Отговорът на индустрията към думите: Растения, не лекарства

Това е известното проучване, което повлече толкова много хора по погрешния път. Хиляди мъже, проследени за 19 години, и се оказва, че има значителен спад в риска от рак на белите дробове за пушачи, които приемат все повече и повече бета каротин от храната си, което е изчислено, като се прибавя с колко плодове, зеленчуци и супа са се хранили. И така, започнали ли са да дават на пушачите плодове, зеленчуци и супа? Не, дали им хапчета с бета каротин.
И тези, които приемали хапчетата, получавали повече рак на белите дробове, отколкото тези без хапчетата, както и повече смъртни случаи от рак на белите дробове, сърдечно заболяване, инсулт и като цяло по-малка продължителност на живота. Това обаче не ги спряло от това да се опитват отново и отново, обаче. Още шест проучвания извършени и хапчетата с бета каротин продължили да увеличават смъртността. Още двадесет проучвания, в които давали бета каротин и други добавки с антиоксиданти, значително увеличаване на смъртността.
Очевидното заключение е, че изолираните нутриенти са лекарства, но не проучени или регулирани като лекарства, а може би трябва. Към храната, от друга страна, трябва да се отнасяме по друг начин, да имаме предвид идеята за синергия на храната. Цялата храна е по-голяма от сумата на нейните части.
Да, ниските нива на бета каротин в кръвта повишават риска от смърт от сърдечно заболяване, но това реално казва, че недостатъчният прием на моркови, тиква, зеленолистни и кейл повишава риска от смърт от сърдечно заболяване, или тук, в САЩ, наличие на дефицит на моркови, спанак и сладки картофи.
Да, колкото повече каротеноиди имаме в кръвта си, толкова по-здрави ще сме, но въпреки че безскрупулните търговци може да използват това, за да продават хранителни добавки, отговорните учени и производителите на храни трябва да подчертаят употребата на храни и цели хранителни продукти за подобрение на концентрацията на каротеноиди в кръвта.
Можем да видим сега, че приемането на добавки с бета каротин е погрешен начин за предотвратяване на рак. Вместо това изследователите може би трябва да се опитат да определят кои храни действат най-добре и след това да изследват плодовете и зеленчуците в рандомизирани контролирани проучвания.
„Науката“ има тенденция за редукционизъм, търсейки несвързани причини и следствия. Трудно е проучванията върху храната да минат през проверки от рецензенти, освен ако те не разделят храната, което в нашия случай няма да има смисъл. Ключът е да се окуражат потребителите да увеличат общото количество на 9 до 13 порции плодове и зеленчуци всеки ден.
През последните 30 години сме свидетели на огромно количество доказателства относно важността на растителните храни за превенция или намаляване на риска от хронични заболявания. Но въпреки широко разпространените програми за обществена информация за това как да се храним здравословно, изключително трудно е да накараме хората да променят храненето си. Ето защо едно предполагаемо решение е да се добавят здравословните фитонутриенти, които липсват от много удобни за консумация храни. Като добавим повече плодове и зеленчуци? Не, глупачета, като добавим ГМО фитонутриенти в бързите храни.
Хората ядат кетчуп, не кейл, на кой са му притрябвали зеленолистни, когато можем да направим ГМО домати с високо съдържание на фолат? Защо да купуваме горски плодове, когато можем да направим лилави домати, като свържем два гена от цветето кученце и да създадем трансгенни домати? Вместо соеви бургери, можем да хапваме соеви гени в кетчупа на бургерите си. А чували ли сте за гроздовидни домати? Какво ще кажете за истински гроздови домати? Хапчетата са по-печеливши от растенията. Но когато хапчетата не действат, индустрията ще се опита да патентова самата продукция.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/industry-response-to-plants-not-pills
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Трябва ли да си правим колоноскопия от 50-годишна възраст натам?

Въпреки че колоноскопиите могат да причинят сериозни вреди при около 1 на всеки 350 случаи, сигмоидоскопиите, които са с по-къси и по-малки тръбички, имат десет пъти по-малко усложнения. Но дали сигмоидоскопиите са по-ефективни? Дали общото съотношение риск-полза е по-добро? Не знаем, тъй като нямаме никакви рандомизирани контролирани проучвания с колоноскопии и няма да имаме поне до средата на 20-те години на 21 век. И така, какво трябва да направим междувременно?
Работната група за превантивни услуги на САЩ, официалният орган за насоки за превенция, счита колоноскопиите просто за една от трите приемливи стратегии за скрининг на рак. Започвайки на 50-годишна възраст, ние трябва или да си изследваме изпражненията за скрита кръв всяка година, без тръбички; или да правим сигмоидоскопия на всеки 5 години, заедно с изследване на изпражнения на всеки 3; или колоноскопия на всеки 10 години. А по отношение на виртуалните колоноскопии или новото изследване на ДНК от изпражненията, няма достатъчно доказателства, които да препоръчват което и да е от тези.
Въпреки че се препоръчва рутинен скрининг на 75-годишна възраст, ако приемем, че сте имали отрицателен тест за 25 години след навършване на 50-годишна възраст. Ако сте на 75 и никога не сте си правили скрининг, вероятно е добра идея поне един да направите на 80 години.
Ако има три приемливи стратегии за скрининг, какво може човек да реши какво да прави? Препоръчват пациентите да работят с лекаря си при избора на метод, след като са се запознали с рисковете и ползите на всеки от тях. За да могат пациентите да участват в процеса на вземане на решения, обаче, те трябва да получат информацията. Степента, до която здравните служители дават необходимата информация, не беше известна до публикуването на това проучване. Записали посещения в клиниката, търсейки деветте елемента на информирано вземане на решение: дискутиране на ролята на пациента във вземането на решения, какъв вид решения трябва да се вземат, какви са алтернативите, какви са ползите и недостатъците на всяка опция, несигурностите, уверяване, че пациентът разбира своите опции и най-накрая да го попитаме какво предпочита? Това е ролята на добрия лекар. Това е вашето тяло; това е вашето информирано решение.
Колко от тези 9 важни елемента на информирано вземане на решенията са комуникирани на пациентите, когато станало въпрос за скрининг за рак на дебелото черво? Осмелявате ли се да познаете? При повечето пациенти: нула. Средният брой, за който става въпрос? Един от всеки девет. Както пише в една статия от журнала на Американската медицинска асоциация: „Има твърде много вероятности и несигурности, които трябва да обмислят пациентите и твърде малко време за лекарите да дискутират с пациентите си.“ И така, лекарите накрая просто решават вместо пациентите и какво избират? Най-често, както е в това запитване с хиляда лекари, те препоръчват колоноскопия. Защо? Други развити страни най-често използват тестовете на фекалии, FOBT, като само някои препоръчват колоноскопии или сигмоидоскопии. Това може би е, защото повечето лекари в света не получават пари на процедура. Както казва един американски гастроентеролог, „Колоноскопията е гъската, която снася златното яйце.“
Една разобличаваща статия в Ню Йорк Таймс заключава, че причината лекарите да трупат толкова много пари, е не толкова първокласното обслужване на пациенти, а по-скоро бизнес плановете, максимизиране на печалбите и лобирането, маркетинга и борбата за влияние. Кой определя цените за процедурите? Американската медицинска асоциация, главното лоби на лекарите. Те определят цените. Нищо чудно, че гастроентеролозите печелят по почти половин милион долара годишно.
А Американската асоциация на гастроентеролозите иска да продължава така. По отношение на тези разкрития, президентът на Асоциацията предупреждава, че гастроентерологията е под нападение. Скринингът за рак на дебелото черво и превенцията може да се намали като обем и да се спре. Но те имат съвети за това как да успеете в наближаващия кошмарен свят на счетоводство и прозрачност.
Защо обаче личните лекари също препоръчват колоноскопии? Защото много лекари получават така наречените финансови рушвети за препоръка на процедура. Изучавайте поведението на лекарите преди и след като започнали да печелят от своите препоръки, е изчислено, че лекарите правят почти един милион повече препоръки всяка година, отколкото биха правили, ако нямаха лична печалба за това.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/should-we-all-get-colonoscopies-starting-at-age-50
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Какво да приемаме преди колоноскопия?

Лютивата мента е описана официално от бял човек чак през 1696 г., но вероятно сме я използвали в продължение на поне няколко хиляди години. Ментата след вечеря се използва, за да намали гастроколичния рефлекс, подтикът за изхождане след хранене. Опъването на нервите в стомаха предизвиква спазми в дебелото черво, което е логично, нашето тяло прави път за повече храна, която слиза по тръбата. Това, което прави ментата, е да отпусне мускулите на дебелото черво.
Ако вземете кръгли ленти от човешкото дебело черво, премахнати по време на операция, и просто ги положите върху една маса, те спонтанно ще контрахират от само себе си около три пъти в минута. Не е ли това странно? Но ако накапете все повече и повече ментол от лютива мента върху тях, контракциите все още ще се случват, но няма да са толкова силни. Ами, ако ментата може да отпуска дебелото черво и да намалява спазмите, може ли да е полезна и по време на колоноскопия, както е предположено за първи път преди около 30 години. Вижте, спазмите на дебелото черво могат да попречат на прогреса на тръбичката и да причиняват дискомфорт при пациента. И така, опитали се да напръскат малко масло от лютива мента на върха и във всеки един случай спазмите се успокоили в рамките на 30 секунди. 30 секунди е дълго време, обаче, когато имате това усещане вътре в себе си. И така, следващата иновация би била просто да се използва ръчна помпа, която да наводни цялото дебело черво с разтвор с масло от лютива мента преди колоноскопия. Една проста, безопасна и удобна алтернатива пред инжектирането на лекарство против спазми, което може да има голям набор странични ефекти. Докато поставянето на ментов разтвор – оцветено в синьо на тази картина – в рамките на 20 секунди спазмите на дебелото черво се успокоили.
Подобни резултати били получени с горна ендоскопия, действа по-добре, по-бързо и по-безопасно от лекарството, а също и при смесване с клизми с барий. Но не е ли по-лесно просто да приемаме малко масло от лютива мента през устата вместо да го мажем до ректума? Предварителен прием на медикамент с масло от лютива мента в колоноскопия. Само приемането на няколко капсули с масло от лютива мента четири часа преди процедурата ускорили целия процес и увеличили удовлетворението както на лекаря, така и на пациента, защото намаляването на спазмите намалява и болката и дискомфорта и прави мащаба по-лесен за вкарване и изкарване.
Болката и дискомфортът не са единствените пречки, обаче, за подлагане на колоноскопия от хората. Дори и ако маслото от лютива мента прави нещата толкова лесни, все още я има ужасната процедура за подготовка на червата, при която трябва да изпиете литри от мощен течен лаксатив преди процедурата, за да се изчистите напълно. И освен болката, има и често страх от усложнения и усещане на срам и уязвимост.
Сериозните усложнения се появяват при около 1 на всяка 350 колоноскопии, включително перфорации и кървене до смърт. Перфорациите се появяват, когато върхът на тръбичката прободе стената на дебелото черво или защото дебелото черво е било прекалено много надуто – трябва да напомпат въздух, така че да разглеждат наоколо – или когато се опитват да спрат някакво кървене, причинено примерно от биопсия, което, в много редки случаи, може да предизвика някакъв остатъчен газ и да доведе то експлодиране на дебелото черво на хирургичната маса.
Смърт от колоноскопия е рядко срещана, само при около 1 на всеки хиляда процедури, но с около 15 милиона колоноскопии годишно в САЩ, колоноскопиите убиват хиляди американци всяка година, което повдига въпроса: дали ползите надхвърлят рисковете? Ще разгледаме това в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/what-to-take-before-a-colonoscopy
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Безопасни ли са добавките с калций?

В кратките 12 години, властите са преминали от мнението, че широката употреба на добавки с калций може би е необходима за защита на костите ни до „Не приемайте добавка.“ Какво се случи? Всичко започва с едно проучване от 2008 г. в Нова Зеландия. Краткосрочните проучвания показват, че приемът на калций като добавка може да понижи кръвното налягане с около една единица, въпреки че ефектът изглежда преходен и изчезва след няколко месеца, но е по-добре от нищо. А излишното количество калций в червата може да причини неусвояване на мазнините чрез образуване на сапунена мазнина, което намалява усвояването на наситените мазнини и увеличава съдържанието на наситени мазнини в изпражненията. И наистина, ако изядете няколко бонбонки Tums заедно с половин кофа пиле от KFC, над два пъти повече мазнина ще има в изпражненията ви. А с усвояването на по-малко наситени мазнини в тялото, холестеролът ви може да намалее. Така че, изследователите в Нова Зеландия очаквали да понижат процента сърдечни удари като дават на жените калций под формата на добавка. И за тяхна изненада изглежда имало повече сърдечни удари в групата с добавка калций.
Дали това е само фалшива новина? Всички очи се обърнали към Инициатива за здравето на жените, най-голямото и най-дълго рандомизирано контролирано проучване за калций под формата на добавка. Името може да ви звучи познати. Това е проучването, което откри колко опасна е терапията за заместване на хормони. Дали ще направи същото и с добавките с калций? Инициатива за здравето на жените не съобщава за никакви странични ефекти. По-голямата част от участниците обаче вече са приемали добавки с калций преди да започне проучването, така че ефективно то сравнявало само високи дози към ниски дози добавка на калций, не добавки на калций към никакви добавки на калций. Ами ако се върнем назад и просто видим какво се случва с жените, които започнали без калций и после били поставени в групата с добавка? Тези, които започнали да приемат добавка калций, имали значително повече сърдечни удари или инсулти. Така, високи или ниски дози, всяка добавка на калций изглежда увеличава риска от сърдечно-съдово заболяване.
И така, изследователите отново започнали да ровят в други данни от проучвания върху процента сърдечни удари и инсулти при жени, приемащи добавка калций, с или без добавен витамин D, и потвърдили опасността. И повечето от проучванията върху населението са съгласни: потребителите на добавки с калций обикновено имат по-високи нива на сърдечно заболяване, инсулт и смърт.
Индустрията за добавки не била щастлива, обвинявайки изследователите, че разчитат отчасти на лично докладвани данни – те просто попитали дали хората имат сърдечни удари или не, вместо да го верифицират. И наистина, дългосрочният прием на калций причинява всякакви видове стомашно-чревни състояния, включително два пъти по-голям риск от прием в болница с остри симптоми, които могат да бъдат объркани със сърдечен удар. Но не, повишеният риск се забелязва постоянно при различни проучвания, независимо дали сърдечните удари са проверени или не.
Добре, но защо добавките на калций увеличават риска от сърдечен удар, но не и калцият, който се набавя от храната? Може би защото, когато приемате хапчета с калций, получавате скок на калция в кръвта, който няма как да получите, когато приемате храни, богати на калций. В рамките на няколко часа след прием на калций, нивата на калций в кръвта се изстрелват и могат да останат високи до осем часа. Това очевидно произвежда така нареченото хиперкоагулируема състояние – кръвта ви се сгъстява по-лесно – което може да увеличи риска от съсиреци в сърцето и мозъка. И наистина, по-високите нива на калций в кръвта са свързани с по-висок процент сърдечни удари и инсулти. Така че механизмът може да бъде, че добавките с калций водят до неестествено големи, бързи и продължителни нива в кръвта, което може да има разнообразие от потенциално проблематични ефекти.
Добавките с калций са широко приемани въз основа на това, че те са естествен и затова безопасен начин за предотвратяване на остеопорозни фрактури. Но едва сега става ясно, че приемът на калций в една или две ежедневни дози не е естествено, защото не произвежда същите метаболитни ефекти, както калция в храната – така, както природата го е създала. Освен това има все повече и по-убедителни доказателства, че добавката с калций може и да не е безопасна. Ето защо повечето организации, които дават съвети относно здравето на костите, сега препоръчват хората да приемат необходимото количество калций за предпочитане от храната си, а не от добавки. Но ако не можем да го достигнем само от храната, дали ползите за костите надхвърлят рисковете за сърцето? Ще разберем в следващото видео.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/are-calcium-supplements-safe
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев

Колко рак причиняват колбасите?

Колко години живот са пропилени за потенциално предотвратимите случаи на рак? Всяка година над пет милиона очаквани години живот са изгубени поради рак на белите дробове, рак на гърдата и рак на дебелото черво. Ето защо, идентифицирането и подобрението на стратегии за превенция на рака остава приоритет, особено след като не повече от 2% от всички случаи на рак се приписват на чисто генетични фактори. Останалите включват външни фактори, като например храната ни.
Най-подробното обобщение на доказателствата относно диетата и рака, които някога са били събирани, препоръчва да приемаме най-вече храни от растителен произход, за да предотвратим рака. Това означава да центрираме диетата си около растителни храни. Не само цели зърнени и бобови всеки ден, но на всяко хранене.
И когато става въпрос за храни, които могат да увеличат риска от рак, те са смели по сходен начин, за разлика от много други насоки за храненето, които просто играя на сигурно и съветват хората само „умерено“ да приемат вредни храни, като например да ядат по-малко сладки, насоките за рака не смилат думите, когато става въпрос за най-лошото от най-лошото. Например, не само да минимизираме приема си на сода; а да я избягваме като цяло. Не само да намалим бекона, шунката, хотдога, наденицата и колбасите, а да избягваме преработеното месо, точка, защото данните не показват ниво на безопасност, за което ясно може да се докаже, че не е свързано с риск.
Преработеното месо не само може да се счита за силен канцероген причиняващ рак на множество органи, но може и да увеличи риска от сърдечно заболяване и диабет. Червеното месо е вредно, но преработеното месо е най-вредно и това включва и бялото месо, като резени пилешко и пуешко месо. И така, с повече сърдечно заболяване, рак и диабет, не е изненада, че консумацията на преработено месо е свързана с повишен риск от смърт.
В Европа изчислили, че намаляването на консумацията на преработеното месо до по-малко от една четвърт хотдог на ден ще предотврати над 3% от всички смъртни случаи.
Това било второто най-голямо проспективно проучване върху храненето и рака, проучване с над 400 000 души. Най-голямото някога проучване, с 600 000, било проведено в САЩ, проучването на AARP. Те установили, че предотвратимата част е дори още по-висока, което предполага, например че 20% от смъртните случаи от сърдечно заболяване сред жените могат да се предотвратят, ако тези, които консумират най-много, намалят приема си на по-малко от половин лентичка бекон на ден.

Източник: https://nutritionfacts.org/video/how-much-cancer-does-lunch-meat-cause
Превод, корекция и обработка: Цветомира Енчева и Петър Енчев