Хранене, основано на научни доказателства

Рандомизираните контролирани проучвания се смятат за златния стандарт на научните доказателства. Половината получават активното лечение, половината получават захарно хапче – работи супер за оценка на нови лекарства, но притеснението е, че научната медицина е направила скок от това да счита рандомизираните контролирани проучвания за висок стандарт към единствен стандарт. Вижте този преглед на хранителните интервенции за множествена склероза от уважаваната Кокрейн Колаборейшън. Те на практика заключили, че храненето няма много с какво да помогне. Но какво ще кажете за успеха на д-р Суонк в лечението на множествена склероза с ниско мазнинна диета без наситени мазнини, най-ефективното лечение, което някога е било записано и публикувано в някои от най-престижните журнали в света? Разбира се, те знаели за неговата работа, но проучването не отговаряло на критериите за участие, считани от прегледа, защото не е било проучване с контролна група.
Изискването за рандомизирани проучвания е логично за лекарствата. Вижте, те са скъпи, те са рисковани, убиват над 100 000 американци всяка година. Но една здравословна диета няма никакви недостатъци, само добри странични ефекти, така че не трябва да чакаме рандомизирани контролирани проучвания, за да започнем да спасяваме живота на хората.
Да вземем например тютюнопушенето. Отнема над 7000 проучвания и смърт на безброй редовни пушачи, преди да се достигне консенсус в медицинското общество по отношение на причинно-следствената връзка между пушенето и рака на белите дробове и все още, без нито едно рандомизирано контролирано проучване. Човек трябва да се зачуди колко хора в момента страдат без нужда, докато чакат за рандомизирано контролирано проучване, което да потвърди резултатите, установени от други видове силни проучвания?
Всъщност, един известен статистик, Роналд Фишер, говори срещу това, което той нарича пропаганда, за да се убеди обществото, че пушенето на цигари е опасно. Тъй като не могат да произведат доказателства от рандомизирани контролирани проучвания, като например 1000 деца, на които им е забранено да пушат, поставят други 1000 деца, принудени да пушат поне един пакет и половина цигари на ден. Сега, ако направите такъв експеримент, няма да е трудно. Може би вместо пушенето да причинява рак на белите дробове, ракът на белите дробове причинява пушенето. В най-ранните си стадии ракът на белите дробове може да причини възпаление и така, всеки, който страда от хронично възпаление, ще иска да пуши цигари, за да се почувства по-добре и това е един вид успокоение, което може да е истинска утеха за всеки за 15-те години преди да се сдобие с рак на белите дробове. И да вземем от бедния човек цигарите му е като да вземем бастун от сляп човек. Това ще направи един вече нещастен човек малко по-нещастен, отколкото трябва да е.
Фишер има индивидуален принос към областта на статистиката, но неговият анализ на рака на белите дробове и пушенето е погрешен поради нежеланието да разгледа всички налични данни. Неговият анализ на пушенето може би е такъв, защото е платил на консултант към тютюневата индустрия, но и защото самият той е бил пушач. Част от неговата съпротива да види връзката може би се крие в собствената му привързаност към цигарите, което ме кара да се замислям за някои от храните, към които много от изследователите нутриционисти може да са също привързани.
Една известна статия в Британския медицински журнал осмива това настояване за рандомизирани контролирани проучвания като единствени легитимни доказателства. „Употребата на парашути за предотвратяване на смърт и тежки травми, свързана с гравитационното предизвикателство: системен преглед на рандомизираните контролирани проучвания.“ И не открили нищо. Разбира се, парашутите изглежда намаляват риска от травми след „гравитационното предизвикателство.“ Можем да видим, че хората, които падат от самолети без тях, обикновено умират малко повече отколкото тези с парашути, но тяхната ефективност не е доказана с рандомизирани контролирани проучвания. Поддръжниците на научната медицина критикуват приемането на интервенции, оценено само чрез използване на данни от наблюдения. Ние смятаме, че всеки може да има полза, ако най-критичните протагонисти на тази научна медицина организират и участват в двойно тайни рандомизирани проучвания с плацебо контролни групи върху парашути. С други думи, хората, които настояват, че всички интервенции трябва да се валидират от рандомизирани контролирани данни, трябва да слязат на земята с цицина.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/evidence-based-nutrition
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Лечение на хронично бъбречно заболяване с хранене

В САЩ приблизително един на всеки трима възрастни на 65-годишна възраст и над нея има хронично бъбречно заболяване. Но по-голямата част от пациентите с хронично бъбречно заболяване не стигат до напреднал стадий, защото смъртта предхожда развитието на краен стадий бъбречно заболяване. Проследявайки около 1000 души на 65 и по-възрастни с хронично бъбречно заболяване за около едно десетилетие, само няколко трябвало да се подложат на диализа, защото повечето трябвало да бъдат погребани. Най-страшното нещо за много пациенти с бъбречно заболяване е страхът от диализа, но е 13 пъти по-вероятно да умрат, отколкото да стигнат до диализа. Със смъртните случаи от сърдечно заболяване, което убива повече хора от всички други причини, взети заедно, увреждането на бъбречната функция може само да създаде условия за сърдечно удари, инсулти и смърт.
Ето защо е много важно всяка една диета, избрана да помогне на бъбреците, също да помага и на сърцето. Диетата на растителна основа е подходяща, осигурявайки защита срещу рак на бъбреците, камъни в бъбреците, възпаление на бъбреците, ацидоза, както и сърдечно заболяване. По-точно, контролът на кръвното налягане може да се подобри чрез намаляване на приема на натрий и вегетарианската природа на диетата, което е много важно също и за понижаване на серумния холестерол, което може не само да помогне за сърцето, но и за самите бъбреци.
Назад към 1858 г. Вирхов, бащата на съвременната патология, за първи път описва мазната дегенерация на бъбреците. През 1982 г. тази идея за липидната невротоксичност беше официално приета, възможността мазнините и холестеролът в кръвта да са токсични директно за бъбреците, въз основа на данни като тези, които показват тапи от мазнини, които буквално запушват работата на бъбреци при аутопсия.
Откакто идеята беше представена, тя събра доста известност. Изглежда, че високият холестерол и мазнините в кръвта могат да ускорят развитието на хронични бъбречни заболявания чрез директни токсични ефекти върху самите клетки на бъбреците.
Имайки предвид връзката между холестерола и увреждането на бъбреците, употребата на лекарства статини за понижаване на холестерола се препоръчва за забавяне на развитието на бъбречното заболяване. Разбира се, сериозните странични ефекти върху мускулите и черния дроб трябва да бъдат взети предвид. Ето защо растителното хранене може да предложи най-доброто и от двете страни, предпазвайки сърцето и бъбреците, без страничните ефекти на лекарствата.
Двата потенциални недостатъка са количеството фосфор и калий в растителните храни, които болните бъбреци могат понякога да имат проблем да изхвърлят. Но се оказва, че фосфорът в месото се усвоява два пъти по-бързо, да не споменаваме и фосфатните добавени вещества, които се инжектират в месото. И така, вегетарианството може значително да намали нивата на фосфор в кръвта. Притеснението за калия е до голяма степен теоретично, тъй като алкализиращите ефекти на растителни храни могат да помогнат на тялото да изхвърли калия, но не и теоретично за тези на диализа или с краен стадий заболяване, които трябва да бъдат стриктно следени от диетолог, специалист по бъбреците.
Специалните вегански диети с ограничение на протеина са използвани успешно за намаление или спиране на развитието на бъбречната недостатъчност. Ето я влошената бъбречна функция на осем диабетика за една до две години преди да преминат на растително хранене, което изглежда спира неумолимото увреждане при повечето пациенти, което довежда учените до това да обявят, че това е избраното лечение на бъбречната недостатъчност при диабет.
Може и да помогне да забави диализата с една до две години, а след трансплантация на бъбрек може да подобри преживяемостта на бъбрека и да подобри цялостното оцеляване на пациента. Повечето статии обаче са просто пилотни проучвания. Няма значение дали е ефективно, ако не можем да накараме хората да се придържат към диетата. Но докато чакаме по-ясни проучвания, съществуващите данни подкрепят този вид растително хранене като опция за всички пациенти с напреднал или прогресиращ стадий на хронично бъбречно заболяване.
Дори и ако ефектите на такива диета върху развитието на бъбречно заболяване все още са под въпрос, неоспоримите ползи от растителното хранене върху някои от най-увреждащите сърдечно-съдови и метаболитни заболявания, обикновено свързани с бъбречна недостатъчност, като хипертония и диабет, осигуряват обоснования за препоръчване на предимно растителни протеини за пациенти с болни бъбреци. Да, диетата все още не се използва пълноценно, от части защото някои хора намират, че промяната на храненето им е трудна задача. Все пак знаем, че храните, богати на животински протеини, водят до метаболитна ацидоза.
Нашето хранене до голяма степен е киселинно образуващо, защото е дефицитно на плодове и зеленчуци и съдържа големи количества животински продукти. И така, какво направили лекарите? Дали на хората сода за хляб. Вместо да лекуват причината, киселинният товар от храната в резултат на твърде много животински продукти и твърде малко плодове и зеленчуци, те лекуват последствията, казвайки, „О, твърде много киселина? Ами, нека ви дадем малко основа, сода бикарбонат.“ И подействало. Неутрализацията на киселината със сода бикарбонат намалява бъбречната недостатъчност и забавя и увреждането на бъбреците, но сода бикарбонат (содата за хляб) съдържа натрий, така че лекарите може би така добавят просто още един проблем.
Сега, ако пациентите няма да намаляват животинските продукти, поне трябва да приемат повече плодове и зеленчуци. И така, опитали това и вижте, подействало също, и не довело до натрупване на твърде много калий в кръвта. И може да действа дори още по-добре, след като плодовете и зеленчуците имат допълнително предимство да помагат за понижаване на кръвното налягане. Това проучване е важно, защото то илюстрира един много прост и безопасен начин за лечение на метаболитна ацидоза: плодове и зеленчуци. Така че, ключът към спиране на развитието на хроничното бъбречно заболяване може би стои на пазара за плодове и зеленчуци, а не в аптеката.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/treating-chronic-kidney-disease-with-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо вегетарианците имат по-висок риск от инсулт – животинските протеини?

През 2014 г. едно проучване върху приема на протеини и риска от инсулт открива, че по-големият прием е свързан с по-нисък риск от инсулт, и освен това, именно животинските протеини изглежда са особено ефективни. Може ли това да обясни защо вегетарианците наскоро се оказва, че имат по-висок риск от инсулти, отколкото всеядните?
Консумацията на животински протеини увеличава нивата на ракообразуващия хормон на растежа в тялото, известен като IGF-1, инсулиноподобен фактор на растежа 1, който може да ускори развитието на предракови промени и да се превърне в инвазивен рак. Високите концентрации в кръвта са свързани с повишен риск от рак на гърдата, простатата, дебелото черво и белите дробове, което потенциално обяснява връзката между млечните продукти и риска от рак на простатата например. Но също така има и рецептори на IGF-1 на кръвоносните съдове; така че, може би IGF-1 подпомага рака, но също и интегритета на мозъчните артерии?
Хората, които имат инсулти, изглежда имат и по-ниски нива на IGF-1 в кръвта си, но това може и просто да е следствие от инсулта, а не причината. Нямаше никакви проспективни проучвания с времето – до 2017 г., и наистина, по-високите нива на IGF-1 са свързани с по-нисък риск от инсулт, но дали е причина и следствие? При мишките отговорът изглежда е да, а в съд на Петри IGF-1 изглежда ускорява производството на еластин, гъвкав протеин, който помага за поддържане на артериите да са еластични. По-високите нива са свързани с по-малка скованост на артериите, но пациентите с акромегалия, като Андре, великанът, тези с прекомерни нива на хормона на растежа, като IGF-1, не изглежда да имат по-ниска честота на инсулти, а едно по-скорошно проучване на приема на протеини и риска от инсулти, което разглежда дузина проучвания от над половин милион хора, сравнено само със 7 проучвания с четвърт милион в предишния анализ, не открива НИКАКВА връзка между приема на протеини от храната и риска от инсулт. Всъщност, приемът на растителен протеин може всъщност да намали риска от инсулт.
Хората с високо кръвно налягване, обаче, които имат ниски нива на IGF-1, наистина изглежда имат повишен риск от развитие на атеросклероза, удебеляване на артериалните стени, които водят до мозъка, но не е намерена такава връзка при хората с нормално кръвно налягане. Така че, тук може да има един урок по внимание за веганите. Да, пълноценното растително хранене с цели храни за намаляване на активността на IGF-1 може и да забави процеса на стареене при хората, да не споменаваме риска от някои от най-често срещаните видове рак, които опустошават Западния свят. Но може би посланието за вкъщи трябва да гласи, че хората, които се заемат с намаляването на активността на IGF-1 чрез премахване на приема си на животински протеини като мярка за дълголетие, трябва да се грижат особено за контролиране на своето кръвно налягане, за да запазят мозъчносъдовото си здраве, здравето на артериите в мозъка си. Най-вече те трябва да поддържат относително нисък прием на сол, докато подсигуряват достатъчен прием на калий, за да поддържат по-ниско кръвно налягане. Това означава избягване на преработени храни и добавена сол, а по отношение на храни, богати на калий, бобови, сладки картофи и тъмно зелени листни зеленчуци.
Може ли това да обясни по-високия риск от инсулт, открит сред вегетарианците? Не. Защо? Защото млечните и белтъците на яйцата също са животински протеини. Само веганите имат по-ниски нива на IGF-1 както при мъжете, така и при жените; и така, ниските нива на IGF-1 не могат да обяснят защо по-висок процент на инсулти е открит при вегетарианците. И какво се оказва, че е? Мисля, че най-доброто обяснение за загадката е нещо, наречено хомоцистеин, което ще разглеждаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vegetarians-and-stroke-risk-factors-animal-protein
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да си промените ентеротипа?

Ако ентеротипът чревна флора, какъвто и да е той, може да играе важна роля в риска от развитие на хронични заболявания, свързани с храненето, следващият въпрос е можем ли да променим нашия чревен микробиом като променим храненето си? И отговорът е, че храненето може бързо и репродуктивно да промени бактериите в червата ни.
Има нарастващи опасения, че скорошните иновации в начина на живот, най-вече високо мазнинната/високо захарната „Западна“ диета, са променили състава и активността на обитателите на чревната ни флора. Такива предизвикани от диетата ни промени, върху микробните общества в червата ни, сега се подозира, че допринасят към нарастващата епидемия от хронични заболявания в развития свят, но все пак остава неясно колко бързо чревните ни бактерии могат да отговорят на промените в храненето. И така, приготвили две диети: „растителна диета“, богата на зърнени, бобови, плодове и зеленчуци; и „животинска диета“, която се състояла от месо, яйца и сирене. Забележете, без рафинирана захар, в която и да било от двете – просто искали да тестват растителни срещу животински. И само за един ден на животинска диета, която достигала стомаха, имало значителна промяна. Например, доживотните вегетарианци. Какво става, когато ги поставите на животинско хранене? Ами, започнали с превотела, като единствения веган в това проучване, но за разлика от всички останали, защото те консумирали по-стандартна американска диета. Забележително е, че диетата с животински храни преобръща вегетарианската бактерия превотела към съотношение с преобладаващи бактериоиди, което води до това бактериоидите да превъзхождат по брой превотела само за четири дни на животинска диета. Цялата чревна флора се преобръща с главата надолу.
Фактът, че червата ни могат толкова бързо да превключват от растителноядни към месоядни функционални профили вероятно е хубаво нещо по отношение на еволюцията. Искам да кажа, ако убиете един мамут и ядете месо няколко дни, преди отново да се върнете към растенията, бихте искали червата ви да се справят и тази гъвкавост се проявява в разнообразието човешки диети до ден-днешен, но какъв е най-здравословният вариант, в който да се намираме през повечето време?
Разглеждат голям брой различни фактори. Първо, количеството късоверижни мастни киселини, които се произвеждат. Късоверижните мастни киселини, като ацетрат, бутират, функционират, за да потиснат възпалението, да потиснат рака, а нашата чревна флора на растително хранене произвежда повече отколкото на животинско хранене.
Други микробни метаболити, като вторичната жлъчна киселина, подпомагат развитието на рака и със значително увеличение на бактериалната ензимна активност, за да създадат тази вторична жлъчна киселина при животинската диета, не е изненада: значително увеличение на канцерогени, като DCA, вторична жлъчна киселина, известна с това, че подпомага ДНК увреждането и рака на черния дроб. Микробната ензимна активност, която произвежда и сероводородния газ с аромат на развалени яйца, също се изстрелва нагоре при животинската диета, което е гадно, защото… той мирише гадно, и понеже той уврежда ДНК-то и участва в развитието на възпалителните чревни заболявания, като улцерозен колит. Водородният сулфид се прави от патогени, като Bilophila wadsworthia, които се увеличават на животинска диета, отново само за няколко дни, което подкрепя връзката между храненето и прекомерния растеж на микроорганизми, способни за предизвикване на възпалително чревно заболяване. Докато единственият патоген, който се вижда при растителна диета, е просто един вирус, който инфектира спанака.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-change-your-enterotype
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Защо вегетарианците имат по-висок риск от инсулт – веганската преработена джънк храна?

Растителното хранене е свързано с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания, смъртност и фатален край поради всички причини, взети заедно. Това проучване на разнообразни проби от 12000 американци открило, че „прогресивното увеличаване на приема на растителни храни чрез намаляване на приема на животински храни, може да е свързани с ползи за сърдечно-съдовото здраве и смъртността…“, но когато става въпрос за растително хранене и превенция на сърдечно-съдови заболявания, не всички растителни храни са създадени равни. Дали вегетарианците в британското проучване, което открива по-високия риск от инсулти, просто не са консумирали много веган преработени храни?
Всяка една диета, лишена от определени животински източници, може да се счита за вегетарианска или веганска; така че е важно да се види с какво всъщност са се хранили. Едно от първите неща, които гледам, когато се опитвам да видя колко сериозно е населението относно здравословното хранене, е да търся нещо, което е неоспоримо вредно: сода, течната захар. Всеки, който пие директно захарна вода, очевидно не смята здравето си за топ приоритет. В голямото проучване на вегетарианците в Америка, при което хората обикновено намаляват месото поради здравословни причини, а не етични… флекситарианците пият по-малко захарни напитки отколкото месоядните, както и пескатарианците, вегетарианците и веганите.
В проучването от Англия, където увеличеният риск от инсулт е открит, където хората е по-вероятно да станат вегетарианци или вегани по етични причини, пескатарианците са пиели по-малко сода, но вегетарианците и веганите са пиели повече. Не казвам, че това е причината да имат повече инсулти; това просто би ни дало идея колко здравословно са се хранили хората. В проучването от Англия, вегетарианците и веганите са консумирали почти същото количество десерти, бисквити и шоколад и почти същото количество захар общо. В проучването от САЩ средностатистическият невегетарианец е близо до затлъстяването, дори вегетарианците са малко с наднормено тегло, а веганите били единствената група с идеално тегло. В този анализ на английското проучване, обаче, всички били с едно и също тегло – всъщност месоядните били по-слаби от веганите. Проучването ЕПИК на Оксфорд изглежда е привлякло особено съзнателна за здравето си група всеядни хора, които тежат значително по-малко от основното население.
Нека разгледаме някои хранителни вещества, които са специфично свързани с инсулта. Хранителните фибри изглеждат полезни за превенцията на сърдечно-съдови заболявания, включително и инсулти, и изглежда, че колкото повече, толкова по-добре. Въз основа на проучвания от почти половин милион мъже и жени, изглежда няма никакъв горен праг на ползи; така че, колкото повече, толкова по-добре. Над 25 г разтворими фибри, 47 г неразтворили фибри и наистина можете да видите значително намаление на риска от инсулт. Така че, това може да се счита за минималния препоръчителен дневен прием, който да предотврати инсулт на ниво население. Това е, което се забелязва при хора, хранещи се основно с минимално преработени растителни храни. Дийн Орниш стига дотук някъде с неговото пълноценно растително хранене с цели храни. Може би не толкова, за колкото сме създадени да приемаме, въз основа на анализите от разкопки на фекалии, но това е един вид средата, в която можем да очакваме значително по-нисък риск от инсулт. Колко са приемали вегетарианците от Англия? 22,1. Сега, в Англия измерват фибри малко по-различно; така че това може и да е по-близо до 30 г, но не е оптималното ниво за превенция на инсулт. Толкова малко фибри, че вегетарианците и веганите надделяват над всеядните само с около 1 или 2 изхождания повече на седмица, което предполага, че те са приемали много преработени храни.
Вегетарианците са приемали само около половин порция повече плодове и зеленчуци, за които се смята, че намаляват риска от инсулт отчасти поради тяхното съдържание на калий, но все пак вегетарианците от Англия с по-висок риск от инсулт, очевидно са приемали толкова малко зеленолистни и бобови, че те дори не са могли да достигнат до нивата на всеядните, дори не са достигнали минималният препоръчителен дневен прием на калий от 4700 мг на ден.
Ами натрият? Повечето налични доказателства посочват, че повишеният прием на сол е свързан с по-висок риск от инсулт. Има директно повишаване на риска от смърт от инсулт при по-голям прием на сол. Дори намаляването на приема на натрий съвсем малко всяка година може да предотврати десетки хиляди фатални инсулти. Намаляването на приема на натрий за предотвратяване на инсулт: време за действие, не за колебание, но англичаните вегетарианци и вегани изглежда се колебаят, както и другите групи с различно хранене. Всички групи надхвърлят препоръчаният по-малко от 2400 мг ежедневен прием на натрий – и това дори не взема предвид добавената сол на масата, а Американската сърдечна асоциация препоръчва под едва 1500 мг на ден; така че, всички те са приемали много преработени храни. Така че, нищо чудно, че кръвното налягане на вегетарианците е само с 1 или 2 единици по-ниско; високото кръвно налягане е може би най-важният променлив рисков фактор за инсулта.
Какви доказателства имам, че ако вегетарианците и веганите се хранят по-добре, рискът им от инсулт ще намалее? В селските райони на Африка успели да установят приема на фибри, които телата ни трябва да приемат като се хранят с толкова много цели здравословни растителни храни – плодове, зеленчуци, зърнени, зеленолистни и бобови, протеини произхождат почти изцяло от растителни източници, не само че сърдечните заболявания, нашият убиец номер едно, са почти несъществуващи там, но и очевидно същото важи и за инсултите, които се появяват от нищото с въвеждането на солта и рафинираните храни към храната им.
Инсултът изглежда, че на практика не съществува в Китава, почти веган остров близо до Австралия, където храната е с много ниско съдържание на сол и много богата на калий, тъй като е хранене основно със зеленчуци. Хората там ядат риба няколко пъти в седмицата, но другите 95% от диетата им се състоят от много зеленчуци, плодове, царевица и бобови и се оказва, че те имат очевидна липса на инсулти, дори въпреки ненормалните им нива на пушене. В крайна сметка, ние сме еволюирали, приемайки по-малко от 1/8 чаена лъжичка сол на ден, а ежедневната ни консумация на калий се смята, че е била около 10000 мг. Започнали сме от несолено хранене с цели храни и сме преминали към солени преработени храни, лишени от калий, независимо дали ядем месо или не.
Колдуел Еселстин от клиниката в Кливланд опитал да постави около 200 пациенти с установено сърдечно-съдово заболяване на пълноценна растителна диета. От 177-те, които се придържали към диетата, само един получил инсулт в следващите няколко години, в сравнение със стотици пъти по-голяма честота на неблагоприятни последици – включително множество инсулти и смърт при тези, които не спазили диетата. „Това не е вегетарианство,“ обяснява Еселстин. Вегетарианците могат да приемат много не толкова перфектни храни. Тази нова система е изцяло пълноценно растително хранене с цели храни.
Сега, този целият влак от мисли, че причината обикновените вегетарианци да нямат по-добра статистика относно инсулта, е защото те не се хранят особено чисто, и това може да обясни защо те нямат значително по-ниска честота на инсулти, но все още не може да обясни защо те може и да имат по-голяма честота на инсулти. Дори и да се хранят с вредни, солени, преработени храни, поне не ядат месо, за което знаем, че увеличава риска от инсулт; така че, трябва да има нещо за вегетарианските диети, което толкова увеличава риска от инсулт, че компенсира присъщите им предимства? Ще продължим разследването в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/vegetarians-and-stroke-risk-factors-vegan-junk-food
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев