Най-добрата диета за хипотироидизъм и хипертироидизъм

Има няколко автоимунни заболявания, които повлияват щитовидната жлеза, най-често срещаните от които са болест на Грейвс и тироидит на Хашимото. Болестта на Грейвс води до хипертироидизъм, свръх активна щитовидна жлеза. Въпреки че в кланиците се предполага, че премахват щитовидната жлеза на животните, ако някое вратно месо остане, може да страдате от подобен синдром, наречен хамбугерна тиротоксикоза. Но това не е, защото тялото ви произвежда твърде много хормони на щитовидната жлеза; това е, защото тялото ви се храни с твърде много хормони на щитовидната жлеза. Болестта на Грейвс е много по-често срещана, а безмесните диети могат да помогнат и с двете, тъй като растителното хранене е свързано с по-ниска честота на автоимунни заболявания като цяло, както се наблюдава например в селските райони на субсахарска Африка. Може би защото растенията са пълни с антиоксиданти, които са вероятни защитни фактори срещу автоимунните заболявания. Може би, защото растенията са пълни с противовъзпалителни съставки. В крайна сметка пълноценното растително хранене е на практика синоним на противовъзпалителна диета. Но няма как да знаем със сигурност, докато не направим изследване.
Оказва се, че изключването на всички животински храни е свързано с половината на разпространението на хипертироидизма, в сравнение с месоядните диети. Лакто-ово вегетарианците и приемът само на риба от животинските храни са свързани с частично предпазване, но 52% по-малка вероятно от хипертироидизъм сред тези на стриктно растително хранене.
Тази очевидна защита може да се дължи на изключването на животинските храни, на ползите от растителните храни или на двете. Животинските храни, като месото, яйцата и млечните продукти, могат да съдържат високи концентрации на естроген, например, които са свързани с автоимунна реакция в предклинични проучвания. Или намаляването на животинския протеин може да намали регулацията на IGF-1, който не е само хормон на растежа, подпомагащ рака, но може да играе роля и при автоимунните заболявания. Или може би причината са полезните неща в растенията, които могат да предпазват клетките, както полифенолните фитохимикали, като флавоноидите, които се съдържат в растителните храни. Може би са токсините в околната среда, които се натрупват в хранителната верига. Например, рибата, замърсена с индустриални замърсители, като ПХБ, е свързана с повишена честота на проблеми с щитовидната жлеза.
Добре, ами другото автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, тироидит на Хашимото, което, ако предположим, че си набавяте достатъчно йод, е основната причина за хипотироидизъм, твърде неактивна щитовидна жлеза. Болестта на Грейвс не е единственото автоимунно нарушение, което беше рядко или на практика неизвестно сред хората в селските субсахарски райони на Африка, които се хранят почти веган. Те изглежда също имат и по-малко Хашимото.
Има доказателства, че тези с Хашимото имат компрометиран антиоксидантен статус, но няма как да знаем дали има причинно-следствена връзка. Но ако разгледате факторите на храната, свързани с нивата в кръвта на антителата на автоимунното заболяване на щитовидната жлеза, ще видите, че животинските мазнини са свързани с по-високи нива, докато зеленчуците и други растителни храни са свързани с по-ниски нива. Така че, отново, противовъзпалителните диети могат да бъдат полезни. Това не е изненада, тъй като Хашимото е възпалително заболяване. Именно това означава тироидит: възпаление на щитовидната жлеза.
Друга вероятност е намалението на приема на метионин, аминокиселина, концентрирана в животинските протеини, за която се смята, че е причината консумацията на цели растителни храни да има благоприятно влияние върху дълголетието, чрез намаляване на риска от рак, сърдечно заболяване и диабет. А ограничаването на метионина подобрява функцията на щитовидната жлеза при мишките, но все още предстои да се тества за Хашимото при хората.
Ако сравните изпражненията на пациенти с Хашимото с тези на контролна група, състоянието изглежда е свързано с ясно намаление в концентрацията на превотела видове. Превотела са полезни бактерии, които се хранят с фибри, за които е известно, че подобряват противовъзпалителните активности. Намалените нива на превотела също са нещо, което се забелязва при други автоимунни състояния, като например множествена склероза и диабет тип 1. Как да си набавим повече превотела? Като се храним с повече растения. Но ако подложим един вегетарианец на диета с месо, яйца и млечни, само за четири часа нивата му ще се понижат. Така че, би се очаквало хората на растително хранене да имат по-малко Хашимото, но в едно предно видео аз изразих притеснение относно недостатъчния прием на йод, който също може да доведе до хипотироидизъм. И така, кое е? Нека разберем.
Веганските диети обикновено са свързани с по-нисък, не по-висок риск от хипотироидизъм. Защо „обикновено“? Защото свързаните с тях проучвания върху защита срещу честотата и разпространението на хипотироидизъм не достигат статистическа значимост. И не защото хората са по-слаби. По-ниският риск съществува дори след контролиране на телесното тегло, така че те мислят, че може би причината е, че животинските продукти могат да предизвикат възпаление. Въпросът, който аз имам, обаче, е: ако някой, който вече има Хашимото, какво се случва, ако промени храненето си? Именно това ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-best-diet-for-hypothyroidism-and-hyperthyroidism/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Има ли полза от ангиопластичните процедури със стент на сърцето?

Големите конференции по кардиология привличат по-голямата част от кардиолозите в страната на едно място. Така че, хей, ако ще имате сърдечен удар, изглежда това е мястото да го направите. И наистина, именно тогава президентът на Американската сърдечна асоциация преживява своя, часове след речта му. С толкова много водещи кардиолози от страната на конференцията, може би е лош момент да изпаднете в сърдечен арест някъде другаде, обаче, няма как да знаем… докато не направим проучване.
За тяхна изненада учените установили значително по-ниска смъртност сред хората със сърдечна недостатъчност или сърдечен арест по време на големите национални срещи по кардиология. Защо смъртността е по-ниска, когато повечето кардиолози ги няма? Едно възможно обяснение е, че интензивността на лечението може да бъде по-ниска, което предполага, че вредите от такова лечение може неочаквано да надхвърлят ползите. Техните резултати отразяват парадоксалните открития, документирани по време на трудова стачка от израелските лекари, по време на която смъртността очевидно драстично намаляла. И не е само за една стачка. Това е разглеждано множество пъти и във всички докладвани случаи смъртността или остава същата или намалява. В четири от седемте случая смъртността намалява като резултат от стачката, а в три нямало значително промяна.
Фактът е, че много сегашни медицински практики се оказва, че не предлагат никакви ползи, а напротив, повече вреди. Дори самите лекари оценяват, че около една пета от медицинската грижа не е необходима. Свикана е национална среща на върха от съвместната комисия, която акредитира болници и Американската медицинска асоциация, за да се идентифицират области на прекомерна употреба – лечения, които не осигуряват никакви или пренебрежими ползи – а излагат пациентите на риск от вреда за нищо. Призовават пет практики: например, изписването на антибиотици за вирусни инфекции на горните дихателни пътища, харчейки милиарди долари за лекарства, които не действат (а понякога просто влошават нещата). Но друга твърде използвана практика, която откриват, е избираемата перкутанна коронарна интервенция, с други думи ангиопластиката и стентовете.
За да разберете всички за какво става дума, преди да се потопим, коронарното артериално заболяване, убиец номер 1 на мъже и жени, включва блокажи на кръвоносните съдове, които са свързани със самия сърдечен мускул. Недостатъчният кръвопоток може да доведе до един вид болка в гърдите, наречена ангина, или ако е достатъчно силна, до сърдечен удар. Доказано е, че растителното хранене и начин на живот оправят тези блокажи като лекуват причината, поради която артериите са се запушили. Но за тези, които не могат или не искат да променят храненето си, има лекарства, които могат да помогнат, както и по-инвазивни лечения, като сърдечна операция в опит за поставяне на байпас на блокажа или перкутанна коронарна интервенция. Това е, когато лекарите вкарват малки балони или метални тунели, наречени стентове през големите кръвоносни съдове, обикновено в слабините и ги зашиват чак до сърцето. По този начин може да се навлезе в блокираните кръвоносни съдове и да се направи опит да се отворят. При сърдечен удар това може да бъде животоспасяващо. Но стотици хиляди такива процедури се извършват всяка година за стабилна ангина, което означава в неспешни случаи, а това може да облекчи симптомите, но не намалява риска от поява на сърдечен удар в бъдеще или смърт от него.
Не всеки обаче знае това. Хората погрешно мислят, че процедурата предлага повече отколкото просто облекчаване на симптомите. Това е една от причините, поради които правя тази поредица видеа. Както казват от Харвард, стентовете са за болката, не за предпазване. Но изненадващо се оказва след това, че стентовете може и да не помагат дори и за болката, както се оказва в това двойно тайно рандомизирано контролирано проучване… Чакайте малко, можете да подведете хората относно активното лечение в проучвания върху лекарства, като им давате плацебо захарно хапче, но няма ли да забележат, ако се подложат на операция, независимо дали минат през слабините или не? Не и ако се подложите на фалшива операция – плацебо операция, при която режат всички, завързват катетър и в последния момент на случаен принцип поставят или не поставят стент. И тези, които се подложили на фалшивата операция, се справили също толкова добре, колкото тези с реалната стандартна операция. Чакайте малко, няма полза от ангиопластиката и стентовете, освен при спешни случаи? Не предотвратява сърдечни удари, не ви кара да живеете по-дълго и дори не помага със симптомите? И след като процедурата носи някакви рискове – включително смърт – може би стентовете трябва да се използват само от хора, които активно имат сърдечни удари. Но чакайте малко, значи стотици хиляди хора получават тези операции за нищо? Как лекарите оправдават това? Дали е просто алчност? Как убеждават хората да се запишат? Дали просто не им казват истината? И чакайте малко, защо не действа? В крайна сметка се отваря блокирана артерия. Има просто твърде много въпроси, на които ще започнем да отговаряме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-angioplasty-heart-stent-procedures-work/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Масло от мента при синдром на раздразнените черва

Синдромът на раздразнените черва е хронично, епизодично чревно неразположение, характеризира се със стомашни болки и променливо ходене до тоалетна по голяма нужда и засяга 1 на всеки 7 американци, въпреки че повечето си остават недиагностицирани. Може да има голям ефект върху благоразположението и здравето. Лекарите подценяват влиянието на заболяването, особено болката, дискомфорта. Използвайки същите мерки, качеството на живот по отношение на здравето при болните от синдром на раздразненото черво може да се сравнява с това на много по-сериозни заболявания, като диабет, бъбречна недостатъчност и възпалително чревно заболяване. Така че, първата стъпка към успешно лечение е лекарите да признаят състоянието и да не отхвърлят пациента като истеричен или нещо подобно.
Друга причина, поради която болните често не търсят медицинска помощ може да бъде липсата на ефективност на наличното лечение. Има огромни неясни терапевтични нужди.
Тъй като няма лекарство за синдрома на раздразнените черва, лечението е насочено към облекчаване на симптомите. Обичайните лекарства против спазми могат да причинят странични ефекти, като сухота в устата, замайване, размазано зрение, объркване и риск от падане, но има нови лекарства на пазара сега, като лубипростон, който може да струва $2000 годишно и да причини толкова странични ефекти, колкото много от симптомите, които се опитвате да излекувате. Линаклотидът е едно от най-новите, $3000 на година и отново може да причини същите проблеми, за които би трябвало да помогне.
Често се дават и антидепресанти, но може да отнеме 4 до 6 седмици, за да помогнат. За прозак или селекса, до 12 седмици за паксил, а и те си имат своите странични ефекти, включително сексуална дисфункция, причинена от тези три лекарства при над 70% от хората, които ги приемат. Трябва да има по-добър начин.
Акупунктурата действа, но не и по-добре от плацебото. Какво е плацебо акупунктура? Бодат хората с фалшиви игли далеч от която и да е акупунктурна точка, и все пак това подействало също толкова добре, колкото акупунктурата, което показва силата на плацебо ефекта. И преди съм говорел за етиката на толкова много лекари, които ефективно пробутват захарните хапчета като ефективни лекарства, и спорят, че резултатите оправдават средствата. Има всъщност един начин, по който да се използва плацебо ефекта без да се лъжат пациентите, обаче. Казвате им, че е захарно хапче. Пациенти със синдром на раздразненото черво били разделени на групи, като едните не получават нищо – а другите – лекарствена рецепта за шишенце с плацебо хапчета с етикет, на който ясно е напечатано „плацебо хапчета“, „взимайте по 2 хапчета два пъти дневно“. Не се шегувам!
И на вашето внимание, подействало! Ето колко силен е плацебо ефекта за синдром на раздразнените черва. Заключението е, че при някои състояния може да бъде подходящо лекарите да препоръчват на пациентите да опитат евтино и безопасно плацебо. Наистина, захарните хапчета няма да струват $3 000 на година, но има ли безопасна алтернатива, която наистина действа?
Девет рандомизирани проучвания с плацебо контролна група установяват, че маслото от мента е безопасно и ефективно лечение за синдрома на раздразненото черво. Съобщени са няколко случаи на странични ефекти, но те са леки и временни по природа, като например вкус на мента, мирис на мента и охлаждащи усещане около задните части, докато в някои от сравнителните проучвания на ментата с други лекарства, някои от страничните ефекти на лекарството са били толкова непоносими, че е трябвало да прекъснат проучването. Това предполага, че би било разумен подход за лекарите да лекуват пациенти със синдром на раздразненото черво с масло от мента като първа линия на лечението, преди да опитат каквото и да било друго.
Най-дългото проучване продължава само 12 седмици, така че не знаем какви са дългосрочните ефекти, въпреки че ползите може да продължат поне един месец след спиране, което се дължи вероятно на продължителните промени в чревната ни флора.
Проучванията били с капсули масло от мента, затова успели да използват и плацебо хапчета. Ами чая от мента? Никога не е бил изследван, но вероятно няма да е достатъчно концентриран, въпреки че една четвърт чаша свежи листа мента съдържат толкова масло от мента, колкото и някои от дозите в капсулите, използвани в проучванията, и човек може лесно да блендира листа мента в смути или да добави замразени плодове, за да направи нещо като рецептата ми за розов сок. Можете и да си отглеждате мента на балкона.
Ние, лекарите, се нуждаем от ефективни видове лечение, които са евтини, безопасни и достъпни. Това е особено важно сега, след като новите или по-скъпите лекарства не действат или се изтеглят от пазара поради притеснения за сериозни странични ефекти.
Също както е добра идея да се приемат само храни със съставки, които можете да произнесете без запъване, е по-добре да се пробва с мента преди някакъв новаторски фармакологичен подход, като например новото двойно му-опиоидно агонист антагонист лекарство с име JNJ-27-oh-1-8-9-66.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/peppermint-oil-for-irritable-bowel-syndrome/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Рисковете от стент на сърцето

Милиони хора имат стентове с цел по-стабилно заболяване на коронарните артерии; и все пак, сега знаем, че за такива пациенти ангиопластиката и поставянето на стентове реално не предотвратява инфаркти, дори не осигурява дълготрайно облекчение на болката в гърдите и не подобрява цялостното оцеляване. Защо? Защото най-опасните плаки – тези, които са най-податливи към увреждане, водещо до инфаркт – не са тези, в които лекарите поставят стентове, не са тези, които често се виждат на ангиограма и задръстват кръвопотока. Така че, „ние трябва да избягваме „терапевтичната илюзия“ че правим повече отколкото е доказано чрез доказателства.“ Изглежда супер. Отваряте кръвопотока. Но ако реално не помага, защо да го правим?
И не говорим само за пропилени милиарди долари. Поставянето на стент и лекарствата за разреждане на кръвта, които трябва да приемате, могат да причинят усложнения, включително сърдечна недостатъчност, инсулт и смърт. Рисковете са относително ниски; по-малко от 1% шанс да ви убие или да получите инсулт. 15% риск от инфаркт е само, ако стентът се запуши на по-късен етап, което се случва само на 1% в близкото бъдеще. 13% бъбречни увреждания е истинска опасност, обаче, поради боята, която трябва да инжектират, но това обикновено се оправя от само себе си. Най-сериозните усложнения, като смърт, се случват само на около 1 на всеки 150 случая. Но трябва да умножите това по факта, че стотици хиляди процедури се извършват всяка година.
При спешни случаи, както ако активно имате инфаркт, ангиопластиката може да бъде животоспасяваща, но тези стотици хиляди са за стабилно коронарно артериално заболяване, при което изглежда няма полза. И така, лекарите убиват или причиняват инсулти на хиляди хора всяка година за нищо. И тук дори не броим десетките хиляди тайни мини инсулти, които могат да допринесат към когнитивното увреждане, причинено от тези процедури. Между 11 и 17% от хората, които преминават през ангиопластика или стентове, се оказват с нови лезии в мозъка. Това е около един на всеки шест.
Как лекарите убеждават пациентите да се подложат на тези неща, след като така не понижават риска си от смърт, инфаркт или няма дълготрайно облекчение на симптомите? Очевидно като не информират пациентите, че това не намалява риска им от смърт или инфаркт, или че няма дълготрайно облекчение на симптомите.
Кардиолозите са наясно за колко малко те помагат, но проучванията постоянно показват, че пациентите мислят, че стентовете ще намалява риска им от инфаркт или смърт. Над 70% от пациентите погрешно вярват, че стентовете ще удължат живота им или ще предотвратят бъдещи инфаркти. Ето защо е проведено това проучване – за да се разбере откъде пациентите научават тези налудничави идеи. И отговорът е, че много пациенти не са информирани, подтиквани са към процедури, от които няма да имат ползи по начина, по който те си мислят, от лекари, които преувеличават ползите и омаловажават рисковете. Защо ще правят това? Ами, една от причините е, защото на лекарите може би се плаща на процедура. Плаща им се повече, ако предлагат стентове, отколкото ако предлагат здравословна диета и промени в начина на живот.
Пациентите със стабилно коронарно заболяване, които се подлагат на ангиопластика и поставяне на стент, често не са информирани правилно. От 59 записани разговори, само два включват всички седем елемента на информираното взимане на решения – с други думи, да се казва на хората, че те имат избор, да се обясни проблема, да се обсъдят алтернативите, предимствата и недостатъците, да се информират пациентите, че процедурата може и да не работи, да се попитат дали те разбират, дори само да се попита дали пациентите имат въпроси и да се попита какво те желаят да направят. Само 3% от дискусиите лекар-пациент за стентове отговарят на тези основни елементи. И това, при положение че лекарите знаят, че биват записвани; така че, това може да бъде в най-добрия случай. Три процента! Цитирам от журнала на клиниката Кливланд, когато става въпрос за ангиопластика и стентове, „истински информираното съгласие рядко се случва.“
Нищо чудно, че сред почти 1000 запитани пациенти в 10 академични и обществени болници в САЩ, само 1% знаели истината. Забележително е, че някои обвиняват пациентите за своето невежество, те са тези, които „надценяват и разбират погрешно ползите… както пациентите с рак, които вярват, че [тяхната химиотерапия] осигурява потенциал за излекуване – те имат „погрешно схващане за лечението.“
Не гледайте пациентите, за да разберете защо толкова много пациенти приемат процедури със съмнителни ползи. „Пациентите мислят, че се подлагат на животоспасяващи процедури, защото медицинските професионалисти искат те да вярват, че е така.“ Сега, не че тези 95% от кардиолозите лъжат пациентите си и казват, че това ще намали техния риск. Те просто много удобно пропускат този малък детайл. Но при липсата на информация за обратното, повечето пациенти естествено ще приемат, че е така.
Защо биха приели това? Защото пациентите имат тази налудничава концепция за „лична грижа“ – че първото задължение на един лекар е благополучието на пациента. Колко е наивно това? При липсата на информация, или дори когато има доказателства за противоположното, пациентите обикновено вярват, че предложеното лечение ще е от полза.
Вярно е, дори и ако изрично кажете на пациентите, че стентовете не намаляват риска от сърдечни удари. Да, това погрешно възприятие може да се намали наполовина. Супер е, че с две изречения може да се разсее мита при повечето хора. Но много участници продължават да вярват, че ангиопластиката и стентовете предотвратяват сърдечни удари, дори и когато изрично им е казано, че не е така, заедно с подробно обяснение защо. В крайна сметка, защо лекарите ще ги натискат, ако това не помага? Това е добър въпрос, който ще обсъдим в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-risks-of-heart-stents/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Помагат ли сърдечните процедури за стент при болки в гърдите и ангина?

Ангиопластиката и стентовете за неспешно коронарно артериално заболяване са едни от най- често срещаните инвазивни процедури, извършвани в САЩ. Въпреки че изглежда, че осигуряват незабавно облекчение на ангината (болките в гърдите) при стабилни пациенти с коронарно артериално заболяване, това реално не означава по-нисък риск от инфаркт или смърт. Това е, защото атеросклеротичните плаки, които стесняват кръвопотока, обикновено не са тези, които се пукат и ви убиват. Но хей, контролът на симптомите е важен – до голяма степен именно това правим в медицината. Но кардиологията има лоша слава, когато въпрос за извършване на процедури, които в крайна сметка не помагат въобще.
Например: лигиране на вътрешна млечна артерия. Въпреки че няма много анатомична логика, защо прекъсването на артериите към гръдната стена и гърдите някак би подобрило циркулацията на коронарната артерия, проработило идеално. Моментално подобрения в 95% от стотиците пациенти. Може ли да се дължи само на някакъв сложен плацебо ефект и хората са се подлагали на операции напразно? Има само един начин да разберем. Режете хората напразно.
Едната група от хора се подложила на реална операция, а другата – на фалшива, при която отварят пациента и стигат до последната стъпка, но реално не прерязват артериите. И… пациентите, които се подложили на фалшивата операция, имали същото облекчение. Вижте показанията. „Веднага се почувствах по-добре.“ „… 95% по-добре.“ „Никакви проблеми с гърдите дори и при спорт.“ „… Излекуван съм!“ И всички тези са хора, които са се подложили на фалшивата операция. И така, причината наистина е просто екстравагантния плацебо ефект. Замислете се. Някой уплашен, зле информиран човек с болки в гърдите и ангина, гърчи се от болка, чувствителен към всеки пристъп на дискомфорт в гърдите, който след това пристига в голям медицински център и една силна, позитивна майчински настроена личност идва, той чува колко страхотно ще бъде, подлага се на цялата операция и напуска като нов човек с отличителен белег.
Един пациент с фалшива операция наистина се излекувал. „Пациентът е оптимистичен и казва, че се чувства много по-добре.“ Бележка от следващия ден: пациентът умря. Така че, хей, няма повече болки в гърдите!
Това се случва отново и отново. Имам идея! Какво ще кажете да прогорим дупки в сърдечния мускул с лазери, за да направим канали за кръвопотока. Работи чудесно, докато не беше доказано, че не работи изобщо. Прерязването на нервите към бъбреците се смятало за лек при трудно контролируемо високо кръвно налягане, докато… фалшивата операция не доказала, че самата процедура е фалшива. Необходимостта от проучвания с плацебо се преоткрива няколко пъти в кардиологията, а това обичайно не е изненада за никого. Преди да се отхвърли, често терапията се смята за толкова ползотворна, че проучвания с плацебо се смятали за ненужни и може би дори неетични. Това е и случаят със стентовете.
Стотици хиляди ангиопластики и стентове се правят всяка година, и все пак никога не са провеждани проучвания с плацебо. Защо? Защото кардиолозите са толкова несъмнени сигурни, че работи, че би било неетично да се извършва фалшива процедура, за да се докаже нещо, което вече знаем, че е истина. Когато пациентите са наясно, че имат стент, те имат ясно намаление на ангината си и подобрено качество на живота. Ами ако не са наясно? Дали отново би проработило?
На вашето внимание, проучването ОРБИТА. В крайна сметка, лекарствата против ангина се приемат насериозно, ако има доказателства за облекчаване на симптомите в сравнение с плацебо хапче; така че, защо да се изправим стентовете срещу плацебо процедура. И в двете групи лекарите поставили катетър през слабините или китката на пациента и с насоки от рентген стигат до запушената артерия, а после или поставят стент, или просто издърпват обратно катетъра.
Имали са проблеми с финансирането на проучването. Казали им, че вече се знае отговорът на този въпрос – разбира се, стентовете работят – и именно това си помислили самите изследователи. Самите те били интервенционални кардиолози. Просто искали да го докажат. А дали не са се изненадали? Дори и при пациенти с тежко стесняване на коронарните артерии, ангиопластиката и стентовете не увеличили времето за движение повече отколкото фалшивата процедура.
„Не е за вярване“, гласи заглавието от Ню Йорк Таймс, отбелязвайки, че резултатите „зашеметили водещите кардиолози като оборили десетилетия на клинични експерименти.“ В отговор на обратния удар, изследователите написали, че те подкрепят шока и изненадата на всички. Да, можехме да се опитаме да го извъртим някак, но те имат задължение да запазят научния интегритет.
Въпреки че някои хора ги хвалят заради оборването на съществуващата догма около една процедура, която е станала толкова рутинна, закоравяла и печеливша, други поставят под въпрос тяхната етика. В крайна сметка, четирима пациенти в плацебо групата имали усложнения от поставянето на направляващата жичка и изисквали спешна намеса за запечатване на разреза, който бил направен в артерията. Имало също така три тежки случаи на кървене в плацебо групата; така че, те преживели рисковете без дори да имат шанс за ползи. Но „освен демонстрирането на рисковете от проучванията с фалшива контрола, това показва и на какво точно са подложени пациентите всеки ден рутинно“ напразно.
Тези няколко усложнения в проучването са малка част от хилядите, които са убити или осакатени от процедурата през годините. Искате неетично? Какво ще кажете за факта, че една инвазивна процедура се извършва върху милиони хора преди реално да е подложена на проверка? Може би трябва да вземем предвид липсата, а не наличието на проучвания с фалшиви контроли, като по-голямата несправедливост.
Когато един бивш представител на Агенцията за контрол на храните и лекарствата беше попитан на една среща на Американската сърдечна асоциация дали проучванията с фалшиви контроли трябва да са изискване за одобрение на всички устройства, той отговаря: „Истината ли искате или не?“

Източник: https://nutritionfacts.org/video/do-heart-stent-procedures-work-for-angina-chest-pain/
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев