Влияе ли радиацията от безжичния интернет върху функцията на мозъка?

Обяснихме как клетъчните телефони могат да повлияят функцията на мозъка и как както клетъчните телефони, така и безжичния интернет може да повлияе върху мъжката плодовитост, но какво да кажем за ефекта на безжичния интернет върху функцията на мозъка?
Възможното съществуване на когнитивни ефекти от този вид радиочестотни енергии е една от най-разпалените дискусии във вечно разпалваните въпроси дали излагането има някакви последици за здравето изобщо.
Безжичният интернет е наречен неконтролируем глобален експеримент върху здравето на човечеството. Ефектите от радиочестотните полета придобиват нова спешност след като Световната здравна организация официално обяви, че радиацията от клетъчните телефони е възможен канцероген за хората въз основа на риска от тумор в мозъка. Но тяхното решение няма пряко отношение към възможните ефекти за здравето от безжичния интернет, тъй като двата вида излагане са доста различни. Може да усвоим 100 пъти по-малко радиация при типично излагане на влиянието на на безжичния интернет в сравнение с клетъчните телефони, но няма как да знаем дали има някакви последствия, докато не направим проучване.
Може ли безжичният интернет да повлияе върху функцията на мозъка? Към днешна дата са публикувани повече от 100 проучвания върху ефектите от този вид емисии върху човешките мозъчни вълни, измерени чрез ЕЕГ (електроенцефалография). Въпреки че резултатите са смесени, сравнително последователна е констатацията, че дори кратко излагане към главата може да доведе до малки, но статистически значими промени в ЕЕГ-то на хора, които са в покой и спят. Този ефект е признат от повечето здравни агенции, но въпросът е както да правим с тази информация? Например, един преглед, спонсориран от Европейски управителен орган, стига до заключението, че значението на такива малки промени остава неясно и дори не знаем как се е случило това изобщо. Някои предполагат, че това е артефакт на теста и че ЕЕГ жиците могат да действат като антени, които носят вълните право до мозъка, което всъщност допринася към промените, за които този уред е създаден да измерва.
Така или иначе, не се виждат този вид неврокогнитивни ефекти с излагането на влиянието на безжичния интернет, каквито виждаме при клетъчните телефони. Например, не са открити никакви измерими ефекти върху времето за реакция или продължителното внимание. Сега, тук са тествали безжичен интернет 2,4 гигахерца, но ако не друго, бихме очаквали дори още по-ниски нива на излагане от по-новите 5-гигахерцови видове безжичен интернет, поради по-малката дълбочина на проникване.
Въпреки че по-точно, един човек, който прекарва часове наред всеки ден, залепен за смартфон или таблет, може доста добре да изпита всякакви видове неврокогнитивни ефекти, но заради използването на това устройство, не заради радиацията.
Интересно е, че има много литература за последиците за здравето от тези нови технологии за младите хора, но навсякъде става дума за съдържанието. Например, никога до сега в историята такъв сексуално явен материал не е бил безразборно достъпен за младите хора и трябва да се запитаме като общество какъв ефект може да има това? Момичетата и момчетата са изложени на „колосално“ количество дигитални медии на смартфоните си, което прави достъпа до порнографски материали твърде лесен, евтин и анонимен.
След като вече не са ограничени до домовете и стаите си, младите хора могат да гледат порнография в училище, навън, само с едно натискане на бутона, а изследователите едва сега започват да каталогизират ефектите, които това може да има върху отношението и поведението на младите хора.
Повечето студенти днес съобщават, че са гледали онлайн порнография като непълнолетни, преди да навършат 18 години. От 1500 запитани момчета в гимназиална възраст, по-голямата част признава, че има достъп до порно в интернет, почти един на всеки трима прекарва там повече от един час всеки път. Какво научава от това следващото поколение мъже?
Изследователите седнали и се запознали със съдържанието на 400 видеа от основните порно сайтове в интернет и повече от една трета от видеоклиповете показват действия на физическо насилие срещу жени, като задавяне или задушаване. Да, но дали гледането на такъв материал води до сексуално агресивно поведение? 1500 деца между 10- и 15-годишна възраст били проследени в продължение на години, за да се види дали има връзка между умишленото гледане на такъв материал и по-късното сексуално агресивно поведение, като сексуалното насилие. Те установяват, че гледането на порно с насилие с времето предизвиква почти 6 пъти по-голяма вероятност за самооценена сексуална агресия. Въпросът, разбира се, е кое е първото? Основна трудност при тълкуването на този вид изследвания е това, че тийнейджърите, предразположени към подобно поведение, разбира се, са тези, които могат да бъдат привлечени към този материал първоначално, така че не може да се установи никаква причинно-следствена връзка. Всичко, което можем да направим като родители, е да наблюдаваме отблизо какво правят децата ни по най-добрия възможен начин.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-wi-fi-radiation-affect-brain-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Живеят ли флекситарианците по-дълго?

Какви са ползите от средиземноморската диета? Публикувана е една анатомия на здравословните ефекти и единственият най-важен компонент според нея, е високата консумация на растителни храни. За разлика от тях, консумацията на риба и морска храна, единствените животински храни, които са част от средиземноморската диета, не изглежда да помагат.
Всъщност, ако погледнете четири от основните системи за оценка на качеството на храната, всички те са свързани с удължаване на живота, намаляване на случаите на сърдечно-съдови заболявания и смъртността от рак. Всички те имат само четири общи неща помежду си: повече плодове, повече зеленчуци, повече пълнозърнести и повече ядки и бобови. Всички те са изградени на основата на диета, богата на растителни храни, докато противоположните хранителни модели, богати на животински храни и бедни на растителни храни, (с други думи, западната диета) са свързани с по-високи рискове. Така че, трябва да оптимизираме хранителната среда за подпомагане на приема на пълнозърнести храни, зеленчуци, плодове и растителни протеини.
Това е едно от общите неща, които всички така наречени Сини зони имат помежду си, най-дълголетните популации, не само социална подкрепа и ангажираност, редовно движение, но и по отношение на храната, всички те центрират диетата си около растителни храни, като запазват месото предимно за специални случаи. И населението с може би най-дългата продължителност на живота в света, не яде изобщо никакво месо, калифорнийските вегетариански адвентисти.
И така, основните ползи от средиземноморската диета се дължат на всички тези цели растителни храни, ами ако се върнем назад към прочутото проучване PREDIMED и създадем про-вегетарианска система за оценяване? Знаем, че вегетарианците живеят по-дълго, но тъй като чистата вегетарианска диета може да не бъде лесно приета от много хора, може би ще бъде по-лесно да го преглътнем, ако просто кажем на хората да ядат повече растителни храни и по-малко животински храни. Но дали простото движение към спектъра на растенията всъщност ще даде възможност на хората да живеят по-дълго? Учените смятат този хранителен модел за „нежен подход“ към вегетарианството, смятайки, че ако подобри оцеляването, това ще бъде лесноразбираемо послание за промотиране на здравето – повече растителни храни, по-малко животински храни.
Така че, получавате точки за ядене на плодове, зеленчуци, ядки, зърнени, боб, зехтин и картофи, но получавате черни точки за всякакви животински мазнини, яйца, риба, млечни или всякакви видове месо и месни продукти. Разбира се, това означава, че получавате по-високи резултати, с повече чипс и пържени картофи. Ето защо предпочитам термина пълноценна растителна диета с цели храни, тъй като се определя от това, което ядем, а не от това, което не ядем. Когато преподавах в Корнел, имах студенти вегани, които очевидно живееха само на пържени картофи и бира; Веган не означава непременно здравословно. Но подействало ли? Независимо от разликата между здравословно и нездравословно, ако дадете точки на хората за всеки вид растителна храна, независимо дали преработена или не, и отнемете точки за всяка една консумация на животински продукти, хората с по-високи резултати дали ще живеят по-дълго? Да. Максималният про-вегетариански резултат е 60, но дори само отбелязването на 40 или повече е свързано с 40% спад в смъртността. Всъщност, има толкова малко случаи на смърт в най-високата категория на придържане към вегетарианска диета, че учените трябвало да слеят 2 по-горни категории за техния анализ. Това е доказателство, че простите съвети за увеличаване на консумацията на храни от растителен произход с намаляване на консумацията на храни от животински източници, дава предимство за оцеляване. Предимство с по-дълъг живот.
Умерените промени са реалистични, достъпни и постижими, защото голяма част от населението вече яде по този начин. Така че човек може да получи значителни ползи за оцеляването си без да има радикална промяна към изключителната консумация на растителни храни, по-плавен и лек подход, по-лесно въвеждане в обществената политика. Например, 41% спад в случаите на смъртност в САЩ би означавало спасяване на живота на стотици хиляди американци всяка година.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-flexitarians-live-longer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предотвратяване на болестта на Алцхаймер с диета

Над половината от случаите на Алцхаймер могат да се дължат само на тези 7 рискови фактора, и това не включва диетата, просто защото има толкова много фактори, свързани с храненето, че тук не могли да ги впишат в модела си, но признават, че храненето може да е още един важен рисков фактор за болестта на Алцхаймер. По-специално, има все повече доказателства, че хранителните модели, като средиземноморската диета, са свързани с по-нисък риск от Алцхаймер, както и по-бавен когнитивен спад. Но кои съставки на средиземноморската диета са отговорни за това?
Традиционната средиземноморска диета е диета с висока консумация на зеленчуци, боб, плодове и ядки и ниска консумация на месо и млечни продукти. Когато се опитали да премахнат защитните компоненти, консумацията на риба не установила никакви ползи, нито пък умерената консумация на алкохол. Двете критични неща изглежда са консумацията на зеленчуци и съотношението между ненаситените и наситените мазнини, по същество от растителни мазнини до животински мазнини.
В проучвания от 11 страни консумацията на мазнини изглежда е най-тясно свързана с разпространението на Алцхаймер, като най-нисък прием на мазнини и най-малко случаи на Алцхаймер има в Китай, а най-високите нива на прием на мазнини и най-много случаи на Алцхаймер има в САЩ. Но това обединява всички мазнини.
Изследователите от Харвард проучили връзката между основните видове мазнини и когнитивните промени в продължение на 4 години сред 6000 здрави възрастни жени, и установили, че по-високият прием на наситени мазнини е свързан с по-лоша траектория на познание и памет. Жените с най-висок прием на наситени мазнини имали 60 до 70% по-големи шансове за най-лоши промени на мозъчната функция. Степента на когнитивна промяна, свързана с консумацията на наситени мазнини е равна на около 6 години остаряване, което означава, че жените с най-нисък прием на наситени мазнини имат мозъчната функция на жени, които са с 6 години по-млади от тях.
Ами ако вече имате Алцхаймер? Преди това тази група от изследователи от университета в Колумбия съобщава, че храненето в средиземноморски стил е свързано с по-нисък риск от Алцхаймер, но дали Средиземноморската диета – или която и да е друга диета в тази връзка – са свързани с последващия ход на заболяването и резултатите, все още трябва да се проучи… …до сега.
Учените открили, че придържането към средиземноморската диета може да повлияе не само риска от развитие на Алцхаймер, но и също последващия ход на заболяването: По-стриктното следване на средиземноморската диета е свързано с по-ниска смъртност. И колкото повече хората се придържат към по-здравословно хранене, толкова по-дълго живеят. В рамките на 5 години само 20% от хората с по-стриктно следване на диетата починали, като е имало два пъти повече смъртни случаи в групата със средно придържане, а в групата със слабо придържане към диетата, в рамките на 5 години, повече от половината били мъртви, а след 10 години 90% вече си били отишли, 80% във втората и по-малко от половината в първата. И до края на проучването, единствените все още живи хора, били тези с по-стриктно придържане към по-здравословното хранене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/preventing-alzheimers-disease-with-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Предотвратяване на Алцхаймер с промени в начина на живот

Със сигурност може да се каже, че проучванията върху болестта на Алцхаймер са в състояние на криза. През последните две десетилетия са публикувани над 73000 научни статии средно по 100 страници на ден, но все още не е постигнат никакъв значителен клиничен прогрес. Причината, поради която лечението може би е невъзможно, е, защото изгубените когнитивни функции при пациентите с болест на Алцхаймер се дължат на фатално увредени невронни мрежи, а мъртвите нервни клетки не могат да бъдат съживени. Следователно, заместването с нови мозъчни клетки – дори и да беше технически възможно, не може да се направи без да се създаде нова персонална идентичност. Човек може и да живее, но наистина ли е излекуван, ако идентичността му е загубена завинаги?
Развитието на лекарства, които се опитват да изчистят плаките от мозъчната тъкан в напреднал стадий на дегенерация има толкова смисъл, колкото изкарването на надгробните плочи с булдозер в опит да се съживят мъртвите. Дори и ако фармацевтичните компании измислят как да спрат по-нататъшната прогресия на заболяването, много жертви на Алцхаймер може и да не изберат да живеят без да разпознават семейството си, приятелите си или себе си в огледалото.
По този начин, превенцията на болестта на Алцхаймер може да бъде ключът, точно както мозъчният удар или сърдечният удар могат да бъдат значително предотвратени, можем да си представим, че деменцията при Алцхаймер е като „умствен удар“. Умственият удар, както сърдечния удар или инсулта, трябва да бъде предотвратен чрез контролиране на съдовите рискови фактори, като високото кръвно налягане и холестерола, контролиране на хроничната хипоперфузия на мозъка, липсата на достатъчен приток на кръв към мозъка през годините преди появата на болестта на Алцхаймер, което означава здравословно хранене, физически упражнения и умствени упражнения.
Ето потенциалния брой случаи на Алцхаймер, които могат да бъдат предотвратени всяка година в САЩ, ако успеем да намалим само процента случаи на диабет с 10%… защото диабетът е рисков фактор за поява на болестта на Алцхаймер. Също както високото кръвно налягане, затлъстяването, депресията, липсата на движение, пушенето, липсата на упражнения за мозъка. Като цяло, малкото намаляване на всички тези фактори потенциално може да предотврати стотици хиляди скърбящи семейства.
Ако се установи, че променливи фактори, като храненето, могат изключително да променят риска от поява на Алцхаймер до степента, предложена от това изследване, то тогава всички ние бихме се радвали на последиците.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/preventing-alzheimers-with-lifestyle-changes
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Медицина, основана на научни доказателства или предубедена към научните доказателства?

Сензационното проучване на д-р Еселстин, което доказва, че дори тройното съдово коронарно артериално заболяване може да бъде излекувано с растително хранене, е критикувано заради малкия си мащаб, но причината, поради която сме свикнали да виждаме такива големи проучвания, е че те обикновено показват незначителни ефекти. Производителите на лекарства може би трябва да проучат 7000 души, за да покажат едва статистически значим 15% спад в исхемичните инциденти на група пациенти, докато Еселстин получил 100% спад при тези, които се придържали към диетата, още по-убедителни доказателства, като се има предвид, че онези 18 участници са преминали през 49 коронарни инцидента, като например инфаркти, през последните осем години преди да започнат диетата. И това са най-лошите от най-лошите случаи, при които хирургическата намеса не е била успешна. И така, когато ефектите са толкова големи, колко хора ви трябват?
Преди 1885 г. симптоматичния бяс бил смъртна присъда до 6-ти юли, когато малкият Джоузеф Майстер станал първият човек, ваксиниран с експерименталната ваксина против бяс на Пастьор. Резултатите от това и още един друг случай били толкова драстични, в сравнение с предишния опит, че новото лечение било прието с проучване върху двама души. Толкова драстични, в сравнение с предишния опит, че не било необходимо никакво контролирано проучване. Вие бихте ли искали, след като са ви инжектирали с болно от бяс куче, да участват в рандомизирано контролирано проучване, след като присъствието в контролната група има сигурна вероятност от „най-ужасната смърт“? За съжаление, такъв въпрос не е изцяло реторичен.
През 70-те години на миналия век революционното лечение за бебета с незрели бели дробове, наречено ECMO – екстракорпорална мембранна оксигенация – трансформирало смъртността при тези бебета от 80% до 20% за почти една нощ, от 80% мъртви до 80% живи. Въпреки този драматичен успех, те се чувствали принудени да извършват рандомизирано контролирано проучване. Не искали да го направят. Знаели, че така ще обрекат бебетата на смърт. Чувствали се задължени да извършат такова проучване, защото твърдението им, че ECMO действа, ще има много малко тежест сред техните колеги по медицина, освен ако не е подкрепено от рандомизирано контролирано проучване.
И така, в детската болница на Харвард 39 бебета били рандомизирани, като едни получават ECMO, а другите не, просто им се предписва конвенционалната медицинска терапия. Решили да спрат проучването след четвъртия смъртен случай, за да не убиват прекалено много бебета. И това и направили. Проучването било спряно след четвъртия смъртен случай с конвенционална медицинска терапия, в който момент девет от деветте ECMO бебета оцелели. Представете си, че сте родител на едно от тези четири мъртви деца. Също както човек би могъл да си представи, че е детето на родител, който е починал от конвенционална медицинска или хирургична терапия за сърдечно заболяване.
Студентите по медицина в САЩ учат много малко за храненето. Още по-лошо, тяхното обучение всъщност ги кара да са предубедени към проучванията, които показват силата на хранителния подход към управление на болестта, което ги насърчава да игнорират всяка информация, която не идва от двойно тайни, рандомизирани контролирани проучвания. И все пак човешките същества не могат лесно да бъдат заслепени от намесата в храненето. Те са склонни към това да забелязват с какво се хранят. Като резултат лекарите могат да бъдат предубедени в полза на лечението с лекарства и против хранителните интервенции за лечение на хронични заболявания.
Медицината, основана на научни доказателства, е хубаво нещо. Медицинската професия обаче може да се фокусира твърде много върху един вид доказателства, изключвайки всички останали, като така пада до положението на медицина, която игнорира повечето истински важни доказателства.
И сърдечните заболявания са идеалният пример. При едно достатъчно здравословно растително хранене, главната причина на смърт на хората може просто да спре да съществува. Проучването на Корнел-Оксфорд-Китай показва, че дори малки количества животински храни са свързани с малко, но измеримо увеличение на риска от някои хронични заболявания.
С други думи, причинно-следствената връзка между хранителните модели и заболяването на коронарните артерии вече е добре установена преди Орниш и Еселстин да започнат своите клинични проучвания. Стойността на техните проучвания не се състои толкова в представянето на доказателства, че такива промени в храненето ще бъдат ефективни, а в това да покаже, че лекарите могат да убедят своите пациенти да направят такива промени, и също да предостави интересни данни за скоростта и мащаба на промените при тежки атеросклеротични лезии като резултат на терапиите в храненето.
Така че всички оплаквания, че тези проучвания са малки или са открити, просто са неуместни, защото доказателствата за ролята на храненето в причиняването на атеросклероза, са вече огромни, поставянето на пациента в контролна група със стандартен за американците начин на хранене, може да се счита за нарушаване на изследователската етика.
Доказателствата за стойността на растителното хранене за лечение на хроничните заболявания е достъпно в медицинската литература от десетилетия: Кемпнер в Дюк, Джон Макдугъл, Лекарският комитет за отговорна медицина. Денис Бъркит ни предупреди, че стандартната диета на Запада е и стандартната причина за смърт и увреждане в Западния свят от десетилетия. И все пак лекарите в САЩ все още пълнят линейките в подножието на скалата, вместо да строят огради на върха.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/evidence-based-medicine-or-evidence-biased
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

По-дълъг живот с ходене пеш

Липсата на физическа активност се определя като най-големия обществен здравен проблем на 21-ви век. Разбира се, просто защото някой го нарича така, не означава, че е вярно. Всъщност липсата на физическа активност се нарежда на номер 5 по отношение на рисковите фактори за смърт и номер 6 по отношение на рисковите фактори за увреждания. Храненето е най-големият убиец, последвано от тютюнопушенето.
Но все пак има неопровержими доказателства за ефективността от редовна физическа активност в превенцията на няколко хронични заболявания – сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, хипертония, затлъстяване, депресия и остеопороза, както и преждевременна смърт, добавяйки допълнително една или две години към продължителността на живота ни, което ни помага и да добавим години към нашия живот и преди всичко живот към нашите години. Наистина може би това е оцеляване на най-силните.
Колко трябва да спортуваме? Като цяло, отговорът е колкото повече, толкова по-добре. Понастоящем повечето здравни и фитнес организации препоръчват минимум хиляда калории, изгаряни от упражнения на седмица, което се равнява на ходене пеша по един час на ден пет дни в седмицата, но седем дни в седмицата може и да е по-добре по отношение на удължаването на живота на човек. Умерената интензивност може практически да се дефинира по теста на разговора, не на пеенето, при който все още можете да водите разговор, но ще се задъхвате, ако се опитате да пеете.
Движението е толкова важно, че липсата на ходене пеша по един час на ден се счита за високо рисков фактор, наред с тютюнопушенето, прекомерното пиене на алкохол и затлъстяването. Наличието на някое от тези неща ефективно ни застарява с три до пет години по отношение на риска от преждевременна смърт, въпреки че интересното е, че тези, които ядат зелени зеленчуци ежедневно, изглежда нямат такова увеличение на риска. Но дори и хората със заседнал начин на живот, които ядат броколи, да живеят толкова дълго, колкото ходещите пеша, съществуват множество спомагателни здравни ползи от физическата активност, толкова много, че лекарите са окуражавани да я предписват, за да сигнализират на пациента, че движението е лекарство, всъщност мощно лекарство.
Изследователи от Лондонското училище, Харвард и Станфорд сравнили движението с лекарствени интервенции и установили, че движението често действа също толкова добре, колкото лекарствата за лечение на сърдечни заболявания и инсулт и за превенция на диабет. Разбира се, няма много пари за финансиране на изследвания върху движението, така че една опция би била да изискваме на фармацевтичните компании да сравняват всяко ново лекарство с движението. В случаите, в които опциите за лекарства осигуряват само скромни ползи, пациентите заслужават да разберат относителното въздействие, което физическата активност може да има върху тяхното състояние. Можем да хвърлим и храненето в микса. Да, Агенцията за контрол на храните и лекарствата може да каже на фармацевтичните компании, че новото им лекарство побеждава плацебото, но действа ли то толкова добре, колкото кейла?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/longer-life-within-walking-distance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали пластмасовите микрочастици в морската храна носят риск от рак?

Притесненията не са чак толкова свързани с изхвърлянето на хилядите бутилки, колкото с малките пластмасови микрочастици, което повдига въпроса и за рака. Чакайте малко, какво общо има пластмасата с рака? Още през 50-те години на миналия век изследователите са забелязали, че когато увият бъбреците на плъховете с целофан – за да предизвикат високо кръвно налягане – накрая неволно причинили рак. Ракът започнал да се развива около целофана. И така, опитали се да напъхат всякакви видове пластмаса под кожата на гризачите и всички те развили злокачествени тумори. И след това, ако давате на плъховете малко пластмасови микрочастици, до 6% от частиците навлизат в кръвния им поток в рамките на 15 минути.
И така, възможно ли е цялото това замърсяване с микрочастици да е една от причините, поради които виждаме увеличен брой тумори при дивите животни? Може би глобалното нарастване на раковите заболявания при дивите животни трябва да ни служи като „аларма“.
Няма как да знаем дали причината е самата пластмаса или някоя от химическите добавки, като BPA, в които е вината. Може би само една пластмасова частица в контакт с тялото причинява някакво механично дразнение, което е отвъд химическото влияние на пластмасата като носител на възможни канцерогени. Някои пластмаси сами по себе си могат да причиняват рак, но всички видове пластмаса лесно натрупват вредни химикали и устойчиви пестициди като ДДТ, ПХБ, химикали, забавящи горенето, увеличавайки тяхната концентрация постоянно. Този процес е обратим, тъй като микрочастиците освобождават замърсителите при поглъщане.
Така че пластмасовите отпадъци могат да служат като вектор, който пренася постоянни, биоакумулиращи и токсични вещества от водата към храната. „Известно е, че пластмасата концентрира замърсяване от [водата] с коефициент до един милион пъти, както е например при ПХБ. Всъщност това е един от начините, по който учените в областта на околната среда правят проби за нивата на замърсяването; те използват пластмаса, за да привлекат замърсителите.
Проблемът е, че пластмасата след това поема всички тези токсини и после отива и ги депозира във водната хранителна верига, където те могат след това да се изкачат по хранителната верига и да достигнат до хората. Но това беше само на теория… до сега. Химичните замърсители, които се прилепят към погълнатите микрочастици от продуктите за лична хигиена, наистина се натрупват в рибата. Колко по-дълго храните рибата със замърсени микрочастици, толкова по-високи ще са нивата на замърсяване на месото на рибата. Така че можете да видите как нивата на замърсяване могат след това да се концентрират в хранителната верига с максимално излагане при хищници от най-висок ранг, като косатките или хората. Херингата може да изяде цял куп скариди, треската изяжда цял куп херинги, след това халибутът или рибата тон изяждат цял куп трески и можем да се досетим както става накрая.
Знаем, че погълнатата пластмаса може да транспортира опасни химикали към рибата, които се натрупват и могат да причинят натравяне на черния дроб и патология при рибата. Ами при хората? Знаем, че в САЩ, от всички категории храни рибата има най-високи нива на ПХБ, диоксини и други замърсители, но в тази страна не се яде кой знае колко риба; така че, наистина ли това е проблем?
Ами, трудно е да се създаде приемлив дневен прием на такива химикали, но Световната здравна организация препоръчва да останем под една до четири единици на ден (измерено в пикограма на токсични еквиваленти). Европейският съюз излезе с по-малка цифра, не повече от две на ден средно, а в САЩ вече сме надминали това; така че има известна загриженост относно токсичността от ПХБ, като се имат предвид сегашните нива на ПХБ и пластмасовите отпадъци, които замърсяват океана. Няма „място“ за допълнително натоварване с ПХБ; и така, какво можем да предприемем?
Ами, можем да практикуваме намаляване, повторно използване и рециклиране на пластмасовите предмети, например да пазаруваме с платнени чанти за многократна употреба. На ниво политика можем да забраним употребата на пластмасови микрочастици в козметиката и продуктите за лична хигиена. Въпреки че в идеалния случай всички държави трябва да го направят заедно, тъй като пластмасовите отпадъци, изхвърлени където и да е по земята, могат накрая да стигнат до океаните, където ще пътуват по света. Така че, каквито и стратегии да се приемат, международното сътрудничество ще бъде от изключително значение за ограничаване на риска за океаните и риска за хората от яденето на морски дарове.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-microplastics-in-seafood-a-cancer-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев