава подаръци от индустрията. И тук не говорим само за преспапие марка Виагра или диспенсър за сапун. За маркетинг фармацевтичните компании харчат $15,000 на лекар всяка година, което прави конфликтите на интереси един от най-натежалите проблеми в американското здравеопазване.
Какво мислят лекарите за това? Повечето като цяло одобряват подаръците, обаче, лекарите не искат взаимоотношенията на подаръци да бъдат оповестени гласно. Лекарите не са съгласни, че не е подходящо да се приемат подаръци, но тяхното нежелание да разкрият като връзка на подаръци на обществото предполага, че те трябва да признаят, че обществото няма да приеме практиката. За да анализират как лекарите разрешават това противоречие, изследователите провели серия от лекарски фокусни групи. Оказва се, че лекарите използват разнообразие от отричания и осмисляния; те избягват да мислят за това, отричат отговорността си… Лекарите на готово признават присъщия конфликт на интереси, но това не изглежда да ги спира; всъщност някои се оплакват, че подаръците са ставали по-скромни. Американските лекари обикновено отричат, че ние лично имаме някакви конфликти на интереси, ако една фармацевтична компания ни плати хубава вечеря, например. Ние обикновено настояваме, че това няма да повлияе върху нашата оценка по никакъв начин, сякаш фармацевтичните компании ще пропиляват пари нарочно. Повечето лекари са съгласни, че колегите им са податливи на влиянието на индустрията, но не и те самите.
Въпреки че лекарите не искат тези връзки с подаръци да бъдат обществено достояние, това е просто жалко, защото, благодарение на републиканския сенатор Чък Грасли, Законът за слънчевата светлина беше добавен в Реформата за защита на пациентите на Обама, и така за първи път пациентите ще могат да видят какви финансови връзки има техният лекар. Лекарите не могат вече да се крият. Това ще даде на пациентите информация, когато избират личен лекар и след като базата данни бъде публикувана, агенциите за прилагане на закона могат също да видят кой получава пари от индустрията, за да разследват незаконни случаи на подкупи. Сега може и да е срамно, но това може също да позволи на прокурорите да преследват лекарите, за да видят какви възнаграждения получават за издаване на много рецепти. И базата данни е достъпна вече. Ако посетите openpaymentsdata.cms.gov/search или за по-прегледна версия, страницата Propublica’s Dollars for Docs. Фармацевтичната индустрия харчи милиарди, опитвайки се да окаже влияние върху лекарите и за първи път можете да видите дали лекарят ви или който и да е друг лекар е подкупен или не.
Сенатор Грасли се надява, че това ще помогне за спестяване на парите на нацията ни. Може да намали разходите за здравеопазване, ако пациентите смятат такива лекари за по-малко надеждни или избират лекари, които прекарват по-малко време в леглото с индустрията или може да променят поведението на лекарите, които биха искали да избегнат финансови връзки с компании, за да се предпазят срещу недоверието на пациентите или да станат мишена на разобличаване или разследване. Или може просто да се опитат да го покрият. Това е от Американската академия на семейните лекари, която съветва лекарите как да избягват последствията от Закона на слънчевата светлина. Например, фармацевтичните компании сега трябва да докладват, когато дават на лекарите безплатна храна на стойност над $10. И така, трябва ли семейните лекари просто да спрат да приемат безплатна храна от фармацевтичните компании? Няма начин – просто трябва да дадете на търговските представители правилния брой, така че цената на храната да падне под $10 на човек.
Бившият дългогодишен редактор на журнала по медицина на Нова Англия се изразява най-добре. „Въпреки че целта е разкриване на лекарските финансови взаимоотношения с индустрията, проблемът с конфликтите на интереси е не липсата на разкритие, а наличието на самия конфликт. Вместо само да ги разкриваме, най-добрият подход към финансовите конфликти е да няма такива.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/find-out-if-your-doctor-takes-drug-company-money
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Отговорът на индустрията към думите: Растения, не лекарства

Това е известното проучване, което повлече толкова много хора по погрешния път. Хиляди мъже, проследени за 19 години, и се оказва, че има значителен спад в риска от рак на белите дробове за пушачи, които приемат все повече и повече бета каротин от храната си, което е изчислено, като се прибавя с колко плодове, зеленчуци и супа са се хранили. И така, започнали ли са да дават на пушачите плодове, зеленчуци и супа? Не, дали им хапчета с бета каротин.
И тези, които приемали хапчетата, получавали повече рак на белите дробове, отколкото тези без хапчетата, както и повече смъртни случаи от рак на белите дробове, сърдечно заболяване, инсулт и като цяло по-малка продължителност на живота. Това обаче не ги спряло от това да се опитват отново и отново, обаче. Още шест проучвания извършени и хапчетата с бета каротин продължили да увеличават смъртността. Още двадесет проучвания, в които давали бета каротин и други добавки с антиоксиданти, значително увеличаване на смъртността.
Очевидното заключение е, че изолираните нутриенти са лекарства, но не проучени или регулирани като лекарства, а може би трябва. Към храната, от друга страна, трябва да се отнасяме по друг начин, да имаме предвид идеята за синергия на храната. Цялата храна е по-голяма от сумата на нейните части.
Да, ниските нива на бета каротин в кръвта повишават риска от смърт от сърдечно заболяване, но това реално казва, че недостатъчният прием на моркови, тиква, зеленолистни и кейл повишава риска от смърт от сърдечно заболяване, или тук, в САЩ, наличие на дефицит на моркови, спанак и сладки картофи.
Да, колкото повече каротеноиди имаме в кръвта си, толкова по-здрави ще сме, но въпреки че безскрупулните търговци може да използват това, за да продават хранителни добавки, отговорните учени и производителите на храни трябва да подчертаят употребата на храни и цели хранителни продукти за подобрение на концентрацията на каротеноиди в кръвта.
Можем да видим сега, че приемането на добавки с бета каротин е погрешен начин за предотвратяване на рак. Вместо това изследователите може би трябва да се опитат да определят кои храни действат най-добре и след това да изследват плодовете и зеленчуците в рандомизирани контролирани проучвания.
„Науката“ има тенденция за редукционизъм, търсейки несвързани причини и следствия. Трудно е проучванията върху храната да минат през проверки от рецензенти, освен ако те не разделят храната, което в нашия случай няма да има смисъл. Ключът е да се окуражат потребителите да увеличат общото количество на 9 до 13 порции плодове и зеленчуци всеки ден.
През последните 30 години сме свидетели на огромно количество доказателства относно важността на растителните храни за превенция или намаляване на риска от хронични заболявания. Но въпреки широко разпространените програми за обществена информация за това как да се храним здравословно, изключително трудно е да накараме хората да променят храненето си. Ето защо едно предполагаемо решение е да се добавят здравословните фитонутриенти, които липсват от много удобни за консумация храни. Като добавим повече плодове и зеленчуци? Не, глупачета, като добавим ГМО фитонутриенти в бързите храни.
Хората ядат кетчуп, не кейл, на кой са му притрябвали зеленолистни, когато можем да направим ГМО домати с високо съдържание на фолат? Защо да купуваме горски плодове, когато можем да направим лилави домати, като свържем два гена от цветето кученце и да създадем трансгенни домати? Вместо соеви бургери, можем да хапваме соеви гени в кетчупа на бургерите си. А чували ли сте за гроздовидни домати? Какво ще кажете за истински гроздови домати? Хапчетата са по-печеливши от растенията. Но когато хапчетата не действат, индустрията ще се опита да патентова самата продукция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/industry-response-to-plants-not-pills
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев