Горските плодове при възпаление и лечение на остеоартрит

Как биха могли горските плодове да подобрят здравето на човек, здравословното остаряване и качеството на живота? Може би заради техните противовъзпалителни ефекти, тъй като възпалението може да бъде основен допринасящ фактор за развитието, прогресията и усложненията на редица хронични заболявания. По-големият прием на антоцианини – ярко оцветените пигменти в горските плодове – е свързан с противовъзпалителни ефекти, което може да бъде ключов компонент за свързаното с тях намаляване на риска от хронични болести. Но всичко това са просто асоциации. Не можете да докажете причинно-следствена връзка докато… не направите проучване.
Едно двойно тайно, рандомизирано проучване с плацебо контролна група установило, че смутита от боровинки могат да изключат гените, отговарящи за възпалението. (Това измерва експресията на про-възпалителни гени при бели кръвни клетки, взети от отделни хора преди и след шест седмици прием на плацебо смутита без боровинки.) Те се влошили с времето. Шест седмици по-късно се появяват повече възпалителни химикали, докато групата с боровинките започва на същото ниво в първата седмица, но шест седмици с боровинки всеки ден довели до намаляване на експресията на възпалителните гени.
В допълнение към отслабване на възпалението, те показват и че консумацията на боровинки успяла значително да намали нивата на свободните радикали в кръвта: никаква промяна в плацебо групата, но след шест седмици прием на смути с боровинки, количеството свободни радикали в кръвта било намалено наполовина. Добре, но дали цялата тази антиоксидантна и противовъзпалителна сила всъщност означава клинични ползи? Например, какъв е ефектът от консумацията на боровинки за възстановяване след мускулно увреждане, причинено от прекомерно вдигане на тежести?
Едно рандомизирано кръстосано проучване: смути с боровинки или плацебо смути със същото количество антиоксиданти 5 и 10 часа преди, и след това 12 и 36 часа след увреждане на мускулите, причинено от прекомерни упражнения. Смутитата съдържат около чаша и половина замразени боровинки, един банан или ябълков сок, а другият вид е без боровинките, но има декстроза и витамин С, добавени, за да има еднакво количество калории и антиоксидантна сила. Въпреки това боровинките подействали по-добре за изчистване на свободните радикали. Ето го оксидативния стрес без боровинки – повишава се и си остава висок – но с боровинките се понижава. Да, но това, което ни интересува, е възстановяването на мускулната сила, така че можете директно да се върнете обратно към тренировката. Същият спад на пиковия момент 12 часа по-късно, но един ден по-късно, значително по-бързо възстановяване на мускулната сила, което показва, че приемът на боровинки може да ускори възстановяването; нещо, което може да бъде особено важно за спортистите, които се състезават в последователни дни.
Това е добре, но какво ще кажете за използването на боровинки за лечение на възпалителни заболявания като артрит? Да, те могат да имат защитно действие срещу артрит при плъхове, значително намаляване на „обема на лапата“ (колко подута става лапата, когато я инжектирате с някакъв възпаляващ дразнител), но никога не е имало проучване за боровинките и артрита при хората… до сега.
Помните ли това невероятно проучване, при което ягодите сами по себе си успели да спрат развитието на предраковите лезии? Ягодите започнали драстично да намаляват работата на про-възпалителните гени. Ако давате ягоди на диабетици в продължение на шест седмици, не само диабетът се подобрява, но и нивата на C-реактивния протеин, показател за системно възпаление, намалява с 18%. Дори само едно хранене може да помогне. Ако накарате хората да изядат една голяма нездравословна закуска, нивата на показателите на възпалението ще се покачат през следващите шест часа, но ще е по-малко, ако добавите само пет големи ягоди към храната.
И така, могат ли ягодите да подобрят болката и възпалението при потвърден остеоартрит на коляното? Не е честно, че заглавието разваля изненадата. Но да, пациентите с остеоартрит, които получавали около половин килограм ягоди на ден за 12 седмици и да, определени показатели на възпалението намалели при прием на ягоди, но наистина ли хората се почувствали по-добре? Значително намаляване на постоянната болка, периодичната болка и общата болка. Първото клинично проучване върху ефектите на горските плодове при човешки артрит установява, че обикновена интервенция в храненето, добавянето на боровинки към храната на човек, може да има значително влияние върху болката, възпалението и като цяло качеството на живот при затлъстели възрастни с остеоартрит.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/berries-for-inflammation-and-osteoarthritis-treatment
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Оксалатите в спанака и камъни в бъбреците: трябва ли да се притесняваме?

Бъбречните камъни засягат над 1 на всеки 10 души през живота им и могат да причинят мъчителна болка. Самата мисъл ме кара да кръстосам крака. Оксалатните камъни са най-често срещаният вид, образуват се, когато концентрацията на оксалати в урината ви става толкова висока, че на практика кристализира разтвора като бонбони скалички. Някои храни, като например спанака, съдържат много оксалати. Трябва ли да се опитаме да намалим приема си на оксалати, за да намалим риска? Оказва се, че хората, които наистина получават камъни, не изглежда да ядат повече оксалати средно от хората, които не получават камъни в бъбреците. Може би причината е по-малко в това, което ядем и повече в това, което усвояваме. Хората, които са предразположени към камъни в бъбреците, просто изглежда са родени с по-високо усвояване на оксалати. Техните черва наистина го изсмукват. Така наречените „супер абсорбатори“ асимилират до над 50% повече оксалати отколкото хората, които не образуват камъни в бъбреците.
Като цяло, влиянието на обикновения оксалат от храната върху количеството оксалати, които накрая се оказват в урината, изглежда малко. Дори и една масивна доза от оксалати обикновено води само до относително леко повишаване на количеството, което достига до урината. 25-кратно увеличение на консумацията на оксалати дори не удвоява концентрацията на оксалати, които преминават през бъбреците ви, така че по-скоро това се определя от гените, отколкото от диетата. Но все пак, докато не получите първия си камък, как ще знаете дали сте супер абсорбатор или не? Безопасно ли е просто като цяло да избягваме плодовете и зеленчуците с по-високо съдържание на оксалати? Хората, които ядат повече плодове и зеленчуци, може в действителност да имат по-малко камъни в бъбреците. Когато изследователите тествали и премахнали плодовете и зеленчуците от диетата на хората, рискът от камъни в бъбреците се повишил.
Премахването на плодовете и зеленчуците може и да намали нивата на оксалатите от храната, но тялото си произвежда свои собствени оксалати като отпадъчен продукт, които ще е по-трудно да изчистите, без алкализиращите ефекти на плодовете и зеленчуците върху рН-то на урината ви. Това може да помогне и да се обясни защо хората, които се хранят с повече растителна храна, имат по-малко камъни в бъбреците, но също така може и да се дължи на намаляването на приема на животински протеини, което може да има киселиннообразуващ ефект в бъбреците. Знаем това от около 40 години. Само една консерва от любимата ви риба тон всеки ден може да увеличи риска от образуване на камъни с 250% и дори самото намаляване на животински протеини може да помогне за намаляване на риска от камъни в бъбреците наполовина.
Със сигурност има някакво количество прием на оксалат, което може да постави хората в риск независимо от всичко. Има няколко редки случаи, в които се съобщава за хора, пиещи зелени сокове и смутита, които се сдобили с оксалатни камъни в бъбреците, въпреки че повечето имали и смекчаващи обстоятелства. Този случай описва жена, чиито бъбреци спрели да работят след 10-дневно пречистване на сокове, което включвало по две чаши спанак на ден.
По принцип не бихме очаквали, че една или две чаши спанак ще причинят такава сериозна реакция, но тя имала и два утежняващи обстоятелствата фактори. Жената претърпяла операция за поставяне на стомашен байпас, която може да увеличи абсорбцията на оксалати, и история на продължителна употреба на антибиотици. Има всъщност една полезна бактерия, което е добре да имаме в дебелото си черво, наречена оксалобактер, която яде оксалати за закуска, оставяйки дори по-малко за нас, за да усвоим, но тя може и да се заличи чрез дългосрочно широкоспектърно използване на антибиотици.
Все още вероятно не би се превърнало в проблем обаче, ако тя беше използвала нещо друго, различно от спанак, зеленолистни от цвекло или швейцарска салата – триото на високооксалатните зеленолистни. Кейлът има стотици пъти по-малко оксалати от спанака. Тя ще трябва да си прави на сок още 650 чаши кейл на ден, за да получи сравнима доза, така че през тези 10 дни, повече от 6000 чаши кейл. Но дали трите високо оксалатни зеленолистни са проблем само при хората с допълнително влошаващи обстоятелства или кои са още хората с висок риск? Ами ако готвите зеленолистните? Колко много е твърде много? Ще отговорим на тези въпроси в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/oxalates-in-spinach-and-kidney-stones-should-we-be-concerned
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Кой вид тиксо е най-добър за премахване на брадавици?

През 1978 г. е описан нов подход за лечение на брадавици, пълен с убедителни снимки на преди и след. Какъв бил той? Прилагане на залепваща лента. Това било изследвано в едно проучване, сравняващо тиксото с криотерапията и довело до огромен успех.
Сега, въпреки че това било рандомизирано, контролирано проучване, това не е двойно тайно проучване. Пациентите от групата на тиксото били инструктирани да премахват всички лепенки преди посещението си обратно при лекаря, така че медицинските сестри, които преглеждали промени в брадавиците, да не са предубедени по един или друг начин. Но не забравяйте, криотерапията може да причини зачервяване, обезцветяване на кожата, рани и мехури, така че сестрите може и да са имали някаква идея кое дете в коя група е било и може би това ги е предубедило. Така че, в идеалния случай ще имаме двойно тайно, рандомизирано контролирано проучване върху тиксото за лечение на често срещаните брадавици, а ето го и него.
Вижте това: ето как са маскирали тиксото, така че никой не е знаел в коя група е бил. Използвали прозрачно тиксо, прилагано от долната част на молескин, което представлява прозрачна залепваща лента, а контролната група получила само молескина, без залепващата лента отдолу. И така, отвън и двете лечения изглеждали еднакви, но половината от брадавиците били изложени и на влиянието на тиксото, а другата половина – не. Така че, ако имаше нещо специално в залепващата лента, групата на тиксото ще триумфира, а групата само с молескина ще се провали. Ако няма нищо особено около тиксото и забележителният успех на другото проучване е просто благодарение на покриване на брадавицата с каквото и да е лепкаво, то тогава и двете групи ще триумфират. Но вместо това и двете групи се провалили. Нито една не се справила по-добре от плацебо групата.
Първото двойно тайно контролирано проучване за действието на тиксото върху брадавиците се проваля и не успява да излекува брадавиците при възрастни. Хм, може би в това е проблемът? Участниците в първоначалното проучване върху тиксото били предимно деца, средно на 9-годишна възраст, докато в това проучване средната възраст била 54 години и да, брадавиците при по-младите могат да бъдат по-податливи на лечение. Така че възможно ли е причината, поради която тиксото подействало в първото проучване, но не и във второто, да е защото тиксото действа само при деца, но не и при възрастни? Е, трябва да повторим същото това проучване, но този път с деца.
Около 100 ученици били разделени на групи, като едните прилагали тиксо към брадавицата, а другите – царевична превръзка като плацебо, така че и двете групи имали нещо, но само една от тях прилагала тиксо върху брадавиците. Използвали една и съща лента, за да не ги разпознаят, а и така изглежда по-добре. Шест седмици по-късно тиксото се провалило.
И това е мястото, на което медицинската общност се отказала. Ако погледнете последните отзиви върху това дали е по-добре брадавиците да се изгарят, замразяват или да се лепят с тиксо, те отхвърлят тиксото като напълно неефективно, което е напълно разбираемо. Без значение колко добри са някои първоначални резултати, ако изследвате едно и също нещо, но с по-голямо, по-добро проучване и не можете да повторите резултатите, то тогава трябва да приемете, че първото проучване е било просто случайност.
Но дали наистина са проучили същото нещо? Може би „възрастните“ не е оперативната дума тук, а вместо това е „прозрачност“. Прозрачното тиксо не е тиксо. Оказва се, че прозрачното тиксо и молескина и двете съдържат лепило на акрилна основа, докато стандартното сребърно тиксо съдържа напълно различно лепило на каучукова основа. Вероятно успехът на традиционното тиксо е свързан с лепилото, което влиза в пряк контакт с брадавицата по време на лечението. Всъщност, дори още по-вероятно след като двете проучвания с прозрачното тиксо излизат наяве, и показват, че наистина изглежда има нещо уникално в тиксото и това не е само случайно – самото покриване на мястото не действа. И наистина, най-новото допълнение към доказателствата установява тези подобни 80% към 60% тиксото надделява над криотерапията, използвайки истинско тиксо, но в този случай са го залепили допълнително със силно лепило, така че тиксото да се залепи по-добре.
В заключение, колкото и странно да звучи, тиксото е правдоподобно и често ефективно лечение на брадавици.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/which-type-of-duct-tape-is-best-for-wart-removal
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Как да предотвратим появата на токсоплазмоза?

Мозъчният паразит, токсоплазмоза, „е отговорен за значителен брой заболявания и случаи на смърт в САЩ.“ Това е втората водеща причина на случаи на смърт, свързани с хранително натравяне в САЩ, след салмонела. Тя може да премине през плацентата, така че може да бъде особено опустошителна по време на бременност, което да доведе до спонтанни аборти, слепота или забавяне в развитието. Тя може също така да увреди когнитивната функция при възрастните, също, което обяснява защо тези, които са били заразени, изглежда са изложени на повишен риск от пътнотранспортни произшествия. Множеството доказателства показват, че хроничните инфекции с „токсоплазмоза“ „вероятно са свързани с определени психични разстройства“ – това може дори да увеличи риска от развитие на левкемия. Добре, добре, как може да се предотврати?
Ами, паразитът може да навлезе в мускулите; така че, от гледна точка на животинските продукти, хората могат да се заразят чрез консумация на месо, но при животно, което не служи за храна, както е котката, човек се заразява чрез контакт с изпражненията. За щастие, при котките „опасността от инфекция съществува само когато животно разпространява активно [паразита.]“ Котките го получават, когато ядат заразени гризачи; и така, котките, които се държат на закрито, които не ловуват и не се хранят със сурово месо, не би трябвало да представляват заплаха. Въпреки че, ако дивите котки превърнат кварталната площадка с пясъчник в кофа за отпадъци, това би могло да е проблем. 6% от бездомните котки или тези с достъп до открито пространство, могат да бъдат активно заразени по всяко едно време. Те обаче са заразни само за няколко седмици; така че, ако осиновите една котка от приют, би трябвало да е безопасно, стига тя да не се е заразила току-що.
Много жени са чували за връзката с котката, но може и да не знаят толкова за риска от инфекция, причинена от хранително натравяне. „Само [около една трета] може би са на ясно, че [токсоплазмозата] може да се открие в сурово или не добре сготвено месо. Въпреки това, голям процент от жените посочват, че… [се опитват да] практикуват добра [хигиена]… като например да измиват ръцете си след обработка на сурово месо, градинарство [където котките могат да изхвърлят изпражненията си,] или да сменят тоалетната на котката.“
Кой е най-рискованият вид месо? „Едрият рогат добитък не се счита за важен гостоприемник на [паразита;]“, по-скоро това са прасетата и домашните птици, както и овцете и козите. Разпространението на инфекцията сред прасетата, отглеждани във фермите, варира от 0 до над 90%, макар по ирония на съдбата, вероятността от инфекция с токсоплазмоза при био месото може да бъде по-голяма, защото животните имат достъп на открито.
Колко хора обаче оставят свинското и пилешкото месо сурови при готвене? Изненадващо, един на всеки трима американци не сготвя напълно месото, що се отнася до това то да достигне необходимата температура за избиване на патогените, а едно-единствено парче шунка може накрая да се окаже с над хиляда паразити на едно парче.
Текущата проверка на месото в кланицата не може да ги открие. Има тестове, които можете да си направите, но няма общо широко разпространено изследване. Рискът от една-единствена порция месо обаче е много малък. Средната вероятност за инфекция на една порция агнешко месо, например, се оценява на 1 към 67 000. Причината, поради която има 16 пъти повече случаи, приписвани на свинското месо, не е, защото свинете са по-заразени; в САЩ ние просто ядем много повече свински котлети, отколкото агнешки котлети.
Има ли нещо, което можем да направим, ако сме един от приблизително един от всеки четирима американци, които вече са заразени? Ами, един от проблемите с това да имаме тези паразити в мозъка, е ускореното когнитивно увреждане с напредване на възрастта. Това проучване оценява възрастните хора всяка година в продължение на пет години, и изпълнителната функция на тези, които имат положителен резултат при изследване на токсоплазмоза, изглежда се влошава по-бързо с времето, както и мярката за цялостния им психически статус.
Друго нещо, което е свързано с когнитивния упадък, са намалените нива на фолат, а двете неща може и да са свързани, тъй като последните доказателства предполагат, че токсоплазмозата може да извлича фолат директно от нашите нервни клетки, извличайки по този начин фолата от мозъка ни. Така че, освен производството на допамин, заради което си мислим, че токсоплазмозата увеличава риска от шизофрения, паразитът може да изсмуква фолиева киселина от нашия мозък. Но достатъчно ли, за да повлияе върху когнитивната ни функция? Може би да. Ето мярката за когнитивна функция в различни концентрации на фолиева киселина. Сред тези, които не са заразени, изглежда няма значение дали имат много или малко фолат. Очевидно така или иначе имат достатъчно. Но тези, които са заразени, имат по-лоши резултати при по-ниски нива (по-високо е по-лошо при този тест). Същото е и с витамин В12. Така че е важно да си набавяме достатъчно В12 и фолат. За В12 официалната препоръка е всички хора на възраст над 50 години да започнат да приемат витамин В12 под формата на добавка или да ядат храни, обогатени с витамин В12 всеки ден. И всеки на растителна диета трябва да приеме този съвет, независимо от възрастта. А фолатът се съдържа в бобовите и зеленолистните. И така, следвайки дневните ми препоръки, това ще ви набави повече от достатъчно, защото, например, половин чаша сварена леща ви дава половината дневна доза, както и три четвърти чаша сварен спанак.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-to-prevent-toxoplasmosis
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Дълготрайните ефекти от мозъчната инфекция, причинена от токсоплазмозата

От всички хранителни заболявания, паразитът в мозъка, наречен токсоплазмоза, се класира като четвъртата водеща причина за прием в болница и втората водеща причина за смърт в САЩ. Почти една четвърт от хората вече са заразени, един от всеки трима, до навършване на 50-годишна възраст. Въпреки че може и да си останем с това нещо в мозъка до живот, нашата имунна система е толкова добра в това да го държи настрана при повечето здрави хора, то никога няма да може да си помръдне грозната глава – или поне не на открито. „Сега проучванията са разкрили връзка между [инфекцията с токсоплазмоза] и наличието на различни психични разстройства при хората“ – шизофрения, биполярно разстройство, самоубийство, самонараняване и увреждане на паметта, когато остареем. Как би могъл един малък паразит да промени нашето поведение?
Говорих за вируса на бяс и как той се предава чрез слюнката като специфично насочва вниманието си към емоционалния център на мозъка, за да накара животните да изпаднат в ярост, за да започнат ефективно да хапят други животни и да предадат вируса; или известната гъбичка в мозъка на мравката зомби, която напълно превзема животното. Това са примери за така наречената паразитна манипулация, при която паразитът манипулира домакина си, за да „[подобри] собственото си предаване чрез промяна на поведението на домакина.“ Токсоплазмозата е може би един от най-убедителните примери за манипулативен паразит при по-висши животни, като нас.
Тъй като паразитът процъфтява при котки, хронично инфектираните гризачи вече не реагират на котешката миризма със страх и наистина, физическата реакция е превърната в привличане. Мишките биват привлечени към миризмата на котките, поднасяйки паразита на сребърен поднос. Паразитът манипулира мозъка на гризачите, за да обърне вроденото им отвращение към котките към „самоубийствено“ „фатално привличане“. Мишките се привличат към котешката урина и такова фатално привличане изглежда специфично точно към котките. Те не са привлечени към урината като цяло. Остават безразлични към заешката урина и продължават да отбягват урината на други хищници. Така че, от една страна, паразитната манипулация изглежда изключително специфична, но паразитът не просто иска мишката да търси котката, но и тя да бъде изядена. И така, има ги и тези общи ефекти също: нарушена моторна функция, по-бавно време на реакция, памет и координация. И така, когато котката напада, паразитът се опитва да се подсигури, че мишката няма да избяга. Същото е както когато калифорнийските морски видри получават токсоплазмоза, за тях е по-вероятно да бъдат изядени от акула. Не че паразитът иска да влезе в акулата – това може да е просто остатъчен продукт от общите когнитивни дефицити, който е толкова полезен за паразита и в други контексти.
Същото е когато хората получават токсоплазмоза, започваме да харесваме миризмата на котешка урина повече. Това не е ли чалнато? Паразитът знае кои точно струни да издърпа. Но именно по-общите ефекти са това, за което сме загрижени. Не трябва да се притесняваме за новооткритото си привличане, тъй като урината на саблезъбия тигър ще доведе до това той да ни изяде, но с нашето време за реакция – това може да е проблем. Това може да е причината, поради която многобройните изследвания показват повече трафик и произшествия на работното място сред хронично заразените. Но причината може и да не е само забавеното ни време за реакция. Паразитът изглежда също влияе и върху фините промени в поведението, като промени в характера, които ни карат да поемаме рискове. Това е чудесно за паразита в играта на котка и мишка, но не толкова, ако караме кола или се чудим дали да изпием още едно питие. Може би една от причините, поради които хората с този паразит в мозъка претърпяват толкова автомобилни катастрофи, е, че това може да накара хората да се въвлекат в по-рисково поведение, като например прекомерна консумация на алкохол.
Обикновено гледаме на маларията като на най-големия паразит убиец на човечеството. Обаче, когато вземем предвид стотиците хиляди смъртни случаи, които се дължат на увеличената вероятност от пътнотранспортни произшествия, трудови злополуки, самоубийства и евентуално други странични ефекти от инфекцията, може би тази предполагаема „асимптоматична“ латентна токсоплазмена инфекция, която заразява един на всеки четирима американци, би могла лесно да надмине маларията. Преди да преминем към това как да предотвратим и лекуваме това проклето нещо, какви биха могли да бъдат тези други странични ефекти?
Как точно токсоплазмозата манипулира поведението ни? Една следа, която получихме преди десетилетия, е повишаването на нивата на допамина в мозъка. Може да се види нагледно в съд на Петри на заразена мозъчна тъкан. Оказва се, че тези паразити действително имат ензим, който произвежда допамин от нулата, който след това се освобождава в околната мозъчна тъкан. Защо това трябва да ни притеснява? Защото повишените нива на допамина са характеристика на шизофренията. Ето как действат почти всички съвременни антипсихотични лекарства, като се опитват да свалят допамина – или чрез инхибиране на допаминовите рецептори или чрез намаляване на нивата на допамина в мозъка.
И така, възможно ли е повишеното натрупване и освобождаване на допамин, наблюдавано по време на инфекция с токсоплазмоза, да увеличи риска от шизофрения? Е, това би трябвало да се разбере лесно. Искам да кажа, има ли сред шизофрениците повишено разпространение на инфекцията? Повишеното разпространение на токсоплазмоза при шизофреници е доказано от поне 50 проучвания.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/long-term-effects-of-toxoplasmosis-brain-infection
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев