Дали наистина яденето на една ябълка на ден държи лекаря надалеч?


Дали наистина яденето на една ябълка на ден държи лекаря надалеч? Това е поговорка относно здравето, която съществува от 1866 г., но дали е вярна? Няма как да знаем докато не проверим. „Връзката между консумацията на ябълки и посещенията при лекаря“, публикувана в списанието за вътрешна медицина на Американската медицинска асоциация. Цел: да се изследва връзката между изяждането на една ябълка на ден посещенията при лекаря.
Насърчавано от медиите и специалните групи по интереси, включително американската асоциация на ябълките, толкова мощна, че индустрията за ябълките наскоро похарчи главозамайващите $7000 за лобиране на политиците. Благоприятните ефекти от консумацията на ябълки могат да включват ускоряване на загубата на тегло, защита на мозъка, потискане на рака, намаляване на симптомите на астма, подобрено сърдечно-съдово здраве. Така че хората, консумиращи ябълки, би трябвало да се нуждаят от по-малко медицински грижи, нали? „Въпреки че някои могат да се присмиват на това, като се има предвид сравнително ниската цена на ябълките, предписанието на консумиране на ябълки може да намали разходите за здравеопазването, ако афоризмът е истина.“
И така, сравняват се хората, които ядат ежедневно ябълки с тези, които не ядат ябълки и те били попитани дали са посещавали лекар през последната година, дали са влизали в болница, дали са посещавали психиатър или са вземали рецепта за лекарство през последния месец. Били разпитани 8000 души и само 1 на 10 души съобщава, че е ял ябълка през последните 24 часа, а доказателствата не подкрепят твърдението, че една ябълка на ден държи лекаря надалеч. Така че може би е нужно повече от една ябълка на ден. Може би трябва да съсредоточим цялостното си хранене около растителните храни. Въпреки това, малката част от американците, които ядат по една ябълка на ден, наистина изглежда, че използват по-малко лекарства, отпускани по лекарско предписание. Така че, може би поговорката трябва да се актуализира, за да изясни, че ако не друго, яденето на ябълки може да помогне да стоите далеч от фармацевтите.
Но, хей, въз основа на средната цена на медицинските предписания, разликата в годишните разходи за лекарства по лекарско предписание на глава от населението между хората, консумиращи ябълки и тези, които не консумират, би била стотици долари. Така че, ако всички американци ядяха ябълки, можехме да спестим почти 50 млрд. долара. Разбира се, ако вземете предвид и цената на самите ябълки, ще спестим чисто само около 19 млрд. долара. Ако всичко това ви изглежда просто фалшиво възхваляване на ябълките, ще забележите, че това е публикувано подозрително близо до 1 април, деня на шегата. И наистина, това е част от традицията на британския медицински журнал и неговото ежегодно коледно издание, което се отличава с научно строги, но все пак леко хумористични изследвания, които поемат въпроса за ябълката, за да отразят ефектите на смъртността от инсулт и сърдечен удар при всички по-възрастни пациенти, на които им се предписва или лекарство със статин, което понижава холестерола, или по една ябълка на ден.
Като цяло вземат изследвания, като това, където се вижда тази реакция на доброто дозиране, при което колкото повече плодове ядете на ден, толкова по-нисък ще оказва рискът от инсулт – и подобни са данните за сърдечно-съдовите заболявания – сравнение с познатия ефект на лекарството, и стигат до заключението, че предписването на една ябълка на ден е възможно да има подобен ефект върху смъртността от инсулт и сърдечен удар за населението, както приемът на лекарства със статин. И, хей, ябълките имат само положителни странични ефекти. Избирането на ябълките пред статините може да предотврати повече от хиляда излишни случаи от мускулни увреждания и над 12000 диагнози диабет, защото статините увеличават риска от диабет. И това е направено във Великобритания. Искам да кажа, тук в САЩ бихме очаквали 5 пъти по-големи цифри, въпреки че по ирония на съдбата цената на ябълките е вероятно да е по-голяма от онези лекарства със статини. Лекарството Generic Lipitor струва по около 20 цента на ден.
Така че, да, с подобно намаляване на темповете на смъртност, това 150-годишно послание относно здравето и яденето по една ябълка на ден може да съвпадне със съвременната медицина и е възможно да има по-малко странични ефекти. Но ябълките са с няколко стотинки по-скъпи, да не говорим за увеличеното време и трудностите, свързани с консумирането на една ябълка на ден в сравнение с лекарствата със статин. Само една глътка от лекарството, в сравнение с цялото това продължително дъвчене.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-an-apple-a-day-really-keep-the-doctor-away
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да намалим окислението на холестерола?


Значителна част от доказателствата показват, че окисленият холестерол може да бъде един от основните причинители на Алцхаймер. Но това не е всичко. Продуктите на окисляването на холестерола са свързани с появата и развитието на множество основни хронични проблеми, включително сърдечно-съдови заболявания, диабет и бъбречна недостатъчност. И те се произвеждат когато се нагряват животински продукти. Всички форми на готвене могат това, тъй като може да се получи максимално окисляване на холестерола едва при около 150 градуса целзий. Но има ли някой метод на готвене, който е по-лош от останалите? Е, ако погледнете месото на едно жребче, което означава малко бебе конче, ще видите, че по-високи нива на окисление като цяло са открити в месото, готвено на микровълнова фурна.
И наистина изглежда, че при готвенето на пиле или говеждо месо на микровълнова фурна се произвежда около два пъти повече окислен холестерол в сравнение с пърженето. Докато, ако погледнете бекона, при суровия бекон не е открит никакъв окислен холестерол. Има холестерол, както при всички останали животински продукти, но той не се окислява, докато не го сготвите. Печенето на грил изглежда, че е най-безопасният метод в началото, но след като сложите храната обратно в хладилника и я затоплите по-късно, използвайки същия метод, нивата скачат нагоре.
Не е само топлината обаче. Въпреки че нивата в суровото месо е обикновено ниско, концентрацията обикновено се увеличава драстично след излагане на окисляващи средства, каквато е светлината. Какво трябва да направите, да се промъкнете в прасето и да изядете бекона от вътрешностите му? Не. Можете да увиете месото в червена найлонова торбичка. Прозрачните найлонови торбички не помагат, но червените блокират част от светлинните вълни и могат да забавят окисляването на холестерола. Тук става въпрос за парчета конско месо. Проблемът е по-голям с нарязаните на парчета месни продукти, защото по-голяма част от месото е изложено на въздух и светлина. Същият проблем е и с каймата; много по-голяма част е изложена.
Освен ако не държите месото в някаква вакуумна опаковка, дори и в тъмния хладилник само излагането на кислород може да увеличи нивата на окисление. Или във фризера. Да, готвенето на сурова риба може да увеличи нивата от 8 до 18, но след няколко месеца замразената риба – дори суровата – започва да има около 10 пъти по-високи нива и отива от тук до тук.
А по отношение на това кое месо е най-лошото, готвеното в микровълнова или пърженото, пилето се оказва два пъти по-вредно от говеждото. Причината изглежда, че е свързана със съдържанието на полиненаситените мазнини в мускулите, първо са рибите, после домашните птици, свинското, телешкото и агнешкото месо. Така че бялото месо е по-податливо на окисляването на холестерола. Да, червеното месо има повече наситени мазнини, но рибата и пилето са склонни да натрупват повече окислен холестерол. Така че пилето и печената сьомга се оказва, че генерират по-големи количества продукти на окисляването на холестерола в сравнение с други видове месо. Изненадващо е обаче, че най-голямото увеличение на окисления холестерол в сьомгата става чрез готвене на пара, просто защото е изложена на топлина за по-дълго време. Окисляването на холестерола се увеличава след всеки следващ процес на готвене, но готвенето с пара увеличава общото количество с повече от 1000%.
Има два начина, по които пилешкото месо може да излезе напред обаче. Единият е ако храните пилетата с гранясали мазнини в началото. И за съжаление всички видове нестандартни неща се оказват в пречиствателната станция, за да се превърнат в храна за животни. Също и облъчването. Когато пилешкото месо се облъчва с радиация, за да се подобри безопасността на храната от гледна точка на инфекциозните болести, това може да намали безопасността на храната от гледна точка на хроничните заболявания. Но, хей, това е по-добре, отколкото да умреш от салмонела.
По отношение на млечните продукти в последното си видео говорих за възможните опасности от маслото гхи, което ме накара да се замисля за UHT млякото, което означава мляко, обработено на свръх висока температура, за да направят тези малки сметани за кафе, които няма нужда да се съхраняват в хладилник. Това изглежда увеличава нивата на окисления холестерол с около 50%, по-лошо от обикновената пастьоризация, макар че е интересно, че ако можете да намерите сметана за кафе от козе мляко, тя ще е по-безопасна.
Същият проблем е и с яйцата. Яйчният прах в преработените храни е добър за срока на годност, но може и да не е толкова добър за срока на човешкия живот. Така че това е като пакетираните храни с яйца вътре, като например пастата, печените тестени изделия, майонезата. Така че дори и хората, които не консумират яйца, все пак могат да бъдат изложение на тяхното влияние без да знаят това, чрез преработените храни, ако не четат етикетите.
Ако става въпрос за окисляването, защо просто не добавим синтетични или естествени антиоксиданти към самите животински продукти? Със сигурност са правени опити, ами ако добавим чай от маточина към кюфтетата за хамбургер? Не се е получило, но това е вероятно, защото нямало как да се добави достатъчно количество без това да повлияе на вкуса. Какво ще кажете, ако добавим череши? Те са червени и директно ще се слеят в сместа. И това подействало! Два различни вида сладки череши значително намаляват окислението на холестерола, но месото с черешка на върха изглежда някак не на място. Какво ще кажете за добрите стари чесън и лук? Ето количеството окислен холестерол в чист свински котлет, значително намален чрез добавяне на лук и чесън, въпреки че интересното е, че при пилето окисляването на холестерола бива подпомагано от градинския чай, не от чесъна. Всъщност чесънът може дори да ускори окисляването на мазнините.
Така че има няколко мерки, които могат да се предприемат, за да се намали окисляването на холестерола в храната: намаляване на общото съдържание на холестерола в храните като не се готви с храна, която съдържа холестерол, като масло или свинска мас; може би можем да даваме на животните антиоксиданти преди това или да ги добавяме след това; да използваме колкото е възможно по-ниска температура при готвене; да използваме някакъв вид прозрачна вакуумна опаковка или нещо подобно. Но ако направите крачка назад, ще видите, че само храни, които първоначално съдържат холестерол, могат накрая да имат окислен холестерол. Така че първият метод по отношение на намаляването на окисляването на холестерола в храните може да бъде намаляване на общото съдържание на холестерола в храната на първо място, не само като избягваме да добавяме допълнително масло, но и като вместо това съсредоточаваме храненето си около цели растителни храни, които не съдържат никакъв холестерол, за да могат изобщо да стигнат до окисляването му.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-reduce-cholesterol-oxidation
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оксидираният холестерол като причина за болест на Алцхаймер


Твърде много холестерол в кръвта отдавна се счита, че действа като основен рисков фактор за развитие на Алцхаймер и вероятно и болест на Паркинсон. Показвал съм и преди тези шокиращи изображения на това как изглеждат мозъчните артерии на болни от Алцхаймер при аутопсия, задръстени с мазнини и холестерол, в сравнение с тези на възрастните хора, които нямат деменция. Но почакайте малко, холестеролът не може директно да преминава през кръвно-мозъчната бариера, така че той не може директно да навлезе в мозъка или да излезе от него. Ами ако мозъкът има твърде много холестерол и трябва да се отърве от някаква част? Има един ензим, който служи като предпазна клапа в мозъка, който окислява холестерола и в тази си форма той може да излезе от мозъка и накрая от кръвта. А, но ето я уловката: Въпреки че този факт означава, че мозъкът може да елиминира излишното количество от тези продукти на окисление, това би могло да бъде двупосочна улица. Тя би могла да позволи токсични количества оксистероли – окислен холестерол – да навлязат в кръвния поток, да стигнат до другия край и да се натрупат в мозъка.
Това не е загриженост само на теория. Това елегантно проучване показва, че чрез нивата на окисления холестерол в кръвта, която идва от мозъка, измерени в жлебулната вена в шията, в сравнение с нивата, които навлизат в мозъка през артериите, можете да измерите разликата и това показва, че ако имаме твърде много оксидиран холестерол в кръвта си, той може накрая да стигне до мозъка. Това е проблем, защото натрупването на оксистероли може да бъде цитотоксично, създаващо мутации в гените, атерогенно и вероятно канцерогенно – с други думи токсично за клетките, токсично за ДНК-то и допринасящо за поява на сърдечни заболявания и може би за рак. Да, проби от атеросклеротичните плаки при аутопсия съдържат 20 пъти повече холестерол в сравнение с нормалните артерии, но съдържат 45 пъти по-високи нива на окислен холестерол.
Продуктите от окисляването на холестерола могат да бъдат до сто пъти по-патологични, по-токсичен от неокисления холестерол, допринасяйки не само за сърдечно-съдови заболявания, но и за много различни други хронични заболявания, включително Алцхаймер. Добре, но как можем да намалим количеството на тези оксистероли в тялото? Един от начините е просто да не ги консумираме.
Оксидираният холестерол се съдържа в млякото на прах, месото и месните продукти (включително риба), в сиренето, яйцата и яйчните продукти.
Доскоро разбирането ни беше ограничено поради липсата на методи за изследване, които с точност да анализират количеството, открито в различни храни до сега. Намерени в животинските храни. Консервираната риба тон има изненадващо високи нива, но маслото гхи печели първа награда.
Гхи, което е пречистено или варено масло, често се употребява в индийската кухня. Методът на приготвяне изглежда увеличава нивата на окисления холестерол десет пъти. Това излагане на влиянието вследствие на окисления холестерол може да помогне да се обясни защо субконтиненталната част на Индия бива опустошавана до такава степен от сърдечно-съдови заболявания, въпреки че значителна част от населението не консумира месо и яйца. Редица индийски млечни десерти също се правят по подобен начин.
Окисленият холестерол от храната е източник на окисления холестерол в кръвта на хората, където може лесно да прекоси кръвно-мозъчната бариера и да достигне до мозъка, а това може да предизвика възпаление вътре в мозъка, натрупване на амилоид, като всичко това настъпва години преди да се диагностицира влошаването на паметта. Тези ранни проучвания, които показват натрупването на окислен холестерол в кръвта на тези, които се хранят с продукти, богати на окислен холестерол, където просто получавате това увеличение на нивата в кръвта няколко часа след хранене, са проведени с неща като например яйца на прах, които могат да се открият в много преработени храни, но човек обикновено не изяжда цяла порция от това. Може да се получи същото нещо обаче при ядене на нормални източници на храна. Ако дадем на група от хора малко салам и пармезан, които са естествено богати на продукти на окисления холестерол, по-късно на същия ден той ще започне да циркулира в тялото им.
И по-високите нива могат да бъдат свързани не само с леко когнитивно увреждане, но и с болестта на Алцхаймер. Повишение концентрации в мозъка могат да стимулират клетъчното увреждане, да причинят дисфункция на нервните клетки, дегенерация и могат да допринесат за възпалението на нервите и на мозъка и образуването на тези амилоидни плаки. Можем да видим този тласък на възпалението на генната експресия директно в съд на Петри. Можете да поставите човешки нервни клетки в епруветка, да накапете малко холестерол и ще получите бум във възпалението, но ако добавите същото количество окислен холестерол, ще стане много по-лошо. И ако погледнете промените в мозъчните оксистероли на различни етапи от болестта на Алцхаймер при аутопсия, ще видите как трите основни продукти на окисления холестерол изглежда се натрупват. Установено е, че нивата драстично се увеличават в мозъка на болни от Алцхаймер, което допълва доказателствата, че окисленият холестерол може да бъде движещата сила зад развитието на болестта на Алцхаймер.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxidized-cholesterol-as-a-cause-of-alzheimers-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ще се превърне ли канабисът в такава голяма индустрия като тютюна?


Мненията относно легализацията на марихуаната варират от тези, свързани с основния напредък в областта на правата на човека до такива, представящи я като катастрофален анархически фалшификат за печалба. Повечето хора могат да се съгласят обаче, че войната за трилиони долари за тревата е неуспешна политика, средство за грозно изразяване на нашия расизъм, който отклонява ресурсите на законодателството от престъпленията, свързани с насилие, и въпреки това не оказва никакъв осезаем ефект върху наличността на марихуаната. Да, легализирането може да освободи законодателството, но противниците твърдят, че легализацията може да увеличи употребата на марихуана сред младежите, не защото те не са можели да се доберат до нея преди, а защото тя ще бъде по-евтина и по-социално приемлива. С други думи аргументът е: помислете за децата.
И така, какво се случи в щати като Вашингтон и Колорадо, след като легализираха марихуаната? Сред тийнейджърите в щата Вашингтон предполагаемата злоупотреба наистина намалява, а употребата на марихуана се повишава, като се удвоява от 2% на 4%. За разлика от Вашингтон, няма никаква промяна в Колорадо, но това вероятно се дължи на факта, че там имат от 5 години насам наличие на комерсиална медицинска марихуана, преди употребата за развлечение да бъде легализирана. И наистина, с първоначалната легализация в Колорадо, възприятията за риска сред тийнейджърите спаднаха повече, отколкото навсякъде другаде, а степента на зависимост се повиши.
Често споменавана загриженост, свързана с легализацията, е, че това би позволило надигането на индустрията за канабис, подобно на тютюна и алкохола. След като производството на канабис успешно победи регулациите за пестициди в Колорадо, защитниците на общественото здравеопазване изпитват усещане на déjà vu, опитвайки се да смекчат неблагоприятните последствия за общественото здраве в лицето на индустрия, която просто цели да увеличи печалбата.
Най-големият проблем обаче може да не е възможността канабисът да се превърне в новата тютюнева индустрия, а по-скоро тютюневата индустрия да се превърне в индустрия за канабис. Застъпниците за легализиране на канабиса може и да са взели предвид потенциалния ефект от това мултинационалните компании за тютюн да навлязат на пазара. Вътрешните послания показват, че тютюневата индустрия просто чака отстрани правилното време, за да удари. Фактът, че те са създали вероятно водещата причина за предотвратима смърт в света показва колко много са загрижени за хората, в сравнение с печалбите си, така че това би трябвало да повдигне някои червени флагове.
Очаква се тютюневата индустрия да се възползва от легализирането, независимо от това дали превземе пазара или не, въпреки че честата употреба на канабис е предвестник на бъдещата зависимост от цигари. За тийнейджърите непушачи употребата на канабис на седмична база прогнозира над осем пъти по-голяма вероятност да преминат от просто трева към цигари. Това може да се дължи на факта, че тютюнът често се смесва с канабис, за да гори по-плавно. По този начин употребата на канабис може директно да изложи човек на влиянието на тютюна, който може да бъде 7 или 8 пъти по-пристрастяващ от канабиса.
Или може би просто тийнейджърите, които пушат марихуана, се разхождат повече с компании, които обикновено пушат повече цигари и това е причината. Въпреки това, дори и след проверка за употреба от връстниците, канабисът все още изглежда като предхождащ наркотик към тютюна, може би като начин за отказване на канабиса. Така или иначе, един от най-големите странични ефекти на канабиса е, че може да доведе до зависимост от никотин, който унищожава близо 5 милиона живота всяка година, около 24 пъти повече от всички незаконни наркотици, взети заедно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/will-cannabis-turn-into-big-tobacco
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали гелът от Алое вера е най-доброто лечение за лихен планус (плосък лишей)?


Лихен планус е хронично автоимунно заболяване, обикновено на влажните мембрани, като например вътрешността на устата, но също така може да засегне и други повърхности на тялото и не е толкова рядко срещано, около 1%, което го прави едно от най-честите заболявания, наблюдавани в клиниките по орална медицина.
Текущите лечения нямат действие на излекуване, а са по-скоро палиативни, насочени към облекчаване на болката. Опитвали сме стероиди, антибиотици, химиотерапия и операция и нито едно не изглежда особено ефективно. Така че дори и за палиативно облекчаване на болките нямаме много възможности; ето защо докладвани случаи като този са толкова вълнуващи. Ето снимка преди и ето след един месец, после 2, 3, 6 и 7 месеца по-късно, след пиене на 60 мл. сок от алое вера на ден и също така мазане с алое върху засегнатите места с тези случаи преди и след, което води до статии от списания като тази: „Алое вера като лекарство за лихен планус.“
Но дали оралният прием на алое вера е отвара или по-скоро отрова? Вътрешната употреба на алоето може да причини остър хепатит – възпаление на черния дроб, както и дисбаланс в електролитите и определено не трябва да си инжектирате алое директно. Но оралната употреба също не се препоръчва.
Това се дължи главно на докладвани случаи за хепатит, предизвикан от алое. Алоето по ирония на съдбата се представя като детоксикиращ продукт, но всъщност може да доведе до увреждане на черния дроб, както при този човек, който се опитал да защити черния си дроб и се озовал в болница. Откъде знаем, че причината е алоето обаче?
Оценката на предполагаемото чернодробно увреждане, предизвикано от алоето, е предизвикателство, защото има стотици други неща, които могат да увредят черния ви дроб. Ето списъка, през който трябва да минете като лекар, за да изключите други причини, преди да започнете да обвинявате растението. Имате ли някакъв вирусен хепатит или друг вид чернодробна инфекция, или причината може да са различни лекарства, токсини или заболявания. Така че може би е някое от тези други неща и е просто съвпадение, че проблемът е започнал след пиене на алое. Златният стандарт по отношение на опита да се докаже причинно-следствена връзка, е положителен тест при повторно излагане – ето как можете да диагностицирате чернодробно увреждане, предизвикано от някакво лекарство. Възпалението на черния дроб изчезва при спиране на лекарството и след това отново се появява когато добавите лекарството обратно, което рядко се прави по очевидни причини.
Е, имало ли е някога докладван случай на повторно приемане на алое? Да. Токсичен хепатит, предизвикан от алое вера, който отново се появява след като е отшумял, при повторен прием на алое.
Консумацията на алое вера също се свързва с проблеми с щитовидната жлеза. Една жена с лихен планус започнала да приема по 2 супени лъжици сок от алое вера всеки ден. Тя започнала да се чувства странно уморена. Лабораторните изследвания установили, че функцията на щитовидната й жлеза е ниска, но тя се оправила веднага след спирането на алоето, а функцията на щитовидната й жлеза се нормализирала. Ами ако вместо да го приема през устата, тя просто не изплаква устата си с алое вера, в опит да облекчи състоянието на лихен планус и след това не го изплюе? Не знаехме… докато не беше направено проучване за това.
Едно рандомизирано тайно проучване с плацебо контролна група: 54 пациенти, разделени на групи с локално прилагане на гел от алое вера или плацебо гел в продължение на 8 седмици. 81% от групата с алое вера се подобрили, в сравнение със само 4% в групата с плацебо. Освен това двама от пациентите, лекувани с алое, имали пълна клинична ремисия. Това е рядко. Заболяването се счита за хронично състояние; и все пак, няколко седмици на локално прилагане на алое гадните ерозивни лезии изчезнали.
Ами ако сравним алоето със стероиден мехлем? Локалното мазане с гел от алое вера го превъзхожда – по-ефективен от стероидите, значителна разлика се появява в рамките на 2 седмици. Така че, въпреки че кортикостероидите все още се считат за златния стандарт, гелът от алое вера показва обещаващи резултати, особено при липсата си на странични ефекти, когато се прилага локално, в сравнение с различни странични нежелани ефекти от кортикостероидите.
Това обаче е за оралния лихен планус. А каква е ефикасността на гела от алое вера при лечението на лихен планус на гениталиите? Лихен планус на вулвата е доста често срещано заболяване, което засяга 1-2% от населението и може да бъде още по-трудно за лечение. Има огнища и частична ремисия, но никаква тенденция за пълна ремисия. И наистина, именно това е наблюдавано с плацебо групата. Само една жена получила добри резултати, но повечето имали прекалено малка или незначителна реакция, но при локално прилагане на гел от алое вера вместо това 9 от 10 души се подобрили, а една жена имала пълна клинична ремисия. Стига се до заключението, че гелът от алое вера е безопасно и ефективно лечение.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-aloe-vera-gel-the-best-treatment-for-lichen-planus
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ползите от боровинките за артериалната функция


Една-единствена порция боровинки може да подпомогне за облекчаването на артериалната дисфункция, причинена от пушенето на цигари. Учени изследвали ефекта на една-единствена порция замразени боровинки върху млади пушачи. Ако пушите по една цигара на ден, способността на артериите ви да се отпускат естествено спада с 25% за два часа. Но ако изяждате по 2 чаши боровинки 100 минути преди това, то същата тази цигара ще причини по-малко от половината вреда, което показва, че една голяма порция замразени боровинки може да противодейства на артериалната дисфункция, предизвикана от тютюнопушенето. Разбира се, обаче, трябва да се отбележи, че консумацията на боровинки не може да се счита за средство за предотвратяване на последствията за здравето от пушенето; това може да бъде постигнато само, ако спрете да пушите или дори още по-добре, изобщо да не започвате.
Две чаши боровинки е голямо количество обаче. Да, лесно бихте могли да ги напъхате в някое смути, но каква е минималната доза? Не знаехме, докато група британски изследователи не реши да провери. За да могат да проведат двойно тайно проучване, те трябвало да сформират контролна група с плацебо – фалшива напитка с боровинки. И така, те използвали замразени и изсушени види боровинки на прах, за да дадат на хората еквивалента на три четвърти чаша пресни боровинки, една и половина чаши, една и три четвърти, около 3 чаши или 4 чаши. Те стигат до заключението, че приемът на боровинки значително подобрява артериалната функция по начин, зависим от приема.
Добре, какъв е оптималният прием? След плацебото нищо не се случва. Но след прием на 1 и три четвърти чаши боровинки се забелязва голям скок в подобряването на артериалната дисфункция само един час след консумацията. И това изглежда е мястото, където ефектът е максимален. По-малко от една чаша пак е добре, но по-добре е количество между 1 и 2 чаши, без ползата да надхвърля тази в едно хранене.
Можем ли да готвим с тях? Ами ако ги сложим в пай с боровинки например? Същото забележително подобрение в артериалната функция при печене, само че се случва един час по-късно, тъй като твърдата храна минава по-бавно през стомаха.
И ако приемате боровинки седмица след седмица, ще получите и хронични ползи, изразени в намаляване на артериалната скованост и увеличаване на естествените ви клетки-убийци, които стоят на първа линия като естествената защита на организма ви срещу вирусни инфекции и рак. Но почакайте малко, как могат боровинките да имат такъв невероятен ефект, ако антоцианините, синият пигмент в боровинките, за които се предполага, че са активната съставка, почти не навлизат в системата ни? Група жени приемали повече от една чаша боровинки на ден, но почти нищо не се откривало в кръвообращението им или през урината.
Ето това се нарича хроматограма, като най-високите точки показват всичките малки увеличения на антоцианините в боровинките. Ето как изглежда кръвта ви, преди да ядете боровинки, очевидно никакви признаци на пигменти. След един час започвате да ги виждате и няколко часа по-късно те започват да стават по-забележими, но, накратко, само няколко милиарда от един грам на милилитър се показват. Така че или антоцианините са изключително мощни и следователно са активни при ниски концентрации в кръвта от типа на едно на милиард или някак си бионаличността им е подценена. И така, изследователите решили да ги маркират с радиоактивно вещество и да ги проследят в тялото.
Това, което се случва, е, че пигментите от боровинки се метаболизират от черния ни дроб и нашия микробиом, добрите бактерии в червата ни, и се превръщат в тези активни метаболити, които след това се абсорбират в кръвта. Така че това е един вид екипно усилие, за да извлечем ползи от боровинките.
И това също би разрешило загадката. Някой забеляза ли това второ увеличение от ползите тук, на шестия час? Как е възможно това? Ами някои от метаболитите имат завишение в кръвта в рамките на един час, докато други се изкачват по-бавно, особено ако плодовете трябва да стигнат чак до дебелото черво. И не само повишенията на 1 и на 6 часа. Ако проследите процеса още по-дълго, някои се повишават дори още повече. И така един ден по-късно все още е възможно да имате полза от боровинките, тъй като нашите чревни бактерии продължават да извличат хубави неща, които се абсорбират обратно в кръвта ни и ни хранят докато ние ги храним. Яденето на боровинки може така да захрани нашите добри бактерии, че да наподобява приемане на естествен пробиотик, печеливша ситуация отвсякъде.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/benefits-of-blueberries-for-artery-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Виагра и рак


От половин дузина лекарства тип Виагра, които са на пазара в момента, самата Виагра може би все още има най-голяма ефективност, но също така има и най-висок процент на поява на странични ефекти като цяло. Това все още е доста безопасно лекарство. Някакъв човек погълнал 65 наведнъж с надеждата, че ще получи взрив, но не се случило. Най-често срещаните остри странични ефекти включват главоболие, зачервяване, стомашно разстройство, течащ нос, нарушение на зрението, но сега, след като Виаграта е налична от около едно десетилетие, може да се появяват и някои хронични ефекти. Например, глаукома, една от водещите причини за слепота, причинена от дегенерация на оптичния нерв. Шансовете за глаукома са до 10 пъти по-големи сред тези, които използват Виагра в дългосрочен план.
Но това, заради което медицинската общност преосмисля безопасността на този вид лекарства, е ракът. Мъже с напреднал стадий рак на простатата често трябва да се подложат на радикална простатектомия, операция, която може да ги остави импотентни и без способност за сдържане, което може да намали качеството им на живот. Ето защо концепцията за лечение, наречена „рехабилитация на пениса“ е въведена, при която лекарства като Виагра се приемат, за да противодействат на страничните ефекти от операцията. Но има изследвания като това, което установява, че Виаграта може да намали активността на естествените клетки убийци, а естествените клетки убийци са първата линия на имунната защита срещу рака. Сега, това е проучване върху жени относно нещо друго, но то наистина предизвика притеснения относно приемането на Виагра от хората, които се борят с рак на простатата.
По отношение на появата на рак на простатата на първо място мъже, лекувани с лекарства от типа на Виагра, се оказва, че имат по-малък шанс да бъдат диагностицирани с рак на простатата; Да, но това може да е просто, защото те еякулират по-често. По-голямата честота на еякулация може да бъде свързана с по-малък риск от рак на простатата. Интересно е защо така мислят. Честите еякулации могат да намалят концентрацията на ксенобиотични съединения в самата простатна жлеза, като например химикали и канцерогени, които нарушават работата на хормоните. Всичко, което ядем, може да се окаже в простатата ни. Ако изпиете чаша кафе, може да си докарате кофеинова сперма 10 часа по-късно. Ако изпушите една цигара, никотинът стига до същото място. Или ако ядете риба, може да се окажете с една седма от здравите сперматозоиди, може би защото има около три пъти по-голяма концентрация на полихлориран бифенил. Но така или иначе няма как да знаем със сигурност, докато не проверим.
Били проследени почти 5000 пациенти, преживели рак на простатата и тези, приемащи лекарства от типа на Виаграта, изглежда имали малко увеличение на риска от връщане на рака, но последващите проучвания не успели да открият такава връзка. Това, което ме накара да направя това видео, е неочакваната връзка между Виаграта и меланомния рак на кожата.
Ако се третира в ранен етап, меланомът може да бъде излекуван чрез изрязване, но поради склонността му към метастази при около 20% от пациентите, той се развива до агресивно и инвазивно заболяване, което може да ви убие за няколко месеца. И част от начина, по който това става, е чрез една генетична мутация в рака, който предизвиква инвазия на меланомните клетки чрез намаляване на действието на един ензим, наречен фосфодиестераза 5. Изглежда ли ви позната тази дума? Именно това прави Виаграта. Виаграта действа, защото е инхибитор на фосфодиестераза 5. Така че Виаграта може да има същия ефект по отношение на насърчаването на растежа на меланома. Няма как да знаем обаче… докато не проверим.
И употребата на Виагра се свързва с 84% по-голям риск от последваща диагноза меланома, а ако вземем заедно всички проучвания, ще се окаже, че връзката остава значително голяма. И така, тук имаме този вид лекарства, което се откриват в медицинските шкафове в цялата страна и Агенцията за контрол на храните и лекарствата прави всичко възможно да се увери в безопасността и ефикасността на такива лекарства, но невинаги човек може да предвиди молекулните последици от възпрепятстването на големи клетъчни пътища.
Има обаче алтернативно обяснение. Може би потребителите на Виагра просто стоят голи по-често, което по този начин дава възможността на партньорите им да забележат някоя подозрителна бенка или нещо подобно, тъй като едва 1 на 3 меланоми биват откривани от самите пациенти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/viagra-and-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев