Дали употребата на безжичен интернет през лаптопа намалява броя на сперматозоидите?


Невъзможно е да си представим съвременния социално активен човек, който не използва мобилни телефони и безжичен интернет. Възможно ли е това да е вредно за мъжката плодовитост? В последното си видео говорих за това как спермата на мъжете, които използват безжичен интернет, обикновено не е толкова добра в плуването, но това е въз основа на едно наблюдателно проучване. Не знаем наистина дали безжичният интернет всъщност уврежда спермата, докато не направим проучване за това.
Заглавието някак си го издава, но като цяло това е първото проучване, което да оцени прякото влияние на употребата на лаптоп върху човешката сперма. Ето ДНК фрагментация в проби близо и далеч от един лаптоп с активна Wi-Fi връзка, което навежда на мисълта, че не бихме искали да позиционираме Wi-Fi устройство близо до мъжките репродуктивни органи.
Да, излагането на влиянието на безжичния интернет може да намали подвижността на човешката сперма и да увеличи ДНК фрагментацията на спермата, но ефектът е незначителен. Наличието на 10% по-малко добри плувци наистина ли би могло да има съществена разлика? Мъжете без репродуктивни проблеми освобождават стотици милиони. Това, което все още не е направено, е проучване, което да разглежда крайните критерии за поява на бебе: дали мъжете, които са в групата с определено излагане, имат по-големи трудности в правенето на деца? Това всъщност е по-трудно проучване, отколкото човек може да си представи. Не може просто да накараме мъжете да избягват мобилни телефони и лаптопи за един ден. Да, произвеждаме милиони нови сперматозоиди всеки ден, но отнема месеци, за да могат те да узреят. Сперматозоидите, с които става зачатието днес, са започнали да се формират месеци преди това. Така че можете да си представите защо такова проучване все още предстои да бъде направено. Мъжете ще трябва да се разделят на две групи – да има такива, които избягват напълно употребата на безжични комуникации, или може би да се измисли някакъв вид бельо с Фарадеев кафез.
Друга причина, поради която човек не би искал да държи лаптоп в скута си, е топлината, генерирана от самия лаптоп, независимо дали е Wi-Fi или не, тя може да затопли мъжкия скротум, като по този начин обезсмисля цялата идея за притежаване на скротум. Всичко това произлиза от известна поредица експерименти от 1968 г.
Това е едно невероятно проучване, както някой би се изразил. Понякога добавяли рефлектор, за да се увеличи топлината, въпреки че самата крушка е също толкова ефективна, но е трябвало да я приближат по-близо до кожата. Много по-лесно, но по-вероятно да доведе до песента на Джери Лий Луис. [Джери Лий Луис пее „Големи огнени топки“.]
А сега имат хубави, модерни флуоресцентни светлини, но отопляващите седалки на колата си остават топлинен стресов фактор за тестисите. Сауните не са добра идея за мъже, които се опитват да заченат бебе. Ето сперматозоидите преди и след, очевидно производството на сперматозоиди намалява наполовина и все още са малко 3 месеца по-късно, но очевидно има пълно възстановяване след 6 месеца. Но ето защо трябва да се носят боксерки, не слипове или направо без бельо. Кой печели пари от това? Ето защо ни трябва индустрия за устройства, които да охлаждат скротумите, въпреки че тази статия посочва, че наистина по-приемливи техники за охлаждане на скротума трябва да се разработят. Защо? Какво имат предвид?
Изглежда, че устройствата, които в момента се предлагат на пазара, не са толкова практични ден за ден. Има една извита гумена яка, пълна с кубчета лед. Едно друго средство е като пакет с гел за замразяване във фризера, което се пъха в бельото на мъжа всяка вечер. Не се притеснявайте, размразява се 3 до 4 часа най-много. О, Боже, снежни топки, Батман!
Не поставяйте, повтарям, не поставяйте лед върху скротума си. Няколко замразени грахчета и моркови и можете да се замразите собственоръчно. Вижте, понякога дори зеленчуците могат да са вредни за вас. Има и един швинтьор, който държи скротума влажен и накрая, прикрепен с колан, постижението на охлаждането на скротума с непрекъснат въздушен поток.
При наличието на толкова много възможности за избор, трябва ли им на хората с лаптоп наистина защита от скротумна хипертермия? Няма как да знаем, докато не проверим. И наистина, повишаване на температурата на скротума е установено при мъжете, използващи лаптоп, повишение на температурата на скротума с около 2 градуса по Целзий.
Малко скротумна топлина не звучи толкова зле все пак. После прочетох този случай: един 50-годишен учен, до сега в добро здравословно състояние, пише доклад една вечер, седейки удобно на любимия си стол, лаптопът в скута му, но се събужда на следващия ден с мехури, мехури по пениса и скротума, които след това се пукат и се превръщат в инфектирани ранички, които причиняват обилна гной.
Дори са докладвани изгаряния от трета степен, изискващи хирургическа интервенция с кожни присадки. Човекът изпил 750 мл. водка и заспал, докато гледа филм на лаптопа в скута си, а лаптопът изгорил целия му крак. Хирурзите призовават за обществена образователна кампания, която да информира хората относно рисковете от използване на лаптоп в най-буквалното му значение (lap – скут, бел.пр.). Е, какво ще кажете вместо това да информираме хората за опасностите от изпиването на 750 мл. водка?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-laptop-wi-fi-lower-sperm-counts
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали мобилните телефони намаляват броя на сперматозоидите?


Влошава ли се репродуктивното здраве при мъжете? Има необясним спад в качеството на спермата, докладван в няколко страни. Възможно ли е мобилните телефони да играят роля, тъй като радиочестотното електромагнитно излъчване от тези устройства може потенциално да повлияе развитието и функционирането на спермата? Индустрията за производство на мобилни телефони настръхва при споменаване на думата с „р“, радиация, като предпочита по-безвредно звучащия термин RF-EMF (радиочестотни електромагнитни полета). Те имат право по отношение на това, че се злоупотребява от дребните търговци на джаджи за защита от радиацията. Радиацията не е задължително да означава гама-лъчи на атомни бомби, но дори само топлата слънчева светлина, която усещате на лицето си, също представлява вид радиация. Въпросът е: дали специфичният вид радиация, излъчвана от мобилните телефони, засяга мъжката плодовитост?
След като Световната здравна организация обяви, че мобилните телефони могат да причинят рак на мозъка, много хора си казаха, че няма проблем, просто ще го държа в джоба си и ще ползвам Bluetooth или нещо подобно. Далеч от мозъка, но близо до репродуктивната система. Ако вземем предвид всички направени проучвания, включително почти 1500 проби от семенна течност, ще видим, че излагането на влиянието на мобилните телефони е свързано с намалена подвижност и жизнеспособност на сперматозоидите, макар и не непременно с концентрацията на спермата.
Колко по-малко могат да плуват? Мобилността на спермата изглежда намалява само с 8%, така че това само по себе си може и да не означава всъщност намалена репродуктивна способност, освен ако няма по принцип намален брой на сперматозоидите преди всичко. Така че особено за мъжете, които вече имат репродуктивни проблеми, може би ще е по-добре да избягват да държат работещи мобилни телефони до чатала си за дълги периоди от време. Мобилните телефони могат да бъдат едно от куп неща, които да допринасят. Например, безжичният интернет може също да бъде проблем. И така, изследователите взимат проби семенна течност от на хиляда мъже и се оказва, че общият брой на плувците – подвижните сперматозоиди – е намален в групата, която използва безжичен интернет.
Добре, но това са проучвания, основани на наблюдение само. Може би мъжете, които използват безжичен интернет, обикновено пушат повече или яздят кон и това е причината за очевидната връзка. Няма как да знаем, докато не изследваме.
За съжаление много от проучванията са такива: върху плъхове. И докато микровълните, излъчвани от един мобилен телефон, не изглежда да засягат тестисите на плъховете, не може непременно да се правят обобщения въз основа на тези животински модели, тъй като например, техните скротуми са неделими, което означава, че тестисите им са по-скоро вътре в тялото им, а не се полюшват извън него.
Така че поне докато не бъде доказано противното, се препоръчва мъжете с репродуктивни проблеми да не държат мобилните си телефони в предния джоб на панталоните си, в непосредствена близост до тестисите. Дори и когато не се използват, мобилните телефони излъчват радиация, за да поддържат сигнала на местоположението си, въпреки че основното излъчване е по време на разговор, при който той все пак може да остане в джоба благодарение на съвременните слушалки.
А какво се случва когато мобилният телефон е в близост до други обикновени метални предмети? Ето едно напречно сечение на нивото на чатала. Ето го телефона. Може би имате метален цип или ключодържател в джоба си. Когато и трите предмета участват в уравнението, количеството излъчена радиация, която се абсорбира в тестисите, се увеличава силно, дори се удвоява.
Но това е проблем само ако радиацията всъщност поврежда спермата. Колко трудно може да е да се проведе проучване, при което просто размахване мобилен телефон около човешка сперма в съд на Петри и проверявате дали възниква проблем? И… ето започваме. Значително по-голяма фрагментация на ДНК в спермата, която е била изложена на радиация на мобилен телефон в рамките на един час. Ефектът е толкова сериозен, че изследователите предлагат жените да не носят мобилните си телефони в джоба за няколко дни след опитите си за забременяване, за да не излагат сперматозоидите на допълнителен риск.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-cell-phones-lower-sperm-counts
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Жените заслужават да знаят истината за мамографиите


Подхранвани от добри намерения и икономически конфликти на интереси на мамографската индустрия на стойност милиарди долари, много жени биват диагностицирани с рак на гърдата ненужно, което води до неоправдан страх и стрес и ги излага на лечение, от което те реално не се нуждаят. Това е проблемът с хипердиагнозите, за който говоря, откриването на псевдозаболяване – аномалии, открити при мамографии, които приличат на рак под микроскоп и така вие сте диагностицирани с рак, лекувани сте заради рак, но накрая се оказва просто псевдодиагноза, като ракът никога нямаше да се развие, за да може всъщност да причини някакви симптоми. Загубите включват мастектомии и дори смърт. Възможността една жена да има полза от мамографията може и да е малка, всъщност може би 10 пъти по-малка от риска тя да преживее сериозни последици по отношение на тази хипердиагноза.
Колко биха желали да се подложат на мамография, ако знаеха, че за всяка жена, която е спасена чрез ранното диагностициране, някъде около 2 до 10 други здрави жени се превръщат ненужно в пациентки с рак на гърдата?
Е, на първо място, казват ли лекарите изобщо на пациентките за възможността от хипердиагноза? Искам да кажа, че в крайна сметка това в момента е признато като най-сериозния недостатък на мамографския скрининг. Е, попитали стотици жени и по-малко от 1 на всеки 10 казва, че е била информирана за това. И когато им казват за това, малко повече от половината казват, че не биха се съгласили да си направят скрининг, ако той води до повече от 1 човек с ненужно лечение за един спасен живот. Еха! Това означава, че милиони американки може да решат да не се подлагат на скрининг, ако знаеха цялата история; 90% от тях обаче не я знаят.
Повечето жени са наясно с погрешно установените за положителни резултати и са склонни да ги разглеждат като приемлива последица от мамографиите. Но за разлика от това, повечето жени не знаят, че скринингът може да открие рак, който иначе може никога да не се развие, а това, което те не знаят, може потенциално да ги убие.
Така че когато разглеждаме плюсовете и минусите на мамографиите, би било добре да вземем предвид общата смъртност. Може ли всъщност мамографията да ви помогне да живеете по-дълго? Не е доказано, че мамографията може да го направи и ето защо е заблуждаващо да се твърди, че „скринингът спасява животи“.
Теоретично, една рутинна мамография трябва да увеличи общия шанс за оцеляване на една 50-годишна жена непушач от около 96,3% на 97,1% в период от 10 години. Но тези статистики не отчитат смъртните случаи от хипердиагноза, смъртни случаи от ненужно проведена радиация и химиотерапия, както и увеличения процент на смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания и други видове рак, което може напълно да надхвърли ползите по отношение на намаления процент смъртност от рак на гърдата.
Не можете да облъчвате гърдата, без да изложите останалата част от гръдния кош на влиянието на радиацията – сърцето, белите дробове – което обяснява защо оцелелите от рак на гърдата могат накрая да се окажат със значително и забележимо увреждане на кардиопулмонарната (сърдечна/белодробна) функция. Радиационното лечение увеличава смъртните случаи от сърдечно-съдови заболявания с над 25% и от рак на белите дробове с почти 80%. Бихме приели риска, ако все пак можехме да победим някой смъртоносен рак, но основният ефект от скрининга е да създава пациенти с рак на гърдата, за което лечение се предлага нулева полза, тъй като те ще останат без заболяване на гърдата за остатъка от живота си, ако не беше скринингът, тъй като данните показват, че повечето погрешно диагностицирани тумори биха се смалили спонтанно без лечение.
И все пак жените, които са имали открит рак и после той е бил премахнат, вероятно остават с усещането, че животът им е спасен, но по-скоро е 10 пъти по-вероятно животът им всъщност да е бил сериозно увреден, а не спасен. Десет пъти по-вероятно е да са ви казали, че имате рак, който ще ви убие, а всъщност да не е така; закарани в операционната зала за операция, от която всъщност не се нуждаете. Всеки час за преглед, всяка една безсънна нощ, всичко това напълно ненужно, и все пак се изявявате като най-големия поддръжник на мамографиите. Това е особеното при мамографиите и при изследванията за рак на простатата: хората, които са най-сериозно увредени, са тези, които твърдят, че имат най-голяма полза. И така, тази хипердиагноза създава този порочен кръг за още повече хипердиагнози, защото все повече и повече хора познават някого, приятел, член на семейството, известна личност, които „дължат живота си“ на ранното откриване на рака.
Така че, по-лошото е, че колкото повече хипердиагнози причиняват мамографиите, толкова по-популярни стават те. Колкото повече мамографиите увреждат жените, толкова по-добре изглежда те работят. Колкото повече гърди биват премахнати оперативно и абсолютно ненужно, толкова повече жени са уверени в ползите от мамографията.
Да, може би милиарди долари са похарчени напразно, а е можело да бъдат похарчени по-скоро за здравето на жените. Но основният проблем са човешките загуби: вредите от скрининга за рак на гърдата може би надхвърлят ползите, ако смъртта, причинена от лечението се вземе предвид. Въз основа на някои оценки на най-добрия и най-лошия случай, за всеки 10000 жени, на които е предложен мамографският скрининг за следващите 10 години, 3 до 4 смъртни случая на рак на гърдата могат да бъдат избегнати на цената на около 2 до 9 смъртни случая от дълготрайната токсичност на ненужните лъчетерапии. И все пак само 1 на 10 жени, които се подлагат на мамография, казват, че са били информирани за вероятността от хипердиагноза, въпреки че 9 от 10 смятат, е имат правото да знаят.
Сега, не е лесно да се говори за хипердиагноза. Това е чувствителна тема, но само защото комуникацията с пациенти може да бъде трудна, не означава, че не трябва да я правим. Информираните жени не заслужават по-малко. Имаме етичната отговорност да ги информираме.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/women-deserve-to-know-the-truth-about-mammograms
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Прекомерно лечение на рак на гърдата дуктален карцином in situ стадий 0


Цялостната идея на скрининга за рак е да открие животозастрашаващата болест на по-ранен и по-лечим етап. Така че една ефективна програма за скрининг на рак ще увеличи по този начин честотата на случаите на рак, открит в ранен стадий, защото ще се открият всички онези малки ракови образувания, които сте пропуснали преди и следователно ще намали честотата на рака, който се открива в по-късен стадий, защото вече ще сте махнали всички ракови образувания, които сте открили и ще сте ги извадили от циркулация.
Но не това се случва с мамографиите. След като мамографията стана известна през 80-те години, първата част се случи, диагностиката на рак в ранен стадий се изстреля нагоре. И така, това, което бихме искали да видим, е като огледално изображение на това, което трябва да тръгне в обратната посока за рака в напреднал стадий. Ако се открие рано, няма да има подозрения за поява в по-късен стадий, но не това се случи в действителност. Случаите на откриване на рак в напреднал стадий не изглежда да са намалели много като цяло.
Друг начин да разгледаме въпроса е като сравним мамографските проценти в страната. На колкото повече мамографии се подлагате, колкото повече прегледи има населението като цяло, толкова повече случаи на ракови образувания в ранен стадий ще се откриват. Страхотно. И заболяванията в напреднал краен стадий би трябвало да намалеят също, но това не се случва. Премахваме всички тези ракови образувания в ранен стадий – операция, радиация – така че би трябвало да има горе-долу същия брой по-малко открити ракови заболявания в напреднал стадий, но това не се случи. Мамографиите улавят много малки ракови образувания, но без съпътстващ спад в откриването на по-големи ракови образувания, което би могло да обясни това. Колкото повече мамографии правите, толкова повече рак ще се открие, но смъртността от рак на гърдата не изглежда така сякаш се променя много.
Чакайте малко! Току-що извадихме от уравнението десетки хиляди ракови заболявания; защо не се намалява броя на жените, умиращи от рак? Тези открития предполагат широко разпространена хипердиагноза, което означава, че ракът, който е бил открит по време на мамографията, никога е нямало да се развие до момента си на поява в живота на жената и така дори никога нямаше да бъде забелязан или нямаше да причини никаква вреда, ако не беше открит.
Така че ако премахването на всички тези ракови образувания в ранен стадий не довежда до също толкова по-малко случаи на рак в напреднал стадий, това предполага, че повечето от тях никога е нямало да се развият през това време или дори са щели да изчезнат от само себе си. Това би обяснило почти изцяло увеличението на честотата и наистина много случаи на агресивен рак на гърдата, открити чрез повторни мамографски прегледи, не престават да се откриват и в по-късен стадий, което предполага, че естественият ход на много от откритите чрез мамография инвазивни карциноми на гърдата спонтанно се смаляват и изчезват.
Знаем от повече от един век, че дори сериозни случаи на рак на гърдата с метастази могат понякога просто спонтанно да изчезнат. Проблемът е, че не може да се различи кое кое е, така че, ако се открие, естественото решение е да се лекува, което може да е особено опасно за дукталния карцином in situ, DCIS, така нареченият рак на гърдата в стадий 0. Ето така изглежда. „Дуктален“ означава в каналчетата на гърдата, „карцином“ означава рак, а „in situ“ означава на място, в позиция, че не се разпространява извън канала. И той може да създаде тези малки калцификации, които могат да бъдат открити по време на мамографията.
Целият смисъл на мамографиите е да се открият рано агресивни заболявания, така че големият брой дуктални карциноми, които се откриват, са неочаквани и нежелани. Преди появата на мамографския скрининг, дукталните карциноми in situ били приблизително 3% от случаите на рак на гърдата, а сега представляват една значителна част от всички случаи. Клетките изглеждат като инвазивен рак и от това идва и предположението, че тези лезии са предшествениците на рак, рак в стадий 0, и че ранното отстраняване и лечението биха намалили случаите на рак и смъртността като цяло.
Дългосрочните проучвания обаче показват, че оперативното отстраняване на 50000 до 60000 лезии от дуктални карциноми годишно не се свързва с намаление в случаите на инвазивни карциноми на гърдата. Това е в противоречие с практиката на премахване на полипи на дебелото черво чрез колоноскопия или на предракови цервикални лезии, благодарение на цитонамазката, при която отстраняването на прекурсорни лезии води до намаляване на случаите на рак на дебелото черво и на маточната шийка. Това са програми за скрининг за рак, които работят.
Радиолозите твърдят, че хипердиагнозата не е чак такъв проблем, както прекомерното лечение. Да, гадно е да получиш диагноза рак на гърдата, макар и никога да не ви навреди, но няма как в този момент да знаете това, така че повечето жени се подлагат на агресивно оперативно и радиационно лечение. Да, но ако сравните 10-годишната преживяемост при жени с рак на гърдата с нисък клас на дуктален карцином с тези, които решават да не се подлагат на операция изобщо? 1.2% от тях умират от рак на гърдата в рамките на 10 години. Но през същите тези 10 години при жените, които вместо това се подложили на операция за лумпектомия или пълна мастектомия, която премахва цялата гърда, 1.4% от тях умират от рак на гърдата. Така че операцията изглежда не е от значение.
Ето защо има понастоящем рандомизарни контролирани проучвания, които да изследват именно това, но е изключително трудно да се убеди пациентка с дуктален карцином да не се подлага на операция за премахване. Страхът от рак парализира пациентите, които могат да прибегнат до драстични излишни мерки, като например да се подложат на двойна мастектомия. Как можем да предотвратим това? Какво ще кажете да променим името му? Панелът на Националния институт по рака препоръчва да отпадне частта с „карцином“. Нека просто се нарича индолентна лезия с епителен произход; да се използва език, който поражда по-малко страх. Колко лош може да бъде един дремещ тумор?
Друг вариант да се избегне тази дилема е просто да не се прави скрининг преди всичко, но жените обикновено не получават тази информация. По-малко от 1 на всеки 10 жени са наясно, че мамографиите носят някакви потенциални вреди изобщо, и над 9 от 10 жени не са наясно, че някои ракови образувания на гърдите никога не причиняват проблеми. Много малко жени разбират за дукталните карциноми in situ, но когато се информират за тях, на повечето им се иска да бяха разбрали преди да започнат лечението.
Веднъж след като ракът бъде открит, не е възможно понастоящем да се направи разграничение между животозастрашаващи и потенциално безобидни случаи. Ето защо хипердиагнозата може да се избегне само чрез въздържане от рутинни мамографии като цяло.
Ето така тази изследователка обяснява собственото си решение да не се подлага на скрининг. Притеснена от възможността да бъда сериозно засегната от лечението на рак, който иначе никога не би повлиял на здравето й и като се има предвид, че единственият начин да избегне отварянето на кутията на Пандора е да не се подлага на мамография, вместо това тя решила да се опита да подобри режима си на хранене и начина на живот, за да предотврати появата на рака на гърдата преди да е станало късно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/overtreatment-of-stage-0-breast-cancer-dcis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Причинява ли марихуаната здравословни проблеми?


„Изглежда представата за повечето хора е, че марихуаната е безобидно удоволствие,“ но какви са потенциалните вредни ефекти от употребата на марихуана? Това не е лесен отговор. Повечето проучвания до днешна дата са в определен период от времето или разчитат на собственоръчно докладвани случаи. Това означава, че са проведени в един конкретен момент във времето; и така, няма как да знаем кое стои в началото. Дали хората се разболяват, защото са пушили марихуана или дали пушат марихуана, защото са болни? И ако просто попитате хората как се чувстват, пушачите ще ви отговорят: „Чувствам се страхотно!“, дори и ако те всъщност страдат от някакъв здравен проблем. Много малко дългосрочни проучвания са проведени до сега, тоест проучвания с проследяване във времето, които да използват обективни мерки за здравословното състояние, до… сега.
Над хиляда души били проследени от раждането до 38-годишна възраст, като се изследват връзките между употребата на канабис във времето и множество области на физическото здраве. Разглеждат се 12 здравни показатели и се оказва, че употребата на тютюн е свързана с по-лошо състояние за 8 от тези 12 показатели, от нарушена белодробна функция до системно възпаление и метаболитни нарушения. А употребата на канабис е свързана с… единствено заболяване на венците. Само това? „Употребата на канабис не се свързва с никакви други физически здравословни проблеми.“
Сега, пародонтозата може да доведе до загуба на зъби, а може да има и други стоматологични проблеми, свързани с пушенето на марихуана, но при положение че канабисът е описван като престъпен, първото нещо, което ни идва на ум вероятно не е гингивит.
Възможно ли е хората, които употребяват канабис, да живеят по-здравословно от средностатистическия човек и да противодействат на ефектите на наркотика? Също както приемането на повече плодове и зеленчуци или може би пиенето на по-малко алкохол? Не. Пушачите на марихуана нито пък се движат повече и така, липсата на асоциации между употребата на канабис и лошото здравословно състояние не могат да бъдат приписвани на нито едно от тези други фактори; така че, може би просто марихуаната не е толкова лоша.
Хероинът може да увеличи риска от смърт, употребата на кокаин може да увеличи риска от смърт, но не е намерена никаква връзка между смъртността и марихуаната. Сега, тук хората са проследени само до 38-годишна възраст. За да разберем какво се случва след това, трябва да се обърнем към Швеция, където наскоро е публикувано най-дългото проучване някога правено върху канабиса и смъртността: 50000 мъже са проследени до около 60-годишна възраст. Преди около 30 години, когато за първи път се съобщава за тази група, не била установена никаква излишна смъртност сред хората, употребяващи канабис или тези, които злоупотребяват, както ги наричат. Но по онова време тези мъже били вече на около 30-годишна възраст, както в онова друго проучване.
Какво се случва, когато биват проследени след средната си възраст, когато може би започнат да се появяват вредните ефекти, свързани със здравето? Тези, които активно са употребявали канабис, в крайна сметка наистина се оказали с по-висок риск от смърт, 40% по-висок риск от преждевременна смърт.
Но почакайте малко. Мислех, че канабисът не причинява смърт. Кокаинът убива хиляди американци всяка година, алкохолът убива десетки хиляди, а тютюнът съвсем излиза от графиката, помитайки стотици хиляди хора в САЩ всяка година. А марихуаната дори не достига до графиката.
Но това, което имат предвид е, че „не са приписвани никакви смъртни случаи пряко на острата физическа токсичност на канабиса.“ Така че, когато един 19-годишен тийнейджър изяде някоя сладка с канабис и после скочи от четвъртия етаж, пряката причина за смъртта е падането, но това не означава, че канабисът не е допринесъл.
Вярно е, че хората не се пристрастяват директно към канабиса, както става с опиатите, които могат да спрат дишането ви. За разлика от много фармацевтични продукти, при които дозата, причиняваща вреди, може да бъде само няколко пъти по-голяма от предписаната доза, терапевтичният индекс за канабиса е около 40000 към 1. Това означава ли, че можете да изпушите около 40000 джойнта без да се пристрастите? Не. Можете да изпушите 2 милиона джойта преди да се случи смъртоносно предозиране. Употребата на канабис допринася повече за поява на заболявания, отколкото за смърт отчасти, защото хората не си я инжектират, но вредите от канабиса, свързани със здравето, никога не са били определяни количествено в глобален мащаб, до… 2013 г.
Изчислено е, че всяка година канабисът довежда до загуба на 2 милиона години общо здрав живот на хора поради тяхното увреждане. Сега това е незначително, в сравнение със 100 милиона, приписвани на алкохола или цигарите, но все пак води до много болка и страдание.
Но какво да кажем за нашето проучване върху венците? Мислех, че единствените физически здравословни проблеми са от стоматологичен характер. Е, учените просто са разглеждали специфичен набор от здравни проблеми; те подчертават, че пародонталните проблеми са в допълнение към всички други потенциални проблеми, като например повишен риск от злополуки и наранявания, бронхит, сърдечни удари и инсулти, евентуално инфекциозни заболявания и рак, както и опасности за психичното здраве. Но по отношение на по-директната причина за смърт, марихуаната може да бъде заподозряна за стотици смъртни случаи за период от 8 години, докато един-единствен фармацевтичен лекарствен продукт – Виагра – е въвлечен в хиляди такива.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/does-marijuana-cause-health-problems
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли човек да се пристрасти към марихуаната?


Очевидно доказателствата „ясно показват, че дълготрайната употреба на марихуана може да доведе до пристрастяване.“ „Приблизително 9% от тези, които опитват марихуана, се пристрастяват към нея,“ и „цифрата се увеличава до около 1 на 6 души сред тези, които започват да използват марихуана като тийнейджъри и 25% до 50% сред тези, които пушат марихуана ежедневно.“
Това, което се има предвид под зависимост, е разговорната дефиниция: „придобито хронично рецидивиращо разстройство, което се характеризира със силна мотивация за продължително занимание с дейност, въпреки постоянните негативни последици.“ Може и да искате да спрете, но когато опитате, ще пострадате от симптомите на абстиненция, които затрудняват прекратяването.
Този синдром на спиране засяга около 50% от редовните потребители и обикновено започва 1-2 дни след спирането, кулминацията му е между втория и шестия ден, но желанието, проблемите със съня, кошмарите, гнева, раздразнителността, безпокойството и гаденето изчезват след една или две седмици.
Марихуаната вече има тази репутация „на доброжелателна и не създаваща навици,“ това може и да е вярно за повечето потребители. Разбира се, по-малко пристрастяваща от много други наркотици като алкохола, рискът от зависимост е само наполовина от този на хероина или кокаина, по-малко от една трета риск от създаване на навик, както е при тютюна, но 9% – „1 на всеки 11 потребители – 1 на 6 за тези, които започват в ранна тийнейджърска възраст – едва ли е особено значителен процент“, като се вземат предвид всичките 20 милиона американци, които използват активно това нещо.
Не всички видове канабис обаче са еднакво зависими. Сортовете с висока потентност се свързват с по-голяма тежест на зависимостта, но това именно предпочитат хората.
Това не е тревата на баба ви. Въз основа на 38000 проби марихуана, които са били конфискувани от Администрацията за борба с наркотиците, силата се е утроила през последните години, от 4% THC до около 12%, като Денвър и Калифорния сега са с около 15%, а Сиатъл достига до 20%. Това е 15 пъти повече от марихуаната през 70-те години, 15 джойнта, събрани в един.
Да, но дали потребителите знаят това и разделят дозата си разумно, като използват по-малко от по-силната марихуана? Да, но не компенсират изцяло и в края на краищата наистина приемат по-високи дози, което вероятно води и до увеличението на посещенията в спешното отделение в Колорадо вследствие на натравяне с марихуана, след като тя бива легализирана там.
Съставени са паралелни сравнения с тютюневата индустрия, която умишлено увеличава нивата на никотин в своите продукти, за да ги направи по-пристрастяващи, но там, където аналогията се разпада, е в последиците от тази зависимост. Всяка година тютюнът убива 25 пъти повече хора по света отколкото всички незаконни наркотици, взети заедно. Алкохолът убива около 10 пъти повече, а канабисът сам по себе си не допринася с почти нищо към общата смъртност най-малко; така че човек трябва да вземе предвид резултатите от зависимостта към разни вещества.
Кофеинът също може да бъде пристрастяващ, ако ви кара да пиете повече… зелен чай – тогава това е чудесно. Последствията от консумирането на това листо, в сравнение с това листо, зависят от последствията за здравето, което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/is-marijuana-addictive
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Обяснение на парадокса на мамографията


Въпреки че погрешно установените за положителни резултати, болката по време на процедурата и излагането на влиянието на радиацията са сред най-често срещаните вреди, свързвани с мамографския скрининг, най-сериозният недостатък сега се твърди, че е нещо, наречено хипердиагноза, толкова сериозно, че повдига въпроса дали не прави всичко това безсмислено? Смисълът на извършването на рутинни мамографии като цяло е под въпрос поради хипердиагнозата, което означава диагноза и лечение на рак на гърдата, който никога е нямало да се превърне в заплаха за здравето на жената дори очевидно през целия й живот.
Вижте, хората си мислят, че веднъж след като човек има ракова клетка в тялото си, тя ще се развие предвидимо и неизбежно до ужасна смърт, а това просто не е вярно за повечето случаи на рак. Някои ракови клетки може да надраснат своето кръвоснабдяване, да огладнеят до смърт и да изчезнат накрая. Други могат да бъдат разпознати от нашата имунна система и да са успешно задържани, а някои просто не са толкова агресивни преди всичко останало, което означава, че да, може и да продължават да нарастват без контрол, но толкова бавно, че ще отнеме около 200 години преди да са достатъчно големи, за да причиняват каквито и да било проблеми. И така, в крайна сметка вие умирате С тумора си, вместо ОТ него.
Наистина, ако се направи проучване с аутопсия на млади жени и жени на средна възраст, които просто са починали в автомобилна катастрофа или нещо подобно, 20% от тях се оказва, че са имали рак на гърдата. Така че, около 1 на 5 жени си живеят нормално с рак на гърдата. Сега, това звучи много по-страшно отколкото е в реалността, тъй като в тази възрастова група рискът от смърт от рак на гърдата е по-малко от 1%. Всъщност, рискът от това да умрете от рак на гърдата през живота си, независимо кога, е по-малко от 4%, което показва, че много от тези случаи на рак, които са открити случайно – всъщност, повечето от тях вероятно е щяло да изчезнат от само себе си.
Проблемът е, че продължаваме да използваме определението за рак от 19 век, което датира от 1860 г. Вижте, ракът се определя от това как изглежда под микроскоп, а не от това какво е последващото поведение. Така че, да, употребата на това определение, 1 на всяка 5 от тези жени технически погледано са имали рак, като тази 30-годишна жена тук, но това не означава непременно, че той ще продължи да расте и ще причини вреда.
Въпросът тогава става: ако това е толкова често срещано, бихте ли искали изобщо да знаете? Ако ще продължи да се развива и ще причини проблеми, тогава определено – ранното откриване може да спаси живота ви. Но ако никога няма да порасне, ако си остане микроскопично малко, то откриването му може всъщност да се окаже вредно за вас. Лекарите казват: „Вижте, ако имате рак, ще трябва да го лекуваме – операция, химиотерапия, радиация – каквото е необходимо. Ще преживеете всички физически последици от лечението, психологическият ад от страха за вашия живот, всичко това ще е напълно ненужно, ако всъщност е нямало никога да причини проблеми. Това се нарича хипердиагноза.
Този вид проучвания с аутопсия след автомобилна катастрофа показват, че между 7% и 39% от жените между 40 и 70-годишна възраст живеят с малки ракови образувания на гърдите. 30 до 70% от мъжете над 60-годишна възраст имат рак на простатата, а до 100% от възрастните имат микроскопични ракови заболявания в щитовидната жлеза. И все пак, само 0,1% – 1 на хиляда, накрая се разболява или умира от рак на щитовидната жлеза. Обикновено той просто си седи там и не прави нищо. По същия начин, дори и по-голямата част от по-възрастните мъже да имат миниатюрни ракови образувания в простатата си или както значителен брой жени имат такива образувания в гърдите си, рискът от смърт или разпространение на рака е само около 4%. И така, ако имахте магическа пръчка, която да може да открива рака с точност 100% и я размахате пред хората, честотата на хипердиагнозата, вероятността рака на простатата, който сте открили, да се окаже безвреден, е около 90% и почти всеки един пак на щитовидната жлеза и значителна част от случаите на рак на гърдата. Ето защо скринингът за тези видове рак може да бъде подвеждащ или дори потенциално опасен, тъй като в много случаи – понякога в повечето случаи, щеше да бъде по-добре, ако изобщо не беше открит.
Сега, това не е вярно за всички видове рак. Има много малко доказателства за хипердиагноза при рак на маточната шийка или на дебелото черво, например. Изглежда, че тези видове рак просто продължават да растат; и така, колкото по-рано се открият, толкова по-добре. Така че, броят на цитонамазките расте, а смъртността от рак на шийката на матката спада рязко. И само една сигмиодоскопия между 55 и 65-годишна възраст може да намали риска от смърт от рак на дебелото черво до 40%. Докато някои проучвания показват, че дори жените да се подлагат на мамография всяка година, това не изглежда да намалява риска от смърт от рак на гърдата изобщо. Но ако приемем спад от 15% и 30% случаи на хипердианоза, което именно повечето проучвания са открили, това би означавало, че за всеки 2000 жени, поканени да се подложат на мамография за 10 години, само 1 ще има по-дълъг живот, а 10 здрави жени ще получат хипердиагноза. С други думи, нямаше да получат диагноза рак на гърдата, ако бяха пропуснали скрининга, но вместо това са лекувани за рак на гърдата, без да е имало нужда.
И около хиляда жени получават фалшиви тревоги, което може да бъде много стресово, докато чакате резултатите, но вредите, причинени от това човек да се превърне в болен от рак пациент ненужно, могат да продължат до края на живота му и дори да означават по-кратък живот. Важно е да знаете, че някои от ненужно лекуваните жени ще умрат вследствие на това лечение. Например, лъчетерапията няма да помогне, но ще навлезе в сърцето и ще увеличи риска от убиец номер 1 на жените… сърдечно-съдово заболяване.
Това повдига въпроси относно провеждане на рутинни мамографски прегледи, тъй като те превръщат хиляди млади жени в онкоболни пациенти ненужно, някои от които може и да не доживеят до периода след лечението. По ирония на съдбата, обаче, тези, които стават най-големите поддръжници на мамографиите, си мислят, че това е спасило живота им. Мамографията открива рак, който дори не сте знаели, че имате, и да, лечението е било тежко – операция, радиация, лекарства, но е подействало, спасило е живота ви. Добре, че тя се е подложила на мамография; и вие трябва да го направите.
Докато в действителност по-вероятният сценарий – в действителност, може би 10 пъти по-вероятният сценарий, е, че лечението не е направило нищо, тъй като ракът е няма да ви навреди така или иначе; и така сте преминали през цялата тази болка и страдание за нищо. Ето това е странното нещо при мамографиите: хората, които са най-засегнати, са тези, които твърдят, че има най-голяма полза.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/understanding-the-mammogram-paradox
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев