Кои черва стават за храна и козметика


Агенция за контрол на храните и лекарствата наскоро възобнови дискусиите за политиката си на позволяване на някои вътрешности, но не други, в производството и доставките на храни в САЩ когато първите няколко случая на болестта луда крава започнаха да се появяват, реакцията на Агенцията за контрол на храните и лекарствата беше да забрани всички черва от храните и продуктите за лична хигиена, но през 2005 г. Министерство на земеделието и Агенцията за контрол на храните и лекарствата промениха правилото на „разрешение за употреба на целите тънки черва за храна на хората“, ако последните 200 см., отиващи към дебелото черво, са премахнати. От тогава обаче проучвания са показвали, че заразната луда крава може да се открие във всички части на червата, от стомаха надолу към дебелото черво на кравата, което повдига въпроса дали всички вътрешности трябва отново да бъдат премахнати.
Северноамериканската месна асоциация казва НЕ, искайки да задържи всички вътрешности на добитъка вътре в храната, подобно на това, което чухме от CTFA, Асоциацията по козметика, тоалетни принадлежности и парфюми. Те възразиха, че чрез забраната от козметиката на мъртъв добитък, на мозъчен череп, очи и гръбначен стълб, както и на черва и сливици, осигуряването на козметика за нашата нация може да бъде поставено в опасност. Може да има недостиг на лой за сапун, например. Агенцията за контрол на храните и лекарствата може би не осъзнават, че козметиката и продуктите за лична хигиена са индустрия за четвърт трилион долара по целия свят.
В крайна сметка Агенцията за контрол на храните и лекарствата внимателно заключи, че червата трябва да продължат да се използват в производството на храна и и козметика, защото само бледи следи от зараза били намерени в костите на добитъка, заключение, което трябва да направят, защото в противен случай всичкото месо трябва да бъде също забранено, защото нови проучвания показват, че заразяването с луда крава е също и в мускулите. И не само нетипичните случаи на СЕГ, като последната луда крава, намерена в Калифорния, но сега знаем и за типичната СЕГ, спонгиформна енцефалопатия по говедата – болестта луда крава. Ниските нива на заразни прийоми, намерени в ребрата, раменете, филе и кръгли парчета месо.
Последните резултати от Великобритания предполагат, че 15 000 души в момента имат човешката форма на болестта луда крава, заразени чрез консумацията на заразено месо. По-малко от 200 британци са умрели до сега от един вид заболяване Кройцфелд-Якоб, но инкубационният период за това неизбежно фатално невродегенеративно заболяване може да бъде десетилетия, времето между яденето на месото и изпълването на мозъка на някой човек с дупки.
Фактът, че толкова много хора го носят, има важни последствия за безопасността на кръвните преливания – ето защо на много американци, които живеят в Англия, им е забранено от Червения кръст да даряват кръв, както и безопасността на работа с хирургически инструменти, които може да са ползвани върху някой, който е носител, тъй като е толкова трудно да се стерилизира нещо, вече след като е замърсено.
Като се имат предвид тези фактори, може да е разумно да сме с повишено внимание кои вътрешности са позволени върху и в нашата уста. Но това е баланс. Както посочва една месна компания, червата не се ползват само за червило, червата за човешка храна, която „ни осигурява с безценен източник на протеин, който е от съществено значение за човешкото население“.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/which-intestines-for-food-and-cosmetics
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Какво причинява резистентността към инсулин?

Проучвания, датиращи от преди почти един век, отбелязват поразително откритие. Ако вземете млади, здрави хора и ги разделите на две групи, като половината да са на високомазнинна диета, а другата половина – на високовъглехидратна диета, ето какво се случва само след две седмици. Непоносимостта към глюкоза скача до небето при групата с високомазнинно хранене. В отговор на същото предизвикателство захар-вода, групата, която плувала в мазнини, накрая се оказала с два пъти по-високо ниво на кръвна захар. Тъй като нивото на мазнини в диетата се покачва, така се покачват също и нивата на кръвната захар. Щеше отнеме на учените почти седем десетилетия, за да разгадаят тази мистерия, но накрая ще се окаже, че те държат и ключа към настоящото ни разбиране за причината за диабет тип 2.
Когато спортистите се пълнят с въглехидрати преди състезание, те се опитват да натрупат запас от гориво в рамките на мускулите си. Те разграждат нишестето от глюкозата в храносмилателния тракт; то започва да циркулира като кръвна глюкоза, кръвна захар и се усвоява от мускулите ни, за да се запасява и да се изразходва за енергия.
Кръвната захар обаче е като вампир. Тя се нуждае от покана, за да влезе в клетките ни. И тази покана е инсулинът. Ето една мускулна клетка. Ето малко кръвна захар, чакаща спокойно отвън, за да влезе. Инсулинът е ключът, който отключва вратата, за да позволи на захарта в кръвта да влезе в мускулните клетки. Когато инсулинът се прикрепи към инсулиновите рецептори, той активира един ензим, който активира друг ензим, който активира два други ензими, които накрая активират транспорта на глюкозата, който действа като портал, през който глюкозата да навлезе в клетките. Така че инсулинът е ключът, който отключва вратата към нашите мускулни клетки.
Ами ако няма никакъв инсулин обаче? Ами, кръвната захар тогава ще се заклещи в кръвопотока, като чука на вратата на нашите мускули и няма да може да влезе вътре и така, като няма къде да отиде, нивата на захарта в кръвта ще се покачват все повече и повече.
Ето това се случва при диабет тип 1. Клетките в панкреаса, които създават инсулин, се унищожават и без инсулин, захарта в кръвта не може да излезе от кръвта и да иде в мускулите.
Но има и един втори начин, по който можем накрая да се окажем с висока кръвна захар. Ами ако има достатъчно инсулин, но инсулинът просто не работи? Ключът е там, но нещо е запушило ключалката. Това се нарича резистентност към инсулина. Нашите мускулни клетки стават резистентни към ефекта на инсулина. Какво запушва ключалката на нашите мускулни клетки, което пречи на инсулина да пусне вътре кръвта? Мазнините. Това, което се нарича вътреклетъчни липиди в мускулите, мазнини в мускулните ни клетки.
Мазнините в кръвта могат да се натрупат в мускулните ни клетки, като създадат токсични мастни разпадни продукти и свободни радикали, които могат да блокират процесите на сигнализиращи пътища. Така че без значение колко инсулин имаме в кръвта си, той не е в състояние да отвори глюкозните порти и нивата на кръвната захар се натрупват в кръвта.
Този механизъм, чрез който мазнините, особено наситените мазнини, предизвикват инсулинова резистентност, не беше познат докато не бяха разработени модерните техники на магнитнорезонансната томография, за да се види какво се случва вътре в мускулите на хората докато мазнините се смесват с кръвта им. Ето как те открили, че повишаването на нивата на мазнините в кръвта причинява инсулинова резистентност чрез потискане на транспорта на глюкозата към мускулите.
И това може да се случи само в рамките на три часа. Един прилив на мазнини може да започне да причинява резистентност към инсулин, като потиска приема на глюкоза само след 160 минути.
Същото нещо се случва с подрастващите. Мазнините се вливат в кръвта. Те се натрупват в мускулите и намаляват чувствителността към инсулин, което показва, че завишеното количество мазнини кръвта може да бъде важен фактор за инсулиновата резистентност.
И тогава можете да си направите обратния експеримент. Ако понижите нивата на мазнини в кръвта на хората, резистентността към инсулина намалява. Ако изчистите мазнините от кръвта си, ще изчистите и захарта от кръвта си. Така че това обяснява това откритие. При високомазнинна диета, кетогенна диета, инсулинът не работи толкова добре. Нашето тяло е устойчиво на инсулин.
Но докато количеството на мазнини в диетата ни става все по-ниско и по-ниско, инсулинът работи все по-добре и по-добре. Това е ясно доказателство, че поносимостта към захар дори на здрави хора може да се влоши чрез прилагане на нисковъглехидратна, високомазнинна диета. Но ние можем да намалим резистентността към инсулин, причината за предхождащ стадий на диабет, причината за диабет тип 2, чрез намаляване на приема на наситени мазнини.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/what-causes-insulin-resistance
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да развием здрава чревна екосистема


Както и преди съм казвал, независимо дали сте млади или стари, мъже или жени, пушачи или не, с високо кръвно налягане, ниско кръвно налягане, с висок холестерол или нисък, наличието на високи нива на едно токсично съединение, наречено TMAO – триметиламин N-оксид – в кръвта на човек се свързва със значително по-висок риск от получаване на сърдечен удар, инсулт или смърт през следващите 3 години. От къде идва това нещо триметиламин N-оксид? Холинът в храни като яйцата може да се превърне в триметиламин N-оксид от нашите чревни бактерии, който след това се абсорбира обратно в организма и колкото повече яйца ядем, толкова по-високо скачат нивата.
Като се има предвид сходството в структурата на карнитин и холин, същата група изследователи от Кливланд клиник се чудели дали карнитинът, намерен в червеното месо, енергийните напитки и хранителните добавки, може също да води до производство на триметиламин N-оксид, така че те подложили това на проверка. Ако дадете на някого да изяде една пържола, нивата му на триметиламин N-оксид ще се изстрелят нагоре. Сега, това е човек, който редовно се храни с месо. Тези, които се хранят стриктно на растителна основа, може да започнат с почти никакъв триметиламин N-оксид наличен в организма си, вероятно защото те не ядат никакво месо, яйца или млечни продукти, но дори и ако един веган яде говеждо филе, почти никакъв триметиламин N-оксид не се генерира. Защо? Вероятно те нямат бактерии, ядящи пържола в червата си. Никакъв триметиламин N-оксид не се произвежда, ако нямате бактерии в червата си, които да го произвеждат. Ако не ядете редовно месо, тогава вие не насърчавате растежа на хранещите се с месо микроби, които произвеждат триметиламин N-оксид.
Това предполага, че веднъж след като развием чревна екосистема на растителна основа, нашите бактерии няма да произвеждат триметиламин N-оксид, дори и ако ядем месо от време на време. Обаче ние все още не знаем колко бързо бактериите в червата се променят след промяна в нашето хранене, но изглежда не е всичко или нищо.
Ако вземете мъже, хранещи се на стандартна американска диета и ги накарате да изяждат две наденички, яйце и бисквити със сирене преди и след, само 5 дни на хранене с високомазнинни храни като тези, можете да стимулирате производството на триметиламин N-оксид още повече. Така че не става въпрос само за това дали имате от лошите бактерии или не, можете очевидно да си отглеждате толкова повече от тях, колкото повече ги храните.
От друга страна, храненето без месо е установено, че има голямо влияние върху човешкия метаболизъм. Можете да анализирате проби от урина и да различите с какво се хранят хората, въз основа на измервания като това колко ниски са нивата на триметиламин N-оксид в урината на тези, които се хранят без яйца на вегетарианска диета. Можете дори да вземете същите хора и да ги редувате на 3 различни вида хранене и ще може да се установи кой кой е. Кой се храни с много месо, с малко месо или с никакво месо, от части въз основа на различни съставки, произведени от различната чревна флора или различната активност на флората само след около две седмици на различна диета. Възможно е някои от благоприятните ефекти на необработените растителни храни да се дължат на влиянието, което те имат върху нашите чревни бактерии. В същото време, стандартната американска диета може да увеличи относителното изобилие на нежелатели, които произвеждат токсични вещества, включително и кардиотоксичния триметиламин N-оксид.
Строгата растителна диета е спечелила приемствеността си като стратегия на храненето за предотвратяване и лекуване на заболяванията; може би от части поради по-скоро уникалната чревна флора, по-малко от бактериите, причиняващи болести и повече от видовете със защитна функция. Така че през цялото време си мислехме, че причината тези, които се хранят на растителна диета, да имат нисък процент сърдечно-съдови заболявания, е защото те се хранят с по-малко наситени мазнини и холестерол, но може би техните по-ниски нива на триметиламин N-оксид може би също допринасят към ползите, благодарение на намаляването на приема на карнитин и холин.
Говорил съм за отговора на индустрията на яйца относно откритията за холина. Как реагира индустрията за хранителните добавки с карнитин? Бившият заместник-председател на Адвокеър, мултилевъл маркетинг компания, която продава хранителни добавки с карнитин като „Слам“, докато бива натрясквана с дела, уличаващи ги например в неверни, подвеждащи или измамни практики, принудени да плащат над един милион долара в отговор на изследването, уличаващо карнитина в производството на триметиламин N-оксид, той поставя въпроса дали има някаква тайна веганска конспирация в клиниката в Кливланд. Ограничавайки приема на месо или хранителни добавки с карнитин, за да попречим на чревните ни бактерии да произвеждат триметиламин N-оксид, той спори, че „това е като да предотвратяваме пътни катастрофи чрез ограничаване продажбата на гориво“.
Хм, добре, но има ползи от транспорта. Тук говорим за триметиламин N-оксид, който може би подхранва една епидемия от сърдечно-съдови заболявания, номер 1 убиец на мъжете и жените в тази страна. Що се отнася до мен, аз мисля, че колкото повече намалим горивото за това… толкова по-добре.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/how-to-develop-a-healthy-gut-ecosystem
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли зеленият чай да помогне за лечението на рак?


Консумацията на чай може да намали риска от развитие на рак на устната кухина. Не само консумацията на чай може да стимулира антиоксидантната сила на кръвта ни, само минути след прием и да намали количеството на свободни радикали, които увреждат ДНК-то през нашите системи след време, но той също може и да увеличи антиоксидантната сила на слюнката ни и да намали увреждането на ДНК в рамките на клетките на вътрешните бузи при пушачите, макар и не до такава степен, както би направило спирането на пушенето като цяло.
Така че би ли помогнало това на предраковите лезии в устата да не се превърнат в ракови лезии? Повече от 100 000 хора развиват рак на устната кухина всяка година по света, като шансът им да оцелеят след 5 години е по-малък от залога при хвърляне на монета. Ракът на устата често възниква от предракови лезии в устата, за които има няколко процента шанс всяка година да се превърнат в ракови, така че каква по-хубава възможност от тази да проверим дали зеленият чай помага.
Петдесет и девет пациенти с предракови лезии в устата били разделени на случаен принцип на група на чая, при която им били давани капсули с екстракт от чай на прах, както и лезиите се намазвали със зелен чай на прах, и контролна група, която общо взето получавала захарни хапчета и не се мазала с нищо. За 6 месеца лезиите при 11 от 29 пациенти в групата с чая се свили, в сравнение само с 3-ма от 30 пациенти от плацебо групата. Резултатите сочат, че лечението с чай може да подобри клиничните прояви на оралните лезии.
Най-важният въпрос обаче е: „Попречил ли им е да се превърнат в ракови лезии?“ Тъй като изследването продължило само няколко месеца, не станало ясно, но когато взели няколко клетки от лезиите, се наблюдавал значителен спад на клетките, увредени от ДНК в рамките на 3 месеца при групата, която била лекувана, което предполага, че нещата вървели в правилната посока. В идеалния случай обаче ще трябва да се проведе по-дълго проучване, за да видим дали накрая те имали по-малко рак и докато сме на тази вълна, какво ще кажете за проучване, при което просто се поглъща чая, тъй като повечето хора не се мажат с чай в устата. Не сме имали такова проучване обаче докато… то не се проведе.
Същите изключителни клинични резултати с някои предракови лезии, които се смалили, а проучването продължило достатъчно дълго, за да се види дали по-малко хора реално се разболели от рак, но имало точно толкова новообразуван рак при групата с чай, колкото и при плацебо групата. Така че по-голям процент на реакциите – имам предвид, че лезиите изглеждали по-добре, но без подобрение при измъкването от рака, какъвто е целият смисъл на проучването.
Тези проучвания били извършени предимно върху пушачи или бивши пушачи. А какво да кажем за рак на белите дробове? Изследвания върху населението предполагат, че чаят може да има защитна роля, но нека подложим това на проверка. Седемнадесет пациенти с напреднал стадий на рак на белите дробове приемали еквивалента на около 30 чаши зелен чай на ден, но не се наблюдавали никакви обективни реакции. Друго проучване с 49 пациенти с рак – 21 с рак на белите дробове – приемали количество, равно на между 4 и 25 чаши зелен чай на ден и отново не били открити никакви ползи. Единствената полза, която зеленият чай може да предложи на пациенти, болни от рак на белите дробове, е да помогне за облекчаване на изгарянията от лечението с радиация, когато се прилага върху кожата, защото компресите от зелен чай могат да скъсят продължителността на изгарянията.
Защитните ефекти на зеления чай, приложен локално, също се наблюдават при предракови цервикални лезии, където два пъти на ден директното приложение на мазило със зелен чай показало благоприятна реакция при почти три четвърти от пациентите, в сравнение само с 10% реакция при нелекуваната контролна група, което е в съответствие с противораковите ефекти на съединенията на зеления чай върху цервикалните ракови клетки в съд на Петри, но когато на жените им дали хапчета с екстракт от зелен чай, хапчетата изглежда не помогнали.
Говорил съм за потенциалните ползи от листа зелен чай за рак на кожата – има ли някакъв друг рак, с който зеленият чай всъщност се намира в пряк контакт? Да, рак на дебелото черво, който расте от вътрешната повърхност на дебелото черво, която е в контакт с храната и течностите. В дебелото черво съединенията на чая ферментират заради нашите добри чревни бактерии и се превръщат в съединения като 3,4DHPA, които изглежда затриват раковите клетки на дебелото черво, докато оставят нормалните клетки относително непокътнати ин-витро.
Така че 136 пациенти с история на полипи били разделени на случаен принцип, за да получат хапчета с екстракт от зелен чай или не. Сега това било едно проучване в Япония, така че всички вече пиели зелен чай. Така че действително сравнявали тези, които пиели 3 чаши с тези, които пиели 4 чаши на ден, но година по-късно, при направена колоноскопия, в групата с допълнително количество зелен чай само половината имали повторна поява на полипи, а полипите, които наистина израснали, били с 25% по-малки. Това е доста вълнуващо! Защо не е направено по-голямо проследяващо проучване от тогава? Може би поради трудността при набиране на средства за финансиране на проучването, защото зеленият чай е евтина напитка, не фармацевтичен продукт.
Но добрата новина е, че благодарение на голяма благотворителна организация за рака в Германия, изследователи в момента набират хора за най-голямото проучване върху зеления чай и рака до ден-днешен, в което повече от 2 000 пациенти ще бъдат разделени на групи на случаен принцип. Очаквам с нетърпение да представя резултатите, когато излязат.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/can-green-tea-help-treat-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Може ли зеленият чай да помогне за предотвратяване на рака?


Консумацията на чай се свързва с намален риск от сърдечно-съдово заболяване, инсулт и преждевременна смърт като цяло, с всяка една допълнителна чаша зелен чай на ден, свързана с 4% по-малък риск от смърт. И така, може би пиенето на няколко чаши чай на ден може да задържи надалеч както лекаря, така и гробаря. Но какво да кажем за рака?
Има все повече доказателства от лабораториите, населението и интервенционалните проучвания с участие на хора, че чаят може да оказва ползотворно влияние върху предотвратяване на болестта и също, че може действително да забави развитието на рака. Нека разгледаме някои от тези доказателства.
Не само, че тези, които пият много чай, изглежда живеят с години повече отколкото тези, които пият по-малко, пиенето на много чай може да забави развитието на рака. Сега, това са количества чай в японски чаши, които съдържат само половин чаша, така че най-високата категория тук е по-голяма или равна на 5 пълни чаши чай, не 10. Жените, които наистина са се разболели от рак, изглежда го получили 7 години по-късно, ако пиели много чай, в сравнение с тези, които консумирали по-малко, докато при мъжете имало 3 години забавяне, като разликата между мъже и жени се дължала вероятно на тютюнопушенето.
Зеленият чай може да взаимодейства с всеки един от етапите на формиране на рака, началото на първата ракова клетка, превръщането в тумор и последвалото развитие и разпространение. Ракът често започва, когато един свободен радикал окислява нашето ДНК, което причинява мутации, но с пиенето на зелен чай в рамките на 40 минути след това можете да получите един хубав скок в антиоксидантната сила на кръвта си. Това увеличение от своя страна може да понижи окислителното увреждане на ДНК-то и по този начин да намали риска от рак.
Освен това, по отношение на геннозащитните ефекти – защитата на нашите гени – преди индукцията на окисляването, увреждането на ДНК-то било по-ниско след пиенето на зелен чай, което предполага, че той може и да ускори възстановяването на ДНК-то, но не знаехме това със сигурност… до сега.
Има един ензим на възстановяването на ДНК в организма ни, наречен OGG1 и в рамките на един час след пиене на една-единствена чаша зелен чай ние можем да ускорим активността му, макар че една седмица след пиене на чай можем да я ускорим дори още повече, така че редовният прием на зелен чай може да има допълнителни ползи за превенцията и/или възстановяването на увреждането на ДНК-то.
Чаят има толкова големи ДНК защитни свойства, че може да бъде използван за съхранение на сперма, за пресни проби докато не бъде правилно съхраняван в хладилник; и така, противовъзпалително, той може да се използва за контрол над болката като вода за уста, след операция по премахване на мъдрец. А по отношение на контролирането на растежа на рака, в определени количества зелен чай, които ще си проправят път към органите на човек след изпиване на 6 чаши чай, той може да накара раковите клетки да извършат самоубийство, апоптоза, програмирана смърт на клетките докато напускат нормалните клетки.
Има много средства на химиотерапията, които могат да убият рака с груба сила, но те могат да направят също и нормалните клетки уязвими. Така че зеленият чай изглежда може да бъде идеалното средство за превенция на рака: много малко или никакви странични ефекти, ефикасен за множество видове рак в постижими количествени нива; може да се приема през устата.
Имаме представа как работи, чрез спиране на растежа на раковите клетки, карайки ги да се самоубият. Евтин е и има история на безопасна приемлива употреба. Но всичко това било основано на ин-витро изследвания в епруветка. Това трябва да бъде оценено и при проучвания върху хора – да дадем на хората с рак зелен чай и да видим дали помага. Което ще проучим в следващото видео…

Източник: http://nutritionfacts.org/video/can-green-tea-help-prevent-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Причинява ли аспартамът рак?


Одобрението на аспартама има противоречива история. Ръководителят на Агенцията за контрол на храните и лекарствата заключава, че има достатъчна сигурност, че консумацията на аспартам от хората не представлява риск за уреждане на мозъка, което да води до умствена изостаналост, хормонална дисфункция или и двете; и няма да причини тумори в мозъка, обаче, собственият „Съвет за обществено разследване“ на „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ оттеглил одобрението си относно притесненията за рак. Освен това, няколко учени от „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ застанали против одобрението, цитирайки собствените изследвания за мозъчни тумори на компанията. Ръководителят одобрил аспартама, независимо от това, преди да напусне „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ и да се радва на заплата по хиляда долара на ден на консултантска позиция в ПР агенцията на компанията на аспартама. Тогава „Агенцията за контрол на храните и лекарствата“ всъщност попречила на „Националната програма по токсикология“ (NTP) да продължи с по-нататъшни изследвания относно рака, така че ни остават само хора, борещи се над различни проучвания върху гризачи, някои от които показали повишен риск от рак, докато други не показали.
Това ми напомня на цялата тази захаросана история, при която той причинил рак на пикочния мехур при плъховете, но не и при мишките, което ни оставя с въпроси без отговор, като „Така че ние по-скоро плъхове ли сме или мишки?“ Очевидно трябва да подложим въпроса за аспартама на проверка при хората, но най-дългото проучване за безопасност при хората продължило само 18 седмици. Трябваха ни по-добри данни за хората.
Тъй като най-голямото проучване при плъховете докладва лимфоми и левкемии, проучването NIH-AARP засякло диагноза рак на кръвта… и по-високи нива на прием на аспартам не били свързани с риск от рак. Това е едно масивно проучване, но то понесло критика, че изследвало относително краткотрайно излагане – хората били изучавани само в продължение на 5 години. Хей, по-добре е от 18 седмици. Ами 18 години?
Всички погледи се обърнали към Харвард, който започнал да проследява здравето и храненето на медицински специалисти още от преди аспартамът да се появи на пазара. В най-изчерпателното дългосрочно проучване върху населението, с цел да се оцени връзката между приема на аспартам и риска от рак при хората, наистина била намерена връзка, както между диетичната сода и общия прием на аспартам, така и рисковете от неходжкинов лимфом и множествена миелома при мъжете и левкемия при мъже и жени.
Добре, но защо повече рак при мъжете, отколкото при жените? Подобен резултат бил открит за рак на панкреаса и диетичната сода. Не содата по принцип, всъщност единствената захар, свързана с риска от рак на панкреаса, е млечната захар, лактозата. Именно диетичната сода. Така че несъответствието между мъже и жени може просто да е било статистическо отклонение, но те решили да разкопаят по-дълбоко.
Аспартамът се разпада на метанол, а метанолът се превръща във формалдехид, доказан човешки канцероген чрез този ензим ето тук, алкохолдехидрогеназа. Същият ензим, който детоксикира обикновения алкохол, е същият ензим, който превръща метанола във формалдехид.
Възможно ли е хората просто да имат по-високи нива на този ензим от жените? Да. Ето защо жените получават по-високи нива на алкохол в кръвта си, като пият същото количество алкохол. Ако погледнете проби от черен дроб от мъже и жени, има значително по-голяма ензимна активност при мъжете. Така че може би това обяснява повишения риск от рак при мъжете – по-високите темпове на превръщане на аспартама във формалдехид. Но как да го изследваме?
Етанол – обикновен алкохол – конкурира се с метанола за вниманието на същите ензими. Всъщност обикновеният алкохол се използва като антидот за отравяне с метанол. Така че мъжете, които не пият, може да имат по-високи темпове на превръщане на аспартама във формалдехид, ако цялата тази теория за формалдехида е вярна. И наистина, в съответствие с този ред на мисли, именно мъжете, които пиели най-малко алкохол, изглежда имали най-голям риск от рак заради аспартама.
Трето подобно проучване било публикувано от тогава насам и не открило никакъв повишен риск от лимфома, свързан с диетичната сода по време на 10-годишен период на проследяване. Така че никакъв риск отбелязан през 18-седмичното проучване, 5-годишното или 10-годишното, само при 18-годишното проучване. Какво заключение трябва да направим за всичко това?
Някои призовават за преоценка на безопасността на аспартама. Конят е един вид „извън обора“ в този момент с 15 422 140 кг. количество от веществото, произвеждани годишно, но това не означава, че трябва да го ядем, особено може би бременни жени и деца.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/does-aspartame-cause-cancer
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дали добавките с витамин C предотвратяват настинките, но причиняват камъни в бъбреците?


Страндартната медицина отдавна има здравословно скептично отношение към хранителните добавки, което продължава до ден-днешен. Достатъчно с това. Но този коментар в архивите на „Вътрешни болести“ твърди, че може би сме прекалили, както се вижда от нашето безкритично приемане на предполагаемата токсичност, изненадващо ядосания и презрителен тон в медицинските текстове, с думи като невнимателни, безполезни, незащитими, прахоснически и коварни, както и игнориране на доказателствата за възможни ползи.
За да се илюстрира безкритичното приемане на лошите новини за добавките, се обсъжда добре познатата идея, че високите дози на витамин C могат да причинят камъни в бъбреците. Но само защото нещо е добре познато в медицината, не означава, че непременно е истина. Не могли да намерят дори един-единствен докладван случай. Знаем, че витамин C се превръща в оксалат в тялото, а ако нивата на оксалати в урината станат прекалено високи, могат да се формират камъни, но дори и при 4 000 мг. витамин C на ден, това се равнява на няколко литра портокалов сок, пикочните оксалати може да се станат много високи, но може да има редки случаи на хора, които имат по-голяма способност за преобразуването на оксалати и по този начин въпросът за теоретичен риск за камъни в бъбреците при висока доза на добавки с витамин C бил повдигнат в писмо, отпечатано в един медицински журнал през 1973 г.
Добре, но когато се говори за това в медицинската литература, изкарват го да звучи сякаш е официално оповестено. Ето една препратка към 7 цитати, които уж предполагат връзка между прекомерния прием на витамин C и образуването на оксалатни камъни в бъбреците. Нека погледнем цитираните източници. Ето го писмото относно теоретичния риск – правдоподобно, но този друг цитат няма нищо общо нито с витамин C, нито с камъни в бъбреците и другите пет цитата са само препратки към книги, което понякога може да е добре, ако самите книги цитират първични източници, но вместо това там има някаква кръговратна логика, където книгите само цитират други книги, които цитират пак този теоретичен риск от писмото. Така че изглежда така сякаш има много доказателства, но всички те само изразяват това мнение без никакви нови данни.
По това време имало всъщност проучвания, които проследили групи хора, приемащи витамин C като добавка и не намерили никакъв повишен риск от камъни в бъбреците при мъжете, после по-късно при жените… същото нещо. Така че можете да разберете неудовлетвореността на този автор, че добавките с витамин C изглеждат несправедливо набеждавани.
Иронията е, че сега вече знаем, добавките с витамин C наистина изглежда повишават риска от камъни в бъбреците. Тази група мъже била проследявана по-нататък и мъжете, приемали витамин C като добавка, наистина накрая се оказали с по-висок риск, което сега е потвърдено с още едно второ проучване, макар и също само с мъже. Не знаем дали жените имат подобен риск, макар че сега също е имало и докладван случай за дете, което също се е сблъскало с проблема.
Какво означава удвояване на риска точно в този контекст? Това означава, че тези, които приемат около хиляда милиграма витамин C на ден, може да имат шанс 1 на 300 за камъни в бъбреците всяка година, вместо шанс 1 на 600, което не е незначителен риск, 1 на 300. Камъните в бъбреците могат да са наистина болезнени, така че те заключават, че след като няма никакви ползи и съществува някакъв риск, по-добре да стоим настрана.
Но има ползи. Ако започнете да взимате витамин C когато хванете настинка, това няма да помогне, а редовно приемащите добавки не изглежда да се разболяват по-рядко, но когато се разболеят, не се разболяват сериозно и се подобряват с около 10% по-бързо и тези, които се намират под изключителен физически стрес, могат да намалят риска си от настинки на половина. Така че наистина зависи индивидуално от всеки човек да балансира потенциалните ползи за често срещаните настинки с потенциалния риск от камъни в бъбреците.

Източник: http://nutritionfacts.org/video/do-vitamin-c-supplements-prevent-colds-but-cause-kidney-stones
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев