Лечение на болезнена диабетна невропатия

Невропатията, или увреждане на нервите, е заболяване, което води до трайни увреждания. Диабетът е най-честата причина. До 50% от диабетиците в един момент ще развият невропатия при развитие на заболяването. Може да бъде много болезнено, а болката често е устойчива на конвенционалните лечения. Всъщност в момента няма ефективно лечение на диабетната невропатия. Лекарите разчитат на стероиди, опиати и антидепресанти, за да облекчат страданието.
Но преди 20 години е публикувано едно забележително проучване върху регресията на диабетната невропатия с помощта на растителна диета. Има два вида диабетна невропатия: относително безболезнен тип, който се характеризира със скованост, изтръпване и усещане за иглички, и втора форма, която е болезнена с усещане за парене или болка до степен на остра – пробождаща – болка. Тази статия се концентрира върху болезнения тип.
Двадесет и един диабетици, страдащи от умерена или по-лоша симптоматична болезнена невропатия в продължение на до десет години, са поставени на диета с пълноценно растително хранене с цели храни, наред с половинчасова разходка всеки ден. Години и години страдание и след това пълно облекчаване на болката при 17 от общо 21 пациенти в рамките на дни.
Сковаността също се подобрила. И всички странични ефекти били положителни. Те отслабнали с 4,5 кг., нивата на кръвна захар се подобрили – нуждата от инсулин паднала наполовина и при пет от пациентите била излекувана не само болезнената невропатия, но и диабетът им. Нормални нива на кръвна захар без никакви лекарства.
И триглицеридите и холестеролът им също се подобрили. Високото кръвно налягане също се подобрило. Всъщност изчезнало при около половината от хипертониците – общо 80% спад на необходимостта от лекарства за високо кръвно налягане в рамките на три седмици.
Сега, това е програма с престой, при която храната за пациентите е осигурена. Какво се случва след като те се връщат вкъщи? 17-те души били проследявани в продължение на години, и при всички, с изключение на един човек, облекчението на болезнената невропатия продължило или се подобрило още повече. Как са постигнали това придържане към диетата? Болката и лошото здравословно състояние са силни мотивиращи фактори. Едно от най-болезнените и обезсърчаващи състояния за лечение в цялата медицина и накрая 75% от хората излекувани за няколко дни с натурално нетоксично – всъщност ползотворно – лечение, диета, съставена от цели, растителни храни.
Как би могло увреждането на нервите да се излекува толкова бързо? Това не се дължи непременно на подобрението на нивата на кръвната захар, тъй като отнело около 10 дни на диетата да подобри състоянието на диабета, докато болката изчезнала само за четири дни. Има няколко механизма, чрез които общата вегетарианска диета действа, за да облекчи проблема с диабетната невропатия, както и самото диабетно състояние. Най-интересните спекулации са, че причината може би е в транс-мазнините, които естествено се съдържат в месото, млечните и рафинираното растително олио, които могат да причинят възпалителен процес. Установява се, значителен процент мазнини, намерени под кожата на хората, които ядат месо или млечни продукти, се състои от транс-мазнини, докато хората на стриктно растително хранене с цели храни нямат никакви.
Учените забождат игла в задните части на хора, които имат различни режими на хранене и девет или повече месеца на стриктно растително хранене изглежда, че премахва транс-мазнините от телата им… или поне от задните им части. Но на болката не й отнело 9 месеца да се подобри; подобрила се в рамките на няколко дни.
По-вероятно е това да се дължи на подобрение на кръвния поток. Биопсиите на нервите при диабетици с тежка прогресивна невропатия показват заболяване на малките съдове в рамките на самия нерв. В нашите нерви има кръвоносни съдове, които могат да се запушат. Нивата на кислород в нервите на диабетиците се оказва, че са по-ниски дори от тези на деоксигенираната кръв. Тази липса на кислород в нервите може да възникне от запушвания вътре в самите кръвоносни съдове, лишавайки нерва от кислород, което вероятно може да доведе до пищене от болка.
В рамките на няколко дни обаче подобренията в кръвната реология, лекотата на кръвообращението, при растително хранене може да играе важна роля в лечението на диабетната невропатия. Растителното хранене може също така да понижи нивата на IGF-1 вътре в очните ябълки на диабетика и да намали риска от ретинопатия – загуба на зрението поради диабет. Но най-ефективният начин да избегнем усложненията от диабета е да премахнем диабета, а това често е постижимо за пациентите с диабет тип 2, които си поставят като правило редовно да тренират и да се хранят достатъчно здравословно.
От първоначалния доклад за излекуване на невропатията резултатите са повторени, значителни подобрения в усещанията за скованост и изгаряне. Защо не го научих това в медицинския университет? Пренебрегването на този важен труд от широката медицинска общност не е нищо друго освен безотговорно.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/curing-painful-diabetic-neuropathy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Разтърсване на навиците за прием на сол

Двата най-големи риска от храненето, които могат да доведат до смърт и увреждания в света, са недостатъчното ядене на плодове и яденето на прекалено много сол. Приемът на недостатъчно плодове убива почти пет милиона хора всяка година, а прекалено многото сол убива четири милиона.
Има три неща, които можем да направим, за да намалим приема си на сол. Първо, не добавяйте сол на масата. Една трета от хората добавят сол към храната си преди дори да са я опитали! Номер две: спрете да добавяте сол, когато готвите. Отначало храната ще ви се струва безвкусна. След две до четири седмици обаче, рецепторите на соления вкус в устата ще станат по-чувствителни към вкуса на солта в обичайните й концентрации. Независимо дали вярвате или не, но след две седмици може всъщност да предпочитате вкуса на храната с по-малко сол. Някои от ароматите, които може да използвате вместо сол включват повече пипер, лук, чесън, домат, сладки чушки, босилек, магданоз, мащерка, целина, лайм, чили, коприва, розмарин, опушен вкус, къри, кориандър и лимон.
Дори ако добавите сол, обаче, вероятно това ще е по-добре отколкото да ядете навън, където дори и в ресторантите, които не са за бързо хранене, обикновено слагат прекалено много. И накрая, избягвайте преработени храни, които имат добавена сол.
В повечето страни само около половината от приема на натрий идва от преработените храни, така че има и по-лична отговорност, но в САЩ, дори и ако напълно спрем да добавяме сол по време на готвене и после при хранене, това ще доведе до намаляване на приема на сол само с една малка част. Това води специалистите по обществено здраве до заключението какво голямо предизвикателство е за всички да намалят приема си на сол, тъй като голяма част от приема ни на сол е извън нашия контрол. Но дали е така? Не е нужно да купуваме всички тези преработени храни. Можем да изберем да не предаваме здравето на семейството си в ръцете на хранителните корпорации, които може да нямат за цел да действат в наш интерес.
Ако купуваме преработени храни, има два трика, които можем да използваме, да се опитаме да купуваме храните, които съдържат по-малко милиграма натрий според етикета, отколкото теглото на продукта в грама за една порция. И така, ако порцията е 100 грама, тя трябва да има по-малко от 100 мг натрий. Или можете да се стремите към по-малко милиграма натрий отколкото има калории. Например тук натрият е 720; калориите са 260. 720 е по-голямо от 260, така че това има твърде много натрий.
Това е трик, който научих от един от най-любимите ми диетолози, Джеф Новик. Причината, поради която това действа, е защото повечето хора си набавят около 2200 калории на ден, така че ако всичко, което сте яли, има повече калории, отколкото натрий, най-малкото ще получите под 2300 милиграма натрий горна граница за здрави хора под 50-годишна възраст. Разбира се, най-здравословните храни нямат етикети. Също така трябва да се опитаме да купуваме колкото е възможно повече прясна храна, тъй като е почти невъзможно да се измисли диета, която се състои от непреработени натурални храни, която да надхвърля стриктните указания на Американската асоциация за сърдечни заболявания за намаляване на приема на натрий.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/shaking-salt-habit
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Митът за комбиниране на протеините

Всички хранителни вещества идват от слънцето или почвата. Витамин D, „витаминът на слънцето“, се създава, когато кожата е изложена на слънчева светлина. Всичко друго идва от земята. Минералите произхождат от земята, а витамините – от растенията и микроорганизмите, които растат в нея.
Калцият в млякото на кравата (и нейният 90-килограмов скелет) идват от всичките растения, които тя изяжда, които пък са си го набавили през почвата. Можем да премахнем от уравнението мучащият посредник и да си набавим калций директно от растенията.
От къде си набавяте протеини? Протеините съдържат незаменими аминокиселини, което означава, че тялото ни не може да ги направи само, ето защо е есенциално важно да си ги набавим от храната. Но и други животни също не ги произвеждат сами. Всички незаменими аминокиселини произхождат от растения (и микроби) и всички растителни протеини съдържат всички незаменими аминокиселини. Единственият наистина „непълен“ протеин в храната е желатинът, на който му липсва аминокиселината триптофан. Така че единственият източник на протеини, от който не може да си набавите всичко, е желето.
Както вече споменах, тези с растително хранене, имат средно две пъти по-голям прием на протеини от дневното изискване. Тези, които не знаят как да си набавят протеини с растително хранене, не знаят какво е боб! Схващате ли? Това е за количеството протеини. Ами качеството?
Идеята, че растителният протеин е по-нисшестоящ от животинския протеин възниква след изследвания, извършени върху гризачи преди повече от един век. Учените открили, че бебетата плъхове не растат толкова добре само чрез растително хранене. Но бебетата плъхове не растат много добре и на човешка кърма, означава ли това, че не трябва да кърмим бебетата си? Абсурдно! Това са плъхове. Кърмата на плъховете има десет пъти повече протеини от човешката кърма, защото плъховете растат около 10 пъти по-бързо от човешките бебета.
Вярно е, че някои растителни протеини имат сравнително ниско съдържание на някои незаменими аминокиселини. Така че преди около 40 години дойде на мода митът за „комбиниране на протеините“ – буквално: списание Vogue от февруари 1975 г. Идеята е, че трябва да приемаме „допълващи се протеини“ заедно, например ориз и боб, за да компенсираме за относителните дефицити. Тази заблуда беше опровергана преди десетилетия, митът, че растителните протеини са непълни, че растителните протеини не са толкова добри, че човек трябва да комбинира протеините си по време на хранене. Всички те са отхвърлени от науката по хранене като митове преди много десетилетия, но много хора в медицината очевидно не са получили съобщението за това. Д-р Джон Макдъгъл призовава Американската сърдечна асоциация относно една публикация от 2001 г., която поставя под въпрос изчерпателността на растителните протеини. За щастие те променили мнението си и признали сега, че растителните протеини могат да осигурят всички незаменими аминокиселини; няма нужда да се комбинират различни видове протеини.
Оказва се, че тялото ни не е глупаво. То поддържа цели депа от свободни аминокиселини, които могат да бъдат използвани, за да извършат цялото допълване за нас, да не говорим за масивната програма за рециклиране на протеини, която притежава тялото ни. Около 90 грама протеин се изхвърля в храносмилателния тракт всеки ден от тялото ни, за да се разгради и отново да се събере, така че тялото може да смесва и подрежда аминокиселини, до каквито пропорции имаме нужда, каквото и да ядем, което прави практически невъзможно определянето на диета с цели растителни храни, която да е с достатъчно калории, но с недостатъчно протеини. По този начин хората, които са на растително хранене, не трябва ИЗОБЩО да се притесняват за баланса на аминокиселини от растителни протеини, които съставят обикновено храната си.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/the-protein-combining-myth
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кафяв, черен, лилав и червен за разлика от бял ориз

Защо преминаването от бял ориз към кафяв дава възможност на хора с наднормено тегло значително да намалят теглото си, размера на талията, кръвното си налягане и нивата на възпаление в тялото си?
Смятаме, че причината може да е във фибрите. Кафявият ориз има четири пъти повече диетични фибри от белия, включително пребиотични видове, които стимулират растежа на полезните ни бактерии, което може да помогне за ефектите на кафявия ориз, предотвратяващи затлъстяването.
Освен пребиотичните фибри има всякакви видове витамини и минерали, които се губят когато кафявият ориз се смила на бял, заедно с фитонутриенти като гама оризанол, който теоретично може да помогне за смяна на предпочитанията на някой човек към по-здравословни храни. Има също така изследвания в съд на Петри, които предполагат, че може и да помогне за понижаване на холестерола, заедно с други съставки, които се съдържат в оризовите трици, които правят кафявият ориз кафяв, могат да възпрепятстват растежа на човешки ракови клетки чрез антиоксидантни средства, механизми на антипролиферацията и самоунищожаване на раковите клетки, модулация на имунната система и увеличаване на защитната бариера, но отново всичко това е само в епруветка, но не и при хора.
Има обаче две проучвания върху хора. Проучването за здравето на адвентистите установява, че кафявият ориз е една от четирите храни, свързани със значително понижен риск от колоректални полипи, които могат да се превърнат в колоректален рак. Яденето на сготвени зелени зеленчуци всеки ден е свързано с 24% по-нисък риск, както и на сушени плодове само три пъти в седмицата. Яденето на боб, нахут, грах или леща поне три пъти в седмицата е свързано с 33% по-нисък риск, но кафявият ориз изглежда събира с 40% по-нисък риск и това е само с една-единствена порция на седмица или повече.
В другото проучване се съобщава за увеличена мускулна сила след прием на хранителна добавка с кафяв ориз с надеждата, че може да осигури алтернатива на страничните ефекти на анаболните стероиди, но дозата, която те дават, е еквивалентна на 17 чаши кафяв ориз на ден, така че не е ясно дали това работи при по-практични дози.
Естествено оцветеният ориз, като черен или червен ориз, може да бъде по-хранителен от кафявия ориз. През последното десетилетие е установено, че тези естествени антоцианинови растителни пигменти могат да имат различни благотворни ефекти. Именно те правят боровинките сини, а червеното зеле – червено. Скорошното признание на факта, че диетите, богати на растителни храни, намаляват рисковете от рак създава ентусиазъм за изолиране на тези компоненти като фармацевтични средства, но защо просто не ядем боровинки или не добавим малко червено зеле към задушените зеленчуци и не сложим отгоре малко цветен ориз?
Черният, лилавият и червеният ориз и техните пигментни съединения доказано съдържат разнообразие от антиоксидантни, противоракови, против сърдечни заболявания, против диабет и алергии, но всичко това са проучвания, направени в лаборатория; все още нямаме клинични проучвания, но те имат всичко, което съдържа и кафявия ориз, плюс пет пъти повече антиоксиданти и всички тези допълнителни екстри, така че ето защо аз винаги готвя с червен, черен или лилав ориз или по-скоро моята оризоготвачка готви, винаги с една шепа леща или грах, сложен в мярка, тъй като те стават за едно и също време.
Но защо повечето хора не избират кафяв пред бял ориз? Ами, кафявият не е толкова траен на рафтовете на магазините, затова всъщност може да е по-скъп, въпреки че е по-малко преработен, докато белият ориз е като апокалипсис храна, дори сладките Twinkies са за срам пред него, той все още е годен за консумация дори и след 30 години, въпреки че до тогава може и да има лека миризма на пластилин.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/brown-black-purple-red-unlike-white-rice
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Избягване на контакта с фталати при възрастните

По-голямата част от интереса към фталатите, група химикали, разрушаващи баланса на хормоните, които се съдържат в PVC пластмасата, е свързан със здравето на плода и на децата, особено по отношение на гениталното и поведенческо развитие, като например непълната вирилизация при бебетата момчета и намалената мъжественост по време на растежа им, а при момичетата – по-ранно начало на пубертета. Но какво да кажем за засегнатата хормонална функция при възрастните?
Мъжете, изложени на високи нива на фталати, имат по-ниски нива на тестостерон, но това се отнася за работниците в завод за пластмаса. В общото население доказателствата са смесени. Едно проучване в Швеция върху мъже на около 20 години не установява никакъв ефект върху тестостерона, докато едно американско проучване върху мъже на около 30 години показва обратното, при нива на излагане много по-ниски от тези на работниците в завода. Когато има противоречиви доказателства като тези, в идеалния случай бихме направили проучване, но няма как етично да изложим хората, затова учените са измислили по-сложни методи, като имплантиране на тестисите от човешки зародиши в мишки, за да поддържат растежа им, но ние искаме да знаем какви са ефектите върху тестисите на възрастни хора, което е по-трудно да се осигури… до сега. Било получено съгласие от всички донори. Сега, чувал съм за кръводарители, но това е едно съвсем друго ниво. Не, взели тестиси от пациенти с рак на простатата, които са се подложили на кастрация, за да контролират болестта си. И наистина успели да получат директни доказателства, че фталатите могат да възпрепятстват производството на тестостерон на нива, които се забелязват при проучвания върху общото население.
Ами рака на гърдата, причина номер едно за смърт на младите жени? Жени, работещи с пластмаси за автомобили и консервни кутии имат пет пъти по-голям риск от рак на гърдата, което предполага връзка, но поне в съд на Петри изглежда че фталатите не увеличават скоростта на растежа на рака на гърдата при нива на излагане, които се очаква да има населението като цяло, но наскоро се установи, че увеличава растежа на раковите клетки на гърдата в епруветка при нива, за които е установено, че циркулират в тялото на много жени. Следователно максималната допустима доза, определена от правителствата, трябва да бъде преразгледана.
Как може да се избегне това нещо? Ами, обикновено свързваме пластмасовите химикали с бутилки за вода, но това изглежда играе незначителна роля – по-голямата част идва от храната. Откъде знаем? Ако вземем група хора и ги накараме да спрат да ядат за няколко дни, получаваме значителен спад в количеството фталати, които се изхвърлят от урината им. Гладуването обаче не е много постоянно решение. За щастие може да забележим подобен спад само чрез приема на растителна храна за няколко дни, което ни дава представа къде се откриват повечето фталати. Въпреки че има няколко случая на повишаване на нивата в рамките на периода на гладуването след вземане на душ, което предполага и замърсяване на продуктите за лична хигиена.
Така че можем да съветваме пациентите да намалят излагането си на фталатите като избягват използването на ароматизирани продукти за лична хигиена, сапун и козметика, тъй като фталатите се използват като носител на аромати. Фталатите също така могат да се открият и в детските играчки, както и в… играчките за възрастни. От името на Датската агенция за опазване на околната среда, Датският технологичен институт направи запитвания за моделите на потребление. За да види какъв вид излагане човек може да получи, въз основа на най-лошите случаи. Тези, които работят зад гишетата в секс магазините се оказва, че притежават много малко познания за спецификациите на материите и затова самите те трябва да тестват. Оказва се, че „желето“ е пластмасово PVC – съдържа до две трети фталати като тежест. Въпреки че употребата лубриканти на основата на вода може да намали рисковете за здравето 100 пъти, те все пак могат да имат противоположен на очаквания ефект. Жените с най-високи нива на фталати, които се съдържат в телата им, имат над два и половина по-голяма вероятност да докладват за липса на интерес в сексуалната активност. И това не са жени, работещи във фабрики за консервни кутии, а имат типични нива на излагане за Америка.


Източник: https://nutritionfacts.org/video/avoiding-adult-exposure-phthalates
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев