Какво е обяснението за френския парадокс?

Така нареченият френски парадокс е термин, създаден през 80-те от трима французи, за да обясни едно любопитно откритие. Ако начертаете смъртта от сърдечни удари срещу количеството наситени мазнини и холестерол, които консумират страните, изглежда има права линия. Колкото повече животински храни приемат хората, толкова по-висока изглежда е тяхната смъртност. За разлика от това, може би ако намалим достатъчно консумацията си на месо, яйца и млечни, ще намалим тези проценти смъртност близо до нулата. Но две страни попадат извън линията. Финландия изглежда се справя по-зле от очакваното, а Франция изглежда се справя по-добре. Оттук идва и парадоксът. Как може Франция да има подобен прием на наситени мазнини и холестерол, като Финландия, но да има пет пъти по-малко сърдечни удари с фатален край?
Всеки си има своите теории. Колко вино се приема? Каква храна? Да, животинските продукти са свързани със смъртност от коронарна болест на сърцето, но растителните храни изглежда имат защитна роля. Така че, може би фактът, че французите са изяждали по четири пъти повече зеленчуци помага за обяснението за по-ниската им смъртност. Но се оказва, че очевидно няма никакъв парадокс. Както посочва Марион Нестле французите едва наскоро започнаха да се хранят толкова нездравословно, а на хроничните заболявания им отнема десетилетия, за да се развият. В САЩ се хранят така от 40 години, докато французите едва сега започват. Също е както, ако всички започнем да пушим днес и не открием никакво измеримо увеличение на рака на белите дробове утре, това няма да означава, че пушенето не причинява рак на белите дробове; просто отнема време.
И така, какво се случва, когато реално видим числата? Ако сравним процента смъртност от коронарно заболяване с количеството животински мазнини и нива на холестерол в същото време, Франция наистина изглежда необичайно предпазена, а ако сравним смъртността с това, с което са се хранили преди две десетилетия, все още ще са далеч от линията. Но се оказва, че френските лекари не съобщават за всички смъртни случаи от исхемична болест на сърцето върху сертификатите за смърт с около 20%, според разследване на Световната здравна организация.
И така, ако вземем това предвид, то тогава Франция на практика се връща в опашката със смъртта и животинските мазнини, както и със смъртта и холестерола, с около четири пъти повече смъртоносни случаи от сърдечен удар от Япония десетилетия след четири пъти по-голяма консумация на животински мазнини.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-explains-the-french-paradox
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дневният източник на витамин B12

Въпреки че може да бъде по-евтино и по-лесно просто да приемаме нещо веднъж в седмицата, някои хора предпочитат да възприемат навика да правят нещо ежедневно, за да не го забравят. И така, колко витамин B12 ще трябва да приемате, ако искате да го правите веднъж дневно, вместо веднъж седмично?
Ами, използвайки формулата, която току-що научихме, 1,5+0,01 пъти количеството (х-1,5) = 4 към 7; решение за х. Ще почакам. Веднъж на ден, 250 микрограма или повече е всичко, от което се нуждаем. Можете да го сложите до пастата си за зъби, за да си напомните.
Причината, поради която не можем да усвояваме повече от около 1,5 наведнъж директно през рецепторите ни, е, че те се запълват. Но на тях им трябва само около 4 до 6 часа, за да разтоварят товара си в тялото и после са обратно на работа.
Значи, ако приемаме B12 по три пъти на ден – закуска, обяд и вечеря – можем да усвоим 1,5 всеки път и да се окажем с 4,5 в края на деня, което е всичко, от което се нуждаем. И тези дози можем да си набавим от обогатени храни.
Така наречената „дневна хранителна стойност“ върху етикетите с хранителната информация за B12 е 6 микрограма. И така, стига всяка порция да съдържа 25% от дневната хранителна стойност, то ние можем да приемаме по една порция храни, обогатени с B12, на всяко хранене и няма да има нужда да приемаме добавки изобщо!
Например, има хранителна мая, обогатена с B12. Две чаени лъжички се броят като една порция, така че можете да поръсите върху храната си. Но това ще ви струва по няколко лева на седмица, в сравнение само с няколко стотинки на седмица за добавка с B12.
Който и път да изберете, това не са само препоръки за хора на растително хранене. Те са за всеки, който иска да си набави източник на витамин B12 без холестерол.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/daily-source-of-vitamin-b12
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да регенерираме коензим Q10 (CoQ10) по естествен начин?

Хлорофилът е зеленият пигмент, който прави зелените листа зелени. Ако човек потърси хлорофил в медицинската литература, обаче, много от това, което ще намери, е за фекална флуоресценция, начин за засичане на замърсяването на трупове с фекалии в кланицата, за да се намали рискът от хранително натравяне от патогени, отглеждани в животинските фекалии.
Вижте, фекалните вещества достигат до месото или с нож през кожата в трупа, или също като по въздушен път от фекална материя, когато се обелва кожата. Но ако животните са се хранили с трева, можете да разгледате акото с черна светлина. Ето разтвор на хлорофил. Под UV светлина, обаче, хлорофилът светва в червено. Така че, ако имате черна светлина в кланица за пилета, може да получите спад в изпражненията. Проблемът е, че не позволяване на пилетата вече да излизат навън. Те вече не пасат трева, така че има по-малко фекална флуоресценция. Можем да им позволим да тичат наоколо, но ще спестим пари, ако просто добавяме добавка хлорофил към храната им, така че да можем да идентифицираме по-добре местата на чревно замърсяване върху месото.
Причината, поради която разглеждах хлорофила, беше да проследя данните, които представих във видеото си „Да ядем зеленолистни, за да предотвратим рак“, според което хлорофилът може да блокира канцерогените. Има няколко инвитро проучвания, които намерих, като допълнение към потенциалните противовъзпалителни ефекти на хлорофила. В крайна сметка, зеленолистните отдавна се използват за лечение на възпалението, така че противовъзпалителните свойства на хлорофила и техните продукти на разпадане след храносмилане били подложени на тест. И наистина, те представляват ценни и достъпни навсякъде противовъзпалителни средства. Може би това е една от причините, поради които кръстоцветните зеленчуци като кейл и зелеви растения са свързани с понижени маркери на възпалението.
В съд на Петри, например, ако поставите слой клетки от артериалната обвивка, ето как много възпалителни имунни клетки се залепят към тях преди и след като ги стимулирате с токсично вещество. Можем да намалим възпалението, обаче, с противовъзпалителното лекарство, аспирин, или дори още повече само чрез добавяне на малко хлорофил, просто накапваме малко хлорофил. Може би това е една от причините, поради които тези, които консумират кейл, може би имат по-дълъг живот.
Това е проучването, обаче, което ме хвърли във възторг. Слънчевата светлина е най-големият източник на енергия на тази планета. Дотук добре. Само растенията обаче са способни да я използват директно, или поне така си мислехме. След ядене на растения, животните също имат в себе си хлорофил, нали? Можем ли да извличаме енергия директно от слънчевата светлина? Какво?! На първо място, светлината не може да проникне през кожата ни, нали? Грешка, както е демонстрирано от 100-годишната наука – и всяко едно дете, което някога си е светило с фенерче през пръстите, червените светлинни лъчи наистина проникват. Всъщност, ако излезете навън в слънчев ден, има достатъчно светлина, която прониква през черепа ви в мозъка, можете да си четете книга там. Добре, значи нашите вътрешни органи всъщност се къпят в слънчева светлина и абсорбират хлорофила, когато ядем зеленолистни растения. Тялото ни наистина изглежда произвежда клетъчна енергия, но освен ако не ядем толкова много зеленолистни, че самите ние да позеленеем, енергията, която се произвежда, е вероятно незначителна.
Хлорофилът, активиран със светлина вътре в тялото ни, може да помогне за регенерирането на коензим Q10. CoQ10 е антиоксидант, който тялото ни произвежда от нищото, използвайки същия ензим, който тялото ни използва за направата и на холестерол, същият ензим, който се блокира от понижаващите холестерола лекарства статини. Така че, ако производството на CoQ10 се окаже в кръстосан огън, то може би това обяснява защо статините увеличават риска от диабет, като случайно също намаляват нивата на CoQ10 в този приятелски двубой. Може би ето защо статините могат да доведат до разпадане на мускулите. И така, трябва ли хората, които приемат статини, да взимат също и CoQ10 добавка? Не, те трябва да подобрят храненето си, до такава степен, че да спрат да приемат лекарства, които се подиграват с биохимията им. И по този начин, като се хранят с растителни диети, богати на хлорофил, те могат най-добре да поддържат нивата си на активен CoQ10, също известен и като убикуинол. Когато обаче убикуинолът се използва като антиоксидант, той се окислява и става убикуинон. За да действа отново като ефективен антиоксидант, тялото трябва да регенерира отново убикуинол от убикуинон, може би с помощта на хлорофила в храната и светлината. И това се изследва.
Учените изложили убикуинон и хлорофилни метаболити на този вид светлина, която достига до кръвта ни и доказали, че CoQ10 се възпроизвежда отново, но без хлорофила или без светлината нищо не се случва. И вижте, имаме светлина, имаме хлорофил, ако си изяждаме зеленчуците. Може би това е начинът, по който човешките същества поддържат такива високи нива на CoQ10 в кръвта си. Може би това обяснява защо зеленолистните са толкова полезни за нас. Знаем, че слънцето може а е полезно за нас; знаем, че зеленолистните са полезни за нас, но тези ползи често се приписват на повишението на витамин D от излагането на слънчева светлина и всички антиоксиданти от зеленолистните зеленчуци. Но може би тези обяснения са непълни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-regenerate-coenzyme-q10-coq10-naturally
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Растителното хранене и артериалната функция

Ендотелната дисфункция е първата стъпка към развитието на периферно артериално заболяване, сърдечно заболяване и инсулт. Забележителното откритие, че прогресивната ендотелна дисфункция, увреждането на функционирането на артериите ни, не е неизбежно последствие от остаряването, че можем да запазим артериалната функция, която сме имали на 20 и на 60 години, като възрастните китайци, може да се дължи от части на зеления чай. Но други важни разлики в храненето включват увеличената консумация на зеленчуци и риба с ниска консумация на други видове месо и млечни продукти в традиционната китайска диета, което може да допринася към защитата, наблюдавана при артерии на по-възрастни китайци.
Вероятно не е рибата. Изтеглянето на най-добрите двойно тайни проучвания с плацебо контролна група установява, че добавките с рибено масло нямат никакъв значим ефект върху ендотелната функция. До голяма степен най-голямото проучване, направено до ден-днешен, сравняващо дози рибено масло, еквивалентни на 1, 2 или 4 порции риба на седмица: никакъв ефект от тези дълговерижни омега-1 маски киселини не е установен. Това съответства на проучвания, които разглеждат консумацията на риба като цяло.
Като цяло никаква значителна връзка между приема на риба и ендотелната функция. Всъщност, при жените, тези, които ядат най-много риба, имат най-лоша артериална функция. Жените, които ядат риба повече от два пъти седмично, имат значително влошена ендотелна функция, в сравнение с тези, които никога или само много рядко ядат риба.
И така, ако не е рибата, може би са растенията. Вегетарианското хранене изглежда има директен полезен ефект за ендотелната функция. Артериите на вегетарианците се разширяват четири пъти по-добре от тези на всеядните. Може би просто защото вегетарианците обикновено пушат по-малко? В рамките на пет минути след пушене на една цигара, нашият ендотел е паднал на колене, напълно е притиснат и това се случва, ако сте пушач или вдишвате просто остатъчен цигарен дим. Но това проучване изключва всички пушачи напълно. Ползотворните ефекти били независими от нехранителните рискови фактори. Всъщност, една здравословна диета може дори да потисне пушенето. Запазването на ендотелната функция на по-възрастните китайци може да обясни защо те имат толкова ниски проценти на сърдечен удар, въпреки широкото разпространение на пушенето на цигари. И подобрената артериална функция добре се свързва с продължителността на вегетарианското хранене. Колкото по-дълго се хранели здравословно, толкова по-добре изглеждала тяхната ендотелна функция.
Това е проучване в определен период от времето, обаче, така че не можем да докажем причинно-следствена връзка. Това, от което се нуждаем, е интервенционално проучване. Поставете хората на растително хранене и вижте дали артериалната им функция се подобрява, което именно направи д-р Дийн Орниш, показвайки значително подобрение на артериалната функция, в сравнение с контролната група.
Дали това не е просто някакъв неосезаем резултат от теста и рисков фактор, обаче, или има действително приложение в реалния свят? Дали техните артерии се разширяват естествено толкова по-добре, че болката в гърдите им всъщност се подобрява?
Орниш доказа, че с неговата програма на растително хранене и начин на живот пациентите със сърдечни заболявания имат 91% намаление на острите болки в гърдите. За разлика от тях, пациентите в контролната група, които вместо това следвали съвета на своите лекари, имали 186% увеличение в докладваните болки в гърдите. Това забележително намаление на честотата, сериозността и продължителността на исхемичната болка в гърдите се запазило и пет години по-късно, пет години на здравословно хранене. Дълготрайно намаление на болките, сравнимо с намалението при операция, но без ножа.
Но това било още през 90-те години, когато Орниш изучаваше само по няколко десетки пациенти наведнъж. Какво ще кажете за хиляда пациенти, поставени на здравословния път с пълноценно растително хранене? В рамките на три месеца почти три четвърти от пациентите с остри болки в гърдите се излекували напълно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/plant-based-diets-and-artery-function
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Борба срещу лупуса с куркума: полезна като злато

Различните автоимунни заболявания обикновено достигат различни органи. Ако имунната ни система нападне клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин, можем да се окажем с диабет тип 1. Ако имунната ни система нападне щитовидната жлеза, можем да се окажем с хипотиреоидизъм. Но при автоимунното заболяване лупус, имунната ни система напада самото ядро на клетките ни, като често произвежда антитела и напада самото ни ДНК, така може да увреди, който и да е орган и това да доведе до почти всяко усложнение. Жените имат девет пъти по-голям шанс да го развият, а пиковата възраст често е в пика на живота. Стотици хиляди или дори милиони американци страдат от това ужасно заболяване. Една от най-често срещаните прояви, заплашващи органите, е бъбречно възпаление, което се появява при половината пациенти.
То е също и едно от най-сериозните, причинено от самото заболяване или като резултат от интензивна имунопотискаща токсичност от лекарствата. Химиотерапевтичните лекарства, като Цитоксан, циклофосфамид, чиито тежки животозастрашаващи странични ефекти могат да включват левкемия и рак на пикочния мехур, тъй като много жени губят косата си и остават безплодни до края на живота си. Има отчаяна нужда от по-добро лечение.
Оралният прием на подправката куркума намалява протеинурията, хематурията и систоличното кръвно налягане, основните клинични прояви – при пациенти, страдащи от повторно или рефракторно (което означава нелечимо) бъбречно възпаление в резултат от лупуса: рандомизирано и двойно тайно проучване с плацебо контролна група.
Ето ги данните от проитенуриата, зловещо предзнаменование: изпускането на протеини в урината. В контролната група, трима души се подобрили, трима се влошили, а останалите малко или много останали същите. В групата с куркумата един се влошил, един останал в същото състояние, но останалите всички се подобрили.
Имайте предвид, че тук казали куркума, цялата подправка, не куркумин, който е извлечения компонент, често даван под формата на хапче. Взели жени с неконтролируем лупус и просто им давали по една четвърт чаена лъжичка куркума с всяко ядене за три месеца. В местния супермаркет това ще е около една стотинка на доза, в сравнение с $35,000 на година за едно от най-новите лекарства за лупус. За кое от двете лечения си представяте, че лекарите е по-вероятно да ви кажат?

Източник: https://nutritionfacts.org/video/fighting-lupus-with-turmeric-good-as-gold
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев