Икономичната теория за гените – оцеляване на най-дебелите

Казано е, че нищо в биологията не е логично освен в светлината на еволюцията. Известният принос на генетиката към затлъстяването може да бъде малък, но в определен смисъл може да се оспори дали всичко е причинено от нашите гени. Излишната консумация на налични калории може да е резултат от нашето ДНК.
Ние сме родени, за да ядем. През по-голямата част от човешката история и отвъд нея, ние сме съществували в положение на оцеляване, в контекста на непредвидими липси. И затова сме програмирани с със силно желание да ядем толкова, колкото можем, докато можем, и просто да съхраняваме останалото за по-късно. Достъпът до храна никога не може да се вземе за даденост, така че тези, които ядат повече в момента и са най-добри в съхраняването на повече мазнини в бъдеще, могат да оцелеят по-добре при последващи липси и да го предадат на следващите поколения. И така, поколение след поколение, хилядолетие след хилядолетие, хората с по-малко апетит ще умрат и тези, които се тъпчат, може селективно да живеят достатъчно дълго, за да предадат тяхната генетична предразположеност към хранене и съхранение на повече калории. Може би по този начин сме еволюирали в такива лакоми машини за консервиране на калории. Сега, след като вече не живеем в такива трудни времена, обаче, вече не сме толкова слаби и елегантни.
Това, което описах, е концепцията за „икономичните гени“, предложена през 1962 г., предположението, че затлъстяването е резултат от несъответствие между съвременната среда и средата, в която сме еволюирали. Сега сме като полярни мечки в джунгла. Всичката тази козина и мазнини може и да помогнат на Северния полюс, но определено ще са неблагоприятни в Конго. По подобен начин склонността за трупане на килограми може и да е била от полза в праисторическите времена, но може да се окаже пречка, когато биологията ни, изваяна на основа на липси, попаднала в земята на изобилието. Нека не бъдем лакоми или мързеливи. Затлъстяването може просто да бъде нормална реакция към ненормална среда.
Голяма част от нашата физиология е настроена да се намира в рамките на тесен обхват от долна и горна граница. Ако ни стане много топло, започваме да се потим; ако ни стане много студено, треперим. Тялото ни има механизми, чрез които да ни поддържа в баланс. За разлика от това, тялото ни не намира никакъв смисъл да развива горна граница за натрупване на телесни мазнини. В началото може да е имало еволюционен натиск, който да ни поддържа леки и пъргави заради лова, но благодарение на неща като оръжия и огън не се е налагало да се надбягваме с много саблезъби тигри през последните два милиона години. Това може да е оставило гените ни с едностранчивия селективен натиск да гуляйстват при всеки забелязан залък храна и да трупат колкото е възможно повече калории върху тялото ни.
Това, което преди е било техника за адаптиране, сега е проблем, или поне така казва хипотезата за икономичните гени, която възникнала преди повече от половин век. Тя осигурява просто и елегантно обяснение на съвременната епидемия със затлъстяването и бързо е приета от учените и миряните. Въпреки че Нийл по-късно се оттегли от първоначалното предложение, въпреки че си остава най-вече на теория, основното твърдение си остава до голяма степен прието от научната общност. И последствията са дълбоки.
През 2013 г. Американската медицинска асоциация гласува за класифицирането на затлъстяването като заболяване, против съвета на собствения си Съвет за науката и общественото здраве. Не че непременно има значение как го наричаме; всяко друго наименование би довело до също толкова много диабет. Но диабетът означава дисфункция. Лекарствата и операциите при затлъстяване не коригират никоя аномалия на човешката физиология. Тялото ни прави просто това, за което е създадено в лицето на излишните калории. Вместо някакво заболяване, затлъстяването е до голяма степен нормална реакция от нормални хора при ненормална ситуация. Над 70% от американците сега са затлъстели, така че това е буквално нормално.
Едно тяло, което наддава тегло, когато има излишни калории за консумация, има нормално поведение. Усилията за справяне с такова наддаване на тегло с лекарства или операция не са усилия за коригиране на аномалия в човешката физиология, а по-скоро за деконструиране и реконструиране на нормалните функции в ядрото.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-thrifty-gene-theory-survival-of-the-fattest
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на гените в епидемията със затлъстяването

До ден-днешен около 100 генетични показателя са свързани със затлъстяването. Но ако съберем всички заедно, като цяло те са причина за по-малко от 3% от разликата в индекса на телесната маса между хората. „Генът на надебеляването“, за когото може би сте чували, се нарича FTO, съкратено от английски, свързан с мазнинна маса и затлъстяване, е генът, който е най-много свързван със затлъстяването, но той е причина за по-малко от 1% от разликата между хората, едва 0,34%.
FTO кодира един протеин в мозъка, който изглежда влияе върху апетита ви. И вие ли сте един от милиардите хора, които имат мутация в гена FTO? кой го е грижа, след като изглежда, че това води до разлика в приема само на няколкостотин допълнителни калории на година. Енергийният дисбаланс, който води до епидемията със затлъстяването, е резултат от приема на стотици допълнителни калории на ден. И това е генът, за който се знае, че има най-голям ефект досега. Шансът за точно предричане на риска от затлъстяване, въз основа на статуса на FTO, е съвсем малко по-добър, отколкото шанса при хвърляне на монета. С други думи, не, тези гени не ви карат да изглеждате дебели.
Когато става въпрос за затлъстяване, силата на вашите гени не е нищо в сравнение със силата на вашата вилица. Дори малкото влияние, което има FTO генът, изглежда е по-слабо сред хората, които са физически активни и то може да се премахне напълно при хората, които се хранят по-здравословно. FTO изглежда засяга само хората, които се хранят с повече наситени мазнини, които се съдържат предимно в месото, млечните продукти и преработените храни. Хората, които се хранят по-здравословно, изглежда нямат по-висок риск от наддаване на тегло, дори и да са наследили „гена на надебеляването“ и от двамата си родители.
Физиологично, статусът на гена FTO не изглежда да повлиява върху способността ви да отслабвате. Психологически, обаче, знаейки, че имат повишен генетичен риск от затлъстяване, някои хора се мотивират да се хранят и живеят здравословно, но това може да докара някои да вдигнат ръце във въздуха и да се оставят на мисълта, че това е наследствено в семейството. Затлъстяването наистина има обикновено се предава в семейството, но същото важи и за лошото хранене.
Сравнението между теглото на биологичните и осиновените деца може да помогне да се разкрие приноса на начина на живот и на гените. Децата, които израстват с двама биологични родители с наднормено тегло се оказва, че имат 27% по-голяма вероятност самите те да са с наднормено тегло, докато осиновените деца, поставени в дом с двама родители с наднормено тегло имат 21% по-голяма вероятност да са с наднормено тегло. Така че гените наистина играят роля, но това предполага, че причината е по-скоро средата, в която живеят децата, а не тяхното ДНК.
Един от най-поразителните примери за силата на храната пред ДНК-то ни идва от индианците Пима. Индианците Пима в Аризона имат сред най-високите проценти затлъстяване и диабет в света. Това се приписва на техния относително ефективен генетичен фон. Склонността им да съхраняват калории може и да им е послужила добре във времена на бедност, когато са живеели само с царевица, боб и тиква, но когато областта се установила и заселила, техният източник на вода, реката Гила, била отклонена нагоре по течението. Хората, които оцелели последвалия глад, трябвало да изоставят традиционния си начин на хранене и да живеят с програми за хранене от правителството и така хроничните им заболявания скочили главоломно. Едни и същи гени, но различен начин на хранене, водят до различен резултат.
Всъщност така бил проведен един естествен експеримент. Племето Пима, което живее през границата в Мексико, произхожда от същото генетично семейство, но е успяло да запази повече от своя традиционен начин на живот, придържайки се към бобови, тортили и картофи. Едни и същи гени, но седем пъти по-малко затлъстяване и около четири пъти по-малко диабет. Гените може и да зареждат пушката, но храненето дърпа спусъка.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-genes-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ролята на движението в епидемията на затлъстяването

Затлъстяването не е нещо ново, но епидемията със затлъстяването е. Преминали сме от няколко закръглени крале и кралици, като Хенри VIII или Луи VI, известен като Луи ле Грос или Луи дебелия, към една пандемия от затлъстяване, която сега се счита за може би най-страшната и лошо управлявана заплаха за здравеопазването на нашето време. Около 37% от мъжете американци са затлъстели и 41% от жените, а краят не се вижда. По-ранните доклади предполагат, че поне увеличаването на затлъстяването е намаляло, но това не е така. По подобен начин мислехме, че най-накрая се справяме с проблема с детското затлъстяване 35 години след постоянни лоши новини, но лошите новини продължават. Затлъстяването при децата и подрастващите продължава да се увеличава, сега, за четвърто десетилетие.
През последния век затлъстяването изглежда е скочило десет пъти, от 1 на 30, сега 1 на 3-ма, но това не е постоянен възход. Изглежда нещо се е случило около края на 70-те години, не само тук, а навсякъде по света. Епидемията със затлъстяването се случва по едно и също време навсякъде по света в най-развитите страни през 70-те и 80-те години. Фактът, че бързото увеличаване изглежда почти едновременно в целия индустриализиран свят, предполага обща причина. Каква може да е тази причина?
Всяка потенциална причина би била глобална в своята природа и съответства на подема на епидемията. Така че промяната трябва да е започнала преди 40 години и да се е разпространила бързо по света. Нека видим какви са различните теории. Например, някои обвиняват промените в нашата „вградена среда“, промени в планирането на града, които са направили обществата по-малко склонни да вървят пеша или да карат велосипед, да пазаруват. Но това не отговаря на нашите критерии за правдоподобна причина, защото не е имало универсална, едновременна промяна в съседните страни в един и същ период.
Ако направим запитване на стотици политици, повечето смятат, че липсата на лична мотивация е причина за епидемията на затлъстяването. Но виждате колко малко смисъл има в това? Тук в САЩ, например, затлъстяването се е увеличило навсякъде в края на 70-те години. Казвате ми, че всеки един сектор от цялото население е пострадал един вид едновременно от липса на воля? Всяка възраст, пол и етническа група с всички свои различни подходи и опит, едновременно са загубили колективния си капацитет за самоконтрол по едно и също време? По-правдоподобна причина от глобална промяна в природата на нашите характери би била някаква глобална причина в природата на нашия живот.
Хранителната индустрия обвинява липсата на активност. „Ако всички потребители се движат“, казва CEO-то на Пепси, „затлъстяването няма да съществува.“ Кока-кола прави още една крачка напред и похарчва 1,5 милиона долара, за да създаде Глобална мрежа на енергийния баланс, която да омаловажи ролята на храненето. Издадените имейли показват, че компанията е планирала да използва преднината си, която да служи като оръжие за промяна на разговорите за затлъстяване във войната си с обществеността на здравеопазването.
Тактиката е толкова често срещана сред компаниите за храни и напитки, че си има име: лийнуошинг (надценяване на полезните свойства на даден продукт). Чували се за грийнуошинг, при който компаниите измамно претендират, че са екологично настроени. Е, лийнуошинг е терминът, използван да опише компаниите, които се опитват да се позиционират като помагащи за разрешаване на кризата със затлъстяването, когато вместо това те директно допринасят за него. Наистина, най-голямата компания за хранителни продукти в света, например Нестле, е променила имиджа си на „водещата компания в света за здравословно хранене и добро физическо състояние.“ Да, тези Нестле, производителите на Cookie Crisp бисквитите и над 100 различни марки захарни изделия, включително Butterfinger, Кит Кат, Goobers, Gobstoppers, Runts и Nerds. Друг техен лозунг е „Добра храна, добър живот.“ Техните Raisinets може и да съдържат някакви плодове, но на мен ми приличат по-скоро на Уили Уонка, отколкото на нещо полезно. Нека видим „Какво прави Нестле за проблема със затлъстяването?“ на тяхната интернет страница, „Прочетете повече за програмата на Нестле за здрави деца“, връзката ни води към грешка „Страницата не е намерена“.
Постоянното корпоративно промотиране на прекомерното акцентиране върху липсата на физическа активност изглежда работи. В отговор на едно запитване от Харис: „Коя от следните смятате за основни причини за увеличаване на затлъстяването?“, голяма част от хората избрали липсата на движение, докато само 34% избрали прекомерната консумация на калории. Това всъщност се смята за най-често срещаното погрешно схващане относно затлъстяването. Научната общественост е стигнала до относително решително заключение, че факторите, управляващи приема на калории влияят много повече на цялостния калориен баланс. По-скоро причината е бързото хранене, отколкото бавните ни движения.
Има сериозни дебати в научната литература дали промените във физическата активност имат някаква роля изобщо в епидемията със затлъстяването. Увеличаването на приема на калории на човек е повече от достатъчно, за да обясни епидемията със затлъстяването в САЩ и в останалата част от света. Всъщност, ако изобщо има значение, нивото на физическа активност през последните няколко десетилетия всъщност се е покачило както в Европа, така и в Северна Америка. По ирония на съдбата, това всъщност може би е резултат от допълнителната енергия, която е нужна за придвижване на по-тежките тела, което го прави следствие по-скоро от проблема със затлъстяването, а не причината.
Официалните тренировки са само малка част от общата дневна активност обаче. Помислете за това колко повече физическа дейност са извършвали хората преди на работното място, във фермата или дори вкъщи. Не е само промяната в цвета на якичката от син на бял. Увеличаването на автоматизацията, компютризацията, механизацията, моторизацията и урбанизацията всички са допринесли към по-заседнал начин на живот през последния век. Но това е проблемът с теорията. Промените в местоработата и настъпването на устройства, спестяващи труда, са постепенни и до голяма степен предхождат драстичното скорошно увеличение на телесното тегло по света. Пералните, прахосмукачките и модел Т са изобретени още преди 1910 г. Наистина, когато се изследват с най-модерните методи за измерване на постъпващата и изразходващата се енергия, се оказва, че причината е приемът на калории, не физическата активност, по отношение на предричането на затлъстяването с времето.
Честото погрешно схващане, че затлъстяването се дължи най-вече на липсата на движение, може би е не само доброкачествена заблуда. Личните теории за причинно-следствена връзка изглежда влияят върху теглото на хората. Тези, които обвиняват недостатъчното движение, има значително по-голяма вероятност да са с наднормено тегло. Ако ги поставите в една стая с шоколад, се наблюдава, че те ще консумират повече сладко.
Хората, които са на това мнение, може да са различни и по други начини, обаче. Искам да кажа, че няма как да докажете причинно-следствена връзка, докато не направите изследване. И наистина, хората, разделени в група, която да прочете статия, внушаваща, липса на активност, се оказва, че приемат значително повече сладко отколкото тези, които са прочели изследвания, обвиняващи начина на хранене. Едно подобно проучване очевидно открива, че хората, на които им се представя проучване, което обвинява гените, впоследствие започнали да ядат значително повече бисквити. Статията била озаглавена „Непреднамерен начин, по който гените на надебеляването могат да ви направят дебели.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-role-of-diet-vs-exercise-in-the-obesity-epidemic
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кои са най-добрите храни?

Вместо да гледаме само отделни проучвания или отделни прегледи на проучвания, какво ще кажете да разгледаме преглед на прегледите? В последното видео покрихме напитките, като повечето от прегледите, които установяват някакви ефекти, откриват поне някакви ползи от чая, кафето, виното и млякото, но не и от подсладените напитки, като сода. Както сме разглеждали и преди в дълбочина, този подход не е идеален. Той не взима предвид неща като конфликти на интереси, като например финансиране на проучвания от индустрията, но може и да предложи интересна гледна точка върху наличното в медицинската литература. Какво показват данните за хранителните групи?
Ще забележите първото нещо, което авторите направили, било да разделят групи растителни храни и групи животински храни. С цел най-подробен преглед, можем да видим пълните резултати. Повечето проучвания върху целите растителни храни показват предпазни или най-малкото неутрални ефекти, докато повечето прегледи на животинските храни идентифицират вредни ефекти за здравето или в най-добрия случай, неутрални ефекти.
Нека разгледаме обаче нещата. Растителните храни винаги се нареждат на челни места, отразявайки общите резултати, но животинските храни варират значително. Както можете да видите, ако не бяха млечните и рибата, животинските храни ще се класифицират изцяло като неутрални или негативни.
Говорих за ефектите от финансирането на млечната индустрия в последното си видео, както и за ефектите от заместването. Хората, които пият мляко, има по-малка вероятност да пият сода, напитка, която е още по-осъждана навсякъде по света, така че защитните ефекти може би са относителни и произлизат не непременно от това, което се консумира, а по-скоро от това, което се отбягва. Това може най-добре да обясни и откритията относно рибата. В крайна сметка прототипичният избор е между пилешкото месо и рибата, а не между пилето и нахута.
И нито един преглед не е установил защитен ефект от консумацията на пилешко. Дори индустрията за сода може да измисли 14% защитни ефекти, но въпреки цялото това финансиране от националния съвет по пилешкото месо и американския борд на яйцата, пилешкото и яйцата.
Също така, както калцият в млечните продукти, в рибата също има здравословни съставки: дълговерижните омега 3 мастни киселини. Не за здравето на сърцето. В най-подробната систематична оценка на ефектите от омега 3 мастни киселини върху сърдечно-съдовото здраве до ден-днешен, увеличаването на мазнините от рибено масло имат много малък или почти никакъв ефект върху сърдечно-съдовото здраве. Всъщност, ако изобщо има нещо, то това са растителните омега 3, които се съдържат в лененото семе и орехите, и те именно имат защитен ефект. Но дълговерижните омега 3 са важни за здравето на мозъка. За щастие, също както имаме най-добрите източници на калций, които не произлизат от млякото, има и незамърсени източници на дълговерижни омега 3 мастни киселини, EPA и DHA.
Изводът е, че когато става въпрос за заболявания, свързани с начина на хранене, както е затлъстяването, диабет тип 2, ментално здраве, здравето на костите, сърдечно-съдови заболявания и рак, дори и да зарежете всички животински храни и да пренебрегнете всякакви ефекти, установени от финансиране на индустрията, и вземете предвид само съществуващите налични доказателства, девет от десет компилации проучвания показват, че целите растителни храни са най-малкото не вредни, докато осем от десет прегледа върху животинските продукти установяват, че те не са полезни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-are-the-best-foods
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кои са най-полезните напитки?

Една фраза, която чувате постоянно да се повтаря във видеата и книгите ми е „най-добрият наличен баланс на доказателства.“ Какво означава това? Когато се вземат важни решения на живот и смърт, като например с какво е най-добре да се храним ние и семействата ни, не е толкова от значение какво казва едно-единствено проучване, а по-скоро какво казва общо рецензираната наука с всички проучвания взети заедно.
Индивидуалните проучвания могат да водят до заглавия като това.
За да разберем дали наистина има връзка между тютюневия дим и рака на белите дробове, би било по-добре да погледнем един преглед или мета анализ, който компилира множество проучвания заедно. Проблемът е, че някои прегледи казват едно нещо – вдишването на цигарения дим от други хора е причина за рак на белите дробове – а някои прегледи казват друго, че ефектите от цигарения дим са незначителни и още повече, такива разговори могат да предизвикат нерационални страхове, и хей, докато сме на тази тема, можете да пушите директно по 4-5 цигари на ден и да не се притеснявате за нищо, така че горе главата.
Защо прегледите върху изследванията достигат до толкова различни заключения? Ами, както можете да си представите, около 90% от прегледите, написани от изследователи, наети от тютюневата индустрия, казват, че цигарите не са вредни, въпреки че получаваме точно противоположния брой с независими прегледи. Прегледите, написани от изследователи от тютюневата индустрия имали 88 пъти по-голям шанс да заключат, че тютюневият дим е безвреден. Всичко това е част от тяхната умишлена корпоративна стратегия да опровергаят науката, за да могат с други думи да развият и навсякъде да популяризират доказателствата, че тютюневият дим е безвреден.
Добре, но не може ли просто да се придържаме към независими прегледи? Проблемът е, че изследователите, финансирани от индустрията, има всякакви хитри начини да излязат от конфликти на интереси, така че е трудно да се проследят парите. Но дори без да знаем кой какво е финансирал, повечето прегледи все пак заключават, че цигареният дим е вреден. И така, също както едно-единствено проучване може да не е толкова полезно, както прегледа на съвкупност от проучвания върху една тема, един-единствен преглед може да не е толкова полезен, колкото съвкупност от прегледи. Така че, прегледът на прегледи, като този например, може да ви даде по-добра представа за това къде е най-добрият баланс на доказателства. В този случай, вероятно е най-добре да не вдишвате.
Не би ли било хубаво, ако имаше прегледи на прегледите за различни храни? Воала! Подробен преглед на мета анализи и систематични прегледи върху връзката между групите храни и напитки и основните хронични заболявания, свързани с храненето. Нека започнем с напитките. Напитките са класифицирани в три категории: предпазващи, неутрални или увреждащи. Първо, чай и кафе. И в двата случая повечето прегледи за което и състояние да са, установили, че и двете напитки имат предпазна роля. Но можете да видите как това подкрепя моята препоръка да изберете чай пред кафето. Всяка чаша кафе е изгубена възможност да пиете нещо дори още по-полезно, чаша зелен чай.
Не е изненада, че газираните напитки са накрая на списъка, но все пак, 14% от прегледите споменават за предпазната роля на содата? Ами, повечето били препратки към статии като тази: едно проучване, което установило, че момичетата в 8-ми клас, които пият повече сода, са по-слаби отколкото момичетата, които пият по-малко. Добре, но това е просто определен момент във времето. Кое мислите, че е по-вероятно, дебелите момичета да са по-тежки, защото са пиели по-малко сода или че те са пиели по-малко сода със захар, защото са били по-тежки? Въздържането от сода може следователно да е следствие на затлъстяването, а не причина, но все пак содата се означава като предпазна; има предпазна връзка.
Грешките около проектирането на проучването може също да са свързани с тези цифри. Този преглед на прегледите бил публикуван през 2014 г., преди революцията в разбирането ни за изпаряващите се ползи за здравето от алкохола, което предполага, че предполагаемите ползи за здравето от „умерената консумация“ на алкохол може най-накрая да са паднали, благодарение от части на системната грешка в погрешното класифициране на бивши пиячи, сякаш са били въздържащи се от алкохол през целия си живот, както разкрих подробно в последната си видео поредица по случая. Понякога има необясними връзки обаче. Например, едно от проучванията върху безалкохолните напитки установява, че прекомерната консумация на сода е свързана с по-нисък риск от определен вид рак на хранопровода.
Не ми казвайте, че проучването е било финансирано от Кока-кола? Проучването е било финансирано от Кока-Кола! Това помага ли с обяснението на тези проучвания върху млякото с положителни резултати? Дали всички те са били финансирани от комитета за млечни продукти? Повече конфликти на интереси се откриват сред проучванията върху млякото отколкото проучванията върху содата, като проучванията, финансирани от индустрията на всички такива напитки е приблизително четири до осем пъти по-вероятно да са в полза на финансовите интереси на спонсора на проучването.
Ако оставим настрани предубеденото финансиране, обаче, има и легитимни причини за защитните ефекти, свързани с консумацията на мляко. В крайна сметка, хората, които пият повече мляко, като напитка може би пият по-малко сода, която е още по-вредна, ето защо са напред. Но може да има повече от единствено относителни ползи. Връзката между содата и рака изглежда малко незначителна, не само поради връзката с колата, но е трудно да си представим биологично обясним механизъм, където дори нещо толкова осъждано, както е тютюнопушенето, не е навсякъде лошо. Както сме говорили и преди, над 50 проучвания безусловно са открили защитна връзка при Паркинсон, благодарение на никотина. Дори и цигареният дим може да има защитен ефект. Разбира се, все пак е добре да го избягвате. Това може да намали риска от Паркинсон, но да увеличи риска от дори още по-смъртоносен мозъчен инсулт, да не споменаваме рак на белия дроб и сърдечно-съдово заболяване, което е убило милиони американци от публикуването на доклада на ръководителя на американската здравна служба на САЩ насам.
За щастие чрез прием на определени зеленчуци можем да получим някои от ползите без рисковете и същото може да е вярно и за млечните продукти. Както съм описвал и преди, консумацията на мляко е свързана с повишен риск от рак на простатата, което води до предложенията мъжете да спрат или да минимизират техния прием, но консумацията на мляко е свързана с понижен риск от рак на дебелото черво. Изглежда, че това е ефект на калция. За щастие, можем да получим най-доброто и от двете страни като приемаме растителни храни, богати на калций, като например зеленолистни и бобови. Какво заключава нашият преглед на прегледите за такива растителни храни в сравнение с животинските храни? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-are-the-best-beverages
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Чай от хибискус и растителното хранене при хипертония & можем ли да прекалим с чая от хибискус?

Най-новото проучване, което разглежда хибискуса при затлъстяване и дава хибискус на хора с наднормено тегло, установява намаление на телесното тегло, но след 12 седмици прием на хибискус, хората отслабнали само с 1,3 кг, и само с 600 гр повече от плацебо групата – наистина няма магически ефект.
Предполагаемите свойства за понижаване на холестерола на чая от хибискус изглеждаха малко по-обещаващи. Някои по-стари проучвания предполагат около 8% намаление при пиене на две чаши на ден за един месец, но когато всички проучвания били взети заедно, резултатите били доста размити. Това може да се дължи на факта, че само около 50% от хората изобщо изпивали като количество 2 до 5 чаши на ден, въпреки че тези, които наистина отговарят на това, могат да получат около 12% спад на холестерола, но това не може да се сравни със спад от 30%, който човек може да получи за няколко седмици на достатъчно здравословно растително хранене.
Високото кръвно налягане е там, където хибискусът наистина се отличава, заболяване, което засяга милиарди хора и убива милиони. До 2010 г. нямаше достатъчно висококачествени изследвания, които да подкрепят употребата на хибискус за лечение на високо кръвно, но сега има рандомизирани, двойно тайни проучвания с плацебо контрола, при които чаят от хибискус се сравнява с изкуствено оцветена и овкусена вода, която изглежда и има вкус на чай от хибискус, и чаят се представил значително по-добре.
Все още не сме сигурни защо действа, но чаят от хибискус изглежда ускорява производството на азотен оксид, което може да помогне на артериите ни да се отпуснат и да се разширят по-добре. Независимо от това, един актуализиран преглед признава, че ежедневната консумация на чай от хибискус може наистина значително да понижи кръвното налягане при хора с хипертония, но с колко? Как този спад на кръвното налягане се сравнява с други интервенции?
Ами, главното клинично изследване, когато става въпрос за обширна промяна на начина на живот за контрол на кръвното налягане е клиничното проучване Премиер. Осъзнавайки, че 9 от 10 американци ще развият хипертония, учените рандомизирали 800 мъже и жени с високо кръвно налягане в една от три групи. Една била контролната група, така наречената група само със съвети, при която пациентите били съветвани да отслабнат, да намалят приема на сол, да увеличат движението и да се хранят по-здравословно… ето брошура. В двете групи с интервенция на начина на живот нещата станали сериозни. 18 сесии лице в лице, групови срещи, дневници за храненето, измерване на физическа активност, калории и прием на сол. Сега, едната група се концентрирала само върху спортуването, а другата включила спортуване и диета. Вкарали диетата ДАШ, с високо съдържание на плодове и зеленчуци и с ниско съдържание на високомазнинни млечни продукти и месо. И след шест месеца постигнали спад от 4,3 единици на систоличното кръвно налягане, в сравнение с контролната група, която била малко по-добре от тази с промяна на начина на живот без диетата. Сега, няколко единици може да не звучи много – това е примерно спад на кръвното налягане от 150 на 90 към 146 на 90 – но по скалата на населението спад от 5 единици в общия брой може да доведе до 14% по-малко смъртни случаи от инсулт, 9% по-малко фатални сърдечни удари и 7% по-малко смъртни случаи като цяло на година.
Но една чаша чай от хибискус с всяко ядене не просто намалила кръвното налягане с 3, 4 или 5 единици, а със 7, от 129 на 122. И всъщност, при сравнение едно към едно с водещото лекарство за кръвно налягане, наречено Каптоприл, две чаши силен чай от хибискус всяка сутрин, с общо 5 пакетчета чай за тези две чаши, са били толкова ефективни в понижаването на кръвното налягане, колкото и началната доза от 25 мг Каптоприл, приемана два пъти на ден.
И така, толкова добър, колкото лекарството, без страничните ефекти на лекарството и по-добър от диетата и спорта? Ами, интервенциите в начина на живот били доста облекчени. Както отбелязват експертите на общественото здравеопазване, проучването Премиер изисквало само 30 минути физическа активност на ден, докато Световната здравна организация изисква по-скоро около час на ден като минимум.
И по отношение на диетата, колкото по-нисък е приемът на животински мазнини и колкото повече растителни източници на протеини се приемат от участниците в проучването, толкова по-добре изглежда действала диетата, което може да обясни защо вегетарианското хранене изглежда действа дори още по-добре и колкото по-растително е храненето, толкова по-ниско е разпространението на хипертонията.
На диетата ДАШ им е казано да намалят месото, но участниците продължили да ядат месо всеки ден, така че това ги квалифицира като невегетарианци тук в проучване 2 на адвентистите, което разглежда 89000 калифорнийци и установява, че тези, които ядат месо по-скоро веднъж седмично, имат с 23% по-ниска честота на високо кръвно налягане. Ако се спре месото като цяло, с изключение на рибата, честотата ще е с 38% по-ниска. Ако се спре напълно месото – вегетарианците имат наполовина по-малко високо кръвно, а веганите, които спират всички животински протеини и мазнини, изглежда хвърлят през прозореца три четвърти от риска си да развият тази главна причина за смърт.
Наблюдава се същото постепенно намаляване на случаите на диабет при увеличаване на растителното хранене и намаляване на излишното телесно тегло, до такава степен, че хората, които се хранят напълно растително, попадат в категорията с идеалното тегло. Но дали това е причината хората на растително хранене да имат такова идеално кръвно налягане? Може би е защото те средно са толкова слаби. И преди съм показвал как тези, които се хранят растително, имат само частица от риска от диабет, дори с едно и също тегло, дори и след проверка на индекса на телесната маса. Ами хипертонията?
Средностатистическият американец има така наречената предхипертония, което означава, че горната граница на кръвното му налягане е между 120 и 139. Не е още хипертония, която започва от 140, но означава, че е близо.
Сравнете това е кръвното налягане на тези, които се хранят с растителна храна. Не 3 единици по-ниско, не 4 единици по-ниско или дори 7 по-ниско, а цели 28 единици по-ниско. Но групата със стандартна за Америка диета, е средно с наднормено тегло и индекс на телесна маса над 26, все пак е по-добре от повечето американци, но веганите имали 21 като индекс – това е с 16,3 кг по-малко.
Така че може би единствената причина, поради която хората, които ядат месо, яйца, млечни и преработени храни, имат такова високо кръвно налягане, е защото те са с наднормено тегло, може би диетата няма нищо общо.
За да разрешим загадката, ще трябва да намерим група хора, които имат стандартната за Америка диета, но са толкова слаби, колкото веганите. За да намерят група, която е във форма и са слаби, трябвало да използват атлети, бягащи на дълги разстояния, които се хранят по същия начин в американски стил – но бягали средно по 77 км на седмица в продължение на 21 години. Те избягвали почти два маратона на седмица в продължение на 20 години. И ако правите това, винаги ще сте толкова слаби, колкото веганите – без значение какво ядете. И така, къде се намират те на тази графика? Както веганите, така и групата със стандартното хранене имали заседнал начин на живот – по-малко от един час спортуване на седмица.
Бегачите на дълги разстояния били ето тук. Така че изглежда, че ако тичате по около 1609 км всяка година, можете да започнете да се състезавате с някой веган, който само си седи на дивана. Не означава, че не можете да правите и двете, но може би е по-лесно просто да ядете растителна храна.
Антацидите, продавани без рецепта, вероятно са най-важният източник на излагане на алуминий при човека по отношение на дозата. Маалокс, например, ако се приема както е описано, може да превиши дневния безопасен лимит над 100 пъти, и никъде на етикета не се упоменава да не се приема с киселинни напитки, като например плодов сок. Приемът на антацид със сок от портокал например, може да увеличи усвояването на алуминий 8 пъти, а лимонената киселина се оказва най-лоша – киселината, която се съдържа естествено в лимона и лайма.
Също както киселите плодове могат да подобрят усвояването на желязо, което е хубаво нещо, чрез същия механизъм те могат да подобрят усвояването на алуминий, което повдига въпроса какво се случва, когато се добави лимонов сок към чай? Преди съм стигал до заключението, че количеството алуминий в чая не е проблем за повечето хора, защото той не е много усвоим, ами ако добавите лимон? Няма разлика между чая с лимон, чая без лимон и без чай като цяло по отношение на количеството алуминий в кръвта, което предполага, че пиенето на чай не допринася значително към усвояването на алуминия в тялото, независимо дали с или без лимоновия сок. Тук говорят за черен чай, зелен чай, бял чай, чай оолонг. Ами червения билков чай, хибискус? Причината, поради която се нарича кисел чай, е защото има естествени киселини в него, като лимонената киселина – може ли това да ускори усвояването на някаква част алуминий в него? Ами, по-голям процент алуминий отива от хибискуса във водата от чая, но като цяло има по-малко алуминий. Въпросът е дали после алуминият отива от водата на чая в тялото ни? Нямаме такива данни, така че по-добре да сме сигурни, отколкото да приемаме най-лошото – че алуминият от чая от хибискус, за разлика от алуминия от зеления и черния чай, е напълно усвоим. В този случай, въз основа на тези данни и лимита на безопасност на седмица от Световната здравна организация, не е добре да пием повече от 15 чаши чай от хибискус на ден. И това е изчислено за човек, който тежи около 68 кг. Така че, ако имаме 10-годишно дете, което тежи 34 кг, половин литър чай на ден би бил на теория твърде много. По-подробните изследвания наскоро предполагат, че нивата може би са два пъти по-високи, така че не повече от 1,8 литра на ден за възрастни, или 800 мл на ден за деца и бременни жени. А чаят от хибискус трябва да се избягва напълно за бебета под 6-месечна възраст – които така или иначе и трябвало да пият майчино мляко – както и деца с бъбречна недостатъчност, които не могат ефективно да го изхвърлят от организма си.
Проучването също така повдига въпроса за големите нива на манган в чай от хибискус. Манганът е основен микроминерал, жизненоважен компонент на някои от най-важните антиоксидантни ензими, но вероятно имаме нужда само от 2 до 5 милиграма на ден, а 4 чаши чай от хибискус могат да имат до 17 и средно около 10. Това проблем ли е?
Ами, жените, които получават 15 мл на ден за 4 месеца, имали подобрение само в противовъзпалителната и антиоксидантната ензимна активност. Това проучване, което използва 20 на ден по подобен начин не показва никакви странични краткотрайни ефекти, и по-важното, показва, че задържането на мангана от храната се регулира. Тялото ни не е глупаво; ако приемем прекалено много, тялото ни намалява усвояването и увеличава изхвърлянето. Така че, въпреки че хората, пиещи чай, може да изпиват 10 пъти повече манган, получават 10 пъти повече на ден, 10 или 20 милиграма на ден, нивата в кръвта им са едни и същи. И така, има недостатъчни доказателства, че манганът от храната представлява риск. Това обаче е с обикновен чай, не знаем за усвояването от хибискуса, така че по-добре да се внимателни, отколкото да поемаме риск, вероятно трябва да не превишаваме като цяло зададената доза от 10 мг на ден, което е само около 1 л за възрастни, половин литър за 34-килограмово дете. Това всъщност промени консумацията на моето семейство. Имайки предвид ползите от това нещо, аз го използвах като заместител на водата, около 2 литра на ден и блендирах листенцата хибискус вътре, не ги изхвърлях, което ефективно удвояваше съдържанието на алуминий и увеличаваше концентрацията на манган с 30%. Така че, имайки предвид тези данни, аз намалих консумацията на филтриран чай от хибискус до около 1 литър на ден.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/flashback-friday-hibiscus-tea-vs-plant-based-diets-for-hypertension-how-much-is-too-much
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Храни, които помагат за облекчаване на главоболието и мигрената

Главоболието е една от основните пет причини, поради които хората се оказват в спешното и една от водещите причини, поради които хората посещават лекарския кабинет като цяло. Едно от нещата, които можете да направите, за да го предотвратите, е да откриете какво го предизвиква и да го избягвате. Честите причини за мигрена включват стрес, пушене, глад, проблеми със съня, определени храни като шоколад, сирене и алкохол, менструален цикъл или определени промени във времето.
По отношение на лечението, свързано с храните, бащата на съвременната медицина, Уилям Ослър предлага да се опита строга растителна диета. В крайна сметка нервното възпаление, свързано с мигрените, може да се намали чрез стриктно растително хранене, тъй като много растителни храни са богати на противовъзпалителни съставки и антиоксиданти, а месните продукти имат възпалителни свойства от своя страна, но това е изследвано чак след 17 години.
Сред хората, приемали плацебо добавка, половината казали, че са по-добре, а другата половина – не. Но когато са поставени на стриктна растителна диета, те се справили много по-добре, като имали значителен спад на нивото на болка. Сега, възможно е ефектите на намаление на болката от растителната диета да са се дължали поне отчасти на намалението и на теглото; Хората отслабнали с около 4 кг през месеца на веганска диета.
Дори само понижението на съдържанието на мазнини в диетата може да помогне. Хората, които консумирали по-малко от 30 г мазнини на ден през този месец, например по-малко от две супени лъжици олио за целия ден, имали значително намаляване на честотата на главоболието, интензитета, продължителността му и нуждата от прием на лекарства, 6-кратен спад на честотата и интензитета. От три мигрени на всеки две седмици, минали само на една на месец. И под нискомазнинна храна нямали предвид бисквитки марка SnackWell’s; имали предвид повече плодове, зеленчуци, бобови. Преди хранителната индустрия действа с цел изопачаване на термина, нискомазнинно хранене означава например изяждане на една ябълка, а не на порция зърнена закуска Apple Jacks.
Сега, това била наистина нискомазнинна диета, 10% мазнини за човек, който приема 2500 калории на ден. А какво ще кажете просто за по-малко от 20% мазнини, в сравнение с по-нормална, но все пак относително по-нискомазнинна диета от обичайното? Същият значителен спад на честотата и сериозността на главоболието, включително 5-кратно намаление на пристъпите на силна болка. Тъй като интервенцията включвала намаляване поне наполовина приема на наситени мазнини, най-вече съдържащи се в месото, млякото и боклуците, изследователите заключават, че намалението на приема на наситени мазнини може да помогне с контрола на мигрената, но това не е непременно нещо, което се приема по-малко. Има вещества, съдържащи се в живите истински зелени зеленчуци, които могат да се свържат с пептид, предизвикващ мигрена, известен като CGRP. Фармацевтичните компании се опитват да измислят нещо, което да се свърже към него, но лекарствата не са успели досега, а също са и токсични, проблем, който не виждаме при зелето.
Зелените зеленчуци също съдържат и магнезий, който се намира навсякъде в хранителната верига, но е най-вече концентрират в зеленолистните зеленчуци, бобови, ядки, семена и пълнозърнести храни. Това е всъщност централният атом на хлорофила, така че можете да видите колко магнезий съдържат храните в магазините по интензитета на техния зелен цвят. Добавките с магнезий не изглежда да увеличават сериозността на мигрената, но могат да намалят броя на пристъпите, които получавате. Можете да попитате лекаря си за това да започнете да приемате 600 мг магнезиев диктрат всеки ден, но имайте предвид, че добавките с магнезий могат да причинят сериозни странични ефекти, като диария, ето защо препоръчват да го приемате така, както природата го е създала.
Има ли някои храни, които биха помогнали особено много? И преди съм говорил за джинджифил на прах. Комбинирането на кофеин с болкоуспокояващи без рецепта, като Тиленос, аспирин и ибупрофен, може да увеличи тяхната ефикасност, около 130 милиграма за главоболие вид напрежение, и 100 мг за мигрена, същото количество, което ще получите с три чаши чай, въпреки че смятам, че е просто съвпадение, че основният изследовател тук се казва Липтън.
Имайте предвид, че може да превишите дозата. Ако вземем деца и тийнейджъри с главоболие, които изпиват по един и половина литра кола на ден, ако спрат колата, могат да се излекуват на 90%, въпреки че това може би ще е ефект на Кока-колата, а не на кофеина.
И накрая, една растителна храна, която може и да не е най-добрата идея, е тази невинно изглеждаща приятелка, Каролина Рипър, най-лютата чили чушка в света. Толкова люта, че може да спука артерии в мозъка и накрая да се окажете с така нареченото гръмогласно главоболие, като например този 34-годишен мъж. Защо ли не съм изненадан, че е мъж?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/foods-that-help-headache-and-migraine-relief
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев