Сок от пшенични стръкове за улцерозен колит

В статията, придружаваща това забележително проучване, което показва, че екстракт от подправката куркума, може да се използва за борба с улцерозния колит, поздравили изследователи за провеждането на най-голямото проучване до сега върху допълващи или алтернативни медицински подходи за лечение на възпалително заболяване на червата. Но това не ни говори много.
Две от единствените други проучвания с високо качество, опитали с гел от алое вера и сок от пшенични стръкове. Няма значителни подобрения в честотата на клинична ремисия или ендоскопските открития при алое верата, но откритията за пшеничните стръкове били впечатляващи. Сокът от пшенични стръкове за лечението на активен дистален улцерозен колит. Употребата на сок от пшенични стръкове за лечението на различни стомашно-чревни и други състояния, се препоръчва от поддръжниците на пшеничните стръкове от над 30 години, но никога не е била клинично оценявана в контролирано проучване… до появата на това.
Употребата на сок от пшенични стръкове за лечението на улцерозен колит е доведена до знанието им от няколко пациенти, които приписват подобрението си на редовната употреба на пшенични стръкове. И така, в едно пилотно проучване дали на десет пациенти 100 куб.см. на ден – което е между една трета и половин чаша сок от пшенични стръкове в продължение на две седмици. Осем пациенти описали клинично подобрение, един нямал никаква промяна и един се влошил. Защо никога не съм чувал за това проучване? Защото никога не е било публикувано. Изследователите си мислели, че наистина са открили нещо, затова искали да го направят правилно. Така че това рандомизирано, двойно тайно проучване с плацебо контролна група е проведено, за да изследва ефектите на сока от пшенични стръкове при пациенти с активен улцерозен колит на долната част на дебелото черво. Установили, че лечението със сок от пшенични стръкове е свързано с намаляване на общата активност на заболяването и сериозността на ректалното кървене. 90% от пациентите, приемали пшенични стръкове, се подобрили и никой не се влошил. Стига се до заключението, че сокът от пшенични стръкове изглежда ефективен и безопасен като единствено или допълващо лечение на активен улцерозен колит на долната част на дебелото черво.
Понастоящем няма отговор относно действието на сока от пшенични стръкове. Активното вещество ли се абсорбира в тялото и има някакъв общ противовъзпалителен ефект или действа локално, директно в дебелото черво? Как ще разберете това? Винаги можем да търсим в обратната посока.
Изследване като това повдига толкова много въпроси. Как би се справил сокът от пшенични стръкове в сравнение с други лечения? Има ли някаква роля в предотвратяването на ударите или ефектът е само когато се случи? Трябва ли да го даваме на хора с болест на Крон също? Коя е най-добрата доза? Изминаха повече от десет години от публикуването на това проучване, но нищо не се е случило от тогава. Колко тъжно. Да, никой няма да прави милиони, продавайки пшенични стръкове, но какво ще кажете за компаниите, произвеждащи сокове от пшенични стръкове? Иска ми се да можеха да дадат някой долар за проучвания.
Дотогава обаче пшеничните стръкове изглежда предлагат истинско терапевтично предимство при това увреждащо заболяване. Това е при условие че можете да понасяте вкуса.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/wheatgrass-juice-ulcerative-colitis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Удар с корена: куркумин и улцерозен колит

Въпреки доказателствата от преди 40 години, че основната съставка на куркумата, куркумин, притежава значителна противовъзпалителна активност, едва през 2005 г. за първи път е тествано влиянието й при възпалителни заболявания на червата. Защо отнема толкова дълго време? Кой ще финансира такова проучване? Голямото къри? Но липсата на корпоративна подкрепа не спира отделните лекари от това да опитат, което именно правят тези лекари от Ню Йорк. Те решили да помолят следващите си пет пациенти, които влязат през вратата с улцерозен колит, да започнат прием на добавки с куркумин.
Улцерозният колит е инвалидизиращ, хроничен, рецидивиращ, което означава, че идва и си отива – възпалителна болест на червата, която засяга милиони. Както и при повечето други заболявания, имаме цял куп лекарства за лечение на хората, но понякога те могат да допринесат за усложненията на заболяването, най-често гадене, повръщане, главоболие, обрив, треска и възпаление на черния дроб, панкреаса и бъбреците, както и потенциално влошаване на имунната ни система и поява на безплодие. И повечето пациенти с улцерозен колит трябва да бъдат на лекарства всеки ден до края на живота си, така че наистина е нуждаем от нещо безопасно, за да поддържаме болестта под контрол.
И така, как биха се справили само с прием на екстракт от подправката? Като цяло и петимата души се подобрили след края на проучването, а четирима от петимата успели да намалят или елиминират лекарствата си. Имали по-оформени изпражнения, не толкова често изхождане и по-малко коремна болка и спазми. Един от хората дори съобщил за намалена мускулна болезненост, която обикновено чувствал след тренировка. Но това било открито проучване, което означава, че пациентите знаели, че са приемали нещо и затова част от подобрението може да се е дължало на плацебо ефекта. През 2013 г. друго малко открито проучване установило окуражаващи резултати при деца, но това, което е необходимо, е по-мащабно, двойно тайно проучване с плацебо контролна група.
Ето го и него! Взели група хора с непостоянен улцерозен колит и им дали или куркумин заедно с типичните им противовъзпалителни лекарства или плацебо заедно с лекарствата. В групата с плацебо 8 случая на рецидив от общо 39, което означава, че болестта им се е върнала. В групата с куркумина? Само 2 от общо 43, значително по-малко. И независимо дали има рецидив или не, клинично плацебо групата се влошила, а групата с куркумин се подобрила. И ендоскопски, ако си представим обективно вътрешността на дебелото ни черво, ще видим същото нещо: тенденция към по-зле или по-добре.
Пет процента рецидив в групата с куркумата, 20% рецидив в групата със стандартно лечение. Това е толкова драстична разлика, че изследователите се чудели дали не е някаква случайност. Въпреки че пациентите били разделени в групи, може би чрез някакво случайно съвпадение групата с куркумина просто накрая се оказала много по-здрава, и така, може би това е просто някакво съвпадение, а не куркуминът, който е отговорен за тези резултати. И така, това, което направили, е да продължат проучването за още шест месеца, но слагат всички в плацебо групата. Така че спрели куркумина, за да видят дали всички ще започнат да рецидивират, и именно това се случило. Изведнъж всички се влошили също толкова, колкото групата със захарното хапче.
Заключение: Куркуминът изглежда обещаващо и сигурно лекарство – без никакви странични ефекти – за поддържане на ремисията при пациентите с непостоянен улцерозен колит. И така, една придружаваща редакционна статия пита „Къри за лек?“ в журнала на американската фондация за болест на Крон и колит. Може ли куркуминът да бъде добавен към спусъка с опции по отношение на поддържането на ремисия при улцерозен колит? Това, което трябва да се отбележи, както споменах, е фактът, че не само авторите демонстрират статистически значимо намаление на рецидивите на шестия месец, но и статистически значимо подобрение на ендоскопския индекс. Също толкова важен е фактът, че след премахване на куркумина скоростта на поява на рецидив бързо се изравнила с тази на пациентите, лекувани първоначално с плацебо, което означава, че куркуминът всъщност оказва някакво важно биологично влияние.
Това е същото, което заключава и проучването на Кокрейн през 2013: това може да бъде безопасна и ефективна допълваща терапия. Прегледите на Кокрейн взимат най-добрите проучвания, които отговарят на строги критерии за качество и събират всички най-добри научни изследвания заедно – което е по принцип гигантско начинание, но не и в този случай, тъй като има наистина само едно добро проучване.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/striking-root-turmeric-curcumin-ulcerative-colitis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да забавим сърдечния ритъм: бобови растения или физически упражнения

Общата тежест на доказателствата, свързващи повишената сърдечна честота в покой с по-кратката продължителност на живот – дори и при очевидно здрави индивиди, дават повод това да бъде обмислено при оценката на риска. Има си силни предимства. Измерването на пулса на човек е евтино, отнема малко време, разбираемо е за хората и е нещо, което всеки може да прави вкъщи, за да измери прогреса си и да стане активен участник в собственото си здраве.
Всяко увеличение с 10 удара в минута е свързано с 10 до 20% увеличение на риска от смърт. Изглежда че има продължително увеличение на риска с повишаването на сърдечната честота, поне при стойности над един удар в секунда. Така че можем просто да погледнем часовника си и ако сърцето ни бие по-бързо отколкото секундите – дори и когато седим спокойни, тогава трябва да направим нещо по въпроса, особено когато започнем да се доближаваме до 80 или 90. Мъже без никакви очевидни доказателства за сърдечно-съдови проблеми с пулс 90 може да имат пет пъти по-голям риск от внезапна сърдечна смърт – което означава, че първият им симптом е и последният – в сравнение с тези, които са в зоната на безопасност. Живот с пулс около 9 увеличава риска от сърдечна болест на ниво, подобно на пушенето.
Ако попитате повечето лекари, обаче, 90 се смята за нормално. Приетите граници за сърдечен ритъм отдавна са определени между 60 и 100 удара в минута. Как са решили това? Това било прието като удобство просто въз основа на скалата от квадратите при ЕКГ. Един исторически инцидент, като при подредбата на клавиатурата QWERTY, който просто се превърнал в норма.
От 60 до 100 дори не представлява кривата на камбанената форма. Тези кардиолози измерват сърдечния ритъм на 500 души и стигат до заключението, че между 45 и 95 е по-добро определение за нормално, като го закръглят на между 50 и 90, с което е съгласява и едно проучване на водещи кардиолози. Сега знаем, че нормално не означава непременно оптимално, но лекарите не трябва да казват на хора със сърдечен ритъм около 50, че е прекалено нисък; всъщност това може да е оптималното ниво.
Определено един сърдечен ритъм, който е по-висок от 80, е притеснителен, но какво можем да направим? Физическата активност е една очевидна възможност. По ирония на съдбата така карате сърцето да бие по-бързо, така че през останалото време сърцето ви да бие по-бавно.
Ползите за здравето от физическите упражнения, особено за защитата на сърцето, са широко приети, а сред многобройните биологични механизми, предложени за отчитане на този ефект на намаляване на риска, е автономната регулация от нервната система на сърцето. Това е способността на мозъка да забави сърдечния ритъм в покой.
Ако поставите група хора на 12-седмична аеробна програма с каране на колело, изкачване на стълби и тичане на пътека, можете да забавите сърдечния ритъм от около 69 на около 66, което означава спад от три удара в минута. Разбира се, трябва да продължавате; ако спрете да спортувате, сърдечният ви ритъм в покой веднага се връща.
Физическата активност е само един от начините за забавяне на сърдечния ритъм, обаче. Пътят към сърцето може също да минава и през стомаха. Ами ако вместо три месеца спорт, правите три месеца на бобови? Една чаша на ден боб, нахут или леща. Първото рандомизирано контролирано проучване върху бобови растения за лечение на диабет. И наистина хората успешно подобряват контрола на кръвната захар, намалявайки нивата на А1С от 7,4 до 6,9, но това беше и първото проучване, което някога е оценявали ефекта от консумацията на боб върху сърдечния ритъм. И наистина едно от малкото, което да определи ефекта върху сърдечния ритъм, на която и да било диетична интервенция. Това е особено важно при диабетиците, тъй като наличието на по-висок пулс в покой не само увеличава риска от смърт, както при всички останали, но също така изглежда, че предрича по-голям риск от усложнения при диабет, като например увреждане на нервите и очите.
И така, как се справил бобът? Спад с 3,4 удара в сърдечния ритъм – точно толкова, колкото 250 часа на пътеката за бягане. Не сме сигурни защо бобът е толкова мощен, колкото спортуването, за забавянето на сърдечния ритъм. В допълнение към потенциалните директно благоприятни ефектни на всички полезни неща, които се съдържат в бобовите растения, има също така и потенциална стойност на изместване при намаляване на някои от храните, съдържащи животински протеини, чрез прием на повече бобови растения вместо това. Независимо от това, трябва да го имаме предвид и да ядем повече бобови за здравето на пулса ни.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/slow-beating-heart-beans-vs-exercise
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Откриваме основната причина за пулса на дълголетието

Емануел Кант, философът от 18-ти век, описва химията на своето време като наука, но не точно наука, защото не е основана на математиката – поне не до след един век по-късно. Същото може да се каже и за биологията, науката за живота.
В математиката, физиката, квантовата физика и т.н., има константи: физически величини, които се считат както за универсални, така и за непроменливи. Биологията обаче е била считана за твърде сложна, твърде объркана, за да бъде управлявана от прости, естествени закони, но през 1999 г. един теоретичен физик на високата енергия от Лос Аламос се обединява с двама биолози, за да опише универсалните мащабни закони, които изглежда са приложими навсякъде. Има ли някакви клинични последици от този вид теории?
Е, едно невероятно наблюдение било публикувано. Броят на ударите на сърцето за един живот е забележително подобен, като започнем от хамстерите и завършим до китовете. Така че, въпреки че мишките живеят по-малко от две години, сърцето им бие с 500 до 600 удара в минута – до десет удара в секунда, докато сърцето на костенурка от Галопагоските острови бие 100 пъти по-бавно, но те живеят около 100 пъти по-дълго.
Има такава забележителна последователност в броя удари на сърцето, които животните получават през живота си, че изниква един провокативен въпрос, „Може ли човешкият живот да се удължи като се забави сърцето?“ С други думи, ако хората са предопределени да имат около три милиарда удари на сърцето през живота си, тогава дали намаление на средния пулс ще може да удължи живота им? Това не е само някакъв академичен въпрос. Ако именно това е начинът на работа, то тогава може да е изчисли, че намаляването на сърдечната честота от над средно 70 удара в минута към това, което много спортисти имат, 60 удара в минута, може теоретично да увеличи живота с над едно десетилетие.
Изглежда малко налудничаво, но именно така работи научният метод: започвате с наблюдение, както тези поразителни данни за сърдечните удари, и след това правите информирано предположение или хипотеза, която можете после да тествате. Как може да се демонстрира ефект на удължаване на живота със забавяне на сърдечния ритъм при хората?
Е, може би първият опит в тази посока ще бъде да се види дали хората с по-бавен сърдечен ритъм живеят по-дълъг живот, като за съжаление няма лекарство, със способност само да намали сърдечния ритъм, което може да се даде хората, тъй като лекарства, като бета блокерите, намаляват сърдечния ритъм, но също намаляват и кръвното налягане, така че това няма да е идеален случай за разследване на проблема, но поне можем да изследваме тази първа част за това дали хората с по-бавен сърдечен ритъм живеят по-дълго.
И наистина, от натрупаните досега доказателства знаем, че бързият сърдечен ритъм в покой, което означава колко бързо бие сърцето ни, когато просто седим и си почиваме, е свързан с увеличаване на смъртността на населението като цяло, както и на хората със заболявания. По-бързият сърдечен ритъм може да доведе до по-висока смъртност. По-бързият сърдечен ритъм в покой е свързан с по-кратка продължителност на живота и се счита за силен независим рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и сърдечна недостатъчност. Можете да видите как хората с по-бърз сърдечен ритъм имат около два пъти по-голяма вероятност в следващите 15 години да изпитат сърдечна недостатъчност. При хора на средна възраст и по-възрастни хора, при мъже и жени. И най-важното е, че тази връзка между това колко бързо бие сърцето ни и колко бързо протича живота ни е независима от физическата активност.
Отначало си казах, разбира се, по-ниският сърдечен ритъм в покой е свързан с по-дълъг живот. Кой има наистина бавен пулс? Спортистите. Както виждате, колкото повече физически сме във форма, толкова по-нисък е пулсът ни в покой. Но не, те установяват, че независимо от нивото физическа форма хората с по-бърз сърдечен ритъм в покой се справят по-зле отколкото хората с по-бавен сърдечен ритъм, така че изглежда, че това не е просто показател на риска, но и рисков фактор сам по себе си, независимо от това в каква форма сме или колко се движим.
Защо? Ами, ако сърдечният ни ритъм работи 24 часа в денонощието, дори и когато спим, целият този пулсиращ стрес може да разруши някои от еластичните влакна в артериалната стена, което води до втвърдяване на артериите ни. Това не позволява достатъчно време на артериите ни да се отпуснат между ударите, и така, колкото по-бързо бие сърцето ни, колкото по-сковани са нашите артерии, но има и всякакви други видове теории как повишеният сърдечен ритъм може да намали времето ни на Земята. Независимо от това, тази връзка вече е добре позната.
И това не е просто показател за скрита патология… Не е само показател на възпалението…
Причината, поради която е важно да различим рисковите фактори от рисковите показатели, е че ако контролираме рисковите фактори, контролираме риска, но само рисковият показател, няма да има никакво значение дали сме намалили сърдечния си ритъм. Но сега имаме доказателства дори от проучванията върху лекарства – сега, когато всъщност има лекарства, които просто повлияват само върху сърдечния ритъм – че намаляването на сърдечния ритъм намалява и смъртността.
Вече е установено в поне дузина проучвания до сега. Всъщност не искаме сърцето ни да бие повече от около един удар в секунда в покой. Можете да измерите пулса си сега! За максимална продължителност на живота целта е един удар в секунда, за да победим времето. Но не се притеснявайте, ако сте твърде бързи; сърдечният ритъм е променлив рисков фактор. Да, има лекарства, но има също така и режими в начина ви на живот, които могат да намалят пулса… което ще разгледаме в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/finger-pulse-longevity
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Забавяне на метаболизма със зеленчуци, богати на нитрати

Почивката на метаболизма е най-големият компонент от ежедневния ни енергиен запас. Прякото въздействие на физическата активност е относително малко, в сравнение с това колко калории изразходваме, само като живеем и дишаме. Сега, по време на специално обучение за водачи или катерене на планина, висока 6,5 километра, можете да изгаряте по 4000 калории на ден, но за повечето хора калориите, които изразходваме само като лежим и съществуваме, превишават нормалните физически активности. По този начин метаболизмът ни може да има последици за контролиране на нашето тегло.
Спомнете си как нитратите, съдържащи се в червеното цвекло и зеленолистните зеленчуци, подобряват ефикасността на малките електроцентрали в нашите клетки, като по този начин подобряват атлетичното представяне чрез извличане на повече енергия от всеки дъх? Ами, ако ядем много зеленчуци, може ли това да забави метаболизма ни, тъй като нашето тяло може да функционира много по-ефективно с калориите, които му даваме?
Изследователи дали на група хора една доза нитрати, равняваща се на няколко порции спанак или цвекло и наистина скоростта на метаболизма в покой се забавила средно с около 4%. Това е почти сто калории на ден. Ако телата ни изгарят толкова много по-малко калории на ден и ние не ядем по-малко, бихме могли да качим няколко килограма. Разбира се, зеленолистните зеленчуци са най-здравословните храни на планетата, така че не трябва да намаляваме приема на зеленолистни, за да се опитваме да контролираме теглото си, но те мислят, че може би това е начин, по който тялото ни е еволюирало, за да използва зеленчуци с цел запазване на енергията по време на периоди на недостиг в древността. Но това не е просто някакъв странен интерес. Забавянето на метаболизма ни може да има ползи за дълголетието ни.
Знаете ли още какво забавя метаболизма по подобен начин? Ограничението на калориите. Като яденето през ден. Това може да е една от причините защо калорийните ограничения са свързани с по-дълъг живот при много животни. Може би като свещ, изгаряща с по-малък пламък, ни позволява да имаме светлина по-дълго. Трудно е да се разхождате и да гладувате през цялото време, но е лесно да пресъздадем същия този метаболитен ефект като ядем голяма салата всеки ден.
Това може би е причината защо едно от шестте най-силни неща, които можем да направим, за да живеем по-дълго, е да ядем зеленолистни зеленчуци. И така, да не пушим, да не прекаляваме с пиенето, да ходим поне по един час на ден, да спим поне по седем часа на нощ и да ядем зеленолистни поне почти всеки ден, като допълнение към постигането на идеалното тегло. Правенето дори само на едно от тези неща може да намали риска от преждевременна смърт с около 20 до 25%.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/slowing-metabolism-nitrate-rich-vegetables
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев