Най-подходящата храна при миоми


Какво ще кажете за фитохимикалите, съдържащи се в храната, като възможен превантивен и терапевтичен вариант при миоми на матката – растителни съединения със свойства да предотвратят заболяването, открити в пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, боб, грах, нахут и леща, билки, подправки, ядки и някои напитки. Мнението е, че знаем, че те могат да подпомогнат регулирането на появата, развитието и разпространението на ракови тумори, така че какво можем да кажем за доброкачествени тумора, като миомите? Повечето противоракови лекарства на пазара сега например са извлечени първоначално от растения или растителни продукти, така че защо да не се опитаме да използваме растенията и да ги насочим към възпалението или кръвоснабдяването на миомите? Дали миомите са следствие от хроничното възпаление в тялото? Е, знаем, че жените с миоми са по-склонни да ядат повече телешко и шунка и по-малко плодове и зелени зеленчуци, но целите растителни храни не просто имат противовъзпалителни свойства, но също и антиоксидантни свойства. Когато количеството свободни радикали превишава защитните ефекти на антиоксидантите, ще настъпят оксидативни щети, като този процес е замесен в редица болестни състояния, включително гинекологични състояния, като миомите.
Ако изследвате новопоявили се миоми с нормална тъкан от матката при операции с хистеректомия, миомните клетки имат значително по-малко антиоксидантни ензими, така че дали храните, богати на антиоксиданти, биха помогнали? Е, ако накапете екстракт от ягоди в съд на Петри, можете очевидно да убиете част от миомните туморни клетки, като няма да засегнете нормалните клетки на матката. Но каква полза имаме от това? Това е от значение, само ако можем да докажем, че тези ягодови съединения се абсорбират през червата и постигат достатъчно високи концентрации в тъканта на матката. Същото важи за куркумина, съставката на подправката куркума. Едно от нейните така наречени „чудотворни“ свойства е потискането на растежа на миомни клетки в матката, но отново това е изследвано само в епруветка. Да, открит е инхибиторен ефект и то при концентрации, които не компрометират растежа на нормалната тъкан на матката, но моите пациенти са хора, не съдове на Петри.
Искам да кажа, хубаво е да се види какво става с човешки миомни клетки, докато капете все по-високи и по-високи концентрации на съединения на зелен чай в епруветка; Не ме интересува толкова какво става в епруветката или при мишките, независимо дали имат дрехи или не. Но нямаше никакви рандомизирани контролирани клинични проучвания до сега или поне до 2013 г.
Разделили хората на две групи, едните с екстракт от зелен чай, другите с плацебо, за 4 месеца. В плацебо групата обемът на миомите се увеличил с 24%. Ето това правят миомите, те продължават да растат. Обаче групата със зеления чай показала намаляване на общия обем на миомите и не само с малко, драстично намаление – миомите намалели с почти една трета, значителна разлика. Добре. Но жените почувствали ли се по-добре? Да, драстично намаляване на сериозността на симптомите, също. В плацебо групата не се случило нищо особено месец след месец, но при тези, приемали хапче, изглеждащо по същия начин, което обаче съдържа зелен чай, се наблюдавало постоянно подобрение, жените усещали намаляване на симптомите, като всеки месец бил по-добре от предишния. И с това, подобрено качествено на живота, свързано със здравето, месец след месец, значително по-добро от контролната група. И кръвната им картина също се подобрила. Кръвните показатели продължили да се понижават в плацебо групата с цялата тази продължителна загуба на кръв всеки месец. Но кръвната картина се подобрила при групата със зеления чай. Така че и анемията значително се подобрила, защото средното количество кръв значително намаляло. И всичко това – свиването на миомите, по-малкото болка, по-нормалната менструация – без никакви странични ефекти.
Така че не само сравними резултати с лекарствата, които са често срещани, без страничните ефекти, но и сравними резултати с емболизирането на маточната артерия, където се опитват да спрат кръвоснабдяването към миомите, което е чудесно – освен ако случайно не спрат кръвоснабдяването към останалата част на матката и не причинят маточна некроза, едно от многото докладвани основни усложнения, които също включват смърт, не само на миомата, но и на пациентката, както и други възможни усложнения, които могат да възникнат от случайното запушване на нецелевите артерии. Така че, едно решение без странични ефекти, но толкова добро, колкото и една по-инвазивна процедура, е по-подходящо отколкото описаното в учебника ми. Стига се до заключението, че съставките на зеления чай са обещаващи като едно безопасно и ефективно терапевтично средство за жени със симптоматични миоми. Такава проста, евтина и относително безопасна терапия може да подобри здравето на жените в световен мащаб.
Сега, относително безопасно не означава без риск. Въпреки че не са установени никакви аномалии, свързани с работата на черния дроб, това е все пак малко проучване. Ако давате екстракт от зелен чай под формата на хапче на хиляда жени в продължение на една година, както направили в това проучване върху рака на гърдата, при 1 на всеки 17 жени черният им дроб започнал да се възпалява, като при няколко от тези случаи нещата се усложнили. Сега, дозата, която използвали в това проучване била двойно по-висока от тази в проучването за миомите и не е напълно ясно дали хапчетата са единствената причина. Но като цяло трябва да се опитаме да избягваме екстракти и да получаваме хранителни вещества от храни така, както се отглеждат, или поне така отгледани и потопени в гореща вода, както е при зеления чай. Сега, трябвало да се използват хапчета в това проучване, защото искали това да бъде двойно сравнително тайно проучване, а е трудно да се създаде фалшив плацебо чай, който изглежда, ухае и има вкус на истинския зелен чай. Така че не мисля, че трябва да приемаме екстракт от зелен чай под формата на хапче; трябва да пием зелен чай. Проблемът е, че дозата, която използват, е около 11 чаши на ден, което означава много кофеин. Но вижте, можете да изберете безкофеинов чай, а и не е извън сферата на възможността да изпивате няколко литра чай на ден, особено ако това ще свие миомите си толкова, че да запазите матката си непокътната. Въпреки че, вижте, всичко, което знаем, е че пет чаши чай на ден ще свършат работа, или три чаши, или една чаша на ден; други дози не са изследвани. Но вие можете да опитате в собствения си живот. Ако имате миоми, няма да навреди да добавите няколко чаши зелен чай към ежедневното си меню и да видите дали ще започнете да се чувствате по-добре.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-food-for-fibroids
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Най-добрата диета при миоми


Миомите са най-често срещаните доброкачествени тумори при жените. Те достигат до 30 см. в диаметър и засягат по-голямата част от жените, преди да навлязат в менопауза. Обикновено липсват симптоми обаче, но когато наистина се появят такива, те се проявяват често като тежко кървене при менструация, толкова сериозно, че повечето жени могат да получат анемия, както и много болки.
Какво могат да направят жените? Около половината преминават през операция и се премахва цялата им матка. Въпреки че това се счита за безопасна операция, очевидно вече не можете да имате деца, а усложнения се наблюдават при значителна част от пациентите. Алтернативата е разнообразие от хормонални лекарства, които могат да свият миомите и да осигурят облекчение, но много от тези лекарства имат сериозни странични ефекти, като например загуба на костна маса. Така че наистина не бихте искали да ги приемате за повече от няколко месеца. И така, изводът е, че в момента няма никакви доказателства, които да подкрепят рутинната употреба на лечение с лекарства при жени с миоми. Нищо чудно, че повечето жени се обръщат към допълващи и алтернативни лечения, като упражнения, диета, билки и акупунктура.
Жените, които се упражняват 7 или повече часа на седмица, изглежда имат по-малък риск от миоми отколкото жени, които се упражняват за по-малко от 20 минути на ден. Но това никога не е било изследвано при лечение на миоми. И по същия начин, няма нито едно рандомизирано контролно проучване относно акупунктурата като лечение на миоми до ден-днешен, което да ни помогне.
По отношение на билки, има два азиатски билкови препарата, които изглеждат обещаващо, една комбинация от 5 билки, наречена Guizhi Fuling, и една малайзийска формула от десет билки, която съдържа тайни съставки, толкова тайни, че просто ги изброяват, но тя изглежда, че действа толкова добре, колкото и водещото лекарствено средство. Проблемът е, че традиционните азиатски билкови лекарства може да съдържат няколко допълнителни бонус съставки, като арсен, живак и олово в повечето от изследваните проби от азиатския пазар и рафтовете на магазини за здравословни храни. И то не малко; някои очевидно имат наистина токсични количества. Така че да, тези два азиатски билкови препарата може и да намалят размера на миомите, но остават недостатъчни доказателства за тяхната безопасност. И определено не се опитвайте да прилагате вътрешно билки, които разяждат, тъй като това може да доведе до белези, стеноза и язви.
Добре, ами храненето? В едно от най-големите проучвания относно храненето и миомите, миомните тумори се свързват с консумация на телешко месо и шунка, докато високият прием на зелени зеленчуци изглежда има защитен ефект. Според това проучване, връзката между естрогена, храненето и рака на гърдата и матката може да ни помогне да разберем защо. За рака на гърдата и ендометриума има подобна пряка асоциация с честотата на консумацията на месо, с подобна защитна връзка чрез зеленчуци и плодове. По този начин може да има такива общи рискови фактори между злокачествените тумори, реагиращи на естроген, като рак на гърдата, и доброкачествените тумори, реагиращи на естроген, като миомите.
Вижте, знаем, че наличието на миоми изглежда се свързва с повишение в количеството на естрогени, които например протичат през тялото, а жените вегетарианки имат значително по-ниски нива на излишен естроген. Сега това се използва, за да се обясни защо има по-ниска честота на рак на ендометриума (което означава рак на лигавицата на матката), и вероятно рак на гърдата сред вегетарианците.
Но това може също да обясни откриването на миомите. Честотата на поява на рак на гърдата сред адвентистите-вегетарианци е едва 60% до 80% тази на жените в САЩ като цяло, а честотата при жените в Африка или Азия е дори по-ниска. Защо жените вегетарианки имат по-ниски нива на естрогена? Това известно проучване в журнала Нова Англия стига до заключението, че причината е по-честото изхождане, което води до повишено отделяне на естроген, което води до по-ниски нива в кръвта. Двойно по-голямо изхождане, всъщност. Можете да видите всички вегетарианци борци тежка категория, сравнени с месоядни от средна категория.
И можете да направите проверка. Може би причината, поради която афро-американските жени имат повече миоми, е същата причина, поради която имат и по-малка преживяемост при рак на гърдата: твърде много естроген в кръвта поради неоптимален начин на хранене. Така че изследователите провели това проучване, за да видят какво би станало, ако преминат към растително хранене с по-високо съдържание на фибри. Жените започнали с много по-високи нива на естроген, което отново помага да се обясни повишената смъртност от рак на гърдата. Но ако поставите хората на по-здравословна диета, нивата им ще спаднат, което предполага, че значително намаляване на риска от рак на гърдата може да се постигне чрез следване на диета, центрирана около повече цели растителни храни. И същото се отнася за миомите, особено яденето на много кръстоцветни зеленчуци, броколи, зеле и китайско зеле, както и домати и ябълки.
Жените, които преждевременно са навлезли в пубертета, като менструацията им се е появила преди 11-годишна възраст, също могат да имат повишен риск от миоми по-късно в живота си, а знаем, че по-големият прием на червено месо през детството се свързва с по-ранна възраст, в която се появява менструация, въпреки че общият и животинският протеин като цяло могат да допринесат за това. Например, при момичета, които се хранят с месо, обикновено менструацията започва около 6 месеца по-рано отколкото при момичета вегетарианки. При тези, които се хранят с алтернативи на месото, което означава веге бургери, вегетариански хотдог, менструацията се появява средно 9 месеца по-късно, подобно влияние върху нормализирането на пубертета е установено при консумация на цели растителни храни, като бобови растения.
Това би могло и да е свързано със замърсители, нарушаващи ендокринната система, която изгражда хранителната верига. Изследователи взели проби от вътрешните коремни мазнини от жени и установили връзка между наличието на миоми и нивата на полихлориран бифенил (PCB) в техните мазнини.
И така, това означава ли, че хората, които ядат риба, имат по-висок риск от миоми? Изследователите наистина открили малко увеличение на риска, свързано с приема на дълговерижни омега-3 мастни киселини, най-вече от консумацията на тъмна риба, с което се има предвид сардини и сьомга. Това може да се дължи на химикалите, които нарушават ендокринната система, които са най-често срещани при рибите, или може просто да е статистическа случайност. Това би било съвместимо обаче с повишения риск сред хората, които ядат спортни риби. Става въпрос за това проучване.
Признавайки, че храненето и нарушаването на ендокринната система от органичните замърсители са свързани с множество гинекологични проблеми, включително миоми, те разглеждат хора, консумиращи риба, уловена от Големите езера и открили с 20% по-висок риск за всеки 10 години, през които са яли риба. Това е най-подробното изследване до сега. Сравняват нивата на замърсители в мастните проби на жени с миоми, сравнени с мазнините, извлечени от жените без миоми, и не само откриват по-високи нива на PCB при страдащите от миоми, но също и отдавна забранени пестициди като DDT, хексахлорциклохексан и ПАВ, полициклични ароматни въглеводороди, образувани при изгаряне на въглища, пушене на цигари и печене на месо, както и тежки метали – арсен, кадмий, олово и живак – нива, които се свързват не само с миоми, но и с консумацията на морска храна или излишно количество мазнини. Така че премахването на излишното наднормено тегло и ограничаването на консумацията на морска храна могат да предоставят защитен ефект върху развитието на миомните тумори чрез минимизиране излагането на влиянието на замърсителите на околната среда колкото е възможно повече.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-diet-for-fibroids
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на екзема с кокосово масло, минерално масло или вазелин


Въпреки наличието на лекарства с доказана ефикасност за екзема, като локалните стероиди, много пациенти търсят природни алтернативи. Кое растение тогава трябва да се използва за кое кожно заболяване? Ами, в случай на екзема, две изглежда надделяват над плацебо ефекта. Едното е сладък корен (женско биле бел.пр.). Намазването с плацебо гел не изглежда да помага много с изчистване на зачервяването или сърбежа след една седмица или две седмици, но 1% гел от сладък корен и особено 2% гел изглежда наистина изчиства симптомите при повечето пациенти. Те стигат до извода, че екстрактът от сладък корен може да се счита за ефективно средство за лечение на екзема.
Другото успешно изследване е с крем от жълт кантарион, който показва намаляване на сериозността на екземата седмица по седмица, значително повече от плацебото; така че това действа по-добре от нищото, но въпросът е: Действа ли по-добре от лекарствата, по-добре от локалните стероиди? Това вече не знаем. Понякога обаче лекарствата не действат върху така наречения непокорен атопичен дерматит; така че тези изследователи в Япония помолили пациентите да опитат да пия по 4 чаши чай улун всеки ден в продължение на един месец, и повечето пациенти показват забележимо или поне умерено подобрение, което започва след 1 или 2 седмици, и след това повечето запазили подобреното си състояние дори 5 месеца след спирането на чая. Проблемът е, че нямало контролна група. Така че няма как да знаем колко хора биха се подобрили от само себе си. Но тъй като пиенето на чай е здравословно така или иначе, защо да не опитате.
Обратно към локалното лечение: крем с витамин B12 надделява над същия крем без витамин В12. Повечето пациенти и лекари оценяват резултатите от крема с B12 като добри, по-добри от оценката на плацебо крема.
Независимо от това какво локално средство човек използва, стероиди или нещо друго, първото и най-важното е обаче кожната бариера да е защитена и поддържана с използването на емолиенти, което означава овлажнители, най-добре веднъж или две пъти на ден, особено след душ, за да се заключи влагата. Нефтеното желе, подобно на вазелина, е много ефективен, но е мазен и зацапващ. Ами нещо като кокосовото масло, което е по-малко мазно? Установено е, че подобрява сухотата на кожата, въпреки че не е по-добро от минералното олио, което е по-евтино. Безопасно ли е обаче минералното олио?
Доказано е, че излагането на влиянието на минералното олио се свързва с ревматоиден артрит, но тук става въпрос за професионално излагане на индустриално минерално олио, като хидравличната течност. Същата група изследователи впоследствие открива, че козметичното минерално олио не изглежда да носи същия риск. Като цяло, локално прилаганото минерално олио не трябва да представлява никакъв риск за здравето.
Това не означава, че можете без проблем да го инжектиране в пениса си, тъй като това „може да има опустошителни козметични последици за сексуалната функция“. Има обаче една полза на минералното олио за прилагане върху пениса и тя е свързана със захващането на пениса от ципа на панталоните. Кожата на пениса е „податлива на захващане от ципа при невнимателни малки момчета, особено тези, които не носят бельо. Разбираемо, тази злополука предизвиква стрес за нещастната жертва, за неговите родители и в крайна сметка за лекаря, натоварен със задачата да освободи органа.“ Препоръчителният подход според учебника е операция, ако искате, вярвайте, но само една значителна доза намазване с малко минерално олио ще помогне безпроблемно да освободите ципа, като минимизира травмата за всички участващи страни.
Но само защото това действа също толкова добре, колкото и кокосовото масло за суха кожа, не означава, че действа също толкова добре и при екзема. Локалното студено пресовано кокосово масло действа по-добре от локалното минерално олио за намаляване на сериозността на екземата, като два пъти повече деца получават отлични резултати след 2-месечно лечение. По този начин, сред детските пациенти с лека до умерена форма на екземата, локалното приложение на студено пресованото кокосово масло е по-добро от минералното олио, но какво ще стане, ако го сравним със студено пресован зехтин?
Зехтинът подействал, като намалил сериозността на екземата, но кокосовото масло се справило по-добре. Какво означават тези цифри? Какво означава преминаване от оценка на сериозността на заболяването 35 към 20? От това до това: преди и след 4 седмици прилагане на локално кокосово масло.
Сега знаем, че кокосовото масло съдържа много наситени мазнини; така че не бихме искали да го ядем. Но наситените мазнини не се абсорбират през кожата, освен ако не сте бебе, на което кожата му е толкова тънка, че всъщност може да абсорбира наситената кокосова мазнина в кръвта. Но при по-големи деца и възрастни, които ползват кокосово масло за кожата или косата, това се счита за безопасно. Това обаче не означава, че можете да го инжектирате в пениса си. Определено е постигнато уголемяване, отбелязва студентката по медицина, гледайки подутата, зачервена, гнойна маса пред себе си.
Добре, но какво да кажем за лечението на екземата само с обикновен вазелин? Екземата може да стане и скъпа за лечение. Средните разходи могат да стигнат $274 на месец; това е повече от една трета от типичния разполагаем доход на едно семейство, а можете да намажете детето от главата до петите с петролно желе само за четири цента, докато кокосовото масло или някой от по-модерните овлажнители на пазара могат да са многократно по-скъпи, макар и не толкова зле като някои предписани с рецепта овлажнители, които могат да струват над сто долара тубичката и да действат не по-добре от останалите неща над първия щанд. Чакайте, ама аз виждам само един щанд – точно, те са точно един над друг. Няма доказателства за превъзходство над традиционния петрол под формата на желе и над останалите продукти на пазара, които могат да бъдат 65 пъти по-евтини.
Да, но студено пресованото кокосово масло няма ли активни съставки, докато петролното желе е само инертен продукт? Вазелинът съществува от 1872 г., но отнема на научната общност 144 години да го изследват. А той изобщо не е инертен, значително повишава регулирането на гени, които се борят с инфекциите, и предизвиква изразяването на гените, които помагат с бариерната функция, увеличавайки дебелината на защитния външен слой на кожата и активно намалявайки възпалението. Да, но безопасно ли е? Не и ако го инжектирате във вашия… Какво им има на мъжете, които инжектират неща в пениса си? В по-малко тежки случаи проблемът може да бъде решен с обикновена операция. В противен случай може да се наложи сериозна реконструкция. Което очевидно се прави при много затворници, а това придава съвсем ново значение на термина „затворнически камък“. Невероятно, но 1 на всеки 6 затворници в най-големия затвор в Унгария признават, че са си инжектирали вазелин. Или какво ще кажете за истински камъни, оперативно имплантиране на камъни в пениса… или инжектиране на индустриален силикон?
Никога повече няма да мога да гледам на термина „силиконов каучук“ по същия начин. Когато попитали мъжете защо си инжектират съмнителни вещества в пениса си, повечето обясняват, че е защото се чувствали недостатъчно надарени, а един човек казал, че просто иска да опита. Но защо да инжектирате масло от черен дроб на треска в пениса си, когато можете да инжектирате директно живака и да пропуснете рибата?
Както и да е, въз основа на 77 проучвания относно овлажнители за екзема, няма надеждни доказателства, че един овлажнител е по-добър от друг, въпреки че е постигнат консенсус от експерти, че петролното желе може би е най-добро за защита на бариерата на кожата.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/eczema-treatment-with-coconut-oil-mineral-oil-vs-vaseline
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на екзема с масло от вечерна иглика, масло от пореч и конопено масло


Атопичният дерматит, по-известен като екзема, се класира като кожната болест с може би най-голяма тежест за здравеопазването по света, просто защото е толкова често срещан. Вероятно едно на всеки 10 деца го има и около 3% от възрастните, при което получавате петна със зачервена, сърбяща кожа. Стероидите за мазане, като кремът с кортизон, са основен елемент от лечението още от откритието на заболяването, спечелило Нобелова награда през 1950 г.
Хората обаче ги е страх от стероиди. Не е необичайно пациентите да изразяват нерационален страх и безпокойство относно използването на кремове и мехлеми със стероиди, фобия, която може да възникне от объркването на локални стероиди с тези, които се приемат през устата или се инжектират, а те имат различен ефект. Наистина мощните локални стероиди могат да изтънят кожата, но дебелината на кожата би трябвало да се възстанови до един месец след спирането им. Така че, да, могат да причинят нежелани реакции, но притеснението, което имат хората, изглежда непропорционално на малкия риск, който те представляват. И все пак, ако има начин да се разреши един проблем без лекарства, това обикновено е за предпочитане. Какво са правили при екзема преди 50-те години?
Ами, през 30-те години някои изследователи опитвали да използват витамин D, разтворен в царевично олио и за тяхна изненада това подействало — но също така подействало и само царевичното олио без витамин D, който използвали за контрол. Други съобщават за случаи на подобрение след приемане на ленено масло или дори свинска мас! Националната комисия по животните и месото не искала да стои настрани от събитията. Проблемът е, че никое от тези проучвания нямало контролна група. Така че да, ако някой човек приема царевично олио за 12 до 18 месеца, състоянието му ще се подобри; но може би дори и без него състоянието му е щяло да се подобри. Няма как да знаем преди да проверим.
На всички тези изследователи, които твърдят, че има полза от употребата на различни мазнини, им липсва очевидно какъвто и да било интерес в извършването на контролирани проучвания, но не и този изследовател, който опитал някои масла и не открил никакви доказателства за ползи пред рутинните изследвания. Повече се подобрили по един или друг начин, което предполага, че предполагаемите ползи може просто да са се дължали на обичайното лечение „може би с щипка ентусиазъм“.
По това време хидрокортизонът вече беше на пазара; така че, медицинската общност се отказва от подхода по отношение на храненето до публикуването на това писмо през 1981 г. относно лечението на екзема с хранителни добавки от масло от вечерна иглика, които съдържат гама линоленова киселина, противовъзпалителен омега-6. И наистина, когато изследвали добавката, тя наистина изглежда помогнала. Но тогава, едно последващо по-голямо проучване не открило никакъв ефект.
Винаги, когато има противоречиви открития, помага да се направи мета-анализ, където събирате заедно всички проучвания. Имаме едно проучване, което показва ползи, едно, което не показва никакви ползи и седем други проучвания и седем от седемте проучвания установяват ползи. Така че резултатите показват, че ефектите на някои марки хранителна добавка с масло от иглика са почти винаги значително по-добри от плацебото. Случаят е затворен, нали?
Анализът е финансиран от самата компания за хранителните добавки, което може да е червен флаг. Къде точно са публикувани останалите седем проучвания? Никъде. Компанията просто казва, че са провели тези проучвания, но никога не ги публикува. И когато изследователите са помолени да ги предадат, те казват, че ще го направят, но това никога не се случва, дори отправят заплаха за съдебен процес срещу учени, които се осмеляват да оспорят ефикасността на техните добавки.
Едно независимо преразглеждане не успява да открие доказателства, че маслото от вечерна иглика или от пореч действат по-добре от плацебото. И така, докато се сбогуваме с историята за маслото от вечерна иглика, може би ще се събудим в свят, в който всички данни от клинични изследвания достигат светлината на деня.
Маслото от пореч всъщност има два пъти повече гама-линоленова киселина от маслото от вечерна иглика и въпреки това не подействало; но това не спира изследователите да проучат конопеното масло, което очевидно се е използвало като храна и лекарство в продължение на хиляди години. Опитали да дадат масло, равно на около четвърт чаша конопено семе, на група от хора всеки ден за няколко месеца и установили значителни подобрения на сухотата на кожата, сърбежа и нуждата от лекарства, но не и в сравнение с плацебото.
Всъщност, хранителните добавки по света, независимо дали е рибено масло, цинк, селен, витамин D, E или B6, масло от морски зърнастец, конопено или слънчогледово масло, като цяло няма убедителни доказателства, че приемането на добавки подобрява екземата.
Това е разочароващо, но чакайте малко – това е само за добавки през устата. Ами естествените добавки, поставяни локално върху мястото? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/eczema-treatment-with-evening-primrose-oil-borage-oil-vs-hempseed-oil
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Струва ли си да правим годишни прегледи на физическото състояние?


Моделът на годишни прегледи на физическото състояние датира отпреди почти един век в американската медицина, но наскоро много здравни власти са се съгласили с мнението, че рутинните годишни прегледи при здрави хора трябва да бъдат преустановени. Въпреки това, повечето хора очакват не само подробен годишен преглед на физическото състояние, но и обширни рутинни кръвни изследвания.
Предвид разликата между ентусиазма на пациентите и скептицизма на новите препоръки относно годишните прегледи, какво трябва да направят лекарите? Ами първо, трябва да образоваме пациентите относно превантивните практики на доказани срещу недоказани ползи. Например, единственото рутинно кръвно изследване, което в момента се препоръчва от USPSTF, официалния орган за определяне на насоките за превантивна медицина, е за холестерол.
Причината, поради която толкова много лекари продължават да провеждат годишни прегледи на сърцето, белите дробове, стомаха и дори рефлексите на пациентите и да продължават да поръчват направата на някои изследвания, които са доказано неефективни или дори вредни, защото в противен случай, пациентът може да остане незадоволен от посещението си. Доказателствата предполагат, че колкото повече прегледи и лабораторни изследвания се правят, толкова по-добре се чувства пациентът. Така че те са като някаква плацебо маневра.
Но вместо да правят ненужни прегледи и изследвания, може би лекарите трябва да спестят част от времето, като обясняват на пациентите си защо няма да преминат стандартно през процесите като някакъв доктор магьосник.
Най-важното е да се образоваме относно опасностите от прекомерните диагнози. Винаги ще има малка вероятност при прегледа да се открие някакъв тих, потенциално смъртоносен рак или аневризъм. За съжаление на нашите пациенти, тези случайни животоспасяващи събития са много по-рядко срещани от погрешно положителните резултати, които водят до инвазивни и потенциално животозастрашаващи изследвания.
Този лекар от клиниката в Кливланд споделя история за собствения си баща, който се подложил на преглед. Няма как да навреди, нали? Лекарят заподозрял вероятен аортен аневризъм; и така, препоръчал абдоминален ултразвук. Няма как да навреди, нали? Аортата била наред, но хммм… нещо изглеждало подозрително на панкреаса му; и така, минали към CT скенер. Ето това вече може да навреди: много радиация. Но за щастие панкреасът му изглеждал добре, но хей – какво е това на черния му дроб? О, Господи. Прилича на рак, което имало известен смисъл, при положение, че човекът е работил в химическата индустрия. Така че, осъзнавайки колко неефективно е лечението за рак на черния дроб, той осъзнава, че ще умре.
Дъщеря му не била готова да се откаже от него, обаче, убеждава го да посети специалист; може би ако го изрежат, той ще може да живее поне още няколко години, но първо трябвало да направят биопсия. И добрата новина била, че нямало рак. Лошата новина обаче, това било доброкачествено натрупване на кръвоносни съдове; и така, когато забили игла в него, той едва не изкървял до смърт. Всичко, което имаме, са около 5 литра кръв. Болка, морфин, задържане на урина и катетър; и за щастие нямало инфекция. Само една сметка за $50 000.
Лошото нещо е, че цялата тази ужасяваща поредица не е лекарска небрежност или нещо подобно; всяка една стъпка логично води до следващата. Единственият начин за предотвратяване на тази животозастрашаваща развръзка щеше да бъде пропускането на първоначалния преглед на физическото състояние. Този, който не можеше да навреди, нали?
Защо тогава продължаваме да преглеждаме здравите пациенти? Ами, на първо място, защото ни плащат да го правим. Първоначалният лекар на баща му получил само стотина долара, но помислете само за всичките „приходи надолу по веригата“ за болницата и за всички специалисти. Прекомерната диагноза е голям бизнес.
Да, твърде много пациенти понасят цената и вредите на ненужните изследвания и процедури, но без годишните прегледи ние, лекарите, ще изпуснем всички тези възможности за открита комуникация и междуличностна приемственост. На което един лекар отговаря: „Вижте, ако се заблуждавате с мисълта, че правите повече добро, отколкото вреда, ако искате комуникация, защо просто не изведете пациентите си на обяд или нещо такова?“
Разбира се, такива обеди трябва да се предхождат справедливо и етично от дискусия с информирано съгласие, което позволява на потенциалните клиенти да разберат риска, на който може да бъдат подложени и също възможността да получат ненужни и вредни интервенции като следствие на това гриловано сирене и супа – особено, бих добавил, ако храните пациентите си с гриловано сирене, след като вече сте направили първия си такъв ненужен и вредоносен акт.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-worth-getting-an-annual-physical-exam
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Струва ли си да правим годишни профилактични прегледи?


Лекарите и пациентите са свикнали да очакват годишните прегледи като рутинна част от здравеопазването. Многото проучвания по темата обаче не са установили някакви значителни предимства до сега. И така, заражда се бунт срещу традицията на периодичните медицински прегледи. Дори и Обществото за обща вътрешна медицина съветва лекарите с обща практика да избягват такива „рутинни общи здравни прегледи за хора без симптоми.“
Прегледите изглежда имат смисъл, но исторически погледнато медицинската практика включва всякакви неща, които явно имали смисъл, като например хормонална заместителна терапия при менопауза, докато не било доказано, че това увеличава риска от рак на гърдата, кръвни съсиреци, сърдечни заболявания и инсулт. Или например когато лекарите убивали бебета чрез така наречената препоръка на „здравия разум“ бебетата да спят по корем, докато всички знаем сега правилото „Спи по гръб, за да се събудиш пръв.“
Винаги трябва да настояваме за доказателства.
Редовно обаче всички ние преглеждаме колите си. Така че защо да не преглеждаме и тялото си? Е, за разлика от колите, нашите тела имат свойството да се самолекуват. За да разберат дали ползите надделяват над вредите, изследователите решават да проверят.
И така, какви са ползите и вредите от общите профилактични прегледи за хората? Заключението е, че прегледите не са свързани с по-нисък процент на смъртност, което означава, че не са свързани и с по-дълга продължителност на живота или по-малък риск от смърт от сърдечно заболяване, инсулт или рак. Така че общите профилактични прегледи може да не намаляват процента на заболеваемост или смърт, но увеличават броя на нови диагнози. А вредните ефекти на изследванията и последващите лечения може да надделеят над каквито и да било ползи.
Възможните вреди от прегледите включват прекомерни диагнози, прекомерно лечение, стрес или нараняване от инвазивни последващи изследвания, стрес поради погрешни положителни резултати, погрешно уверение поради погрешни отрицателни резултати, възможно продължение на неблагоприятните симптоми в здравословен аспект поради отрицателните резултати от изследванията, вредни психологични ефекти поради поставяне на диагнози и трудности при получаването на застраховка сега вече, след като сте имали някакво скрито заболяване, да не говорим за всички разходи, свързани с това.
Например, диабет. Не би ли било чудесно, ако можехме да открием диабет в по-ранен стадий? Може би не, ако имахме лекарството номер 1 срещу диабет по онова време, Авандиа, което после бива изтеглено от пазара, защото, вместо да помага на хората, то изглежда убивало хората. Нежеланите лекарствени реакции са сега една от водещите причини за смърт. Когато става дума за болести, появили се в резултат на начина на живот, като например диабет тип 2, може би трябва вместо това да се концентрираме върху създаването на по-здравословна хранителна среда, както моята нова любима организация, Balanced, която помага за предотвратяване на епидемията с диабета преди всичко.
Колко пъти сте се опитвали да информирате някой човек за здравословното хранене, за храненето, основано на доказателства, само за да се върнат и да кажат: „Не, няма нужда да се притеснявам; лекарите ми казват, че съм добре. Наскоро имах профилактичен преглед, всичко е нормално.“ Както когато наличието на нормален холестерол е добре в едно общество, където е нормално да умреш внезапно от сърдечен удар – убиец номер едно на мъже и жени. Искам да кажа, ако идете на преглед при един холистичен лекар, който по време на прегледа да ви даде инструментите, с които да предотвратите на 80% хроничното заболяване, това е едно нещо, но предвид начина, по който се практикува медицина в днешно време, не е чудно може би защо историята на рутинните прегледи „е свързана със славен провал.“ Но поколението на добре обосноваващите се клиници просто не искат да повярват. Политиката обаче трябва да бъде основана на доказателства.
Лошият начин на хранене наред с пушенето на цигари са най-честата реална причина за смърт; все пак медицинските лица получават недостатъчно обучение по отношение на храненето. Още по-лошо е, че обучението по хранене в медицинските учебни заведения изглежда е в упадък, ако можете да повярвате. Съкращаване на обучението в областта на храненето сред здравните специалисти. Така че, съветите, които получавате по време на годишните прегледи, може би ще произлиза от последното списание, което вашия лекар е прочел, закътано в чакалнята.
Възможностите за скрининг не трябва да се считат за форма на „здравно образование“, гласи един медицински журнал. „Хората, които имат наднормено тегло, много добре знаят за проблема си, а ако ние нямаме никакви средства, с които да им помогнем, просто трябва да млъкнем.“ Е, ако наистина няма какво да кажете, за да им помогнете, може би просто трябва да млъкнете, особено тези лекари, които казват, че нямат никаква представа какво означава „здравословно“ хранене, въпреки че зеленчуците и ядките са добро начало.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-worth-getting-annual-health-check-ups
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Мобилните телефони и рискът от мозъчен тумор?


Причиняват ли рак мобилните телефони? Това е въпрос, чийто отговор искат да знаят милиарди хора по света. Затова имаме МАИР на Световната здравна организация, всепризнат орган, който установява кое е канцерогенно и кое не. Има пет категории; има канцерогени група 1, за които знаем с най-голяма сигурност, че причиняват рак при хората. След това има неща, които вероятно причиняват рак, може би причиняват рак, не сме сигурни или вероятно не причиняват рак.
През май 2011 г. 30 учени от 14 държави се срещат в централата на МАИР, за да дадат оценка на канцерогенността на радиацията, излъчвана от мобилните телефони, и те стигат до заключението, че като се има предвид ограниченото количество налични доказателства, мобилните телефони са възможен канцероген за хората. И така, не със сигурност канцероген, не канцероген група 1, за който е известно, че причинява рак, като плутоний или преработено месо. Не са вероятен канцероген, както DDT или пестицидите от Монсанто, или някакво обикновено месо, а възможен канцероген, нещо, като консервираните зеленчуци, като кимчи.
Сега, това е било преди повече от пет години. Доказателствата продължават да се увеличават, като последните два систематични прегледа от 2017 г. показват между 33% увеличен риск от тумор в мозъка при продължителна употреба, до 46% по-голяма вероятност за поява на тумор от тази страна на главата, на която слагате телефона. И това включва проучванията, финансирани от индустрията, които са обвинени, че са пристрастни и погрешни, като подценяват риска, за разлика от независимите проучвания, освободени от „финансови условия“ (как ви се струва този евфемизъм).
И така, някои учени настояват МАИР да прикачи мобилните телефони към категорията на вероятни канцерогени или дори чак към група 1, поне за рак на мозъка и акустична неврома, което е един вид тумор на вътрешното ухо. Но класификацията на МАИР за мобилните телефони понастоящем остава причислена към възможни канцерогени.
И какво означава това? Какво да правим с тази информация? Предвид несигурността, можем да следваме принципа на предпазливост и да използваме обикновени лични мерки, за да намалим излагането си, като например да не поставяме телефона директно до главата си през цялото време. Това е основното притеснение при мобилните телефони, поставянето им до главата, въпреки че няма доказателства за риск от рак на пръстите, така че съобщения може. Това се счита особено важно за децата.
Други потенциални лични препоръки: изчакайте един момент преди да сложите мобилния си телефон до ухото, ако нямате слушалки и не си падате по тези антирадиационни джаджи, които всъщност могат да влошат нещата като принудят телефона да увеличи сигнала.
Не всички се съгласяват обаче с тази предпазна мярка. Служители в две организации от индустрията за мобилни телефони подчертават, че има много аспекти на човешката дейност, които не са „напълно без странични ефекти за здравето“, и затова просто трябва да приемем риска, който си е струвал – например, пътуване по въздуха и горещи душове? Какво, като че ли можем да изгорим самите себе си или нещо подобно? Във всеки случай не трябва да правим нито една препоръка задължителна; трябва да оставим това на преценката на родителите, на лична основа, за техните собствени деца. Ако изложим някакви препоръки или нещо такова, това може да притесни хората, а всички ние знаем, че тревожността може да има вредни ефекти сама по себе си; така че като цяло индустрията на мобилните телефони се интересува толкова от вашето здраве, че не иска да тревожите красивата си малка глава.
Но това нещо се дискутира открито в литературата за анализ на риска. Да, от гледна точка на общественото здраве може да е разумно да се предостави на потребителите на мобилни телефони доброволни препоръки за предпазване при работа с мобилни си телефони, за да могат да взимат информирано решение. Но ами ако хората не могат да понесат истината? Не искаме хората да се паникьосат. Все още има научна несигурност; не искаме да насърчаваме неподходящи страхове.
Например, ракът на мозъка се среща рядко, като за начало. Има вероятност само 1 на 15 000 да получите мозъчен тумор всяка година, така че дори ако мобилните телефони удвояват риска, това ще ви доведе до 1 на 7 500 вероятност. По-вероятно е да умрете от мобилен телефон в ръцете на някой разсеян шофьор, отколкото от рак. И така, дали здравните власти искат да информират широката общественост за възможностите да се предпази си остава по-скоро политическо решение.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/cell-phone-brain-tumor-risk
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев