В САЩ загубата на слух, свързана с възрастта, засяга около четвърт от хората на 60 години, над половината от тези на 70 и 80% от тези на 80. Над 95% от столетниците се оказва, че имат тежка загуба на слуха. Поради нарушената комуникация, това може да доведе до социална изолация, самота и депресия. Може дори да застраши живота на човек заради увеличаването на автомобилни катастрофи.
Какво можем да направим, за да предотвратим загубата на слух с напредване на възрастта? Смята се, че това е част от процеса на остаряване, но това си мислехме и за патологични състояния като високото кръвно налягане. По-голямата част от хората в крайна сметка развиват хипертония, също както и загуба на слуха; така че това би трябвало да е неизбежно последствие от остаряването, нали?
Но после се установява, че има хора в селските райони на Африка и Азия, които се хранят и живеят по-здравословно и нямат повишение в кръвното налягане с напредване на възрастта. Изглежда, че хипертонията е по-скоро избор на начин на живот, а не ефект от остаряването, а същото важи и за загубата на слуха.
Племето Мабаан, което живее в суданската пустиня, се оказва, че запазва слуха си до късна възраст. Други проучвания върху изолирани местни жители установяват, че излагането на съвременната цивилизация изглежда подкопава това предимство. Какво има в съвременния свят, което води до загуба на слуха с напредване на възрастта?
Загубата на слуха с възрастта е резултат от преждевременна смърт на сензорните клетки на косъмчетата във вътрешното ухо, които предават вибрациите към електрическите сигнали в мозъка. Веднъж след като са изгубени, те не порастват отново, така че превенцията е жизненоважна. Въпросът е какво ги убива?
Едно проучване с над 2 000 близнаци открива, че наследствеността на влошаването на слуха с възрастта е само 25%; така че по-голяма част от риска се дължи на негенетични фактори. Рисковите фактори включват излагане на силен шум, пушене и ототоксични (увреждащи ухото) лекарства. Излагането на шум рано в живота изглежда прави вътрешното ухо по-податливо на остаряване. Според проучвания върху животни излагането на ниски нива постоянен шум над 60 децибела също може да е вредно. Това не е установено при хората, но ако използвате машина за бял шум, за да заспите, няма да навреди, ако проверите дали е под 50.
Медикаменти, за които е известно, че са ототоксични, включват антибиотици аминогликозид (като стрептомицин, амикацин, неомицин и канамицин), които са сред най-високорисковите лекарства за токсичност на клетките. Но NSAIDS, противовъзпалителни медикаменти като аспирин, ибупрофен и напроксен, както и диуретиците (например фуроземид, продаван под името Лакикс) също са свързани с прогресивна загуба на слуха.
Ключът към запазване на слуха в напреднала възраст при племето Мабаан може би е храната им. Причината, поради която изследователи смятат, че храненето вероятно влияе на запазването на слуха им, е защото това влияе и на още нещо: липса на заболяване на коронарната артерия. Това, което убива повечето хора в индустриализирания свят, изглежда изобще не ги докосва. Кръвното им налягане е идеално през целия им живот, 110 на 70 на 70-годишна възраст, докато ние се сдобиваме с хипертония, надвишавайки 130/80 още от 40-годишна възраст. И нищо чудно – храната им е „почти без животински протеини“ и е центрирана около пълнозърнести храни. В допълнение към силния шум, атеросклерозното задръстване на малките кръвоносни съдове и храненето може би са скритата причина за загубата на слуха с напредване на възрастта в останалата част от света. Но няма как да знаем докато не изследваме, а това ще разгледаме в следващото видео, след като научим и за една добавка, за която е установено, че забавя процеса на загуба на слуха.
Повечето устойчиви промишлени замърсители, като например органохлорните пестициди, ДДТ и ПХБ, бяха забранени преди няколко десетилетия, а емисиите на диоксини имат стриктна регулация. Ние обаче продължаваме да се излагаме на тези химикали по няколко начина, като основния източник е замърсената храна, особено мазните животински продукти, като риба, месо и мляко. Когато ядем тези химикали, те се съхраняват основно в собствените ни мастни тъкани, където бавно изтичат към кръвта, но е по-добре в мазнините, отколкото в мозъка или други жизненоважни органи. Наличието на повече телесни мазнини може реално да играе предпазна роля чрез изолиране на токсините, но те могат да се върнат обратно, когато отслабваме. Отслабването увеличава концентрациите на потенциално токсични замърсители при затлъстели хора. От изучените 19 замърсители, всички се покачили, 15 от тях значително. Всяко проучване, което разглежда това, е установило повишени нива на токсичните замърсители, придружаващи отслабването, независимо дали то е резултат от диета или бариатрична операция: повишение между 14% и 388% при достатъчно голяма загуба на тегло. Колкото повече се отслабва, толкова по-високи са нивата на замърсителите, защото всички тези химикали, които се съхраняват в мазнините през всички тези години, излизат наяве. На теория притеснението е, че ако те се освободят в кръвта при по-бърза скорост отколкото се изчистят, нивата на тези съединения могат да станат токсични, причинявайки странични ефекти, като например потене, главоболие и гадене, но обратното се случва, когато пациенти с натравяне с ПХБ гладуват. През 1979 г. около 2000 души в Тайван били изложени при един индустриален инцидент, който довел до замърсяване на оризовото олио, а в резултат те се оказали с по-високо токсично натоварване на тялото отколкото дори хората, които консумират морска храна цял живот. Но след модифициран режим на гладуване всички 16 пациенти показали подобрение, а някои напълно се освободили от страданията си, но това било само след няколко дни на гладуване: така че няма как да са отслабнали твърде много. И не са измерили нивата на ПХБ преди и след; така че не е ясно дали да имали някакъв период на детокс, нито пък как влияе това на хора, които не са били сериозно натровени. Първоначалното повишение на нивата на замърсители през първата година от отслабването може в крайна сметка да се стабилизира или да падне. Вижте какво се случва в Биосфера 2, забележителен експеримент, създаде с напълно затворена екосистема, най-дългият период на хора в изолация в затворена среда. Но поради неуспех на реколтата се превръща в 2-годишен експеримент с ограничение на калориите. Всички отслабнали с около 11 кг за първите 6 месеца и не качили отново тегло, а въпреки че нивата на ПХБ и на един метаболит на ДДТ, известен като ДДЕ, първоначално се покачили, отново започнали да спадат, но този първоначален скок е бил доста голям. Това е една от причините, поради които здравните власти препоръчват жените да не се опитват да отслабват докато още кърмят. Например, ето една жена, чиито нива в кърмата скочили след като тя гладувала и отслабнала с около 9 кг. Понеже мазнините се придвижват към кърмата, секрецията на човешкото мляко е основен начин за елиминиране на тези замърсители от тялото на майката. Все пак кърменето е най-доброто за бебето, но можете да поддържате по-ниски нива като не правите прекомерни усилия, за да отслабнете преди да сте приключили окончателно с кърменето. Какво може да се направи, за да се подпомогне премахването на замърсителите при отслабване? Една от причините, поради които нивата на замърсителите при участниците в крайна сметка спаднали, е защото те са приемали храни, богати на фибри, плодове, зърнени, бобови, ядки и зеленчуци, а ние знаем, че фибрите могат да се свържат с тези замърсители и да ги изхвърлят от тялото. Така че, когато искате да отслабвате, консумацията на много пълнозърнести храни може да бъде важна за ускоряване на елиминирането на замърсителите, като същевременно, разбира се, ограничите животинските мазнини, включително риба, за да не натрупвате още. Ами ако ядем Pringles? Каква е интервенцията в храненето при това рандомизирано проучване за намаляване на тежестта на замърсителите в тялото Участниците били разделени на групи, като едните приемали Pringles без мазнини на ден, а другите – обикновен Pringles. Какво? Защо? Всичко започва с този невероятен доклад от един човек с тежко замърсяване с ПХБ, който успял да се отърве на 90%, като отслабнал, приемайки само картофен чипс с фалшивата мазнина олестра, която не се усвоява в организма и така изглежда, че издърпал замърсителите от кръвта си към изпражненията, за да ги изхвърли от тялото. Поне действа при мишки, като увеличава отделянето на хексахлоробензен 30 пъти и намалява нивата му в мозъка наполовина, но при хората спадът на ПХБ в кръвта с олестра Pringles не е статистически значим и по някаква причина нивата на LDL холестерола скочили с 28 единици в групата с олестра. И въпреки че олестрата и медикаменти като холестирамин могат да абсорбират замърсителите и да ги премахват от организма, те могат да доведат и до неусвояване на мастноразтворимите витамини. За да имаме максимална полза и да се освободим от замърсителите без да се освобождаваме от витамините, най-добрият избор е да приемаме храни, богати на фибри. Вместо олестра под формата на добавка с цел детокс на организма, защо просто да не опитаме да не замърсяваме организма си толкова много?
Четири от четири проучвания върху пикантните храни и смъртността установяват значително понижение на преждевременната смърт, както обясних в последното видео. Приемът на сладки чушки изглежда също помага, но в по-малка степен; така че може би има ползи от самото пикантно вещество капсаицин. Имам цяла секция за чилито в главата за изгарянето на мазнините от книгата „Можем без диети“: как лютият червен пипер може да противодейства на забавянето на метаболизма, което придружава отслабването и като бонус да ускори изгарянето на мазнини. Така че, може би ползите от отслабването са причина за ползите, свързани с по-малката смъртност? Очевидно не, тъй като има намаление на риска от смърт при консумацията на чили дори и след контролиране на индекса на телесната маса. Може би подправката се използва за заместител на солта? Всяко нещо, което намалява приема на натрий, може да подобри дълголетието, тъй като прекомерната консумация на сол е най-смъртоносният рисков фактор, най-лошото нещо в храненето на хората, водещо до смъртта на милиони всяка година. Не само че можете да използвате подправка за заместител на солта, но пикантният компонент всъщност прави храната по-солена отколкото е в действителност. Поръсването на малко червен пипер може да увеличи соления вкус; така че можете да постигнете същата соленост, но с по-малко сол. Ако подложим група хора на ПЕТ скенер, ще забележим разлика във вторичния им вкусов кортекс, тази част от мозъка, която е свързана с удоволствието от солените храни. Така че, можем да използваме лютите чушки, за да препрограмираме мозъка и да сме здрави. Наистина, хората, които предпочитат люто, приемат по-малко сол и имат по-добро кръвно налягане, като отново, това не зависи от ползите на лютите чушки, предпазващи от затлъстяване, въпреки че по-ниският риск от развиване на високо кръвно налягане сред хората с по-голям прием на люти чушки също е независим от приема на натрий; така че, може би има някакви други пътища, като например че лютото помага на бъбреците да изхвърлят повече сол, въпреки че доказателствата в подкрепа на това твърдение са извлечени от проучвания върху мишки; така че, кой знае. Обаче действа, приемът на пикантни храни или добавянето на люто към храната, като например поръсването с лют червен пипер или пикантен сос, представляват иновативна интервенция в начина на живот, която може да понижи както приема на сол, така и кръвното налягане. Ето някои примери за лют сос без добавена сол. Дори обикновеният табаско сос има доста ниско съдържание на натрий, но само оригиналният вкус. Някои от другите вкусове, като бъфало/хабанеро/чипотле, съдържат 5 пъти повече сол. Само защото всички проучвания върху пикантните храни и смъртността до днешна дата считат, че лютите чушки помагат да живеете по-дълго, не означава да излезете и да започнете да ядете чушка призрак, която е обявена в книгата на Гинес през 2007 г. за най-лютата чушка в света. Ето чушките, с които бихте могли да свикнете, а нивата се измерват в стотици хиляди единици за степен на люто Scoville. Някои видове хабанеро могат да бъдат 50 пъти по-люти от халапиньо чушките. За да стигнете до чушките призрак, обаче, трябва да преминете към милиони. Чушката призрак надмина хабанеро през 2007 г., но и самата тя беше засенчена от вида тринидадски скорпион през 2011 г., а после през 2013 г. големият шампион беше каролинската жътварка. Но дори и приемът само на една чушка призрак, както направил този беден човек като част от едно състезание, довел до такова необуздано повръщане, че той разкъсал хранопровода си, което е животозастрашаващ спешен случай. Единственото нещо, което е по-люто от жътварката, е спреят с чист черен пипер, който може да доведе до такова необуздано кашляне, че да си разкъсате белите дробове. Лютив спрей в очите изглежда е проблем, само ако не можете да го отмиете. Тази жена е била напръскана с лютив спрей и после са й завързали ръцете в клетка в продължение на 9 часа, като това изглежда е довело до трайни увреждания на зрението й. Най-доброто нещо, което можете да направите, ако се опитвате да помогнете на някого, който е бил напръскан в лицето, е да го успокоите, да се уверите, че диша нормално, да премахнете контактните им лещи колкото е възможно по-бързо и после обилно да измиете химикала от очите им. Наистина обилно измийте очите им с вода или физиологичен разтвор за цели 10-20 минути, което е дълго време за миене на очи. След като контактните лещи са отстранени, или още по-добре, не са били носени на място, където човек би могъл да бъде напръскан с черен пипер. Дори само излагането на контакт с пиперен газ в околната среда може да причини симптоми на сухото око, които да продължават седмици наред, дори и да не са ви напръскали директно в очите. По ирония на съдбата Конвенцията за химическите оръжия забранява употребата на тези средства за контрол на безредици по време на война; и въпреки това редовно се използват за потушаване на граждански протести. Най-сериозните наранявания на очите, обаче, са травми от изстреляни снаряди, съдържащи черен пипер, което води до съвета протестиращите да носят балистична защита на очите и медицинските центрове проактивно да настояват на политиците и участниците да вземат подходящи предпазни мерки. По отношение на това какво можете да направите при раздразнение от лютив спрей върху кожата, има недоказани твърдения, че бебешки шампоан би помогнал. Но все още няма публикувани научни проучвания, които да демонстрират ефективността му… досега. „Бебешки шампоан за облекчаване на дискомфорта от излагане на контакт със сълзотворен газ и лютив спрей: рандомизирано контролирано проучване.“ Полицаи новобранци получават напръскване по лицето с лютив спрей, после са разделени на групи, като едните го отмиват с вода, а другите – вода, смесена с малко бебешки шампоан Johnson & Johnson и… изобщо не подействало. Ами употребата на Маалокс, обезболяващ лидокаинов гел или мляко? Нищо не е по-добро от добрата стара вода. Обилно неутрализиране с вода е предпочитаният метод на контрол на болката след излагане на контакт с лютив спрей. Това беше сериозно отклонение от темата. В заключение, трябва ли всички да приемаме таблетки капсаицин и да подправяме храната си с лют сос? Ако обичате люто, давайте, но не мисля, че трябва да започнем да приемаме добавки докато нямаме рандомизирани контролирани проучвания, които да докажат, че има полза.
Зрението не е единственото сетиво, свързано с физическо привличане и предпочитания на партньор. Телесната миризма сигнализира разнообразие от информация по въпроси, като хранителни навици, хигиена, здраве и още. Въз основа на едно проучване със стотици студенти в колежа, мъжете оценили визията и миризмата еднакво важни за избиране на партньор, докато жените смятат миризмата на техния бъдещ партньор за най-важната променлива. С други думи, жените оценят телесната миризма като най-важна за привличането си, а не „външния вид“. И преди съм говорил за проблема с антиперспирантите, съдържащи алуминий. Какво можем да направим, за да ухаем по-добре? Клинични проучвания, които датират от 50-те години на 20-ти век, показват, че хлорофилът може да се използва за подобрение на телесната миризма. Това доведе до вълна от реклами на дезодоранти с хлорофил. Но както казва един учен, „поради неоснователните, фантастични и понякога напълно идиотски твърдения за хлорофила от рекламните търговци, купувачите и учените ще си останат скептични,“ и с прави. За да бъде ефективен като дезодорант, хлорофилът трябва да се приема вътрешно при дози, които далеч надвишават тези, които се съдържат в така наречените „ароматни“ дъвки и таблетки за смучене. Проучванията, които показват премахване на миризмата подмишниците, използват количеството от сорта на 100 мг на ден. С други думи, количеството хлорофил, което човек си набавя с около 1/3 връзка суров спанак. Така че, преди да си мажете алуминий по кожата, препоръчвам първо да опитате да се ароматизирате отвътре като приемате по една голяма салата всеки ден, защото това може да подобри миризмата на тялото по 2 начина, като ви осигури достатъчно хлорофил и подобри общото ви здраве. Заболяванията носят аромат. Някои болести водят до специфичен аромат, който се усеща при болните хора. Например, туберкулозата на гърлото ви кара да миришете на застояла бира, Коремният тиф ви кара да миришете на изпечен хляб, което не звучи чак толкова зле, а ако имате жълта треска, миришете на месарски магазин. Не става въпрос само за инфекциите. Не мислите ли, че еволюционно е полезно да можем да усетим мириса на първите признаци на възпаление – активирането на имунната система – за да стоим надалеч от хората преди те да станат заразоносители. Този екип изследователи инжектира на група хора ендотоксини, които представляват силно възпалителни компоненти със специфични бактериални клетъчни стени. Причиняват голям скок на вътрешното възпаление, но въпросът е: Можем ли да го подушим при хората? Само след няколко часа хората, изложени на ендотоксини, имат по-неприятна телесна миризма, в сравнение с тази, когато са изложени на плацебо: значително по-малко приятна миризма само за няколко часа. Освен това, колкото по-голямо е възпалението, толкова по-лоша е миризмата, което ни дава първото експериментално доказателство, че можем да помиришем възпалението при хората. И познайте къде се съдържат ендотоксините в хранителната верига? Там, където има бактерии: в месото. И те не се унищожават при готвене. Имам цяла поредица от видеа за това. Знаем, че месото води до възпаление. Означава ли това, че хората са по-миризливи? Няма как да знаем, докато не направим проверка. „Ефектът от консумацията на месо върху привлекателността на телесната миризма“. Не просто телесна миризма, а привлекателността на телесната миризма. Група мъже „донори на миризма“ били поставени на диета за 2 седмици, като едната диета включвала месо, а другата не. По време на последните 24 часа им поставили тампони на подмишниците, за да съберат телесната им миризма. След това изследователите имали нужда само от съдии, които да помиришат тампоните на всеки един мъж. И така, пресни проби директно от подмишниците, на по-малко от 1 час, били оценени за своята приятност, привлекателност, мъжественост и интензитет от 30 жени. Месец по-късно проучването е повторено със същите мъже, но при следване на другата диета. Използвали същите бедни жени за съдии. На мъжете платили 2000 в чешка валута за тяхното време и „евентуално неудобство, причинено от предписаната диета.“ Ами жените, които трябвало да миришат всички тези подмишници? На оценителките не платили нищо за тяхното участие, въпреки че те получили по един шоколад след втората сесия. И така, кой е имал най-приятната и привлекателна телесна миризма? Резултатите показват, че „миризмата на донорите при безмесна диета е оценена като значително по-привлекателна, по-приятна и по-малко наситена.“ Няма разлика при мъжествеността. Изследователите стигат до заключението, че месото има „негативно влияние върху възприемането на телесната миризма.“ С други думи, хората на растително хранене очевидно миришат значително по-приятно.
Това е последното видео от поредицата за йога с 6 части. Ако сте изпуснали някое видео, вижте връзките в описанието долу. Там ще откриете и връзка към уебинара, който проведох по темата, включващ и секция с въпроси. Въпреки че за определени здравословни проблеми не сме достигнали до момент, в който да кажем, че има добри научни доказателства за ползите от йога, на много пациенти изглежда им помага. Но не е ли това важното? Дори и в проучвания, които доказват някаква полза, причината е основно плацебо ефект, но това има ли значение? В крайна сметка тази статия потвърждава, че йога терапията никога не е имала странични ефекти. Но това не е вярно. Около 2000 наранявания, свързани с йога, са наблюдавани в спешното отделение всяка година от 2001 г. до 2014 г. Докладван е само 1 случай с фатален край в медицинската литература, но ако разгледате случая, едно 16-годишно момиче припада с разкъсан бял дроб след доброволни йога дихателни упражнения уста в уста с един тийнейджър в залата – това едва ли може да се определи като типична йога практика. Има трагични редки случаи, свързани с истинска йога, като това разкъсване на сухожилие на квадрицепса при една млада жена или счупване на бедрената кост. Бедрената кост е най-дългата, най-здравата и най-тежката кост в тялото. Обикновено можем да видим счупвания на бедрената кост само при травми от автомобилни катастрофи, но този човек практикувал йога, когато чул силен изпукващ звук и почувствал огромна болка, защото именно това се случило. Две седмици по-рано той имал болки в бедрото, за които смятал, че са просто разтягане на мускулите, но биопсиите на костите показали доказателства за предходни микрофрактури. Звучи, сякаш той прекалявал, отслабвал костите преди окончателното счупване. Предполагам изводът е, че хората трябва да се вслушват в тялото си и да не се претоварват прекалено. В последното видео говорих за риска от компресионни фрактури на гръбначния стълб, особено при хората с отслабени кости, остеопения или остеопороза. Позите, които причиняват хиперфлексия и хиперекстензия на гръбнака вероятно трябва да се избягват, Това са позите, свързани с наранявания при няколко десетки случая на мускулноскелетни наранявания, описани в клиниката Мейо. Но поредицата докладвани случаи са само разкази от уста на уста. Те не дават цялостна представа за безопасността на йога. Ако разгледате рандомизирани контролирани проучвания върху йога, ще видите, че няма особена разлика в процента наранявания между групите с йога и контролните групи, които са използвали някакъв друг вид интервенция с упражнения. Това не означава непременно същото и в реалния свят, имайки предвид кратката продължителност на йогата в тези клинични изследвания – само един ден – и факта, че могат да се наблюдават отблизо с по-висококвалифицирани преподаватели. Ето защо са полезни големите проучвания като това, което разглежда хиляди хора, посетили класове по йога. Изглежда, че около 30% от посетителите имат някаква неприятна случка, най-често нещо леко, като мускулни болки, но някои хора имали по-големи усложнения, които ги принудили да спрат да идват. Много причини са свързани с прекомерно натоварване и лошо физическо състояние като цяло. Този системен преглед включва девет наблюдателни проучвания с 9000+ души, практикуващи йога и 9000+ непрактикуващи от САЩ, Европа, Азия и Австралия. Значителна част от практикуващите йога имат наранявания или други странични ефекти: повечето обаче са леки и временни, а рисковете могат да се сравнят с тези при хората, които не одеяло практикуват йога. Рискът от наранявания, свързани с йога, са 1,45 на хиляда часа йога практика, много по-нисък отколкото при спортовете с висока интензивност, като футбол например. В сравнение с 1,5 при йогата, бегачите имат 2,5 наранявания за хиляда часа, футболистите – 3,7, 5 за тенисистите, а един час йога е над 5 пъти по-безопасен отколкото карането на ски. Ето къде попада йогата. Изглежда тя е много по-безопасна от аеробиката например. От друга страна йогите имат повишен риск от нараняване на менискуса, основния стабилизиращ и омекотяващ хрущял в коляното. Йогата е свързана със значително по-висок риск от нараняване на менискуса в сравнение с дейности като бадминтон, джогинг и изкачване на върхове. Някои основни йога пози, като лотоса, могат да бъдат трудни за коленете. Да, йогата може несъмнено да подобри гъвкавостта на коляното, но неумереното движение на ставите може да представлява сериозна заплаха. Изводът е както при всяка друга физическа активност: йогата носи риск от наранявания. Движението е наистина лекарство, но както при всяко лекарство, трябва да се предписва по подходящ начин. Много пациенти разчитат на йога за намаляване на стреса, така че е важно да сме съзнателни, че нараняването е последното, което ни трябва. Йога позите с по-висок риск включват стойки на глава, на рамена, поза лотос и полулотос, навеждане напред, навеждане назад и стойки на ръце. Хората в начално ниво трябва да внимават особено с гръбнака, тъй като именно при него се появяват най-много наранявания. Хот йога заслужава специално внимания. Екстремната жега и интензивността на Бикрам йога я правят неподходяща за възрастните и хората с медицински проблеми. Но има докладвани случаи, като този на внезапно спиране на сърцето дори и при здрави 35-годишни хора. Бременността е особено уязвим период за излагане на горещина. С увеличен риск от дефекти на гръбнака и вероятно други видове рождени дефекти сред ембриони, изложени на прекомерна горещина, бременните жени трябва да избягват да практикуват хот йога по време на бременност. Хипертермията при майката, независимо дали заради сауна или електрическо одеало, носи почти 2 пъти по-висок риск от гръбначни и мозъчни деформации. Например, бременните жени, които използват горещи вани, имат по-висок риск от износване на бебета с черва извън тялото им или раждане без мозък. Както всяка друга физическа или умствена практика, йогата трябва да се практикува внимателно под ръководството на квалифициран инструктор. Начинаещите трябва да избягват натоварващи практики, като стойка на глава, позиция лотос, силово дишане. Хората със здравословни проблеми трябва да се консултират с лекаря си и с йога учителя, за да адаптират позите по подходящ начин. Например, пациенти с глаукома трябва да избягват позициите надолу с главата, а пациентите с проблемни кости трябва да избягват силови йога практики, а целенасоченото повръщане трябва напълно да се прекрати. Какво? Очевидно това е честа практика в традиционната йога.
Последни коментари