Тестване на теорията за кето диетата

Когато не ядете достатъчно въглехидрати, принуждавате тялото си да изгаря повече мазнини. Въпреки това, това повишаване на изгарянето на мазнини често се тълкува неправилно като по-голяма скорост на намаляване на чистата мазнинна маса в тялото. Но това пренебрегва факта, че на кетогенна диета приемът на мазнини също се увеличава главоломно. Въпросът е какво се случва с общия баланс на мазнини в тялото. Човек не може да изпразни една вана, като разширява канализацията, ако едновременно с това развива кранчето. Защитниците на диета с ниско съдържание на въглехидрати имат теория обаче, така нареченият въглехидратно- инсулинов модел на затлъстяване.
Привържениците на диети с ниско съдържание на въглехидрати, независимо дали е кетогенна диета или или някоя по-разширена форма на ограничаване на въглехидратите, смятат, че намаленото производство на инсулин би довело до по-малко съхранение на мазнини; и така, дори и да ядете повече мазнини, по-малко ще ви се лепи. Така ще изгаряме повече и ще натрупваме по-малко, перфектната комбинация за премахване на излишните мазнини – или поне според тази теория. В интерес на истината, вместо само да спекулират за това, те решили да тестват дали е така.
Гари Таубес създава Инициативата за наука за храненето, която да спонсорира изследвания за доказване на въглехидратно-инсулиновия модел. Той е журналистът, който написал противоречивата статия от 2002 г. в Ню Йорк Таймс списанието „Ами ако всичко е една голяма тлъста лъжа?“, която се опитва да преобърне догмата на храненето с главата надолу като спори в подкрепа на диетата на Аткинс със своите чийзбургери с бекон без хлебчето, на базата на въглехидратно- инсулинов модел. (Голяма част от книгата на Нина Тейхолц, „Голямата мазна изненада“, е просто пресъздаване на по-ранния труд на Таубес).
В отговор някои от самите изследователи на Таубес, цитирани, че подкрепят неговата теза, го обвиняват в това, че е изкривил думите им. „Статията е невероятно подвеждаща“, казва един от тях, „Бях ужасен“. „Хрумнало му тази странна малка идея, после я разпространил и хората му повярвали“, казва друг. „Каква катастрофа“. Няма значение обаче какво говорят хората. Всичко, което има значение, е науката.
Таубес привлякъл 40 милиона долара финансиране за неговата Инициатива за науката за храненето, за да докаже на света, че човек може да изгуби повече телесни мазнини на кетогенна диета. Те се договорили с един известен изследовател от Националния институт по здравеопазването, Кевин Хол, да проведе проучването. Седемнадесет мъже с наднормено тегло били ефективно заключени в нещо, наречено метаболитно отделение, за два месеца, за да позволят на изследователите пълен контрол над тяхното хранене. За първия месец те били поставени на типична високо въглехидратна диета (50% въглехидрати; 35% мазнини; 15% протеин), и след това преминали на нисковъглехидратна кетогенна диета (само 5% калории от въглехидрати; 80% от мазнини) за втория месец. И двете диети имат същия брой дневни калории. Така че, ако калориите са калории, когато става въпрос за отслабване, тогава не би трябвало да има разлика в загубата на телесни мазнини на обичайната си диета, в сравнение с кетогенната диета. Ако Таубес е бил прав обаче, ако калориите от мазнини са някак си по-малко омазняващи, то след това загубата на мазнини ще се ускори. Това, което се случи вместо това, в това проучване, финансирано от Инициативата за наука за храненето, е, че загубата на мазнини в тялото се забавя при превключване на кетогенна диета.
Чакайте малко, защо хората си мислят, че кето диетата работи, ако тя всъщност забавя загубата на мазнини? Ами, ако само погледнете показанията на кантарите в банята, кетогенната диета би изглеждала като съкрушителен успех. Те започнали да отслабват с по-малко от половин килограм на седмица на обичайната си диета в двете седмици преди да преминат към отслабване с 1,5 кг. в рамките на седем дни след като преминали на кетогенна диета. Но това, което се случва е тялото им, разказва съвсем различна история. Скоростта на загуба на мазнини се забавила с повече от половина. Така че, повечето от това, което губели, било просто вода. (Причината, поради която започнали да изгарят по-малко мазнини на кетогенна диета, е вероятно, защото без предпочитаното гориво, въглехидратите, техните тела започнали да изгарят повече от собствения си протеин.)
И именно това се случило. Преминаването към кетогенна диета довело до това да губят по-малко мазнини и повече безмазнинна маса; също изгубили повече мускулна маса. Това може да ни помогне с обяснението защо мускулите на краката на хората, които тренират крос фит, когато са поставени на кетогенна диета, могат да намалеят до 8%. Vastus lateralis е най-големият мускул в крака ви, намален по дебелина с 8% при кетогенна диета.
Да, участниците в изследването започнали да изгарят повече мазнини на кетогенна диета, но те изяждали толкова много повече мазнини на кетогенна диета, че накрая започнали да задържат повече мазнини в тялото си, независимо от по-ниските нива на инсулин. Това е „диаметрално противоположно“ на това, което тълпата с кетото предрича, и това от човека, на когото са платили да подкрепя тяхната теория. С научни термини, въглехидратно- инсулиновият модел „не успява да мине експерименталния ни изпит.“
В светлината на това „експериментално фалшифициране“ на нисковъглехидратната теория, Инициативата за науката за храната ефективно се разпаднала… но въз основа на техните данъчни декларации, не и преди Таубес и неговите съоснователи лично да са вкарали милиони долари като компенсация.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/keto-diet-theory-put-to-the-test
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали кето диетата е ефективно средство за борба срещу рака?

Кръвната захар, още известна като глюкозата в кръвта, е универсалното гориво за клетките в нашите тела. Нашият мозък изгаря по 113 грама захар на ден, това е неговото предпочитано метаболитно гориво. Нашето тяло може да разгради протеините и да направи глюкоза от нулата, но повечето произхожда от храната ни под формата на захари и нишесте. Ако спрем да ядем въглехидрати или спрем напълно всякаква храна, повечето от клетките ни преминават към изгаряне на мазнини, но мазнините трудно преминават през кръвно-мозъчната бариера. Но мозъкът ни има тази постоянна огромна нужда от гориво, един орган, който изразходва половината от енергийните ни нужди. Без него светлините угасват… завинаги.
За да направи толкова много захар от нищото, нашето тяло трябва да разгради около половин килограм протеин на ден. Това означава, че бихме могли да се унищожим до две седмици, но хората могат да гладуват с месеци. Отговорът на загадката е открит през 1967 година. Изследователите от Харвард напъхали катетри в мозъците на затлъстели хора, които са гладували повече от месец и са открили, че кетоните са заменили глюкозата като предпочитаното гориво за мозъка. Черният дроб може да превърне мазнините в кетони, които могат след това да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да поддържат мозъка, ако не си доставяте достатъчно въглехидрати. Смяната на горивата има такъв ефект върху мозъчната активност, че е използвано, за да лекува епилепсия още от древността.
Предписването на гладуване за лечение на епилептични припадъци датира от времето на Хипократ. В Библията Исус изглежда се е съгласил. До ден-днешен не е ясно защо смяната от кръвна захар към кетони като основен източник на гориво има такъв ефект на намаляване на свръхактивността на мозъка. Колко дълго обаче човек може да гладува? За да удължи терапията с гладуване, през 1921 г. един известен лекар учен от клиниката „Майо“ предложил да се опита с това, което той нарекъл „кетогенна диета“, високомазнинна диета, с толкова голям недостиг на въглехидрати, че може ефективно да имитира състоянието при гладуване. „Значително подобрение“ било отбелязано първия път, в който тя била изследвана – ефикасност, която по-късно била потвърдена в рандомизирани контролирани проучвания. Кетогенните диети започнали да излизат от мода през 1938 г., с откриването на лекарството против епилептични припадъци, което по-късно станало известно като Дилантин, но кетогенните диети все още се използват днес като трета или четвърта линия на лечение за лекарствено-рефракторна епилепсия при деца.
Странно, успехът на кетогенната диета срещу детска епилепсия изглежда, че се сблъсква с привържениците на „кето диетата“, според които кетогенната диета е полезна за всеки. Но знаете ли кое друго понякога действа при нелечима епилепсия? Мозъчна операция. Но не чувам хората във фитнеса да крещят, че искат да им отворят черепите.
От кога медицинските терапии означават здравословен избор на начин на живот? Разбъркването на мозъчната активност с електрошокова терапия може да бъде полезно в някои случаи на тежка депресия. И какво от това… дайте електродите? Кетогенните диети също биват изследвани, за да се види дали могат да забавят растежа на някои мозъчни тумори. Дори и да действа, знаете ли какво друго може да помогне за забавяне на растежа на рака? Химиотерапия. И така, защо да се подлагаме на кето, след като можем да си направим химиотерапия?
Защитниците на кетогенните диети за рак, на които им се плаща от така наречените компании с „кетонни технологии“, ще ви изпратят костен бульон на прах с вкус на солен карамел за сто долара на килограм. Или компании, които продават кетогенни ястия, докладват „необикновени“ анекдотични отговори при някои пациенти с рак, но по-конкретни доказателства просто липсват. Дори теоретичните основи могат да бъдат поставени под съмнение. Често срещаният рефрен е, че „ракът се храни със захар“. Но всички клетки се хранят със захар. Защитата на кетогенните диети за рак е като кажем, че Хитлер е дишал въздух – затова нека бойкотираме кислорода.
Ракът също може да се храни с кетони. Установено е, че кетоните стимулират растежа на човешкия рак на гърдата и задвижват метастазите към експериментален модел, удвояват растежа на тумора. Някои дори спекулират, че това може да е причината, поради която ракът на гърдата често метастазира в черния дроб, основното място за производство на кетони. Ако накапете кетони върху ракови клетки от гърдата в съд на Петри директно, гените, които се включват и изключват, подпомагат за развитието на много по-агресивен рак, свързан със значително по-ниска петгодишна преживяемост при пациенти с рак на гърдата. Изследователите дори обмислят проектирането на лекарства, блокиращи кетоните, за да предотвратят по-нататъшен растеж на рака чрез спиране на производството на кетони.
И помислете какво може да включва една кетогенна диета. Високият прием на животински мазнини може да увеличи риска от смъртност сред оцелелите от рак на гърдата и потенциално да играе роля в неговото развитие преди всичко, чрез оксидативния стрес, хормонално разстройство или възпаление.
Мъжете също. Установена е силна връзка между приема на наситени мазнини и развитието на рака на простатата. Тези, които са в първата една трета от потреблението на тези високомазнинни животински храни, изглежда утрояват риска си да умрат от рак на простатата. Не непременно мазнините като цяло – няма разлика в процента смъртност от рак на гърдата на базата на общия прием на мазнини – но приемът на наситени мазнини може да повлияе негативно преживяемостта на рака на гърдата, с 50% повишен риск от смърт от рак на гърдата. Има причина, поради която официалното Американско дружество за борба с рака и Американското дружество по клинична онкология и насоки за грижа и оцеляване при рак на гърдата препоръчват хранителен режим за пациенти с рак на гърдата, който е всъщност точно обратното на кетогенната диета: „с високо съдържание на зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни и бобови, боб, грах, нахут и леща, и с ниско съдържание на наситени мазнини.“ Досега не е имало нито едно клинично проучване, което да показва значителни ползи от кетогенната диета за който и да е вид човешки рак.
В момента има поне една дузина проучвания, които са на път да излязат, обаче, и надеждата е, че поне някои видове рак ще реагират. Но все пак, дори и това не би послужило за основа за препоръчване на кетогенните диети на общото население повече отколкото да се препоръчва на всеки да излезе и да си направи радиация, операция и химиотерапия за удоволствие.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-keto-an-effective-cancer-fighting-diet
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лесни такоси със зеленчуци

Сос от кашу: 1 1/2 чаши сурово кашу
Сос от кашу: 3/4 чаша вода
2 с.л. ябълков оцет
3 с.л. лимонов сок

Блендирайте до гладка смес
1/2 чаша царевица
1 чаша нарязан лук
1 1/2 нарязани гъби
2 чаши нарязани червени чушки
1/2 ч.л. пушен червен пипер
1/4 ч.л. чили на прах
1/4 ч.л. чесън на прах
1/4 ч.л. куркума на прах
щипка черен пипер
Царевични тортили / консерва боб без добавена сол
Нарязана на лентички маруля
Задушени зеленчуци
Гуакамоле без добавена сол
Салса без добавена сол или Пико де гайо
Сос от кашу
Гарнирайте с кориандър и свежо чили.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/recipe-easy-veggie-tacos
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Наистина ли готвенето под налягане запазва хранителните вещества?

В един преглед на над сто проучвания за ефектите от готвене на зеленчуците, учените се опитали да намерят златната среда. От една страна, топлината може да разруши някои хранителни вещества; от друга страна, чрез омекотяване на тъканите, те могат да станат по-биологично налични. Изследователите се съгласили, че готвенето на пара е най-добрият метод за готвене, за да се запазят най-много хранителни вещества. Не потапяте храната във вода или олио, при което хранителните вещества могат да изтекат, и също така не достигате прекалено високи температури на суха топлина. Но те признават, че от всички често срещани методи за готвене, знаем най-малко за готвенето под налягане.
На пазара има всякакви модерни съдове за готвене под налягане, включително Instant Pot, който е с повече ревюта от пет звезди отколкото дори книгата „Можем да сме здрави“ – сега вече завиждам! Тези съдове за готвене под налягане са страхотни за приготвяне на сушен боб само с едно натискане на бутона. Но какво се случва с хранителните вещества? Ето антиоксидантното съдържание на предварително накиснатия черен боб, който е бил варен в продължение на един час. Сравнете това с готвене под налягане за 15 минути… Още повече. Всъщност, шест пъти повече! Еха! Тук готвех със съд под налягане, само защото текстурата ми харесваше повече, (консервите могат да бъдат малко кашави), и харчех много пари за боб в консерва, докато сушеният боб е просто много по-евтин. Чакайте малко, по-евтино, по-вкусно и по-здравословно? Това е доста добра комбинация. Добре, но какво да кажем за зеленчуците, приготвени в съд под налягане?
Витамин С е един от най-чувствителните към топлината нутриенти. Ако задушите спанак или листа амарант в тиган за 30 минути, около 95% от съдържащия се витамин С е унищожен; докато 10 минути в тенджера под налягане заличава само около 90%. Но кой ще готви спанака под налягане за 10 минути? Или ще го задушава за половин час? И дори и тогава няма много ефект върху нивата на бета каротина така или иначе.
Витамин С е само един от многото антиоксиданти. Ами ефектите от готвенето под налягане върху общия антитоксидантен капацитет? Ето методите за готвене, които сравняват. И така, за морковите, например, 12 минути варене, в сравнение с 5 минути готвене под налягане, в сравнение с 6 минути на микровълнова печка. Ето какво установили. Готвенето на морковите повишава техния антиоксидантен потенциал. Всъщност, готвенето под налягане почти удвоява антиоксидантната им стойност, докато грахът имал максимални нива, независимо от метода на готвене.
Особено се интересувам от зеленолистните. Манголдът не се повлиява много, но готвенето на микровълнова печели над тенджерата под налягане, а варенето – за спанака. Имайте предвид, че готвенето под налягане надделява над варенето, обаче готвенето под налягане пак си е варене просто за по-кратко време при по-висока температура.) Но изглежда времето е по-решаващ фактор от температурата. Значително по-малко загуба на хранителни вещества с готвенето под налягане на спанака за 3 минути и половина, в сравнение с варене за осем минути.
Същото важи и за тези вълшебни глюкозинолатни съединения, борещи се срещу рака, при кръстоцветните зеленолистни – най-здравословните зеленолистни като кейл, зеле и листа на репички. Ето какви са нивата в сурово състояние, три четвърти се премахват чрез варене, но по-малко от половината чрез готвене под налягане. Сега, и двата метода били победени от варенето на пара, но това е, защото при него не потапяте зеленолистните във вода, което може да доведе до изтичане на нутриентите. Но въпреки че зеленолистните, приготвени в тенджера под налягане, били потопени точно толкова, колкото варените зеленолистни, имали само наполовина загубени хранителни вещества, вероятно защото били готвени само наполовина от времето за варене – 7 минути готвене под налягане, в сравнение с 15 минути варене.
Добре, ето идеята ми. Това се случило след 10 минути варене на пара. Ами ако намалим това време чрез готвене на пара под налягане, като например сложим слой вода на дъното на електрическа тенджера под налягане, поставим метална кошница за готвене на пара отгоре и да сложим зеленолистните и да ги готвим на пара под налягане? Ето така аз готвя зеленолистните си храни, които консумирам всеки ден. Винаги съм обичал манголд в южната кухня или етиопската кухня и установих, че мога да докарам същата текстура на това да се топят в устата, просто като ги варя на пара в тенджера под налягане за нула минути. Това, което правите, е да настроите уреда на нула, и така той се изключва, веднага щом достигне температурата на готвенето под налягане, а после веднага натиснете накрайника, за да освободите парата. Зеленолистните стават идеални – светло изумрудено зелено, крехки. Опитайте и ми кажете какво мислите.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-pressure-cooking-preserve-nutrients
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Ефективни ли са хапчетата за отслабване

Сегашните възможности за медикаменти за отслабване включват нелепо озаглавените хапчета Кизмия, комбинация от фентермин (фенът във фен-фен) и топирамат, лекарство, което може да причини гърчове, ако го спрете рязко. То беше изрично отхвърлено множество пъти поради съображения за безопасност в Европа, но остава за продажба тук в САЩ – или поне във времето, когато направих това видео. Белвик е в подобна лодка, допуснат тук, но не и в Европа, поради съображения, че може би причинява рак, психични заболявания и проблеми със сърдечната клапа.
Продава се в САЩ за около 200 долара на месец, но ако мислите, че това е лошо, има и Саксенда, което изисква ежедневни инжекции, изброени на ниската, ниската цена от само 1281 долара – и не забравяйте 96 цента за 30-дневна доставка. На него има черна кутия с предупреждение, най-сериозното предупреждение на Агенцията за контрол на храните и лекарствата за потенциално застрашаващи живота опасности за риск от рак на щитовидната жлеза. Платените консултанти и служители на компанията, която го произвежда, твърдят, че по-големият брой тумори на гърдата, открити сред приемащите лекарството, може да се дължи на „засилена констатация“, което означава по-лесно откриване на рак на гърдата само поради ефективността на лекарството.
Контрейв е друга опция, ако пренебрегнете черната кутия с предупреждение за потенциално увеличаване на мисли за самоубийство. После следва и Алли. Лекарството, което причинява недобро усвояване на мазнини и по този начин странични ефекти с имена като газове с изхвърляне. То може да бъде вашият „съюзник“ при анално изтичане. Лекарството очевидно принуждава пациента да използва памперси и да знае местоположението на всички бани в квартала в опит да ограничи последствията от спешното изтичане на мазна фекална маса. Законът за свобода на информацията разкрива, че въпреки че проучванията, спонсорирани от компанията, твърдят, че всички случаи на странични ефекти са записани, едно изследване очевидно не споменава нарочно 1318 такива случаи.
Колко е важно едно малко изпускане от червата, в сравнение с опустошенията на затлъстяването? Както с всичко останало в живота, всичко е въпрос на рискове срещу ползи. Но в един анализ на над сто клинични проучвания върху лекарства против затлъстяване, продължили до 47 седмици, предизвиканото от лекарствата отслабване така и не превишило повече от 4 кг. Това са много пари и риск само за няколко килограма. Тъй като не лекуваме основната причина – хранене, което води до затлъстяване – когато хората спрат да приемат тези лекарства, теглото обикновено се връща обратно, така че ще трябва да ги приемате всеки ден до края на живота си. А хората спират да ги приемат. С помощта на фармацевтични данни от един милион души се оказва, че повечето потребители на Алли спрели след първата покупка. Повечето потребители на Меридиа дори не стигнали до три месеца. Приемът на лекарства за отслабване е толкова оспорван, че 98% спрели да ги приемат в рамките на първата година.
Проучванията показват, че много лекари са склонни да надценяват загубата на тегло, причинена от тези лекарства или просто не знаели какво става. Една от причините може би е, че някои насоки на клиничната практика излизат извън пътя си с цел да препоръчват предписването на медикаменти за отслабване. Наистина ли сериозно препоръчват даването на лекарства на една трета от американското население, повече от 100 милиона души? Няма да се изненадате да научите, че главните автори на тези насоки имали „значителен финансов интерес или лидерска позиция“ в шест отделни фармацевтични компании, всички от които, по случайност, работели върху лекарства за отслабване. За разлика от тях, независими експертни панели, като Канадската работна група по превантивно здравеопазване, изрично препоръчват да не се използват медикаменти за отслабване, като се има предвид недостатъчните данни за безопасност и ефикасност.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-weight-loss-pills-effective
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни ли са хапчетата за отслабване?

Въпреки огромното меню от медикаменти за отслабване, одобрени от Агенцията за контрол на храните и лекарствата, те се предписват само на около 1 на всеки 50 затлъстели пациенти. Ние се кланяме на медицинските магически куршуми в тази страна. Но какво ни дават те? Една от причините, поради които лекарствата против затлъстяване са толкова силно стигматизирани, е че в исторически план те са всичко друго, но не и магически, а куршумите са празни или по-лошо.
Повечето лекарства за отслабване до ден-днешен, които са били първоначално одобрени за безопасни, оттогава са изтеглени от пазара заради непредвидени странични ефекти, които ги превръщат в обществена заплаха. Както може би си спомняте, всичко започнало с 2,4-Динитрофенол, пестицид с обещание безопасно да стопи мазнините, но вместо това разтопил зрението на хората. Това била всъщност едно от нещата, които довели до въвеждането на Закона за храните, лекарствата и козметиката през 1938 г. Благодарение на интернет обаче Динитрофенолът се завръща с предвидими смъртоносни резултати.
После дойдоха амфетамините. В момента над половин милион американци може би са пристрастени към амфетамини като кристален метамфетамин, но първоначалната епидемия на амфетамини била стартирана от фармацевтичните компании и лекарите. До 60-те години фармацевтичните компании произвеждали около 80 000 килограма годишно, което е почти достатъчно за седмична доза за всеки мъж, жена и дете в Съединените щати. Милиарди дози на година били предписвани за отслабване. Клиниките за отслабване натрупвали огромни печалби. Един диетолог можел да си купи 100000 таблетки амфетамин за по-малко от $100 и да се обърне и да ги продаде на пациентите си за $12000.
В сенатското изслушване през 1970 г. сенаторът Томас Дод (баща на „Дод-Франк“ Сенатор Крис Дод) изказва мнение, че проблемът с американската скорост не е „случайно развитие“. Той казва, че „мултимилионните бюджети за реклама“ на фармацевтичната индустрия, често най-скъпият елемент в цената на едно хапче, хапче по хапче, са водели, съблазнявали и превземали поколенията след Втората световна война към „налудничава култура на наркотици“.
Ще оставя изрисуването на размерите на сегашната криза с опиати като упражнение за зрителя.
Аминорекс било широко предписвано средство за потискане на апетита, преди да бъде изтеглен от пазара за причиняване на увреждане на белите дробове. Осемнадесет милиона американци приемали фен-фен, преди това лекарство да бъде изтеглено от пазара за причиняване на сериозни щети на сърдечните клапи. Меридия била изтеглена заради инфаркти и инсулти; Акомплия за психиатрични странични ефекти, включително самоубийство, а списъкът продължава.
Дебатът с фен-фен доведе до някои от най-големите изплащания на съдебни спорове в историята на индустрията, но всичко това е изписано във формулата. Ако четете списание PharmacoEconomics – а кой не чете… разбира се, ново лекарство за отслабване може да навреди и да убие толкова много хора, че „очакваните разходи за съдебни дела“ могат да надхвърлят 80 милиона долара. Но консултантите на Биг Фарма считат, че ако е успешно, лекарството може да им донесе над 100 милиона долара, така че направете си сметките.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-weight-loss-pills-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Каква вода е най-добре да пием: чешмяна, филтрирана или бутилирана вода?

Въпреки че много хора не вярват на безопасността на чешмяната вода, едно проучване на 35 марки бутилирана вода не установява, че бутилираната вода непременно е по-безопасна, по-чиста или с по-добро качество отколкото водата, която излиза от чешмата. Какво ни говори това, обаче? Две проучвания, датиращи от 70-те години завинаги променили нашата представа, че безопасността на питейната вода е свързана само с болести, предаващи се по водата. Всъщност, именно борбата срещу микроби доведе до нов вид замърсяване на околната среда под формата на остатъчни продукти от дезинфекцията.
Двете забележителни статии от 1974 г. разгадаха мистерията на източника на хлороформ в питейната вода: Срещнахме врага и той е нас. Хлорирането на питейна вода – изключително важно за поддържане на микробиологичната безопасност – взаимодейства с естествената органична материя от източника на водата и създава хлорирани съединения, които могат да доведат не само до неприятни вкусове и миризми, но и представляват потенциален риск за общественото здраве. До сега са идентифицирани над 600 остатъчни продукти от дезинфекцията.
След десетилетия изследвания по въпроса, изглежда, че дългогодишното поглъщане на хлорирана питейна вода води до „ясен излишен риск“ за рак на пикочния мехур. Има и доказателства за повишен риск от определени видове дефекти по рождение, но по-голямата част от притесненията са съсредоточени върху връзката с рак на пикочния мехур. Четиридесет години на излагане могат да увеличат шанса от рак на пикочния мехур с 27%. Според Агенцията за опазване на околната среда, между 2 и 17% от случаите на рака на пикочния мехур в САЩ се дължат на тези остатъчни продукти от дезинфекцията в питейната вода. Това обаче е в случай че връзката е причинно-следствена, което все още не е установено.
Най-добрият начин за намаляване на риска е лекуване на причината. Различните държави биха могли да предотвратят образуването на остатъчни продукти от дезинфекцията, на първо място, чрез по-добро първоначално отстраняване на „естествената органична материя“ на водния източник (или както баба ми го наричаше „шмуц“). Някои страни в Европа, като Швейцария, имат по-нови добре поддържани системи за питейна вода, които могат да доставят чешмяна вода без остатъчни дезинфектанти, но разходите за модернизиране на инфраструктурата дори на малък град в САЩ може да варират на около десетки милиони. Както разкрива трагедията на Флинт, изглежда имаме проблем в това да държим токсините далеч от чешмата.
Близо 40% от американците използват някакъв вид устройство за пречистване на водата. Два от най-честите подходи – преминаване на водата през кани за пречистване и хладилни филтри – били тествани, в сравнение с чешмяната вода на Тускон. И двата хладилни филтъра (GE и Whirlpool) се справили еднакво добре, премахвайки над 96% от остатъчните органични замърсители и така излизат пред трите кани за пречистване на водата. Марката Zerowater уловила 93%, PUR каните – 84%, но до времето, когато филтрите трябвало да бъдат сменени, каната Брита успявала да премахва само 50%. Подобно разминаване било установено между филтрите на марката PUR и Брита, тествани специално срещу остатъчни продукти на дезинфекцията. И двата филтъра имали еднакви резултати в началото, но до края на живота им PUR изглежда се справил по-добре. Системите за обратна осмоза могат да работят още по-добре, но цената, пилеенето на вода и загубата на микроелементи изглежда, че не си заслужава.
Годишната цена за пречистване на водата с кана или хладилни филтри е изчислена на еднаква стойност, само около 2 стотинки на чаша – с изключение на марката ZeroWater, която е с около четири пъти по-скъпа.
Винаги съм си мислел, че датите за смяна на филтрите са просто фирмени трикове, за да си купите повече, но съм грешал. Откакто пия филтрирана вода, най-вече заради вкуса, преди просто изчаквах докато водата започне да има странен вкус. Лоша идея. Не само че филтрите накрая губят част от капацитета си, но и може да се натрупат бактерии вътре в тях, което да доведе до това така наречената ви „филтрирана вода“ да има по-голям брой бактерии отколкото чешмяната вода. Така всъщност правите водата си по-мръсна, а не по-чиста; така че е важно да ги сменяме редовно.
Освен това преди си мислех същото за съвета да си сменяте четката за зъби на всеки три месеца. Кой директор на голяма индустрия за четки за зъби го измисли? Но не, отново грешка. Четките за зъби могат да натрупат слой бактерии, развалящи зъбите, или да станат място за размножаване на бактерии във въздуха с всяко пускане на водата в тоалетната преди да се върнем към четкането на зъбите ни. Забавен факт: Само едно пускане на водата в тоалетната може да разпространи милиони бактерии, което да се установят върху току-що измитите ви зъби. Добрата новина е, че вместо да си купувате нови, може просто да дезинфекцирате главата на четката ви за зъби за около 10 минути, като я накиснете в бял оцет или дори още по-пестеливо, оцет, разреден наполовина с вода.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-it-best-to-drink-tap-filtered-or-bottled-water
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев