Яйцата и ракът на гърдата

Това национално проучване върху приема на холестерол от храната и рака стига до заключението не само, че намаляването на холестерола помага за предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания, но също така може да намали риска от рак. Ето защо ограничаването на животинските мазнини и холестерола е „благоприятна мярка за общественото здраве“, но проучването не установява, че високата консумация на холестерол е свързана с всички видове рак. Да, има връзка между високия прием на холестерол и рака на стомаха, рака на дебелото черво, ректален рак, рак на панкреаса, рак на белия дроб, рак на гърдата, рак на бъбреците, рак на пикочния мехур и един вид рак на костния мозък, наречен Неходжкинов лимфом, но връзката е отрицателна при рака на простатата.
Ако погледнете проучвания върху рака на простатата и яйцата обаче, които са един от основните източници на холестерол от храната, обобщеният анализ на 15 проспективни кохортни проучвания установява, че тези, които приемат 25 грама яйца на ден или повече, което е около половин яйце на ден в сравнение с по-малко от едно яйце на седмица, тези, които изяждат по половин яйце на ден, имат с 14% повишен риск от напреднал и фатален стадий на рак на простатата. Не били много сигурни как да обяснят това, „но яйцата съдържат значително количество холин,“ който определени лоши бактерии в червата могат да превърнат в токсичния TMAO, което вече сме разглеждали преди.
Също така изглежда, че става въпрос и за реакция, свързана с дозата, което означава, че колкото повече яйца се консумират, толкова по-голям е рискът. Увеличаването на консумацията с по пет яйца на седмица може би увеличава риска от рак на простатата с фатален край с 47%, въпреки че това важи само рак на простатата с фатален край. Не е открита връзка между яйцата и рака на простатата като цяло, само при яйцата и смъртоносните форми. Причината не е непременно холестеролът обаче. Да, голямото количество холестерол може да подпомогне бързото разпространение и растежа на раковите клетки, но също така имаме и холин, както и животинските протеини, като всичко това свързва консумацията на яйца с риска от рака на гърдата, яйчниците и простатата.
И после, ако погледнете развитието на рака на простатата, което означава мъже, които вече са били лекувани от рак на простатата, подложени са били на радикална простатектомия за премахване на цялата им простата и се опитват да предотвратят връщането на рака. Ако видите с какво са се хранили, прием на много яйца – с което се има предвид почти по едно цяло яйце на ден – свързан с вероятността за повторна поява на заболяването от висока степен, което означава завръщане на рака в агресивна форма.
Консумацията на яйца е свързана също така с повишен риск от рак на яйчниците, където жените произвеждат свои собствени яйца, нещо, за което знаем от над 15 години вече. Яйцата също така могат да бъдат източник на хетероциклични амини, канцерогенни химикали, които се образуват при пържене на висока температура. Това би било в съответствие с данните за рака на пикочния мехур, което предполага, че консумацията на пържени яйца може да удвои риска от рак, но не и на варени яйца. Изследователите смятат, че високото съдържание на холестерол в яйцата, обаче е най-правдоподобното обяснение за връзката с рака на яйчниците. Консумирането на много храни, богати на холестерол, може да увеличи образуването на токсични жлъчни киселини, които могат да повлияят най-малкото колоректалния рак и рака на белите дробове.
Изглежда наистина има връзка между дозата и реакцията по отношение на консумацията на яйца и видовете рак на червата. Дори само няколко яйца на седмица могат да са свързани с 19% по-голям риск от колоректален рак, но ако се приемат три и повече яйца на седмица, повишението на риска може да стигне и до 71%.
И най-накрая ракът на гърдата: значително повишение на риска от рак на гърдата веднъж след като жените стигнат до прием на пет яйца на седмица. Сега това се вижда след преглед на всички проследяващи във времето кохортни проучвания. Добавянето на всички останали проучвания не променя заключението: „консумацията на яйца [е] свързана с повишен риск от рак на гърдата.“ Една порция яйца може да надхвърли стария дневен лимит от 300 мг. с около 40%. Най-новите насоки по храненето всъщност затягат ограниченията за холестерола, казвайки ни да забравим за 300, както се препоръчва от Института по медицина при Националната академия на науките, „трябва да приемаме възможно най-малко холестерол.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/eggs-and-breast-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Холестеролът и рака

През 1969 г. един корелационен анализ, извършен от доктор на име д-р Грегор (няма връзка, а и името е спелувано грешно), установява наличие на по-скоро тясна връзка между приема на животински протеини в различните страни и смъртността от рак на червата. През 70-те години тази връзка се разпростира и върху рака на гърдата, като и животинските мазнини биват също така включени, но всичко някак си върви заедно в едни и също храни с холестерола от храната. „И има значителна зависимост между високата консумация на храни, съдържащи холестерол, и световното разпространение на рака на дебелото черво“, както и голяма и силно изразена връзка дори и след контролиране на други фактори, свързани с храната, като например животинските мазнини и фибрите, което подкрепя възможността за причинно-следствена връзка между приема на холестерол и рака на дебелото черво.
И така, дали холестеролът от храната е толкова подпомагащо канцерогенен за рака на дебелото черво? Нека да разберем като дадем малко на плъхове. Ако инжектираме плъхове с канцероген, плъховете, които приемат холестерол, получават тумори два пъти по-бързо и всички умират, докато повечето от групата без холестерол оцеляват. Но „релевантността на данните при животните за ситуацията при хората е спорна.“ Как би могла връзката между холестерола и рака да работи?
Е, не е нужно да консумираме никакъв холестерол, тъй като нашето тяло произвежда целия холестерол, от който се нуждае, а когато консумираме допълнително количество, има ограничение на количеството холестерол, което тялото ни усвоява. И така, къде отива излишното количество? Надолу до дебелото черво и ето защо клетките, които обхващат дебелото черво, където възниква ракът на дебелото черво, са постоянно изложени на фекален холестерол. Ако възникне раков или предраков полип, може би целият този допълнителен холестерол ще помогне за по-бързия му растеж? Количеството холестерол, което ядем, може „по този начин да бъде определящ фактор за скоростта на развитието, растежа и разпространението на такъв тумор.“ Това са били просто спекулации през 70-те години, но след това хората осъзнават, че ако това е истина, би било добра новина, тъй като една диета с ниско съдържание на холестерол, намаляване на месото, млечните, яйцата и боклуците – единствените храни, които наистина имат холестерол – би било осъществим, евтин, безопасен начин за предотвратяване и лечение на рака на дебелото черво. И така, какво е новото след 40 години?
Връзката страна по страна няма как да направи повече отколкото просто да вдъхнови проучвания като това, „най-голямото национално проучване върху населението с контролна група [към днешна дата] за оценка на връзката между приема на холестерол и няколко вида рак.“ И установяват, че… приемът на холестерол е свързан с повишен риск от рак на стомаха, на дебелото черво, ректума, панкреаса, белите дробове, рак на гърдата, бъбреците, пикочния мехур и костния мозък – Неходжкинов лимфом. Така че по-малко известната страна е, че „диетата с ниско съдържание на холестерол може да играе роля в предотвратяването на няколко вида рак.“ Какво означава това по отношение на храната? Намаляването на месото, млечните и яйцата, което може да увеличи риска от рак, въпреки че яденето на дневници (dairy – diaries), вероятно би увеличило само риска от порязвания с хартия – но все пак ще приемате много фибри!
„Откритията от това проучване трябва като цяло да се разглеждат като индикация, че диета, богата на месо, млечни продукти, яйца… не е благоприятен показател за риска от няколко вида рак.“ Изследователите обаче не разгледали два вида рак, рак на ендометриума и рак на гърлото. Ако вземем всички проучвания върху холестерола обаче взети заедно и риска от рак на ендометриума като цяло – рак на лигавицата на матката – ще установим реакция към дозата, което означава, че по-голяма консумация на холестерол е свързана с повече рак, 6% за всеки допълнителни 100 мг. на ден; и така, един омлет на ден може да увеличи риска от рак с около 20%, може би защото излишният холестерол се превръща в естроген или може би просто се дължи повишения оксидативен стрес, който се отразява в по-високи нива на окислен холестерол? Говоря за това в серията си за видеата върху Алцхаймер.
Също така изглежда, че има връзка доза-реакция с рака на панкреаса, един най-гадните злокачествени заболявания. При изготвянето на проучванията се установява, че рискът се увеличава с 8% за всеки 100 мг. холестерол; така че това означава 30% по-висок риск за поява на рак на панкреаса за всеки ежедневен омлет.
И накрая рак на гърлото. Наблюдаван е увеличен риск при повишен прием на холестерол. Около 85% по-голяма вероятност, което си е в съответствие с други проучвания. Да, може би причината е окислението, но може би е възпалението. Въпреки това, не можем да сме сигурни, че холестеролът сам по себе си е виновен. „Повишеният прием на холестерол би могъл [просто да бъде скрит] индикатор, че диета, богата на месо, яйца и млечни продукти може да има неблагоприятни последици.“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/dietary-cholesterol-and-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са фибрите срещу възпалението?

„Хипократ, бащата на западната медицина, вярвал, че всички болести започват в червата.“ Разбира се, той също така смятал, че жените са истерични, поради тяхната „скитаща матка“. Толкова за древната медицинска мъдрост.
Но нещо като запека може да има голямо негативно въздействие върху физическото, умственото и социалното благополучие, но все пак това „често се пренебрегва в здравеопазването.“ Това може да се дължи на факта, че разговорите за акото са табу, но то може да окаже силно влияние върху живота, както психически, така и физически. Запекът може да навреди и да причини „дискомфорт в корема и болка, напрежение, твърди изпражнения, нередовно изхождане, подуване и гадене.“
Нищо чудно, че „лаксативите са сред най-често използваните лекарства. Повечето са безопасни, когато се използват разумно и периодично,“ но поради честотата на тяхната употреба накрая те се оказват една от най-често срещаните причини за нежелани странични реакции от лекарства. Може би вместо това лечението трябва да бъде насочено към основния проблем, като например липсата на фибри в храната. Вероятно не ви е необходим мета анализ, който да покаже, че фибрите в храната могат очевидно да увеличат честотата на изхождане.
„Населенията в повечето Западни държави трябва да се разглеждат по световните стандарти като почти универсално запечени.“ Ето това е епидемия сред възрастните хора, но просто не е проблем сред хората, които центрират храненето си около храни, богати на фибри. Къде има фибри? Това резюме за един пациент в журнала на Американската медицинска асоциация обобщава с илюстрация: цели нерафинирани растителни храни. Сега, за онези от нас, които се наслаждават на приема на плодове и зеленчуци, трябва да осъзнаем, че плодовете и зеленолистните зеленчуци са най-бедните цели хранителни източници на фибри. Защо? Защото те са 90 процента вода. Кореноплодните зеленчуци имат повече, суперзвездите на фибрите са бобовите растения, което означава боб, грах, нахут и леща, както и пълнозърнестите храни. И грам за грам фибрите от плодовете не изглежда да имат същия ефект. Необходими са 25 грама фибри от плодове, за да се удвои изхода на изпражненията, нещо, което само 10 грама фибри от пълнозърнести храни или зеленчуци могат да направят.
И това не е всичко, което могат да правят фибрите. Ако ядете пълнозърнест ечемик за вечеря, на следващата сутрин чревните ви бактерии ще се хранят с него на закуска, като така ще освобождават бутират в кръвта ни, едно съединение, което изглежда упражнява големи противовъзпалителни свойства, което може да обясни защо значителното намаление на разпространението на възпалението се свързва с увеличаване на приема на диетични фибри. Вижте това. И групата с най-висок прием тук е получавала едва минималния препоръчителен дневен прием на фибри. И така, ако имате болки в коляното или нещо подобно, трябва ли да ядете повече храни, богати на фибри? Не знаехме… досега. „Приемът на диетични фибри във връзка с траекторията на болката в коляното.“ Хиляди пациенти са били проследени и… високият прием на диетични фибри, тоест, просто минималния препоръчителен прием, е „свързан с по-малък риск от развитие на умерена или силна болка в коленото с течение на времето.“ А две проучвания от Фрамингам установяват, че високият прием на фибри е свързан на първо място с по-нисък риск от развитие на симптоматичен остеоартрит.
Но чакайте малко… нямат ли огромно разнообразие от болести възпалителен компонент? Какво ще кажете за консумацията на фибри и смъртност поради каквито и да било причини, поради сърдечно-съдови болести и поради рак? Установено е, че в сравнение с хората, които консумират най-малко фибри, хората, които консумират най-много, имат 23% по-малко наличие на смъртност от сърдечно-съдови заболявания, 17% по-нисък риск от смърт от рак и 23% по-ниска смъртност от всички причини, взети заедно. „За съжаление повечето хора в Съединените щати консумират по-малко от половината от препоръчителния прием на диетични фибри дневно.“
Тези изследователи предлагат всякакви потенциални механизми, при които фибрите могат да бъдат животоспасяващи, от подобрение на холестерола, имунната функция и контрола на кръвната захар, но също така може да има и по-директна причина. Ако поискате от хората да застанат така, сякаш се напъват в тоалетната, можете да получите бързо увеличение на вътречерепното налягане, налягане вътре в черепа, и наистина, ако погледнете факторите, предизвикващи разкъсване на вътречерепните аневризми, ако попитате стотици хора, които са преживели инсулт – кръвоизлив в мозъка – един от най-големите задействащи фактори, което е отбелязан, е напъването в тоалетната, което увеличава риска 7 пъти.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-fiber-an-effective-anti-inflammatory
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да предотвратим мастния черен дроб, който не е причинен от алкохола

В документалния филм Supersize Me, Морган Спърлок яде изцяло само от Макдоналдс в продължение на един месец и не е изненада, че теглото му, кръвното му налягане и холестеролът му се покачват, но същото става и с чернодробните му ензими, знак, че неговите чернодробни клетки умират и разнасят съдържанието си в кръвта. Експериментът му със самия него е всъщност повторен официално. Група мъже и жени се съгласили да ядат два пъти на ден от верига за бързо хранене в продължение на един месец и повечето от чернодробните им показатели започнали от нормални стойности, под 30 тук за мъже, но само в рамките на една седмица повечето спрели да работят нормално, сериозно патологично повишение на увреждането на черния дроб.
Това, което се случва, е развитие на мастен черен дроб, което не е причинено от алкохола, следващата световна епидемия. Мастните депа в черния дроб могат да доведат от спектър от заболявания – от асимптоматично натрупване на мазнини до неалкохолен стеатохепатит, което може да доведе до чернодробни белези и цироза, а това може да прерасне до рак на черния дроб, чернодробна недостатъчност и смърт.
Това е най-честата причина за хронично чернодробно заболяване в САЩ, което засяга 70 милиона американци – това е около един на всеки трима възрастни. И бързата храна е добър начин то да бъде предизвикано, тъй като това е свързано с приема на газирани безалкохолни напитки и месо. Една сода на ден може да повиши шансовете от развитие на мастен черен дроб с 45%, а тези, които се хранят с еквивалента на 14 пилешки хапки месо на ден, имат почти три пъти по-голяма честота на мастен черен дроб в сравнение с приема на 7 пилешки хапки или по-малко.
Характеризира се като съвкупност от мазнини и захар, но очевидно не всички видове мазнини. Хората с мастен хепатит приемат повече животински мазнини и холестерол и по-малко растителни мазнини, фибри и антиоксиданти, което може да обясни защо придържането към хранене в средиземноморски стил, характеризиращо се с висока консумация на храни като плодове, зеленчуци, пълнозърнести и бобови, е свързано с не толкова тежка форма на мастен черен дроб, вероятно поради противовъзпалителните и антиоксидантни ефекти. Може би заради специфичните фитонутриенти, като лилавите, червените, сините антоцианинни пигменти в горските плодове, гроздето, сините сливи, червеното зеле, червения лук, репичките. Тези храни, богати на антоцианини, могат да бъдат обещаващи за предотвратяването на мастен черен дроб, но това се основава най-вече на експерименти от съд на Петри. Имаше едно клинично проучване, които наистина установява, че пиенето на напитка с лилав сладък картоф изглежда, че успешно облекчава възпалението на черния дроб.
Една диета, предимно на растителна основа, може също да подобри микробиома ни, добрите бактерии в червата ни. Старата поговорка „Ти си това, което ядеш“, може да се промени на „ние сме това, което ядат нашите бактерии“. И когато ядем мазнини, можем да улесним растежа на лошите бактерии, които могат впоследствие да освободят противовъзпалителни молекули, които увеличават пропускливостта на червата и допринасят към мастния черен дроб.
Мастната чернодробна болест може да бъде причинена и от претоварване с холестерол. Идеята е, че холестеролът, който се съдържа в яйцата, месото и млечните, се окислява и след това повишава регулацията на Х рецептор алфа на черния дроб, който може след това да увеличи регулацията на нещо, наречено SREBP, което може да повиши нивото на мазнини в черния дроб.
Само кристалите от холестерол сами по себе си водят до това човешките бели кръвни клетки да разлеят възпалителни съединения, също както кристалите на пикочната киселина при подаграта. Ето това може да предизвиква превръщането на мастния черен дроб в сериозен хепатит, натрупването на достатъчни концентрации свободен холестерол в мастните чернодробни клетки, за да предизвика кристализация на холестерола, една от няколкото нови линии доказателства, която предполага, че холестеролът от храната играе важна роля в развитието на мастен хепатит, възпаление на мастния черен дроб.
В едно проучване на 9000 американци, проследени в продължение на 13 години е открита силна връзка между приема на холестерол и хоспитализацията и смъртта от цироза и рак на черния дроб, тъй като хранителният холестерол може да се окислява и да причини токсични и канцерогенни ефекти. За да се ограничи токсичността на излишния холестерол, получен от храната, черният дроб се опитва да се отърве от холестерола като го изхвърля в кръвта и така чрез измерване на холестерола без HDL в кръвта човек може да предвиди появата на мастен черен дроб. Ако извадите HDL от общия холестерол, никой от стотиците хора, които проследяват със стойност под 130, не е развил болестта. Фармацевтичните компании разглеждат мастния черен дроб, непричинен от алкохола, като златна мина, какъвто е случаят с всяко заболяване на изобилието, като се има предвид вече високото му и повишено разпространение, защото има нужда от непрекъснато лечение с лекарства. Но може би решението е толкова лесно, колкото промяната на храненето, като се избягват храни, богати на захар и холестерол.
Неприятната истина е, че мастният черен дроб, непричинен от алкохола, може почти да се счита за човешкия еквивалент на фоа гра, тъй като ние „насилствено се храним“ с храни, които могат да доведат до сериозни последствия за здравето. Въпреки това, наличието на такава маслена текстура на човешкия черен дроб не е деликатес, на който да се наслаждават лекарите в болниците, тъй като това може да има такива сериозни последици.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/prevent-non-alcoholic-fatty-liver-disease
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Помагат ли добавките с лутеин за функцията на мозъка?

Тъмнозелените листни зеленчуци са пълни с един антиоксидант за мозъка, наречен лутеин. И така, увеличаването на приема на зеленолистни може да бъде важна стратегия за общественото здраве за намаляване на риска от зрително или когнитивно увреждане. Лутеинът е доминиращ пигмент, който се извлича от храната и се намира, както в ретината на окото, така и в мозъка. И не е изненадващо, че макулният пигмент – концентрацията на лутеин в центъра на вашето око, наречен макула – е установено, че е значително свързана с нивата в мозъка, което може да обясни връзката между това колко от тези хранителни вещества от зеленолистните можете да видите в задната част на окото и когнитивната функция. Предполага се, че неврозащитата се дължи на факта, че лутеинът е такъв мощен антиоксидант, но той има и противовъзпалителни свойства.
Тази връзка между лутеина и един друг хранителен елемент, наречен зеаксантин, и очното и когнитивно здраве през целия живот е убедителна. Но това се основава на наблюдателни проучвания, при които се вижда, че по-високите нива на лутеин и функцията на мозъка изглежда вървят ръка за ръка, но няма как да знаем дали това е причинно-следствена връзка докато не го тестваме. Може ли лутеинът и зеаксантинът да се дават като хранителна добавка като част от промяна в начина на живот с цел, както подобрение на мозъчната функция, така и намаление на вероятността за развитие на деменция? Причината, поради която всички са развълнувани от вероятността, е заради надеждните данни от проучванията върху здравето на очите, които са убедили много офталмолози да започнат да препоръчват на хората да увеличат приема на лутеин и зеаксантин за превенция и лечение на макулна дегенерация, водеща причина на загуба на зрението, свързана с напредване на възрастта. Не е нужно да приемаме хапчета обаче. Добавянето на едва 60 грама спанак на ден в продължение на един месец – това е около една пета от един пакет 300 гр. замразен спанак – може значително да увеличи макулния пигмент при повечето хора.
И това не е само полезно за лечението на проблеми с очите. Едно рандомизирано проучване с плацебо контролна група установява, че тези зеленолистни лакомства могат да подобрят скоростта на визуална обработка при младите здрави хора. Това е както когато се опитвате да ударите топка и тялото ви трябва да започне да реагира преди дори съзнателно да сте я регистрирали – с реални предимства извън игрището, подобрявайки например визуалните умения при шофиране. Добре, ами когнитивната функция?
Едно рандомизирано двойно тайно проучване с плацебо контролна група на възрастни индивиди на средно около 73-годишна възраст, на които им дават половин чаша на ден сварен кейл, а на друга група – една пълна чаша сварен спанак, и те получават значителни подобрения в когнитивната функция в сравнение с хората в плацебо групата.
Може да подейства дори при младежи на възраст около 21 години. Ежедневното добавяне на същото това количество лутеин и зеаксантин не само увеличава макулния пигмент, но и води до значителни подобрения в мозъчната функция – пространствена памет, мисловна способност и концентрирано внимание.
Дали някога са се опитвали да тестват цели храни? Трудно е да накараме американците да ядат зеленолистни всеки ден, но не е чак толкова трудно да ги накараме да ядат гуакамоле. Това проучване изследва ефектите от приема на авокадо върху когнитивната функция, 6-месечно рандомизирано контролирано проучване. Какво е правила контролната група? Едно авокадо на ден, един картоф на ден или една чаша нахут на ден, и се оказва, че хората в групата на авокадото имали значително подобрение на когнитивната функция. Но за разочарование на борда на авокадото, същите подобрения имала и картофената и нахутената група. Това е проблемът със здравата плацебо група. Може би е трябвало да използват маруля айсберг или нещо подобно.
Ами въздействието върху когнитивното здраве при тези, които наистина се нуждаят от лечение, пациентите с Алцхаймер? Зрението им се подобрило, това е добре, но нямало значителни промени в когнитивната функция. Възможно е приемът на цели храни, както тъмнозелените листни зеленчуци, да са подействали по-добре отколкото само пигментите под формата на хапче.
Да, окисляването и възпалението изглежда са ключови както при Алцхаймер, така и при макулната дегенерация, но нито едно от тези заболявания не изглежда особено податливо на лечение в напреднал стадий. Ето защо превенцията играе ключова роля. Намаляването на окисляването и възпалението в най-ранните етапи може да бъде най-обещаващият подход.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-lutein-supplements-help-with-brain-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рисковете и ползите от умереното излагане на слънце

До края на 20-ти век заболяването от недостиг на витамин D, рахит, е широко разпространено, благодарение на градския живот, със сянката на сградите и саждите от въглища във въздуха. Млечната промишленост се възползва от възможността да обогатява млякото с витамин D, също както и бирената индустрия. „Бирата е полезна за вас!“, гласи рекламата, но бирата с витамин D е още по-полезна, така че пийте всеки ден. Сега има по-здравословни обогатени опции, като например портокаловия сок, обогатен с витамин D, но за да достигнем препоръчителните нива на прием, може да отнеме 15 до 20 чаши обогатено мляко, бира и/или сок всеки ден. Така че, за да получите такива дози, това наистина се свежда до слънце или добавки.
Слънчевата светлина доставя между 90% и 95% витамин D за повечето хора. Заплахата от рак на кожата е реална, тя обаче идва най-вече от хронично прекомерно излагане на слънце и слънчеви изгаряния. Има твърде малко доказателства, че минималното умерено излагане на слънчева светлина значително ще увеличи риска от рак на кожата. Въпреки че защо да приемаме такъв риск изобщо, когато можем да си доставяме витамин D под формата на добавка? Но в името на темата на видеото, какво би станало, ако добавките не съществуваха?
Ами ако просто се опитаме да балансираме положителните и отрицателните ефекти от излагането на слънце? От една страна, имате организации като Американската академия по дерматология, която препоръчва никой да не се излага на директна слънчева светлина без слънцезащита. В края на краищата, UV лъчите на слънцето са доказано канцерогенни и са виновни за около половината от всички кавказки злокачествени образувания, като солариумите са обвинявани в това, че омаловажават риска.
Дори тези, които приемат пари за изследвания от индустрията за придобиване на тен, признават, че прекомерното излагане на слънце може да увеличи риска от рак на кожата, но спорят по отношение на умереността, подкрепяйки твърдението за „умерено излагане на слънце“ и обвиняват индустрията на слънцезащитните продукти за това, че прекомерно надува риска; въпреки че е по-трудно да се оспорят мотивите на дерматолозите, които по същество се противопоставят на техния финансов интерес, тъй като ракът на кожата е начинът, по който си изхранват прехраната. Загрижеността, изразена от защитниците на UV лъчите, е, че „слънцефобската пропаганда“ може да причини повече вреда, отколкото полза, посочвайки проучвания като това: едно шведско проучване установява, че хората, диагностицирани с рак на кожата са склонни да живеят по-дълго и имат по-малко сърдечни удари и фрактури на бедрената кост.
Медиите, разбира се, обичат това и имат заглавия като тези: „Хората, които се пекат на слънце, живеят по-дълго!“ Въпреки че само естественото излагане на UV лъчи е свързана с намалена смъртност. Изкуственото излагане на UV лъчи, като солариумите, е свързано с повишена смъртност. Е, тогава това вероятно няма нищо общо с витамин D. Тогава защо тези, които тичат навън достатъчно, за да развият рак на кожата, живеят по-дълго? Може би защото тичат навън на открито. По-честото движение може да обясни защо тези хора живеят по-дълго. И тук в САЩ по-голямото излагане на UV лъчи е свързано с по-кратък, не по-дълъг живот.
Има моделиращи проучвания, като това, според което най-малко 50 000 случаи на смърт от рак в Америка може да се дължат на ниски нива на витамин D, които биха могли да се избегнат с по-голямо излагане на витамин D, а това би могло да е причина за смърт най-много на 12000 американци, заради рак на кожата. Така че ползите ще надвият рисковете, но отново, защо ни е да приемаме някакви рискове изобщо, след като можете да си набавите целия витамин D, от който се нуждаете, от добавки?
Всъщност, от къде са взели тези данни за това, че витамин D предотвратява вътрешните ракови заболявания? От интервенционни проучвания, включващи прием на витамин D под формата на добавки от хора; а не от излагане на хората на UV лъчи. Така че в края на краищата няма много противоречия. След това въпросът е оформен като необходимост да се избере между по-малкото от двете злини: рак на кожата или вътрешни ракови заболявания от дефицит на витамин D, но се пренебрегва факта, че има и трети начин. Докато сме еволюирали, не сме живеели достатъчно дълго, за да се притесняваме от рак на кожата, а витамин D не е бил достъпен в близкия магазин.
А ако просто искате да изглеждате по-атрактивни, какво ще кажете за това да приемате повече плодове и зеленчуци? Когато хората с висок прием на кейл били сравнени с хората с висок прием на UV лъчи, златистият блясък от каротеноидните фитонутриенти спечелило, същото е установено и при азиатците и афро-американците. Така че бих предложил щандовете за свежи плодове и зеленчуци като начин да си набавите полезен здрав тен.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-and-benefits-of-sensible-sun-exposure
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой е най-добрият начин да си набавим витамин D: слънцето, добавките или салоните?

Ако човек ще прави еволюционно твърдение за това кои са „естествените“ нива на витамин D, какво ще кажете за набавянето на витамин D по начина, по който природата е определила: слънце вместо добавки? Нека разгледаме предимствата и недостатъците. Въпреки че добавките могат да струват само по около 10 долара на година, слънчевата светлина е безплатна. Никога няма да се тревожите за това дали си набавяте твърде много витамин D от слънцето, тъй като тялото ви има начин, по който регулира производството в кожата, така че не е нужно да се доверяваме на зле регулираните компании за добавки, които може да пишат грешни неща на етикетите си. Само около половината от марките достигат до едва 10% от обозначеното на етикета количество.
И слънчевата светлина може да има ползи отвъд витамин D, като например невероятната история за това как тялото ви може да използва близките инфрачервени лъчи на слънцето, които проникват в кожата ви, за да активират вторичните продукти от хлорофила в кръвта и да се произведе Co-Q10. Има и друг начин, по който тялото изглежда използва слънчевите лъчи, за да увеличи максимално ефекта от зелените храни, които ядем. В рамките на 30 минути след излагане на ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина можете да получите значителен спад на кръвното налягане и подобрение в артериалната функция, благодарение на изблик на азотен оксид, който освобождава съединения, които протичат в кръвта. Можете дори да измерите нивата на азотен оксид директно през кожата. Разбира се, трябва да приемате на първо място достатъчно зеленолистни и червено цвекло, за да може това да се случи, но тази комбинация от зеленолистни и слънчева светлина може да помогне да се обясни част от защитата, която хората на растително хранене имат.
Сутрешното излагане на слънце може да помогне на хората със сезонна промяна на настроението, както и подобрение на настроението при хора, приковани на инвалидна количка в болнични заведения. Говорил съм за ползите от избягването на светлина през нощта, но недостатъчното излагане на дневната слънчева светлина може да повлияе върху нивата на мелатонин, който не само регулира нашия циркаден ритъм, но също може и да бъде полезен в предотвратяването на рак и други заболявания. По-възрастните мъже и жени, които си набавят по два часа слънчева светлина на открито на ден, изглежда отделят 13% повече мелатонин през нощта, въпреки че не сме сигурни дали това има някакво клинично значение.
Недостатъците от излагането на слънчева светлина включват повишен риск от катаракта, водеща причина за загуба на зрението, въпреки че този риск може да бъде сведен до минимум чрез носене на шапка и слънчеви очила. Слънчевата светлина също така състарява кожата, както е показано тук. Кой може да познае каква е професията на този човек? Той е шофьор на камион, който прекарва десетилетия, набавяйки си повече слънце от лявата страна на лицето си – дори през прозорец. Можете да видите какво може да направи слънцето.
Ефектите от слънчевата светлина върху кожата са дълбоки и отговарят за 90% от видимото стареене на кожата: бръчки, удебеляване, загуба на еластичност. Неща като излагане на слънце и пушене могат да ви накарат да изглеждате 11 години по-възрастни. Козметичните операции могат да ви накарат да изглеждате осем години по-млади, но здравословният начин на живот може да действа още по-добре.
Причината, поради която лекарите препоръчват защита от слънцето, обаче, не е за младежки външен вид, а заради рака на кожата. Медицинските органи от Световната здравна организация, Американското раково общество и ръководителят на Американската здравна служба в САЩ предупреждават за прекомерното излагане на слънчева светлина и то основателно, като се имат предвид милионите случаи на рак на кожата и хилядите смъртни случаи всяка година само в САЩ.
Ултравиолетовите лъчи на слънчева светлина се считат за така наречените пълни канцерогенни, което означава, че не само могат да предизвикат рак, но и да насърчат развитието и разпространението му. Меланомът е най-страшен, което прави нарастващата му честота сред младите жени особено тревожно. Това увеличение се дължи на повишената употреба на салони за придобиване на тен. Солариумите и UV лъчите като цяло се считат за номер 1 клас канцерогени, като преработеното месо, и са отговорни за три четвърти от случаите на меланома сред младите хора. Шест пъти по-голям риск от меланом за хората, които са посетили солариумите десет или повече пъти преди навършване на 30-годишна възраст.
Солариумната индустрия е голям бизнес, който носи милиарди. Може и да има повече солариуми, отколкото заведения Starbucks. И те използват тези пари също както тютюневата индустрия, за да намалят риска от продуктите си. Сега се приемат закони за регулация на солариумите, включително и пълни забрани, както е в Бразилия, и възрастови ограничения за непълнолетните.
Но за разлика от тютюна, тенът не води до пристрастяване, нали? Има хора, които са обсебени от правенето на тен и признават, че са пристрастени. Да описваме правенето на тен като някакво разстройство със злоупотреба изглежда на пръв поглед малко глупаво докато не подложите хората на скенер на мозъка и той не покаже същия вид пътища на наслаждение в мозъка, които светват, благодарение на ендорфини, освободени от кожата ви, когато сте изложени на ултравиолетови лъчи, така че дори можете да предизвикате симптоми, подобни на отдръпване, когато се дават лекарства за блокиране желанието за опиати на хората, пристрастени към тена. Потенциално пристрастяващо, но опасно. Изследователи от Харвард смятат, че трябва да разглеждаме тенът за разкрасяване и злоупотребата с хероин като ангажиране в едни и същи биологични пътища.
Но има причина, поради която излагането на слънце да ви кара да се чувствате добре. Еволюционно това е хубаво нещо, защото слънчевата светлина е основният естествен източник на витамин D. Така че по време на еволюцията, това е важно по отношение на предаването на гените, за да не умрем от рахит в детска възраст – забравете за рака на кожата в зряла възраст. За разлика от естествената слънчева светлина, солариумите излъчват предимно UVA лъчи, което е най-лошото от двата свята: риск от рак с много малко или почти никакво производство на витамин D. Но малкото количество UVB лъчи, които много излагат, могат да бъдат достатъчни за повишаване на нивата на витамин D. Само да имаше начин за повишаване на нивата на витамин D, но без риска от рак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-way-to-get-vitamin-d-sun-supplements-or-salons
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев