Безопасни ли са хапчетата за отслабване?

Въпреки огромното меню от медикаменти за отслабване, одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, те се предписват само на около 1 на всеки 50 затлъстели пациенти. Ние се кланяме на медицинските магически куршуми в тази страна. Но какво ни дават те? Една от причините, поради които лекарствата против затлъстяване са толкова силно стигматизирани, е че в исторически план те са всичко друго, но не и магически, а куршумите са празни или по-лошо.
Повечето лекарства за отслабване до ден-днешен, които са били първоначално одобрени за безопасни, оттогава са изтеглени от пазара заради непредвидени странични ефекти, които ги превръщат в обществена заплаха. Както може би си спомняте, всичко започнало с 2,4-Динитрофенол, пестицид с обещание безопасно да стопи мазнините, но вместо това разтопил зрението на хората. Това била всъщност едно от нещата, които довели до въвеждането на Закона за храните, лекарствата и козметиката през 1938 г. Благодарение на интернет обаче Динитрофенолът се завръща с предвидими смъртоносни резултати.
После дойдоха амфетамините. В момента над половин милион американци може би са пристрастени към амфетамини като кристален метамфетамин, но първоначалната епидемия на амфетамини била стартирана от фармацевтичните компании и лекарите. До 60-те години фармацевтичните компании произвеждали около 80 000 килограма годишно, което е почти достатъчно за седмична доза за всеки мъж, жена и дете в Съединените щати. Милиарди дози на година били предписвани за отслабване. Клиниките за отслабване натрупвали огромни печалби. Един диетолог можел да си купи 100000 таблетки амфетамин за по-малко от $100 и да се обърне и да ги продаде на пациентите си за $12000.
В сенатското изслушване през 1970 г. сенаторът Томас Дод (баща на „Дод-Франк“ Сенатор Крис Дод) изказва мнение, че проблемът с американската скорост не е „случайно развитие“. Той казва, че „мултимилионните бюджети за реклама“ на фармацевтичната индустрия, често най-скъпият елемент в цената на едно хапче, хапче по хапче, са водели, съблазнявали и превземали поколенията след Втората световна война към „налудничава култура на наркотици“.
Ще оставя изрисуването на размерите на сегашната криза с опиати като упражнение за зрителя.
Аминорекс било широко предписвано средство за потискане на апетита, преди да бъде изтеглен от пазара за причиняване на увреждане на белите дробове. Осемнадесет милиона американци приемали фен-фен, преди това лекарство да бъде изтеглено от пазара за причиняване на сериозни щети на сърдечните клапи. Меридия била изтеглена заради инфаркти и инсулти; Акомплия за психиатрични странични ефекти, включително самоубийство, а списъкът продължава.
Дебатът с фен-фен доведе до някои от най-големите изплащания на съдебни спорове в историята на индустрията, но всичко това е изписано във формулата. Ако четете списание PharmacoEconomics – а кой не чете… разбира се, ново лекарство за отслабване може да навреди и да убие толкова много хора, че „очакваните разходи за съдебни дела“ могат да надхвърлят 80 милиона долара. Но консултантите на Биг Фарма считат, че ако е успешно, лекарството може да им донесе над 100 милиона долара, така че направете си сметките.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-weight-loss-pills-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Каква вода е най-добре да пием: чешмяна, филтрирана или бутилирана вода?

Въпреки че много хора не вярват на безопасността на чешмяната вода, едно проучване на 35 марки бутилирана вода не установява, че бутилираната вода непременно е по-безопасна, по-чиста или с по-добро качество отколкото водата, която излиза от чешмата. Какво ни говори това, обаче? Две проучвания, датиращи от 70-те години завинаги променили нашата представа, че безопасността на питейната вода е свързана само с болести, предаващи се по водата. Всъщност, именно борбата срещу микроби доведе до нов вид замърсяване на околната среда под формата на остатъчни продукти от дезинфекцията.
Двете забележителни статии от 1974 г. разгадаха мистерията на източника на хлороформ в питейната вода: Срещнахме врага и той е нас. Хлорирането на питейна вода – изключително важно за поддържане на микробиологичната безопасност – взаимодейства с естествената органична материя от източника на водата и създава хлорирани съединения, които могат да доведат не само до неприятни вкусове и миризми, но и представляват потенциален риск за общественото здраве. До сега са идентифицирани над 600 остатъчни продукти от дезинфекцията.
След десетилетия изследвания по въпроса, изглежда, че дългогодишното поглъщане на хлорирана питейна вода води до „ясен излишен риск“ за рак на пикочния мехур. Има и доказателства за повишен риск от определени видове дефекти по рождение, но по-голямата част от притесненията са съсредоточени върху връзката с рак на пикочния мехур. Четиридесет години на излагане могат да увеличат шанса от рак на пикочния мехур с 27%. Според Агенцията за опазване на околната среда, между 2 и 17% от случаите на рака на пикочния мехур в САЩ се дължат на тези остатъчни продукти от дезинфекцията в питейната вода. Това обаче е в случай че връзката е причинно-следствена, което все още не е установено.
Най-добрият начин за намаляване на риска е лекуване на причината. Различните държави биха могли да предотвратят образуването на остатъчни продукти от дезинфекцията, на първо място, чрез по-добро първоначално отстраняване на „естествената органична материя“ на водния източник (или както баба ми го наричаше „шмуц“). Някои страни в Европа, като Швейцария, имат по-нови добре поддържани системи за питейна вода, които могат да доставят чешмяна вода без остатъчни дезинфектанти, но разходите за модернизиране на инфраструктурата дори на малък град в САЩ може да варират на около десетки милиони. Както разкрива трагедията на Флинт, изглежда имаме проблем в това да държим токсините далеч от чешмата.
Близо 40% от американците използват някакъв вид устройство за пречистване на водата. Два от най-честите подходи – преминаване на водата през кани за пречистване и хладилни филтри – били тествани, в сравнение с чешмяната вода на Тускон. И двата хладилни филтъра (GE и Whirlpool) се справили еднакво добре, премахвайки над 96% от остатъчните органични замърсители и така излизат пред трите кани за пречистване на водата. Марката Zerowater уловила 93%, PUR каните – 84%, но до времето, когато филтрите трябвало да бъдат сменени, каната Брита успявала да премахва само 50%. Подобно разминаване било установено между филтрите на марката PUR и Брита, тествани специално срещу остатъчни продукти на дезинфекцията. И двата филтъра имали еднакви резултати в началото, но до края на живота им PUR изглежда се справил по-добре. Системите за обратна осмоза могат да работят още по-добре, но цената, пилеенето на вода и загубата на микроелементи изглежда, че не си заслужава.
Годишната цена за пречистване на водата с кана или хладилни филтри е изчислена на еднаква стойност, само около 2 стотинки на чаша – с изключение на марката ZeroWater, която е с около четири пъти по-скъпа.
Винаги съм си мислел, че датите за смяна на филтрите са просто фирмени трикове, за да си купите повече, но съм грешал. Откакто пия филтрирана вода, най-вече заради вкуса, преди просто изчаквах докато водата започне да има странен вкус. Лоша идея. Не само че филтрите накрая губят част от капацитета си, но и може да се натрупат бактерии вътре в тях, което да доведе до това така наречената ви „филтрирана вода“ да има по-голям брой бактерии отколкото чешмяната вода. Така всъщност правите водата си по-мръсна, а не по-чиста; така че е важно да ги сменяме редовно.
Освен това преди си мислех същото за съвета да си сменяте четката за зъби на всеки три месеца. Кой директор на голяма индустрия за четки за зъби го измисли? Но не, отново грешка. Четките за зъби могат да натрупат слой бактерии, развалящи зъбите, или да станат място за размножаване на бактерии във въздуха с всяко пускане на водата в тоалетната преди да се върнем към четкането на зъбите ни. Забавен факт: Само едно пускане на водата в тоалетната може да разпространи милиони бактерии, което да се установят върху току-що измитите ви зъби. Добрата новина е, че вместо да си купувате нови, може просто да дезинфекцирате главата на четката ви за зъби за около 10 минути, като я накиснете в бял оцет или дори още по-пестеливо, оцет, разреден наполовина с вода.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-best-to-drink-tap-filtered-or-bottled-water
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Избягване на риба в продължение на 5 години преди бременност

Ако преднамерено изложим хората на контакт с живак, като им даваме риба, например риба тон, в продължение на 14 седмици и след това спрем, ето какво се случва с нивата на живака в кръвта им: увеличават се, увеличават се, увеличават се, и веднага след като спрете рибата, падат обратно надолу по такъв начин, че човек може да детоксикира половината за около 100 дни. Така, половината живот на общия живак в кръвта е приблизително 100 дни. Дори и да ядете много риба, няколко месеца след като я спрете, можете да изчистите голяма част от живака в кръвта си. Ами в мозъка?
Проучванията са противоречиви и установяват период подобно при кръвта от 69 дни, та чак до 22 години. Но когато направите проучване, проучвания от аутопсии предполагат, че периодът може и да е още по-дълъг. Веднъж след като попадне в мозъка, може да отнеме десетилетия преди тялото ви да може да се отърве едва от половината. Така че, по-добре от детоксикацията е изобщо да не се „токсикираме“ преди всичко.
Това е проблемът с тези препоръки за рибата, при които се казва на бременните жени да намалят рибата. За замърсители с дълъг полу-живот, като ПХБ и диоксините, временното намаляване на консумацията на риба, дневният прием на замърсители, не означава непременно значително намаляване на постоянните органични замърсители в тялото на майката, което помага да се определи дозата, която бебето си набавя.
Например, ето колко излагане получава едно бебе към този замърсител, стимулиращ тумори, наречен ПХБ 153, ако майката е яде риба. Но ако за една година майката изяде половината от това количество риба или изобщо не яде риба, това няма да промени много нивата. Само ако майката престане да консумира риба поне пет години преди това, може да се забележи наистина значителен спад в нивата на бебетата. Така че, това е кривата на консумацията на риба. „Единствените случаи, които довели до значително въздействие върху излагането на децата, изисквали от майките да премахнат рибата от своята диета напълно в рамките на 15 години преди децата да бъдат заченати.“ Приемът на растителни храни вместо риба би намалило излагането по време на бременност и кърмене с по 37% и последващо излагане при децата с 23%. Така че, „пълната забрана за консумацията на риба може би е за предпочитане пред целеви съвети за консумация на риба, на база на възрастта…“
Но ако ще ядете риба, коя е по-малко замърсена – диво уловената или отглежданата във ферми? В това скорошно проучване изследователите измерили нивата на пестициди, като ДДТ, ПХБ, полициклични ароматни въглеводороди и токсични елементи като живак и олово в голяма проба отглеждани във ферми и диво уловени морски храни. И, като цяло установили, че отглежданите във ферми били по-вредни. Мислете за заподозрения като за „отглеждан и опасен“. Измерените нива на повечето органични и много неорганични замърсители били по-високи в морските продукти, отглеждани във фермите, и следователно нивата на прием за потребителите, ако такива продукти са били консумирани. Така, например, това е за полицикличните въглеводороди, устойчиви пестициди и ПХБ: значително по-голямо замърсяване във всички проби от риба, отглеждани във ферми, за всички замърсители; сьомгата и лавракът, въпреки че не изглежда това да е от значение за раците, а диво уловените миди били всъщност най-вредни. И ако разделите възрастните и децата на групи, като едните ядат само отглеждана във ферми морска храна, а другите – само диво уловени риби, нивата на излагане на замърсители ще бъдат значително по-лоши при отглежданите във ферми.
Като цяло изследвали общо 59 замърсители и токсични елементи и като вземем предвид всички тези данни, въз основа на процентите консумация на риба и морска храна в Испания, откъдето са изследователите, резултатите показват, че един теоретичен потребител, който е избрал да консумира само риба, отглеждана във ферми, ще бъдат изложени на нива на замърсяване около два пъти по-високи, отколкото ако бяха избрали диво отглеждана риба. Така че, можете да ядете два пъти по-голямо количество, ако се придържате към диво уловената. По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Процентът на неправилно етикетиране на риба и други морски дарове в САЩ е между 30 и 38%; така че средният процент на измамите е около едно на три.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/avoiding-fish-for-5-years-before-pregnancy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Помага ли дъвченето на дъвка за отслабване?

Дъвченето на дъвка може не само да изгаря по около три калории на час, но изразходването на калориите не е само при работата на малките челюстни мускули. По някаква причина дъвченето на дъвка ускорява сърдечната дейност с 12 допълнителни удара на минута след дъвчене на две лентички дъвка. Ето го пулса и кръвното налягане пет минути преди да започнете да дъвчете, докато дъвчете дъвка в продължение на пет минути и след това, като спрете. Действа също така и докато вървите, пулсът се увеличава с около три удара повече в минута и това доказва научно, че хората наистина могат да вървят и да дъвчат дъвка по едно и също време.
Но означава ли това и загуба на тегло?
Изследователи от Университета в Бъфало поискали от участниците в продължение на седмици да дъвчат дъвка преди всяко ядене, а останалите – да не дъвчат дъвка изобщо. С групата с дъвката те не само е трябвало да дъвчат дъвка преди всяко хранене, но и преди всяка закуска или дори преди всяка напитка, която съдържа някакви калории. Това може би е твърде много за хората, ето защо в крайна сметка започнали да се хранят по по-малко пъти, като преминали от четири хранения на ден средно, до три. Но в крайна сметка те консумирали повече калории на всяко от храненията, и ето защо нямало никаква значителна промяна в приема на калории, така че не е изненада, че няма промяна в теглото.
Изследователите от Университета в Алабама опитали нещо друго. Разделили хората на групи, като едни дъвчели дъвка след, а другите между храненията. След два месеца, в сравнение с хората в групата на тези, избягващи дъвката като цяло, не били забелязани никакви подобрения в теглото, индекса на телесната маса или обиколката на талията. Но какво да кажем за онези проучвания, според които дъвченето на дъвка има ефект на потискане на апетита? В това проучване хората изяждали с 68 калории по-малко паста на обяд само след 20-минутно дъвчене на дъвка. Да, но други проучвания показват различно нещо.
Винаги когато има противоречиви открития, вместо само да вдигаме ръце, може да е полезно да се опитаме да изясним дали има някакви разлики в проучванията, които могат евентуално да отчитат несъответстващи резултати. Очевидното нещо, което да вземем предвид, е източникът на финансиране. Това било проучване, финансирано от държавата, а това неуспешно проучване от Алабама върху отслабването, било финансирано от компания за дъвки, така че резултатите не са непременно предопределени.
Различните видове дъвки използват различни подсладители и това може да е допринесло към различията в констатациите. Това проучване, което показва, че дъвченето на дъвка може реално да повиши апетита, например, било проведено с дъвка, подсладена с аспартам. Хората съобщават за чувство на глад след дъвчене на подсладената дъвка, не само в сравнение с без дъвка, но и в сравнение с дъвченето на същата дъвка, но без добавен аспартам. Истината е, че нито едно рандомизирано контролирано проучване не е показало никакви ползи от дъвченето на дъвка, но всички те са използвали дъвка, съдържаща изкуствени подсладители.
Има едно забележително проучване, което установява, че размерът на глътките също е от значение. Ако накарате хората да пият с една и съща скорост, но им давате глътка на всеки две секунди, или четирикратно гълтане на всеки осем секунди, се оказва, че групата с по-малки глътки печели, като се заситила след около 1,5 чаши, в сравнение с 2 чаши при по-големи глътки. Смята се, че това се дължи на повишената оро-сензорна експозиция; вашият мозък улавя по-честите импулси от вкус и калории. Но ако повторите експеримента с изкуствено подсладена диетична напитка, ефектът изглежда се притъпява. Така че, може би различен вид дъвка би имала различен ефект? Положителното проучване с пастата било проведено с употребата на дъвки, главно подсладени със сорбитол, сладко вещество, което се съдържа естествено в храни като сини сливи, но сините сливи могат да имат и слабително действие.
Случаи като това, „стюардеса с необяснима диария“ разкрива какво може да се случи, когато изядете 60 лентички дъвка на ден без захар, подсладена със сорбитол. Друго било озаглавено „Рязка загуба на тегло, причинена от дъвчене на дъвка“, но не в добрия смисъл на думата. Една 21-годишна жена се оказва недохранена след като преживява десетина пристъпи на диария на ден в продължение на осем месеца поради 30 грама сорбитол, които тя си набавя, като дъвче дъвка без захар и яде сладки всеки ден. Повечето хора страдат от газ и подуване с 10 грама сорбитол на ден, което се равнява на около осем лентички дъвка, подсладена със сорбитол, а при 20 грама повечето получават спазми и диария, така че трябва да внимавате колко приемате.
Заключението е, че нямаме добри научни доказателства, които да показват, че дъвченето на дъвка води до отслабване. Може ли причината да е, че проучванията използват изкуствени подсладители, които може да са противодействали на ползите? Може би, но най-очевидното обяснение за резултатите до сега е, че дъвката просто не е ефикасна стратегия за отслабване, и това идва от изследователи, финансирани от самата компания за дъвки.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-chewing-gum-help-with-weight-loss
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко калории изгаряме докато дъвчем дъвка?

Хорас Флетчър, който сам избрал един от своите некролози през 1919 г., научил света да дъвче дъвка. Също така известен и като „Великия дъвкател“, Флечър бил здравен реформатор, който популяризирал идеята на сдъвкване на всяка хапка повече от 32 пъти – по едно сдъвкване за всеки зъб. Това не било подложено на тест обаче до почти един век по-късно. На хората им било казано да ядат паста до засищане, но били разделени на групи, като едната „дъвчела всяка хапка 10 пъти“, а другата „дъвчела всяка хапка 35 пъти“ преди да глътне. На участниците им казали, че това е проучване за ефектите на дъвченето върху настроението, но това била заблуда. Това, което изследователите наистина искали да знаят, е дали продължителното дъвчене намалява приема на храна. И тези, които дъвчели повече, се заситили по-рано от тези, които дъвчели по-малко, така че накрая изяли около една трета чаша по-малко паста като цяло.
Ако дъвченето по някакъв начин потиска апетита, какво ще кажете за дъвченето на дъвка като стратегия за отслабване? Една статия, озаглавена „Ползите от дъвченето на дъвка“ смята точно това, но тя е написана от изпълнителния директор на Научния институт Wrigley. Нека да видим какво казва науката.
Индустрията за дъвки обича да изтъква това писмо, публикувано в журнала по медицина на Нова Англия през 1999 година. Изследователите на клиниката Mayo твърдят, че дъвченето на дъвка може да изгори 11 калории на час. Критиците посочват факта, че те не са тествали обикновена дъвка за дъвчене, а еквивалента на четири лентички дъвка при „много бърз ритъм“. По-конкретно, хората били инструктирани да дъвчат при честота точно 100 херца (hz) за 12 минути. Това изглежда изгаря по 2.2 калории, следователно стават 11 калории за един час.
Щяхме да имаме повече доверие в заключението на учените от Mayo, ако не им липсваше разбирането за основните единици. Сто херца Hz би означавало 100 сдъвквания в секунда, което наистина би било много голяма скорост. Ако 11-те калории на час са истина, въпреки всичко, това ще означава, че човек може да изгаря повече калории, докато активно дъвче дъвка и седи на стола, отколкото, ако не дъвче дъвка, но работи изправен пред бюрото.
Но дъвченето на едно малко парче дъвка със собствена скорост може да изгори само около три калории на час, което е приблизително калорийното съдържание на самата дъвка без захар. Но вижте, изгарянето на калории чрез дъвчене на на дъвка с добавена захар може да отнеме цял ден. Добре, но какво ще кажете за предполагаемия ефект на потискане на апетита от цялото това дъвчене?
Резултатите от проучванията върху ефекта на дъвченето на дъвка върху глада са много объркани. Някои проучвания показват намален апетит, други не показват никакъв ефект, а едно проучване установило значително повишен глад след дъвченето на дъвка при жените. По-важният въпрос обаче е: има ли някакви промени в последващия калориен прием? Отново констатациите са смесени. Едно проучване дори установило въпреки че дъвченето на дъвка няма голям влияние върху консумацията на бонбонки M&M, изглежда се намалява консумацията на здравословни храни. Но тук използвали ментова дъвка, а здравословните храни включвали парченца нарязана мандарина. Така че, това може би е като ефекта от пиене на портокалов сок след измиване на зъбите.
Може да отнеме един час преди ефекта от остатъчния вкус на ментовата паста за зъби да се разсее. Лошо е, ако това намалява приема на плодове, но какво ще кажете, ако вложим тази сила срещу чипсовете? Една международна група изследователи накарала хората да ядат чипс марка Прингълс за 12 минути, като ги прекъсвали на всеки три минути да се жабуркат с ментолова вода за уста. В сравнение с тези в контролните групи, които се жабуркали с вода или с нищо, групата с ментова вода за уста намалила консумацията си с 29%. Изследователите стигат до заключението, че ако потребителят се окаже, че яде твърде много чипс, една потенциална стратегия би била да пие чай от мента, да дъвче ментолова дъвка или да си мие зъбите, за да забави или спре да яде чипс.
Това, което наистина е важно, обаче, е отслабването. Дори и ако нещо дребно, като дъвката, може да повлияе върху консумацията на някаква храна, тялото може просто да компенсира, като я изяде по-късно през деня. Единственият начин да разберем със сигурност дали дъвката може да се използва като средство за отслабване, е да го тестваме, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-many-calories-do-you-burn-chewing-gum
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Видове растително хранене, признати от асоциацията по диабет

Д-р Ким Уилямс, последният президент на Американския колеж по кардиология, започва една статия върху растителното хранене с класическия цитат на Шопенхауер че „Всички истини минават през три етапа. Първо, те биват осмивани. После, хората бурно се противопоставят на тях. Накрая, се приемат за…“, разбира се. През 2013 г. растителната диета за диабет беше в етапа на осмиване в официалните указания по ендокринология, поставени в раздела „краткотрайна мода“. Те признават, че стриктно растителните диети намаляват доказано риска от диабет тип 2 и подобряват лечението на диабета по-добре от препоръките на американската асоциация по диабет, но след това необяснимо продължават да казват, че доказателствата „не подкрепят употребата на един вид диета в сравнение с друга“, по отношение на диабета или като цяло. Най-добрият подход за здравословен начин на живот е просто „подобряването на нездравословния избор“, каквото и да означава това.
Но до 2015 г. насоките за клиничната практика от същите професионални асоциации, които са изрично одобрени като обща препоръка за пациенти с диабет: диета на растителна основа. Времената се променят.
Самата американска асоциация по диабет също е на борда, потвърждавайки, че растителната диета е един от хранителните модели, приемливи за лечение на състоянието, но канадската асоциация по диабет наистина е начело. „Диабет тип 2 се счита за едно от най-бързо разпространяващите се заболявания в Канада, което представлява сериозен проблем за общественото здраве.“, така че те не се шегуват, като препоръчват растителното хранене за лечение на заболяванията, заради потенциала да подобри телесното тегло и контрола на кръвната захар, както и риска от сърдечно-съдови заболявания като допълнение към намаляване на нуждата от лекарства за диабет. Те използват определението на Каизер Перманенте: режим, който насърчава приема на цели растителни храни и ограничава месо, млечни продукти… и яйца, както и всички рафинирани и обработени боклуци.
Те препоръчват образователните центрове за диабет в Канада да подобрят възприятията на пациентите си относно растителното хранене като развият образователни материали и индивидуални консултации за справяне с бариерите, които имат хората по отношение на растителната диета. Най-голямата идентифицирана бариера е невежеството. Почти 9 от 10 интервюирани пациенти никога не са чували за използването на растителни диети за лекуване на диабет. Защо? Може би пациентска осведоменост за ползите е „повлияна от възприятията на хората, които ги информират относно диабета и лекарите.“ Вижте, повечето от персонала знае, но все пак само 1 на всеки 3-ма в момента го препоръчват.
Защо? Една от често посочваните причини е, че те не смятали, че родителите им ще го направят, ето защо дори не повдигнали темата. Но „тази идея противоречи на резултатите от проучването върху пациентите“, което те цитират, където повечето пациенти казали, че биха искали поне да опитат. Изследователите цитират проучванията на PCRM Geico, за които съм правил видеоклипове, и при тях изцяло растителното хранене било добре възприето, с коефициент на придържане над 95%, вероятно защото са се почувствали много по-добре – повишени нива на енергия, по-добро храносмилане, по-добър сън и удовлетворение.
Голям брой от персонала също изразили своята втора причина да не препоръчват тази диета: не са ясни подкрепящите научни доказателства. Но е доказано, че е по-ефективна от препоръчаната от Американска асоциация по диабет диета за намаляване на употребата на медикаменти за диабет, дълготрайния контрол на кръвната захар и холестерола. Следователно е възможно хората, информиращи за диабета, да са просто изостанали от времето си, тъй като има забавяне в разпространяването на нови научни открития от литературата към лекарите и накрая към пациента. Това е една от причините, поради които стартирах NutritionFacts.org – за да ускоря процеса!
Както казва д-р Уилямс, доказателствата за ползите от растителното хранене продължават да се увеличават. Това сега включва и по-ниска честота на инсулти, хипертония, диабет, затлъстяване, сърдечни удари и сърдечна смърт, както и много не-сърдечни проблеми, които засягат нашите пациенти в кардиологията, вариращи от рак до различни други възпалителни състояния. Науката, която имаме. По-голямото предизвикателство е да преодолеем „инерцията, културата, навика и широкото разпространение на нездравословни храни.“ Той заключава: „Като четем съществуващата [научна] литература и оценяваме въздействието на растителното хранене, то ясно представлява единствената най-важна, но все още недостатъчно използвана възможност за спиране на предизвиканата от затлъстяване и диабет продължителна епидемия на болести и [смърт].“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/plant-based-diets-recognized-by-diabetes-associations
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да спрем развалянето на зъбите?

Кариесите по зъбите може би са най-разпространеното заболяване на човечеството, тъй като засягат 35% от световното население. Средният брой развалени, липсващи и запълнени зъби се оценява на повече от два до навършването на 12-годишна възраст. В САЩ денталното здраве на по-възрастните хора може също да бъде в състояние на влошаване, като на една четвърт от възрастните хора им липсват всички зъби. И приблизително сто милиарда долара от всичко това се дължи на захарта.
Консумацията на захар се счита за единствената причина за поява на кариеси. Въпреки че често се смята за състояние от множество фактори, другите фактори, бактериите, плаката, слюнката, миенето на зъбите, почистването с конец за зъби, изглежда просто имат смекчаващо влияние. Всички други фактори просто променят скоростта, с която захарта причинява кариеси. Без захар, причинно-следствената верига е нарушена и заболяването не настъпва. Може дори и да нямаме нужда от всичко това, ако просто можем да се отървем от добавената захар.
Проучвания, датиращи преди десетилетия, показват, че в страни, където консумацията на захар е много ниска, кариесите почти не съществуват. И новите анализи показват, че доживотното бреме на кариесите се увеличава с увеличаването на приема на захар от нулата. Най-изчерпателните национални данни са от Япония, преди, по време и след Втората световна война, където честотата на поява на кариеси проследява приема на захар на глава от населението, докато то намалява от около 8% от общите калории до 0,1% – по-малко от една чаена лъжичка седмично – преди да се възстанови до около 14%. Такива изследвания показват, че кариесите продължили да се появяват дори когато приемът на захар е само 2-3% от калорийния прием. Като се има предвид, че по-голямото разпространение на заболяването при възрастни не се проявява, ако приемът на захар е ограничен до по-малко от 3% от общите калории, се препоръчва обществена мярка по здравеопазването за ограничаване на приема на захар до под 3%. Това довежда до предложението етикетите със светлини като на светофар да отбелязват всичко над 2,5% добавени захари като „високо“. Това би направило дори зърнените закуски с относително ниско съдържание на захар, като Cheerios, храни с „червена светлина“.
Препоръчителният таван от 3% върху общия дневен прием на добавени захари, което не би позволило дори една средна порция за децата на някоя от 10-те най-известни зърнени закуски, чиято активно реклама е насочена към тях. Очевидно содата е извън масата. Човек може да си изяде дажбата за два дни напред.
Американската академия по детска стоматология възприе една по-прагматична цел, препоръчвайки приемът на захар да остане под 5% за деца и юноши, което е в съответствие с условните препоръки на Световната здравна организация за деца и възрастни. Това е мястото, при което потреблението на захар спаднало в Ирак, когато били подложени на санкции, и това намалило честотата на кариесите наполовина само за няколко години. Разбира се, санкциите може да са намалили други неща, като живота на децата… макар че това очевидно била фалшива новина, следствие на манипулацията на правителството.
Както и да е, ако наистина се интересувахме от минимизиране на болестта, идеалната цел би била да намалим приема на свободните захари до нула, което означава добавена захар. Тук не се говори за захар, която естествено се съдържа в майчината кърма или захарите в плодовете. Но когато става дума за добавена захар, не изглежда да има праг за прием на захар, под който да няма неблагоприятни ефекти, експоненциално увеличаване на кариесите при прием на захар, който започва дори от 1%.
Да, може би можем да се отървем от кариесите, ако нямаше захар в храната ни, както пише един изследовател, финансиран от Келог, „този идеал е непрактичен“. Диктаторската употреба на храни, които са благоприятни за здравето на зъбите, може да предизвика хранително въздържание, което не е приемливо за всички лица.
Вместо да препоръчва „драконово“ намаление на приема на захар, захарната индустрия отговори: вниманието ще бъде по-добре насочено върху пастите за зъби с флуорид.
Това е перфектната метафора за подхода на медицината към заболяванията, свързани с начина на живот като цяло: защо да третираме причината, като можем да третираме последствията? Например, защо да се храним здравословно, за да предотвратим и лекуваме сърдечни заболявания, когато имаме всички тези статини и стентове?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-stop-tooth-decay
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев