Колко пъти на ден трябва да изпразваме червата?

Древен Египет е бил една от великите цивилизации, продължила над 3000 години, познанията на египтяните относно медицината са много подценявани. Те са имали медицински подспециалности. Фараоните, например, имали достъп до отдадени лекари, които били пазители на кралското изпразване на червата, термин, който бил превеждан и от йероглифите със значение „овчарят на ануса“. Как ви се струва това за един строител?
Днес, превъзходството на неговата важност продължава, като някои хора смятат изпразването на червата за жизненоважен знак за това как функционира тялото, наред с кръвното налягане, пулса и дишането. Въпреки че може и да не ни харесва да се занимаваме с подробностите около изхождането на някой човек, това е функция, която сестрите и докторите трябва да оценят.
Изненадващо, дебелото черво остава относително необятна територия, една от последните граници на тялото. Например, днешната концепция за това как изглеждат „нормалните“ изпражнения, първоначално произлиза от подробните записи на 12 последователни изхождания при 27 здрави индивиди от Обединеното кралство, които смело стигнали дотам, където никой друг не е стигал. Това трябва да са наистина подробни записи.
Причината, поради която трябва да дефинираме нормално, когато става въпрос за честотата на изхождане, например, е как по друг начин да дефинираме концепции като запек или диария, ако не знаем кое е нормално. Стандартните учебници по физиология не са толкова полезни в това отношение, твърдейки, че всичко от едно изхождане на всеки няколко седмици или месеци до 24 на ден може да се счита за нормално. Веднъж на всеки няколко месеца?
От всички човешки функции, дефекацията е може би най-малко разбираната и най-малко проучваната. Не може ли просто да попитаме хората? Оказва се, че хората имат навика да преувеличават. Има противоречие между това, което хората съобщават и това, което изследователите откриват, когато реално ги записват. Едва през 2010 г. получаваме първия сериозен преглед, който дефинира нормална честота на изхождането между три на седмица и три на ден, въз основа на факта, че именно в тази категория попадат 98% от хората. Но нормално не означава непременно оптимално.
„Нормалният“ прием на сол може да доведе до „нормално“ кръвно налягане, което може да ни помогне да умрем от „нормални“ причини, като например сърдечен удар или инсулт. Наличието на нормални нива на холестерола в общество, където е нормално да умреш от сърдечно заболяване – убиец номер едно – не е непременно нещо хубаво. И наистина, значителна част от хората с „нормално“ изхождане съобщават спешна, непълна дефекация, което води до това изследователите да стигнат до заключението, че това би трябвало да е нормално. Нормално, може би, ако приемате храни, бедни на фибри. Но не и нормално за нашия вид. Дефекацията не трябва да е болезнена. Това се демонстрира с готовност. Например, по-голямата част от африканците в селските райони, които се хранят традиционно с растителни храни, богати на фибри, могат обикновено да се изхождат без напъване при поискване. Вижте, ректумът може да има нужда да натрупа между 113 и 140 г фекалии, преди да се активира напълно рефлексът за дефекация, така че, ако не натрупвате толкова много през деня, ще трябва да се напъвате, за да активирате ректалната помпичка.
Хипократ е смятал, че изхождането в идеалния случай трябва да е два или три пъти дневно, което именно се вижда при групи населения с традиционно растително хранене, с прием на фибри, който са имали и прародителите ни, маймуните, а това е по-приемливо по отношение на храната, с която сме еволюирали в продължение на милиони години. Изглежда някак си оптимистично обаче да очакваме средностатистическият американец да се храни като африканците в селските райони. Можем обаче да ядем повече растителни храни и си осигурим достатъчно, за да направим Хипократовата клетва и да се изхождаме по 2 до 3 пъти на ден.
Няма нужда обаче това да ни става фикс идея. Всъщност, реално съществува синдромът на натрапчивото изпразване на червата, характеризиран отчасти с постоянно мислене за навиците на червата, но три пъти на ден е логично. Притежаваме нещо, което се нарича стомашно-чревен рефлекс, който се състои от бързо активиране на мускулните вълни в дебелото черво в рамките на 1 до 3 минути след прием на първите няколко хапки храна. Дори само разговорите за храна могат да накарат мозъка ви да увеличи активността на дебелото черво. Това предполага, че тялото смята, че едно хранене би трябвало да е напълно достатъчно, за да ви запълни там долу. Така че, може би трябва да приемаме достатъчно непреработени растителни храни, за да достигнем до три пъти на ден, изхождане за всяко хранене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-many-bowel-movements-should-you-have-every-day
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на преработените храни в епидемията със затлъстяването

Покачването на броя калории, осигурявано от хранителната индустрия в САЩ от 70-те години на миналия век е повече от достатъчно, за да обясни цялата епидемия със затлъстяването. Подобни скокове в излишъка от калории е отбелязан в развитите страни по света паралелно с, и предполагаемо отговорни за, разширяването на талията на тяхното население. До 2000 г. САЩ вече произвежда, след като се взема предвид целия износ, 3900 калории за всеки мъж, жена и дете – почти двойно повече от това, от което се нуждаят хората.
Невинаги е било така. Броят на калориите в хранителната индустрия всъщност е спаднал през първата половина на 20-ти век и започва да се покачва до височини без прецедент досега през 70-те години. Спадът през първата половина на века е приписван на намалението на тежкия ръчен труд. Населението е намалило нуждите си от енергия, затова и е приемало по-ниско енергийни храни. Не са им били нужни всички тези допълнителни калории. Но тогава се появява така наречената точка на преобръщане в енергийния баланс, когато фазата движете се по-малко и останете слаби, която съществуваше през по-голямата част от века, се превръща във фазата яжте повече и дебелейте, която ни преследва до ден-днешен. И така, какво се е променило?
Това, което се случи през 70-те години, беше революция на хранителната индустрия. През 60-те години по-голямата част от храната била приготвяна и готвене вкъщи. Средностатистическата „неработеща“ съпруга прекарва часове на ден готвейки и чистейки след ядене. Съпругът прекарва средно по девет минути. Но след това се случва една смесена благословена трансформация. Технологичният напредък в съхраняването и пакетирането на храна дава възможност на производителите масово да приготвят и да доставят храна, готова за консумация. Метаморфозата е сравнена с това, което се случи преди един век в индустриалната революция с масовото производство и доставка на производствени стоки. Този път те просто произвеждали масово храна. Използвайки нови консерванти, изкуствени аромати и техники, като дълбоко замразяване и вакуумирани опаковки, хранителните корпорации можеха да се възползват от икономиките от мащаба на масовото производство на готови, издръжливи, вкусни хранителни продукти, които предлагат невероятно търговско предимство пред свежите и нетрайни храни.
Помислете за Туинки. Вижте, с достатъчно време и усилия, всеки амбициозен готвач може да създаде торта с крем, но сега те се продават навсякъде за по-малко от долар или дори се доставят до вратата ви директно за 30 цента. Ако всеки път, когато някой поиска Туинки, трябва да си го изпече сам, вероятно ще изяде много по-малко Туинкита. Секторът с пакетирани храни сега е индустрия за милиарди долари.
Или помислете за скромния картоф. Отдавна сме нация от хора, ядящи картофи, но те са били най-вече печени или варени. Всеки, който е правил пържени картофи вкъщи, знае колко е трудно с цялото това белене, рязане и разплискване. Но със сложните машини и механизацията производството на пържени картофи е станало централизирано и те могат да се доставят замразени на -40 градуса до всяка верига магазини за бързо хранене в страната и така стават любимия зеленчук на Америка. Почти цялото увеличение на консумацията на картофи през последните десетилетия е под формата на пържени картофи и чипс.
Производството на цигари предлага убедителна паралелна връзка. До преди изобретяването на автоматизираните машини за навиване, цигарите е трябвало да се навиват на ръка. Трябвали 50 работници за производството на същия брой цигари, за които на една машина ще й отнеме една минута. Цените паднали, а производството скочило с милиарди. Пушенето на цигари се превърнало от относително рядко срещано до почти навсякъде. През 20-ти век средната консумация на цигари на глава от населението скочила от 54 на година на 4345 цигари на година по времето на доклада на Ръководителя на здравната служба на САЩ през 1964 г. Средностатистическият американец започнал да пуши по една цигара на седмица и стигнал до половин пакет на ден.
Самият тютюн бил също толкова пристрастяващ преди и след масовото производство. Това, което се променило, е евтиният лесен достъп. Пържените картофи винаги са били вкусни, но от рядко срещани, дори и в ресторанти, те са започнали да присъстват навсякъде и на всеки ъгъл, вероятно близо до бензиностанцията, където може да си купите Туинкис и цигари. Но вижте, първото
Туинки датира от 1930 г., а Оре-лда започнали да продават пържени картофи през 50-те години на миналия век. Трябва да има повече към историята, освен просто технологични иновации, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-processed-foods-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Възпиране на активирането на тромбоцитите с чесън и лук

Когато остаряваме, артериите ни започват да се втвърдяват. Това са измерванията на втвърдяването на аортата, основната артерия, която излиза от сърцето, докато остаряване все повече и повече. Когато аортата ни започне да се втвърдява, това води до голям брой патологични промени, като например излагане на мозъка и бъбреците ни на по-големи колебания в налягането, което може да увеличи риска от инсулт и да влоши функцията на бъбреците ни.
Хората, които консумират чесън, обаче, просто по-малко от една четвърт чаена лъжичка чесън на прах на ден, изглежда имат по-малко втвърдяване на аортата си. Смятаме, че това е, защото чесънът изглежда подобрява функцията на вътрешната стена на артериите ни, което помага на артериите да се отпуснат. Но защитните механизми на чесъна срещу сърдечно-съдовите заболявания са много и включват комбинация от ефекти против кръвосъсирване и спукване на артериите, антиоксидантни ефекти и ефекти за понижаване на кръвното налягане и холестерола. Според най-новия преглед дългосрочната употреба на чесън може да намали нивата на лошия холестерол с около 10%, но ефектът за разреждане на кръвта е толкова силен, че Американското общество по анестезиология препоръчва приемът на чесън да се спре седмица преди планирана операция.
Или можете просто да го готвите до смърт. За разлика от противосъсирващите съставки, намиращи се в жълтата течност около семената на доматите, които са устойчиви на топлина, антитромбоцитната активност на чесъна и лука се губи с готвенето. Ето силата на възпиране на суровия чесън, сравнена с варен чесън, който е с потенциала на суровия лук. И така, чесънът изглежда, че е около 13 пъти по-мощен от лука, а яденето на суров чесън изглежда е по-полезно от сготвения, което предполага, че чесънът и лукът могат да бъдат по-мощни инхибитори на кръвосъсирването, ако се консумират в сурово състояние, отколкото ако са сготвени или сварени. И така, непосредствено преди операция може да е добре чесънът да се сготвя, ами през останалото време, когато се опитваме да потиснем свръх активността на тромбоцитите, за да намалим риска от сърдечен удар и инсулт? Тъй като чесънът и лукът обикновено се консумират в сготвено състояние, ефективността им като превантивни храни при сърдечно-съдови заболявания може да се постави под съмнение. Но вижте, можем да слагаме суров лук в салатата си или суров чесън в салса, дресинг, дип или песто.
Или можем да го намачкаме или нарежем, да изчакаме 10 минути и тогава да го готвим. Ето противотромбоцитната сила на суровия чесън и ако го готвите само за няколко минути, няма проблем, но след пет минути ползите се разрушават. Но ако предварително го намачкате и изчакате, част от антитромбоцитната активност се запазва за по-дълго време. Това е защото ензимът, който произвежда антитромбоцитните вещества, се активира чрез намачкване, но се унищожава с топлина по-бързо отколкото веществата, които създава. Така че, като го намачкаме и оставим ензимът да си свърши работата преди готвене, може да се забави загубата на функцията.
Още по-добре, също както можем да добавяме ензими на броколи под формата на сурови репички или синап на прах, за да засилим ползите от броколите, добавянето на малко сок от суров чесън към сготвения чесън може да възстанови пълния завършек на антитромбоцитната активност, която напълно се губи без добавянето на суровия чесън.
Когато се готви с лук, антитромбоцитната активност се унищожава по подобен начин в рамките на десет минути. Но тогава се случва нещо странно. След 20 или 30 минути готвене ефектът върху тромбоцитите се обръща и изглежда, че влошава нещата. Значителна активност за образуване на тромбоцити, което предполага, че дългото готвене на лука може да стимулира, а не да възпира тромбоцитите. Това обаче е изследвано само в епруветка. За щастие, когато е изследвано при хората, дори когато лукът се потапя във вряща вода, пържи се за десет минути и после се оставя да ври за 30 минути, активността на тромбоцитите намалява в рамките на един час и три часа след прием на супа с лук.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-inhibiting-platelet-activation-with-garlic-onions
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли лененото семе да помогне за предотвратяване на рака на гърдата?

И преди съм говорил за ролята на лигнаните от храната в намаляването на риска от рак на гърдата и подобряването на преживяемостта, въз основа на проучвания като това, които показват, че жени с рак на гърдата, които приемали най-много лигнани, изглежда живеят по-дълго. Но лигнаните се съдържат в цялото растително царство: семена, зърна, зеленчуци, плодове, горски плодове, така че може ли лигнаните да са просто показател за прием на нерафинирани растителни храни? Например, хората, които се хранят с много растения, вегетарианците, има около 8 пъти по-голям прием на лигнани, в сравнение с всеядните. И тези, които приемат най-много растения, веганите, изобщо не присъстват в таблицата. Така че може би лигнаните са просто показател за здравословен начин на хранене.
В съд на Петри лигнаните се оказва, че имат не само противоракова активност срещу ракови клетки на гърдата, но също и предотвратяват тяхната миграция, както преди съм показвал, така че най-накрая това се тества. Рандомизирано двойно тайно клинично проучване с плацебо контролна група върху лененото семе, най-концентрираният източник на лигнани в света, при пациентки с рак на гърдата се установява, че лененото семе изглежда има потенциал да намали растежа на тумора в гърдата само за няколко седмици. И така, започнах да препоръчвам смляно ленено семе на пациентки с рак на гърдата, но какво ще кажете за предотвратяване на рак на гърдата изобщо?
По подобен начин високият прием на лигнаните е свързан с намален риск от рак на гърдата, но може би това означава просто, че високият прием на растителни храни помага като цяло. И така, учените давали на жени с висок риск от рак на гърдата по една чаена лъжичка смляно ленено семе всеки ден за една година и това довело до спад в предраковите промени при тях. Ами лененото семе и самият рак на гърдата? Извън експерименталната обстановка, просто няма много жени, които да приемат редовно ленено семе, за да се проучват, досега. Сравнявайки 3000 жени с рак на гърдата и 3000 без рак, те установили, че консумацията на ленено семе и на хляб с ленено семе била свързана с 20-30% понижаване на риска от рак на гърдата.
Понеже лененото семе е пълно с лигнани, само една малка порция ленено семе на ден е нужна, за да поддържа нивото на прием на лигнани, свързано с понижаване на риска от рак на гърдата. Тъй като изглежда, че повечето жени не консумират ленено семе и тези малки количества са свързани с понижен риск от рак на гърдата, би било добре да се обмислят интервенции за повишаване на консумацията на ленено семе.
Най-новият преглед обобщава връзката между лененото семе и понижения риск от рак на гърдата на първо място, по-доброто ментално здраве и по-ниската смъртност сред пациентките с рак на гърдата. Единственото друго проучване върху лененото семе и мозъчното здраве, което ми е известно, е едно изследване на 100 често използвани лекарства и добавки за когнитивната функция при по-възрастните хора, което установява, че лененото семе е едно от малкото неща, които изглежда помагат.
По отношение на това защо лененото семе може би играе роля в предотвратяването и лечението на рак на гърдата, има една възпалителна молекула, наречена интерлевкин-1, която може да помогне на туморите да се хранят, растат и нападат. И така, тялото ни произвежда рецептор антагонист на интерлевкин-1. Той се свързва с интерлевкин-1 рецептора и блокира действието му. И активността на този защитен инхибитор може да се подобри с лекарството Тамоксифен или чрез прием на ленено семе. При жените преди менопауза, възпалителният профил на интерлевкин-1 може да се неутрализира чрез добавяне на няколко супени лъжици смляно ленено семе. Един месец прием на ленено семе успява да увеличи нивата на противовъзпалителния инхибитор над 50%, по-добре дори от лекарството.
Да, премахването на яйчниците може да намали риска от рак на гърдата с 60%, но на цената на сериозни странични ефекти. Лекарството Тамоксифен може да намали случаите на рак на гърдата с над 40%, но може и да предизвика други сериозни странични ефекти, като рак на пикочния мехур и съсиреци. Ето защо по-малко токсични, дори безопасни стратегии за превенция на рак на гърдата, като модификации в храненето, трябва да се развият, а тези лигнани фитоестрогени в лененото семе могат да бъдат един успешен път, поради данните, които показват понижен риск от рак на гърдата и повишена преживяемост.
Сега, лигнаните не са вълшебен куршум, който да предотврати рака на гърдата – няма как просто да поръсите малко ленено семе върху чийзбургера си с бекон – а като част от един здравословен режим на хранене и начин на живот, те могат да помогнат за намаление на риска от рак на гърдата в общото население.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/can-flax-seeds-help-prevent-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Диетата на Окинава: да живееш до 100

Насоките за хранене препоръчват да се опитаме да подбираме храни, които са богати на хранителни вещества, но с ниско съдържание на калории, за да намалим риска от хронични заболявания. И така, най-здравословните храни на планетата, храните с най-голяма хранителна стойност са зеленчуците, които съдържат най-много нутриенти за калориите си. Какво би станало, ако една група от населението центрира цялото си хранене около зеленчуците? Те могат да се окажат сред най-големите дълголетници в света.
Разбира се, винаги когато разберете за народи, живеещи дълго, трябва да се уверите, че е вярно, тъй като може да е трудно да се намерят удостоверения за раждане от 1890 г. Но според валидационните проучвания тези хора наистина живеят толкова дълго.
Традиционната диета в Окинава е базирана на зеленчуци, бобови и други растителни храни. Свикнал съм да виждам диетата в Окинава представена по този начин, основата е зеленчуци, бобови и зърнени, но значителен принос имат рибата и други видове месо. Но една по-точна презентация би изглеждала така, ако погледнете реално с какво се хранят. Знаем с какво са се хранили от националните архиви на САЩ, защото американските военни са управлявали Окинава преди да я върнат на Япония през 1972 г. И ако погледнете традиционното хранене на над 2000 окинавци, ето така се разпределят храните им.
Само 1% от тяхната диета се състои от риба; по-малко от 1% от диетата им е месо, същото важи за яйцата и млякото. Така че по-скоро става въпрос за 96% растителна диета и над 90% цели растителни храни – също и много малко преработени храни. И не само цели растителни храни, по-голямата част от диетата им съставлявала зеленчуци и един определен зеленчук най-вече: сладки картофи. Окинавската диета е центрирана основно около лилави и оранжеви сладки картофи. Колко вкусно! Можеше да е горчив пъпеш или гравиола? Но не, сладки картофи.
И така, над 90% цели растителни храни, това я прави силно противовъзпалителна диета, силно антиоксидантна диета. Ако измерите нивата на окислените мазнини в организма им, има ясно доказателство за по-малко увреждане от свободни радикали. Може би те просто генетично имат по-добри антиоксидантни ензими или нещо такова? Не, тяхната ензимна антиоксидантна активност е същата. Причината е във всички тези допълнителни антиоксиданти, които те приемат от храната си, които могат да се окажат решителни. По-голямата част от диетата им се състои от зеленчуци!
Така че, 8 до 12 пъти по-малко смърт от сърдечни заболявания, в сравнение със САЩ. Можете да видите, че не им е стигнало мястото на графиката за смъртността. Два до три пъти по-малко смъртни случаи от рак на дебелото черво, седем пъти по-малко смъртни случаи от рак на простатата и пет и половина по-малък риск от смърт от рак на гърдата.
Част от тази защита може да се дължи на факта, че са приемали само около 1800 калории на ден, но всъщност са изяждали по-голямо количество храна, просто целите растителни храни са по-малко наситени с калории. Има също така и една културна норма да не се преяжда.
Растителната природа на диетата може да е решаващият фактор пред ограничението на калориите, след като единственото население, което живее дори по-дълго от японците в Окинава, се храни не с 98%, а със 100% безмесна диета. Адвентистите вегетарианци в Калифорния, които са с може би най-голямата продължителност на живота, от което и да е било други описано население в света.
Мъжете и жените адвентисти вегетарианци живеят до около 83 и 86 г., което е подобно на жените в Окинава, но е по-добре от мъжете в Окинава. Най-добрите от най-добрите били адвентистите вегетарианци, които имат и здравословен начин на живот, например, без тютюнопушене, средно 87 и почти 90-годишна възраст. Това е все едно 10 до 14 години повече от основното население. 10 до 14 години допълнително живот на тази Земя в резултат на обикновен избор на начин на живот. И това се случва сега, в днешно време, докато дълголетието на окинавците е вече минало. Окинава днес има над 10 ресторанта KFC.
Нивата на наситените им мазнини са се утроили. Започнали без прием на никакъв холестерол, днес той се равнява на приема на няколко БигМак сандвича от Макдоналдс, приемът на сол се е увеличил тройно, а днес те са също с толкова голям дефицит на калий, както американците, защото приемат по-малко от половината от препоръчителния минимален дневен прием от 4700 мг на ден. За две поколения окинавците са се превърнали от най-слабите японци в най-дебелите. Като следствие, има активизиране на интереса от страна на медицинските специалисти да накарат окинавците също да започнат да се хранят с окинавската диета.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-the-okinawa-diet-living-to-100
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Винаги ли веганската храна е здравословна?

Във видеото за флекситарианците говоря за това как ползите от яденето на растителна храна не са винаги всичко или нищо. Простият съвет за увеличаване на консумацията на растителни храни с паралелно намаляване на консумацията на храни от животински произход е установено, че съдържа предимство при оцеляването“, предимство за по-дълъг живот. Наричат го модел на по-вегетарианско хранене, просто преминаване към тази насока, като по-лек и леснопостижим метод.
Ако си имате работа със сериозно заболяване, както например диабет, избягването на някои проблемни храни напълно може да бъде по-лесно отколкото да опитате да ги приемате умерено. Лекарите никога няма да кажат на алкохолиците просто да намалят алкохола. Избягването на алкохола напълно е по-ефективно и, по ирония на съдбата, по-лесно за проблемния алкохолик.
Парадоксално, молбата към пациентите да направят голяма промяна може да бъде по-ефективно от по-бавния преход. Проучвания върху храненето показват, че препоръката за по-значими промени увеличава промените, които пациентите реално правят. Това също може да помогне за заместване на честия съвет „всичко в умерени количества“ с „големите промени носят големи резултати.“ Успехът поражда успех. След няколко дни или седмици на сериозни промени в храненето, за пациентите е по-вероятно да видят подобрения в теглото и нивата на кръвната захар – подобрения, които засилват промените в храненето. Освен това, те могат да се радват и на други здравословни ползи от растителното хранене, което може да им даде по-голяма мотивация.
Хората, които избират да се хранят растително заради здравето си, казват, че е заради най-вече цялостно благополучие и превенция на заболяванията, или за подобряване на нивата им на енергия или работата на имунитета. Те почувствали, че това им дава усещане за контрол над своето собствено здраве, помага им да се чувстват по-добре в емоционален план, подобрява цялостното здраве и ги кара да се чувстват по-добре. Повечето смятат, че това е много важно за поддържане на здравето и благополучието им. За малкото хора, които го използват за определен здравословен проблем, това най-често е за висок холестерол или отслабване, последвани от високо кръвно налягане и диабет, като повечето съобщават, че им е помогнало много.
Но други хора избират растителното хранене поради други причини, като например благополучието на животните или глобалното затопляне, и изглежда, че те са по-склонни да ядат неща като веган понички, захар и мазни храни, в сравнение с хората, които се хранят с растителна храна, поради религиозни или здравословни причини.
Искам да кажа, веганистът веган ще изпече тортата със сода, вместо с яйца, с крем, покрит от маршмелоу и шоколадов сироп, а отгоре ще сложи бисквитки Орео, като допълнение ще има чипс Доритос, потопен в мазнина от веган бекон. Но ще има плод за десерт, под формата на кексчета или хрупкав пай. Това е веган меню.
Да, растителното хранене се препоръчва за намаляване на риска от диабет тип 2. Не всички растителни храни обаче са непременно полезни. Както при тази система за оценяване на вегетарианската храна, където получавате точки, ако сте яли картофен чипс и пържени картофи, само защото те са на практика растителна храна, но изследователите от Харвард искали да проверят връзката не само с изцяло растително хранене, но и неговите здравословни и нездравословни версии. И така, те създали същия вид система за оценяване на вегетарианската храна, насочена към всякакви видове растителни храни и срещу животински храни, също създали един по-здравословен индекс на растителното хранене, при който поне някои растителни храни имали предимство, а Кока Колата вече не се считала за растение. Накрая създали индекс на нездравословната растителна храна, като давали положителни точки на преработените вредни растителни храни и отрицателни точки на здравословните и животински храни.
И установили, че по-растителното хранене като цяло е полезно за намаляване на риска от диабет, но приемът на особено здравословни растителни храни е по-добър, като намалява риска почти наполовина, а хората, които се хранят с повече нездравословни растителни храни, се справили най-зле. Сега, дали това се дължи на факта, че те приемали и повече животински храни? Хората често ядат бургери с пържените си картофи; и така, те разделили ефектите от здравословните растителни храни, по-малко здравословните растителни храни и животинските храни. И здравословните растителни храни били свързани с предпазващ ефект, животинските храни били свързани с вреден ефект, а по-малко здравословните растителни храни били по-неутрални, когато става въпрос за риска от диабет. Ето как изглежда графиката: по-висок риск от диабет с все повече и повече животински храни, никаква защита с боклучави растителни храни и все по-нисък и по-нисък риск от диабет, свързан с все повече и повече здравословни цели растителни храни в диетата. И така, изследователите заключават, че да, растителните диети са свързани със значително по-нисък риск от развитие на диабет тип 2, но може и да не е достатъчно само да се понижи приемът на животински храни, а също и на не толкова здравословни растителни храни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-vegan-food-always-healthy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Препоръчителният дневен прием добавена захар

Ако се върнем назад към първите „Цели за храненето“ на американците през 1977 г. – така нареченият доклад Макгавърн – водещите учени нутриционисти не само призовавали за намаление на консумацията на месо и други източници на наситени мазнини и холестерол, като млечни продукти и яйца, но също и захар. Целта била да се намали приемът на захар на Америка до не повече от 10% от ежедневното хранене.
„Последните заключения ще обесят захарта,“ докладва президентът на захарната асоциация, „Докладът Макгавърн се неутрализира…“ Не се бойте, обаче, имаме Националната асоциация на скотовъдците на наша страна и както захарната индустрия, те апелирали пред избирателния комитет на Сената за оттегляне на доклада.
„Империята на захарната индустрия“ отвръща на удара и това изглежда действа. Когато официалните препоръки за хранене били публикувани през 1980 г., и после през 1985 г., те не съдържали никакъв определен лимит, като например 10%, просто неясното „избягвайте твърде много захар“, каквото и да означава това. До 1995 г. става още по-неясно: „Изберете режим на хранене с умерен прием на захар.“ През 2000 г. се върнали поне на думата „лимит“, но дори и това е твърде пресилено. Под влиянието на захарните лобита, се върнали обаче отново на „умерен прием на захар“, преди комитетът по насоките на хранене от 2005 г. да премахне думата със „з“ напълно, окуражавайки американците да „избират въглехидратите си разумно“, каквото и да означава това. Само да имаше някои комитет по насоките за хранене, който да ни помогне…
Захарната асоциация изразила оптимизъм за този комитет от 2005 г. Захарната асоциация е „отдадена на защитата и насърчаването на консумацията на [трапезна захар],“ и няма да позволи „подценяването на захарта.“ И те не се шегуват. През 2003 г. Световната здравна организация публикува доклад „Диетите, храненето и превенцията на хронични заболявания“, който, за първи път след доклада на Макгавърн призовава за намаляване на приема на захар под 10%. Захарната асоциация отговори, като заплаши, че ще накара САЩ да оттегли цялото си финансиране към СЗО. Ето го, черно на бяло. Захарната асоциация заплашва да натисне Конгреса да оттегли финансирането си от Световната здравна организация – полио ваксините, лекарствата за СПИН, да вървят по дяволите, няма да се месите в работата на сладкишите. Заплахата била описана като равносилна на изнудване и по-лоша от всеки един натиск, който са преживели от тютюневата индустрия.
Но сега, 15 години по-късно, и 40 години след първото предложение на доклада на Макгавърн, сегашните насоки за храненето от 2015 г. до 2020 г. излагат като ключова препоръка лимит от 10%, който понастоящем се превишава от всяка една възрастова група от населението в САЩ, започвайки от деца на 1 годинка, до юноши, които средно приемат по 87 грама захар на ден, което означава, че средностатистическият тийнейджър ефективно изяжда по 29 пакетчета захар на ден.
Захарната асоциация описва лимита от 10% като „изключително нисък“, само няколко супени лъжици на ден. Но разбира се, няма никакви хранителни изисквания за добавена захар и всяка една калория, която получаваме от добавената захар е пропиляна възможност да получим калории от източници, които реално доставят хранителна стойност. Благодарение на Американската сърдечна асоциация, те продължили по-нататък, опитвайки се да свалят приема на добавена захар до около 6% от калориите, за което едно-единствено кенче газирана напитка може да ви изпрати отвъд този лимит, лимит за прием на добавена захар, превишаван от 90% от американците.
През 2017 г. Американската сърдечна асоциация публикува своите насоки за децата, препоръчвайки им да приемат не повече от около 6 чаени лъжички захар на ден, което означава, че има почти сто зърнени закуски на пазара в САЩ, при които една-единствена порция превишава целия препоръчителен дневен лимит. А сърдечната асоциация не препоръчва никаква добавена захар на деца под 2-годишна възраст, малките прохождащи деца трябва да избягват всякаква добавена захар, препоръка, която се нарушава при 80% от децата.
САЩ е една от поне 65-те страни, които са приели насоки за хранене или политика за намаляване на консумацията на захар. В Англия научният съвещателен комитет по храненето направил нови препоръки за намаляване на добавената захар до 5%, към която насока се стреми и Световната здравна организация. Те винаги изглежда са по-напред от времето си. Защо? Защото процесът на вземане на политически решения при тях е поне отчасти предпазен от влиянието на индустрията. За разлика от правителствата, които могат да имат конкуриращи се интереси в търговията, Световната здравна организация е изцяло загрижена за здравето.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-recommended-daily-added-sugar-intake
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев